НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Учение и обич

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Учение и обич

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, казвам, може, истина, любов, казва, аз, бог, сега, дойде, години, глава, път, мъдрост, земя, обича, свят, живот, всички ,

Общ Окултен клас , София, 15 Октомври 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Фир-фюр-фен“

За какво се говори в миналата лекция? Каква беше темата? Някой път човек не е длъжен да помни, каквото е ял, стига да е придобил нещо от яденето. Някои мязат на ученици, които влизат в училището и след 4 години го свършват. След 4 години напущат първоначалното училище. Като влязат в прогимназията, след 3 години напущат прогимназията. Гимназията след 5 години я напущат, след 4 години напущат университета и влизат в света. Постоянно човек се напуща. Сега хората като станат много учени, не могат да намерят предмет, с който да се занимават. Учените са станали доста скромни. Едно време се занимаваха с големи работи, сега се занимават с един бръмбар. Някой учен човек се занимава с някакъв бръмбар, напише една книга за него и стане учен. Някой с камъните се занимава, с кристалите, друг се занимава с пречупените пластове на земята и стане геолог, изследва как са се пречупили пластовете.

Не зная вий каква специалност имате и кой какво се е специализирал. Трябва да ви се даде тема: „Кой е най-добрият път, по който хората могат да се избавят от страданията?“ Как да се избавят от ежедневните страдания? За пример, хване ви кашлица, станете тщеславен, дето минете, искате да се покажете, че сте нещо. Минете някъде, ишерет давате. Ако сте стар, няма да ви набедят, че ишерет давате – може да се кашляш за старата баба. Ако е млад, ще кажете: „Ишерет дава за някоя млада мома, кашля се, отдето мине.“ Туй кашляне е принудително. После, някой път вървиш, хване те една болка. Ти ще седнеш някъде, не ти се седи на камък, студено е, но седнеш на камъка, искаш-не искаш. Усещаш две противоположности: едно, че краката те стягат и друго, че салонът не е добре отоплен.

Казвам: Голямото изкуство е сега как трябва да се живее. Казвате: „Да поживеем малко, да имаме къща.“ Да имаш къща, това не е живот. Бръмбарите живеят, където намерят. Като намерят една малка дупчица, там живеят. Рибите ни най-малко нямат къщи, апартаменти; плават из водата и като намерят някоя дупка под някой камък, то е апартаментът. На птиците не им трябват големи апартаменти, някоя малка дупка намерят, влязат вътре, доволни са. Човек от такива дупки ни най-малко не е доволен. Той иска повече. Човек не е голям, но придобивките му са големи. Влезеш в един двор, кон караш, каруца караш, търсиш място за каруцата, за коня, някой яхър, да го оставиш. Човек като напуща Земята, е много лек. Като дойде някой, който е готов за небето, понеже е живял като светия, като умре, ще дойде колесница като за свети Илия, качи се на огнения автомобил. Пък който не е живял добре, оставят го милиони години. Пътят за оня свят е дълъг път, с години да вървиш. Оня свят е много далече. Пеш като тръгнеш, за колко години ще стигнеш?

Ходила една стара жена в Иерусалим. Казвали, че там имало една дупка, през която като погледне, ще види оня свят. Като отишла в Иерусалим, тя видяла всичко, но тази дупка не могла да я намери. Питали я: „Какво видя? Видя ли всичко?“ – „Всичко видях, и как служат свещениците, свещеният огън как се запаля, но този прозорец не можах да достигна, да видя онзи свят.“ Свещениците и владиците като служат видяла, но най-важното за оня свят не могла да види. Онзи свят е в съзнанието, което имате.

Някой път сте радостен, някой път ви стяга главата и ви е причината на стягането вън. Философите, които отричат съществуването на разумното същество в света, казват, че светът е неустроен. Да допуснем, че срещате един приятел, който не ви поздравил, увлякъл се в новата философия на живота, хванала го някоя стомашна болка или пък кръстът го боли и едва върви. Той те гледа, но ти не съществуваш в неговия ум. Какво ли става с него? Веднага създаваш една теория в себе си, че той ти се е разгневил. Питам: в какво седи причината, че не те поглежда? Ако те погледне, какво ще придобиеш? Тези от вас, които са близо до печката, придобиват повече, отколкото онези, които са далече. Те не виждат нищо, но усещат топлината. Виждат печката, но какво тя им дава, те не виждат, но го чувствуват.



Вие се занимавате, че сте станали вече възрастни. Я да ви представя геометрически. (фиг. 3.1) Имате една точка А, в началото е била много дребна. После станала по-голяма и после става още по-голяма, най-после имате сегашния човек – Ж-то. Какъв ще бъде бъдещият? Този Адам, като излиза, прави такива линии, планини образува. После образува противоположни вълни. С едните вълни образува светлинните трептения.

Та, казвам: Действителният човек е една лаборатория, в която човек седи и изучава Божествения свят. Главата е голяма лаборатория. Слънчевата система е друга лаборатория. Стомахът, всичките мускули, това са лаборатории. По някой път казват: лош е животът. Мислят, че в човека стават някои взривове. Като направил някой опит, дошъл в областта на взривните вещества, занимава се с химия, как са се образували тия вещества, казват, че той станал лош. Дошъл до ония сили, които изучават доброто – казват: той е станал добър. Някой човек, който изучава животните, казват: станал зоолог. Някой, който изучава растенията, казват, че станал ботаник. Всеки един човек го кръщават с онова, което той изучава. В старини всички хора се разочароват, понеже туй, с което са ви забавлявали, като не ви забавляват вече, не намирате смисъл в живота. Децата какво ги забавлява най-първо? Децата, като срещат майката, се интересуват от нея, понеже тя угажда на детето, носи се добре с него. В старини става обратното, че то няма никаква майка около себе си.

Разправяха ми за един стар човек във Варненско, село Николаевка. Той имал няколко сина и дъщери. На стари години го оставят в една стая, недоволни от баща си. Синовете и дъщерите се отделят, не го посещават. Той имал отслабване на краката, отслабване на зрението, само го чували да вика: „Гладен съм, бей! Гладен съм!“

Та, казвам: Всички вие казвате: „Не струва да се живее.“ Хубаво, не струва да се живее – къде ще идем сега? В яйцето е опасно да живеете. Ако някой го счупи, разлее се яйцето, изсипе се. Но като се излюпи яйцето, още по-опасно. Има соколи, има лисици. Та, казвам: Земният живот, в който ний живеем, има толкоз опасности, че ако бихте знали опасностите, още на младини щеше да ви побелее главата. Като ядеш, може да се задавиш някой път, или вечерно време като спиш, като легнеш, може да не станеш. По пътя като вървиш, може да си създадеш някоя беля. Всичко може да стане.

Та, казвам: По някой път искате да си говорите, да се онаждате. Казвам: Като идете на бойното поле, какво има да те онадежди? Сега имате една от най-големите войни, бият се, гранати се пукат, какво очаквате? Целия ден ти да чуваш онези гърмежи на бойната линия, как ще спиш, какво ще ядеш и как ще гледаш на света? Хората се намират в едно ужасно състояние, което ний не можем да си представим, на бойното поле. Лекари, сестри милосърдни – като се избият хиляди хора, тия милосърдни сестри вземат болните, превързват ги, утешават ги, помагат им. Казвам: Две противоположности. Едни хора си създават най-големите злини, пък другите си създават най-големите добрини. Показва, че злото и доброто заедно работят.

Казвам: Сега вие всички тия противоречия как ще ги примирите? По някой път войната става не само там. Вие имате една слаба представа. Човек при най-малкото безпокойство, при един обикновен гняв, или при едно обикновено негодуване, измират около 5 милиона клетки, според учените хора. Ако на ден се разгневите 5 пъти обикновено, 5 пъти по 5 милиона – това са 25 милиона клетки, които умират. Това са живи клетки, които са измрели. Казва: „Разгневих се.“ Че измрели 5 милиона клетки не мисли, но казва: „Дадох му да разбере. Той да не мисли, че аз съм от тези, простите – надйлях го хубаво.“ Ти го наделя, но 5 милиона разумни клетки отидоха. После какво стана?



Ако се гневи човек, като се сърдят хората, главата им се разширява. За пример, като разглеждате главата на овцата – тя е миролюбива, понеже главата не ѝ е разширена. Но на вълка главата е разширена и във всички месоядни животни главата е разширена при ушите. Като се гневиш, разширява се главата. Ако човек не мисли за Бога, главата му горе е сплесната. Като започне да мисли за Бога, главата горе се издига. (фиг. 3.2) Един човек, който мисли за Бога, главата му горе е издигната. Всяка една деятелност се отразява на главата. Щом човек започне да мисли за Бога, става едно подобрение на главата. В туй, малкото жилище, дето е неговата мисъл, той е вече храм Божий. Това е храм. Този храм, като го създаде човек, 3 билиона и 600 милиона души има, които служат на човешката мисъл. Тяхната деятелност е така определена. Има клетки, души има за всичко в човека. Има клетки, които са съдии, занимават се със справедливостта. Има души, които се занимават с философия. Има души, които се занимават с архитектура, има души, които се занимават с изкуство, с рисуване. Има души, които се занимават с пение. Една правилна деятелност има в човека. Много свещеници има натрупани горе на главата; и владици има, и попове, и архимандрити. Много добре са всички облечени, все със златни дрехи. Но всичко туй, за което ви говоря, вий не го виждате в главата. Вий виждате отвън. Отвън виждате малко свещеници, отвън виждате съдии, отвън виждате художници, но всичките гениални художници са отвътре. Техните картини още никога не сте ги виждали.

Казвам: По някой път допуснете, че някой ваш приятел ви даде един пръстен, но един [ден] дойде този приятел и си вземе пръстена от вас. Вас ви става мъчно, че си взел пръстена от вас. Защо? Коя е причината? Като носите пръстена, радвате се, като го вземе, сте недоволен. Защо във вас да не остане радостта, както преди с пръстена, така и без пръстена пак да се радвате? Да допуснем, дойде някой във вашата стая и ви остави една запалена свещ. След няколко часа дойде, вземе си свещта. Вас ви стане мъчно.

Земята е едно училище, което ни възпитава и ние не сме дошли до истинското възпитание. Нас природата ни забавлява. Ний сме големи деца, които ни забавляват. Ние учим в училището, но обширна наука нямаме, но с кина ни занимават, с театър ни занимават, с туй, което не е. На театъра какво има реално? Работите се представят в една форма, дето времето тече много бързо. Представят в един час, час и половина, в два часа, представят събития, които са взели 40–50 години.

Казвам: Сега най-първо трябва да отделим кое е забавление. Да ядеш, това е забавление, да ходиш, това е забавление, да гледаш, това е забавление, да слушаш, това е забавление, да пипаш, това е забавление, да се събличаш, това е забавление, да се обличаш, това е забавление, да почетеш някоя книга, това е забавление. Кое не е забавление? Казва: ний за живота нямаме още една ясна представа. За пример, на вас ви дадат една малка семка и ви казват: „Представете си, че вий сте една малка семка на една круша.“ Ако я дам на едно дете, какво ще разбере то от семката? Туй дете трябва да посее семката, да израсте, да даде плод, да вкуси плода и тогава ще има представа. Другояче ще бъде една малка семка. Ний живота го представяме с една малка семка. Истинският живот още не е даден. Ние сега имаме круши, които са изкуствено направени, не круша, която е създадена от дървото, но круша изкуствено създадена.

Та, казва там Писанието (вий сте напреднали): „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в царството Божие.“ Животът започва с царството Божие. Ний сме извън рая. Нямаме ясна представа какво нещо е раят. Имаме един живот извън рая. Този живот, откакто се родим, докато си заминем за другия свят, то е постоянна работа, много малко време ни остава да бъдем весели. Ние приличаме на тия, впрегнатите животни. Таман им дадат зобчица, погледнеш – опрегнали ги, натоварили каруцата. После пак им дадат малко зобчица и пак наново ще ги впрегнат. Някой кон таман изяде една торба с ечемик, впрегнат го пак в каруцата, после пак му дадат малко зобчица. Ние, съвременните хора, казваме: „Той се е повдигнал.“ Ний сме се повдигнали до торбата. Той е чиновник, дали му една торба 4–5 000 лева – зоб в торбата. Дали му една малка нива, посял я – пак е торба. Той си мисли какво ще придобие. Тук имаме, нали, посаждаме дървета…

Та, казвам: Не сме в онзи реалния живот. Дойде някой, оплаква се: „Заболяха ме краката.“ Не зная човек като започне да заболява, на какво замязва заболяването. Понеже сме наемници на апартамента, господарят казва: „Излез! Искам да увелича наема, малко плащаш.“ Не може да седите тук, трябва да излезете. Всяка една болка вика ти да излезеш. Тебе не ти се излиза – къде ще намериш? В апартамента – лошо, вън от апартамента – още по-лошо. Тогава повишават цената. Дойде, заболи те коремът – пак същият господар. Отвън започне, стегне те, че яденето не било добро. Един ден се развалят зъбите, че не можеш да дъвчеш храната и най-после те заставят, насила те изкарат. Ти казваш: „Още ми се ще да живея в този апартамент. Напущам го, ще отида в другия свят.“ Хубаво, онзи свят е онадежден. Казва: „Имаме дом неръкотворен, който не се разваля.“ Домовете на Земята се развалят. Ония домове не се развалят.

Сега в тия противоречия се търси къде е смисълът на живота. За пример, забелязвам произхода на болестите – 3 произхода имат: когато човек е нарушавал Истината, тялото му започва да страда; когато е нарушавал законите на Мъдростта, главата му започва да страда; когато е нарушавал законите на Любовта, сърцето му започва да страда. Три произхода имат. Болно е тялото – има нещо в истината. Истината е един широк свят. Не вървиш, не изпълняваш законите ѝ – започваш да чувствуваш болка. Започне да страда сърцето ти – причината е, че не служиш на любовта, както тя иска. Започне да те боли главата – на мъдростта не служиш както трябва. Като идете при лекарите, ще ви турят една инжекция.

Лекарите не лекуват. Възлюбете истината, започнете да я обичате – направете един опит. Вярващ сте, боли те кръстът – не обичаш истината. Боли те сърцето – любовта в тебе не работи. Против любовта си. Казваш: „Що ще обичам тоз, онзи?“ Човек трябва да обича, за да бъде здрав, нищо повече. Човек трябва да обича истината, за да яде сладко. Ти, щом обичаш истината, сладко ще ядеш. Щом обичаш любовта, сърцето ти здраво ще бъде. Щом нарушиш законите на Божията мъдрост, светлина не ще има в ума ти.

Сега ний се извиняваме, защо те боли глава. Казва: „Боли ме глава.“ Кръвта се покваря от намаление на светлината. Когато имаш светлина и топлина, разредява се кръвта, държи я в изправно състояние, мозъкът е в хубаво състояние. Когато човек не обича, образува се едно вътрешно психично чувство, което сгъстява течностите на живота, смразява ги.

Сега някои от вас, които са учени, казват, че центърът на Земята е направен от тела в газообразно състояние, но газове, които са втвърдени. Много голяма температура има. Температура има ли, на пара биха станали, но при тази голяма температура има и голямо налягане. Представете си: в центъра на Земята – 6000 километра е земният радиус – 6000 километра налягане има. Има някои микроби, като ги [извадят] от 2–3000 метра от под водата, горе на повърхността се пръскат.

Казвам: Седим и ние сме недоволни защо Господ създал света. Господ създаде света, да познаем Истината. Господ създаде света, да познаем Любовта. Господ създаде света, да познаем Мъдростта. Познание сега трябва. Казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Бог се познава само по три неща: чрез Истината, чрез Любовта и чрез Мъдростта. Светът е създаден да познаем Бога. Това е живот вечен, да познаем Бога. Няма друг метод. Що е Истината? Ако не обичаш Истината, ти не може да познаеш Бога. Ако не проявяваш Любовта, ти не можеш да познаеш Бога. И ако не проявяваш, ако не обичаш да учиш Мъдростта, не можеш да познаеш Бога.

Сега, ако разгледаме вас, по-добри хора от вас няма в България. Даже един струва повече от българския народ. Вий сте тъй ценни, както Авраам. Целият еврейски народ излезе от Авраама. Но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, и в него имаше по някоя слабост – той беше страхливец. За пример, като отиде в Египет – там имаше князе –, понеже жена му беше красива, казва ѝ: „Кажи, че не си ми жена, но си ми сестра, защото ако кажеш, че си ми жена, ще ме претрепят заради тебе.“ Един от князете дойде, че взе жената, понеже била красива. Тогава не се церемоняха хората – взе я. Господ прати един ангел да му каже, че тази не му е сестра, но жена – неговата другарка. Казва: „Ако не му я върнеш, голямо зло ще те сполети.“ Казва: „Защо ме излъга, защо не ми каза истината, но искаш да ме туриш в изкушение? Една женена жена няма право да обича друг мъж.“

Какво значи? Един вълк, който е оженен за вълците, трябва да яде овци. Да ви кажа какво трябва да прави. Първото нещо, като станеш вълк, ще кажат: „Ти трябва да изядеш една овца, тогава ставаш вълк.“ Ако можеш да изядеш една овца, вълк си; ако не можеш да ядеш, не си вълк. Ако си лисица, трябва най-първо да изядеш една кокошка; ако не изядеш кокошка, не си лисица. Искаш да станеш паяк – непременно трябва да изядеш една муха; ако не изядеш муха, никакъв паяк не си. Ако искаш да станеш риба, трябва да нагълташ друга риба, цяла да я нагълташ. Ако можеш да я нагълташ, риба си; ако не можеш да я нагълташ, не си риба. Ако искаш гълъб да станеш, ще ядеш само зрънца. Ако можеш през целия си живот само със зрънца да се храниш, гълъб си; ако нарушиш, не си никакъв гълъб.

Човек трябва да се храни с мисъл. С 3 храни се храни човек: в ума си се храни със светлина, в сърцето си се храни с топлина и в тялото си се храни със сила. Три вида храни има. Мисълта дава светлина. Светлината е, която донася храната. Човек трябва да мисли, за да може да живее. Защото, ако ти не мислиш, не можеш да живееш. Ти трябва да обичаш този живот. Ако не обичаш, не можеш да живееш. Животът произтича от връзката с Любовта, която имаш. Онази връзка на човешкото съзнание или на човешката душа с Любовта – тази е храната, която внася живота. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Постоянно трябва да се храним с храната на Любовта. Сега вие казвате: „Ако вярвате…“ Вярата трябва да я свържете с вашия ум. За да вярваш, трябва да се храниш със светлина. А пък за да имаш приятни чувства, ти трябва да се храниш с топлината на Любовта. Надеждата аз турям на мястото на Истината. Вярата я турям на мястото на Мъдростта. Любовта сама по себе си, Обичта, представя Любовта.

Казва: „Аз вярвам в Бога.“ Научи се да се храниш със светлината – ума си ще храниш със светлина. Ще се храниш със сгъстена светлина. Плодовете, за пример, са сгъстена светлина. Крушите, ябълките, сливите, черешите, картофите, това са степени на сгъстена светлина. Не може само с картофи да се храниш, не може само със сливи да се храниш. Ако само с череши се храниш, червеният цвят ще те направи много войнствен. Ако се храниш само със сливи, ще станеш религиозен догматик, не набожен човек, но догматик. Знаете ли какво значи? Като идете някъде на угощение, на някой бал или на някое динй, там трябва с определен костюм да се явиш, с фрак, с черна връзка, или с бели ръкавици. Ако ги нямаш, не можеш да влезеш. После, дамите, и те имат определени облекла, определено е [в] какви рокли да бъдат. Ако нямаш такава рокля, не можеш да идеш. Искаш да бъдеш генерал – с прости дрехи не можеш да се явиш. После, ако си полковник, пак особени дрехи трябват. Искаш да бъдеш капитан – особени дрехи трябват. Ако нямаш особени дрехи, никакъв капитан не си.

Казвам: В невидимия, в духовния свят, най-простите войници са капитани. В небето по това се отличават. В духовния свят, в Божествения свят, най-простият войник е капитан. Ще каже някой: „Аз не искам да бъда генерал.“ Светът е пълен с безформени генерали. Една жена ти заповядва, без да има генералска форма. Един мъж ти заповядва, без да има генералска форма. С форма да ти заповядва генералът – по закон е, пък той няма форма и ти заповядва. Някой е съдия – има тога турена или един гердан, като го тури, изправи се, съди. Гледаш, няма нито тога, нито гердан, но съди те този човек.

Казвам ви тук: Като идете тук, всеки да носи генералската си форма. Онези от вас, които сте съдии, с герданите си, с тогите си да дойдете; които са полковници, с дрехите си да дойдете. Всеки да бъде облечен в своята си униформа. Не е срамота да бъдеш полковник. Казвате: „Той е такъв скромен човек.“ Не зная, аз толкоз години на Земята търся скромни хора, и не съм намерил. Някой религиозен, като се разговарям, казва: „Слушай, не ме мисли толкоз прост.“ Казвам: „Зная, че не си прост, генерал си. Защо ходиш без униформа?“ Той казва: „Скромен човек съм. Ако се облека в генералската форма, ще смущавам войниците, които ме срещат – ще трябва да отдават чест. Не искам да им развалям рахатлъка. Обличам се с прости дрехи. Като минавам така, искам да ги виждам как живеят.“

Вие сте хвърлили вашите униформи, много скромни сте, не искате да безпокоите войниците. Съдията, ако дойде облечен в тога и гердан, онези, които ще съди, ще ги е страх. Като не е облечен, той ходи при тозипри онзи, пита ги имат ли дело, какво е тяхното дело – той е истинският съдия.

Аз веднъж бях на едно дело в Русе, заведоха ме. Казват: „Учителю, ела да видиш апелативен съд, разглежда се едно дело, да се произнесеш кой е на правата страна.“ Хайде, казвам, без униформа ще ида. Отивам, вземам едно място, гледам двете страни: единият е праведен, другият е виновен. Този, виновният, имаше 10 души свидетели, да докажат, че той е праведен човек. Кат погледнах главите на свидетелите, казвам: Нито един от тези няма да каже истината. Гледам другия, който говори истината: той има един свидетел, един турчин, който има правилна глава, който никога няма да излъже. Започна делото. Казвам: онзи, който има един свидетел, е на правата страна; да видя съдията как ще определи. Казвам: правото е на негова страна. И съдията така определи. Съдиите хванаха свидетелите, позамотаха ги, онзи човек почна и каза истината. Казва: „Господа съдии…“ Питат ме: „Откъде знаеш, че правото е на негова страна?“ – От свидетелите.

Сега вие седите тук и минавате за много добри. В оня свят като идем да се представим пред Господа, ще видите, че подир нас върви кокошка без глава, агне без глава, после един кон с три крака, куца. Те вървят подир вас. Вас пращат – и тях пращат. Те са свидетели. Тази кокошка търси главата си. Агнето казва: „Откъснаха ми главата.“ Казвам: Господ не съди никого. Поусмихне се, даде подарък на всички – на коня даде подаръци, на кокошката, на агнето, на човека. Казва: „Конят ще стане човек, ще станете братя и сестри. Ще ви пратя тук, на Земята да се преродите да живеете.“ Господ ще каже: „Да се научите да обичате братята и сестрите си. Тогава във второто прераждане да се явите при Мене.“ Ангелите ще ви вземат и ще ви донесат на Земята. Приблизително това е една истина.

Ние трябва да зачитаме всички ония неща, които Бог е създал. В нас ако обичаме Бога, трябва да имаме свещен трепет. Казва: „Аз не мога да обичам.“ Не е въпросът да го обичам, но Господ го е направил. Ако аз взема една книга на един философ или учен човек, като чета, че ми прави впечатление, тъй гледам книгата с уважение, колко повече нещата, които Бог е създал! Колко работи Бог е внесъл в една круша – много неща, които ние даже не съзнаваме. Какви хубави работи Бог е внесъл в скъпоценните [камъни]! Един елмаз, един скъпоценен камък, цяла история, цяла история има този скъпоценен камък. Вие ги носите, но никак не сте ги обикнали. Вие сте ги обикнали дотам: само гледате при вас да са. По някой път, като се намерите в трудно положение, да ги продадете и да си уредите работите. Или пък, някой път имате някой вол, някоя овца, кокошка, като се намерите в трудно положение, продадете ги, уредите работите. Казвате: „Много ги обичам.“ Този начин е стар. Тази любов в света е хубава, не е лоша. Защото ако аз, лошият господар, продам коня от лошите условия и иде при някой човек, който е много по-добър от мене, аз съм направил услуга на коня. Но тази услуга не произтича от съзнанието, че аз обичам коня, но аз живея само за себе си.

В Америка има общества, във всяко религиозно общество си има лекари, 5–6 души, които са много редовни, но защото имат клиенти в това общество. Лекарите ходят на църква, защото ако не ходят, от църквата болните не ги търсят. Много са учтиви, като дойде лекарят, хване пулса. Ако е млада сестра, също хване пулса. Не е съблазън, защото е сестра. Казва: „Ще ви излекуваме.“ Ще оздравеете, понеже с вяра лекуват. „Аз като ти дам цера, аз и Господ като се съединим, работата е свършена.“ Казвам: Този лекар е религиозен, но тук има нещо материално. Да допуснем, аз искам да се пълни събранието тук, да ме слушат. Но тук се крие нещо користолюбиво. Аз искам да става нещо заради мене, искам да се пълни църквата. Желанието е в мене, кой как дойде да обича Бога. Аз искам всички вие да обичате Бога. Понеже от началото, от памтивека Той ви кредитира, ако Него не обичате, аз считам, който Бога не обича, и мене не може да обича. Ако аз Бога не обичам, никого не мога да обичам. По някой [път] аз съм гледал, като дойдат тук, започват да ме хвалят, казват: „Слушали сме много хубави работи заради Вас.“ Турят ме на тясно. Турят ми високо съдържание, тъй ми турят адвокатски, че като дойдат да искат нещо от мене, аз не може да откажа. Като ме похвали, после казва: „Може ли да ми дадеш 150 лева назаем?“ Казвам: Много малко поиска. Защото похвалата струва 1000 лева, пък той иска само 150 лева. Аз му оставам длъжен още 850 лева за бъдеще.

Тук имаме един приятел, отишъл един, така го хвалил. Казва: „Може ли да ми дадете назаем?“ Той го праща до една банка, казва: „Идете в банката, ще ви дадат, те ме познават.“ Отива в банката, не му дават. Казва: „Еди-кой си ме прати, да ми дадете.“ Казват: „Не можем да ти дадем.“ – „Той казва, че вие го познавате.“ – „Даде ли ви нещо? Не, не даваме.“

Първото правило пазете. Когато хората физически се приближават, винаги се скарват. Когато хората физически се приближават, духовно се отдалечават. Всякога, когато духовно се сближават, физически се отдалечават. Физическата близост отдалечава хората, понеже физическият свят не е организиран. В него няма туй съзнание. Блъснеш се в някой камък, ако е наблизо. Той никога няма да се премести от мястото. Ти трябва да го заобиколиш, ако го бутнеш с крака си – никаква почит, никакво уважение няма.

Та, по някой път мисля какво да ви говоря. Да се говори как трябва да се живее, става банално. Всеки ден, всяка минута, всяка секунда, човешкото съзнание носи нещо ново за човека. Да преповтаряме нещата, значи да се занимаваме с нашето минало. То е станало вече. Да се занимаваме с нашето бъдеще, те са неща, които не са се реализирали, искат се години, векове, да се реализират. Но да се ползуваме от настоящето. На вас ви остава сега като специалисти да поправяте погрешките на хората. Няма да ви коства много. Вие сте математик, дойде някой ученик, способен, погрешил нещо – няма да ви коства много, погледни и поправи погрешката му. Покажете му – ще направите едно добро. Някой тръгнал в един път, който вие знаете, минавали сте – покажете му пътя, по който трябва да върви. Покажете му качествата на една права мисъл в какво седи. Не само да му покажеш, но ще му изнесеш, ще му дадеш подарък една добра мисъл. Мислите са плодове. От дървото на Любовта откъснеш един плод – ще дадеш на онзи, когото обичаш. От дървото на Мъдростта ще откъснеш един плод и ще дадеш на този, когото обичаш. От дървото на Истината ще откъснеш един плод и ще дадеш на онзи, когото обичаш.

Помнете едно: че Бог ни обича. Заради какво? Понеже Истината живее в нас, затова Бог ни обича. „Възлюбил си Истината в човека.“ Човешкото съзнание или човешката душа носят Божествената истина, затова тя е обичана. А пък духът носи Божествената мъдрост, затова е обичан. Човешкото аз в себе си носи Любовта. За три неща човек е обичан: за Мъдростта, която живее в ума на човека, за Любовта, която живее в сърцето на човека и за Истината, която живее в тялото на човека. За тия неща Бог ни обича. Дотогава, докато в нашия ум живее Божията мъдрост, докато Божията любов обитава в сърцето и докато Истината обитава в тялото, Бог ни обича. Когато започнем да не зачитаме Истината, да я презираме, ние губим. Истината е истина винаги. Щом не зачитаме Истината, ние губим. Щом не зачитаме Любовта, ние губим. Щом не зачитаме Мъдростта, ние губим. Мъдростта нищо не губи от себе си. Та това е най-лесният път – да обичаш Истината. Тя ще ти даде всичко онова, което тялото иска. За да обичаш Любовта – тя ще ти даде всичко онова, което сърцето иска. Да обичаш Мъдростта – тя ще ти даде всичко онова, което умът иска. Туй, което умът изисква, само Мъдростта може да ти го достави. Туй, което душата и сърцето изискват, само Любовта може да го достави. И туй, което тялото изисква, само Истината може да ти го достави. Или самият човек, то е Истината в него.

Та, казвам: Трябва да обосновем живота върху Първата Причина – Бога, Който е Дух. Да обикнем Бога, да обикнем Духа Му. Писанието казва: „Да не огорчаваме Божия Дух.“ Духът е в тебе, като дойде, не трябва да се сърдиш. Когато се сърдиш, трябва да има причини. Ако аз се сърдя по някой път, виждам някоя книжка, хвърлено нещо – разсърдя се, взема го, не търся кой го е турил, но взема книжката и я изгоря в огъня, накажа я. Намеря някоя друга нечистотия – взема лопата, очистя, пак не се сърдя. Казвам: „Нямате право да седите тук.“

Та, казвам: Ще влезете в ума си и като намерите първата погрешка, ще я хванете – хайде в печката. Ще влезете в сърцето си и като намерите първата погрешка – хайде в печката. Ще влезете в тялото си и като намерите първата погрешка – хайде в печката. Не всичките погрешки да ги хванете за един ден. За всеки ден има по една погрешка, която трябва да изправите. Не две погрешки, но една. Тия погрешки трябва да ги изгорите, защото като ги изгорите, те ще ви дадат материал. Трябва да се горят погрешките, понеже те дават материал, с който да работите. Ако замръзналата вода не я разтопите, не може да ви послужи. Ако житото не го посеете, няма да израсне. Една погрешка, посята в земята, жито става. Какво е омразата? Една неприложена любов. Дотогава, докато вие мислите, че един човек вие не можете да го обичате, вие имате положението на замръзналата вода. В деня, в който вий покажете, че го обичате, вие изменяте положението си спрямо него.

Казвам: Сега се изисква да изменим нашите възгледи. Ние мислим, че Господ не се интересува от нас, че ни е оставил. На богатите дал къщи, всички хубави неща, пък нас изоставил немили-недраги. Туй е крива философия. Онези хора, които имат деца, те са на работа, на непосилен труд. Ти си свободен, нямаш жена, нямаш деца. Жененият колко генерали има, да му заповядват? На бащата и двамата синове са генерали, двете дъщери са генерали, жената е пълен генерал. Ти нямаш ни синове, ни дъщери – благодари на Бога, че още не те е направил войник с генерали, да служиш на 5 генерала. В сегашното семейство, всеки баща и майка служат на 5 генерала. Един баща има син и дъщеря. Като се ожени дъщерята, генералът дойде и тя стане генералка. Синът като се ожени, генералката дойде и той стане генерал. Генерали дойдат: свекървата, бащата, майката, чичовци – генерали се наредят. Оттам насетне, кой как те срещне, заповядва – не си свободен. Сега си неженен, служиш само на Господа, какво искате повече?

Мнозина при мене идват, да ги произвеждам генерали. Казвам: Оставете. Казва: „Помогни ми, Учителю, да се оженя.“ Казвам: „Ще държиш изпит, генерал тъй лесно не се става.“ Генерал за да станеш, ще те изпитат имаш ли здрав стомах, глава имаш ли, ръце имаш ли, знаеш ли хубаво да биеш, кога биеш. После, генералите мязат на американските полицаи. Онзи полицай, 6 стъпки висок, стърчи над всички. Револвер има, после, пръчка има в другата ръка, с едната ръка дига 75 килограма. Ако не се подчиняваш, веднага бокс има. Казва: в Америка който иде, трябва да се подчинява на законите. Може да си княз – няма извинение. Като се подчиняваш, много учтиви са. При всяко съпротивление – бокс.

Та, ние не трябва да се противопоставяме на Божествените полицаи. Като ти каже полицаят „ела“, иди. Направил си престъпление – дойде вътре полицаят, започнеш да страдаш, да се мъчиш. Полицаят казва: „Поправѝ погрешката си.“

Казвам: Истинският живот седи да обичаме живота си, да обикнем знанието, да обичаме Мъдростта, Любовта и Истината, които живеят вътре в нас, да започнем да строим новите си тела, да строим новите си сърца. Казва Писанието: „Ще ви дам нови сърца.“ Всички ще имате новото сърце, което за бъдеще ще функционира. Ако боледуваме, още е старото сърце. Да благодарим за него – без него е по-лошо. Като дойде новото сърце, тогава ще дойде здравето, нов дух ще дойде в човека и всичко ще се създаде. Писанието казва: „Ще създам ново небе и нова земя.“ Нови хора ще се създадат. Писанието казва: „Всички трябва да бъдем родени от Бога. Роденият от Бога грях не прави.“ Казвам: Хубавото е създадено за бъдеще. Всички трябва да бъдем родени от Бога. Роденият от Бога грях не прави.

Та, казвам: Благодарете, че сте на такъв хубав параход като Земята. Знаете, колко е красива Земята? Вий не сте гледали толкоз красива. Толкоз хиляди години тя ви развожда. Някой от вас е на 25 години, обикаля той около Слънцето. Земята за една година изминава 552 милиона мили и вие сте на 25 години – 25 по 552 вий сте изминали. Състезавате се да обикаляте около Слънцето. Земята 25 години те е носила. Обикаляш около Слънцето. Друг е на 40 години – 40 пъти е обиколил около Слънцето. Някой е на 60 години – 60 пъти е обиколил около Слънцето. Друг е на 70 години – 70 години е обиколил около Слънцето. 120 години като обиколи вече, излиза тогава в друг кръг – той е направил веднъж цяла обиколка, цяла зодия.

Единственото нещо, на което съм се спирал, аз съм се спирал върху любовта. Любовта е център, от който може да се разбере истината и да се разбере знанието. Без любов знанието не може да се възприеме. Без любов истината не може да се възприеме, не можем да разберем истината. Любовта служи като врата. Тя е врата, за да добием знанието от мъдростта. Любовта е врата, за да добием сила. Сила се добива чрез истината. Дръжте се с любовта, но знание ви трябва. Изучавайте мъдростта.

Ще кажете: „Трудна работа“. Сега сте вече ученици. Аз виждам, че вече пелените са хвърлени, вече може да ходите. Сега сте ученици. Ако сте малки деца, трябват колички, с тях да отивате – само колички ще има около училището. Не обичам около училището да има автомобили. Всеки ученик с краката си да ходи. Здрави крака трябва да има ученикът. Краката на човека представят неговата добродетел. Когато искаме да ходим, разбираме човек, който обича доброто – може добре да ходи. Човек, който обича правдата, може добре да работи. Човек, който обича мъдростта, може да мисли. Човек, който обича любовта, може добре да чувствува.

Та, казвам: Всичко в света сега зависи от любовта, която може да имаме към Бога. Оттам трябва да се започне новият живот. Който обича Бога, той тепърва трябва да се роди от вода и Дух. Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в царството Божие.

Сега, да го разберете ясно. Вие може да сте житно зърно или скъпоценен камък, турен в кутия или в хамбара. Роден значи: трябва да бъдете извадени от Божествения хамбар, трябва да бъдете посети върху Божествената нива – да дойдат страданията. От тия страдания, значи, вие растете. Ако сте винаги радостни, значи не растете. Ако искате да бъдете радостни, ще изгубите радостта си. Не цял живот да бъдете заняти със страдания. Но щом има смяна между радостта и скръбта, животът е правилен. Страданията не продължават. Страданието дойде една секунда, но оставя известни резултати. Аз мисля върху резултатите на болката. Заболи те коремът. Щом престане да те боли, тебе ти е приятно. След изчезването на всяка болка, тебе ти е приятно, че си се освободил. Тази приятност се чувствува. Колкото повече страдаш, толкоз повече се освобождаваш. Всичките противоречия на Земята носят със себе си Божиите благословения.

Страданията не са нещо произволно, само, ние не трябва да си създаваме изкуствени страдания. Изкуствените страдания не са Божествени. Казвам: Някои от вас трябва да работите. Някои братя казват: „Остарях.“ Радвайте се, трябва да се подмладите. Някои са млади, те трябва да остареят. Които са млади, да остареят. Какво разбираме под думата старост? Които са млади, да поумнеят. Които са стари, млади да станат. Старите малко обичат; младите много обичат, знанието нямат. Старите знание имат, не знаят да обичат. Децата малко знаят, но знаят да обичат. Децата нямат знание, но знаят да обичат, затова майките им ги обичат. Старите много знаят, но не знаят да обичат. Затова, младите и старите да се съберат, че младите да научат старите как да обичат, старите да научат младите на мъдрост. Тази е една необходимост. Само един млад човек може да те научи как трябва да обичаш. Само богатите млади (а младите всички са богати) има какво да дадат. Ако си сиромах, какво ще дадеш? Не може да угостиш. Щом си богат, ще дадеш една богата трапеза. Като си сиромах, казваш: „Това зная, онова зная.“ Може да проявиш любовта. Сиромахът може да има знание. После, от богатите, онези от вас, които са стари, да се научат да обичат. Онези, които са млади, да поумнеят. Да поумнеят, че като не са умни, трябва да придобият знанието. След като придобият знанието, ще идат пак да учат при Любовта.

Правилно ще учите, защото всеки ден в себе си носи нова любов. Вчерашната любов не прилича на днешната и днешната не прилича на утрешната. Всеки ден носи нещо ново в света.

Турете мисълта: старите да обичат, младите да се учат. Тогава всеки ден ще си прислужвате. Като дойде старият, да каже: „Я ми прислужи на любовта“. Какво знае, ще ви прислужи. Ако младият дойде при стария и му каже: „Я ми прислужи на мъдростта.“ Старият ще каже: „Я ми прислужи, да видя, какво съм научил на обичта.“ Старите ще прислужват на младите колкото знаят и младите ще прислужват на старите колкото знаят да обичат. Тогава и двамата ще се хванат за ръка, ще идат при Господа, ще си кажат урока. Тогава каква ще бъде разликата между младия и стария? Никаква разлика няма да има. И двамата ще бъдат млади, красиви, без бради, без мустаци, косите ще бъдат дълги, изчистени, светлина ще излиза от тях. Тук, на Земята, гледай малкото дете. Туй дете след 50 години ще има брада и мустаци, ще побелее главата му, ще остарее.

Белите глави показват, че е зимно време; черните глави показват, че снегът се [е] стопил. Онези от вас, на които главите са побелели, ви препоръчвам да се свърши вашата зима. Слънцето да стопи снега, да почернеят главите ви. Сега вий сте покрити с юрган, всичко почива. Да почернеят главите ви, всичко да започне да расте и плод да дава. Белите глави показват, че имате доста капитал, понеже всякога, когато има голям сняг, житото добре става. Онези, на които не побеляват, плод не дават. Онези, на които главите побеляват, плод дават. Онези, на които главите не почерняват, нищо не дават. Черна глава, която побелява, е хас черна и бяла глава, която почернява, е хас черна. То е моето определение. Бялата глава, която почернява, е хас бяла и черната глава, която побелява, е хас бяла. Двете хас бои като имате, една хас бяла и една хас черна като се срещнат, да се обменят. Като се обменят, обичат се. Черното в бялото и бялото в черното и светът се върти, плодовете ще дойдат и щастието в света иде.

Аз държах днес тази сказка, толкоз дълга, за новия костюм, който присъствува на лекцията.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

3-та лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 15.Х.1941 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, казвам, може, истина, любов, казва, аз, бог, сега, дойде, години, глава, път, мъдрост, земя, обича, свят, живот, всички ,

Общ Окултен клас , София, 15 Октомври 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder