НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Красивото в живота / Лъжа и истина

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Красивото в живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, лъжа, истина, три, природа, свят, знае, две, казва, дума, сега, дава, работа, път, казвате, минус, дойде, учен ,

Съборни беседи , София, 19 Септември 1941г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Чете се темата върху „приложението“. За следващия път напишете десет думи с различно значение; всяка дума да започва с различна буква.

Към кой свят се отнася прилежанието: към физическия, духовния или умствения? В кой свят човек най-много прилежава? Във физическия, при яденето. Човек би извършил чудеса, ако във всички светове прилежава така, както при яденето. И животните проявяват най-голямо прилежание в яденето. Искате ли да намерите прилежанието, търсете го в глада. При глада то стои всякога на пост, като войник. В това отношение, гладът е генерал, който заповядва на прилежанието. По съдържание и смисъл и думите имат чин, както военните. Някои думи са прости войници, а други – офицери от различни чинове, докато дойде до генерала. Всяка дума има специфичен характер, според службата и предназначението си. За пример, някои думи са крайно егоистични, понеже служат само на един човек. Други са по-широки, по-любвеобилни, защото са в услуга на цяло общество; трети пък имат Божествен произход и характер, защото са в услуга на цялото човечество. Думите имат и двояк смисъл. Казваме, за пример, че под думата „светия“ разбираме човек, който свети, носи светлина на другите. Светия ли е този, който носи запалена свещ? Той може да носи свещта, за да намери предмета, който е изгубил. Същевременно той носи свещ и да осветява пътя на заблудилия се пътник.

Прилежанието, като сила, има три посоки на движение: нагоре, надолу и хоризонтално. В кое от трите посоки то е най-силно? Казвате за някого, че е прилежен, но как се проявява прилежанието му, не знаете – не правите анализ. Казвате за друг, че е учен, че знае много, но в какво се заключава неговата ученост, пак не знаете. Много неща знае човек, но не може да се ползва от знанието си. Истинско знание е това, което може да се използва при всеки даден случай. За пример, намираш се в някаква мъчнотия – ще си помогнеш с знанието. Не можеш ли да си помогнеш, знанието ти не е на място. Какво знание е това, което не може да ти помогне във време на мъчнотии и изпитания? Какво добро е това, което не може да ти помогне в трудни моменти? Същото можем да кажем и за злото. Когато се говори за злото, хората имат особена представа за него. Те го разглеждат като отрицателна сила, която руши. Това не значи, че злото няма приложение. Когато скулпторът чука камъните, да извае от тях една красива статуя, зло ли върши той? За камъните е зло, но за него е добро. Значи не всякога злото е зло. Не всякога правото върви по права линия. Казваме, че право е онова, което не ощетява никого. Пътят на правото е правата линия. Какъв е пътят на извора или на реката? Водата обикновено криволичи, но пътят ѝ е строго определен. Тя има една цел – да се влее в морето. От това гледище, реката, както и да криволичи, върви в прав път, защото отива към морето. Кой човек е по-силен, който криволичи или който върви по права линия? Представете си, че една река тече и срещне на пътя си голяма канара. Какво трябва да направи? – Или да пробие канарата, или да я обиколи. Ако започне да я пробива, трябва да спре движението си – това е невъзможно. Нищо друго не ѝ остава, освен да обиколи канарата. Реката внимателно ще ѝ се извини и ще я обиколи – ще се отбие от пътя си. В случая реката е по-слаба от канарата, затова тя ѝ се извинява. Ако беше по-силна, реката щеше да я отнесе, без никакво извинение, и да продължи пътя си. Ако слабият не се извини и не се отбие от пътя си, главата му ще се пръсне в силния. Обикновено слабият обикаля, отбива се от пътя си и криволичи, а силният или стои на едно място, или върви по права линия.

Мнозина искат да бъдат силни. Като канари ли искат да бъдат силни? Ако сте силни като канари, ще стоите на едно място и ще отбивате хората от пътя им. Какво особено може да направи онзи, който е силен като канара? Нищо особено. Привидно водата е слаба, обикаля, лъкатуши, но много полезни работи върши. Понякога върши и пакости, но повече добри работи прави. От човешко гледище, водата върши пакости, но от гледище на природата тя върши работа, която отговаря на свойствата и способностите ѝ.

Съвременните хора лесно се поддават на отрицателни влияния и от най-малката отрицателна мисъл произлизат лоши последствия. За пример, срещне ви някой и казва: „Защо си толкова пожълтял? Да не си болен нещо?“ Щом чуете думата „болест“, вие настръхвате, започвате да мислите, че наистина сте болен. Чудно нещо, минавате за учени хора, а не можете да си въздействате, да се противопоставите на едно внушение. Защо ви плаши жълтият цвят? Той е цвят на мисълта, на човешката интелигентност. Вие свързвате жълтия цвят с болезненото състояние на човека. Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети. Лекарят му казва да се обърне на лявата страна и той се обръща. После на дясната – веднага се обръща. Особено мнение не се чува вече от устата му. Дават му капки, хапове, той ги пие с вяра и на определеното време. Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички, благодари за грижите, които полагат за него. Близките му го гледат, радват се, че изпълнява съветите на лекаря. Болният е учен човек, лежи в леглото си, но с мисълта работи, копае, иска да извади нещо ценно от болестта. И най-после, когато болестта му се превърне в радост, той оздравява.

И тъй, гледайте на болестите като на уроци, в които се крие нещо ценно, някакво богатство. Щом намери богатството, болният оздравява, т.е. минава в по-горен клас. Докато не намери скъпоценния камък в болестта, болният лежи и пъшка. Значи при всяко минаване от един клас в друг човек боледува. През много изпити трябва да мине той, за да свърши училището на земята. Същото става и в живота. Преди да влезе в живота, ученикът минава от едно училище в друго, докато най-после дойде до университета. Пред всеки изпит той трепери, да не го скъсат. Откъде произлиза думата „скъсване“? Конецът се къса, но как ще скъсаш ученика? Значи той е бил вързан с нещо. С какво? С мързела. Оттук вадим следното заключение: учителят къса само онзи ученик, който е вързан за мързела. Щом е така, ученикът трябва да благодари на учителя си, че го освобождава от мързела.

Като ученици на живота, вие трябва да правите верни преводи, да влагате в думите такова съдържание, каквото са имали първоначално, в първичния език. За пример, при обикновеното статично смятане ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6 и т.н. са по-големи от нея. Обаче от гледище на динамичната, жива математика не е така. Най-голямото число е единицата, след това двойката, тройката и т.н. И тогава, извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1. При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1. Числото две е майката, три е детето. Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето. Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно и 2-3 е вярно. Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира. Ако имате три царевични зрънца, ще видите, че по външен вид те си приличат, но по тегло и по съдържание всяко зърно има по нещо особено, различно от другите. Разнообразието е отличителна черта на природата – и в най-малките си форми тя внася нещо ново, особено, което ги отличава от подобните им. Като изучавате човека външно, ще видите, че двете му половини – лявата и дясната, се различават. Това различие съществува в очите, в ушите, в ноздрите, в устните, в ръцете, в краката. Едното око е положително, другото – отрицателно; едната ръка е положителна, другата – отрицателна; единият крак е положителен, другият – отрицателен. Значи човек е съставен от плюсове и минуси, които взаимно се регулират. Положителното дава, а отрицателното взима. Плюсът показва, че имаш да даваш, а минусът – имаш да взимаш. Като вземе нещо, човек трябва да дава. Не може постоянно да се взима, или постоянно да се дава – смяна трябва да става. Който е давал, ще взима; който е взимал, ще дава. Който се е натоварил, трябва да даде част от товара си на онзи, който нищо няма. Щом се облекчи, отново ще взима. В това отношение гладът играе важна роля в живота. Докато не гладува, човек не яде; щом не яде, той не взима никаква храна и не я обработва. Храната, като материя, трябва да се обработва, да се превърне от по-ниско в по-високо състояние.

Кой процес се е явил по-рано: даването или взимането? – Даването. Природата е дала първа, а след нея всички същества. Значи първият процес е даването, а вторият – взимането. Тройката, т.е. детето, взима от майката, от двойката. Имаме процеса 2-3. Така е в динамичния свят, а не в статичния. Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго. Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича. С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата. Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате. Някой отрича истината. Защо? – Защото допуска лъжата. И лъжата има своето място в природата, като полюс на истината. Истината показва пътя към лъжата; лъжата показва пътя към истината. Като възприемете истината, виждате с какви неверни понятия, криви разбирания живее човек. Затова казваме, че човек трябва да чисти речта си, да се освобождава от лъжливите и криви понятия, които е наследил от далечното минало. Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат. В същност негова ли е къщата, негови ли са нивите? Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата. Той взел всичко от природата и казва, че е негова собственост. Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е и след това сам не знае кое е истина и кое не е. Някой погледне към слънцето и казва, че видял слънцето. Нищо не е видял. Това, което си видял, е микроскопическа част от слънцето. Някой видял Бога. Нищо не е видял. Това, което виждаме, е само творение на Бога, но не и самият Бог. Който се домогне до крайчеца на истината, вижда колко малко неща знае. Радвайте се, че имате малко знания, за да можете да учите. Ако някой знае повече, ще дава. Значи, ако знаеш малко, ще взимаш; ако знаеш много, ще даваш. Като взима оттук-оттам, човек забогатява. А щом забогатее, той трябва да дава. Помнете: Истината дава, лъжата взима. Когато Ева вкуси от забранения плод, веднага се роди лъжата. Щом вземеш нещо без позволение, лъжата идва. Ева мислеше, че като яде от забранения плод, всичко ще научи. Това беше първата лъжа. Не само че тя нищо не научи, но изгуби и това, което знаеше. Който мисли, че като се роди, ще научи всичко, той се самоизлъгва. Като дойдеш на земята, можеш да станеш и цар, но един ден ще те детронират. Ако си виден учен, един ден ще изгубиш знанието си. Това не трябва да ви обезсърчава. Радвайте се, че като минавате от едно положение в друго, все ще научите нещо. Радвайте се на малките придобивки, а не на големите.

Кой е изходният път? Как може да се освободи човек от лъжата? – Като я впрегне на работа. Учен човек е този, който знае как да впрегне лъжата на работа. Разумен човек е този, който се учи от истината. Тя му говори на особен език, съвършено различен от човешкия. Чрез истината човек придобива прави възгледи за живота и за смъртта. Той знае вече, че формата, в която се е облякъл, като мъж, жена или дете, е временна. С нея той може да разполага най-много 120 години. Щом свърши работата си на земята, човек напуска формата, в която е живял, и отива в друг свят, както младежите отиват в странство да се учат. Трябва ли да жали човек за старата си дреха? Трябва ли да плаче за света на относителните понятия? Животът на земята е относителен, поради което и възрастните хора, като децата, изпадат в противоречия. Някое дете бръкнало в гърнето с меда, облизало пръстите си и веднага го наказват. Големият брат ял от същия мед, но никой не го наказва. Детето се чуди на това противоречие. Идва бирникът и срещу дълг задига вола на селянина. Селянинът мълчи, нищо не казва. Влязъл апаш в двора на селянина, взел вола му – всички го погват, дават го под съд. Има ли някакво противоречие между постъпката на бирника и на апаша? Привидно има противоречие, но има вътрешна причина за това противоречие. Бирникът взима вола на селянина и го освобождава от задължението му към държавата. Апашът взима вола, но, вместо да облекчи селянина, повече го натоварва. Някой се наема да съгради къща на едного, взима парите, дава срок, когато къщата ще бъде готова, но задига парите и избягва. Това наричаме престъпление. Така гледа и природата на нещата. Тя дава на човека кредит, да свърши някаква работа, но той задигне парите, изяде ги и не изпълнява обещанието си. Тази е причината, където човек е длъжен на природата във всички светове – и в умствения, и в духовния, и във физическия. За да изплати задълженията си към природата, човек трябва да бъде изправен и към най-малките си задължения и прояви. Дойде ли в ума ви една мисъл – колкото и да е малка, приложете я. Влезе ли някое чувство в сърцето ви, дайте му път, да се изяви навън, да свърши някаква работа. Искате ли да направите едно малко добро на физическия свят, веднага пристъпете към работа.

Следователно не се обезсърчавайте, че не можете изведнъж да се справите с лъжата; не се обезсърчавайте, че не сте дошли още до истината. Лъжата слагате на работа, а от истината се учите, в каквато степен и да се изяви тя. Ще дойде ден, когато лъжата, във всичките ѝ форми и цветове, като бяла и черна, ще изчезне от лицето на земята. Но докато дойде този ден, използвайте я като слуга, да ви работи.

Обичайте истината и лъжата ще отстъпи мястото си и ще се прибере в архивата на живота.

Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека“.

Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.

Беседа от Учителя, държана на 19 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Лъжа и истина

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, лъжа, истина, три, природа, свят, знае, две, казва, дума, сега, дава, работа, път, казвате, минус, дойде, учен ,

Съборни беседи , София, 19 Септември 1941г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Отче наш”

“Духът Божи”

Имате ли тема? (Имаме.) Каква е темата? Прилежанието?

(Прочете се темата.)

За идния път напишете седем думи, които имат само едно значение, думи с едно определено значение. Десет думи да представят разни букви.

Запример, ако повтаряте думата “прилежание”, какво добивате? В кой свят е прилежанието? В умствения свят, в духовния или във физическия свят? В какво прилежава човек най-много? В яденето. Прилежание има такова небивало. Ако във всичко бихте били толкоз постоянни, както в яденето, какво би станало? В яденето има голямо прилежание. Но в прилежанието е гладът. Аз го наричам прилежание на глада. То е войник, служи на глада. Генералът е гладък, който заповядва. Аз бих ви определил кои думи са прости войници, защото и думите имат чинове, думи има редови войници, има подофицери, има офицери, има взводни, подпоручици, поручици, капитани, подполковници, полковници, генерали, лейтенант с една звезда, с две звезди, три, пълен генерал.

Запример, ако вземете да повтаряте думата “светия”, десетина дена да я повтаряте, вас ще ви дотегне. Като я повтаряте десетина деня, светия ще станете ли? Какво подразбира думата “светия”? Светия подразбира едно и я използвате за друга. Да кажем, вие излизате с една свещ вечерно време, може да сте изгубили нещо, че го търсите за себе си. Може да излизате със свещта да укажете някоя услуга някому.

Казвам, в живота хората употребяват думи, които са егоистични, които имат отношение към тях. Други думи имат отношение към обществото, към ближните и трети думи имат отношение към Божествения свят. Има думи Божествени, които са поляризирани, нямат нещо съществено в себе си. Сега запример вземете думата “учен човек”. Какво подразбира? Думата златна ли е, или позлатена? Или вземете “добър човек”.

Прилежанието какъв стремеж има? Три посоки на движение имаме. В коя прилежанието е най-силно? В движението нагоре, в движението надолу или в движението в плоскостта хоризонтално? В какво човек прилежава повече? Вие не правите разбор. Някой път вие мислите, че сте учен човек. Не правите един разбор, да се анализирате. Мислиш, че знаеш нещо, но направиш някой разбор какво именно знаеш. Всичко туй, което хората знаят, то не е знание. Знание е всичко туй, което в даден случай при една мъчнотия може да ти послужи. Знание е туй, което може да ти послужи. Защо ти е знание, което за нищо не ти служи?

Често хората се обезсърчават и казват, не си струва човек да е добър. Да знаеш какво нещо е доброта, какво ще ти помогне? Доброта, която не може да ти помогне, защо ти е? Пък и за злото е същото. Зло, което не може да ти помогне, защо ти е? Злото ти е потребно да ти помогне в даден случай. Вие имате съвсем обикновено схващане за злото. Да не правиш зло. Хубаво, тебе ти трябват камъни, какво ще правиш? На някой скулптор му трябва чук, ще кърти камъните. Че то е зло. Сега да чупиш камъните, право ли е? В света кое е право? Правото вече подразбира един организиран свят. Но когато една река тръгне от своя извор, по права линия ли тръгва? Защото думата “по право” значи да не ощетяват никого. По каква линия тръгва правото? Тръгва по права линия. Но ако един извор тръгне, как ще върви. Тази линия на водата вие наричате крива, а то е права. Защото в края е морето. Целта на водата е морето. Нищо повече. Казвате, да не криволичи. Казва, да не кръшка. Но това движение на водата не е ли кръшкане? Питам, кои хора са по силни които кръшкат или които не кръшкат? Казва, да не кръшка. Какво трябва да прави да не кръшка? Срещне реката една голяма канара, не може да я пробие, какво ще прави? Като се отдели, ще каже “пардон”, ще я заобиколи, ще си снеме шапката. Срещне друга, каже “пардон”.



Какво значи думата “пардон”? Когато кажете “пардон” или “извинете”, какво разбирате всъщност под думата “извинете”? На кого се извинява? Всякога човек се извинява на някого, когото счита за по-силен. Като погледнеш, съзнаваш, че е по-силен. На силния ще се извиниш. “Извини” значи не се блъскай със силния човек, защото ще си пръснеш главата. В дадения случай канарата е силна, водата е слаба. Слабият заобикаля, силният стои на едно място. Питам, силният, който седи на едно място, какво би направил? Вие искате да бъдете силни. Канарите са силни. И какво направиха? Седят на едно място. Водата е слаба, заобикаля, но какво не е направила. И доста пакости прави понякога. Много пакости прави водата. По някой път откъртва много големи парчета от канарата и ги разхожда. Толкоз уважение има, че взема децата на канарата и ги разхожда надалеко. Казва: “Като идете при вашите родители, да имате добро мнение за мене.” Че вие казвате, че тя е направила някаква пакост. Каква пакост е направила? Туй, което считате пакост, в природата тя си свършва много добре работата. Ние от нашето гледище казваме, че е направила пакост или че водата е кална, че разрушила, изкоренила и т.н.

Казвам, да се повърнем. Често вие се безпокоите за нищо и никакво. Това знание ли е? Ходите и дойде идеята, казвате: “Аз ще се разболея.” Започваш да се безпокоиш, някой ти е казал, че ти си пожълтял и ти ще се разболееш скоро. И ти се разболяваш скоро. Защо? Отде накъде свързвате един свят на чувствена деятелност и той ще те направи болен. Жълтият цвят ще те положи на леглото да си починеш. Нали, като дойде учителят в класа, всички ученици са мирни. Учителят преподава, не може да излизат, да влизат. Болният човек, така го тълкувам, болният човек е в клас, седи вътре мирно на леглото, слуша лекцията, която ще му се преподава. Казвате: “Разболял се.” Той учи. В болестта знаеш колко работи научава? Най-първо той е бил палав. Като се разболее, става много внимателен, после става мекичък, послушен. Като не е болен, никого не слуша. Казва: “Никого не слушам, имам свое убеждение.” Като го хване болестта, слуша своите учители, които му преподават уроци. Слуша внимателно. Като му кажат, по една капка, той по една капка взема, туря в чашата, много внимателен, точно навреме пие церовете. Като му кажат обърни се на една страна, на другата, слуша. Накъдето кажат по гръб, по корем. Кажат му да седне, и той седне. Да стане, и той става. Ако един здрав човек би направил тия работи, ще му се смеят. Болният, щом направи тия упражнения, всички се радват, че той седи и не иска да се движи вече.

Казвам, вие вземате едно болезнено състояние и го тълкувате. Придавате му едно тълкувание, което всъщност го няма в болния човек. Болният човек мисли сериозно, мисли как да си научи уроците. Той разсъждава какво нещо е болестта. Започне да работи. Вие мислите, че това е един учен човек, казва: “От тази болест какво може да извадя?” Започва да копае. Тогава намира в болестта радостта. Като се зарадва, оздравее. Като намери в болестта скъпоценностите, които са скрити, оздравява. Когато не ги намери, ще се въргаля. Докато не може да намери богатствата в болестта, не може да се освободи от нея. Какво значи да се освободи? Става способен, учен, тогава учителят го прекарва във втори клас. Може ли да минеш във втори клас, ако не знаеш материала от първи клас? Всякога, когато човек минава от един клас в друг, боледува. Има особени изпити, има и матура.

После при излизането от прогимназията трябва да държиш пак изпит. Нали се смущавате, казвате: “Може да ме скъсат.” Скъсват един конец на две, но един ученик къде ще го скъсат? Де е скъсването? Ученикът бил е вързан за мързела, учителят го скъсва. Значи скъсал конеца, с който е свързан с мързела, скъсва го да учи. Така се разсъждава. Казвате, скъсан. Представете си, този способен ученик скъсва го учителят. Не са прави разсъжденията. В природата така ги късат навсякъде. Всичко, което става в природата, ние го тълкуваме криво. Туй е нещастие. Какво разбирате под думата “нещастие”. Тя е дума, създадена от две-три неща, туй е нещастие. На какво е равно 2-3=1. Ние изваждаме две от три, остава единица. Сега ще направим така: 3-2=1. Каква е разликата, като направим по първия или по втория случай?

Сега вижте законът какъв е. 2-3, туй положение е динамично. Ако три представлява детето, две е майката, майката не може да излезе из детето, а детето излиза из майката. При обикновеното смятане не може така. Вие не може 2 от 3, то са две единици, тук са три единици, не може да извадите. От две кила жито не може да извадите три кила жито. Имате 2-3, две е по-голямо от три. Винаги от големите числа излизат малките. Вие мислите, че три е по-голямо. Две е по-голямо. Най-голямото число е единицата, след туй иде две то са все големи числа, три, четири са по-малки. Четири е по-малко от три, три е по-малко от две, две е по-малко от едно. Но то спада към друг порядък, динамичен порядък.

Най-първо трябва да знаем в кой порядък сме. Туй го наричат софистика да докажеш, че две е равно на три. Не може да докажете, че три е равно на две и две е равно на три. Казвате, три е равно на три. Какво подразбирате под три? Сега разсъждаваме. Да допуснем, че имате три мамулени зрънца. Тия три мамулени зрънца равни ли са всичките? Ако претеглим тия мамулени зрънца на везните, ще видим, че те не са равни. Отличават се количествено, по форма прилика имат, еднакви са, но три мамулени зрънца не са равни. В природата не можем да намерим три зрънца, които да са равни по съдържание. Ако гледате техния цвят с микроскоп, ще видите, че всяко зрънце има особености. Природата се отличава с крайното разнообразие, което съществува. Подобие има, но всъщност между две подобни тела има различие, макар да произлизат от един и същ род.

Запример вземете очите на човека. Ако ги разгледате, лявото око се отличава от дясното, двете не са еднакви. Едното око има плюс, другото има минус. Ако вземете двете ноздри, винаги ще намерите едната минус, другата плюс. В ръцете едната е минус, другата плюс. Краката единият е минус, другият е плюс. Смяна е станало. Било е време, когато хората са били леваци. Хората днес работят с дясната ръка повече. Сега плюс е това, от което нещата излизат. Под думата “минус” разбираме винаги това, което взема. Туй, което може да възприеме, то е минус. Туй, което ти дава или ти даваш, то е плюс, положително. Под думата “минус” разбираме нещо, което излязло от другаде. Тия неща подлежат на работа, трябва да ги обработиш.

Да кажем, една жена купува десет кила вълна, обработва тази вълна, прави плат, този плат го продава. Най-първо вълната била дреха на една овца. Както овцата е скроила вълната, не става за облекло. След като стане на плат, тогава човек ще облече вълнената дреха, но тази дреха на човека не може да бъде дреха на овцата. Или казано в научен вид: материята минава от едно състояние в друго състояние.

Та казвам, има да даваш. Това е минус. Има да вземаш, това е плюс. Под думата “минус” има да дава. Откъде ще вземе да дава? Какво разбираме под думата “минус”? Има да дава, понеже той трябва да дава. Кой процес следва най-първо в природата? Даването или вземането? Вземането какво е? Вземането е плюс. Имаме минус плюс и плюс минус, или така: плюс плюс. Всеки, който вземе, трябва да даде. Всеки, който дава, трябва да вземе. Ти се натоварваш с едно бреме, което не можеш да носиш. Ти трябва да дадеш по една необходимост. Трябва да вземаш пак, заставен си да вземаш. Гладът, като ядеш, какъв процес е? Мислиш ли, че ако нямаше глад, ти би ял? Гладът в природата заставя човека да вземе тази храна, да я обработи. Сега не може да давате. Има процес, в който човек трябва да даде.

В природата най-първо имаме едно паровидно състояние, или парообразно състояние, в което водата се намира. Тази пара става на вода и пада на почвата. Водата се просмуква в почвата. След като се събере, тази вода става на река. Тази вода, която е възприела вече, тя дава. Значи процесът, за да дадеш, трябва да си взел. Единственото, което дава, е природата. Първият процес в природата почва с даване. Вторият процес е да вземеш. Затова този е втори процес, който има да вземе. Три взема от две. Как вървят? Когато се дробят. Имаш един голям камък. После го разделиш на три. Три ли е по-голямо от две? В друго отношение две е по-голямо от три. По закона на разсъждението може да дойдем до работи, които, изглежда, че има противоречие. Във физическия свят нещата са наредени по един начин. Ако започнем от долу на горе, ще имаме единица. Ако започнем отгоре, числата ако вървят, имаме два процеса. Единият процес надолу, другият процес е нагоре. От едно надолу нещата вече се намаляват. От едно нагоре числата се увеличават.



Сега се намираме в един относителен свят. Кажете двама души могат ли да бъдат равни. Двама души, на които считате, че силата им е равна, като се борят, нито единият ще победи, нито другият. Стават неща недоказани. Когато нещата не се доказват, какво положение има? Нито може да ги отречем, нито може да ги докажем. Запример има ли Бог, или не? Има неща, които нито може да се докажат, нито да се отрекат напълно. Никой не може да докаже, че има Господ, но и никой не може да докаже, че няма.

Та реалността е единственото нещо, което нито се доказва, нито се отрича. Туй, което доказваш и отричаш, показва, че влиза в работа. С туй, което отричаш, може да работиш. Туй, което доказваш, може да работиш. Запример отричаш истината. Отричането е дошло от лъжата. Лъжата е минус, истината е плюс. Лъжата е минус, лъжата е намясто. Ако не беше намясто, не щеше да се роди. Щом се родила, има си място лъжата. Има ли някой от вас, който да не употребява лъжата? Има ли някой от вас да не е близвал от нея? Пипвали сте я, близвали сте я, гледали сте я. Какво разбирате под думата “лъжа”? лъжата е сянка на истината. Лъжата показва пътя към истината. Истината показва пътя на лъжата. Този, който лъже, ще ви покаже пътя към истината. Този, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата. Онзи, който ви лъже, ще ви покаже пътя на истината. Онзи, който ви говори истината, ще ви покаже пътя на лъжата. Неизбежно е.

Да допуснем, че вие сте един богат човек. Казвате: “Туй богатство е мое.” Говорите ли истината? Ти казваш, че си богат човек, имаш десет, двадесет, сто милиона. Казваш: “Аз съм богат човек.” Вярно ли е, истина ли е, че си богат човек? Ти си одрал кожата на стотина хиляди животни и като я одрал, си станал милионер. Туй богат човек ли е? Казва: “Той е богат човек.” Казва: “Тази нива е моя.” Вярно ли е, че нивата е негова? Ако дойдем и разчепкаме човешкия език, ще видим, че има неверни, лъжливи неща. Лъжата казва: аз само привидно представям истината, не съм самата истина. Щом идете при истината, понеже тя съдържа всичко в себе си, за да стане понятна за вас, ще отдели едно малко парче. Пък то е лъжливото.

Сега, ако природата ви даде голяма светлина, вие не можете да издържите, ще турите някаква преграда. Туй препятствие истината ще ви застави да го турите, казвате нещо, което не е вярно. Вие ще кажете: “Аз възприемам светлината.” Но вие сте възприели много малко. Част от тази светлина си спрял. Казваш: “Аз разбирам тази работа, имам понятие.” Какво понятие имаш за Бога? Не си го видял, видял си малко от неговите творения. Казва, че изследвал пространството, всичките звезди. Това не е вярно. Видях слънцето. Не е вярно, че си го видял. Ти си видял един кръг от слънцето. Това слънцето ли е? Ако говорим по същество за слънцето, този кръг, който виждаш, това ли е слънцето? Каква част от истината съдържа то?

Ние сме се уплели в живота и имаме една мисъл, която не върви по законите на знанието. Те турят смирението да знае човек, че този, който има знанието, не да отрече знанието, но да каже, че много малко знае. Че малко знае, ни най-малко не трябва да се обезсърчи. Като тури, че малко знае, да стане радостен, има какво да учи. Като знае малко, има какво да учи. Много като знае, има какво да даде. Малко като знае, трябва да вземе. Щом много знаеш, ще даваш. Като дадеш, ти се радваш. Ако малко знаеш, ще вземаш. Този ще ти даде, онзи ще ти даде. Един ден почувстваш, че много знаеш, процесът се обърнал. Трябва да започнеш да даваш от себе си. Най-първо ние започваме с лъжата и свършваме с истината. Лъжата се ражда от нещо, което вземаш. Кога се роди лъжата в рая? Ева като взе от онзи плод. То е лъжа. Мислеше, като вземе от този плод, всичко ще знае. Ето лъжата, иде вече. Всеки човек, който мисли, че като вземе този плод, ще научи всичко, то е лъжата. Всеки човек, който мисли, че като се роди на земята, ще научи всичко, лъжата е влязла. Той нищо няма да научи. Като се роди, той много малко ще научи.

Казвам, вие се разочаровате, мислите, като дойдете на земята, всичко ще получите. Какво може да получиш? Ако станеш един цар, добре. Но ще остарееш, ще те детронират. Може да си цар пет години, двадесет, тридесет, но все таки ще те детронират. Какво ще кажеш? Учен човек си, един ден ще ти вземат знанието.

Сега казвате, изходният път кой е? Какво трябва да се прави? Да знае човек да впрегне лъжата на работа. Учен човек е онзи, който може да впрегне лъжата да му помага. Учен човек е онзи, който може да се учи от истината. Истината е професор, който учи. А пък лъжата, и той е един професор. Лъжата носи ли знание? Никакво знание не носи лъжата. Тя наизуст всичко ще научи, нищо не измисля. Ако дойде един учен човек, той ще ви научи. Като дойде един учен човек, лъжата ще го измами. За да опиташ един човек знае ли, какъв опит трябва да му дадеш?

В истинската музика има два тона, които, след като ги вземаш, запалят огъня, запалят и сърцето. Като слушаш с ушите си, запалят сърцето. Ако вземете едно огниво и един кремък, музикално като турите прахаканта, ще изскочи искра. Като удряте с огнивото, казвате “до”. Запаля се прахаканта. Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно. Щом правилно удариш кремъка, то е “до”. Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът. В удара има правилен тон. Когато дал или писал, или правил нещо, пеенето е хубаво. Когато пеенето не е правилно, тогава стават много погрешки.

Та казвам, всякога, когато дойдете до истината, ще познаете в съзнанието вашата зависимост не на обществото, ще почувствате, че това, което имате, не е ваше. Да кажем, сега вие живеете, казвате: “Мой е животът.” Този живот в зависимост доколко ще бъде в тази форма, е ваш двадесет, тридесет, сто и двадесет години. Ще дойдат онези, които са ви го дали, ще кажат: “Излез малко от зданието, защото ние ще го ремонтираме.” Смъртта не е нищо друго освен ремонт на старите форми. Казва: “Повече не може да дадем под наем. Ти трябва да си излезеш.” Някъде си наемател за десет години, петнадесет, двадесет, тридесет, четиридесет, сто и двадесет години има изключение за дълъг период.

Сега ние говорим за обикновените процеси. Знанието е, когато минаваме от една форма на битието в друга, да не ти е жалко. Като умираш, да не ти е жалко, но да си радостен, като че отиваш в странство. Човек, като заминава за оня свят, четири реда сълзи потекли, не иска да умре. Той още не знае, той е арестуван. Дошли стражарите, арестували го. Друг път сам излизаш. Ние казваме, това е лъжливо знание, това е истина. Сега всичкото знание е относително. Сега не говоря за големите лъжи. Аз говоря за лъжи, когато лъже човек.

Един светия близнал от меда. Детето близнало от меда и майка му казва: “Ти си близнал от меда.” “Не казва, не близнах.” Че е близнало детето, какво престъпление има? Значи големият прав, има право да яде, него закон не го хваща. Малкото дете, като близнало, казва: “Как смееш!” Държавата наложи данък, дойде бирникът, продадат ти вола няма никакво престъпление. Дошъл разбойник, задигнал вола престъпление направил. Като дойде бирникът и задигне вола, няма престъпление, в реда на нещата е. В какво седи разликата? Бирникът, като вземе вола, те освобождава от задълженията към държавата, пък крадецът не те освобождава. Някой иска да съгради къща. Обещае, вземе парите, не съгради къщата.

В света престъплението седи в това, че природата ни кредитира. Ние, като вземем кредита, не изпълняваме, в умствения свят имаме задължения, в духовния свят и на физическото поле имаме задължения. Вследствие на това се намираме в стълкновение. Праведният живот седи да бъдеш изправен в малките работи, на физическото поле да бъдеш изправен и в духовния свят да бъдеш изправен, и в умствения свят. Значи в ежедневния си живот това малкото, което мислиш, да го направиш. Туй, което чувстваш, и него да направиш. И задълженията на физическото поле, и тях да направиш. Тогава ще направиш един малък опит.

Сега тези работи да не ви обезсърчават. Има една истинска наука в света. Турете лъжата на работа. Без нея не може. Тя е сянката. Истината трябва да я употребите на работа. Сега на земята щом има думата “лъжа”, тя трябва да има някакво гражданство. Когато детето се издигне и направи първата стъпка, престъпва, то е престъпление. Престъплението трябва да извършим най-разумно. Едно дете искаш да го накараш на работа то е лъжа. Даваш му ябълка, за да учи. Лъжата понякога е потребна. Бялата лъжа е ще дадеш на детето едно орехче, ще го накараш да извърши една работа. Дадеш петдесет, сто лева на човека, да свърши една работа то е лъжа. То е една необходима лъжа. И без лъжа може, и без пари може. Ще дойде онзи истинският порядък. Но този истинският порядък ще дойде, когато преминем през пресата на лъжата.

“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”

Лекция на Младежкия окултен клас

19 септември 1941 г., петък, 5 часа

София Изгрев

НАГОРЕ




placeholder