НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Което не е / Законът на лъжата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Което не е

Най-често използвани думи в беседата: лъжа, аз, казва, може, има, истина, съм, човек, лъже, лъжи, хора, себе, мене, земя, казвам, сега, дойде, всички ,

Утрини Слова , Съборни беседи , София, 7 Септември 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Като разглеждате пътя, по който се движат разумните същества, виждате две ясно очертани линии: линия на истината и линия на лъжата. За ония, които се движат по втората линия, няма по-употребимо нещо от лъжата. Те си служат с нея от осем хиляди години насам, но само трима души не могат да излъжат: човека на Любовта, човека на Мъдростта и човека на Истината. Те правят опити да лъжат и тях, но в това отношение приличат на малки деца, които се опитват да излъжат майка си. Каквито опити да прави то, майката разбира лъжата на детето. Тя го пита: „Къде беше, мама?“ – „Около плета на съседната овощна градина.“ Всъщност, детето е било в градината на съседа, качвало се е по дърветата, брало е ябълки. Майката не може да се излъже. Тя познава по очите, че детето лъже.

Какво представлява лъжата? – Най-малката грешка в света, която води към най-големи опасности. При това малките лъжи са най-опасни. Големите лъжи всеки ги вижда, не могат да се скрият, но малките са невидими. Като си служат с лъжата, хората я делят на бяла, т.е. невинна лъжа, и черна – голяма, опасна лъжа. От гледището на възвишения морал, никаква лъжа не се позволява – нито бяла, нито черна. Някой разказва, че видял Слънцето, Марс, Юпитер и други някакви планети. – Нищо не е видял, това е бяла лъжа. Как може да види Слънцето, когато то е един милион и половина пъти по-голямо от земята? Друг пък казва, че слушал по радиото как пее Карузо. И това е бяла лъжа – никакъв Карузо не пее. Някога той е пял, хванали гласа му на плоча и след това я възпроизвеждат. Изобщо, бялата лъжа е разпространена и в минералното, и в органическото царство, между растенията, животните и хората.

Сега се явява въпросът: Кои хора лъжат? – Слабите и неразумни хора лъжат, а не силните и разумни. Който лъже, той е слаб. Излязъл един турчин да се бори с един българин – и двамата големи борци. Турчинът се съблякъл и намазал добре тялото си да се хлъзга, да не може противникът му да го хване; българинът не се съблякъл, затова и не се намазал и се хвърлил в боя. Сграбчил той турчина за краката, вдигнал го във въздуха и го повалил на земята. Като се видял победен, турчинът извикал: „Чакай, приятелю, не съм се намазал добре, затова ме повали на земята. Ще се намажа още един път, че тогава ще се бием“. И втори, и трети път се намазал, но българинът постоянно го надвивал. Защо трябва да си служи с бялата лъжа? Защо не си признае, че е по-слаб от българина? Силата не е в маслото. Защо трябва да си служите с бели или с черни лъжи? Маслото е малка помощ, но то не решава борбата. Следователно и лъжите не оправят работите. Обичаш някого, но казваш, че не го обичаш; не обичаш някого, казваш, че го обичаш. Защо не казваш истината? Ако не обичаш, кажи, че не обичаш; ако обичаш, кажи, че обичаш. Съвременните хора са наследили лъжите на паяците, насекомите, мухите, рибите, птиците, млекопитаещите и най-после са дошли до собствените си лъжи. Те мислят, че като излъжат, ще спечелят нещо. Не само че не печелят, но губят и това, което са придобили. Виждате, че като бутнете една мушица, тя се преструва на умряла. Щом се отдалечите от нея, тя започва да се движи. За да запази живота си, тя си служи с бяла лъжа. Който иска да я унищожи и като мъртва ще я убие. В такова положение попада и човек. Той влиза в едно духовно общество, иска да го приемат за техен член, обещава да даде всичкото си имане, да се пожертва, да служи на Бога, но все пак задържа известна част от богатството си за себе си, като казва: „Не зная, един ден може да ме изпъдят, да имам нещо на разположение“. Прав е той, но ако влиза в човешко общество. Обаче, ако влиза в общество, където цари Божествен порядък, няма защо да се страхува. Човешкият и Божественият порядък се изключват взаимно. Който живее в Божествения порядък, няма нужда от хамбари; той не мисли за осигурявания; той не мисли за младост и за старост – за нищо не мисли. Ако ти трябва въздух, отвори устата си и ще приемеш, колкото искаш; ако искаш светлина, отвори очите си, тя сама ще влезе; ако искаш вода, извори има навсякъде, ако искаш храна, тропни с магическата пръчица и пред тебе ще се яви богата трапеза. Преди да пожелаеш нещо, нуждите ти са предвидени. Като влезеш в Божествения свят, не трябва да се безпокоиш, нито да се съмняваш.

Следователно съмнението има място само в човешкия свят, но не и в Божествения. Можеш да се съмняваш в онзи, който мери нещата с човешки везни, защото той все ще гледа да задържи няколко грама за себе си. Оттук няколко грама, оттам няколко, той мисли, че е спечелил нещо. Всяко нещо, придобито с лъжа, изчезва. Всяка философия, всяка наука, основани на лъжата, ще изчезнат. Всеки живот, основан на лъжа, ще изчезне. Красота, придобита чрез лъжа, също изчезва, изобщо природата не търпи никаква лъжа. Защо ще правиш косата си изкуствено черна? Има естествен, вътрешен начин за почерняване на косата. Косата на човека побелява от големи скърби и грижи. За да почернее отново, бъди весел, жизнерадостен. Изхвърли всички безпокойства от сърцето, всички съмнения от ума си и косата ти ще почернее. Дали вън е облачно или ясно, тихо или ветровито, всичко трябва да ти е приятно. Ако някой те обиди, радвай се, считай, че по-добри думи от неговите не си чул. Ще кажете, че някой ви обрал – не вярвайте в това. Как може да ви обере? Къде ще занесе откраднатите вещи? Вън от земята не може да ги занесе. Земното ще си остане на земята. Лъжата и кражбата съществуват само в човешкия порядък.

Откъде дойде лъжата в света? От дървото за познаване на доброто и на злото. Това беше единственото дърво от човешкия порядък, затова Бог каза на първите човеци да не ядат от забраненото дърво. Престъпят ли заповедта Му, те ще излязат от рая. Като ядоха от плодовете на това дърво, те се скриха от лицето на Бога. Дълго време Бог вика Адам, но той не се обади. Най-после каза: „Тук съм, Господи, но срам ме е да изляза пред Тебе“. Защо се е срамувал Адам да се яви пред Господа? Защото бил гол. Всъщност голотата не е нищо друго, освен лъжата в човека. Не знаеше ли Господ, къде е Адам, че трябваше да го търси? Бог знае всичко, но не искаше да види лъжата в лицето на Адам. Той му даде възможност да обмисли положението си и да изправи грешката си. Обаче Адам излъга Господа. Той каза: „Господи, жената, която ми даде, ме накара да ям от забраненото дърво“. Ева пък се оправда с змията. Те скриха истината. Причината да ядат от това дърво се дължи на желанието им да станат учени и големи като Бога. Ева беше дете на Адам. Може ли бащата да се оправдава със сина или с дъщеря си? Бащата може да накара детето си да лъже, но детето никога не може да накара баща си да лъже. Който лъже, не е роден от Бога – друг е неговият баща.

Двама бащи има в света: баща на истината и баща на лъжата. Това са два различни свята. Изучавайте се, да знаете от кой свят сте дошли. Ако влизате в чуждите градини и късате плодовете без позволение, вие сте дете на лъжата. Ще кажете, че господарят го няма в градината. Бог е Господар на всички градини. Повдигнахте ли очите си нагоре да попитате Господа, може ли да си откъснете няколко плода? Ще кажете, че гледате нагоре. Ако гледате към дървото, това е едно нещо; ако гледате към Бога, това е друго нещо. Позволението идва от Господаря на дървото, а не от самото дърво. Ето защо и като ядеш, и като пиеш вода, ще вдигаш очите си нагоре, към Великия Баща на истината, и ще искаш разрешение да ядеш и да пиеш. Не постъпваш ли така, ти се свързваш с лъжата. Ще кажете, че сте гладни, няма време да искате разрешение. Според мене, гладен е само онзи, който служи на Любовта. В този смисъл гладът е едно от приятните чувства, което води към Любовта. Някои поддържат мисълта, че хората умират от глад. Досега никой човек не е умрял от глад. Много хора умират от преяждане, от лакомия, но от глад – никой. Змията каза на първите човеци, че ако ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, ще станат богове. Те повярваха в нейните думи и ядоха. Но думите ѝ не бяха истинни, затова се сбъднаха думите на Бога: „Който яде от забраненото дърво, ще умрец“. Те повярваха в лъжата, а не в истината. Който вярва в лъжата, той е мъртъв. Бог казва на всички: „Щедро давайте!“ Като бръкнеш в джоба си и извадиш една монета, дай я, не я връщай назад. – „Голяма е монетата, ще обеднея.“ – Не се страхувай от сиромашията. Ако даваш и на тебе ще дават. Не се самозаблуждавай, че си сбъркал, като си извадил по-голяма монета. Не лъжете себе си. Ако искате да станете човеци, щедро давайте. Като сеете нивата, жито ще имате; ако не я сеете, по нея плевели ще растат.

Съвременните хора говорят за висок морал, за правда, за истина, а когато трябва да доказват нещо, търсят свидетели. Истината сама свидетелства за себе си. Смешно е да откраднете коня на някого, а после да викате свидетели да отричат истината. Един циганин откраднал един кон, за което го викали в съда да отговаря. Попитали го: „Ти ли открадна този кон?“ – „Не съм го крал.“ – „Как дойде конят при тебе?“ – „Един ден отидох в гората да сека дърва. По едно време се качих на една круша да си набера няколко плода. След малко този кон мина през гората и когато минаваше под дървото, аз се отпуснах от дървото и политнах към земята. Каква беше изненадата ми, когато се намерих на гърба на коня.“ Разумният съдия няма да се усъмни в това, че циганинът паднал върху коня, но ще се запита как така това умно животно не отишло при господаря си, а в дома на циганина. След това ще дойдат свидетели да доказват, че циганинът не е откраднал коня. Обаче съдията не се лъже, той разбира, че циганинът е крадецът на коня. Той вижда ясно, като на филм, как е станала кражбата.

Бъдещото съдопроизводство ще се съкрати, няма да има нужда от свидетели и защитници. Съдията ще покаже филма, в който е представена цялата работа. Има ли нужда тук от бели и черни лъжи? Истината е налице, няма защо да се доказва и отрича. Защо детето, което е крало ябълки, не каже на майка си, че е влизало в градината, откъснало си няколко ябълки, които скрило в джобовете си и избягало? Грешката на детето се заключава в това, че не е погледнало към Бога да иска позволение. Като се изповяда пред майка си и обещае, че втори път няма да къса плодове без позволение, то изправя грешката си.

Помнете: От всички се изисква чист живот, без никаква лъжа – бяла или черна. Мъчно е, наистина, изведнъж човек да се освободи от лъжата, но трябва да работите в това направление. И религиозните, и светските хора трябва абсолютно да изключат лъжата от живота си. Някой говори нещо и казва: „Истината ти говоря“. Защо трябва да убеждава хората, че говори истината? Който говори истината, той е запалена свещ. Трябва ли да казва, че свещта гори? Това всички виждат. Христос казва: „Аз съм виделината на света. Дойдох между хората, за да се явят техните дела“. Ако Христос слезе втори път на земята, ще бъдат ли доволни хората от Него? Те не искат да се виждат делата им. Те не искат да се откриват техните лъжи. Като изучавате хората, виждате различни методи, чрез които проявяват лъжата. Понякога е интересно да видите как майсторски хората нагаждат нещата.

Преди години дойде при мене един калугер да говори малко за новото учение, да каже, че се интересува от новите идеи. На отиване ми каза, че ще дойде с приятеля си, който също бил заинтересован от учението. На другата неделя дойдоха двамата и казаха, че искали да образуват по-голяма група, да четат и работят заедно. Като се сбогуваха, калугерът остана при мене и ме помоли да му дам 150 лева, имал нужда от пари, не му достигали. За да покаже, че е честен, че няма намерение да лъже, той извади от джоба си един часовник и ми го даде в залог, докато върне парите. – „Няма нужда от залог.“ – „Не, моля ви се, вземете го, само при това условие ще приема услугата ви.“ Взех часовника и се разделих и с двамата. Поглеждам след това часовника, не върви. Външно даже изглежда развален часовник. За да нямам после неприятности, да кажат, че аз съм го развалил, дадох го на майстор, да го поправи. Майсторът каза, че часовникът нищо не струва. Бутна го тук-там, взе сто лева и го върна. След няколко дни пристига приятеля на калугера и ме пита: „Другарят ми остави ли при вас един часовник?“ – „Остави.“ – „Той е мой.“ – „Щом е твой, ще ти го дам.“ Дадох му часовника и нищо не казах. В себе си, обаче, казах: Платих 250 лева за една лъжа. Аз знаех, че ще ме излъже, но исках да видя какъв метод ще приложи. И двамата се бяха наговорили да лъжат. И двамата са артисти, притежават едно изкуство. Първият дойде да ми покаже изкуството си, но поиска за него 150 лева, а то излезе 250.

Бъдете искрени към себе си, за да различавате Божествения порядък от човешкия. Тези два порядъка са близо един до друг, както сянката до самия предмет. Човешкият порядък е сянката на Битието, а Божественият – самата реалност. Лъжата, която се шири в човешкия свят, има далечен произход. Тя се проявява на земята, но крие зародиша си в друг свят. Тя е семе, което чака условия за своето проявяване. Най-благоприятните условия за развиването ѝ са на земята. Ето защо, земята е пробен камък, чрез който човек се изпитва какво носи в себе си. В другите светове човек може да се крие и никой да не знае, обича ли да лъже или не. Обаче, дойде ли на земята, никакво скриване не може да става. И децата го познават какъв е. Докато е на земята, човек се възпитава да говори истината. Защо ще разправяш за това, което ти сам не си видял и чул? Не разнасяйте неверни новини. Ще кажете, че вестниците писали това или онова. Всичко, каквото пишат вестниците, не е истина. Четете, каквото се пише, но се въздържайте да вадите заключения. Когато грее слънцето, всичко става: цветята цъфтят, плодовете зреят, ледовете и снеговете се топят. Какво става на месечината? – Нищо. Стремете се към Божественото Слънце, което носи в себе си живот и радост за всички живи същества. Под думата „Божествено Слънце“ разбираме Божествения свят – единственият реален свят, в който не съществува нищо отрицателно.

И тъй, стремете се към придобиване на истината. Търсете я в разумната природа, а не във временните и преходни форми. Вдигнете очите си към небето, да видите проявената истина. Небето изключва всякаква лъжа, светлината – също. Тъмнината не носи абсолютната истина в себе си, защото прикрива нещата. Ако искаш да се лекуваш, излез на светлина. Светлината разкрива нещата, а тъмнината ги покрива. Светлината представлява пробуденото човешко съзнание, а тъмнината – заспалото съзнание. Ето защо, задачата на разумния свят се заключава в пробуждане на човешкото съзнание. Като се пробуди съзнанието, човек може да се лекува. Заспало ли е съзнанието му, лекуването е мъчно. Когато съзнанието е будно, човек гледа с отворени очи на своите грешки и лесно ги изправя. Ако направи някаква грешка, той не търси начин да се оправдае, но иска да я изправи. Защо ще лъже себе си, че е нервен, че не могъл да се владее и затова бил грешал? Влез в себе си, анализирай лъжата и я прати навън. Има няколко вида лъжи, които не принадлежат на човека. Щом е така, той трябва да се освободи от тях. За пример, лъжите, които съществуват в подсъзнанието, са на минералите и на растенията; лъжите на съзнанието имат отношение към животните; лъжите на самосъзнанието се отнасят към падналите ангели, които се движат между хората и ги изкушават. Знайте, че човешката душа стои далеч от лъжата. Следователно отбягвайте и вие лъжата, да не се петните. Ще ви каже някой, че не трябва да вярвате в Бога, че трябва да си поживеете и т.н. Кога и как ще си поживеете? Когато хората спят, вие ще ходите по веселби, да ядете и пиете с другари. Това не е живот, но разрушаване на силите в организма. Тъмнината прикрива истината. Тя създава облаците в духовния свят; тя помрачава съзнанието. Не мислете, че можете да излъжете Бога. Вие сте пред лицето Му, което е светлина. Кой може да закрие светлината? Не лъжете себе си, т.е. своята душа; не лъжете ближния си; не лъжете и Бога. Най-малката лъжа ще ви обезсили, няма да ви спаси. Говорете всякога истината, за да не изгубите вярата си, да не затворите пътя на Любовта и на светлината в себе си.

Новото възпитание изключва всякакъв вид лъжа, бяла или черна. Остане ли най-малката следа от лъжа в човека, той губи и последната си сила. Като не знаят това, хората мислят, че отвън отнемат силата им и се пазят едни от други. Някой се страхува да седне близо до своя познат, да не отнеме силата му. Това е неразбиране на нещата. Единственото нещо, което отнема силата на човека, е лъжата. Ще кажете, че не можете да търпите някого. Това е лъжа. Не можете да го търпите, защото не носи нищо за вас. Ако носи хляб, пари, ще го търпите. За някого пък казват, че е добър. Защо е добър? Защото носи блага за вас. Не се лъжете от привидните отношения. В тях се крие лъжата. За да я познавате, трябва да развивате обонянието си. Лъжата се познава по миризмата, която отделя. Всички видове лъжи имат лоша миризма, но различни са миризмите им: някои лъжи миришат на гниещи цветя и растения, други – на развалено месо и т.н. За да не попадате на миризми, които понижават разположението на духа, търсете Любовта, която изключва всички видове лъжи, които отнемат здравето, силата, живота на човека. В този смисъл, казваме: Любов е това, което изключва лъжата и внася истината; Любов е това, което изключва смъртта и внася живота; Любов е това, което изключва болестите и внася здраве; Любов е това, което изключва тъмнината и внася светлина. Сегашните хора се стремят към нов живот, към нови разбирания. Това може да се постигне само тогава, когато се изключи лъжата от живота. Следователно изключете лъжата от миналото, във всичките ѝ форми, както и сегашната лъжа. Няма живо същество в света, което да не познава лъжата и да не си служи с нея. И паякът, колкото и да е малък, прави мрежа, да заблуждава мушиците, да ги яде. Това е лъжа. Някой заградил едно място, сложил ключ на вратата и казва, че това място е негово. И това е лъжа. Собствени неща са само онези, които човек може да занесе със себе си на онзи свят. Кой човек досега е взел със себе си на онзи свят къщата, мястото, нивите си? Единствените неща, които човек може да занесе със себе си и на онзи свят, това са Истината, Любовта и знанието. Всичко друго, което след смъртта му остава на земята, е лъжа. Ще каже някой, че до гроба ще ви бъде верен. И това е лъжа.

Млад момък се разхождал в гората със своята възлюбена. Той ѝ казал: „Драганке, на мене ще разчиташ. Виждаш ли тази пушка в ръката ми? Голям герой съм. Нека се опита някоя мечка да излезе срещу мене. Веднага ще я поваля на земята“. Драганка се усмихва доволно, вярва и уповава на своя Стоян. Ето, че една мечка излиза от гъсталака и тръгва срещу тях. Стоян веднага се покатерва на една стара круша, а Драганка, като не могла да го последва, легнала на земята и се престорила на мъртва. – „Не се страхувай, Драганке, аз ще стрелям отгоре“, казал Стоян. Мечката подушила оттук-оттам Драганка и като разбрала, че е много страхлива, отдалечила се от нея и продължила пътя си. Стоян веднага скочил на земята и казал: „Драганке, какво ти каза мечката?“ – „Каза ми друг път да не разчитам на такъв герой като тебе.“

Питам: Какъв човек е този, който бяга от страдания? Може ли да се нарече герой? Който не страда, не може да бъде наследник на благата в живота. Страданието е работа, която човек непременно трябва да свърши. След това идва радостта. Страданието е неизбежен път. Щом Христос не може да избегне страданията, обикновеният човек още по-малко може да ги избегне. – Защо страда Христос? – За лъжите на хората. Които живяха с лъжи, имаха всички блага на земята, но вътрешен мир нямаха. Човек се нуждае от богатството на истината, на красотата, на здравето, на знанието, а не от богатството на лъжата. Човек не се нуждае от лъжливия живот, който свършва с гроба и с червеите. Който лъже, ще умре като обикновен човек и червеи ще го ядат. Внесете истината в тялото си, знанието в ума си и Любовта в душата си, но доброволно, съзнателно, без никакво насилие. Където е Любовта, там всичко се нарежда добре. Любещият е осигурен, няма защо да се страхува. Той е готов да дава, но и другите му дават. Ако има две ризи, две дрехи, той дава едната на онзи, който нищо няма. Той живее според Христовия закон.

Много примери има из живота на хората, които могат да ви убедят в истината, да я приемете без никакво колебание и съмнение. Защо ще се колебаете в това, което даден човек е преживял и опитал? Щом той вярва в нещо и вие ще вярвате. Не може човек да ви убеди в нещо, ако той сам не вярва в него. Не можете да разберете даден въпрос, ако този, който ви го предава, сам не вярва в него. Затова е казано, че ученикът не може да бъде по-горен от учителя си. Следователно, когато учите някого, или когато му проповядвате, вие не можете да му дадете повече от това, до което сами сте дошли. Сега, да се върнем към лъжата. Невинна е лъжата, особено бялата, но в началото си. Колкото повече минава времето, последствията идват едно след друго и от малката лъжа се произвежда голям пожар. Страшни са последствията на лъжата. Ние я наричаме дреха, която покрива всички престъпления. Ето защо, не питайте кога ще изчезнат престъпленията, но питайте кога ще изчезне лъжата. Когато лъжата изчезне и престъпленията ще изчезнат. Ако искате да не правите престъпления, освободете ума, сърцето и тялото си от лъжата.

И тъй, освободете се от лъжата, във всичките ѝ форми, и благодарете за всичко, което ви се дава. Ако имате само хляб за ядене, благодарете и яжте с Любов. Благодарете за всичко, което ви обикаля. Благодарете за слънцето, за звездите, за месечината. Всичко е създадено за вас, да се учите и да се ползвате от него. Благодарете, че сте дошли на земята, макар и извън рая. Ако животът извън рая е толкова красив, можете да си представите колко е красив той в рая. Хранете ума, сърцето, тялото, душата и духа си с истината. – Защо? – За да бъдете свободни. Казано е, че истината ще ви направи свободни.

Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил.

Беседа от Учителя, държана на 7 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Законът на лъжата

Най-често използвани думи в беседата: лъжа, аз, казва, може, има, истина, съм, човек, лъже, лъжи, хора, себе, мене, земя, казвам, сега, дойде, всички ,

Утрини Слова , Съборни беседи , София, 7 Септември 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Добрата молитва”

91 псалом

“Молитва на Царството”

“В начало бе Словото”

Ще прочета 5. глава от Деянията на апостолите.

“Духът Божи”

Между разумните същества има две линии: едни са за истината, други са за лъжата. Най-разпространеното нещо в човека, това е лъжата. Няма по-разпространено нещо от лъжата. Човек на всяка стъпка лъже. И себе си лъже, и хората лъже, и Бога иска да лъже. От осем хиляди години досега все лъже. Но трима души има, които не може да излъже. Ти ще опиташ, че туй, което казваш, не е тъй. Хората ще опитат това, което казваш, че не е така, и Бог ще опита. Ти продължаваш да лъжеш. Някое дете ходи в чуждата градина, набрало ябълки, яло от тях, връща се вкъщи. Пита го майка му: “Къде беше?” “До плета на една градина.” То не само че не е било до плета, но било в градината и се качило горе на крушата. Че яли ябълки, мълчи, а казва, че само погледнало отгоре. Питам сега, защо детето не казва, че било зад плета, че било в градината и че било на крушата и яло от плодовете. Защо тия работи не ги казва детето?

Да дойдем до същественото. Лъжата, това е най-малката погрешка. По-малка погрешка не може да има. Първата най-малка погрешка, която съществува, е лъжата, но е най-пакостната. Тия погрешки Господ не ги прощава. Може да убиеш някого Господ ще ти прости, може да ограбиш някого Господ ще ти прости, но за лъжа прощаване няма. Сега мислите, аз не се занимавам с големите лъжи. Тия големите лъжи всеки ги вижда, те са като Слънцето, те са като Месечината, като Марс, като Юпитер учените хора ги знаят. То е големите лъжи. Запример казват, че са видели Марс. Нищо не са видели. Как са го видели? То е една научна бяла лъжа. Казват, че видели Слънцето. Че как са видели Слънцето? То е един милион и половина пъти по-голямо от Земята. Видели едно малко парченце. Че това не е Слънцето, ни най-малко не е Слънцето. По телевизията видели някой човек. Никакъв човек не са видели. Казва, видял един филм, той говори. Никой не е говорил. То е фикция, никакъв говор няма. Казва: “Видях ги на сцената да играят.” Никакви хора няма там. То е една цяла бяла лъжа. Всички разпространяваме белите лъжи. Казва: “Ще видиш как играе. Той е майстор.” Лъжа е там. Нищо няма. Казва: “Чух глас.” Никакъв глас не е чул. Една плоча пее, казва: “Чух Карузо.” Никакъв Карузо няма, не пее плочата, но вдига шум.

Лъжата е разпространена, има я навсякъде в буболечиците, в тревите, в рибите, в растенията, даже и в минералите. В скъпоценните камъни и там има лъжа. Лъжата е разпространена навсякъде и ние тази лъжа я обичаме. Обичаш червения камък, то е лъжа. Защо го обичаш? Защото мислиш, че този камък, като го имаш, ще дойде някакво щастие. Лъжеш се.

Сега искам да ви кажа, че лъжата е качество на слабите хора. Лъже ли човек, който и да е той, той е от слабите хора. Човек, който говори истината, е силен. За мене е без разлика, който говори лъжата, бяла или черна, той не е умен човек, не е силен, той е слаб човек. Само слабият лъже. Борили се двама. Един учил да се бори един турчин и един българин. Турчинът се събличал гол, мажел се с масло, че като го хванат, да се хлъзга. Един българин, роден силен, излязъл, среща турчина, който не се съблякъл гол, с ризата, не се назамал с масло, българинът сграбчва го за краката, вдига го във въздуха, полага го на земята. Нищо не струва маслото. Той го вдига във възуха, пада на земята, натиска го. Онзи казва: “Я ме пусни, че не съм намазан, затова ме хвана.” Пак се маже с масло. Намазва се, бъгаринът пак го хваща, пак го вдига във въздуха и го полага после на земята. Онзи казва: “Пак не съм добре намазан.” Той се лъже, мисли, че в маслото е силата. Маслото е само една малка помощ. Вие мислите, като кажете една бяла или една черна лъжа, че ще придобиете нещо.

Запример някой обича някого. Не казва истината, казва: “Аз не го обичам.” Той лъже. Защо не каже, че го обича? Някой път друг не обича някого, пък казва, че го обича. Много видове лъжи има. Ние сме наследили лъжите на паяците, наследили сме лъжите на насекомите, наследили сме лъжите на рибите, наследили сме лъжите на мухите, дошли сме до млекопитаещите и най-после сме дошли до лъжите на хората. Запример има известни насекоми, като ги бутнеш, те се преструват на умрели. После, като ги оставиш, като че нищо няма. Ако я питаш, защо се преструва. Значи в природата има едно състояние, неразбиране в съзнанието на хората. Те мислят, че като излъжат, ще спечелят нещо.

Тук имаме примера иска да влезе в братството, казва: “Аз съм толкова искрен, предавам всичко, ще служа на Господа, давам всичкото си имане.” Скрива нещо за себе си, казва си: “Отде да зная, може да ме изпъдят, като изляза, да има нещо.” Казва, ти не си излъгал хората. Ако влиза в едно човешко общество, разбирам да се страхува, но ти влизаш в Божието общество, в Божия порядък на истината, той е другояче устроен. Порядъкът на лъжата е другояче построен. Двата порядъка се изключват един друг. В Божествения порядък няма да имаш хамбари, няма защо да се плашиш, няма да мислиш да се осигуриш. За зимата няма да мислиш, за пролетта няма да мислиш, за лятото няма да мислиш, за есента няма да мислиш, за старостта няма да мислиш, за младостта няма да мислиш, за нищо няма да мислиш. Искаш въздух колкото ти трябва, навсякъде. Искаш светлина, отвориш очите, сама влиза, вода навсякъде. В Божествения свят, дето и да идеш, като хлопнеш, навсякъде ще има легло, храна. Само като хлопнеш, преди ти да кажеш, всичко туй го знаят. Какво има да се безпокоиш в този свят. Когато лежиш, и храна има, и хляб има, няма нищо да ти искат, пари не ти искат, няма кой да те изкушава, да казва: “Плати.” Сега майсторлък има. Някои бакали имат този майсторлък. Отиваш да купуваш, казва: “Ти взема захар, двадесет и пет лева, и аз ти давам двадесет и пет, и още петдесет, ти давам, стават сто.” Онзи, който купил захарта, излиза и чете: двадесет и пет лева и още петдесет стават седемдесет и пет, не може да намери къде отидоха в джобовете. Пък то е в сметката. Онзи по майстор, като му казва двадесет и пет, този мисли, че му ги е дал. Тези, които теглят, гледаш везните, още един грам има да дойде, везната да показва точно, онзи не дочаква и откъсне един грам. На сто души продаде, откъсне по един грам, сто грама. Така сто от този, сто от онзи.

Питам, какво ще спечели. Придобитите неща с лъжа в природата всички си отиват. Всичко, което е придобито с лъжа, ни помен няма да остане от него. Една философия, обоснована на лъжа, ще изчезне. Една наука, обоснована на лъжа, ще изчезне. Един живот, обоснован на лъжа, ще изчезне. Една красота, придобита с лъжа, ще изчезне. Хората, на които косата е станала бяла, те си я боядисват. То е лъжа. Всеки може да си почерни косата, труд се иска, наука се иска. Отвътре може да я почерниш. Косата става бяла, когато много се тревожиш, побелява. От голяма скръб главата побелява. Не се грижи, главата ще почернее. Изхвърли всичките тревоги, които имаш в душата, косата ти ще стане черна. Не се тревожи за нищо, бъди весел, да ти е приятно. Да ти е приятно, че е облачно. Да ти е приятно, че духа вятър. Обиди те някой, да ти е приятно. Кажи: “Колко хубаво говори!” Открадне ти пари, кажи: “Много хубаво направи.” Като постъпвате така, ще почернеят косите ви за една година, направете опит. Силен трябва да бъде човек, герой да бъде. Как ще кажеш: “Обраха ме.” Ти лъжеш. Как ще те оберат? Къде ще занесеш това богатство? Де ще го туриш? Той извън земята не може да го вземе. Ще го остави на земята. На луната не могат да го занесат. Всяко нещо, което е на земята, на земята ще остане, то е кражба и лъжа. Кражба е, понеже ние мислим, че ни обрали. Кражба има само в човешкия порядък. И в човешкия порядък лъжата е възможна.

Казвам, единственото нещо, което не е здравословно. Казват: “Господ откъде иде?” Казвам, откъде иде лъжата? Първите хора, които не знаеха да лъжат, Господ им каза: “От дървото на познанието доброто и злото няма да ядете.” Туй дърво на познание доброто и злото е светът на лъжата. По никой начин няма да ядете, понеже в който ден ядете, няма да бъдете в рая, но извън рая. След като яде, вика Господ: “Адаме!” Той се скрил някъде. По-напред чакаше вън, сега се скрил и Господ го търси из рая. Вие ще си зададете въпроса, Господ не го ли знаеше къде е. Знаеше Господ къде е, но Господ не вижда лъжата. Той познава лъжата, но не я вижда. Не иска да я вижда. Една лъжа не може да се яви пред Господа. Лъжата е гола. За пръв път Господ вижда лъжата в Адама. Жената и тя се скрила. Коя е причината? Казва Адам: “Онази другарка, която ми даде лъже сега той, тя ме накара да ям.” Не казва, че той искаше да стане божество, че неговата другарка обича я повече, мисли, че като яде от този плод, ще стане шишкав, корона ще има на главата, мантия, венец. Така си мислеше. Изведнъж пак му дойде на ума и лъже. “Страх ме беше, та се убоях.” Защо се убоя? Казва: “Жената ме накара да ям.” Той беше баща на Ева. Може ли синът да накара бащата да лъже? Бащата може да накара сина да лъже, но синът никога не може да накара бащата. Лъжата не произтича от сина, но от бащата. Всеки, който лъже, Бог не му е баща. Дяволът в света има двама бащи. Единият баща на истината, другият баща на лъжата. Щом лъжеш, то е един свят, ти вече нищо общо нямаш с другия. Вие искате да примирите двата свята. Казвате, без лъжица не може.

Гледам, вчера минават тук две деца. Събират си лешници отдолу. След като ги събират, наблюдавам ги спокойно. Сега, ако е някой господар, ще им каже: “Защо ги събирате?” Казвам: “Нека ги събират да си похапнат.” Счупиха по един, не се задоволиха. Едното видя няколко лешника и таман рече да ги вземе, изведнъж се обърна към мене. Като ме видя, взе си кърпата, уж че нищо не е взело, като че гледа в друга посока. Казвам: “Не искам да го гледам.” След туй си тръгна по пътя. Казвам: “От туй дете човек няма да стане. Да каже: “Може ли да си откъсна няколко лешника.”

Понеже Господ е господар в света, ето в какво седи моралът. Като се спирам в някоя градина, трябва да си обърна очите нагоре, да се помоля на Господа. Като чуя Господ да ми каже, да си откъсна. Аз, като че няма Господ, вземам си, без да питам Господа. Там е лъжата. Казва: “Аз си дигнах очите нагоре.” Дигаш очите си нагоре, как няма да ги дигаш. Той, като иска да къса плодове, вдига ги. Не ги вдига да се моли на Господа, но ги вдига да къса плодове. Ти далеч от дървото ще си подигнеш очите, ще се помолиш. Тогава ще вземеш една-две круши, имаш право. Седиш при един извор, ти, без да си дигнеш очите, пиеш вода. То е лъжа. Ако ти не вдигнеш очите си към Господа да благодариш за вода, ти крадеш тази вода. Ти ще вдигнеш очите си нагоре, ще се помолиш, само тогава ще вземеш чаша вода. Така се прави. Ти седнеш и без да вдигнеш очите си към Господа, ядеш. Ти крадеш, ти лъжеш. Казваш: “Аз съм гладен.”

Гладен е човек, който служи на любовта. Който не служи на любовта, гладен не може да бъде. Според мене гладът е най-естественото състояние на любовта. Най-хубавото чувство. Гладът носи в себе си нещо много приятно. То е най-естественият подтик в природата. Ти чакаш да намериш нещо за ядене, че като ядеш, приятно ти е. Сега казвате, че гладът мъчи. Нищо не мъчи. Туй, което мъчи, не е глад. Гладът е съвсем друго. Ние го тълкуваме, казваме: “Ще умрем от глад.” Никой досега не е умрял от глад. От преяждане хората са умирали, от глад не са умирали. Не съм видял някой да е умрял от глад. От преяждане съм виждал милиони да умират. От лакомия умират. Всички умират от лакомия и богатият, и сиромахът умират от лакомия. Къде е причината? Причината е лъжата. Хората умират, понеже вярват в лъжата. Щом повярваш в лъжата, ще умреш. Господ каза на първите хора, че ако ядат от дървото на познание добро и зло, ще умрат. Змията им каза, че те само няма да умрат, но като Бога ще станат. Те повярваха. Щом повярваш в лъжата, ти си мъртъв човек. Господ ти казва: “Бръкни в джоба си, извади и дай.” Ти бръкнеш в джоба си и извадиш пет лева. Казваш: “Много са.” Туряш ги пак в джоба. Ти лъжеш. Като бръкнеш в джоба, каквото извадиш, не го връщай в джоба си, но го дай. Ти сам се лъжеш, себе си лъжеш. Като дадеш пет лева, ще осиромашееш. Ти и Господа лъжеш. Като бръкнеш в джоба, каквото хванеш в ръката, без да го гледаш, дай го.

Това е, който иска да говори истината. Сега ще го гледа, ще го върне, ще извади един лев. Не е въпросът там. Казва: “Ако много дам, къде ще ми иде краят?” Той сам се лъже. Ти, като дадеш, човек ще станеш. Като не даваш, нищо няма да станеш. Като сееш нивата, ще роди жито, като не сееш, бодили ще роди. Вие мислите и казвате така не става. То човек трябва да бъде умен. Как ще бъде умен, да лъже. Един адвокат сега ще лъже съдията. В сегашното съдопроизводство има надпреварване на лъжи. Съдията ще гледа да го не излъжат, той ще навежда факти, това било, онова било. Какво ще ви разправя? Какво ще доказва един адвокат? Открадна ли вола, или не? Има един комичен пример, цигански пример.

Един циганин откраднал един кон. Хващат го в кражбата, завеждат го при съдията. Той се оправдава пред съдията. “Господин съдия, аз не исках да взема коня. Бях се качил на крушата горе. Един кон дойде под крушата и не зная как се откачих, паднах на коня. Той хукна и ме закара у дома.” Един модерен съдия ще проверява. Може да дойдат десет души свидетели, възможно е конят така да избяга. Но защо да иде конят в дома на циганина, защо да не иде в дома на господаря си, дето е бил? Явяват се десет души свидетели да доказват. Аз съм съдия, виждам, че той откраднал коня. Конят е в ума му. Виждам как е отвързал коня, как го довел, всичко това е в мозъка му. Какво ще ме лъже. Извеждам на филм неговия образ. За бъдеще как ще се съдят хората? Няма да има съдии. Ще покажат на филм как е влязъл в обора, как отвързал коня, как го изкарал. Съдиите ще покажат филма. Казват: “Ето как е станало.” Как ще се оправдава? Сега ще има свидетели, ще доказват, че той това направил, онова направил. Че това са белите лъжи.

Казвам, силният човек не лъже. Ако аз бях онова дете, ще кажа: “Мамо, не само бях до плета, но бях в градината вътре и не само бях в градината, но бях на крушата, не само бях на крушата, но седем-осем круши откъснах, напълних си джобовете, всичките ги обрах. Ще понеса последствията. Само направих една погрешка, мамо, че не погледнах към Господа, сега ще ида да погледна.” Ще му прости Господ. Сега вие мислите, че не лъжете. А, не. Много мъчно е човек да се освободи от лъжата. Щом започне човек да лъже, веднага погледът става неспокоен. Щом лъже, всички онези, които са се научили да лъжат, погледът е обърнат надолу четиридесет и пет градуса. Той, накъдето ходи, все на земята гледа. Погледът е раздвоен. Не само това, но лъжата начертава лицето на човека. Започват да се явяват на лицето лъжливи линии, ноктите се омекчават, костите се размекчават, започват да се явяват болести в гръбначния стълб, бъбреците заболяват, стомахът те боли. Щом те боли коремът, ти лъжеш.

Преди години дойде един брат от Бургас, има коремоболие. Казват ми: “Учителю, умира братът.” Слизам долу, в долната стая, казва: “Умирам, Учителю.” Как умира, иде тук за събрание. Казвам: “Как ще умреш, защо ще мреш?” Ходил в града. Казвам: “Да не си ял нещо?” “Нищо не съм ял.” Казвам: “Кажи ми истината.” Казва: “Купих си тахан халва, но с ядки.” “Какви ядки?” “От орехи.” После ял леблебии, те стари. Не ги сдъвкал хубаво, нагълтал ги. Държах му една лекция: “Слушай, такава халва със стари леблебии не се яде, тя уморява.” Помогнах му, освободи се.

Лъжата е халвата с леблебиите. Ако ние, съвремените религиозни хора, говорим лъжа. Без никаква лъжа! Аз не говоря отвън, но вътре в себе си. Аз никога на човека няма да кажа, че му говоря истината, защото, ако му кажа, че говоря истината, пак ще го излъжа. Аз съм гореща свещ, която гори. Казвам, аз съм виделината в света. Има един стих в Писанието, казва Христос: “Аз съм виделината в света.” Христос не казва: “Аз съм виделина на вас, но аз съм виделина на света.” Понеже светът взема, виделина съм за тях, да се явят техните дела. Не мислете, че вие като се явите в света, хората ще гледат благосклонно. Най-първо те не искат техните лъжи да се открият. Аз имам тук дост? попски лъжи.

Иде един ден един калугер, облечен хубаво, мазничък, казва: “Много ме интересува вашето учение.” Гледам го. Не му казвам, че му вярвам. Като го виждам, аз го тълкувам. Той иска да ме лъже. Искам да го хвана как ще ме излъже. Мнозина са ме лъгали и този искам по кой начин ще ме излъже. Казва: “Много се интересувам. Имам съмишленик, другата неделя ще го доведа, ние работим за вашето учение.” На другата неделя води другаря си. Казват: “Ние ще образуваме кръжок.” На третата седмица иде при мене, казва: “Може ли да ми направиш една услуга, аз съм честен. Дайте ми сто и петдесет лева. Оставя часовника си. След няколко деня ще дойда да взема часовника.” Не му казвам да не оставя часовника. Но после гледам, часовникът не върви. За да бъда... пращам часовника да го поправят. Ще ме набеди, че съм го развалил. Ще каже: “Аз ти оставих хубав часовник.” Пращам часовника да се поправи, давам сто лева, а той оставил на мене развален часовник. Часовникарят казва: “Тази хлопка и пет лева не струва. Казват: “На Учителя е.” И той го преувеличил. След няколко седмици иде братът и казва: “Тук онзи калугер някакъв часовник не е ли оставял? Той казва задигна часовника ми.” Неговият часовник оставил при мене. Казвам: “Аз го поправих.” Той си взема часовника. Тъй като му дадох сто и петдесет лева и сто лева за поправка, струваше ми двеста и петдесет лева, за да видя онзи метод, по който ще ме лъже. Оттам насетне не съм го видял. Що не дойде да ми каже направо, защо иска да ме лъже? Тълкувам го сега. Може би е артист, изкуство има. Казва: “Ще ти покажа изкуството си, майсторлък, ще ти покажа една лъжа, ще ми платиш сто и петдесет лева.”

Та ви казвам, бъдете искрени спрямо себе си. Аз не изнасям сега. Но тия два порядъка са несъвместими. Те се допират един с друг. Единият порядък е като сянка на битието, другият е самата реалност. Лъжата има далечен свой произход и в небето се заражда. Бог, който вижда съществата, заражда се възможност за лъжа, изпраща ги тук да се въплатят. Отначало не се вижда лъжата в Божествения свят, но тук всеки се показва, какво е мислил на земята се показва, кой е вървял по правия път и кой по кривия. Сега да ви кажа, тук вече никой не може да се избави. Горе никой не знаеше дали лъжете, но тук всеки ще ви знае казвате ли истината, или не.

Сега някой дойде при мене и ми казва нещо, без да го е видял. Казва: “Така се говори.” То е лъжа. Никога не прави възглед от това, каквото пишат вестниците. Вестниците са пълни само с лъжи. Една българка от Германия ми казва, че в Германия вестниците пишат много по-малко лъжи, отколкото тука. Там пишат какво казва главната квартира на фюрера. Тук вестниците пишат това превзето, онова превзето. Там пишат само факти, които са станали, тук като че войната след няколко деня ще се свърши. То не се знае, разпространява се лъжата. После искате да знаете кой ще победи. Кой ще победи? Сега има един закон прекаран, че не може да вземаш страна. Който има радио, може да намери затвора. Нямаш право да слушаш какво говорят в Москва, нямаш право да слушаш какво говорят в Лондон. Щом те хванат, хайде в затвора. Сега, които имат радио, ще слушат какво се говори в България, в Германия, Италия, Франция, Америка. Ще има вече агенти, които ще ходят да слушат. После те питат: “Ти какво мислиш?” Мисля, двама пехливани нека се борят, ще си дам мнението, като се свърши, кой ще победи. Сега не зная нищо. Като изгрее месечината искаш да изгрее месечината. Като изгрее, какво ще ти донесе? Ще ти донесе нещо, но ако мислиш, че ще ти донесе хляб, здраве или плодове, или щастие, лъжеш се. Месечината може да ти донесе много пързалки или мазилки, или нещо друго, колкото искаш, но нищо друго не може да ти донесе. Слънцето, като изгрее, ще ти донесе нещо съществено.

Единственият съществен свят, то е Божественият, Божественото слънце, което изгрява, то е, което носи живот в себе си и в нас. Аз ви говоря за един вътрешен живот. Мене не ме интересува лъжата, понеже лъжата в природата не съществува. Във формите съществува, но като погледнеш небето, никаква лъжа не съществува там. В хората има лъжа, но в светлината няма лъжа. В тъмнината има малка лъжа. Тя покрива нещата. Ако си нечист, тя ще те прикрие. Светлината ще те разкрие. Светлината разкрива и лекува, тъмнината покрива и не лекува. В тъмнината ти ще мислиш. Ако някой човек е заспал, не чувства болката. Като дойде в съзнание, ще почувства болката. Щом чувстваш болката, може да се лекуваш. После ние се лъжем. Направиш една погрешка, кажеш: “Нервен съм.” Ти се лъжеш. Твоята погрешка не произтича от твоята нервност. Нервността ти произтича от това, че ти обичаш да лъжеш. Нервните хора, то са хора на белите лъжи. Това са моите научни изследвания. Там лъжите са четири вида: подсъзнателни лъжи, съзнателни, самосъзнателни и някой път има свръхсъзнателни лъжи. Дойде някой, казва: “Аз много обичам Господа.” Ще примигва очите нагоре. За мене свръхсъзнанието има особено ухание, аз го виждам, той го няма никакво, той мирише обикновено и казва, че обича Господа. Човек, който служи на Господа, той няма таково лошо ухание. Лъжите на подсъзнанието са нужни на минералите, на растенията, лъжите на съзнанието са нужни на животните, а тия на самосъзнанието на човека. Лъжите на свръхсъзнанието те са лъжите на ангелите, на лошите ангели, които обичат да лъжат, на онези, които обичат да говорят истината. Турците казват: “Какъв е церът на това?”

Сега има известни лъжи. Най-малката лъжа, която кажеш, след една, две, десет години ще произведе в теб едно болезнено състояние. Ти говориш лъжа, аз съм тръгнал в този път. Да вярваш в Господа, нищо не става, лъжеш. Да кажеш слънчевата светлина нищо не струва, вечерно време трябва да се гуляе, денем да се спи. Ако всичките хора ходеха вечерно време да гуляят, денем да спят, какъв ще бъде светът? То е неестествено, то е емблема на лъжата. Тази тъмнина се явява от лъжата. В света тя е причинила духовните облаци. Щом излъжеш, потъмнее съзнанието, ти се уплашиш да кажеш истината. Ти седиш пред Божието лице и искаш да го лъжеш. То е невъзможно.

Вътре в себе си никога не се опитвай да излъжеш себе си. Три неща помни. Не се опитвай да излъжеш себе си, не се опитвай да излъжеш ближния си и не се опитвай да излъжеш душата си. Не се опитвай да излъжеш и Бога. Каквото направиш, кажи го направо, няма да те обесят. Като кажеш истината, като признаеш, силен човек ще станеш. Ако кажеш най-малката лъжа, губиш от силата си. Ти си от слабите хора. Ти ще промениш вярата, ти ще промениш надеждата, ти ще затвориш пътя на любовта и на светлината. В тебе нищо няма да има.

Та казвам, новото възпитание е без лъжа, ни бяла, ни черна лъжа. Седите някой път тук и не може да се търпите. Лъжа е, че не може да се търпите. Ти се лъжеш, че не можеш да търпиш. Лъжа е, когато е приятен човек. Истината очиства човека. Седнал някой, страх го е, че друг ще му отнеме нещо от тебе. Единственото нещо, което отнема от човека неговата сила, то е лъжата. Ти се пазиш от човека, пазиш се от неговата лъжа. Казва: “Аз не мога да търпя това.” То е лъжа, Господ го търпи, ти не можеш да го търпиш. Нека донесе пари, как ще го търпиш, пък и хляб да ти донесе, ще го търпиш. Ти не можеш да го търпиш, защото нищо не носи.

Всичко в нас е свързано. Като дойде някой, че ме лъже, казва: “Ти си много добър човек, много добре пишат за тебе.” Казвам: “Много добър съм, но някои хора говорят много лошо.” Казва: “Ти си много добър.” Но казват, че за разврата на хората аз съм причината, че се заблудили, че се отбили от пътя, аз съм причината, че хората не вярват в Бога, мене ме считат за виновен. Казвам, не, той като говори, че съм много добър, сам не вярва. Но това мене не ме интересува. Дойде някой при мене, че мирише. Аз досега съм изследвал уханието на лъжите. Има една лъжа, на която уханието прилича на развалено розово масло. Има лъжа, на която уханието мирише на развалена захар. Има лъжа, която мирише на маслото на развален здравец. Има лъжи, които мязат на гнили круши, на гнили ябълки, има лъжи, които мязат на гниещо месо, пък има лъжи, които мязат на човешки извержения. То са факти. Та сега според степента на миризмата познаваме каква е лъжата, от кой род е. Като дойде някой, казвам: “Това е голяма лъжа.”

Затова казваме, любовта изключва всяка лъжа. Любовта е туй, което изключва лъжата и внася истината в човешката душа. Любовта е това, което изключва смъртта и внася живота. Любовта изключва болестите и внася здраве. Любовта е туй, което изключва тъмнината и внася светлина. Така трябва да разбираме. Казва: “Аз имам любов.” То е старият живот. Ние има да се справим не само със сегашните модерни лъжи, но има лъжи на нашите деди и прадеди от осем хиляди години. Има да се освободите от лъжите на паяците. Те направят някаква мрежа. Аз какво виждам тук, на Изгрева. Тия огради какво показват. То са лъжи. Туй е наше място. То е първата лъжа. Заградил съм, взел съм Божественото, турям тапия, триста хиляди, заграждам го, казвам: “Това е мое място.” То е бяла лъжа. Утре, като умреш, на кого ще го дадеш? Ако е твое, ще го носиш със себе си.

Туй, което е твое, трябва да го носиш със себе си. Единственото, което е наша собственост, то е истината. Тя с тебе ще върви. Единственото, което с нас ще върви, то е Божественото знание, което ще го носиш. Единственото, което с нас ще върви, то е любовта. Нещо, което носиш и не ти придава, то е лъжа. Казва: “Аз съм готов заради тебе да умра.” Привеждал съм онзи пример за един българин Стоян, който излязъл със своята възлюблена, носи шишене, кавал стара пушка, и казва: “Драганке, видиш ли този кавал, само да излезе някой насреща. На мене разчитай.” Гледат, от гората излиза една мечка. Стоян веднага се качил на крушата, Драганка нямала време да се качи, тя се престорила на умряла. Мечката минава, вижда, че е много страхлива. Той вика отгоре: “Чакай, стой Драганке, оттук ще цъкам. Какво ти каза мечката?” “С такъв герой да не ходиш още веднъж.”

Един човек, който го е страх от страданията, какъв е? Силен човек ли е? То е бялата лъжа. Не иска да страда човекът. Не иска да страда. Ако ти не страдаш, не можеш да бъдеш наследник на благото. Страданието е работа, която трябва да се свърши в света, и радостта. Радостта е едно благо, което човек ще опита след страданието. Ще участваш и в радостта, и в страданието. Не както ние мислим. Страданието произтича от това, че ние не искаме да страдаме. Христос, като дойде, защо страда? Не можеше да не страда. Страда за лъжите на хората. Оспорваха, казваха: “Тебе никой не те е пратил, ти лъжеш, ти си самозванец. Казва: “Ако аз не правя делата на Отца, не вярвайте.” Казват: “Ти не го правиш, но дяволът го прави.”

Дяволът е баща на лъжата. Този народ, който остана да вярва в лъжата, всичко имат, но Божия мир нямат. Всички казват: “Богати са евреите.” Че нас не ни трябва такова богатство. Мене не ми трябва богатство на лъжата, мене ми трябва богатство на знанието. Мене не ми трябва едно богатство на лъжата, но ми трябва едно богатство на красотата. Мене не ми трябва едно богатство на лъжата, но богатство на здравето. Мене ми трябва едно здраве на истината, което да ме радва. Казвам, мене не ми трябва един лъжлив живот, при който ще ме турят в гроба, където ще ме ядат червеите. Какво стана с него, ще попитат. Учи закона на лъжата. Всеки, който лъже, ще го ядат червеите, ще го ядат и ще останат само костите. Какво трябва? Без лъжа истината в душата си ще внесете. Знанието в ума ще внесете. И любовта в духа си ще внесете.

Сега това не е закон. Доброволно. Всеки от вас да разгледа и аз разглеждам. Всеки ден разглеждам, някой ден се явяват случаи, дето мога да кажа някоя лъжа, като говоря, мога да кажа нещо, което не е вярно. Като съм говорил, взема ми няколко деня, да видя какво ще произведе върху хората, как ще разберат. Думите ми трябва да бъдат така, че да не дам по възможност никаква съблазън. Не да говоря за любовта, и аз по този закон да не искам да работя. Като дойде някой при мене, аз няма да го направя богат и апартамент няма да му направя, и хубави дрехи няма да му дам, обуща няма да му дам. Единственото нещо, което всякога може да направя за един ден, може да го приема, да го угостя и от една паница да ядем. Няма да се гнуся и двамата от една паница ще ядем. Туй на земята може да направя. Вие всеки от своя паница ядете. Ако имам две дрехи, едното палто може да му го дам. Своето палто няма да го съблека и да му го дам, че аз да остана гол, но две ако имам, едното ще му дам. Ако имам два чифта гащи, едните ще му дам, но няма да съблека своите гащи и да му ги дам, пък аз да остана гол. Туй, което имам, ще разделя благото, хубавото, което имам, ще разделя с него. Хлябът ще разделя. Щом разделям хляба с него, и Господ по същия начин постъпва. Бог ме е осигурил още като съм дошъл. Майката ви е слугувала.

Аз исках да ви чета от “Ценната дума”. Вие прочетете. По какво се отличава младият и старият? На младия всички заповядват, всички мислят, че не знае. Този старият всички считат, че той знае. Детето казва: “Я ми кажете.” Та казвам, някои от вас преждевременно мислят, че са остарели. Казва: “Да ви кажа какво е казал Учителят.” Аз съм тук, че коментират думите ми. Гледам, аз мисля едно, те мислят друго. Турят примери, дето ни най-малко не съм сънувал. Казвам, колко са гениални, аз съм го турил за едно, те го употребяват за друго. После, като се намерят натясно, лъжат. Вчера иде една сестра, четох й нов морал, както го разбирам. От лешниците започнах. Тя казва: “Моля, Учителю, каквото ти казвам, да го не казваш на другите.” То е лъжа. Ти сама не вярваш, мислиш, че ще го разгласявам. “Ти казва ще го разгласиш в събранието, излагаш ме.” Аз другояче мисля. Аз излагам себе си. Аз, като говоря, цапам така себе си, че ми трябва цяла седмица да се очистя. Превеждам някой пример, какво да го правиш сега. Някой път седя и си мисля. Остави тия хора, що ще ходиш да се разправяш с тях. Някой бил жена си. Че нека да я бие. Аз ще ви кажа един пример отпреди десетпетнадесет години. Мъжът на една сестра много раздразнителен, тя искаше да пости, мъжът й не обичаше да пости. Съветвам сестрата, казвам: “Не прекалявай работата, защото може да предизвикаш мъжа си. Ти искаш да добиеш известни качества, те така не се добиват.” Тогава беше на мода постът, всички искат да постят по пет, по десет деня. Тази сестра мъжът я бие за постенето. Казва ми: “Знаеш, че ме би.” Казвам: “Ако беше ме послушала, не щеше да те бие.”

Ти когато постиш, всеки да не знае. Щом знаят всичките хора, какво ще постиш. Ако искам да постя, никой да не знае. Щом съм между хората, какво ще постя. Никой да не знае, когато постиш, няма какво да разправяш. Постът не е да направи човека слаб. Постът е да очисти неговия ум. Когато привеждам някой пример, съм много внимателен. Колкото примери съм давал, много съм внимателен, всеки пример да изказва една истина. За мене всеки пример, който не изнася истината, той е бяла лъжа. Човек може да приведе един пример, да направи хората да вярват. Аз зная закона. Никога хората не могат да вярват в туй, което аз не вярвам. Аз може да доказвам на хората да вярват в туй, което аз вярвам, до тази реалност, до която аз съм дошъл. Ученикът не може да бъде по-горе от учителя си. Когато говорите на някои хора, те ще бъдат точно така и додето вие сте дошли дотам, и те ще дойдат.

Имаме тук един пример. Имаше един, мисля, че го наричаха Илия. Сега той е в Америка някъде. Отива той смирен при Кортеза, седял шест месеца и гледал какво прави, как реди иконите, смирено той поглежда. Наблюдава я. Казва: “Ти, сестра, какво казваш?” Тя го учи. След шест месеца той се изтапанчва, вече знае повече от нея. Взема, че се фотографира, туря Христа отляво, туря Отца отдясно, той по средата, духът отгоре и в една картина направя, изпраща тази картина. Новото, Божественото в света. Прати и на мене тази картина, съжалявам, че изгубих картината. И една друга картина изгубих, за която съжалявам. Тук дойде един художник, казва: “Свършил съм академията, после курс.” Гледам, една картина рисувал два вола. Доста хубава картина, но гледам, единият вол с три крака. Гледам крака, търся го перспективно, няма го. Дойдоха тук от академията, които са свършили, казвам: “Я ми разправете, аз не разбирам от вашето изкуство, къде е четвъртият крак?” Те гледат картината, няма го крака. Рисувайте вол с четири крака, не с три. Рисувайте човек с две очи, не с едно.

Та казвам, яви се във вас едно желание. Нищо е. Белите лъжи са много невинни, но колкото минава времето, произвеждат най-ужасните резултати в света. Тя е дреха, която покрива всички престъпления. Ако изчезне лъжата, всичко друго ще изчезне. Тя покрива всичките престъпления. Освободете ума си, сърцето си и тялото си от лъжата. Не лъжете себе си, че аз не ядох днес, затова отслабнах. Яж, яж с любов и благодари. Като вземеш хляба, благодари на Бога, че ти дал хляб, но че си нямал нещо сготвено, пак бъди доволен. Като дойде хлябът, достатъчно е. Ако има сготвено, благодари. Ако има ябълки, благодари, ако има круши, благодари. В дадения случай благодари на Бога за онова, което имаш, и не роптай. В дадения случай хиляди случаи ще дойдат, в които Бог ще покаже любовта си. В дадения случай бъди благодарен. Като срещнеш гладния човек, дадеш му една хапка хляб, усмихне ви се, яде сладко като че е захар. Защо да не ядеш сладко. Ти ще набръчкаш челото. Всички сте актьори. Нямам нищо против старото изкуство. Не може човек да се освободи от тия белите лъжи. Дойде някой и ме пита кой от тия двамата повече ми харесва. Дойде друг, че ме пита: “Ти на колко си години?” Аз ще му кажа една лъжа. Аз отговарям така: “От мене по-млад в света няма, но и по-стар от мене няма.” “Как да го разбирам?” Разбирай го, както искаш. По-млад от мене няма и по-стар от мене няма. В София откак съм дошъл, има двадесет-тридесет години, в България има петдесет-шестдесет години. “Кога си роден?” Аз не зная кога съм роден. Искат раждането да го запишат. То са фокуси. Когато едно пиле се излюпи, ражда ли се. То се излюпва.

Раждането е един Божествен процес, за който ние почти нищо не знаем. Родени от Бога, когато Бог ни е дал всичките блага и се намираме под негово покровителство. Слънцето, звездите, природата, всичко е за нас. Ние трябва да благодарим, че живеем. На земята ние сме в Божиите блага. Не сме в рая. Даже туй място извън рая е толкова приятно. Като влезем в рая, в живота, какво ще бъде? Ако извън рая е толкоз хубаво, колко ще бъде красив раят?

Казвам, хранете тялото си с истината. Хранете сърцето си с истината. Хранете ума си с истината. Хранете душата си с истината и духа си хранете с истината.

“Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.”


Утринно слово

7 септември 1941 г., неделя, 5 часа

София Изгрев

НАГОРЕ




placeholder