НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Новият път

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Новият път

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, любов, може, хора, път, казвам, крака, аз, казва, земя, сега, бог, всички, свят, бъде, дава ,

Съборни беседи , София, 26 Август 1941г., (Вторик) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Размишление

Новият път е този, по който човек може да постигне всичко, каквото душата му желае. Съвременните хора страдат все от непостигнати желания. – Защо не могат да постигнат желанията си? – Защото ходят в стария път. Докато са в стария път, ще постигнат само някои желания, а повечето ще останат нереализирани.

Сега аз засягам повърхностно мисълта за нереализираните и непостигнати желания. Давам ви само семенца, които вие сами трябва да посеете. Като изникнат семената и се развият в големи дървета, те ще дадат плод. Вие ще опитате плодовете им и ще разберете какво се е съдържало в тях. Вие сте като пътници на голям параход, дошли на земята, да минете голямо пространство, да се учите, да придобивате знания. Наготово нищо не се дава. Всеки сам трябва да оре, да сее, да жъне, за да има право да се ползва от плодовете си. Едно време земята, като голям параход, имала 500 комина; днес са останали само 56. Голяма екскурзия е предприел човек. Той е извървял едва половината път, много още има да пътува. Досега земята е пътувала два и половина милиарда години. Значи още два и половина милиарда години ще пътува. Като не знаят това, всички хора бързат, всеки иска час по-скоро да постигне нещо, да реализира желанията си. Колкото и да бърза в един живот, човек не може да постигне всичките си желания. Дълъг е неговият път. Той ще се ражда и ще заминава много пъти от земята, докато най-после спре на определеното пристанище.

Хората се страхуват от смъртта, затова бързат да свършат работите си. Нищо страшно няма в смъртта. Смъртта е малко изпитание, през което всеки човек минава. Да умреш, това значи да удариш крака си в един камък и да се спреш някъде да го превържеш. Понеже кракът те боли, ще поплачеш малко и като мине болката, отново ще продължиш пътя си. Ето защо, смъртта не е нищо друго, освен удряне на краката в камъните. Колкото по-невнимателно вървиш, толкова по-силно ще удряш краката си и толкова по-големи болки ще имаш. За да не страдате, ходете внимателно, избирайте равни пътища. Всеки ще умре, но би могъл да умре по естествен начин, без големи сътресения и мъчнотии. Всички хора се интересуват от смъртта и питат къде отива умрелият. Някои казват, че умрелият отива при Бога, а други отричат съществуването на духовния свят и казват, че със смъртта животът на човека се свършва. Аз пък виждам, че умрелият стои на пътя и плаче. – За какво плаче? – За съборената си къща. Когото срещне, той го спира и запитва може ли да си направи нова къща. Отговорът е много прост. Ако имаш материал, можеш да си направиш нова къща. – „Нямам материал.“ – Щом нямаш материал, ще стоиш на пътя и ще плачеш. Ако искаш да работиш, ще ти дадат работа, докато спечелиш пари, да си построиш нова къща. Докато си направиш къщата, ще живееш под наем, като кираджия.

Казвате, че умрелите отиват при Бога. Бог е навсякъде. И под наем да живееш и собственик да си, пак си при Бога. Ако си собственик и не знаеш как да се справяш със своята собственост, Бог заповядва да те извадят от къщата и да те оставят на пътя, да се принудиш да потърсиш някоя къща, да влезеш в нея като кираджия. Докато не признаеш собственика на къщата за господар, няма да направиш своя къща. Ще ходиш от къща в къща, докато най-после разбереш, че Един е истинският Господар в света. Един е Господарят и на собствениците, и на наемателите. Щом признаете Бога за Господар на света, всичките ви работи ще се наредят добре. Достатъчно е да помислите за Бога, за да се изпълни душата ви с любов и радост, лицата ви да светнат като днешния ден. Само при това положение човек започва да разбира, че е пътник, на когото предстои дълъг път. Това са два и половина милиарда години! Колко време са нужни, за да пренесете това число от едно място на друго? Ще кажете, че времето не се носи. И времето се носи. За пример, някой човек живял 45–50 години и тежи около 60–70 килограма. Той е сгъстил времето в себе си, събрал е 45 години на едно място и където ходи, навсякъде ги носи. Едногодишното дете тежи 7–8 килограма. Значи детето е събрало малко време в себе си. Старият човек пък постепенно губи от теглото си. – Защо? – Той бил търговец, продал стоката си и олекнал. Това не значи, че е изгубил нещо. Материята, т.е. стоката е превърнал в пари. Като пипне джоба си, изпитва радост, парите му дрънкат веселят го.

Днес всички хора търсят нов път, но още живеят по стария начин. Новият път подразбира нова мисъл и нови чувства. Докато човек мисли само за топлото си легло, да спи, колкото може повече, да се завива в топли и дебели юргани, всякога ще бъде далеч от новия път. Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото. Подвижен трябва да бъде човек и в мислите, и в чувствата си. Някои искат да станат духовни, но не са се справили с леността си. Те мислят, че само по външен път могат да станат духовни. – В какво се заключава външният начин на работа? Ще кажете, че за да бъде духовен, човек трябва да яде малко, да бъде слаб, да се облича скромно. Вярно е, че духовният човек не трябва да бъде много дебел, но и сух не трябва да бъде. Съберете дебелия и сухия, разделете ги на две и каквото се получи, ще се образува истински духовния човек.

Какво представляват дебелината и сухотата? Дебелината, т.е. пълнотата може да се уподоби на жената, на сестрата, а сухотата – на мъжа, на брата. – Защо братът е сух, а сестрата – пълна? – Защото братът е минал през огън и се е стопил. Понеже някога и той е бил дебел, но не изпълнявал Божията воля, прекарали го през огън. За да не попадне в същото положение, сестрата трябва да изпълнява Божията воля. Като изпълнява Божията воля, тя дава част от своите мазнини на брата си и обмяната става правилно. Ето защо, за да не стане суха, сестрата трябва да се научи да дава, а братът – да взима. Ще кажете, че това е алегория. Разбирайте, както искате, но казвам: Горко на сестрите, които имат богатство, но не дават. Горко на сиромасите братя, които не знаят да взимат. Блажени са богатите сестри, които знаят да дават. Блажени сиромасите братя, които знаят да взимат. Блажен е, който сее; блажен е и който жъне. Блажен е, който има дял в сятото и в жънатото.

Какво разбираме под думите тлъст и сух? Тлъсти хора са ония, които имат жито за сеене. Сухи пък са ония, които нямат жито за сеене, но могат да работят. Значи тлъстите дават житото, сухите го взимат и го посяват на нивата. И едните, и другите са на мястото си. Всеки има своето предназначение. Ако светът беше съставен само от тлъсти, или само от сухи хора, животът щеше да бъде крайно еднообразен. Еднообразието ражда нещастията. Човек не може нито постоянно да работи, нито постоянно да почива. Нужна е смяна на състоянията. Недоволството произтича от чрезмерна работа, която уморява човека. За да си почине, той трябва да бъде доволен. Какво придобива човек, ако постоянно държи в ума си мисълта да стане богат, учен, силен? Какво ще направиш, ако имаш един милиард лева в някоя банка? Голямото богатство е товар, с който човек мъчно се справя.

Помнете: Новият път в живота съветва хората да не товарят умовете си с излишни мисли, сърцата си – с излишни чувства и телата си – с излишни постъпки. Освободете се от всичко излишно. Задържайте в душата си само същественото, от което тя се нуждае. Човек може да се освободи от ненужния товар по три начина: или като приложи Любовта, или като приложи Мъдростта, или като приложи Истината. – Кое е излишното, с което човек се товари? – Всяко нещо, с което човек е натоварен и не знае защо му е този товар, представлява излишен товар. То не е нищо съществено. Той пъшка под този товар. Същото е и с товарните животни. Натоварите една кола с пясък и впрегнете два вола да я карат. Воловете теглят колата, пъшкат, мъчат се. Ако ги запита някой какво носят, ще кажат, че не знаят. Те не знаят и къде го носят. Пазете се и вие да не носите товар, който не знаете какъв е и къде го носите. Когато се натовари с нещо съществено, човек се радва. Колкото и да е тежък товарът, той е доволен. Обаче ако носи нещо несъществено, той пъшка, мъчи се, чувства се обременен. Следователно пазете се от ненужните страдания, които са излишен товар. Като не разбира законите, човек сам си създава страдания, които обременяват душата и духа му.

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ненужните страдания, от излишния товар? – Още със ставането си от сън той трябва да нагласи добре своя ум, своето сърце и своята воля, като струни на цигулката си, и да започне да свири. Тонът „до“ е основният тон на волята, „ми“ – на сърцето и „сол“ – на ума. Трите тона до, ми, сол образуват хармоничен акорд, който показва, че човек се е нагласил правилно, т.е. влязъл е в хармония с Божествената воля, с Божественото сърце и с Божествения ум. Този човек е същевременно в хармония с ума, сърцето и волята на всички разумни същества. Той може да се нарече щастлив. Който не е в хармония с общия тон на живота, той е нещастен и постоянно се оплаква, че никой не го обича. Нещастието му се заключава в това, че живее в Любовта, а не я вижда. Майка му и баща му го обичат, носят всичките блага, от които и той се ползва; братята и сестрите му услужват, но той иска друго нещо. Едва става сутрин от сън, чака го вече готова трапеза, с различни блага. Сестрите и братята му го канят да се нахрани добре. Каква по-голяма Любов искате от тази? Нищо друго не ви остава, освен да седнете пред трапезата наред с всички и да благодарите на Онзи, Който ви дава изобилно блага. Следователно щом станете сутрин от сън и се изправите на краката си, благодарете, че можете да ходите, да стоите прави. Краката са основа на живота – добродетелите, с които можете да работите. Колкото и да са слаби краката ви, бъдете благодарни и за тях. По-добре ли е да нямате крака? Който има крака, а не може да се държи на тях, не може да ходи, той няма основа на живота. Изкуство е да знае човек как да ходи, как да прегъва коленете си. Щастието на човека зависи от умеенето му да ходи. Като свива и изправя краката си, човек лесно минава през мъчнотиите, поставени на пътя му. – Защо са поставени мъчнотии на човешкия път? Кой ги е поставил? – Това са въпроси, на които няма да се даде отговор, не сте готови още да ги разберете.

Някои си задават въпроса, кой е създал света и защо го е създал. Да се задават такива въпроси, това значи да си въобразява човек, че може да разбере всичко. Какво може да разбере ученикът по музика, ако току-що е постъпил в училището? И да има желание учителят да му говори нещо върху музиката, ученикът няма да го разбере. Учителят ще говори, а ученикът ще слуша и най-после ще заспи – не разбира нищо от предмета. Той едва се е запознал с първия тон на музиката. Като работи известно време в това направление, той ще започне да разбира какво нещо е музиката, как е създадена тя и какво е нейното предназначение. Ако питате за кого е създадена музиката, ще ви кажа: Музиката е създадена за развлечение на младите, красотата – за развлечение на възрастните, а почивката – за развлечение на старите. – Какво представлява почивката в живота? – Това, което наричаме почивка в живота, представлява пауза в музиката. Значи, за да разбира музиката, човек трябва да започне да работи отначало. – Кое е началото? – Главата е начало. Всяко нещо има свое начало, т.е. своя глава. И човек, като живо същество, има глава, която ражда нещата.

Като изучаваме растенията и животните, виждаме, че и те имат глава, т.е. начало на създаването си. Когато се е създавала главата на растенията, земята е имала съвсем друг вид от този, в който днес я виждаме. Когато се е създавала главата на животните, земята е имала пак особен вид; когато се е създавала главата на човека, земята е придобила нов вид. Днес се създава нов човек, с нова глава. Следователно старата глава на човека трябва да се замести с нова. Докато е още със старата глава, той не може да разбира светлите и възвишени идеи, които идват от разумния свят. Не само от нова глава се нуждае човек, но и от ново сърце и ново тяло. Хората умират, за да се освободят от старите си глави, сърца и тела и да ги заместят с нови. Само новите глави могат да разберат, възприемат и приложат новите идеи. – Защо се раждат хората? – За да опитат Божиите блага и Великата Божия милост. Когато някой се оплаква, че животът му е тежък, че не може да се справи с мъчнотиите, Бог казва: „Вземете старата глава на този човек и му дайте нова“. Това наричаме ние смърт. Като умре, той започва да плаче, да се вайка, иска пак да живее на земята, да изправи грешките си. Бог отново му дава живот, да опита новите условия и да се изправи. Така човек ту умира, ту отново се ражда, докато дойде до съвършенството, към което се стреми. Своенравен е човек, мъчно се изправя, но въпреки това Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага.

Първото нещо, което се изисква от всички хора, е да проявят доброто, което е вложено в тях. Без доброто животът няма основа. Още със ставането си от сън човек трябва да си постави за задача да направи едно добро, което до вечерта още да пренесе своя плод. Значи ще посадиш семето на доброто, ще го полееш, да расте и ще го наглеждаш. Вечерта ще отидеш при него, ще обереш плода му и ще го принесеш дар пред Божия олтар. Така постъпва всеки баща. Той се връща вечер от работа и носи на децата си нещо за ядене, или някакви играчки. В който дом влезете, трябва да носите нещо хубаво – всеки според възможностите си: музикантът ще принесе в дар нещо от своята музика, художникът – една от своите картини, добрият човек – своето добро, което е подобно на аромата на цъфналите цветя, които отдалеч привличат работните пчелички.

В това отношение всеки човек, който е дошъл на земята да учи, не е нищо друго, освен цвете, което трябва да цъфне, да завърже и да узрее. Цветът и плодът са неговите богатства, които трябва да се разнесат по целия свят. От всички краища на света ще дойдат работливите пчелички, да съберат мед и да го занесат в кошерите си. Всяка мисъл е цвят, който цъфти в сърцето, и всяка постъпка е цвят, който цъфти в тялото. Ако не цъфти в ума, в сърцето и в тялото си, човек не може да бъде здрав. Това е живот вечен, постоянно да цъфтиш, да завързваш и да зрееш и от плодовете си да се ползваш и ти, и твоите ближни.

Цъфтенето, като вечен процес, става не само с мислите, с чувствата и с постъпките, но и с Любовта. И Любовта цъфти. Има Любов, която цъфти в тялото, в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека. Как става това цъфтене, не може да се обясни. То може само да се опита, но не днес. Сегашните хора са в началото на красивия живот – в живота на великата Любов. Един ден те ще влязат по-навътре и тогава ще разберат какво значи да цъфти Любовта в техния ум, в тяхното сърце и в тяхната воля. Още по-късно ще разберете цъфтенето на Любовта в душата и в духа им. Когато опитат тези процеси в себе си, хората ще се познаят като братя и сестри на един и същ Баща. Докато дойде този ден, те ще бъдат чужди един за друг и отношенията им ще бъдат, както тия между търговец и клиент. Търговецът дава толкова, колкото получава от клиента. Ако нещо не получи, нищо не дава. Засега размяната или обмяната между хората са монетите – книжни, медни, железни, сребърни и златни. Те са подобни на мостове, които свързват един човек с друг. Когато правите мост, служите си с дървени и железни греди. Дървените лесно гният, а железните – ръждясват. И едните, и другите не са устойчиви. Те трябва да се заместят със златни. Изобщо, всички мостове в човешкия живот трябва да бъдат от златни греди и вместо камъни, диаманти. – „Възможно ли е това?“ – За психическия живот на човека всичко е възможно. Защо мостът между мислите и чувствата, между чувствата и постъпките да не бъде златен?

Като ученици на живота, пазете се да не изгубите красотата, музиката и смисъла на живота. За пример, в музикално отношение тялото, сърцето и умът имат свои основни тонове. Основният тон на тялото е „до“, на сърцето – „ми“, на ума – „сол“. Всеки тон от своя страна съдържа известни качества, които трябва да проявява. В този смисъл не е достатъчно умът да отговаря на тона „сол“, но всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота. Ако мислите не съдържат тези качества, човек не може да мисли право. Да мисли право, това е задачата на всеки човек на земята. Когато гледате картините на някой художник, от тях разбирате какви мисли са го вълнували. За пример, ако той рисува някой човек и под очите му сложи големи сенки, това показва, че този човек е минал през тежки изпитания. Значи художникът е възприел състоянието на обекта и го е изразил на портрета. Ако сенките под очите са слаби, животът на този човек е лек. Дали веждите на човека са дебели или тънки, това показва през какви физически мъчнотии е минал той. Ако физическите мъчнотии са били големи, веждите са станали дебели. Тънките вежди показват, че човек не е минал през големи физически изпитания. Следователно, когато рисува образи на хора, художникът влага в тях и своята мисъл. Сегашните момци обичат повече моми с тънки вежди, а не с дебели. Който има дебели вежди, има повече да плаща – големи са дълговете му. Който има тънки вежди, почти е наредил материалните си работи.

Когато хората се разочароват, казват, че не се нуждаят от любовта на никого. Момата казва, че не се нуждае от любовта на момъка; момъкът пък, че не се нуждае от любовта на момата. Това не е вярно. Всеки човек иска да обича и да бъде обичан. Това е велико, Божествено право на човешката душа. Любовта е подтик, импулс в живота. Ето защо, като живее, човек се нуждае от любовта на Бога, на ближния си и от своята любов. Човек се нуждае от любовта на растенията и на животните, от любовта на светлината, на въздуха, на водата и на земята. Човек се нуждае от всякакъв вид Любов. В това, именно, се заключава предимството на човека над другите животни. Всяко живо същество предава любовта си на човека по свой специфичен начин: растенията – чрез своите плодове; въздухът – чрез съставните си елементи и чрез животворната сила, която повдига и укрепва духа; светлината – чрез благото, което носи в себе си. Който разбира законите на светлината, лесно я възприема. Съвременните хора искат нещо, но не знаят как да го придобият. Религиозните хора очакват някакъв бъдещ живот на небето, но не знаят как да го придобият, нито знаят къде е това небе. Младата мома търси добър момък, да я направи щастлива, но не знае как и къде да го намери. Тя мисли, че като се облича хубаво, по-лесно може да го намери. Вярно е, че добре облечената мома спира погледа на момъка, но като се ожени за нея, щастието ѝ няма да дойде от хубавата шапка и рокля, нито от модерните обувки, но от нейната глава и нейните ръце. Щом е разумна и работлива, тя може да бъде щастлива. И тъй, за да бъде щастлив, да намери това, което иска, човек трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото, да чуе гласа на Бога, Който се разхожда в райската градина и му говори. Бог изпраща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят. Някой се оплаква от брата си, че му взел известна сума и не иска да я върне. Господ казва: „Ще ви се даде двойно повече“. Благодарете, че поради нещастията, които ви сполетяват, имате възможност да отидете при Бога. Ако не ставаше нужда да се оплачете на някого, не бихте потърсили Бога. Нуждите на хората ги заставят да търсят помощта на възвишените и разумни същества. За пример, ако човек не се нуждае от просвета, не би търсил учител; ако не се нуждае от правосъдие, не би търсил съдии и т.н. Дали животът е добър, или лош, това да не ви смущава. По-добър живот от сегашния не можете да намерите. Ще кажете, че днес стават войни, кражби, убийства. В бъдеще всичко лошо ще се превърне на добро. Лошите думи ще се превърнат на скъпоценни камъни. Ако хората не ви разбират, вие трябва да ги разбирате. Радвайте се, когато разбирате хората; радвайте се и когато те ви разбират. Ако разбирате учителя си, ще се ползвате от неговите уроци. Ако той ви разбира, ще знае как да ви предаде урока си, да го научите лесно. Изобщо, добре е хората взаимно да се разбират. Кой разбира човека най-добре? – Разумната природа. Следователно искате ли нещо, влезте във връзка с разумната природа, да вземете от нея това, от което се нуждаете, но и да ѝ дадете нещо от себе си. Природата дава, но иска да получи нещо от вас. Един от важните закони на природата е законът на обмяната. Не можеш да обичаш, ако не те обичат. И обратно: не могат да те обичат, ако не обичаш. Природата се радва, когато ние оценяваме благата, които ни дава и благодарим за тях. И тъй, проявете доброто и ходете в правия път. Впрегнете ръцете си на работа, за да проявите справедливостта си. Ценете красотата, за да развивате очите си. Възприемайте хармоничните звукове, за да придобиете разумността. Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. Всеки човек е цвете със специфично ухание. Ако обонянието ви е силно развито, като се приближите към някой човек, веднага ще го уподобите на някое цвете – карамфил, роза, теменуга и т.н. Благодарете, че сте цвете от Божествения свят и с благоуханието си привличате разумните същества при себе си. Ще кажете, че човек е най-съвършеното същество на земята, създадено по образ и подобие Божие. Думите „образ и подобие“ означават предаване на Божията Любов в по-голяма степен, в сравнение с всички други същества. И растенията, и животните предават Любовта, но човек я предава в най-висока степен. Когато възприема и предава Божията Любов правилно, човек е направен по образ и подобие Божие. Когато предава само своята любов, човек е изопачил образа на Бога в себе си и е създал свой образ, в който има нещо изкривено: или очите, или носа, или ушите, или черепа, или ръцете, или краката. Като разглеждате сегашния човек, виждате, че нещо му липсва. Това показва, че той се е отклонил повече или по-малко от Първичния образ, по който е бил създаден.

Всички хора се нуждаят от едно огледало, което постоянно да носят със себе си. Каквато мисъл, или каквото чувство мине през ума и сърцето ви, огледайте се, да видите по-красиви ли ставате, или губите красотата си. Гледайте красивото в света и работете върху себе си и вие да го придобиете. Радвайте се, че срещате хора с красиви очи, уши, носове, ръце и крака, да знаете какво се изисква от всеки човек. Красиви са очите на някой човек, защото той възприема и предава Божията светлина чрез тях. Ако очите на някого не са красиви, това показва, че Божествената светлина не се пречупва правилно чрез тях и вместо светлина, от него излиза тъмнина. Тъмнината, която излиза от очите на човека, говори за неговия изопачен живот. Той крие нещо в себе си, за което не иска никой да знае. Всяко нещо, което е взето без позволение, трябва да се върне. Злото не се крие в предмета, който е взет, но в непослушанието. Никога не взимайте нещо без позволението на Любовта. Искате ли да откъснете един плод, питайте Любовта. Ако ви позволи, откъснете го. Ако не ви позволи, откажете се от него. Пазете свято заповедите на Любовта. Тя заповяда на първите човеци да не ядат от забранения плод, но те не я послушаха. Като се намерят в мъчнотии и изпитания, хората се запитват какъв е смисълът на живота. Смисълът на живота се заключава в послушанието. – Кого трябва да слуша човек? – Любовта. Само онзи проявява послушание, който носи Любовта в себе си и е готов да ѝ служи. Като обича някого, той ще говори само върху неща, които неговият възлюбен обича. И ще му дава само такива работи, каквито той обича. Ето, Бог ни обича и ни дава само такива неща, които и ние обичаме и които са за наше добро. Той ни е дал тяло, сърце, ум – неща, които ние разбираме, ценим и можем да използваме като пособия за развиването на нашата душа. Като знае цената на това, което Бог му е дал, човек трябва да държи в изправност своето тяло, своето сърце и своя ум. Никакъв недъг не се позволява да има човек – нито в ума, нито в сърцето, нито в тялото си. Бъдещият човек трябва да има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце – без никакъв недъг. За да се създаде такова тяло, човек трябва още отсега да работи за изправяне на своите недъзи. Да се изправи човек съвършено, това значи, да се роди изново, от вода и Дух. Затова е казано, че роденият от Бога грях не прави.

Казано е в Писанието: „Докато не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. За да се новороди, човек трябва да прави всичко с Любов. – Защо? – Защото само Любовта изправя нещата. Като обичаш, ти знаеш как да постъпваш. Каквото даваш, ще даваш с Любов. Ако даваш плод, ще дадеш най-хубавия, който имаш. Ако кажеш някаква мисъл, и тя ще бъде най-хубавата, която имаш. Ако дадеш чувство, и то ще бъде най-хубавото. Кой няма да благодари за най-хубавото, което му се дава? Всички живи същества – и растенията, и животните, и хората говорят за Любовта, търсят я и като я намерят, всеки я проявява по свой начин. Хората се различават един от друг по начина, по който проявяват Любовта. Затова, именно, те делят Любовта на човешка и на Божествена. Любов, която има отношение само към един човек и се опетнява, е частична. Тази любов наричаме човешка. Любов, която има отношение към всички хора и никога не се опетнява, е Божествена.

Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Любов. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Мъдрост. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Истина. Вложете Любовта, Мъдростта и Истината като основа на живота си, за да бъдете всякога чисти и да се ползвате от Божието благословение.

Сегашният свят се нуждае от добри сестри, от справедливи братя, от разумни бащи и от любещи майки.

Съборна беседа от Учителя, държана на 26 август 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Новият път

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, любов, може, хора, път, казвам, крака, аз, казва, земя, сега, бог, всички, свят, бъде, дава ,

Съборни беседи , София, 26 Август 1941г., (Вторик) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Добрата молитва”

“Духът Божи”

“Молитва на царството”

91 псалом

Евангелие от Матея, глава 16., стих 1020.

“В начало бе Словото”

Ще говоря върху новия път, по който човек всичко може да постигне, което желае. Всички хора страдат от непостигнати желания. Има нещо, което не е постигнато. Аз няма да се спирам изчерпателно да говоря. Аз само ще нахвърля някои мисли и вие трябва да работите върху това. Аз съм като онзи човек, който само ще даде семенцата, вие ще ги посеете. Когато тия семенца дадат плод, вие ще го опитате, ще видите верността на плода, който те дават, това съдържание, което има. Ние на земята сме пътници, които пътуваме, пътуваме на един голям параход, който някога имал петстотин комини, сега са останали петдесет и шест комина.

Казвам, в пространството на голяма екскурзия сме изпратени и до половината път сме дошли. Земята, както е тръгнала, в пространството има два милиарда и петстотин милиона години и още толкоз има да пътува. Тъй щото и вие има още да пътувате два милиарда и петстотин милиона години и да вземате бележки и да учите. Вие бързате, казвате: “Като умрем, къде ще идем?” Не е въпросът къде ще идете. Смъртта не е нищо друго освен едно малко наказание. За наказание е смъртта. Да умреш, значи да си удариш крака о някой камък, седнеш, поплачеш, превържеш крака, и пак станеш, и пак спреш. Смъртта според мене е блъскане в яките камъни по пътя. Не си блъскайте краката по яките камъни по пътя, вървете по гладките пътища.

Казва някой: “Като умра, къде ще ида?” Никъде няма да идеш, ще седнеш на пътя, ще плачеш. Казва: “Къде отива, като умре, човек?” Аз го виждам, съдрал си гащите, гледа си гащите и плаче. Казва, къде е. Вън от къщи, плаче за съборената къща. Питат ме какво прави. Пита ме може ли тази къща да се поправи. Не може. Имаш ли доста материал да направиш втора? Нямам. Под кирия ще ходиш. Казват: “Къде отидоха онези, които умряха?” Под наем ходят. То е моето схващане. Казват, отишли при Бога. Че Бог къде е? Бог е навсякъде. И под наем, като си, пак си при Бога. Живееш в своя дом, собственик си, не знаеш как да се разправяш със своята собственост, мислиш, че всичко е твое. Господ те изважда из къщата, туря те наемател някъде да ти господаруват. Не го признаваш за господар, той те туря при друг господар. Ако не признавате господаря, много господари ще имате. Ако го познаете за господар, него ще имате. По-добър господар в света от него няма. Мед тече от устата, от очите му излиза най-хубавото. Даже сега думата “мед тече от устата” е много материално отношение. Даже не изявява една много малка част от една истина, която се крие.

Човек само като помисли за Бога, веднага ще настане една голяма радост. Я вижте ясното небе, като погледнеш, какъв простор, каква възможност в туй пространство. Вие плувате в това пространство два милиарда и петстотин милиона години, но вие нямате една ясна представа какво са. Ако тия години биха ви ги дали да ги пренесете, колко време ще ви вземе да ги пренесете. Времето и то се носи, то се сгъстява. Един човек, вече станал на четиридесет и пет години, времето събрал, че той тежи шестдесет кила. Друг човек, станал на четиридесет и пет години, тежи седемдесет кила. А пък едно дете, което е на една година, колко тежи? Седем-осем. Защо хората по години се теглят? Сега вие ще дойдете до едно възражение. Ами, като остаряват хората, олекват. Знаете ли защо олекват хората? Старите хора те са търговци, ходили, продавали оттук, продавали оттам. Най-първо имаха стока, но след като продадоха, олекват. Като олекват, какво имат? Олеква стоката, но пари имат в джоба. Старият бръкне в джоба си, казва: “Има нещо спечелено.”

Та казвам, при сегашните условия пътят, по който вървим трябва една права мисъл, за да може човек да възприеме онова, което има, защото всеки един ден носи известни възможности. Ти сутрин се обленяваш, легнеш под юргана. Съвременните културни хора, които са се покрили с един културен юрган, тоз културен юрган седи в това, че има чаршаф, някой път чаршафът е зашит с конци или с копчета, цветът може да е жълт, може да е червен, някой път и черен юрган. Някой път има от тези новите юргани от рода на шалтетата. Лятно време с един юрган може, но зимно време трябват три такива, за да се стоплиш. Дойде зимата, ти се безпокоиш, че нямаш три юргана. Защо ти са три юргана? Казва, не може без юрган. Питам, колко юргана имат птиците? Колко юргана имат млекопитающите? Всяко си носи юрганчето на врата, гърба, някои си носят кожухчето.

Ще ви кажа, някои искат да станат много духовни, че не трябвало да бъдат много тлъсти. Съгласен съм, човек не трябва да бъде тлъст, но не съм съгласен и човек да бъде много сух. Две опасности има. Тлъстината е опасна, но и сухотата е опасна. Ще се учите на събиране, ще съберете тлъстината и сухотата и ще ги разделите по братски. Ще кажете на тлъстия: на тебе половината и на сухия половината. Като разделиш по братски тлъстината и сухотата, те ще се разберат. Трябва да има братство между сухотата и тлъстината. Сега, кажете ми, кой е братът и кой е сестрата. Как бихте ги разрешили? Ако кажа, че тлъстината е сестра, а сухотата брат, вие ще ме запитате защо брат е сухотата и защо сестра е тлъстината. Братът е минал през огън, та се стопил. През огън минал и като дойде, предава на сестра си, казва: “За да не се стопиш, сестра, трябва да ми дадеш от твоята мазнина, защото, ако не ми дадеш, Господ ще те прекара и тебе като мене през огън. Едно време и аз бях една мазна сестра. Като не изпълних волята Божия, Бог ме прекара през огън и ме направи брат. Сега съм сухият брат, който разбира волята Божия. Пък ти, тлъстата сестра, мазната сестра, трябва да се обхождаш добре с мене.”

Ще кажете, това е алегория. Горко на тлъстите сестри, които не дават. Горко на сухите братя, които не вземат. Блажени тлъстите сестри, които дават. Блажени сухите братя, които вземат. На тях е Царството Божие на земята. Блажен онзи, който сее, блажен и онзи, който жъне. Блажен онзи, който участва в сятото и жънатото. Значи под думата “тлъст” разбираме, един човек има семе и семето трябва да го посее на нивата. Който е сух, трябва да работи. Под сухи хора разбираме трябва да работиш. Станеш от леглото, кажеш: “Пак на работа.” Казва: “Да сме малко мазни.” Ако всичките хора бяха мазни, щеше да бъде най-голямото нещастие. Благодарение, че има сухи хора, тия хора работят. Ако всички почиваха или всички работеха, животът ще стане несносен. Уморят се ръцете, уморят се краката, трябва да починеш. Недоволството в нас е една чрезмерна умора.

Постоянно сме заети с една мисъл да станем богати. Днес има богаташи, които имат сто милиона, двайсет милиона, има богати, които имат един милиард. Питам, ако имаш един милиард, какво ще направиш? Никога не трябва да товарим ума си с излишни мисли. Никога не трябва да товарим сърцето си с излишни желания, никога не трябва да товарим тялото си с излишни постъпки. Туй е новото в света. Да се освободим от всичко онова, което е излишно. Да остане само онова, което е съществено и което носи радост и веселие за твоята душа.

Три неща са потребни в света, за да дойдем до това. Ние без любов не можем да се разтоварим и без мъдрост не може да се разтовариш, и без истина не може да се разтовариш. Когато говоря за любовта, някой път разбирам да се разтовариш от ненужния товар, който носи твоята душа. Виждате онзи вол, който е впрегнат, тегли една кола натоварена. Какво има на колата? Гледам, цялата кола натоварена с камъни, волът пъшка. Какво се ползва волът, който тегли тия камъни. Питам го защо ги тегли. “И аз не знам.” Хубаво, волът има извинение, но ние, които сме хора свободни, Бог, който ни е направил по образ и подобие, защо трябва да влачим тия ненужни камъни, защо трябва да влачим този ненужен пясък, защо трябва да влачим този ненужен товар някъде?

Твоята душа е обременена с някои страдания. Какво е страданието? То е ненужен товар, който ние сами си създаваме. Ти станеш сутрин и не искаш да впрегнеш ума си на работа. Като стане човек, какво трябва да мисли сутринта? Аз, ако бях цигулар, ще изсвиря една песен на слънцето, ще си наглася добре цигулката. По някой път, гледам, на някои цигулари не нагласена цигулката, не излиза нищо. Между “ре” и “ла” няма съгласие, между “ми” и “ла” няма отношение. Свири хубаво, но един дисонанс има. Казвам, нагласи цигулката си. Какво ти коства? Някой път има голям майсторлък, някой път големи цигулари се ухитрили, имат такива заврънтулки, завъртват по малко като микрофон. Много лесно се нагласява с такива микрофони. Ако ги нагласяваха, всичко щеше да върви по мед и масло.

Казвам, сутрин, като станеш, ще нагласиш клечката на твоята воля, малко ще я нагласиш. Знаете ли какъв е тонът? То е тон “до”. “До”, “ми”, “сол”, “до”. “До” е волята, сърцето е “ми”, умът е “сол”. “До”, “ми”, “сол”, като вземеш, това са основните тонове, можеш вече да свириш като цигулар, както искаш. Като станеш сутрин, твоята воля не е в хармония с Божествената воля, защото светът не е създаден само заради тебе. Той е създаден за безброй същества, на които волите трябва да се координират в даден случай. И всеки един, който знае как да се координира с всичките същества в битието, ние го наричаме щастлив човек, не се сблъсква с хората от земята. Станеш сутрин, мислиш дали Господ те обича. Ако станеш сутрин, мислиш дали баща ти те обича, дали брат ти те обича. Как не те обича баща ти? Хляб има на масата, мляко има на масата. Питаш дали майка ти те обича. Майка ти турила хляба, маслото на масата. Ти мислиш дали брат ми, сестра ми ме обичат. Тия братя и сестри турили столовете около масата и те викат да ядеш. Какво има да мислиш дали любовта им е насвят. Щом хлябът е сложен на масата, любовта им е насвят, любовта на майка ти и на всичките е насвят. Ти иди да вземеш участие в общото благо. Яж с тях наедно.

Казвам, всяко нещо, което правим, като станем сутрин, няма по-хубаво от пробуждането на любовта към Бога. Бъди благодарен на онова, което Бог ти дал. Щом станеш, на краката благодари, че можеш да се държиш на краката си. Може краката да не те държат, да имаш нужда да ти помагат. Първото нещо, като станете сутрин, благодарете на Бога, че той ви дал краката, които представят великото добро в света. Краката представят основата на живота. Един човек, който не може да седи на краката, той няма основа на живота. Един човек, който не знае да ходи, как да си движи краката, той няма основа. Ходенето е едно изкуство. Ти, като излезеш от къщи, ако не знаеш как да ходиш всеки ден, работата няма да ти върви. Знаете, че по някой път от свиването на колената зависи щастието на човека. Ти минаваш някъде, трябва да се свиеш. Минаваш някъде, няма да вървиш да се блъскаш. Ще се наведеш, ще прегънеш краката си. Ако краката не се прегъват, ще си блъснеш някъде главата, може да си блъснеш окото, работата ще остане. Ако знаят краката как да се прегъват, ще минеш безопасно през онези големите мъчнотии, които животът е поставил по пътищата. Някой път минаваме през клекове, няма да си повдигнеш главата, но ще бъдеш много внимателен.

По някой път задавате въпроса, кой създаде света. Че вие дотам не сте дошли. Вие започвате да учите музика и едва учителят ви казал първия тон, и вие питате защо е създадена музиката. Намясто ли е този въпрос? Ти, първо, научи се да свириш, да пееш, че като станеш виден певец, тогава питай защо е създадена музиката. Ти в старини си задай въпроса, защо Господ създаде музиката. Аз да ви кажа: музиката е създадена за развлечение на младите. Красотата е създадена за развлечение на възрастните, а почивката е създадена за развлечение на старите. Какво значи почивка? В музиката трябва паузи. Певецът пее и една четвърт или половина мълчи, за да вземе въздух. В себе си трябва пауза в живота.

Казвам, ония богатства, които са вложени, богатството, което Бог е вложил във вас, вие трябва да обърнете внимание на него. Голямо богатство е вложил. Богатство е вложил в главата ви, то е живият свят, който сега е създаден. Човешката глава е създадена по особен начин. Главата на растенията когато се създаваше, светът имаше съвсем друг облик. Когато се създаваха главите на животните, земята имаше друг облик. В света сега се създава един нов човек. Тази глава, която носим, трябва да я оставим. С тази глава не се върви. Нова глава ще дойде. В тази глава, която имаме, се гради нова глава. Затова умират хората. За да се освободят от старите глави. Когато човек не може да приеме една нова идея, в света да я приложи, трябва да му се даде една нова глава, да разбира новото. Когато едно сърце не може да разбира новото, човек умира, за да се даде ново сърце, да разбира новото. Когато едно тяло не може да разбира новото, човек умира, за да се даде ново тяло, което да разбира новото. Затова умират хората. За да дойде новото тяло, да разбира.

А защо се раждат? Раждат се, защото Божията благост край няма. Господ казва: направете опит с дебелата глава, дайте му нова глава, дайте му ново сърце, дайте му друго тяло. Дойдат до Господа и казват не разбират. Казва: “Вземете му старото тяло и му дайте ново.” Онова малкото дете плаче пред Господа и казва: “Ще слушам.” Като му дадат, пак е вироглаво.

Едно дете отишло да учи при един виден философ по естествените науки. Пък той за пръв път измервал захарта на везни, дали бучките са еднакво направени. Детето не разбирало големите работи. Той уравновесявал везните. Казва, че намерил онзи ъгъл, под който се измерва тежестта. Той се загледал нанякъде и детето взело една бучка, няма равновесие. Чуди се. По-напред всичко беше в равновесие, сега, гледа, едната страна натежала. Пита се къде е погрешката в измерването на захарта. Детето мислеше, че той не знае. Той казва: “Я ми кажи къде отиде едната бучка.” “Аз казва не видях.” Казва: “Как не си видял, че тя е влязла вътре в тебе през устата ти, как да не видиш?” Той бил умен човек. Като го хванал за пъпа, бучката излязла навън, дошла пак на везните и така разрешил въпроса.

Вие ще кажете, една бяла лъжа. Той ще бутне на пъпа. Онзи казва: “Аз не видях бучката.” Ще излезе тази бучка, трябва да дойде на везните. Понеже въпросът не се разрешава иначе, бучката трябва да се върне на своето място.

Казвам, тия бучки са нашите желания, които ги тегли онзи философ на везните. Нека той си направи своите изследвания. Ще поискате, ще кажете: “Може ли да ми дадете една бучка?” Щеше да му даде не една, но три. То си позволи да си вземе бучка от везните. Не вземайте сладките бучки от Божиите везни. Гледайте, докато въпросът се разреши.

Та първото нещо е доброто, което Бог ни дал. То е основата. Като станеш сутрин, направи едно добро, да покажеш, че е добро. За днешния ден всеки трябва да направи едно добро. Три пъти да го направи. Да изтълкувам думите “три пъти да направиш добро”. Да го посадиш, да го полееш и да го обереш това е доброто направено. Доброто, което го посадиш, трябва да го полееш, да изникне и до вечерта от туй добро да откъснеш плода и да го опиташ и да кажеш: “Туй, което днес посадих, отличен плод има, радвам се.” Ще идеш при Господа, ще занесеш този плод и ще кажеш: “Господи, това е моята днешна работа.” Да опитаме плода и да принесем този плод дар. То е жертвата, която хората трябва да принесат. Вечерта, като се върнеш, какво ще занесеш на Господа? Като се върне бащата от работа, какво донася на своите деца? Донася подаръци, донася нещо за ядене, нещо съществено. Когато дойде един учен човек или един музикант, подарък носи. Музиката, която свири, тя е подарък. Художникът, като дойде, какво донася? Той донася хубавите картини, които са храна за нашите очи. А когато дойде добрият човек, той донася онзи аромат, защото, когато цветята цъфтят, то е доброто. Те поканват далечните пчели да събират от богатството, което носят в себе си.

Казвам, ние на земята сме цветя, да цъфнем. Богатство, което Бог е внесъл, да го разпръснем в света, да дойдат работливите пчели да го вкусят, да съберат мед и да го занесат в своите кошери. Всяка мисъл, то е цвят, който трябва да цъфне в ума. Всяко желание е цвят, който трябва да цъфне в сърцето, и всяка постъпка е цвят, който трябва да цъфне в тялото. Ако човек не цъфти в тялото, ако не цъфти в сърцето и ако не цъфти в ума, този човек не е здрав. Здрави са ония хора, които постоянно цъфтят и които постоянно завързват, които постоянно зреят. Това е животът, да ги използват окръжаващите около тебе, и те да се ползват.

Та казвам, в любовта имаме три степени. Има една любов, която цъфти в тялото; има една любов, която цъфти в сърцето; има една любов, която цъфти в човешкия ум, която цъфти и в човешкия дух. Но то са отвлечени работи. Има неща, които за в бъдеще ще изпитаме. Ние едва сме влезли в началото на онзи хубавия, красивия живот. Ще дойде ден, когато вашите братя и сестри ще ви посрещнат. Както тук сте събрани, ще видите усмивка, всеки ще ви покани на гости. Сега вие минавате през града, никой не ви поканва. Едва ще влезете в някоя бакалница, искате да вземете нещо, но трябва да платите. Бакалинът минава за много щедър, но каквото даваш, и той толкоз дава. Ако нищо не дадеш, и той нищо не дава.

Сега някои казват, без пари. Но трябва да се заместят парите с нещо. С какво ще ги заместите сегашните пари? Не са нещо лошо парите, те са една обмяна. Прави се един мост, по който трябва да минете, трябват греди. Може с дървени греди, с железни греди. Трябва да заменим железните греди. Не съм съгласен с железни греди, понеже желязото като минеш през него, ръждясва, не е устойчиво. Аз съм за златни греди. Ако някой мост е направен от златни греди, колко време може да останат? Та казвам, в нашия живот всички мостове трябва да бъдат направени от злато. А пък камъните от моста трябва да бъдат от диаманти. Ако на един мост сега има диаманти, колко време ще останат? Всичко туй ще хвръкне.

Та казвам, има една възможност да не изгубим онази красота, която душата носи. Ние сме смешни, ние питаме Господ накъде е. Всеки ден Господ ни гледа. Вие се карате с някого, казвате: “Абе такъв ли те създаде Господ, такъв будала не трябва да живееш.” Господ те слуша. Ти, умният човек, който се мислиш за умен, критикуваш другите. Ти критикуваш другите, дом нямаш, жена нямаш и критикуваш другите, че не възпитали добре децата. Никакъв баща не си съвет на бащите даваш. На себе си съвет не можеш да дадеш, а другите хора учиш. Казваш: “Пей хубаво.” Как да пея ми кажи. Всеки така може.

Сега вземете основния тон на тялото “до”. Той си има една периферия. Кои са оркестрантите на “до”. Цял оркестър има в тона “до”, той е капелмайстор. Ако на една своя мисъл ти не можеш да й дадеш достатъчно светлина, ако на една своя мисъл ти не можеш да й дадеш достатъчно звучност, ако на една своя мисъл ти не можеш да й дадеш достатъчно ухание, ако на една своя мисъл ти не можеш да й дадеш достатъчно сладчина, ако на една своя мисъл ти не можеш да й дадеш достатъчно мекота тогава какъв мислител си ти? Това е, което ние учим на земята. Художникът, когато рисува една картина, може да тури плътни сенки тогава картината придобива друг характер. Ако аз видя, че на очите някой художник е турил сенки, показва, че този човек минава през големи изпитания, затова турил сенки. Ако турил светли сенки, така усмихнат, показва, че животът е по-весел. Художникът турил дебели вежди показва, че този човек минал през големи материални изпитания, затова веждите са станали дебели. Някой нямал такива физически мъчнотии веждите са тънички. Сега всичките млади момци търсят моми с тънки вежди, защото дебелите вежди показват, че онзи, който има дебели вежди, показва, че има много да плаща. Онзи с тънките вежди материалните му работи почти са уравновесени. Ако разглеждаме ние веждите на хората не искам това да го вземете буквално, не искам да говоря върху тия въпроси, защото веждите на хората не са направени насвят и виждам, че хората не са както ги направил едно време, виждам, че са се изопачили.

Ще ви приведа един пример. Едно време младите моми българки носеха сукмани с дипли, петнадесет-двадесет дипли, направени хубаво, надиплени като сдиплена книга. Като се облече, се счита за красива. Сега и вие имате дипли, но като гледат, казват: “Не си струва, диплите са начупени.” Казвам, диплите на нашите мисли са така начупени, че кой как мине, казва: “Не си струва.” Не трябва да се начупва диплата.

По някой път искаме хората да ни обичат. Хубаво е, Божествено е желанието да бъдем обичани и да обичаме. То е Божествен импулс. То е право. Казва някой: “Аз не се нуждая от любовта на хората.” Не е въпросът там. Ние се нуждаем от любовта на Бога, нуждаем се от любовта на нашите ближни, нуждаем се от своята любов, нуждаем се от любовта на растенията, на животните, нуждаем се от любовта на въздуха, светлината, нуждаем се от любовта, откъдето и да се прояви. Ние се нуждаем от всичката любов, която съществува. Туй е преимуществото в света.

Та казвам, сега да не ви плаши мисълта. Растенията ще ти предадат своята любов чрез своите плодове. Въздухът ще предаде своята любов, като влиза в дробовете и като излиза навън. Ако знаеш как да го приемеш в себе си, той ще ти даде от благата. Светлината, като влиза, ако ти разбираш, ако добре я приемаш, ще ти предаде благото, което носи в себе си. Съвременните хора искаме нещо, но не знаем. Казваме за някакъв бъдещ свят някъде в небето. Къде е туй небе, не го знаем. Онази мома мисли, че като се облече с хубави дрехи, с хубава шапка, ще я предпочете нейният възлюблен и че ще я обича. Ще я обикне действително, но щом дойде до действителния живот, като дойде до готвенето, обущата няма да й кажат как да готви. Хубавите обуща няма да й кажат как да меси брашното. Нищо няма да й каже хубавата шапка. Кое ще ти каже хубавата шапка? Кое е хубавата шапка? Краката ще те научат как хубаво да ходиш. Ръцете ще те научат как хубаво да работиш.

Някои майки много обичат децата си, постоянно ги държат при себе си. Освободете малко децата на земята, няма да ви ги откраднат. По някой път вие даже се страхувате за ръцете, тъй сте хванали ръцете. Не бойте се, вас ви е страх. Някой път сте прекръстосали краката, да не би краката да ви вземат. Оставете краката свободни. По някой път си затваряте очите, да не ви откраднат очите. Няма да ги откраднат. По някой път туряте памук в ушите, да не би някой да влезе вътре. Оставете ушите свободни, възприемайте новото, което Бог ви говори.

Всеки ден, всяка сутрин трябва да чуете гласа на Бога, който ходи в райската градина. И сега ходи. Господ днес излиза, иде Господ. Че иде Господ, вие се плашите от него, не искам да ви казвам, че иде Господ. Казвам, виждам лицето на Бога, че изпраща една любовна вълна, поглежда, за да види тия деца. Казва: “Добри са тия деца.” Много доносчици има Господ, с хиляди се оплакват, казва: не бой се, каквато пакост ти направи, каквото ти вземе, аз ще ти го дам. Колкото ти вземе, толкова ще ти дам. Колко ти взе? Сто? На ти двеста. Някой триста ти взема, той ти дава шестстотин, той двойно връща. Има ли нещо да се оплаквате. Брат ти взел сто, Господ ти дава двеста. Ти печелиш. Ако той не беше ти взел стоте лева, ти при Господа нямаше да идеш. Ако нямаше престъпление в света, съдиите нямаше да съдят на масите и животът щеше да бъде несносен. Тъй като има престъпление в света, има съдии да съдят. Учителите ако нямаше деца, какво щеше да бъде. Свещениците, ако нямаше хора в църквите, какво щяха да правят?

Казвам, да благодарим на живота. Както сега се изявява, той е най-добрият живот. Животът, който имаме на земята, той е един от най-добрите при сегашните условия. Аз ви казвам една история, вие я тълкувате криво. Най-лошите работи, които сега стават на земята, са за добро. И най-лошото е за добро. Сега тия лошите работи, които сега стават на земята, са за добро. И най-лошото е за добро. Сега тия лошите работи, които ги виждате, за бъдеще ще бъдат направени на скъпоценни камъни. От всичките лоши думи, които вестниците пишат, които хората си казват, за бъдеще най-хубавите платове ще се създадат. От всичките гнили плодове най-хубавите плодове ще се създадат. От всичко онова, което сега е най-лошо, Бог ще създаде хубавото, на което ние ще се радваме. Не да се обезсърчавате. Човек по някой път мисли, че не го разбират хората. Щом хората мене не ме разбират, аз трябва да ги разбирам. Когато ме разбират хората, аз се радвам, но и когато аз разбирам хората, пак се радвам. Дошъл някой човек при мене. Аз, като го разбирам, ще му услужа. Ида при някой съдия, разбира делото, веднага ще ми даде един съвет. Ида при един учител, веднага ще ме разбере, ще ми даде урок, от който се нуждая. Ако ида при един, който не ме разбира, то е губене на време.

Казвам, ние трябва да идем в природата, понеже тя ни разбира, за да ни даде онова, от което ние имаме нужда. Но трябва да идем в природата, да й дадем онова, от което тя има нужда. И природата има нужда да я обичат. Ти ако минеш и погладиш едно дърво, цялата природа се радва, че си погладил това дърво, дал си ново. Ако идеш в природата и туриш ръката на водата, погладиш водата, цялата природа се радва, че си вложил нещо от своята любов. Ако сутрин възприемеш светлината, зарадвай се, че природата те погледнала. Природата се радва, че ти оценяваш благото, което тя ни дава, и тя се радва, че ние оценяваме тази любов. Казва, умни са тия деца, които Бог е създал. Тя се радва на тях.

Тогава казвам, проявете вашето добро и ходете право. Проявете вашите ръце и бъдете справедливи. Оценявайте красотата, за да оцените вашите очи. Оценявайте звука, хубаво е, за да се запознаете с разумното. Оценявайте уханието на нещата, за да имате едно здравословно състояние. Един човек, който не оценява уханието, в него чувствата не могат да функционират правилно и дишането не е правилно. Човек, който не оценява уханието, което е в неговия нос, той не може да има здравословен живот. И тъй, като се приближа при един човек, всичките хора мязат на цветове. Всеки човек има едно специфично ухание. Като се приближиш при един човек, ще го уподобиш на някое цвете. Често уподобяват хората на цветя.

Казвам, да се радваш, че ти си един цвят на Божествения свят и твоето ухание всички го чувстват. Когато човешката душа изпраща уханието, тогава има напреднали същества, които слизат при него, за да възприемат уханието. Защото всинца сме проводници на великата Божия любов, която се проявява чрез нас. Любовта се проявява чрез всичките същества растения, вода, светлина, чрез малките мушици, чрез малките млекопитающи, чрез хората. Всички са носители на любовта. Под думите “по образ и подобие на Бога” разбираме изявяването на Божията любов в света чрез хората. Когато човек възприеме добре любовта, той е направен по подобие на Бога. А пък когато проявява своята любов, той е направен по образ и подобие, значи по два начина. Като възприема добре любовта и като предава добре любовта, той значи е направен по образ и подобие на Бога. Щом не възприема любовта правилно и не прилага любовта, този образ е изопачен. Тогава веждите не са намясто, очите са разногледи, ушите се изопачават, устата се изопачава, носът, ръцете се изопачават, всичките тия хора са хилави. Сегашният свят се нуждае от една особена красота.

Та казвам, през годината вас ви трябва едно огледало, което да го носите в джоба, както младите моми и младите момци ги носят. Аз съм за огледалата. Като се погледнеш, да пожелаеш да имаш хубави вежди. Вижте в някоя мома хубави вежди и вие да ги вземете. Има някой човек хубави очи, пожелайте не неговите очи да имаш, но и твоите да станат като неговите. Турците имат една поговорка: “Да гледаш красивото, е щастие себап.” Себап не значи щастие. Една красива дума, хубавото в човека, то е едно благо. Да гледаш красивото движение на краката, то е едно благо. Казва, той гледа краката й. И аз гледам краката, гледам доброто. Тия крака се движат. Колко е красива добротата. Виждам махането на ръцете, казвам: колко е красива справедливостта. Виждам очите, казвам: колко са красиви очите. Виждам ушите, казвам: колко са осмислени, каква красота има в тия уши. Каква красота има в този нос, каква красота има в тази уста.

Човек е великото благо създадено, от което има да се учите. Като погледнете очите, да видите, че светлината на Бога излиза от вашите очи. Вие се плашите от вашия опак живот. Като погледнете очите, излиза тъмнина, скриете предмета, който сте взели отнякъде, както туй дете захарта. Бог ви бутне за корема, че всичко излиза навън. Всичко онова, което сме взели без позволение, трябва да го върнем. Злото не седи в самия предмет, но в непослушанието. Никога не вземай онова, което любовта не ти дава. Чакай, попитай любовта може ли да вземеш, попитай може ли да откъснеш един плод. Ако ти каже откъсни, откъсни. Ако ти каже не късай, не късай. Дръж свещено нейната заповед. Любовта каза на първите хора: няма да късате, не е заради вас.

Казвам, в живота всичко онова, което любовта позволява, направете го. Всичко онова, което любовта не позволява, не го правете. Послушание трябва. То е смисълът на живота. Да обичаш един човек, да му кажеш това, което той обича, не онова, което той не обича. За да те обичат, трябва да ти дадат онова, което ти обичаш, не онова, което те обичат. Бог всякога ни дава онова, което ние обичаме, онова, което е за наше благо. Той ни дал ум, понеже го обичаме. Дал ни сърце, понеже го обичаме. Дал ни е тяло, понеже го обичаме. Туй даденото благо трябва да го развием, тялото да го държим в изправно положение. Никакъв недъг не се позволява за бъдещото развитие да има човешкото тяло. Че има тия недъзи, трябва да се оправят. Никакъв недъг не трябва да има човешкото сърце. Недъзите трябва да се изправят. Векове се изискват. Никакъв недъг не трябва да има човешкият ум. Човешкият ум трябва да се изправи. Човешкият ум не е изправен, не е изправено и човешкото сърце, не е изправено и човешкото тяло, развалено е.

Трябва да се започне нова поправка, която се нарича роден. Всички трябва да се родят от Бога. Всички трябва да вложите един основен принцип. По любов да оправите вашите постъпки, не да оправяте постъпките, за които хората говорят, да оправяте онова, което хората не виждат. Ако дойде някой с любов, аз ще му дам най-хубавия хляб, който употребявам. Като не го обичам, ще му дам някое сухо парче. После, ако му дам плод, ще му дам половин плод, само да си върви. Щом обичаш, ще му дадеш най-хубавото, което имате. Най-хубавото от вашите мисли, най-хубавото от вашите постъпки. То е мярката вътре в самия тебе. Така трябва да постъпваш. Туй със закон не става. Щом хората ми кажат, че ти лъжеш, то е насилие. Аз не постъпвам добре и те не постъпват добре. Казва: “Дай ми от мекия хляб.” Казвам, хлябът може да е сух, и пак да е хубав. Аз ще му дам вода и ще му кажа: “Натопи сухия хляб във водата, ще стане мек.” Сухият хляб показва, че малко вода има. Някой път водата може да е повече, отколкото трябва, и тогава хлябът изгубва своя вкус. Нещата не трябва да бъдат пресилени.

Тия разбирания, които сега имаме, са прави. Всички говорят за любовта. Хората в света говорят, животните говорят и растенията говорят. Любовта, която е любов само заради мене, е частична любов. Любовта, която споделям с всичките хора, е Божествена любов. Любовта, която може да се сподели с всичките хора, без да се опетни, е Божествена любов. Любовта, която се опитва и се опетнява, е човешка, не е лошо.

Единственото нещо, което никога не се опетнява, е любовта. Затова да не ви е страх. Единственото нещо, което в света не се петни, е Божествената мъдрост. Единственото нещо, което не се петни в света, е Божията истина. Следователно вложете ги тях като основа, и вие ще бъдете чисти и ще имате Божието благословение.

Добра сестра, справедлив брат, разумен баща и любяща майка трябват на света.

“Отче наш”

Четвърта съборна беседа

26 август 1941 г., вторник, 5 часа

София Изгрев

НАГОРЕ


placeholder