НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Възможности за щастие

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Възможности за щастие

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, аз, казва, хора, бог, всички, всичко, любов, свят, щастие, бъде, себе, казвам, път, сега, дойде ,

Съборни беседи , София, 24 Август 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христос, Когото Си проводил“.

Днес всички хора търсят щастието. Каквото и да правят – ядат, пият, дишат, гледат, слушат, работят – във всичко търсят щастието. Някои хора са намерили щастието, а други продължават още да го търсят. Които са го намерили, напуснали са земята; които не са го намерили, остават на земята да живеят, докато го намерят. – Защо остават на земята? – Много естествено. Те нямат пари да си купят билет, да заминат за отечеството си. Значи, който е намерил щастието, има възможност да пътува; който не го е намерил, трябва дълго време да работи, за да спечели пари за билет. Ще кажете, че има безплатни билети. Възможно е, но това е противоречие. Обаче зад противоречията се крие реалността. Това, което човек твърди и отрича, е реално. Казваш, че си здрав, но можеш да бъдеш и болен. Колкото е вярно едното положение, толкова е вярно и другото. Човекът е, който страда и като здрав, и като болен. Следователно човек е проява на реалността. Като здрав, той задържа в себе си всичко, каквото има. Като болен, той става щедър и раздава от богатството си. В такъв случай добре е от време навреме човек да боледува, да даде нещо от себе си. Най-малкото, което може да даде, това е част от теглото си. Същевременно той споделя част от благата си с други същества. Съзнанието му се пробужда, той става щедър и започва да дава по нещо на окръжаващите.

Ще каже някой, че не знае тези неща, че не му са известни. Друг пък ще каже, че всичко това му е известно, че всичко знае. Не е важно кой колко знае. Важно е човек да прилага знанието си за всяка възраст на място. Докато сте дете, знанието има отношение към вашето детство; когато станете възрастен, знанието има отношение към вас като към възрастен човек; ако сте стар, знанието ви има отношение към вашата старост. Обаче нито знанието на вашето детство, нито знанието на вашата зряла възраст, нито знанието на старостта ви представляват истинско знание. Който от млад става възрастен и от възрастен – стар, той се намира още в предисловието на живота, в предговора на истинското знание. Младият възприема нещата, възрастният ги изпълнява, а старият оценява. Който не възприема, не е млад; който не изпълнява, не е възрастен; който не оценява, не е стар.

Това са научни истини, които трябва да се докажат. В геометрията има много научни истини, наречени теореми, които се доказват по логически път. За пример, една от тези теореми е следната: срещу равни страни лежат равни ъгли. Обратната теорема: срещу равни ъгли лежат равни страни. Както геометрикът изпитва удоволствие, когато докаже известна теорема, така всеки човек е доволен, когато се домогне до щастието.

Днес повечето хора са недоволни, защото не са придобили щастието. Придобиването на щастието не е външен процес, който може да се постигне по механически начин. Щастието се определя от правилното схващане на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щастието се определя от правилното схващане на живота, на знанието и на свободата. На физическия свят щастието зависи от хляба, от водата, от въздуха и от светлината. Без тези елементи няма щастие. Който се смущава, той е лишен от светлина. Който не се смущава, той има светлина, вижда ясно къде върви и не се спъва в пътя си. И да направи някаква грешка, лесно я изправя. Ето защо, за да не прави грешки, човек трябва да ходи постоянно в светлина. Затова, именно, той се нуждае от знание.

В една от видните американски църкви назначили един проповедник, който още при първата си проповед се прочул и множество народ се стичал да го слуша. Като чували проповедта му, възхищавали се от начина на предаване на Словото Божие и се убедили в Неговата сила и мощ. На втората му проповед се стекли още повече хора, но каква била изненадата на старите слушатели, като чули да се повтаря първата проповед. За новите слушатели проповедта била крайно интересна, но старите не чули нищо ново. На третата проповед се явили освен старите слушатели и някои нови, които с удоволствие слушали как проповедникът развивал Словото Божие. Но какво ще кажат онези, които за трети път вече чуват същата проповед? Те започнали да се отегчават, защото слушали все една и съща проповед. Най-после един от тях се приближил до проповедника и го запитал: „Защо държите все една и съща проповед? Докога ще се продължава това?“ – „Докато научите добре всичко, което казах в първата проповед“ – отговорил спокойно проповедникът. Това значи: музикантът трябва да научи много добре зададената му работа и тогава да пристъпи към нова. Не е лесно да свири човек. Елементарните работи се изпълняват лесно, но колкото по-навътре се влиза, толкова по-големи мъчнотии се срещат. Следователно, когато разбере добре елементарните неща, човек не трябва да се спира на тях, но да ги замести с нови. За да върви напред, да замества старото с ново, човек се нуждае от вътрешно самообладание на своя ум, на своето сърце и на силите, които действат в него. Това значи да бъде човек господар на положението, в което се намира. Това значи да бъде господар на себе си, да не се изнасилва. Истински възпитан човек, със самообладание в себе си, е онзи, който не изнасилва очите, ушите, носа, устата, ръцете, краката си, нито тялото си. Ще кажете, че условията на живота са неблагоприятни, че големи мъчнотии се изпречват на пътя ви. Това е оправдание за неразумния човек. Разумният се справя с всички мъчнотии и условия. Той е господар на себе си, понеже е придобил щастието. Разумният е същевременно смел. Без смелост нищо не се постига.

В едно американско село, някъде в Западна Америка, всяка година изпращали нов проповедник, но никой не могъл да остане повече от една година в селото. – Защо? – Един от селяните, голям юнак, със здрави, мускулести ръце, ставал причина проповедниците да напускат селото. Той не обичал проповедите и за да не се чува Словото Божие в селото му, набивал добре новодошлия проповедник. Всеки нов проповедник бивал бит по три–четири пъти през годината, поради което едва се задържал за една година в селото. Така изминали десет години, но нито един проповедник не останал за по-дълго време между селяните. Като чували това, всички проповедници се отказвали да отиват в това село. Обаче, един млад, силен и смел проповедник казал: „Аз съм готов да отида в това село да служа на Господа и в Негово име ще се справя със своенравния селянин“. Като получил назначението си, той се качил на кон и смело тръгнал на път. Още на гарата го посрещнал своенравният селянин и докато се готвел да се хвърли върху проповедника, последният излязъл по-бърз: скочил от коня си, сграбчил го с яките си ръце, повалил го на земята и го набил добре. „Ще помниш, кой съм и за какво те бия. Ще ти платя за всички досегашни проповедници.“ След това го завързал с въже и го внесъл в църквата да слуша проповедта му. Като свършил проповедта си, той го развързал, пуснал го на свобода и казал: „Ти опита вече силата на Словото Божие. Ако си готов да получиш същия урок още веднъж, можеш да приложиш стария си занаят – да биеш“. – „Не искам повече да бия проповедници. Имам желание всеки ден да идвам в църквата, да слушам Божието Слово и да Го прилагам. Благодаря, че ме би, за да ми дойде ума в главата.“

И тъй, ако не можете да се справите с големите и малки мъчнотии, които ви спъват, вие всякога ще страдате. Ще кажете, че човек не може сам да се справи с мъчнотиите си. Това не е вярно. Който има ум, може да се справи с мъчнотиите; който има сърце, може да се справи със страданията; който има воля, може да се справи с противоречията. За ученика, който иска да учи и да върви в правия път, думата „не мога“ не съществува. Радвайте се, когато се намерите пред невъзможност да решите известни противодействия и мъчнотии. Това значи да опитвате силата на ума, на сърцето и на волята си и постепенно да се калявате. Някой се оплаква, че въпреки желанието му го заставят да върши някои неща. И това не е вярно. Никоя сила в света не може да застави човека да направи това, което не желае. В това именно, се заключава неговата сила. По това се отличава човек от Бога, Който може да прави всичко, каквото пожелае. Ето защо, не се извинявайте, когато направите някаква грешка, нито обвинявайте другите хора. Човек прави грешки поради известни слабости в себе си. Който търси вината за своите грешки в окръжаващите, във външните условия, той си служи с бялата лъжа.

Някой греши и казва, че му е невъзможно да постъпи по друг начин. И това не е вярно. За онзи, който служи на Бога, всичко е възможно. Който служи на себе си, за него само има възможни и невъзможни неща. Чувате ли някой да казва, че е невъзможно да живее добре, ще знаете, че той служи на себе си. Каже ли, че може да живее добре, той служи на Бога. Който служи на Бога, той се ползва от чистия въздух, от светлината, от водата, от храната, както и от всички блага на живота. За него няма лоши дни, лоши условия, лошо време. За всеки даден момент той се ползва от благата на живота. Благо за човека е това, което той използва в даден момент. Следователно за човека е важна бучката захар, която има на разположение, а не сандъците със захар, които се намират в магазините. За човека е реално това, което може да опита в даден момент, а не милионите блага, които стоят далеч от него. Някой се оплаква, че му е дадена малко любов. Любовта не се дава в количества, малки и големи. Тя се определя от способността на човека да я възприема. Способността му пък да възприема или невъзприема любовта зависи от неговата разумност.

В древността живял един разумен и добър цар, но поданиците му били неразумни и скъперници. Те нямали любов помежду си. Като разумен, царят не ги морализирал, но им говорил със символи. На главния площад в столицата той направил една голяма чешма, с малък кран; водата била изобилна, но текла по малко, понеже кранът бил тесен. Като се събирали на чешмата да наливат вода, гражданите постоянно критикували царя си. Те казвали: „Не е умен нашият цар. При такава силна и буйна вода, сложил толкова малък кран на чешмата, едва наливаме съдовете си. Защо направил такава грешка?“ Царят чувал протеста на поданиците си, но мълчал. След смъртта му дошъл неговият син. Първата му работа била да сложи по-голям и широк кран на чешмата, да тече повече вода. Гражданите били доволни от тази промяна и запитали новия си цар защо баща му ги измъчвал толкова години с тесния и малък кран на чешмата. Царят им отговорил: „Баща ми взе модел за крана от вашите сърца. Колкото сърцата ви са пускали, толкова и кранът е пускал. Днес, когато сърцата ви станаха по-широки, и кранът се разшири. Третият цар, който ще дойде след мене, ще направи още по-голям и широк кран – в зависимост от вашите сърца“.

Сега и на вас казвам: Не чакайте да се подобрят външните условия. Откак светът съществува, условията всякога са били добри, но човек не е готов да се ползва от тях – кранът на сърцето му е тесен, малко дава и малко възприема. Казано е в Писанието, че Бог направил света в шест дни и за всеки ден казал, че е добър. За втория ден, обаче, не е дал мнението си. – Защо? – Вторият ден характеризира човека – неговия ограничен ум, неговото тясно и затворено сърце и неговата слаба воля. При тези качества той иска да бъде богат, силен, да стане господар на света. И това е възможно, но не може да се постигне по механически начин. Отвори широко ума си, за да възприемаш изобилно светлина. Отвори широко сърцето си, за да възприемаш изобилно благата на живота и на природата. Прояви разумната си воля, за да успяваш във всички добри предприятия. Ако очакваш само на външни блага – на богатство, на големи библиотеки, на автомобили и файтони, не само че няма да бъдеш силен и учен човек, но ще умреш с непостигнати желания. Едно циганче се разболяло и постоянно искало от майка си да му купи малко мляко, едно геврече или някакъв плод. Каквото пожелавало, майка му все отговаряла: „Ще купим, мама, всичко ще купим. И млечице ще купим, и геврече, и ябълка, и круша, каквото пожелаеш, ще имаш“. Дните минавали, детето все пожелавало нещо, но желанията му оставали незадоволени. Най-после детето умряло. Като го оплаквала, майката казвала: „Горкото ми детенце, отиде си на онзи свят, но поне си хапна от всичко, каквото пожела“.

Съвременните хора трябва да бъдат разумни, да не си създават ненужни страдания. За пример, трябва ли човек да страда и да се тревожи от това, че няма шапка? Щом няма шапка, ще ходи гологлав. Лошо ли е да ходи гологлав? Не само, че не е лошо, но даже е хигиенично. Мозъкът не търпи никакви тежести. Следователно шапките, които носите, трябва да бъдат много леки, почти без тегло. Едно време считаха за смахнат, за побъркан всеки, който ходеше без шапка. Обаче днес повечето хора са гологлави и намират, че това е в реда на нещата. Гологлав ли трябва да ходи човек, или да носи шапка на главата си? За предпочитане е да не носи шапка. Никой не се е родил с шапка. Да носи човек шапка, това е мода. Като разглеждам облеклата на хората и външните им състояния, виждам, че те не са родени такива. Това е резултат на изопачения живот. Да бъде човек здрав, разумен, учен, добър, това е естествено, така е роден той. Да бъде болен, неразумен, нечестен, лош, и това се случва, но то се дължи на изопаченото човешко естество, което се е проявило впоследствие. На земята, човек все ще прояви една опака черта, както дрехата има две страни: лице и опако.

Какво представлява опакото и какво – лицето? Опакото е вътрешната страна на нещата, а лицето – външната. Опакото не е красиво, а лицето е красиво. Има платове с две лица. Откъдето и да ги разглеждате, все са красиви. Ако дрехата ви има две лица, като извехтее отвън, можете да я обърнете и да я носите като нова. Дрехите, с които хората ще се обличат в бъдеще, ще се отличават коренно от сегашните. Те ще бъдат изтъкани от нишките на Божията Любов. Който се облича с такива дрехи, ще бъде свободен, ще носи светлина в ума си. Значи, свободен човек е онзи, който е облечен с дрехата на Любовта. – Кога е свободна птицата? – Когато хвърчи. – Рибата? – Когато плава. – Човек? – Когато мисли право. Няма по-красиво нещо от правата мисъл. Това значи да бъде човек свободен.

Много хора, светски и религиозни, се запитват къде е Господ. Те искат да Го видят външно, във форма на човек или в друга някаква форма. Бог е навсякъде, във всички форми, във всички видове материи. Ако възприемете съзнателно светлината, тя ще ви открие пътя, по който да вървите, за да намерите Бога. Ако дишате правилно и с Любов, ще изпитвате необикновена свобода и лекота в дробовете си. Ако пиете вода с Любов, тя ще уталожи жаждата ви и няма да се мъчите. И най-после, ако се храните с Любов, всякога ще бъдете сити. Значи Бог е в светлината, във въздуха, във водата и в храната, чрез които ви носи благата на живота. Следователно, ако сте болни и се оплаквате от тъмнина пред очите си, от задуха, от температура, ще знаете, че сте лишени от светлина и от въздух. За да се лекувате, отваряйте очите си, да приемате повече светлина; дишайте дълбоко, за да приемете повече въздух; пийте вода, за да се отнеме температурата ви; яжте хляб, за да се засилите. Онзи, Който присъства в светлината, във въздуха, във водата и в хляба, ще ви излекува. Ползвайте се от елементите на живота, но умерено. И като болни, и като здрави, не яжте много, за да не изразходвате повече енергия, отколкото трябва.

Като знаете, че Бог присъства навсякъде, правете всичко с Любов. Храните ли се, яжте с Любов. Каквото приготвите за ядене, за себе си или за своя ближен, да бъде най-хубаво. Само така ще познаете, имате ли Любов в себе си. Поканите ли гост в дома си, първо ще очистите къщата си, да светне. След това ще приготвите най-хубавото ядене, ще донесете от някой извор чиста вода, ще проветрите стаите си, да влезе повече въздух. Така ще правите и за себе си, и за своите гости. Къщата на всеки човек, външно и вътрешно, трябва да бъде добре осветена, проветрена, измита и наредена. След това ще сложите на трапезата вкусно и чисто ядене.

Сега всички хора се оплакват от неуспех в живота си. Много естествено. Те не успяват, защото поддържат два морала: към себе си постъпват по един начин – със снизхождение и любов, а към другите – по друг начин – със строгост и жестокост. Така не се живее. Два момъка се карат за една красива мома. – Защо? – И двамата искат да я задържат за себе си. Това е криво разбиране на любовта. Човешката душа не се обсебва. Любовта не се обсебва. Защо тези момци не се радват на красивата мома, без да я обсебват? И красотата не се обсебва. Като не разбират законите на природата, хората се карат, по-силният удря няколко плесници на по-слабия, който отстъпва по необходимост, от страх, а не от съзнание. Всичко, което се върши от страх, не носи щастие. Има смисъл човек да отстъпва, но по принцип, от любов и съзнание.

Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вярно. Преди всичко любовта принадлежи на Бога, а не на човека. Ако някой ви обича, Бог ви обича чрез него. Той обича еднакво всички души. Ако никой не ви обича, причината за това е в самите вас – затворили сте прозорците си за светлината и за въздуха, затворили сте крановете за благата на живота, чрез които Бог се проявява. Всеки трябва да признае в себе си, че Бог го обича. Вижте, колко е красив днешният ден! Слънцето грее, небето е ясно и чисто, въздухът – свеж. Всичко това е дадено за вас, да се радвате и да благодарите на Онзи, Който ви дава всички блага и казва: „Ако ме слушате и изпълнявате закона ми с Любов, никакво зло няма да ви засегне. Ако не ме слушате, ще имате опитността на ония, които воюват днес, и ще ме познаете такъв, какъвто не трябва“. Страшно е да познаете Бога по отрицателен път.

Сега, като разглеждам събитията, които стават в света, намирам, че никоя държава няма право да воюва: нито Германия, нито Англия, нито Русия. Кой им е дал това право? Трима родни братя се бият в дома си. Кой им дава право да се бият? Те се бият без позволението на бащата. – За какво се бият? – За повече земя. Земята е създадена и за германците, и за русите, и за англичаните – за всички хора. Всички народи имат еднакво право на земята. След свършване на войната всички ще разискват върху въпроса, кой има най-голямо право в света, да владее повече земя. Най-голямо право има онзи народ или онзи човек, който постъпва съобразно с Божията Любов, с Божията Мъдрост и с Божията Истина. С други думи казано: който цени живота; който цени знанието и светлината; който цени свободата, той има най-голямо право.

Днес всички хора сме свидетели на големи събития и всеки се запитва кой ще победи. Аз отговарям на зададения въпрос: Ще победят онези, които носят в сърцето си Божията Любов, в ума си – Божията Мъдрост, а в тялото си – Божията Сила. Ще победят онези, които изпълняват волята Божия; които търсят Царството Божие и Неговата Правда; които славят името Божие. Вярващите са доволни, че поне вярват в Бога. Това не е достатъчно. Вяра без дела е мъртва. Истинската вяра подразбира изпълнение волята на Бога. Няма ли изпълнение на Божията воля, това е все едно да вярваш в една държава, без да изпълняваш законите ѝ. Истинският вярващ вярва и изпълнява Божиите закони. Той търси Царството Божие и осветява името Божие.

Ще кажете, че условията на живота са тежки, че мъчно се изпълняват нещата, че старини идват и т.н. Кой е виновен за това? Всеки е бил млад и не е използвал добрите условия. Станал е възрастен, не е изпълнявал законите. Остарял е, не е оценявал живота. След всичко това търси вината вън от себе си. Какво е правил цял живот? Ако беше приложил Любовта, щеше да се подмлади. Ако беше приложил Мъдростта, щеше да стане разумен. Ако беше приложил Истината, щеше да се освободи от ограниченията на живота. Той е живял, без да се подмладява, без да придобива разумността и без да се освобождава, и казва, че е на прав път. Не лъжете себе си, не лъжете и другите. Стремете се към вечно подмладяване, към вечно възрастване и освобождаване, за да влезете в правия път. Стремете се към придобиване на вечната Любов, на истинското знание, на великата свобода, за да станете нови хора – хора на Божествения порядък. Внесете този порядък в ума, в сърцето и във волята си. Болни ли сте, страдате ли от разстройство на стомаха, от главоболие, от болки в гърдите, ще знаете, че не сте свободни. Свободата започва от тялото, прониква в сърцето и оттам – в ума, в мозъка. Като обхване физическия човек, свободата влиза в духа и в душата му. Обладан напълно от свободата, човек разбира вече Божиите закони, прилага ги и се радва и весели заедно с Бога – своя небесен Баща.

Помнете: Любовта разрешава всички противоречия. Дойдете ли до нея, знайте, че тя е свещено нещо. Бог е Любов. Следователно гледайте на Бога като на най-великото и съвършено същество в света. Ако мислите, че и Той е като вас, вие приличате на комарите, които мислили, че слонът е подобен на техния цар. Събрали се комарите на конгрес да разискват върху въпроса, какво представлява слонът. След дълги доказателства, най-после те дошли до убеждението, че слонът е малко по-голям и по-силен от царя им. Така и хората понякога мислят за Бога. Те казват, че Бог прилича на човека, но е малко по-силен и по-голям от него. Човек няма ясна представа за своя велик Баща, Който обхваща всичко във вселената, Който постоянно бди за него. Щом го види скръбен, Той го пита коя е причината за скръбта му. Някой ще се оплаче, че скърби, защото няма пари. Чудно нещо, човек, който мисли, че е подобен на Бога, не може да намери пари отнякъде и страда. Защо не отиде при някой банкер да иска пари? Светът е пълен с банкери и касиери. Ще кажете, че банкерите не обичат бедните хора. Не ги обичат, защото много сиромаси са мързеливи и не знаят как да искат. Те отиват при банкерите с мисълта, че са длъжни да им помагат. Който иска пари или някаква помощ, трябва да е готов на всякакви услуги, да се отнесе братски към онзи, от когото иска нещо. Защо да не се отнесе с него като със свой брат? Защо да не се вгледа и в неговите нужди и да му се притече в помощ? Когато иска нещо, човек трябва да бъде готов да дава. Ако нямаш пари, имаш сърце, имаш и ръце да работиш.

Религиозните и вярващите очакват Христос да дойде втори път на земята, да им помогне. Те ще останат излъгани в очакванията си. Христос втори път няма да дойде на земята. – Защо? – Защото пак ще Го разпнат. Казано е, че Христос ще дойде от облаците, придружен с ангели. Това значи, че Христос ще дойде в умовете и в сърцата на хората като светлина. Ангелите, които ще Го придружават, представляват Мъдростта и Любовта, с които ще бъде изпълнен. Христос ще дойде само за онези, които имат знание и светлина, да разбират законите на разумната природа.

Мнозина се запитват какво трябва да правят, докато дойде Христос на земята. Ще работят, да се приготвят. Какво прави онзи юнак, на когото предстои борба с противника му? Упражнява се, за да развие мускулите си, за да излезе победител. Мъчнотиите, противоречията представляват неприятелите на човека. За да се справи с тях, той трябва да се упражнява, да развива силата си. Трябва ли да се обезсърчавате и обезверявате от мъчнотиите си? Те могат да ви повалят на земята, но вие пак ще станете и ще работите, докато се справите с тях.

Двама американски борци се борили. Един студент гледал как се борят и казал една обидна дума по адрес на един от борците, който се приближил до него, ударил му една плесница и го повалил на земята. Студентът разбрал, че има работа със силен човек, затова станал от земята, без да роптае. Обаче в него се зародило желание да разбере как този борец е развил такава голяма сила и тръгнал след него. В скоро време той влязъл в следите му и разбрал по какъв начин е работил, колко време се е упражнявал, за да се прослави като голям борец. Десет години работил студента и когато дошъл до положение да вдига с едната си ръка един кон с кончето му, явил се пред бореца и го запитал: „Познаваш ли ме кой съм?“ – „Не те познавам.“ Студентът вдигнал бореца във въздуха, обърнал го с главата надолу и пак го поставил на земята. След това му казал: „Аз съм онзи, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята“. – „Признавам те сега за мой учител“ – отговорил борецът.

Трябва ли съвременните хора да се оплакват от мъчнотиите си? Какъв човек е този, който от мъчнотиите и несгодите не може да развие такава сила, че да ги хвърли във въздуха, да ги обърне с главата надолу и да им покаже кой е? Обърнете мъчнотията си с главата надолу, кажете ѝ, че вие сте онзи студент, с когото преди години тя си е играла като с дете, поваляла го е на земята, но днес вече той е силен, тя не може да си играе с него. При това положение мъчнотията ще отстъпи и ще ви признае за свой господар. Ще кажете, че не знаете как да развивате силата си, за да се борите с мъчнотиите. Това е тайна, но ако ме слушате, аз мога да вдигна малко завесата на тази тайна. Тя се заключава в следното: да любите и да ви любят. Ако не можете да любите и ако никой не ви люби, мъчнотиите всякога ще ви повалят на земята. Обаче докато любите и докато ви любят, никаква мъчнотия не може да ви победи.

Хората се поддават на мъчнотиите си, защото не вярват в Любовта и казват, че Бог ги е забравил. Наистина, Бог ли ги е забравил, или те са Го забравили? Какво ще кажете за онази жена, на която мъжът прекарва по цели нощи в кръчмата и пие за наздравица на този и на онзи? Тя ли е забравила мъжа си, или той нея? Тя седи у дома си и го чака, а той забравя, че има жена и се весели в кръчмата с приятели. Това удоволствие нищо не допринася. Не само, че не донася никаква полза на човека, но отнема от него всичко. От това удоволствие човек губи възможностите на своя ум и на своето сърце. Той губи силата и красотата на тялото си. Да се удоволства човек, това значи да злоупотребява с благата на природата. Само едно удоволствие се позволява на човека: да дава на бедните част от своите блага. Срещнете ли някой беден, гладен, нещастен човек, повикайте го у дома си и му сложете ядене, да се нахрани добре. Като яде с апетит, вие имате право да седнете срещу него и да изпитвате удоволствие, че той яде, задоволява глада си и чувства благодарност към Онзи, Който се е проявил чрез вас.

Съвременните хора са крайно неблагодарни. Бог им е дал хиляди блага, всеки момент задоволява нуждите им и пак са недоволни. – Защо? – Липсва им нещо съществено. Някой се оплаква, че няма дрехи, но и след като получи дрехи, пак е недоволен. Друг се оплаква, че възлюбената му не го обича. Той ѝ дава подаръци, купува ѝ всичко, от което има нужда, но тя пак е недоволна. Защо? Защото вътрешно не е задоволена. Едно ще знаете: външно човек не може да се задоволи. Каквото и да прави, каквото и да му давате, все ще бъде недоволен. За да бъде доволен, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да намери истинската любов. Това значи, да освети името Божие в ума, в сърцето и във волята си. Да освети името Божие чрез цялото си тяло.

И тъй, като осветява името Божие, човек се домогва до щастието, което търси. Това се постига с абсолютна вътрешна чистота, със светлина на ума и с топлина на сърцето. Само по този начин човек придобива истинското знание. Може ли да благодари за всичко, което му се дава, човек е осветил името Божие в себе си и съзнава, че Бог живее в него и той – в Бога. Щастие е да срещнете такъв човек. Той разбира и хората, и животните, и знае как да постъпва с тях. Преди години срещам един човек, който кара товар с кон, но толкова много натоварил коня си, че последният едва върви. При това пътят не е равен, но се издига нагоре. Поглеждам господаря на коня, гледам коня, виждам, че работата не върви. Конят се обръща към мене, иска да ми каже, че напразно го бие господарят му. Пътят е стръмен, товарът голям, мъчно се възлиза нагоре. Конят има желание да услужи на господаря си, но условията са трудни. Спирам се при господаря и не го морализирам, но казвам: „Знаеш ли, че твоят кон е много хубав? Той е особена порода. При това той носи щастието ти. От него зависи да бъдеш щастлив или нещастен. Докато той е при тебе, щастието ще влиза в дома ти. В който ден го изгубиш, щастието ще те напусне. Както виждам, ти си го натоварил много. Извади половината товар, да му бъде по-леко. Като пренесе една част, върни се за останалата. Така и конят ти ще бъде здрав и ти ще бъдеш щастлив“. Като му поговорих, той се позамисли и отговори: „Прав си, господине, аз съм малко груб, непросветен човек. Виждам, че злоупотребявам с добичето си“. След тези думи той се приближи до коня, поглади го по главата и започна да го разтоварва.

Следователно, ако искате да помогнете на някого, обикнете го. Човек страда, бият го, защото няма кой да го обича. Щом някой го обикне, веднага страданието му изчезва. Ако влезете в един дом и видите, че мъжът бие жена си, не взимайте нейната страна, нито морализирайте мъжа, но обикнете жената. Щом я обикнете, мъжът ще измени отношенията си към нея. Ако пък жената се отнася зле с мъжа си, обикнете мъжа. Където е Любовта, там няма условия за изтезаване. Никой не може да изтезава човека, когото Бог обича. Кой може да бие разумния човек? Той стои далеч от злото и оттам се разговаря с него. Една хрътка гони заек. Заекът бяга пред нея и успява да се качи на една голяма канара. Хрътката го гледа отдолу и му казва: „Слез от канарата да си поговорим“. – „Каквото искаш да ми кажеш, кажи ми го отдолу, аз ще те чуя.“ – „Искам да ти кажа, че бягаш силно, добър бегач си.“ – „В бягането е моето спасение.“ – „Слез при мене, да се надбягваме.“ – „Не искам, тук ми е добре. От тази канара крачка надолу не слизам.“ Както виждате, заекът постъпва добре. Ако се поддаде на ума на хрътката, кожата му ще одерат.

Сега и на вас казвам: За да не одерат кожата ви, работете върху ума си, да придобиете повече светлина. Работете върху сърцето си, да го направите благодарно. Развивайте волята си, за да помагате на всички, които срещате на пътя си. Виждате, че някоя мравка се дави, хвърлете ѝ едно листче, да се качи на него. Едно цвете изсъхнало – полейте го. Няколко клони се преплели – разплетете ги. Една река се подпушила – извадете камъните, изчистете тинята, да си пробие път реката и отново да потече. Гледайте на света като на бащин дом. Знайте, че всичко, каквото срещате на пътя си, има отношение към вас. Бъдете изправни в отношенията си към всички същества, за да бъдете щастливи.

Как се постига щастието? Какви са възможностите за човека да бъде щастлив? Не се иска много от него, за да придобие щастието. Хубавият, светъл ден, който имаме днес, показва какво трябва да прави човек. Отвори сърцето си, за да потече през него Божията Любов, не капка по капка, но изобилно. Сложи на сърцето си голям, златен кран, през който да тече Любовта изобилно, да се ползват всички. Обърни нова страница на книгата си и започни да пишеш със светлината на ума и с топлината на сърцето си. Обичай, както Бог обича. Люби, както Бог люби. Когато имаш нужда от Него, моли се от сърце. Всяка молитва и всяка благодарност, които излизат от дълбочината на сърцето, са всякога приети. Бог чува и най-малкия зов и му отговаря.

Христос казва: „Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди“. Желая ви да проявите Любовта си към Бога, за да разширите сърцата си, да просветите умовете си, да станете свободни. Любовта е единствената сила, която може да освободи човека от несгодите и мъчнотиите му. Любовта е единствената сила, която примирява хората и народите помежду им. Идва Любовта, която ще внесе мир в света. Днес народите се бият, но мирът идва вече в света. Няма да се мине много време и мирът ще дойде. Ново съзнание ще придобият хората и ще разберат, че Бог е дал на всички хора еднакви права. Изпълнявайте Божията воля с Любов и съзнание.

Желая на всички да придобиете характера на златото, да не се окислявате. Желая ви да придобиете свойствата на диаманта, да пречупвате добре Божествената светлина.

Съборна беседа от Учителя, държана на 24 август, 1941 г. 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Възможности за щастие

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, аз, казва, хора, бог, всички, всичко, любов, свят, щастие, бъде, себе, казвам, път, сега, дойде ,

Съборни беседи , София, 24 Август 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Добрата молитва”

“Духът Божи”

“Молитва на царството”

91 псалом

Евангелие от Йоана, глава 14., стих 1020.

Размишление: “И това е живот вечен, да позная Tебе, Eдинаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото ти си изпратил”

“В начало бе Словото”

Ще говоря върху възможностите на щастието. Каквото и да правите и в яденето, вие търсите щастието. В дишането търсите щастието, в гледането, в каквато и работа да е навсякъде вие търсите щастието. Сега някои са намерили щастието. Които са го намерили, са заминали от земята. Които не са го намерили, са останали още да го търсят. Ще кажете: “Защо?” По простата причина, понеже нямат средства да си вземат билет, да идат в своето отечество. Който намерил щастието, има средства за пътуване. Който не го е намерил, той работи.

Сега някои вярват, че има билети гратис. Възможно е. Аз допускам тия неща, понеже реалността седи в противоречията. Туй, което ти може да твърдиш и да отказваш, то е реалното. Здрав си. Тъй е, но и болен може да бъдеш. Но и в здравото, и в болното състояние ти си човекът, който страдаш. То е реалното. Имаш две различни състояния. В какво стои различието между здравото и болното състояние? В здравото състояние ти държиш всичко в себе си. В болното състояние ти ставаш щедър, раздаваш всичко на хората. Тъй щото по някой път е хубаво човек да бъде болен, за да раздаде малко от онова, което има. Не да бъде винаги болен. Аз не вземам болестта като слабост, но пробуждане на съзнанието, че и другите хора или другите живи същества имат нужда от това, което ти имаш. Следователно ти трябва да споделиш своето благо.

Сега не е въпрос за философия кой колко знае. Като деца знанието важи за нашето детство. Като възрастни знанието важи за нашата възраст. Като стари то важи за нашата старост. Но това още не е знание. Човек, който от млад става възрастен, от възрастен става стар, това е предисловие на живота. Младият всичко възприема. Възрастният всичко изпълнява, а старият всичко оценява. Човек, който не възприема, не е млад. Човек, който не изпълнява, не е възрастен. Човек, който не оценява, не е стар. Това, може да кажем, са психически аксиоми. Но всяка аксиома трябва да се докаже. Не само да докажеш, но трябва да докажеш една аксиома. В геометрията има едно положение, че срещу равните ъгли в триъгълника лежат равни страни и срещу неравните страни лежат неравни ъгли. В геометрията туй твърдение трябва да се докаже.

Казвам, днес всичките хора са недоволни по единствената причина, че още не са добили своето щастие. Щастието не е нещо, което може да се добие. То произтича от правилното схващане на любовта. Щастието произтича от правилното схващане на Божията мъдрост. Щастието произтича от правилното схващане на Божията истина. Щастието произтича от правилното схващане на живота, от правилното схващане на знанието, от правилното схващане на свободата. Човек трябва да бъде свободен. Всинца вие се нуждаете от хляб. Нищо повече. Това да го знаете. Една закуска ви трябва. Второ, вас ви трябва, че всеки от вас се нуждае от въздух. Без въздух не може работа да вършите. Всеки от вас се нуждае от светлина. Очите ви трябва да бъдат отворени. Какво аз разбирам под “светлина”? Дотогава, докато ти се смущаваш, ти нямаш достатъчно светлина. Човек, който има светлина, той не се смущава, той не пита, а вижда пътя си ясно. Прави тук-там погрешки, но тия погрешки лесно ги изправя. Онзи, който няма светлина, той не може да изправи погрешките си.

Ще ви приведа един анекдот. Разправяха ми го. Ще го приведа аз на вас за един американски проповедник. Назначили го в една от богатите американски църкви. Той, като се явил в църквата, проповядвал такава хубава проповед, че всички останали с възхищение, виждали всичко намясто. Виждали силата на словото. На втората седмица дошли пак да го слушат и той проповядвал същата проповед. Онези, които за първи път го слушали, останали възхитени. Онези, които за втори път го слушат, казват: “Защо не каза нещо ново?” Дошли на третата седмица още нови хора. И тези, които го слушали за първи път, останали възхитени, а онези, които го слушали за втори и за трети път, казали: “Да каже нещо ново.” Десет седмици проповядвал все същата проповед и най-после изпращат един да му каже: “Проповедта ти е много хубава, но защо не кажеш нещо ново?” “Докато не научите онова, което ви проповядвам, същата проповед ще ви казвам.”

Трябва да се научите. Музикантът трябва да научи едно парче много хубаво да го свири, без погрешка, защото след туй парче ще дойдат по-сложни. Някои мислят, че е лесна работа да се свири. Не е така. Елементарните работи са много лесни, но колкото повече се върви, става по-трудно и по-трудно.

Та казвам, ония елементарните разбирания, които ние имаме, трябва да ги заменим с нещо ново. Първото нещо човек се нуждае от едно вътрешно самообладание на своя ум, от едно вътрешно самообладание на своето сърце и на едно самообладание на силите, които действат и да бъде човек напълно господар на своето тяло, да се научи човек да не изнасилва себе си. Аз считам възпитан човек, който не изнасилва очите си. Считам възпитан човек, който не изнасилва ушите си. Аз считам един човек възпитан, който не изнасилва носа си. Считам един човек възпитан, който не изнасилва устата си, който не изнасилва ръцете си, краката си, който не изнасилва стомаха си. Като спи вечерно време, не изнасилва тялото си. Той е възпитан човек. Човек може да си даде едно възражение, че условията на живота са неблагоприятни. Аз приемам, че всички тия неща са реални. Но умният човек се справя с всичките мъчнотии. Човек, който се справя с всичките мъчнотии, той може да намери щастието.

Второто положение на човека е необходимо той да бъде смел. Без смелост нищо в света не може да се постигне. Ще ви приведа друг пример из американския живот. Американците са своенравни хора. Туй било преди сто години. Така говори историята. В една област в Западна Америка хората били своенравни. Имало едно село, в което много зле било за проповедниците, понеже там имало един господин юнак, който не бил разположен да му проповядват. Всеки проповедник, който отивал в селото, той го посрещал и му теглел един поздрав, хубаво го набивал. Десет години правил така, че се намерили в чудо. Който седи една година, на втората не иска да седи, казва: “Който обича, да иде на това място.” След десет години всички се отказали. Един брат казва: “Тази година аз ще стана проповедник, ще ида в селото заради Господа да служа. Този човек бил юначага. Той се упражнявал, бил със здрави ръце, мускулите му били здрави, че като отива, онзи го чака. Но проповедникът слиза от коня, започва по американски, налага го хубаво, смъква го на земята. Казва му: “Ще те бия десет пъти, понеже десет години ти си бил моите братя и за всеки брат, който си бил.” Завързва го, занася го в църквата, туря го пред амвона и му проповядва силата на Словото Божие, което вразумява хората. След това го отвързва и той му казва: “Аз ти много благодаря за силата на Словото Божие. Сега аз вече ставам последовател на това учение.”

Ако вие в живота не може да се справите с вашите големи погрешки, които имате, които ви спъват, тогава всякога ще страдате. Казвам, ние, съвременните хора, нямаме право да се оплакваме, че има нещо невъзможно. Човек, който има отличен ум, който Бог му дал, той може да се справи с най-големите мъчнотии. Един човек, на когото Бог дал сърце, може да се справи с най-големите страдания в света. Един човек, на когото Бог дал воля, може да се справи с всичките мъчнотии. Думата “не мога” е вярна. Когато казвате “не мога”, трябва да се радвате. Има неща невъзможни, но те зависят от мене.

Човек и Бог се отличават от следните неща. Бог може да направи всичко, което иска. Човек се отличава по това, че никой не може да го накара да направи това, което не иска. Няма същество на земята, което може да го застави да направи това, което не иска. То е силата на човека. Когато направите погрешка, че се извинявате, погрешката е ваша, че сте били слаби. Всесилният, който направил нещо за другите, той се извинява, че е слаб. Той употребява бялата лъжа. Следователно никога не се извинявайте с външните условия, че туй е невъзможно. Всичко е възможно. Всичко е възможно, когато служим на Бога.

Следователно, щом служим на себе си, нещата стават невъзможни, щом служим на Бога, стават възможни. Щом служим на Бога, днешният ден е отличен. Имаме всички въздух, Бог ни дал на разположение. Когато служим на Бога, имаме всичката Божия светлина. Когато служим на Бога, имаме всичките Божии блага, които ни е дал. Благо за човека е само това, което човек в даден случай опитва. Не важи заради мене количеството захар, което съществува в света, милиони тонове. Тя е безпредметна. За мене в дадения случай важи бучката, която аз опитвам. Тя важи повече от милионите тонове. Какво ме ползват мене милионите тонове, когато аз не мога да ги опитам? Онова, което вие опитвате в даден случай, то е реалното. Някои се оплакват от малката любов. Че може ли любовта да бъде малка или голяма. То е заблуждение.

Ще ви приведа един пример. В древността дошъл един цар в един град, дето жителите не били много умни. Той им направил една много хубава чешма, но турил един малък чучур, само да капе водата. Изворът бил голям, но чешмата едва течала. Всички се насъбрали около този извор и критикували този цар защо той направил чешма с този чучур, защо не я направил да тече изобилно. Така минали десет години. Всички все критикували царя. След себе си той оставил сина си за цар. Синът, като дошъл, той направил по-голям чучур. Казват: “Благодарение, че първият цар си отиде, че новият да направи по-голям чучур.” Царят заминал за другия свят. Той защо направил малък чучур? Казва им: “Направих чучура според вас. От вас взех модел. Не видях никаква щедрост във вас и го направих като вас.” Казва: “В моето царуване, като станахте по-щедри, чучурът се отвори.” Като дошъл третият цар, направил чучура още по-голям. Всичките хора, като отивали на чешмата, никак не се бавели.

Казвам, при сегашните условия ние чакаме условията да се подобрят. От хиляди години съществуват най-хубавите условия в света. Казва Писанието, че Бог, като направил първия ден и видял, че онова, което направил, е добро, втория ден направил нещо, за което не си дал мнението. Този втория ден включва нас, скържавите хора в света, скържави по мисъл, скържави по сърце и скържави по воля. Навсякъде е скържав човекът. Търси навсякъде да бъде господар, силен да бъде. Иска механически да добие нещо. Казва: “Да имам пари, един милион.” Ученият човек казва: “Да имам библиотека, да имам автомобил.” Туй да имам, онова да имам. Тогава ние мязаме на онова циганче, което се разболяло и казало на майка си: “Мамо, геврече.” Тя казва: “Ще купим, мама.” Втория ден казва: “Мамо, млечице.” “Ще купим, мама, ще купим.” На третия ден казва: “Мамо, смокиня.” “Ще купим, мама, ще купим.” Три месеца наред детето все искало и майка му казвала: “Ще купим, мама, ще купим.” Най-после детето умира и майката казва: “Поне, мама, от всичко си похапна.”

Ако целият живот е пълен само с вътрешни тревоги за нищо и никакво. Тревожи се някой, че шапката му е сламена. Едно време хората се тревожеха, като виждаха един гологлав човек, казваха: “Мръднала му чевията.” Ако носи калпак, е добре. Сега всички хора ходят гологлави. Има още, които носят шапки. Както виждам, вие сте гологлави, пък и аз съм гологлав. Питам сега, гологлав ли трябва да бъде човек, или да има шапка на главата си? Никаква тежест не трябва да има на главата си. Според мене шапката трябва да тежи едва десет грама. Не трябва да туряме никаква тежест на главата си, понеже вътре има толкова голяма тежест, такива големи въпроси разрешава. Ако турим шапка от едно кило, то е нещастие за човека. Тия големите шапки, които турят, не са намясто. Сега някой от вас може да попита в преносен смисъл ли говоря, или в пряк.

Човек не се ражда с шапка. Шапката отпосле дошла. Защо има да се смущаваш дали има шапка, или не? Аз ви виждам, тъй както сте родени. Отвън ви виждам, тъй както не сте родени. За мен всеки човек, когото виждам престъпник, казвам не е така роден. Виждам го умен, казвам така е роден. Виждам някой човек честен така е роден. Виждам го, че не е честен не е така роден. Опакото в хората то е човешкото, което отпосле дошло. И то е намясто. Вие, тук, на земята, като дойдете, имате опаки страни. Всяка дреха има опако. В какво седи опакото? Понеже някои платове имат две лица, едното лице е външно, другото е вътрешно. Красивото е лице, опакото не е красиво. Опакото е отвътре, красивото трябва да бъде отвън. Но същевременно тъкачите някой път правят, че и двете лица са еднакви и външното е вътрешно. Затуй практично е, като се носи известно време и остарее от едната страна, да се обърне дрехата от другата страна. Като я обърне, казват: “Нова дреха си направил.” Пък то е старата дреха обърната.

Единствената дреха, която хората за в бъдеще трябва да носят, тя трябва да бъде изтъкана от нишките на Божествената любов. Когато човек облече тази дреха, той ще почувства свободата. Когато говоря по някой път за свободата, разбирам човек, който е облечен с дрехата на любовта. Той е вече свободен. Птицата, като хвърка, е свободна. Когато не може да хвърка, не е свободна. Рибата, която може да плава, е свободна. Която не може да плава, не е свободна, тя е ограничена. Човек, когато мисли, е свободен. Няма по-хубаво нещо в света от свободата на човешката мисъл.

По някой път мене са ми задавали въпроса, къде е Господ. Аз да ви кажа къде е. Казват: “Искаме да го видим.” Казвам, Господ не се вижда, той може да се познае. Бог присъства в светлината. Щом приемеш светлината, онова, което тя дава на тебе, тя открива света, то е Бог. Казвам, Бог присъства във въздуха. Ти дишаш и туй, което те освобождава и ти е приятно, тази приятност зависи от Бога, който влиза вътре в тебе и носи своето благо. Казвам, Бог присъства във водата. Жаждата те мъчи и този, като влезе в тебе, уталожва жаждата. Храната, която приемаш, уталожва глада, който те мъчи. В храната влиза един, който уталожва глада. Ти търсиш Бога извън светлината, извън въздуха, извън храната. Ти така никога няма да го намериш. Ако го търсиш в светлината, ще го намериш. Ако го търсиш във въздуха, ще го намериш. Болен си. Ще дишаш. Господ, който е във въздуха, ще ти даде здраве. Болен си. Ако пиеш вода, ще те излекува. Господ ще ти даде най-приятната температура. Болен си. Ако ядеш, ще оздравееш. Болните не трябва да ядат много. Ние, съвременните хора, ядем повече, отколкото трябва. Защото и яденето е работа. Като ядем повече, иждивяваме повече сили, отколкото трябва. Ние се безпокоим.

Поставям следния въпрос. Всеки човек, който ви обича, ако идете в дома му, той ще ви даде най-хубавото ядене. Ако вляза в един дом и тези хора не ми дадат най-хубавото ядене, аз знам, че тия хора не ме обичат. Най-първо те не обичат себе си. Казват: “Ние такова ядем.” Те и към себе си нямат любов. Да обичаме себе си, значи да дадем най-хубавото, което Бог е дал. Да обичаме другите, трябва да им дадем най-хубавото, което употребяваме. Най-хубавата храна ще дадем, най-хубавата вода ще дадем, най-хубавия хляб ще дадем, ще ги заведем вкъщи, стаята ще бъде пречистена. Когато викаш гости, ще пречистиш стаята си, ще внесеш най-хубавия въздух, после ще туриш най-хубавата мебелировка. Тук двата наши салона пострадаха от голяма любов. Ето защо. Когато ги мият, сестрите вземат много вода, с кофи хвърлят и водата влиза отстрани и всичките греди изгнили. Те хвърлят вода, тя влиза покрай перваза, десетина пъти като се мият по десет-двадесет кофи, остава водата в празнините и гредите започват да гният. Викам няколко сестри и казвам: така не се мие. Всяка сестра ще вземе по един парцал, ще го намокри и така ще мие. Няма да хвърля кофи. Любовта с кофи не се хвърля. Тя е скъпоценно нещо. Вчера за три часа измиха този салон и изсъхна. Иначе, като го миеха, по цял ден трябваше да се суши.

Казвам, мисъл трябва да имате. Като извадихме гредите, всичките греди изгнили. Казват, че отвън било влажно. Казвам, сестрите са дали много любов, гредите изгниха от много любов. Аз съм дошъл до едно правило. Често ние сме много щедри. Аз намирам, че българският народ е много щедър. Българинът, когато е разположен, нищо няма да ти каже, много скържав е. Но само да го бутнеш някъде, че като си отвори устата, така щедро ще ти даде, че с чувал ще вземаш думите, които ще ти каже. Той ще ти изкара от четиристотин и пет поколения какви сте били. Това е щедрост. Не е лоша тази щедрост. Тази щедрост трябваше и отначалото да е по-малко.

Запример аз съм дошъл до едно убеждение. Гледам веднъж, двама души си приказват. Двама момци се карат за една млада мома. Виждам, става въпрос за една красива мома. Казва: “Какво искаш да кажеш?” “Какво искам да кажа? Ти няма да ходиш с нея.” “Ще ходя.” “Ще ходиш, но аз ще ти дам да разбереш!” “Какво ще кажеш? Я казва, ме удари.” Онзи му удари една плесница, две, наложи го хубаво. Онзи казва: “Аз ще ти дам да разбереш.” “Кога?” Другият казва: “Такава баба като тебе всякога ще я бия. Дошъл си да закачаш момата. Тя не се нуждае от такива баби.”

Къде е погрешката. Викам ги: “Защо се карате?” Казва: “Една свиня, той не разбира.” Рекох: “Слушай аз, ако съм на твоето място, как ще постъпя, да ти дам един съвет. Като ми каже най-лошите работи, ще чакам да свърши и ще му кажа: “Колко хубаво говориш, колко сладко говориш.” Казва: “Ако му бях казал така, не щеше да ме бие.” Ти говориш хубаво, но не знаеш да се защитаваш, му казах. Похвалих го. Казва: “Въздържах се, страх ме беше да не ме бие повече.” Въздържание, което иде от страх, не носи щастие. Нас трябва да ни е страх от самото начало, по принцип да не обиждаме един човек. Казва: “Не ме обичаш.” То е една лъжа. Понеже любовта произтича от Бога, тя не се дели. Когато някой ми каже, че не го обичат, то не е вярно. Всички ние в света сме еднакво обичани от Бога, без разлика. Ако има разлика, тази разлика зависи от нас.

Следователно в душата си трябва да признаем, че ние сме обичани. Вижте днешният ден колко е красив. Господ ни обича. Светлината каква е хубава. Господ казва: всичко туй заради вас го направих. Ако ме слушате и изпълнявате закона ми с любов, прах няма да падне отгоре ви. Ако не ме слушате, ще имате опитността на русите и на германците. Те ще имат опитността на Господа. Аз така разглеждам. Нито Германия има право да се бие, нито Русия има право да се бие, нито Англия има право да се бие. Кой им дал позволение? Ако трима братя се бият вкъщи, имат ли право? Защо ще се бият? Земята е създадена еднакво и за германци, и за руси, и за англичани, за всички хора. Всички вярващи еднакво право имат. Ако някой път не разбираме и искаме да турим някой нов морал в света, то е наше разбиране. След като се свърши войната, ще търсим кой имал правото. Всеки човек, който постъпва съобразно с Божията любов, той има право. Всеки човек, който постъпва съобразно с Божията мъдрост, той има право. Всеки човек, който постъпва съобразно с Божията истина, той има право. Всеки човек, който цени живота, той има право. Всеки човек, който цени знанието, той има право. Всеки човек, който цени възможностите в живота, той има право.

Та казвам, вярващите по някой път ме питат кой ще победи в света. Да ви кажа кой ще победи. Онези, които носят в сърцето си Божията любов. Онези, които носят знанието в своя ум. Онези, които носят Божествената сила в своето тяло, те ще победят. Победата е дадена за бъдеще на ония хора, които ще изпълнят волята Божия, които търсят Царството Божие и ще прославят името Божие. Казвам, в нас има едно криво разбиране. Казва: “Трябва да му дам.” Всичките хора в света имат два възгледа. Единият е личен възглед, другият е Божествен. Казва: “Аз вярвам в Бога.” За мен безпредметно е да вярвам в Бога, без да изпълнявам неговата воля. То е все също да вярвам, че в една държава има закони, но не изпълнявам законите. Каква полза да имам, че вярвам, че има Господ в света. Аз трябва да слушам и да изпълнявам волята му.

Та казвам, трудните условия, при които ние се намираме сега, какво трябва да правим? Казвате: “Идат старини, какво ще правим?” Той е млад и като млад не е използвал всичките възможности. Той станал възрастен и не е изпълнил всичко, което трябва. В старини той не оценява всичко, което трябва да оцени. Питам тогава, къде е човекът? Любовта подмладява. Мъдростта възраства. Истината освобождава. Човек, който не се подмладява, който не възраства и който не се освобождава, той не е в правия път. Туй е вечен процес. Не мислете, че само сега човек трябва да се подмладява. Вечно човек трябва да се подмладява. Дето хората се раждат, то е вечното подмладяване. Човек дето възраства, това е вечният процес на подмладяването. Човек дето търси свободата, то е този стремеж, той търси само да тури нов порядък в света. То е новото, Божественото, което ще дойде. Само хората на любовта в света, само хората на знанието в света, само свободните хора може да внесат Божествения порядък. Този порядък всеки един от вас трябва да го внесе в ума си, трябва всеки да го внесе в сърцето си и всеки трябва да го внесе във волята си. Ако вие боледувате, вие не сте свободни. Ако вашият стомах не е в изправно положение, вие не сте свободни. Ако вашият ум не функционира, както трябва, вие не сте свободни. Ако постоянно имате болки в ръцете, вие не сте свободни.

Свободата най-първо трябва да започне от тялото, да дойде в сърцето и да свърши в човешкия ум и да не спира там. Тогава нашите заключения не трябва да бъдат като следния анекдот. Събрали се философите на комарите на един конгрес. Един от видните комари държал една лекция върху слона. Учените комари разглеждали какво нещо е слонът. Други комари го попитали колко е по-голям слонът. Казва: “Малко е по-едър от нашия цар.” Ние, съвременните хора, за Бога имаме такова знание. Господ е като човека нещо.

Като дойдем до Бога, трябва да имаме една идея. Като дойдеш в стаята си, да ти трепери сърцето, че той те вижда от всеки ъгъл. Той те пита: “Защо си разтревожен?” “Разтревожен съм, Господи, защото нямам пари.” Толкоз касиери има в света. Ти нали казваш, че си създаден по образ и подобие на Бога. Защо не отиде като царски син да се представиш при някой банкер и да поискаш? Защо се тревожиш? Казваш: “Не ме обичат.” Ти очакваш банкерът сам да дойде при тебе. Ти си мързелив. Трябваше на десет души банкери да поговориш братски. Аз, ако съм беден, ще ида при един банкер, ще питам: “Братко, как сте, как върви банкерството, с колко процента давате парите, клиентите как отиват?” Ще го питам за децата. И най-после ще кажа, че ако има някой излишък, може да ми дадете, ако обичате. Ако нямат, пак добре. Аз отивам, дъщеря му е болна, на умиране, аз имам знание. Казвам: “Слушай, много скъпо е това лекарство. Една капка струва петстотин английски лири. Имаш ли ги на разположение? Като капна във водата, веднага ще оздравее.” Казва: “Не петстотин, но за живота на дъщеря си хиляда давам.”

Сега някои очакват Христос отвън да дойде. Христос отвън няма да дойде. Понеже, ако дойде отвън, пак ще го разпънат. Той не се лъже. Само веднъж се излъга. Сега Христос казва, че ако ви кажат, че е в пустинята, не вярвайте. Ако ви кажат, че е тук или там, не вярвайте. Ако ви кажат, че е в гората, не вярвайте. Той ще дойде като светлината отвътре във вас. В умовете на хората ще дойде, в сърцата на хората ще дойде и ще им донесе онова великото благо в света. Ще дойде с ангелите. Ангелите са представители на онази Божествената мъдрост. Когато ние се усилим с Божията мъдрост, със знанието, това значи. Ако аз нямам знание да разбирам природата, Христос не може да дойде.

Сега става въпрос, какво трябва да правим. Човек, който има да се бори, какво трябва да прави? Той трябва да се бие майсторски, той трябва да разчита на своята сила и да се не колебае. Като срещате големите противоречия в живота, да се не колебаете. Не вървят работите, както вие мислите. Защо трябва да се обезсърчавате? Поне трябва да имате онази опитност на онзи американски студент. Аз съм привеждал този пример. Двама американски борци са се борили и там направил една погрешка. Единият борец му ударил една плесница и той се търкулил на земята. Заинтересувал се от какво зависи силата на този борец. Започнал да ходи да го изучава как живее, как се бори, как се тренира. Десет години го изучавал и се упражнявал и след десет години този студент могъл да вдига два коня и едно конче едновременно. Един ден отива при този борец, който му ударил една плесница, казва: “Ти познаваш ли ме?” “Не те познавам.” Хваща го за крака, вдига го, обръща го и казва: “Аз съм онзи студент, на когото ти преди десет години удари плесница, но просветна ми и аз да добия тази сила. Казва: Сега те признавам за мой учител.”

Ако ние, съвременните хора, не сме способни като този студент от несгодите на живота да добием тази сила, че като хванеш една мъчнотия, да я вдигнеш. Да кажеш: “Знаеш кой съм аз? Аз съм онзи, на когото ти плесна две плесници.” Мъчнотията ще каже: “Признавам те сега за мой господар.”

Ще ви открия сега една тайна, ще ви открия малко завесата на тайната. Вие искате да бъдете силни. Ако не знаете как да любите, ако не знаят как да ви възлюбят, всякога ще ви мачкат. Запример в какво има да се съмнявате, да казвате: “Мене Господ ме е забравил.” Вас Господ ли ви е забравил, или вие забравихте Господа? Когато онзи мъж започва да забравя жена си, седи в кръчмата и вдига чашката с винцето, жена му ли го е забравила, или той е забравил жена си. Тя постоянно мисли заради него. Той чука чашата “наздраве”. Днес, утре “наздраве” и чака в кръчмата. Казва: “Забрави ме жена ми.” Право ли е това? Той трябва да излезе из тази кръчма. Чашата какво е? Чашата е удоволствие. Да се удоволства човек, в удоволствието нищо не се постига. Аз съм против удоволствието. С удоволствието нищо не се постига. Ти изгубиш възможностите на своя ум, изгубваш възможностите на своето сърце, изгубваш и красотата на своето тяло. Да се удоволстваш, значи да злоупотребяваш с благата на природата. Аз си позволявам по някой път да се удоволствам, само едно чувство признавам. Когато искам да се удоволствам, давам един обяд на бедните хора, че те като ядат и мляскат, аз се удоволствам в тяхното ядене. Лятно време има краставици, направя таратор, че като мляскат, мене ми е приятно, в този таратор се удоволствам. Този пример ви го давам, та и вие може да го направите, таратор, и да се удоволствате в яденето на другите.

Ние, съвременните хора, се нуждаем от вътрешна признателност. Хиляди години Бог ни поддържа и ние сме крайно неблагодарни. Срещам едного, окъсана му е дрехата недоволен е. Какво има, че му окъсана дрехата. Изваждам, давам му пари да си купи дреха. Срещам го, пак е недоволен. Защо? Неговата възлюблена не го харесва. Шапката му не харесва и пак е недоволен, защото писмото, което написал, му намира погрешка в заглавието. Питам сега, как се пише любовно писмо? Ако идеш при своята възлюблена и й дадеш само една череша, мислиш ли, че тя ще те посрещне добре? Какво трябва да й дадеш? Аз на своята възлюблена бих й дал една Библия, да чете Словото Божие. Ще й кажа отначало как Господ създал света до края, да се запознае, ще чете от началото до края на Библията.

Ние, съвременните хора, имаме нужда да осветим името Божие в себе си. Всеки един да освети името в ума си. Всеки един да освети името в сърцето си. Всеки един да освети името в тялото си. Нас ни трябва чистота. Две неща са потребни, абсолютна чистота. Абсолютната чистота е една от възможностите на щастието. Писанието казва чистота, светлина, топлина и знание. Мъдрост трябва на хората. Да знаеш в даден случай какво да кажеш. Като се молиш, да не му разправяш това и онова, но да благодариш. На Господа ходим, че му даваме съвет, какво да прави в света. Ние трябва да кажем: “Господи, благодарим ти за всичко, което си ни дал.”

Сега, Христос казва в 14. глава, която ви четох. По някой път Бог живее в нас и ние не го съзнаваме. Когато сме разтревожени, при туй състояние изчезва. Знаеш колко мъчно е човек в себе си да създаде едно състояние. Ще ви дам един пример, как трябва човек да постъпва. Всичко зависи от постъпката на човека. То беше доста отдавна, в Търновско. Един българин иде с един много хубав кон, но нанагорнище, запънал се конят и не може да тръгне. Конят се обръща към мене и ме погледна милно. Казва ми: “Кажи му, че имам всичкото добро желание да изтегля товара, но е много тежък. Кажи му, направи нещо заради мене, бие ме.” Виждам историята много по-добре. Спирам се, поглеждам го и не му казвам: “Ти какво право имаш да биеш това добиче.” Но му казвам: “Добър ден, много добро добиче имаш. Този кон е от особена порода. Как е попаднал при тебе? Казвам: Той носи късмет, щастие. Такова добиче като имаш, всички могат да бъдат здрави. Поглаждам коня и му казвам: Докато този кон е в дома ти, ще бъдеш щастлив.” След това той ме погледна и казва: “Ще извиниш, груби хора сме ние. Господ не ни е просветил.” Казвам: “Много си го натоварил. Извади половината и едната половина да я изнесе горе, че пак се върни и вземи другата половина.” Като му казах, че късмет носи конят, поглади го по главата.

Ако искате да помогнете някому, не отивайте в една къща, дето мъжът държи лекция на жената. Не вземайте страната на жената. Обикнете жената и мъжът ще измени своето положение. Или жената се кара на мъжа. Възлюбете мъжа и жената веднага ще измени своето отношение към него. Човек, когото обичат, никой не може да му се сърди. На тази жена мъжът се сърди, понеже няма кой да го обича. Тя се усъмнила в Господа, в този, в онзи. Любовта никой не може да бие. То е невъзможно. Умния човек кой ще го бие? Той никога не чака да го бият. Той е надалече и отдалече се разговаря. Една хрътка гони един заек. Заекът се качил на една канара. Хрътката казва: “Слез, да се кача аз.” Заекът казва: “Кажи ми мнението си.” “Много бягаш.” “В бягането е моето спасение, в краката ми.” “Слез долу.” “Не, долу не слизам. Дето съм дошъл, там стоя.”

Имайте един отличен ум, имайте едно признателно сърце и бъдете винаги благодарни. Карат се мравите, примирете ги. Минавате някоя река, не тече, преместете тия камъни, отворете реката да тече. Увили се някои клонища, разплетете ги. Казвате: “Тая работа не е моя.” Някое цвете наклонило се е, изсъхнало, полейте го с вода. Считайте, че светът е ваш бащин дом. Всички тия цветя са ваши. Знаете каква история се крие в цветята? Сега няма да говоря, защото, ако говоря, във вас ще дойде една мисъл, как е възможно, тия дървета могат ли да бъдат умни. Тия дървета живеят по пет-шест хиляди години и мислите ли, че тия дървета не са умни. Ние, умните хора, едва може да живеем хиляда години. Тия глупавите дървета живеят по седем-осем хиляди години. Вярвам да има някое дърво някъде, което още живее и расте и е от времето на Адама. То носи историята, написана на Адама.

Денят е хубав днес. Отворете сърцата си и променете тия чучури на вашия извор. Като се върнете вкъщи, турете голям чучур, златен, че любовта да тече свободно към всичките, не капка по капка, но изобилно. Обърнете един нов лист, нова оценка на любовта. Обичайте, тъй както Бог обича. Любете, тъй както Бог люби. Когато ние възнесем нашата молитва, той я оценява. Бог е единственото същество, което оценява малкото, той оценява думите, които излизат от сърцето. Не каквото и да е. Ще бъдете послушани. Но една молитва от сърце, един разговор с молитва той оценява. Отиваш при Бога да благодариш. Той ще те послуша.

Желая на всинца ви това, което Христос казал: Отец пребъдва в мене и аз в Отца. Ако ме обичате, пазете моите заповеди. Любов към Бога, тази всеобемаща любов, която ще даде светлина на ума, топлина на сърцето, сила на волята. Любовта е, която може да ни освободи от всичките несгоди, които сега съществуват в света. Любовта, която иде, ще примири народите. Защото иде мир в света. Няма да се мине дълго време, и мирът ще дойде. Бият се хората, но мирът ще дойде. Едно ново съзнание, един нов мир ще дойде. Хората ще почувстват, че Бог е дал на всичките хора еднакви права. Всички трябва да съзнаваме и да изпълним волята Божия, тъй както той иска.

Имайте характера на златото, да се не окислявате. Имайте характера на диаманта, добре да пречупвате Божествената светлина.

“Отче наш”

Първа съборна беседа

24 август 1941 г., неделя, 5 часа

София Изгрев

НАГОРЕ




placeholder