НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Самообладание

СТАР ПРАВОПИС

Самообладание

Най-често използвани думи в беседата: може, казва, има, дойде, един, човек, сега, хубаво, тебе, време, хора, обича, ум, погледне, казвам, уста, боли, нещо ,

Общ Окултен клас , София, 2 Юли 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче нашъ.

Изгрѣва слънцето.

Размишление.

Всички трѣбва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на нѣкой вашъ приятель, едно кратко писмо. Нѣкой отъ васъ може да напише какъ е билъ въ класа, нѣкой може да напише на приятеля си, че е ходилъ на екскурзия, нѣкой може да напише, че е направилъ посещение нѣкому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на единъ вашъ приятель и ще се подпишете. Сега хората остаряватъ, когато започнатъ да мислятъ, че много знаятъ. Щомъ започнете да мислите, че много знаете, вие сте въ старостьта. Че много знае човѣкъ, то е като туришъ единъ товаръ и започвашъ да усѣщашъ, че е тежъкъ. Колкото повече усѣщашъ тежестьта, толкозъ тежестьта е по-голѣма. Голѣмата тежесть състарява човѣка. По възможность човѣкъ трѣбва да носи малка тежесть. Въ ума си не трѣбва да носите тежесть. Всѣка мисъль, всѣко чувство да бѫде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нѣщо на сърдцето“. Извади тежестьта отъ сърдцето. Казва: „Тежи ми на ума“. Извади този товаръ отъ ума си. „И на тѣлото тежи нѣщо“.

После мнозина отъ васъ трѣбва да се научите да пишете. Щомъ дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трѣбва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажешъ истината, какъвъ умъ трѣбва да имашъ? Ти виждашъ нѣщо и да го нарисувашъ естествено. Човѣкъ, който вижда лошото въ хората, той не знае какво нѣщо е истина. Истината седи да видишъ въ най-голѣмото лошо да видишъ хубавото. Това е истина: и въ най-лошото да видишъ хубавото, доброто. Да виждашъ най-лошото въ доброто – това не е истина. Казва: „Азъ виждамъ истината“. Истината е да видишъ доброто и въ най-голѣмото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави нѣкое животно, отъ омраза го дави? Хванала животното и го дави отъ любовь, заради любовьта си къмъ децата си го дави. Ако нѣма любовь къмъ децата си, ни най-малко нѣма да хване да го дави. Неразбраната любовь ражда онази, кривата ревность. Нѣкой пѫть вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичатъ. Туй не зависи отъ васъ. То отъ хиляди години сѫществува. Чувството на ревность сѫществува, не сте го изобретили вие. То сѫществува и между най-възвишенитѣ сѫщества. Само че тѣхната ревность е малко отъ другъ характеръ, а вашата е отъ другъ. Запримѣръ, ако ви кажа, че рисувамъ. По нѣкой пѫть нарисувамъ такъвъ единъ образъ. /Въ оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То сѫ детински нѣща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия носъ, тия линии, отъ тѣхъ вече имаме една представа за характера на човѣка какъвъ е. Вижъ носа, за да видишъ какъвъ е. Вижъ ухото, за да видишъ какъ се проявява. Вижъ устата, за да видишъ какъвъ е и какъ се проявява въ дадения случай. Запримѣръ: На нѣкой отъ васъ устата показватъ стѣснение, устата показватъ, че се намирате въ стѣснени условия. Като гледамъ устата на нѣкой, виждамъ, че сърдцето не е свободно. Като гледамъ носа на нѣкой, виждамъ, че умътъ не е свободенъ. Като гледамъ ухото на нѣкой, виждамъ, че тѣлото не е свободно. Нѣкой пѫть ухото е близо до главата, нѣкой пѫть е отдалечено.

Казвамъ: Когато се изучава човѣкъ, трѣбва да бѫдете много благороденъ, за да не би по външнитѣ признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лошъ човѣкъ“. Подъ думата „лошъ човѣкъ“ ние разбираме човѣкъ, който е въ дисхармония съ насъ. Общото понятие е това. Нѣкой човѣкъ по мисъль, по чувство, по постѫпка не хармонира. Казваме: „Лошъ човѣкъ, той нѣма обхода“. Сега ние трѣбва да имаме една обхода. Трѣбва да имаме една мѣрка. Тази мѣрка откѫде ще я вземемъ?

Както сте насѣдали, едни държите рѫцетѣ прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, нѣкой турилъ крака отгоре. Всичко туй, защо е? Ако речешъ да измѣнишъ единъ старъ навикъ, знаешъ колко мѫчно е. Искашъ пакъ старото. Да кажемъ, (че) имашъ нѣкой пѫть слабость, сърби те нѣкѫде и казвашъ: „Нѣма да се чешамъ“. Като те засърби, неволно се почешешъ. Не се чешай. Мислишъ, че като се почешешъ, ще ти мине. Нѣма да ти мине. Като се почешешъ веднажъ-дважъ, три пѫти, тия нѣща оставатъ въ вашия характеръ. Сърби те, казвашъ: „Нѣма да се чеша“. Упорствувашъ, искашъ да имашъ характеръ. Нека те сърби, да търпишъ нѣщо. Заболи те нѣщо, не можешъ да търпишъ. Ще кажешъ: „Не ме боли“. Речи си: „Онзи, когото боли, той е другъ. Мене не ме боли. Ти искашъ да ме убедишъ, че мене ме боли“. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повѣрвашъ и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия“. Следете вашата вѣра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярнитѣ сѫдове, преминало повече електричество въ тази область, свили се капилярнитѣ сѫдове (и) става напоръ. Кръвьта, която минава, не може свободно да мине. Въ кръвьта се намиратъ твърди частици, които, като минаватъ, образуватъ триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъль въ естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, единъ топълъ компресъ. Като ви заболи нѣщо нѣкѫде, не ходете да разправяте за болестьта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокътъ“. Твоятъ хълбокъ оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестьта. Най-първо следете въ себе си. Има състояния въ васъ, които трѣбва да ги наблюдавате. Минава единъ човѣкъ, плюе или се изсекне, ти го видишъ, намръщишъ се. Ти не си господарь на носа. Виждашъ го, ти извади поука. Този човѣкъ дошълъ, иска да направи добро, казва: „Пари нѣмамъ, но каквото имамъ въ носа – давамъ го“. Понеже то е богатство, което седи въ носа, каква мекота въ носа. Казва: „Отъ ценното, което имамъ въ носа – давамъ“. Така азъ го тълкувамъ. То не е тъй. Той нѣма поведение, не знае какъ да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трѣбва да дадемъ едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направишъ? Той като замине, ще идешъ да заровишъ това съкровище. Той се изсекне тамъ, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знакъ кѫде заравяшъ това съкровище. Бихъ желалъ тукъ, на Изгрѣва, който плюе нѣкѫде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича грѣховетѣ ви“. Господь, като мине, вижда много нѣща, всичко заличава и казва: „Нѣма да помена вече пристѫпленията ви“.

Та казвамъ: Трѣбва ви единъ новъ начинъ за постѫпка. Всѣки день, като се срещате, трѣбва да откривате нѣщо ново въ другия. Вие не се стремите да откривате хубавитѣ работи въ себе си, но търсите дребнитѣ на баба ви, дѣдо ви. Редъ поколѣния сѫ оставили старини. Намѣри нѣкаква старина, защо го държи? Държи го човѣкътъ за споменъ на дѣдо си. Има единъ навикъ – дѣдо му обичалъ да плюе, и той плюе. Дѣдо му обичалъ да пие винце – и той пие. Дѣдо му обичалъ да пуши цигари – и той пуши. Дѣдо му обичалъ да носи биръ-бучуклия гащи – и той носи като него. Докато се научатъ българитѣ да носятъ панталони, доста възражения правѣха, казваха: „Какво сѫ турили тия кюнци, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носятъ ли се? Биръ-бучуклия разбирамъ“. Сега модернитѣ (панталони) сѫ широки. Турскитѣ сѫ прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявамъ, то е губене на време. Следъ като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетель, но има нѣщо, което стѣга добродетельта. Защо стѣгате добродетельта? Често забелязвамъ нѣкои деца. Нѣкои деца има, или нѣкоя жена, като погледнешъ краката – събере краката. Турцитѣ скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ. Пъкъ въ новата култура всичко туй се отваря – да се виждатъ рѫцетѣ, врата. Казватъ: „Господь го създалъ хубаво“. Отваря рѫката, да бѫде както Господь я създалъ да е хубава рѫката, и вратътъ да е хубавъ. Като видишъ – да излиза свѣтлина и топлина. Като пипнешъ тази рѫка – студена, защо ти е? Тя е мраморъ. Да е топла, да видишъ, че има движение. Рѫката предава нѣщо магнетично. По нѣкой пѫть азъ бихъ ви препорѫчалъ, като останете сами въ стаята, гледамъ тукъ – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблѣчешъ голъ въ стаята си и ако се харесашъ, тогава ще излѣзешъ така. Като се гледашъ, нищо да не те съблазнява. Като погледнешъ походката, ако има нѣщо да те съблазнява, не ходи да поставяшъ своята съблазънь вънъ, да ходишъ голъ. Гледамъ единъ, тръгналъ голъ и турилъ едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилѣгатъ по тѣлото. Като ходишъ отвънъ, не ходете съ обикновенитѣ си бѣли гащи. Направете си да прилѣгатъ или бѣли, или червени, или сини, (но) като ги туришъ – да прилѣгатъ. Отъ трико може да си направите. Тогава съ тѣхъ може да излѣзете. Единъ моралъ да има. Онова, което изявяваме, да има нѣщо хубаво, да го изнесемъ. Ако рѫката е хубава, изнеси тази рѫка. Най-първо работи да е хубава, не е лошо. Казвамъ: Не трѣбва да даваме съблазънь единъ на другъ, да се критикуваме. Отъ всѣко нѣщо ти да си доволенъ и другитѣ да сѫ доволни.



Въ новото възпитание трѣбва да се внесатъ нови мисли, нови чувства, нови постѫпки. Критиката ужасно действува, обезвѣрява хората. Има хиляди правила дадени, не ползуватъ. То мяза на военщина. Може да се внесе единъ порядъкъ механически, но единъ механически порядъкъ зле се отразява. Пъкъ потрѣбно е нѣкой пѫть за порядъка на тѣлото (да) се изисква свобода. Но порядъкъ на сърдцето изисква още по-голѣма свобода. А за ума още по-голѣма свобода се изисква. Та казвамъ: Свобода трѣбва да внесемъ вѫтре въ живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърдце. Вие седите и се безпокоите. Казвате: „Еди-кой си не ме обича“. Ако не ви обича, намѣрете причината за тази необичь. Двама души не се обичатъ по единствената причина, че вървятъ въ различни посоки. Кои отъ тия се обичатъ? Тия двама се срѣщатъ. То е единъ пѫть. Това колело е отъ старъ окултенъ произходъ. То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. A е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щомъ този крѫгъ се отвори, веднага змията става опасна. И въ електричеството имате сѫщото движение. Обичьта сега върви по права линия. То търси да разкѫса крѫга. Щомъ разкѫса крѫга, веднага туй разкѫсване произвежда поражение. Нѣкой пѫть вие въ себе си имате една мисъль, която ви поразява. Вие скѫсате този крѫгъ. Като излизатъ тия енергии изъ крѫга, този изворъ може да бѫде въ сърдцето, може да бѫде въ мозъка, въ крака ви, въ гръбнака, въ корема ви може да бѫде, въ гърдитѣ ви. Всѣкога отъ тия удари произтичатъ много болести.

Казвамъ: Най-първо ще се научите да се самовладате. Седи нѣкой човѣкъ, напада ви. Вие нѣмате въздържание, не сте търпеливъ. Кой е търпеливъ? Търпеливъ може да бѫде силниятъ човѣкъ. Слабиятъ човѣкъ не може да бѫде търпеливъ. Богъ е търпеливъ да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи единъ конь, то не е търпеливо. Онзи всадникъ, който се качилъ на коня (и) държи коня – той е търпеливъ. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашиятъ умъ, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако въ вашитѣ чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако въ тѣлото, като вървите, вие не владате органитѣ си – слаби сте. Казвамъ: Най-първо трѣбва да станемъ силни. Силни органически, силни по сърдце и силни по умъ. Тази сила нѣма да дойде по наследство. Върху туй трѣбва да се работи дълго време. Нѣкой пѫть седишъ и вѫтре се дразнишъ. Свири нѣкой на пианото, дразни те. Говори нѣкой, виждашъ работитѣ не сѫ свързани, не сѫ логични. Религиознитѣ говорятъ нѣкои работи, заблуждения иматъ. Представятъ за онзи свѣтъ туй, което не е. Менъ, дето сѫ ми разправѣли за онзи свѣтъ какво сѫ виждали. Тия нѣща сѫ вѣрни, но туй не е онзи свѣтъ. То сѫ редъ картини, филми. Ходилъ нѣкой на нѣкой филмъ, вижда войната, но то е филмъ, то не е войната. Тя е една малка картина, взета отъ нѣкой сюжетъ отъ бойното поле.

Трѣбва да се влѣзе сега въ Божествения свѣтъ, дето сѫ разумнитѣ сѫщества. Само тогава човѣкъ може да се облагороди. Стремете се по мисъль, по чувство да се свържете съ напредналитѣ сѫщества. Земята е пълна съ тѣхъ. Вие не може да ги намѣрите. Казвате: „Кѫде да ги намѣримъ тия сѫщества?“ Всичкитѣ ония сѫщества на земята какъ намиратъ слънцето? Я вижте онзи щурецъ, направилъ дупка и я турилъ оттамъ, отдето ще изгрѣе слънцето. Като изгрѣе слънцето, да може да хваща лѫчитѣ на това слънце. Казвамъ: Всичкитѣ ония добри хора въ свѣта, тѣ мязатъ на запалени факли. Вечерно време като пѫтувате, като се приближите къмъ тѣхъ, тѣ ще ви ориентиратъ въ пѫтя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия. То е вѣрно. Кое показва настоящото състояние? Ако десеть години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пѣете. Вие сте добъръ, но умътъ ви не е развитъ, пѣние нѣмате. Следъ десеть години вие се научавате да пѣете хубаво, да свирите хубаво, имате придаденъ единъ плюсъ. Десеть години като се занимавате съ математика, имате единъ плюсъ. Десеть години се занимавате съ инженерство, имате понятие какъ се строи. Десеть години сте изучавали земедѣлие, имате единъ плюсъ приложенъ въ живота. Десеть години сте изучавали психология, душитѣ на хората. Нѣкой казва: „Изучавамъ психология“. Много мѫчно е да се изучава психология, понеже нѣмате нищо видимо въ дадения случай. Имашъ само чувство (при) този човѣкъ като го видишъ. Казвашъ: „Хареса ми“. То е една илюзия. Азъ може да скрия подъ благовидниятъ си изразъ единъ свой недостатъкъ. Трениране е това. Да видите дипломатитѣ. Религиознитѣ хора, понеже искатъ да бѫдатъ прѣми, тѣ винаги взематъ сериозна поза. Никаква религиозность не е това. Сериозностьта разбира, че ти имашъ нѣкоя важна мисъль, която те занимава, или нѣкое чувство, което те занимава. Тамъ сериозность има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсрѣдоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждашъ какъвъ отенъкъ иматъ очитѣ. Като види плода, има една усмивка. Нѣкой ще погледне, седи спокоенъ. Щомъ не обича череши, казва: „Не ме интересуватъ черешитѣ“.

Всички търсите щастие въ живота, пѫтя, по който трѣбва да дойде новиятъ животъ. Новиятъ животъ ще дойде по пѫтя на сърдцето. Не може да дойде правиленъ животъ, ако пѫтьтъ на сърдцето не е отворенъ. Сърдцето е цѣлъ свѣтъ. Трѣбва тия пѫтища на сърдцето, всички да сѫ добре построени (така), че ходоветѣ по които животътъ ще дойде, да може да тече правилно. Ти седишъ, безпокоишъ се, пари нѣмашъ. Нѣкой казва: „При сегашнитѣ условия паметь нѣма. Не може да мисли“. Добре, паметь нѣмашъ, понеже мислишъ за много работи. Разсѣйва се човѣкъ. Азъ съмъ превождалъ онзи примѣръ, дето единъ американски професоръ отива на пощата и си забравилъ името. То сѫ изключения. Чиновникътъ (му) казва: „Моля, кажете си името“. (Професорътъ) казва: „Извинете“ (и) отива да пита жена си за името. Срѣща го на пѫтя единъ неговъ приятель и му казва името. Той отива пакъ на пощата и си казва името. Отъ какво зависи това? Туй зависи отъ голѣмото неспокойствие. Набрала се млѣчна киселина въ мозъка. Може сега да ви обяснявамъ, но тия обяснения нѣма да ви ползуватъ. Когато се намали млѣчната киселина въ човѣшкия мозъкъ, пирамидалнитѣ клетки, отъ които зависи човѣшката мисъль, не могатъ да функциониратъ. Ако разгледате повърхностьта на мозъка, тѣзи, живитѣ клетки, иматъ крачка, че когато човѣкъ започва да мисли – съединяватъ крачката и теченията ставатъ правилно. Като се съединятъ клеткитѣ, токоветѣ минаватъ правилно. Когато се намѣри млѣчната киселина, клеткитѣ свиватъ крачката си и мисъльта е разкѫсана. Дойде нѣкѫде, не сѫ съединени крачката на тия клетки, мисъльта върви трудно. Историческата паметь е насрѣдъ челото. Ти искашъ да си спомнишъ, (но) не иде, не иде. Или музикалната паметь, която е на срѣдата на челото, но въ страни, или паметьта за цвѣта въ долната часть на челото. На разнитѣ мѣста на челото специфична паметь има. Казвамъ: Въ новото учение ти трѣбва да знаешъ какъ да възпитавашъ мозъка си, какъ да възпитавашъ сърдцето си. Намѣри нѣкоя добра черта въ нѣкой човѣкъ за самия тебе. Че той може да е човѣченъ, но въ дадения случай този човѣкъ не се обхожда добре съ тебе, но той се обхожда много добре съ другитѣ. Намѣри страна защо той се обхожда съ другитѣ добре, а съ тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже въ себе си лошото по-лесно може да го поправишъ, отколкото въ другитѣ. Азъ лошото въ мене може моментално да го поправя, но лошото въ другитѣ не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрѣшка, лесно мога да я поправя. Да допуснемъ, че нѣкой пѫтникъ пѫтува отнѣкѫде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ялъ и иде при васъ. Вие имате хлѣбъ, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъвъ човѣкъ хлѣбъ не искамъ да давамъ“. Какво ще стане съ такъвъ човѣкъ? – Ще ви намрази. Като го срещнешъ и (ще) кажешъ: „Много ми е приятно, че ви срѣщамъ“, нахранишъ го, посрещнешъ го. Като дадешъ на този човѣкъ, не дадешъ като на нѣкой слуга, но да му дадешъ всичкото уважение тъй, както на себе си. И въ чувствата си (да) имате сѫщото уважение и почитание къмъ него.

Казвамъ: Въ такива класове, както сте тукъ събрани, вие изгубвате самоуважението. Нѣкои отъ васъ не се самоуважавате достатъчно, нѣкои отъ васъ сѫ по-развити, знаятъ повече. Тукъ се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършилъ по химия, не ме интересува“. Нѣкой е музикантъ, кажете: „Не ме интересува“. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усѣтите, че нѣкой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезенъ. Но то е лицемѣрие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича паритѣ, защото паритѣ сѫ една развалена жена. Тя се усмихва на всичкитѣ. Въ който и джобъ да е – не протестира, всички обича. И съ разбойника, и съ развратника, и съ светията. Казва: „Все едно“, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Азъ виждамъ известна страна на паритѣ. Казвамъ: Бихъ желалъ да имамъ характера на паритѣ, че въ който и джобъ да съмъ – да ми е се едно, да ме не интересуватъ хората кой какъвъ е. Азъ искамъ въ джоба да бѫда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че нѣкой човѣкъ е лошъ. Господь не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошиятъ човѣкъ е единъ цвѣтъ, само единъ видъ екземпляръ е. Нѣма двама хора еднакви. Този, лошиятъ човѣкъ, е единъ екземпляръ, единъ специфиченъ цвѣтъ, бодилъ. Държатъ го, за да го показватъ нѣкѫде. Вие не сте недоволни отъ него. Дойде ви една мисъль въ васъ, дойде ви една лоша мисъль, вие не можете да се освободите.

Първото нѣщо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Богъ не обича да държимъ нечисти работи въ ума, въ сърдцето. Очисти съзнанието отъ набранитѣ неестествени нѣща въ сърдцето. Освободи се отъ тѣхъ. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нѣмамъ време“. Но една лоша мисъль, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намѣрите време да се освободите отъ него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи сѫ необходими. Това психологически е необходимо за тѣлото ви, защото тѣлото, за да се обновява, не трѣбва да се претоварва. Чрезъ сърдцето, чрезъ ума си ние разваляме тѣлото, понеже чрезъ нашитѣ мисли, чрезъ нашитѣ чувства ние покваряваме кръвьта. Тази кръвь е носителка на всичкитѣ болести. Тогава лошитѣ мисли започватъ да се наслояватъ долу въ пръститѣ, въ колѣната, въ ставитѣ, въ гръбначния стълбъ, въ храносмилането, въ дихателнитѣ органи, най-после въ кръвьта се отлага и въ мозъка започва да чувствувашъ неразположение, тъмно ти е, мѫчно ти е.

Казвамъ сега: Научете се да бѫдете философи. Двама души се каратъ, не питайте защо се каратъ, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорятъ, колко откровено, никаква лъжа нѣма“. Единиятъ казва: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“. Казва: „Ти не си щедъръ. Говори истината“. Казва: „Не знаешъ“. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съмъ ходилъ, на месечината не съмъ ходилъ, по звездитѣ, всичката земя не съмъ заобиколилъ, на дъното на океана не съмъ билъ. Казва: „Нищо не знаешъ“. Правъ е човѣкътъ. Казва: „Отъ градежъ нищо не разбирашъ“. – „Разбирамъ малко“. Какво разбирамъ отъ градежъ? – „Отъ рисуване не разбирашъ“. – „Разбирамъ, но не мога да рисувамъ“. Отъ литература не разбирамъ, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозенъ“. На много религиозни хора съмъ казвалъ: Я ми кажи, съ коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „Въ начало“. То е на български, но кажи ми Мойсей какъ каза? Не знаешъ ли? По мойсеевски ще ми кажешъ. Нѣкой англичанинъ ще ми цитира. Въ началото, „In the begining“. Кажи ми, какъ каза Мойсей? Кажи ми, какъ Христосъ каза? На кой езикъ говори Христосъ? Христосъ не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христосъ е казалъ. Какъ ще Го цитирашъ? Какъ е казалъ Господь? Цитирайте, както Господь е казалъ. Ако азъ дойда при васъ на първия езикъ – нѣма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница съ най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дамъ кошницата. То е Божественъ езикъ. Ще се помѫча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво азъ не съмъ го садилъ, менъ ми го даде дѣдо ми, донесълъ го отъ странство. То роди първитѣ череши, понеже искахъ да ви покажа какво нѣщо е Божествениятъ животъ. Донесохъ ви отъ тѣзи плодове, искамъ да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешитѣ. Туй, което той (е) почуствувалъ отъ черешитѣ, то е Божествено и туй, което азъ съмъ почувствувалъ вѫтре – то е Божествено.

Вземете „ДОБРО“ на български и на английски. Въ английски думата има други трептения. На английски има две условия, значи доброто има два зародиша . Азъ така го тълкувамъ на английски. Едното е на сърдцето, другото е на ума. Човѣкъ, за да бѫде добъръ трѣбва да има единъ отличенъ умъ и едно отлично сърдце, здрава воля и здраво тѣло. Англичанинътъ е практиченъ. Българинътъ казва: „ДОБРО“. Добро е туй, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ. Следъ (туй) казва: „Туй добро, което е излѣзло отъ Бога и което дава плодъ, трѣбва да му се дадатъ условия, да го използуваме хубаво“. Българинътъ казва: „Доброто, което вземешъ, трѣбва да даде нѣщо“. Българинътъ казва още: „Р-то, това показва, че като вземешъ доброто, да го не дадешъ само на единъ, но на всички“. Българинътъ е много практиченъ. Казва: „За всички трѣбва да оставишъ по малко“. Въ българитѣ майката за всичкитѣ ще остави по една лѫжица медъ. Въ птицитѣ не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичамъ“. (Тя) даде нему, пъкъ другитѣ църкатъ. Тя казва: „Нѣма за васъ“. После пакъ, и което пакъ си покаже устата, ѝ каже: „Мамо, колко те обичамъ“, тя на него даде. Децата на птицитѣ въ това отношение много се сърдятъ. Понеже бащата и майката иматъ пристрастие. Бащата обича нѣкои отъ малкитѣ повече и майката обича нѣкои отъ децата повече, като дойде да носи храна – азъ съмъ наблюдавалъ – въ гнѣздото има 4–5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури въ устата му. Другитѣ, горкитѣ, гледатъ. Казва: „Тукъ ще се учите на възпитание“. Не знаешъ тайната защо е. Има нѣщо между туй малкото сѫщество и между бащата, има по-голѣма привлѣкателна сила. Туй малкото сѫщество има по-голѣма привлѣкателность. Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е далъ. Тя ще тури въ устата на онова, което нея привлича.

Казвамъ: Не може въ васъ доброто да дойде, ако нѣма нѣкаква привлѣкателна сила. Ако вие нѣмате стремежъ къмъ Бога, Той нѣма да се привлѣче къмъ васъ. Значи, що е стремежъ? Душата ви трѣбва да бѫде отворена. Туй го забелязватъ учителитѣ. Нѣкой пѫть учители има, като дойде нѣкой ученикъ, може беденъ да е, но като го погледне, ученикътъ е отворенъ. Каквото казва учительтъ, той поглъща. Приятно му е, че той го разбира. Него ще изкара на дъската – смѣта хубаво, говори хубаво, пише хубаво. Пъкъ другитѣ и тѣ внимаватъ, но този импулсъ нѣматъ вѫтре. Човѣкъ трѣбва да развива този Божественъ импулсъ.

Та казвамъ: Сега ще напишете това писмо. Ще бѫдете свободни, всѣки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишатъ. Нѣма да бѫде много дълго, ни една чертичка повече. Отъ 30 реда, нито редъ повече. Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десеть реда най-малко, не петь реда. Ако иска нѣкой десеть реда, ако иска 20, ако (иска) 30. Отъ едно до три, въ тия рамки. Азъ ви давамъ едно благородно число. Едното е Божествено. Дветѣ е да знаете какъ да се примирявате. 30-тѣ е какъ да постѫпвате. Първо – да знаешъ какъвъ е идеалътъ. Второто е да знаешъ противоречията въ живота какъ да ги примирявашъ. И три – да знаешъ какъ да се обхождашъ. Въ 10-тѣ ще впрѣгнешъ духа си, въ 20-тѣ ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири роденитѣ деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, голѣмиятъ братъ, колко е здравъ, а пъкъ мене си родила хилавъ“. Какво ще каже майката? Условията сѫ повлияли на нея, тя не е била господарь на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господарь на своя умъ, на своето сърдце, тя предала най-хубавото нѣщо. Ако ние не сме господари на ума си въ даденъ моментъ, не може да предадемъ на другитѣ хора. Ако не си господарь, не може да възприемешъ добре нѣщата. Две злини има: ако нѣмаме самообладание на ума и на сърдцето си – не може да предадемъ онова, което трѣбва да възприемемъ въ свѣта, както трѣбва. Ние страдаме отъ две нѣща: не може да предадемъ онова, което трѣбва да предадемъ и не може да възприемемъ онова, което трѣбва да възприемемъ. Тогава се заражда едно противоречие.

После вие мислите, че Господь не ви обича. То е заблуждение на хората. Всѣки, който мисли, че Господь не го обича, тази идея е човѣшка. Една човѣшка идея вѫтре въ васъ ви пошепва. То е човѣшко пошепване на вашето радио. Богъ ви създалъ, Той иска туй, което вложилъ въ васъ, да се развие. Ако се грижи за едно семе, далъ му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради васъ. Вие седите и казвате: „Какво съмъ азъ?“ Слънцето изгрѣва заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, звездитѣ свѣтятъ заради тебе, всичкитѣ хора се движатъ заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислишъ?“ За тебе, за онова Божественото, което Богъ е вложилъ въ тебе. Той иска да го обработвате. Като дойде Господь въ дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домътъ да бѫде чистъ. Не да дойде и да намѣри всичко нечисто въ кѫщи. Ако дойде и намѣри нѣкой да е ялъ пастърма, ако и дойде и намѣри у нѣкой повече пари, отколкото трѣбва. Колко пари ти трѣбватъ на день? Като дойде Господь, да не те намѣри богатъ съ пари, защото ще мине и ще си замине. Като те намѣри беденъ и риза нѣмашъ на гърба, ще ти даде хубава небесна риза, ще ти отвори кредитъ въ Божественитѣ банки.

Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Иде една сестра, доста нервна. Тя не е тукъ. Тя е друга сестра отвънъ. Тази сестра, за която говоря, е отвънъ. Казва: „Боли ме коремъ“. Казвамъ: „Ти си се влюбила, пъкъ на твоя възлюбленъ не му е времето да се жени. Ти искашъ преждевременно да се ожени, затова те боли коремъ“. – „Азъ никого нѣмамъ. Нѣмамъ сили въ тѣлото си“. Искашъ сега да ме лъжешъ. Нѣмашъ сила, но ако взема едно дърво, не можешъ ли да ходишъ? Тогава ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Разправяше единъ свещеникъ въ време на войната въ 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клѣкамъ. Казвамъ си: едно време какъвъ бѣхъ, пъкъ сега какъвъ съмъ. Седѣлъ въ Варна предъ черквата, че като падна една голѣма бомба отъ тѣзи морскитѣ дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намѣрихъ два километра вънъ отъ града, въ новата махала. Излизамъ на шосето накрая и не само това, но гледамъ – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си отъ кѫде съмъ взелъ тази тиква. Да съмъ взелъ хлѣбъ, но тиква нося. Казвамъ си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходишъ, освенъ, че два километра си изминалъ, но и тиквата носишъ“. Ти се самоизлъгвашъ. Казвамъ на тази сестра: Има нѣкой тебе да те обича, но ти не го обичашъ. Обичашъ да лъжешъ, бѣла лъжа. Показвашъ се, като го видишъ, пакъ обръщашъ гърба. Като го срещнешъ сега, ще го погледнешъ хубаво, ще ти мине коремътъ. (Тя) казва: „Отболѣ ме коремътъ“. Когато говоримъ за любовьта, погледне ме, Господа виждамъ. Нѣкой човѣкъ ме погледне хубаво. Трѣбва да различавамъ. Всѣкога въ хората има Божествено. Богъ ме погледналъ, то е Божественото. Тогава застана съ всичкото уважение. Погледне ме, не е Господь, нѣкой пѫть хората ме гледатъ. Нѣкой пѫть Богъ те гледа чрезъ очитѣ на хората. То е моментъ. И въ този моментъ седя съ всичкото уважение. Бѫдете благодарни, че ви погледналъ. Като те погледне, тогава ти си веселъ, радостенъ, Господь те е погледналъ. То не се дължи на хората. Когато се усѣщашъ радостенъ и веселъ, то е Божествениятъ погледъ. Когато идатъ хубавитѣ мисли, хубавитѣ чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божествениятъ погледъ вѫтре въ насъ. Когато дойдатъ ония противоречиви нѣща – то е човѣшкото. Та когато идватъ Божественитѣ погледи, трѣбва да се радваме. Богъ е въ сила да преобрази всичко въ насъ. Казвамъ: Радвайте се на онзи погледъ, който Богъ предава на нѣкоя звезда да може да те погледне, който дава на нѣкой цвѣтъ да те погледне – зарадвай се. Господь иска да те погледне чрезъ този цвѣтъ. Видишъ единъ чистъ изворъ – зарадвай се. Господь е, Който излиза изъ чистия изворъ. Ти като идешъ (у) дома, този изворъ ще го усѣщашъ въ дома, че блика въ тебе. Радвайте се на всичко онова, въ което Богъ се проявява за васъ въ дадения случай.

Днесъ ви харесвамъ.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго и Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
38. Лекция на Общия Окултенъ класъ
2 юлий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Самообладание

Най-често използвани думи в беседата: може, казва, има, дойде, един, човек, сега, хубаво, тебе, време, хора, обича, ум, погледне, казвам, уста, боли, нещо ,

Общ Окултен клас , София, 2 Юли 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.
Изгрява слънцето.
Размишление.

Всички трябва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на нѣкой вашъ приятель, едно кратко писмо. Някой от вас може да напише как е бил в класа, някой може да напише на приятеля си, че е ходил на екскурзия, някой може да напише, че е направил посещение някому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на един ваш приятел и ще се подпишете. Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят. Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта. Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък. Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма. Голямата тежест състарява човека. По възможност човек трябва да носи малка тежест. В ума си не трябва да носите тежест. Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”. Извади тежестта от сърцето. Казва: „Тежи ми на ума”. Извади този товар от ума си. “И на тялото тежи нещо”.

После мнозина от вас трябва да се научите да пишете. Щом дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трябва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажеш истината, какъв ум трябва да имаш? Ти виждаш нещо и да го нарисуваш естествено. Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина. Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото. Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто. Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина. Казва: „Аз виждам истината”. Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави? Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави. Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави. Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност. Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат. Туй не зависи от вас. То от хиляди години съществува. Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие. То съществува и между най-възвишените същества. Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг. Запример, ако ви кажа, че рисувам. По някой път нарисувам такъв един образ. /В оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То са детински неща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е. Виж носа, за да видиш какъв е. Виж ухото, за да видиш как се проявява. Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай. Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия. Като гледам устата на някой, виждам, че сърцето не е свободно. Като гледам носа на някой, виждам, че умът не е свободен. Като гледам ухото на някой, виждам, че тялото не е свободно. Някой път ухото е близо до главата, някой път е отдалечено.

Казвам: Когато се изучава човек, трябва да бъдете много благороден, за да не би по външните признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лош човек”. Под думата “лош човек” ние разбираме човек, който е в дисхармония с нас. Общото понятие е това. Някой човек по мисъл, по чувство, по постъпка не хармонира. Казваме: „Лош човек, той няма обхода”. Сега ние трябва да имаме една обхода. Трябва да имаме една мярка. Тази мярка откъде ще я вземем?

Както сте насядали, едни държите ръцете прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, някой турил крака отгоре. Всичко туй, защо е? Ако речеш да измениш един стар навик, знаеш колко мъчно е. Искаш пак старото. Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”. Като те засърби, неволно се почешеш. Не се чеши. Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине. Няма да ти мине. Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер. Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”. Упорствуваш, искаш да имаш характер. Нека те сърби, да търпиш нещо. Заболи те нещо, не можеш да търпиш. Ще кажеш: „Не ме боли”. Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг. Мене не ме боли. Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия”. Следете вашата вяра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор. Кръвта, която минава, не може свободно да мине. В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес. Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”. Твоят хълбок оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестта. Най-първо следете в себе си. Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате. Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се. Ти не си господар на носа. Виждаш го, ти извади поука. Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”. Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа. Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”. Така аз го тълкувам. То не е тъй. Той няма поведение, не знае как да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направиш? Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище. Той се изсекне там, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знак къде заравяш това съкровище. Бих желал тук, на Изгрева, който плюе някъде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича греховете ви”. Господ, като мине, вижда много неща, всичко заличава и казва: „Няма да помена вече престъпленията ви”.

Та казвам: Трябва ви един нов начин за постъпка. Всеки ден, като се срещате, трябва да откривате нещо ново в другия. Вие не се стремите да откривате хубавите работи в себе си, но търсите дребните на баба ви, дядо ви. Ред поколения са оставили старини. Намери някаква старина, защо го държи? Държи го човекът за спомен на дядо си. Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе. Дядо му обичал да пие винце – и той пие. Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши. Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него. Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носят ли се? Бирбучуклия разбирам”. Сега модерните (панталони) са широки. Турските са прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявам, то е губене на време. След като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта. Защо стягате добродетелта? Често забелязвам някои деца. Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката. Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят. Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата. Казват: „Господ го създал хубаво”. Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав. Като видиш – да излиза светлина и топлина. Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е? Тя е мрамор. Да е топла, да видиш, че има движение. Ръката предава нещо магнетично. По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така. Като се гледаш, нищо да не те съблазнява. Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол. Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото. Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи. Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат. От трико може да си направите. Тогава с тях може да излезете. Един морал да има. Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем. Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка. Най-първо работи да е хубава, не е лошо. Казвам: Не трябва да даваме съблазън един на друг, да се критикуваме. От всяко нещо ти да си доволен и другите да са доволни.



В новото възпитание трябва да се внесат нови мисли, нови чувства, нови постъпки. Критиката ужасно действува, обезверява хората. Има хиляди правила дадени, не ползуват. То мяза* на военщина. Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява. Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода. Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода. А за ума още по-голяма свобода се изисква. Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърце. Вие седите и се безпокоите. Казвате: „Еди-кой си не ме обича”. Ако не ви обича, намерете причината за тази необич. Двама души не се обичат по единствената причина, че вървят в различни посоки.

Кои от тия се обичат? Тия двама се срещат. То е един път. Това колело е от стар окултен произход. То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. А е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна. И в електричеството имате същото движение. Обичта сега върви по права линия. То търси да разкъса кръга. Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение. Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява. Вие скъсате този кръг. Като излизат тия енергии из кръга, този извор може да бъде в сърцето, може да бъде в мозъка, в крака ви, в гръбнака, в корема ви може да бъде, в гърдите ви. Всякога от тия удари произтичат много болести.

Казвам: Най-първо ще се научите да се самовладате. Седи някой човек, напада ви. Вие нямате въздържание, не сте търпелив. Кой е търпелив? Търпелив може да бъде силният човек. Слабият човек не може да бъде търпелив. Бог е търпелив да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо. Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте. Казвам: Най-първо трябва да станем силни. Силни органически, силни по сърце и силни по ум. Тази сила няма да дойде по наследство. Върху туй трябва да се работи дълго време. Някой път седиш и вътре се дразниш. Свири някой на пианото, дразни те. Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични. Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат. Представят за онзи свят туй, което не е. Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали. Тия неща са верни, но туй не е онзи свят. То са ред картини, филми. Ходил някой на някой филм, вижда войната, но то е филм, то не е войната. Тя е една малка картина, взета от някой сюжет от бойното поле.

Трябва да се влезе сега в Божествения свят, дето са разумните същества. Само тогава човек може да се облагороди. Стремете се по мисъл, по чувство да се свържете с напредналите същества. Земята е пълна с тях. Вие не може да ги намерите. Казвате: „Къде да ги намерим тия същества?” Всичките ония същества на земята как намират слънцето? Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце. Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли. Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия. То е вярно. Кое показва настоящото състояние? Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете. Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате. След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс. Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс. Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи. Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота. Десет години сте изучавали психология, душите на хората. Някой казва: „Изучавам психология”. Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай. Имаш само чувство (при) този човек като го видиш. Казваш: „Хареса ми”. То е една илюзия. Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък. Трениране е това. Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това. Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава. Там сериозност има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите. Като види плода, има една усмивка. Някой ще погледне, седи спокоен. Щом не обича череши, казва: „Не ме интересуват черешите”.

Всички търсите щастие в живота, пътя, по който трябва да дойде новият живот. Новият живот ще дойде по пътя на сърцето. Не може да дойде правилен живот, ако пътят на сърцето не е отворен. Сърцето е цял свят. Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно. Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш. Някой казва: „При сегашните условия памет няма. Не може да мисли”. Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи. Разсейва се човек. Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името. То са изключения. Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”. (Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името. Среща го на пътя един негов приятел и му казва името. Той отива пак на пощата и си казва името. От какво зависи това? Туй зависи от голямото неспокойствие. Набрала се млечна киселина в мозъка. Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват. Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират. Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно. Като се съединят клетките, токовете минават правилно. Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана. Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно. Историческата памет е насред челото. Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде. Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото. На разните места на челото специфична памет има. Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си. Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе. Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите. Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите. Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя. Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ял и иде при вас. Вие имате хляб, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”. Какво ще стане с такъв човек? – Ще ви намрази. Като го срещнеш и (ще) кажеш: „Много ми е приятно, че ви срещам”, нахраниш го, посрещнеш го. Като дадеш на този човек, не дадеш като на някой слуга, но да му дадеш всичкото уважение тъй, както на себе си. И в чувствата си (да) имате същото уважение и почитание към него.

Казвам: В такива класове, както сте тук събрани, вие изгубвате самоуважението. Някои от вас не се самоуважавате достатъчно, някои от вас сý по-развити, знаят повече. Тук се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършил по химия, не ме интересува”. Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен. Но то е лицемерие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена. Тя се усмихва на всичките. В който и джоб да е – не протестира, всички обича. И с разбойника, и с развратника, и със светията. Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Аз виждам известна страна на парите. Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е. Аз искам в джоба да бъда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош. Господ не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е. Няма двама хора еднакви. Този, лошият човек, е един екземпляр, един специфичен цвят, бодил. Държат го, за да го показват някъде. Вие не сте недоволни от него. Дойде ви една мисъл във вас, дойде ви една лоша мисъл, вие не можете да се освободите.

Първото нещо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Бог не обича да държим нечисти работи в ума, в сърцето. Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето. Освободи се от тях. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нямам време”. Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи са необходими. Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва. Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта. Тази кръв е носителка на всичките болести. Тогава лошите мисли започват да се наслояват долу в пръстите, в колената, в ставите, в гръбначния стълб, в храносмилането, в дихателните органи, най-после в кръвта се отлага и в мозъка започва да чувствуваш неразположение, тъмно ти е, мъчно ти е.

Казвам сега: Научете се да бъдете философи. Двама души се карат, не питайте защо се карат, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма”. Единият казва: „Ти си такъв, ти си онакъв”. Казва: „Ти не си щедър. Говори истината”. Казва: „Не знаеш”. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил. Казва: „Нищо не знаеш”. Прав е човекът. Казва: „От градеж нищо не разбираш”. – „Разбирам малко”. Какво разбирам от градеж? – „От рисуване не разбираш”. – „Разбирам, но не мога да рисувам”. От литература не разбирам, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозен”. На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „В начало”. То е на български, но кажи ми Мойсей как каза? Не знаеш ли? По мойсеевски ще ми кажеш. Някой англичанин ще ми цитира. В началото, “In the begining”. Кажи ми, как каза Мойсей? Кажи ми, как Христос каза? На кой език говори Христос? Христос не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христос е казал. Как ще Го цитираш? Как е казал Господ? Цитирайте, както Господ е казал. Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата. То е Божествен език. Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво аз не съм го садил, мен ми го даде дядо ми, донесъл го от странство. То роди първите череши, понеже исках да ви покажа какво нещо е Божественият живот. Донесох ви от тези плодове, искам да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешите. Туй, което той (е) почувствувал от черешите, то е Божествено и туй, което аз съм почувствувал вътре – то е Божествено.

Вземете “ДОБРО” на български и на английски. В английски думата има други трептения. На английски “GOOD” има две условия, значи доброто има два зародиша О . Аз така го тълкувам на английски. Едното е на сърцето, другото е на ума. Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло. Англичанинът е практичен. Българинът казва: „ДОБРО”. Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод. След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”. Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”. Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”. Българинът е много практичен. Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”. В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед. В птиците не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”. (Тя) даде нему, пък другите църкат. Тя казва: „Няма за вас”. После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде. Децата на птиците в това отношение много се сърдят. Понеже бащата и майката имат пристрастие. Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му. Другите, горките, гледат. Казва: „Тук ще се учите на възпитание”. Не знаеш тайната защо е. Има нещо между туй малкото същество и между бащата, има по-голяма привлекателна сила. Туй малкото същество има по-голяма привлекателност. Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е дал. Тя ще тури в устата на онова, което нея привлича.

Казвам: Не може във вас доброто да дойде, ако няма някаква привлекателна сила. Ако вие нямате стремеж към Бога, Той няма да се привлече към вас. Значи, що е стремеж? Душата ви трябва да бъде отворена. Туй го забелязват учителите. Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен. Каквото казва учителят, той поглъща. Приятно му е, че той го разбира. Него ще изкара на дъската – смята хубаво, говори хубаво, пише хубаво. Пък другите и те внимават, но този импулс нямат вътре. Човек трябва да развива този Божествен импулс.

Та казвам: Сега ще напишете това писмо. Ще бъдете свободни, всеки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишат. Няма да бъде много дълго, ни една чертичка повече. От 30 реда, нито ред повече. Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десет реда най-малко, не пет реда. Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30. От едно до три, в тия рамки. Аз ви давам едно благородно число. Едното е Божествено. Двете е да знаете как да се примирявате. 30-те е как да постъпвате. Първо – да знаеш какъв е идеалът. Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш. И три – да знаеш как да се обхождаш. В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири родените деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”. Какво ще каже майката? Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо. Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора. Ако не си господар, не може да възприемеш добре нещата. Две злини има: ако нямаме самообладание на ума и на сърцето си – не може да предадем онова, което трябва да възприемем в света, както трябва. Ние страдаме от две неща: не може да предадем онова, което трябва да предадем и не може да възприемем онова, което трябва да възприемем. Тогава се заражда едно противоречие.

После вие мислите, че Господ не ви обича. То е заблуждение на хората. Всеки, който мисли, че Господ не го обича, тази идея е човешка. Една човешка идея вътре във вас ви пошепва. То е човешко пошепване на вашето радио. Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие. Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради вас. Вие седите и казвате: „Какво съм аз?” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислиш?” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе. Той иска да го обработвате. Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист. Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи. Ако дойде и намери някой да е ял пастърма, ако и дойде и намери у някой повече пари, отколкото трябва. Колко пари ти трябват на ден? Като дойде Господ, да не те намери богат с пари, защото ще мине и ще си замине. Като те намери беден и риза нямаш на гърба, ще ти даде хубава небесна риза, ще ти отвори кредит в Божествените банки.

Аз ще ви приведа един пример. Иде една сестра, доста нервна. Тя не е тук. Тя е друга сестра отвън. Тази сестра, за която говоря, е отвън. Казва: „Боли ме корем”. Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени. Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”. – „Аз никого нямам. Нямам сили в тялото си”. Искаш сега да ме лъжеш. Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш? Тогава ще ви приведа друг един пример. Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клякам. Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм. Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала. Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква. Да съм взел хляб, но тиква нося. Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”. Ти се самоизлъгваш. Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш. Обичаш да лъжеш, бяла лъжа. Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба. Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът. (Тя) казва: „Отболя ме коремът”. Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам. Някой човек ме погледне хубаво. Трябва да различавам. Всякога в хората има Божествено. Бог ме погледнал, то е Божественото. Тогава застана с всичкото уважение. Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат. Някой път Бог те гледа чрез очите на хората. То е момент. И в този момент седя с всичкото уважение. Бъдете благодарни, че ви погледнал. Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал. То не се дължи на хората. Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед. Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас. Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото. Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме. Бог е в сила да преобрази всичко в нас. Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се. Господ иска да те погледне чрез този цвят. Видиш един чист извор – зарадвай се. Господ е, Който излиза из чистия извор. Ти като идеш (у) дома, този извор ще го усещаш в дома, че блика в тебе. Радвайте се на всичко онова, в което Бог се проявява за вас в дадения случай. Днес ви харесвам.

ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО И ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.

38 Лекция на Общия Окултен клас
2 юли, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.
Изгрев

НАГОРЕ




placeholder