НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Тангентално и обкръжаващо

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Тангентално и обкръжаващо

Най-често използвани думи в беседата: може, има, круша, сега, казвате, човек, направите, години, обичта, процента, искате, пет, място, хора, материя, болест, кракът, знаеш, мисъл ,

 Младежки окултен клас , София, 27 Юни 1941г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Бенир Бенир“

Какво е останало от миналата лекция? Какво беше предназначението на миналата лекция? (Каза се.)

Това, което казвате, аз го намирам много теоретично. Теоретичният материал е за градене. Какво може да изкарате от него? Допуснете, че вие искате удобства, в обикновен смисъл искате удобства. Искате да имате хубава стая, добре мобилирана, искате да имате всичко онова, което е потребно. Искате да постигнете нещо, да имате средства, храната ви да е добра, да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо. Ако вие имахте всички удобства, какво щяхте да направите?

Представете си, че имате сто милиона долара, какво ще направите с тях? Сто милиона долара, то е нещо, което не може да бъде, ако изчислявате за колко години може да имате сто милиона долара. В умствения свят предполагаме, но възможно ли е сто милиона долара да имате? Ако се разиграва една лотария от сто хиляди или от двеста хиляди, или от триста хиляди билета, може ли вие да изчислите, […] като вземете един билет, след колко тегления ще ви се падне най-голямата печалба?

Представете си, че вие сте учени и както сега сте ученици, вие трябва да се радвате. Ако се туреше бележка, какво щеше да бъде? Сега без бележки върви. Който знае и който не знае, минава за способен, понеже няма бележка. Всички вие минавате за способни – и който знае, и който не знае.

Всички говорите: „Да го обичаме.“ Че то е много голямо, как ще го обичаш? Имате едно парче лед и едно парче жив огън, как ще ги обичате и двете? Представете си, че аз нищо не зная за обичта. Вие искате да ме научите. Как ще ми представите? То и сега не знаем, но как бихте ми представили какво нещо е обичта? Вие ми представяте това, което сте слушали, но то още не е реално. Туй, което слушате, реално ли е? Аз слушам някой, който пее. Музика ли е? Чувам музика, но това музика ли е? Чувам нещо из музиката, река аз да пея, не може да пея.



Сега нека дойдем малко по-близо. Имате сто и хиляда. Представете си, че имате да давате сто лева и хиляда лева. Колко време ще ви вземе да се изплатите? Ако всеки ден плащате по десет лева, стоте лева за колко [дена] ще ги изплатите? За десет дена. А хилядата лева ще ги изплатите за сто дена. Ако вие нямате и не може да плащате по десет, а плащате по пет лева, стоте лева ще ги изплатите за двайсет дена. Но представете си, че и по пет лева не можете да плащате и плащате по един лев, за колко дена ще ги изплатите? За сто. Сега, най-първо, вие сте плащали по десет лева, отлагате по пет лева, отлагате… и най-после остава по един лев. Какви са съображенията за това? Казвате, че причината са външните условия. Трябва да вземете един пример.

Вземете един друг пример. Да допуснем, че вие сте на едно място, дето няма кибрит, нито кибритени кутии. Искате сам да си произведете огън. Имате прахан, имате огниво, кремък. Но тази прахан е влажна. Цъкате, но праханта не хваща, праханта не ви служи. Казвате: „Съвсем тъпак е праханта.“ Така казвате, понеже праханта не хваща. За да направите праханта да ви разбира, да се запали, какво ви трябва? Как ще извадите влагата? Ще я нагреете на огъня. Но нямате този изкуствения огън. Казвате: „Да е суха.“ Хубаво, да е суха, но как ще я направите суха? Значи ще прибегнете до слънцето, тази прахан има отношение към слънцето. Колко дена ще ви вземе, докато я изсушите? Да допуснем, че тя е сто грама. Вие нямате опитност. Колко дена ще ви вземе докато я изсушите? Брашно имате, хляб може да си печете, огън нямате. Брашното какво ще го правите? Ако не можете да ядете печен хляб, какво ще направите? Вода имате, ще направите каша. Може ли да се яде? Може.

Сега всички се намирате в едно статическо положение. Живеете един живот, който сте живели в миналото. Говорите за новото и живеете в старото. Да кажем, говорите за обич, но това е едно старо понятие. Обичта е старо понятие. И малката буболечица знае какво е обич. На една буболечица няма какво да ѝ преподаваш какво ядене ѝ трябва. Буболечицата, още като се качи на дървото, знае коя череша е хубава, знае да яде.

Някой ни преподава, но не знае. Сега ние, хората на земята, не знаем какво да ядем. Някой път преподават уроци как трябва да ядеш. Всичката мъчнотия е в дъвкането. На младия, който има зъби, ще му кажеш: „Ти трябва да дъвчеш.“ Но старият, на когото зъбите са опадали, нови не са покарали, как ще си дъвче храната. Представете си, че сте на деветдесет години. Казвате, че трябва да ядете хубаво. Какъв ще бъде вашият метод? Трябва да имате един хаван с чук.

Някои разбират един въпрос, някои не го разбират. Разбраните въпроси са по-близки, неразбраните са по-далечни. Виждам един предмет. Някой предмет по-лесно го разбирам, някой по-мъчно го разбирам. Тогава слушам други доказателства. Даже колкото са по-близки, са по-ясни за зрението. Които са далечни, не са ясни. Един предмет, който не е понятен, имаме схващане, че е отдалечен. За да го изучим, трябва да се приближим към този предмет. Има някои предмети, които са толкова близки, препятстват, не може да се изучават даже. От тия предмети трябва да се отдалечим. От някои предмети трябва да се отдалечаваме, към други трябва да се приближаваме.

Вие казвате: „Обичта.“ Но обичта вие конкретно не може да я отделите от човека. Щом говорите за обичта, кои предмети се обичат? Ако ви дам една естествена круша и една круша, направена от гипс, или една естествена череша и друга, направена от гипс, коя ще предпочетете? Естествената.

Та казвам, има известно знание в света, което е гипсово. Казвате, че трябва да се обхождаме. Какво разбирате под думата обхода? Да знаеш как да се обхождаш с естествените круши и да знаеш как да се обхождаш с изкуствените круши, от гипс направени. На какво може да уподобите една гипсова круша? Ако сте учители и показвате двете круши на децата, ще кажете: „Деца, тази круша е естествена, другата е неестествена, не е израсла на дърво, но човек я направил.“ Ще разправите каква е крушата. Та казвам, кое е онова, което вие обичате в крушата? Най-първо, крушата си има известна форма. Какви форми имат крушите? Най-първо, крушите имат две форми. Някои са по-валчести, други са продълговати. Крушата има известна форма, но кое е най-важното в крушата? Формата е важна, да я познаваме, но в крушата има известно съдържание. Сега, като ви кажа круша, всеки от вас може да си представи, понеже сте яли круша, знаете вкуса на крушата. Какъв е вкусът на крушата? Какъв е вкусът на ябълката? Как бихте ми разправили вкуса на крушата и вкуса на ябълката?

Когато се говори за обичта, то е много трудна работа. Да разправяш за обичта е да разправяш за крушата. Външно може да представим крушата, може да представим формата на крушата. Колко бихте турили бележка на тази круша за рисуванието? То е само въображение – който види, трябва да му кажем, че е круша.

Най-първо, трябва да имате ясна представа за формата на обичта. Човек, който обича, един начин на действие има. Какви са линиите? Хората, които обичат, имат един начин на действие в ръцете. Когато обичаш някого, какво действие имаш? По какво се познава реалността на обичта? Какви са действията на любовта? Една майка, която обича детето си, още като го види, тя го прегръща, посочва ръцете си и го хваща. Ако детето е малко, като го хване, ще го дигне нагоре. Като го вземе, дигне го нагоре. То е обич. Защо, и те не знаят, но като хванат детето, дигнат го нагоре. Сега откъде произтича това дигане? Психологически защо трябва да го дигне? То си има свой повод. Дига го по инстинкт. Какво означава инстинкт. Инстинкт значи нещо много добре обмислено, та няма какво да се мисли, като един калъп много добре измислен, че няма какво повече да се мисли. Инстинкт е нещо много добре обмислено, че няма какво да се мисли.

Сега обичта откъде е дошла? Тя е дошла от плодовете. Понеже един плод не е голям, най-първо, човек вземал плода, че като го взема, снема го отгоре. Със сърцето си го обича, но не го туря на сърцето, но го туря на устата. Ако отдолу вземе плода, къде ще го тури? Пак ще го тури в устата. Детето, като хване големия човек, понеже е малко, хване го за главата и го натисне надолу. То бере и гледа нагоре. Човек, понеже е голям, ще хване детето и нагоре го дига – той се наведе, хване детето, дигне го. Детето обича отгоре надолу да тегли работата, възрастните обичат отдолу нагоре да ги подигат. То е една аналогия много правдоподобна, те са психологически моменти. Децата, като хванат нещата, всяко нещо надолу го снемат. Големите, като хванат, наведат се. То не може да го дигне, навежда го надолу.

Та казвам, при реализирането на една идея вие може да сте като едно дете, да разглеждате обичта от гледището на едно дете, обичта може да я разглеждате от гледището на един възрастен човек. Ще имате две противоположни движения. Децата изобщо, ако им дадете един плод, няма какво да говорят. Те са на опита. Щом вземе плода, забие зъбите – на опит, опитва го. В децата най-първо е опитът, после иде теорията. Във възрастните кое иде по-напред? Възрастният първо ще прегледа формата на нещо и най-после ще опита съдържанието. Ще каже: „Това е една круша.“ Той не е като детето. След като му говорят плодът на крушата какъв е, той вече има понятие. След туй той ще направи опит, ще провери дали онова, което са му казали, е вярно, дали тази круша е доброкачествена, дали е сладка. Казва: „Много сладка, като мед.“ Той запише: „Много хубава, сладка като мед.“ Той, като замине, опитва дали е сладка като мед. За едната казва, че е сладка, за другата казва, че е стипчива, че не е хубава. Тогава една сладка круша и една стипчива круша може ли по един начин да ги обичате?

Вие казвате: „Трябва да обичаме хората.“ То е теория, теоретически е вярно. Трябва да се обичат всичките хора. Но една сладка круша, една сочна круша или една стипчива круша може ли да ги обичате. След като хапнеш една стипчива круша, ще я хвърлите на земята. Като ядете сладката, веднага имате разположение – изядате и гледате по възможност да не остане нищо. Онази, само като я вкусиш, не искаш повече да я ядеш. Яли ли сте стипчиви круши? Има едни круши, не само стипчиви, но и твърди. Сега, ако вие сте една стипчива круша, имате такъв характер, казвате: „Не ме обичат хората“, коя е причината за необичта? Щом сте дива и твърда круша, стипчива круша, затова не ви обичат. Какво трябва да направите, за да ви обичат хората? Сега някои се ухитряват. По някой път има ягоди, които не са сладки – счукват захар, че ги наръсват. То право ли е? Ако след като наръсите ягодите, по изкуствен начин стават сладки, вкарвате ги в себе си, заслужават ли тези ягоди да ги ядете? Имате брашно, което е вгорчено, искате да направите баница за децата, турите захар и децата ядат вгорчена баница. След като ядат, какво им става? Става им нещо неприятно.

Най-първо, всяка идея трябва да се представя в една съществена форма. Всяка дума има свое съдържание, свой вкус, своя сладчина и степени. Думите са като плодове – всяка дума е един плод. Някои думи са плод на човешката мисъл, следователно една дума е толкова съдържателна според онова, което съдържа в себе си. Об какво означава на български? Общност… обгръщане… обшиване… обличам… Вие казвате: об. Об всякога показва обич. Винаги двете ръце обхващат, обгръщат. Обхващаме този предмет, който обичаме, отвсякъде. Обичаш един предмет, обичаш едно дете – ти го обгръщаш, завиваш го, милваш го. После казваме общност. Какво означава? Същата идея е. За да бъдат хората обществени, трябва отвсякъде да се обгръщат, да си услужват. Вие казвате общност, и разбирате съвсем друго. Вие разбирате общността: само да имате една допирна точка.



Имате една линия A, която е тангента на окръжността. Тук може ли да имате общност? И тази линия е тангента, опашката на б-то е тангента. Тангентата може ли да има общност? Когато линията взема участие в целия кръг, тя става об. Когато има само една допирна точка, то е тангента.



Когато две прави се пресичат и едната права се допира само в една точка с другата, и то е тангента.



При буквата Т имате същото – то е напор само отдолу нагоре. Вертикалната линия на Т-то е положителна сила, тя действа отдолу нагоре. Хоризонталната линия на Т-то, това е негативната сила. Положителната действа върху негативната само върху едно място, да пробие и да добие ония условия, които се необходими.

Едно семе се движи, да излезе извън почвата, за да възприеме енергиите на слънцето. Какво е да мислиш? Да мислиш значи да излизаш от гъстата материя към рядката материя, но в някои случаи има и обратна мисъл. Вие мислите, че от рядката материя към гъстата. Има два начина за мислене. Единият начин е от гъстата материя към рядката, а другият – от рядката към гъстата материя. Тогава от гъстата материя към рядката вие минавате от организираното, влизате в един свят по-уреден. Най-първо, имате мъчнотии, после мъчнотиите постепенно се намаляват.

Та казвам, когато вие мислите, най-първо ще вземете предвид в каква посока се движите, надолу към гъстата материя или нагоре към рядката материя. Да допуснем сега, че някой учител или професор държи лекция. Вие всинца не сте потопени в рядката материя, вие някои сте потопени в много гъстата материя. Някой път като ви погледна, лицата на мнозина виждам, че са потопени в гъста материя, каквото и да ви се преподава. Понеже тази гъста материя ви притиска, не може да разберете. Вие имате тесни обуща, стискат ви, аз ви разправям за тангентата. Тангентата е в краката, тя е там долу. Боли ви кракът на едно място. Тази болка на едното място, тя е тангентата.

Когато имате болка само на едно място, то е тангента. Когато цялото тяло ви боли, то е об – обвива цялото тяло, обгръща го. Болестта може да е тангентална, сега научно казваме тангентална болест, болестта може да бъде и обгръщаща. На онези тангентални болести научният метод за лечение е да направите разрез, операция. Имате някой цирей – то е тангентална болест. Ще го разрежете, ще го цепнете, ще го изцедите хубаво. Има цирей, който е обкръжающ цирей – чувствате болката по цялото тяло. Какво ще правите тогава? Други са условията. Тогава законът за лекуването в медицината е друг. Трябва да знаете всяка една болест кога се явява.

Да допуснем, имате една болест в крака, значи имате едно течение, което сгъстява кръвта – имате една тангентална болест. Тангенталната болест значи, че гъстотата е съсредоточена към известен уд. В електричеството имате ток, който съсредоточавате в една посока. Или искате да стопите c огнено духало един предмет, като прекарате пламъка, който е толкова силен, че и желязото може да стопи. Ако турите този огън само на едно място върху желязната пръчица, тангентално, веднага се пробива на това място. Вземете тази обгръщаща любов, турите нещо в някоя съдина, затворите целия предмет, той се стопява. Когато действате тангентално, само на едно място се стопява предметът, а когато [действието] е обкръжаващо, целият предмет се стопява. За някой, който боледува, казвате: „Стопи се“ – то е обкръжающа болест. Казвате: „Боли го кракът“ – то е тангентална болест. Или рамото го боли – то е пак тангентална болест. Тъй щото има обвиващи и тангентални болести.

Тангенталните болести често произлизат от следующия факт: някога хванали сте някое дете и сте го ударили в крака. Забравили сте това, но понеже туй дете, след като сте го ударили, е извикало: „Олеле, много ме заболя кракът!“, това е останало във вашето подсъзнание. Какво е олеле, заболя ме кракът? Ти, като си ударил детето, не знаеш какво е. То казва: „Олеле, заболя ме кракът.“ Минават десет години, тази мисъл работи във вас и на същото място, където сте ударили детето, ще се яви болка – ще ви заболи кракът и ти ще знаеш какво е олеле, заболя ме кракът.

Тогава аз съм правил някои опити. Казва някой: „Боли ме кракът долу.“ То е тангентална болест. Казвам му: „Ти някога ударил ли си някое дете, я си помисли. Това дете не е ли казало олеле?“ Той казва: „Не помня.“ Казвам: „Я си помисли.“ Като започне да рови съзнанието, намери. Казвам му: „Помисли си и ако ми кажеш истината, тази болка ще мине. Ако не ми кажеш, тази болка ще остане. Ще стане обкръжаваща.“

Всяко добро, което имаме в себе си, зависи от едно добро, което е направено отвън – има влияние върху нас. Може преди десет години да си направил едно добро много малко, и туй добро се връща върху тебе, да знаеш какви са свойствата, качествата, последствията на доброто. И една лоша постъпка, на която не знаеш какви са качествата, след години и тя ще се яви.

Аз имам следния пример от един американски лекар. Той изучавал тия, тангенталните, болести. Викат го при един болен, който усеща болки в крака си, като че кракът му е счупен долу, в долната пищялка. Преди него викали един–двама лекари – нищо не намират. Кракът е здрав, но той усеща болката. Казват, че то е халюцинация, илюзия. Добре, но човекът усеща болката. Когато извикали този лекар, той го питал: „Ти някога да не си видял някой да си е счупил крака в тази част?“ Той започва да си спомня и казва: „Преди години минавах в Ню Йорк и там видях един човек, който падна и му се счупи кракът в тая част. Туй беше преди пет години.“ Туй му направило такова силно впечатление, че сега чувства същата болка на същото място на крака. Той тогава си казал: „Какво ли чувства този човек?“ и след пет години неговият крак го заболява. Лекарят, като намерил де е причината на болестта, започнал да го лекува.

Много от вашите страдания са тангентални. Ако кажете: „Какво ли чувства този човек?“ за някой, който страда, туй след пет–шест години ще дойде. Някой направи едно добро, казвате: „Какво ли значи?“ И доброто ще дойде. Ако си видял една болест и искаш да знаеш каква е тази болест, тя ще дойде до главата ти. Сега да не направя да се страхувате, но законът е такъв. Външните впечатления, някои външни впечатления, от външния свят, които оставят дълбоки отпечатъци, винаги след години ще произведат съответни резултати върху нашето тяло. Видиш някой човек – счупил си крака, казваш: „Каква ли болка чувства?“ и си заминеш. След пет–шест години тази болка ще дойде, ще ти дадат да разбереш какво е чувствал онзи човек, след пет–шест години ще разбереш каква болка е чувствал човекът. Но и добро като си видял някъде, и то след години ще дойде.

За в бъдеще хората още преди да ударят един човек, като знаят че този закон ще се върне върху тях, ще бъдат внимателни. Трябва да знаеш какво нещо е и доброто. Ако направиш нещо добро, пак трябва да знаеш, понеже в знанието е спасението. Когато знаеш лошите резултати на едно действие и когато знаеш добрите резултати на едно действие, само тогава можеш да ги туриш в движение, само тогава можеш да се ползваш. Ако не знаем действието на една постъпка, не можем да се ползваме.

Та съвременните хора в техниката ще направят една бомба. Пукането ще бъде така силно, че да произведе поражение. Ще направят друга бомба, да направи по-малко поражение. Правят тия, големите, бомби – те правят големи поражения. Когато искате да сплашите само някого, ще направите само една малка бомба. За да сплашиш един човек, не ти трябва една голяма бомба, че всички да сплашиш.

По някой път вие искате да привлечете хората – ще хвърлите една бомба. Има бомби, които карат хората да бягат. Има бомби, които, като [ги] хвърлиш, привличат. Кажете ми кои са тия бомби, които привличат хората? Аз зная тия бомби кои са. Българите когато венчават някоя мома, кръстникът или кръстницата в едно сито носят смокини, лешници, орехи и като върви дългата церемония, взема и хвърля от тия бомби. Често и пари има там. Като хвърлят тази бомба, децата се нахвърлят и грабят, привличат се всички и всеки, като вземе, се радва на бомбата. След това ги вземат и ги пукат вътре. Аз бих желал да имате такива бомби, всички ще събирате такива бомби. Вие, ако минете през София и извадите пари – не левове, но звонкови – и ако започнете да хвърляте, всичките хора ще награкат и ще казват: „Още, още.“

Та ви казвам, това е теория. Какво трябва да се прави? Пак дойдете до старото и казвате: „Трябва да се обичаме.“ Как? Ще кажете: „За тангентална не ни говорете.“ Как ще изразим об научно, в какъв термин? Има теории, които имат свое приложение. Ти, най-първо, искаш да се ръкуваш така, че хората да не направят бележка. Питам, какъв опит трябва да направите, откъде да започнете? Искаш да се ръкуваш, че всичките да останат доволни от тебе. Откъде трябва да започнеш, откъде трябва да направиш опита? Ще вземеш и най-първо в себе си ще се ръкуваш. Ще започнеш с всичките видове ръкувания, докато дойдеш до ръкуването, което ти е най-приятно. Туй ръкуване като го приложиш, ще бъде приятно и за другите. Така да туриш дясната и лявата ръка, че да ти е приятно, като пипнеш ръката, да ти е приятно. Тогава по същия начин, както поздравяваш своята дясна ръка, ще поздравиш и другия човек, и той да бъде доволен. Ние не правим опити.

Ако хванеш силно ръката, казваш: „Много ме стисна.“ Сега природата не обича това. Не само че тя не е груба, но тя не обича да се харчи излишна енергия. Туй, което се произвежда от ръкуването, половината от разноските няма да плати. Тогава, ако така се ръкуваш, в две години ще фалираш, ще изхарчиш повече енергия. Ако вземеш хлабаво да се ръкуваш, пак губиш. Природата обича за едно действие да похарчиш толкова енергия, колкото е определено. Всяка една добра постъпка си има известна енергия, която трябва да употребиш. Когато говорим за добра мисъл, разбираме – енергията, която съществува в тази мисъл, да я употребиш на място. Не трябва да оставяш излишна енергия, нито пък да има недоимък. Когато хората говорят за обич, подразбират енергия, която е вложена в дадена обич. Всичката тази енергия трябва да се употреби.

После, трябва да знаете в обичта на кое място да складирате енергията. Вие по някой път не знаете къде да я складирате. Да допуснем, зимно време искате да знаете колко е силна вашата мисъл. Направете един малък опит. Изстинали ви са пръстите на ръцете. Туй означава, че имате повече електричество във вас. Налягането отвън е по-силно, отколкото напрежението отвътре. Следователно, щом вас ви изстинат ръцете, напрежението отвътре е слабо, налягането отвън е силно. Тогава чрез своята мисъл ще увеличите вътрешното напрежение, ще имате повече напрежение, ще изпратите повече кръв в тази част, която е изстинала. Когато изстинат ръцете ви, ако с мисъл изпратите кръв и стоплите ръцете си, ще покажете, че имате силна мисъл. Ако организмът ви не усеща действието на вашата мисъл, ако ръката не се стопли, тогава ще дойдете по един механически начин да се стоплите отвън. Добре, ако имате соба. Но ако е зимно време и се намирате в гората, какво ще правите тогава? Трябва да разчитате на себе си, на топлината, която имате.

Сега външните неща са хубави. Но всякога човек трябва да разчита на себе си, после на външните условия. Той трябва да разчита на своя ум, на светлината на своя ум – светлината на своя ум да може да я превърне в топлина, топлината на своето сърце да може да я превърне в светлина и тогава светлината и топлината да може да ги превърне в сила. В човека става трансформиране на светлината в топлина и на топлината в светлина. И светлината, и топлината се превръщат в сила, да си услужват.

Вие боледувате по някой път. Ако вие не можете да отстраните болестта, вие мислите, че един лекар може да ви лекува. Лекарят двайсет и пет процента може да ви излекува, двайсет и пет процента зависи от вас, петдесет процента – от природата. Лекарят като ви даде двайсет и пет процента, вие – двайсет и пет процента и още ви трябват петдесет процента. Тогава от природата как ще вземете, как ще идете при нея? Как искате да ви даде петдесет процента? Лекарят като направи един компрес, то е двайсет и пет процента. Каже ви как да направите компреса, вие направите компрес – то е двайсет и пет процента. А петдесет процента ще дойдат от топлата вода. Казва ви: „Ще направите горещи компреси.“ Имате памук, но без вода не може да стане. Двайсет и пет процента е лекарят, вие сте двайсет и пет процента. Водата, горещата вода, която ще действа, то е природата, […] то е петдесет процента. Като се съедините – ти, лекарят и водата – веднага ще произведат един резултат.

Та всякога трябва да бъдем в съприкосновение с окръжаващата среда и с природата. Тогава законът е един и същ, в положителен и в отрицателен смисъл законът работи. Ако не сме в съприкосновение, законът не работи. Казваме: „То е илюзия, то не може да се реализира.“ Всякога, когато не сме в разумна връзка, нещата не стават. Щом сме в разумна връзка, нещата стават.

Най-първо, направете опит с малките работи. Имате едно малко неразположение, намерете причината. Ще я махнете. Казвате: „То не е моя работа.“ На кого е работа? Щом те стягат обущата, на кого е работа? Твоята работа е да снемеш обущата, да видиш причината. Гложди те нещо – обущарят не е направил обущата, както трябва.

Много неща в живота има, които ни притесняват. Формите, в които живеете, не са съвършени, недоизгладени са. Та много форми на вашата мисъл, на вашите чувства трябва да ги обработвате, за да станат подходящи за живота.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Тридесет и трета лекция на младежкия клас
27 юни 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, има, круша, сега, казвате, човек, направите, години, обичта, процента, искате, пет, място, хора, материя, болест, кракът, знаеш, мисъл ,

 Младежки окултен клас , София, 27 Юни 1941г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder