НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Единствената похвала

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Единствената похвала

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, човек, две, има, казва, любов, казвам, съм, бог, сега, път, число, хора, дойде, всички, мене, всичко, пари ,

 Неделни беседи , София, 15 Юни 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета само няколко стиха от последната глава от евангелието на Лука – от трийсет и шести стих до четирийсет и втори.

/36/ И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тях и казва им: „Мир вам.“ /37/ А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха, че дух виждат. /38/ И рече им: „Защо сте смутени? И защо влезват в сърцата ви таквизи мисли? /39/ Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както гледате мене, че имам.“

/40/ И това като рече, показа им ръцете и нозете си. /41/ Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: „Имате ли нещо за ядене тука?“ /42/ И те му дадоха част от печена риба и меден сок.

„Венир Бенир“

Необикновените работи стряскат човека, те дават импулс, подтик. Обикновените работи смазват човека. Някои хора искат обикновени работи. Ще замязаме на едно малко камъче. Обикновените работи – една капка само, отделена от цялото. Сега да оставим сравненията, защото сравненията нищо не допринасят, те не поясняват. Някой казва: „Да бъда богат.“ Друг не иска да бъде сиромах. Хората се занимават с богатство и сиромашия. Те са предполагаеми величини. Някой си представя, че е сиромах – има си свои заблуждения. Някой мисли, че е богат, и той си има свои заблуждения. Заблуждението седи в това, че той счита себе си богат. И сиромахът има неговото заблуждение, той счита себе си сиромах, пък другите счита богати. Там е неговото заблуждение. Трябва да имаме една ясна представа за живота. Индусите мислят, че по-голямо нещастие от живота няма. Какво разбират под думата, че по-голямо нещастие от живота няма. По-голямо нещастие от живота няма, следователно вземат отрицателната страна. Казват: „Такъв живот, който ни носи нещастие и щастие, не го искаме.“ Значи те са започнали, те разбират нещата, каквито са. Европейският народ, който разбира, че животът е щастие, и те са прави.

Но кога са се образували тези две понятия? Едното понятие се образува при еволюцията на човечеството, когато слизат от невидимия, от божествения свят към земята. Другото понятие сега се образува, когато отиваме към небето по еволюционен начин. Следователно има две течения. Мъжът е образуван по инволюционен начин, а жената е образувана по еволюционен начин. После разсъждавайте. Когато слушаш музика, не се изисква философия, да философстваш. Философията сама по себе си нищо не дава. Каква философия ще ми извадиш, ако ми говориш за захарта или водата, или за въздуха, без да приема този въздух. Ако философът приеме въздуха, има философия. Но без въздух никаква философия няма. Без вода никаква философия няма. Без светлина никаква философия няма. Без мисъл никаква философия няма. Някой прост човек мисли, че може да бъде философ. Той се самозаблуждава. Някои се много ограничават, казват: „От мене нищо не става.“ Но под неговата скромност е скрито едно голямо мнение за себе си. Той е смирен отвън, казва: „Нищо не съм.“ Друг мисли, че всичко има. И двамата са в заблуждение. Ти си един човек от 65 килограма. Какво могат да направят 65 килограма? Голяма цена е 65. Ако си само от злато направен, колко ще струваш?

Да предположим, че Господ е направил човека само от злато. Шейсет и пет килограма, като претеглиш, колко милиона правят? Сметнете. Някой тежи 75 килограма, някой – 45, 31, но все таки е една голяма сума. Целият живот е осигурен. Представете си, че сте направени от скъпоценни камъни. Шейсет и пет килограма струват може би десет пъти повече. Представете, че си направен от радий. Такъв радий го няма по земята. Чудеса ще направите. Шейсет и пет килограма радий с нищо не може да се откупи. Грамадна сила е. Разбира се, някои от вас може да сметнете, пък някои не може да сметнете.

От какво произтича нещастието на човека? Нещастието произтича, че има две очи, две уши, че има два крака, че има две ръце. Всичкото нещастие на човека произтича от числото две. То е най-нещастното число, което човек носи в себе си. Тогава казваш, че онзи, който е кабалист, той ще има едно лъжливо понятие. Двете в съчетание носи в себе си смъртта, или чрез две винаги се внася смъртта. От един висш свят влизаме в един нисш. Щом се дигаш до числото едно, ако си богат, дойде числото две в дома, ти ще станеш беден. Ако си беден, дойде числото две при тебе, ще станеш един вол. Най-после като дойде две, този вол ще го заколят, ще го направят на пастърма, ще му съблекат кожата, ще направят цървули. Какъв е смисълът на числото две? Осмисля живота на другите хора, но заради него. То е число против човешката личност. То, дето намери личността, коси я. Като намери един човек, че е човек, осъжда го на смърт. Защо? Защото е човек. Сега вас ви се вижда странно как може да няма никаква законност тук. Онзи ловец, който тегли куршума на един заек, защо го убива? Какво престъпление направил заекът? Не че някакво престъпление направил. Заекът никакво престъпление не е направил. Казва: „Той за храна ми трябва. Господ го създаде.“ Знаете ли защо го убива и какво му е наказанието? Защото, като видял този ловец, заекът се повдигнал на краката си, казва: „Аз ще стана човек.“ „Човек ли ще станеш?“ Тегли му куршума. Убива го.

Казвам, какво бихте искали да ви направи Господ. Ако бяхте направени от злато, щяха да ви продават навсякъде на общо основание. Ако бяхте направени от скъпоценни камъни, щяхте да бъдете окичени по вратовете на хората, не може да се спрете. Какъв живот щяхте да имате вие? Сега Бог ви направил от едно вещество, което повидимому не влиза в работа, но с което вие може да се ползвате. Човек е дошъл на земята да извоюва своята свобода. Най-първо, хората искат някой да ги освободи. Право е то. Най-после човек трябва сам да освободи себе си. Аз мога да ви освободя, но вие сте вързани. За да се освободите, вие сами трябва да ходите. Ако вас ви носят на тарга, вие не сте свободни. Ако стъпите на вашите крака, на числото две, с туй число ще си послужите. Но който не разбира това число, може да страда. Който не знае да умножава числото две, може да пострада. Ти, като хванеш числото две, веднага трябва да го умножиш. Ако не го умножиш, спукана ти е работата. Грънчарят, който не знае да умножава числото две, всичките грънци се пукат. Земеделецът, който не знае да умножава числото две, нивите не дават, той едва си изкарва прехраната. Музикантът, който не знае да умножава числото две, постоянно се късат струните, инструментът се пука.

Та казвам, числото две трябва да се умножава. Как ще умножиш числото две? Две по две ще го умножиш – дава четири. От четири ще извадиш едно и числото три ще те спаси. Сега това, което ви говоря, е за онези, които мислят. Всички не могат да мислят. Младата мома, която търси своето щастие, търси един момък. Щом го намери, намира своята смърт. Но понеже трябва да се умножат, момата е умножена на две с баща си и майка си – две по две ще станат четири. И момъкът се умножава на баща си и майка си, и става четири. За да се извадят двамата, трябва да се умножат. Единият се умножава с числото две на баща си и майка си, и момата се умножава на числото две на баща си и майка си. Сега може да ме питате защо. Процесът на умножаването е процес на увеличаване. Човек трябва да измени своето положение. Защото пътят, по който вие се движите, трябва да го разбирате. Има хора в света, които разбират този закон. Ако един войник влезе на бойното поле и умножава, той може да мине през бойното поле, през град от куршуми, без да го закачи нито един. Той умножава постоянно на две. На бойното поле има мъртва зона. През тази мъртва зона никакъв куршум не може да мине. Онзи, който стреля, се прицелва, но другият мръдне. Той насочи към него, но никога не може да го улучи. Мери към него, но той се лъже, той не знае къде ще удари. Той вижда – като че е пред него. Някога в живота си вие се боите, страхувате се, че ще ви се случи някакво нещастие. Вие виждате куршума, насочен към вас. Тази пушка цели вас, но не сте вие. Запример някой път вие чувствате, че ще умрете. Ще умрете, но не вие, някой друг ще умре. Вие безпредметно се тревожите. Един ден, когато ни най-малко не мислите, че ще умрете, тогава вие ще умрете. Щом ви кажат, че ще умрете – се отлага. Щом мислите, че няма да умрете, тогава трябва да знаете, че смъртта ще дойде. Този закон е верен. Някой път мислите, че някаква радост ще дойде – радостта няма да дойде. Пък някой път мислите, че радостта няма да дойде – тогава ще дойде.

Та казвам, голямото нещастие в сегашния свят е, че всичките хора искат да видят пътя, по който тяхното щастие ще дойде. Никога няма да бъде. То не е било досега. Няма същество, което да е видяло пътя на своето щастие. Нито може да видите пътя на любовта. Вие може да ходите по пътя, но няма същество, което досега да е видяло пътя на любовта. Когато Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, показва пътя, по който човек трябва да мине по своята еволюция, но пътя на любов не виждат. Някой мисли, че по пътя на любовта ходи. Не е верно. То е висока работа. Най-първо, любовта не се нуждае от никакъв път. Тя сама прави своя път навсякъде. Всичко тя е направила. По какъв път ти ще ходиш? Тя не е път. Подобни са всичките нейни пътища. След като мине на едно място, тя го заличава. Тя, като мине, никога не можеш да познаеш, дето тя е минала. Как ще познаеш този път?

Следователно по пътя на любовта може да минеш само по един начин, по един път. Ако любовта е в тебе, тя може да те преведе по нейния път. Но ти сам да минеш по пътя на любовта, то е невъзможно. Всичкото нещастие на хората седи в това, че те мислят, че те може да минат по пътя на щастието сами. Но то е невъзможно. Те мислят, че те могат да изработят своето щастие в света. Те мислят, че може да добият своето безсмъртие в света. Може да мислят. Всеки може да мисли, но дали ще го постигне. То е невъзможно. Обаче ако самата любов присъства в човека, тогава нещата стават възможни за всички хора еднакво. Когато любовта присъства, възможностите са безкрайни. Когато любовта отсъства, възможностите са безкрайни. Аз съм срещал хора, които говорят за любовта. Досега не съм срещал нито един човек, дето любовта да живее в него. Срещал съм да е минала любовта, но любовта да живее в него, не съм срещал.

Аз отивам в един дом, казвам: „Добър ден.“ Казват: „Много се радваме. Кога дойдохте?“ „Наскоро.“ Казва: „Кога мислите да се връщате? Колко време мислите да седите?“ Той няма любов. Пита ме: „Ти женен ли си, или момък?“ Няма любов в него. „Ама свършил ли си училището?“ Няма любов. „Чиновник ли си?“ Няма любов. „Колко лева вземаш заплата?“ Няма любов. „Деца имаш ли?“ Няма любов. „Жена имаш ли?“ Няма любов. Ако в турско време попиташ жена ти как е, ще си вземеш беля на главата. Сега, разбира се, е много хубаво. Ние разсъждаваме. По някой път вие се смущавате и искате на вашите бели къщи да кажа, че са бели, когато не са бели. Че как ще кажа. То е заблуждение. Къщата е черна, замазана с черно, замазана с бяло. Не е бяла, но е направена от мрамор, от бял камък. Ще кажете, че нашият салон е бял. Невсичко е направено от бяло. Бялото в себе си съдържа всичките цветове. Белият цвят съдържа червения, портокаловия, зеления, жълтия, ясносиния, синия, виолетовия и много други цветове. Цветовете, това е капитал събран. Човек, който разбира, може да се ползва. То е етикет. Тъй както виждаме краските в природата, ако тази краска може да я направиш подвижна, тя може да ти бъде полезна. Но ако дълго време гледаш жълтата краска, ще произведе болезнено състояние. Ако дълго време гледаш червената краска, ще произведе болезнена активност, а пък ако дълго време гледаш зелената краска, ще израснете толкова нависоко горе по върховете, ще започнат да съхнат листата, ще започнат да съхнат. Някой човек, казвате, че съхне. Много време гледал зеления цвят. Казва: „Много съм нервен.“ Много дълго време си гледал червения цвят. „Обезверил съм се.“ Дълго време си гледал синия цвят. „Искам да се бия с хората.“ Дълго време си гледал виолетовия цвят. „Какво трабва да правя?“ Ще ги събереш всичките цветове заедно, за да създадеш равновесие в себе си. От всичкото онова изобилие да даваш. Само даването ще те спаси.

Всеки, който не дава, умира. Всички ония хора, които не са завъртели колелото, които не искат да изпълнят Волята Божия, умират. Всеки човек, който не иска да изпълни Волята Божия, умира. Всеки един човек, който иска да изпълни Волята Божия, се ражда. Така седи законът. Раждат се хората. Ако бащата и майката искат да родят едно дете, в тях трябва да седи желанието да дадат, да изпълнят Волята Божия. Да се роди едно дете, което ще живее дълго време и ще има благословение. Ако в живота майката има само грубото желание да има син и дъщеря, да може да ги храни, тя подписва своето нещастие. То ще умре това дете.

Сега, гледам, питат: „От какво седи щастието на човека?“ Чудни са. Аз да ви кажа. Твоето щастие седи в това, да изпълняваш Волята Божия. Твоето щастие седи да направиш една малка стаичка, дето Христос казва: „Ти, кога се молиш, да се качиш в скришната си стаичка и като се молиш, да дойде любовта.“ Ако, като се молиш, любовта дойде, молитвата ти ще бъде приета. Ако любовта не дойде, ни глас, ни слушане. Писанието казва, че Духът е в нас, когато се молим, но от Духа излиза любовта. Бог е Дух и онези, които му служат, в дух и истина трябва да му служат.

Та казвам, вярвате в циганките, понеже циганката казала, че ще бъдете щастливи. Ако циганите знаеха да врачуват – те бяха окултни ученици, които ги изпъдиха за мързел, не искаха да работят. Обичаха да похапват, да ядат, носеха хубави обуща, шапки, връзки, с цилиндри ходеха, с огърлици. Изпъдиха ги из тази школа, и сега са цигани. Богати хора бяха едно време. Най-богатите хора в света, които са за посмешище сега. Историята на циганите е това. Всеки един човек, който не служи на Бога, той е циганин. Всяка една жена, която не служи на Бога, тя е циганка. Всяко едно дете, което не служи на Бога, е циганче. Всеки слуга, който не служи на Бога, е циганин. Всеки един човек, който не служи на Бога, няма бъдеще – всичките нещастия ще дойдат. Ще дойдеш да лъжеш хората, ще показваш на хората тяхното щастие, ти сам ще ходиш нещастен.

Дойде Христос между учениците, понеже изтичаха из еврейския народ. Еврейският народ е много тщеславен народ. Трийсет и шест хиляди обещания имат дадени от Бога. Защо? За тях пророците са казали така: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, тогава ще ме намерите. Ще приемете всичките мои благословения.“ Не са само евреите избрания народ. Ной имаше трима синове – Сим, Хам и Яфет. Числото три е число на човешкото достойнство. Семитите в себе си носят смъртта. Туй е числото две. Яфетистите носят импулса, страстите, амбициите. Хамовите хора са само, които изпълняват. Хамовите хора карат света сега. Да оставим това сега.

Под думите Адам ние разбираме жълтия живот, жълтия човек. Този жълтият Адам не носи всичката пълнота в себе си. Когато се тури на изпитание в школата, той не може да издържи изпитанието. Най-първо, от неговата плът направиха една жена, която не издържа. Материалът, от който е направен първият човек, той не издържа. Следователно в неговото поколение, дето се казва в Евангелието „родените от Бога“, подразбира се новият Адам, за Христа се казва. Казват – новият Адам е Христос, който дошъл в света. Но за да дойде този Адам, трябва да дойде нова светлина в ума, да стане преобразование в човешкия ум. Ако ти не можеш да погледнеш в цялата природа, като че е на Бог, че ти си пратен като слуга; дето ходиш, да считаш, че всичко туй е свещено; да работиш, не да очакваш да те назначават като чиновник; да чувстваш, че всичко е на Бога, без да очакваш нещо, понеже всичко, каквото имаш, то е заради тебе. Вие се плашите и казвате: „Да се помолим на Господа да ни даде това.“ Това – за децата: „Да се помолим.“ Защо трябва да се молим на Бога? Мислите, че с молитвата всичко става.

Събират се в Лондон в една – най-богатата и най-видната – църква баптисти на проповедите на един от най-знаменитите на времето проповедници. Всички са богати, милионери. Събират се все вярващи и казват: „Да се помолим на Господа да ни даде една голяма сума за едно предприятие.“ Събират се вярващи, правоверни, които разбират Библията много добре. Искат да се молят на Господа за пари. Проповедникът казва: „Братя, да не изкушаваме Господа. Ние всички сме богати. Няма защо да се молим на Господа за пари. Ето, аз давам хиляда английски лири.“ Започват един по един да дават, и събират сумата.

„Ще изпълним Волята Божия.“ Аз гледам – от София идат да искат пари от мене. Казват: „Идете там.“ Пращат ги при мене. Ще дават някой концерт в града долу за слепите или за тези, или за онези, ще ме намерят. Някакво писмо ще напишат: „Многоуважаеми господине...“ И два билета по сто лева турени вътре – еди-кога си на еди-кое си място – концерт. Ще ме викат с пари. Ако дам пари, ще ида; ако не дам, няма да ида. Ще трябва да дам сто лева, за да ида на концерта. Хайде – дам, понеже е за слепите, да не кажат, че не давам. Някой път ги питам: „Без пари не може ли?“ Аз бих предпочел на концерта да ида с цигулката да им свиря, отколкото да им дам сто лева. Като ида, ще им дам нещо. Ще дам сто и два лева. Тези пари не съм направил аз. Те не са мои пари. Ще дам чужда стока. Казват: „Сто и два лева даде.“ Тия пари не са мои. Не обичам да давам чуждо. Казвам, направете един концерт без пари, че да дойда. „Не може – казват. – Отде ще се вземат тия суми?“

Искам да ви кажа, че има нещо криво във всичката тази философия на живота. Наскоро имах такъв един случай. Бяха дошли трима души, мои познати, в стаята ми да говорят с мене. Беше надвечер, слънцето залязло. Единият от тях – стенограф, иска да говоря, той да стенографира. Мене ми се иска да не отварям светлината в туй време, защото ще гледат отвън кои са. Аз говоря, той записва. Гледам, че се мъчи горкият стенограф. „В тъмнината – казва – стенография.“ Седя и си казвам какво трябва да направи. Мене ми е приятно, че сме в тъмнината. На стенографа не му е приятно. Казвам: „Хайде на мен да стане неприятно, на него да бъде приятно.“ Казвам: „Стани, отвори светлината, за да можеш да стенографираш.“ Може да се мине и без светлина, но казвам: „Използвай светлината в дадения случай.“

Ние, съвременните хора, трябва да разбираме онзи порядък, който сега се поставя в света. Сега съществува една война. Защо стават войните? От невидимия свят стават войните – като чукове за разрушаване на стари системи, веруя, религии, такива форми, които са вкаменени в човешките мозъци, че трябва чук да се бие, за да може да се образува една нова форма. Това разбираме ние. Представете си, едно време, когато хората се молеха на идоли. Ще направи човек един камък, ще се моли на този камък да го спаси. Ще тури човек 500–600 лева в банката и мисли, че се е осигурил.

Петстотинтях лева стоят в ума му. Ставате смешни. Привеждал съм този пример, и пак ще ви го приведа. Това било в миналата война. Един българин спечелва 600 хиляди германски марки и ги влага в германска банка. Мисли, че се е осигурил. Казва: „Нека продължава войната, осигурих се.“ Свърши се войната. Дойде онова голямо спадане на марката. Понеже германците бяха много умни, понижиха марката, така че с милиони марки не може да вземеш един обед. Този българин получава от банката едно писмо. Пишат му да иде да си изтегли парите, понеже за неговите 600 хиляди марки не могат да водят графа. Вижда, че шестстотинте хиляди марки струват 10 стотинки. Учудва се, като че паднал от небето. Казва: „Какво да ги правя, да ги взема?“ Онзи чиновник изважда, че му дава още един милион и шестстотин хиляди марки, да станат 30–40 стотинки – да може да се води сметка. Останал е с 40 стотинки в банката. Питам, този българин какво е направил с четирийсетте стотинки. Онзи може да каже: „Аз му дадох един милион и шестстотин хиляди марки.“

Някой ми казва: „Аз ще се помоля на Бога заради тебе.“ Ще се моли на Бога заради мене. Знаете това на какво прилича? В Америка един проповедник живял в една много богата църква. Един от богаташите на църквата бил толкова лош човек, че тормозил всичките. Тормозил ги на общо основание. Най-после събират се всичките, започват да се молят, казват: „Господи, ако може да се поправи, ако не, вдигни го, да се освободим от него, да не ни прави главоболие.“ Заболява този богаташ. Праща проповедника да го вика, да се моли заради него проповедникът. Казва: „Братко, да се молиш на Господа да оздравея.“ Казва: „А, не се моля. Какво ще кажа на Господа? Ти си тормозил всичките братя. Какво ще кажа? Ще си вървиш за другия свят.“ „Моля ти се, помоли се.“ Казва: „Какво ще туря под коленете си? Ако дадеш всичкото богатство, да го туря под коленете, ще туря коленете на богатството, ще се помоля, че си дал нещо, че си решил да живееш в мир – съгласявам се, ще има какво да кажа на Господа. Сега няма какво да кажа.“

Чудни са съвременните християни. Ти отиваш да се молиш да имаш ум – чист като слънчевата светлина; да имаш сърце чисто; да имаш и тяло чисто. Сърцето си да пожертваш, не твоята душа, не твоя дух, но сърцето си да пожертваш. Да дигнеш ръцете си и да пожертваш сърцето си. Ти сега нищо не жертваш, и търсиш своето щастие. Ще си дигнеш ръцете да се молиш на Господа, и Господ те не чуе, и никой няма да те види. „Не може да бъде.“ За мене в моето съзнание аз така го чувствам. Щом има най-малкото препятствие, чувствам – не върви. Вие влизате във връзка със същества, които са съвършени, които са абсолютно безкористни. Как ще идеш да ги лъжеш, политика да правиш. Няма никаква политика. Чистота трябва. Няма никаква скрита мисъл. Като няма какво да каже лошо, доброто може да е тайна.

Та казвам, любовта може да стане една тайна в живота, че всичко онова, което ние вършим, да бъде в съгласие. Аз съм за целокупния живот. Имаш крака, и благодариш на Бога за първия пръст, за втория, за малкия пръст. Като погледнеш на ръцете си, да благодариш на Бога, че ти дал ръце. Да благодариш за очите, за ушите, за носа, за устата. Дал ти ниви, плодове. Отдето вървиш, да благодариш за водата, като вървиш, да благодариш за светлината, за въздуха, за всичките хора, които срещаш. Да благодариш за комарите, за мухите – хапливи и нехапливи. По този начин, ако живееш, няма да има хапливи мухи. Всичките мухи концерт ще дават, цяла музика ще бъде, комарите ще пеят като един хор, музикално ще пеят.

Гледам, някои много се молят. Казват: „Като се молим, всичко става.“ Молите се комарите да ви не хапят. Аз казвам на себе си: „Щом ме ухапе един комар, има нещо, което ми липсва. Щом ме ухапе една муха, има нещо, което ми липсва. Щом изляза отвън, времето се разваля, има нещо, което ми липсва. Щом стане, че не ми вървят работите, има нещо, което ми липсва. Липсва ми нещо. – Търся го. – Щом вървя по пътя внимателно, бутна някой камък, направя едно сътресение, има нещо, което ми липсва.“ Щом аз излизам по пътя – и по най-стръмните места съм пътувал – по камъчетата вървя като по музика. Тъй се нареждат, че ми е приятно. Някой път като на кокили ходиш. Измести се кракът, хлътнеш тук-там. Пиеш вода, простудиш се. Вятър духне, простудиш се. Хлябът не е намясто. Яденето не е намясто. Някъде ще се препънеш. Всичко става. Казвате: „Това е съдба.“ Не, не е съдба това. Това е един неразумен живот.

Един ден съм много разположен. Идат две млади сестри. Аз се качвам горе по стълбата, те се качват подир мене, без да ме питат. Млади са, имат всичкото добро желание. Качват се, искат да покажат чувствата, любов. Казвам: „Сестра, не може такава любов.“ Едната започва да ми казва, че досега тя мислила тъй да живее, но е обърнала друг лист. Казва: „Не се мърдам вече оттук. Аз ще живея тъй.“ Тя започва да омотава работите – ще се показва отвън една, отвътре – друга. Аз казвам: „Ти искаш да лъжеш. Да си измениш характера. Махай се оттук.“ Слизам долу. Тя казва: „Няма да дойда, Учителю.“ Казвам: „Аз не искам такива хора да идват при мене с лицемерие.“ Най-после, какво ще идат да ме безпокоят, какво ще идат да показват, че ме обичат. Казвате: „Ако ти си на нейното място, какво ще кажеш?“ Ако аз съм на нейното място, ще кажа, че не правя добре. Защо ще лицемеря? Ще кажа на човека, че не го обичам. Ако го обичам заради нещо... Казва ми: „Не ви обичам.“ Досега не съм искал никой да ме обича. Аз не търся любов в света. Аз търся любовта заради мене, не търся другите да ме обичат. Ако някой ме обича, аз се радвам, понеже, като обича, е едно благо. Аз се радвам на неговото благо. Ако аз обичам някого, аз се радвам, понеже това е мое благо. Така разбирам. Аз съм толкова свободен, че желая всички хора да обичат. В любовта престъпление не може да има. Велико благо е тя за човешкия ум, човешкото сърце и човешката душа. Люби, ще се оправят работите ти. Но в най-малкото лицемерие, подлост, които може да се родят в твоя ум, ти си подписваш своята присъда в света. Туй е, което аз зная в себе си.

Имам друг един пример. Един брат ме намери, той иска да си направи къща, спестил пари. Казвам: „Вложи парите в спестовната книжка.“ Казва: „Не, Учителю, не искам да ги влагам в спестовната книжка. Ще ги оставя при вас.“ Оставя парите при мене. Един ден започват да строят къщата му. Онзи, който му прави къщата – предприемача, давам му, първо, 10 хиляди лева, после внасям още 5 хиляди лева. Казвам му: „Аз внесох за къщата ти 25 хиляди лева.“ Казва: „Те не са 25, но 26 хиляди лева.“ Аз му казвам колко съм внесъл. Казвам: „Аз с търговски работи не се занимавам.“ Казва ми: „Не говори, да не чуят хората.“ Рекох: „Нека чуят.“ Иде му наум, да не би аз да го компрометирам. Но тебе в ума ти влязла идеята, че искам да ти изям хиляда лева. Ще дадем други хиляда лева. Заминава си той, разболял се. Казвам: „Нека се разболее, да има доверие малко. – Казвам – аз не съм дошъл тук да събирам пари, да градя къщи.“ Ще дойде някой, ще каже: „Я и на мен съгради.“ Не е лошо да услужа по този начин, но нямам възможност да услужа на всички. Не че от себе си го правя. Не вземам пари, понеже доста голяма глоба ми туриха. Понеже някой път оставям парите в една кутия, други ходят – да ги раздам. Опитвам ги. Аз ги опитвам колко е вярата им. На някои вярата е доста слаба. Казвам, не оставяйте тези пари, нямам къде да ги туря. В една кутия ги турям и оставям провидението да ги пази. „Те са маловажни работи.“ Аз ги вземам – за мене са важни.

Казвам, ако ти с любов не можеш да привлечеш някого, с лицемерие и с подлост – никога. Ако човек се докача за нищо и никакво – къде е любовта му. Аз в моя ум нямам никак мисълта, да унижа някого. Имам крайно отвръщение от лъжата, от всичките пороци, които хората имат. Някой път те не могат да се справят с тях. Приложете закона. Понеже всяка мисъл, която изпращаме към Бога, ще се върне към нас – той е едно същество чисто – по отношение на Бога никаква нечиста мисъл не може да се задържи. Тогава тя се връща назад, тъй както един камък, който хвърляш нагоре, той ще се върне. Или някой път мяза на един бумеранг – като го хвърлиш, ще се върне към тебе.

Казвам, ние, съвременните хора, със своето безлюбие ние си създаваме своето нещастие. Казваме – човек трябва да бъде добър. Ти като си добър, ти си свободен. Казва: „Той е лош човек, пак е свободен.“ Радвайте се, че сте добър и лош. Понеже – казва – Адам стана като един от нас – познава доброто и злото, трябва да излезе вън от рая. Бог, който познава доброто и злото, знае как да го употребява, понеже Адам стана като един от нас, не знае как да употребява доброто и злото – да го изпъдим из рая навън, да не би да направи по-голяма грешка. Не е лошо, че ходиш в пътя на доброто и злото, ни най-малко не е престъпление. Може да ходиш в този път, и да използваш доброто и злото. Зависи от твоя ум. Ако подчиниш злото на доброто, омразата – на любовта, ти си в правия път. Ако подчиниш лъжата на истината, ако подчиниш грубостта на милосърдието, когато подчиниш всички свои слабости на ония божествени добродетели, то е пътят. Затова сме дошли на земята. Всичките пътища, по които минаваме – да научим тази велика истина.

До нас иде един хубав живот сега. Сега сме в пролетта на божествения свят. Ако в тази пролет ние не придобием добродетелта и бъдем болни и хилави, няма да може да ползваме благата. За да се ползваме от тази пролет, трябва да бъдем здрави. За да бъдем здрави, трябва да бъдем въоръжени с Божията добродетел. Да видиш, че този свят е за тебе създаден, че всичките хора са братя, условие за твоето повдигане. Всичко в света е на своето място. Да се радваш на водата – тя е за твоето благо. Да се радваш на въздуха – той е за твоето благо. Да се радваш на светлината – тя е за твоето благо. Да се радваш на земята – тя е за твоето благо. Тя те носи като един параход в пространството, разхождаш се с години, гледаш хубавото небе – какъв по-хубав параход може да имаш от този, окичен с цветя, с плодове, с яденето, с пиенето. При това вие сте нещастни и казвате: „Като умрем, къде ще бъдем?“ Като умреш, пак тук ще бъдеш. В Бога ще бъдеш, къде ще бъдеш. Като те вика Господ, ще каже: „Пратете го там.“ Ще те пита Господ: „Тебе като те пратих на земята, защо не учи? – Ще те пита – аз те пратих един мъж, ти защо не живя с жена си добре? Аз те пратих майка – ти защо не постъпва добре с децата си? Пратих те учител – ти защо не постъпва добре с учениците си? Аз те пратих слуга – ти защо не постъпва добре с господаря си?“ Всеки ще бъде отговорен. Трябва да живеем и да направим добре нещата – с любов. Да слугуваш с любов, да господаруваш с любов, да бъдеш майка с любов, да бъдеш баща с любов. Каквото и да правиш в света, да го правиш с любов. То е божествено благо. Не е ли с любов, всякога снишава човека. Всички трябва да имаме желанието, който и да е – и богат, и сиромах, в името на любовта, в името на Бога да вършим. Учител си – от любов да си. Майка си – от любов да си. Стражар си – от любов да си. Войник си – от любов да се биеш на бойното поле. Може да се бият хората с любов. Много работи са казани. Те са намясто.

В една картина има хиляди линии – може би десет, двайсет, трийсет хиляди точици, линии, но всичките, събрани в едно, дават един образ на една отлична гениална картина. Но всяка линия в целокупността на картината има свой смисъл. Ако се махне една, липсва нещо на картината. Целият свят, целокупно взет в себе си, добива много хубав смисъл. Отделно ако разгеждаме, няма никакъв смисъл. Туй правилно разбиране е. Ние разбираме цялото. Всичко онова, което става в света, е добро. Всичко онова, което става в света, е зло. Всичко онова, което става в света, е омраза. Всичко онова, което става в света, е любов. Ако всичко в света най-първо става зле и после добре, от долу на горе отиваме. За мене това са посоки на движение на човешката душа. Ако иде злото, радвам се, че сме поели пътя към Бога, връщаме се към своя баща. Ако първо иде доброто, и после злото, казвам, че слизам от Бога, да дам всичките благословения, които Бог ми дал. Като ги раздам, ще обърна другия лист, ще започна със злото и ще свърша с доброто. Затуй слизам отгоре – с доброто започвам и свършвам със злото. Да ви не смущават тия неща.

В живота сега вие искате новото учение. Казвате: „Какво трябва да правим?“ Гледайте всяка една мисъл да бъде пробудена от любов. Любовта да бъде едно подбуждение вътре, тъй както вие разбирате. Ако имате туй подбуждение, вие ще имате един мир, светлина, топлина, сила. Всичко, каквото пожелаете, ще стане. Тогава няма да желаете много работи. Ето аз какво разбирам. Ако аз постъпвам така, ето какво ще бъде. Пътувал съм целия ден, не съм ял – вечерта ще имам една хубава вечеря, толкова хубава, сладка вечеря; ще има хубаво спане, сетне ще стана пак бодър и свеж. На другия ден, така като живея, пак ще имам хубава вечеря. Какво по-хубаво от това? Не ми трябва нищо да нося. Ще кажете: „Пари да имам.“ Парите из въздуха идат. Казвам, парите в този път се търкалят. Като се обърнеш, те спират. Като тръгнеш, и те тръгват. Ти вървиш, и те вървят. Ти се спреш, и те се спрат. В сегашния живот трябва да ги носиш в кесия на гръб. И този порядък е хубав, но той е най-мъчният. Задигнал някой парите от кесията. Идват при мене да ми казват: „Обраха ме. Кажи ни какво да правим.“ Доста голяма сума дават, казват: „Ще дадем двайсет и пет хиляди лева, кажи ни кой ни е обрал.“ Че аз, ако зная, ако мен ми трябват пари, ще ида при онзи, който ви е обрал, ще кажа: „Аз зная, че ти си откраднал парите.“ Ако искам да печеля по този начин за един ден може да стана милионер. Ще кажа: „Ще идеш в затвора.“ Той ще даде. Но нас тия неща не ни съблазняват.

За мене, за мойто разбиране важи една похвала. Тя е следната. Като ви срещнат, да кажат: „Ето един човек, който изпълнява Волята Божия.“ Аз, като срещна един човек, да кажа: „Ето един човек, който изпълнява Волята Божия. Ето една сестра, ето един брат, който изпълнява Волята Божия.“ Няма по-хубава похвала от тази. Желая за бъдеще така да мислите – ето един човек, който върши Волята Божия.

Аз ще ви пожелая туй, което ви говорих днес, никому да го не казвате. Ще ми направите една голяма услуга, да го запазите в тайна. Ако искате, когато просветнат умовете ви, когато сърцата ви се стоплят и сила излиза от вас, тогава го кажете.

Тайна молитва

Тридесет и пета неделна беседа
15 юни 1941 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, човек, две, има, казва, любов, казвам, съм, бог, сега, път, число, хора, дойде, всички, мене, всичко, пари ,

 Неделни беседи , София, 15 Юни 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder