НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Безлюбие и любов

Безлюбие и любов

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, има, земя, обича, казвам, аз, човек, казва, свят, хубаво, сърце, работа, бъде, обичаш, сега, дойде, път, хора ,

 Утрини Слова , София, 18 Май 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

91 Псалом

Молитвата на Царството

В начало бе Словото

Ще ви прочета 13 глава от Първото послание към коринтяните. Много пъти е четена тази глава, какво има в нея? Много работи има още. Човек много пъти е ял, но с едно ядене работа на става.

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам ще съм мед що звънти и кимвал що дрънка.“ Аз съм уверен, че вие по човешки говорите, но не по ангелски още. Сега тепърва по ангелски трябва да се учите да говорите. „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм.“ Сега да е имал някой такава вяра щото и гори да премества? – Няма. Планини? – Не. Гори? – Не. Още по-трудно е. Ако няколко кила не може да премести, няколко милиона изведнъж е още по-трудно. (Прочете Учителят до края главата).

Духът Божий

Да имаме едно малко размишление.

Голямото разнообразие на живота се намира в любовта. Неразположението на хората зависи от количеството и от качеството на любовта, която присъствува. Толкоз години се занимаваме с любовта и тя си остава нещо незнайно. Не може да я уподобим на нищо. Може да я уподобим на плод, но не е плод; може да я уподобим на сила, но не е сила; може да я уподобим на разумност, но не е разумност. Хубавото е, че на нищо не можем да я уподобим. Ако тръгнете къде ще намерите края на земята? На това мяза любовта. Гледате хоризонта, мислите, че там свършва, но друг хоризонт се открива и ако обикаляте десет, двайсет години, ще видите, че ще дойдете пак на същото място. След години пак ще дойдете на същото място, ще се върнете. Ако някой от вас иска да излезе из земята, как ще излезе извън земята. Около земята може да се въртиш, но как ще излезеш извън земята. Представете си, че един ден напуснете земята. Как ще я напуснете, не знаете. Разправяте, че някой отишъл в оня свят. Всеки разправя, но как се отива, не знаете. Но все таки предполагате, че ще идете в оня свят, но как ще идете, не знаете. Сега по какво се различава тоя свят от оня свят. Тоя свят е долу, пък оня свят е горе. Аз бих ви запитал, по какво се отличава сопранът от баса? Казвам: Сопранът е тънък, пък басът е дебел. Тогава как ще определите, какво е тенор и какво е алт? Тенорът е висок, пък алтът е нисък. Хубаво, то е само външно определение.

Добре, вземам буквите. Както вие пишете буквите, то е цяла наука. Наука има в буквите. Може да ви кажа, че вие като идете в училище и като научите буквите и като ги напишете, вие определяте вашето бъдеще. Какво мислите, зависи как пишете буквите. Щастието ви зависи от А по някой път; щастието ви зависи от В, от Г, от една буква зависи. Един ден ако не можете да я напишете както трябва, ще дойде беля на главата ви. Напишеш я хубаво, ще дойде щастието ви. Вие ще кажете: Как може да бъде това? То е суеверие. Дали е суеверие или не, но е един факт. Ако пишете буквата А тънко, вие сте сопран, тънко пеете. Ако пишете А дебело, вие сте бас. Чували ли сте една жена на тънко, кресливо да говори или един мъж бас да говори? Бу-бу. Сега не само тънко да говори, но ако гласът е музикален, защото има тънки гласове, които не са музикални, пискливи са, като че цепят. Бас има музикален, приятен, засяга сърцето ти. Има и кресливи басове. Запример, отива някой да вземе пари, че го развърта банкерът, пита баща му как е, майка му как е, пък нему му трепери сърцето, пари му трябват. Той разпитва за този, онзи, дядо му, а той седи и се притеснява. Той има съображения да разпитва, всичко го интересува, но той пита отдалече дали състоянието на баща ти е добро, нивите ви как са. Казва: Ти пари искаш. Той иска да се осигури как е работата. То са вътрешни подозрения, може би човекът има интерес.

Аз гледам някой как написал А, но по това А аз виждам, че той обича да се облича хубаво, хубаво да си похапва. Когато товариш коня, товари го на свет. После виждам, че потупва децата си вкъщи. В А-то виждам, че той не плаща добре на слугите си. Ако е свещеник, виждам, че не си доизкарва работата, полъгва, нагрубява другите. Ако е учител, не е много от прилежните. Казва: Да мълчиш, аз ще ти кажа какъв е характерът му, да не ме издадеш. Вие питате къде виждам в А това? Как се познава, че обича да полъгва? – Туй няма да ви го кажа. После виждам дали е търпелив, но и туй няма да ви го кажа. Всичко това виждам в А-то. Ако дойде и напише буквата В, виждам, дали е здрав или не, устроен ли е физически добре, как е сърцето, гласът, пулсът му какъв е. От В-то виждам какъв му е умът. По Г-то виждам, каква е волята му. Като се закачи някъде с ченгел, ти пущаш, той не пуща. – Къде е това? – Няма да ви го кажа. Те са тънкости.

Разговарям се веднъж с едного и той казва: Не вярвам това, което не виждам. Казвам: Тук под микроскопа има един предмет, увеличен три хиляди пъти. Погледни. Какво виждаш? Казва: Един голям бръмбар. Извадя и покажа стъклото, какво виждаш? – Нищо. – Че как ти си се заблудил? Под микроскопа виждаш голям бръмбар, без микроскоп нищо не виждаш. Та казвам: Вярващите гледат с микроскоп, невярващите гледат с обикновено око. Туй е разликата. И онзи, който вярва, ако погледне само с око и той нищо няма да види. Туй са обикновени работи. Трябва да минем във вярата. Има една обикновена детинска вяра, в която нещата не са верни. От яйце камила не става, но ако това кажеш на турчина, той ще каже: Ола белир. Бог от всичко може да направи. Нали Писанието казва, че Бог от тия камъни може да направи чада Авраамови.

Та любовта ви трябва да я изучавате като наука. Още като гледам лицето на някой човек, виждам как функционира любовта. Аз най-първо разглеждам любовта от три гледища. Като погледна човека искам да зная дали стомахът разбира любовта. Щом като видя, че стомахът разбира любовта, казвам: Тук има една основа. Второто нещо гледам дали сърцето разбира любовта. Човек има особен цвят, ако сърцето му разбира любовта. И най-после гледам дали умът му разбира любовта, не да разбира, но да има връзка с нея. Ние схващаме любовта, като че нищо общо няма със стомаха. Като те обичат, ще ти сготвят нещо много хубаво. Като идеш някъде, по степента на готвеното може да познаеш и любовта. Като не те обичат, малко лук, пипер, лютеница малко. Като те обичат, ще има нещо точено, баклава хубава, майонеза с яйца, или варени яйца във вода и после полети с прясно масло и червен пипер. Религио зните хора са много скържави в любовта. Светските хора са по щедри, агне ще има, кокошки ще има, майонеза ще има, всичко хубаво, само да знаеш как да ядеш. Вие ще кажете: Какво искаш да кажеш с тия работи? Аз постъпвам като онзи, който имал един приятел и бръкнал в джоба си изважда ръката си и казва: Какво имам в ръката? Ако го улучиш, ще ти го дам. Той бръква и изважда няколко пъти ръката си и онзи все не можел да улучи. Какво значи да улучи? В съвременната лотария вземеш един билет и улучиш, парите дойдат, пък ако не улучиш, пак го туряш в джоба. Вземаш друг билет. Един брат ми разправяше, че похарчил 4 хиляди лева и взел само сто лева. Казвам му: Ти си от вярващите. Всичките неща трябва да ги придобием. Чудни сме ние хората. Казва: Вярвам. Ти придобиваш нещо. Като отидем в училището, трябва да придобием нещо. Ще бъде смешно десет години да се уча да пея и да не мога да пея на свят. Едно изкуство трябва да се придобие. Всички очакват, като идат в оня свят, там да се учат. Моите схващания са малко други. Сутрин слизам от горния свят на земята. По обяд влизам във физическия свят, понаям се хубаво, вечер се връщам в другия свят. Всяка вечер се връщам в дома си. Тук на земята идем само да работим. Свършим си работата и пак подир обяд мислим да се върнем в дома си. Вие мислите за оня свят. Ако те возят в един автомобил и се счупи автомобилът, ти слизаш от него, излизаш навън. Ти може да знаеш да излизаш от автомобила и преди да се е счупил. Да можеш да се качваш и да излизаш от автомобила като е здрав. Да благодариш на шофьора. Той да затвори вратата, пък ти да тръгнеш пеш. Вие искате да идете със счупен автомобил, като няма превозни средства.

Нека дойдем до хубавата страна. Коя е хубавата страна на живота? Ако ида при банкерина да ми даде пари, да ми ги даде без лихва за един неопределен срок. Да ми каже: Върни ми ги, когато обичаш. Казвам: Отличен банкерин. Ако някой човек има такава любов като този банкерин, той ви обича с най-хубавата любов. Друг ви даде пари и определя срок, след една година да му върнете парите, и той не ви иска лихва. И то е хубаво. Казва: Никаква лихва, но парите ще върнеш след една година. Третото положение: Той ти даде парите, но тури 15% лихва и да върнеш парите след три месеца. Казвам: Колко души има в света, които ще ти дадат пари да ги върнеш когато ти искаш без лихва. Има ги, разбира се. Вторите, които ще ти дадат парите и лихва няма да искат, но ще искат след една година да ги върнеш. И третите, които ще ти дадат парите с лихва, и след три месеца да ги върнеш. Има една любов, която е безсрочна, друга със срок и трета със скъпа лихва. Тази скъпата любов е на физическото поле. Тук на земята ние с много голяма лихва даваме любовта. Яли ли сте попарата на любов с голяма лихва? Като говорех веднъж на едни мъж за любовта, той си търси дрехата. Казва: Ти женен ли си? Рекох: Защо? Аз имам друго понятие за женитбата. Рекох: Ти не си женен, защото, ако си женен, нямаше да страдаш. Според мене неженените страдат, женените благуват. А според вас женените страдат, а неженените благуват. Различаваме се по схващанията. На мене са ми казвали: Блажен си, че не си женен. Ти деца отглеждал ли си? Всъщност в света никой не е женен. Светът е едно велико училище. Няма същество свободно. Човек трябва да учи и да разбира предмета, който учи. Ние страдаме от една неразбрана любов. Ние страдаме от туй, което не е любов. В любовта човек не може да страда. Само тя като те погледне и ти се усмихне, достатъчно е. Достатъчно е любовта да ти се усмихне. Тя като те срещне, болест, сиромашия, невежество, всичко това изчезва. Докато я срещнеш е въпросът, като я срещнеш е лесна работа. Оплакваме се, че ние срещаме подаяния на любовта. Като срещнем любовта, то е късмет в света.

Та казвам: Трябва знание. Някой още като ви пише трябва да знаете, обича ли ви този човек или не. Още като ви пише, ще знаете, ще удържи ли неговата любов или не. Няма скрито покрито. При това ние се намираме в един свят и казвате: Не знаем как. Че кога се спъват хората – вечерно време или денем? Вечерно време в отсъствието на светлината. В любовта човек не може да се спъва. В любовта човек не може да бъде скържав, в любовта човек не може невежа да бъде. Той няма защо да се дразни, всичко има. Той е като един богат човек, който има всичко на разположение. Някой път ние мислим, че ако проявим своята любов, ще осиромашеем. Човек не трябва да проявява любовта. Срещам веднъж една майка, до нея седи едно малко момиче, предполагам да е на пет години. Казвам ѝ: Тази обича баща си повече от майка си. Тя направи забележка. Тя обича баща си, но за любов не говори. Обича го, но не ходи да му се оплаква. На майка си, която не обича, на нея всичко разправя, оплаква се. На майка си говори много. Към баща си има вътрешна любов, към майка си външна любов. Сега когато хората външно се обичат, ще се оплакват, че пари нямат, че са болни, че кракът ги боли. Иде при мене една сестра, боли я кракът, гледам уплашила се от болестта, уплашила се да не умре. Доста напреднала сестра, в миналото една от първите по вяра. Като гледам така се уплашила, кракът я заболял, страх я, да не се осакати кракът ѝ, нещо като живеница. Говоря ѝ тъй: Ти любовна работа имаш. Има един, който те обича, скрил се в крака, че го целува, че от целувки се подул кракът. – Сериозно ли говориш? Сериозно мисля, така е. Това е любовна работа. Според мене, всичките болести са любовна работа. Боли те глава, любовна работа е. Боли те сърцето, любовна работа е. Боли те гърбът, любовна работа е. Това е наука, ще го проверите. Няма какво да ви казвам да вярвате. Казвам: Това е биволска пастърма. Вярваш? Дам ти, вкусиш я. Ябълка е това. Ти не вярваш. Казвам: Опитай я. Нося една круша. Казвам: Това е круша. Не вярваш? Ти опиташ. Ти като опиташ, разбираш. Туй, което разбираш е понятно. Сега говоря за биволската пастърма, че отлична е тази биволска пастърма. Човек, който иска да усъвършенствува любовта си, той яде биволска пастърма. Знаете, какво дълбоко чувство има бивола. Виждали ли сте характера на бивола? Ако един бивол, господарят го пусне в гората да пасе и на сутринта носи торбата и извика: Караманчо! Биволът веднага като чуе гласът на господаря си, ще се обади, ще дойде. Иди викай вола, викай коня, не идват. Но биволът като викаш иде. Казвам: Биволската пастърма е любовна пастърма. Затова по някой път я употребявайте. Там се искат здрави зъби.

Любовта обича богатите хора. В какво седи богатството? Ако в любовта не можеш да направиш една жертва, да се проявиш, ние говорим за детската любов. Майката е силна, когато служи на детето. Виждаме майката служи на детето, то още не е проявило любовта. Тази майка по 4–5 пъти става на вечер да услужи на детето. Ако нямаше любов, щеше да спи. При най-малкото заплакване става. Майката е силна, приятно ѝ е. Ни най-малко не се оплаква, приятно ѝ е да служи на това дете. Казвам: Ако ние нямаме любовта на майката към всяка една мисъл, която се проявява в нас, защото мисълта може да е слаба като детето. Едно чувство може да е слабо като едно малко дете. Една постъпка може да е слаба като едно малко дете. Ти като майката ще станеш, ще услужиш на това дете от любов. Мислите крепнат в любовта. Ако по този начин бихме живели, тогава главата ни ще се оформи хубаво. Ако постъпваме по този начин, гърдите ни ще се оформят хубаво. Ако постъпваме по любов, това краката, ръцете, цялото тяло ще се оформи хубаво по правилата на любовта. Казвате: Какво нещо е любовта? Като дойде любовта, ще създаде такива очи хубави, че ще виждаш най-красивите хора. Любовта като дойде оформя най-хубавата уста, ще ти даде най-хубавите неща да ги вкусиш. Любовта като дойде, оформява най-хубавите уши, ще слушаш най-сладките гласове. Извън нас ще стане това. Какво нещо е любовта? Ти любовта ще проверяваш със своята мисъл, ще проверяваш със своето сърце, ще проверяваш със своята воля, с очите си, с ушите си, с носа си, с устата си, с всичко ще проверяваш любовта. Вие имали ли сте случай да ви пипне едно същество, което ви обича? Като ви пипне целия ден ще ви бъде приятно, че ви е пипнало, като че мед тече. Или даде ви нещо, то е талисман. Туй е разбирането. Казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек, за да слезе на земята, е трябвало да стане много малък, толкова малък, че да бъде невидим. Защото има една зона около земята, която обгръща земята и не пуща да се мине през нея. Много хора за да минат хората от там, трябва да ги не виждат. Тази зона за да се мине, трябва да не те видят. Като те видят, спират те, казват: Не се позволява. Когато отиваш за другия свят, ти трябва да станеш толкоз малък, че да не те видят. Щом те видят и искаш да минеш, не се позволява. Ще те спрат. Ако си малък, може да минеш през някоя вратичка контрабанда. Сега вие ще ме питате: Това вярно ли е? За мене е вярно, аз съм минавал през такава дупка. Сега каква е тази малка дупка? Ще бъдеш невидим, нищо повече. Туй, което не се вижда, е приятно. Туй, което се вижда, то става голямо.

Ако вие се намерите пред някоя голяма планина, че тя хвърля сянка върху вас, какво трябва да правите? Ако планината хвърля сутрин сянка върху вас, ще ви бъде ли приятно? Ако вечерно време или на обяд хвърля сянка, тогава какво ще бъде? Ако някой ми каже, че планината хвърля сянка сутрин, зная, че се намира при лоши условия. Ако вечерно време хвърля сянка, пак се намира при лоши условия. Ти щом си до една планина, не трябва да хвърля сянка, ти трябва да бъдеш далеч от планината. Когато обичате някого, къде трябва да бъдете? Казвате: Как да не бъдем близо? Когато слънцето грее планината, ти трябва да бъдеш на тази страна, дето слънцето грее. Щом се премести слънцето и ти се премести. Отдето е слънцето и ти бъди оттам, че да не хвърля сянка. Когато обичаш един човек, трябва да се въртиш около него. Щом не се въртиш, работата е зле. Казвате: Да се въртя ли? Ще се въртиш, какво ще правиш? Ако колелото не се върти, какво ще стане? Колата не върви. Ако конят не се движи, колата пак не върви. Ние от сутрин до вечер се въртим. Движение в нас трябва. Ние искаме да спре движението. Искаме да не мислим, искаме да не чувстваме. То са относителни неща. С какво може да се замести страданието? – С радост. С какво може да се замести радостта? – Със страдание. Защото радостта като страда, почива си. Страданието като се радва, почива си. Радостта е почивка за страданието. Страданието е почивка за радостта. Тъй гледам аз на нещата. Това е философия. Защо страдаме? – Почиваме си. Скърбим, почиваме си. И радостта трябва да почива. Да се радваме, това е отлична, голяма работа. После като страдаш, пак е работа. И при страданието трябва да почиваме и при радостта трябва да почиваме. Почивката при радостта е страданието: почивката при скръбта е радостта. Два процеса имаме. Радостта това е пътят на любовта. Тъй като гледам, ще видя, че този път е красив. Ако минеш по един път и си затвориш очите, ти ще се блъскаш. Ти страдаш, понеже очите ти не са отворени. Ако твоите очи са отворени, ти няма да се блъскаш, пътят ще бъде гладък. Ако си минал в живота, че нищо не си чул, глух си. Ако си чул хубавата музика на любовта, щастлив ще бъдеш. Ако твоята уста е затворена, че никога не си ял, тогава няма да опиташ благата, които Бог е дал. Казва: Много е отворена устата. Аз се радвам, че устата е отворена. Хубаво е да бъде устата отворена.

Вие поне имате ли едного, когото обичате и да имате един, който да ви обича? Трябва да имате двама души: един отвън и един отвътре. На единия няма да казвате. Двама души трябва да имате, на единия ще си казвате само радостите, той е отвътре, на другия, когото обичате, ще си казвате само скърбите. Двама души човек може да обича. Единият го наричам приятел на скръбта, другия го наричам приятел на радостта. Всеки от вас, който има двама приятели, като идеш при приятеля на радостта, ще говориш само за радостта. Образува се едно ново движение на човешкото сърце и на човешката мисъл, има светлина. Често цитират апостол Павел, който казва: „Ще се похваля със скръбта си.“ Христос казва: „Имам чаша на страдание да пия. Имам чаша да пия и колко се утеснява душата ми докато я изпия.“ След като мина скръбта, казва: „Даде ми се всяка власт на земята и на небето.“ То е радостта. „Идете, казва, по света и работете. Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Вие отивате при някой банкерин, искате пари. Най-първо, ако аз съм на вашето място, няма да искам пари от никого, но ще го попитам: Може ли да си подпишете името. От това как ще се подпише, аз вече ще зная, ще ми даде ли пари или не. Най-първо ако той е Атанас, той като един ат ще те хвърли, ще вдигне опашка и ще те остави да вървиш пеш. Сега не считайте това за упрек, но то е само изяснение. Ние съвременните хора се съмняваме. Казвате: Господ я ни слуша, я не. Че на какво основание твърдите това? Трябва да имаш вяра. Господ ще те попита защо се съмняваш? Кои са доказателствата, че не можеш да вярваш? Казваш: Не вярвам. Господ ти казва: Какво направих, че не вярваш, на кое основание? Как ще докажеш? Казваш: Иска да ме излъже. Не може така да твърдиш, всяко нещо, което поддържаш, трябва да е обосновано. Ако вярваш, ако не вярваш, ако обичаш, ако не обичаш – всяко нещо трябва да бъде обосновано. Казвам: Кое е онова, което ти е дало повод, че не вярваш? Има нещо. Кое е онова, което ти даде повод да не вярваш в любовта? Казваш: Не вярвам в любовта. Но всички блага в живота произтичат от любовта. Там, дето има любов, всичко добре върви. Там, дето любовта престава, нещата постепенно се влошават. Ако майката обича детето, то ще бъде здраво. Някой път здравето на детето зависи от здравето на майката и бащата. Ако майката обича детето, туй дете може да е хилаво, но то постепенно ще се съвземе. И най-здравото дете, ако баща му и майка му не са го обичали, то рано ще умре. Човек, когото обичаш, ще живее дълго време. Ако рано умре някой, не го обичат. Христос защо умря рано? Защото не го обичаха, насила го умъртвиха. Разпнаха го, защото не го обичаха. Казваха: Да си върви, не го искаме. Той не искаше да умре. Три пъти се моли, ако може тази чаша да го отмине, но ако не може, той ще я изпие.

Казвам: Ние съвременните хора страдаме от безлюбие. Къде е безлюбието? Безлюбието не произтича от Бога, но от околните хора, от окръжаващата среда. Най-първо безлюбието произтича от майка ти, от брата ти, от сестра ти, от близките ти роднини, после от далечните по плът роднини. И с храната е същото. Има храни хармонични, техните трептения са хармонични с вашия живот. Те са храни, които ние обичаме. Яж храна, която обичаш, ако искаш да бъдеш здрав. Ако искаш да бъдеш здрав, не яж храна, която не обичаш. Никога не пий вода, която не обичаш. Никога не чети книги, които не обичаш. Чети това, което обичаш. Любовта да бъде подбудителната причина. То е единственото, най-разумното нещо. Ще попитате: Нашата любов, както ние сме мислили не е ли? Вашата любов в различните възрасти е друга. В детинството ние сме мислили по един начин. Като станем възрастни не мислим като децата. Според мене една нова квалификация трябва. В детинството на една година постъпваш по един начин, в млади години правиш по друг начин. Като станеш възрастен правиш по трети начин.

За мене стари хора на земята няма. Чин за стари хора на земята няма. Затуй като дойде до старостта, заминава за другия свят. Старите отиват да живеят в оня свят. Тук живеят хората в детството, младостта и възрастните. Старият отива в оня свят. И от толкоз милиони години досега се набрали само 24 старци и сега се образува място за още един старец. Тук на земята има милиони стари хора, а в небето има само 24 старци. Тук старите Господ ги наспорил, че с кош да ги носиш. Иде ми на ум онзи анекдот, за един баща, който остарял и синът вече искал да си иде в оня свят, бил на 120 години. Казва синът: Няма да умре, затова ще го изнеса от къщи. Туря го в един кош, носи го да го остави в гората да умре. Детето му и то тръгнало с него. Оставил дядото, оставил си коша. Детето казва: Вземи коша, няма аз с какво да те изнеса, като остарееш. Онзи кош, с който ще носят хората, ще носят и нас. Помнете, така е. Казвам: Трябва ни онова разумно и пълно доверие в Онзи, Който ни е пратил тук. Като помислим за Този, Който ни е пратил, да не усетим вече скръбта, страданията да изчезнат от нас, да бъдем готови за всички жертви при всички условия. Апостол Павел казва: „Ако мисля по човешки и ангелски, а любов нямам, нищо не съм. Ако страдам по човешки и по ангелски, а любов нямам, нищо не съм. Ако постъпвам по човешки и по ангелски, а любов нямам, нищо не съм.“

Сега по някой път питате, дали трябва да се целуваме. Целувките са забранени, понеже чрез целувките много болести се предават. Ако целунеш прокажения, ще те хване проказата; ако е сифилистичен и ти го целунеш, може да те хване сифилисът. Проказата се явява от безлюбие, сифилисът се проявява от безлюбие. Всичките болести това са състояние на безлюбие. Здравето на света е резултат на любовта. Казвам: Трябва да внесем най-първо любовта в нашата мисъл, да не ни е страх. Няма какво да говориш за любовта. Лъжа е да говориш за онова, което го нямаш. Ти имаш десет лева и казваш, че имаш двайсет лева. 10-те това е лъжа. Значи ще признаеш само онова, което чувствуваш, което имаш. Питам те колко пари имаш. На себе си ще кажеш, че имаш десет лева, на другите ще кажеш, че не можеш да им кажеш. Няма да кажеш, че имаш 20. Ако нямам нищо в джоба си, може да му кажа, не съм длъжен да му кажа колко имам в джоба си. То е моя работа. Може да кажа колко пари имам в джоба само на онзи, когото обичам. Ако дойде някой, когото не обичам, на него нищо не му казвам. Дойде някой, когото обичам, половината, което имам в джоба, давам му. Щом не го обичам, нищо не му давам. Когато не обичате, джобът ви е празен, когато обичате, джобът ви е пълен. Когато обичате, умът е пълен, сърцето е пълно, тялото е пълно. Когато не обичате, празно е, болести има, вътрешна празнота има.

Нашият ум трябва да се напълни само с мислите на любовта. Те са звонкови монети. Нашето сърце трябва да се напълни с чувствата на любовта. Те са звонкови монети на земята. Всеки ден трябва да припечелваме по нещо. Всеки, който прави добро, прави добро на себе си. Всеки, който мисли любовно, то е заради нещо; всеки, който чувствува любовно, то е заради нещо. Ние сме като езеро след като се препълни, ще потече навън река. Докато не се напълни езерото, не може да потече реката. Сега хората са езера, които още се пълнят. Някои са се напълнили, те са потекли. Аз тъй гледам. Някои се пълнят и за бъдеще ще се проявят. Та казвам: Не подпушвайте езерата си. Които сте потекли, не подпушвайте езерата си. Работата е опасна. Един котел щом се нагорещи, излиза пара от него. Ако не пуща парата да се прояви, той ще се пукне. Онзи, който има вода, но няма огън отдолу, не очаквайте от него. Запалете го, движението ще дойде.

Сега някои питат: Защо ми е туй сърце? Какво да ви даде Господ? Какво сърце да ви даде Господ: биволско, кокоше сърце, лъвско сърце или змийско сърце? Една сестра казва, че змийското сърце е за цяр. Като го изядеш, от една лоша болест изведнъж ще се излекуваш. Не съм го опитал, но може да направя опит.

Вяра се изисква, непреодолима вяра се изисква. Да вярваме в нашия ум и в умовете на всичките хора. Да вярваме в нашето сърце и в сърцата на всичките хора. Да вярваме и в нашата воля. Под нашата воля разбирам, волята Божия, която действува в нас, която действува и в другите. То е новият път, по който трябва да вървим. Когато обичаш някого, не виждаш нищо лошо в него. Но като не обичаш, казваш: Не ме бутай, стой надалеч. А пък щом обичаш някого, искаш да бъдеш наблизо. Близостта е движение. Хората, които се движат бързо са наблизо. Аз като имам приятели от слънцето, за осем минути идат и аз за осем минути отивам на слънцето с обикновената кола на светлината.И тъй осем минути от тук до там и осем обратно, 16 минути. – Сега как да го разбираме? Разбирайте го за себе си, не го разправяйте навън. Ако кажете – нашият Учител ходи на слънцето, какво ще разберат. Отива по един начин. Как отива? Че ходи на слънцето, ходи. За мене всичките светли мисли се от слънцето идат. Те са благословението на тия същества, които слизат в лъчите. Вие по някой път искате да видите ангелите. Ангелите постоянно слизат на земята и си заминават. Хората не ги виждат. Писано е в Стария завет, че по някой път са виждали ангели. Ангелите постоянно идат. Когато ангелът мине край тебе, усещаш една радост. Нищо не си видял, но като си замине ангелът, почувствуваш една вътрешна скръб. Благодарение на тия ангели, които носят Божията любов, слизат на земята и всички казват: Учете се добре, работете добре! Учение, работа, учение, работа! Един ангел като слиза и се качва на слънцето не му е мъчно. Вас като ви карат на работа, искате специална работа. По-хубава работа от учението няма в света. Знаеш, колко хубаво е човек да пее. Знаеш, колко хубаво е човек да рисува. Знаеш колко хубаво е човек да пише писма. Вие седите някой път и не знаете какво правите. Ти казваш, че обичаш, но за да обичаш, писал ли си О-то? Само О-то като напишеш, аз може да зная обичаш ли. Другото няма нужда да пишеш. За любовта само Л-то, ако можеш да напишеш, ще можеш да напишеш и другите работи. За богатството само Б-то може да напишеш и аз може да зная, ще станеш ли богат или няма да станеш. Вас ви се вижда странно. Първата буква, това е умът. Ако имаш ум работи, всичко може да направиш. Ако умът не работи, всичките други сили, които са свързани с ума, не работят. Ако умът, първата сила работи добре, всичките други сили, които са свързани с него, ще работят добре. Казвам: Като станеш сутрин, ще напишеш първата буква. Ще мислиш за светлината. Това е човешкият ум. Ще мислиш за топлината, това е човешкото сърце. За да накараш ума си да работи, непременно сърцето ти трябва да работи. Понеже сърцето представя материал за човешкия ум. Когато сърцето обеднява, умът забогатява, когато сърцето забогатява, умът обеднява. Така трябва да бъде. Сърцето работи с материалите на ума, умът работи с материалите на сърцето. Затуй по някой път казваме, че електричеството е свързано с ума, а магнетизмът е свързан със сърцето. Когато магнетизмът започва да намалява, започват да истиват ръцете, краката. Светли мисли има. Когато електричеството намалява, тогава магнетизмът се увеличава. Щом се увеличава магнетизмът, увеличава се топлината. Вие имате нормално състояние. Един човек е болен. Искате да възстановите неговото здраве. Ще увеличите неговата топлина. Ще превърнете част от неговите мисли в чувства и чувствата ще произведат необходимата топлина, която в дадения случай е необходима за здравето. Смяна трябва да става в чувствата и мислите вътре в човека. Сега вас ви се вижда като противоречие, как така да се намали мисълта, деятелността на мисълта. В някои случаи трябва да се намали, за да се увеличат чувствата. В друг случай трябва да се намалят чувствата, за да се увеличи деятелността на ума. Някой път трябва да се намали деятелността на чувствата, друг път трябва да се намали деятелността на ума. Любовта е онзи велик закон, който регулира човешките мисли, регулира и човешките чувства и човешките постъпки. И тъй трябва да обичаме, за да се регулират нашите мисли. Щом мисълта е регулирана, то е в полза на човека. Щом чувствата са регулирани, то е в полза на човека. Щом волята е регулирана, то е в полза на човека. Три неща трябва да регулира любовта, за да можем на земята да живеем както трябва. Трябва да бъдеш богат на земята. Богат със здраве, богат с мисъл, богат с чувства. В това отношение богатството е необходимо. Материалното богатство трябва да е свързано с духовното. Христос казва: Не събирайте богатства на земята, но събирайте съкровища, дето никой не може да ви ги вземе. На земята колкото имате ще ви го вземат. Колко от вашето богатство може да го пренесете в другия свят?

Онези от вас, на които езерата са пълни, да потекат. Тогава аз бих желал всички да се познавате. Аз виждам много хубави работи във вас, които не сте проявили. Според мене, дойде някой човек иска да ми каже, че ме обича, аз искам да ми изпее една песен. Като изпее песента хубаво, обича ме. Някой друг дойде, не искам да ми каже, че ме обича, но само като ме погледне хубаво, то е достатъчно, като ме погледне както трябва. Като ме огрее слънцето как познавам, че ме обича? Ние искаме сега другите хора да бъдат проводници на хубавото в света. Най-първо ние трябва да бъдем проводници. Очите ни да бъдат проводници, ушите ни да бъдат проводници, устата ни да бъде проводник, всяка частица от нас да бъде проводник на онова Великото в света. Нашето благо е благо за цялото човечество.

Първото нещо: Здравето на човека зависи от любовта. Ако си болен, любовта ти е малка, непроявена. Причината може да е във вашия ум, причината може да е във вашето сърце, причината може да е във вашата воля. Следователно, отмахнете причината от ума си, от сърцето си, за да дойде здравето. Щом придобиете здравето, вие ще имате едно отлично разположение на духа. Всяка работа ще може да я свършите добре, тъй както трябва. Ако вие владеете ума си, ако вие владеете сърцето си, не да му заповядвате, но да бъдете като малките деца. „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ При Господа като идем, няма да се похвалим с нашия кръст. Господ обича малките работи. Колкото са по-малки, толкова по-добре. Като те види голям, не обръща внимание. Като те види малък, че никой не обръща внимание на теб, Той ще ти обърне внимание. При Него важат малките, не големите.

Има пет души, които ви обичат. Очите ви обичат, понеже постоянно влиза светлината. Ушите ви обичат, понеже постоянно влиза звук. Носът ви обича, понеже уханието влиза. Яденето ви обича, водата ви обича. Колко работи има, които ви обичат, които постоянно идат. Радвайте се на онези, които ви обичат.

Отче наш.

23. Утринно слово
18.V.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, има, земя, обича, казвам, аз, човек, казва, свят, хубаво, сърце, работа, бъде, обичаш, сега, дойде, път, хора ,

 Утрини Слова , София, 18 Май 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder