НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Музика и здраве

СТАР ПРАВОПИС

Музика и здраве

Най-често използвани думи в беседата: има, любов, аз, казва, сега, може, сестра, музика, всичко, дойде, хора, един, казвам, слънце ,

Общ Окултен клас , София, 2 Април 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче нашъ.

Всичко въ живота е постижимо.

Пишете върху темата „Най-лесната работа въ свѣта“.

Всички вие имате едно погрѣшно схващане въ музиката. Имашъ единъ инструментъ, мислишъ, че отъ цигулката излиза музиката. Никаква музика не излиза отъ цигулката, нито отъ органа, нито отъ пианото. Музиката е единъ вѫтрешенъ процесъ на живота. Тя излиза отъ човѣка. Тамъ сѫ законитѣ. Инструментътъ е само условие, както радиото. Слушате, радиото ви говори, но говорътъ въ радиото не се образува. То е само едно условие. Онова, което става въ човѣшкия мозъкъ, то се проектира. Музиката е изразъ на онази вѣчна хармония. Тя е единствениятъ признакъ, че сте здрави. Щомъ не искашъ да пѣешъ, щомъ не искашъ да обичашъ – ти си боленъ човѣкъ, то е мѣрката. Щомъ си разположенъ, ти тананикашъ вѫтре, ти си здравъ. Та казвамъ: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трѣбва да развиете слуха, да схващате отвѫтре какъ излиза музиката. Майката трѣбва да пѣе сопранъ, бащата трѣбва да пѣе басъ, синътъ трѣбва да пѣе теноръ и дъщерята алтъ. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бѫде първокласенъ сопранъ, бащата – първокласенъ басъ, синътъ – първокласенъ теноръ и дъщерята – първокласенъ алтъ. Имате вече идеалното семейство. Ако свирятъ, майката – първа цигулка, бащата – контрабасъ, синътъ – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това сѫ само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколѣния трѣбва да минатъ. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие. Тогава намѣсто музиката идатъ разни дрязги, които създаватъ хиляди тревоги. Тревожите се за нищо и никакво. Нѣкой пѫть капелмайсторътъ се тревожи за една нота. Въ музиката погрѣшки не може да ставатъ. Тамъ, дето ставатъ погрѣшки, то не е музика. Нѣкой пѫть ви се струва, че има дисхармония. То е когато съчетавате две гами или два тона, които не си хармониратъ. Всѣки тонъ самъ по себе си е хармониченъ, но заедно тоноветѣ не си хармониратъ.



Казвамъ: И въ музиката имате плюсъ, положителна музика, слънчева музика е. Минусъ е земната музика. Дава равенство. Следъ това имате минусъ и плюсъ. То сѫ процеси на музиката. Плюсъ съ плюсъ се отблъскватъ и минусъ съ минусъ се отблъскватъ . Плюсъ съ минусъ се привличатъ . Имате два плюса и въ срѣдата минусъ. Това е военната музика. Тамъ има състезание на два тона, които се биятъ. Минусътъ е поле, за което се биятъ кой да го вземе. Има бумъ-бумъ. Слушате тази военна музика. Това е по-мека музика. Тукъ сѫ две моми, които се борятъ за единъ момъкъ. Вие ще кажете, че тази работа е неразбрана. То е техника, технически е така. Знаете, когато две моми музикално се борятъ – и дветѣ пѣятъ, като сѫ пѣвици или пъкъ едната ще свири, другата ще пѣе. Той ще си даде ухото да слуша.

Сега азъ толкозъ пѫти съмъ говорилъ за любовьта и вие казвате: „Любовь“. Че вие трѣбва да се научите какъ да постѫпавате въ любовьта. Запримѣръ, ако вие бѣхте писали една тема върху любовьта, какво бихте писали? Ще пишете както въ романитѣ, че тя припаднала, че той припадналъ. Това не е никаква любовь, който припада. Припада човѣкъ отъ страхъ. Първото нѣщо, азъ да ви представя какво нѣщо е любовьта, какъ действува. Момъкътъ си има хубава кѫща, хубаво облѣченъ е, всичко въ кѫщи има, но нѣма кибритъ. Вечерно време на тъмно седи, нѣма свѣтлина, не знае какъ да си запали свѣщьта. Като влѣзе момата, (тя) ще запали свѣщьта, той ще ѝ каже: „Много ти благодаря, че запали тази свѣщь“. То е любовь. Ще кажете: „Това е достатъчно“. Но това е началото на любовьта. Второто положение – какво прави момата? Момъкътъ всичко има, свѣтлина има, дърва има, брашно има, всичко има. Но огънь нѣма. Той знае какъ да си запали огъня и какъ да си омѣси хлѣба. Дойде тази мома, влѣзе вѫтре, запали му огъня, омѣси му питата. Казва той: „Много ти благодаря“. Третото положение на любовьта: той всичко си има, но е окѫсанъ, само дрипи отгоре му. Платове има, но не знае какъ да ги ушие. Дойде момата изведнажъ, скрои му гащи, ушие му, скрои му риза, ушие я, дрехи му ушие. Туй положение кое (е) на любовьта? Първо внесе свѣтлина, после запали огъня, омѣси хлѣба, третото положение – направи му дрехи. Четвъртото – той всичко има, книги има, но не знае да чете. Тя ще го посети, открива му азбуката. (Той) казва: „Много ти благодаря, ти ми отвори очитѣ“. Туй е четвъртото (положение). Петото положение е, че той не знае да се моли, на църква не е ходилъ. Тя го заведе на църква. Туй е се любовь, разбира се. И още колко други работи има. Че човѣкъ трѣбва да знае какъ да постѫпва. Помнете, че никога не може да ви обичатъ, невъзможно е. То сѫ стари понятия за любовьта, които имате. Казвате: „Мене не ме обичатъ“. Що ще те обичатъ хората? Щомъ каже нѣкой, че „мене не ме обичатъ хората“, то значи, че той не е обичалъ. Ти щомъ се оплаквашъ – ти си беденъ човѣкъ, никому добро не можешъ да направишъ. Ти щомъ се оплаквашъ – никаква Божествена работа не можешъ да свършишъ.

Та първото нѣщо – вие искате хората да ви обичатъ. Щомъ искате другитѣ да ви обичатъ, трѣбва да знаете и вие да обичате. Щомъ азъ обичамъ, не се интересувамъ дали ме обичатъ или не ме обичатъ. Азъ изявявамъ Божията Любовь, азъ съмъ единъ изворъ и се радвамъ на онова, което изтича отъ мене. Радвамъ се на любовьта, която иде отгоре, имамъ връзка съ Бога. На хората искамъ да имъ дамъ единъ начинъ какъ да се обичатъ. Ще кажа азъ: „Азъ обичамъ хората“. Азъ се ползувамъ отъ тази любовь. Когато обичамъ, азъ съмъ здравъ човѣкъ, ползувамъ себе си. Азъ ви обичамъ, вие сте само едно условие за мене. Азъ се ползувамъ. Нѣкой казва: „Азъ го обичамъ“. Той се ползува, Богъ го благославя. Ако нѣкой не приема моята любовь, той не се ползува. Когото обичамъ, ако той не приема моята любовь, той ще боледува. Ако възприеме любовьта – ще бѫде здравъ, всичко ще му върви. Азъ, ако обичамъ, ползувамъ себе си. Онзи, който приема любовьта, той се ползува. Ако азъ не обичамъ, вредя на себе си. Ако той не възприема моята любовь, вреди на себе си. Обратното: той, като ме обича – ползува себе си. Азъ, като възприемамъ неговата любовь – азъ се ползувамъ. Този законъ нѣма изключение. Азъ тъй разбирамъ. (Нѣкой) казва: „Азъ нищо не разбирамъ“. Ти после ще разберешъ, когато започнешъ съ любовьта. Докато не обичашъ, никакво разбиране нѣмашъ. Казва нѣкой: „Азъ много зная за любовьта“. Нищо не знаешъ за любовьта. Че го излъгала нѣкоя мома. Любовьта не го е излъгала. Излъгало го безлюбието. Сега ще ми говори, че сѫ го излъгали момитѣ. Хубаво, въ какво сѫ го излъгали момитѣ? Какво може да го излъже една мома? Нѣкой отъ васъ има ли, който да е лъганъ?

Ние сега говоримъ принципиално за живота, не частично. Нѣкой пѫть минавашъ по моста, счупи се гредата. Не че искашъ да се счупи. Като минава единъ човѣкъ и мостътъ се счупи, показва, че мостътъ не е здравъ. Та казвамъ: Първото нѣщо – трѣбва да имаме едно правилно понятие за онова, отъ което зависи живота ни. Насъ отъ любовьта ни е срамъ. Да те е срамъ, когато не обичашъ. Не да те е срамъ, когато обичашъ. Ако срамътъ иде отъ уважение – нѣщо свещено е. Най-после съвременнитѣ философи казватъ: „Нѣма любовь въ свѣта“. Слънцето изгрѣва по любовь. Дърветата растатъ по любовь. Рѣкитѣ текатъ по любовь. Вѣтърътъ вѣе по любовь. Всичко въ свѣта става по любовь. Земята въ свѣта се движи по любовь, тича въ пространството, гони нѣкого по любовь. Слънцето въ свѣта се движи отъ любовь. Всичко въ свѣта се движи отъ любовь. Хората се раждатъ по любовь, умиратъ по любовь. Когато човѣкъ умира по любовь – то е спасение. Когато умира безъ любовь – то е адътъ. Когато умира безъ любовь – въ ада е. Когато умира съ любовь – въ рая е. Когато се ражда съ любовь – благува на земята. Когато се ражда безъ любовь – страда. Сѫщиятъ законъ. Всичкитѣ страдания въ свѣта произтичатъ отъ безлюбие. Всичкитѣ радости и блага произтичатъ отъ любовьта. Тъй седи общото правило.

Сега азъ се спирамъ върху този въпросъ, понеже като станете на 40, 50 години, 60 години, ще мислите, че сте остарѣли. Че какво си остарѣлъ? Не си обичалъ на свѣтъ, не си училъ на свѣтъ. Какво си остарѣлъ? Не си работилъ на свѣтъ. Нѣкой пѫть казвате: „Срамота е да се говори за такива работи“. Оставили сте тази наука само за младитѣ да си говорятъ вечерно време безъ свѣщь. Не. Вечерната любовь, тя е хубава, ако отвѫтре има свѣтлина, ако отвѫтре има запалена свѣщь. Въ любовьта огнището трѣбва да бѫде запалено въ сърдцето. Следъ туй трѣбва да гори и на физическото поле любовьта. Когато слънцето изгрѣва, то е започването на любовьта. Щомъ е нощь въ живота, ти не може да имашъ никаква любовь.

Казвамъ: Първото проявление на любовьта въ човѣка е едно състояние, пробуждане на неговия умъ, пробуждане на неговото сърдце и събуждане на неговата тѣлесна деятелность. Щомъ си здравъ, ти вече пѣешъ. Трѣбва да знаешъ, (че) ако съвсемъ не ти се пѣе, трѣбва да знаешъ, че скоро ще заминешъ за другия свѣтъ. Туй да го знаете. Щомъ нѣкой пѣе, той е здравъ. Пѣене трѣбва да има. Нѣкой и като охка, има пѣене въ охкането. Като чуя нѣкой боленъ какъ охка, казвамъ: Този нѣма да умре. Веднажъ ме повикаха при единъ боленъ на умиране. Слушамъ какъ пѣе. Казвамъ на сестрата: Не бой се, той не ще умре, той ще оздравѣе. Като престане да пѣе човѣкъ, подписанъ му е паспортътъ за другия свѣтъ. Преди три–четири месеца дойде при мене единъ генералъ, казва ми: „Свърши се“. Като седи, слушамъ дишането му, не пѣе. Казва: „Моята се свърши“. Ако не пѣешъ, рекохъ, ще се свърши. Не се минаха три месеца и замина на другия свѣтъ.

Казвамъ: Може да продължите живота си. (Нѣкой) казва: „Защо ще пѣя? Нека Господь да ми даде животъ, тогава ще пѣя“. Че ти досега на Господь не си пѣлъ. Кой отъ васъ е пѣлъ на Господа? Изгрѣе слънцето – изпѣѝ една пѣсень. Видишъ една цъвнала круша – изпѣѝ една пѣсень. Видишъ една рѣка тече – изпѣѝ една пѣсень. Казва: „Ще ида да пѣя, като видя една круша цъвнала“. Видишъ гроздето узрѣло – изпѣѝ една пѣсень, откѫсни единъ гроздъ. Навсѣкѫде въ пѣенето човѣкъ да изразява своята благодарность, хармонично да пѣе. Казвамъ: Това е единъ истински начинъ за самовъзпитание. Ако така не мислите, не можете да имате прогресъ. Азъ съмъ правилъ опити, опити. Навсѣкѫде като влѣза, чувствувамъ, че хората не сѫ разположени, тѣ не пѣятъ. Щомъ влѣза, имамъ разположение да пѣя, тия хора сѫ здрави. Казвамъ: Тукъ трѣбва да пѣете. Та сега азъ обръщамъ внимание – трѣбва да пѣете. Нѣкой пѫть ви слушамъ отгоре какъ пѣете, нѣкой пѫть пѣете много хубаво. Казвамъ: Добре отиватъ. Та и здрави, и болни като станете – пѣйте. После – никога не критикувайте музиката. Вие ще кажете: „Не може да пѣе той“. Ами и ти не можешъ да пѣешъ. Ти критикувашъ себе си. Научи се да пѣешъ и свиришъ. Научете се поне една пѣсень да пѣете, която можете да я изпѣете хубаво. Една пѣсень, но на свѣтъ да я изпѣете. Може да е отъ три, четири реда. Може да кажемъ: „Вдъхновение, ти носишъ Божие благословение, изобилна свѣтлина, миренъ животъ“. Нѣкой отъ васъ ще кажатъ: „Защо не дойде на млади години? Сега на 40–50 години да пѣемъ, какво ще кажатъ хората?“ Да се каратъ две сестри – то е въ реда на нѣщата, а да пѣете? Две сестри на 60 години, като се каратъ, доста поумнѣли. Азъ бихъ желалъ да се каратъ музикално, както въ оперитѣ. Като застанатъ, едната сестра да пѣе: „Мари сестра, днесъ ти какво си казала? Ами сестра, знаешъ ли ти какво си казала? Ами ти, знаешъ ли, че азъ не мога да търпя. Азъ не мога да търпя, сестра“. /Учительтъ пѣе тѣзи думи/. Тогава другата сестра какво трѣбва да ѝ отговори? Защо нѣкои хора не сѫ весели? Нѣкои хора иматъ развитъ този центъръ на веселието. Нѣкои хора иматъ този центъръ на силнитѣ контрасти, виждатъ голѣмитѣ противоречия. Онѣзи не могатъ да виждатъ нищо смѣшно, веселието не може да се роди. Челото малко трѣбва да се развие.

Въ всичкитѣ нѣща човѣкъ трѣбва да вижда хубавото и красивото. Защото много работи ние въ живота сме изопачили, преподадени сѫ криво. Казвамъ: Ако така се научите да мислите, най-малко ще се подмладите съ десеть години. Седите и имате една тѫжна мисъль, казвате: „Ние не се обичаме. Ние не се любимъ“. Казвамъ: Възлюбете се. Време е да дойде любовьта. Казва: „Старъ, на 60 години, любовна работа ще прави“. Какво има, ако отива да запали една свѣщь? Какво има, ако отива да запали единъ огънь? Какво лошо има, ако купи едни обуща отъ любовь нѣкому? Какво има, ако посади едно дърво съ любовь? Или какво има, ако иде съ стомната и донесе вода? Че билъ на 60 години, срамота било. Какъ е срамота? Една стомна вода да донесешъ, срамота ли е? Ти се възгордѣешъ, не вземешъ стомната съ вода да я донесешъ, но карашъ слугата да иде. Ти като идешъ и накарашъ – намѣсто (ли) е?

Та казвамъ: По какво се отличава новиятъ животъ? Турямъ едно обяснение. Срѣщате единъ братъ и една сестра, намѣрете една хубава черта. Азъ ви казвамъ, че е лесна работа туй. Имаше една сестра, която ме безпокои безъ време и навреме. Заетъ съмъ, безпокои ме. Иде ми да я нахокамъ, да ѝ кажа, че не разбира. Като погледнахъ рѫката ѝ, намѣрихъ, че има много хубави работи. На тази сестра ѝ държахъ една лекция за половинъ часъ за любовьта. Казвамъ: Какво има да търсишъ своето щастие отвънъ? Но то е въ тебе. Ти сега гонишъ момцитѣ да те обичатъ. Рекохъ: Ти не си обичала. Ще обикнешъ единъ момъкъ. Ти мислишъ, че сега ще те лъжатъ момцитѣ. Мома, която не обича, я лъжатъ. Мома, която обича, тѣ сѫ много внимателни (къмъ нея). Никога не е имало примѣръ да обичашъ и да те лъжатъ. Никога не е имало случай въ историята да обикне нѣкой, че да му правятъ зло. Нѣма такова нѣщо. Казватъ, че обрали нѣкого отъ любовь. Ако влѣзатъ и ви обиратъ – то не е отъ любовь. Любовьта не се обира, тя не се дѣли, никой нѣма да ви я вземе. То е невъзможно. Азъ ви говоря сега принципно за любовьта. Ако дойдемъ до физическата любовь, понеже любовьта е едноцентрова, тя има три проекции на земята. Тия проекции сѫ временни. Въ младини се изявява по единъ начинъ, въ зрѣлата възрасть по другъ начинъ и въ старини по другъ. Проекции има. Тѣ сѫ основнитѣ тонове въ музиката: до, ми, соль. Човѣкъ започва съ до, ми, соль. Стариятъ свършва съ соль. Основнитѣ тонове. Ще каже нѣкой: „Трѣбва да обичаме Господа“. Сега се говори: „Да възлюбишъ Господа“. Прави ли ли сте опитъ да възлюбишъ Господа съ сърдцето си, да възлюбишъ Господа съ ума си? Човѣкъ знае нѣщо, за което е направилъ опитъ. Тази е проектираната любовь. Любовьта има деветь проекции. Има три проекции на физическото поле, три въ духовния свѣтъ и три въ Божествения свѣтъ. После, тия деветь проекции иматъ деветь съчетания. После, и минусъ иматъ тѣ. Та казвамъ: За бѫдеще цѣлата култура ще бѫде друга. Ти учишъ, учението е единъ потикъ. Бащата се грижи за дома отъ любовь. Ако нѣма тази любовь, ще напусне дома, децата и жената. Но и самитѣ животни, една птичка има петь дечица. По нѣкой пѫть тѣ сѫ на чифтове, може да има шесть. Бащата и майката ходятъ и донасятъ храна, изхранятъ ги. Като донесе и нахрани едното, после и другото, третото, и тѣзи малки знаятъ, че има единъ редъ. Като ги научатъ какъ да хвъркатъ, веднага напущатъ гнѣздото. Не ги хранятъ повече. Кой ги подбужда? Онзи, великиятъ законъ заставя тази птичка да работи. Нищо въ свѣта не е въ състояние да застави туй малкото сѫщество да носи яйца, да ги мѫти, да храни малкитѣ. Като влѣзе любовьта, ще даде потикъ на тази птичка. Тази вълна като дойде, птичката работи. Тя като дойде въ гнѣздото, знае кому е дала. Даде на едното, на второто, на третото, четвъртото и т.н. Бащата като дойде, и той ги познава, та така се проявява.

Като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще ви дадатъ едно изпитание на любовьта. Христосъ дава единъ примѣръ за богатия. Защо богатиятъ не каза на Авраама: „Отче Аврааме, позволете да ме пуснатъ отъ ада, понеже азъ се мѫча. Да ида да имъ проповѣдвамъ, да имъ разправя какво мѫчение има (въ ада).“ Топло му бѣше въ ада, казва: „Лазаръ да напусне небето, да иде да проповѣдва“. Научилъ се да заповѣдва. И въ ада като се мѫчи, (богатиятъ) пакъ заповѣдва: „Да пратятъ Лазаря“. (Авраамъ) казва: „Не може да иде“. Азъ зная вече тази работа. Понеже заповѣдва, затуй не му се изпълни желанието. Ако богатиятъ би поискалъ той да иде да проповѣдва, щѣха да го пуснатъ отъ оня свѣтъ. Казвамъ: Сега и вие, като богатия, искате други да пѣятъ. Щомъ дойде мисъльта на една стара сестра нѣкоя млада да ѝ попѣе, тя да пѣе. Може младата сестра да ѝ покаже какъ да пѣе. Гледамъ много стари сестри – срамъ ги е да пѣятъ. Нѣма нищо, нека пѣятъ. Младата сестра и старата сестра нека пѣятъ. Нѣкой старъ братъ и нѣкой младъ братъ нека пѣятъ. Ако стариятъ знае да преподава, младиятъ да се учи. Въ пѣенето млади и стари нѣма. По този начинъ ще се създаде една атмосфера съвсемъ друга. Ако тъй бихте работили, отвсѣкѫде щѣха да бликнатъ извори, всичко щѣше да върви въ хармония. Ако за една година бихте направили единъ опитъ, тукъ болести по дърветата, нѣкои дървета сѫ болни, понеже не се пѣе, музика нѣма. Лѣкуватъ ги съ синъ камъкъ. Ако има музика, всички паразити, които има по дърветата, ще си идатъ. По-хубаво лѣкарство отъ музиката въ свѣта нѣма. Ако музиката би се приложила, всичкитѣ да пѣятъ, учителитѣ да пѣятъ – 99% щѣха да се възпитатъ. Ще остане 1%. Приложете този методъ, той е най-лесниятъ и най-ефикасниятъ. Не само пѣене, (но) тогава въ васъ ще се създаде иденъ стремежъ да учите, да работите, въ всичко ще ви върви. Като се изгуби импулса, на човѣка не (му) се работи. Казва: „Що ще ида да уча, азъ вече съмъ старъ“. Като идешъ въ другия свѣтъ, искатъ знания. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ, въ Варна се случило, действителенъ примѣръ е. Една стара жена на 60 години сънува, че отива въ другия свѣтъ. Като отива въ оня свѣтъ, гледа 12 старци седятъ около една маса. Тя влиза тамъ, казва: „Добъръ день“. Казватъ ѝ: „Защо дойде?“ (Тя) казва: „Дойдохъ, искамъ да живѣя тукъ“. (Тѣ) казватъ: „Ти знаешъ ли да четешъ?“ – „Не зная“. Казватъ ѝ: „Тукъ вода ще носишъ“. Казвамъ: Като идете въ оня свѣтъ и не знаете да обичате, вода ще носите. Казвамъ: Когато вие обичате, за любовьта никому не говорете нищо. За любовьта не говорете, че обичате. Ти само давашъ нѣщо отъ себе си, защото ти като давашъ отъ себе си, мязашъ на единъ изворъ. Той, като дойде, трѣбва да оцени любовьта. Когато те обичатъ, тогава си давай мнението. Като обичашъ, не си давай мнението. Ти самъ се ползувашъ като обичашъ. Ти проявявашъ Божията Любовь и Богъ те благославя. Ти мълчи, понеже Господь те учи. Щомъ започнешъ да брътвишъ много, ще престане да те учи, ставашъ невежа. Нищо не говори, когато Богъ те учи въ любовьта. Когато обичашъ, радвай се на любовьта. Когато те обичатъ, тогава си давай мнението. Казвамъ: Когато Господь ви учи да обичате, мълчете. Когато Господь ви учи чрезъ любовьта на другитѣ, тогава оценете любовьта. Кажете: „Много хубавъ е плода, много съмъ благодаренъ“. Туй сега не е по законъ. Казвамъ: Ако така постѫпвате, ще влѣзе въ васъ единъ новъ животъ. Вие сега чакате да умрете. Че какво ще стане? То е безлюбие туй. Онѣзи обичатъ нѣкого, но като умре – заровятъ го въ земята. Казватъ: „Да се научишъ какъ да обичашъ“. Заровятъ го въ земята, турятъ паметници. Това сѫ паметници на безлюбието. И Христосъ, Който обичаше, въ свѣта не му туриха пръсть, ни най-малко, но му туриха камъкъ. На гроба имаше само единъ камъкъ, като въ стая бѣше, и тамъ не остана. Като дойде ангелътъ, излѣзе. И въ гроба като влѣзе, излѣзе. Въ гроба, ако влѣзете и ви заровятъ съ пръсть, опасна работа е. Ако следъ една година пакъ ви намѣрятъ въ гроба, показва, че нищо не сте разбрали отъ закона на любовьта. Само посѣйте семената и ще видите. Казватъ: „Тия хора умрѣха“. Умрѣха всичкитѣ все отъ безлюбие. Възкресението иска знание. Всѣки, който обича и е обичанъ, той ще възкръсне, нищо повече. То е мое мнение, не мнение, но азъ тъй зная. Всѣки, който обича и когото Богъ обича, ще възкръсне. Който предава любовьта и който приема любовьта – той ще възкръсне. Казватъ: „Тѣ ще възкръснатъ“. То е възкресение. Ами че Христосъ, като дойде на земята, въ какво се прояви? Хората вѣрватъ въ туй, което не е. Вие искате да знаете дали нѣкой ви обича. Чудни сте. Нѣма какво да мислите. Нѣкой човѣкъ отъ самосебе си не може да ви обича. Всѣки, който ви обича, той има потикъ отъ Бога. Може да кажешъ, че е отъ самосебе си. Всѣки, който ви обича, има потикъ отъ Бога. Ако той е вѣренъ на този потикъ, той се благославя. Всѣкога, когато ти възприемашъ любовьта на хората, то е пакъ потикъ на любовьта. Да възприемешъ любовьта, по два начина се учи. Ако не можешъ да обичашъ и не можешъ да възприемешъ моята любовь – нищо не можешъ да направишъ, нищо не може да се ползувашъ. Апостолъ Павелъ, когато говори за любовьта, казва: „Ако зная всичкитѣ езици и имамъ всичкото знание, а любовь нѣмамъ, ще съмъ кимвалъ, що дрънка“.

Ха сега, коя сестра ще изпѣе „Изгрѣва слънцето“? Ха нека стане една стара и една млада, отъ любовь да стане, не заради моитѣ думи. Ако нѣкой отъ васъ има потикъ, импулсъ, не да кажа: „Стани, сестра“, (а) потикъ да дойде. Вие, ако не пѣете, азъ ще ви пѣя най-после. /Учительтъ изпѣ „Фиръ-фюръ-фенъ“/. Може да се пѣе още по-хубаво. „Изгрѣва слънцето“ кой ще изпѣе? Азъ ви похвалявамъ въ тази постѫпка. Всѣки иска да даде пѫть на другитѣ, пъкъ той остава последенъ. Но въ другитѣ работи не е тъй.

Изучавалъ съмъ какъвъ ритъмъ има музиката. Не е лесна работа. Коя сестра ще изпѣе „Изгрѣва слънцето“? /Една сестра и единъ братъ изпѣха „Изгрѣва слънцето“/. Изпѣйте сега „Давай, давай“.

Всичко, което е посѣто въ вашия умъ, въ вашето сърдце, да възрастне. Богъ да възрасте посѣтото въ физическия свѣтъ, въ духовния свѣтъ и въ Божествения свѣтъ. Най-първо ще пѣете на физическото поле. Вие отвѫтре се притѣснявате, отвѫтре трѣбва да станете музикални. Казва: „Не зная да свиря“ То е външната страна. Всѣки си има по единъ инструментъ. /Учительтъ свири на цигулката, после изсвири и каза/. Сега азъ наричамъ това „движение на сърдцето“. Когато лѫкътъ отива надолу, рѫката се движи отгоре надолу, то е въ връзка съ слънчевата енергия. Когато рѫката се движи отдолу нагоре, енергията отъ земята иде. Казвамъ: Ако на земниятъ ритъмъ давате слънчевата цена, не е право. Нѣкой пѫть на слънчевия ритъмъ даватъ земна цена. Слънчевиятъ ритъмъ има едно влияние, земниятъ ритъмъ има друго влияние. Двата ритъма, единиятъ е положителенъ, другиятъ е отрицателенъ, образуватъ този крѫговратъ на човѣшкитѣ мисли и на човѣшкитѣ чувства. Седнешъ, каквото и да работишъ – ще пѣешъ. Ще кажешъ: „Господи, досега не съмъ пѣлъ. Ще слугувамъ на Господа. Ще слугувамъ на Господа“. /Учительтъ, като пѣеше тѣзи думи, ходеше и силно удряше съ кракъ по пода/. Ще слугувамъ на Господа, на Господа, хей! Сега азъ пѣхъ и въ васъ може да се зароди мисъльта, че въ пѣенето трѣбва деликатность. Следъ време ще се зароди. Въ пѣенето искатъ деликатность. Има деликатни положения, които отпосле ставатъ. Нѣкой пѫть най-първо деликатно е запалена една клечка кибритъ. Следъ време туй деликатното може да стане грандиозно, много опасно. Пъкъ има известни течения, които въ началото сѫ грандиозни, после ставатъ меки. Дъждътъ, който слиза отгоре, въ началото е грандиозенъ, но после този дъждъ има много благотворно влияние въ природата. Азъ изтропахъ силно съ крака си, единъ день ще има по-меко. Колкото времето минава, утихва, този ритъмъ става по-лекъ, по-лекъ. Въ природата не трѣбва да правимъ критика. Всичко, което става въ природата, и духането и на вѣтъра, е на мѣсто. И тихото време, и силниятъ вѣтъръ, всичко, което става въ природата, то е Божествено. Върху него трѣбва да имаме само едно мнение, за да се възпитаме. Ние критикуваме – вѣтърътъ лошъ, слънцето грѣело, хората не сѫ хубави, този не е хубавъ, онзи грозенъ. Та ние още красотата я нѣмаме. Защото това сѫ маски на хората. Маскитѣ сѫ, които остаряватъ. Ако хората бѣха безъ маски, щѣха да видятъ истинската красота. Всѣки день да се измѣня. Като видите единъ човѣкъ, като го погледнете, отдалечъ лицето да се запали отъ любовь.

Всички искате да ви обичатъ. Че какъ ще ви обичатъ? Трѣбва да дадете нѣщо. Искате нѣкой човѣкъ да ви благодари. Ще повикате човѣка, ще извадите медъ отъ пчелина или грозде отъ лозето ще наберете. Като яде, веднага ще ви благодари. Срѣщатъ се двама и единиятъ казва: „Добъръ день, Иване. Отъ кога не съмъ те виждалъ, дълго време има. Кога ще си платишъ дълга?“ Вие кога ще си платите онзи дългъ, който имате да плащате? Турцитѣ казватъ: … /липсва въ оригинала/. Нѣма търпение, казва му: „Не съмъ те виждалъ дълго време, кога ще си платишъ дълга?“ Това нѣма мѣсто. Ако е за дългъ, кога ще се отплащаме? Нѣкой казва: „Азъ нѣмамъ нищо да дължа. Не съмъ плащалъ нищо за слънцето, което ме е грѣло, на вѣтъра, който духа, на водата, която тече – нищо не съмъ плащалъ“. Тукъ плащаме само за канализацията, не за водата. Хиляди блага има, за които Господь и дума не прави.

Та казвамъ: Тогава решавамъ да живѣя по любовь. Толкозъ голѣма любовь Богъ има, ще изпълня Волята Му. Ще се научите да изпълните Волята Божия съ музика.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година
25. Лекция на Общия Окултенъ класъ
2 априлъ, 1941 год., 5 ч.с., Срѣда
Изгрѣвъ.

Музика и здраве

Най-често използвани думи в беседата: има, любов, аз, казва, сега, може, сестра, музика, всичко, дойде, хора, един, казвам, слънце ,

Общ Окултен клас , София, 2 Април 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш. Всичко в живота е постижимо.

Пишете върху темата “Най-лесната работа в света”.

Всички вие имате едно погрешно схващане в музиката. Имаш един инструмент, мислиш, че от цигулката излиза музиката. Никаква музика не излиза от цигулката, нито от органа, нито от пианото. Музиката е един вътрешен процес на живота. Тя излиза от човека. Там са законите. Инструментът е само условие, както радиото. Слушате, радиото ви говори, но говорът в радиото не се образува. То е само едно условие. Онова, което става в човешкия мозък, то се проектира. Музиката е израз на онази вечна хармония. Тя е единственият признак, че сте здрави. Щом не искаш да пееш, щом не искаш да обичаш – ти си болен човек, то е мярката. Щом си разположен, ти тананикаш вътре, ти си здрав. Та казвам: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трябва да развиете слуха, да схващате отвътре как излиза музиката. Майката трябва да пее сопран*, бащата трябва да пее бас*, синът трябва да пее тенор* и дъщерята алт*. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бъде първокласен сопран, бащата – първокласен бас, синът – първокласен тенор и дъщерята – първокласен алт. Имате вече идеалното семейство. Ако свирят, майката – първа цигулка, бащата – контрабас, синът – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това са само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколения трябва да минат. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие. Тогава наместо музиката идат разни дрязги, които създават хиляди тревоги. Тревожите се за нищо и никакво. Някой път капелмайсторът се тревожи за една нота. в музиката погрешки не може да стават. Там, дето стават погрешки, то не е музика. Някой път ви се струва, че има дисхармония. То е когато съчетавате две гами* или два тона, които не си хармонират. Всеки тон сам по себе си е хармоничен, но заедно тоновете не си хармонират.



Казвам: И в музиката имате плюс, положителна музика, слънчева музика е. Минус е земната музика. Дава равенство. След това имате минус и плюс. То са процеси на музиката. Плюс с плюс се отблъскват и минус с минус се отблъскват . Плюс с минус се привличат. Имате два плюса и в средата минус. Това е военната музика. Там има състезание на два тона, които се бият. Минусът е поле, за което се бият кой да го вземе. Има бум-бум. Слушате тази военна музика. Това е по-мека музика. Тук са две моми, които се борят за един момък. Вие ще кажете, че тази работа е неразбрана. То е техника, технически е така. Знаете, когато две моми музикално се борят – и двете пеят, като са певици или пък едната ще свири, другата ще пее. Той ще си даде ухото да слуша.

Сега аз толкоз пъти съм говорил за любовта и вие казвате: „Любов”. Че вие трябва да се научите как да постъпвате в любовта. Запример, ако вие бяхте писали една тема върху любовта, какво бихте писали? Ще пишете както в романите, че тя припаднала, че той припаднал. Това не е никаква любов, който припада. Припада човек от страх. Първото нещо, аз да ви представя какво нещо е любовта, как действува. Момъкът си има хубава къща, хубаво облечен е, всичко в къщи има, но няма кибрит. Вечерно време на тъмно седи, няма светлина, не знае как да си запали свещта. Като влезе момата, (тя) ще запали свещта, той ще й каже: „Много ти благодаря, че запали тази свещ”. То е любов. Ще кажете: „Това е достатъчно”. Но това е началото на любовта. Второто положение – какво прави момата? Момъкът всичко има, светлина има, дърва има, брашно има, всичко има. Но огън няма. Той знае как да си запали огъня и как да си омеси хляба. Дойде тази мома, влезе вътре, запали му огъня, омеси му питата. Казва той: „Много ти благодаря”. Третото положение на любовта: той всичко си има, но е окъсан, само дрипи отгоре му. Платове има, но не знае как да ги ушие. Дойде момата изведнъж, скрои му гащи, ушие му, скрои му риза, ушие я, дрехи му ушие. Туй положение кое (е) на любовта? Първо внесе светлина, после запали огъня, омеси хляба, третото положение – направи му дрехи. Четвъртото – той всичко има, книги има, но не знае да чете. Тя ще го посети, открива му азбуката. (Той) казва: „Много ти благодаря, ти ми отвори очите”. Туй е четвъртото (положение). Петото положение е, че той не знае да се моли, на църква не е ходил. Тя го заведе на църква. Туй е се любов, разбира се. И още колко други работи има. Че човек трябва да знае как да постъпва. Помнете, че никога не може да ви обичат, невъзможно е. То са стари понятия за любовта, които имате. Казвате: „Мене не ме обичат”. Що ще те обичат хората? Щом каже някой, че “мене не ме обичат хората”, то значи, че той не е обичал. Ти щом се оплакваш – ти си беден човек, никому добро не можеш да направиш Ти щом се оплакваш – никаква Божествена работа не можеш да свършиш.

Та първото нещо – вие искате хората да ви обичат. Щом искате другите да ви обичат, трябва да знаете и вие да обичате. Щом аз обичам, не се интересувам дали ме обичат или не ме обичат. Аз изявявам Божията Любов, аз съм един извор и се радвам на онова, което изтича от мене. Радвам се на любовта, която иде отгоре, имам връзка с Бога. На хората искам да им дам един начин как да се обичат. Ще кажа аз: „Аз обичам хората”. Аз се ползувам от тази любов. Когато обичам, аз съм здрав човек, ползувам себе си. Аз ви обичам, вие сте само едно условие за мене. Аз се ползувам. Някой казва: „Аз го обичам”. Той се ползува, Бог го благославя. Ако някой не приема моята любов, той не се ползува. Когото обичам, ако той не приема моята любов, той ще боледува. Ако възприеме любовта – ще бъде здрав, всичко ще му върви. Аз, ако обичам, ползувам себе си. Онзи, който приема любовта, той се ползува. Ако аз не обичам, вредя на себе си. Ако той не възприема моята любов, вреди на себе си. Обратното: той, като ме обича – ползува себе си. Аз, като възприемам неговата любов – аз се ползувам. Този закон няма изключение. Аз тъй разбирам. (Някой) казва: „Аз нищо не разбирам”. Ти после ще разбереш, когато започнеш с любовта. Докато не обичаш, никакво разбиране нямаш. Казва някой: „Аз много зная за любовта”. Нищо не знаеш за любовта. Че го излъгала някоя мома. Любовта не го е излъгала. Излъгало го безлюбието. Сега ще ми говори, че са го излъгали момите. Хубаво, в какво са го излъгали момите? Какво може да го излъже една мома? Някой от вас има ли, който да е лъган?

Ние сега говорим принципиално за живота, не частично. Някой път минаваш по моста, счупи се гредата. Не че искаш да се счупи. Като минава един човек и мостът се счупи, показва, че мостът не е здрав. Та казвам: Първото нещо – трябва да имаме едно правилно понятие за онова, от което зависи живота ни. Нас от любовта ни е срам. Да те е срам, когато не обичаш. Не да те е срам, когато обичаш. Ако срамът иде от уважение – нещо свещено е. Най-после съвременните философи казват: „Няма любов в света”. Слънцето изгрява по любов. Дърветата растат по любов. Реките текат по любов. Вятърът вее по любов. Всичко в света става по любов. Земята в света се движи по любов, тича в пространството, гони някого по любов. Слънцето в света се движи от любов. Всичко в света се движи от любов. Хората се раждат по любов, умират по любов. Когато човек умира по любов – то е спасение. Когато умира без любов – то е адът. Когато умира без любов – в ада е. Когато умира с любов – в рая е. Когато се ражда с любов – благува на земята. Когато се ражда без любов – страда. Същият закон. Всичките страдания в света произтичат от безлюбие. Всичките радости и блага произтичат от любовта. Тъй седи общото правило.

Сега аз се спирам върху този въпрос, понеже като станете на 40, 50 години, 60 години, ще мислите, че сте остарели. Че какво си остарял? Не си обичал на свят, не си учил на си. Обратното: той, като ме обича – ползува себе си. Аз, като възприемам неговата любов – аз се ползувам. Този закон няма изключение. Аз тъй разбирам. (Някой) казва: „Аз нищо не разбирам”. Ти после ще разбереш, когато започнеш с любовта. Докато не обичаш, никакво разбиране нямаш. Казва някой: „Аз много зная за любовта”. Нищо не знаеш за любовта. Че го излъгала някоя мома. Любовта не го е излъгала. Излъгало го безлюбието. Сега ще ми говори, че са го излъгали момите. Хубаво, в какво са го излъгали момите? Какво може да го излъже една мома? Някой от вас има ли, който да е лъган?

Ние сега говорим принципиално за живота, не частично. Някой път минаваш по моста, счупи се гредата. Не че искаш да се счупи. Като минава един човек и мостът се счупи, показва, че мостът не е здрав. Та казвам: Първото нещо -трябва да имаме едно правилно понятие за онова, от което зависи живота ни. Нас от любовта ни е срам. Да те е срам, когато не обичаш. Не да те е срам, когато обичаш. Ако срамът иде от уважение – нещо свещено е. Най-после съвременните философи казват: „Няма любов в света”. Слънцето изгрява по любов. Дърветата растат по любов. Реките текат по любов. Вятърът вее по любов. Всичко в света става по любов. Земята в света се движи по любов, тича в пространството, гони някого по любов. Слънцето в света се движи от любов. Всичко в света се движи от любов. Хората се раждат по любов, умират по любов. Когато човек умира по любов – то е спасение. Когато умира без любов – то е адът. Когато умира без любов – в ада е. Когато умира с любов – в рая е. Когато се ражда с любов – благува на земята. Когато се ражда без любов – страда. Същият закон. Всичките страдания в света произтичат от безлюбие. Всичките радости и блага произтичат от любовта. Тъй седи общото правило.

Сега аз се спирам върху този въпрос, понеже като станете на 40, 50 години, 60 години, ще мислите, че сте остарели. Че какво си остарял? Не си обичал на свят, не си учил на свят. Какво си остарял? Не си работил на свят. Някой път казвате: „Срамота е да се говори за такива работи”. Оставили сте тази наука само за младите да си говорят вечерно време без свещ. Не. Вечерната любов, тя е хубава, ако отвътре има светлина, ако отвътре има запалена свещ. в любовта огнището трябва да бъде запалено в сърцето. След туй трябва да гори и на физическото поле любовта. Когато слънцето изгрява, то е започването на любовта. Щом е нощ в живота, ти не може да имаш никаква любов.

Казвам: Първото проявление на любовта в човека е едно състояние, пробуждане на неговия ум, пробуждане на неговото сърце и събуждане на неговата телесна деятелност. Щом си здрав, ти вече пееш. Трябва да знаеш, (че) ако съвсем не ти се пее, трябва да знаеш, че скоро ще заминеш за другия свят. Туй да го знаете. Щом някой пее, той е здрав. Пеене трябва да има. Някой и като охка, има пеене в охкането. Като чуя някой болен как охка, казвам: Този няма да умре. Веднъж ме повикаха при един болен на умиране. Слушам как пее. Казвам на сестрата: Не бой се, той не ще умре, той ще оздравее. Като престане да пее човек, подписан му е паспортът за другия свят. Преди три-четири месеца дойде при мене един генерал, казва ми: „Свърши се”. Като седи, слуша-м дишането му, не пее. Казва: „Моята се свърши”. Ако не пееш, рекох, ще се свърши. Не се минаха три месеца и замина на другия свят.

Казвам: Може да продължите живота си. (Някой) казва: „Защо ще пея? Нека Господ да ми даде живот, тогава ще пея”. Че ти досега на Господ не си пял. Кой от вас е пял на Господа? Изгрее слънцето – изпей една песен. Видиш една цъфнала круша – изпей една песен. Видиш една ръка тече – изпей една песен. Казва: „Ще ида да пея, като видя една круша цъфнала”. Видиш гроздето узряло – изпей една песен, откъсни един грозд. Навсякъде в пеенето човек да изразява своята благодарност, хармонично да пее. Казвам: Това е един истински начин за самовъзпитание. Ако така не мислите, не можете да имате прогрес. Аз съм правил опити, опити. Навсякъде като вляза, чувствувам, че хората не са разположени, те не пеят. Щом вляза, имам разположение да пея, тия хора са здрави. Казвам: Тук трябва да пеете. Та сега аз обръщам внимание – трябва да пеете. Някой път ви слушам отгоре как пеете, някой път пеете много хубаво. Казвам: Добре отиват. Та и здрави, и болни като станете – пейте. После – никога не критикувайте музиката. Вие ще кажете: „Не може да пее той”. Ами и ти не можеш да пееш. Ти критикуваш себе си. Научи се да пееш и свириш. Научете се поне една песен да пеете, която можете да я изпеете хубаво. Една песен, но на свят да я изпеете. Може да е от три, четири реда. Може да кажем: „Вдъхновение, ти носиш Божие благословение, изобилна светлина, мирен живот”. Някои от вас ще кажат: „Защо не дойде на млади години? Сега на 40-50 години да пеем, какво ще кажат хората?” Да се карат две сестри – то е в реда на нещата, а да пеете? Две сестри на 60 години, като се карат, доста поумнели. Аз бих желал да се карат музикално, както в операта. Като застанат, едната сестра да пее: „Мари сестра, днес ти какво си казала? Ами сестра, знаеш ли ти какво си казала? Ами ти, знаеш ли, че аз не мога да търпя. Аз не мога да търпя, сестра”. /Учителят пее тези думи/. Тогава другата сестра какво трябва да й отговори? Защо някои хора не са весели? Някои хора имат развит този център на веселието. Някои хора имат този център на силните контрасти, виждат големите противоречия. Онези не могат да виждат нищо смешно, веселието не може да се роди. Челото малко трябва да се развие.

Във всичките неща човек трябва да вижда хубавото и красивото. Защото много работи ние в живота сме изопачили, преподадени са криво. Казвам: Ако така се научите да мислите, най-малко ще се подмладите с десет години. Седите и имате една тъжна мисъл, казвате: „Ние не се обичаме. Ние не се любим”. Казвам: Възлюбете се. Време е да дойде любовта. Казва: „Стар, на 60 години, любовна работа ще прави”. Какво има, ако отива да запали една свещ? Какво има, ако отива да запали един огън? Какво лошо има, ако купи едни обуща от любов някому? Какво има, ако посади едно дърво с любов? Или какво има, ако иде със стомната и донесе вода? Че бил на 60 години, срамота било. Как е срамота? Една стомна вода да донесеш, срамота ли е? Ти се възгордееш, не вземеш стомната с вода да я донесеш, но караш слугата да иде. Ти като идеш и накараш – на място (ли) е?

Та казвам: По какво се отличава новият живот? Туря-м едно обяснение. Срещате един брат и една сестра, намерете една хубава черта. Аз ви казвам, че е лесна работа туй. Имаше една сестра, която ме безпокои без време и навреме. Зает съм, безпокои ме. Иде ми да я нахокам, да й кажа, че не разбира. Като погледнах ръката й, намерих, че има много хубави работи. На тази сестра й държах една лекция за половин час за любовта. Казвам: Какво има да търсиш своето щастие отвън? Но то е в тебе. Ти сега гониш момците да те обичат. Рекох: Ти не си обичала. Ще обикнеш един момък. Ти мислиш, че сега ще те лъжат момците. Мома, която не обича, я лъжат. Мома, която обича, те са много внимателни (към нея). Никога не е имало пример да обичаш и да те лъжат. Никога не е имало случай в историята да обикне някой, че да му правят зло. Няма такова нещо. Казват, че обрали някого от любов. Ако влязат и ви обират – то не е от любов. Любовта не се обира, тя не се дели, никой няма да ви я вземе. То е невъзможно. Аз ви говоря сега принципно за любовта. Ако дойдем до физическата любов, понеже любовта е едноцентрова, тя има три проекции на земята. Тия проекции са временни. в младини се изявява по един начин, в зрялата възраст по друг начин и в старини по друг. Проекции има. Те са основните тонове в музиката: до, ми, сол. Човек започва с до, ми, сол. Старият свършва със сол. Основните тонове. Ще каже някой: „Трябва да обичаме Господа”. Сега се говори: „Да възлюбиш Господа”. Правили ли сте опит да възлюбиш Господа със сърцето си, да възлюбиш Господа с ума си? Човек знае нещо, за което е направил опит. Тази е проектираната любов. Любовта има девет проекции. Има три проекции на физическото поле, три в духовния свят и три в Божествения свят. После, тия девет проекции имат девет съчетания. После, и минус имат те. Та казвам: За бъдеще цялата култура ще бъде друга. Ти учиш, учението е един подтик. Бащата се грижи за дома от любов. Ако няма тази любов, ще напусне дома, децата и жената. Но и самите животни, една птичка има пет дечица. По някой път те са на чифтове, може да има шест. Бащата и майката ходят и донасят храна, изхранят ги. Като донесе и нахрани едното, после и другото, третото, и тези малки знаят, че има един ред. Като ги науча-т как да хвъркат, веднага напущат гнездото. Не ги хранят повече. Кой ги подбужда? Онзи, великият закон заставя тази птичка да работи. Нищо в света не е в състояние да застави туй малкото същество да носи яйца, да ги мъти, да храни малките. Като влезе любовта, ще даде подтик на тази птичка. Тази вълна като дойде, птичката работи. Тя като дойде в гнездото, знае кому е дала. Даде на едното, на второто, на третото, четвъртото и т.н. Бащата като дойде, и той ги познава, та така се проявява.

Като влезете в духовния свят, ще ви дадат едно изпитание на любовта. Христос дава един пример за богатия. Защо богатият не каза на Авраам: “Отче Аврааме, позволете да ме пуснат от ада, понеже аз се мъча. Да ида да им проповядвам, да им разправя какво мъчение има (в ада).” Топло му беше в ада, казва: „Лазар да напусне небето, да иде да проповядва”. Научил се да заповядва. И в ада като се мъчи, (богатият) пак заповядва: „Да пратят Лазар”. (Авраам) казва: „Не може да иде”. Аз зная вече тази работа. Понеже заповядва, затуй не му се изпълни желанието. Ако богатият би поискал той да иде да проповядва, щяха да го пуснат от оня свет. Казвам: Сега и вие, като богатия, искате други да пеят. Щом дойде мисълта на една стара сестра някоя млада да й попее, тя да пее. Може младата сестра да й покаже как да пее. Гледам много стари сестри – срам ги е да пеят. Няма нищо, нека пеят. Младата сестра и старата сестра нека пеят. Някой стар брат и някой млад брат нека пеят. Ако старият знае да преподава, младият да се учи. в пеенето млади и стари няма. По този начин ще се създаде една атмосфера съвсем друга. Ако тъй бихте работили, отвсякъде щяха да бликнат извори, всичко щеше да върви в хармония. Ако за една година бихте направили един опит, тук болести по дърветата, някои дървета са болни, понеже не се пее, музика няма. Лекуват ги със син камък. Ако има музика, всички паразити, които има по дърветата, ще си идат. По-хубаво лекарство от музиката в света няма. Ако музиката би се приложила, всичките да пеят, учителите да пеят – 99 % щяха да се възпитат. Ще остане 1%. Приложете този метод, той е най-лесният и най-ефикасният. Не само пеене, (но) тогава във вас ще се създаде един стремеж да учите, да работите, във всичко ще ви върви. Като се изгуби импулса, на човека не (му) се работи. Казва: „Що ще ида да уча, аз вече съм стар”. Като идеш в другия свят, искат знания. Аз съм привеждал този пример, във Варна се случило, действителен пример е. Една стара жена на 60 години сънува, че отива в другия свят. Като отива в оня свят, гледа 12 старци седят около една маса. Тя влиза там, казва: „Добър ден”. Казват й: „Защо дойде?” (Тя) казва: „Дойдох, искам да живея тук”. (Те) казват: „Ти знаеш ли да четеш?” – ”Не зная”. Казват й: „Тук вода ще носиш”. Казвам: Като идете в оня свят и не знаете да обичате, вода ще носите. Казвам: Когато вие обичате, за любовта никому не говорете нищо. За любовта не говорете, че обичате. Ти само даваш нещо от себе си, защото ти като даваш от себе си, мязаш* на един извор. Той, като дойде, трябва да оцени любовта. Когато те обичат, тогава си давай мнението. Като обичаш, не си давай мнението. Ти сам се ползуваш като обичаш. Ти проявяваш Божията Любов и Бог те благославя. Ти мълчи, понеже Господ те учи. Щом започнеш да брътвиш* много, ще престане да те учи, ставаш невежа. Нищо не говори, когато Бог те учи в любовта. Когато обичаш, радвай се на любовта. Когато те обичат, тогава си давай мнението. Казвам: Когато Господ ви учи да обичате, мълчете. Когато Господ ви учи чрез любовта на другите, тогава оценете любовта. Кажете: „Много хубав е плода, много съм благодарен”. Туй сега не е по закон. Казвам: Ако така постъпвате, ще влезе във вас един нов живот. Вие сега чакате да умрете. Че какво ще стане? То е безлюбие туй. Онези обичат някого, но като умре – заровят го в земята. Казват: „Да се научиш как да обичаш”. Заровят го в земята, турят паметници. Това са паметници на безлюбието. И Христос, Който обичаше, в света не му туриха пръст, ни най-малко, но му туриха камък. На гроба имаше само един камък, като в стая беше, и там не остана. Като дойде ангелът, излезе. И в гроба като влезе, излезе. в гроба, ако влезете и ви заровят са пръст, опасна работа е. Ако след една година пак ви намерят в гроба, показва, че нищо не сте разбрали от закона на любовта. Само посейте семената и ще видите. Казват: „Тия хора умряха”. Умряха всичките все от безлюбие. Възкресението иска знание. Всеки, който обича и е обичан, той ще възкръсне, нищо повече. То е мое мнение, не мнение, но аз тъй зная. Всеки, който обича и когото Бог обича, ще възкръсне. Който предава любовта и който приема любовта – той ще възкръсне. Казват: „Те ще възкръснат”. То е възкресение. Ами че Христос, като дойде на земята, в какво се прояви? Хората вярват в туй, което не е. Вие искате да знаете дали някой ви обича. Чудни сте. Няма какво да мислите. Някой човек от само себе си не може да ви обича. Всеки, който ви обича, той има подтик от Бога. Може да кажеш, че е от само себе си. Всеки, който ви обича, има подтик от Бога. Ако той е верен на този подтик, той се благославя. Всякога, когато ти възприемаш любовта на хората, то е пак подтик на любовта. Да възприемеш любовта, по два начина се учи. Ако не можеш да обичаш и не можеш да възприемеш моята любов – нищо не можеш да направиш, нищо не може да се ползуваш. Апостол Павел, когато говори за любовта, казва: „Ако зная всичките езици и имам всичкото знание, а любов нямам, ще съм кимвáл*, що дрънка”.

Ха сега, коя сестра ще изпее “Изгрява слънцето”? Ха нека стане една стара и една млада, от любов да стане, не заради моите думи. Ако някой от вас има подтик, импулс, не да кажа: „Стани, сестра”, (а) подтик да дойде. Вие, ако не пеете, аз ще ви пея най-после. /Учителят изпя “Фир-фюр-фен”/ . Може да се пее още по-хубаво. “Изгрява слънцето” кой ще изпее? Аз ви повалявам в тази постъпка. Всеки иска да даде път на другите, пък той остава последен. Но в другите работи не е тъй.

Изучавал съм какъв ритъм има музиката. Не е лесна работа. Коя сестра ще изпее “Изгрява слънцето”? /Една сестра и един брат изпяха “Изгрява слънцето”/ . Изпейте сега “Давай, давай”.

Всичко, което е посято във вашия ум, във вашето сърце, да възрасне. Бог да възрасте посятото във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Най-първо ще пеете на физическото поле. Вие отвътре се притеснявате, отвътре трябва да станете музикални. Казва: „Не зная да свиря” То е външната страна. Всеки си има по един инструмент. /Учителят свири на цигулката, после изсвири и каза/. Сега аз наричам това “движение на сърцето”. Когато лъкът отива надолу, ръката се движи отгоре надолу, то е във връзка със слънчевата енергия. Когато ръката се движи отдолу нагоре, енергията от земята иде. Казвам: Ако на земният ритъм давате слънчевата цена, не е право. Някой пcт на слънчевия ритъм дават земна цена. Слънчевият ритъм има едно влияние, земният ритъм има друго влияние. Двата ритъма, единият е положителен, другият е отрицателен, образуват този кръговрат на човешките мисли и на човешките чувства. Седнеш, каквото и да работиш – ще пееш. Ще кажеш: ”Господи, досега не съм пял. Ще слугувам на Господа. Ще слугувам на Господа”. /Учителят, като пееше тези думи, ходеше и силно удряше с крак по пода/. Ще слугувам на Господа, на Господа, хей! Сега аз пях и във вас може да се зароди мисълта, че в пеенето трябва деликатност. След време ще се зароди. В пеенето искат деликатност. Има деликатни положения, които отпосле стават. Някой път най-първо деликатно е запалена една клечка кибрит. След време туй деликатното може да стане грандиозно, много опасно. Пък има известни течения, които в началото са грандиозни, после стават меки. Дъждът, който слиза отгоре, в началото е грандиозен, но после този дъжд има много благотворно влияние в природата. Аз изтропах силно с крака си, един ден ще има по-меко. Колкото времето минава, утихва, този ритъм става по-лек, по-лек. В природата не трябва да правим критика. Всичко, което става в природата, и духането и на вятъра, е на място. И тихото време, и силният вятър, всичко, което става в природата, то е Божествено. Върху него трябва да имаме само едно мнение, за да се възпитаме. Ние критикуваме – вятърът лош, слънцето греело, хората не са хубави, този не е хубав, онзи грозен. Та ние още красотата я нямаме. Защото това са маски на хората. Маските са, които остаряват. Ако хората бяха без маски, щяха да видят истинската красота. Всеки ден да се изменя. Като видите един човек, като го погледнете, отдалеч лицето да се запали от любов.

Всички искате да ви обичат. Че как ще ви обичат? Трябва да дадете нещо. Искате някой човек да ви благодари. Ще повикате човека, ще извадите мед от пчелина или грозде от лозето ще наберете. Като яде, веднага ще ви благодари. Сещат се двама и единият казва: „Добър ден, Иване. От кога не съм те виждал, дълго време има. Кога ще си платиш дълга?” Вие кога ще си платите онзи дълг, който имате да плащате? Турците казват: .../липсва в оригинала/. Няма търпение, казва му: „Не съм те виждал дълго време, кога ще си платиш дълга?” Това няма място. Ако е за дълг, кога ще се отплащаме? Някой казва: „Аз нямам нищо да дължа. Не съм плащал нищо за слънцето, което ме е гряло, на вятъра, който духа, на водата, която тече – нищо не съм плащал”. Тук плащаме само за канализацията, не за водата. Хиляди блага има, за които Господ и дума не прави.

Та казвам: Тогава решавам да живея по любов. Толкоз голяма любов Бог има, ще изпълня Волята Му. Ще се научите да изпълните Волята Божия с музика.

ТОВА Е ЖИВОТЪ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.


25 Лекция на Общия Окултен клас
2 април, 1941 год., 5 ч.с, Сряда, Изгрев

НАГОРЕ




placeholder