НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Законъ за обнова / Закон за обнова

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Законъ за обнова

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, сега, един, казва, свят, хубаво, години, хора, себе, работи, всички, глава, дойде, нещо, обича, всичко ,

Общ Окултен клас , София, 29 Януари 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче нашъ.

Мога да кажа.

Махаръ Бену Аба.

Ще говоря върху закона за обновата.

Човѣкъ може да знае много работи, но ако законътъ за обновата не работи – той не се ползува. Единъ, който не е запознатъ съ закона за обновата, той не разбира какъвъ е смисълътъ. Имате единъ знакъ – обърнатъ. Въ единия случай сѫ съединени заедно – С, С е обърнатъ надолу. По нѣкой пѫть усѣщате особено неразположение, не си разположенъ. Да си боленъ – не си боленъ, да си гладенъ – не си гладенъ, но имашъ едно неразположение. Не искашъ да срѣщашъ никого, не искашъ да говоришъ съ никого.



Ако нѣкой ти говори нѣщо, не искашъ да го слушашъ. Казвашъ: „Неразположенъ съмъ“. Значи законътъ за обновяването не работи. Просто изяснение. Имашъ едни модерни, съвременни обуща, (но) стѣгатъ ти кратата. Докато въ кѫщи можешъ да ги носишъ, но като тръгнешъ да вървишъ – започватъ да ти стѣгатъ краката. Краката се разширили (и) усѣщашъ, че тия обуща те стѣгатъ. Питамъ: Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че си турилъ тѣсни обуща. Ако сѫ тѣсни, е лошо. Ако сѫ широки, пакъ е лошо. Значи обущата трѣбва да прилѣгатъ. Една мисъль, която стѣга човѣка, не прилѣга на ума. Нѣкоя мисъль е пъкъ много широка – и тя не му е полезна. Нѣкои казватъ: „Имамъ широки мисли“. Широката мисъль трѣбва да прилѣга на ума. Ето какво разбирамъ „да прилѣга“. Природата, чрезъ закона за обновата, събужда човѣка чрезъ носа, произвежда обнова чрезъ ушитѣ, очитѣ, чрезъ устата, чрезъ цѣлата кожа се стреми да обнови човѣка. Човѣкъ е разположенъ къмъ единъ природенъ мързелъ. Човѣка трѣбва да го стѣгнатъ, за да работи. Ако остане свободенъ – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щомъ имъ се уреди материалното положение, тѣ не искатъ да свирятъ. Щомъ е беденъ – свири човѣкътъ, вдъхновение има. Щомъ забогатѣе – вече чака вдъхновение. Докато е беденъ – религиозенъ е, моли се по 3–4 пѫти на день, и 10 пѫти се моли. Щомъ забогатѣе, казва: „Съ молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава съ такива малки работи.



Ако наблюдавате природата на човѣка – имате единъ перпендикуляръ, който минава презъ гърдитѣ. Ако тежестьта мине въ неговия стомахъ, ще се измѣни състоянието му. Ако тежестьта мине отзадъ, въ неговия гръбъ, ще имате две различни състояния. Какво ще бѫде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искатъ да служатъ на Господа, тогава ще имъ даде духъ на затлъстяване“. Коремътъ е така подутъ, като на бременна жена. Човѣкъ иска да роди цѣлъ животъ и не може да роди. Само нѣкоя болесть ще дойде. Роди тогава. Като роди – освободи се вече.

Сега да дойдемъ до закона за обновата. За да се обнови човѣкъ, трѣбва да бѫде въ хармония съ онзи човѣкъ, когото изучава. Ти не може да се обновишъ, ако не разбирашъ природата, да видишъ какви сѫ твоитѣ възгледи. Ако изучавашъ и по-низшитѣ сѫщества, като срѣщнешъ нѣкое животно – погледне те, съобразява се има ли нѣкаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе нѣкаква стратегия. Защото всичкитѣ хора не оказватъ едно и сѫщо влияние. Срѣщате единъ човѣкъ – цѣлия день сте неразположени. Срѣщате другъ човѣкъ – цѣлия день сте разположени. Срѣщате единъ набоженъ човѣкъ и цѣлия день вие имате туй Божествено настроение. Другия день срѣщате свѣтски човѣкъ, който мисли само за този свѣтъ, не мисли за оня свѣтъ. То сѫ специфични разбирания. Нѣкои мислятъ, че само този свѣтъ е хубавъ. Ние нѣмаме противоречие, че е влѣзълъ въ този свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че само въ другия свѣтъ е хубаво. Ако си въ този свѣтъ и очитѣ ти не функциониратъ хубаво, ушитѣ не функциониратъ хубаво, носътъ не функционира хубаво, устата, краката не функциониратъ – тогава какво те ползува този свѣтъ? Но и въ другия, и въ духовния свѣтъ, трѣбва да имашъ известни чувства да функциониратъ. Представете си, че този свѣтъ представ(лява) една долина съ градини, съ плодове, съ плодови дървета, има езера, блатисти мѣста. Духовниятъ свѣтъ представ(лява) високъ планински връхъ, той е красивъ. Ако се качите горе, на планината, имате чистъ въздухъ, но мисъльта ви не функционира добре. Тамъ има ли нѣщо за прехрана? Чистъ въздухъ има по високитѣ мѣста, но само туй не ползува човѣка. Ти седишъ горе, на високото мѣсто, и ще трѣбва да слѣзешъ въ долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високитѣ мѣста нѣма тия нѣща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високитѣ мѣста, по планинитѣ, може да растатъ ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бѫде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растатъ плодни дървета? – Разпредѣленъ е трудътъ. Защо дробоветѣ не се хранятъ тъй, както стомахътъ се храни? – Ако дробоветѣ се хранѣха така, както стомахътъ се храни, човѣкъ какъвъ ще бѫде? – То ще бѫде страшно. Въ дробоветѣ вече имате единъ по-възвишенъ свѣтъ. Въ стомаха – ти си робъ на условията. Много ще работишъ, малко блага ще имашъ, малко благоутробие ще имашъ. Ще изучавашъ, колко отъ тази храна може да те ползува. – Много малко. Ние работимъ чрезмѣрно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме въ много направления. Ядешъ нѣкой пѫть, но храната не ти допринася онова, което ти искашъ отъ нея. Нѣкой пѫть ядешъ храна и си благодаренъ. Щомъ си благодаренъ – има една обнова. Тази храна принася ти нѣщо. Има единъ човѣкъ, когото обичашъ, приятно ти е да го срѣщнешъ, искашъ да го срѣщнешъ. Щомъ не го обичашъ – не искашъ да го срѣщнешъ. То е първиятъ случай /1 на чертежа/. Тѣзи стрели показватъ мѫжкия принципъ. Тѣ сѫ положителни, отблъскватъ се. Тукъ сѫ трима, и тримата сѫ на три мнения, отблъскватъ се, съ нищо не може да ги примиришъ. Единъ човѣкъ, който е гладенъ, ти му разправяшъ за оня свѣтъ. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свѣтъ“. Пита: „На оня свѣтъ има ли храна, има ли ядене?“ Ако му кажешъ: „Нѣма“, ще каже: „Мене не ми трѣбва такъвъ свѣтъ, въ който нѣма ядене“. Нѣкои мислятъ, че въ оня свѣтъ нѣма ядене. И тамъ има ядене. Въ оня свѣтъ, като вземешъ храната – нѣма да я дъвчешъ, както въ този свѣтъ. Тази храна сама се разтопява въ цѣлия организъмъ. Тукъ ти трѣбва да знаешъ да дъвчешъ. Следъ като ядешъ, казвашъ: „Не е хубава храната“. Нѣколко часа е употрѣбено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два деня бѣха ни сготвили сарми, голѣми сарми. Зелето изисква зѫби. Гледамъ – нѣкои дъвчатъ листата, нѣкои оставятъ листата, изѣдатъ само ориза. До мене седи единъ приятель, на когото казвамъ: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изѣдаме само ориза. Казваме, че сме яли сърми“. Въ насъ има доста зелеви листа, които сѫ останали, понеже искатъ дъвкане. Ние се намираме въ противоречие. Нѣкой пѫть ние слизаме въ стомаха и не може да намѣримъ вратата да излѣземъ навънъ. Нѣкой пѫть господарьтъ влѣзе въ стомаха, защото потрѣбно е да влѣзе въ стомаха. Но по нѣкой пѫть се намѣри въ противоречие. Като единъ виденъ богатъ английски банкеръ, който веднажъ отишълъ да прегледа своето подземие съ каситѣ си и оставилъ ключа отвънъ, не извадилъ ключа да го тури въ джоба си, но оставилъ ключа отвънъ на вратата. Тя се затворила и той останалъ затворенъ въ подземието. Седи той тамъ, търсятъ го насамъ-натамъ, и гладенъ умира вѫтре. И пише тъй: „Ако имаше нѣкой да ми даде малко хлѣбецъ, щѣхъ да му дамъ половината си имане“. И като умира, пакъ не дава цѣлото си имане. Като умира, дошълъ до положението да даде половината отъ имането си. Та казвамъ: Когато слизашъ въ стомаха, ще извадишъ ключа, ще го туришъ въ джоба си, защото опасна работа е. Като слизашъ въ дробоветѣ, пакъ сѫщият законъ е – ключа ще го носишъ въ джоба си. И въ главата си като влизашъ, ключа ще го носишъ въ джоба си. Три нѣща има, които човѣкъ посещава: главата, дробоветѣ и стомаха. Той трѣбва да носи ключоветѣ. По нѣкой пѫть ние загазимъ въ мозъка си. Голѣмъ да е, но загазимъ. Знаешъ (ли), какво става на човѣка, ако загази въ малкия мозъкъ? – Цѣлия день ще крѣка, ще вика, ще вдига шумъ, неразположенъ е. Нѣкои мислятъ, като влѣзатъ въ малкия мозъкъ, че никой не ги обича. Но то е въ отрицателната, въ пасивната страна /2 на чертежа/. Въ едно отношение ти си недоволенъ. (Нѣкой) казва: „Нѣма хора, никой не може да те обича“. Другъ казва: „Нѣма хора, нѣма кого да обичашъ“. Единиятъ се оплаква, че нѣма кой да го обича, другиятъ се оплаква, че нѣма кого да обича. Каква е разликата? – „Нѣма кой да те обича“ – ти си гладенъ, нѣма кой да ти даде хлѣбъ. А пъкъ „нѣма кого да обичашъ“ – ти носишъ хлѣба, но не искашъ да го дадешъ на когото и да е, но търсишъ нѣкого – искашъ да продадешъ хлѣба. Въ първия случай искашъ да купишъ хлѣбъ, въ другия случай искашъ да го продадешъ, търсишъ нѣкой да ти даде повече за хлѣба. Казвашъ: „Нѣма хора, които да те обичатъ“ – значи: нѣма кой да ти продаде хлѣбъ. „Нѣма кого да обичашъ“ – нѣма кому да продадешъ хлѣба.

Та казвамъ: Нашата глава служи за обнова. Ако човѣкъ знае (кѫде) има мѣста въ мозъка – той ще се обнови. Има мѣста въ мозъка, ако се постави тамъ – цѣлия день ще бѫде неразположенъ. Има една область, отстрани горе на главата, ако се залостишъ тамъ – цѣлия день ще имате страшни работи. Ще мислишъ за сиромашията, ако осиромашѣешъ – какво ще правишъ, ако ви нападнатъ разбойници, ако стане земетресение, ако стане нѣкоя война, ако дойде нѣкоя буря, ако дойде наводнение. Се такива страшни работи ще ти идватъ на ума. Цѣлата вечерь ще бѫдешъ такъвъ обърканъ: ако ямъ – ще се задавя, ако храната ми не (се) смеле, ако сърдцето ми спре, ако гръбнака ми се счупи, ако краката ми се изкълчатъ. Като мислишъ така, какъ ще се обновишъ, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законътъ за обновата изисква да се премахнатъ противоречията. Най-първо ти мислишъ, че нѣма такива хора за обичь.

Азъ съмъ превеждалъ онзи анекдотъ. Турция забогатѣла нѣкога. Когато хората забогатѣятъ – леностьта се образува. Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето. Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така. Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се. Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“. Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ?“ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета. Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие. Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ. Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димътъ минава презъ наргилето и се пречиства. Като пуши, въздуха минава презъ единъ маркучъ и се пречиства. Тукъ бѣше дошълъ единъ лѣкарь (и) имаше едно наргиле.



Трѣбва да се изучава човѣшкиятъ организъмъ – да знаеме обновителнитѣ мѣста въ себе си. Ти не може да се обновявашъ, ако не знаешъ кѫде да се хванешъ. Ако горната часть на челото е тѣсна, не е развита – нѣмашъ въображение. На нѣкои хора главата мяза на китайцитѣ – горе тѣсна, долу широка. Въ бѣлата раса, главата горе е широка. Китайцитѣ много ядатъ. Разправяше ми единъ американецъ, който билъ на гости на единъ китайски мандаринъ. 40 вида яденета имало и отъ всичкитѣ 40 вида трѣбва да вкусишъ. Какви ли не. Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе въ главата, той е долу въ главата.

Казвамъ: Трѣбва да знаятъ, кѫде сѫ обновителнитѣ процеси. Трѣбва да срещнешъ единъ човѣкъ, който е обновенъ, който се обновява. Срещнешъ нѣкой – не вървятъ работитѣ добре. Българинътъ има една черта – когато го питашъ какъ е гроздето или какъ е житото, никога нѣма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко“. Турчинътъ има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинътъ намалява. Страхъ го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човѣкъ. Редъ поколѣния има, които сѫ живѣли тамъ, дето не трѣбва. Ако започнемъ съ религиозния животъ, искаме да преустроимъ мозъка на човѣка, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се подигне, ако коронната часть не може да се подигне и остане права линия – трѣбва да се образува поне една малка крива линия горе. Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошитѣ, казвашъ: „Добъръ е Господь, ще се оправи тази работа“.



По закона на обновата лесно се лѣкуватъ хората. Казвашъ: „Ще оздравѣя“ и оздравявашъ. Онзи казва: „Я оздравѣя, я не. Тази болесть е лоша, не се лѣкува, нѣма да оздравѣя азъ“. Такъвъ човѣкъ, за да го излѣкувашъ, трѣбва да го приспишъ. Нѣкой пѫть тѣ съзнаватъ това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя отъ болестьта“. Той, като мисли постоянно, нѣма обнова. Сега по нѣкой пѫть слушамъ, казвате: „Не върви добре, както едно време“. Нѣкои стари, като били на млади години, били по-по-добре. Сега, като остарѣли, не били толкозъ добре. Питамъ: Кога плодътъ е добъръ – като пѫпка на цвѣтъ или като узрѣе? Въ младини ти си една пѫпка, въ пълната възрасть ти си разцъфналъ, въ старини – на 125 години, ти си узрѣлъ плодъ. Кое е по-хубаво? Хубаво узрѣлитѣ плодове ядемъ. Тогава нѣкои хора се оплакватъ, казватъ: „Тѣзи работи, като бѣхме млади, (а) не на стари години“. Питамъ: Съ какво да се занимава човѣкъ на стари години? – На стари години, понеже зѫбитѣ изпопадали, не може да яде. Сѫжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаешъ какъ да мислишъ. На 4–5 години децата какво правятъ, каква е обновата? – Често децата обичатъ да плачатъ. Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ. Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче. Защо плаче и то не знае. Нѣщо криво му е. Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза. Децата, които плачатъ, иматъ възпоменание отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ. Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете. Не искайте голѣми удобства. Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“. Но то сѫ завършени процеси. Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе? Какво ще добиешъ? – Ти имашъ едно отлично пиано /сочи гърлото/, може да пѣешъ. Може да направишъ едно пиано – да вземешъ 30–40 паници, вземи ги, тури ги на едно мѣсто и започни да ги чукашъ. Може да ви направя едно пиано. Когато бѣхме въ Сливенъ, наредихме съ онѣзи, които бѣха съ мене, камъчетата на едно поточе, както азъ зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата, като минава, шумоли музикално. Кой какъ дойде, казва: „Особено е туй шумолене“. Но камъчетата сѫ наредени. Дойдатъ овци, размѣсятъ камъчетата. Ида, пакъ ги наредя. Дойде нѣкой, казва: „Много приятно е да слуша човѣкъ, какъ върви водицата“. Онзи, който гледа, ще каже: „Този нѣма работа, че реди камъчетата да шумоли водата“. Кой какъ дойде, казва: „Колко сѫ хубаво наредени камъчетата“.

Та казвамъ: Ако знаемъ да наредимъ нашитѣ мисли – имашъ вадичка. Ако знаешъ да наредишъ камъчетата, ако знаешъ да наредишъ своитѣ чувства и своитѣ постѫпки – ще имашъ нѣщо музикално. Цѣлиятъ свѣтъ е едно благо. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на голѣми възможности. Не си самъ музикантъ. Ти ще идешъ при единъ музикантъ, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Нѣкой е художникъ. Ще идешъ при нѣкой, който е художникъ. На всѣки художникъ трепти сърдцето му, за да даде нѣщо отъ себе си. Всѣки човѣкъ иска да даде нѣщо отъ себе си. Много хора страдатъ, че нѣма кѫде да дадатъ стоката си. Много страдатъ, че нѣма кѫде да направятъ едно добро. Единъ лошъ човѣкъ седи, иска да купи. Добриятъ пъкъ иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Другъ има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдятъ. Ако онзи купува добре, а другиятъ продава добре – и двамата сѫ доволни. Най-първо природата иска отъ насъ нѣщо ние да ѝ дадемъ. Тя всѣки день иска да ѝ дадемъ нѣщо. Станешъ сутринь, не искашъ да благодаришъ на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемашъ свѣтлината, приемашъ въздуха, приемашъ водата – за всичко туй благодари, което си възприелъ. Ти трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ти седишъ, мърморишъ и казвашъ: „Туй не е наредено, онова не е наредено“. – Тепърва има да се нарежда. Ако постѫпишъ ученикъ въ една гимназия, изведнажъ въ 8-ми класъ ли ще постѫпишъ? – Най-първо ще постѫпишъ въ 1-ви класъ, втората година – въ 2-ри, въ 3-ти, и постепенно ще идешъ въ 8-ми класъ презъ осмата година. Ако си училъ добре – всичкитѣ професори, всичкитѣ учители въ гимназията ще иматъ добро мнение за тебе. Ако не учишъ, казватъ: „Не учи добре“. Казвамъ: Всички ние сме ученици въ това Божествено училище. Сега ние мислимъ, че като постѫпимъ въ 1-ви класъ – то е свършено. Хиляди години като учите, пакъ ще знаете толкозъ, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, тѣ сѫ привидни. Следъ хиляди години свѣтътъ ще се измѣни. Следъ хиляди години свѣтътъ не може да го обяснимъ по този начинъ, по който сега го обясняваме. Ти си билъ едно малко детенце, игралъ си съ малки прѫчици, станалъ си на 21 година – ще вземешъ ли прѫчката да я туришъ между краката и да си играешъ на конче? Сега вие се връщате къмъ вашето минало и казвате: „Колко хубаво бѣше, когато майка ми ме носеше на рѫце“. Ако цѣлия животъ майка ти те носи на рѫце, какво ще стане отъ тебе?

Най-първо сега трѣбва да се премахне недоволството. Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснемъ, че вие сте въ единъ голѣмъ салонъ, има много публика. Ако всички прозорци сѫ затворени, следъ половинъ часъ усѣщате, че атмосферата е натежала. Трѣбва да се отвори отнѣкѫде, да влѣзе една обновителна струя. Човѣкъ има въ себе си около десетина органи за обнова. Презъ всѣки органъ трѣбва да влѣзе една обновителна струя. Ти, ако чрезъ органа на твоето милосърдие не може да влѣзе милосърдието – тази енергия, ти нѣма да имашъ хубавото разположение. Ако чрезъ органа на твоята вѣра не може да влѣзе силата на вѣрата – (нѣма) да ти даде онзи широкъ просторъ за свѣта. Ако чрезъ органа на надеждата тази сила не може да влѣзе – не може да усѣтишъ това подмладяване. Надеждата всѣкога подмладява човѣка. Вѣрата дава просторъ. Надеждата обхваща нѣщо по-материално. Като дойдете до любовьта, вие имате най-високата проява на Божествения животъ.

По нѣкой пѫть вие мислите кого да обичате. Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни сѫщества има, които сѫ влѣзли въ цвѣтята и скрили сѫ се, напримѣръ въ единъ карамфилъ, и очакватъ само да ги погледнете, да ги помиришете, че имъ става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилътъ, като дойде въ носа ви това ухание, може да кажешъ: „Колко хубаво мирише“. Само като помислишъ за него, радва се сърдцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида азъ да се занимавамъ съ единъ карамфилъ“. Мислите ли, че нашиятъ животъ, като се занимаваме само съ хората, че е много сериозна работа? Представете си единъ младъ момъкъ или една млада мома. Но следъ години, като остарѣе, стане сухи кости. Не е ли човѣкъ като едно цвѣте, и той съхне. Чудишъ се какъ си я прегръщалъ, прегръщашъ я, но нѣма нищо. Като прегърнешъ нѣкой човѣкъ, мяза на сухо дърво. Като прегърнешъ другъ, излиза нѣщо отъ него. Като прегърнешъ другъ, нищо не дава, мяза на крава, която доишъ, но нищо не дава.

Казвамъ: Сѫществениятъ животъ е животътъ на обновата. Туй, което влиза въ човѣка и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме въ единъ статически свѣтъ. Казвате: „Онзи не струва да обичашъ, този не струва да обичашъ“. То сѫ изопачени работи. Трѣбва да се освободите отъ голѣмитѣ заблуждения, въ които сега се намирате. Виждашъ една монета, която е окалѣна. Казвашъ: „Тя е окалѣна“. Като измиешъ тази монета, ще видишъ, че тя е чиста. Видишъ скѫпоцененъ камъкъ, окалѣнъ е. Ако вземешъ този камъкъ, умиешъ го (и) стане чистъ. Казвамъ: Сега всички живѣете въ единъ свѣтъ на Божествени възможности и Господь ви изпитва. Срещнете единъ човѣкъ, казвате: „Той е грѣшникъ“. Този грѣшникъ е скѫпоцененъ камъкъ – отвънъ е грѣшникъ, отвѫтре е праведникъ, съдържание има. Очисти му кальта. Внеси въ него една мисъль положителна. Този човѣкъ се е обезсърдчилъ, боленъ (е). Помисли, че ще оздравѣе следъ три деня. Казвашъ: „Като кажа, ще стане ли?“ – Ще стане. Ако кажешъ, че следъ петь деня ще оздравѣешъ, ти не се съмнявай – ще оздравѣешъ. Онова, което мислишъ, щомъ не се съмнявашъ въ себе си – то ще стане. Защото Богъ е онова сѫщество, което ни дава онова, което мислимъ, което чувствуваме. Дотолкозъ, доколкото вѣрваме въ Него – дотолкозъ ни дава. Защото вѣрата въ насъ е възможность. Ти отивашъ при Господа съ една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цевь е по-голѣма, толкозъ повече ще ти даде Господь. Ако имашъ силна вѣра – по-голѣма възможность имашъ, благословението ще дойде по-скоро. Ако вѣрата ти е слаба – ще дойде благословението по-кѫсно.

Ето азъ какво разбирамъ подъ думата „любовь“. Като обичашъ нѣкого, ще видишъ, че и Господь се радва на това. Богъ е доволенъ, че обичашъ. Като обичашъ (нѣкого) – радвай се заради Господа въ себе си, че го обичашъ. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ заради Него, тя е временна (обичь). Щомъ го обичашъ, азъ се радвамъ въ себе си, Богъ е доволенъ отъ любовьта. Богъ е доволенъ, че азъ проявявамъ Неговата любовь, както Той иска. Този, когото обичамъ, е доволенъ, че Господь му (е) изпратилъ единъ човѣкъ, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има единъ човѣкъ, който ви обича? Обича ви онзи, който никога нѣма да ви направи една забележка. Идеалната любовь седи въ това. Да кажемъ – азъ съмъ единъ учитель, имамъ единъ способенъ ученикъ, (който) свири. Като го слушамъ, никога не му казвамъ, че не може да свири. Казвамъ му: „Добре свиришъ“. Понеже го обичамъ, той, като направи погрѣшка, той вече знае и той самъ се коригира. Ако река азъ да го коригирамъ, то е несъвмѣстимо. Когато обичашъ единъ човѣкъ, никога не го коригирай. Който те обича, ако те коригира… Ще изучавате любовьта си, само нѣма да се коригирате. Казва: „Ти не трѣбва да пѣешъ“. – „Че какъ трѣбва да пѣя?“ Може да каже нѣкой: „Този предметъ не трѣбва да се развие“. – „Че какъ трѣбва да се развие?“ Имамъ единъ сопранъ, нека пѣе като сопранъ. Имамъ единъ алтъ, нека пѣе като алтъ. Имамъ единъ теноръ, нека пѣе като теноръ. Имамъ единъ басъ, нека пѣе като басъ. Басътъ е хубавъ, магнетиченъ е басътъ. После, тенорътъ има голѣмъ замахъ, сила има въ него. Сопранътъ има голѣми амплитуди, той е високъ. Алтътъ е толкова скроменъ – като пѣе, не иска да се покаже. Сопранътъ, като пѣе, иска всички да го разбератъ. Басътъ иска всички да знаятъ, че е силенъ. Като пѣе нѣкой басъ, да започне свѣтлината да се раздвижва.

Да допуснемъ сега, че имате едно неразположение. Какъ ще се премахне неразположението? – Ако сте единъ художникъ и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте нѣкой скулпторъ и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора сѫ, музикално удрятъ, музика има въ него. Не си скулпторъ, не си художникъ, (но) знаешъ да пѣешъ – пѣй тогава. Вие още не сте се научили да пѣете. Вие пѣете, като издишате. Сега трѣбва да се научите да пѣете и като вдишвате. Пѣли ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добритѣ пѣвци въ свѣта сѫ ония, които пѣятъ като вдишватъ. Който пѣе, като издишва – той е наполовина пѣвецъ. Който пѣе и като вдишва, и като издишва – той е истински пѣвецъ. /Учительтъ свири при вдишване/. Онзи, който знае да пѣе, когато вдишва и издишва, тогава ще чувамъ онова, хубавото пѣене. Като пѣе „Въ началото бе Словото“ – тоноветѣ ще ги чувашъ. Казвамъ: Мѫчно е пѣенето, като вдишва човѣкъ. Пѣенето, като вдишвашъ, е за тебе. Като издишвашъ, е за другитѣ. Ако за себе си знаешъ да пѣешъ, и за другитѣ ще знаешъ. И въ мисъльта е сѫщия законъ.

Законътъ за обновата започва отъ онова, което приемашъ. Най-първо ще се научишъ да оценявашъ любовьта, която Богъ ти дава. Ако туй, което си придобилъ отъ Бога, ти го оценявашъ и туй, което дадешъ вънъ отъ себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половинъ часъ за подмладяването. Чувамъ сестри да казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. Пакъ се срѣщатъ и пакъ казватъ: „Остарѣхме, побѣлѣхме“. – Че какво сте побѣлѣли? Зимно време, като навали снѣгъ по растенията – остарѣли ли сѫ растенията? Всички сѫ побѣлѣли, но то е временно. Зимно време е, малко снѣгъ е дошълъ по главитѣ ви, (а) казвате, че сте остарѣли. Като дойде пролѣтьта, ще се стопи снѣга, пакъ ще почернѣятъ главитѣ ви. Вие се заблуждавате, че сте побѣлѣли. Ако старостьта седи въ бѣлитѣ коси – лесна работа е. Има млади хора, които иматъ бѣли коси. Има деца по на 5–10 години съ бѣли коси.

Събуждайте въ себе си хубавитѣ чувства. Сега на васъ ви трѣбва едно огледало. Денемъ, най-малко три пѫти на день, пъкъ и десеть пѫти като правите – добро ще бѫде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – нѣма да ви правятъ забележка, само да имашъ едно огледало и да се огледашъ. Ти самъ започвашъ да се смѣешъ. Вие сега, като се разсърдите, смѣшни ставате – деформира се лицето, навѫсите се. Азъ, като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмѣно, рѫката – на главата. Туй е сръднята въ мене. Защото, като пѣя нѣкои нѣща, съзнавамъ, че другояче трѣбва да се пѣятъ, не може да ги изпѣя. Нѣкой пѫть свиря нѣкои работи, азъ самъ съмъ недоволенъ. Нѣкой пѫть правя опити. Иде нѣкой при мене боленъ, седи отвънъ, пъкъ азъ свиря. Като свиря, този човѣкъ се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестьта и оздравява. Другиятъ, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, азъ не мога да свиря. По нѣкой пѫть азъ го държа половинъ часъ вънъ, той ходи, тревожи се, азъ свиря. Понеже виждамъ, че (съ) свирене нѣма да стане – туря цигулката, слизамъ долу. Казвамъ: „Какво обичате?“ Нѣкой пѫть зная кѫде е болката. Той се уплашилъ, че ще умре. Азъ взема, че го бутна съ лѣвата рѫка по лѣвата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бѣхъ боленъ, бутна ме съ лѣвата рѫка по главата и оздравѣхъ. Магия ми направи. Омагьоса ме“. Пъкъ омагьосването е проста работа. Азъ като турихъ рѫката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се млѣко въ нѣнкитѣ на майката и ѝ причинява болка. Ако детето не смуче това млѣко, набира се млѣко и майката страда. Нѣкѫде се набира енергия, въ мозъка нѣкѫде. Трѣбва да дойде единъ човѣкъ, да изтегли тази енергия. Въ природата Богъ, като ни обича, праща ни по нѣкой пѫть страдания, за да отнема онова излишното, което имаме въ насъ. Страданията сѫ излишна енергия въ насъ. Като страдаме, тази енергия отива навънъ. Като се разсърдишъ, то е пакъ изчистване. Сръднята не е лошо нѣщо. Нѣкой пѫть искашъ да се разсърдишъ. Тогава харчишъ повече енергия. Ако давашъ излишното, сръднята е на мѣсто. Нѣкой пѫть хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Нѣкой пѫть ти дойдешъ въ съприкосновение съ хората, които сѫ по-магнетични. Другъ пѫть срѣщашъ човѣкъ, който е нервенъ. Нервнитѣ хора даватъ импулсъ. Тѣ не даватъ магнетизъмъ, но импулсъ. Като срещнешъ човѣкъ разположенъ, предава ти магьосническа сила. Нѣкой пѫть, когато хората сѫ нервни, трѣбва да срѣщашъ разположени хора. Въ разположения човѣкъ силно е развита вѣрата, надеждата, любовьта, въображението, всичкитѣ разположения. Богатъ е този човѣкъ. Като срещнешъ този човѣкъ, въ духовния свѣтъ дава. Дойде нѣкой човѣкъ при тебе, приеми го добре. Сега говоримъ за себе си, да знаете какво да си говорите.

Споредъ закона за обновата, човѣкъ всѣки день трѣбва да се качи на три мѣста. На първо време стани на физическото поле въ тѣлото. Следъ туй трѣбва да се качишъ въ своята дихателна система – то е духовния свѣтъ. Най-после да се качишъ горе въ мозъка – въ Божествения свѣтъ. Да направишъ една връзка между физическия свѣтъ, и духовния свѣтъ, и Божествения свѣтъ. Всѣки день разнообразие трѣбва да има. Не избѣгвайте хората. Казвате: „Тѣ сѫ свѣтски хора“. Не гледайте така. Не искамъ да ви говоря, защото, ако ви дамъ нѣкаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава единъ лошъ отъ единъ добъръ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Ако ви кажа по какво се отличава единъ даровитъ отъ единъ недаровитъ човѣкъ, нѣма да се ползувате. Споредъ мене, единъ лошъ човѣкъ е недаровитъ. Думата „лошъ“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадишъ ш-то отъ думата „лошъ“, тя става на добра. Ш-то да го обърнешъ надолу, както обръщатъ удавницитѣ, на които дробоветѣ се напълнили съ вода – обръщатъ ги надолу съ главата, за да излѣзе водата. Човѣкъ отъ себе си трѣбва да извади непотрѣбнитѣ работи. Станешъ сутриньта, казвашъ: „Остарѣхме“. Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходимъ (у) дома. Пишатъ ни нашитѣ, искатъ да си идемъ“. Да ти е приятно, че ще се върнешъ. Казватъ: „Остарѣхъ“. Дойдешъ на голѣми изпитания, ще кажешъ: „Учатъ ме“. Изпитанието не е лошо нѣщо. Давашъ изпитъ на онова, което си училъ. Нѣкой пѫть може да те изпитатъ доколко обичашъ, може да те изпитатъ доколко вѣрвашъ, може да те изпитатъ доколко се надявашъ, може да те изпитатъ доколко знаешъ – колко знаешъ да пѣешъ, колко знаешъ да рисувашъ, нѣкой пѫть може да те изпитатъ да знаешъ каква е тежестьта. Въ всичкитѣ процеси трѣбва да знаешъ – тѣ сѫ важни. Срѣщашъ едно дете, казвашъ: „То е дете“. Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна нѣкой старъ дѣдо, погледне ме и казва: „Знаешъ (ли), на 85 години съмъ“. Старитѣ баби и старитѣ дѣдовци много ги разбирамъ. Като го погледна, виждамъ, че има достойнство. Погледне ме, измѣри ме, мисли си: „Не можешъ да ме излѫжешъ, че носишъ нѣщо ново“. Гледа ме дѣдото критически, поусмихне се. Казвамъ: „Дѣдо, много ми харесвашъ“. Тѣ обичатъ много да ги хвалятъ. „Има нѣщо много хубаво въ тебе“ – му казвамъ. „Имашъ единъ отличенъ умъ и сърдце, но живѣешъ между хора, които не те оценяватъ. Едно време, когато си билъ младъ, личенъ си билъ между всичкитѣ момци, много способенъ човѣкъ“. Той казва: „Кой ти е казалъ нѣщо?“ – „Никой не ми е казалъ, но наука е това“. – „Че какъ? Може ли? Да не ти е казалъ нѣкой отъ селото нѣщо?“ – „Не, но наука е това. Господь е написалъ на човѣка известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнахъ съ тебе. Колко нѣща научихъ отъ тебе“. – „Я ми кажи нѣщо“, и си подава рѫката, заинтересува се вече дѣдото. Тогава му казвамъ: „Ако се подмладишъ, тогава какво ще правишъ?“ – „Ако се подмладя, не искамъ да правя една глупость, която направихъ едно време – оженихъ се, баща станахъ. Сега нѣма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искамъ да науча нѣщо хубаво“. Казвамъ: „Много хубаво. Едно време, въ Библията пише за единъ човѣкъ, който се оженилъ на 65 години, хемъ имаше две жени“. – „Че какъ две жени?“ – „Едната обичаше, другата не я обичаше“.

За какво може да се говори сега на свѣта? Какво значи свѣтъ? – Единъ свѣтъ красивъ навсѣкѫде – каквото погледнешъ, всичко се радва. Свѣтскиятъ животъ е всички цвѣтя, вода, листа – всичко туй се радва. То е свѣтскиятъ животъ. Свѣтътъ на любовьта е дето всичко се радва. Свѣтътъ на вѣрата е дето всичко има довѣрие. Свѣтътъ на надеждата – то е реализиране. Да влѣзешъ въ свѣта на надеждата, значи въ физическия свѣтъ да влѣзешъ. Свѣтътъ на вѣрата е красивиятъ духовенъ животъ. Любовьта е свѣтътъ на любовьта, то е Божествениятъ животъ. Нѣма да казвашъ: „Тукъ криво си направилъ“. Въ любовьта не може да има криви работи. Всичкитѣ работи, които любовьта прави, сѫ ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрезъ своя погледъ, само чрезъ своето пипане – той ви дава нѣщо. Като ви обичатъ хората, внасятъ живота. Като не ви обичатъ, тѣ ви отнематъ живота.

Сега говоримъ за закона на обновата. Два живота има въ свѣта: животъ, който е образувалъ рая на безлюбието, който е образувалъ ада и животъ на любовьта, който е образувалъ рая. Въ новия животъ е любовьта. Ти живѣешъ по закона на безлюбието и искашъ да имашъ рая. Ти ще имашъ ада. Всичкитѣ страдания въ насъ произтичатъ отъ закона на безлюбието. Всичкитѣ радости произтичатъ отъ закона на любовьта.

Казвамъ: Всѣки день отваряйте душитѣ си. Сега не че вие не я отваряте.

Сега ще пристѫпимъ малко къмъ музика. Да кажемъ имате обикновено пѣене, пѣете една пѣсень. Имаме коя да е пѣсень, тѣ сѫ обикновени работи. Азъ ще ви дамъ сега едно упражнение. Азъ ще пѣя на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пѣя. /Учительтъ свири и пѣе „хаинзо“ въ много мелодии/. То вече е свободното пѣене. То е единъ музикаленъ езикъ. „Хаинзо“, когато искашъ да примиришъ хората. „Хаинзо“, когато слизашъ да помагашъ.

Соль – туй, което цъвти. Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъвти въ тебе, трѣбва да завърже. Туй, което завързва, трѣбва да узрѣе. Туй, което узрѣва, трѣбва да се възприеме. Всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, всѣка една постѫпка трѣбва да се възприеме отъ човѣшката душа, отъ човѣшкия духъ да се опита. Само въ опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нѣщата. Ние само помирисваме цвѣтята. Какъвъ е вкусътъ на плода, не знаемъ. Уханието, красотата, която има цвѣта, опитваме. Но после има процесъ на зрѣене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава въ насъ. Най-първо опитваме живота въ насъ. Казваме: „Свѣтски животъ“. Свѣтскиятъ животъ е посѣтиятъ животъ въ земята. Израстналиятъ животъ е въ младини. Ти се раждашъ като дете, възприемашъ като младъ. Духовниятъ животъ е узрѣлиятъ плодъ. Този плодъ (трѣбва) да се опита. Да бѫдемъ доволни отъ самото семе, отъ пѫпката, отъ цвѣта и отъ плода. Не само (да) казваме: „Свѣтскиятъ животъ не струва“. За мене всичкиятъ животъ има смисълъ. Духовното и Божественото вече даватъ цена. Божественото е да приемешъ благото, което никой не може да ти отнеме. Въ физическия животъ може да цъвнешъ и да завържешъ. Може да завържешъ и да не узрѣешъ. Онова, което узрѣе, ще имашъ земенъ животъ. Подъ думата „Божественъ животъ“ разбираме плодътъ да узрѣе, да го опитаме и да бѫдемъ доволни отъ онова, което Богъ ни е далъ, понеже въ следния моментъ ще имаме пакъ нѣщо ново. Вѣчно обновяване има. Въ английски има едно изражение…/Въ оригинала липсва/. То е вѣчното обновяване въ човѣка, то е мисъльта. Туй го наричатъ любовь. Подъ думата „любовь“ разбираме вѣчното проявление. Богъ постоянно обновява.

/Учительтъ пѣе: „Ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ, ние ще се подмладимъ. Ние ще се подмладимъ, макаръ и стари да сме днесъ. Побѣлѣлитѣ глави ще почернѣятъ и красиви ще станатъ“/. Пѣйте, не се смущавайте. Човѣкъ при Бога трѣбва да бѫде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бѫдемъ благодарни. Предъ лицето на Бога да бѫдемъ благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Богъ, като погледне на хората, Той не ги сѫди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господь като дойде въ свѣта и погледне на свѣта, свѣтътъ става такъвъ, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовьта е по-силна отъ всичко. Ако вѣрваме въ Бога, всичкитѣ противоречия, които ние не ги разбираме… А въ Божествения планъ има една голѣма тайна. Богъ като погледне на свѣта, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро“. Радвайте се на старостьта, радвайте се на болеститѣ – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро въ свѣта. Има нѣщо друго, но то е нашето неразбиране.

Всѣки день да се проявявате такива, каквито Господь ви е направилъ.

Добрата молитва.

ХХ година
17. Лекция на Общия Окултенъ класъ
29 януарий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Закон за обнова

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, сега, един, казва, свят, хубаво, години, хора, себе, работи, всички, глава, дойде, нещо, обича, всичко ,

Общ Окултен клас , София, 29 Януари 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш. Мога да кажа. Махар Бену Аба.

Ще говоря върху закона за обновата.

Човек може да знае много работи, но ако законът за обновата не работи – той не се ползва. Един, който не е запознат със закона за обновата, той не разбира какъв е смисълът. Имате един знак – обърнат. В единия случай са съединени заедно – С, С е обърнат надолу. По някой път усещате особено неразположение, не си разположен. Да си болен – не си болен, да си гладен – не си гладен, но имаш едно неразположение. Не искаш да срещаш никого, не искаш да говориш с никого. Ако някой ти говори нещо, не искаш да го слушаш. Казваш: „Неразположен съм.“



Значи законът за обновяването не работи. Просто изяснение. Имаш едни модерни, съвременни обуща, (но) стягат ти краката. Докато вкъщи можеш да ги носиш, но като тръгнеш да вървиш – започват да ти стягат краката. Краката се разширили (и) усещаш, че тия обуща те стягат. Питам: кои са подбудителните причини, че си турил тесни обуща. Ако са тесни е лошо. Ако са широки, пак е лошо. Значи обущата трябва да прилягат. Една мисъл, която стяга човека, не приляга на ума. Някоя мисъл е пък много широка – и тя не му е полезна. Някой казва: „Имам широки мисли.“ Широката мисъл трябва да приляга на ума. Ето какво разбирам „да приляга“. Природата чрез закона за обновата събужда човека чрез носа, произвежда обнова чрез ушите, очите, чрез устата, чрез цялата кожа се стреми да обнови човека. Човек е разположен към един природен мързел. Човека трябва да го стегнат, за да работи. Ако остане свободен – не иска да работи. Вземете даже видни музиканти. Щом им се уреди материалното положение, те не искат да свирят. Щом е беден – свири човекът, вдъхновение има. Щом забогатее – вече чака вдъхновение. Докато е беден – религиозен е, моли се по 3-4 пъти на ден, и 10 пъти се моли. Щом забогатее, казва: „С молитва работа не става“ (и) намира друга работа, не се занимава с такива малки работи.



Ако наблюдавате природата на човека – имате един перпендикуляр, който минава през гърдите. Ако тежестта мине в неговия стомах, ще се измени състоянието му. Ако тежестта мине отзад, в неговия гръб, ще имате две различни състояния. Какво ще бъде състоянието, ако благоутробието е развито? – Ако благоутробието образува кривата линия АВ – става натрупване на чужди вещества. Писанието казва: „Понеже не искат да служат на Господа, тогава ще им даде дух на затлъстяване.“ Коремът е така подут, като на бременна жена. Човек иска да роди цял живот и не може да роди. Само някоя болест ще дойде. Роди тогава. Като роди – освободи се вече.

Сега да дойдем до закона за обновата. За да се обнови човек, трябва да бъде в хармония с онзи човек, когото изучава. Ти не може да се обновиш, ако не разбираш природата – да видиш какви са твоите възгледи. Ако изучаваш и по-низшите същества като срещнеш някое животно – погледне те, съобразява се има ли някаква обновителна сила или не. Като те погледне, веднага ще вземе някаква стратегия. Защото всичките хора не оказват едно и също влияние. Срещате един човек – целия ден сте неразположени. Срещате друг човек – целия ден сте разположени. Срещате един набожен човек и целия ден вие имате туй Божествено настроение. Другия ден срещате светски човек, който мисли само за този свят, не мисли за оня свят. То са специфични разбирания. Някои мислят, че само този свят е хубав. Ние нямаме противоречие, че е влязъл в този свят. Някои мислят, че само в другия свят е хубаво. Ако си в този свят и очите ти не функционират хубаво, ушите не функционират хубаво, носът не функционира хубаво, устата, краката не функционират – тогава какво те ползва този свят? Но и в другия, и в духовния свят, трябва да имаш известни чувства да функционират. Представете си, че този свят представ(лява) една долина с градини, с плодове, с плодови дървета, има езера, блатисти места. Духовният свят представ(лява) висок планински връх, той е красив. Ако се качите горе, на планината, имате чист въздух, но мисълта ви не функционира добре. Там има ли нещо за прехрана? Чист въздух има по високите места, но само туй не ползва човека. Ти седиш горе, на високото място, и ще трябва да слезеш в долината, дето има плодове – ябълки, круши, всички удобства. На високите места няма тия неща. Туй положение, тая обстановка е временна. Представете си, че на високите места по планините може да растат ябълки, круши и други плодове. Тогава планината ще бъде още по-хубава. Защо именно горе, по планината, не растат плодни дървета? – Разпределен е трудът. Защо дробовете не се хранят тъй, както стомахът се храни? – Ако дробовете се хранеха така, както стомахът се храни, човек какъв ще бъде? – То ще бъде страшно. В дробовете вече имате един по-възвишен свят. В стомаха – ти си роб на условията. Много ще работиш, малко блага ще имаш, малко благоутробие ще имаш. Ще изучаваш колко от тази храна може да те ползва. – Много малко. Ние работим чрезмерно много, много малко благоутробие имаме. Сега работа имаме в много направления. Ядеш някой път, но храната не ти допринася онова, което ти искаш от нея. Някой път ядеш храна и си благодарен. Щом си благодарен – има една обнова. Тази храна принася ти нещо. Има един човек, когото обичаш, приятно ти е да го срещнеш, искаш да го срещнеш. Щом не го обичаш – не искаш да го срещнеш. То е първият случай ( 1 на чертежа). Тези стрели показват мъжкия принцип. Те са положителни, отблъскват се. Тук са трима, и тримата са на три мнения, отблъскват се, с нищо не може да ги примириш. Един човек, който е гладен, ти му разправяш за оня свят. (Той) казва: „Не ми разправяй за оня свят.“ Пита: „На оня свят има ли храна, има ли ядене?“ Ако му кажеш: „Няма“, ще каже: „Мене не ми трябва такъв свят, в който няма ядене.“ Някои мислят, че в оня свят няма ядене. И там има ядене. В оня свят като вземеш храната – няма да я дъвчеш както в този свят. Тази храна сама се разтопява в целия организъм. Тук ти трябва да знаеш да дъвчеш. След като ядеш, казваш: „Не е хубава храната.“ Няколко часа е употребено да се приготви яденето и казвате, че не е добре сготвено. Преди два дни бяха ни сготвили сарми, големи сарми. Зелето изисква зъби. Гледам – някои дъвчат листата, някои оставят листата, изядат само ориза. До мене седи един приятел, на когото казвам: „Ние сме честни хора, оставяме листата, показваме, че сме яли сарми. Оставяме обвивката, изяждаме само ориза. Казваме, че сме яли сарми.“ В нас има доста зелеви листа, които са останали, понеже искат дъвкане. Ние се намираме в противоречие. Някой път ние слизаме в стомаха и не може да намерим вратата да излезем навън. Някой път господарят влезе в стомаха, защото потребно е да влезе в стомаха. Но по някой път се намери в противоречие. Като един виден богат английски банкер, който веднъж отишъл да прегледа своето подземие с касите си и оставил ключа отвън, не извадил ключа да го тури в джоба си, но оставил ключа отвън на вратата. Тя се затворила и той останал затворен в подземието. Седи той там, търсят го насам-натам, и гладен умира вътре. И пише тъй: „Ако имаше някой да ми даде малко хлебец, щях да му дам половината си имане.“ И като умира, пак не дава цялото си имане. Като умира, дошъл до положението да даде половината от имането си. Та казвам: когато слизаш в стомаха, ще извадиш ключа, ще го туриш в джоба си, защото опасна работа е. Като слизаш в дробовете, пак същият закон е – ключа ще го носиш в джоба си. И в главата си като влизаш, ключа ще го носиш в джоба си. Три неща има, които човек посещава: главата, дробовете и стомаха. Той трябва да носи ключовете. По някой път ние загазим в мозъка си. Голям да е, но загазим. Знаеш (ли) какво става на човека, ако загази в малкия мозък? – Целия ден ще кряка, ще вика, ще вдига шум, неразположен е. Някои мислят като влязат в малкия мозък, че никой не ги обича. Но то е в отрицателната, в пасивната страна (2 на чертежа). В едно отношение ти си недоволен. (Някой) казва: „Няма хора, никой не може да те обича.“ Друг казва: „Няма хора, няма кого да обичаш.“ Единият се оплаква, че няма кой да го обича, другият се оплаква, че няма кого да обича. Каква е разликата? – „Няма кой да те обича“ – ти си гладен, няма кой да ти даде хляб. А пък „няма кого да обичаш“ – ти носиш хляба, но не искаш да го дадеш на когото и да е, но търсиш някого – искаш да продадеш хляба. В първия случай искаш да купиш хляб, в другия случай искаш да го продадеш, търсиш някой да ти даде повече за хляба. Казваш: „Няма хора, които да те обичат“ – значи: няма кой да ти продаде хляб. „Няма кого да обичаш“ – няма кому да продадеш хляба.

Та казвам: нашата глава служи за обнова. Ако човек знае (къде) има места в мозъка – той ще се обнови. Има места в мозъка, ако се постави там – целия ден ще бъде неразположен. Има една област, отстрани горе на главата, ако се залостиш там – целия ден ще имате страшни работи. Ще мислиш за сиромашията, ако осиромашееш – какво ще правиш, ако ви нападнат разбойници, ако стане земетресение, ако стане някоя война, ако дойде някоя буря, ако дойде наводнение. Все такива страшни работи ще ти идват на ума. Цялата вечер ще бъдеш такъв объркан: ако ям – ще се задавя, ако храната ми не се смели, ако сърцето ми спре, ако гръбнакът ми се счупи, ако краката ми се изкълчат. Като мислиш така, как ще се обновиш, кажете ми? – Не може да се обновите, докато имате противоречия. Законът за обновата изисква да се премахнат противоречията. Най-първо ти мислиш, че няма такива хора за обич.

Аз съм превеждал онзи анекдот. Турция забогатяла някога. Когато хората забогатеят – леността се образува. В една област имало много мързеливи хора – дембелханета*. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето. Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така. Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се. Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш?“ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета. Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие. В турско време имаше един навик, който го обичам. Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. Понеже димът минава през наргилето и се пречиства. Като пуши, въздухът минава през един маркуч и се пречиства. Тук беше дошъл един лекар (и) имаше едно наргиле.



Трябва да се изучава човешкият организъм – да знаем обновителните места в себе си. Ти не може да се обновяваш, ако не знаеш къде да се хванеш. Ако горната част на челото е тясна, не е развита – нямаш въображение. На някои хора главата мяза на китайците – горе тясна, долу широка. В бялата раса, главата горе е широка. Китайците много ядат. Разправяше ми един американец, който бил на гости на един китайски мандарин. 40 вида яденета имало и от всичките 40 вида трябва да вкусиш. Какви ли не. Този, който търси 40 вида яденета, той не е горе в главата, той е долу в главата.

Казвам: трябва да знаят къде са обновителните процеси. Трябва да срещнеш един човек, който е обновен, който се обновява. Срещнеш някой – не вървят работите добре. Българинът има една черта – когато го питаш как е гроздето или как е житото, никога няма да ти каже, че е хубаво. Казва: „Родило е малко.“ Турчинът има една черта. Той преувеличава и показва повече, отколкото е. Българинът намалява. Страх го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат. Казва, че не е хубаво, за да има и идната година малко повече. Но то зависи де е човек. Ред поколения има, които са живели там, дето не трябва. Ако започнем с религиозния живот, искаме да преустроим мозъка на човека, да се разшири главата. Ако неговото чело не може да се повдигне, ако коронната част не може да се повдигне и остане права линия – трябва да се образува поне една малка крива линия горе. Тази крива линия показва, че при каквито и условия да си, и при най-лошите, казваш: „Добър е Господ, ще се оправи тази работа.“



По закона на обновата лесно се лекуват хората. Казваш: „Ще оздравея“ и оздравяваш. Онзи казва: „Я оздравея, я не. Тази болест е лоша, не се лекува, няма да оздравея аз.“ Такъв човек за да го излекуваш, трябва да го приспиш. Някой път те съзнават това. Казва: „Приспа ме, че да се освободя от болестта.“ Той като мисли постоянно, няма обнова. Сега по някой път слушам, казвате: „Не върви добре както едно време.“ Някои стари, като били на млади години, били по-добре. Сега като остарели, не били толкоз добре. Питам: кога плодът е добър – като пъпка на цвят или като узрее? В младини ти си една пъпка, в пълната възраст ти си разцъфнал, в старини – на 125 години, ти си узрял плод. Кое е по-хубаво? Хубаво узрелите плодове ядем. Тогава някои хора се оплакват, казват: „Тези работи като бяхме млади, (а) не на стари години.“ Питам: с какво да се занимава човек на стари години? – На стари години, понеже зъбите изпопадали, не може да яде. Съжалява, че не може да яде тъй, както на млади години. На млади години ти не знаеш как да мислиш. На 4-5 години децата какво правят, каква е обновата? – Често децата обичат да плачат. Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат. Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче. Защо плаче и то не знае. Нещо криво му е. Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза. Децата, които плачат, имат възпоменание от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят. Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете. Не искайте големи удобства. Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси. Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе? Какво ще добиеш? – Ти имаш едно отлично пиано (сочи гърлото), може да пееш. Може да направиш едно пиано – да вземеш 30-40 паници, вземи ги, тури ги на едно място и започни да ги чукаш. Може да ви направя едно пиано. Когато бяхме в Сливен, наредихме с онези, които бяха с мене, камъчетата на едно поточе, както аз зная. Музикално наредихме камъчетата. И водата като минава, шумоли музикално. Кой как дойде, казва: „Особено е туй шумолене.“ Но камъчетата са наредени. Дойдат овце, размесят камъчетата. Ида, пак ги наредя. Дойде някой, казва: „Много приятно е да слуша човек как върви водицата.“ Онзи, който гледа, ще каже: „Този няма работа, че реди камъчетата да шумоли водата.“ Кой как дойде, казва: „Колко са хубаво наредени камъчетата.“

Та казвам: ако знаем да наредим нашите мисли – имаш вадичка. Ако знаеш да наредиш камъчетата, ако знаеш да наредиш своите чувства и своите постъпки – ще имаш нещо музикално. Целият свят е едно благо. Ние живеем в един свят на големи възможности. Не си сам музикант. Ти ще идеш при един музикант, (той) ще ти помогне, ще те изслуша. Някой е художник. Ще идеш при някой, който е художник. На всеки художник трепти сърцето му за да даде нещо от себе си. Всеки човек иска да даде нещо от себе си. Много хора страдат, че няма къде да дадат стоката си. Много страдат, че няма къде да направят едно добро. Един лош човек седи, иска да купи. Добрият пък иска да продаде. Този, който не може да купи стоката, сърди се, че не може да купи. Друг има, който не може да продаде стоката си, и той се сърди. И двамата се сърдят. Ако онзи купува добре, а другият продава добре – и двамата са доволни. Най-първо природата иска от нас нещо ние да й дадем. Тя всеки ден иска да й дадем нещо. Станеш сутрин, не искаш да благодариш на Бога. Благодари на Господа, че слънцето ти дава. Приемаш светлината, приемаш въздуха, приемаш водата – за всичко туй благодари, което си възприел. Ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ти седиш, мърмориш и казваш: „Туй не е наредено, онова не е наредено.“ – Тепърва има да се нарежда. Ако постъпиш ученик в една гимназия, изведнъж в 8-ми клас ли ще постъпиш? – Най-първо ще постъпиш в 1-ви клас, втората година – във 2-ри, в 3-ти, и постепенно ще идеш в 8-ми клас през осмата година. Ако си учил добре – всичките професори, всичките учители в гимназията ще имат добро мнение за тебе. Ако не учиш, казват: „Не учи добре.“ Казвам: всички ние сме ученици в това Божествено училище. Сега ние мислим, че като постъпим в 1-ви клас – то е свършено. Хиляди години като учите, пак ще знаете толкоз, колкото сега знаете. Всички тия теории, които сега ги знаете, те са привидни. След хиляди години светът ще се измени. След хиляди години светът не може да го обясним по този начин, по който сега го обясняваме. Ти си бил едно малко детенце, играл си с малки пръчици, станал си на 21 година – ще вземеш ли пръчица да я туриш между краката и да си играеш на конче? Сега вие се връщате към вашето минало и казвате: „Колко хубаво беше, когато майка ми ме носеше на ръце.“ Ако целия живот майка ти те носи на ръце, какво ще стане от тебе?

Най-първо сега трябва да се премахне недоволството. Вие опитвали ли сте да премахнете вашето недоволство? Да допуснем, че вие сте в един голям салон, има много публика. Ако всички прозорци са затворени, след половин час усещате, че атмосферата е натежала. Трябва да се отвори отнякъде, да влезе една обновителна струя. Човек има в себе си около десетина органи за обнова. През всеки орган трябва да влезе една обновителна струя. Ти, ако чрез органа на твоето милосърдие не може да влезе милосърдието – тази енергия, ти няма да имаш хубавото разположение. Ако чрез органа на твоята вяра не може да влезе силата на вярата – (няма) да ти даде онзи широк простор за света. Ако чрез органа на надеждата тази сила не може да влезе – не може да усетиш това подмладяване. Надеждата всякога подмладява човека. Вярата дава простор. Надеждата обхваща нещо по-материално. Като дойдете до любовта, вие имате най-високата проява на Божествения живот.

По някой път вие мислите кого да обичате. Вие може да обичате, ако разбирате природата. Много разумни същества има, които са влезли в цветята и скрили са се например в един карамфил и очакват само да ги погледнете, да ги помиришете, че им става много приятно. Понеже това ухание, което издава карамфилът, като дойде в носа ви това ухание, може да кажеш: „Колко хубаво мирише.“ Само като помислиш за него, радва се сърцето на това карамфилче. Казвате: „Ще ида аз да се занимавам с един карамфил.“ Мислите ли, че нашият живот като се занимаваме само с хората, че е много сериозна работа? Представете си един млад момък или една млада мома. Но след години, като остарее, стане сухи кости. Не е ли човек като цвете и той съхне. Чудиш се как си я прегръщал, прегръщаш я, но няма нищо. Като прегърнеш някой човек, мяза на сухо дърво. Като прегърнеш друг, излиза нещо от него. Като прегърнеш друг нищо не дава, мяза на крава, която доиш, но нищо не дава.

Казвам: съществения живот е животът на обновата. Туй, което влиза в човека и което излиза, то е реалното. Туй, което вече не излиза и не влиза – ние се намираме в един статичен свят. Казвате: „Онзи не струва да обичаш, този не струва да обичаш.“ То са изопачени работи. Трябва да се освободите от големите заблуждения, в които сега се намирате. Виждаш една монета, която е окаляна. Казваш: „Тя е окаляна.“ Като измиеш тази монета ще видиш, че тя е чиста. Видиш скъпоценен камък, окалян е. Ако вземеш този камък, умиеш го (и) стане чист. Казвам: сега всички живеете в един свят на Божествени възможности и Господ ви изпитва. Срещнете един човек, казвате: „Той е грешник.“ Този грешник е скъпоценен камък – отвън е грешник, отвътре е праведник, съдържание има. Очисти му калта. Внеси в него една мисъл положителна. Този човек се е обезсърчил, болен (е). Помисли, че ще оздравее след три дни. Казваш: „Като кажа ще стане ли?“ – Ще стане. Ако кажеш, че след пет дни ще оздравееш, ти не се съмнявай – ще оздравееш. Онова, което мислиш, щом не се съмняваш в себе си – то ще стане. Защото Бог е онова същество, което ни дава онова, което мислим, което чувстваме. Дотолкоз, доколкото вярваме в Него – дотолкоз ни дава. Защото вярата в нас е възможност. Ти отиваш при Господа с една малка цепнатина, една малка дупчица – какво ще ти даде? – Колкото твоята цев е по-голяма, толкоз повече ще ти даде Господ. Ако имаш силна вяра – по-голяма възможност имаш, благословението ще дойде по-скоро. Ако вярата ти е слаба – ще дойде благословението по-късно.

Ето аз какво разбирам под думата „любов“. Като обичаш някого ще видиш, че и Господ се радва на това. Бог е доволен, че обичаш. Като обичаш (някого) – радвай се заради Господа в себе си, че го обичаш. Щом обичаш един човек заради Него, тя е временна (обич). Щом го обичаш, аз се радвам в себе си, Бог е доволен от любовта. Бог е доволен, че аз проявявам Неговата любов, както Той иска. Този, когото обичам, е доволен, че Господ му (е) изпратил един човек, който го обича. Знаете (ли), колко хубаво е да има един човек, който ви обича? Обича ви онзи, който никога няма да ви направи една забележка. Идеалната любов седи в това. Да кажем – аз съм един учител, имам един способен ученик, (който) свири. Като го слушам, никога не му казвам, че не може да свири. Казвам му: „Добре свириш.“ Понеже го обичам той, като направи погрешка, той вече знае и той сам се коригира. Ако река аз да го коригирам, то е несъвместимо. Когато обичаш един човек, никога не го коригирай. Който те обича ако те коригира... Ще изучавате любовта си, само няма да се коригирате. Казва: „Ти не трябва да пееш.“ – „Че как трябва да пея?“ Може да каже някой: „Този предмет не трябва да се развие.“ – „Че как трябва да се развие?“ Имам един сопран, нека пее като сопран. Имам един алт, нека пее като алт. Имам един тенор, нека пее като тенор. Имам един бас, нека пее като бас. Басът е хубав, магнетичен е басът. После, тенорът има голям замах, сила има в него. Сопранът има големи амплитуди, той е висок. Алтът е толкова скромен – като пее, не иска да се покаже. Сопранът, като пее, иска всички да го разберат. Басът иска всички да знаят, че е силен. Като пее някой бас, да започне светлината да се раздвижва.

Да допуснем сега, че имате едно неразположение. Как ще се премахне неразположението? – Ако сте един художник и започнете да рисувате – ще го премахнете. Ако сте някой скулптор и започнете да чукате, започнете да работите, тия скулптори доста музикални хора са, музикално удрят, музика има в него. Не си скулптор, не си художник, (но) знаеш да пееш – пей тогава. Вие още не сте се научили да пеете. Вие пеете, като издишате. Сега трябва да се научите да пеете и като вдишвате. Пели ли сте вие, като вдишвате въздуха? Най-добрите певци в света са ония, които пеят като вдишват. Който пее като издишва – той е наполовина певец. Който пее и като вдишва, и като издишва – той е истински певец. (Учителя свири при вдишване.) Онзи, който знае да пее когато вдишва и издишва, тогава ще чувам онова, хубавото пеене. Като пее „В началото бе Словото“ – тоновете ще ги чуваш. Казвам: мъчно е пеенето като вдишва човек. Пеенето като вдишваш, е за тебе. Като издишваш е за другите. Ако за себе си знаеш да пееш, и за другите ще знаеш. И в мисълта е същият закон.

Законът за обновата започва от онова, което приемаш. Най-първо ще се научиш да оценяваш любовта, която Бог ти дава. Ако туй, което си придобил от Бога, ти го оценяваш и туй, което дадеш вън от себе си, ще се оцени. Сега вие искате да се подмладявате. Възможно е, но мислете по половин час за подмладяването. Чувам сестри да казват: „Остаряхме, побеляхме.“ Пак се срещат и пак казват: „Остаряхме, побеляхме.“ – Че от какво сте побелели? Зимно време, като навали сняг по растенията – остарели ли са растенията? Всички са побелели, но то е временно. Зимно време е, малко сняг е дошъл по главите ви (а) казвате, че сте остарели. Като дойде пролетта ще се стопи снегът, пак ще почернеят главите ви. Вие се заблуждавате, че сте побелели. Ако старостта седи в белите коси – лесна работа е. Има млади хора, които имат бели коси. Има деца по на 5-10 години с бели коси.

Събуждайте в себе си хубавите чувства. Сега на вас ви трябва едно огледало. Денем, най-малко три пъти на ден, пък и десет пъти като правите – добро ще бъде. Каквото настроение и да имате, огледайте се да видите. Когато се разсърдите – няма да ви правят забележка, само да имаш едно огледало и да се огледаш. Ти сам започваш да се смееш. Вие сега, като се разсърдите, смешни ставате – деформира се лицето, навъсите се. Аз като се разсърдя, ето какво правя: лицето – засмяно, ръката – на главата. Туй е сръднята в мене. Защото, като пея някои неща съзнавам, че другояче трябва да се пеят, не може да ги изпея. Някой път свиря някои работи, аз сам съм недоволен. Някой път правя опити. Иде някой при мене болен, седи отвън, пък аз свиря. Като свиря, този човек се нервира. Като започна да свиря на болния, като даде внимание – забравя болестта и оздравява. Другият, който се безпокои, тревожи се – че тревожи и мене, аз не мога да свиря. По някой път аз го държа половин час вън, той ходи, тревожи се, аз свиря. Понеже виждам, че (със) свирене няма да стане – туря цигулката, слизам долу. Казвам: „Какво обичате?“ Някой път зная къде е болката. Той се уплашил, че ще умре. Аз взема, че го бутна с лявата ръка по лявата страна на главата. (Той) казва: „Чудна работа. Бях болен, бутна ме с лявата ръка по главата и оздравях. Магия ми направи. Омагьоса ме.“ Пък омагьосването е проста работа. Аз като турих ръката на главата му, неговата енергия започна да тече. Той прилича на жена, която родила малко дете, набрало се мляко в ненките на майката и й причинява болка. Ако детето не смуче това мляко, набира се мляко и майката страда. Някъде се набира енергия, в мозъка някъде. Трябва да дойде един човек да изтегли тази енергия. В природата Бог като ни обича, праща ни по някой път страдания за да отнема онова излишното, което имаме в нас. Страданията са излишна енергия в нас. Като страдаме, тази енергия отива навън. Като се разсърдиш, то е пак изчистване. Сръднята не е лошо нещо. Някой път искаш да се разсърдиш. Тогава харчиш повече енергия. Ако даваш излишното, сръднята е на място. Някой път хубаво е да се разсърдите. Взема се тази енергия. Някой път ти дойдеш в съприкосновение с хората, които са по-магнетични. Друг път срещаш човек, който е нервен. Нервните хора дават импулс. Те не дават магнетизъм, но импулс. Като срещнеш човек разположен, предава ти магьосническа сила. Някой път, когато хората са нервни, трябва да срещаш разположени хора. В разположения човек е силно развита вярата, надеждата, любовта, въображението, всичките разположения. Богат е този човек. Като срещнеш този човек в духовния свят, дава. Дойде някой човек при тебе, приеми го добре. Сега говорим за себе си, да знаете какво да си говорите.

Според закона за обновата, човек всеки ден трябва да се качи на три места. На първо време стани на физическото поле в тялото. След туй трябва да се качиш в своята дихателна система – то е духовният свят. Най-после да се качиш горе в мозъка – в Божествения свят. Да направиш една връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Всеки ден разнообразие трябва да има. Не избягвайте хората. Казвате: „Те са светски хора.“ Не гледайте така. Не искам да ви говоря защото, ако ви дам някаква външна форма, ще се заблудите. Ако ви кажа по какво се отличава един лош от един добър човек, няма да се ползвате. Ако ви кажа по какво се отличава един даровит от един недаровит човек, няма да се ползвате. Според мене, един лош човек е недаровит. Думата „лош“ не е лоша, но ш-то е лошо. Като извадиш ш-то от думата „лош“, тя става добра. Ш-то да го обърнеш надолу, както обръщат удавниците, на които дробовете се напълнили с вода – обръщат ги надолу с главата, за да излезе водата. Човек от себе си трябва да извади непотребните работи. Станеш сутринта, казваш: „Остаряхме.“ Другояче говорете, кажете: „Наближи времето да си ходим (у) дома. Пишат ни нашите, искат да си идем.“ Да ти е приятно, че ще се върнеш. Казват: „Остарях.“ Дойдеш на големи изпитания, ще кажеш: „Учат ме.“ Изпитанието не е лошо нещо. Даваш изпит на онова, което си учил. Някой път може да те изпитат доколко обичаш, може да те изпитат доколко вярваш, може да те изпитат доколко се надяваш, може да те изпитат доколко знаеш – колко знаеш да пееш, колко знаеш да рисуваш, някой път може да те изпитат да знаеш каква е тежестта. Във всичките процеси трябва да знаеш – те са важни. Срещаш едно дете, казваш: „То е дете.“ Ти се радвай, че е дете, погали го малко, неговото съзнание не е пробудено. Срещна някой стар дядо, погледне ме и казва: „3наеш (ли), на 85 години съм.“ Старите баби и старите дядовци много ги разбирам. Като го погледна виждам, че има достойнство. Погледне ме, измери ме, мисли си: „Не можеш да ме излъжеш, че носиш нещо ново.“ Гледа ме дядото критически, поусмихне се. Казвам: „Дядо, много ми харесваш.“ Те обичат много да ги хвалят. „Има нещо много хубаво в тебе“ – му казвам. „Имаш един отличен ум и сърце, но живееш между хора, които не те оценяват. Едно време, когато си бил млад, личен си бил между всичките момци, много способен човек.“ Той казва: „Кой ти е казал нещо?“ – „Никой не ми е казал, но наука е това.“ – „Че как? Може ли? Да не ти е казал някой от селото нещо?“ – „Не, но наука е това. Господ е написал на човека известни черти. Мене ми е много приятно, че се срещнах с тебе. Колко неща научих от тебе.“ – „Я ми кажи нещо“, и си подава ръката, заинтересува се вече дядото. Тогава му казвам: „Ако се подмладиш, тогава какво ще правиш?“ – „Ако се подмладя, не искам да правя една глупост, която направих едно време – ожених се, баща станах. Сега няма да се женя. Като стана на 33, на 45 години, че тогава искам да науча нещо хубаво.“ Казвам: „Много хубаво. Едно време, в Библията пише за един човек, който се оженил на 65 години, хем имаше две жени.“ – „Че как две жени?“ – „Едната обичаше, другата не я обичаше.“

За какво може да се говори сега на света? Какво значи свят? – Един свят красив навсякъде – каквото погледнеш, всичко се радва. Светският живот е всички цветя, вода, листа – всичко туй се радва. То е светският живот. Светът на любовта е дето всичко се радва. Светът на вярата е дето всичко има доверие. Светът на надеждата – то е реализиране. Да влезеш в света на надеждата, значи във физическия свят да влезеш. Светът на вярата е красивият духовен живот. Любовта е светът на любовта, то е Божественият живот. Няма да казваш: „Тук криво си направил.“ В любовта не може да има криви работи. Всичките работи, които любовта прави, са ценни. Тя носи живота. Онзи, който ви обича, само чрез своя поглед, само чрез своето пипане – той ви дава нещо. Като ви обичат хората, внасят живота. Като не ви обичат, те ви отнемат живота.

Сега говорим за закона на обновата. Два живота има в света: живот на безлюбието, който е образувал ада, и живот на любовта, който е образувал рая. В новия живот е любовта. Ти живееш по закона на безлюбието и искаш да имаш рая. Ти ще имаш ада. Всичките страдания в нас произтичат от закона на безлюбието. Всичките радости произтичат от закона на любовта.

Казвам: всеки ден отваряйте душите си. Сега не че вие не я отваряте.

Сега ще пристъпим малко към музика. Да кажем имате обикновено пеене, пеете една песен. Имаме коя да е песен, те са обикновени работи. Аз ще ви дам сега едно упражнение. Аз ще пея на себе си, вие ще ме слушате, на себе си ще пея. (Учителя свири и пее „Хаинзо“ в много мелодии.) То вече е свободното пеене. То е един музикален език. „Хаинзо“, когато искаш да примириш хората. „Хаинзо“, когато слизаш да помагаш.

Сол – туй, което цъфти. Ре – туй, което се движи. Ла – туй, което знае. И ми – туй, което се обхожда. Туй, което цъфти в тебе, трябва да завърже. Туй, което завързва, трябва да узрее. Туй, което узрява, трябва да се възприеме. Всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да се възприеме от човешката душа, от човешкия дух да се опита. Само в опита е Божественото разбиране. Ние опитваме нещата. Ние само помирисваме цветята. Какъв е вкусът на плода, не знаем. Уханието, красотата, която има цветът, опитваме. Но после има процес на зреене. Това, което опитваме после, то е разбирането, то остава в нас. Най-първо опитваме живота в нас. Казваме: „светски живот“. Светският живот е посятият живот в земята. Израсналият живот е в младини. Ти се раждаш като дете, възприемаш като млад. Духовният живот е узрелият плод. Този плод (трябва) да се опита. Да бъдем доволни от самото семе, от пъпката, от цвета и от плода. Не само (да) казваме: „Светският живот не струва.“ За мене всичкият живот има смисъл. Духовното и Божественото вече дават цена. Божественото е да приемеш благото, което никой не може да ти отнеме. Във физическия живот може да цъфнеш и да завържеш. Може да завържеш и да не узрееш. Онова, което узрее, ще има земен живот. Под думата „Божествен живот“ разбираме плодът да узрее, да го опитаме и да бъдем доволни от онова, което Бог ни е дал, понеже в следния момент ще имаме пак нещо ново. Вечно обновяване има. В английски има едно изражение...(В оригинала липсва.) То е вечното обновяване в човека, то е мисълта. Туй го наричат любов. Под думата „любов“ разбираме вечното проявление. Бог постоянно обновява.

(Учителя пее: „Ние ще се подмладим, ние ще се подмладим, ние ще се подмладим. Ние ще се подмладим, макар и стари да сме днес. Побелелите глави ще почернеят и красиви ще станат.“) Пейте, не се смущавайте. Човек при Бога трябва да бъде като малко дете. Никога да се не критикувате. До бъдем благодарни. Пред лицето на Бога да бъдем благодарни за всичко. То е хубавото разбиране. Бог, като погледне на хората, Той не ги язди. Той като погледне, понеже всички обича, Той като гледа, всичко става тъй, както Той гледа. Тъй като го гледа Той, тъй става. Господ като дойде в света и погледне на света, светът става такъв, както Той иска. Всички тия противоречия Той ги превръща. Любовта е по-силна от всичко. Ако вярваме в Бога, всичките противоречия, които ние не ги разбираме... А в Божествения план има една голяма тайна. Бог като погледне на света, всичко става за добро. Писанието казва: „Всичко, каквото се случи, ще се превърне за добро.“ Радвайте се на старостта, радвайте се на болестите – на всичко се радвайте, защото всичко е за добро в света. Има нещо друго, но то е нашето неразбиране.

Всеки ден да се проявявате такива, каквито Господ ви е направил.

Добрата молитва.

17 лекция на Общия Окултен клас.

29 януари, 1941 г., сряда, 5 ч. с. Изгрев.

НАГОРЕ


placeholder