НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Чантата на Любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Чантата на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, сега, има, свят, човек, казва, може, дойде, чантата, върти, мене, хора, земя, съм, казвам, края ,

 Утрини Слова , София, 1 Декември 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

91 Псалом

Молитва на царството

В начало бе Словото

Ще прочета 24 глава от Евангелието на Матея.

Преди две хиляди години апостолите се интересували кога ще бъде свършването на века. Много мъчно се разбира тълкуванието за свършването на века, свършването на света. Някои мислят, че земята ще изгори, ще се разруши. Как ще знае човек туй, което не се е случило. Ако те питат за един предмет, който не си го видял, не си го опитал, не си го вкусил, как ще го опишеш? Като напуснат хората земята, къде ще идат? Като се свърши светът, къде ще идат от земята?

Вземете понятието „обичаш някого“. Каква форма ще дадете на любовта? Казваш, че обичаш някого. Другите не разбират, ти само разбираш. На другите как ще го опишеш? Другите питат: Какво обичаш в него. – Ами знаеш ли, какви хубави очи има, каква светлина излиза от тях? Пък другите никаква светлина не виждат да излиза. Ти казваш: Какво благородно чувство има, пък другите не виждат нищо благородно. Как може единият да вижда, пък другите да не виждат? Единият има абсолютно доверие. Младата мома има абсолютно доверие в момъка. Той нито ѝ е брат, никакъв не ѝ е, но я погледнал веднъж, казал ѝ една дума и тя му вярва. Никакъв документ няма, но казва: Как може да бъде другояче? Той ѝ казал, че ще я направи царица и тя вярва. Тя казва, че на небето ѝ казал че ще я заведе. Казва: Той каза, не може да бъде другояче. После като не стане казва: Не си удържа думата. Ако дойде някой комар и ви каже, че ще ви заведе в рая, ще повярвате ли? Ако дойде един комар и ви каже, че вие ще бъдете щастлив човек, вие ще повярвате ли?

Вярвайте в това, което виждате, разбирате, което сте опитали. Туй, което не виждаш, не вярвай. Запример, досега учените хора проповядваха, че земята се върти, но кой досега е доказал, че се върти? Ще вземат едно кълбо и ще ми доказват, че се върти това кълбо. Това не е никакво доказателство. Ако е истина аз ще видя, че се върти. Ще обгърна земята, ще видя, че аз съм неподвижен и тя се върти. Тя в мене се върти. Казвам: Върти се земята. Аз го виждам. Хубаво, ако се върти земята, защо се върти? Нали казват, че някой човек се въртял около някого. Защо се върти вълкът около някоя кошара? Има защо. Като вземе овцата, хич не се върти и тръгне по пътя си. Докато обикаля за овцата, обикаля кошарата. Та казвам: Учените хора доказват въртенето на земята. Въртенето на земята има отношение. На мене няма какво да ми доказват, че земята се върти. Щом аз се въртя и земята се върти; щом аз престана да се въртя и земята престава да се върти, нищо повече. Някой ще каже, че това не е вярно. Кои неща са верни? В дадения случай ти имаш един приятел и вярваш, че той е един добър човек. След като повярваш, че той е добър човек, тогава ли той става добър или и по-преди е бил добър? Ти със своето вярване придаде ли нещо на своя приятел? Ти само констатираш един факт, че той е добър. Сега ще разглеждаш въпроса, дали е добър или не и как е добър.

Мнозина са ме питали, върти ли се земята. Аз им казвам тъй: Ако се върти, върти се, ако не се върти, не се върти. – Ама как? Ако се върти, върти се. Ако земята не се въртеше, за едни хора щеше да има само нощ, за други само ден. Понеже се върти, затуй за хората е ту ден, ту нощ. Щом има ден и нощ, земята се върти. Ако за някои има само ден и за други само нощ, тогава земята не се върти. Казва: Ама как да го разбираме? Как да го разбираш? Разбирай го, както аз го разбирам, както го разбираш ти и аз тъй го разбирам. Той ял баница и ме пита: Харесва ли ти баницата? Той опитал баницата, приятно му е и иска да потвърди. Казва: Много вкусна беше. Казвам: И аз мисля тъй, и двамата сме авторитет. И аз мисля по същия начин. Авторитет е езикът ни, вкусът ни.

Сега има различие в разбирането на хората. Някои хора са далекогледи, някои са близогледи. Някой хора от близо виждат нещата по-добре. Други ги виждат отдалече по-добре; отблизо не ги виждат. Отдалече някои предмети са красиви, отблизо са грозни; а пък има други, които отблизо са красиви, отдалече са грозни. Сега ако питате, какво нещо е грозотата? Аз го обяснявам. Какво нещо е горчевината ? Грозното е горчивото, красивото е сладкото. Красивото е приятно, грозното е неприятно. Що е грозотата? Има известни линии, като ги видиш, не харесваш тия линии. Да допуснем някой човек тури си ръката по лицето, глади те, приятно ти е. Друг тури ръката на лицето ти, поглади те, неприятно ти е. Защо в единия случай ти е приятно, в другия неприятно? Правя сравнение. Дойде някой човек таи нещо в ръката си, тури ти нещо в джоба или в кесията. Дойде друг и той ти тури нещо в другата страна на кесията. От едното турено ти е приятно, от другото не ти е приятно. Защо ти е приятно? Единият ти турил звонкови златни монети, другият ти турил пясък в кесията – недоволен си. Доволен си от златото, недоволен си от пясъка. Или дошъл някой и турил в торбата ти хубав топъл хляб. Дойде друг турил ти мухлясал хляб в торбата. От топлия хляб ти е приятно, мухлясалият хляб ти е неприятен. Защо ти е неприятен? – Защото е мухлясал.

Има едно знание в света, което е мухлясало. Казва: Ще се свърши векът. Ад ще има в оня свят. Хората ще ги мъчат дяволите. Аз се чудя на ума на хората. Господ направил света, който е съвършен, и турил в този свят и дяволът. Казват, че дяволът се разправял както искал. Не е така работата. И с дявола се разправят както искат. Бог се разправя с всички както иска; не се разправя дяволът както иска. Вълкът изял една овца. Има овце, които не се ядат. Вълкът, след като изяде една овца, забременее. Като бременна жена стане. Започва да се мъчи. Като се мъчи, мъчи, роди едно вълче. Той мисли, че е изял една овца. Той е забременял с едно вълче. Тъй сега седи въпросът. Казвате: Как да го разбираме? Как ще разбираш, като се мъчиш ? Та казвам: Има един начин за разбиране. Казват: Има ли друг свят или няма? Аз питам: В кой свят живееш сега? Той казва: Живея на този земен свят на физическото поле. Казва: Този е един свят. Друг свят има ли? Онзи и този свят е едно. Няма никакъв друг свят. – Че как тъй. Че де си виждал другия свят? Този свят го виждаш, другия не го виждаш. Под думата свят се разбира преходна форма. Светът светува, а пък човек робува. Какво разбирате под това? Виждаш някаква форма като на някакво кино. Сега то е един свят.

Кога човек вижда, че е лош? То е едно вътрешно твое схващане. Един човек в даден случай може да ти бъде приятен или неприятен; вземи запример един човек се ръкува с тебе, приятно ти е. Друг път наранена ти е ръката, този човек иска да се ръкува, хване ти ръката, ще ти причини болка.

Често някои хора нас са ни приятни. Защо са ни приятни. Понеже носят в себе си Божествената любов. Всеки човек, който носи в себе си Божествената любов ни е приятен. Казваш: Този човек ми е неприятен. Щом ти си му неприятен и той ти е неприятен. И двамата сте под един знаменател, от една категория сте. Ако ти си гладувал три дена и той е гладувал три дена, казваш: Нямаш ли нещо в торбата? – Нямам: Как тъй да нямаш? – Ами ти нямаш ли нещо в торбата си? Нямам. Единият е недоволен от другия и другият е недоволен от първия. И двамата са недоволни. Как тъй ти не си толкоз умен да нямаш нищо в торбата си. И двамата мислят, но нищо не си казват. Ако на единия торбата е празна, а на другия пълна, тогава и двамата стават доволни. Хванат се. Разделят хляба, а онзи казва: Ти си много добър човек. Приятелство има. Казва: Да образуваме приятелство. Как ще си образуваш приятелство? Ако твоята торба е пълна и моята торба е празна, може да образуваме приятелство. За да има приятелство, или твоята торба трябва да бъде пълна или моята торба трябва да бъде пълна. За мене лошите и добрите хора седят в това дали торбите им са празни или пълни. Добрите хора са с пълни торби, лошите са с празни торби. Какво има, че торбата е празна? Лошо ли е, ако моята торба е празна? Но ако едната торба е пълна, е хубаво. Сега онези, които не разбират Писанието, торбите им са празни. Онези, които разбират Писанието, торбите им са пълни. Тогава краят на века е краят на глада. Краят на глада кое е? Краят на глада е пълната торба. Краят на века е краят на глада. Краят на сиромашията кое е? Когато дойде пълната торба със злато е краят на сиромашията. Краят на болестите кой е? Когато дойде здравето е краят на века на болестите. Син човечески разбира, когато светът ще бъде съвършен, няма да остане човек, който да не е съвършен. Съдба значи, че всички ще бъдат съдени. Всеки ще повърне онова, което е заграбил. В съзнанието на хората ще остане онова Божественото право. Няма никой право да измъчва никого, никой няма право да заповядва. Туй е правото на Бога. Ти да вземеш да заповядваш на хората, кой ти е дал това право? Казвам: Щастието ще дойде в края на века, когато любовта ще се прояви в света. Любовта аз наричам пълната торба. Любовта ще се прояви и тогава всичките нужди на хората ще бъдат задоволени. Само любовта ще задоволи нуждите на хората и в света на ума и в света на сърцето и на физическото поле. Защото някои търсят вечния живот в небето. Под думата „небе“ разбираме вътрешния разумен човек. Да живееш в небето, значи да живееш в любовта. Да живееш в небето, значи да живееш в светлината. Да живееш в съзнанието.

Допуснете, че мравките говорят за човешкия свят. Те са писали за човешкия живот, че има такива грамадни същества и мравите питат, на кое място са хората. Мислят, че те са в небето горе. Че тия мрави постоянно ходят из това небе, те ходят из къщите на тия разумните същества, но като мрави не разбират. Ходят по свещените им книги, обикалят ги и не виждат нищо. Сега, когато някой разправя за оня свят, той седи като мравята, разправя за свещените книги на съществата от другия свят, ходи по тях и пита къде е. Горе не е, там долу не е, някъде навътре, и там не е. Наникъде не е. Туй, което не е наникъде, не е реално. То значи навсякъде, и горе, и долу, и навътре, и отвън, и дето го има, и дето го няма, навсякъде е. Туй, което е навсякъде и което никога не те напуща, то е реалното. Тогава хората са създали ада и рая. Ада всякога ние го образуваме, когато искаме да се освободим от реалността. Всякога си създаваме един ад, когато искаме да създадем един живот противоречив на онзи живот, който Бог е създал в нас. Ние образуваме противоречие и искаме да се освободим от светлината. В тъмнината тук се блъснеш, там си удариш главата, тук се удариш. Кое е причината? Завърти ключа. Защо завърташ този ключ сега? И някой от вас искате да се освободите от Господа. Влезете в една къща и имате желание да вземете нещо. Не е лошо да вземете. Два начина за вземане има. Ти погледнеш, няма никой и тогава вземеш. Всякога, когато вземеш, без да присъствува някой вкъщи, то е престъпление. Аз като влеза, гледам дали има някой, ако има хора в къщата, тогава вземам. Щом вземеш там, дето е Господ, то е добре. Сега някой пита. Кое е добро? Там дето е Господ е добро и там можеш да направиш добро. Да кажем аз давам концерт и там е професорът, който ме е учил, мене ми е приятно, че пред неговото лице ще свиря. Няма никой, само на глупавите столове свиря, няма да ми е приятно. Какво ще ми кажат столовете? Професорът, който е там, вижда и усеща, че свиря. И той да е доволен от моето свирене. Присъствието на Бога, който ни гледа, като живеем живота е най-голямото изкуство и то е, което внася радостта. Ние трябва да се радваме, че Господ присъствува в нашия живот. Нас ни е страх сега. Като започнат да ни говорят за Господа, започва да ни трепери. Казваме: Какво ще се прави?

Един свещеник казал: Стояне, Стояне, какво ще се прави, има да се скърца със зъби в оня свят. Дядо попе, ти поне си щастлив, твоите зъби са опадали, няма да скърцаш, аз какво ще правя, че моите са здрави. Всичките хора приказват за скърцане със зъби. Как ще скърцат, когато зъбите ще останат на земята? С кои зъби ще скърцат? Никакви зъби няма да скърцат. Скърцането на зъби подразбира, че условията ще бъдат лоши в оня свят. Сега туй е голямото заблуждение в света, което съществува.

Всичкото зло в света произтича, че ние искаме да бъдем като Бога. Като Бога да бъдем, но отделени от Него. Искаме да се отделим и мислим, че като се отделим, ще бъдем щастливи. И в Писанието там се казва, че като влиза змията казва на Ева, че като ядат от забранения плод, като Бога ще станат. Ще бъдат свободни, няма да бъдат в туй положение.

Та казвам: Единственият съвет, който аз бих ви дал в сегашния век, е да минете подир любовта и да носите чантата на любовта. Не ви трябва нищо друго. Вземете чантата на любовта и дето влезе, с нея влизайте и така ще научите много повече, отколкото да свършите всичките университети в света. Любовта като дойде ще задоволи всичките хора навсякъде и във всяко отношение и в умствено и духовно ще ги задоволи. Тя няма да се спре някъде да даде на някого, но ще задоволи всичките хора, ще се спре малко, ще ги погледне, ще види, че всички са доволни и тя ще се поусмихне малко. То е щастието. Да видиш, че любовта се усмихва. Като се усмихне, там е щастието на човека; да видиш, че любовта се усмихва. Ти ще видиш всичките си заблуждения. Ти мислиш, че си сиромах. Ти ще познаеш, че онзи, който те е обрал, е твой брат, той не те обрал, ами ти е помогнал. Ще видиш, че онзи който те мъчи, е твой брат и той ти помага, цени те. Ти мислиш, че той те измъчва, но той не те е измъчвал.

Две неща има в света важни: Да дадеш от любов и да вземеш от любов. Да бъдеш проводник на любовта и както Бог се проявява да се проявиш. И онова, което Бог ти дава в дадения случай да го възприемеш. Казваш: Аз искам да бъда свободен. – Как свободен? Светлината не я ли възприемаш? Живота, който иде от Господа, не го ли приемаш? Вкусил си яденето и казваш: Аз от никого нищо не искам. Ти си мислиш това, което не е. Казваш: Аз искам да бъда свободен. Ти си свободен, когато възприемаш Божествената свобода. Свободен си, когато възприемаш Божествените блага. Свободен си, когато възприемаш светлината. Свободен си, когато възприемаш вкуса. Свободен си, когато възприемаш обонянието. Свободен си, когато възприемаш пипането. Свободен си, когато възприемаш Божествената мисъл. Свободен си, когато възприемаш Божествените чувства. Свободен си, когато влезеш в една къща и всичко е тъмно, драснеш кибрита и запалиш свещта и излезеш вън. Намериш хора гладни, занесеш им хляб. Намериш болни хора, занесеш им здраве. Навсякъде носиш. Като станат тия хора, благодарят, че си станал носител на Божественото. Сега вие всички очаквате да дойде Христос. Христос ако сега дойде в къщи, ще каже: Що седиш още? Ти имаш около десет милиона, турени в банката. Що си ги турил в банката? Я ги извади и раздай ги на другите. Хамбарите ти са пълни с жито. Извади туй жито и го занеси на бедните, раздай им го. Имаш цял склад дрехи, тия дрехи на бедните ги раздай. Имаш една нива и чакаш другите да дойдат да работят. Вземи мотиката и сам да копаеш. Що чакаш? Ти чакаш да имаш слуги и те да работят за тебе. Ти казваш: Аз остарях. Хайде да не кажа една лоша дума. Когато човек не иска да работи, остарява. Когато човек не иска да работи, разболява се. Когато човек не иска да мисли както трябва, оглупява. Краят на века е краят на всички противоречия в света, които съществуват. Краят на безлюбието в света е краят на века. И ние сме в този век. Светът се съди сега. И писанието казва, че съдбата започва от дома Божи. Домът Божи се съди. Сега се съдят праведните хора. Най-първо се изпитват не глупаците. Изпитват се най-способните ученици, най-разумните. Като мине техният ред, тогава ще дойдат глупавите, които нищо не разбират, не знаят. Онези, които добре минат изпита си, шест ще им се тури; на онези глупаците по единица. Тогава туй е съдбата на света. Тогава тези, които приемат единица, за бъдеще ще бъдат ученици, а пък онези, които имат шест, ще бъдат учители, ще започнат да учат глупавите. Та в бъдещия век глупавите ще бъдат научени от Господа. Кои ще бъдат научени от Господа? Глупавите ще бъдат научени. Умните ще бъдат носители на Божественото.

Във вас има желание да идете да проповядвате Словото Божие, да научите хората. Какво ще ги научите? Отивам в един дом, дето бащата по няколко пъти на ден бие сина си. Като влеза още от вратата, синът се оплаква от бащата, казва: Много бие. Казвам: Баща ти е много добър, ти не си го разбрал досега. Много добър е баща ти. Като влеза в този дом, него ден бащата хване, помилва сина си по лицето, поглади го. Казва: Дайте, донесете дрехи, обуща, шапка. Нахрани сина си хубаво, говори му сладко. Казвам: Аз идната година пак ще дойда и ще ми кажеш дали баща ти те бие. Като ида идната година, казва: Много добър е баща ми, ръка не е турил да ме удари. И какъв сладък език има.

Това е новият век. Искате да проповядвате, да избършете сълзите на Стоянчо. Стоян не е разбирал причината. В моя ум ето къде е причината. Понеже бащата само пипал сина и кожата му е била повредена на Стояна и дето пипал бащата, Стоян мислел, че бащата го бие. Бащата искал да го излекува и той не е разбирал тази работа. Баща му направи превръзка и той махне превръзката. На другия ден пак го хване и му направи превръзка, той пак я хвърли. Бащата превързва и онзи хвърля, бащата превързва и онзи хвърля. Казва: Аман от този баща. Туй е моето разбиране. Знаеш, колко мъчно е да разбереш един човек. Та често във вашия ум има една илюзия.

Преди известно време иде един стар брат и ми превежда един анекдот. Привеждам неговия анекдот – неща, които не са станали, но са майсторски създадени. Дава се едно голямо обявление в един цирк, че има два големи лъва, донесени от Африка, светът не е виждал такива. Изтичват се хората да видят тези големи лъвове. Пък в този цирк взели една голяма лъвска кожа, направили я като лъв, влязъл вътре един бедняк, здравеняк и той като лъв върви. Като излязъл, всички казват: Какъв голям лъв. По едно време влиза още един по-голям, че първият като видял втория лъв, се уплашил. Другият минава край него и му казва: Не се плаши и аз съм като тебе. Ние се плашим от това, което не е реално. Цялата публика гледа двата лъва. Никакви лъвове не са, но хора, на които плащат. Плащат и на единия, и на другия.

Всичкото заблуждение произтича единствено от факта, че не сме приложили любовта. Това е пак физическо разбиране. Понеже не сме опитали любовта. Търсим любовта по външни начини. Най-първо вие искате един човек да ви обича, да се ръкува с вас, да ви прегърне, да ви целуне. Хубави са тия работи. Няма нищо лошо в целувките, няма нищо лошо в прегръдките. Но целувките и прегръдките трябва да дойдат отпосле. Най-първо трябва да дойде любовта в света, понеже само тя знае как да целуне. Трябва да знаете, че само любовта знае да целува. То е като светлината, която иде. Като знанието, което прониква в ума. Като онези приятните чувства, които проникват в сърцето. Казвам само това, което прониква отвътре, само любовта е единствената сила, която може да помогне на човека. Когато мене ми кажат за Бога, аз разбирам, че Бог е само Онзи в света, Който носи всичките блага. Как бихте познали по-добре любовта? Ако вашето тяло е наранено отвън, нанесли са ви стотина рани с нож, ако дойдете в къщи, или аз дойда при вас, ще очаквате да ви прегърна ли или да ви целуна? С всяка прегръдка, която може да ви дам, аз ще ви причиня болка. Първо ще седна да ви излекувам, да ви превръзвам, ще измия раните ви. След 24 часа или най-късно след една седмица всичките рани ще заздравеят. След като оздравеят раните ви, след като тялото ви е здраво, всяко мое пипане може да ви причини приятност. Докато имате рани, каквото и да направя, не може да ви доказвам, че ви обичам. Какво ще идеш да целуваш окото на един човек? Очите целуват ли се? Ако дойде някой да целуне очите ти, той ще целуне клепачите ти. Очите не се целуват. Реално не се целува. Без целувки е света. И Христос казва там на едно място: „Дойдох в дома ти и целувание не ми даде. Тази, откакто съм дошъл целува нозете ми, затова ѝ се прощават много грехове.“ Защо е този пример. Какво разбира този пример. Кални били краката на Христа и тя като плакала ги измила. Христос казва: „Ти вода не ми даде да си измия краката, а тя със сълзи уми нозете ми.“ Тя умила краката със сълзите си и казала на Христа: „Колко мъчно те разбират хората и тебе. Мене да ме гонят поне разбирам, но ти, който носиш доброто, че хората не искат да го разберат.“ Тя затова плакала. Тя плачела, че хората не могат да разберат какво добро се крие в Христа. Защо плачат децата? Децата плачат, понеже бащата и майката не разбират любовта. Бащата и майката плачат, защото синът и дъщерята им не разбират любовта. Слугите плачат, защото господарите не разбират любовта. Господарите плачат, защото слугите не разбират любовта. Учените плачат, защото учителите не разбират любовта. Учителите плачат, защото учениците не разбират любовта. Всичките хора плачат, защото не разбират любовта. Разберете любовта и плачът ще престане. Разберете любовта и всичките блага ще дойдат в света. Казват: Когато Христос дойде втори път. Идването на Христа е краят на века. Преди няколко години слушам някои да казват: Как ще бъде? Ще го видим ли? – Ще го видите. Преди години казвах, че маслото няма да бъде по два лева, но по сто лева. – Как ще бъде? Ще го видим ли? – Ще го видите, казах. – Че как сто лева дават ли се за масло? Сега стотина лева стана маслото. Не уповавайте на богатството. Богатството не носи щастие на човека. „Горко вам богати!“ Ти не вярваш в онова, което Бог е вложил в тебе, в един ум да се ползуваш от него, не вярваш в едно сърце, да се ползуваш от него. Според мене има четири неща реални в света. То е човешкият дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце. Те са четирите реалности в света. Реален е духът в тебе. Той ти носи силата. Реална е душата в тебе. Тя ти носи любовта. Реален е твоят ум. Реално е и сърцето. Реални са и чувствата. Ти имаш сърце да движи кръвта. Мнозина на мене са ми казвали: Няма добри хора в света. Казвам: Срещнал си един добър човек. За пръв път срещам един добър човек. Ти, казва, какво можеш да направиш? Рекох: Аз може да ти дам хляб, ако си гладен. Може да ти дам вода, ако си жаден. Какво искаш повече? Гледа ме той сега. Рекох: Досега кой ти е давал хляб? Аз съм, който ти давам. Че ти живееш, аз съм причината. Казва: Ти на какво се правиш? Точно на това, на което ти се правиш. Ти си нещо, но защото искаш да бъдеш като мене, ти си нещастен. Ти искаш да бъдеш като мене, но нямаш моя ум. Ти не раздаваш. Разликата между мене и тебе е, че аз съм се научил да раздавам, пък ти си се научил да вземаш. Пък понеже ти не раздаваш, а постоянно вземаш, пък и понеже ти събираш, пък аз раздавам. А, казва, ти ли си причината аз да страдам? Добре, аз ще събирам, пък ти раздавай. Или ти ще събираш, пък аз ще раздавам, или аз ще събирам, пък ти ще раздаваш. Законът е такъв. Всеки, който раздава, върши волята Божия. Всеки, който събира, върши волята Божия. Ако аз раздавам, къде е престъплението? Аз съм пратен да направя добро. Направи добро и казва: Я ми плати заради него. Престъпление е да искам да ми платиш за доброто. Там е престъплението сега.

Сега на вас каквото и да ви кажа, пак ще остане идеята неразбрана. Ако дойде Христос, аз да ви кажа, какво ще стане с вас. Като дойде Христос, вие, силните ще, станете слаби. Вие, големите, ще се смалите. Вие, твърдите, ще се стопите. Който разбира, ще се зарадва. Ако аз съм затворен в един затвор и има една малка дупчица, микроскопическа, през която може да излеза, ще се зарадвам. Голям човек от никъде не може да излезе. Ако мога да се смаля и мога да изляза през тази дупчица, нали е спасение? Тогава ще се смалиш. Да се смалиш, значи да можеш да минеш през най-малката дупчица и свободно да идеш. Само малките хора са свободни. Ако може да се смаляваш, че отвсякъде да минаваш, кой ще те свърже? Кой ще те затвори?

Най-първо вие търсите да ви обичат. Не търсете да ви обичат. Но търсете вие да обичате. Не да кажете: Този обичам, онзи обичам. Вие срещнете един човек, искате да ви обича. Като погледнеш един човек, да почувствуваш, че Бог е в него. Да застанеш и ти да видиш скрития Бог. Срещнеш един вълк, да видиш скрития във вълка. Да видиш, ще го познаеш ли? Да приближиш при вълка, да го погладиш и да кажеш: Познавам те. Като срещнеш една змия, да познаеш скрития в нея, да я погладиш и да кажеш: Познавам те, Господи! Бог е и в тази змия.

Като дойде едно страдание, защо не го погладите? Дойде ревматизъм в коляното. Ти никога не си гладил коляното, краката си. Този крак ти е работил като слуга, никога не ти идвало на ума да му благодариш, да го помилваш. Дойде равматизъмът, ще го помилваш. Ще кажеш: Колко години си ме слушал, прости ми. Колко си бил добър. Поглади малко крака си. Сега ще викате лекар да тури инжекция.

Любовта изисква благодарност в света. Новото учение в света е това. Сега трябва да благодарите. За това, което сега става в света, вие трябва да се радвате. Вие имате по един билет и сега падат отгоре благословения. Когато кокошката снесе едно яйце, вие се радвате. Когато кокошката снесе яйце, децата тичат, вземат яйцето и идат на бакалницата. Защо се радват? Защото от крякането ще излезе нещо. Радват се на крякането на кокошката. Аз бих желал да дигна яйцето. Сега като се снесе едно яйце от новите птици, всички бягат. Сега туй е една вътрешна страна.

Единствената сила в света, когато дойде и вие трябва да мълчите, то е любовта. Тя е разрешението на онези кардиналните, на важните въпроси в света на най-мъчните въпроси. Вие може да четете Библията, вие може да не я четете, но вие не може да разберете същността на нещата. Да бъдете и най-богатите и най-учените, и най-силните, каквото и да бъдете в света, мъчнотиите не се разрешават. Всичките мъчнотии в света се разрешават с любовта. Щом възприемете любовта, станете служители на любовта. Тогава всичките въпроси се разрешават. Не само за един момент, но постоянно да служите. Една майка, която ражда едно дете, плащат ли ѝ нещо? Тя става по три, четири, пет пъти на нощта, грижи се. Птичките си направят положка и бащата и майката събират храна и дават на малките си. Щом изхранят децата, всички излитат заедно. Божественият закон работи навсякъде. Вие казвате: Няма любов в света. Според вас, къде е любовта? Най-първо всеки един от вас е любов. Туй, в което вие не вярвате. Всеки един от вас е безлюбие. И в туй не вярвате. За мене, като кажа, че съм любов, разбирам пълна торба. Като кажат безлюбие, разбирам празна торба. И двете имат еднакъв смисъл. В безлюбието аз съм готов да възприема любовта. В любовта аз съм готов да раздам любовта. Не да раздам, защото любовта не се дели, но съм готов да служа на любовта. Защото и в безлюбието трябва да служим. След като ни дадат, да кажем: Моята торба е празна, пак трябва да служа. Дават ми хляб, турям го в торбата. Дадат друг, пак го турям. Слугувам, значи отивам, изваждам из торбата и го раздавам. Значи в безлюбието ти възприемаш, в любовта ти даваш. Трябва да служим и в двата случая. Ние искаме в единия случай ние да служим, а в другия случай нас да ни служат. И в двата случая трябва да служим. И в безлюбието и в любовта ние ще разбираме пътищата на Бога. Вие в пълната торба ще опитате каква е Божията истина. В празната торба ще разберете, вие ще опитате какво нещо е Божията мъдрост. Божията мъдрост е, която пълни торбите. Божията любов е началото на нещата. Мъдростта е, която пълни торбите и изявява реалността. Истината е, която реализира нещата. Щом ти реализираш ти си доволен.

Казват: Бог е любов. Вие всички сега ме гледате, понеже вас много пъти са ви проповядвали за любовта. Кой не ви е проповядвал? Казват: Той не е чист. Ти вече имаш криво разбиране за любовта. Ти като кажеш, че той е нечист, ти си на физическото поле, дето може да го хванеш за ръката. Аз говоря за любов, в която няма съприкосновение. Да обичаш някого, без да го прегръщаш. Да обичаш някого, без да го целуваш. Ще го целуваш, когато се е окалял. Щом искаш да му направиш добро, ще го целуваш. Майката целува това дете, понеже е слабо. Щом детето ѝ е на онзи край на земята, как ще го целува? Пише му хубави писма майката и в тях има копнеж.

Та няма да ви говоря за целувката. Туй, което хората разбират за целувка, прегръдка, ръкуване, те са неразбрани работи. Само когато в света дойде любовта да целува хората, тогава ще разберат гладенето, ръкуването, всички работи за бъдеще ще бъдат. Сега има различие. Казва: Този брат ми е приятен, онзи не ми е приятен. Тази сестра ми е приятна, онази не ми е приятна. Майка ти ми е приятна, понеже ти е служила. Всеки човек, който нас ни служи, ни е приятен. Всеки човек, който не ни служи, не ни е приятен. Всеки, който ни кара насила да му служим, нас ни е неприятен.

Казвам: Да останат във вас три неща: Без любов нещата са непостижими. Без любов нищо не можеш да направиш. За да се учиш, любовта трябва да бъде подтик. За да приложиш истината, любовта трябва да бъде подтик. Ако в живота ти любовта не произвежда живота, ако любовта в живота ти не произвежда светлината в тебе, да предизвика да дойде мъдростта в тебе и ако в живота любовта не предизвиква истината, ти не си разбрал любовта. Любовта е туй, което като дойде в тебе, приближава мъдростта при тебе, приближава и истината. Любовта, която не приближава знанието, мъдростта и любов, която не приближава свободата, истината, тя не е любов. Сега искам да разберете конкретно. Любовта е туй, което предизвиква знанието в човека. В любовта оценяваш човека, цениш го. В любовта всеки човек ти е свещен. Като го погледнеш, ти виждаш присъствието на Бога. В любовта всеки човек е Божествен, в него не виждаш никакво противоречие.

Може да цитирате, какво са писали хората. Може да цитирате пророците. Тия пророци, както са писали, много пъти техният език не е бил чист, техните умове не са били чисти, нищо повече. Като ви говоря, аз се питам: Защо говориш на тия хора. Защо говориш, за да видят, че си голям човек, че знаеш много, за туй ли говориш? Да мислите сега какво ще ми дадете. Аз се радвам за онова, което съм в себе си. Аз се радвам за едно нещо, че мога да нося чантата на любовта. Единствената ми радост е да нося чантата на любовта. Сега аз навсякъде чантата ѝ нося. А пък вие искате по-големи работи. Единственото нещо, което мога да ви дам, е да ви дам по една чанта. Ако искате повече, то е от лукаваго. Другите работи, други хора може да ви ги дадат. Казвам тъй, за да разберете. Да носиш чантата на любовта, от която идат всичките Божии блага, всичкото щастие. То е смисълът, в най-простата форма. Вие сега казвате: Как е тази работа, ние така не разбираме. Какво нещо е слугуването? Любовта, това е най-красивото същество в света. По-красиво от нея няма. Любовта това е най-богатото същество, по-богато от нея няма. Любовта е най-силното същество, по-силно от нея няма. Любовта всичко изпълня. Няма място в живота, което да не е изпълнила тя. Там дето стъпи кракът на любовта, рай става. Като излезе любовта от рая, раят се обръща в ад. Такова нещо е любовта. Казвам: Само да стъпи любовта във вас, ще станете рай. Понеже любовта е излязла от вас, сега е ад. Като дойде любовта, всичко ще се оправи. Това е понятие в моя ум за любовта. Сега какво търсите повече от това?

Ще ми кажете, че вие искате да бъдете като мене. И аз ще ви кажа, че искам да бъда като вас. Когато съм при Господа и Му кажа, че искам да бъдат като Него, Той ми казва, че иска да бъде като мене. Ние сме се разбрали. Когато Той е готов да отстъпи своето място на мене и аз съм готов да отстъпя моето място. И двете места са еднакви. Като разменим местата, аз, слугата, ще ида на мястото на господаря, господарят на моето място ще дойде. Тази идея вие сте я чели. Апостол Павел казва: Бог беше в Христа и примиряваше света в себе си. Като не приемаше греховете, примиряваше се с тях и заличаваше всичко.

Допуснете, че аз ви срещна на пътя и вие носите пълна чанта със злато. Аз ви кажа да ви услужа да ви понося чантата. Вие се поспрете, погледнете ме. Аз вече зная какво мислите. Вие нямате доверие в мене. Като ме погледнете, отказвате се да ми дадете чантата. Аз вече зная какво се крие в чантата. Когато имате голяма готовност изведнъж да ми дадете чантата, пак зная какво е състоянието, зная, че няма нищо в чантата. При мене мнозина са идвали и ми казват: Учителю, готов съм да се предам в твоите ръце, каквото искаш да направиш с мене. Мене ме е страх. Като дойдат други, стоят настрана, казват: Ние не искаме да ни станеш господар. Аз нямам нужда нито от богатства, нито от сиромашия. Аз не искам да заблуждавам. Най-първо богатият ме лъже, че е богат и сиромахът ме лъже, че е сиромах. И двамата ме лъжат. И двамата не вярват. Сега казвам на ваш език. Вярвам, че богатият е богат. Вярвам, че сиромахът е сиромах. Но за мене сиромашията и богатството имат еднаква цена. Ако ги купувам, за богатия ще дам толкова пари, колкото и за сиромаха. И двамата са еднакви по цена.

Казвам: Ако аз ви срещна, вие трябва да имате доверие в мене. Вие да имате доверие в мене и аз да имам доверие във вас. Нося чантата в дясната ръка, като отмалее, веднага турям чантата в лявата ръка. Лявата отмалее, пак туря чантата в дясната. Чантата минава ту в дясната, ту в лявата ръка. Никога господарят, човекът не се съмнява, че лявата ръка може да вземе чантата и да я занесе някъде. Той знае, че никъде не може да я занесе и да я открадне. Тази е идеята. Като срещнеш един подобен на себе си, да знаеш, че той никога няма да злоупотреби. Да имаш пълно доверие. Казвам: Сега да се приготвите, че като дойде любовта да ѝ носите чантата. Понеже тя ще посети всички бедни, страдащи, немощни. Малко слуги има да носят чантата на любовта. Доста е тежка тази чанта. Много тежи чантата на любовта. Ако можете да носите чантата на любовта, ще разберете любовта; ако не можете да носите чантата на любовта, не можете да я разберете. Или другояче казано: Да имате онова хубавото разположение на сърцето си. Да изчезнат всичките онези кисели чувства в света. Киселите чувства, киселите мисли да изчезнат и киселите постъпки да изчезнат. Няма нищо по-хубаво в света, да имаш красиви мисли и чувства. Каква приятност е да имаш едно същество, на което напълно да разчиташ с пълно доверие. То мяза на един параход, който минава през океана и той един от тези големи гиганти, като седнеш в него, върви тих и спокоен. И при големите бури седиш спокоен, наблюдаваш, никакъв страх не влиза в душата ти, че този параход може да потъне. Такова нещо е любовта като един голям кораб, че като седнеш в него, ще кажеш: Блажени времена! Не е ли нашата любов, която ни носи в пространството? Тази земя ни носи от любов. Тя ни носи и ние с хиляди години пътуваме като пътници и разглеждаме красотата на Божия свят. Трябва да се радваме. Даром ни развеждат в света и от гара на гара се спираме в света. Какво искаме повече?

За бъдеще е краят на века. Краят на безлюбието. Сега като излезете от тук, ще кажете: Знаете ли какво каза днес Учителят? Днес аз ви казвам: Желая да бъда като вас. А вие ми казвате: Ние не можем да бъдем като вас. Като казвам, че желая да бъда като вас, не разбирам да нося вашите слабости. Аз подразбирам, че вие се преструвате. Като каже някой, че не може да обича, той се преструва. Не може да обичал. Казва: Не може да дава. Като те бият, как ще дадеш насила? Като те бият, всичко даваш, без бой не можеш да даваш. По-хубаво е без бой да дадеш, отколкото с бой. И с бой е хубаво да дадеш.

Не трябва да се подозирате. Има нещо нечисто в света. Но когато срещна един човек, в моя ум седи мисълта – аз искам да му дам онази цена, която Бог е вложил. Ценя го. Виждам хубавия ум, който Бог е вложил в неговата глава. Виждам хубавото сърце, което Бог е вложил. Виждам душата му. Не се спирам на посторонни работи. Той е пътник, опрашил се по пътя, окалял се. То са временни работи, тия неща не са важни. Важно е това хубавото, възвишеното. Той сам е уморен от живота. Че е прашен, прашен е. Няма какво да му разправяте за вашия прах. Няма какво да му разправяте за вашата кал. Калта за едни хора е щастие за други. Аз бих ви привел много примери. Мисли ли онзи крадец, който ви задигнал парите за вашето нещастие? Цяла нощ ще плачете за парите. Той човек жена има, деца има, цялата нощ гуляе, накупи си неща. Защо да не се радвате, че другите се радват. Мъчно е да се радваш. Не е лесно да се радваш, когато парите са взети. Казваш: 20 години съм работил заради тях, отидоха парите.

Аз разглеждам нещата от Божествено гледище. Как ще обясните факта, че Бог позволи Христа да го бият шест хиляди римски войници, подиграваха се, плюха го, биха го. Този човек седи, той изкупваше света. Какво искаше да покаже Христос? Аз се спирам върху една свещена работа. Не искам да обяснявам, какво нещо е страданието. Аз считам страданието за свещено нещо, за което не обичам да говоря. За същността на страданието и мъчението не говоря. Там е скрита една от великите истини. Човека, на когото бих говорил за страданието, трябва да носи чантата на любовта. Човек, който не носи чантата на любовта, за страданието и мъчението не говоря. Там е волята Божия.

Мене ми стана приятно, когато онзи ден дойде един евреин при мене и ми каза: Учителю, аз осем години съм при тебе и сега разбрах, какво нещо е любовта. Ние страдаме от безлюбие. Сега и Мойсей да дойде, трябва да проповядва любовта. Сега аз съм готов да слугувам на когото и да е. Щели да вземат богатството, да го вземат. Доволен съм от каквото имам. Евреите ги гонят. Заслужаваме. Никаква любов нямаме. Коравосърдечен народ сме, дебели глави, не разбираме. Да бъде волята Божия. Каквото и да стане, много хубаво ще стане. Сега вече, казва, обичам българите. Всичките обичам. По-преди като евреин се за себе си мислех. Самият евреин ми разказваше това. Казвам му: Сега си на правия път. Сега носи чантата на любовта.

Сега правете разлика дали обичате или не. Аз поставям другояче въпроса. Няма нито един от вас, който не иска да бъде здрав. Няма нито един от вас, който не иска да бъде умът му светъл, да няма никаква тъмнина вътре. Няма нито един от вас, който да не иска сърцето му да е обширно.

В моя ум седи мисълта: Всяко нещо, което е направено без любов, е престъпление. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, направени без любов, са престъпления и лоши последици има. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, направени с любов, това е добродетел. То е великото в света. Подбудителните причини са дълбоко в нас, те отвън не седят. Подбудителната причина е любовта. Тя любовта, никога не се обръща назад. Тя гледа напред и никога не се обръща назад. Само в един случай се обръща. Щом направиш нещо по любов, пообърне се, погледне те, и пак върви напред. Като направиш нещо по любов, обърне се, погледне и пак напред гледа. Туй показва, че доволна е от тебе. Вие казвате, че желаете любовта да се обърне, да ви погледа. Ако не ви поглежда, аз имам друго понятие заради вас. Всяко нещо в света, което не е направено с любов, не е добро. Всяко нещо, което е направено с любов, е добро.

Туй, което ви говоря, ако можете да го направите при пълна свобода, без никакво притеснение, ако може да го възприемете по любов, на време е. Ако речете да го направите без любов, ще кажете: Не му е времето. Всяко нещо, което е направено с любов, то е навреме. Ако приемете любовта, времето е сега. Ако мислите, че времето още не е дошло, нямате любовта.

Аз мисля, че времето е дошло сега. Казвате – преди две хиляди години Христос проповядваше любовта. Казаха: Не му е времето. Сега иде пак същият закон. И в небето да идете пак е същият закон. Като идете в небето, пак ще ви пратят на земята да дойдете. Ако се набръчка лицето ви, кажете: Пак ни пращат да се мъчим. Това е неразбиране. Като идете в небето и ви върнат пак на земята, да ви е приятно, че ще носите чантата на любовта.

Желая ви да носите по една чанта.

Отче наш.

6. Утринно слово
1.ХII.1940 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, сега, има, свят, човек, казва, може, дойде, чантата, върти, мене, хора, земя, съм, казвам, края ,

 Утрини Слова , София, 1 Декември 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder