НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Процепът на Любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Процепът на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: любов, има, аз, свят, сега, дойде, може, казва, хора, всички, хиляди, бог, става, мърмориш, пари ,

 Утрини Слова , София, 10 Ноември 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

91 Псалом

Молитва на Царството

Ще прочета 6 глава от Евангелието на Матея.

Духът Божий

Размишление

В начало бе Словото

Някой път на хората става тягостно да им разправяш за едни и същи работи. Запример повтаряш: Бъди набожен, или някой път повтаряте: Обичай хората! Прави добро! Всичките хора обичат да заповядват. Ти заповядваш, ти ограничаваш себе си. Щом ограничавате хората, ограничавате себе си. И най-силният човек, като хване един силен вол за рогата и го ограничи, той ограничава и себе си. Нито волът е свободен, нито който го е хванал е свободен. То е същото, когато ти искаш да покажеш на някои хора, че ти си добър. Ти си хванал вола за рогата. Във всяко нещо, което направиш, трябва да бъдеш свободен. Щом не си свободен, ти се ограничаваш и нищо не придобиваш. Каква полза придобиваш, ако хвърлиш един килограм захар в океана. Казваш: Едно кило хвърлих, разтопи се. Какво ще стане с този океан, като се стопи едно кило захар? Или ако дадеш хляб на един сиромах, какво си направил? Най-първо, ако хлябът, който си му дал, е много сух, той ще те критикува, ще каже: Не ми даде някой топъл хляб, мекичък. То трябва вода за него. Сух като сухар. Някой път правят такъв сух хляб, сухари. Доста вода трябва за него да се накисне.

Христос е говорил преди две хиляди години и две хиляди години думите му се повтарят. Аз виждам пред мене изпъква една картина: като срещна един християнин, той току що изважда стихове какво е казал Христос. Пък тури стиха в джоба. Казва: Обичайте се и тури любовта в джоба. Правете милостиня и тури милостта в джоба. Кой банкер не прави милостиня? Дойде някой, иска му пари. Казва: Ще ти дам. На тебе 20%, на другите вземам повече. На тебе ще отстъпя. Вземали ли сте хиляда лева с 20 на сто? После мислите дали ще ги изплатите. Ако закъснеете 10 години, ще можете ли да ги изплатите.

Разправяха ми, че в Провадийско един българин, който обичал да прави милостиня, дал 8 крини жито на един турчин, сиромах. Той след като му плащал 8 години, имал да му плаща още 80 крини. Че отде станаха 80? Не се сяха? Чудна работа, житото като го сееш на нивата, се умножава, но тия 8 крини да се умножат на 80 крини, как става? По кой закон става?

След две хиляди години какво трябва да бъде положението на една душа? Сега цялото човечество, всички са недоволни от живота. Малко хора има доволни. При сегашното положение има едно вътрешно недоволство. Красивият, като намери по-красив от него, е недоволен. Силният като намери по-силен от него е недоволен. Една държава, като намери друга държава по-въоръжена от нея, пак е недоволна, че не е въоръжена с такива хубави оръжия. Когато Христос дойде на земята, имаше за цел да изведе тия хора от стария завет на живота. Аз наричам стария живот капан. В Казанлъшко, мисля в село Янина, в тяхната мера се явила една мечка, изяла няколко говеда. Един янинчанин турил един капан там, дето мечката се движила, за да я хване. Сутринта отива и гледа отдалече мечката се хванала. Казва си, сега има да се похваля на хората. Като отива, какво да види, неговото магаре се хванало в капана. Казва: Такава мечка аз не съм виждал. Аз правих един капан за мечка, не за магарето ми. Разбирам човек да прави капани за мечки, но когато прави капани за хората, не разбирам.

Христос е говорил преди две хиляди години, след две хиляди години проповедници доказват, че има Господ в света. Някои започват да аргументират, има ли Господ или не, има ли оня свят, или не. То е същото да доказваме дали този свят е реален, дали съществува или не. Има метафизици, които отричат съществуването на този свят, казват: То е илюзия. Онзи свят е като този свят, и този свят е като онзи свят. Ако ти спиш на леглото си, какво те ползува този свят? В кой свят си, когато спиш? Тогава си в оня свят. Къде е той. Светът на съня къде е ? Ходиш, гледаш извори, реки минаваш, някъде слънцето грее хубаво, разговаряш се, но на кое място, не знаеш. Събудиш се, в този свят си. Кой е този свят. Той е реалният свят. Заспиш, пак си в оня свят. Оня свят е свят на съня. Някои хора искат да идат в оня свят, искат да спят. Като заспят, ще си починат. Спането е хубаво. Реалният свят е свят на работата, свят на учение. Този свят, в който ние страдаме и живеем, същинският свят ли е? Даже от невидимия свят, когато искат да разберат живота, идат в този свят, за да го опитат. Има какво да се работи. Ако всичките хора бяха праведни и никой нямаше нужда от никого, питам, какъв щеше да бъде животът? Ако всичките хора бяха учени, ако всичките хора бяха такива, каквито вие разбирате кой от кого щеше да има нужда? Вие искате да бъдете богати, но ако всички бяха богати, кои щяха да ви бъдат слуги? Ако всички бяха богати и вашите слуги щяха да бъдат богати като вас, тогава вие сами ще си бъдете слуги. Ако всичките хора са набожни, кому ще говориш? Ще мълчиш. За какво ще говорите тогава? Сега има какво да говорите. Някой направил погрешка, питате го, защо направи тази погрешка. Няма отговор. Никакъв отговор не може да се даде за една погрешка.

Има един анекдот. Дошло на ум на Настрадин Ходжа, понеже нямал къща, да си направи къща. Искал сам да си съгради къщата. Започнал той да гради и като изкарал къщата, един ден пада от покрива; пък си навехва крака. Питат го защо паднал. Казва: Паднах от покрива. Казват: Защо не внимаваш, защо не си отваряш очите? Разправял той на много, как паднал и най-после казва: От вас няма ли някой, който да е падал, да знае, как става тази работа?

Казват: Защо не тури запетая? Защо не тури две точки или точка и запетая? Защо не тури глагола на място, или местоимението не е турил на място? Защо не го е турил? Туй сега как искаш да го туря? Тогава българите са много умни. Един българин направил една пещ и мислил да направи вратата да гледа на юг. Един му казва: Не се прави на юг вратата на пещ, но на север. Започнали да се изреждат да му разправят, накъде се прави вратата на пещта. Едни казвали, на север, други на юг, а трети на изток и т.н. Взел той, че направил пещта на две колелета, че като дойде някой и каже, че не е на място вратата, обръща пещта накъдето той казва. Върти пещта на изток, на север, навсякъде.

Сега всички казвате, че животът не струва. Много струва, но вие не разбирате този живот. На болния може да дадете най-хубавата храна, не може да я оцени. На трескавия, каквото и да му дадете, горчи. Где е причината? Болен е. Щом оздравее, храната стане хубава. Има сега артериосклероза, която сега върлува в света. Тя се дължи на много желания. Когато у светските хора дойде артериосклероза, разбирам, но когато в религиозните хора дойде, на какво се дължи? В сиромасите хора когато, дойде склерозата, разбирам, но в богатите когато дойде, на какво да я отдадем? В невежите като дойде, разбирам, но у учените като дойде тогава на какво да я отдадем?

По някой път вие се оплаквате, че никой не мисли заради вас. Никой не обръща внимание на вас, никой не ви поздравлява. Тогава аз да ви дам един пример. Всички може да станете знаменити. Вземи на заем 5 хиляди лева от някого и ще видиш как той ще тръгне подир вас. Дето ви срещне, казва: От кога искам да ви видя. Как сте, добре ли сте? Ами петте хиляди лева? 365 дена в годината като ви среща, ще ви поздравлява и ще ви пита: Ами петте хиляди лева? Човекът ви обича. Вие се обиждате. Казвате: Какъв безочлив човек. Спря ме и ми каза, че имам да му давам. Че ти си богат човек. Той е просяк, пък ти си богат. Тогава ти го попитай: А бе, Драгане, ако си осиромашал, хиляда лева мога да ти дам. Вземи мястото на богатите хора. Да знае, че ти ги даваш. Ти си богат, пък той е сиромах. Сега някой ще каже: Това не е морално. Че кое е морално?

В новата култура всяко деяние, което не става по закона на Любовта, не е морално. Всяко нещо, което направиш без любов, то е неприятно пред Бога. Ти правиш нещо без любов само пред хората. Щом правиш нещо без любов, не го прави. Бог се интересува само от дела, направени от любов, понеже Той е Любов. Той каквото върши, го върши по любов. И ние каквото направим по същия начин, Той се интересува от него. На всяко, дело направено от любов, Той се интересува, ще обърне внимание. Той ще дойде, ще те намери и ще каже: Приятно ми е, ти си направил една работа. Сега ние имаме едно понятие за Бога малко своеобразно. Ние мислим, че Той живее някъде и не се интересува от нищо. Когато страдаме, ние искаме Той да знае, че страдаме, за да ни помогне. Когато хората страдат, казвате: Господ за тях ли ще се интересува? Когато ние страдаме искаме Господ да се занимава с нас, когато другите страдат, казвате: Нека си носят товара. То е неразбиране. Когато един човек страда, то е едно условие ти да се запознаеш с него. Не е въпрос да даваш пари на хората. Не. Те не се нуждаят от пари. В целия сегашен порядък нещата са изкуствено направени. Направиш ти една къща на 4–5 етажа; защо ти е къща на 4–5 етажа? Ти я правиш с оглед да поставиш наематели. Като имаш четириетажна къща и десет души наематели, мислиш ли, че ти ще бъдеш разположен? Някой не плащат, постоянно ще се нервираш; караш се с този, с онзи се караш, този искаш да го изпъдиш от етажа, постоянно имаш разправии. Тебе ти трябва една къщица по Бога – една стая за спане, една стая за прием, една стая за ядене и кухня, три стаи и кухня са достатъчни. Като ти дойде някой гост, ще го приемеш. Защо са ти четири етажа? Всеки да си има по три стаи и кухня, пък достатъчно са и две стаи и кухня. После за тях ще мислиш да им туриш килими, столове, маси. Наемателите ще дойдат и ще кажат, че умивалникът не е хубаво направен, че инсталацията не е хубаво направена. Започваш ти да съжаляваш, че си направил къщата. Пък ако всички имаха къщи все по на три етажа, кои ще бъдат вашите наематели тогава? Ако всички софиянци имаха по три етажа къщи, тогава кой кому ще бъде наемател? Като имаш една къща от две стаи и кухня, ти ще живееш и ти ще бъдеш първият наемател. Господ иска не за другите да направиш къща, но за себе си направи къща да живееш вътре и да благодариш на Бога.

Тази сутрин нали всички станахте по-рано. Виждам и нашият съсед, който обикновено по-късно става, тази сутрин го видях и той рано станал, ранобудник.

Доста хората са се занимавали с любовта, която е статическа, частична любов. Ако ние имаме любовта на вълка, ние на Бога не можем да служим. Ако ние имаме любовта на овцата, ние на Бога не можем да служим. Ако имаме любовта на растенията, на когото и да е, то е частична любов. Вълкът има любов към своите деца. Двадесет села ще обиколи да намери някъде агънце за децата си. Колко се труди, защо да го осъждаме. От любов го прави. От любов към своите деца, вземе някое агънце, занесе го на тях. Казваш: Това е престъпление. Овцата от любов пояда тревата, набере мляко и занесе на своите деца.

Тъй както сме разбирали досега живота то е обезсмисляне, обезсмислил се е животът. Причината за всички нещастия в света – болести, страдания, недоволства, причината на всички грехове е безлюбието на човека. Човек иска да бъде щастлив без любов. Иска да накара хората да го обичат насила. Ние искаме да заставим Бога насила да ни обича. Ние, създадените от Него ние искаме на Него да му заповядаме. Всеки от вас не е отишъл при Господа и да Го попита, защо страда и да се учи от Него, но критикувате Го. Казвате: Не трябваше да ме оставя Господ да страдам. Ако те остави без пари, казваш: Не трябваше да ме оставя без пари. Сега вие разсъждавате и казвате: Без пари не може. Птиците оперират ли с пари? Рибите оперират ли с пари? Растенията оперират ли с пари? Сега идеята, както е турена, че без пари не може, е погрешна. Ако съществуваше една идея на любовта, парите щяха да се заменят с нещо по-хубаво. Те щяха да се заменят с една усмивка. Срещнеш някого, усмихнеш се, той веднага ще ти даде нещо. Ако ти си гладен, усмихнеш ми се, веднага ще те нахраня. Срещна те, ти си гол, бос, усмихнеш ми се, веднага ще те облека. Срещна те, аз съм невежа, усмихна ти се, ти веднага ще започнеш да ме учиш. Колко лесно би станало само с една усмивка. Какво ти костува да се усмихнеш? Само да се усмихнеш и всичко ще ти се даде. Усмихнеш се, апартаментът дойде. Сега се усмихваме, но работите не стават.

Ще ви приведа онзи анекдот, писаха го във вестниците, не съм го проверявал, дали е верен. Може да е измислен. Един българин, селянин, носил една каца масло. Срещат го двама души търговци правят пазарлък, спазаряват маслото. Казват, че те имат още един съдружник. Дали му капаро, дават му и едно писмо, турят 50 лева, пращат го до един български свещеник в село, който щял да му плати маслото. В писмото пишат: Дядо попе, този е малко побъркан, прочети му, ето 50 лева. На селянина казват, че той като иде при попа, той ще му плати маслото. Отива той при свещеника, той взима писмото, прочита го, завежда го в църквата, туря патрахила и започва да му чете. Чел му половин час, селянинът казва: Дядо попе, то с четене няма да стане, маслото трябва да се плати. Свещеникът мисли, че дъската му малко хлопа. Потупал го по рамото и му казва: Чакай. Той пак му казва: Дядо попе, сериозна е работата.

Ние се намираме в същото положение. Нямаме една здрава мисъл. На такива условия е всеки народ поставен. Сега виждате съвременните хора, които копаят въглища в земята, влизат на 500, 1000, 1500 метра, даже в Англия слизат и на 2000 метра дълбочина, копаят въглища. Мислите ли, че на такава дълбочина е приятно да копаеш, да работиш? Неразбиране на живота е това. Ако ние разбираме Божиите пътища, нямаше какво да разкопаваме земята, всичките тия богатства са складирани горе във въздуха. Понеже сме материалисти, търсим тия неща в земята. Ако имахме любовта, всичките тия блага ще дойдат отгоре. Не ни трябват въглища, копането на тия въглища е мъчение. Вие ако имахте любовта, само като дигнете нагоре една заострена пръчка, ще турите една жица на вашия под, постоянно ще имате отопление. Само като помислите и токът ще потече. Като помислиш, че топло трябва да бъде и топло ще стане. Като помислиш, че вода трябва да дойде и водата ще дойде. Като помислиш за хляба, и хлябът ще дойде сам. Вървиш някъде, помислиш за някакво ядене, веднага ще дойде трапезата с плодове. Наядеш се, трапезата се дигне. Вие ще попитате защо ли е тъй. Туй, което сега правите е по-мъчно. Ако туй най-мъчното е направено възможно, защо другото да не е възможно. Сега запример, ще направят един аероплан, ще се качат горе. Какви удобства има на аероплана? Погледнеш, паднали долу. А пък по новия начин, ще вземеш една черга, ще седнеш на чергата, ще я бутнеш и хайде, ще полетиш. Питам, тогава с какъв аероплан се движат ангелите, които се движат в безпределното пространство? Движат се със своята велика мисъл. Със светкавична бързина се движат. Скоростта на човешката мисъл, един учен е изчислявал, че скоростта на човешката мисъл е три квадрилиона километра в секунда. Знаете, че светлината се движи с триста хиляди километра в секунда. А мисълта се движи с три квадрилиона в секунда. С тази бързина цялата слънчева система може да се обходи в една секунда или няколко секунди, даже и най-отдалечените звезди с тази бързина на човешката мисъл може да ги посетиш. Пред нас седи едно бъдеще. Туй е постижимо само за онази велика любов, която може да имаме към Бога. Всичките светове, създадени със своите безбройни възможности, са основани на един закон. Туй ще го постигнем, ако имаме любовта към Бога. Не такава любов като сегашната. Любов, в която да няма никакво противоречие. Щом дойдеш до Бога, трябва да имаш свято чувство, всичките противоречия, които виждаш, да изчезнат веднага. Ако аз имам на разположение едно езеро с вода, най-хубавата вода, че съм дал една бъчва с вода на един човек, трябва ли да му вземам нещо за водата? Мене ще ми бъде приятно, че е взел и една, и две и три бъчви, стига той да има нужда. То ще бъде любовта. В любовта трябва да се раздава. Като видиш, че един човек има нужда от тебе, да му дадеш, да се радваш, че си имал условия да му помогнеш. Всеки да се радва, че може да помага. Пък да се радваме на всичките погрешки на хората. Кое вие считате за погрешка? В този Божествен порядък кражба не може да има.

Мислите ли, че някой ако вземе от водата на моето езеро, аз ще съм недоволен, мене ще ми бъде приятно, че е пил от която страна и да иска на езерото. Какво да кажа: Кой ти даде право да гребеш от езерото без мое позволение? Не е ли същият закон? На какво основание ние дишаме въздуха? Черпим въздух, взимаш една чаша, после друга. Дошъл ли е някой ангел или някой друг да ти каже: Защо взимаш? Една необходимост е. Някои питат: Защо ядеш? Една необходимост е. Ако не ядеш, ще умреш.

Та казвам: Погрешките в света произтичат от кривото разбиране. В света има безлюбие, има кражби, има завист, омраза, какво ли няма. Ако четете апостол Павел, ще ги намерите, изрежда ги повече от 18 наименования на злини. Та сега на вас ще ви дам едно правило. Аз съм прилагал едно правило всякога. Вие казвате: Дотегна ми вече да се мъча. Щом ти дотегна да се мъчиш, значи живееш в света на безлюбието. Казвате: Пари да имам. Парите няма да оправят работата. Тебе ти трябва любов. Каква любов? Не любовта на едно дете, майка му да го носи на ръце. Това не е любов. Синът трябва да има същата любов, която майката има. Ние за да вярваме в Бога, трябва да имаме любовта, която Той има към нас. От хиляди години Бог, който е направил света, никого не е срещнал да му каже, че Той го обича, че всичко е заради него. Той мълчи и оставя всичките хора да се ползуват. Ние трябва да идем да благодарим на Бога. В Бога има едно мълчание. Ние имаме всичките блага и нашият отговор седи в това, че на всичките блага, които Бог ни е дал, ние мърморим. Очи имаш, мърмориш. Уши имаш, мърмориш. Уста имаш, мърмориш. Нос имаш, мърмориш. Ръце имаш, мърмориш. За краката си мърмориш, за стомаха си мърмориш, за къщата си мърмориш, за воловете си мърмориш. Жениш се, мърмориш, разженваш се, мърмориш. В църква ходиш, мърмориш. Аз обичам тази дума „мърмори“. Мърмориш, мърмориш. Скъсайте дрехата на мърморенето. Не да я хвърлите, скъсайте дрехата на мърморенето и любовта ще излезе из мърморенето. Любовта е затворена в мърморенето. Направете един процеп и любовта веднага ще излезе като хубав извор от мърморенето. В голямото мърморене любовта е скрита вътре. Не ви казвам да не мърморите. Но направете процеп в мърморенето, да излезе любовта като извор и да започне той да шумоли, да започне той да пее новата песен. Пък ти пееш – нямаш това, нямаш онова. Като дойде любовта, всичко ще донесе. Мърмориш, нищо не идва. Когато започнеш да направиш един процеп на мърморенето, любовта ще дойде, тя ще донесе всичко, което искаш. Красота искаш, любовта ще донесе красота. Живот искаш, любовта ще донесе живот. Богатство искаш и богатството ще дойде. Когато дойде любовта, едно общение на душите ще стане. Когато дойде любовта, друг един свят ще се отвори. Още хората не се познават. Че каква разлика има между десет души братя, родени от един баща, каква разлика има между малкия и най-големия син? Има една разлика, че единият е дошъл пръв и е по-възрастен, повече сила има, работил е повече. Онзи, който последен дошъл и той ще работи. Пред бащата малкият и големият син еднакво са обичани. Кой колко е възрастен, то е въпрос на схващане. Едни хора са по-учени, други не са. Онзи, който имал пет таланта, спечелил още пет. Онзи, който имал два таланта, спечелил още два. Онзи, който имал един талант, заровил го. Ако беше работил и той щеше да спечели още един, щеше да има два, двата ще станат четири; четирите на осем. И най-невежият ако възприеме любовта и започне да работи, там е разрешението на въпроса. Без онази реалната любов, животът не може да има подобрение. Животът ще стане безсмислен. По някой път идат при мене и плачат. Кого не съм виждал да плаче. Като видя, че някой плаче, аз виждам един извор, който потекъл. Радвам се, човек ще стане. Щом го видя, че му потекат сълзите, имам надежда. Сълзите идат да проправят път на любовта. Плачът предшествува любовта. Плачът е глашатай на любовта. Казвате: Не трябва да плача вече. Вие плачете, за да се явите пред хората. Нека потекат сълзите. Пък вие, като плачете, започвате да кряскате, започвате да хленчите. Нека капят сълзите ви, вие си мълчете. Като потекат сълзите, кажи: Много съм радостен, на моето мърморене, направих един процеп, любовта както виждам потича. Щом плачете, вече всичко е наредено. Кой от вас мисли, че всичко е наредено?

Разправяше ми една ученичка от седми клас, имали един учител много строг. Тя намаже очите си с плюнка, той като я види, че плаче, стане му приятно, става снизходителен. Този учител разбрал, че процеп има. Сега не искам да ви дам едно тълкувание, но искам да ви представя света такъв, какъвто е. Христос е казал, че всичко, каквото поискате, ще ви бъде. Кога? Този закон е верен. Христос казва: Който вярва. Но то е за вярата, която произтича от любовта. Ако твоята вяра не произтича от любовта, ти нищо няма да постигнеш. Ако твоята надежда не произтича от любовта, тя нищо не струва. Ако твоята сила не излиза от любовта, тя нищо не струва. Всичко, което не излиза от любовта, нищо не постига. Всички неща, които излизат от любовта, те са мощни, те са силни. Това е Божественото в света. Да се радваш на най-малкото. Забележете сега колко от вас има семейни. Как съвременният живот е пълен с радости от любов. Пък никаква любов няма в семействата. Че то е неразбиране на въпроса. Колко плачат от любов. Ако ти имаш едно дете и ти мислиш, че то няма да живее като теб, ти се самозаблуждаваш. Родено е това дете и какъвто си ти, такова ще бъде и то. Бог в нас мълчи, понеже знае, че Той, който ни е създал, един ден ще бъдем като Него, ще обичаме като Него.

Единственото нещо в света, то е любовта. Направете един опит със себе си. Вие сега искате Господ да ви каже. Направете едно добро. Правенето на добро, то е съвременният живот. Аз изключвам правенето на добро. Аз турям само любовта, изобилието, ще го повикаме, няма да давам една круша някому, но ще го заведа в градината, ще кажа: Ето тук има плодни дървета, избери си каквото искаш, закуси си. Сам да си откъсне. Няма да му казвам: Ти знаеш ли, че такива плодове има само в моята градина. Тя, крушата, ражда крушите. Слънцето грее не защото аз съм казал. Но слънцето грее, понеже Бог ни обича. Звездите светят, понеже Бог ни обича. Ние живеем, понеже Бог ни обича. Земята се движи, понеже Бог ни обича. Ние страдаме, понеже Бог ни обича. Раждаме се, защото Бог ни обича. Всичко в света, което става, става защото Бог ни обича. Там дето не разбирате любовта, то е страдание. Там дето разбирате любовта, то е радост. Сега има голямо противоречие. Аз считам, че неразбирането произтича от безлюбието. Щом не разбираш нещо, страдаш. Щом разбираш, то е радост. То е благословение.

Сега някои казват, че трябва да бъдем окултисти. Никакви окултисти, ще бъдем хора на Божията любов, да обичаме тъй, както Бог ни обича. Писанието казва: Да бъдем съработници на Бога, да работим с Него заедно. Да се опретнем да работим. Христос казва: „Отец ми работи и аз работя.“ Да работим с Бога заедно, тъй както Той работи и ние да работим. И колко е приятна работата с любов!

Направете един малък процеп във вашето невежество. Като се върнете вкъщи в себе си да имате една задача, да правите един процеп, не голям, но искам само малко да клъцнете. Аз съм присъствувал, когато говорят на хората да ги обърнат към Господа. Ще му говорят, ще му говорят, ще го убедят да стане религиозен. В Америка има едни вярващи, които аз ги много харесвам. Те са най-правоверни. Те казват, че вярват в едно обръщане. Като се обърне човек към Бога, да се обърне и кесията му. Като се обърне, да се обърне и волята му, и умът му да се обърне, всичко около му да се обърне. Ако любовта ти иде само за стомаха и не иде за очите, не иде за ушите, не иде за другите неща, не е любов. Любовта трябва да дойде във всичко онова, което имаш. Всичко в тебе да диша едно вътрешно доволство, да дишаш, че ти работиш с Господа. То е много трудно. При сегашните схващания, казваш: Как е възможно, трябват хиляди години. Хиляди години ще минат без любов. Ако направите един процеп още днес може да стане. Че какво ви костува днес да го направите? Вие ще искате да имате апартамент. Аз съм го опитал. Като срещнете един ваш приятел ще видите, дали законът работи. Направете опита и като срещнете един ваш приятел и той ви покани на гости у себе си и каже: Заповядайте, искам да ви срещна, елате ми на гости. Законът е проработил. Вървите по пътя с любовта, ще мине някой шофьор и ще ви покани в колата си, ще каже: Качете се. По някой път се срещат такива работи. Някой казва: Аз се помолих. Той мисли, че като се е помолил, станало. Не е молитвата, но той е помислил за любовта и този шофьор казва: Заповядайте. Като слезеш, искаш да платиш, той казва: Понеже ти помисли по любов и аз го правя по любов. Ако така работим, Бог ще ни слуша и ще ни отговаря на всичките молитви. Молитви, които излизат от любовта, Той ги слуша и отговаря на тях. Говор, който излиза от любовта, Бог го слуша. Говор, който не излиза от любовта, изискват се векове да стане.

Сега някои ме питат какви ще бъдат в бъдеще, как ще се преродят. Желая вие всички да се преродите в любовта. Такива прераждания, превъплътявания да няма. Може да се прераждате и да се превъплътявате и ще вземе векове. Осем хиляди години, хората се прераждат без любов. Страдат без любов. Христос дойде в света да донесе едно учение и туй учение и аз го поддържам.

Аз казвам тъй: Всяко нещо, което не става по любов, то е престъпление. Всяко нещо, което става по любов, то е добродетел. Всяко нещо, което става по любов, то е истина. Всяко нещо, което става по любов, то е мъдрост. Щом приемем тази Божествена любов, всичките противоречия в душата ни ще изчезнат и ще настане нов свят, ще се отворят очите ви. Вашето радио ще проговори, ще започнете да слушате на късите вълни. Веднага ще започват да ти говорят от другия свят. Някои, които имате радио, трябва ли да имате позволение да ви говорят от Англия, Германия, Франция? Ти завърташ ключа на радиото и слушаш музика. Ти за да отидеш на един концерт, трябва да платиш сто лева, а ти ако имаш радио, завъртиш го на станцията, която предава концерта и слушаш. Миналата вечер слушах концерта на младата пианистка и от свиренето ѝ видях, че тя е нисичка. Хубаво свири, оркестърът я придружава. Вие плащате нещо. Туй, което става с пари е престъпление. Туй, което става без пари е добродетел. Сега вие не разбирате престъплението. Българите, когато едно дете направи първото престъпване, правят цяло едно угощение. Престъпулник* го казват. Понеже сте направили престъпулник, ще направим едно угощение за вас. Направете едно престъпване в любовта. Първото престъпване направете, престъпулник да стане. Казвате: Такова престъпление, ще се изложим пред хората. Не знаем, но такива глупави работи не правим. Толкоз глупости сте правили, направете още една глупост. Глупави работи според мене са работите на безлюбието. Когато дойде любовта, тя осмисля нещата. Всички хора разумно говорят. Тогава вие казвате: Ами със съвременния живот какво ще стане? Ще стане по-добър, по-хубав. Къщи ще имаме. Да ти се усмихне любовта, струва повече от една заплата, по-голяма заплата е. Вземете преди 30 години има една статистика за американските милиардери. Един милиардер Астон имал 90 милиона и 500 хиляди долара годишен доход. 27 хиляди долара на ден печелел. Какво ще ги прави тия пари, кажете ми? 27 хиляди долара можете ли да ги изядете? Колко ще похарчиш? Аз не бих желал да бъда толкоз богат. Аз съм сега богат. Аз съм по-богат от него, който има 90 милиона долара годишен доход. Мене земята да ми дадат, не искам, за мене много малко е, и слънцето да ми дадат и него не искам. И цялата вселена да ми дадат, не искам. Но ако ми дадат любовта, искам. Ако дойде да избирам, земята не искам, слънцето не искам, на другите ги оставям. Любовта е всичкото в света. Щом имаш любовта, ти си гражданин на онова великото Начало в света, което е без край, има всичките възможности. Един ден нашата земя, ще спре някъде. Земята все ще спре някъде след милиони години, ще я пратят на поправка и ти трябва да излезеш от земята и тогава какво ще правиш. Ще бъдеш нещастен в любовта. Няма такива неща. Един ден ще спре земята някъде, все ще се направи някакъв ремонт. Най-малко ще направят един ремонт на земята.

Та казвам: Единственото нещо, което се проповядва е – Бог е любов и ние трябва да бъдем любов. Ние сме любов и любовта ще поправи живота. По никакъв друг начин животът не може да се поправи. Този живот, който сме минали, той е само приготовление. Ние сме опитали любовта, без да я познаваме. Любовта досега ни е посещавала в безбройни форми, и ние не сме я познали. Не мислете, че тя не е действала. Всичко, каквото хората направиха, го направиха без любов. Човек е правил опити. Но може ли човек без любов да бъде щастлив? – Не може. В рая имаха любовта, и казват: Да видим без любов какво е. И сега виждате какво е без любов. Сега пак трябва да се върнем с любовта. Без любов не може. Без любов страдания има. Какво ще бъде с любовта? Ще има радост. Тъй щото, както досега сме работили без любов, може да работим без любов, на първо място да бъдете вие, любовта назад да бъде като слугиня. Ние всички чувствуваме, че ако тя не присъствува, ако тя не е на първо място, работите не вървят. Тя е главата, тя е сърцето. Ако сърцето го няма, кръвообръщението не може да става правилно. Ако няма глава, мисъл няма. Работата не може да излиза без любов. Та казвам: Ще турите любовта като една вътрешна необходимост. Казва: Не може ли без любов? Не може. Животът, който сега имате, той е излязъл от любовта. Онези, които са ни дали този живот имат любов, работят. Ние, които притежаваме тази любов и ние трябва да започнем да работим като тях.

Някои от вас чакат новата епоха. Новата епоха е Божията любов. Бог иде в света. Без любов Господ ще смели всичките хора, на брашно ще ги направи, под хромела ще ги тури. Които не влизат под този закон, под хромела между двата камъка на брашно ще станат. Като влезете в любовта, под хромела няма да бъдете. Вие ще бъдете на нивата посяти, ще видите слънцето, ще се радвате. Ще се радвате на звездите. Онзи, който е без любов, той ще бъде под хромела.

Желая на всинца ви да излезете от хромела навън. С любов!

Христос казва да дигнете кръста си. Аз ви казвам: Дигнете любовта и с нея тръгнете! Не кръста, но с любовта тръгнете напред!

Отче наш.

5. Утринно слово
10.ХI.1940 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: любов, има, аз, свят, сега, дойде, може, казва, хора, всички, хиляди, бог, става, мърмориш, пари ,

 Утрини Слова , София, 10 Ноември 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder