НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Словото стана плът

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Словото стана плът

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, аз, може, казва, любов, свят, бог, хора, дойде, човек, иска, рая, всички, място, мене, адам ,

 Неделни беседи , София, 27 Октомври 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Забележка: На 13 и 20.X т.г. няма беседи

Отче наш.

Ще се развеселя.

„И словото се въплоти между нас и стана плът“.

Духът Божий.

Има три начина за говорене в света: Езикът на децата, езикът на възрастните и езикът на старите. Може би, като четете езика на децата, мислите, че е проста работа, детинска работа. Аз наричам детински език, езика на любовта. Езикът на възрастните е езикът на мъдростта и езикът на старостта е езикът на истината. Има неща, които ако ви ги кажа, вие утре ще умрете. Има други, които ако ви ги кажа, ако сте умрели, вие ще оживеете. Сега кое искате да ви кажа? Сега вие вземате смъртта в един смисъл, съвсем специфичен. Умрелият човек престава да се движи. Пък той не е умрял, той се е престорил, че е умрял. В театъра как се преструват? Мушне го, потече кръв, на другия ден го гледаш, ходи, не е умрял.

Та ще ви приведа един анекдот, японски. Един японец от аристократическата партия взел пари назаем и обещал на Нова Година да ги върне. Отива при богатия и казва: Аз обещах да ви върна парите, но не мога, затова аз ще се самоубия, ще направя хара-кири. Не може да претърпя този позор, да не мога да устоя на думата си. Не прави това нещо, ще отложим – казва му другият. – Не, не мога да търпя този позор. – Ето, аз ти прощавам, не искам нищо от тебе, ела да те почерпя по едно кафе. Пият кафето и той му казва: Остани на обяд с мене. – Бързам. – Че къде ще ходиш, нали щеше да правиш хара-кири? – Не, бързам, имам на още едно място да правя хара-кири. Сега трябва да се свърже един пример. Много пъти се дава един пример, но той трябва да се приложи. Запример някой художник рисува някоя грозна картина – не че той иска да я нарисува грозна, но за да покаже грозотията, беднотията. Изобщо хората обичат картините на беднотията, отколкото на богатството. Когато гледаш някоя картина на някой богат, хваща те недоволство, но като гледаш на някой сиромах, приятно ти е. Макар че хората не обичат сиромашията, обичат да имат картини на сиромашията си в къщи.

Ние, съвременните хора имаме едно понятие за сиромасите. Че детето, което се ражда, не е ли сиромах? То е такъв сиромах, че ако майка му го остави, то ще умре. Голямата сиромашия има това дете. Това дете, което е така сиромах, майката ще го вземе, ще го окъпе, ще го повие, ще го помилва, казва: Герой ще излезе. То е сиромах, но дарби има, дарби Бог му дал.

„И Словото стана плът.“ Словото разбираме външната страна. Разумното в света, което трябва да се прояви. Сега вие, съвременните хора всички мислите, че само видимите неща са реални – които са невидими не са реални. Нещата са видими, защото се пречупва светлината, прави ги видими. Но има едно състояние на светлината, при което тя не се пречупва. Тогава човек и нещата остават невидими. Сега много хора могат да ги направят невидими. За в бъдеще като има да плащаш, като дойде банкеринът, ще изчезнеш пред него. 4–5 пъти като дойде и ти изчезваш, къде ще те намери? Казвате: Трябва да имаме морал. В какво седи моралът? Морално е само това, което крепи добрия живот. Всяко нещо, което не крепи добрия живот, не е морално. Всяко нещо, което дава растеж на живота и подкрепя живота, за да се прояви, това е любовта в света. Всяко нещо, което не подкрепя живота и човека да расте, това е безлюбие. Преди години как се е проповядвало: как е умрял Христос, как е страдал, съжаления за това. Каква нужда има Христос да съжалявате, че той е умрял? То е един изпит, който Христос го издържал и Той се радва, че го е издържал. Ние само съжаляваме. Той се радва на изпита си, пък ние скърбим постоянно и от две хиляди години се скърбим. Той казва: Всички като мене трябва добре да държите изпита си, трябва да го издържите. Всеки един от вас казва: Всичко да дойде, само това да не дойде до главата ми. Но вие сега като ме слушате, вие сте заинтересовани и аз съм заинтересован. Казва: Аз без интерес съм. – Не, без интерес в света няма. Така се говори, но не е тъй. Като обичаме някого, ние се интересуваме от него. Най-първо се интересуваме от себе си. Сутрин като стана, погледна се в огледалото, интересувам се от себе си. Защо ще ходя да се оглеждам? Поглеждам се, защото се интересувам. Та сега често казват на една мома да се не оглежда в огледалото. Право има да се оглежда в огледалото. Има едни огледала на здравето. Като го извадиш, като го погледнеш, веднага си здрав. Те се носят в десния джоб. Има едни огледала, които се носят от лявата страна. Като се погледнеш в тях – разболяваш се. Аз ги наричам тия огледала на безлюбието. Сега кого как срещам, се си вади огледалото от левия джоб.

Питат ме: Кой е правоверен? Човек, който умира правоверен ли е? Човек, който осиромашава, правоверен ли е? Човек, който изгубва вярата си, правоверен ли е? Човек, който изгубва любовта, правоверен ли е? Човек, който изгубва своята сила, правоверен ли е? – Не е правоверен. Цялото съвременно човечество е поставено на изпит. Бог иска да опита човечеството, колко Го обича. Целият свят е пълен с хора, които хвалят Бога, славят Го. Той им дал пари, никого не съди, много добър е. Господ иска да направи с хората един опит. Казва: Толкоз същества създадох, се ме хвалят, чакай на някой да отнема благата, какво ще кажат заради мене. Сега хората се изпитват без да им дава блага Господ, колко ще Го обичат. В небето са кръстили хората мърморковци. Хората, за които казват, че Бог ги създаде по образ и подобие свое, сега станаха мърморковци. Всичкото нещастие седи от това вътрешно недоволство. Даровитите хора по ум са недоволни, даровитите хора по сърце и те са недоволни, здравите по тяло са недоволни. Един, който има един милион, не е доволен – иска два. Който има два милиона не е доволен – иска три. Който има три иска 4,5,10,1000. На земята има около два милиарда хора, ако всеки иска да има по десет милиона лева златни, то толкоз злато няма на земята. Цялата земя трябва да бъде почти от злато и надали ще могат да се наситят.

При сегашното положение, за да се оправи живота, имате сега купони. Сега нали всичкият въпрос е за кашкавал. Голям въпрос е сега, че сто грама масло дават за седмица, 150 гр. кашкавал. Не зная дали моите данни са верни. Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло. Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло? То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците. Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват. Вие никак не мислите. Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама. Другояче все за велики работи мислим. Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият. Християни се бият с кого? С някои езичници? Не, пак с християни, с евангелисти. Германците са правоверни, англичаните са правоверни. Защо се бият? За масло и за кашкавал. За земя се бият, както двама братя българи се бият за една нива. Баща им умрял, делят нивата и за един декар земя за десет години водят спор.

И сега германците никаква идея нямат. Идеята е земя. Англичаните задигнали колониите на германците и германците казват: Ще ни върнете колониите. Вие имате толкоз много. Ако не ги върнете, тази работа на зле отива. Кой е крив сега, кажете ми? Когато се върна младият брат, който ходи и свърши своите науки и се върна при баща си с един отличен диплом на смирение, който казва на баща си: Аз исках да бъда аристократ, да заповядвам на тебе, но там, дето следвах в света, разбрах, че тази работа с господаруване не става. Аз искам при тебе да бъда като слуга да ти слугувам. Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели. Не влизам в къщи. Тук има голяма неправда. Излиза баща му да го моли. – Не, казва, не влизам. Толкоз време ти работя и досега нито агне, нито козле да заколя не си ми дал, да се повеселя с приятелите си. А как за този, който изяде всичкото, за него закла теле?

Съвременната култура се съди от невидимия свят. Съдба на света е. И англичаните се съдят, и германците се съдят и французите се съдят и русите се съдят и американците се съдят, няма народ, който да не се съди. Съдба е в света. Това е предисловие на второто пришествие. Не разбирайте туй предисловие така. Сега англичаните преживяват това, което стана в Содом и Гомор. Никога не са имали такова нещастие. Бомби с милиона килограми им хвърлят, огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята. Който и да е, всеки мисли. Една хубава черта е, че издържат тия хора. Сега ще кажем, че са герои. Геройство има.

Един българин, който се наричал Стоян със своята Керта се разхождат. Той и казва: На мене да разчиташ. Голям герой съм. Той си носил един турски кавал/пушка/. Аз, който и да излезе на среща, ще те запазя. Гледа го тя и вече уповава на него. Като вървят, от гората се задава една мечка; той като я видял, забравил и веднага се качил на крушата с кавала. Тя, горката, като не могла да се качи, престорила се на умряла. Той и казва: Стой, Керте, аз оттук ще цъкам. Дошла мечката, помирисала я и си заминала. Като слязъл, той я пита: Какво ти каза мечката? – С такъв герой още веднъж да не ходиш.

Аз наричам герои хората, които се застъпват за любовта. Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта, защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще го възкреси. Всяка друга смърт няма нищо да остави от него. Няма кой да го избави. Ако човека умре за любовта, тя ще го възкреси. Ако умре за мъдростта, тя ще го възкреси. Ако умре за истината, тя ще го възкреси. Ако сте готови да умрете, за три неща умрете, защото се трябва да умрете. Ако умрете за други неща, никъде няма да ви намерят. Ако умрете за любовта, ще ви намерят. Ако умрете за мъдростта, ще ви намерят. Ако умрете за истината, ще ви намерят. Умирането не е изчезване. Някои смесват умирането с изчезването. Нищо не изчезва в природата. Нищо не се създава и нищо не се губи. Смъртта е едно преходно състояние, минаване от едно състояние в друго. Един цар, който умира, излиза из своя палат и влиза в една колиба. Ако не умре за любовта, той ще влезе в миша дупка вътре. То е смъртта. Ако излезеш из онова Божествено знание, ако не умрете заради него, ти пак ще се намериш в миша дупка. Ако не умреш за истината, в миша дупка ще се намериш. Който да дойде и да ви каже, че като умрете, еди къде ще идете, никъде няма да идете – аз да ви кажа. Три пътя има, като умреш, може да идеш на хубаво място: Ако умреш за любовта, на едно хубаво място ще отидеш. Ако умреш за мъдростта, на едно хубаво място ще отидеш. Ако умреш за истината, на едно хубаво място ще идеш. По-хубаво място няма. Ако за тях не умреш, никъде няма да се намериш. Ще се намериш, къде? Ще се намериш, както един червей се намира в нечистотиите. Ще се намериш като един кърт, ще ходиш вътре да правиш дупки под почвата. Не че Господ изисква това от нас. Ние сами се обезобразяваме, когато в нас не боравят тия Божествени мисли на любовта, когато в нас не боравят Божествени чувства на любовта и когато в нас не боравят Божествените мисли и чувства на истината, ние се обезобразяваме. Като гледам хората, чудя се как са изопачили лицата си. Като срещнеш някой човек има такова изражение, една алчност, едно безпокойство, един страх,едно недоволство. Рядко ще видиш някое лице обнадеждено. Кой как срещнеш, казва: лоша работа, кашкавал няма. Във въздуха има доста масло. Онези, които дълго време са изучавали закона на храненето, употребяват по 50, по 100 грама ориз на ден и са здрави. Със сто грама масло ти половин година можеш да живееш. Със 150 грама кашкавал, ти цяла година може да живееш. Това е наука. Тази наука я знаеше Христос. Той с пет хляба нахрани 5000 души и 12 коша останаха. От къде дойде този хляб? От въздуха. Христос знаеше закона. Увеличи се хлябът. Вие казвате: Христос можеше. Туй е защото вярваше, обичаше. Той живееше според закона на любовта, мъдростта и истината. Всеки човек, който живее по същия закон същото може да направи. Който не живее, може да носи името на Христа, пак нищо не става. Не е името, което дава.

Мнозина в себе си нямате ясна представа, какво сте вие. Вие някои мислите за себе си повече отколкото сте, други мислите по-малко отколкото сте. Едното не е вярно и другото не е вярно. Всеки човек е проявление на Бога. Бог се изявява в синца ви. Следователно, всеки един човек, всеки ден трябва да даде онова проявление на Бога, което Бог изисква. Има дни, когато вие трябва да проявите Божията любов. Какво ще ви костува? Има дни, когато вие трябва да проявите Божията мъдрост и има дни, когато трябва да проявите Божията истина. След това времето, което ви остава, ще го употребите за себе си. Ако вие за една година бихте работили така за Бога, ще се изменят лицата ви. Това е козметика. Хората остаряват, че си турят бръчки. Новата любов трябва да обхваща не само хората, тя трябва да обхваща всички живи същества. Трябва да се пазите от едно заблуждение. Като видите една жива форма, в която има живот, вие трябва с благоговение да се застъпите. Тази, живата форма е проявление на Бога. Не мислете, че вашата лакомия може да е проявление на Бога. В Бога лакомство няма. В Бог има само щедрост. В него има такава щедрост, каквато в никое друго същество на земята няма, нито в небето някъде. В цялата Вселена няма друго същество с такава щедрост, както Неговата – по това се отличава. Винаги Бог е всеблаг. Винаги е щедър.

Следователно, ако вие в любовта не може да проявите микроскопична щедрост, как ще проявите вашата любов? Сега ако ви кажа едно нещо, вие няма да го направите. Но ако ви турят на изпит и ви кажат: Мъже, жени да се целувате. Който не целува – бой. Има ли някой, който няма да целува? Закон – ще се целувате. Като има бой, кой от вас няма да целува? Може да ти е неприятно, както и да е, ще целуваш на общо основание. При това ще гледат дали на свят целувате или не. Колко ще го направите? Значи от страх може, но го направите. Вие казвате: Аз съм свободен човек, как ще целувам чуждата жена. Тя е вече собственост, той тапия взел. Моят мъж, моята жена – то е срамота така да се говори. Жената като види мъжа, да каже: Ето моя баща. Мъжът, като види жената, да каже: Ето моята дъщеря, ето моето дете. Защото мъжът роди първата жена. Като роди жената, той престана да ражда. Защо? Тя не свърши училището както трябва. Той си каза: Още веднъж женско да не раждаш. Жената роди две деца и единият уби брат си. Някой казва: Какво голямо престъпление. Ако ние постоянно с ума си, със сърцето си, с волята си рушим – не сме ли убийци? Нашият ум, нашето сърце и нашата воля вършат убийство. Ти имаш омраза към някого! Мислиш ли омразата е почитание на Бога? Ти казваш: Аз го мразя. Откъде накъде човек не иска да види това, което Бог е създал?

„И Словото стана плът.“ Целият свят не е едно място за удоволствие. Светът е едно велико училище за развиване на човешкия ум, за облагородяването на ума, за облагородяване на сърцето. Светът е едно училище за развиване на човешката воля. Всичкото зло сега седи във волята на човека. В света две воли създадоха отстъплението. Първата жена чрез своята воля яде от забранения плод и направи престъпление. То е женското престъпление. След туй мъжът и той яде. То е мъжкото престъпление в света. Благородството на Адама ето къде е: Седи той и като видя, че тя направи една погрешка – Адам не беше от глуповатите хора. Той казва: Без нея в рая не мога да остана, безсмислен е животът ми. Евреите имат един мит, дали е верен, не зная. Ще ви го приведа, но трябва да го примиряваме. Адам преди Ева имал друга жена, наричали я Елита – Лита. У българите имаме тази дума. Казват: лито платно, не с четири нищелки, но с две нищелки. Ева била с четири. Адам казва: От мене е взета Ева, дъщеря на Ехова, на Бога. Първата я изпъдиха, ако изпъдят втората, без нея вече не стоя. И пред небето ще изгубя почитание и уважение, каквото тя направи и аз ще направя. Ще вървя по нейния път, ще се жертвам заради нея. Каквото тя направи, ще нося заради нея. И когато небето видя, че Адам направи това, похвалиха го. Адам казва: Отсега нататък се жертвам заради нея, каквато е нейната съдба, и аз ще нося нейните страдания. Какво има вие, сестри, да се оплаквате от този Адам, който се жертва заради вас? Като излезе Ева, и Адам се пожертва. Тя казва: Аз те изведох из рая, и аз ще те въведа в рая. Сега Ева въвежда Адама в рая. Затова аз онзи ден ви казах, че този Адам аз наричам българин. Българката Ева, която въвежда българския Адам в рая. Сега не говоря за тия българи, които не са българи. Някои тук минават за българи, но не са българи. Всеки, който не отива с Ева в рая, той не е българин. Всички станаха израилтяни, защото излязоха из рая.

Аз искам да примиря противоречията. В жената се заражда едно чувство, да поправи своята погрешка. Всичките раждания и прераждания, на които тя е подложена, то е един закон за изправление на онова далечно минало престъпление за нарушението на един Божи закон. Следователно, когато хората са в рая, разбираме ония Божествени условия. Не мислете, че раят е тук на земята. Че раят е и на земята – на земята е. Но тогава и мравите живеят в рая, и вълците живеят в рая, и мечките живеят в рая. Раят е място, дето няма място за лоши мисли. Когато престанат да ви нападат лошите мисли, вие сте в рая. Когато престанат да ви нападат лошите чувства, вие сте в рая. Когато престанат да ви нападат слабостите в света, вие сте в рая. Така трябва да се разбира.

Говорят съвременните хора за Бога. Моите понятия за Бога са съвсем други. Аз, като говоря за Бога, имам пред вид най-хубавото и най-великото в света. Вие мислите, че искам да ви скроя нещо. Аз съм като онзи готвач, който готви най-хубавото за себе си и както готви за себе си, така готви и за другите. Аз както готвя за себе си, така искам да бъде и за другите. Не искам да допусна нещо нечисто. Туй, което ви говоря, искам след хиляди години да го намеря, че е туй. Не да се извинявам, че не съм го казал както трябва. Аз съм за три неща в света. Мене ме интересува Божията любов, мене ме интересува мъдростта Божия и мене ме интересува Божията истина. Мене ме интересува волята на любовта, за която тази сутрин ви говорих. Спасението е в нашите ръце. В денят, в който ние възлюбим Бога, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да изучаваме Божията мъдрост, ние сме спасени. В деня, в който ние започнем да служим – турям истината за правило – ние сме спасени. То е спасението. То е непреривно спасение. Всеки ден трябва да се спасявам. Като станеш, всеки ден трябва да бъдеш служител на любовта. Всеки ден трябва да бъдеш служител на мъдростта, да се учиш. Не само да се учиш, но и да прилагаш.

Сега аз съм толкова години в България и духовенството се бори с мене. Няма какво да се бори. Едно време евреите се бориха с Господа. Яков значи този, който обича да спъва. Той се бори с Господа. Казва: Няма да те пусна, трябва да ме благословиш. Казва му Господ: Ще те благословя, но ако тръгнеш по пътя на любовта, мъдростта и истината. Ако не тръгнеш, няма да те благословя. Той обеща. Казва: Ще идеш да се примириш с брата си. Отдели той от стоката си, смири се пред своя брат. Смирение трябва. Двамата братя се срещат, по-малкият брат ще признае и ще каже: Ще ме извиниш, взех ти благословението. Зная, че не постъпих добре. Мислите ли, че целият еврейски народ, който излезе от Якова, че днес благува?

Той носи последствията. Какъвто е бащата. Яков наруши онази хармония на Адама и евреите вървят по пътя на Якова. Трябва да напуснат Якова и да се примирят с Христа и да приемат Христа. Христос е Адам. Трябва да се върнат. И те докато не се върнат по закона на любовта да обикнат Бога и не да живеят за себе си и да оставят тази идея да заповядват на света. Не, не, само онзи народ може да заповядва в света, който обича Бога, който се учи от Бога и който изпълнява волята на Бога. За бъдеще само тия хора ще имат привилегия на земята и блага ще имат. Че то е реалното учение. Аз се радвам, че има толкоз университети, колегии, училища. Никога светът не е имал толкоз училища, колкото има. Никога в света не е имало толкоз църкви, колкото сега. Никога светът не е бил толкова уреден, както сега е уреден. Но липсва нещо в света. На света липсва животът: „Това е живот вечен, да позная тебе единаго и истинаго Бога.“

Аз говоря за любовта принципално. Но любовта си има свой източник, от който изтича. Сега да говорим на човешки. Изтичането на любовта, когато човешкото съзнание е в областта на любовта, то е най-красивото чувство. Всички онези, които са дошли в съприкосновение с него, целият свят се отваря. Ако някой от вас ми говори за любовта, ако сега се отворят очите им, пред вас ще се отвори един свят, че вие ще се очудите. В сравнение с това, което аз виждам, вие сте слепци. Казвате: Какво виждаш? – Аз не виждам злото. Виждам само доброто. Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам. Това е което виждам. Законът е такъв, че в Божественият свят вие не може да видите никого, ако не го обичате.Този може да видите, когото обичате. Щом имате най-малката отрицателна мисъл, той не се явява. Щом го обикнете, той веднага по любов ще се яви. Ако някой иска да ви види, той трябва да ви обича. Законът е, че хората може да се виждат, само когато се обичат. Хората може да си говорят, само когато се обичат

Сега има някои тук, на които са заминали техните близки в другия свят, че не ги виждали. Майка им не ги вижда, че няма любов. Щом имаш любов, умрелите говорят. Те са живи, възкръсват. Тук е пълно се с умрели. Какво ще кажете: Какви са те? Аз не искам в това да вярвате, защото ще се изплашите да дойдете, че е пълно с умрели тук. Аз ви говоря за един салон, който може да събере няколко милиона, не за този малък салон. Според сегашните хора всяко нещо трябва да се докаже. Хубави са тия работи.

Малките неща са граница на великите работи. Малките неща са начало на великите работи. Един човек, който не може да започне една малка работа, и голямото не може да свърши. Светът не може да се създаде така. Светът не е създаден така, както учените хора мислят. На 12 милиарда мили от нашата слънчева система, всичкото това пространство било пълно с материя. Всичката тази материя като се е събрала, образувала слънцето, образувала всичките планети. Още планети има, които учените хора ще открият. Дали ще ги открият или не, тази сгъстена материя е материалният свят. Има още други светове, които са невидими. Има духовни земи, има и Божествени земи. Три земи има. Вие сега живеете на земята, която е за хората. Има една земя за ангелите, пак са хора те. Защото всички ангели се от хора са станали ангели. Има една земя, на която живеят боговете. Сега туй го считате като приказка „Хиляда и една нощ“. Дали вярвате или не, то е друг въпрос. Един ден, когато видите тия работи, ще повярвате. Ако някой художник рисува една картина на някаква местност – вие може да не сте ходили на това място, но може да идете на това място и да вземете картината със себе си, ще видите как художникът го нарисувал. Един ден вие ще идете да проверите това, което ви казвам. Аз не ходя да доказвам, казвам: Ела с мен, за пет минути тази работа ще я видиш.

Съвременните окултисти казват, че човек за да прогледне, трябва да стане свят, че това, че онова. Адам, който беше свят, като съгреши, ослепя. Защо един грешник по същия закон да не може да се повърне назад и да се изправи? Писанието казва, че е възможно. Ако праведния се върне от пътя си, правдата му няма да се помене. И ако грешникът се върне от грешките си и тръгне в пътя на доброто, греховете няма да му се поменат. Ако вие по този закон възприемете и тръгнете в пътя на любовта, не както сега вървите, вие може да напуснете този живот. Този живот, по който сега вървите, както сте проповядвали досега, то е предисловие. Никой не може да влезе в Царството Божие, който не е тръгнал в пътя на любовта. Никой не може да влезе в Царството Божие, който не е влязъл в пътя на Божественото знание, на Божията мъдрост. Никой сега не може да влезе в Царството Божие сега от земята, понеже всички сте опетнени. Трябва да се очисти човешката душа. Само в закона на любовта ние можем да се очистим. Защо ще искате да влезете в оня свят без любов? Че единственият оня свят е свят на любовта. Сега вие какво разбирате? Тия братя, при които вие искате да идете, те ще ви посрещнат още на пътя, отдалече ще ви посрещнат, и вие, като се приближите, съвсем ще се измените.

Да ви приведа един пример. Може би преди 40 години в Англия имало един знаменит проповедник. Някои казват, че бил в Лондон. Всички ходили да го слушат. Казват, всеки, който отивал, се захласвал. Един крадец си казва: Там ще ида, таман се захласнат тия богаташи, ще мога да бъркам в джобовете им. Като отива и чака да се захласнат другите, но като се захласнат другите и той се захласнал, че забравил за какво отишъл. Като излиза, казва: Този дявол, не можах нищо да взема, втория път няма да бъде тъй. Втори път отива пак и се захласва. Ходил 3, 4, 5 пъти и казва: Не отивам, ще си загубя занаята.

Аз бих желал всички хора, като четат евангелието, да се захласнат. Не е ли хубаво да излизат любовни думи от устата ни, да излизат любовни чувства от сърцата ни? Не е ли хубаво, да се отворят вашите умове и да излезат светли мисли, благородни мисли? Не е ли хубаво от цялото ни тяло да изтича онази сила на самопожертвование?

Сега на всички вас пожелавам Словото в нас да стане плът, да се въплоти.Най-първо, ако трябва ще си изберете един идеал, с който трябва да живеете. Кой е той? Аз ще го нарека Новия Адам, Христос го наричам, Син Човечески. Той ще дойде да съди. Синът Божи ще дойде в света. Кой е Синът Божи? – Онзи, който всякога обича хората повече, отколкото те са го обичали. Кой е Синът Божи? – Който ти прости всичките прегрешения, че всичкото, каквото вие сега сте извършили, той го взе върху себе си. Ние и това забравяме. Не заслужава ли Този, който така постъпва, да бъде обичан? Аз не проповядвам разкаяние. Аз проповядвам любов в света. Да мислим за Онзи, който ни е обичал през всичките векове, бил с нас във всичките ни слабости и когато всички са ни изоставили, Той винаги ни е подавал ръка. Не е било време, когато да не е подавал ръка. Не е било време, когато ние сме го помолили и Той да не ни е послушал. Всичко онова, което е било необходимо за нашия живот, всичко това ни е услужвал без да го знаем. Като е направил, пак се е крил някъде да Го не знаем, че Той го е направил, за да бъдем свободни. Да не би да си помислим, че има някаква користолюбива цел, като че иска да ни подкупи. Той иска да ни покаже, че Неговата любов е съвършено безкористна. Не иска да ни направи свои слуги, роби, но иска да ни направи братя подобни на Него, да участвуваш във всичките блага, които Той има.

Та казвам: Ако някой иска да стане майка, според мене, то е едно друго течение, то е човешкото. Ако някой иска да стане владика, според мене само Бог може да бъде владика. Според мене само Бог може да бъде цар. Може да има и други владици, но само един владика има и само един цар има, и само един баща има, и само един брат има, и само една сестра има, и само един приятел има. Всичкото друго то е само отражение на туй първото, реалното в света. Във всичките хора вие ще Го видите. Той се проявява навсякъде.

Сега ви пожелавам онези, които сте болни, да оздравеете. На онези, чийто умове са смътни, да настане мир, и светлина да дойде в умовете ви. Онези от вас, на които сърцето е смутено, да дойде любовта и да дойде разширение. Онези от вас, които се чувстват слаби, да почувствуват, че са свободни. Когато дойде една голяма неприятност, да се радвате, да ви е приятно. Няма ли да ви е приятно, когато носите едно шише с вода. Може водата да е света, но отивате при извора, който е още по-свет от тази вода, която имате във шишето. Ако някой дойде и излее водата, ще плачете ли за вашата вода? При този извор с хиляди шишета може да налеете. Света вода в шише не се затваря. Някои искат да турят Господа в храмове. Цялото небе не може да Го побере, че какъв храм ще Го побере? Евреите направиха един храм, но в храмове не може да се побере Господ. Единственото място, дето Бог говори, то е човешкото сърце. Единственото място, дето Бог говори и дето по някой път Господ прави визита, то е човешката душа. По някой път прониква Божията светлина в сърцето, по някой път Бог ви посещава в такава форма, дето не подозирате. След като си замине, тогава ще ви дойде на ум, че Той е бил. Ако Той се прояви във величие и слава, Той знае, че ще седите мирно като войници, когато дойде генералът. Кой войник не седи мирно, като се яви генералът? Гледа само напред, не смее да се премести. Вие мислите как ще стане.

Някой казва: Аз не напущам къщата си. Като стане земетресение, напуща я. Желая сега българите да дадат един пример като българи. Българите ето какво представят. Понеже званите в света са недостойни, като ги поканили на угощение тези избраниците, израилите не отишли. Един купил нива, отивал да я види. Казва: Считай ме за отречен. Друг си купил волове, отива да ги види. – Считай ме за отречен. Трети се оженил. – Считай ме за отречен. Тогава този Цар, Който искал да направи угощението казва: Излезте по пътищата и всички хроми, клосни, сакати, всички слепи повикайте ги. То са българите. Те са сега, които се канят на гости да влязат на тази вечеря. Туй е притчата. Българите – те не са избраните. Като отидат там, ще им дадат дреха, ще се облекат. Казва: „Онези, които не бяха мой народ, те ме намериха, а онези, които бяха мой народ, отвън останаха.“

Казвам сега: Аз ви похвалявам, че вие сакатите, хромите, клосните идвате на угощение.

Стремете се да обичате всичко, което Бог е създал.

Добрата молитва.

3 беседа, държана на
27.X.1940 год. Неделя 10 ч.с.
Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, аз, може, казва, любов, свят, бог, хора, дойде, човек, иска, рая, всички, място, мене, адам ,

 Неделни беседи , София, 27 Октомври 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder