НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Волята на Любовта

Волята на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: има, воля, казва, бог, сега, може, свят, аз, човек, любов, хора, казвам, път, бъде, дойде, всичко, години, всички, време ,

 Утрини Слова , София, 27 Октомври 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

В начало бе Словото

Размишление

Духът Божий

Ще прочета 10 глава от Евангелието на Матея.

Блага дума на устата

Неща, които са говорени преди 10 000 години какво приложение имат в сегашните времена? Ако започнем на стария да му говорим за онова, което сме говорили на децата, какво приложение има детският живот? Детето най-първо два пъти трябва да го къпят, сутрин и вечер го къпят в коритото. Някой път го къпят половин година, и после започват по един път и така няколко години по ред все го къпят. Старият човек можеш ли да го къпеш? Не може. Сега и в религиозно отношение проповядват детински работи: Как едно време са къпани в коритото. Все за едно време разправят. Майката сега я няма, бащата го няма, ти си останал сам, какво ще правиш? Сега това са опущения, не искам да се занимавам с тях.

Някои хора гледат песимистично, казват: Аз съм песимист. Някой казва: Аз съм оптимист. Много хубаво, че си оптимист. По някой път се занимавате да четете философи, които са песимисти. Онези, които са оптимисти, не дават едно разрешение. Някои считат, че песимизмът е болезнено състояние. Мрачно гледат. Казват: Този живот няма да го бъде, така ще върви, никой не може да бъде щастлив. Песимизмът, това е нощ. След като работи човек цял ден, трябва една нощ да престане да работи, да легне да си почине. Оптимизмът то е ден. И следователно, вечерно време, ако се върнеш, ще си починеш. Много укоряват песимизма. Но оптимизмът създава страданията. Сега обвиняват песимизма. Оптимизмът е създал страданията; всякога песимизмът плаща, онзи ял и пил. Като дойде нощта, усещаш болка, легнеш на леглото, туй те боли, онова те боли. Целият ден си работил на нивата, това си правил, дойдеш вечерно време, починеш си. Казвате, че песимизмът бил лошото. Да се коригираме малко във философията. Да дадем от укора на песимизма от половината на оптимизма.

Сега някои от вас проповядват какво е казал Господ. Хубаво, какво е казал едно време, Господ не е престанал да говори и постоянно говори. Като деца Господ ви говореше като на деца, като възрастни Господ ви говори като на възрастни; Като стари Господ ще ви говори като на стари. Половината от вас сте песимисти, половината сте оптимисти. Песимизмът, то е вече нощ. Нощ е настанала отвън, има някое недоволство в къщи. Някой човек е песимист, няма дърва, няма въглища, няма хляб. После не само това, но юрганът е тънък, няма топло. Завива се само с един чаршаф. Може да се покриваш лятно време с един чаршаф, но зимно време трябва дебел юрган с вълна. Ако се завиваш с чаршаф, а вън е 25 градуса под нулата, какъв ще ти бъде халът. Ще кажеш: Вярвай в Господа. Вярвам, че студ има. Единственото, което вярвам, вярвам, че Господ студ е дал. Какво трябва да правя? Седи с чаршафа си и се моли. Казваш: Господи, сега нека дойде топлината, прекрати този студ, защото с чаршафа не може да издържам. Дърва нямам, ако не се стопли от вън, ще замръзна. Някой ще каже: Не може ли без да се молиш. А без да се моли не може.

Двама светии живяли в пустинята, че единият е казвал: Каквото Господ е наредил, това ще стане. Всичко Господ ще нареди. Другият бил на особено мнение, казвал: Не каквото Господ нареди, но и ние каквото наредим. Той бил дежурен и дошла студена зима. Той не наклал огъня. Влиза другият и казва: Хладно, незапален огън. Другият казва: Както го е Господ запалил. – Защо няма запален огън? – Ами че то е работа на Бога. Според твоето учение, каквото Той е наредил. Да запали огъня. Сега даже и след две хиляди години такива примери стават. Много пъти две крайности има. Има някои работи, които Господ няма да ги направи никога. Понеже, ако Господ прави всичко, какво ще правим ние? Ако и ние правим всичко, какво ще прави Господ? Защото в живота и Господ трябва да работи. Христос казва в Писанието: „Отец ми така работи и аз така работя.“ Сега някои разсъждават и мислят, че трябва да подкрепим вярата. Но вярата е нещо разумно. Аз считам хора с вяра, които в десет години само веднъж ги хваща хрема, боледуват колкото за цяр. Само веднъж в десет години ги хваща хрема, боледуват, хора, които са с вяра. Вярващи наричам, които десет пъти в годината ги хваща хрема. А пък безверниците всеки ден ги хваща. Че когато се безпокоиш за едни обуща, не е ли хрема? То е най-лекото болезнено състояние, едно пречистване. Българите имат една поговорка, хремата считат за едно почистване за Коледа. Треската я считат едно почистване за Великден. А пък другите болести, къде ги турят, ще ги намерите. Българите така ги кръщават. Някой път има специфични микроби, седят си в носа спокойни. Някой път си почиват и човек ги събуди, като деца са. Като се събудят и те искат да ядат и пият. Започват да глождят мембраните на носа. Пък са доста умни, пущат киселини и ти започваш да плачеш, да кихаш. И да кихаш, те не излизат. С кихането казваш: Излезте навън, не ме безпокойте. Но те седят там. Ако човек не ги бута, те си дават банкет, любовни работи има, женят се, раждат се, и само за една седмица с милиони се размножават. Сега аз не зная, как вие лекувате хремата. Няма какво да я лекувате. Едно приятно забавление е тя, ако искате да знаете. С изхвърлянето на тия нечистотии из носа, микробите излизат навън.

Сега аз вземам този пример само за изяснение. Всички ние страдаме от един по-низш живот. Всички болести се дължат на низши същества. Такива дребни са, че някой път с микроскоп не може да ги видим.

Та казвам: Религията в древността е била за изучаване тайните сили на човешката душа, за да може всичките хора да се подчиняват и да изпълняват волята Божия. Ние всички страдаме, понеже изпълняваме нашата воля. Казвам: Човек трябва да има воля. Хубаво е да имаме воля. Но лъвът, който има воля, какво прави? Мислите ли, че лъвът няма воля? Има воля. Влезе в една кошара, задигне цяло теле, тури го на врата си, с телето ще се прехвърли през оградата, занесе го в гората, изяде го. На следната вечер пак в кошарата вътре, пак задигне друго теле, пак в гората. Ние сега седим и четем във вестниците, как пущали бомби над Лондон. Но трябва да бъдете в Лондон да имате една опитност, да видите какви са съвременните бомби от 1500 или 2 хиляди килограма. Не зная, какво пишат във вестниците, някои бомби разкопават една дупка от 40–50 метра широчина и 30 метра дълбочина надолу. А пък взривът е толкоз силен, че ако си на един километър, ще се обърнеш от сътресението. На пътя ако си, ще паднеш. Хора има, които ослепяват, които оглушават. Но тук четем по вестниците, казваме: Да му мислят лондончани, да им дойде умът. Кои лондончани страдат. Онези, които не са грешили. Някой път, погрешките са в мозъка, някои клетки направили погрешка, пък бият задницата, пък тя ни най-малко не е виновна, пък нея бият. Сега това са неща, които стават във физическия свят. Може да си извадите каквото и да е заключение. Но това, което става в Лондон всякога става и между хората. И в ума на хората падат бомби. Не е ли бомба, когато си работил 30 години и ти кажат, че всичко онова, което си спечелил, пропаднало. Не е ли това голяма бомба? Коскоджа дупка се отвори, казваш: Свърши се, вече не мога да живея. Някой път човек толкова се обезсърчи, че си тегли куршума, самоубие се. Или някой иде че се хвърли от някъде. В живота вие не разглеждате работите от това гледище. Колко бомби ние хвърляме. Някоя мома, сгодила се, мисли да нареди живота си, фантазира си неща. Дойдат един ден, че ѝ кажат, че нейният възлюбен умрял. Веднага обезсърчи се, тури една черна дреха, иде от някоя канара и се хвърли. Казва: Не искам вече да живея. Има и религиозни хора, които са влюбени. По някой път и техните възлюблени умират. Вяра имат, мислят си за нещо, и като не им върви, хвърлят се и те от канарата. Казва: Не искам да живея в това общество. То светът така няма да се оправи. Къде ще живееш? Казва: В оня свят. Оня свят е затвор. В туй положение ще идеш в затвора, в робството. Онзи, който не изпълнява законите на робството, какво го правят? Затворят го, оня свят го държи в затвор. Ще те хванат, ще ти турят халат, после ще ти турят върхеле (гривна) и на краката, и на ръцете, някой път ще ти турят върхеле и на врата.

Казват: Кой управлява света сега? Не го управлява Господ. Ако Господ управляваше света, не ще имаше война. Ако Господ управляваше света, не ще имаше смърт. Но понеже не го управлява Господ и смърт има, и войни има. Сега какво ще ми разправяте, че Господ управлява света. Не управлява Господ. Умират хора, бият се, вършат най-големи престъпления. Казвате: Ние сме чада Божии. Никакви чада Божии не са хората. Хора, които се карат, чада Божии ли са? Сега аз философствувам. Това не се отнася до вас. Вие сте в оня свят, от високо гледате като ангел. Като гледам страданията на хората, това не са страдания за един ангел. Страданията на хората за един ангел са подобни, ако има един човек направен от захар, че се стопи човекът и ти започнеш да плачеш, да страдаш за стопения човек от захар. Ангелът казва: Друг ще направиш. Доста захар имаме, ще ви дам захар. Такива хора ще ви направим, колкото искате. Ако направите един изкуствен човек че му турите една машинка в устата, с която той да говори, мислите ли, че имате една реалност?

Та истинското учение, което иде в света е ние да се освободим от старото робство. Знаете ли кое е старото робство? Всичките хора пожелаха да бъдат като Бога, но бяха без любов. Правеха всичко, но без любов. А то е насилие. Бащата ражда сина си без любов. Казва: Ти ще се подчиняваш. Като е малко дете, ще се подчинява. Стане голямо, бащата отслабне, и детето казва на баща си. Ти ще се подчиняваш. Питам: Ако детето се е подчинявало до 21-та си година, и от 21-та година нагоре бащата се подчинява, какво се е допринесло в света? Някои от вас казвате: Да бъде моята воля. Че като стане волята на човека, какво има? Някой казва: Аз искам да бъде моята воля, да си направя една къща, една хубава къща. Казваш: Осигурих се. Осигурил си се. Но светът страда от много воли. Пълен е светът само с воли. Владиката има воля, попът има воля, бащата има воля, наследникът има воля, генералът има воля. Има едно стълкновение между частите. Между хората, коя воля да бъде? Казвам: В света докато не стане волята на любовта, светът не може да се спаси. В света има само една воля, на любовта. Когато тази воля стане, то е спасението на света. Докато двама души все спорят, кой трябва да яде най-първо, чия воля да бъде, те изпълняват ли волята на любовта? Как разрешават майките този въпрос? Детето ли яде по-напред, или майката яде по-напред? Казват: Майката трябва да нахрани детето. Първо да нахрани детето, после себе си. Право ли е туй учение? Майката трябва да яде по-напред, детето после. Не е ли така? Ако тя по-напред не яде, от къде ще дойде това мляко? Първо тя ще се нахрани, и от млякото, което дойде от храната, тя ще нахрани своето дете. Сега някои от вас религиозни, които проповядват едно учение, казват: Трябва да нахраним света. Как ще го нахраниш? Най-първо ти, който проповядваш, трябва да се нахраниш, да видиш туй учение, тази храна струва ли. Ако някой продава кашкавал и го продава без да го е опитал, това не е право. Всяко нещо трябва да се опита. Онова, което си опитал, него говори опитаното. Ще ви приведа един пример, как се разбира. Един анекдот има из нашия живот. Преди години някой в Бургаско заболял. Питат ме за съвет, какво ще кажа. Станало едно подуване някъде. Казвам: Нека вземат два килограма мляко, да го възварят хубаво, после да му изцедят един лимон и от пресеченото мляко да наложат на подутото място. Казвам на един приятел да им напише, да им опише, как да го направят. Написал им той, и онези като получили писмото, приложили, че компресът не помага. Казвам: Как го приложихте? Аз казах с гъстото още като е топло да наложат болното място. А те гъстото изяли и със суроватката правили компреса. Казвам им: С гъстото ще направите компреса, ще наложите болното място, пък рядкото изпийте. В лекуването онези хора, които стават за лекари, те са родени от природата. Всичките лекари, които са родени, имат една особена магнетична сила, която лекува. Не всеки лекар може да лекува. Не че няма желание да лекува, но няма тази сила. И всички вие боледувате, понеже ви липсва нещо. Има една сила, която като липсва в човека, човек заболява. Просто да ви го разправя. Човек се простудява, кога? Или когато е тънко облечен, или когато е вземал топла баня. Тук един от доста напредналите братя, казва ми, че както съм казвал, направил една топла баня, но се простудил. Той се къпал в банята и на излизане взел един студен душ. Казва: Простудих се. Турил си студен душ, за да се постегнело тялото. Казвам: Защо не си турил топъл душ отгоре? Казва: Студеният душ е по-здравословен. Аз по някой път гледам някои религиозни разбирания, на студен душ приличат. Гледам някой излиза въодушевен, като дойде при вас и вие му направите един студен душ. Той се свие. Никога не употребявайте студения душ. Лятно време, когато имате 35–40 градуса топлина от вън, тогава студените душове са на място, но зимно време – топъл душ, и то 41, 42 и 45 градуса топли, колкото по-топли, толкова по-хубаво. Не изведнъж, но постепенно ще увеличиш топлината.

Между физическия и духовния свят има едно съотношение. Ако тялото е здраво, имаш едно разположение. И мисълта ти ще бъде здрава. Ако тялото е болно, тогава не може да разсъждаваш правилно. Та най-първо онези, които искат да служат на Бога, трябва да бъдат здрави. Не мислете, че болните хора могат да се научат да служат на Бога. То е като урок. Като научиш този урок на болестта, ти ще бъдеш здрав. Болестта е един низш живот. Ядеш някога някоя неподходяща храна. За пример, ако ядеш едно прасе, то е низша храна, много вкусни са свинските кебапи, много сладко е свинското месо. Някои от вас, нали сте яли на шиш? Но ето в какво седи свинското месо. Клетките на свинята са индивидуалисти. В свинята има голямо желание да живее и тя минава за един живот на удоволствия. И следователно, ако тия клетки влязат в тебе, те обичат да ядат и пият, не работят. Ако ядеш свинско месо, трябва да туриш 10 души стражари да вардят един, който ще работи. Ти ще изхарчиш десет пъти повече отколкото той ще изработи. Защо ти е такъв слуга? Онези, които се хранят със свинско месо, често се разболяват. Някои, които са по-здрави, не заболяват. Мене ми разправяше един български свещеник: Всеки път като дойде Коледа, като свещеник искам да опитам свинско месо, но не е било изключение една, две седмици да не боледувам след това. Казвам си: Попе, научи се да не ядеш свинското месо. Казва: Как да не бъда аз с хората заедно. Някои религиозни цитират Писанието и казват, че трябва да се яде месо. Свинското месо е нечисто за един религиозен човек. Освен, ако искаш да помагаш на свинете, яж, но ако не искаш да помагаш не яж. Не само да не ядеш, но и на ум да не ти идва. Ако си спомниш, както сега аз ви разправям, то е опасна работа, заразителна. Ще кажете, че Господ е създал всичко за ядене по света. Това е една философия, която трябва да се провери. Не е създадено всичко за ядене. В реката Нил има едни малки жабчета, които плават, нилските крокодили отварят си устата, жабчето си свие краката и попадне в устата на крокодила, той го глътне. Той казва: Господ тъй те създаде, аз да те ям. Като влезе това жабче, казва: Ще видиш, как се гълта жабче. Започва да гризе стомаха. Гледаш онзи крокодил ту нагоре, ту надолу във водата скача. Жабчето пробие корема му, излезе навън, навлезе във водата, и крокодилът се обърне на гърба си и свърши. Не е всичко за ядене.

Когато във вас влезе една лоша мисъл, не е ли това едно жабче? Когато влезе в твоето сърце едно лошо чувство, че цялата нощ се обръщаш на една и друга страна, не можеш да спиш, не е ли това едно жабче? Най-първо, всички трябва да се научите да се владеете. Всяка мисъл, която дойде, ще я разглеждаш хубаво под микроскопа, ако е една мисъл като плод, като слива, възприеми я.

Та в прочетената глава Христос праща своите ученици, даде им власт да церят, бесовете да изпъждат. Ти ако от себе си не изпъдиш една лоша мисъл, де ти е силата? Някои казват, да отидете да говорите на другите хора. Най-първо човек трябва да опита колко сила има. Ако ти в себе си не можеш да обуздаеш една лоша мисъл, едно лошо желание, где ти е силата тогава? Или някой път, някои новини има, някои вестникарски новини четеш, но мислите ли, че тия новини всички са верни? В съвременния живот, всичко каквото пишат във вестниците и всичко, каквото ви кажат хората, 75 на сто тури настрана, че върху 25 на сто се спри. Вие, като ви кажат нещо, ставате носители. Казвате, вестниците пишат това. Пък то, след два дена, вестниците го опровергават, че не е станало. А вие сте разнесли новината. За пример, често вие казвате: Ние сме лоши хора. В какво седи лошото на човека? В неговата воля. Лошото не произтича от неговия ум, не произтича и от човешкото сърце. То сърцето се съгласява, лесно се подкупва, но волята е господар. Тя е, която греши. Тогава ние се намираме в противоречие. В Америка, в тяхната гражданска война двама войници, които ходили на бойното поле, останали инвалиди: на единия били осакатени краката, ръцете били останали здрави и очите здрави; на другия пък, краката били здрави, но бил сляп и ръцете били осакатени. Събрали се двамата, единият с осакатени крака, другият със здрави крака, но не виждал. Онзи със здравите ръце се качва на гърба на този със здравите крака и така ходили да крадат ябълки. Хванал ги господарят на градината. Завежда ги да ги съдят. Единият казва: Ходих при ябълката, но не брах. Другият казва: Не съм ходил при ябълката. И единият, и другият са прави. Вярно, че единият не ходил, защото няма крака. Но съдията казва: Турете онзи със здравите ръце на гърба на този със здравите крака. Човешко е. Онзи със здравите очи и ръце, той се качва на този със здравите крака – това е волята. Тя е, която го носи до дървото. Тя ще те заведе. Тя е, която кара хората да правят престъпления. В сегашния век на християните трябва да се възпита волята. Възпитавайте волята си! Всичките хора мислят много добре, чувствуват много добре, но дойде ли до волята, пожеланията, не издържате. Аз бих желал да направя един опит, колко воля имате. Кажете на няколко души приятели, да ви опитат, колко сте търпелив и доколко спазвате самообладание, да се не разгневите. Ще кажете на десет души ваши приятели да си направят много остри игли и да забиват иглите само една десета от милиметъра в кожата. Другият 2/10, 3/10 и т.н. Последният един милиметър да забие, че да видите какво ще бъде вашето разположение. След като направите първия опит, направете втори: Първият да забие един милиметър, вторият – два и т.н. последният десет милиметра. Като излезете да видите какво ще бъде вашето разположение, дали ще бъдете като че бълха ви е охапала. Туй е за онези от вас, които искат да бъдат посветени.

Един мой познат, той сега е в Америка, беше много стар и хилав. Казва: Ела с мене, един лекар ми туря инжекции. Лекарят с една голяма игла, като му джасна в дебелото на крака три инжекции, казвам му: Аз до там не съм дошъл, ти си голям герой.

Ние си създаваме ненужни страдания в света. Когато четем словото, то е една опитност. Словото Божие, то е една опитност във всичките векове. Една Божествена истина през всичките векове е валидна като златото. Златото, каквато цена е имало преди хиляди години, и сега има същата цена. Но книжните пари преди много векове сега нищо не струват, нямат цена.

Та казвам: Любовта е наука за възпитание. Единствената сила, която е мощна да възпита човешката воля, то е любовта. Няма друга сила, която да въздействува на човешката воля. Вие сте имали малки деца, колко упорити са. Мене ми разправяше една българка майка, доста умна. Имала една дъщеря, името ѝ било Йорданка, заинатява се, не иска да послуша майка си. Майката казва: Йорданке, чети Отче наш! – Не искам да чета. Бия я, не чете. Майката излиза из търпение, казва: То човек от тебе няма да стане, взема я, нагоре я издига и я стръсва. Тя казва: Олеле, мамо, ще чета Отче наш. Та любовта като дойде, дигне човека, стърси го и тогава чете Отче наш. Не мислете, че любовта е нещо слабо. Тя е най-мощното в света.

Та казвам: Нашата воля, ние трябва да я усилим. Ще си кажеш: Няма да правиш това! Имаше един евангелист, който ми разправяше своята опитност. Двадесет и пет години той пушил тютюн. Станал евангелист, искал да се отучи от тютюна. Не може да се откаже. Молил се, пак пуши. Правил това, правил онова, не може по никой начин да се откаже от тютюна. Започнал да се моли на Господа, Господ да му помогне, да се освободи от този дявол. Казва: Хвана ме магарешката кашлица. Река да пуша, като започна да кашлям, кюх, кюх, кашлям. Държа ме 40 деня и се отучих от тютюна. От там насетне не пуша.

Та всички ония навици, които имате, може да се отучите от тях. Колко навици има, от които трябва да се отучи човек. Казва: Навик имам. Има навик, но има и отвикване. Всички ония добри навици са на място. При лошите навици, ще развиеш своята добра воля. В света аз казвам, че има една добра воля, то е волята на любовта. Тази воля аз я наричам Божествена, тя е волята на любовта. Само Божествената воля на любовта е в състояние да оправи нашата воля. Когато казваме: Да бъде волята Божия, разбираме волята на любовта. Докато волята на любовта, Божията воля не дойде да господарува на човешката воля, един произвол ще има в света и светът не може да се поправи. Казвам: Новото учение е, което ни свързва с волята на Божията любов, да изпълним Неговата воля. Само така ще се избавим от всички противоречия на света и от смъртта, и от всичко ще се избавим. Тогава ще бъдем чада Божии. Всеки един в душата на когото не господарува волята на любовта, всяка друга воля и ангелска да е, и да е на един светия, каквато и да е друга воля, тя не може да произведе това, което волята на любовта може да произведе. Само една воля има на света, Божията воля на любовта, тя е, която може да ви избави от всичките противоречия, които се раждат в ума ви, в душата ви, в сърцето ви. Христос казва: Който намери волята Божия, ще намери живота си; който не намери волята на любовта, и това което има, ще го изгуби. Стихът тук е: „Който намери живота си, ще го изгуби; който изгуби живота си заради мене, ще го намери“. Който намери волята на Божията любов, той ще намери живота си. Който вас приема, мене приема; който приема мене, приема Онзи, Който ме е проводил.

Казвам: Сега е времето. Казвате: В какво седи новото учение. Да вярваме, да се обичаме. Трябва всички по любов да възприемем Божията воля. Реалното, което излиза из Божията любов, е волята. Да сторим онова, което е за славата Божия, което е за влизането в царството Божие и за нашето повдигане. Това е волята.

Ако Христос се беше отказал преди две хиляди години да иде на кръста да го разпънат, какво щеше да стане със света? Ако не приемем и ние този път, какво ще постигнем? Този е пътят, по който иде волята Божия.

Човек не трябва да бъде страхлив.

Отче наш.

4. Утринно слово
27.Х.1940 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев

(На 20.Х.1940 г. няма беседа)

Най-често използвани думи в беседата: има, воля, казва, бог, сега, може, свят, аз, човек, любов, хора, казвам, път, бъде, дойде, всичко, години, всички, време ,

 Утрини Слова , София, 27 Октомври 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder