НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение

Подробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Самоотричане

Самоотричане

Най-често използвани думи в беседата: казва, налягане, човек, има, аз, може, сега, дойде, хора, кръвното, бог, свят, бъде, всичко, мисли, казвам, всички ,

 Утрини Слова , София, 13 Октомври 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите


Добрата Молитва

В начало бе Словото

Ще прочета 19 глава от Евангелието на Лука, до 29 стих.

Съвременните хора са уморени от чрезмерен труд, от чрезмерно безпокойство. Много болести се зараждат от постоянните тревоги. Търговецът се тревожи за стоката си, овчарят – за овцете си, градинарят за дърветата си, майката за децата си, учителят – за учениците си, господарят – за слугите си, навсякъде има тревоги. Не могат да спят. Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си. И то тревожат се хора, които вярват. Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба. Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба. Ако нямаш достойнство, уважението в тебе е слабо. Ако не се носиш изящно, значи има нещо, което ти липсва. Всичките отличителни черти се дължат на нещо недоразвито.

Та казвам: Трябва почивка. Почивката зависи от това да знае човек как да слуша. Ако някой ви разправя, как трябва да работите, всички хора няма да слушат еднакво. Ако е въпрос, как се добиват пари, всички ще слушате с четири уши. Ако ви кажат, как се добиват пари по лесен начин, само за няколко часа, всички ще слушате. Ако ви разправят, как да поправите живота си, ще кажете: Изискват се години, оставете тези работи. Те са далечни неща. Седят двама души вкъщи, всеки седи на своя стол. Единият не иска да си върви, пък другият бърза. Защо бърза? Защото столът е нагорещен отдолу. Иска да седи, но нагорещен е столът. Не се седи. Който седи на другия стол му е приятно. На някои хора столът, на който седят, е нагорещен и казват: Стой! – Как ще седиш, не се седи.

Трябва едно спокойствие, един нов възглед. И на вярващите трябва един нов възглед. Всички носят само стари работи. Говорят за една любов, която е остаряла. Говорят за една вяра, която е остаряла. Ако има някой в света който е стар, то е Бог. По-стар от Него няма. Не зная, когато говорите за старост, кой има по-стар от Него? Старите неща, както сега ги разбирате, какво носят? Щом човек започне да чувствува, че остарява, той се е обезсърчил. Краката не държат, ръцете не държат. Като остарее човек, умът му не държи, сърцето му не държи. Докато беше млад, работеше, като остарее, не иска да работи. Докато беше млад, учеше, като остарее, не иска да учи. Тогава идат ред философи, които казват, че светът е така нареден, че така Господ е наредил. Че Господ е наредил света, вярно е, но тъй както ние разбираме светът, светът не е така нареден от Бога. Нима когато една жена подреже косата си, че Господ е наредил така. Или когато някой съвременен човек ходи с фрак, никакъв Господ не е наредил с фрака да ходи. Или ти мислиш по един начин, критичен си. Казвате: Човек трябва да бъде критичен. Всеки критикува, че нещо е не право. Кои неща са прави? Много мъчно може да се каже, кой е прав в света. За вълка е право да изяде овцата. За овцата е право да опасе тревата. За пияницата е право да изпие виното. За крадеца е право да открадне парите. Правото е вътрешно. Една норма има. Всяко нещо, което не става по законите на човешкия ум, всяко нещо, което не става по законите на човешкото сърце, всяко нещо, което не става по законите на човешката воля – говоря сега за човека, то не е право. Правото е краката да се движат. Правото е ръцете да работят. Правото е очите да гледат. Правото е ушите да слушат. Правото е устата да яде и говори. Правото е сърцето да кара пулса на човека. Право е за човека да мисли. Право е за човека да чувствува. То са права. Хиляди неща има, които са прави. Според сегашните разбирания, вие всички отнасяте нещата към един механически свят.

Казвате: Какво ще бъде на оня свят? Вие мислите онзи свят като този свят. Вие мислите дали ще имате къща. Вие сте търговец и мислите, като идете в оня свят търговия да започнете. Вие сте свършили по правото и мислите, като идете в оня свят, да работите по правото. Мислите, ако сте готвач, като идете в оня свят да започнете занаята на готвачеството.

Когато някой ученик започне на пианото да свири, очаквате ли нещо хубаво да свири в началото? Няма по-голямо обезпокояване да слушаш един, който е започнал на пианото да свири; удря часове, дни, години, и може би след 10, 15, 20 години ще се смени този шум и ще започне да свири малко по-добре. Някои заучават на пианото няколко парчета, например „Цвете мило, цвете красно“ и кой как дойде все „Цвете мило, цвете красно“ му свири. Идеш в някое семейство и ти казват: Да ти изсвири нашият Стоян „Цвете мило, цвете красно“. После казват: Нали хубаво свири? – Хубаво свири. Постоянно аз слушам да казват: Да се обичаме. Това е цвете мило. Идеш на друго място: Да се обичаме – цвете мило. Навсякъде – да се обичаме. Какво нещо е обичането? Болния, за да го обичаш, трябва да му дадеш здраве. Сиромаха, за да го обичаш, пари трябва да му дадеш. Гладният, за да го обичаш, хляб иска. Голият иска дрехи, босият иска обуща, шапка; невежият иска знание. Всичките хора искат нещо да им се даде.

Новите схващания са несъвместими с онова вътрешно безпокойство, което имаме. Сега аз не съм против безпокойството. Вие се безпокоите, това е една задача. Безпокоите се, имате една болка – ставен ревматизъм. Имате кръвно налягане, безпокоите се. Защо било кръвното налягане? Или пък дошъл ставния ревматизъм, викате лекар. Не е лошо да викате лекар. Дойде лекарят, цери ви, но ревматизмът не познава лекарят, не излиза. Даде ви някакво лекарство, или с газ да го мажете, с пелин да му правите бани, пак не си отива, не слуша. Знаете какво нещо е, когато една болест не слуша? Има болести, които слушат, има болести, които не слушат.

Има един разказ на Евангелието, когато Христос слязъл от планината, имало голям шум, народът говорел. Пита ги защо се разговарят. Казват: Учителю, доведохме едного при твоите ученици и не можаха да го излекуват. – Че как ще го излекуват, той е сляп, глух, и ням. Казва: Я ми го доведете тук. Довели го и Той му отваря очите, ушите и започнал да говори: Казва им – Много слаба ви е вярата. После като отишли вкъщи, учениците му казват: Защо не можахме ние да го излекуваме? Казва: Този род не излиза освен с пост и молитва. Една българска учителка вярвала, че с молитва всичко може. Един ден, гледа един бивол насреща ѝ. Тя започнала да се моли. Биволът наближава, върви си по пътя. Тя си казва: С молитва няма да се мръдне той по пътя, но аз да се мръдна. Качила се на една круша. Там пак започнала да се моли да замине биволът. Казва: Молитвата ми беше слаба, не можах да те спра, но като се качих на дървото, накарах го да си замине. Че всеки един от вас има по един бивол, от който всички се тревожите. Аз не съм видял спокойно лице. Гледаш лицата на всички опънати, неспокойни. Защо се безпокоите? Казва: Лоши времена. Срещнеш някой шофьор, взема ти по-скъпо. Казваш: Защо вземаш по-скъпо? Казва: Война има, бензинът е скъп. Срещнеш файтонджия и той взема по-скъпо, казва: Ечемикът е скъп. Цената на ечемика се повишила с половин лев, а пък той взема пет лева повече. Ако ечемикът се е повишил с половин лев, нека и той вземе повече половин лев.

Всички говорят за Божията любов, за Бога говорят. Но колцина от вас имате една представа за Бога, една ясна представа за Божията любов. Вие имате понятие за Бога като някой човек, даже не вярвате. Често минава ви мисълта, дали има Господ или не, дали това не е някаква измислица, дали вие не сте се заблудили. Разправяше ми един свещеник. Казва: Какъв дявол иде понякога, когато съм в църква? Нещо ми казва: Какво заблуждаваш тия хора, какво им говориш? Яж и пий, няма такива неща. Говори ми. Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят. Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката. Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости. Аз се правя че не ям. Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури. Той беше един съвестен свещеник. Питам го: Без пилета не може ли? Казва: Не съм намерил още друг цяр.

Сега това е отрицателната страна на човешкия живот. Ти може да имаш най-хубавото настроение, но с един удар, една малка болка съвършено се изменя твоето състояние. Болен си, изгубиш настроението на духа си. Ако вие в болестта не можете да се покажете силен, де ви е волята тогава? Болестта не е нещо реално. Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка. Бягате, качвате се тук и там. Като се събудите, нищо нямате. Болестта е една илюзия, на която хората вярват. Я да имате 200 хиляди лева в банката и ви кажат, че банката фалирала. Веднага ще ви заболи главата. Кажат, че банката не е пропаднала, главоболието изчезне. То е смяна на вашето състояние.

Съвременните хора трябва да научат закона на послушанието, който ще избави хората от всички противоречия. Непослушанието е причината, за да ги изпъдят хората от рая. Престъпване на закона на послушанието, понеже хората не повярваха в онова, което Господ им каза. Те повярваха в онова, което Господ никому не бе казал. Бог никога не беше казал на хората, че те ще станат като Бога. Беше им казал, че ако ядат от забраненото дърво, веднага ще се измени техният живот. Когато дойде съблазънта, другият учител им каза: Като Бога ще бъдете. Че то беше първата лъжа. Туй, което Бог е казал то ще стане такова, каквото Бог го е определил. От де знаеше дяволът, че човек ще стане като Бога? Какво разбраха хората, когато мислеха, че като Бога ще станат? Ти повярваш, че си болен и болен ставаш. Повярваш, че си сиромах, и сиромах ставаш. Каквото повярваш, ставаш. Повярваш, че си праведен и праведен ставаш. Че в какво седи правдата? За да повярваш, че обичаш някого, какво трябва да направиш? Сега вие всички мислите, че като обичате другите, вие добро им правите. Не, в любовта човек прави добро на себе си. В любовта човек продължава живота си. Без любов в света нищо не можеш да извършиш. Тя е Божественият импулс. Когато човек изгуби този импулс, той започва да остарява, умира, всичко става. Какво ли не става тогава в света? Всичките нещастия сега в света, зависят от безлюбието на хората. Че ако в един дом започнат братя и сестри да се бият, има ли любов? Сега най-просветените народи в света – не диваците, но просветените народи, се бият. От безлюбие. Ако един брат има десет милиона, пък другият няма нито стотинка, милионерът брат не иска да даде на брата си десет хиляди лева, казва: Нека да работи. Мислите ли, че десетте милиона, които има той, че с труд ги е спечелил? Мислите ли, че всичко онова, което ние сме добили, че ние сме го добили? Благодарение на хиляди поколения, които преди нас са работили. Ние сме онаследили много от дарбите. Туй, което притежаваме не се дължи на нас. Ние не оценяваме това. Какво сме добили ние? Търсим още по-големи дарби. Да допуснем, че вие сте един голям оратор, или един голям певец. Цял живот сте пели – 20–30 години и едва сте уредили вашите работи. Но пеенето не е само за този свят. Като идете в оня свят, мнозина от вас ще се върнат от онзи свят, ще те карат да изпееш една песен. Ако не я изпееш, ще те върнат. Да кажем, ако вие идете, всички ще ви изпитат. „В начало бе Словото“ как ще я изпеете? Тук я пеете. Но една песен, която се пее без любов, не е добре изпята. Вие пеете „В начало бе Словото“, никаква любов няма, какво начало е? Начало аз наричам туй, което расте. Началото на житното зърно е растенето. Началото на човека е, когато започне да учи, когато започне да работи, когато започне да изправя живота си. Аз под думите да изправи живота си не разбирам изправяне, но когато човек започне да расте морално. По-напред ако е бил огънат, после се изправя. Малкото дете в утробата на майка си е свито като пружина. Като излезе навън, зароди се желание да се изправи. Видиш един ден се изправя. Като ходи вече, туй дете мисли.

Казвам: Във всинца ви има една вяра, но аз я наричам суеверие. Ако вярата ви беше толкова силна, колкото суеверието, щяхте да бъдете гениални хора. Тук преди няколко дни беше дошла една госпожа, на която лекарят измерил кръвното налягане и тя ме пита какво да прави. Преди години беше дошъл един от Нова Загора, един младеж да ме пита. Сънувал един сън, казали му насън, къде може да намери едно голямо богатство. Като не могъл да го намери, дошъл мене да пита къде е. Казвам: Повикайте ходжата, то е негова специалност. Аз да му кажа, къде е богатството. Че богатството е в главата му заровено. Някой търси доброто къде е. В сърцето е доброто. Някои искат да бъдат добри. Ако твоето сърце не бие редовно, ако пулсът не е редовен, ти добър не може да бъдеш. Знаете какво нещо е редовен пулс? Когато се разгневиш, пипнеш сърцето си, никак редовно не бие. Когато се дразниш, хич не бие редовно сърцето ти. Когато имаш любовно разположение, сърцето ти бие ритмично, умът ти приятно мисли, навсякъде е добро. Сърцето и то може да бие ритмично.

Сега навсякъде в света аз срещам хора, които критикуват, казват, че светът е лош. Всеки критикува света как трябва да се оправи. Чета една книга на един англичанин, пише как да стане щастливият живот. Хората говорят за щастието. Казва: Да уредиш живота си. Че там е работата да го уредиш. Казва: Да го умериш. Там е работата да го умериш, как да го умериш. Този човек е на един километър, как ще умери. Казва: Да направиш къща, да я съградиш. Там е работата, как да я съградиш. Казва: Да станеш учен човек. Там е работата. – Да стане музикант. – Да говориш красноречиво. – Какво да говориш. – Да вярваш. Как ще вярваш? Да бъдеш набожен. Как ще бъдеш набожен? – Там е работата, как ще се обичаме? Според мене, хората, които говорят най-много за любовта, най-малко я прилагат. Вие седяли ли сте на пианото да свирите? Или някой певец да дойде да пее. На най-големите певци как е поставен гласът? Гледаш някой религиозен пее една песен и гласът излиза от гърлото плитко. Не е поставен гласът му. Ако ония от вас, които имате кръвно налягане, бяхте пели, досега кръвното налягане да си иде. Ако беше пял някой, който има ревматизъм, ревматизмът щеше да си иде. Без пеене ревматизмът не си отива. Той е любител на пеенето. Ти му пееш, той се стяга, и най-после ще те пусне. Ако бихте пели, ще ви напусне ревматизмът. Вие сега ще кажете: Това са суеверия. А онова, което вие поддържате, не е ли суеверие? Вие поддържате, че не ви пуска ревматизмът. Че как ще ви пусне? Ако ти не дишаш правилно, няма да те пусне. Правилното дишане е пеене. Като благодариш на Бога за въздуха, който ти е дал, като благодариш на Бога за сърцето, което ти е дал, като благодариш на Бога, за всичко хубаво, което срещаш на пътя си, ще благодариш за всичките блага, за децата си, за другарката си, за приятелите си, болестите ще си идат. Благодарете на Бога, ревматизмът или каквато болест имате, ще си дигнат партушинките. Да ви дам един начин. Като забележиш, като имаш кръвно налягане, започни да мислиш дали ангелите имат кръвно налягане, дали светиите имат кръвно налягане. Започни да мислиш, да се свързваш с тях. Ако живееш между хора, които се държат нечисто, ти ще се заразиш от тях. Ако влезеш между хора, които чисто се държат, ще се заразиш от тях. Мислете после за разумните хора, вижте как работят. Обичаш цветята, посети градинаря, нека ти поприказва за цветята, как трябва да се отглеждат.

Следователно, каквото дойде, питай защо е дошло. Дойде кръвното налягане, питай защо е дошло. Имаш да даваш, как няма да дойде кръвното налягане. Кръвното налягане, ето от какво зависи. Когато човек минава от едно състояние в друго, тогава се ражда кръвното налягане. Имаш едно повишение на духа, да кажем богат човек си. Изгубиш 3/4 от богатството си, тогава ще дойде кръвното налягане. Кръвното налягане е сгъстяване на кръвта. Изгубил си твоята вяра, кръвта става по-гъста. Дишането не е правилно, не се окислява. Мислиш, че Господ те е забравил, че някое голямо нещастие дошло. Тези 3/4 от богатството, което си загубил, не бяха твои. Трябваше да ги раздадеш на сиромасите. Господ пратил своите инспектори на труда и им казал да задигнат 3/4 от парите ти. Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни. Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни. Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили. Не че не сте спечелили. Сега вие искате да станете добри. Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша. Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората. В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят. Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво. Положението ви ще замяза ето на какво. В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък. Проповедникът обичал да прави дълги молитви, по час, час и половина и прекарвали на колене да се молят. Като започвал от Битието, минавал през цялата Библия, до Откровението. Цитирал на Господа всичко. Като завел сина си и коленичили да се молят, детето пита: Татко, скоро ще свърши ли? – Синко, той е още в Изход, пък има Второзаконие, Левит и т.н. Понеже по евангелски, като се молиш, няма да седнеш на стол, но на колене ще седиш час и половина, то не е лесно.

Казвам: В живота трябва да имаме ново схващане, да считаме, че всичко онова, което ни се случва, е за наше добро. Не да бъдете пасивни. Дойде една болка, ще ѝ търсиш произхода на тази болка. Дойде ти една хубава мисъл; ще търсиш произхода ѝ, от къде идва. Някой път вие може да страдате от една болка и причината да е отвън. Трябва да изучавате законите. Ако една майка, която е бременна с детето си, открадне нещо, че я хванат, каквото движение направи на тялото си, откраднатото вече ще бъде на тялото на детето. За една такава майка казват, че откраднала вълна, като я хванали, вълната останала на лицето на детето, носи руното. Всяка една мисъл, която е в дисхармония с човешката душа, ако не разбирате законите, остава един отпечатък. По някой път, човек се намуси, проточи лицето си, че Господ не е това. Човек трябва да има весело лице, да се радва. Какво казва Христос на кръста като се намери? Казва: „Господи, всичко се свърши, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде волята Ти!“ Той се отрече от всичко. Че вие не искате да се отречете. Вие искате да бъдете християни, без да се самоотречете. Това не е християнство. Христос се отрече от живота си. Мислите ли, че по този начин, по който вървите, ще можете да влезете в небето? Без да се самоотречете от баща си, от майка си, от богатството си, от всичко трябва да се отречете, за да влезете в небето. Ако не се отречете, не можете да влезете в небето. Съвременните хора проповядват, че може да влезат в оня свят с всичко. Не, не. От всичко ще се отречете. Ще кажеш на Господа: В Твоите ръце предавам духа си. Тогава Господ ще те възкръсне. Христос казва: „Не дойдох да върша своята воля, но Твоята“. Вие всички тук сте събрани и искате да наложите вашата воля. Казвате: Както аз мисля. Че какво мислиш? Сега аз мисля, как да се самоотрека. Аз мисля, как да извърша волята Божия. Това е смисълът. Имам знание, мисля, как да употребя това знание, за да се използува това знание. Имам здраве, искам да го употребя.

Та казвам: Вие сега трябва да се отречете. От кое? От непослушанието. Ако не се отречете от безверието, ако не се отречете от безлюбието, ако не се отречете от неправдата, ако не се отречете от жестокосърдечието, вие какво може да постигнете? Но за да се отречеш от всичко туй, трябва да го замениш. Тогава въздухът в едно шише не може да го заместиш, ако не налееш вода вътре. Ти тъмнината в една стая не може да я заместиш, ако не запалиш свещта, светлината да дойде.

За да се отречем от едно нещо в нас, трябва да влезе друго. Всеки може да говори. И вие можете да говорите някому. Тогава ако ние от любов към Бога не може да станеме здрави, тогава каква ни е вярата? Като станеш сутрин, кажи: Господ ще ме направи здрав. Апостол Павел страдаше от една болест, от едно състояние, че три пъти се моли на Господа да се махне. Господ му каза: То е за твое добро, моята сила се показва в твоята слабост. Туй, което апостол Павел имаше, дало му се един трън, както той казваше, за да го мъчи, понеже много знание му се дало, да не би да се възгордее, този трън му се даде, за да му дава смирение. По някой път и вие като апостол Павел имате много знания, изправите се. Имате един фасон, кой знае, кой сте. Дава ви се трън, за да се смирите. Всеки от вас мисли, че е нещо повече от другите. Не зная една майка какво мисли тя за детето си, че тя седи по-горе от него. Майката като гледа детето си, гледа го гениално, аз го гледам будала. Колко бащи са ме водили, когато правех своите изследвания, да видя децата им. Той е учен човек, философ, казва: Имам гениално дете, ела да го видиш. Аз го гледам, изследвам и виждам едно обикновено дете. Направя всичките мерки, с които съдя за гениалните хора, няма ги. Той мисли, че е гениално. Казва: Какво мислиш? Казвам: Както ти мислиш. Какво ще му казвам, че не е гениално. И действително, то ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и детето ще бъде гениално. Ако бащата не е гениален и детето не е гениално. Щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Щом бащата е гениален и щом майката е гениална и детето ще бъде гениално. Хората намират, че туй дете не се е проявило, има признаци в него. Но той вижда себе си – едно отражение. Бащата вижда своя дух, който работи и туй чувство, което събужда детето. Туй дете аз като го гледам, няма никакъв гениален човек. Аз го гледам един будала. Гледам го като един камък. Обаче, бащата със своята любов, със своята мисъл събужда, внася живота вътре. В света гледам това дете, виждам къде е силата. Сега вие всички сте станали критици, критикувате Господа. Вие сте се поставили като Него, че го критикувате. Казвате: Той не ме е направил такъв, какъвто трябва; имате една мярка какъв трябва да ви направи. Ум давате на Господа, какъв трябва да ви направи.Че недоволството какво е? Недоволството е най-лошото нещо, което съвременните хора имат. Вие имате здраве. Казвате: Защо ми е голо здраве. Пари не ми е дал Господ, туй не ми е дал, онуй не ми е дал. Вие сте родени за лекар, или за един отличен ботаник. И в растенията седи всичкото ваше богатство, ако ги изучавате. Във вас има един отличен глас. Или вие сте способен човек да разпознавате какво ще бъде времето, ще бъде ли добро, или не. Може да познавате кога времето ще се поправи, кога ще се развали. Ако знаете това, ще си проправите път. Сега хората искат да знаят, какво ще бъде времето и го изучават. Учените хора са дошли до това и знаят, ще се развали или не. Казвам: Ние имаме дарби, които Бог ни е дал. Пита ме някой, какъв ще бъде в следното прераждане. Казвам: Ти какъвто си сега, такъв ще бъдеш и в следното прераждане.

Никога не считайте, че сте стари. Вие като минете 45 години, вече мислите, че сте стари, че сте остарели. Вие за старостта започнете да мислите, когато станете на 120 години. Като станеш на 120 години, имаш право да дадеш един банкет и да кажеш: Малко като че ли поостарях. Първият банкет ще дадете на 120 години. Понеже поостарях, ще замина за у дома, няма какво да правя на земята. Решил съм да ликвидирам със сегашният живот. Няма да седя вече на земята. Като остарее човек, трябва да замине, да затвори предприятието си. Каквото е събрал, ще се върне да си почине. Ако му се доще после, ще се върне на земята.

Първото нещо: Не вярвайте на болестта! Не вярвайте на кръвното налягане! Една сестра ми казва: Кръвно налягане имам. Стана ми малко весело. Никакво кръвно налягане нямате. Щом се намали вярата на човек, кръвното налягане дойде. Щом се намали надеждата, кръвното налягане дойде. Щом се намали разумността, активността на ума, кръвното налягане дойде. Щом се намали активността на човешкото сърце, кръвното налягане дойде. Но налягането е хубаво нещо. Че на човек има едно налягане от 1200 килограма. Но има едно напрежение от вътре, което уравновесява. Че естествено, че има налягане. То е за ваша полза. Ако няма кръвно налягане, вие няма да бъдете каквито сте. Не се плашете от кръвното налягане. Но почнете да развивате в себе си надеждата. За днес ще кажеш: Аз съм здрав. Не може да станеш от леглото, кажи: Аз съм здрав: Стани, походи.

Не е хубаво да ви привеждам примери, понеже ще ви заблудят. Те само веднъж стават. Втори път не съм правил такъв пример. Преди години ми пишат от Търново, за един брат, че се вцепенил, схващане на гръбначния стълб, схващане и на краката, не може да се подигне. Добър брат. Пишат ми там да ида в Търново да го лекувам. Казвам: Не отивам да го лекувам. Казвам на двама братя, те да идат и така и така да направят. Отиват те при брата и те заболяват. Казват ми: Учителю, тази работа не е за нас, заболяхме и ние, ела да си свършиш работата. Отивам вече и братът се готви да си замине за оня свят. Казва: Учителю, да си замина, че много страдам. Рекох: Ти се преструваш на болен. Ти мене няма да ме лъжеш. Казва: Не мога да ставам. Говорихме около един час, говорихме за други работи, отвлякох мисълта му, той забрави да мисли за болестта си. Казвам: Я стани малко. Стана. Поразходи се. Поразходи се. Обиколи стаята, няма ти нищо, здрав си. Той се гледа и се чуди. След една седмица е съвсем здрав. Иде лекарят и го пита: С какво те лекува? Казва му: Дойде, говори ми един час и половина, тогава ми казва: Стани! – Станах. – Поразходи се из къщи! – Поразходих се. Не може да бъде, казва лекарят, ти криеш нещо. – Не, тъй ми каза и се свърши. Вие сте чудни. Сега няма да ви разправям, но ще ви изясня закона, какъв е. Представете си, че този човек е свързан с въжета, ръцете и краката са свързани, не може да мърда. Причината е външна. Вързан е човекът. Аз имам едно ножче, отивам и както седя, клъцна на едно място връзката, и както седи, отпусне се, клъцна на друго, клъцна на краката, навсякъде накълцам, разпуснат се краката и ръцете му. Казвам: Я стани. Стане човекът. Ще отрежеш тия връзки, ще си извадиш ножчето, ще изрежеш връзките, ще освободиш човека. Ти трябва да накълцаш връзките на една своя добродетел, но ножче трябва да имаш.

Вярата е един абсолютен закон. Ти като вярваш в Бога, пресичат се тия връзки веднага. Имаш противоречие в душата си, като вярваш, но вяра, която няма колебание, вяра, която произтича от любов, противоречието ще се смъкне. (Една сестра започна да прави разни движения.) Това са нейни деди и прадеди. Тя ги повикала на гости. Те са любовни духове. Тази работа е любовна работа. Тя има доста щестлавие, иска да се покаже нещо. Религиозно щестлавие. Едно време по музика искаше да стане нещо, като не можа, че сега в любовта. Тя е от любовните натури, имала доста любовници. Сега някои други любовници дошли. Сега е доста голям проповедник. Тук имаше друга една сестра като нея, че сестри, които са ме слушали с години, отиват при нея, коленичат, тя да ги учи.

Оставете се от тия заблуждения. В едно верую трябва да има разумност. Да вика човек не е нищо. Нали като се напие, вика човек, тропа. Какво е туй. Мислите ли, че това е по Бога. Не, то е виното, което говори там. Че тя вика, за мене това нищо не значи. Казвате: Какво ще кажат хората, че викала. Че в Лондон падат бомби от 200 килограма, нищо не казват хората, че тук една сестра извикала, е-ей, – какво щели да кажат хората.

Имайте онази любов, която светиите имат. Всеопрощаващата любов е, която ще оправи света. Всичко трябва да се даде. Да бъдем носители на онова, Божественото. Не да не скърбим, скърби и страдания ще имаме, но като дойде скръбта, понамазвайте я, турете ѝ белило и червило. Скръбта като дойде, трябва да знаем как да постъпим. С нея по-добре трябва да постъпим. Как мислите, когато Христа го водеха да го разпънат, какво лице имаше? Как бихте го нарисували? Най-хубавата поза, която може да даде на Христа е, когато носеше кръста. С достойнство го носеше. Най-после дойде до едно място, остави кръста, седна на земята и каза на хората: Мъчно се носи такъв кръст, който ние сами си създаваме. И оттам насетне хората започнаха да носят такива малки кръстчета. Тогава защо не носите вашите страдания, защо ги правите от големи дървета, а не от малко кръстче. Една малка скръб имате, достатъчна е. В битието без страдание не може. Със страдания е лошо на земята, но без страдания е още по-лошо. Скърбите са една необходимост дотогава, докато Бог смени съвременният порядък на нещата. При сегашните условия на живота, ако човек нямаше налягане, той щеше да се пукне. Сега като правят научни изследвания, изваждат някои организми от големите дълбочини, и като ги извадят на повърхността, пръскат се. Значи налягането долу в дълбочините е толкоз голямо, те са се приспособили и ако се извадят на една височина, дето това налягане се намали, пръскат се. При сегашните условия човек трябва да има кръвно налягане, за да не се пръсне. Една необходимост е. Тъй щото болестите са едно предпазително средство. Изкушенията, всичките мъчнотии те са предпазителна мярка. Добродетелите, развиването на човешките способности, то е бъдещето, което нас ни очаква. Затуй, аз като говоря за любовта, разбирам онази Божествена сила, която ни подтиква към великото. За вярата говоря като възможност да реализираме, каквото искаме. Чрез надеждата всеки ден трябва да осъществяваме. Чрез вярата трябва да обхващаме бъдещето. И чрез любовта да влезем в общение с Бога и тогава ние ще бъдем радостни и весели в живота. Всичко в света е създадено заради нас. Цялата вечност е създадена заради нас и неизмерими блага Бог е предоставил за развитието на човешката душа. Тъй щото всинца сте наследници на велики постижения, но трябва да се работи. Най-хубавият метод за работа е любовта, вярата и надеждата. Хиляди още други методи има.

Считайте се за наследници на Царството Божие.

Отче наш.

3. Утринно слово
13.Х.1940 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: казва, налягане, човек, има, аз, може, сега, дойде, хора, кръвното, бог, свят, бъде, всичко, мисли, казвам, всички ,

 Утрини Слова , София, 13 Октомври 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите



НАГОРЕ




placeholder