НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Всѣкий день по една добра мисъль / Всеки ден по една добра мисъл

СТАР ПРАВОПИС

Всѣкий день по една добра мисъль

Най-често използвани думи в беседата: има, хора, може, правилно, човек, аз, свят, всички, знае, един, нещо, можете, път, сега, мисли, как ,

Общ Окултен клас , София, 25 Септември 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.

Махаръ-Бену.

Пишете върху една свободна тема, която ви интересува.

Ако ви попитатъ: „Защо човѣкъ трѣбва да яде?“ – какъвъ отговоръ бихте дали? Когато човѣкъ трѣбва да яде, той дава ли си нѣкакъвъ отговоръ за яденето? – Не. Той не му мисли много, не философствува. Щомъ дойде въ кѫщи, яде каквото е сготвено. Малкитѣ птички, малкитѣ насекоми си търсятъ храна. Една лястовичка трѣбва да направи най-малко 200–300 обиколки изъ въздуха. И казватъ: „Колко си играе“. А пъкъ всичката тази игра е за ядене. Щомъ се понаяде, кацне нѣкѫде и почне да разсѫждава тогазъ, почива си. Вземете една пчела. Тя ходи отъ едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медецъ. И този медъ ще вземе и ще го занесе въ кошера, следъ като се наяде. Пита се: „Кога пчелата е научила това изкуство да ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ на посещение?“ Вземете единъ паякъ. Качи се той нѣкѫде. Знае изкуството да измѣрва. Направи си паяжината, седне си и чака нѣщо. Той си прави паяжината съ цель. Хване се нѣкоя муха въ паяжината. Паякътъ отива да види какво се е хванало на паяжината. Той може да каже: „Добре дошла. Приятно ми е, че кацна“. Но на мухата приятно ли ѝ е, че е кацнала на паяжината? – Тя съжалява, че е кацнала.

Въ съвременния животъ вие попадате нѣкой пѫть въ нѣкое течение, въ песимистично течение, и си неразположенъ. Казвашъ: „Не съмъ разположенъ“. Но причината на неразположението не знаешъ. Неразположението може да произлиза отъ яденето – ялъ си нѣкоя мѫчносмилаема храна. Стомахътъ ти не е разположенъ. И това неразположение на твоя стомахъ се отразява върху умствения процесъ и върху цѣлото ти тѣло.

Религиознитѣ хора казватъ: „Както Богъ е наредилъ свѣта“. Всички хора казватъ: „Както природата е наредила свѣта“. Но въ тази наредба трѣбва да се спазватъ правилата. Напримѣръ: ти говоришъ, но при всѣка една дума, която изкажешъ, тя ще произведе известенъ резултатъ вѫтре въ твоя мозъкъ. Азъ говоря сега за съзнателното говорене. Нѣкои хора говорятъ на подбивъ. Всички хора не говорятъ еднакво. Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори съ страхъ да не би да каже нѣщо. Онзи, който е користолюбивъ, който обича да яде хубаво, ще видишъ, че като говоришъ ще каже: „Да има малко баница, хлѣбътъ да е добъръ, да има круши, ябълки“. Той ще говори за тѣхъ какъ се садятъ, какво е предназначението имъ. Той говори това, защото обича да ги похапва.

Физическиятъ животъ има известни черти, които го очертаватъ. Сѫщо така – духовниятъ животъ и умствениятъ животъ. Вие сега живѣете на физическото поле. Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си? Правете научни изследвания. Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани. Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така. Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре. Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи? Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи. Вие въ вашата стая какъ седите? Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление. Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши. И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение. У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ – веждитѣ, у трети – строежа на неговитѣ уста, у другъ – рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременнитѣ хора, страдаме, понеже редъ поколѣния не сѫ живѣли и мислили, както трѣбва. Не че не сѫ искали да живѣятъ добре, но сѫ живѣли, както тѣ сѫ разбирали.



Нѣкой казва: „Азъ зная какъ да мисля“. /Учительтъ посочи рисунката/. Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е устествена. Този човѣкъ има притиснати чувства. Той е сприхавъ човѣкъ. Най-първо – у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система. Чувствата му не сѫ развити добре. Волята му може да е развита добре. Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си. Този товаръ е 50–60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти. Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти. Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява. И казва: „Защо азъ да не бѫда такъвъ?“

Правата мисъль има отношение къмъ здравето. Ти не можешъ да бѫдешъ човѣкъ съ хубаво разположение, не може да ти върви въ живота, ако нѣмашъ права мисъль. Щастието почива върху правата мисъль. Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили. Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия. Нѣкои я иматъ, а нѣкои – не. Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи. Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ. Никой нѣма да ти помага. И материално нѣма да ти помогне. Трѣбва да работишъ. И ако не работишъ, така ще останешъ. Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“. Какъ се добива късметътъ? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски. За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ. Не само да имашъ дикция на езика. Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“. Искате нѣщо. Какъ ще започнете? – Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо? Кое е правилното сега? Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ. За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора. Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ. Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой – на лѣвата, нѣкой – по брадата, нѣкой – по челото, нѣкой – по очитѣ, нѣкой пѫть – (по) рѫчичката или крачката. Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае. Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото – азъ зная. Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея. Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе? Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“. Или гледа показалеца ти. Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява. Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ. И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ. Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него. Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ – ще те изучатъ. Човѣкъ тамъ представлява предметно учение. Не може да (го) избѣгне. Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката – навсѣкѫде. Ти представлявашъ предметно учение. Когато отивате на планината, защо я разглеждате? Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде – по-малко. Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль. Онѣзи, които сѫ строили планинитѣ, сѫ имали известни мисли. И ти, като погледнешъ планината, искашъ да откриешъ какъвъ е билъ замисъла на онѣзи, които сѫ строили тази планина.



Та казвамъ: При сегашнитѣ условия на живота, на васъ ви трѣбва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна. Има нѣща атавистични, които трѣбва да отпаднатъ отъ васъ. Както отпадатъ черупкитѣ на орѣхитѣ, та остава същинскиятъ орѣхъ. Ако човѣкъ е миналъ презъ голѣми страдания (и) терзания, образуватъ се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуватъ черти. И такъвъ човѣкъ, който не знае да контролира своите мисли, мислитѣ му могатъ да се изсѣчатъ, (както) и тамъ, дето (като) сѫ изсѣчени горитѣ – образуватъ се трапища и пороища. А хубавитѣ мисли, желания и чувства сѫ сили, които пазятъ човѣка отъ външни нападения въ природата. Въ природата има една страна, която е разположена къмъ човѣка. Ти не си разположенъ. Това неразположение не го създавашъ ти. То сѫществува вече въ природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги отъ полюситѣ. Имате едно магнетическо течение, което иде отъ екватора. И когато се срещнатъ тѣзи две течения – едното топло, а другото студено – образуватъ се дъждовнитѣ капки. Щомъ има това течение, вие ще почнете да усѣщате студъ (и) неразположение. Когато попаднете въ тѣзи електрически течения, ставатъ свивания на тѣлото (ви). Електричеството винаги изстудява човѣка. За нѣкого казватъ, че е хладнокръвенъ – той има повече електричество. Онѣзи хора, на чувствата, иматъ повече магнетизъмъ. А пъкъ онѣзи хора, на мисъльта, иматъ повече електричество. Но отчасти е вѣрно това. Въ онази, правата мисъль, електричеството и магнетизма сѫ правилно разпредѣлени, понеже мисъльта не може да се изяви правилно, ако нѣма едно магнетично поле. Напримѣръ ти искашъ да покажешъ своята религиозность къмъ Бога, но трѣбва да имашъ поле. Кѫде ще проявишъ своята религиозность? Искашъ да бѫдешъ духовенъ. Въ какво ще проявишъ своята духовность? Искашъ да проявишъ своя умственъ животъ. Съвременнитѣ хора сѫ натрупани съ единъ мисловъ свѣтъ – неорганизиранъ, съ единъ духовенъ свѣтъ – неорганизиранъ, и съ единъ физически свѣтъ – неорганизиранъ. Тепърва има човѣкъ да организира физическия свѣтъ. Колко противоречия има въ физическия свѣтъ? Той трѣбва да се организира. И духовниятъ свѣтъ, и умствениятъ свѣтъ на човѣка не сѫ организирани, но сега се организирватъ. Та казвамъ: Трѣбва да работите, за да организирате свѣта. Нѣкой пѫть направете опитъ. Когато дойдете тукъ, на събрание, направете следния опитъ: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влѣзълъ въ салона – да не те интересува. Така да си погълнатъ въ мисъльта си, за да мислишъ за нѣщо много отвлечено. А пъкъ сега често нищо не е останало въ главата на нѣкого отъ това, което съмъ говорилъ, защото той се е интересувалъ каква е шапката на нѣкой човѣкъ, който влиза. Той това е запомнилъ. Отъ всѣка беседа ще занесете нѣщо.



Въ онзи свѣтъ разумнитѣ хора се ориентиратъ веднага. Щомъ дойдатъ силни хора, тѣ си намиратъ мѣстото. Най-силнитѣ хора взематъ първото мѣсто. После намалява постепенно силата на тѣзи, които заематъ по-заднитѣ мѣста. И най-слабиятъ завзема последното мѣсто. И въ духовно отношение най-добритѣ завзематъ първото мѣсто, а всички други се нареждатъ следъ него споредъ степеньта на доброто. И въ умствения свѣтъ е сѫщиятъ законъ. Нѣкои отъ васъ сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и моливъ и пишете нѣколко линии. Ако пишете така – тово е лошо писане. Каквото пишешъ тукъ, на земята, нѣкой пѫть възвишенитѣ сѫщества ще надникнатъ да видятъ какво пишешъ. Да кажемъ, че на нѣкой вашъ приятель пишете така „Милий“. Буквата „М“ въ тази дума хубаво ли е писана? – Първиятъ ѝ връхъ е по-високъ. Този, който е писалъ тази дума, казва: „На първо мѣсто съмъ азъ, а ти си последенъ“. Ако си готовъ да вземешъ последното мѣсто, ще му бѫдешъ приятель. Но ако не се съобразишъ съ това – да не стѫпвашъ въ кѫщата му. Когато този човѣкъ пише думата „Милий“ и пише първия връхъ на буквата „М“ по-високъ, той даже не съзнава това, но се изявяватъ най-скрититѣ чувства въ него. Графолозитѣ сѫ намѣрили това. Другъ пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Единъ шофьорь може да ти каже: „Накрая ще се пазаримъ“. Но после, накрая, ще ти тури двойна смѣтка, защото бензина билъ скѫпъ и пр.

Сега трѣбва да се изучава животътъ. Нѣкой пѫть седишъ и почвашъ да критикувашъ хората. Най-първо започни съ себе си. Не да се критикувашъ, но да видишъ въ себе си онѣзи черти, които не сѫ естествени. Всѣка черта, която не е естествена, донася на човѣка тревога.

Нѣкой пѫть азъ, като говоря, казвамъ, че Господь е въ насъ и въ всичко. И какъ е възможно това сѫщество, съвършенното, което е създало свѣта, да пребѫдва въ насъ и въ Неговото присѫствие ние да правимъ най-голѣмитѣ глупости? Двама души, религиозни, се скарватъ. Често е ставало споръ. Караницата не е нѣщо лошо. Горе, въ духовния свѣтъ, не знаятъ какво нѣщо е караница. Тамъ нѣма караница. Тя е само тукъ, на земята. Въ духовния свѣтъ, и да искашъ да се скарашъ съ нѣкого, не можешъ. Всички хора тамъ сѫ доволни. Ако искашъ да ти направятъ услуга, тамъ 10–20 души ще се явятъ да ти услужатъ. И ще ти услужатъ по всички правила. И кому ще се сърдишъ? И ще ти направятъ услугата по всички правила, та да не можешъ да се сърдишъ никому. Та сръднята, е тукъ. Тукъ, въ салона, столоветѣ много сѫ сгѫстени. Най-малко трѣбва да има половинъ метъръ разстояние отъ столъ до столъ и затова не могатъ да стоятъ мирно и мърдатъ столоветѣ. Та казвамъ: Трѣбва самообладание. Седнете на стола безъ да се мърдате. Нѣкой пѫть си тури мисъльта: 5 минути да не се мръднешъ. Или накарай нѣкой да ти пѣе, но който не знае да пѣе и да ти крѣска, а пъкъ ти слушай преспокойно и да не се възбуждашъ. Мисли, че той е гениаленъ пѣвецъ и (да) го изслушашъ съ търпение. Когато ти дойде тягость, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме единъ човѣкъ, макаръ и лошо да пѣе, ние му харесваме пѣенето. Но когато не го обичаме, макаръ и хубаво да пѣе, не го харесваме. Любовьта поглъща ония, несъответнитѣ, грубитѣ вълни. Като отиде пѣнието ви горе, въ невидимия свѣтъ, сѫществата горе веднага го поправятъ и го повръщатъ назадъ. Даже и най-лошото пѣене – изпратете го горе. И като стигне горе, тѣ ще го поправятъ и ще го върнатъ. Макаръ и твоето пѣене да не е било по правилата на музиката, тѣ го поправятъ да стане по правилата и го пращатъ. Вие казвате сега: „Когато се научимъ да пѣемъ, тогава ще пѣемъ“. Е, какъ ще се научи човѣкъ да пѣе? – Ти си религиозенъ и нѣкой пѫть си неразположенъ. Започни да пѣешъ така: „Колко съмъ днесъ азъ, религиозниятъ, неразположенъ“. Изгорилъ си яденето, попѣй си за изгорѣното ядене така: „Изгорѣ ми яденето днесъ“, или пѣй така: „Пресолихъ яденето днесъ“. Хлѣбътъ е прегорѣлъ. Попѣй за прегорѣлия хлѣбъ. Вие погледнете хлѣба, почвате да се тюхкате и казвате: „Защо го прегорѣхъ?“ Кога се прегорѣва хлѣбътъ? – Щомъ си прегорѣлъ хлѣба, значи ти си билъ невнимателенъ и не знаешъ какъ да манипулирашъ съ огъня. Онзи, вещиятъ, който пече хлѣбъ, още като погледне пещьта и огъня, ще знае дали ще прегори хлѣба или не.

Въ сегашния животъ, понеже не мислимъ правилно, влизаме въ стълкновение (и) въ смущение. Смущаватъ ни малкитѣ неща, от които малкитѣ деца се смущаватъ. Нѣкой казва: „Защо съмъ беденъ?“ Ще му отговоря така: защото не си богатъ. Нѣкой пита: „Защо съмъ богатъ?“ Защото не си беденъ. Ти си богатъ или защото ти си разуменъ човѣкъ или, (защото) редъ поколѣния преди тебе сѫ били умни хора. Питашъ: „Защо съмъ сиромахъ?“ Защото не си отъ умнитѣ хора. Защото не сте се съобразили съ законитѣ, не си от умнитѣ хора, не мислишъ правилно. Не сте използували разумно условията, презъ които минавате. Много пари сѫ минали презъ васъ, но вие сте мислили, че всѣкога ще бѫдете богати. Не. Пчелитѣ бератъ медъ, когато цвѣтята цъвтятъ. После, когато цвѣтята прецъвтятъ, и да искатъ – не могатъ да бератъ. Когато имашъ добри условия за учене – тогава работи, учи. Щомъ се измѣнятъ тѣзи условия – какво ще учишъ?

Та казвамъ: Колко нѣща има, които ви интересуватъ? Азъ бихъ желалъ да ми кажете нѣкои отъ вашитѣ сѫществени желания. Може ли да ми каже нѣкой отъ васъ едно сѫществено желание? Нѣкои казватъ: „Искамъ да стана богатъ“. Азъ да ви кажа по кой начинъ можете да станете богати. Нѣкои искате да станете богати, но по пѫтищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Нѣкои отъ васъ имате чувствителность и се учите да работите съ лескова прѫчка. Можете да познаете кѫде има скрито злато, както сега намирате водитѣ. Така ще намѣрите златото. Това е за онѣзи, които искатъ само богатство. Нѣкои искате да станете религиозни. Но за религиозностьта трѣбва да изучавашъ духовната любовь. За да бѫдешъ религиозенъ – горе, на главата, въ срѣдата, тя трѣбва да бѫде изпъкнала. Ако има тамъ трапчинка или, ако е равна главата ти тамъ – тогава не си толкова религиозенъ. Първиятъ чертежъ показва човѣкъ нерелигиозенъ.



У религиозния човѣкъ, главата е както въ втория чертежъ. Онзи, който е религиозенъ, има обхода. Нѣкой човѣкъ, който е религиозенъ, като се срещне съ нѣкого – има обхода, никога нѣма да се отнася грубо. Религиозното чувство на всички хора, които се отнасятъ грубо, е слабо. Религиозното чувство предава една хубава черта на характера. Нѣкои котки обичатъ да крадатъ. Като влѣзе въ кѫщи – задигне нѣщо. Азъ казвамъ: Въ реда на нѣщата е. Не е виновата тя. Азъ съмъ оставилъ яденето и тя си взема. Не съмъ затворилъ работитѣ. После пущамъ пакъ котката, но затварямъ всичко. Тя се мѫчи да отвори, но не може. Ако може да отвори яденето, нѣма да ме пита. Но щомъ не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можахъ да отворя“. Най-първо, тя като дойде, азъ хвърля нѣщо, тя изведнажъ взима и бѣга. Следъ като ме е посещавала 4–5 месеца, азъ като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „За мене ли го давашъ?“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искамъ да бѫда като тебе“. Тѣзи трептения влизатъ въ нея и събуждатъ въ нея нѣщо човѣшко. Но тя, като отиде при други хора, пакъ проявява старитѣ си навици. Като влѣзешъ въ една кѫща – по коткитѣ ще познаешъ какви сѫ хората.

Ние се влияемъ отъ външния свѣтъ. Въ политическо отношение нѣкои сѫ англофили, а нѣкои – германофили. Първитѣ искатъ Англия да победи, а вторитѣ – Германия. Не е въпросъ за Англия и Германия. Въ свѣта сѫществува право. Кой професоръ трѣбва да се проявява? Онзи професоръ, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трѣбва да дойдатъ въ свѣта да работятъ? Разумнитѣ и силнитѣ хора. Кои трѣбва да дойдатъ? Здравитѣ. Болнитѣ хора – въ болницата. Нѣкои отъ васъ сѫ станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря, виждамъ, че много работи не ги прилагате. Нѣкой пѫть азъ се занимавамъ: като видя нѣкой камъкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Като видя единъ човѣкъ – интересува ме неговиятъ строежъ. Виждамъ, че дѣдитѣ на нѣкой човѣкъ преди 4–5 поколѣния сѫ живѣли много добре, но следъ това условията сѫ се измѣнили. И виждамъ това въ лицето му. Цѣлата му история виждамъ. И сѫщевременно виждамъ по лицето му какво има човѣкъ отъ себе си, кое трѣбва да развива. Най-първото нѣщо – азъ трѣбва да бѫда справедливъ спрямо себе си. Да не потисна своитѣ мисли, своитѣ чувства и своя потикъ да направя нѣщо, да не отлагамъ нѣщата. Нѣкой казва за единъ човѣкъ, че той билъ нервенъ. Нервнитѣ хора харчатъ безразборно своята енергия. Ти си нервенъ и съ това ти правишъ на себе си пакости. Ще се въздържашъ. Единъ день тази енергия ще ти трѣбва. Не е лошо, че си нервенъ. Ако нѣма нерви, още по-лошо. Ти си станалъ неврастеникъ. Много добре. По нервитѣ минава всичката енергия. Тогава какъ става научно пестѣнето на енергията? Никога не туряй въ ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй въ сърдцето си две противоречиви желания. И никога не туряй въ волята си две противоречиви действия. Сега азъ, като говоря, нѣкой може да каже: „Ние отъ кои сме?“ Вие носите своята сѫдба въ себе си. Когато четете единъ романъ или една научна книга, нѣкой даже запомня на коя страница какво е писано, а пъкъ другъ е челъ и не знае на коя страница е писана една важна мисъль. Нѣкой челъ Библията и знае Евангелието. Знае въ кой стихъ, въ коя глава, какво е писано. Да допуснемъ, че знаете въ коя глава е казано: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Единъ го чете и го знае, а пъкъ другъ го чете и иска да го приложи: иска да влѣзе въ този Пѫть, въ тази Истина, въ този Животъ.



Да допуснемъ, че вие знаете де седи нѣкой тонъ. Това е соль. Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тонъ, който се явява всѣкога, когато започвашъ една работа, когато излизашъ отъ едно състояние, въ което дълго време си билъ ограниченъ. Дойде, когато излизашъ отъ това състояние – разрешилъ си въпроса. По музиката до е пѫть, по който можешъ да излѣзешъ отъ противоречията. Въ първата октава ти можешъ да излѣзешъ отъ противоречията на физическия свѣтъ. При втората октава излизашъ отъ противоречията на духовния свѣтъ. Въ третата октава – отъ противоречията на умствения свѣтъ. При четвъртата октава ти излизашъ отъ противоречията на причинния свѣтъ. До е изходенъ пунктъ. И ако не можешъ да го вземешъ правилно, нѣма да можешъ да разрешишъ въпроса. Имашъ известна мѫчнотия, не можешъ да я разрешишъ правилно. Не можешъ да излѣзешъ отъ нея, ако не изпѣешъ до правилно. /Учительтъ пѣе до/. Правилно ли е това до ?

Ти не можешъ да вървишъ правилно, ако не вземешъ правилно ре. Каквато работа започнешъ – ще имашъ мѫчнотии. Ако не вземешъ ми правилно – нѣма да имашъ форма и начинъ какъ да постѫпишъ правилно. Тѣзи нѣща сѫ отвлѣчени. Като влѣзете въ Божествения свѣтъ, вие трѣбва да разбирате музиката и тоноветѣ като методи, за да можете да наредите хармонично вашия животъ. Когато имашъ една мѫчнотия – ще пѣешъ до. Ще изпѣешъ тия думи: „До е освобождение“. То те освобождава. Ти седишъ и си неразположенъ. Попѣй си. Умствено можешъ да пѣешъ. Нѣкой пѫть можешъ да пѣешъ умствено, мислено. Нѣкой пѫть сърдцето ти може да пѣе, а нѣкой пѫть волята ти може да пѣе. Нѣкой пѫть се потруди да пѣешъ на физическото поле. Толкозъ време сте слушали за музиката. Ако не можешъ да приложишъ музиката като начинъ за разрешение на мѫчнотиитѣ, тогава какъвъ смисъль има тя за тебе? И когато човѣкъ пѣе, трѣбва да пѣе за себе си. Имашъ да учишъ единъ мѫченъ предметъ. Попѣй така: „Днесъ имамъ да уча единъ мѫченъ предметъ. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учительтъ ще каже“. А може да пѣешъ и така: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда добъръ. Азъ искамъ да бѫда, азъ искамъ да бѫда, да бѫда добъръ“. Всѣкой день човѣкъ трѣбва да бѫде по-добъръ отъ вчера. И ти, като ставашъ по-добъръ, ти съ това давашъ инициатива и потикъ на другитѣ и тѣ да бѫдатъ добри. Така ги потикваме. Можешъ да ги подбуждашъ къмъ добрия пѫть или къмъ лошия. Всички хора трѣбва да бѫдетѣ подбудителни причини за добро и за себе си, и за другитѣ. Нѣкой пѫть казвате, че не можете да пѣете. И тогава и другъ нѣкой не може да пѣе. Нѣкой пѫть ще изпѣете нѣкое малко пасажче като следното: „Азъ искамъ да бѫда добъръ, азъ искамъ да бѫда уменъ, искамъ да свържа доброто съ своята мисъль“. Трѣбва да правишъ упражнения, хиляди упражнения, докато си доволенъ отъ това, което правишъ. Бихъ ви далъ правила, като срещнете нѣкой човѣкъ – какъ да го гледате. Имашъ право да погледнешъ човѣка. Но, ако ти държишъ по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнешъ известно време и ще отстранишъ погледа си. Като го погледнешъ, той да усѣти, че ти имашъ всичкото добро разположение къмъ него и виждашъ най-хубавото, което той има. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ – да видишъ най-доброто въ него. И като видишъ най-доброто въ него – ти спомагашъ на доброто въ него и ти правишъ добро и на себе си. Ако виждашъ въ него най-лошото, това което виждашъ, то ще се отрази и върху тебе. Азъ не съмъ да се криятъ погрѣшкитѣ, но ако единъ скѫпоцененъ камъкъ е окалѣнъ, това не намалява цената му. Ако пъкъ е позлатенъ камъкъ, то той следъ време ще изгуби своята цена. Когато срещнешъ нѣкой човѣкъ – да мислишъ добре за него. Това значи, че той е скѫпоцененъ камъкъ, макаръ и да е окалѣнъ. Да си кажешъ за него така: „Това, което отвънъ се вижда, зная, че е привидно. Но въ тебе има нѣщо добро“. А пъкъ нѣкой пѫть срещнете нѣкого и му виждате погрѣшкитѣ.

Знаете ли колко е мѫчно да се говори на единъ езикъ? И не всички хора сѫ еднакво велики. Нѣкои сѫ много даровити. Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици. Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана. Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана. Ла е, когато единъ свѣтъ започне да се организира. Плодоветѣ зрѣятъ въ трептенията на ла. А цвѣтята цъвтятъ подъ трептенията на соль. Когато нѣщо добива своето съдържание, това става подъ трептенията на фа. А когато търсятъ мѣсто кѫде да си построятъ кѫща – това е ми. А пъкъ пѫтьтъ, условията – това е ре. Отъ чисто музикално гледище азъ искамъ да разгледамъ нѣщата и разглеждамъ музикално ще сполуча ли или не. И виждамъ кѫде е мѫчнотията – дали при фа, при соль, при ла, при си и пр. Ако вземешъ си правилно – ти имашъ тапия. За да имашъ право въ свѣта, трѣбва да знаешъ да пѣешъ си. Думата „сито“ на български е, с което се сѣе брашно. Значи, следъ като си изпѣлъ всичкитѣ ноти, идвашъ до си. Ако можешъ да вземешъ правилно всички тонове, ти си годподарь навсѣкѫде. При правилно взето до, ти си господарь надъ ограниченията. При правилно взето ре – имашъ добри условия на живота си. При ми високо – каквото правишъ, правилно го правишъ. Фа е съдържанието. Градинарь си. В градината фа е водата. Безъ тази вода ти не можешъ да бѫдешъ градинарь. Ти си поетъ. Безъ перо и безъ мастило какво ще напишешъ? Единъ поетъ, споредъ мене, е градинарь. Като вземе перото и мастилото – пише.

Вий сега влизате въ единъ свѣтъ. Приготовлявайте се. Ще влѣзете въ едно училище. Ако не разбирашъ това, което ти преподаватъ, какъ ще разберешъ онази, по-висока наука, която ще ви преподаватъ после? Ще отидете въ онзи свѣтъ и там всички сѫ най-учени и сѫ на работа. Ако ти не си готовъ, какво ще правишъ въ онзи свѣтъ? Тамъ има учение и работа. Тамъ нѣма праздно време за речено-казано. Тамъ всѣка минута ще работишъ. Ако се съберете двама души и говорите за нѣкого лошо, тамъ ще ви кажатъ, въ онзи свѣтъ: „Това може долу на земята, но тукъ не може“. Пъкъ ако искашъ нѣщо по-възвишено, ако имашъ нѣкоя идея още по-висока, ще те пратятъ въ съответнитѣ по-горни свѣтове. Нѣкой отъ васъ казва: „Дотегна ми, искамъ да отида въ другия свѣтъ“. Ти ще отидешъ въ другия свѣтъ, но ще седишъ въ салона на Университета дълго време, докато те приематъ. Ще седишъ дълго време и ще чакашъ благоволение. И дали ще те приематъ или не – то е въпросъ. Че ще отидешъ – ще отидешъ, но дали ще те приематъ – то е въпросъ. Вий сте дошли въ единъ свѣтъ, дето трѣбва да учите, и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бѫде честно, да обича. Майката е ходила нѣкѫде и въ нейно отсъствие детето е бутало ябълкитѣ и е взело отъ тѣхъ. Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу. Майка му го пита: „Буталъ ли си нѣщо?“ Ако е бутало ябълкитѣ, то тѣ сѫ вече напечатани по лицето му, по тѣлото му. И ако бѣхте ясновидецъ щѣхте да видите, че цѣлото му тѣло е покрито съ ябълки – ябълка до ябълка.

Та казвамъ: Всѣка една хубава мисъль, която печелимъ, е едно богатство. Всѣки день трѣбва да печелите по една мисъль. Тя е богатство. Ако всѣки день можете да спечелите една хубава мисъль, едно хубаво чувство и една хубава постѫпка – тогава много нѣщо сте придобили. Инакъ нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме какъ едно време сѫ живѣли пророцитѣ. Много добре сѫ живѣли тѣ. Пророцитѣ всѣки день сѫ печелили по една хубава мисъль. Та всѣки отъ васъ трѣбва да спечелва всѣкой день по една хубава мисъль. Сега се ражда въпросъ. Вий казвате: „Толкова години ние се стремимъ“. Да кажемъ, че имате кофа отъ единъ килограмъ, друга отъ два килограма, отъ три, отъ четири, отъ десеть. Нѣкой пѫть може да направите нѣщо съ кофата отъ 1 килограмъ, но нѣкога е потрѣбна кофа съ 10 килограма. Съ единъ килограмъ нищо не можете да направите. И въ сегашния животъ се изискватъ много повече знания, отколкото въ живота на миналото.

Всѣки день Богъ ни дава известно благо, което трѣбва да използуваме. Като влѣзе(мъ) въ другия свѣтъ, като постѫпишъ въ Божественото училище, ще видимъ какво ни липсва. Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бѫдеще знание, което ще добиете. Силата седи въ знанието. Вземете единъ богатъ човѣкъ. Сиромахътъ казва: „Да помогнемъ на нѣкого, да съберемъ 10–15 лева“. Богатиятъ слуша и изведнажъ разрешава. Той разполага съ всички срѣдства и веднага може да разреши този въпросъ. Нуждаешъ се отъ жито за сѣене. Хамбаритѣ на богатия сѫ пълни и веднага ти даде 10–20 кила. Онзи, бедниятъ, има всичкото добро желание, но има само 2–3 кила. Всички трѣбва да бѫдетѣ не въ този смисъль богати, но това богатство, което Богъ ви дава, нѣма да го турите въ хамбара си, но всѣка една добродетель трѣбва да се разработва. Нѣкои отъ васъ имате хубави гласове. По колко часа пѣете на день? Много малко пѣете. И казвате нѣкой пѫть: „Въ следующото прераждане“.

Нѣкои сѫ способни на езици. Гледамъ нѣкой говорятъ на френски, английски и пр. Но тѣ говорятъ на английски или френски, когато искатъ да скриятъ нѣщо отъ другитѣ. Не. Когато искашъ да кажешъ най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искашъ да скриешъ нѣщо. Когато искашъ да похвалишъ нѣкой човѣкъ, кажи го на английски или на френски, ако той не разбира тѣзи езици. А вие ще кажете на френски, заради недостатъцитѣ му. А пъкъ вие кажете на френски нѣкому най-хубавото за едно лице, което не разбира този езикъ. А пъкъ вие ще кажете за него на френски, че е шашавъ.

Азъ говорихъ много. Ще ме държатъ отговоренъ за енергията. Важното е следното: Всѣки день придобивайте по една основна мисъль, по едно основно желание, по една основна постѫпка. Годината има 365 дни. За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постѫпки. Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постѫпки. Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постѫпки. Ако и това не можете – поне на годината една мисъль, едно желание, една постѫпка.

Отче нашъ.

Това, което ви говоря, се отнася частно само до васъ. То не е методъ общъ за всички. Това е методъ за самоусъвършенствуване.

ХХ година
1. Лекция на Общия Окултенъ класъ
25 септемврий 1940 г., Срѣда, 5 ч.с. – 6.30 ч.с.
Небето чисто, звездно. Времето тихо и топло.
Изгрѣвъ.

Всеки ден по една добра мисъл

Най-често използвани думи в беседата: има, хора, може, правилно, човек, аз, свят, всички, знае, един, нещо, можете, път, сега, мисли, как ,

Общ Окултен клас , София, 25 Септември 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва. Махар-Бену. Пишете върху една свободна тема, която ви интересува.

Ако ви попитат: „Защо човек трябва да яде?" – какъв отговор бихте дали? Когато човек трябва да яде, той дава ли си някакъв отговор за яденето? – Не. Той не му мисли много, не философства. Щом дойде вкъщи яде, каквото е сготвено. Малките птички, малките насекоми си търсят храна. Една лястовичка трябва да направи най-малко 200-300 обиколки из въздуха. И казват: колко си играе. А пък всичката тази игра е за ядене. Щом се понаяде, кацне някъде и почне да разсъждава тогаз, почива си. Вземете една пчела. Тя ходи от едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медец. И този мед ще вземе и ще го занесе в кошера, след като се наяде. Пита се: кога пчелата е научила това изкуство да ходи от цвят на цвят на посещение? Вземете един паяк. Качи се той някъде. Знае изкуството да измерва. Направи си паяжината, седне си и чака нещо. Той си прави паяжината с цел. Хване се някоя муха в паяжината. Паякът отива да види какво се е хванало на паяжината. Той може да каже: „Добре дошла. Приятно ми е, че кацна.“ Но на мухата приятно ли й е, че е кацнала на паяжината? – Тя съжалява, че е кацнала.

В съвременния живот вие попадате някой път в някое течение, в песимистично течение, и сте неразположени. Казваш: не съм разположен. Но причината на неразположението не знаеш. Неразположението може да произлиза от яденето – ял си някоя мъчносмилаема храна. Стомахът ти не е разположен. И това неразположение на твоя стомах се отразява върху умствения процес и върху цялото ти тяло.

Религиозните хора казват: както Бог е наредил света. Всички хора казват: както природата е наредила света. Но в тази наредба трябва да се спазват правилата. Например: ти говориш, но при всяка една дума, която изкажеш, тя ще произведе известен резултат вътре в твоя мозък. Аз говоря сега за съзнателното говорене. Някои хора говорят на подбив. Всички хора не говорят еднакво. Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори със страх да не би да каже нещо. Онзи, който е користолюбив, който обича да яде хубаво ще видиш, че като говори, ще каже: „Да има малко баница, хлябът да е добър, да има круши, ябълки.“ Той ще говори за тях как се садят, какво е предназначението им. Той говори това, защото обича да ги похапва.

Физическият живот има известни черти, които го очертават. Също така – духовният живот и умственият живот. Вие сега живеете на физическото поле. Как човек трябва да използва живота си? Правете научни изследвания. Например: вие седите някъде и държите краката си разтворени, или си хванете ръцете една с друга, или ги турите отстрани. Всеки един от вас има нещо, което го е заставило да седи така. Например казваме, че човек трябва да постъпва добре. Като седне човек как трябва да седи? Човек може да разправя на другите хора как трябва да седят, а той сам не знае как трябва да седи. Вие във вашата стая как седите? Защото както мислиш, както чувстваш и както постъпваш, така се строи лицето и тялото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите ръката на меката част на ухото му или хванете с пръст върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнеш някой човек, той ти направи впечатление. Има някои хора, които ти правят впечатление със своите уши. И веднага ушите му ти дават известно настроение. У някой човек ще ти обърне внимание неговият нос, у друг – веждите, у трети – строежът на неговите уста, у друг – ръцете му или цялата негова стойка както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременните хора страдаме, понеже ред поколения не са живели и мислили както трябва. Не че не са искали да живеят добре, но са живели както те са разбирали.



Някой казва: аз зная как да мисля. (Учителя посочи рисунката.) Това изкуство ли е? Най-първо – тази уста не е естествена. Този човек има притиснати чувства. Той е сприхав човек. Най-първо – у човека с тази уста има нещо, което липсва в симпатичната му нервна система*. Чувствата му не са развити добре. Волята му може да е развита добре. Друг някой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне някой товар, но няма сила в мускулите си. Този товар е 50-60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещаваш да направиш нещо. Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти. Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще удари отпечатък върху строежа на главата ти. Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш. Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш. Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят. Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен. Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човек почернява. И казва: защо аз да не бъда такъв?

Правата мисъл има отношение към здравето. Ти не можеш да бъдеш човек с хубаво разположение, не може да ти върви в живота, ако нямаш права мисъл. Щастието почива върху правата мисъл. Някои хора искат да бъдат щастливи. Могат да бъдат, но ако са работили. Астрологически и хиромантически*, щом сте работили правилно, на дланта на ръката се образува Сатурновата линия. Някои я имат, а някои – не. Който я няма, трябва да се впрегне да работи. Ако отидеш в училище, трябва да учиш. Никой няма да ти помага. И материално няма да ти помогне. Трябва да работиш. И ако не работиш така ще останеш. Някой казва: да съм късметлия. Как се добива късметът? Да допуснем, че някой от вас изучава френски. За да бъдеш късметлия, трябва да знаеш как да говориш един език. Не само да имаш дикция на езика. Да кажем, че вие отидете някъде и трябва да кажеш думата „моля“. Искате нещо. Как ще започнете? – Грубо, със силен акцент, или тихо? Кое е правилното сега? Човек трябва да е господар на всички подбуждения, които се явяват. За да бъде човек господар, той трябва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупват в неговия ум и той трябва да прави избор. Аз съм наблюдавал, (когато) край едно дете минават хора. Те го сграбчат и го целунат. Някой го целуне на дясната страна, някой – на лявата, някой – по брадата, някой – по челото, някой – по очите, някой път – (по) ръчичката или крачката. Онази сестра, която целува ръцете, аз зная вече какво тя желае. Или ако целува тя краката, или едната страна, или очите, или челото – аз зная. Тя, без да знае, изказва едно желание, което е скрито в нея. Ако дойде един човек и ти целуне слепите очи, какво иска той от тебе? Или да допуснем, че се занимава с палеца ти, гледа го и ти казва: много добър палец имаш. Или гледа показалеца ти. Като погледнеш ръката на един човек ще видиш дали той е религиозен или не, дали е умен или не, как той се проявява. Понеже се намериха много учени хора, които познават характера по ръцете, светските хора почнаха да носят ръкавици, туриха на мода ръкавиците, за да не изучават ръцете им. И понеже се намериха много физиогномисти да изучават характера по физиономията, жените почнаха да турят була както туркините. Българинът, от дълго време, ако не иска да знаят как той мисли – туря си калпака ниско, за да не виждат какво има под него. Като отидеш в онзи свят, като влезеш там, като те погледнат – ще те изучат. Човек там представлява предметно учение. Не може да (го) избегне. Ще ти гледат задната част на главата, ръцете, краката – навсякъде. Ти представляваш предметно учение. Когато отивате на планината защо я разглеждате? Планинският терен някъде те интересува повече, а някъде – по-малко. Интересува те, защото в този терен има вложена някаква мисъл. Онези, които са строили планините, са имали известни мисли. И ти, като погледнеш планината, искаш да откриеш какъв е бил замисълът на онези, които са строили тази планина.



Та казвам: при сегашните условия на живота на вас ви трябва да изучавате най-първо себе си. Има една страна, която е приятна. Има неща атавистични, които трябва да отпаднат от вас. Както отпадат черупките на орехите, та остава същинският орех. Ако човек е минал през големи страдания (и) терзания, образуват се на челото му неправилни черти. И на лицето му се образуват черти. И такъв човек, който не знае да контролира своите мисли, мислите му могат да се изсекат (както) и там, дето (като) са изсечени горите – образуват се трапища и пороища. А хубавите мисли, желания и чувства са сили, които пазят човека от външни нападения в природата. В природата има една страна, която е разположена към човека. Ти не си разположен. Това неразположение не го създаваш ти. То съществува вече в природата. Когато ще се развали времето, най-първо има едно електрическо течение. То иде винаги от полюсите. Имате едно магнетическо течение, което иде от екватора. И когато се срещнат тези две течения – едното топло, а другото студено – образуват се дъждовните капки. Щом има това течение вие ще почнете да усещате студ (и) неразположение. Когато попаднете в тези електрически течения, стават свивания на тялото (ви). Електричеството винаги изстудява човека. За някого казват, че е хладнокръвен – той има повече електричество. Онези хора – на чувствата, имат повече магнетизъм. А пък онези хора – на мисълта, имат повече електричество. Но отчасти е вярно това. В онази, правата мисъл, електричеството и магнетизмът са правилно разпределени. Понеже мисълта не може да се изяви правилно, ако няма едно магнетично поле. Например ти искаш да покажеш своята религиозност към Бога, но трябва да имаш поле. Къде ще проявиш своята религиозност? Искаш да бъдеш духовен. В какво ще проявиш своята духовност? Искаш да проявиш своя умствен живот. Съвременните хора са натрупани с един мисловен свят – неорганизиран, с един духовен свят – неорганизиран, и с един физически свят – неорганизиран. Тепърва има човек да организира физическия свят. Колко противоречия има във физическия свят? Той трябва да се организира. И духовният свят, и умственият свят на човека не са организирани, но сега се организират. Та казвам: трябва да работите, за да организирате света. Някой път направете опит. Когато дойдете тук, на събрание, направете следния опит: концентрирайте се така, че нищо друго да не мислите. Кой е влязъл в салона – да не те интересува. Така да си погълнат в мисълта си, за да мислиш за нещо много отвлечено. А пък сега често нищо не е останало в главата на някого от това, което съм говорил, защото той се е интересувал каква е шапката на някой човек, който влиза. Той това е запомнил. От всяка беседа ще занесете нещо.



В онзи свят разумните хора се ориентират веднага. Щом дойдат силни хора, те си намират мястото. Най-силните хора вземат първото място. После намалява постепенно силата на тези, които заемат по-задните места. И най-слабият заема последното място. И в духовно отношение най-добрите завземат първото място, а всички други се нареждат след него според степента на доброто. И в умствения свят е същият закон. Някои от вас сте много нервни (и) нетърпеливи. Но можете да се самовъзпитавате. Вземете една книга и молив и пишете няколко линии. Ако пишете така – това е лошо писане. Каквото пишеш тук, на земята, някой път възвишените същества ще надникнат да видят какво пишеш. Да кажем, че на някой ваш приятел пишете така „М илий“. Буквата „М“ в тази дума хубаво ли е писана? – Първият й връх е по-висок. Този, който е писал тази дума, казва: „На първо място съм аз, а ти си последен.“ Ако си готов да вземеш последното място, ще му бъдеш приятел. Но ако не се съобразиш с това – да не стъпваш в къщата му. Когато този човек пише думата „ Милий" и пише първия връх на буквата „ М“ по-висок, той даже не съзнава това, но се изявяват най-скритите чувства в него. Графолозите* са намерили това. Друг пише така: отгоре започва тънко, а отдолу го надебелява. Значи – започва го много добре, по братски, а долу го свършва по физически. Един шофьор може да ти каже: накрая ще се пазарим. Но после, накрая, ще ти тури двойна сметка, защото бензинът бил скъп и пр.

Сега трябва да се изучава животът. Някой път седиш и почваш да критикуваш хората. Най-първо започни със себе си. Не да се критикуваш, но да видиш в себе си онези черти, които не са естествени. Всяка черта, която не е естествена, донася на човека тревога.

Някой път аз като говоря казвам, че Господ е в нас и във всичко. И как е възможно това същество, съвършеното, което е създало света, да пребъдва във нас и в Неговото присъствие ние да правим най-големите глупости? Двама души религиозни се скарват. Често е ставало спор. Караницата не е нещо лошо. Горе, в духовния свят, не знаят какво нещо е караница. Там няма караница. Тя е само тук, на земята. В духовния свят и да искаш да се скараш с някого не можеш. Всички хора там са доволни. Ако искаш да ти направят услуга там 10-20 души ще се явят да ти услужат. И ще ти услужат по всички правила. И кому ще се сърдиш? И ще ти направят услугата по всички правила, та да не можеш да се сърдиш никому. Та сръднята е тук. Тук, в салона, столовете много са сгъстени. Най-малко трябва да има половин метър разстояние от стол до стол и затова не могат да стоят мирно и мърдат столовете. Та казвам: трябва самообладание. Седнете на стола без да се мърдате. Някой път си тури мисълта: 5 минути да не се мръднеш. Или накарай някой да ти пее, но който не знае да пее и да ти кряска, а пък ти слушай преспокойно и да не се възбуждаш. Мисли, че той е гениален певец и (да) го изслушаш с търпение. Когато ти дойде тягост, неразположение – отстрани ги. Когато обичаме един човек, макар и лошо да пее, ние му харесваме пеенето. Но когато не го обичаме, макар и хубаво да пее, не го харесваме. Любовта поглъща ония, несъответните, грубите вълни. Като отиде пеенето ви горе, в невидимия свят, съществата горе веднага го поправят и го повръщат назад. Даже и най-лошото пеене – изпратете го горе. И като стигне горе, те ще го поправят и ще го върнат. Макар и твоето пеене да не е било по правилата на музиката, те го поправят да стане по правилата и го пращат. Вие казвате сега: когато се научим да пеем, тогава ще пеем. Е, как ще се научи човек да пее? -Ти си религиозен и някой път си неразположен. Започни да пееш така: колко съм днес аз, религиозният, неразположен. Изгорил си яденето, попей си за изгореното ядене така: изгоря ми яденето днес, или пей така: пресолих яденето днес. Хлябът е прегорял. Попей за прегорелия хляб. Вие погледнете хляба, почвате да се тюхкате и казвате: защо го прегорих? Кога прегорява хлябът? – Щом си прегорил хляба, значи ти си бил невнимателен и не знаеш как да манипулираш с огъня. Онзи, вещият, който пече хляб, още като погледне пещта и огъня, ще знае дали ще прегори хляба или не.

В сегашния живот, понеже не мислим правилно, влизаме в стълкновение (и) в смущение. Смущават ни малките неща, от които малките деца се смущават. Някой казва: защо съм беден? Ще му отговоря така: защото не си богат. Някой пита: защо съм богат? Защото не си беден. Ти си богат или защото ти си разумен човек или (защото) ред поколения преди тебе са били умни хора. Питаш: защо съм сиромах? Защото не си от умните хора. Защото не си се съобразил със законите не си от умните хора, не мислиш правилно. Не сте използвали разумно условията, през които минавате. Много пари са минали през вас но вие сте мислили, че всякога ще бъдете богати. Не. Пчелите берат мед, когато цветята цъфтят. После, когато цветята прецъфтят, и да искат – не могат да берат. Когато имаш добри условия за учене – тогава работи, учи. Щом се изменят тези условия какво ще учиш? Та казвам: колко неща има, които ви интересуват? Аз бих желал да ми кажете някои от вашите съществени желания. Може ли да ми каже някой от вас едно съществено желание? Някои казват: искам да стана богат. Аз да ви кажа по кой начин можете да станете богати. Някои искате да станете богати но по пътищата, по които искате да станете богати, не можете да станете. Някои от вас имате чувствителност и се учите да работите с лескова пръчка. Можете да познаете къде има скрито злато както сега намирате водите. Така ще намерите златото. Това е за онези, които искат само богатство. Някои искате да станете религиозни. Но за религиозността трябва да изучаваш духовната любов. За да бъдеш религиозен горе на главата, в средата тя трябва да бъде изпъкнала. Ако има там трапчинка или, ако е равна главата ти там – тогава не си толкова религиозен. Първият чертеж показва човек нерелигиозен.



У религиозния човек главата е както във втория чертеж. Онзи, който е религиозен, има обхода. Някой човек, който е религиозен, като се срещне с някого – има обхода, никога няма да се отнася грубо. Религиозното чувство на всички хора, които се отнасят грубо, е слабо.

Религиозното чувство предава една хубава черта на характера. Някои котки обичат да крадат. Като влезе вкъщи – задигне нещо. Аз казвам: в реда на нещата е. Не е виновата тя. Аз съм оставил яденето и тя си взема. Не съм затворил работите. После пущам пак котката, но затварям всичко. Тя се мъчи да отвори но не може. Ако може да отвори яденето, няма да ме пита. Но щом не може, тя ще дойде при мене, ще примече и ще каже: „Не можах да отворя.“ Най-първо тя като дойде аз хвърля нещо, тя изведнъж взима и бяга. След като ме е посещавала 4-5 месеца аз като хвърля яденето, тя ще ме погледне и ще ме попита: „3а мене ли го даваш?“ И ако кажа, че е за нея, тогава ще го вземе. Поглежда ме в лицето. Възпитана котка е вече. Тя казва: „Искам да бъда като тебе.“ Тези трептения влизат в нея и събуждат в нея нещо човешко. Но тя, като отиде при други хора, пак проявява старите си навици. Като влезеш в една къща – по котките ще познаеш какви са хората. Ние се влияем от външния свят. В политическо отношение някои са англофили, а някои – германофили. Първите искат Англия да победи, а вторите – Германия. Не е въпрос за Англия и Германия. В света съществува право. Кой професор трябва да се проявява? Онзи професор, който знае най-много и знае да преподава най-добре. Кои хора трябва да дойдат в света да работят? Разумните и силните хора. Кои трябва да дойдат? Здравите. Болните хора – в болницата. Някои от вас са станали учени. Но не сте. Така, както ви говоря виждам, че много работи не ги прилагате. Някой път аз се занимавам: като видя някой камък – интересува ме неговия строеж. Като видя един човек – интересува ме неговият строеж. Виждам, че дедите на някой човек преди 4-5 поколения са живели много добре, но след това условията са се изменили. И виждам това в лицето му. Цялата му история виждам. И същевременно виждам по лицето му какво има човек от себе си, кое трябва да развива. Най-първото нещо – аз трябва да бъда справедлив спрямо себе си. Да не подтисна своите мисли, своите чувства и своя подтик да направя нещо, да не отлагам нещата. Някой казва за един човек, че той бил нервен. Нервните хора харчат безразборно своята енергия. Ти си нервен и с това ти правиш на себе си пакости. Ще се въздържаш. Един ден тази енергия ще ти трябва. Не е лошо, че си нервен. Ако няма нерви, още по-лошо. Ти си станал неврастеник. Много добре. По нервите минава всичката енергия. Тогава как става научно пестенето на енергията? Никога не туряй в ума си две противоречиви мисли. Никога не туряй в сърцето си две противоречиви желания. И никога не туряй във волята си две противоречиви действия. Сега аз, като говоря, някой може да каже: „Ние от кои сме?“ Вие носите своята съдба в себе си. Когато четете един роман или една научна книга, някой даже запомня на коя страница какво е писано, а пък друг е чел и не знае на коя страница е писана една важна мисъл. Някой чел Библията и знае Евангелието. Знае в кой стих, в коя глава, какво е писано. Да допуснем, че знаете в коя глава е казано: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Един го чете и го знае, а пък друг го чете и иска да го приложи: иска да влезе в този Път, в тази Истина, в този Живот.



Да допуснем, че вие знаете де седи някой тон. Това е сол. Той е на втората линия. На третата линия е си. На първата линия е ми. До е тон, който се явява всякога, когато започваш

една работа, когато излизаш от едно състояние, в което дълго време си бил ограничен. Дойде, когато излизаш от това състояние – разрешил си въпроса. По музиката до е път, по който можеш да излезеш от противоречията. В първата октава ти можеш да излезеш от противоречията на физическия свят. При втората октава излизаш от противоречията на духовния свят. В третата октава – от противоречията на умствения свят. При четвъртата октава ти излизаш от противоречията на причинния свят. До е изходен пункт. И ако не можеш да го вземеш правилно, няма да можеш да разрешиш въпроса. Имаш известна мъчнотия, не можеш да я разрешиш правилно. Не можеш да излезеш от нея, ако не изпееш до правилно. (Учителя пее до.) Правилно ли е това до ?

Ти не можеш да вървиш правилно, ако не вземеш правилно ре. Каквато работа започнеш – ще имаш мъчнотии. Ако не вземеш ми правилно – няма да имаш форма и начин как да постъпиш правилно. Тези неща са отвлечени. Като влезете в Божествения свят вие трябва да разбирате музиката и тоновете като методи, за да можете да наредите хармонично вашия живот. Когато имаш една мъчнотия – ще пееш до. Ще изпееш тия думи: „До е освобождение.“ То те освобождава. Ти седиш и си неразположен. Попей си. Умствено можеш да пееш. Някой път можеш да пееш умствено, мислено. Някой път сърцето ти може да пее, а някой път волята ти може да пее. Някой път се потруди да пееш на физическото поле. Толкоз време сте слушали за музиката. Ако не можеш да приложиш музиката като начин за разрешение на мъчнотиите, тогава какъв смисъл има тя за тебе? И когато човек пее, трябва да пее за себе си. Имаш да учиш един мъчен предмет. Попей така: „Днес имам да уча един мъчен предмет. Не зная дали ще го науча. Може би ще сполуча, но кой знае какво Учителя ще каже.“ А може да пееш и така: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда добър. Аз искам да бъда, аз искам да бъда, да бъда добър.“ Всеки ден човек трябва да бъде по-добър от вчера. И ти, като ставаш по-добър, ти с това даваш инициатива и подтик на другите и те да бъдат добри. Така ги подтикваме. Можеш да ги подбуждаш към добрия път или към лошия. Всички хора трябва да бъдете подбудителни причини за добро и за себе си, и за другите. Някой път казвате, че не можете да пеете. И тогава и друг някой не може да пее. Някой път ще изпеете някое малко пасажче като следното: „Аз искам да бъда добър, аз искам да бъда умен, искам да свържа доброто със своята мисъл.“ Трябва да правиш упражнения, хиляди упражнения, докато си доволен от това, което правиш. Бих ви дал правила като срещнете някой човек – как да го гледате. Имаш право да погледнеш човека. Но ако ти държиш по-дълго време погледа си върху лицето му, това не е правилно. Ще го погледнеш известно време и ще отстраниш погледа си. Като го погледнеш, той да усети, че ти имаш всичкото добро разположение към него и виждаш най-хубавото, което той има. Като срещнеш някой човек – да видиш най-доброто в него. И като видиш най-доброто в него – ти спомагаш на доброто в него и ти правиш добро и на себе си. Ако виждаш в него най-лошото това, което виждаш, то ще се отрази и върху тебе. Аз не съм да се крият погрешките, но ако един скъпоценен камък е окалян, това не намалява цената му. Ако пък е позлатен камък, то той след време ще изгуби своята цена. Когато срещнеш някой човек – да мислиш добре за него. Това значи, че той е скъпоценен камък макар и да е окалян. Да си кажеш за него така: „Това, което отвън се вижда зная, че е привидно. Но в тебе има нещо добро.“ А пък някой път срещнете някого и му виждате погрешките.

Знаете ли колко е мъчно да се говори на един език? И не всички хора са еднакво велики. Някои са много даровити. Някои тепърва трябва да учите езици. Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване. И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана. Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана. Ла е, когато един свят започне да се организира. Плодовете зреят в трептенията на ла. А цветята цъфтят под трептенията на сол. Когато нещо добива своето съдържание, това става под трептенията на фа. А когато търсят място къде да си построят къща – това е ми. А пък път, условията – това е ре. От чисто музикално гледище аз искам да разгледам нещата и разглеждам музикално ще сполуча ли или не. И виждам къде е мъчнотията – дали при фа, при сол, при ла, при си и пр. Ако вземеш си правилно – ти имаш тапия. За да имаш право в света, трябва да знаеш да пееш си. Думата „сито“ на български е, с което се сее брашно. Значи, след като си изпял всичките ноти, идваш до си. Ако можеш да вземеш правилно всички тонове, ти си господар навсякъде. При правилно взето до, ти си господар над ограниченията. При правилно взето ре – имаш добри условия на живота си. При ми високо – каквото правиш, правилно го правиш. Фа е съдържанието. Градинар си. В градината фа е водата. Без тази вода ти не можеш да бъдеш градинар. Ти си поет. Без перо и без мастило какво ще напишеш? Един поет, според мене, е градинар. Като вземе перото и мастилото – пише.

Вие сега влизате в един свят. Приготовлявайте се. Ще влезете в едно училище. Ако не разбираш това, което ти преподават, как ще разбереш онази, по-висока наука, която ще ви преподават после? Ще отидете в онзи свят и там всички са най-учени и са на работа. Ако ти не си готов, какво ще правиш в онзи свят? Там има учение и работа. Там няма празно време за речено-казано. Там всяка минута ще работиш. Ако се съберете двама души и говорите за някого лошо, там ще ви кажат в онзи свят: „Това може долу на земята, но тук не може.“ Пък ако искаш нещо по-възвишено, ако имаш някоя идея още по-висока, ще те пратят в съответните по-горни светове. Някой от вас казва: „Дотегна ми, искам да отида в другия свят.“ Ти ще отидеш в другия свят, но ще седиш в салона на университета дълго време, докато те приемат. Ще седиш дълго време и ще чакаш благоволение. И дали ще те приемат или не – то е въпрос. Че ще отидеш – ще отидеш, но дали ще те приемат – то е въпрос. Вие сте дошли в един свят, дето трябва да учите и никакво манкиране не се допуска. Майката е учила едно дете да бъде честно, да обича. Майката е ходила някъде и в нейно отсъствие детето бутало ябълките и е взело от тях. Като се върне майка му, детето гледа смирено надолу. Майка му го пита: „Бутал ли си нещо?“ Ако е бутало ябълките, то те са вече напечатани по лицето му, по тялото му. И ако бяхте ясновидец щяхте да видите, че цялото му тяло е покрито с ябълки – ябълка до ябълка.

Та казвам: всяка една хубава мисъл, която печелим, е едно богатство. Всеки ден трябва да печелите по една мисъл. Тя е богатство. Ако всеки ден можете да спечелите една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка – тогава много нещо сте придобили. Инак нищо не сте придобили и не разбирате. Ние разправяме как едно време са живели пророците. Много добре са живели те. Пророците всеки ден са печелили по една хубава мисъл. Та всеки от вас трябва да спечелва всеки ден по една хубава мисъл. Сега се ражда въпрос. Вий казвате: толкова години ние се стремим. Да кажем, че имате кофа от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет. Някой път може да направите нещо с кофата от 1 килограм, но някога е потребна кофа с 10 килограма. С един килограм нищо не можете да направите. И в сегашния живот се изискват много повече знания, отколкото в живота на миналото.

Всеки ден Бог ни дава известно благо, което трябва да използваме. Като влезе(м) в другия свят, като постъпим в Божественото училище, ще видим какво ни липсва. Знанието, което придобиваме, ще послужи за добиване на бъдещо знание, което ще придобиете. Силата седи в знанието. Вземете един богат човек. Сиромахът казва: „Да помогнем на някого, да съберем 10-15 лева.“ Богатият слуша и изведнъж разрешава. Той разполага с всички средства и веднага може да разреши този въпрос. Нуждаеш се от жито за сеене. Хамбарите на богатия са пълни и веднага ти даде 10-20 кила. Онзи, бедният, има всичкото добро желание, но има само 2-3 кила. Всички трябва да бъдете не в този смисъл богати, но това богатство, което Бог ви дава, няма да го турите в хамбара си, но всяка една добродетел трябва да се разработва. Някои от вас имате хубави гласове. По колко часа пеете на ден? Много малко пеете. И казвате някой път: в следващото прераждане.

Някои са способни на езици. Гледам някои говорят на френски, английски и пр. Но те говорят на английски или френски, когато искат да скрият нещо от другите. Не. Когато искаш да кажеш най-хубавото, тогава говори английски или френски, а не когато искаш да скриеш нещо. Когато искаш да похвалиш някой човек, кажи го на английски или на френски ако той не разбира тези езици. А вие ще кажете на френски заради недостатъците му. А пък вие кажете на френски някому най-хубавото за едно лице, което не разбира този език. А пък вие ще кажете за него на френски, че е шашав*.

Аз говорих много. Ще ме държат отговорен за енергията. Важното е следното: всеки ден придобивайте по една основна мисъл, по едно основно желание, по една основна постъпка. Годината има 365 дни. За една година добийте 365 мисли, 365 желания, 365 постъпки. Ако това не можете да го направите – тогава 52 мисли, 52 желания, 52 постъпки. Ако и това не можете – тогава 12 мисли, 12 желания, 12 постъпки. Ако и това не можете – поне на годината една мисъл, едно желание, една постъпка.

Отче наш.

Това, което ви говоря, се отнася частно само до вас. То не е метод общ за всички. Това е метод за самоусъвършенстване.

1 лекция на Общия Окултен клас.

25 септември 1940 г., сряда, 5.00 – 6.30 сутринта.

Небето чисто, звездно. Времето тихо и топло.

Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder