НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите Божествени подтици

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Трите Божествени подтици

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, всички, аз, сега, свят, хора, път, бъде, казва, кой, вий, стане, мисли, може, казвам, право, имаш, работи ,

Общ Окултен клас , София, 21 Август 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч сутринта

(Небето чисто, синьо. Времето тихо и прохладно.)

„Добрата молитва“

„Мислѝ, право мислѝ“

„В начало бе Словото“

Някой път в човешкия живот има много проявления, които спадат към общата норма. Някой е един тих човек, кротък като божа кравица, но като се разгневи този човек, този тихия човек, ще го видиш такъв, какъвто не е. Докато е тих човек, всички функции в него са под контрола на неговата воля, а пък като се разгневи, друго нещо го контролира. Кой от вас не се е разгневил, кой от вас не е кряскал? Мислите ли, че вий учите нещо като плачете? Като се гневите като дете, какво учите майките си? Някой път се смее човек няколко дена. Значи и смехът не е под контрол на неговата воля, а пък някой път човек стане много сериозен. Кое положение е естествено: да се смее ли или да бъде тих?

Има някои хора, у които се събуждат чувства на вярата и те вярват във всичко. Някой мисли, че нищо не може да се направи, а пък някой вярва, че всичко може да се направи. Хубаво, той мисли, че може да носи на гърба си цялата Земя. Като се кажат тези думи, разбирам съвсем друго. Той да тури 100 килограма на гърба си, за да види дали може да ги носи. Един глобус всеки може да носи на гърба си. Малката земя всеки може да я носи. Ама една Земя, която е голяма колкото Земята, но е толкоз суха, че едвам тежи 100 грама – кое дете няма да я носи? Тя седи във въздуха сама, като някое балонче.

Та казвам: Вий всички мислите, че сте в едно естествено положение. Малко хора ще намерите, които се намират в естествено положение. Ти казваш: „Аз мога да мисля.“ Малко хора има, които могат да мислят. Ако биете някого, нали ще плаче? Казват: „Въздържайте се.“ Колко души има, които, като ги турите на земята и почнете да ги биете, няма да плачат, няма да чувствуват? Ако излезе душата му от тялото му, тогава тялото му може да биете колкото искате. Обаче, щом душата е в тялото, този човек чувствува.

Та казвам: Първото нещо, което хората в сегашните си състояния трябва да знаят, то е да мислят. Не само да мисли човек, но той трябва и правилно да чувствува и правилно да постъпва. Тогава трябва да знаем коя е правилната мисъл, кои са правилните чувства и кои са правилните постъпки. Имате едно малко дете. Едвам майка му го е нахранила, и вие вземете да го храните. Вий мислите, че майка му не го е хранила и ако дойдат 10 души един след друг да хранят това дете, това хранене на място ли е? Всички вие, които сте били майки, колко пъти сте хранили децата на ден? Някой път идете и наблюдавайте лястовичките или другите птички, когато имат малки, да видите по колко пъти денем ги хранят баща им и майка им. Вечерно време, когато си легнат всички, майките не ги хранят. А пък майката при хората вечерно пак ги хранят. Не че иска, но за да не плаче детето, тури му в устата нещо. Но това не е естествено положение.

После, съм забелязал следното. Хора, като се съберат на едно място, почват да се надприказват. Това го има между всичките: и между учените хора, и между простите. Простият минава за прост, но някой път му дойде на ум нещо и стане много учен. Простият, като чуе малко, той мисли, че знае. Той чул нещо от хората и мисли, че го знае. Чул от хората, че има онзи свят и мисли, че има онзи свят. Той не е ходил на онзи свят. Той видял на кино как разпъват Христа и казва: „Видях как Го разпънаха.“ Той Го видял на филм. Че, това е едно заблуждение, че е видял Христа. Човек с такива работи не трябва да се занимава. Ако всички хора трябва да ги разпъват като Христа, какво трябва да стане? Всякога, когато хората искат да се очистят от земята, като те считат, че ти им си ненужен и им препятствуваш, тогава почни да правиш това, което те не искат. Това не е в техния интерес и те ще те разпънат. А пък ако искаш да живееш между тях, трябва да бъдеш много богат и трябва да имаш какво да раздаваш. Когато един извор пресъхне, хората съжаляват, а пък когато протече, те се радват. Евреите разпънаха Христа и другите народи Го повикаха при тях. Като разпънаха евреите Христа, какво стана с тях? Евреите и до днес ги разпъват.

Вий ще кажете: „Защо стават така работите?“ Питам: В сегашната война, когато убиват някого, убиват на общо основание, когото и да е. Едно време убиваха само тия, които воюваха – войниците на фронта, а пък сега убиват и другите: и жени, и деца – и войници, и невойници. Като дойде някоя бомба, хвърлена някъде, тя засяга всичко. Питам: Какъв ред ще турите сега в света? Кой ще каже на тези народи да не се бият? Всички се бият. Два народа, които се бият, си опитват търпението кой ще бъде по-силен да издържи и кой има по-силно оръжие.

Кой сега ще ви забрани да мислите и да чувствувате, както искате? Сега, например, всички искате да бъдете свободни. Представете си, че всички почнете да говорите. Кой ще ви слуша? Ако всинца говорите, ще ви стане неприятно. Ако пък всички мълчите половин час, пак ще ви стане неприятно. Сега, кое е по-хубаво: да говорят ли хората или да мълчат?

Вие говорите постоянно. (Учителят прави няколко вдишки, след това казва : Колко пъти човек говори в минута? (Загатва за вдишките.) Най-малко в минутата всеки един от вас по десетина пъти ще си каже думата. Че, това е говорене. (Вдишването и издишването.) И човешката мисъл седи всякога будна. Вий слушали ли сте човешката мисъл като говори? Без да се мърда човек, говори. Има един друг говор. Вий слушате сега само този, обикновения говор. Когато някой каже, че е силен, светските хора са умни и казват: „Я се съблечи, пехливанино, намажи се и излез сега.“ Един завали едного, вторий, третий, но дойде някой, повали го на земята и стане пръв.

Та, положението ще заприлича на следното. В един дом купили яйца за Великден. Детето искало да разбере кое яйце е по-кораво. Баща му бил купил цяла кошница с яйца за Великден. Детето отива и счупва яйцата едно след друго. И остават само две яйца. Той ги ударва едно в друго и счупил на едното яйце острия връх, а с последното яйце ударил първото и му ударил задницата. На едното се счупил гърбът, а на другото – главата. Защо това дете счупило яйцата? За да намери борец. Майката го питала: „Намери ли го?“ То казало: „Не съм го намерил, но като снесат кокошките, пак ще ги изпитам.“ Сега, кой от вас не е чупил яйца?

Първото нещо е: трябва да се научите да имате самоуважение и уважение един към друг. Всеки човек трябва да се самоуважава, да знае правата си. Той няма право да говори всякога. Всеки има право да говори. В съвременните светски хора, в някои събрания, всеки има право да говори 5 минути, а пък някой си позволява 10 минути. Двеста души по 5 минути правят 1000 минути. Те колко часа правят? Повече от 16 часа. Питам: Ако 10 часа трябва да говорят 200 души, колко души от вас бихте изтърпели това говорене? И после, който говори, няма да каже нищо ново. Някой излиза и казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Излиза един и казва: „Аз съм пътя, истината и животът.“ Друг излиза и казва същите думи. Каква нужда имаш сега 200 души да повтарят това? Че, кой не е пътят, истината и животът за себе си? Кой досега е станал път, истина и живот за другите?

Или пък ще стане някой и ще почне да свири. Има някои, които казват, че духът ги е накарал. Тези духове са много глупави: не знаят да свирят. Нека да свири така, щото всеки да слуша, а не да скърца. Ако някой каже някоя философия, не искам да слушам глупости. Например някой казва: „Трябва да живеем добре, трябва да живеем добре.“ Безпредметно е това. Кой не е живял досега добре? Кой е добрият живот? Добрият живот е този, който държи тялото, храносмилателната система, гърдите, главата в изправно положение. Щом стомахът му не е здрав, щом дробовете му не са здрави, щом главата му не е здрава, това не е добър живот. Кой е умен в света? Казват: „Да бъде умен човек.“ Човек е умен, когато неговата мисъл има цена и е като скъпоценен камък. Навсякъде тази мисъл има цена.

Каква е целта на учениците, които се събират в едно училище? Не да показват своето знание, а да се учат, за да придобият нещо. Най-първо трябва да се научите да контролираш своите мисли и да избираш най-хубавите мисли, защото ако не избираш най-хубавите мисли, ти ще направиш само пакост на себе си. Тогава ще заприличаш на хора, които събират камъни, греди и като не ги турят в някой градеж, те ще станат препятствие в двора му.

Да допуснем сега, че вий искате да имате овци, говеда и прочее. Ако имате 200 овце или говеда, мислите ли, че вашият двор ще бъде чист? Вий служили ли сте на 200 говеда? Сутринта като станете, онзи, който не е служил, нека да се поопита да служи, за да види какво нещо е служенето на говедата. Говедарските работи са хубави отвън. Няма какво да се внасят говедарски работи. Та, мислите ли, че ако има един прост говедар и един учен говедар, мислите ли, че ученият говедар ще научи говедата на нещо хубаво? И прост да е, и учен да е, говедата ще останат все същите. Разликата ще бъде само в това: ученият ще има само едно говедо, а пък простият ще има 100 говеда. Ако има едно говедо един човек, той е учен; а ако има 100 говеда, той е прост. А пък сега, който има 100 говеда, минава за умен, а пък който има само едно говедо, минава за много прост. Онзи, който има 100 говеда, ще има по-големи приходи, а пък едното говедо дава по-малко приходи. Като имаш 100 крави, колко мляко ще издоиш? Някой, който говори много, минава за много учен, а пък, който говори малко, минава за прост.

Аз съм наблюдавал религиозни хора. Идва някой човек. Отива религиозният при него и му казва: „Ти трябва да се кръстиш.“ Този човек отива при други религиозни и те му казват: „Ти като православен, си кръстен, но това кръщение не важи. Ти, като възрастен сега, трябва да се кръстиш.“ И ще се намери един Иоан Кръстител и ще го кръсти. Идва трети религиозен при него и му казва: „И второто ти кръщение не важи.“ Като стане съботянин, пак ще го кръщават. Та кой, като се е родил, не го е кръщавала майка му? По два пътя на ден го е кръщавала. Някои майки кръщават детето сутрин и вечер. То е обикновено кръщение. Кръщението е само в онзи, разумния живот. Като дойде човек да живее по Бога.

Бог, Който ни е създал, изисква от нас да мислим добре, а пък мисленето е в изпълнението Волята Божия. Най-първо човек трябва да бъде в съгласие със себе си. Аз разбирам добрите хора така. Те трябва да бъдат красиви, те трябва да бъдат стройни. Не трябва да бъдат прегърбени, не трябва да имат никакви болести, никакъв ревматизъм, никакъв ишиас, никакво главоболие, умът му трябва да бъде на място, всички думи, които казва, трябва да бъдат силни. Някой от вас казва, че е остарял. А младите минават за глупави. Младите още не са се проявили, а пък старите са се вече проявили. Старият трябва да направи път за младия. Така е Божественото. То ще отвори път, за да мине младият. А пък младият ще отвори и той един нов път за стария.

Единият път е път на любовта, а пък другият път е път на мъдростта. Старият отваря път на младостта, но младият ще мине с майка си пътя на любовта. Ти не можеш да минеш по пътя на любовта, ако майка ти не е с тебе. Ти не можеш да минеш по пътя на мъдростта, ако баща ти не е с тебе. Ти не можеш да минеш по пътя на мъдростта, ако умът ти не е с тебе. И не можеш да минеш по пътя на любовта, ако сърцето ти не е на място. Под думата „сърце“ се разбира следното. То е едно отражение на ония чувства, които има вътре. Има едно духовно сърце в човека, дето се концентрират всички добри чувства в човека. Всички добри чувства, които има човек, минават през това сърце. Те внасят новия живот.

Та казвам: Всички сега трябва да работят. Казвам ви: Трябва да се кооперирате, координирате, защото силата на един човек стои в това. Когато много хора почнат да си помагат и да мислят един за друг, в това седи смисълът. Всички хора се плашат да не ги забравят хората. Защото като ги забравят хората, човек трябва да умре. Та, всички ни е страх от смъртта. Но през този процес на смъртта трябва да се мине. Смъртта е последното нещо, дето се опитва силата на човешкия дух – страхлив ли е човек или не. Няма някой от вас, който да не го е страх от мисълта как ще се мре. Един от най-добрите свещеници казваше: „Не зная как ще умра. Аз съм поп, но ме е страх. Проповядвам на хората за любов към Бога, да не ги е страх от смъртта, но самия мене ме е страх.“ Той си представлява смъртта такава, каквато не е. Смъртта е един свят на безпорядък. Това е като един водовъртеж – като влезеш в него, не знаеш къде ще излезеш. А пък животът е един свят на порядък – като влезеш, знаеш къде ще отидеш. В смъртта няма да намериш градини, къщи, но там ще намериш най-страшните работи. Това е, което плаши хората. Като умреш, няма да намериш един свят светъл, с дървета и други неща, но един свят непроницаем, с тъмнина, и няма да знаеш къде си. И около тебе няма да има никой. Да оставим тези работи, да не отвличаме ума си.

Ние имаме едно предприятие сега, на нас ни трябва един благодетел сега, който и да е, сиромах или богат, който да внесе 100 000 лева от любов за нас. Когото Господ е изпратил, нека да донесе парите. Може да говори каквото иска, но да внесе 100 000 лева. Но не насила. Със сила могат да се извадят парите. Колко души сега от вас могат да внесат 100 000 лева? Но вие ще кажете: „Ще убедим хората.“

Аз ще ви приведа един пример от Рила. Бях забравил да си взема термоса. Тръгваме, всичко сме взели, но сме оставили термоса тук. Да се връщаме назад не може и казвам: „Ще отидем без термос.“ Една сестра ми отслужи с един много шарен термос. Тя искаше да ми отслужи. Аз нямам термос. Аз ѝ казах: „Нека да седи термосът при тебе. Той на теб е толкова потребен, колкото и на мене.“ Тя казва: „Не, за мене си имам.“ Гледам, че няма да има отдолу дюшек, нямаше и кревати. Хайде, една сестра изпраща черга, която тя изтъкала. Тя като се тури на три ката, можеше да стане на дюшек. Аз ѝ казах: „Тази черга Ви трябва тук на планината, тя Ви трябва толкоз, колкото и на мене.“ Тя каза: „Ако не вземеш чергата, тя няма да се благослови.“ Като седнах аз, чергата ще се благослови. Казах: „Ако е за благословение, хубаво.“ Турих я чергата, за да се благослови, но други сестри ми казват: „Онази сестра подарява чергата и тя става Ваша.“ Като се благослови чергата, ще стане моя. Тя чакаше да се благослови чергата, а пък другите сестри казаха да стане моя. Казах: „Аз благодаря за чергата.“ И термоса искат да накарат да стане мой, както и чергата. Не става така. Връщам термоса, връщам и чергата.

Насъбрахме се в хижата при второто езеро. Тая година им дадоха да видят какво нещо е търпение. Отиваме на хижата. Времето е лошо. Събираме се вътре 33 души. Бяха един до други, като риби. Трябва да се спи вътре. Постлахме отдолу с клекове. И аз съм вътре. Запалваме огън. Димът изпълва хижата. Всички плачат, и аз с тях. Но едно нещо научих: щом се оправя времето, димът излиза навън, щом се разваля времето, димът остава вътре. Та, намерих следното: увеличава ли се димът, времето се разваля, изчезва ли димът, времето се поправя. Та, когато не плача, времето се оправя. Когато плача, времето се разваля. Та, седят някои в хижата, обръщат се на едната и на другата страна. Някои са седнали до огъня и цяла нощ, при малко задремване, пада главата надолу. В хижата насъбрани бяха като сардели. Някой път краката им се допират. Няма място отгде да минеш. Някой път трябва да стана 3–4 пъти да разглеждам небето и като минавам, гледам да не стъпча някого. А пък сме забравили и лампа да вземем. Тъмно е в хижата. И като минавам през тях, не искам да стъпя на главите им, нито на краката им, но съм внимателен.

Сега аз привеждам. Седя аз спокойно и наблюдавам дима и казвам: Този дим показва какво е състоянието на хората. Когато живеем по-добре, има по-малко дим. А пък когато не живеем добре, има повече дим. А пък причината на дима е следната. Самата хижа не е направена добре. Тя няма комин, няма огнище както трябва. Има само една дупка и като се запали огънят, димът не излиза. Той казва: „От мене зависи. Ако искам, ще изляза. А ако не искам, няма да изляза.“ Тогаз аз излизам. После гледам, че няма дим вътре. И като вляза, и той влиза заедно с мене. Онези, които бяха тук, ще кажат: „Те там горе на Рила имат Божието благословение.“ Ний гледахме там дима. Казвам: Тук с този дим може да се лекуват хората. Който има слаби гърди, ще се лекува с този дим. Който иска да оздравее, който е малко нервен, всеки ден да го турят при кадежа. Една година като стоиш при кадежа, ще бъдеш малко по-добре. През нощта някои спят, а някои седят. Някои седели цяла нощ и са поддържали огъня. Някои казват: „Цяла нощ седях и кладох огъня.“ И ако другите се ползуват от това кладене, това е добро.

Та, несгодите на живота ний ги създаваме. В света няма по-хубаво състояние от това да бъдеш ученик. В света няма по-хубаво състояние от това да бъдеш слуга, ако разбираш. А пък според порядките, които има в света, ти трябва да бъдеш господар. За да влезете в Невидимия свят трябва да се кара точно по обратния процес. Човек, който е достигнал на Земята до най-голямото положение, станал е генерал по заслуги, като влезе в другия свят, ти ако си генерал, най-първо ще те уволнят. Ще ти снемат този чин. Ако си полковник, пак ще те уволнят. Ако си подполковник, майор, капитан, поручик, подпоручик, фелдфебел, взводен, ефрейтор, ще те уволнят. И като останеш най-после като прост войник, това е най-големият чин, който могат да ти дадат в онзи свят. В оня свят, като си прост войник, ти си вече генерал, понеже ти не се нуждаеш от никого. Докато си генерал на Земята, всички хора ти служат. В този свят, на генералите, всички на тях служат, а пък войниците на онзи свят, понеже са генерали, не на всички служат. Ако ти си в този свят, право е да ти служат. А пък ако си от онзи свят, право е ти да служиш. Докато вий не станете войници, сами да служите на себе си, вие не можете да влезете в онзи свят. Под „онзи свят“ аз разбирам онзи разумния свят, който не влиза в противоречие с никого и в който всички изпълняват Волята Божия. То е вътре в нас. Аз трябва да бъда богат, а не да се нуждая от подаяние оттук-оттам.

И защо съдиха един от еврейските царе – Давида? Престъплението му седеше в това, че той, който имаше с хиляди овци и говеда и като му дойде някой на гости, той не взе от своето стадо, но имаше един беден човек и взе овцата му и направи угощение.

Та, всеки да се ползува от това, което Бог му е дал. Не говорете: „Ний сме бедни хора.“ Всички вий сте много богати, но още не сте разглеждали вашите богатства, не сте разглеждали какво можете да направите. Всички имате едно чувство, всички искате да имате одобрението на хората. Не само това, но искате да имате одобрението на Бога. Ако искаме да имаме одобрението на Бога, трябва да вършим нещо. Как ще има ученикът одобрението на учителя си? Когато той учи всичко това, което учителят преподава и се учи добре. В какво седи доброто учение на ученика? Всяко едно учение, всеки предмет, който човек учи, всякога трябва да допринесе нещо в неговия мозък. Много пъти хората иждивяват своята енергия безпредметно. Аз казвам: Според мене една енергия, на която подбудителната причина не е любовта, не може да ползува. Аз разбирам един вътрешен Божествен подтик у човека. Когато съзнаваш този подтик в себе си, тогаз мисълта, която имаш, е права и енергията, която имаш, да я употребиш правилно. Аз казвам, че енергията, която имаш, правилно се употребява, ако подтикът е светлината, която имаш вътре в тебе – Божествената Мъдрост.

Три подтици има в човека: Любовта е подтик, Мъдростта е подтик и Истината е един вътрешен подтик. Всяко нещо, което не се подтиква от Любовта, Мъдростта и Истината, не е право. Има и други производни: всяко нещо, което не се подтиква от живота, не е право. Животът произтича от Любовта. Всяко нещо, което не се подтиква от светлината и топлината, не е право. Всяко нещо, което не се подтиква от известна сила, не е право. Ти трябва да имаш сила, за да направиш нещо. Ако не можеш да вдигнеш един товар от 100 кг и да го туриш на гърба си, не си силен човек. Ако трябва да дойде друг и да го тури на гърба ти, това показва, че не си силен. Ти, като войник, сам трябва да го туриш на гърба си. И тогава си силен.

Трябва да мислиш право и да слушаш право, и да бъдеш свободен във всички твои действия, да не ограничаваш себе си – в това седи Истината.

Някой път вие се мъчите. Кажете нещо и после сте недоволни. Направите нещо и после сте недоволни. Ако един човек яде и е недоволен, значи не е ял както трябва. Ако е ял както трябва или ако е спал както трябва, той трябва да бъде доволен.

Някои питат: „В онзи свят ще се познаваме ли?“ Че, каква нужда има да се познаваме такива, каквито сме сега? Какво подразбирате под думите „да се познава човек“? Писанието казва: „Това е живот вечен, да познаеш Единаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Който Той е изпратил.“ Като познаеш Бога, ще можеш да имаш достъп до всички Негови блага, които произтичат от Него. Да познаеш Бога значи да познаеш всички Негови прояви. Ако един ученик поиска да познае професора си, той трябва да се домогне до онова благо, което професорът има. Ако професорът е музикант, ученикът трябва да се научи да свири. Ако само теория само иска да учи, то е безпредметно.

Теорията лесно се създава. Теорията не е създала науката, а фактите са я създали. Теорията и хипотезите после са дошли, най-първо имаме грубата реалност в света. Каква теория ще създадеш, преди да си вкусил захарта или горчивото вещество? Като ги вкусиш, ще схванеш какво нещо е сладко и горчиво. Всеки мисли, че е лесна работа да се схване що е сладко и горчиво. И досега учените хора не могат да обяснят на какво се дължи, че някои предмети ти произвеждат приятно действие, а пък други – неприятно. Как ще обясниш какво нещо е сладко или горчиво? Мъчно може да се обясни. Но това, което не можеш да обясниш, ти го знаеш от опит. Не само това, но сладките неща имат едно ухание, а пък горчивите неща имат друго ухание. Горчивите неща разяждат. Те са киселини. А пък сладките работи са като масла, които мажат. Дето има кир, ще туриш горчивото, за да се изчисти. Горчивите работи изчистват петната. Който има петна, да употребява горчивите работи, а пък който има чиста дреха, да употребява сладки работи.

Сега вий всички приличате на едного, който очаква заболелият му чичо да умре, за да му остави наследство. Вий чакате да бъдете щастливи някога. Че, това е крива идея. И чакате, като умре баща ви, да ви остави 200–300 000 лева. Казвате, че той ви ограничавал.

Ученикът, като е седял 8 години в гимназията, трябва да я напусне. Той не си казва думата в гимназията. Когато му каже учителят да излезе на черната дъска, той ще излезе. И като каже на учителя нещо, последният ще му пише бележка.

Сега, никого от вас не сме изваждали на дъската, но хората отвън ще ви изваждат на дъската. Когато бяхме на Рила, братята и сестрите ме гледат и аз чета в очите им, че ми казват: „Вий тази хижа трябва да я направите по-хубава, а сега ни тури върху тези камъни. Да имаше юргани“ и прочее. Аз им казах: „Ще бъде, ще бъде. Хубава хижа ще има, печки ще има.“ Те питаха: „Кога?“ Аз казах: „Ще бъде, ще бъде. Когато дойде Царството Божие на Земята.“ За мене и хубавата, и лошата хижа е едно и също. Каквато и да е хижата, нищо не ми е. Аз в тази хижа седях много по-добре, отколкото в хубавата. То е във вътрешното разположение на човека. Всяко нещо ме подбужда.

Приятелите очакваха, че времето ще бъде хубаво. А пък като отидохме, разрази се една буря, една гръмотевица, заваля дъжд. Някои и в хижата се наквасиха. Дъждът влиза вътре. Търсят ни вътре. Дъждът казва: „Колко сте хубави, като вас хора не съм виждал.“ А пък приятелите казват: „Дано да престане.“ И приятелите питат: „Ще се вдигне ли мъглата?“ Казах им: „Ако мъглата не се вдигне, ний ще се вдигнем.“ И най-после така направихме. Като се вдигнахме, те отидоха нагоре, а пък ний – надолу и се уреди въпросът. Питат ме сега: „Защо е тази мъгла?“ Казвам: „От любов.“ Мъглата дойде да ни види, дефилира около нас, обикаляше около нас и отиде горе да каже: „Долу видяхме тези възлюблени.“ А пък ний слязохме надолу, за да кажем, че мъглата беше много хубава и че димът беше много хубав, и че хижата, и камъните, и клековете бяха много хубави, че всичко беше много хубаво.

Ако има много дим, времето ще се развали. Ако има малко дим, времето ще се оправи. Хубаво е дим да има вкъщи, за да оздравее човек, за да бъде човек здрав. Когато човек е болен, хубаво е димът да е вкъщи. А пък, когато човек е здрав, димът да бъде вън. Та, сега, на вас казвам: Да бъдете доволни от това, което имате.

Братята и сестрите на езерата, въпреки тези условия, само се смееха, всички им беше приятно. Питаха се: „Как е апартамента ти, как е леглото ти?“ Шегуваха се и с къпането. И след това всички утихват и почват да хъркат. Не всички – някой накриво легнал и хърка, а някой стане и казва: „Защо Учителят не направи да не хъркат?“ Гледам, че не му е приятно. Казвам му: „Аз оставям вечерно време да се проявят.“ Даже никому не направих бележка. Сега разправям, че имало хъркане. Щом се събудят, никой не хърка. Щом захърка – отишъл е в онзи свят, слугата му останал и пречиства къщата.

На Земята човек има една трудна задача: той трябва да се справи с всичките несгоди на миналите свои съществувания. В една хижа зависи от нас да се справим с несгодите. Зависи как ще накладем огъня. С всички работи трябва да се справим на Земята – с несгодите. И ще се справим разумно, понеже има един свят, от който трябва да черпим поука.

Когато един велик дух от Невидимия свят дойде, нему му е приятно, той изучава този свят. Той не гледа така, както хората гледат. При всички противоречия им е приятно. Приятно му е да види някои противоречия. Има разлика между неговото разбиране и обикновеното.

Някой път в яденето няма сол. Каква разлика има в това, че яденето е без сол или със сол? То е въпрос до вкуса. Някои хора обичат повече сол, а някои хора обичат по-малко сол. Солта в някои случаи е потребна като закон за равновесие. Ако ти не можеш да владееш мисълта си, трябва да имаш повече сол. А някой път, ако имаш много сол в мисълта си, ти не можеш да се проявиш както трябва, не си свободен.

Та, не харчете Божията енергия напразно. Има закон: За всяка дума, която изговаряш, харчиш известна енергия и ще те питат тази енергия за какво я похарчи. И вие, като ме слушате, харчите известна Божествена енергия. И аз като говоря, и аз харча Божествена енергия. Ако моето говорене и вашето слушане са за да изпълним Волята Божия, тогава е добре. Моето говорене и вашето слушане ще се предадат по въздуха на другите, няма да останат тук и другите ще се завземат и ще ги обработят вашите мисли. Както жетварите поженват една нива, върху вашите мисли има и други да работят. Но ако нашият материал е добър, и тяхната работа ще бъде добра, и те добре ще работят. Но ако нашият материал не е добър и тяхната работа няма да бъде добра.

„Отче наш“

Да благодарим на Бога за благата, които днес ни дава.

6 ч 20 мин

XIX година (1939–1940)
46-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 21 август 1940 г.,
София – Изгрев*.

* Лекцията от 14.VIII.1940 г., сряда, със заглавие „Божествена радост“, е отпечатана в томчето „Божествен и човешки свят“. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, всички, аз, сега, свят, хора, път, бъде, казва, кой, вий, стане, мисли, може, казвам, право, имаш, работи ,

Общ Окултен клас , София, 21 Август 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder