НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Стотникът

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Стотникът

Най-често използвани думи в беседата: човек, свят, всички, има, земя, хора, може, живот, себе, бог, бъде, работа, добре, начин, иска, пример ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 4 Август 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отговори стотникът и рече му: „Кажи само реч и ще оздравее момчето ми“.

Съвременните хора се нуждаят от почивка. Всички несгоди, всички болести в живота на хората се дължат на преуморяване. Благодарение на преумората, на изтощаването, организмът на човека се отклонява от нормалните условия на здравето. Когато боледува, човек губи част от енергията на своя организъм, вследствие на което и да иска да работи, не може, трябва да си почине. Понякога човек се пресилва, работи повече, отколкото трябва. – Защо? – За да спечели нещо повече. Човек трябва да работи, но да разпределя работата си: яденето да остави за физическия свят, труда – за духовния и работата – за Божествения. На физическия свят човек не трябва да работи много. – Защо? – Защото работата е предвидена за Божествения свят. Ако живее в духовния и в Божествения свят, човек трябва да се труди и да работи. Щом не се труди и не работи, той ще се мъчи. Който казва, че се мъчи, той няма представа за труд и за работа. Първото стъпало в човешкия живот е мъчението, второто – труда, а третото – работата. За да дойде до стъпалото на работата, човек трябва да мине първо през мъчението, после – през труда и най-после – през работата.

Днес човек разполага с наука, религия, обществен живот. Това са условия за човешкото развитие. Днес имаме голяма светлина, голяма любов, но между хората липсва нужното уважение и почитание. Не че абсолютно го няма, но не е достатъчно. За пример, срещате един сиромах човек и казвате: „Сиромах е той“. Значи, щом не е богат, не можете да му отдадете нужното уважение. Срещате един невежа, казвате: „Невежа е той“. Ако беше учен, друго уважение щеше да има. В едно отношение сте прави, но трябва да знаете, че богатите са произлезли от сиромасите, а учените – от невежите. И обратното е вярно: сиромасите са произлезли от богатите, а невежите – от учените. Това може да се докаже биологически и математически, но нужни са ред изчисления. Това ще бъде голяма и отвлечена работа. За пример, като дойдем до моми и момци, и те представляват числа, а не кукли и кончета, с които си играят децата. Трябва ли да се мисли, че момата е голяма кукла, с която момиченцата трябва да си играят? Трябва ли да се мисли, че момъкът е голямо конче, с което момченцата трябва да си играят? Момата и момъкът са числа, наистина, но живи числа, които растат, развиват се, размножават се и т.н. Ето защо, в момата и в момъка се явява желание да не бъдат сами. Това желание е вложено от самата природа. Човек не може да живее сам и търси другар, с когото да сподели участта на своя живот.

Бог направи първия опит. Той създаде човека и го остави да живее в рая сам, като монах. В рая човек имаше условия да живее мирно и тихо, от никого несмущаван, с никого да не се кара. На негово разположение бяха оставени всички плодни дървета, с изключение на едно. Той имаше, какво да яде и да пие, да бъде спокоен, но и при тези условия не беше доволен. Той си каза: „Не е добре човек да живее сам“. И пожела Адам да има другарка, с която да се разговоря.

Това е положението и на сегашните хора. Те имат на разположение всичко, но пак са недоволни. Недоволството е болезнено състояние на човека. Какво всъщност представлява човек, не знаем. От болестите, от неговите болезнени състояния не можем да съдим за самия човек. От болестите не можем да съдим за здравия човек. Вие можете да кажете само, че някога този човек е бил здрав, а сега е болен. Като болен, той е недоволен, сърди се, кара се за нищо и никакво. Както и да му услужвате, от всичко е недоволен. Той намира, че окръжаващите са груби, невнимателни към него. Щом оздравее, той започва да се извинява, че е измъчвал близките си, понеже бил в ненормално състояние. Ще кажете, че болният трябва да търпи. Знаете ли колко мъчно може да търпи човек.

Много примери има в живота, които показват колко човек е нетърпелив. Обаче, какъвто пример да дадем, все ще засегне някого. В това отношение примерите са опасни. Някой пример ще засегне мъжете, друг – жените, трети – синовете и дъщерите, четвърти – свещениците, учителите, съдиите и т.н. Като изнася някакъв пример, човек трябва да бъде много внимателен. Съдията съди хората, но и от него не са доволни. Някой казва, че обича военщината. Обича военщината, но е или кандидат за офицер, или в запас. Той съжалява, че не може да воюва. Лъже се този човек. Няма живо същество на земята, което да не воюва. Ако човек не е на бойното поле, той воюва в дома си. Мъжът воюва с жена си, жената – с мъжа си и т.н. В края на краищата всички хора воюват. Жената казва за себе си, че била миролюбива. Много примери в живота показват колко миролюбива е жената.

Йоан Веслей, виден английски реформатор, дошъл на земята с мисия да внесе реформи в Англия, решил да си избере другарка за живота. И той, като Адам, си казал: „С жена тази работа ще върви по-добре, отколкото без жена“. Бог го изпратил на земята да проповядва на хората без жена, но той решил, че с жена ще бъде по-добре. Както мислил, така постъпил. Той намерил една мома, англичанка, и се оженил за нея. Три дни след женитбата си той срещнал един свой приятел и му казал: „Няма смисъл човек да се жени“. Жената, за която се оженил, не била толкова миролюбива, колкото си въобразявал. Като виждала, че при него идвали млади моми и жени, тя го хващала за косата и го разтърсвала добре. Англичаните носят къси коси, защото ги е страх от жените им. Също така те не носят и бради. Всъщност, това не е така. Англичанките не са толкова жестоки. Това е хумор. Жените не са толкова лоши, колкото ги представят. Там, където има скубане на коси, това се дължи на неразбиране и непознаване на Божиите закони.

Всички хора искат да бъдат щастливи, но не могат. – Защо? – Защото търсят щастието вън от себе си. Човек не взема под внимание, че всяко същество вън от него също така търси своето щастие. Всеки иска да бъде щастлив. Всеки иска да бъде уважаван и почитан. Това желание е на място. Няма по-красиво нещо от това, да влезете в дом, където всички членове се уважават и почитат. Като желаете това за себе си, помнете, че наред с вас всички хора желаят същото.

„Кажи само реч и ще оздравее момчето ми.“ Ние виждаме, че едно служебно лице се обръща към Христос с думите: „Кажи само реч“. Той вярва, че като даде заповед Христос, момчето му веднага ще оздравее. Той казва на Христос: „Понеже ти разполагаш с власт и сила, кажи на болестта да си отиде. Щом ѝ заповядаш, тя ще напусне момчето ми“. Наистина, Христос може да заповядва на болестите, защото зад тях стоят разумни същества. Зад всяко нещо стои някаква разумна сила. За пример, виждате, че куршумите от пушката и оръдието отиват на точно определено място. Как е възможно куршумът, който е нещо несъзнателно, да отива на определено място? Зад пушката и оръдието стои едно разумно същество – войникът, който измерва разстоянието и направлява посоката им. Като има предвид прицелната точка, войникът удря на място. Някой път пушката може сама да гръмне, да убие някого, но това се случва рядко.

Сега аз искам да ви покажа начин, как да си почивате, да сте свободни, а не напрегнати. Някои се страхуват да не се заблудят. Оставете този страх настрана. Слушайте какво днес ви говоря, което може да ви ползва. Като отидете у дома си, правете каквото искате. Ако чоплите това, което съм ви дал, вие нито ще разберете предмета, върху който съм говорил, нито ще си починете. Човек трябва да бъде свободен, да не мисли, че имам предвид неговата личност, т.е. неговите грешки. Ако е въпрос за грешки, всички хора грешат. Всички хора имат и добродетели. Ние, обаче, нямаме предвид грешките и добродетелите на хората. хората се отличават едни от други по това, че грешките и добродетелите на някои от тях са проявени, а на някои – не са. Когато грешките са проявени, те пакостят първо на самия човек, а после и на окръжаващите. Що се отнася до добродетелите, човек трябва да има такива добродетели, които никога не губят цената си. Каква добродетел е тази, която днес има цена, а след няколко години се обезценява? Тя прилича на парите, чиято стойност ту се намалява, ту се увеличава, в зависимост от условията.

През миналата война един българин внесъл в една от банките 600 хиляди германски марки. Той срещнал един от приятелите си, на когото се похвалил, че осигурил вече живота си. „В една от нашите банки внесох 600 хиляди германски марки и сега мога да си поживея нашироко, няма за какво да мисля.“ – „Добре е твоето положение, но какво да правя аз? Нито в банките имам пари, нито в джобовете си.“ – „Потърси някакъв начин и ти да се осигуриш.“ Каква била изненадата на осигурения българин, който след известно време получил писмо от банката, в което му съобщавали да извади вложените пари. Като отишъл в банката, един от чиновниците му казал: „Господине, извадете вложената сума от банката, защото нямаме сметка за такава малка сума, която се равнява на десет стотинки, да поддържаме специална графа в книжата. Германската марка изгуби стойността си, съвършено се обезцени. За да се поддържа една графа в нашите книжа, трябва да прибавя към вашите пари още 30 стотинки“. Всички хора си правят сметки в живота, но в края на краищата сметките им излизат криви. Те мислят, че са осигурени, а после виждат, че са се лъгали. Не разчитайте нито на 600 хиляди марки, нито на милиони. Единственото нещо, на което можете да разчитате, това е вашият ум, със своите трезви мисли. Разчитайте на вашето благородно сърце и топли чувства. Разчитайте на вашата силна воля и на вашите благородни постъпки. Разчитайте на всеки Божествен импулс в себе си. Като се натъкват на мъчнотии и не правят усилия да ги разрешат, мнозина казват: „Както Бог даде“. Това е крива философия. Защо? Представете си, че имате голяма нива, но нито я орете, нито сеете, и казвате: „Каквото Бог даде“. Какво ще даде Бог на тази нива? Тръни и бодили. Обаче, ако я разорете и посеете с жито, жито ще даде. Каквото посееш, това ще получиш. Същият закон се отнася и до духовния живот на човека. Ако посееш нещо ценно в ума, в сърцето и в тялото си, Божието благословение ще дойде върху тебе. Ако работиш и вярваш в успеха на своята работа, ще видиш резултат; ако не работиш и не вярваш, никакъв резултат не можеш да имаш. От това гледище ние делим хората на вярващи и безверници. И едните, и другите имат основание да вярват, или да не вярват. – Защо? – Защото в безверниците Бог е отвътре и те не Го виждат отвън. Във вярващите пък Бог е отвън. Те не Го виждат отвътре. Бъдещата религия има за задача да помогне на хората, да виждат Бога и отвън, и отвътре. Това подразбира истински вярващ. Някой минава пред хората за безверник, а в същото време виждат, че този човек е готов на всички жертви, не лъже, не краде, с жена си и с децата си се отнася добре. Той минава за безверник, защото Бог е вътре в него, а не вън от него. За предпочитане е човек да минава за безверник, да не вижда Бога, но да живее добре с близките си, да не върши престъпления, отколкото да е вярващ и да върши престъпления.

Съвременният свят е пълен с религиозни, с вярващи хора, но и те не се разбират помежду си. Едни от тях поддържат гледището, че Бог е строг и наказва хората за техните грешки. Други поддържат гледището, че Бог е Любов. Казано е, че Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог би ли ги? Имаше ли тояга в рая? Те престъпиха заповедта на Бога и заради непослушанието си трябваше да напуснат рая, да отидат в света. Адам и Ева сгрешиха, но причината за грешката им не е една и съща. Ева се изкуси от змията. Тя повярва на нейните думи и яде от забранения плод. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от грешката си? За да изправи грешката си, жената трябва да разбере характера на змията. С други думи казано: жената трябва да разбере естеството и животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи грешката си, трябва да разбере естеството и характера на жената. Под думата „животински живот“ разбираме първичния живот, който още не е диференциран, не е организиран. В процеса на организирането му са произлезли безверието и вярата. Безверието има отношение към физическия свят, а вярата – към астралния. Значи вярващите живеят в астралния свят. Физическият свят има отношение към постъпките на човека, а астралния – към неговите чувства и желания. Безверникът казва, че вярва само в парите и в това, което вижда. Вярващият вярва и в това, което не вижда. Мнозина вярват в сънищата си повече, отколкото в действителните неща. Като сънуват нещо, по цели дни разправят сънищата си. Те искат да знаят какво означават сънищата им. Някой сънувал, че мечка го гони. Какво означава този сън? Три тълкувания можете да дадете на съня си. Първото тълкувание: Ти си търговец, но ще намериш такъв съдружник, който ще те гони като мечка. Ще имаш големи неприятности с него. Второ: Ако си млад момък, за женене, ще намериш една млада мома, която ще те гони като мечка. Трето: Ако пък си учител, учениците ти ще те гонят като мечка. Ето защо, мечката, която си сънувал, ще се изяви по някакъв начин в действителния ти живот. Сънищата са символи, или формули, чрез които природата говори на човека. Когато се казва, че няма нищо скрито-покрито в живота, имаме предвид езика на природата. Тя си служи със символи и с отпечатъци. Няма престъпление или добро, което човек е направил и за което природата да не е сложила отпечатък върху неговото тяло. Тя отбелязва всички престъпления: индивидуални, семейни, обществени, народни и общочовешки. По същия начин тя отбелязва и добродетелите.

Какво означават престъпленията? Българите са дали лошо значение на думата „престъпление“. Според тях, да извършиш престъпление е лошо нещо. Всъщност, когато малкото дете за пръв път стъпи на краката си и напусне животинското си състояние на лазене, родителите се радват и казват: „Пристъпи нашето дете“. Радостта им е голяма. Те поканват роднини и приятели в дома си на угощение. Какво лошо има в пристъпването на детето? Има нещо лошо, но не в самото пристъпване, а в последствията. Като започне да пристъпва, детето не може още да пази равновесие, вследствие на което често пада на земята и се удря. Щом се удари, то започва да плаче.

Следователно, лошо е човек да върши престъпления, защото ще носи последствията им. Престъпиш ли нещо, ще паднеш, ще удариш главата си. Какво трябва да правиш? Ще станеш, ще измиеш кръвта от главата си и ще благодариш на Бога, че си научил нещо. Ще се молиш, ще бъдеш внимателен, втори път да не сгрешиш по същия начин. Колкото повече се учил човек, толкова по-малко пада. Ще дойде време, когато ще пада най-много един път през годината. Учете се да ходите добре. За да се научи човек да ходи добре, трябва да мисли. Ако не мисли, и най-слабото същество може да му причини пакост. Един свещеник разправяше, че едно дете умряло от ухапване от комар. Малък е комарът, но кръвта на детето се заразила и то умряло. Значи едно малко същество може да ви ухапе и да платите с живота си. Трябва ли да се оставите на едно малко същество да ви ухапе и да умрете?

Представете си, че някой човек е ухапан от змия. Какво трябва да направите? Ако тръгнете да търсите лекар, отровата ще се разпространи в кръвта, след което ухапаният мъчно ще се спаси. Как ще му помогнете тогава? Който има здрави зъби, веднага трябва да изсмуче отровата и бързо да я изплюе. Приложете този метод и по отношение на вашите грешки. Щом направите една грешка, не губете време да я разглеждате, но веднага я изсмучете и плюйте навън. Оставите ли я известно време в себе си, тя непременно ще ви отрови. Ще кажете, че има грешки, които не могат да се изправят. Това не е вярно. Всички грешки са поправими. Няма грешка в света, която да е непоправима. Големите грешки стават от малки причини. Големите пожари се произвеждат от една искра.

В миналия век градът Чикаго изгорял от една свещ. Един чифликчия доил кравата си вечер със свещ. По невнимание кравата бутнала свещта и запалила сламата в обора. Никой не забелязал, че сламата в обора гори, вследствие на което избухнал голям пожар. Почти целият град изгорял. В началото пожарът може да се потуши, но остави ли се да вземе големи размери, мъчно се изгасва. Следователно, искате ли да изправите една грешка, хванете я още в началото ѝ, докато не се е разгоряла. В края мъчно се изправя. И накрая изгасиха пожара, но след като Чикаго изгоря. После отново го съградиха и стана по-красив от по-рано. Този пример показва кога могат да се изправят грешките. Изобщо, изостаналите грешки се изправят мъчно. И те могат да се изправят, но за това се искат усилия.

„Кажи само реч и ще оздравее момчето ми.“ Това са думи, които стотникът казал на Христос. Не можете ли и вие, като този стотник, да кажете на Божественото в себе си: „Кажи само реч и аз ще изпълня волята Божия“. Човек трябва да се постави при тежки условия, при усилни времена, за да се научи да мисли. Като знае това, природата поставя всички хора на големи изпитания, да се научат да мислят.

Разправят един случай от живота на Наполеон, с който се потвърждава горната мисъл. Наполеон имал на разположение един гениален инженер, който му услужвал в най-трудните моменти. Един ден Наполеон се намерил пред една голяма мъчнотия: войската му незабавно трябвало да мине през една широка река, която нямала мост. Той веднага извикал своя инженер и му казал: „Заповядвам ти в половин час да построиш мост на тази река“. – „Съжалявам, Ваше Величество, времето е кратко, а при това нямам никакви инструменти на разположение.“ – „Ако в половин час мостът не бъде готов, ще заповядам да те застрелят.“ Инженерът се замислил дълбоко. Като се видял пред голямо изпитание, той се натъкнал на една светла мисъл. Снел козирката от шапката си и по особен начин, като с инструмент, започнал да измерва широчината на реката. Щом определил широчината ѝ, в половин час мостът бил готов и войската минала по него.

Ето защо, натъкнете ли се на някаква мъчнотия или на някакво изпитание, започнете да мислите. Само така вие ще намерите начин за неговото разрешаване. – „Ама нямам инструменти.“ – Започнете да мислите. И без инструменти ще се справите. Всеки човек има на разположение инструменти, които трябва да упражнява. Кои са тия инструменти? Това са неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Приложете ума, сърцето и силите на тялото си при всички случаи на изпитания и мъчнотии. Вярвайте във вашия ум! Вярвайте във вашето сърце! Вярвайте в силите, които Бог е вложил в тялото ви! Някои ще възразят, че в греха ги е заченала майка им, затова не могат да се справят с мъчнотиите си. Те цитират стихове от Писанието, с което искат да се оправдават. Оставете настрана тези стихове. Важно е какво човек може да направи днес. Ако новороденото дете тежи три–четири килограма и е немощно, след 20 години пак ли толкова ще тежи? След 20 години пак ли ще бъде немощно? Не, то ще израсне, ще тежи 50–60 килограма и ще стане здрав, силен момък. Ако някое дете, наистина е родено в грях, след 20-годишен добър, чист живот грехът ще се заличи, ще изчезне. Като ученици вие не трябва само да цитирате стихове и да се спирате върху тяхното буквално значение, но да разглеждате вътрешния им смисъл. За да разберете смисъла на стиха „в грях ме зачена майка ми“, преди всичко вие трябва да разбирате еврейския език, да четете Библията в оригинал. Всеки стих има три тълкувания: едно тълкуване за обикновените хора, второ – за талантливите и трето – за гениалните, т.е. за посветените. Стихът „в грях ме зачена майка ми“ е вярно преведен, но малцина разбират вътрешния му смисъл. – Защо майката е заченала детето си в грях? – Защото била силна, енергична, здрава жена. Тя му дала повече сила, отколкото трябвало. Ако беше родила едно слабо, хилаво дете, щеше ли да има сила то да ходи тук-там, да краде, да убива? Майката е вложила в това дете толкова енергия, толкова здраве, че от изобилие на сили в себе си започнало да къса главите на мухите, на кокошките, да краде плодове от дърветата и т.н.

Следователно, ако майка ви е вложила много енергия във вас, благодарете за това. Не обвинявайте майка си, че ви е родила с много енергия, но търсете начин, как да пласирате тази енергия, да я използвате разумно. Когато видя, че някое дете къса главите на мухите, няма да считам, че е грешно, но ще зная, че е много енергично. В такъв случай ще го извикам при себе си, ще му дам една лопатка или мотичка и ще го накарам да вади троскот от земята.

Някои хора говорят за идеален живот, стремят се към него и пренебрегват физическия. Те не знаят, че за да дойдат до идеалния живот, трябва да започнат от физическия. Като метод за правилно развитие те трябва да отглеждат цветя, плодове и зеленчуци. Мнозина избягват работата със земята, считат я унизителна. Не е така. Всяко растение, всеки плод, с които човек се занимава, внасят в него свои качества. За пример, добре е да отглеждате фикус. Наистина, фикусът е безплодно растение, но и той дава нещо от себе си. Който иска да забогатее, нека отглежда фикус. Той внася спокойствие и разположение в човека. Фикусът е за учените хора. Ако искате да станете активни, енергични, отглеждайте череши, главно червени череши; ако искате да усилите вярата си, отглеждайте сини сливи. Искате ли да бъдете истински религиозни, вие трябва да се занимавате с отглеждане на цветя, плодове и зеленчуци. В програмата на всички религиозни системи като метод за работа се препоръчва отглеждане на растения. Чрез тях човек се лекува. Като ги обработва, човек познава тяхната магическа сила. Днес особено препоръчват чесъна като лечебно средство. Всеки човек трябва да има в градината си по няколко лехи с чесън, лук, магданоз, които да отглежда грижливо и с любов.

Често се говори за дървото на живота. Какво разбираме под думите „дърво на живота“? Това са скритите сили на растенията, от които зависи здравето и дължината на живота. В човека има тъй наречена „растителна система“. Когато растителната система в човешкия организъм се осакати някъде, веднага идват болести. Ако разглеждате човека като ясновидец, ще видите, че в него има множество гори. Сегашните хора не познават своето естество, не знаят каква грандиозна работа им предстои и казват, че като отидат на онзи свят, ще бъдат възнаградени добре за мъченията и страданията, които са прекарали на земята. Те мислят, че там ще отидат като на разходка, ще се облекат с нови дрехи. Такъв свят не съществува. Онзи свят е свят на работа. Който отиде в онзи свят, трябва да бъде готов за работа. Там има повече работа, отколкото на земята. Съществата, които живеят на онзи свят, непрекъснато работят. Същото е и с човека. Главата е неговото небе. Милиони и милиарди клетки работят в мозъка и по този начин помагат на своя господар. И господарят, от своя страна, работи за своя мозък. Като се натъкне на някоя отрицателна черта в себе си, той се обръща за помощ към своя висш ум. За пример, някой човек е крайно подозрителен. За да се справи със своята подозрителност, той трябва да работи със своя ум, да развива разсъдъка си, който води от причини към последствия. Мнозина казват, че не трябва много да мислят. Достатъчно е това, което Бог е казал и направил, повече не им трябва. Това значи да чакаш наготово да получиш нещата. Добре е, ако някой ти донесе парче баница. Обаче, ако ти се яде баница, а няма кой да направи, ще си купиш брашно, ще го пресееш и сам ще си я направиш. Човек трябва да се научи сам да си прави всичко, каквото му е нужно. Има мъже, които знаят да предат, да насновават и да тъкат като жени. Те знаят и чорапи да плетат. Като тъче, човек трябва да знае как да насновава нищелките. От това зависи какво ще бъде платното. Някои жени тъкат на две нищелки, други – на три, на четири и т.н. Дебелината на платното се определя и от сновалката. Следователно много фактори влияят върху дебелината и качеството на платното. Някой човек има само основа, а вътък няма. Без вътък платно не може да се изтъче. Ако имаш основа и вътък и седнеш на стана, и Бог ще ти помогне. Когато влезете в стана и ръцете, и краката трябва да работят. Някоя жена настани стана си, но чака съседката ѝ да дойде да помага. Дойде съседката, влезе в стана, изкара платното наполовина и напусне работата. Платното върви, когато жената сама тъче и не очаква на другите. Какво представляват основата, вътъкът и платното в човешкия живот? Основата е мисълта на човека, вътъкът – неговите чувства, а самото платно – постъпките му. Щом се изтъче платното, човек си ушива дрехи, с които се облича. Докато тъче своите мисли и чувства, работите му вървят добре. Престане ли да тъче, работите му се объркват.

Религиозните хора имат добри желания, но предоставят работите си повече на Бога. Те малко работят, а повече се молят. В една английска църква, в която проповедник бил Спържен, се събрали видните членове на църквата, да се помолят на Бога да им изпрати една голяма сума за благотворителни цели. Като ги изслушал, проповедникът казал: „Братя, защо трябва да изкушаваме Бога? Всички събрани тук сме богати хора. Ето, аз давам от себе си 500 лири стерлинги. Нека всеки от вас даде по една малка сума, сами да свършим работата си“. Всички, които били на събранието, последвали примера на Спържен. В половин час пред тях седяла сумата десет хиляди стерлинги. Като даде всеки човек по една малка сума, работата тръгва напред. Трябва ли всичко да очакваме от Господа? Бог е вътре в нас. Кому каквото трябва, ще го намери в себе си. Достатъчно е само да отвори сърцето си. Бог е дал много блага на хората. Те трябва да бъдат готови, да дават от тия блага на своите бедни братя. Днес от всички хора се иска работа. Започнете първо от Божествения свят и постепенно слизайте в другите светове – в духовния и във физическия. Колкото по-надолу слизате, работата става по-неприятна. Всички хора са слезли на земята от един по-горен свят, за да се научат да работят с Любов. Човек е дошъл на земята да се научи правилно да живее. Той е тръгнал от мъчението и постепенно отива към труда и работата. Като се мъчат, хората впрягат на работа и животните. В бъдеще те ще се ползват от новите изобретения и по този начин ще облекчат положението на животните. Един ден органическият живот ще се облекчи и тогава хората няма да се мъчат и трудят, както сега, но ще работят. Работата им ще бъде по-малко от сегашната. За да дойдат до това положение, хората трябва да отидат при Онзи, Който живее в тях, и да Му кажат: „Кажи само реч“. Като чуете тази реч, всеки от вас трябва да си избере един план, по който да учи. Изучавайте всички предмети, за да изучавате физика, вие ще станете енергични; като изучавате химия, ще придобиете вътрешно спокойствие. Като изучавате астрономия, ще се запознаете с вселената.

Хората изоставят близките до тях предмети и се занимават с отвлечени въпроси, за пример, с въпроса за възрастта на земята. Интересни са заключенията на учените за възрастта на земята. Едни учени определят възрастта на земята по количеството на разтворената сол във водата; други я определят по наносите върху земните пластове. Те са изчислили, че на всеки 500 години земната кора се увеличава с по три сантиметра. Това надебеляване на земната кора се дължи на наслояванията. Това е забелязано в египетския терен. Други изчисления показват, че в Америка, на всеки 3600 години, земята се е снишавала с 30 сантиметра. В Англия, на всеки три хиляди години земята се е снижавала с 30 сантиметра. Трети учени пък определят възрастта на земята от разлагането на радия, т.е. от превръщането му в олово. От всички изчисления се идва до заключение, че земята е на възраст един милиард и 500 милиона години.

Друг научен въпрос, с който се занимават днес, е въпросът за възрастта на слънчевата система. Интересно е как са дошли учените до мисълта да използват превръщането на радия в олово за определяне възрастта на земята и на слънчевата система. Ще кажете, че това са отвлечени въпроси, които нямат нищо общо с живота на земята. Много от вярванията на хората са подобни на тия въпроси, но, въпреки това, те мислят, че имат положителни вярвания. Какво ще остане от вашите вярвания, като отидете на онзи свят?

Кой човек е истински вярващ? Истински вярващ е онзи, който заминава за другия свят без да умира. Като дойде часът на заминаването му, той свиква приятелите си на угощение. Като се съберат всички около него, той казва: „Приятели, събрах ви да си хапнем и поговорим. Аз заминавам вече за отечеството си. Сбогом, отивам у дома си, между своите близки“. Той се сбогува с всички и изчезва, без да остави гроб след себе си. Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта. Приятно е човек да излезе от тялото си съзнателно и да отиде на разходка в широкия свят. Човек може да излиза от тялото си, когато пожелае. Когато спи и сънува различни сънища, човек несъзнателно излиза от тялото си и се разхожда из пространството. Не можете ли да направите това и в будния си живот? Че наистина излизате от тялото си и се разхождате из пространството, се вижда по това, че се връщате освежени и обновени. Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени.

Бъдещата наука ще докаже на хората, че не трябва да се страхуват от смъртта. Има нещо страшно в смъртта, но не е това, от което хората се страхуват. Един английски параход се спрял на пристанището, където трябвало да престои няколко часа. В това време двама–трима моряци слезли на брега с лодка, която завързали за един кол и отишли в града да се почерпят. Те се напили добре и като се върнали на брега, прибързали да се приберат в лодката. Това било късно през нощта. Влезли в лодката и започнали да гребат, за да стигнат парахода. Каква била изненадата им, когато на разсъмване те видели, че след като гребали усилено цяла нощ, не са се мръднали от кола, за който била вързана лодката. Понеже били пияни, те забравили да развържат лодката, вследствие на което гребали на едно и също място.

Ето защо, страшното в смъртта е колът, за който човек е свързан със земята. Като умре, всички, които са свързани със същия кол, го теглят и той остава на едно и също място. Следователно, дойде ли часът за заминаването ви, скъсайте въжето, с което сте вързани за кола и тръгнете свободно на път. Като отиде човек на онзи свят, близките му го посрещат, радват му се, устройват му угощение. Вие питате защо вашият близък не се обажда от онзи свят. Как ще се обади? Докато е бил на земята, всички са го гонели, измъчвали. Сега, след като се е освободил от мъчнотиите на земята, той не иска да си спомня за нея.

Хората говорят за онзи свят, без да го разбират. Онзи свят е по-уреден от този. Той е по-реален от физическия, който виждате около себе си. Ще кажете, че онзи свят е невидим. За едни хора той е невидим, а за други видим. И мравките не виждат човешкия свят, но това не значи, че той е невидим. Както за нас онзи свят е невидим и нереален, така също и нашият свят е нереален за мравките. Значи по отношение на онзи свят и ние сме като мравките. Като влезе в онзи свят, Христос възкръсна. Някои мислят, че като умре човек, светът се свършва. Не, след смъртта си човек влиза в по-реален свят от този на земята. Като отиде на онзи свят, човек вече не умира, смъртта не го хваща. Духовното тяло никога не умира. Затова, именно, след смъртта си Христос постоянно се явяваше на учениците си и пак изчезваше.

Сега, колкото и да се говори по този въпрос, все пак ще остане неразбран. Ако някое същество от онзи свят слезе на земята, то може да доведе коефициента на земната светлина до единица. При това състояние светлината претърпява известно пречупване, при което хората стават невидими. Всеки може да стане невидим. Човек може да попадне в средата на невидимите, те да го виждат, а той да не ги вижда. Тези същества са по-учени от хората. – Защо? – Защото са по-умни от тях. Които виждат са по-умни от тия, които не виждат.

Някой си имал да дължи една сума. Запитали го за колко месеца се е задължил. Той отговорил: „За три месеца“. Какво разбирате от това? Ако сте кредитор, ще разберете, че длъжникът има три месеца срок до изплащане на парите. Ако сте длъжник, ще мислите, че имате три месеца срок за отлагане. Един запитал приятеля си: „Какво да правя с дълга си?“ – „Изплати го.“ – „Нямам пари.“ – „Намери отнякъде.“ – „Имам малко, но не са достатъчни.“ – „Съкрати бюджета си по някакъв начин, но плати дълговете си, за да се освободиш от тях.“

И тъй, помнете, че в света има земни кредитори, на които сте задължени. Те са тъй наречените „земни банкери“, които скубят хората. Те взимат по 10%, по 20%, по 30% лихва. Трябва да се освободите от тези кредитори – нищо повече. Ти имаш излишни желания, от които трябва да се освободиш. Това са банкерски операции. Ти искаш да имаш десет костюма, няколко чифта обувки, няколко шапки, няколко ризи. Защо ти са толкова много? Щом живееш на земята, две–три ризи са достатъчни. Като се изпотиш, ще съблечеш едната риза, ще облечеш другата. Христос казва: „Който има две ризи, да даде едната на ближния си“. Той говори за друг свят, а не за физическия. На физическия свят, за чистота, трябва да имаш поне две–три ризи. Ризата, с която човек се облича, представлява разумното в него. Ако една разумна проява не може да ти помогне в даден случай, защо ти е тя? Ако една мисъл не може да ти помогне за разрешаване на една мъчнотия, тя е слаба мисъл. Ако едно чувство не може да ти помогне да разрешиш мъчнотията си, това чувство е слабо. Ако една постъпка не може да ти помогне в разрешаване на мъчнотиите, тя е слаба. Стремете се към такива мисли, чувства и постъпки, на които да разчитате при мъчнотиите си. При каквато мъчнотия и да се намирате, разумният свят ще ви помогне да я разрешите.

Един студент разправяше една своя опитност, от която се уверил в помощта, която разумният свят дава на хората. Това се случило в Пловдив. Един ден той изпаднал в голяма мъчнотия. Нямал пет пари в джоба си, а бил много гладен. Като вървял по улиците, минал край една гостилница, откъдето му замирисало на ядене. Това увеличило още повече глада му. Цял ден не сложил хапка в уста. Както вървял, чул един глас в себе си, който му пошепнал: „Погледни на земята“. Той погледнал и видял една монета. Гласът продължил: „Вземи монетата, иди да се нахраниш добре и повече не пъшкай“.

Какво показва това? Това показва, че в природата съществува закон, който има предвид нуждите на човека. Няма случай в живота на човека, когато съществените му нужди да не са били задоволени. Вярвайте в разумното начало в света. Щом постъпите разумно и отправите мисълта си към възвишения свят, веднага ще ви се притекат на помощ.

Следователно, за да се свържете с разумния свят, от вас се иска вяра, поставена на опит. От вас се иска вяра, която да ви подмлади и освежи. Сегашните хора са остарели преждевременно. Те се страхуват от живота и постоянно се питат: „Какво ще стане с нас?“ – Какво ще стане с вас? Нов свят, нови условия идват. Вие трябва да бъдете млади, да се пригодите към новите условия. Това, за което се страхувате, е старото, което си заминава. Старият свят е мътната вода, която трябва да изтече, за да дойде бистра, чиста вода. Нов, красив свят се приготвя за всички хора. Той носи такива блага, каквито никой не е очаквал. Всеки ще стои под смокинята и ще яде. Това подразбира изобилието на живота. Всеки ще бъде задоволен, но от всички се иска работа. Всеки ще работи доброволно, от Любов. Кой каквото прави, с Любов ще го прави. Къща ли градиш, с Любов ще я градиш; обличаш ли се, с Любов ще се обличаш. Всичко ще се върши с Любов.

„Кажи само реч.“ И каза Господ: Станете вие, които спите. Събудете се вие, които дремете. Почнете да мислите, да работите и да прилагате Любовта в живота си. Щастие идва за цялото човечество. Слънцето грее за всички хора в света. Да бъдем благодарни!

Беседа от Учителя, държана на 4 август 1940 г., 5 ч. сутрин.

Най-често използвани думи в беседата: човек, свят, всички, има, земя, хора, може, живот, себе, бог, бъде, работа, добре, начин, иска, пример ,

Съборни беседи , Рилски беседи , София, 4 Август 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder