НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение

Подробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Пробуждане на космичното съзнание

Пробуждане на космичното съзнание

Най-често използвани думи в беседата: има, път, вий, сега, може, човек, себе, аз, всички, дойде, живот, имаш, всичко, хубави, божествен, казва, хора, вода, казваш ,

Общ Окултен клас , София, 17 Юли 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите


Сряда, 5 ч сутринта

(Небето чисто, синьо. Времето тихо и топло.)

„Отче наш“

„Духът Божи“

Имате ли тема зададена? (– „Нямаме.“)

Да вземем за основа числото 10. Един човек, който е живял 10 години, може ли да остане в същото положение? Нито по форма, нито по съдържание може да остане същият. Ще се измени. Изпърво той е бил малко дете и като стане на 50–60 години, неговите схващания ще се изменят. Ще стане в него една промяна, без той да усети. Ако ви зададат тема „На какво се дължи тази промяна, кой е този, който изменя“, какво бихте писали? Не сте вие, които сте изменили себе си. Вий сте остарели без да знаете защо и някакъв песимизъм прониква във вас и казвате като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Но кое е суета? Да допуснем, че вие слизате в една голяма долина и после почвате да се качвате на една планина. И постепенно с възкачването условията се изменят, въздухът става по-рядък, на 3000 метра височина става по-трудно качването по планинските места и по високите места не е така удобно за живеене, както по ниските места. Онези същества, които са създали планините, за какво са ги предназначили, за какво са ги създали?

И у вас имате планини. Някой път всичките ви мъчнотии в живота седят в това, че вътрешно вие се качвате на някои високи върхове. Вие на вашите високи върхове не сте се качили още. На Монт Еверест не сте се качвали още. Много пъти са правили експедиция, но все без успех. И казвате: „Има нещо на този връх.“ Досега колко сте се опитвали да се качите, не сте успявали. С хиляди години сте се опитвали. Ако разсъждавате буквално, ще кажете: „Самият Монт Еверест е материален. Той е висок планински връх.“ Но вътре в човека къде му е мястото?



Ще ви питат кой е този ъгъл. На физическото поле този ъгъл има едно приложение. В онзи свят той има друго приложение. Колкото ъгълът е по-отворен, какво означава? Човешкото сърце може да е отворено или затворено. Един ъгъл, когато е затворен, той е по-тесен, по-малък и колкото става по-голям, толкова по-голяма площ обхваща. А пък в духовния свят това означава известни възможности. Когато аз крача, колкото ъгълът, който правя с краката, е по-голям, толкова движението е по-голямо. Когато ти мислиш, ако ъглите на твоята мисъл са много тесни, мисълта ти е дребна. И онези хора, които са дребни, мислят много дребни работи. И те вървят с много дребни стъпки. А пък другите вървят с едри, широки крачки.

Тази фигура може да има приложение. Да означим с AB бащата, с линията AC – майката. Тези две линии са отворени, защото се крачи. Има нещо незавършено в техния живот. Те имат една допирна точка: съберат се двама души и искат да живеят щастливо. Ако проточите тези две линии зад върха на ъгъла и там ще срещнете също противоречие, там ще се образува друг ъгъл.

У вас има някой път някои идеи, някои чувствувания, които са непостижими, не може да ги постигнеш. Ученият човек кога може да бъде учен? Музикантът кога може да бъде музикант? Когато може да свири. Ако седи при пианото, това ни най-малко не означава, че е пианист. Говорят за някого, че е нетърпелив. Търпете музика. Ти, ако не си музикален, не може да бъдеш търпелив. Те са музикални работи. За да бъдете търпеливи, трябва да има с какво да се занимава умът ви. По някой път вий искате да бъдете търпеливи. Но за да стане това, трябва да има какво да занимава умът ви. Например някой свири и ти слушаш и те интересува от единия край до другия това, което той свири. Има какво да занимава ума ви. Някой път искате да бъдете търпеливи, без да занимава нещо ума ви. Това е механически. Да те обиждат, това не е търпение. Това е неволя. Търпението не се занимава с мъчнотиите в света. Мъчнотиите, и да не искате, вие си ги носите. Там всички сте търпеливи. Кой не носи болестта? Като дойде някоя болест, ще я носиш и оттатък ще минеш. И сиромашията също така ще я носиш и оттатък ще минеш. Какво ще правиш, като дойде? Има неща, за които казвате: „Не мога да търпя.“ Вий сте гениални в търпението. Но това търпение е още неволя. Казваш: „Какво съм претърпял аз!“ Това не е търпение. Има едно музикално търпение. Някой ти говори и ти търпиш и мислиш. Някой човек ти говори и има съдържание в думите му и ти слушаш. Сега вий сте дошли до положението да се учите да търпите, когато ви говорят, когато ви свирят, когато ви разправят за нещо. А някой път вий разправяте на някого и той ви търпи.

За да ни търпят хората, трябва разумност, трябва да бъдем разумни в живота. Когато говорим, да бъдем разумни. Разумността съдържа магията на живота. При нея всички неща стават без противоречия. Ако всички хора бяха разумни в този смисъл, то само човек като пожелае нещо, Бог му го дава. Когато си разумен, ти слушаш Господа и изпълняваш волята Му. Когато Бог ви говори, вий не Го слушате, а искате Бог да бъде внимателен към вас. Господ ви говори, а вие гледате за къщата си, за жената си, за децата си и не Го слушате. И мислите, че като израсне вашият син, ще донесе най-хубавото. А пък този син, като си израсне, ще ви донесе нещастие и неприятности. Всички неща отвън ще ви донесат неприятности, например парите и прочее. Ще каже някой: „Кое е тогаз реалното, ако на външното не обръщаме внимание?“

Но ти обръщаш внимание. Младият момък обръща внимание на една мома. Защо обръща внимание? Защото тя има нещо в себе си, което съответствува на неговото желание. Тази форма съответствува на нещо вътре в него. Ако не съответствува, то тя няма да преобладава в съзнанието му. Ний сме интересни на хората дотолкоз, доколкото отговаряме на техните идеи. И те са интересни на нас дотолкоз, доколкото те отговарят на нашите идеи.

Някой път вий мислите така: „Аз за каквото се помолвам, все става.“ Не, колко работи има, които не стават. Колко пъти човек се моли и работите не стават. Вали дъжд. Ти се молиш да престане дъждът. Ти и без да се молиш, той ще престане. Защо ще се молиш да престане дъждът? Защо е дъждът в природата? Понеже растенията са деца, които сами не могат да си вземат вода, когато са жадни, затова природата е наредила поне през 4–5 дена да вали. А някой път ги държат цял месец жадни. После идват и ги поливат. Растенията чакат да дойдат служителите да им донесат малко вода. Вие били ли сте в положението на някое растение, да дойде някой и да ви донесе вода? Ти казваш: „Дано не вали.“ Че, вий причинявате страдания на хиляди дървета, лишавате ги от някои блага, защото имате нови дрехи за Великден. Въпросът е много лесен. Този дъжд ще трае 2–3 часа. Два–три часа стой вкъщи и после, като престане дъждът, излез навън.

Сега вий сте дошли днес тук. Защо дойдохте? Какво специално ви подбуди да дойдете тук? Взели сте един лотариен билет и очаквате да падне един милион. Няма да падне. Нали преди няколко месеца вий бяхте взели един общ лотариен билет и нищо не се падна. Не сте от късметлиите. За живота на един човек има влияние в коя година се е родил. Например в 1910 година. После, има влияние и значение в кой месец си се родил, например е роден в март. После, има влияние в кой час се е родил, в коя минута и в коя секунда. Всичко това важи. Астрологията взема всички тези данни и върху тях ще съгради какъв ще бъде хороскопът за бъдещето му, как ще се очертае неговото бъдеще. Онзи, който е роден в 1890 година, той ще ликвидира с всичките работи, ще има всички условия, но дали ще постигне нещо, то е въпрос.

Ако твоите пръсти горе са конусообразни, ти ще имаш един характер. Ако са троскообразни, т.е. възлести, ще имаш друг характер. Конусообразните пръсти какво означават? Хиромантистите знаят. Може да прочетете хиромантията. Първото, най-външното членче на пръста, определя умственият живот на човека. Второто членче на пръста определя неговите чувства. А пък третото членче определя силата му, тялото му, материалното. Значи тези кости и мускулите са материалът, който съответствува на тия неща. После, зависи и от това каква е формата на първото членче. Ако вляза в подробности, вий ще се забъркате. Ако кажа общи неща, ви е по-ясно. Пръстът може да бъде конусообразен, но има много потънкости. При тази конусообразност да се разгледа какъв е строежът на кожата. У всички пръсти строежът не е еднакъв. У някои кожата е с квадрати или с триъгълници, петоъгълници, шестоъгълници и прочее. Това са специални работи.

После, като се обърнете на вътрешната страна, вий ще видите, че у някои линиите са отворени, а у някои затворени. У някои линиите са подобни на охлюв, а у някои са построени другояче. Кои са били причините? Те са били разумни причини. Хората с охлювообразните линии са затворени в себе си. Те са скрити, не са отворени. Охлювообразните показват как се е създала вселената, те са още в едно космично състояние.

Сега вий ще кажете: какво отношение има това, което ви говоря, към живота? Ръката е резултат на миналото. Вашата ръка отпреди хиляди години е създадена. Сега с тази ръка трябва да направите нещо. Ти седиш един ден и се обезсърчаваш. Чакаш да дойдат Петко, Стоян и никой не идва. Ти се обезсърчаваш и искаш да се самоубиеш. Питам: След като се самоубиеш, какво ще спечелиш? Един човек е гладен. Дадат му едно парче хляб и той казва: „Куче ли съм аз!“ и го хвърля във водата. Реката го повлече и го отнася. Той седи и си казва: „Защо хвърлих хляба?“ В себе си той има една неестествена идея. Той има едно високо мнение за себе си. Нему са услужили и защо хвърли хляба, кои са били подбудителните причини? Да допуснем, че ти хвърли хляба във водата. Някой път в тебе има едно чувство: искаш хората да те похвалят, да кажат или че си красив, или че очите ти били хубави, или че веждите ти били хубави, или шапката ти, дрехите ти. Дойде някой и ти каже нещо, но ти не му хващаш вяра, мислиш, че се подиграва. Как трябва да ти го кажат? Някой ти казва: „Много хубави вежди имаш.“ Ти си жена, мъжът ти е при тебе, а пък този млад момък ти казва така: „Много хубави вежди имаш.“ И на мъжа ти трепне сърцето Защо му трепне сърцето? Или ти кажат: „Много хубави очи имаш.“ Пак трепне сърцето на мъжа ти. Той мисли, че очите и веждите на жена му са само заради него. И че никой няма право да ги харесва. Това е криво разбиране на живота. И онзи младият момък, и той не е умен като казва, че тя има хубави вежди. Ако аз съм на негово място, ще кажа: „Аз имах една леля, която приличаше на жена ти и имаше много хубави тънки вежди. Благородна жена беше.“ Политика е това, за да не се обиди. Ще кажа още: „Мойта леля имаше много хубави уста и по устата си приличаше на жена ти.“ Жена му сега е справочна книга за леля му.

Питам: Защо при втория случай мъжът не се обижда? Коя е причината? Как мислите? Да допуснем сега, че този младият момък каже на мъжа ѝ: „Много хубави вежди имаш.“ На жената стане приятно от това. Защо в първия случай на мъжа му трепва сърцето, когато един млад момък похвали жена му и защо на жена му стане приятно, когато момъкът похвали мъжа ѝ? В първия случай в мъжа е събудено едно чувство на користолюбие. Той си казва, че ще му вземат жената. А във втория случай у жена му има едно чувство на тщеславие, повдигат се нейните акции, щом са хубави веждите на мъжа ѝ. Първото чувство действува отзад на главата, а пък второто чувство действува отпред, от двете страни на главата.

Да допуснем, че като вървиш, мине някой човек и хвърли червен пипер или пепел на очите ти. И ти почнеш да плачеш. Често в нашия живот има думи, които имат характер на пипер. Има пиперени думи. Хвърляте ги някъде. А пък други думи има, които имат характер на водата. Казват: „Не хвърляй пипер в очите на хората.“ Като говориш на хората, не хвърляй думи, които могат да произведат такъв ефект върху тях, понеже нито за тебе ще бъде добре, ни за тях.

Сега, ако дойдем в духовния свят, ще кажем: има и пиперени мисли. Породи се в тебе едно съмнение, някой път мислиш: „Каква ли беше причината, че Господ направи света така? Защо Той тури тези работи в моя живот? Защо са тези страдания в моя живот?“ И се съмняваш, и мислиш, че Бог има някакъв зъб на тебе. Ти хвърляш пипер сега. Ти си недоволен от живота, недоволен си от това, което Бог ти е дал. Сиромашията ти е дадена като една задача. Аз считам сиромашията на физическото поле като една празна стомна. Това е едно условие за работа. Отивам при един извор и след като пия вода, ще си взема вода със стомна. Аз казвам: „Празна стомна е. Защо не беше пълна?“ И я ритнеш с крака си. Ти имаш един приятел. Той прилича на празна стомна. Ритнеш го. Този празен приятел ще ти отслужи. Заведи го при извора, напълни го с вода и ти ще внесеш нещо в него. Сега всички търсите пълни стомни. Обичате тях повече, отколкото празните стомни. Но някой път празните стомни са по-полезни. Защото в една празна стомна можеш да туриш каквато вода искаш. А пък една стомна, в която са турени разни води, е изгубила вече оная чистота.

Някой път вий се смущавате от някоя нова мисъл, от някое ново чувство и казвате: „Откъде е дошъл този дявол?“ Не всичко, което е лошо, е дяволско. И не всичко, което е добро, е ангелско. Не се лъжете. Така е на физическото поле. Не всичко, което привидно ви се показва добро, е добро и не всичко, което привидно ви се показва лошо, е лошо. Много пъти в добрите неща се крият лоши неща и в лошите неща се крият добри. На физическото поле е така.

Та казвам: Случи ви се нещо, което ви причинява известна болка и страдание. Ни най-малко това нещо не е лошо. Мен ми разправяше един господин следния случай. Качва се той на коня си и минава покрай едно дърво. Този клон от дървото го блъсва, той се удари в един клон, наранил се и трябвало да се върне с коня си в село. Този клон е спасил живота му. Ако не беше се върнал, щяха да го убият разбойници по пътя. Преди него няколко души били убити, които са минали по същия път. Този клон го ударил по главата и му казал: „Ще се върнеш. Не е тоз пътят ти.“ Той казва: „Защо ме блъсна този клон?“ Ако не бе те блъснал този клон, щеше да платиш с живота си. Често едно страдание, което идва, ви е спасило от смърт.

Някой път и доброто ни спасява. Нещо добро ще дойде в живота ти, за да те спаси от нещо лошо. А пък някой път лошото ще дойде, за да те спаси от по-голямо зло.

Та казвам: Всички сега трябва да учите. Трябва да работите и в геометрията. Ако аз съм на ваше място, ще начертая един ъгъл, чиито страни да са по 16 сантиметра дълги; друг ъгъл със страни по 15 см, други с 16 и т.н. Сега, ако разгледаме кабалистически, какво значи 15? Да кажем, че имаш някой неустойчив характер. Като начертаеш един ъгъл със страни 15 см и да има отвор 90 градуса, вий ще въздействувате на себе си, понеже числото 15 е разплащане на злото, а пък 16 е събиране на злото в себе си. Да кажем, че ти искаш да се жертвуваш. Числото 14 е число на жертвата. И не можеш да разбереш числото 14, докато не жертвуваш. Ако искаш едно число на хармонията, то е 1 плюс 2. Някой е недоволен от себе си – той има числото 1. Искаш да го направиш доволен – ще му туриш 2 и ще стане 12. Всеки, който е недоволен от себе си, трябва да му турите числото 2, за да стане доволен. Нали с две очи се ходи по-добре, отколкото с едно. Щом човек е сам, има едно око. А щом има един другар, има вече две очи. Следователно човек трябва да се ожени, за да придобие още едно око. Всеки, който остава неженен, ходи с едно око. Неженените остават еднооки, а женените са двуоки.

Трябва да мислите върху това. Тези работи не трябва да ги вземате буквално. С две очи се гледа по-добре. Със сегашните тръби, през които се гледа с едно око, се гледа по-мъчно. А пък с две тръби се гледа по-лесно. Трябва да благодарите, че имате две очи. Какво трябва да правиш с две очи? Когато човек иска да ви излъже, той мига с дясното око. А пък когато иска да ти направи една малка пакост, мига с лявото. А когато си държи и двете очи и те гледа ококорено, няма толкова опасност, да не се боиш. И като срещнеш някой път мечка, и като почне тя да мига с дясното или с лявото око, е опасно, но ако те гледа ококорено, не бой се. Ще те погледа малко и ще си замине. Ако мечката върви към тебе и почва да си глади козината, опасна е работата. А пък ако се наежи отдалеч, не е опасна. Като настръхне, нея я е страх. А пък като си глади козината, тя иска да каже: „Намерих мазно нещо.“ Приятно ѝ е.

Та сега, ние имаме криво схващане. Някои хора си мажат козината, гладят я, а някой път човек си нахохори козината. Аз сега ви привеждам тези контрасти, за да ви покажа, че не всичко, което идва че е добро, е добро. И че не всичките работи, които изглеждат лоши, са лоши. Има един свят променчив. Трябва да познаваме по-съществено нещата.

Та, често в живота, когато ви се случват някои големи противоречия, то е за добро. Една мечка е настръхнала – ти ще се отдалечиш от пътя ѝ. Много хора ще се уплашат. Мечката е едно същество на чувствата. Някой път тя се дразни, плаши се. И когато се разсърди, казва: „Как не си предвидил? Ти като ме видиш, отдалечи се.“ И като се отдалечиш, мечката няма да ти каже нищо. Но ако седиш на пътя и се стиснеш, тя ще се нахвърли отгоре ти. Отдалечи се. Много хубаво ходене има мечката. Задницата ѝ се клати много хубаво. Върви като някой голям чорбаджия. После, има тържественост в движенията си. И когато развалиш това хубавото настроение, което има, тя казва: „Как смееш да смущаваш моя вътрешен мир?“ По някой път ти казваш: „Смутиха ми мира.“ Вий сте в положението на някоя мечка. Вий сте мечка. Имате едно хубаво чувство и някой го развали. Той 4–5 крачки да беше се отдалечил, да не ви смущава.

Заключението е: не смущавайте Божественото в себе си. Оттегли се и наблюдавай. Ако се изпречиш на пътя му, ще си навредиш. Не смущавайте Божественото във вас. И както и да се яви, направи каквото Той иска. Никой път Божественото няма да дойде по пътя, по който вий мислите. Никой не може да определи пътя, по който Божественото ще дойде. Някой път мислиш, че То ще закъснее и ще стане причина да се отстрани Божественото. Някой път искаме да схванем, да фотографираме Божественото. Не можеш. Божественото е неуловимо. Защото всяко нещо, което можеш да уловиш, то спада към физическия свят. На него не можеш да разчиташ.

Какво е Божественото? Има хиляди примери. Ти седиш и си гладен. И казваш: „Дали има Господ или не?“ Задаваш този въпрос. Искаш да знаеш по човешки дали има онзи свят или няма. И така, казваш на себе си: „Да имах една топла пита! Откъде ли ще дойде?“ И ти си заспиш, подремнеш и като станеш, питата е при тебе. Питам: Как ще си обясните сега това? Казваш си: „Откъде дошла питата?“ Мен ми разправяше един студент, който посещаваше тук братството. Той изпаднал в немотия, отива в Пловдив. Три дена не бил ял и разказва: „Срам ме е. Вървя и минавам покрай турските гостилници с 15–16 тенджери. Замириса ми на хубаво и си казвах: „Господи, на мен ли даде да гладувам? Защо не мога да ям? Да имах половин лев.“ Половин лев бяха доста пари. Вървя и нещо ми казва: „Погледни на пътя, вземи половината лев, че иди и си хапни, че да не пъшкаш.“

Когато човек се намира в една велика нужда, човек само да я проектира и тя ще се изпълни. Не се изпълняват неща, които са непотребни за нас. Но ще ти дадат половин лев. Ще ти дадат една топла пита, ако поискаш. Една чаша вода ще ти дадат. Каквото кажеш, непременно ще дойде. Мога да ви дам разни теории, но теориите нищо не обясняват. Как ще обясните разказа за Христа: Той с 5 хляба можал да нахрани 5000 души. Той като разчупвал хляба, този хляб се увеличавал. И се нахранили 5000 души и събрали 12 коша с трохи. Откъде дойде това? Съществува един Промисъл в природата. Съществува едно изобилие в природата и то се дава само при известни условия. Това Христос го направи, за да покаже на хората в сегашните времена, да дойдат до заключението, че има известен Промисъл.

Ти казваш: „Откъде може да дойде една добра мисъл?“ Една добра мисъл може да дойде отвсякъде. Тя съществува. Само че ти трябва да имаш разположение в себе си да я възприемеш. При сегашното ви състояние на живота вий седите и се занимавате с яденето, казвате си: „Да има една малка стаичка.“ Може да имаш една малка стаичка, но дадат ти една малка стаичка, като ти я направят, ти почваш да я увеличаваш и разваляш работата. Ти почваш да искаш повече и разваляш всичко. Една малка стаичка носи някой път по-големи благословения, отколкото една голяма стая.

Някой път в Америка стават съживителни събрания и гостите между тях събират се в една малка стаичка. А пък после направят един голям салон, с един орган, направят го за 150 000 долара. После амвон с три галерии горе, да събират много народ. И като направят тази църква, всичко замръзва, духът ги оставя и те остават като мъртва мумия. И те казват: „Едно време нямахме църква и живи бяхме, а пък сега църква съградихме и умряхме всички.“ Вие сега големи църкви ли искате да имате? Голямата църква, щом я съградиш, ще я носиш на гърба си. Каквато църква съградиш, ще я носиш. Нали е писано: „Ти си храм Божи“. Ти си храм Божи, направен от 90 килограма – ще го носиш. Ти си църквата. Или си 120 килограма – ще ги носиш. Има някои църкви от 80 килограма, от 50, от 30 килограма, от 5 килограма – толкова ще носиш. Малките деца колко тежки трябва да са? Вий сте теглили. Аз не съм теглил. Около три и половина килограма, предполагам три и половина килограма. Значи такава църква е малка – три и половина килограма. Може да се носи такава църква. После, колкото човек расте, увеличава се църквата.

Ти казваш: „Защо ми е това тяло?“ Тая материя, която имате, можете да направите църква, с която да обхванете цялата Земя. Вие ако разтворите цялото тяло, ако го разпрострете, може да обвиете Земята и да остане още материя. А пък от незнание, вие искате да станете големи. Достатъчно материали имате да обвиете, да обгърнете цялата Земя с материята си. И като обгърнете цялата Земя, вий ще имате, ще знаете опитността на всички хора, на всички растения и прочее. Докато човек не обгърне цялата Земя с тази своя дреха, той не може да знае това. А пък някои по-напреднали хора има, които обгръщат не само Земята, но и Слънцето и знаят какво става там.

Сега на вас ви остава да знаете малките тайни – да обгърнете Земята и каквото е написано на Земята, да го учите. Човек има 5 чувства. Той има и 5 пръста. Но чувствуванията имат два аспекта: има едни чувства, които събират Божествената енергия, а други, които я раздават. Има едни мисли, които събират умствената енергия, а пък други, които я раздават. В дясната ръка е това, което раздава, а пък в лявата ръка е това, което взема.

Та казвам: Трябва едно възпитание сега. Вие, религиозните хора, не можете да имате един правилен живот, понеже вие не знаете защо ви са създадени пръстите. Знаете ли каква наука е това? Всяко едно движение в съзнателния живот изменя нещата. Да кажем, че тръгнеш сега. Когато някой от вас тръгне, аз като видя как се движи, ще му кажа какво ще му се случи. (Учителят ходи разкрачено, бързо-бързо, с голямо махане на ръцете.) Нищо няма да сполучи такъв. Тръгвай полека и към края забързвай. Като тръгваш бързо-бързо, ще закъсаш. Не почвай бързо. Тръгни полека. Помоли се. На американците защо не им върви? Аз съм ги наблюдавал в Америка: като излязат от трена, всички бързат, като че ли ги гонят, като че ли се е запалила къщата им от четири страни. Казвам им: Не сте от умните хора. По-полека трябва да ходите. Че не сте много умни, се вижда и от други ваши обичаи – им казвам. Приемат топло и после приемат ледено. Няма почти американци, у които да няма диспепсия (разстройство в храносмилането) и гърлобол. Американецът ще пие топло кафе и след това ще вземе ледено. Ако ядете ледено – ледено само да бъде, но не пийте след леденото горещо кафе.

Религиозните хора често живеят по американски – топлото и след това – студено. Никога в себе си не позволявай да стават резки промени, да преминаваш от едно състояние в друго, рязко да не стават преминаванията. Защото ако туриш разгорещеното желязо във вода, то става по-твърдо. Гледам, някой се възхитил и след половин час чувствата му съвсем изстинали. Тази промяна не е хубава. Всичко да става така, както става в природата, например както Слънцето изгрява. Някой път има изключение. Аз говоря за общия закон, а не за изключението.

Някой път може да имате повдигане на духа. Това се случва, когато се събужда висшето, космическото съзнание. И тогаз се разкрива цялата природа пред човека. И това трае ден, два, месец, година и след това пак се затвори, обаче ти вече ще имаш една ясна представа за цялата природа и ще знаеш какъв живот съществува. По-рано ти не си подозирал, че всичко живее. А при събуждане на космическото съзнание ще забележиш, че растенията са живи и че живот излиза от тях и ще чуваш как растенията растат и ще разбираш техния глас. И като зашумолят реките, ще разбираш техния език.

Та, изучавайте Божественото. И ако не изучавате Божественото в себе си, ще дойдете до едно вътрешно противоречие.

Ти си казваш, че си остарял, че отиде вече животът ти и че в бъдещия живот ще работиш. Никога не допущай мисълта, че ще остаряваш и че идущия път като дойдеш, ще работиш и ще постигнеш. Не, един живот сега струва много повече, отколкото цяло бъдещо прераждане Днешният ден струва много повече, отколкото цяло бъдещо прераждане Днешният ден носи със себе си цяло едно прераждане. Днес ще преживеете толкоз, колкото сте живели през хилядите години по-рано.

„Божията Любов носи пълния живот.“ (3 пъти)

Другите въпроси после ще ги разгледаме.

6 ч 10 мин

XIX година (1939–1940)
42-ра лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 17 юли 1940 г.,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, път, вий, сега, може, човек, себе, аз, всички, дойде, живот, имаш, всичко, хубави, божествен, казва, хора, вода, казваш ,

Общ Окултен клас , София, 17 Юли 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите



НАГОРЕ




placeholder