НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Становище на живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Становище на живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, всички, бъде, цвят, свят, сега, казва, аз, любов, чувства, дойде, отделение, живот, можеш, време ,

 Неделни беседи , София, 16 Юни 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета 10-а глава от Евангелието на Лука, 8-и и 9-и стих.

„Духът Божи“

Животът може да се разгледа от две становища. Едното е анормалното състояние на живота, другото е нормалното състояние. Анормалното състояние може да се нарече още и болезнено състояние. Болезненото състояние се среща и в светския живот, среща се и в умствения живот, среща се и в духовния живот. Духовният човек може да бъде малко песимист, да гледа мрачно на живота. Това е болезнено състояние. В такова състояние се намира човек, когато е ял някаква мъчносмилателна храна. Благодарение на неправилното храносмилане, той страда от стомах и казва: „Лошо ми е, не зная какво ми стана.“

Сега аз искам да разгледам живота такъв, какъвто е. Всички хора са дошли на Земята да учат. Няма по-хубаво нещо от това човек да учи. Няма по-хубаво нещо от учението. Ученик е всеки, който възприема нещата. Често срещате ученици, които преждевременно искат да станат учители. И това ще дойде, но за да бъдат учители, те трябва да имат голям запас от знание. Езерото трябва да се напълни с вода и тогава, от изобилието на водата си да започне да дава навън. Ние трябва да се освободим от кривите разбирания. Сега, запример, вие как разбирате, какво представя първото отделение? Според мене първото отделение е само учене на буквите, второто отделение е учене само на сричките, третото отделение е учение за думите, а четвъртото отделение е учение за предложенията, изреченията. Значи, ако човек е свършил първо, второ, трето и четвърто отделение, той може горе-долу да говори. Свършил е вече четирите отделения.

Често съвременните хора търсят за всичко някой виновник и се гневят, ако някой им направил някоя пакост. Запример, ако някой дойде при вас и бутне шапката ви, веднага ще стане цял въпрос, как смее този човек да бутне шапката ви. По силата на какво, кой закон му дава правото да му направи това? Ами когато вятърът ви задигне шапката и я хвърли някъде, кого ще съдите? Вие тичате да си вземете шапката и като я уловите, турите я на главата си. После вятърът пак я вземе от главата ви и вие тичате да я уловите. В този случай вие не се обиждате. Защо в първия случай се обиждате, а когато вятърът ви отнеме шапката, не се обиждате? Във втория случай вие няма на кого да се сърдите. Изобщо, когато много хора са виновни за нещо, пак няма кого да хванете за отговорен. Обаче, когато един е виновен, можеш да го хванеш и да го осъдиш. Когато хиляди хора са виновни, трябва да им се прощава. Когато направите една погрешка, мъчите се, но когато направите много погрешки, обръгвате вече. Запример, докато човек не се понамокри малко, да го не капне една капка вода, че щяло да му бъде студено. А когато се накваси много, когато цял се намокри, казва: „Окъпах се вече, не се боя.“

Много неща в света не са турени на мястото си. Има едно деление и в доброто, и в злото. Да допуснем, че ти си сам, нямаш господар на себе си, или нямаш и съдружник. При това положение, ти сам си водиш сметките. Даваш на когото искаш, вземаш от когото искаш, никой не ти държи сметка. А когато имаш съдружник, той те пита: „Къде изхарчи парите?“ Тука закон има. Ти казваш: „На място ли е това?“ Прав е този въпрос, но и ти, като съдружник на някого, все ще кажеш: „Не си дал пари на място“ или: „Стоката не е добра“ – във всичко намираш недостатък. Според мене, щом имаш един съдружник, той всякога ще ти намира недостатъци. Какво трябва да направиш? Не отивай сам да купуваш стоката. Отиваш ли сам, той всякога ще те критикува. Или прати него, той сам да я купи. Или може да постъпиш по друг начин: преди да отидеш на пазар, питай съдружника си ще одобри ли това, което ще купиш, или не. Ще му кажеш: „Ако одобриш това, което ще купя, ще отида на пазар, ако не го одобриш, аз ще ти дам позволение ти да го купиш. И тогава каквото купиш ти, аз няма да ти кажа нито дума.“

Казано е в Писанието: Наближило е вече Царството Божие. Това е външната страна. Външните условия са се подобрили, затова Царството Божие може да дойде. Но Царството Божие може да дойде и отвътре. Защото външните условия имат смисъл, когато човек е вътрешно подготвен да може да възприема. Ако външната храна не се възприема от организма, тя не позволява човек да се развива добре. Ако знанието, което човек възприема, не допринася своето, то не може да стане част от ума на човека. И доброто трябва да стане част от човека. И силата трябва да стане част от човека. Човек се ползува само от това, което става част от него, което влиза в съгласие с неговия организъм. Ако хлябът се съгласи да влезе вътре в човека, да работи в съгласие с него, той трябва да го приеме. Ако влезе вътре и не се съгласи да работи с него, да стане част от организма му, той трябва да остане навън. Ако и светлината, която влиза в човека, го измъчва, той не трябва да я приема. Той ще ѝ каже: „Ако ти влизаш в мене и ми правиш бележки за това, което си видяла, по-добре не влизай. Ако не ми правиш бележки, добре дошла.“ Също така, той трябва да каже и на топлината: „Зная те, че си малко сприхава – дето минеш, все изгаряш.“

Топлината е много капризна. Докато имаш тридесет и седем градуса, ти си здрав, а щом дойде до четиридесет и два градуса, веднага те изпращат на онзи свят. Значи като турите върху тридесет и седем градуса още пет отгоре, вие отивате вече на онзи свят. Та, сега вие казвате, че при четиридесет и два градуса човек умира. Не говорете така. Според мене, като дойде до четиридесет и два градуса, топлината ви дава един билет за онзи свят, значи топлината ви плаща. Че какво по-голямо добро от това? Пращат те за онзи свят и при това безплатно. Колко е четиридесет и два градуса? При четиридесет и два градуса ти не можеш да опечеш едно яйце, а казваш, че отивате на онзи свят. Как ще обясните тази работа: да опечете едно яйце, трябва да го варите до деветдесет градуса, а човек едва при четиридесет и два градуса умира. Защо? Защото той сам иска да умре. Ако иска, човек може да умре и при тридесет и седем градуса.

Сега ще ви приведа един анекдот, създаден послучай обичая на японците, който прилагат срещу Нова година. Според техния обичай, всеки който има да дължи някаква сума, отива при своя кредитор да си изплати задължението. Който не може да си изплати задължението, самоубива се пред кредитора. Един богат японец от знатна фамилия отива при своя кредитор и му казва: „Господине, аз обещах да си платя, но не мога да платя, за това дойдох да се самоубия пред Вас.“ – „Как така ще се самоубиеш? Аз не мога да помисля това.“ – „Не, аз ще се самоубия.“ Кредиторът искал да се освободи от този човек и затова казал: „Прощавам ти всичко.“ След това го почерпва един чай и се разговарят помежду си. По едно време младият японец трябва да си отива. – „Няма ли да останеш? Да обядваме заедно.“ – „Не, бързам да отида на друго място, искам да се самоубия.“

При сегашните условия, при които живеем, се изисква една нова философия. Ние не трябва да гледаме на пречките, на мъчнотиите в живота, защото мъчните работи ние сами ги създаваме. Да кажем, че капките, които падат отгоре от небето, докато са капка по капка, нищо не вършат. Обаче когато се събират милиарди от тях на едно място и падат върху тревите и върху човека, те вършат работа. Обаче, ако се съберат натясно в един улей, те стават опасни. В тесните улици нещата стават опасни.

Често ние изживяваме нещата по-силно, отколкото трябва в действителност. Всички хора страдат от излишни желания. Всички хора бързат, искат по-скоро да израснат, всички бързат да забогатеят, да станат добри, да свършат училище. В бързането именно е всичкото нещастие. В това отношение хората трябва да мязат на онзи англичанин и руснак, за които се говори в един анекдот. Руснакът казва: „Ничево!“ И англичанинът казва нещо подобно на английски. Тези двама души, англичанин и руснак, се срещат със своите малки кабриолетчета в една тясна улица в Лондон. Те спират с кабриолетите си, търсят начин как да се разминат. Като нямало какво да прави, руснакът изважда от джоба си вестник „Таймс“, голям шестнадесет страници. Като го прочел, идва слугата на англичанина и казва на руснака: „Господине, ще бъдете тъй добри, като прочетете вестника, да го дадете на господаря ми да го прочете.“ След като руснакът прочел вестника от кора до кора и го дал на англичанина, който със същото самообладание започнал да чете вестника отначало. В това време руснакът, като прочел вестника, започнал да мисли какво да прави и после му дошла в ума идеята. Едновременно и на англичанина дошла в ума идеята какво да правят, как да се разминат.

И при размяната човек трябва да бъде много умен. Те не трябва да правят погрешката на онези, които се срещат заедно, но не постъпили право. Един ден руският казак и румънецът се срещат. Румънецът язди на кон, а руснакът върви пеш. Като се срещат, руснакът казал на румънеца: „Буна доминяца.“ (рум. „Добро утро“)

Румънецът слиза от коня, а в това време казакът се качва на коня му и тръгва. В дадения случай ние имаме възможност да се спрем на положението на румънеца и на казака. Единият и другият са постъпили неправилно. Понякога и ние самите постъпваме по същия начин.

Слушам един ден как една майка се разправя със своето дете. Майката казва на детето: „Вземи стомничката си и иди за вода.“ Детето взема стомната, но по пътя я счупва. „Защо счупи стомната? – го запитва майката. – Защо не внимаваш? Защо пипаш така неправилно? Защо не си отваряш очите?“ Какъв смисъл има сега да мъмри детето си? И да си отваряло, и да не си отваряло очите, то направило вече пакостта. Какво разрешение има в тези бележки, които майката прави на детето си? Има хора с отворени очи, които пак счупват стомната.

Сега ще ви дам друго едно разрешение на задачата, дадена на един български свещеник. Дошла зимата, този свещеник накарал жена си да направи петмез от гроздов сок, в който турили парченца от тиква, да има за през зимата. Жената напълнила един голям кюп. Свещеникът имал една дъщеря, един син, които всеки ден обикаляли кюпа и вадели тиквата. Парче след парче, тиквата се свършила. Един ден бащата извиква дъщеря си и ѝ казва: „Марийке, вземи чинията и донеси малко от петмеза, да си хапнем.“ Отива Марийка, застава пред кюпа и мисли какво да каже на баща си. Седи десет минути, петнадесет минути, половин час, тя знае, че няма тикви в петмеза. Как ще занесе на баща си само петмез? Свещеникът казва: „Я виж, там какво стана с Марийка, да не се разболя нещо.“ Отива майката и вижда Марийка седи пред кюпа и мисли. Майката пита: „Какво мислиш?“ – „Няма тиквички.“ Тогава бащата казва: „Като няма тикви, вземете нови, нарежете ги и турете ги пак в петмеза.“

Често съвременните хора изпадат в такова положение. Те казват: „Животът ни не ни се харесва.“ Учиш някоя наука, някой предмет, пак казваш: „Не ми се харесва тая наука, не ми допада.“ Художникът рисува, не може да нарисува добре картината и казва: „Не ми се харесва таз картина.“ Музикант си, казваш: „Не ми се харесва моето свирене.“ Друг някой отива на нивата, копае и току поглежда ръцете си и казва: „Дотегна ми вече да копая.“ Каквото започне, в края на краищата човек се отегчава.

Човек не трябва да прави разбор на нещата.

Преди всичко, Бог като създаде човека, не го направи земеделец. Първата наука, която му даде за занимание, беше изучаването на зоологията, да тури имена на всички животни. В това време Адам свършваше шестото отделение. Адам беше свършил трето, четвърто отделение и затова трябваше да тури по едно име на всяко животно. Каквито имена тури на животните по онова време, същите останаха и до днес. По-после, когато дойде неговата другарка, Господ я накарал да се занимава с ботаника. Коя от двете науки е по-добра, ботаниката или зоологията? Ботаниката е допринесла по-голяма полза на човечеството, отколкото зоологията, понеже растенията са пречиствали въздуха. Те дават плодове, дават условия и за животните, и за хората да живеят. След това пък животните са се нагодили за условията и започват да помагат на хората.

Често съвременните хора страдат от липса на растенията у тях. Те изкореняват растителното царство у тях, вследствие на което се явяват различни болести у тях. Запример, аз бих препоръчал на онези от вас, които са неразположени, да си купят един чувал дървени въглища и от време на време да ги запалват. След това ще ги внесеш запалени в стаята и ще гледаш да се приспособиш на въглената киселина, която излиза от тях. Като дишаш въглената киселина, която не поддържа горенето и живота, ще можеш да се лекуваш. Това се отнася главно за туберкулозните. Не е достатъчно само един ден да се направи този опит, но цяла година. Това е един метод на лекуване. Но всеки не може да го приложи.

Всяка лоша дума не е нищо друго освен въглена киселина. Следователно, ако ти, след като си чул една лоша дума, твоето растително царство не може да я приеме, не може да я асимилира и да я преобрази, ти си слаб човек. Ако в тебе има чувства, които са взривни, и ако с волята си не можеш да ги възпиташ, ти си слаб човек. Ако ти не можеш, като върху коня, да се качиш на едно от твоите взривни чувства, да му туриш гем, да го възседнеш, да препускаш с него, ти не си никакъв ездач. Следователно човек може да уравновеси своите мисли чрез въглената киселина, а да укротява чувствата си чрез своята воля.

Та казвам: Вие сте дошли на Земята да учите и да станете силни. Най-първо трябва да станете умни. Първото отделение аз наричам отделение на любовта. Второто отделение аз наричам отделение на мъдростта. Третото отделение – на истината, четвъртото отделение – в изпълнението на волята Божия. Та, ако влезете в стария свят, любовта [е] навсякъде, любовта [е] основа, навсякъде в живота. В писмения език любовта е основа навсякъде в живота. В писмения език любовта е основа, на физическото поле ние имаме азбука, но имаме азбука и в умствения свят, която за в бъдеще ще изучавате. Мнозина от вас тепърва ще изучавате отделенията на буквите. Първото отделение в умствения свят също има азбука. Ти не можеш да я напишеш, докато не се научиш да я произнасяш. Това, което можеш да произнасяш, може и да напишеш. Това, което можеш да кажеш, можеш и да го направиш. Но това, което не можеш да кажеш, не можеш да направиш. Законът е такъв. Това, което мислиш, можеш да го постигнеш. Мисълта трябва да бъде много интензивна, за да бъде постижима.

Запример, всеки човек може да бъде здрав. За да бъде здрав, той трябва да вярва интензивно, че може да бъде здрав. Вие можете да усилвате здравето си и с умствени упражнения по особен начин. Вие можете да усилвате и ръката си, ако тя е слаба. Запример, ако станете сутрин, вдигнете с ръката си бавно, полека един килограм тежест, но мислено. На другия ден мислено вдигнете два килограма тежест, на другия – три, след това пет, десет, двадесет, четиридесет, петдесет, сто килограма. Като дойдете до положение да вдигате мислено с ръката си сто килограма, ще видите, че ръката ви ще се засили. Като правите опита, ще видите дали упражнението е вярно. Така ще проверите дали с едната си ръка можете да вдигнете сто килограма. Ако можете да вдигнете, значи законът е проработил. Ако не можете да вдигате, отново ще повторите опита.

Та, [на] физическия свят се опитва дали нашите мисли са реални или не. Ако мисълта ти на физическото поле е реална и интензивна, ти всичко можеш да направиш. Ако на физическото поле мисълта ти не е реална, не е интензивна, ти нищо не можеш да направиш. Само при интензивна и реална мисъл Христовите думи, че каквото намислите, всичко може да направите, са верни. Тогава и планина можете да преместите. Когато Христос говори за преместването на планината, той има предвид планината на мъчнотиите. Няма мъчнотия, която човешкият ум да не може да премести. Някоя мъчнотия може да бъде голяма колкото планина, но и тя може да се премести. Онези, които нямат опитността, търсят лесния път. По-лесен път от изучаване буквите няма.

Та, когато говорим за любовта, ние разбираме началото на живота. Това е проявяването на съзнателния живот. И ако твоята любов присъствува във всичките твои мисли, ако твоята любов присъствува във всичките твои чувства, ако твоята любов присъствува във всичките твои постъпки, ти всичко можеш да постигнеш. Вие може да кажете, че не сте постигнали всичко. Умният човек желае неща, които са постижими, които му трябват. Умният човек носи само една дреха, а глупавият носи две, обикновеният човек носи пет–шест дрехи. Обикновеният човек постоянно се запасява.

Сега вие ще направите едно сравнение. Ще кажете: „Не е ли добре да имаме по няколко дрехи?“ Аз не говоря за вас. Питам обаче: Колко костюма носят птиците? Колко костюма носят рибите, млекопитаещите, пеперудите, растенията? По колко костюма носят ангелите, херувимите, серафимите? Ангелът всеки ден подновява своя костюм.

Тялото ни представлява една Божествена дреха, която постоянно се подновява. На всеки седем години тя се подновява. Според старите вярвания, или според някои научни данни, на всеки седем години тялото се изменя. Според някои научни данни се знае, че на всеки три месеца човек изменя всичко, каквото има в себе си. Благодарение на тази постоянна обмяна, която става, човек се чувствува здрав и бодър. Ако не знае как да изменя дрехата си, човек остарява. Остаряването зависи от онази вътрешна дисхармония между мислите и чувствата на човека. Човек остарява, понеже мислите и чувствата му постоянно се карат. Всички хора остаряват от постоянни караници.

Запример, питат някого: „Защо не вярваш в Бога?“ Онзи, който не вярва в Бога, дава специфичен отговор. Той казва: „Не вярвам, защото нищо не ми е дал.“ Сега как ще определите това противоречие? Аз ще ви дам разрешение, но и вие можете да имате разрешение. Този, който не вярва в Бога, е спал, когато Бог е оставил благата при него. През това време други са взели благата, изяли са ги и нищо не оставили за него. Като се събуди от сън, той се поогледа наоколо и казва: „Нищо няма около мене.“ Тези, които вярват в Бога, това показва, че когато Бог е оставил благата около тях, те са ги намерили и използували. Тъй щото, съзнанието на хората, които вярват в Бога, е всякога будно. Онези, които не вярват в Бога, са от спящите хора.

Казвате: „Какво трябва да правим?“ Спете, когато е тъмно, работете, когато е светло. Сега трябва да оставим този закон или да се самоосъждаме. Самоосъждането нищо не допринася. Ако дрехата ти е сгрешила, изгори я. Щом намериш една въшка на дрехата си, веднага я тури в огъня, нищо повече. Тази въшка носи условия за заразни болести, като запример коремен тиф, проказа и други такива. Ако някой се облече с дрехите на прокажения, макар и богаташ да е, той непременно ще се зарази. Аз казвам: Ако ви дадат такива дрехи, веднага ги турете в огъня. Не туряйте дреха, която не може да издържи на огън. Не пий вода, която не може да излезе от тялото ти навън. Въздух не приемай, който не може да влиза и да излиза от дробовете ти навън. Не искай помощ от мисъл, която не може да ти помогне. Не искай помощ от чувство, което не може да те стопли. Казвам ви: Този човек има студени чувства.

Кога чувствата на човека са студени? Чувствата стават студени, когато мисълта вземе надмощие върху тях. И мисълта става топла, когато чувствата вземат надмощие върху нея. Това е видимо едно несъответствие. Топлината никога не трябва да напуща мисълта. Мисълта никога не трябва да напуща чувството. Топлината никога не трябва да прави мисълта топла, а мисълта никога не трябва да прави чувствата светли. Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на мисълта. Вие искате да преобразите нещата. Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на чувствата. Топлината, това е вътрешната любов на чувствата, а светлината е външната любов на чувствата. Като се съединят на едно, те образуват Божествения свят. Значи вътрешната светлина и външната топлина, съединени в едно, образуват Божествения свят. Дето има светлина, там всякога има най-хубавата топлина. С градуси тази топлина не се мери. В Божествения свят светлината и топлината са еднакви. Вие казвате да обичате всички хора еднакво. Вие може да обичате всички хора еднакво, когато светлината е външна дреха на ума, когато топлината е вътрешна мобилировка на твоите чувства.

Та казвам: Мнозина поддържат мисълта в себе си, че Христос ще дойде на Земята. Ние схващаме тази идея много механически. Ние искаме да дойде Христос да ни избави. Болния как ще го избави? На болния даваш храна и ще му кажеш да дъвче добре храната. На болния човек трябва да давате най-хубавата храна. Така можете да го лекувате. В Божествения свят има доста плодове. За малокръвните хора са нужни череши червени. Червеният цвят цери, лекува. В духовния свят цяр за всички болести е жълтият цвят. В Божественият свят цяр за всички болести е синият цвят.

Та, при дрехата на любовта, при червената дреха ние имаме начало, основа на живота. Червеният цвят показва теченията, които действуват в природата. Степента на цвета показва какви енергии са скрити в червения цвят. Червеният цвят е само една мярка отвънка на светлината. Както на някой път си турил една мярка, за да може да се измерва, тъй и червеният цвят се туря за мярка, да могат да се измерват чувствата. Когато сте малокръвни, дръжте в ума си тази мярка. И тогава, като държите тази мярка на пътя си, вие ще можете да разбирате вашето право. Ако ти не вярваш в червения цвят, как ще дойде животът? Ако ти не вярваш в жълтия цвят, как ще дойде мисълта в тебе? Ако ти не вярваш в синия цвят, как ще дойде туй възвишеното, силната воля в теб?

Та казвам: Всеки от вас трябва да създава в себе си. За тази цел той трябва да има тези основни цветове в себе си: червения, жълтия и синия. Сутрин трябва да започвате с червения, на обед с жълтия, а вечер със синия цвят. Това е гамата на физическото поле. Човек, който иска да бъде здрав, със ставането си още от сън, трябва да си представи червения цвят. Ще мислиш за чувствата, за всичко онова хубаво и красиво, което дава мир у човека. Това именно е червеният цвят. Ако нямаме хубави мисли, червеният цвят ще създаде у нас онова състояние, в което сега се намират. Когато не разбират червения цвят, хората се бият. Когато разберат червения цвят, те се примиряват. Когато разберат синия цвят, те прилагат червения и жълтия цвят, т.е. своите мисли и чувства в реализиране своите стремежи. Ние имаме една задача в света: да придобием вечният живот, да се освободим от смъртта.

Някои казват: „Ние трябва да воюваме.“ Ще воювате, но доста хора ще измрат. Ние се плашим сега. Въпреки това милиони хора се избиват. Намерено е, че всяка година измират около тридесет и пет милиона хора, а се раждат четиридесет милиона. Значи смъртта и живота се борят. Смъртта взима по тридесет и пет милиона, изважда ги от фронта, а животът внася четиридесет милиона. В края на краищата, във войната между живота и смъртта, животът ще победи. Този закон е верен по отношение на чувствата и мислите. Колкото чувства и мисли умрат от вашите, но в края на краищата повече ще се родят. Винаги ще има по пет хиляди или по пет милиона разлика, повече значи. Сега всички ние сме на бойното поле, дето всички трябва да бъдем герои – герои и като умираме, герои и като живеем. Който умира, ще отиде да си почине. Всеки, който е работил, трябва да си почине. Всеки, който е живял, трябва да отиде да си почине. Значи, умиране не съществува, но ще отидеш да си починеш. След това ще дойдеш пак да воюваш.

Сега вие мислите, като дойдете втори път на Земята, да няма вече войни. Възможно е. Но казвам: Ще има една война и всеки, който е победил смъртта, ще бъде свободен. Който не е победил смъртта, ще има още да лудува. В бъдещата епоха, той пак ще дойде да воюва. Има хора, които няма да умират и да бъдат погребани. Значи, едните няма да воюват, ще бъдат неутрални. А други ще воюват, понеже не са научили още закона на неутралитета. Христос казва: „Който победи докрай, той ще спасен да бъде.“ Мнозина очакват другите да воюват и да победят, а те без да воюват, да получат блага. Аз вярвам във всички вас, че сте все от големите герои. По някой път вие се стиснете, намерите се пред една бомба. Запример, не е лесно да се намерите пред бомбата на сиромашията, която е сто, двеста, триста, петстотин, до хиляда килограма. Ние виждаме, че най-силните крепости не могат да издържат на хиляда и петстотин килограма. Те не можаха да издържат и се пръснаха. Та, ако вие нямате такава силна мисъл, с която да разпръснете една от крепостите на доброто, какви герои сте? Сега аз похвалявам германците. Те казват: „Едно време нас ни биха, но сега ние бием, научихме си урока.“ Та, всички хора, които се бият днес, и те ще научат урока си.

Преди няколко време дойде една сестра при мене и казва: „Учителю, не искам вече да живея, отказвам се.“ Ти може да се откажеш, но само като си победила, затова трябва да воюваш. Любовта е достояние само на онези, които побеждават. Любовта обича силните хора, а страхливите не обича. Законът на любовта обича жертви. Хората на Земята умират все за любов и от любов. Като дойде любовта, всеки трябва да бъде готов да умира. Той е на бойното поле, дето му се казва: смърт или живот.

Някои от вас питате: „Няма ли по-лесен път от този?“ Има един лесен път. Ако искате, ще ви кажа какъв е този път. Един американски студент отива в Германия да учи в университета философия. Той отива при един знаменит германски професор, на когото казва: „Господин професоре, няма ли някой курс по философия, който да се свършва за три–четири месеца?“ – „Има.“ – „Къде е той?“ Професорът му казва: „Слушай, господине, когато Господ иска да направи един дъб, употребява сто години. Обаче ако ти искаш да свършиш философия само за три–четири месеца, ще бъдеш диня.“ Съвременният свят страда все от дини. Всички ония неустойчиви, неиздържани чувства, всички мисли, които са неиздържани, всички постъпки, които са неиздържани, това са все дини. Като постоят 3–4 месеца вън от корена, те губят своята сладчина. И след всичко това ние търсим лесния път на дините. Имаш ли една голяма диня, навреме трябва да я ядеш.

Съвременните хора се нуждаят от такива, на които сърцата да са калени в любовта, в червения цвят. При това положение, той не трябва да има никакво страдание, никаква сила да не е в състояние да го разколебае. Това е любов. На бъдещите хора умът им трябва да бъде кален в жълтия цвят, та каквито мъчнотии да дойдат, да не може да го разколебаят, да е решен на всякакви жертви. Когато дойде доброто в света, човек трябва да е кален в синия цвят, т.е. в истината. Ако хората не се калят в Божията Любов, ако не се калят в Божията Мъдрост, ако не се калят в Божията Истина, от тях нищо не може да се ползува. Те са дини, които в скоро време ще изгният. Щом изсъхнат, нищо не може да се очаква от тях. Аз вярвам, че всички вие, които ме слушате, искате философията на стогодишния дъб. Сега, като наблюдавам лицата ви, виждам, че няма нито един от вас, който би желал да стане диня.

Сега ще ви кажа друг един анекдот. Разправяше ми един българин, който обичал много да философства, че един ден стоял под една круша и философствувал. Като гледал, [че] на такова голямо дърво висели малки плодове, той си казал: „Чудно нещо, на такова голямо дърво – такива малки плодове.“ Както размишлявал така, си и позадрямал и в това време се явила буря, която свалила една от крушите и паднала точно върху носа му. Като се стреснал, той пипнал носа си, на който имало кръв, и си казал: „Добре че крушата беше малка. Какво щеше да стане с мене, ако тя беше един голям плод, като диня?“ Не желайте плодовете на дърветата да бъдат големи. Понякога има дървета, на които плодовете са по един килограм. Казвам: Има едно вътрешно съотношение между плодовете и дървото. Всяко дърво трябва да дава толкова плодове, колкото клоните могат да издържат. Колко деца трябва да има една круша, за да може да ги отхрани? Ние, съвременните хора, не мислим по това. Ако една круша има, две–три хиляди плода, т.е. две–три хиляди деца, това [е] извънредно много. Какво ще прави тези деца? Трябва да ги продава. Колкото по-малко плодове има едно дърво, толкова по-едри са те и толкова по-сочни. Следователно по-добре е човек да направи едно добро, но да бъде сочно, отколкото да направи десет–двадесет добрини, които да бъдат безсочни. По-добре е едно дърво със семка, отколкото едно дърво без семка. Ония, които се занимават с ботаника, казват, че хората достигнали да изкарват грозде без семки. Тогава те ще изкарват само пръчки от лозите и така ще ги разпространяват. Значи хората ще унищожат онзи метод на семките. Не е лошо, и без семки може, но при сегашните условия всяка добродетел, всяка мисъл трябва да има семка в себе си. Всяка постъпка трябва да има семка в себе си.

Под думата „семка“, аз разбирам център, около който да става движение. Следователно всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има свой център, около който трябва да се движат. Значи думата „семка“ подразбира този Божествен център, около който всеки човек трябва да се движи. Или, ти трябва да имаш един образец, който да ти служи като подтик в живота. И любовта се продава, като едно живо същество. Божествената любов от най-висшите същества нагоре постоянно се проявява в най-големите дълбини на битието. Любовта се проявява и в най-нисшите животни. Като започне от най-нисшите животни, тя постепенно, постепенно отива към Бога. Висшите същества в разбиранията на любовта се различават коренно от нисшите, главно в разбиранията. Който не разбира любовта, казва, че неговите чувства представят висши прояви на любовта. Дали са висши или низши чувствата, това е все любов, само че в тях [се] вижда степента на тяхното развитие.

Та, в живота си, в своето просветено съзнание, човек трябва да разбира степените на любовта, т.е. градусите, които има тя. Онзи, който не разбира проявите на своята любов, не може да определи градусите и той е във философията на Настрадин Ходжа, който казвал: „Половината свят умира, като [умре жена ми]; като умра аз, целият свят умира.“ Не, като умре жената на Настрадин Ходжа, светът си е пак свят; и Настрадин Ходжа като умре, светът си е пак свят.

Че е така, мога да цитирам много примери в живота на великите хора, съществуват ли те или не съществуват. Светът постоянно се движи. Страданията на света се дължат на това именно, че хората повече вярват, че ще умрат, отколкото че ще живеят. Не, по-голяма е вероятността, че ще живееш, отколкото че ще умреш. Че ще живееш, отношението е две към три. Че ще умреш, отношението е едно към три, а възможността, че ще възкръснеш, е три към три. Следователно къде е противоречието в света? В неразбирането на нещата. Някой от вас умирал ли е, да знае това? Аз виждам, че някои, които от двадесет години са умрели, а сега са се върнали да живеят. Друг някой преди петдесет години е умрял и сега наново се е върнал. Но те са забравили това. Няма човек на Земята, който да не е живял, да не е заминал за онзи свят и да не се е върнал отново. Цялата история е пълна с такива случаи.

Вие знаете един Шекспир, но не само един Шекспир, много Шекспировци, Байроновци, Волтеровци, Пушкиновци и други има. Пушкин е едно колективно име, това са група от духове, те са десет, петнадесет, двадесет, до сто хиляди на едно място. Това е все Пушкин. Тъй щото, когато казват „Пушкин“, знайте, че това са много лица, а не само един човек. И Христос е сбор от милиони същества на Земята. Та, като казваме „Христос“, разбираме сбор от много Разумни същества, които имат един стремеж. Не само една душа, един дух, едно сърце, но всичкото това е в единство. Като влезеш в тях, желанието на едно същество от това общество е желание на всички. И желанието на всички е желание на едногото. Каквото всички желаят, един го изпълнява. И каквото един желае, всички го изпълняват.

Питам: Ако вие живеете в едно такова общество, ще бъдете ли в немотия? Няма да бъдете. Днес всеки от вас живее за себе си, всеки търси своето спасение отделно, всеки иска да знае колко го обичат. Ако сега ви кажа, че Бог създаде света за вас, как ще го разберете? Аз разбирам, че Бог създаде света за Божественото у вас. И Бог създаде света за Божественото, което е в отделния човек. Тъй щото, Бог създаде света за всички ония, които имат Божественото съзнание в себе си. И най-после казвам: Бог създаде света за Божественото в отделния човек. Значи: Бог създаде света не за Божественото, което е у Него, но за човешкото, което е в Него, и за Божественото, което е в човека. Как ще ме разберете? Както искате разбирайте. Вие сте учени хора, вярвам, че ще ме разберете.

Желая сега на всички ви, които сте скръбни, да станете по-скръбни. Желая ви на всинца ви, които сте радостни, да станете по-радостни. Желая на всинца ви, които сте сиромаси, да станете по-сиромаси. Желая на всинца ви, които сте богати, да станете по-богати. Блажен е онзи човек, който може да бъде сиромах и богат. Блажен е онзи човек, който може да бъде и болен, и здрав. Блажен е онзи човек, който може да бъде и дете, и старец. Това са контрастите. Казвам: За всичко онова, което ви се е случило в живота, благодарете. Благодарете на оная велика мъдрост, която съществува. Благодарете на великото благо в света. Защото онова, което Бог е приготвил за вас, които ме слушате, нито ухо е чуло, нито око е видяло, нито на сърцето на човека е дохождало за великите блага, които Бог е приготвил.

Да бъде сърцето ви райска градина, да бъде умът ви райска градина, да бъде тялото ви райска градина, в която да растат всички Божии добродетели.

„Благословен Господ Бог наш“

„Тайна молитва“

36-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 16.VI.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, всички, бъде, цвят, свят, сега, казва, аз, любов, чувства, дойде, отделение, живот, можеш, време ,

 Неделни беседи , София, 16 Юни 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder