НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Три вида любов

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Три вида любов

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, любов, казвам, аз, има, сега, казва, всички, обича, добре, бъде, музика, бог, тон, път, свят, хубаво ,

Общ Окултен клас , София, 22 Май 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч сутринта

„Добрата молитва“

Изпейте една песен. (Изпяхме „Духът Божи“.)

Защо човек трябва да бъде богат? Защо трябва да бъде сиромах? Всички сте дошли до една граница, дето трябва да се сменят възгледите ви. Ако вие тръгнете от екватора към полюсите и пътувате с тънки дрехи, както се обличат тези, които живеят в тропическите места, колкото отивате към север, ще забележите, че тия тънките дрехи не издържат. Дрехите ще стават все по-дебели и като дойдете на Северния полюс, лицето ви ще бъде покрито с козина. Като тръгнете от полюса към екватора, обратното ще бъде. Дебелите дрехи постепенно ще се сменят, ще се сменят, докато дойдат най-тънките. Лицето му ще се открие. Казва: „Трябва да има открито лице на екватора; трябва да има покрито лице на Северния полюс.“

Сега вие може да разбирате какво отношение има между аналогиите. Много мъчно е човек да си служи с изясненията на аналогиите, защото тогава може да се правят кардинални погрешки. Ако една аналогия не я туриш на мястото, може да се отдалечиш толкоз надалече, че да изгубиш всичко.

Сега понятието ви за любовта какво е? Казвате „любов“, но нямате едно основно понятие за любовта. Любовта е на степени. Човешката любов е любов на мисълта. Тя е любов на възпитанието на човека. Има една възпитателна любов. Майката ражда едно дете. Туй дете първоначално ни най-малко не е разумно. Тя, като го гледа, на него гледа като един, който се занимава с растенията в една градина. Тя гледа като на едно семе. Градинарят, като погледне на семето, вижда, че в него се крие нещо. Посади го и очаква и накрая туй семе даде плод. Този градинар гледа на семето по единствената причина за плода, който то дава, който това дърво принася. Едно дете като се роди, майката като градинар предвижда това семе какво ще даде. Тя очаква, че от туй дете ще излезе нещо. Тя полага всичките си усилия да излезе нещо. Тези градинари наричат знаменитите ботаници, които се занимават с растителното царство, изучават законите.

Вие, запример, имате понятие за растителното царство, че растенията са глупави, не им стига умът. Казва: „Дърво е това, глупак.“ И за някого казват: „Дърво е този човек.“ Искат да кажат, че не е сигурен. Това е погрешно схващане. Дърветата са отлични философи на мълчанието. Те кардинално мълчат. Мълчат, но всякога разбират всичко.

И понеже растенията са много горделиви – по-горделиви същества от растенията няма, много горделиви са, – пет пари не дават за убежденията на другиго. Каквото и да кажеш на тръна, той казва: „Мене не ме интересува.“ На бора каквото и мнение да му кажеш, казва: „Не ме интересува.“ Каквото и да му кажеш. Всичките са много самостоятелни. Че са много горделиви, се познава, че като са дошли на Земята, издигат се нагоре, нависоко, искат да завладеят света. Пък са и учени. Разбират много хубаво от химия. Разбират много неща от Слънцето. Схващат слънчевата енергия, правят плодовете. И благодарение на тия учените растения, те са дошли на Земята, едни от най-умните слуги са растенията, които са дошли да подготвят пътя на човека. Те са създали най-красивите форми. Пеперудите после дойдоха и те от растенията се учиха. Растенията станаха учители на пеперудите как да си правят дрехите. Най-първо нашарени дрехи имаха растенията, занимаваха се с тях.

Сега аз донесох цигулката си, за да ви дам един пример. Има хора, които се прехранват с цигулката. Добре знаят как храната им идва. Цигулката е направена от едно горделиво дърво, много честолюбиво, трябва да се пази. Ако малко я обидиш, не свири. Трябва много хубаво да я пазиш. Аз държа цигулката, то е един начин за възпитание. Тя не обича да я обиждаш. После, и лъка ще пазиш. Който обижда цигулката си, той не прокопсва. Ще я пазиш, ще я държиш много нежно, няма да я стискаш, като я хванеш, нежно ще се отнесеш. Тя не обича да я стискат. Като вземеш лъка, ще бъдеш много внимателен. Ако не правиш така, както тя иска, погледнеш, тя се отлепила, пукне се някъде. Щом не свириш хубаво, хората не дават нито пет пари като цигулар. Ако я обича, веселие, ред и хармония ще има вкъщи. Един музикант, ако обича цигулката си, и жена му ще го обича, и децата му ще го обичат; ако не обича цигулката си, и жена му, и децата му няма да го обичат. Че, тя създава най-хубавите тонове, вземе няколко тона. Съединените са тук растенията и животните. Като свири на тази струна, най-първо съкратява струната, образува известни тонове. Ти може да повишиш тоновете, като стегнеш цигулката. Може да образуваш четири, пет тона. Трябва да знаеш, че ще дойдеш до едно място – ако потеглиш повече, ще се скъса струната.

Струните представят човешката нервна система. Цигулката е човешкото тяло. Струните са нервната система, по която човешкият ум работи, свири. Ти като напрягаш нервната си система, няма да преминаваш границата на туй нагласяване. Ако стегнеш повече, скъсват се струните. Казвам: Всеки един от вас трябва да е цигулар. Цигулар, да изучава нервната система, понеже там, като минава през нервната система енергията, образува се човешката мисъл. Всяка една мисъл съставя един тон. Всяко едно чувство съставя един тон. Всяка една постъпка съставя един тон. Но вече имате 3 вида музика. Има една музика, която аз наричам органическа музика, която създава човешкият организъм. Има и психическа музика. Тази статическа музика, тя е механична. Тя само може да даде един подтик на движението. Когато говоря за органическата музика, разбирам онази музика, която влияе върху чувствата. Щом говоря за психическата музика, разбирам музиката, която влияе на човешката мисъл. Двете музики – механическата и органическата, са отражение на психическата. Музиката слиза отгоре надолу.

Та казвам: По някой път ви слушам. Вие днес пяхте „Давай, давай“, може да пееш без да мислиш, какво даваш? Какво може да дадеш? На един човек може да дадеш светлина. Да му запалиш една свещ. Зимно време да му дадеш хляб. Хляб може да му дадеш, после гориво, топлина може да му дадеш. Щом му дадеш пари, средства, това са вече външни условия. Парите и средствата, това са поощрение отвън. Хлябът е поощрение отвътре. Светлината, която на един човек се дава, е поощрение от Божествения свят.

Та казвам: Вие само като започнете да изучавате механическата музика, трябва ви цял живот, за да разберете как се трансформират тоновете. Вие изучаване мажорните и миньорните гами. Сега някои мислят, че има знаци. Гамата е миньорна, когато тоновете се понижават. В понижението на един тон се добива мекота. В истинската музика в повишението на един тон се добива сила, мекота, устойчивост. Сега в механическата музика щом повишаваш един тон, става дрезгав. Защото, за да повишиш един тон, мисълта ти трябва да работи. Сега аз вземам като изяснение музиката. Вземам човешкото тяло като един инструмент, който Бог ви е дал.

Сега туй, което ви говоря, всички не ви интересува. Да кажем, някого от вас го боли кракът. Казва: „Що ме интересува мене музиката, боли ме кракът.“ Някого боли кракът, някого гърдите го болят, някой има главоболие. Казва: „Какво ми разправяш за музика, аз не мога да вървя.“ Лесна работа. Вие, ако ме слушате 2–3 години, ни ревматизъм ще остане, всички болести, които имате, ще минат. Ще направим тук една клиника.

Вие сега не разбирате защо човек трябва да работи. Работата е музика. Ако искаш да се лекуваш, ще работиш през май и юни. Мине ли май и юни, не бутай земята. Ако искаш да се лекуваш, през май и юни работи, копай земята. Тогава теченията слизат от Слънцето, минават през екватора отдолу, отделят се към полюсите. Особено към северното полушарие върви едно течение. Ако вземеш една мотика, или бел, или лопата, като работиш, тази енергия през лопатата минава в тялото. И както всички растения през май и юни се обличат с най-хубавата дреха, така и вие може да [се] ползувате от тия енергии. Ти ако през май половин час работиш с лопатата, ако те боли кракът или стомахът, или бъбреците те болят, работи! Свещен е трудът през май. Не целия ден да работиш, половин час е достатъчно, за да се лекуваш. Тук една сестра я болеше кракът, като поработи, в половин час изчезна болката ѝ.

Но с един ден не става. Предупреждавам ви. Свещено ще работите! Ако не работите, не се меся за болестта. През май и юни ще считате половин час работа за ден за свещено. Мястото трябва да е свещено, да не [бъде] дето хората минават. Ще имаш една градина, 4–5 декара. Братя и сестри ще се наредят, ще направиш едно гимнастическо упражнение, което е за лекуване. То е за които са болни (които не са болни, са свободни), които са болни или които нямат разположение, главоболие имат. Аз засягам работата. Ние не трябва да бъдем като тия цигулари, които искат от цигулките си да извадят нещо.

Дървото е един добър проводник. Ако вие имате едно перо от дърво, все трябва да имате нещо дървено, за да бъде един добър проводник. Вие не знаете произхода на тази материя, от която е образувано дървото. Какви умове са работили върху дървото! Върху тия форми са работили ангелите, то е цяла култура. Тази материя те са я събирали. Само един ангелски ум може да създаде едно дърво. Животните са ги създали архангелите. Като дойдете до металите, тях пък са създали херувимите. Вие сега казвате: „Проста работа е тази.“ Не е проста. Тази струна се дължи на работата на един архангел, на някой херувим. Ние като не зачитаме неговата работа, и той няма да зачита нашата.

Казвам: Ще имате едно свещено чувство за нещата. Трябва да знаете следното, две неща трябва да държите в ума си. Да познавате Бога като Същество, Което обича всички, в Което Същество ние живеем. И То ни обича без разлика – и най-малките и най-големите същества Той еднакво ги обича, понеже то е Неговото тяло. Бог не може да бъде в противоречие с удовете си. Всичко онова, което е в Него, обича го. Ние, които живеем в Бога, ние съставяме част от Него и ние трябва да Го обичаме. Ние трябва да обичаме цялото. Ние не може да обичаме всички, понеже всички не са в нас. Ние сме във всички, в Бога, в Единия, Който обича всички. Ние трябва да обичаме само Единия, Който обича всички. Тази е философията.

Казва: Що е човек? Човек е същество, което обича Единия, Който обича всички. Що е Бог? Бог е Същество, Което обича всички.

Та сега, ако вие не обичате Бога вътре в себе си, ни музика може да имате, ни живот може да имате. Да обичаш Бога значи да Го познаваш. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Казвам: Тази е новата философия. Трябва да влезе в ума ви. Гледате един човек, казвате: „Какво струва, аз не искам да зная заради него.“ Той, като човек, има право като човек, но ти не трябва да пренебрегваш Божията любов към него. Бог има към него същата любов, която има към тебе. Дотолкоз, доколкото се увеличава любовта ти към Бога, дотолкова и Бог ще се изявява в тебе. Според степента на твоята любов ще зависи и изявлението на Бога. Колкото повече Го обичаш, толкова ще станеш по-благороден, по-силен, умът ти се разширява. Колкото любовта се намалява, слизаш надолу. Когато любовта съвсем се намали, ти ще замязаш на един камък, който се търкаля по пътя.

Казвате: „Какво трябва да правим?“ По някой път седите и казвате: „Ние трябва да обичаме Учителя.“ Не, аз искам вие да се научите да обичате Бога. Само като обичате Бога, Той ще ви научи как да обичате хората. Без любовта към Бога, никого не можете да обичате. По никой начин, невъзможно е. Само моята душа може да научи ръката как да обича другата ръка. Ако ръцете не са свързани, ако пръстите не са свързани с душата, те нямат никакво отношение. Щом са свързани с душата, само тогава може да се обичат.

Казвам: Любовта към Бога ще ви научи как да се обичате един друг. Обичта към цялото, то е закон на Бога. Туй изкуство само Бог може да ни го покаже. Как да се обичаме всички, само Бог може да ни обича, никой друг. И ангелите учат същия закон. И хората трябва да учат същия закон. Ще кажете, че Бог е Онзи, Когото ние обичаме, Който обича всички, чрез Него ние се учим как да обичаме. Вие и милиони години след като обичате, няма да можете да обичате всички, но ще обичате повече.

Най-първо ще обичате едного. Първо човек обича себе си и после майка си, баща си, брата си, сестра си, своите приятели, познати, своя народ, чуждите народи, после ще започне да мисли за ангелите, които не вижда, после ще мисли за боговете. Вие богове срещали ли сте в света? Ангели сте срещали много пъти. Вие вървите, кракът ви изкълчен, срещне ви един ангел, поправи ви крака. Казвате: „Много добър човек.“ Той е ангел, той не е човек, той ви помага, усмихва се и ви казва: „Няма нищо.“ Вие страдате от някаква болест. Той само ви пипне, даде ви лекарство – веднага болестта изчезне. Той не е лекар, той е ангел, който разбира това изкуство.

Хората са същества, които мислят, а пък ангелите са същества, които служат. Следователно от ангелите идваме да се учим. В училището идват тук хората да се учат. Но още не сте се научили как да служите. Сега, тъй като казвам „не знаете да служите“, вие вземете, че турите запетая след „не“ – „не, знаете“. Значи имате една положителна дума. Не не знаете – не искате да служите, както Бог ви учи. Вие мислите, че може да служите, както вие разбирате. Но в света всички трябва да се научим да служим както Бог изисква, както Бог е определил закона. Ако трябва да свирите на тази цигулка, има известен ред. Трябва да я нагласите. Ако високите тонове горе ги обтегнете и ако обтегнете слабо долу ниските тонове, ще измените целия строй. Защо я нагласяват така? Така е по-лесно за свирене.

Казвам: В съвременния свят ние всички сме свикнали да морализираме. Казва: „Ти трябва да живееш добре.“ Много мъчно е да свириш много добре. Много мъчно е да мислиш много добре, пък и да работиш добре е много мъчно. Ти не можеш да работиш добре, ако любовта не е една подбудителна причина. Казвам: Тази любов, която стимулира ума да мисли, тя е истинска любов. Тази любов, която стимулира сърцето да работи, тази любов е истинска. Тази любов, която стимулира стомаха да работи, тя е истинска любов. Тази любов, която те стимулира да говориш хубаво и красиво, тя е истинска любов. Човек трябва да говори на другите хора, както на себе си.

Когато някой път дойде някой при мене, аз си казвам: Как бих искал с мене да постъпят? Дойде някой при мене, някой път аз не съм разположен, не не съм разположен, но имам по-важна работа. Виждам, той дошъл за детински работи. Дошъл той, кракът го боли. Казвам му: „Ще оздравееш.“ Пък не обичам ни белите, ни черните лъжи. Искам да бъда към него искрен, не да бъда любезен, но да го посрещна, както себе си посрещам.

Сутрин, като стана, посрещам себе си. Имам известни правила. Аз никога не ставам с левия крак. Ще подигна крака си, ще кажа на десния си крак: „Бъди тъй добър да ми услужиш.“ Казвам и на левия: „Ще бъдеш тъй добър да ми услужиш. През този ден услужвайте си.“ После дам наставления и на пръстите си. На палеца казвам: „Ти си свързан с Божествения свят – бъди снизходителен, помагай в живота навсякъде.“ На другите пръсти им казвам: „Слушайте вашия баща каквото ви каже.“ На всеки пръст давам разпореждане какво да прави. На показалеца казвам да бъде благороден в постъпките, на средния пръст казвам да бъде справедлив. На слънчевия казвам: „Хубаво ще се обличаш, красив ще бъдеш, добре ще пееш, добре ще свириш.“ На малкия казвам: „Добре ще вършиш търговските си работи.“ Като наредя тях на работа, дам разпореждане и на очите, на клепачите си как да мигат. След като дам разпореждане на всичките си удове, аз, човекът, отивам при Бога да се представя. Казвам им: „Имам един Баща, когото вие всички трябва да обичате, Когото вие не познавате. Той е по-добър от мене.“ Казват: „Искаме ние да Го видим.“ Казвам: „Ще Го видите с мене заедно.“ Като се върнем, всички са доволни, казват: „Много добър баща имаш, за пръв път виждаме такъв баща.“

Сега, вие по някой път оставяте космите си разбъркани. После, трябва да имате един много хубав гребен. Какъв трябва да бъде гребенът? Едно време хората си чешеха косата с гребен от слонова кост, сега правят гребени от кости. Но аз бих желал да имате гребен, направен от черешово дърво; един гребен, направен от крушово дърво; друг гребен, направен от ябълково дърво. Трябва да имате десетина–двадесет гребена. Защото всяко едно дърво в себе си е един гребен. Колкото гребени съм взел – толкова години съм забелязал това – щом като взема един гребен, направен от някое животно, като го туря някой път в косата, чупят се в моята коса зъбите. Защо? Тия гребени не могат да издържат на ония трептения, които косата има. По някой път имам един начин и трябва да каля гребените си, за да не се чупят зъбите на гребените. Казвам: Ще имате един гребен и ще му четете молитва. Ще му кажеш: „Ти трябва да бъдеш много благороден.“ Ще туриш, че гребенът трябва да бъде най-благороден. То са 250–300 [000] антени, които са свързани с целия космос, с новините, които идат от целия свят. Ти се чешеш с един гребен, който разстройва всичката тази Божествена работа. Тия същества дойдат, счупят гребена, счупят му зъбците.

Та, ние, съвременните хора, седим и мислим за оня свят, мислим за своята святост, мислим за своята добрина. За онова, което Бог ни е дал, ние не го ценим. Ти не оценяваш ръката си, за която колко хиляди години взела, докато Бог създаде ръката. Ти може да оцениш каква голяма услуга ти прави всеки пръст. Ако осакатиш показалеца, знаеш ли колко много ще изгубиш? Ако осакатиш показалците в двете ръце, ще изгубиш всичкото благородство. Ако осакатиш палеца, ще изгубиш волята си. В старо време, когато искаха да накажат един престъпник, който бил упорит, отсичаха палеца му. И той изгубва волята си. Като станеш сутрин, ако искаш да уякчиш волята си, най-първо подвижи палеца си. Показалеца, и него ще движиш. Ако се отреже средния пръст, ще изгубиш проявата да бъдеш справедлив. Ако се отсече слънчевият пръст, ще изгубиш чувството си за хубавото. Това е издънка, един резултат на целия човек не само, [но и] на цялото човечество, но и на всичкото битие вътре да изпълняват волята Божия.

Сега туй, което ви обяснявам, искам да ви дам един стимул да видите, че вие имате едно богатство, което трябва да оценявате. Нали имахте тема за богатството и сиромашията. Всеки човек, който така разбира, той е богат. Всеки човек, който така не разбира, той е сиромах човек. Сиромашията е едно неразбиране. Но сиромашията е и едно благо в света. Вие като сиромах може да станете богат. Само сиромасите са кандидати за богатството, а само богатите са кандидати за сиромашията. Следователно, ако вие сте сиромаси, вие сте кандидати за богатство; ако сте богати, вие сте кандидати за сиромашията. Аз наричам сиромах човек всеки един, който служи на Бога. Той е сиромах, учи се в училището да служи. Сиромах е всеки човек, който се учи, че трябва да дава от себе си.

Сега виждам, богатите хора не слушат. Те седят и се учат само да заповядват. Казва: „Направи това, направи онова!“ Всичките са капелмайстори. Че, капелмайстор може да бъде само онзи, който знае да свири на всичките инструменти в оркестъра, знае и всяка партитура, както и всеки инструмент свири.

Така е в Божествения свят. Всяко едно достойнство, което го има, той го заслужава. Там най-големите, най-учените хора са най-услужливи. Те са най-кротките, най-скромните. Тук гениалните хора те не искат да знаят. Там гениалните са най-услужливи, те са готови да ти услужат всякога. Не може ти да го предизвикаш, понеже щом ти услужи, законът е такъв: щом ти искаш повече, той изчезва. Докато го виждаш, той ти служи. Щом искаш повече, отколкото ти трябва, той изчезва. Ако нещата във вашия ум и във вашето съзнание изчезват, вие сте искали повече, отколкото трябва. То са възможности. Дотогава, докато имате една реалност, докато вие сте в правия път, вървите в Божественото, търсите нещата както трябва, развивате се правилно. Щом искате повече, хармонията се нарушава, изгубва се. И в Божествения свят никога не обичат да натоварват един човек повече, отколкото трябва и не му снемат товара, съвсем да го лишат. Ще му дадат толкоз, колкото му е потребно.

При сегашните условия вие идете при мене и ми казвате: „Учителю, да ни заведеш в духовния свят, да видим горното училище.“ Че, тогава какво понятие имате вие за оня свят? Представете си, че дойде една мравка и каже: „Учителю, покажи ни човешкия свят, къде са тия ученици.“ Мравята по гърба на тия ученици ходи, по главите ходи и иска да знае къде са тия ученици.

Оня свят е тук. Ако вашето съзнание се отвори, ще го видите. Какво обяснение да ви дам? Представете си, че седите и пипате тия лампи. Казвате: „Какви са те?“ Как ще ви ги обясня? Оня свят е като лампите – като запалиш лампите, излиза светлина и светлината се разширява. Ако Божествената светлина премине във вас, вие ще ги видите, не само ще ги пипате и така да ги схващате. Ще ги видите, ще се открие пред вас един широк свят. Ще кажете: „В тъмнина сме били, не сме виждали туй нещо!“

Та казвам: Ако светлината не дойде във вас, не може да се прояви и любовта. „Виждане“ какво значи? Да видиш, то значи да разбираш, да знаеш, да имаш светлина. Да виждаш значи да имаш отношение към нея. Познаване трябва да имаш, а щом имаш познаване, любовта ще започне да действува. Та, сега, на всинца ви препоръчвам най-малко по половин час през май и юни да копаете, да работите земята. Ако нямате ваша градина, идете в градината на вашия приятел. Като помагате на градината на вашия приятел, ще си помогнете и на вас. Сега този закон ще приложите.

Някой се намира в затруднение. Затруднението от какво произтича? Имате семейни затруднения. Бащите имат затруднения със своите синове; майките имат затруднения със своите дъщери; господарите – със своите слуги; учителите – със своите ученици; някой път цигуларите имат затруднение със своите инструменти. Всичките хора имат мъчнотии. Мъчнотиите показват известни отношения, които трябва да ги урегулирате.

Със слугата как трябва да се отнасяш? Ако се отнесеш съзнателно, любовно, най-първо ще мислиш добре за него, ще чувствуваш добре за него и ще постъпваш добре с него. Най-първо, за един свой слуга ще имаш добро мнение. Аз на вас ще ви дам едно правило: като срещнеш един човек, не търси да му намериш погрешките. Защото погрешките той си ги носи, той сам може да ги е видял. Най-първо, като срещнеш едного, ако искаш да имаш отношение, намери една добра черта, върху която може да си държиш ума. Като намериш една добра черта, този човек ще се отвори за тебе, ще видиш, че в този човек има нещо хубаво.

Ще ви приведа едни действителен пример какво отношение има човек и как трябва да постъпва. Пътувам от Варна за Бургас с един приятел, Бъчваров, издател на „Родина“ – много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив, но разбираше много добре интересите си. Той си носи колелото, а аз нося едно малко куфарче, една чанта. Пътуваме за Бургас, но валяло дъжд, че целият път покрит с вода. Той взе колелото, ще се качи на него и ще носи и моята чанта – така казваше, като тръгнахме. Но толкоз дъжд валяло, че трябваше да носи колелото си на гърба. Така кално, не може да кара колелото и аз нося чантата си. Стигаме до една кръчма до река Камчия, тя така придошла, целия път заляла, не се вижда мостът. Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър водата над пътя, не може да минем, ще се издавим.“ – „Ще минем – рекох – по водата.“

В това време се задава един българин с една хубава каруца, пъстра. Кръчмарят казва: „Този човек може да ви услужи, но той е един налет, в цялата местност не съм виждал да направи добро.“ Казвам на Бъчваров: „Ти толкоз ходи, иди му кажи.“ – „А не – казва – аз не го чутам. Страх ме е.“ Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така…“ Отивам при селянина и му казвам: „Можеш ли да направиш една малка услуга?“ Той ме гледа. Казвам: „Имаме едно колело, да го вземеш на каруцата. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще си запретнем крачолите си, ти само ще ни показваш пътя.“ Забелязах една малка усмивка на лицето ме. Казва: „Може, човещина е това. Как ще ходите, и вие ще се качите на каруцата, и колелото ви.“ Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него, седнах аз отзад. Заведе ни човекът в дома си. Този, проклетият човек ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпраща близо 4 километра. Казва ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас хубаво е да минат хора да ни просвещават.“

Аз, като го видях, виждам в него една хубава мисъл. Казвам му: „Прояви доброто, което е в тебе.“ Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка. Кръчмарят като видя, че е готов да ни услужи, той си прехапа устните. Този човек се родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят, че сте лош човек, но се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.

Та казвам: Ще правите нервната си система, не налягайте нервната си система. Ще се научите да свирите. Сега аз турям обратното: вие ще турите основния тон, доминантния сол в главата си, ми ще турите в дробовете си и до – в стомаха си. Когато ядете, от до ще започнете; когато дишате, от ми ще започнете; когато мислите – от сол ще започнете. До, ми, сол – основните тонове. В онази органическа музика така е. Защото в Божествения свят има особени ангели, които произвеждат основния тон на мисълта – сол. Когато този тон се произведе, той отива по цялото тяло. Турят в действие един Божествен закон, който образува трептения и като се разпространят те, образуват светлина. Тогава всичките други тонове се нареждат около сол. Всеки тон се нарежда на своето място. Най-първо, щом вие имате едни основен тон, основният тон на вашата мисъл ще бъде сол. Основният тон на вашите дробове ще бъде ми и основният тон на вашия стомах ще бъде до.

Това не е абсолютно, относително е така, защото в психическата музика там другояче е поставено. Казвам: Затова във вашата мисъл гледайте да схванете сол добре. Да имате разширение в мисълта ви. Щом дойдете при ми, мекота има. Една малка мекота, едно завиване, пластичност трябва да има в дишането. Щом дойдем до до, храната трябва да се разчупи, да се разглоби хубаво, да излезе онова, което е вътре, енергията, която е скрита в храната трябва да се извади, да влезе в тялото и да се предаде в човешката мисъл, за да може човек да работи заради Бога.

Та казвам сега: Условията, при които живеем, всеки един от вас иска да подобри живота си. Вие не можете да подобрите живота си според методите, които аз употребявам за себе си. Всеки един от вас си има един специфичен метод. Принципите са еднакви, но правилата, по които се проявяват, са различни. Вие трябва да имате едно правило: не трябва да подражавате както пее едни. Запример вие пеете „Давай, давай“. Тя започва от ла. Ако песента започне от сол, придобива повече мекота. Като пеете „Давай, давай“, трябва да схващате идеята: не само да се радвате на онова, което Бог дава, но всеки трябва да счита, че и той трябва да дава тъй, както Бог дава.

Онова благо, любовта, която иде, тази любов трябва да излиза из сърцето. Туй се разбира. Може да считате пари да се дават, хляб давай, всичко давай. Само любовта може да дадеш някому. Ти пари не може да дадеш някому. Какво благо ще донесе, ако дадете пари някому? Ще направи оръжие да убие някого. Може да подкупи някого. Единственото нещо, което може да дадеш, е любовта. Тя ще направи човека нов да стане. Единственото нещо, [с което], като дадеш, не може да злоупотребиш, то е любовта. Всички други неща, които не са с любовта, може да се злоупотреби с тях. Със знанието може да се злоупотреби и със силата може да се злоупотреби. Дойдеш ли до любовта, изключена е дисхармонията.

Като започнете да пеете „Давай, давай“, с любов трябва да даваш. То е истинското даване. Ако даването може да се произведе от любов, то е на място. Ако пееш с любов, ако свириш с любов, то е на място. Всичко онова, което вие може да вършите с любов, то е сега важно.

Вие това го знаете, но Черната ложа, която изопачава умовете на хората, казва: „Не си струва да се живее по любов, не му е времето сега. Какво ще се занимаваш с любовта! Сега ти, стария човек, на стари години ще се учиш да пееш! Що ще ходиш на разходка, почивай си.“ Ако речеш да се облечеш: „Не си млад момък или млада мома. Ти, стария човек, какво ще си туриш бели дрехи – черни дрехи си тури…“ Мъдрият човек трябва да бъде облечен скромно, но хубаво, чисто. Ако имаш една дреха с 20 закръпки, да са чисти, дрехата да е изчистена. Всеки, който види, да каже: „Чист е.“ Ако имаш един панталон с 20 закръпки, тури разни цветове закръпки: зеленичко, червеничко – ще станат много хубави, модни.

Та казвам: Сега вие се стремите да угодите на хората. Една мома, като се влюби в един момък, казва: „Без тебе не може да живея, ти си ми ангел-спасител.“ Много добре. Но след 4–5 години тази любов изчезне, казва: „Умирам от тебе.“ Човешката любов започва с най-хубавото угощение, с най-ласкавите думи и в края – един ритник и свърши се. Такава е човешката любов. Ангелската любов започва с най-лошото. Аз считам, ония хора, които са груби, са по-добри. Първо той те нагруби и после стане по-добър. Както този българин от Варненско – най-първо гледа кръвнишки, после услужва. Казва: „Аз никога не предполагах, че в този човек има такова добро.“ „Много се лъжете“, казвам.

Започнете по ангелски, докато дойдем до Божествената любов. Не че човешката любов е лоша, до половина тя е отлична. От половина насетне има обратни действия. Като започнете с човешката любов, като дойдете до обяд, ще възприемете ангелската любов, че да започнете добре и да свършите добре, с ангелската любов. Ако мислите, че подир обяд по човешки може да живеете, вие ще свършите с катастрофа. До обяд по човешки, от обяд до вечерта по ангелски ще живееш; като стане нощ, тогава ще повикаш на помощ Божествената любов, която започва добре и свършва добре. Стани човек до обяд, от обяд до залез слънце стани ангел, като стане вечер, стани Божествен. Тогава ще имате човешка, ангелска и Божествена любов. И тогава целият ви живот, от единия край до другия, ще бъде едно Божествено благо.

Като се събудите сутрин, молитвата ви да бъде: „Господи, само Ти си Единият, Който можеш да оправиш всичко. Научи ни да Те обичаме тъй, както Ти ни обичаш.“

„Отче наш“

XIX година (1939–1940)
34-та лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 22 май 1940 г.,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, любов, казвам, аз, има, сега, казва, всички, обича, добре, бъде, музика, бог, тон, път, свят, хубаво ,

Общ Окултен клас , София, 22 Май 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder