НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мозъчни центрове

Мозъчни центрове

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, свят, линия, сега, живот, работи, добър, част, хора, път, аз, казвам, искате, става, бъде, линии ,

 Младежки окултен клас , София, 10 Май 1940г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Махар Бену Аба“

Имате ли зададена тема? „Нямаме.“

Пишете върху „Причини и последствия от изкривяване на правата линия“.

Нямате литература да четете. На този предмет всеки ще бъде скъсан. Като се изкриви човешкият нос, човек става песимист. Когато се огъне, той става чрезмерно любознателен, най-малките работи го интересуват. Става кореспондент на някой вестник, интересува се за малки новини, които станали някъде, ще ги украси, ще ги опише и ще каже неща, които не са верни. Това са последствията. Благодарение, че линията се огънала, ние имаме лъжици: другояче не можехме да ядем супа, ако не беше огъната. Благодарение на огънатите линии става изтичане на нещата. Когато една линия е вглъбната, тогаз се образуват лъжици.

Правата линия е идея за безконечността на нещата. Правата линия винаги се движи в една безгранична посока, кривата линия – в гранична. Кривата линия винаги показва ограничение. Правата линия, ако се движи, означава безграничност. Човек, който иска по права линия да постигне своите идеали, няма да ги постигне. Защо? Такъв е законът. Щом постигнеш нещо, то не е идеал. Някои искат да живеят идеален живот. Идеалният живот е непостижим живот. Следователно правото постижение е изкривяването на правата линия. Щом се движиш по права линия, ти се радваш на нещата. Щом се изкриви линията, ти имаш скръб, нещо е нарушено.

Сега всички работи трябва да се докажат. Това са изводи.



Имате линията b и линията AB. Имате две посоки на правата линия. Линията b е оставена в органическия свят. Щом механически чертаете линиите, имат едно значение. Когато поставите геометрия в човешката глава, всичките линии, те са резултати. Правата линия я имате на носа. Тя е един резултат на една усилена вътрешна дейност. Имате кривите линии на окото, то е един резултат на една вътрешна деятелност. Имате кривите линии на ухото. Хиляди години взело, докато се образува човешкото ухо. Тия криви линии отношение имат.

Сега, ако ги разглеждате вън от човешката глава, нямат никакъв смисъл. Има криви линии, но зад всяка крива линия се крие един резултат. Ухото показва степента на музикалността, на способностите на един човек. В средата на ухото имате една кухина и една малка част се издава. Ако това е център, тогава около този център имате една кухина, която показва степента на способността. Две криви линии има, които показват музикантът гениален ли е, талантлив ли е, обикновен ли е, или съвсем малко разбира от музика, може само да различи мученето на една крава от лаенето на едно куче. То е музикална способност, да различиш два гласа, то са два различни тона. Или да различиш квиченето на една свиня.

Сега вие искате да знаете каква е музикалността във вас. Ухото е резултат на една усилена дейност на невидимия свят. Ухото е изработено в Божествената работилница. Докато го направят и да го поставят на човешката глава, то са се изисквали години и години в музикалната работилница, да нагласят ухото, да разбираш и да се ползваш. Сега вашите уши не са още доправени и още много години ще работите в Божествената работилница, докато се доправи ухото. Да кажем, обикновен човек си в пеенето, едва си влязъл в Божествената работилница. Ще ходиш, ще излизаш, ще ходиш, ще излизаш, майстори ще правят ухото. Не е само това ухо, но човек има три уши: едно ухо на физическото поле, едно на духовното и едно в Божествения свят. Главата е, да се координират в едно. В мисловния свят мисълта трябва да схванем като музика, чувствата трябва да схванем като музика и постъпките да схванем като музика. Една постъпка зависи от трептенията, едно чувство зависи от интензивността и една мисъл зависи от разширението. Чувствата може разно да ги разбирате. При сегашния строй, при сегашното разбиране на хората, като се говори за музика, какво разбират хората? Някой път искате удобства. Защо? Какво се крие в думата удобство? Тя е една много хубава дума. Човек казва: да имаме удобства, да имаме добри условия. Какво разбирате под думата добри условия? Добри условия е да имаш една добра глава.



Това е идеята за първичния човек. Туй не представя човека, но е един резултат. Туй е една проста идея, която е творческа, създадена. Всяко нещо, което е създадено, то е новоиздадено, то има история. Трябва да създадете нещо. Туй, което е създадено, то не е уредено още. В Библията е казано: „В начало Бог създаде небето и земята и земята беше неустроена. Дух Божи се носеше над повърхността.“ Един свят с неговия катаклизъм, бури, с неговия вътрешен огън и външен огън движи се в пространството. Той още не е създаден. След като се създаде светът, има друга мъчнотия, която може да се яви. Съграден е светът, но след като е създаден, Бог направил човека и го поставил най-после. Но още се явяват големи мъчнотии. Вътрешният живот на човека не е уреден. Външно светът се уредил, имал доста хубав изглед. Дойде една вътрешна катастрофа, стана едно нарушение. Създаде се един свят, а се наруши друг свят. Създадоха се всичките добри удобства за човека. Какво по-хубаво да живееш в една райска градина – реки, шадравани, хубави дървета; малко работа, малко мислене, всички работят за тебе, ти да работиш малко. Вие ще кажете: защо? Вземете съвременни богати хора, какво правят? Те си направят шадравани отвън. Дето и да идете, във всяко богато семейство цели паркове имат.

Та казвам, хубавите условия вие може да ги имате, но може да ги загубите тия условия. Да кажем, вие се радвате. Много добре. Вие имате една глава намясто поставена, имате дробове, стомах, тяло добро. Планирате една идея, идеята един ден се измени, всичко се измени, изпъдят ви из рая навън. Вие казвате, че отивате в един друг свят. Вие отивате в един свят, но този свят не мяза на този, в който живеете. Адама като го изпъдиха из райската градина, къде отиде? Той отиде пак в света, във външния свят. Какъв беше този свят? Много реален свят е. И Адам имаше двама синове, които започнаха работа. Единият претрепа брата си. И за каква причина? И двамата имаха понятие за религия. Отде им дошло наум, като ги изпъдиха из рая, единият става земеделец, другият става овчар, но този овчарлък не е в райската градина, овчарството е вън от рая. Иде им идеята за служене на Бога, да отиват при големите хора с подаръци. Отиват с подаръци при Бога. Каин, който е земеделец, започва да гори жито. Димът пъплел по земята, не ходил нагоре. Лошо било времето, затова пъплил по земята. Иде Авел, заколва едно агне, запалва го, димът отива нагоре. Каин се докачил, как тъй неговият дим пъпли по земята, а този на брат му отива нагоре. Той задига едно дърво и убива брата си. Той не го убива там, но той започва да мисли. Да ви кажа неговите разсъждения. Авел е добър човек, като заколва едно агне, дава един лош пример на брата си, изкушава го. Каин си мислил: „Ако брат ми закла едно агне и Бог благоволява на това агне, ако аз принеса брата си в жертва, Господ ще бъде още по-добър към мене.“ Тъй си мислил, и го принася в жертва. Той не го удари, хвана брата си, пък му отряза гърлото, изтече кръвта. Когато потърсил дима, видял, че дим не излиза, нито огънят гори. Димът не се явил. Като заклал брата си, нито дим се образувал, нито огън наклал. Слуша един глас от небето му казва: „Къде е брат ти?“ „Не съм стражар на брата си, да зная къде е.“ Господ го пита къде е брат му. Казва: „Не съм стражар, да зная къде е. Отишъл някъде.“ Той му казва: „Кръвта на брата ти в земята вика към Мене.“ Значи димът излязъл нагоре. Каин се стресна. „От зло – на зло. Земеделец станах, принесох на Господа жертва, не го прие, димът пъпли по земята.“ Защо брат му, като закла овца, погрешка нямаше? „Аз го заклах, казва, погрешка има.“

Това са разсъждения, които ние правим. Аз разправям разсъжденията, които сега имате. Ако се пренесете в далечното минало, какви са били разсъжденията на Каина? Сегашните културни хора, когато не обичат един човек, какво правят? Да кажем, между музикантите, които са почти най-добрите хора, рядко ще намерите музикант да убие друг музикант, няма в историята един музикант да е убил друг музикант. Някой път с цигулките, с кавалите, с гайдите може да се ударят, но да убие някого – не. Обаче този музикант, че някой свири по-добре от него, той не приема. Ако някой каже на някой музикант гайдарджия, че той не свири хубаво, той свива си гайдата, остави ги, докачи се и казва: „Не свиря на такива хора, които не оценяват.“ Свие си гайдата, тури я под мишница, замине си. Трябва да иде да го молят да дойде да свири, понеже сватба без гайда не става, не върви. Той не знае, че в гайдата е и Каин, и Авел е там. Ами че той ги събрал и двамата, отива да живеят братски. Те събрали в един брачен живот и Каина, и Авела. Гайдата свири, което показва, че Авел жертва е станал. Единият става жертва.

Казвам, това е една аналогия. Вие може да поставите един богат човек на мястото на един жених и слугата е една невеста. От какво произлиза недоразумението? От слугата и господаря. Господарят изисква много работи от слугата си, а не плаща, не оценява работата. След като слугата копал лозето, казва: „Тук не си добре копал.“ Може да обреже лозето, казва: „Не си го обрязал хубаво.“ След като работил слугата, той не му плаща толкоз, колкото трябва. Слугата казва: „Не плаща хубаво.“ Той му откъсва по пет, по десет лева, казва: „Външните условия са лоши.“ Но вече слугата си създава едно лошо понятие за господаря си, че той не плаща. И господарят си създава едно лошо понятие за слугата, че той не работи както трябва. И между тях се образува една вътрешна анархия вече.

Да кажем, при сегашните условия защо хората изучават музиката? Да се прехранят. Кой е станал музикант да има музиката само за идея, музиката за самата музика? Или кой има религията за самата религия? Тази религия е идейна. Религиозен става човек, да може да се спаси, да угоди на Бога. Такива идеи имат хората, които са посторонни. Религията като една система не е застъпена. Музиката и всичките неща, които имаме, не са застъпени. Работиш, но не от любов – плащат ти, имаш някакво користолюбиво чувство. Сега ще дойдат някои, искат да реформират света. Как ще го реформират? Как ще реформирате света между господари и слуги? Как ще реформирате света, когато хората се женят, но децата мрат, момчетата мрат, невестите мрат, техните другари мрат? Казвате: „Няма нищо, един ден няма да умираме вече.“ Вярвам, но кога ще бъде този ден?

Та идеята, която сегашните хора имат за бъдещия живот, е като един, който направил едно престъпление. Това е един анекдот из българския живот, в далечното минало е създаден. Един българин направил едно престъпление, че го осъдили на смърт, да го обесят. Той казва: „Бесете ме. Каквото ще правите, правете, че да ида да си изям качамака, който майка ми е приготвила за мене, чака ме.“ Той няма понятие какво нещо е бесенето. Вие нямате понятие какво нещо е бесилката.

Разправя ми един, когото са бесили, той разправя своята опитност. Бесили го, че се скъсало въжето, та му простили. Казва: „Чувствах, като че целият свят се разрушава, нещо се руши. Усетих, че всичко се разруши. Всичко, всичко се обезсмисли, изгубих съзнание. След туй се събудих и започнах пак нов живот.“ Казва: „Усетих, че всичко се руши и в туй рушене такава една скръб имах, такова страдание, което човек мъчно може да си го представи в действителния живот.“

Запример може да си представите загубата на пари. Степени на страдания има. Изгубите хиляда лева, имате други пари. Но имате само хиляда лева, че ги изгубите, пък са ви определени тези пари за дърва и дрехи. Вън е студено. Като изгубите парите, дрехите и дървата ги няма, оставате гол на произвола на студеното време. Тогава страданията ви са големи, че сте изгубили парите. Изгубите една хубава мисъл. Ако тази мисъл няма отношение към вас, малко може да страдате, но ако от тази мисъл или това чувство, или тази постъпка очаквате много, ще се натъкнете на страдания. Най-после хората са дошли до това, да кажат: „Да прекараме този живот, че за бъдеще.“

Какъв ще бъде бъдещият живот, може ли да си го представите? Бъдещият живот ще бъде като житото. Щом се извади едно житено зърно от хамбара и се посее, то придобива една опитност, израства и плод дава стотина зърна, турят ги пак в хамбара. Следващия път като ги посеят, ще минат по същия път, но ще има едно различие в зимата, едно различие в дъждовете, ще има едно различие във ветровете, които веят, ще има едно различие в плодовете, които ще дадат тия класове. Защото в природата едно събитие не се повтаря по един и същ начин. И да се повтори, ще се повтори по съвсем друг път. Казвате: в следния живот. Но в следния живот зависи кой ще ви посее. Ако ви посее един гениален човек, ако ви посее един добър човек, резултатът ще бъде един. Ако ви посее един талантлив човек на нивата, ще имате друг резултат. Ако ви посее един добър човек, ще имате трети резултат.

Запример всеки един от вас носи по една глава. Носите главата и мнозина от вас казвате: „Ние знаем как да държим главата напред, назад.“ Не, дръжте главата си в една естествена поза. При това имате една глава, която не знаете как да обработите. То е всичкият ваш капитал, който ви е даден, трябва да го обработите. Не знаете как да обработите предната част на мозъка, не знаете как да обработите задната част на мозъка, не знаете как да обработите долната част на мозъка, не знаете как да обработите областта, която е при ушите, намирате се в един дисонанс. Всичкото ви страдание произтича, че някой не знае как да обработи предната част на главата, някой не е обработил отзад, някой – отстрани. От туй произтича всичкото ви нещастие.

Та казвам, за бъдеще ще има една наука, която да показва как да работи човек. Ако тук, на челото, знае как да работи, ще работи добре и вън. Ако е добър земеделец вътре, ще бъде добър земеделец и вън. Ако си добър учен човек отвътре, ще бъдеш учен човек и отвън. Ако си добър музикант отвътре, ще бъдещ добър музикант и отвън. Ако си религиозен човек отвътре, ще бъдеш и отвън религиозен. Какъвто човек е отвътре, такъв ще бъде и отвън.

Сега запример един син, който не работи при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре? Какъвто е при баща си, мисли ли, че като стане слуга, ще работи по-добре? Какъвто е при баща си, такъв ще бъде и при господаря си. Имаме един прост пример, който Христос е дал. Онзи младият син, който при баща си бил малко мързелив, искал при баща си по-лесна работа. Казва той: „Ако седя тук при баща си, нищо няма да излезе от мене.“ То са сега наши разсъждения, че така е мислил. Дали така е мислил, не знаем. Казва: „Ако остана тук, простак ще остана, невежа ще остана.“ Казва: „Я ми дай моя дял, искам да ида в странство, да ида да стана човек.“ Баща му го дава. След като отиде в странство, какъв университет свърши? Свърши университета по свинарство. Завърна се с диплом на свинар, знае как се хранят, как да се колят, какво да ядат. В Писанието се казва, че от рожковите, които свините яли, не му давали да яде. Значи тези хора, при които бил свинар, не му давали рожкови, понеже ценели свинете повече от самия него. Казват: „Свинете ще заколим, ще ядем, нещо ще получим от тях. Тебе не можем да заколим, няма да ядеш рожкови.“ Спрямо свините били щедри, но спрямо него, който изучавал науката за свините, казват: „Много малко ще ядеш.“ Най-после той казва: „Оголях тук, не ми дават дори да ям.“ Оголял вече, значи разстройва се стомашната му система. Казва: „Ще се върна при баща си да стана един земеделец като един от неговите ратаи, ще ида на нивата да работя.“

Почти всичките хора сега ги учат, светът се учи чрез големи пертурбации, страдания, всички се поставят на чрезмерни страдания. Страданията не трябва да се описват така, че да се обезсърчи човек. Но те си имат причини. Ние не разбираме живота така, както трябва. Запример вземете науката химия. Какво разбират химиците? Под думата химия се разбира да разлагаш материята, да видиш какво има. Химиците по един начин обичат природата. Изкарват скритото, събраното го изкарват, правят съединения и разединения. Всъщност химията е една наука да примириш противоположните елементи в света и да ги туриш в ред и порядък. Туй е химията във вътрешния свят. Туй е основна идея, да примириш нещата. Значи във всичките има известна сила, известно богатство, че да ги научиш как да направят устойчиви съединения. Един химик така учи да се живее добре. Направиш едно химическо съединение, избухне, пръсне се ретортата. Онзи, който прави опита, може да пострада, може да засегне лицето, носа му. Колко химици има осакатени.

Разправяше ми един, казва: „Още веднъж не отивам да примирявам хората. Отидох да примиря в едно семейство двама възлюблени, които се поздравляваха.“ Той отишъл да им покаже как да се поздравляват. Като отишъл да ги примири, възлюблената искала да удари възлюбления, пък удря него. След като го били, излязъл си, казва: „Не може да се примирят хората.“

Сега да ви кажа конкретно в какво седи. Един художник, ако не знае как да тури линиите на лицето правилно, той никога не може да има доброто мнение на хората. Трябва да тури линиите на очите намясто. Макар да не знае да рисува, човек познава дали картината е хубава, или не. В какво седи всичкото изкуство? Всяка линия, всяка точка да се тури на своето място, да има известен релеф, известно отношение. Или вземете един крояч, който крои дрехи. Той трябва да разбира тялото, да направи дрехата удобна, като крои, линиите на дрехата да съвпаднат с линиите на тялото. Като съвпадат линиите, дрехата изглежда красива. Когато не съвпадат тия линии, набръчква се дрехата. Другояче се образуват такива правилни линии.

Та казвам, музикантът трябва да взема верни тонове. Вие пеете на физическото поле, чува се вашият глас, но трептенията на музиката може да минат в другия свят. Онези, които слушат там, знаят, че не пеете или не свирите хубаво. Или в говора – вие говорите без музика, говорът не е така музикален както трябва. Защото всяка дума, тя си има един музикален произход.

В реалния, в Божествения свят никога не може да нарисуваш една крива линия. Като нарисуваш една крива линия и направиш най-малката погрешка, изчезва, заличава се. Колкото пъти направиш погрешка, изчезва както перо, което не хваща. Някой път вие искате да пишете, пишете – перото минава, но не остава никаква следа. Следователно в Божествения свят, като речете да рисувате нещо, и нещата не са правилни, верни във вашия ум, вие ще работите без никакви отпечатъци. В Божествения свят вие може да искате да кажете нещо, и езикът ви ще се свърже, нищо не може да кажете. Пък тук, на земята, може да рисуваш карикатури колкото искаш. Като няма какво да правите, ако искате да си въздействате, имайте един молив и вземете да рисувате едно цвете – как е цъфнало или израснало, или някой плод да нарисувате, или някой път, как изгрява слънцето, или някой извор да нарисувате, или някое камъче или канара. Може да търсите идейното да нарисувате, да се помъчите да видите доколко може да нарисувате работите.

Мене мнозина са ме запитвали: „Как да вярваме в Бога и какво да правим?“ То е смешно. Сега как може да учат хората да се вярва в Бога, ми е смешно. Представете си, че сега в съвременните модерни училища учителят е задал уроци по геометрия, математика, да решават задачи. Дойде ученикът и коленичи пред учителя и се моли, казва: „Не можах да науча урока.“ Утре пак на колене се моли. Питам, ако десет пъти той се кланя и се моли пред учителя да бъде малко по-снизходителен, че той не разбирал този предмет, какво ще се ползва? Ученикът трябва да се яви със задачите си, които му са дадени и трябва да ги разреши добре. Ако е направил погрешка, учителят ще му покаже.

Казвам, ние всякога отиваме при Бога и смешно става. Като направим нещо, отиваме по един начин, но не отиваме с една идея. Ти отиваш при Бога да Му служиш. Как ще Му служиш, като нямаш любов? Как ще Му служиш, като нямаш светлина? Как ще Му служиш, като нямаш сила? Значи ти идеш, запалиш една свещ, отвориш книгата да четеш. Един евангелист отвори Евангелието, прочете един стих: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Ще затвори, свърши се въпросът. Трети ще прочете „Отче наш“, в пет минути ще прочете „Отче наш“, свърши се въпросът. Нищо не се постига по този път. Трябва да знаеш. Имаш ръка, значи твоите ръце трябва да бъдат справедливи. Всички трябва да бъдете справедливи спрямо себе си и справедливи спрямо всички други същества. Имаш крака, това показва, че трябва да бъдеш добър, по възможност – добър към себе си и към ближния. Като вървиш по пътя, да бъдеш добър да не настъпиш никого. Да имаш ръце, значи да бъдеш справедлив. Ръцете не са направени както трябва. Ако краката не могат да те научат да бъдеш добър, краката не са направени както трябва. Защото краката трябва да започнат да говорят. Ти, като престъпваш, трябва да започнеш да говориш.

Та казвам, първото нещо. Знанието е тук – на челото. Религията е отгоре на главата. Народът, обществото седи отзад. И семейството е там. Всичките престъпления, всички жертвоприношения, всички касапи, военни са все при ушите отстрани. Човек все трябва да воюва, когато трябва да завладява.

На кого трябва да се тури гем: на хората или на животните? На животните. На кого трябва да се тури самар? На животните. Мислите ли, че вие сте справедливи? Някой път носите една тежест от двайсет и пет килограма с ръката си, мислите ли, че вие сте справедливи към ръката си? Ти нямаш право да изразходваш повече енергия, отколкото трябва, никакво разточителство на енергия не се позволява. Или пък някой човек никак не движи ръката си. И то е друга крайност. Две крайности има, един може да движи ръката си повече, отколкото трябва, и тогава мускулите се втвърдяват, или пък може да не работиш с ръката си, и тогава мускулите се атрофират. Ако не работи човек, неговите мускули се атрофират. Ще изразходваш толкова енергия, колкото трябва, колкото е позволено. Мярката е такава: ако изразходваш с ръката си толкова енергия, колкото трябва, ти ще усетиш в себе си едно удоволствие от работата. Работата, която вършиш, да ти е приятна. Ти щом усещаш недоволство в работата, ти си изхарчил повече енергия.

И в яденето същият закон е. Като ядеш, дойдеш до едно място, приятно ти е. Спри там. Преядеш, веднага ти стане тежко, ти си изразходвал повече енергия, отколкото трябва. За всяко изразходване, което е излишно, човек се наказва. Всичките страдания не са нищо друго, освен наказание за безразборно изхарчване на Божествената енергия, която е дадена за нашия живот.

Някой седи и казва: „Аз съзерцавам.“ Не зная какво разбирате под думата съзерцание. Как съзерцавате вие? Казвате: „Обичам реалните работи в живота.“ Кои са реални работи в живота? Един ми разправяше един случай за двама приятели. Единият вика приятеля си с пръст, като движи показалеца към себе си. Онзи се докачил от това повикване, то е много лошо. Как трябва да се вика човек, кажете ми сега? Вие как викате? С цялата си ръка махате. И то не е хубаво. Как трябва да повикаш един свой приятел? Няма да го викаш с ръката си. Ще се затичаш при него, ще кажеш: „Може ли да ви кажа нещо?“ Ще настигнеш този твой приятел, ще кажеш: „Може ли да ти кажа няколко думи?“ Вика те един господар: „Я ела тук, да дадеш един отчет.“ Но ние се докачаме всякога, когато ни викат неправилно, и право имаме. В нас при такова едно движение се образува нещо дисхармонично.

Често вие правите някои гримаси с лицето си. Мнозина от вас сте изопачили лицата си от много гримаси. Правите някой път неестествени гримаси. Да кажем, ядете нещо, което не одобрявате, правите гримаси на устата си. Или кажете някой път за нещо, че го знаете, и пак направите една гримаса. Като правите тия гримаси, каква философия има?

Дошъл един, прави гримаси, чудно ми говори, иска от мене или обуща, или дрехи, или пари. Виждам го – здравеняк, има способности. Казва ми, че баща му бил болен, майка му била болна, пък такива работи няма. Той, като ми говори, вярва в това, че и аз започвам да се убеждавам. Аз съм правил много пъти опити. Като ми иска някой, дам му. Тръгне той и иде в кръчмата. След два часа минавам, той не ме познава, започва същата история, че жена му, че децата му болни. „Как, рекох, преди два часа ви дадох пари, вие отидохте в кръчмата, а казахте, че сте гладни.“ Казва: „Не ходих.“ „Аз ви видях.“ „Заблуждавате се, някой друг е бил.“ „Щом се заблуждавам, какво искаш сега?“ „Гладен съм.“ „Ела с мене.“ Завеждам го в гостилницата и казвам на гостилничаря да му даде да яде. Казва: „Дай ми пари.“ „Не, ти ще ядеш тук.“ „Да ми дадеш пари, че да занеса на жена си.“ „Яж ти, че жена ти сама да дойде.“ Казвам на гостилничаря: „Ако яде на свят, дай му. Парите, които ти дадох, да останат у тебе.“ Казвам му: „Не се учи да лъжеш. Аз виждам. Аз не съм от слепите хора. Аз виждам на сто километра и на хиляда километра виждам. С тази глава ти има много да страдаш. Не лъжи, нищо повече. Виждам те доста способен човек. Това и това от тебе може да стане.“

Та казвам, сега вие всички имате много лоши учители. Всеки от вас има по няколко учители. Не е лошо, че ги имате. Защото в сегашните гимназии по колко учители има? За всеки предмет има по няколко учители. По геометрия, по естествените науки, по рисуване и по другите предмети има различни учители, десет–петнайсет души, които преподават. Трябва да заучиш предмета много хубаво. Казвам, хубаво трябва да се заучават предметите.

Тогава правило: обработвайте предната част на вашия мозък, обработвайте горната част на вашия мозък, обработвайте задната част на вашия мозък и обработвайте и страничните области. Туй е задача. Ако обработвате предната част на мозъка, ще станете един учен човек. Ако обработвате горната част, ще станете религиозен човек, от която религия искате. Ако обработвате задната част на мозъка, ще имате какъвто искате обществен строй; каквото семейство искате, ще го създадете. От памтивека всичките семейства са отзад на главата. Какъвто модел искате, ще го имате. Ако искате по изкуствата, отстрани трябва да разработвате мозъка, там ще работите.

Всичко в света трябва да се облагороди. Много енергия има, която трябва да се впрегне на работа. Много работи има, които трябва да се свършат, за да придобие човек един организъм – такъв, какъвто иска той.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Двадесет и шеста лекция на Младежкия окултен клас
10 май 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, свят, линия, сега, живот, работи, добър, част, хора, път, аз, казвам, искате, става, бъде, линии ,

 Младежки окултен клас , София, 10 Май 1940г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder