НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Математическо отношение и геометрическо положение

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Математическо отношение и геометрическо положение

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, сега, отношение, човек, добре, хора, обича, всички, казва, свят, бог, обичаш, мене, казвам, любов, земя, години ,

 Неделни беседи , София, 5 Май 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Мислѝ, право мислѝ“

Ще прочета няколко стиха от 5-ата глава от Евангелието на Иоана, от началото до 14-и стих.

Казва: „Кой е човекът, който ти рече „Дигни одъра си и ходи“?“ Не знае кой му е заповядал. Знае, че го изцелил някой, но името му не знае. Аз това го наричам математическо отношение и геометрическо положение. Дали го разбирате, това е ваша работа. То не се отнася до мене. Когато вие искате да създадете един нов живот, вас ви трябва математическо отношение, да имате един план. А когато искате да уредите един живот, трябва ви геометрическо положение. Тоест конкретно – не само идейно, но и конкретно.

Сега, на пръв поглед, [с] някои работи се подига въпросът. Някои работи са неразбрани. Някои хора мислят изведнъж... Една погрешка има, че хората искат изведнъж да разберат всичко. Такова нещо в света не съществува. Какво подразбирате – да разбереш всичко? Ако ти опитваш живота във всичките подробности, в един час отгоре какво ще остане да опиташ? Ще се зароди едно състояние, което не си опитал. Казваш: „Аз искам да зная всичко.“ Всичко в даден случай, в даден момент извън времето, не че е извън времето, извън нашето време [е], защото един човешки ум не може да схване една триста хилядна част от секундата, защото в една секунда мигновено триста хиляди километра изхожда светлината. Нашият ум това не може да схване. Има напреднали същества, които схващат лесно.

Вие се питате защо е така. Така е, понеже Онзи, Който наредил света, го е направил така. Следователно ти трябва да се подчиниш на това. Ако не искаш да се подчиниш на туй, тогава ти създаваш един нов свят. Ако можеш, а ако не можеш да се подчиниш – „фет акомпли“.

Казваш: „Мене ми дотегна.“ Твоето дотягане не влиза в програмата на вселената. „Аз не искам.“ И това не влиза в програмата на вселената. „Аз не го разбирам.“ И това не влиза в програмата. В програмата влиза да разбираш, да не ти дотяга. Разумно да се подчиняваш. Ако разумно не се подчиняваш, математическите отношения ще дойдат и ще се изменят, ще създадеш един свят и ще се намериш както растенията, надолу с главата. Ще бъдеш заровен с главата надолу, а краката ти ще бъдат вирнати нагоре към небето. Растенията бяха неразумни същества, които, [когато] слязоха отгоре, всичко знаеха, но като слязоха на Земята, видяха, че са най-глупавите. Човек слезе най-после и излезе най-умен. Човекът беше един глупец от гледището на растенията, не му стигаше умът. Като слязоха, видяха, че човек е по-умен, отколкото растенията.

Сега във вас се заражда мисълта: Ама защо да е така? Защо те да станат глупави? Защото само умният може да оглупее; само глупавият може да поумнее. Защо е така, не зная. Не че не може да го доказвам. Може да ви доказвам колкото искате. Един адвокат, като докаже, че ти имаш да вземаш пари, мислиш ли, че ти ще си вземеш парите? Адвокатът като докаже, че твоят длъжник е имал и нищо не е оставил, доказва, че длъжникът има. Питам: Какво ще вземеш? Какво те ползуват доказателствата на адвоката? Според мене, според математическото отношение, всеки човек трябва да бъде сам адвокат за себе си, защото трябва да знае истината. Ти ще разправяш на един адвокат, той те защитава, той не знае истината. Той те защищава по законите на хипотезата и теорията. Ти всъщност знаеш в какво седи работата. Онзи, от когото имаш да вземаш, е взел пари, а на когото имаш да даваш, ти е дал пари. И двамата се разбирате. Който е взел парите, той е адвокат, защищава се, той е длъжник. Казва: „Господин съдия, аз взех парите, ето, плащам.“ Съдията знае това и казва: „Свободен си сега от дълга.“

Сега се заражда въпросът: защо е така? Не го зная. Аз не го зная, защото няма какво да го изучавам. Аз не изучавам закона на сенките. Мене не ме интересуват сенките. Сенки може да се образуват колкото искаш, то е друг въпрос. Реалността в света е реалното. Някой имал някакво разположение спрямо тебе. Това са сенки в живота. Аз съм богат човек, той има разположение към мене. Той има разположение към парите ми, не към мене. Учен съм – има разположение към знанието ми, не към мене. Силен съм – има разположение към силата ми, не към мене. Добър съм – има отношение към моето добро. Питам тогава: Де е онова математическо отношение, когато той ще има отношение към мене самия? Той, за да има отношение, трябва да бъде силен, добър и силен като мене, да няма нужда от мене, [да не иска] да ме използува, нито аз да искам да го използувам. Ще бъдем като в един оркестър – единият свири на своя инструмент и другият свири на своя инструмент, хората се радват на онова, което свирим.

Сега вие разрешавате въпроса защо хората не може да живеят добре. Какъв отговор бихте дали? Аз казвам тъй: Защо хората живеят добре? Аз давам един отговор. Защо живеем добре? Защо живеем зле? Защо живеем добре и защо живеем зле, сега то е математическо отношение и геометрическо положение.

Питам сега: Можете ли да нарисувате една картина без сенки, може ли във вашия ум да имате едно понятие за светлината, ако не знаехте какво нещо е тъмнината? Самата светлина не е навсякъде еднакво светла. Щом като осветлява предметите, те не са еднакво осветлени и туй различие в предметите, което съществува, то ви дава понятие за светлината. Казвате: защо не са осветлени? Защото положението на Слънцето, което осветява предметите, осветява ги по различен начин и всичките тела нямат еднакъв образ. Земята е валчеста, тя не може да бъде осветлявана навсякъде еднакво. Сега аз имам една философия. Аз философствувам по един начин и моята философия подмладява хората. По това се отличава. Може да е крива, но има едно свойство – че който ще ходи по тази философия, винаги се подмладява. Който не се води по нея, винаги остарява и кекав става. Аз казвам „моята философия“, понеже аз съм я прегърнал; тя не е само моя, но всички, които я следват, все се подмладяват. Така мисля аз и всичките мислят по същият начин.

Не мислете, че всички говорят както мене. И там има първа цигулка, втора цигулка, има алтова цигулка, има и басова, чело има, контрабас има и с нея други инструменти, които хората не са ги сънували. Засега си представят ангелите, с китари свирят. Отчасти е вярно. В невидимия свят има толкова разнообразни музикални инструменти, дето хората две хиляди години трябва да се мине, за да си въобразят, за да започнат малко да поназъртат това на Земята. Сега тъй, както ви казвам, то мяза да ви разправям, че в Америка има милиардери. Добре, вие какво богатство имате? Какво ви ползува вас богатството на милиардерите? В математическо отношение и геометрическо положение всяко нещо, което съществува в света, има отношение към нас и ни въздействува. Дали знаем или не знаем, то ни въздействува. Следователно, ако знаеш, че имаш толкова инструменти, тия инструменти, без да знаеш, пак ти въздействуват. Един ангел, когато иска да ти въздействува, той знае на първа ли цигулка да свири, на чело, на бас, на някой тромбон или на някой тъпан. Големи тъпани имат ангелите. После имат големи тръби. Като затръбят, целият народ като писне, тръбят навсякъде.

Сега се заражда въпросът, казвате: „Това истина ли е или е фигура на речта?“ Че, кога речта е истинска? Всяка реч, която може да разбираш и те подмладява, тя е истинска реч. Всяка реч, която ти отнема силата, колкото и да е светла, тя няма цена. Сега аз говоря за онова Божественото в нас. Във всеки един от вас има известно математическо отношение. Аз наричам туй Божественото, което има отношение към нас. Право е отношението, което изправя. Ти не може да изправиш една своя погрешка, ако нямаш математическо отношение. Отношение трябва да имаш към Бога. Не тъй, както философите разбират. То е външната страна. Не тъй, както майка ти разбира. Не тъй, както баща ти разбира. Но сам вътрешно ти както разбираш. Не както баща ти ял, но както ти ядеш. Не както баща ти е гледал, но както ти гледаш. Баща ти за себе си е гледал. Много добре той се е ползувал. Ти не може да си служиш с гледането на баща си.

Аз не искам вие да извадите криво заключение. Аз ви говоря за математическо отношение [и геометрическо положение], понеже само те може да ни направят свободни в света. Човек, който няма математическо отношение и геометрическо положение, той не може да бъде свободен. Ти уповаваш на баща си, ти не можеш да бъдеш свободен. Не че не трябва да уповаваш, но трябва да знаеш в каква степен и какво отношение трябва да имаш към баща си. Ако баща ти те е раждал, за да ти заповядва, то е едно криво положение. Той няма отношение към тебе. Ако ти си син на баща си да го използуваш, и ти нямаш отношение към баща си. Сега мнозина вярват в Бога само да Го използуват. Вярват в Бога кога? Щом се намерят на зор, молят се. Щом мине опасността, забравят. И тогава ние имаме една лъжлива философия. Философията на онова магаре, което било натоварено със сол. Прекарал го един циганин през реката, товарът бил тежък, паднало в реката, стопила се солта, олекнало на магарето, и магарето мисли, че щом се натопи във водата, олеква му товарът. Казва: „Лесна работа. Отсега, когато минавам, ще клеквам във водата и ще ми става леко.“ Случило се втори път магарето било натоварено с вълна и то клеква във водата. Не че не е хубаво. Нещата в света не се повтарят. Туй магаре веднъж е било натоварено със сол. То не е знаело, че два пъти със сол няма да го товарят. Два пъти с камъни няма да го товарят, два пъти със злато, със сребро.

По един път ще те натоварят. Трябва да знаете: едно нещо само веднъж ще ви се случи. Два пъти не може да ви се случи. Вие мислите, че пак ще дойдат хубавите времена. Хубавото време само веднъж иде и лошото време само веднъж иде. Законът е все същият. Време за наука само веднъж иде. Времето за подмладяване веднъж иде. Всичко само по веднъж иде. Колко хиляди работи има полезни, с които човек има да се занимава. Ако попитате някое животно с какво може да се занимава човек, много ограничен е животът на едно животно. С какво ще се занимава? Някой ще мисли, че това е животно. Родили сме се да пасем трева, да пием вода, да си полегнем, да станем. Туй ще бъде животът ти и ще се свърши. То е разбирането на едно животно.

Съвременните хора казват: „Свободен е човек да пострада.“ Да пострада малко, ще се подмлади, да се ожени човекът, деца ще има и ще си седи. Тогава какво отношение има между едно животно? Ще се раждаш, ще имаш деца. И животните, и те имат деца, и женски, и мъжки. Виждам, животните добре се отнасят със своите възлюблени. Ближе я, целува я. Гледам, много нежни са. Ние мислим животните седят на една степен по-ниско от нас. То е перспективно, ние се виждаме в животните. Животните са огледало на нашите състояния. В животните се отразява човешкият живот. Животинският живот се отразява върху нас. Хубавото, което ние имаме, го дължим на животните. А пък лошото, което те имат, те го дължат на нас. Какво ще кажете на това?

Пита този човек: „Кой е онзи човек?“ – „Не го знаем.“ – „Че как тъй без да знаеш, как смееш?“ И тръгва човекът, заинтересова се, ходи и го търси и като го намери, разбира кой е. Казват: „Ти си еретик тогава. За този човек ние нямаме добро мнение.“ Хубаво, нима авторитетът на Исуса се дължи от благоволението, от доброто мнение на еврейските книжници и фарисеи?

Та, първо в света ние имаме отношение към Онзи, Който ни е изпратил. Аз ви говоря на вас, понеже вие търсите вашата свобода. Искате да бъдете свободни. Жената я търси, и тя се жени да намери свобода в мъжа си. И освен че няма да намери свобода, но ще се зароби. Мъжът търси свобода в жена си. Той се жени и търси свобода и в децата си и тогава се заробват. Казва: „Трябва да стана някакъв министър.“ Ще се заробиш. Навсякъде, каквото и да направиш на Земята, каквото и да стане, ти не можеш да намериш своята свобода. Защото, ако си бил един проповедник и си говорил неща, които не са верни, хората като научат твоите лъжи, ще изгубят уважението, ще кажат: „Този човек лъже, не му искаме нито учението, нито нищо.“ Имайте предвид, вие живеете, искате да имате едно мнение.

Казвате: „Да си поживеем.“ Ами че животът, това е едно отношение, едно положение. Ти мислиш, че не живееш, пък сега искаш да живееш – то е първото заблуждение. Ние считаме тогава следното: Човек е излязъл от Бога. Бог, Който е съвършен. Единственото Същество, Което е всеблаго в света. Ние поддържаме идеята, че сме излезли от Бога и сме лоши хора и тогава прилагаме нашата лошавина, казваме: „Той ни направи такива. Той ги създаде такива.“ Положението не го създаде Той. Положението седи в това, че ти, като си излязъл от Бога, ти не Го обичаш. Злото седи в това, че сме лоши. А лошавината аз подразбирам, седи в това, че не обичаме Бога. Затова сме лоши. Бог е добър, защото ни обича. Ако Той не ни обичаше, нямаше да бъде добър. Да кажем, вие имате едно неразположение на духа. Отговорни сте вие за това. Вие сте съдружие, не само един, а хиляди, съдружие, цяла компания сте. Та, като хванат едного, казват: „Не съм виноват“, втори, трети, все се протака делото.

Сега искам да разбирате малко по-другояче. В какво седи злото? Има едно относително зло в света. Малките деца винаги са виновати. Има тояжка, турена от майките, като бутнат гърнето със сладко или яйце вземат, пръчицата дойде, закон има, плачене има, пеене има вкъщи. На четири–пет години, пръчка има. Казва, няма право да бута. Големият брат, на двадесет и една година, бута всичките гърнета. За него е право, но за малкия не е право. Големият брат яйца яде, масло, всичко е в реда на нещата, но малкото дете като бута, е престъпление. Питам: Къде е престъплението?

Сега ние сме още малки деца, че не трябва да бутаме гърнетата – нищо повече. Трябва да имаме търпение, че да станем на двадесет и една година – законът няма да ни засяга. Тогава, каквото правим, ще бъде на място. Ако преждевременно бутаме гърнетата, препятствието е там. Ние сме побързали, бутнем това гърне, онова гърне. Ако хората бяха чакали осем хиляди години, главата им не щеше да страда, щяха да научат нещо по-хубаво. Те прибързаха, дойдоха по-рано. Сега са станали вече възрастни. Писанието казва: Бог им прощава греховете. Туй, което беше едно време престъпление, сега не е престъпление.

Аз може да ви кажа някои работи, които вас ще ви съблазнят всинца ви, но няма да ви ги кажа. Не трябва да ви ги казвам, понеже не му е времето за някои. Казвате, защо да не го кажа? Аз може да ви отворя касата, мнозина от вас са бедни, касата да я оставя отворена и да ви поставя вътре. Колцина от вас така ще минат? Касата е пълна със злато. Тази каса ще олекне най-малкото с едно кило. Ако на половин килограм олекне, малко. Сега какво лошо има в това? Вие вземате от касата пари – вие нямате любов. Защото, ако вие вземете, вие сте предвидили по-малко. Аз, който оставих касата, ако издържите на изпита, аз ще ви дам повече отколкото вие си въобразявате.

Всички съвременни хора бързат. Те не разбират Божиите пътища. Всеки разправя, че не му е дал туй. Бог е определил, но още малки деца сте. Той определил нещо, което не сте сънували. Вие сега спирате и казвате: „Вярно ли е това?“ Онова, което младият момък обещава на младата мома, вярно ли е? Бащата което обещава на сина си, вярно ли е? Майката което обещава на дъщеря си, вярно ли е? Всичко, което обещават, я ми кажете? Колко на стоте от това става? В какво отношение се реализират в това обещание? Казва някой: „Аз Ви обичам.“ Кой ме обича сега? Малки деца питат, детето си отваря ръцете. „Колко обичаш баща си?“ Детето си отваря повече ръцете. „Колко обичаш майка си?“ Детето си отваря още повече ръцете. Малките деца мерят любовта си. Брата си то обича по-малко, сестра си обича повече, баща си – още повече, а майка си – най-много. Като тръгне майката нанякъде, това дете плаче.

Питам: Когато вие скърбите в света, не сте ли малки деца, които се държите за скута на майка си? Защото някой казва: „Голяма скръб имам.“ Казва[м]: много държиш сукмана на майка си. Остави майка си да си гледа работата, че като се върне, тя ще уреди тази работа. Казваш: „Не зная дали ще се върне.“ Че, казвам, защо? Майка ти ако не се върне при тебе, тя не те обича. И ти, ако не се върнеш при майка си, не я обичаш. Казваш: „Тя няма да се върне, ще умре.“ Щом някой умира, той не ме обича. Вие ще ми цитирате стиха, казвате: Христос умрял за хората. Ами знаете ли каква е тази смърт? Има една смърт, в която трябва да умрем, да станем по-близко на хората. В сегашния живот ние сме далече един от друг. Трябва да умрем, да станем по-близки. Аз гледам онези, които са умрели, постоянно седят из стаята ни, целия ден обикалят по прозорците. Питат ме къде са умрелите. Нищо не може да кажа. Те обикалят, чукат по прозорците, ходят, оплакват се, разправят се. Питат ме за оня свят. Казват: „Няма го, затворено нещо, нищо не можем да видим.“ Тук хората са бамбашка. Всеки гледа за себе си. Дойдат души, оплакват ми се.

И да ви направя малко мисълта си ясна. Да оставим тия неща, привождам ги само за изяснение. Аз може да ви обясня как виждам хората. Когато една вода се изпари, тази вода виждате ли я? Аз може тази вода да я изпаря, да не я виждате. След туй пак може да я направя да се сгъсти, пак да се яви. Може да я изпаря в едно пространство и после пак да я сгъстя, да я възкръсна. Може някой човек да възкръсна – той се изпари, отишъл в другия свят, ще го сгъстя. Трябва да има един котел, закон има. Ако го пуснете в пространството, отвее го вятърът. Скъпи са билетите. Някои хора не искам да ги възкресявам, по-далече [са]. По-далече отишли, не можем да платим разноските, докато дойдат до нас.

Сега искам да ви говоря на ваш език. Имате едно понятие. Вие мислите, че земният живот е всичко. Вие турете една здрава основа, за да може да разберете онзи живот, който ще се изяви за в бъдеще. Вие ще идете в другия свят и ще се върнете на Земята, отгоре като дойдете, тогава ще може да приложите туй, което сега мислите. Питам: Колцина от вас можете да разсъждавате правилно? Колцина от вас, ако оставите един човек в стаята си да знаете, че сто и едно на стоте не е бутнал касата ви. Аз сега взимам тази каса като символ. Не всичките хора имат слабост към парите. Някои хора имат голяма любов към парите. Затова те имат слабост, от голяма обич. Някои хора имат слабост към жените – то не е от слабост, а от любов. Някои хора обичат много жените. То не е слабост, любов е това. Тази любов прави погрешки. Той обича толкоз жените, обича да я стисне, да я прегърне, да я целуне, от любов е. Ако не я обича, набие я, хука я. Обича я сега човекът. Жената като обича, еднакво постъпва – и жената прегръща. Прегръщат се, щом се обичат. Щом не се обичат, няма прегръдки.

Вие се спирате и казвате: защо да е така? Ами как трябва да бъде? Като целуваш един човек, целувката ти трябва да го подмлади. Като прегръщаш един човек, трябва да го подмладиш. Като говориш на един човек, светлината да дойде. Казвам: Това е отношение, това е любов. Казвате: „Да го целувам ли?“ Щом човекът се нуждае да го подмладиш, целуни го, да не е стар. „Да го прегърна ли?“ Сгърбил се е – прегърни го, да оздравее. Сиромах е – прегърни го, да се освободи от сиромашията, от всичките несгоди. Прегръщайте и целувайте хората. Ако целуваш и прегръщаш хората и създаваш нещастие на тях, това не правете.

Това са моите математически отношения и геометрически положения. Една философия, в която ние живеем всеки ден. Има нещо у нас, което ни подсказва пътя. Ние се противим. В нас има известни мисли, Божественият Дух иде и иска да ни подмлади, ние Го отхвърляме. Когато дойде обратното, което състарява човека, ние го приемаме. Значи възможно е да остареем, а не е възможно да се подмладим. Да се мразим. Невъзможно е да се обичаме. Колкото е невъзможно да се мразим, толкова е невъзможно да се обичаме. Законът е: Който ме мрази, може и да ме обича. Не се плашете от онзи човек, който ви мрази. Той ще ме обича. Какво лошо е, ако никак не ви обича? Ако ви мрази, на тази омраза – омразата е почвата на любовта. Не ровете тази почва, посадете любовта, извадете всичките сокове от тази почва. Любовта има тази наука да се проявява нашият ум, да се домогнем. Оставете любовта сама да работи. Тя ще свърши за вас това, което никога няма да свършите. Това, което е добро за хиляди години, тя ще го направи за един ден. Хиляди години вие ще се пънкате да станете светия. Любовта за един ден ще ви направи светия. Хиляди години се пънкате да станете честни. Любовта за един ден ще ви направи честни.

Та казвам: Ако искате вие за един ден математическото отношение и геометрическото положение, ако искате [за] хиляди години, тогава без никакво математическо отношение и без никакво геометрическо положение. Нищо повече.

Казва Христос: Дигни одъра си! Защо се заблуждаваш да държиш тия суеверия в ума си? Защо си седял тридесет и осем години? Заблуди са това. Човекът се отърси от заблуждението, паднаха тия връзки, стана и повярва. Казва му: „Не си болен. Господ не те създаде да боледуваш тридесет и девет години.“ И той благодари, че има един човек да му каже истината. Кой как дойдеше, казваше: „Горкият човек. Болен е, няма кой да го подигне и да го тури в къпалнята. Горкият човек. Тридесет и девет години така.“ Христос му казва: „Защо седиш тук ти? Ти не си болен. Стани, дигни одъра си и ходи.“

Ти вярваш, че никой не те обича. То е заблуждение. Именно когато не те обичат, именно когато те обичат, тогава ще те изпитат. Разправяше ми една млада мома, казва: „Имам един възлюблен, много сериозен, не ме обича. Държи се много студено.“ Рекох: Той те обича много. Той те опитва. „Вярно ли е?“ – Този от всичките момци, които досега са те срещали, той те обича. – „Много студен е. Като мине, накриво ме гледа.“ На криво те гледа, казва: „Да не ме излъжеш.“ Тебе ти трябва три години, за да го опиташ. Този човек е тъй внимателен, виждам, той е едно деликатно цвете. Той не иска да разправя своята любов, понеже толкоз е горещ, ще я изгори. За да не я изгори, мълчи. Ако ѝ каже, тя ще стане нещастна. А тя се чуди, казва: „Отнася се хладно към мене, с пренебрежение“, пък го обича. Рекох: Не може да обичаш човек, който не те обича. Ако той те мразеше, той като те мрази, той те обича.

Това са математически отношения и геометрически положения. Дали е вярно, научни работи. Те са положения, които трябва да ги проверявате. Ние говорим сега свободно. Като ги проверите, аз казвам: няма изключения, но трябва да се проверят. Сега не трябва да вярвате. Едно математическо отношение, то изисква проверка през цялата вечност. Вие ще го проверявате. Ако едно математическо отношение през цялата вечност няма нито едно изключение, то е вярно. Ако едно геометрическо положение през цялата вечност вие може да го опитате, то е вярно. Не само да бъде два, три пъти вярно, но през всичкото време като опитвате, то не се изменя в себе си, то е самата истина на нещата.

Вие сега идвате и се приготовлявате да влезете в този свят. Искате да намерите хора, които да ви обичат. Вие ще намерите тези, които не ви обичат, най-първо. Сега вие ще зададете един въпрос: „Как може да не ме обича той?“ Мислите, че положението на едно дете, което е в утробата на майка си, че е в някой много хубав апартамент? Да бъдете тъй свити, намирате се там, преживявате всичките мъчнотии и страдания на майка си; то се чуди, туй дете; ако нямаше вяра в майка си, то не би оживяло. Децата, които се раждат без да имат вяра, умират. Деца, които се раждат мъртви, изгубили са вярата, изгубили са любовта си и затова се раждат мъртви. Всеки един от вас, който се усъмни в утробата на майка си, законът е един и същ. Той ще се роди мъртъв. И наново пак ще влезе в утробата на майка си. Ако пак се усъмни, пак ще умре. Той ще умира дотогава, докато се научи да не се съмнява и тогава ще се роди.

Това са математически отношения. Вие ще кажете: „Нямаме такава опитност.“ На помощ трябва да ни дойде нашият ум, да ни изясни всичките ония противоречия, които се зараждат в човешкия ум, противоречията, които се зараждат в човешкото сърце и ония неща, които се зараждат в човешката душа. Трябва да дойде някой да те извади от тия противоречия, които съществуват в света. Мислите ли, че един светия, който изяде една кокошка, ако светията си позволи да изяде една кокошка, ще бъде голямо щастие за кокошката? Как мислите вие? Ако я изяде една лисица, едно нещастие е за кокошката, един вълк ако я изяде – едно нещастие, но един светия ако я изяде, е най-голямото щастие за кокошката, понеже тя е станала жертва, да я изяде. Не зная дали той ще си позволи.

В историята имаме един пример даден. Буда, когото индусите обожават като Божество, той веднъж се отнесъл към един беден човек много добре. Към всички се отнасял хладно, а към него с любов се отнесъл. Питат го учениците защо се отнесъл така? Буда казал: „Едно време бях браманин, молех се, в десетдневен пост бях, отслабнал, и този човек, който сега дойде, тогава беше един заек, хвърли се в огъня и се опече, че аз го изядох и можах да си довърша молитвата. Затова сега му се отплащам.“ Този заек е прогресирал, той с Буда бил заедно.

Сега нас ни е страх. Питам: ако светията не изяде кокошката, мислиш ли, че тази кокошка никой няма да я изяде? Все ще бъдете ухапани. Няма да остане нито един неухапан. Може вълци да не ви изядат, може мечки да не ви изядат, но все таки земята, гробът, той ще ви изяде. Ще бъдете изядени – нищо повече. Сега ще ви дам само едно тълкувание. Гробът е тенджерата, дето се варят хората. Който е живял по Бога, тогава, като се свари яденето, светията ще дойде, ще те вземе от тенджерата, ще те изяде. Ако светията не дойде, някой вълк, някоя лисица ще те изяде, а туй е нещастието. Та, гробът е тенджерата, дето се варят хората.

Туй е математическото отношение и геометрическото положение. Няма да го вземате така. Вярно е. Та казвам: Трябва в нас да се роди онова съзнание. Ние искаме да бъдем хора щастливи в света. Щастието е една далечна цел, която е предназначена за човека. Вселената е създадена заради него, като едно възпитателно учреждение. Всичките блага, които вселената съдържа в себе си, ако вие разгледате Земята, ако разгледате всичките планети, Слънцето, съседните слънца, вселената, всичко това са възможности за далечното бъдеще, които Бог е предвидил за всички онези, които Го обичат. Та всичките страдания, които сте имали тук на Земята, сегашните страдания не може да се сравнят с благата, които Бог ни е дал! Следователно всички трябва да имате предвид благата. Като погледнете на небето, да се зарадвате, че имате тия страдания.

Много мъчно е човек да се радва на едно страдание. Но има един закон в света, който действува в следното (на Земята вие го опитвате много пъти): когато обикнете един член от едно семейство, вие обиквате всичките други, заради този, когото обичате. Пък законът е верен. Ако този, когото обичате, ако се случи, че го намразвате, то и цялото семейство намразвате. Туй е вярно и за един народ. Ако един чужденец обикне един българин, той обиква всички българи, ако намрази един българин, намразва целия народ. И за англичаните е същото, и за французите.

По някой път хората ме питат защо са тия войни. Казвам: Войните са допуснати, за да се опознаят хората. И при сегашната война, като се избиват хората, те се опознават, отиват си на гости. Войните са визитни карти. Всичките куршуми, това са визитни картички: „Заповядайте да ни дойдете на гости.“ Един англичанин като застреля един германец, казва: „Да ни дойдете на гости.“ Всичките тия визитни картички, това са поздрави да ги посетят. Англичаните, които идат в Германия, ще мислят добре за англичаните като германци. Те ще мислят добре за англичаните. И германците, които идват между англичаните, ще мислят добре за германците, става примирие между хората.

Казвате: „Не можеше ли Господ да създаде по-другояче света?“ Питам: Защо искате да измените този порядък на нещата? Какъв е вашият порядък? Преди седем–осем години в Америка се проектира една голяма премия, която ще се даде на онзи, който каже една мисъл, която не е никак употребявана. Голяма сума беше. И досега още премията седи. Да изкажете една нова мисъл. Има комисия, която ще прегледа и това е една почетна сума, да станете щастлив. Ако можете да кажете една нова идея. Не е лесна работа да кажеш една нова идея. Една нова идея идва за цял един живот. От сто и двадесет години едва можеш да имаш една нова идея. Аз не искам да си продам идеята. В мене като седи, тя ще стане при мене много по-голямо богатство, отколкото да продам тая идея и затуй поддържам математическото отношение и геометрическото положение.

Ти в света може да обичаш само Едного. Щом обичаш Едногото, можеш да обичаш всичките. Щом не обичаш Едного, не можеш и да обичаш всичките. Някой ме пита: „Как можем да обичаме всички?“ Ти трябва да обичаш само Едного. Ако ти обичаш, по общия закон за другите няма да мислиш. Затуй тази идея се проповядва. Бог в света е. Ако може да обичам Бога, всички може да обичаме. Ако Бога не можем да обичаме, никого не можем да обичаме. Така седи въпросът. Онзи, когото обичате, кой е той? Той е Бог, Който се проявява в хората. Той е Бог, Който се явява в човешкото съзнание. Когато Бог изчезне от съзнанието, веднага ти виждаш грозотия. Дотогава, докато ти виждаш Бога в един човек, ти може да го обичаш. Щом Бог изчезне, ти не може да го обичаш. Тогава има отношение.

Та казвам: Истинското отношение в света е: трябва да обичате Едного. Вие мислите, че всеки обича някого. Ако аз направя от вас хиляди картини, да кажем фотографирам, веднъж изкарам няколко милиона екземпляра, питам: каква разлика има, ако всеки се влюби в един екземпляр? Всеки, който се е влюбил във вас, казва: „Аз се влюбих в този образ.“ И всеки мисли, че неговия образ е верен. Казвам: В какво е различието на тия образи?

Та казвам: Ние, хората на Земята, представяме отпечатък на онзи първичен човек, който се е изразил в безбройни много образи навсякъде. Сега на тази идея вие казвате: „Умът ми не може да я схване. Не ми ляга на сърцето.“ Щом ти ляга на сърцето, какъвто и да е, той те обича. Щом един те обича, Бог е там. Щом някого ти обичаш, Бог е там. Ако не обичаш, ще се яви омразата, ще се яви друго едно състояние, ще се яви мрак, недоволство, грубост. Идват други лоши качества в човека. Запример, хората искат да станат богати. Защо? Любовта е причината. Ти мислиш онзи, когото обичаш, той ще има нужда от тебе. Там е нашето заблуждение. Момата иска да стане красива, за да привлече момъка. Тя като излязла от Бога, всичките души, които са излезли, са толкова красиви, че Господ трябва да ги забулва, да не би да увлекат света. Ако дойде една красива мома, ще произведе цяла една паника. Една красива мома най-малко ще развали хиляда семейства. Един красив момък, и той ще развали хиляда семейства. Ще забравят жените си и мъжете си. Понеже тия души не са готови, Господ прави хората грозни. Красивите души Бог ги е направил грозни, за да не повреждат другите. Казва: „Грозен е, но е добър.“ Грозен е, но значи доброто се показва. Онази, която е красива, каква е?

В този порядък, в който сега живеете, за да излезете из него, за да се освободите, ние трябва да се освободим от всичките наши привички, които имаме – привички на безпокойство. Мислим, че Господ не е създал света така както трябва, и постоянно ние си даваме мнението и критика правим. Казваш: „Не трябва да бъде това.“ Благодари. Всяко нещо, което се случва, каквото и да е, оцени го. Облачен е денят – добре е. Ясен е денят – добре е. Изгрява слънцето – добре е. На обяд слънцето грее горе – добре е. Залязва слънцето – добре е. Дърветата дават плодове – добре е. Дърветата не дават плодове – добре е. Разболяваш се – добре е. Здрав си – добре е. Раждаш се – добре е. Умираш – добре е. В небето отиваш – добре е. В небето ще се качиш навсякъде – добре е. Навсякъде е Господ. Щом идеш в ада, ще мислиш, че Господ е там. Ад има, защото Бог е там. Идеш в небето – ще мислиш, че Бог е там. Ако идеш в ада, адът веднага ще се превърне.

Ада ние го създаваме в дома. Аз като вляза в един дом, зная хората, че се карат там. Има едно ухание, такова нещо грубо, че като влезеш, виждаш, че всичките хора посърнали, от къщата излиза лоша миризма. Човек като стане много лош, започва да мирише лошо. Краката миришат, устата миришат, ръцете, всичко мирише. Ако искате ухание, трябва да имате онази Божествена любов, че да ви наръси с този Божествен парфюм, с Божественото знание. Умът ви да е наръсен, и устата ви, и тялото ви. Та, когато обичате някого, да го обичате на свят. Да не кажете, че „не струваше да го обичам, аз съжалявам.“ Та тогава бих желал, като те мрази някой, да кажеш: „Много ми е приятно. И като ме мразиш, мене ми е приятно.“

Омразата е любов, която само взема. Омразата е любов, която само взема и нищо не дава. Доброто е любов, която постоянно дава, но не взема. По това се отличават. Туй, което постоянно взема, ние го наричаме омраза. Туй, което постоянно дава, ние го наричаме добро или го наричаме любов. Това са математически отношения или геометрически положения. Като те мрази някой човек, взема. Дават му. Като дойде с джобура, напълни го. Дойде втори, трети, четвърти. Той дали имам да му пълня джобура, той идва при мене. Като се умори, иде без джобур. Като иде без джобур, той те е обикнал. Докато иде с джобур, той те мрази. Всеки, който иска от другиго, той го мрази. Всеки, който дава на другия, той го обича. Искам тук да ме разберете право. И криво да ме разберете, пак е добре. Не, не, аз вярвам, че всички сте ме разбрали много добре, нищо повече. Вие може да мислите както искате, но аз зная, че сте ме разбрали добре. Като излезете, каквото и да е да кажете, за добро е. Вие ще се намерите в положението на някой си, на когото са намерили душата в другия свят. В онзи свят има изложение на тия красиви дрехи, продават дрехите. Изложение има на хубави дрехи и някоя душа като дойде, види хубав костюм, че ѝ приляга, казва: „Чакай да го опитам.“ Тия костюми са много опасни. Като го облечеш, не излиза вече костюмът. Не можеш да го съблечеш вече. Започне да рита, за да се освобождава, но той се роди тука, на Земята.

Та казвам: Които сте облечени в тия костюми, всички ще се родите на Земята. Тръгнете по правия път и благодарете на Бога. Този костюм не го считайте нещастие. Че сте се вързали, не съжалявайте. Че сте дошли на Земята, не съжалявайте. Че страдате, не съжалявайте. Радвайте се, че Бог има доверие, дал ви е туй преимущество. Дал ви е доверие. Предвидил ви е всичките тия блага. Изпълнете Неговата воля доброволно, тогава ще имате Неговото благословение за в бъдеще.

Ще ви дам един пример, много сбит. В турско време един българин, доста богат, седемдесет–осемдесет-годишен, тръгва и отива в Македония. Среща го един турчин, Хасан. Той му казва: „Не минавай през гората, ще те оберат разбойници.“ Върнал се българинът. След една година минава с едно магаре, натоварено с круши и ябълки. Среща го пак Хасан и го пита къде отива, защо носи тия плодове. Казва: „Правя този подарък на жените и децата [ти], понеже ми направи едно добро преди година. Искам да се отплатя, че ме освободи от разбойниците.“

„Благословен Господ Бог наш“

„Отче наш“

30-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 5.V.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, сега, отношение, човек, добре, хора, обича, всички, казва, свят, бог, обичаш, мене, казвам, любов, земя, години ,

 Неделни беседи , София, 5 Май 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder