НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Каквото попросите

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Каквото попросите

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, всички, има, аз, може, бог, хора, свят, себе, казва, всичко, искат, ум, видите, мисли, сърце ,

 Неделни беседи , София, 21 Април 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Благославяй, душе моя, Господа“

Ще прочета само един стих – 14-и стих от 14-а глава от Евангелието на Иоана.

„Духът Божи“

Често слушате да се казва: „Трябва да живеем. Трябва да се живее.“ Трябва да се живее, но с живота заедно ние привличаме и страданията. Сегашните хора се нуждаят от знание, което да не ги обременява. Истинско знание е това, което не обременява ума. Положително чувство е това, което не обременява сърцето. Воля е това, което не обременява тялото. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, това е неговият ум. Първата задача на ума е да научи човека как да възприема светлината. Човек не може да мисли, ако не е запознат със законите на светлината. Вътрешно човек трябва да има едно вътрешно чувство на възприятие. Отпосле той ще изучава външно какво представя светлината. Значи, преди всичко той трябва да знае как да възприема светлината вътрешно. Проявената любов на Земята е проявената Божия мисъл във вечността. Божията мисъл се е проявявала у нас като реално отношение на любовта. Любовта не се заключава само в празните думи „аз те обичам“. И единият може да каже „аз те обичам“, и другият може да каже „аз те обичам“, но любовта между двама души представя друго нещо. Като обича ябълката, детето я изяжда. Лисицата като обича кокошката, изяжда я. Апашът като обича парите, открадва ги. Като обича дрехите си, човек ги облича.

Сега като дойдем до думата „крада“, виждам, че и тя е изопачена. В думата „крада“ се съдържа глаголът „ради“. Който не знае как да ради нещата, започва да краде. Човек създава кривите мисли. Той е създал думата „крада“. Между „крада“ и „ради“ има малка разлика. Като извадите буквата „к“ от „крада“, имате „ради“.

Цялото човечество има придобивки благодарение на дейността на ума. Умът се занимава с възприемане на светлината. В последно време учените изучават окото и в него търсят дефектите, болезнените състояния, през които човек минава. Това наричат ирисова диагноза. Това е наука, която точно определя от какво страда човек и какво му предстои да мине. В окото могат да се видят различните болести на човека, както и ония, от които и в бъдеще ще се страда. Аз наричам тази наука патология, каквато е и науката на Ломброзо, да открива престъпните типове. Престъпленията, които човек върши, не представят самият човек. Това са отклоненията на неговия живот. Когато се изучава окото, трябва да се изучава в неговото нормално състояние, във възприятието на Божествената светлина, да видите какви добродетели има в човека. Какви болести има в човека, това не е важно, това не ме интересува, но какви добродетели има в него, това е важно. Къде ще видите, че умът на човека е добре развит и сърцето му е добре развито? На кое място ще намерите, че някой човек е справедлив, честен, милостив, кротък, въздържан и т.н.? Всичко това може да се види в окото на човека.

Като гледаш окото на човека, трябва да видиш на какво разчиташ, а не че стомахът му е разстроен, че мозъкът му е разстроен, или че нервната му система е разстроена. Той и без това ще ти каже, че стомахът го боли, че сърцето му не работи добре. Болният се нуждае от нещо. Внеси това, от което се нуждае, и той ще оздравее. Всички болести произтичат от един вътрешен недоимък на Божествената светлина. Това съм научил аз. До това заключение съм дошъл. Според моята наука, аз считам, че религиозните хора трябваше да бъдат най-красивите хора на света, защото те се занимават с Бога. Въпреки това, те не са красиви. Защо? Защото нямат ясна представа за Бога. Бог е най-красивият в света. Следователно ти не можеш да мислиш за Бога и да не си красив. Според мене е така. Ти не можеш да бъдеш при хляба, а да си гладен. Това е невъзможно.

Сега аз искам да освободя ума ви от всички предубеждения на миналото. Сега вие искате да ви кажа нещо ново. Какво ново ще ви кажа, когато новото е във вас? Вие носите новото в себе си, но сте го заровили. Мнозина от вас сте заровили своите добродетели, не ги изявявате. Бащата уповава на сина си, майката – на дъщеря си, господарят – на слугата си, учителят – на учениците си, учениците – на учителите си; всички уповават едни на други. Генералът уповава на своите войници, дървото уповава на своите корени, листа и клонища. И това е хубаво, но какво щеше да стане, ако човекът и растението нямат светлина, топлина, въздух, вода и храна? Сегашните хора, и религиозни, и светски, се спират върху удобствата както дървото върху листата и казват: „Трябва да имаме хубава къща.“ Добре е това, но преди всичко те трябва да знаят как да съградят своята къща. Тъй, както се градят сегашните къщи, те са създали най-големите злини на хората. Такива са моите наблюдения. Това не става от зла воля, но от незнание, от недоимък. Светлината в сегашните къщи не е най-същественото, а това не трябва да бъде така. Сегашните хора не знаят как да отварят очите си, да възприемат светлината. Някои само мигат и с мигане си остават. Човек трябва да знае как да възприема светлината в нейната пълнота. Добре е да се вглеждате в очите на хората, да видите какво нещо е красиво око. В очите на някои човеци се отразява цялото небе. Яснота има в тях. Като погледнеш очите на такъв човек, цял свят се разкрива. Дълбочина има в тях. А някога, гледаш, очите на някой човек така потъмнели, че нищо не се вижда в тях. Те са скрити, потаени, като Венера. Някои хора са много плитки, а се мислят за дълбоки. Соломон казва, че глупавият, като мълчи, минава за умен.

Един господин разправя една своя опитност. Една вечер закъснял в една планинска местност, не можал да намери пътя си. Понеже било много тъмно, той се подхлъзнал, но успял да се хване за едно дърво и увиснал за него. Така прекарал цели пет часа. По едно време ръцете му толкова отмалели, че не могъл повече да се държи и решил да се спусне надолу, че каквото ще да става. Той мислил, че под него е голяма дълбока пропаст и като се спусне, ще остане на мястото си. Започнал мислено да се прощава с жена си, с децата си, с приятелите си, и след като се убедил, че животът му се свършва, спуснал се надолу. Каква била изненадата му, когато усетил, че се спуснал само около двадесет и пет сантиметра надолу и стигнал земята.

Казвам: Много от страданията на сегашните хора са като тия на този господин, който се държал цели пет часа, да не би да падне в някоя пропаст. Той трябваше да се спусне пет часа по-рано, да не се измъчва. Следователно, и на вас казвам: Не пресилвайте страданията си. Не мислете, че страданията ви са много големи. Спуснете се от мисълта, на която се държите, да не се измъчвате излишно. Някои религиозни се държат с години за това дърво и си мислят: „Какво ще стане с нас? Ще се спасим или не? Ще ни приемат ли в рая или няма да ни приемат?“ После се питат тяхната вяра ли е по-права или на другите. Накъде водят тия въпроси? Ако отидете в Америка, ще видите, че много християни минават от едно общество във второ, в трето, навсякъде търсят спасение. Прави са хората, искат да се осигурят. Те искат да се осигурят в онзи свят. Чудно нещо! Какво ще се осигуряват, когато са осигурени? Те живеят в онзи свят, а искат да се осигурят. Те живеят в Бога, а Го търсят вън от себе си. Мнозина цитират, че „в Бога живеем и се движим“, а въпреки това не знаят къде е и Го търсят вън от себе си. Това е заблуждение, което се дължи на нещо. Младата мома живее при майка си и при баща си. Майка ѝ я обича, бащата – също, грижат се за нея, но един ден ѝ стане нещо и тя започва да вижда, че на майката липсва нещо, на бащата – също и решава да напусне бащиния си дом. Къде отива? Пристава на някой момък. Къде е грешката? Младата мома мисли, че като излезе от бащиния си дом, ще може да си създаде един по-добър, по-красив живот, отколкото този, който е водила при баща си и майка си.

Всички хора правят същата погрешка. Те мислят, че като излязат от Бога, като Го напуснат, ще намерят други хора, подобни на себе си, с които ще бъдат щастливи. Те не знаят, че нито един човек, който е пристанал, не е бил щастлив. Ако тук има някой, който, като е пристанал, да е бил щастлив, нека каже. Думата „пристанал“ и „представен“ е почти една и съща. Защо младата мома пристава на момъка? Защото обещанията му са такива. Той ѝ обещава, че ще я направи царица, ще я облече в копринени дрехи, със златна огърлица на врата, корона на главата, с диаманти украсена. Това са Божествени работи, които той ѝ говори и тогава момата си казва: „Намерих най-после едно Божествено. Толкова години живях при майки си и при баща си, но те никога не са ми говорили такива работи. Те са ме заблуждавали.“ Действително, момъкът ѝ туря венец, но трънен. Той ѝ облича рокля, но не от коприна, а от коприва.

Като изнасям тия факти от живота, аз не ви осмивам, но изнасям вашите криви разбирания за нещата. Едно от двете е вярно: или момата не е разбрала какво ѝ казва момъкът, или той я е лъгал, дал обещания, които не може да изпълни. Някъде пък момата дава такива обещания и той напуща бащиния си дом. И тя знае да пише любовни писма. Аз имам цели албуми от писма на млади моми и момци. Голяма поезия има в тези писма. Аз я наричам „поезия на любовта“. Това е поезия на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Любовта не е външен процес, тя е вътрешен процес на човешкия ум и на човешкото сърце.

Сега ще се спра върху един пример, с който да направя мисълта си по-ясна, да разберете отде е дошло това отклонение в човешки живот. Когато една точка е в движение и излиза от своя център на движение, тя върви по права линия. При това знаем, че между две точки можем да прекараме само една права линия. Има същества, които вървят само по права линия. Запример, растенията вървят по права линия. „Аз съм – казва – растение“ и дига перпендикуляр. Като дойде на Земята, всяко растение върви първо перпендикулярно, после образува хоризонтални и отвесни линии според орбитата, в която се движи. Животните представят хоризонтални прави линии, а човек – отвесни прави линии. Значи, в перпендикуляра имаме само две точки, в плоскостта – четири, а в тялото, което има, както е кубът, шест страни, има повече точки. Електричеството върви по прави линии. Често слушате да казват: волтаж и ампераж. Какво е едното и какво другото? Едното означава количеството на материята, а другото – силата на материята, с която електричеството се проявява. Така и за любовта говорим, че е по-голяма някъде и по-малка. Значи и любовта се разглежда по количество и по качество. Ние казваме, че количествено любовта се различава, някъде е по-голяма, някъде е по-малка, но по качество любовта навсякъде е една и съща. Значи качествено любовта на всички хора е една и съща. Но дойдем ли до количеството на нещата на физическия свят, дето количеството е по-голямо, там се свършва повече работа; дето количеството е по-малко, там се свършва по-малко работа.

В Евангелието се казва, че един господар дал на слугите си по няколко таланта: на един от тях дал пет таланта и той спечелил още пет; на другия дал два таланта и той спечелил още два; а на третия дал един талант, но той го заровил в земята. Когато говорим за талантите, това е човешката воля, с която той работи. Като вложи ума и волята си на работа, от това зависи какво ще придобие човек.

Човек трябва да изучава законите на светлината. Като ги изучава, човек ще влезе във връзка с ония възвишени и разумни същества, които разнасят Божията мисъл и светлината по цялата вселена. Ти не можеш да се запознаеш с тези възвишени същества, ако не разбираш законите на светлината. Същевременно ние трябва да изучаваме законите на топлината, която иде от Слънцето. Ако не изучаваме законите на топлината, не можем да разберем живота. Тази светлина не е като нашата, която изгаря. Често ние се възхищаваме от един човек и казваме: „Този човек има хубаво сърце, топли чувства.“ Топлината на такива чувства е светла, а не тъмна. На тази топлина ние можем да се храним.

Най-после ние дохождаме до твърдата материя, в която е скрита Божествената сила. Също така ние трябва да изучаваме и нашето тяло, законите, които го управляват. Като изучаваме тялото си, ние дохождаме до онези механически закони, които улесняват живота. Всеки човек трябва да изучава устройството на ръцете и на краката си, да знае как да ги движи. Много хора са осакатени от незнаене как да движат ръцете и краката си. Някой път едно малко раздвижване на гръбначния стълб може да докара нещо нежелано. Достатъчно е да се засегне някой от деликатните нерви, за да се предизвикат болки на гърба и на кръста. Затова, като става, човек не трябва да бърза. Човек не трябва да направи една крачка напред, докато не събуди ума си, докато не вземат участие и сърцето, и волята в това движение. Значи, умът, сърцето и волята трябва да вземат участие във всяко движение. Само при това положение ти можеш да бъдеш здрав и да работиш така, както Бог работи.

Някой път чувате да казват, че Господ ще уреди всичко. Господ е уредил всичко във вашия ум. Той там работи, там се проявява. После, Той е уредил всичко във вашето сърце – там трябва да Го слушате. Вие мислите, че всичко иде отвън. Отвън, това е само отчасти, затова и отвън трябва да желаете и да слушате как Бог се проявява. Външния, т.е. обективния свят вие го познавате малко, и то дотолкова, доколкото познавате себе си.

В това отношение вие приличате на Настрадин Ходжа, който казва: „Аз и жена ми съставяме целия свят. Щом на нас е добре, и на целия свят е добре. Ако жена ми умре, половината свят се свършва. Когато аз умра, целият свят се свършва.“ Всеки може да цитира тези думи, но умирането има отношение към глупавите хора. Който мисли глупаво, той умира. Често чувате да казва някой, че иска да умре. Аз тълкувам умирането по следния начин: който иска да умре, това показва, че иска да се влюби. Но в това именно седи всичкото заблуждение. Не е въпрос до влюбването на глупавите хора. Човек трябва да знае как да люби.

Човек трябва да се научи да люби, т.е. правилно да възприема Божествената любов. Ако възприема правилно Божествената любов, човек ще има светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в тялото си. Той усеща, че светът се разширява пред него и всичко приема друг изглед. Когото срещнеш в света, всеки е готов да ти услужи. Когато връзката ти с Бога е правилна, и хората имат правилни отношения към тебе. Изгубиш ли тази връзка, и хората започват да се съмняват в тебе. Казваш: „Хората не ме обичат.“ Обикни Бога и хората ще те обичат. Казано е в Писанието: „Каквото попросите в Мое име, ще ви се даде.“ Хората мислят, че се молят в името Божие. Знаят ли те, че името, в което се молят, е Божие? Там е всичката работа. Ти ще просиш в името Божие, в това свято име. Казвате, че всички същества, и добри, и лоши, го почитат. И наистина, няма същество в света, което да говори лошо в името Божие. Всички същества могат да правят каквото искат, и боговете даже, но като дойде до името Божие, и в ада даже, всички мислят еднакво. Всички се страхуват да мислят лошо за Божието име. Защото, ако кажат най-малкото лошо, веднага ще ги сполети най-голямото нещастие. Ако кажеш най-малкото добро, ще те сполетят всички добрини. Казано е в Писанието: „Да се свети името Божие.“ Това е важно. Не питайте защо трябва да се свети. От освещаването на Божието име зависи твоето и сегашно, и бъдещо щастие, както и това на бъдещото поколение. Всички трябва да осветявате името Божие, но не от страх. Като опетниш името Божие, самият живот сам по себе си изчезва. Като се запознаеш с някого, ти искаш да знаеш как е неговото име. Даже и да няма име, ти непременно ще го кръстиш някак.

Христос казва на учениците Си: „Ако досега не сте попросили нищо от любов, то е защото не знаете как да просите.“ Казвате: „Кое е името Божие?“ Който дойде до това име, той е разрешил всички въпроси в себе си. Всеки от вас трябва да разреши тези въпроси. Външно човек може да постъпва както и да е, но дойде ли вътрешно до това име, той трябва да го разреши напълно, да освети името Божие в себе си. Аз не искам да говоря върху това име, защото не можете да го разберете. Казвате: „Не сме ли видели Господа?“ Още една крачка ви трябва. Знаете ли какво се говори там, в Стария Завет? Когато Моисей искаше да види Бога, Бог му казва: „Ти не можеш да видиш лицето Ми и да останеш жив.“ Защо Моисей не можа да види лицето на Бога? Защото уби човек. Той му каза: „Ти можеш да видиш само гърба Ми.“ След това Моисей каза, че Бог е много милостив и дълготърпелив. Много хора, като Моисей, искат да видят лицето на Бога. Моисей, който беше един от посветените, не Го видя, че те ще Го видят. От голям патриотизъм към еврейския народ, когото искаше да освободи, Моисей направи едно престъпление. Уби един египтянин и от страх избяга в пустинята, дето четиридесет години наред паса овците. Тук Бог му се яви и му каза да изведе еврейския народ из Египет. Като дойде до Бога, каза му се: „Ти не можеш да видиш лицето на Бога и да останеш жив.“ Никой не може да види лицето на Бога и да остане жив.

Днес всички хора искат да им се докаже, че Бог е щастлив. Всеки знае каква е идеята за съществуванието на Бога. Щом ти съществуваш, и Бог съществува. Щом ти не съществуваш, и Бог не съществува. Човек съществува по единствената причина, че Бог е вътре в битието. Машината, която се движи по релсите, се движи по единствената причина, че огнярят знае навреме да поставя огън и вода в машината, да я кара да се движи. Машината се движи по негова воля, като ту умира, ту възкръсва. Вечер, като престане да гори, умира. И сутрин, като ѝ се тури вода и огън, пак възкръсва и тръгва по пътя си. Това е само за обяснение. Знанието, което имате, вие го държите за себе си. Това не значи, че трябва да го турите другаде, но трябва да го сравнявате. Има неща у вас, които са ценни, но има и такива, които не са ценни.

Вземете, запример, в химията, имате киселини, основи и соли. Киселините придават активност, основите – пасивност, а чрез солите се придобива равновесие. Който иска да стане активен, трябва да има достатъчно киселини. Има известни мисли, които играят роля на киселини, други – на основи, а трети – на соли. Човек трябва да познава свойствата на мислите си, за да се ползува от тях съзнателно. В това отношение, всеки трябва да разбира поне малко от тази вътрешна химия, да може да се ползува от своите мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да знае по кой начин да събуди своята активност, по какъв начин да се прояви пасивен и кога да прояви своето равновесие. В дадения случай любовта играе роля на основа, мъдростта – на киселина, а истината – на сол. Това са три важни неща, които трябва да се знаят. Истината държи нещата в равновесие. Волята се възпитава чрез истината, сърцето се възпитава чрез любовта, а умът се възпитава чрез мъдростта.

Казвате: „Как е възможно сърцето да се възпитава чрез любовта?“ Ако си представите любовта като едно от най-разумните същества, ще видите, че любовта наистина може да възпитава. Ако също си представите и мъдростта и истината като разумни същества, те ще изпълнят своята възпитателна роля по отношение на ума и на волята. Достатъчно е само да те погледне мъдростта и ти да поумнееш. Достатъчно е любовта да те обгърне с топлината си, за да се разтвори сърцето ти и да почнеш да обичаш. Ако истината те погледне, волята ти ще стане твърда като диамант. Ти ще придобиеш сила да извършиш всичко, каквото трябва. Това ви се вижда невъзможно, но така е: любовта, мъдростта, и истината са Божествени сили, които могат да извършат всичко в света. Казвате: „Тогава да се обичаме.“ За да познаете каква е любовта ви, направете поне един опит, да знаете какво носите в себе си.

И тъй, за да проверите любовта си и силата на своята мисъл, направете следния опит: ако срещнете на пътя си момченце или момиченце, което е изоставено от родителите си, и кой как мине, го подметне, не му обръщат внимание, вие му се усмихнете и мислено му изпратете мисълта, че има един, който го обича. То мисли, че никой не се интересува за него. Обаче, като възприема вашата мисъл, то започва да мисли, отваря си малко сърцето и започва да се окопитва. Като минавате няколко дена край него, вие ще дойдете до познание на вашата любов. Ще видите, че детето най-после ще ви отговори с усмивка, ще се отвори към вас. Ще се отвори към вас, ще се изправи и ще почне да вярва в доброто, в живота. След това и окръжаващите ще почнат да му обръщат внимание. Тъй щото, без да говорите, вие ще помогнете на това дете.

По същия начин постъпват и ангелите. Когато видят човек, който е отпаднал духом, те не се спират да му говорят, но само се усмихват и веднага изчезват. Като види тази усмивка или като почувствува мисълта, която му е изпратена, този човек се развеселява и казва: „Стана нещо особено с мене.“ Ако този човек е учен, веднага се залавя за книгите си и започва да работи. Ако е писател, веднага взема перото и започва щедро да излива. Кой на каквато работа и да се намира, веднага продължава работата си, освежава се. Тогава и отношенията на хората са правилни спрямо него. Този опит могат да направят само онези, които мислят така. Онези, които критикуват нещата, по-добре да не се залавят. Каква полза, ако критикувате себе си или другите? Като критикувате, вие обиждате хората. Няма защо да критикувате. Всяка душа е излязла от Бога. Следователно, като обиждате някого, вие обиждате Бога.

Сега аз не искам да ви говоря за онези нарисувани картини. Тук имаме нарисувана една картина [на] Христос. Христос такъв ли е всъщност? Като погледнете брадата Му, тя не е нарисувана както трябва. Донякъде, според неговите разбирания, той е нарисувал Христа. Даже, това е един от най-добрите портрети на Христа. От тридесет и осем гениални художници, този е един от най-добрите образи на Христа, които са представени. Изобщо, никога не може да се нарисува образът на един гениален човек. Защо? Понеже всеки ден, всеки момент той се мени. Хиляди промени стават с него. Добре е, че човек се изменя. Ако останем в статическо положение, никакъв напредък не може да има. Всички хора, които искат да бъдат съвършени, трябва да претърпяват известни изменения. За да се развива човек, да се усъвършенствува, той трябва да сдържи в ума си един свят образ, който никога да не се мени. Този образ трябва да му служи като идеал, към който да се стреми. Намерете и в себе си нещо, което не се мени. Мнозина мислят, че могат да правят каквото искат. Обаче, като направи едно престъпление, човек се чуди къде да се скрие, да не го види Господ. Още като е намислил да направи престъплението, Бог го е предупредил. Но като не слуша, Бог го е оставил свободен да направи престъплението. Като направи престъплението, той се усеща ограничен в себе си.

Всички искате някой да ви обича. Питам: Можете ли да оцените любовта? Нещастието в света седи в това как цените любовта. Щом ви обичат, а вие не знаете как да оцените любовта, тя ще ви причини най-голямото страдание. Христос, Който обичаше цялото човечество, претърпя най-големите страдания, защото никой не възприе любовта, която Той носеше. Той прекара такива страдания, че кръв излезе от порите Му. Днес много хора се кланят на Христа, но колко от тези, които Му се кланят, са готови да се пожертвуват за Него? Не че няма вярващи. Има много вярващи, но и те по някой път ме питат какво мисля за Христа. Казвам: За Христа аз нямам никакво мнение. Често цитирам стиха: „Никой не може да дойде при Мене, ако го не привлече Отец Ми с любовта Си.“ И „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа пътя.“ Така мога да изясня въпроса какво мисля за Христа.

Хората са поставили любовта си в големи противоречия и искат да разберат и познаят Христа, искат да бъдат здрави и красиви. Аз бих желал всички да бъдете здрави и красиви, че кой как мине край вас, да каже: „Колко са красиви тия хора!“ Не че не сте красиви, не че не сте добре нарисувани, но има нещо карикатурно във вас. Вие сте нарисували своя образ, но сте го окарикатурили. Вие сте поставили на образа си такива бръчки, които показват безверие, съмнение, озлобление, недоволство, вкисване – всичкото това е начертано на лицата ви. Кой как мине покрай човека, казва: „Ето един вълк.“ Значи всички хора са вълци за него, а единственият добър човек, това е той самият.

Често съм срещал свещеници и владици, които, като ме срещат, казват: „Ето един човек, който разваля църквата.“ Те ме изглеждат от главата до петите. Как тълкувам тяхното отношение към мене? Понеже аз съм едно огледало, те се оглеждат в мене и виждат лошите духове, които живеят в тях и им пречи да виждат истината. И тогава аз мислено им отговарям: Прави сте. Но това още нищо не допринася. Казвам на тия свещеници: Слушайте, църквата не е една машина, а Земята не е за забавление, да правим каквото искаме. Всички сме изпратени на Земята да живеем честно и да работим усърдно. Никаква лъжа не се позволява в религията. Всички трябва да бъдете чистосърдечни. Човек трябва да вярва в истината. Когато хората са чистосърдечни, и да са заблудени, те лесно се изправят. Но когато хората нарочно заблуждават, това е лошо. Мнозина знаят истината, но криво проповядват. Това е най-голямото престъпление, което човек може да върши. Те казват: „Не е в наш интерес.“ Когато човек дойде до положението да изясни една истина, преди всичко той трябва да има предвид интереса на цялото, а своя интерес трябва да остави на последен план.

Бъдещето на човека зависи от неговата любов, от отношенията му към неговите ближни. Бог е Същество, Което никога не си отмъщава. За Него е казано, че Бог никого не съди. Като [види], че грешиш, Бог казва: „Ти ще се мъчиш и страдаш. За да не се мъчиш, да се спасиш, ти трябва да приемеш любовта.“ Твоето щастие зависи от любовта, която ти оценяваш и проявяваш. Любовта, която предаваш на другите, трябва да бъде в своята чистота. Радвай се, че любиш Бога в другите хора. В пълния смисъл, всички добри хора са изявление на Бога. Има хора, които не са изявление на Бога, но те се познават. Дето кракът им стъпи, трева не никне. В който дом влезе, онзи, който е изявление на Божията любов, радост носи в себе си. Онези, които не са изявление на Бога, навсякъде носят разочарование. Нима днешните народи не са християни? Германците са християни, французите са християни, англичаните са християни, русите са християни, но всички се бият. Защо? Защото не разбират любовта. Английските духовници се молят на Бога да им даде победа. Германските духовници се молят за същото и т.н. Господ ще им даде победа, но да победят злото. Господ ще им даде на всички нещо, но не това, което те искат. Те искат да победят, но мислят криво. Трябва да се победи злото чрез доброто.

Та казвам: Днес всички искат да победят злото с любов. Не е въпрос да изчезне злото, нито да се премахне, но каквото ви казва, да не го слушате. Досега бяхте слуги на злото, отсега нататък то ще ви бъде слуга. Засега вие още сте слуги на злото, а в бъдеще то ще ви слугува. Тази е идеята, която е прокарана в християнството.

Един светия живял осемдесет години в една област, че обърнал всички хора към Господа. С това той смутил дявола, заради което той решил да му затвори устата, повече да не проповядва. Дълго време мислил дяволът как да направи това. Най-после решил да влезе в стомната му, че като рече да пие вода, да влезе в него, да го измъчва, че да не може повече да проповядва отвън. Светията разбрал намеренията на дявола и затова турил един кръст отгоре на стомната и така затворил дявола в нея. Като го подържал известно време вързан, светията си мислел, че дяволът се отказва вече от намерението да му отмъщава, затова решил да го изпрати да си върви. Той взел стомната и излял водата, като казал: „Хайде, върви сега да се разходиш малко по света.“ Той мислел, че се освободил от дявола, но последният бил много умен, надхитрил светията. Един ден той се престорил на едно малко детенце, което плачело. Светията го видял, съжалил се над него и го взел при себе си да го отгледа. Детето било много умно. Светията мислил, че ще го обърне към своето учение. Като пораснало детето, казало на светията: „Ти си много добър калугер, но какво можеш да направиш със своето калугерство? Ела с мене, аз ще те оженя за царската дъщеря, ще те направя царски зет и така ще бъдеш много полезен на хората.“ Светията се съгласил, той го завел при царя, запознал го с дъщеря му и успял да го ожени за нея. Във време на сватбата дяволът направил голяма кражба, скрил всички откраднати вещи. Като узнал това, старият цар веднага дал заповед да търсят вещите. Дяволът дошъл при царя и казал: „Знаеш ли кой направи кражбата? Зет ти.“ Тогава царят заповядал да хванат зетя му и да го обесят. Дяволът се приближил към светията и му казал: „Не бой се, аз ще те освободя. Виж настрана. Виждаш ли нещо?“ – „Виждам.“ – „Какво виждаш?“ – „Виждам три магарета, натоварени с нещо.“ – „Това са магаретата, натоварени с цървулите, които аз скъсах, докато те доведа до това въже.“ И после, благодарение, че от небето дошли на помощ, та освободили светията от бесилката. Така той видял, че не е постъпил право. Той намерил погрешката си.

Сега и вие можете да видите магаретата, можете да видите цървулите, но ще намерите бесилката. Аз считам, че последното благодеяние е да отглеждате чуждите деца. Ако на първо място вие не поставите любовта като мощна сила, с която да работите всички заедно, да си помагате един други, да се обичате, вие нищо не можете да постигнете. Най-първо човек трябва да създаде един такъв син, който да обича баща си и майка си. Вие ще кажете, че Христос е казал: „Който почита баща си и майка си повече от Мене, не е заради Мене.“ Моисей пък казва: „Обичай баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята.“ Как ще примирите това противоречие?

Под „баща“ и „майка“ Христос разбира духа и душата ти. Който ти е дал ума и сърцето, Той живее в твоята душа и в твоя дух. И тогава, като обичаш Него, ти ще обичаш всички. Той живее във всички сърца, във всички умове, във всички души и във всички духове. Казано е, че когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с всичките му врагове. Другояче казано: Когато обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, Той ще ти отвори пътя навсякъде.

Мислите ли, че Христос, като изпълни волята на Бога, изгуби нещо? Нищо не изгуби. Мислите ли, че онези мъченици, които пострадаха за Христа, изгубиха нещо? Нищо не изгубиха. Мислите ли, че и вие може да се освободите от страданията? Всеки е осъден да мине през страданията. Когато и да е, вие ще минете, не можете да се отървете от страданията, колкото и да се страхувате от тях. Само че това е въпрос на време. Един ден ще ви екзекутират. Един ден ще умрете, ще ви заровят в земята и отгоре ще ви турят една шепа пръст. След това ще ви четат молитви, ще ви заливат с вино, а вие ще седите отдолу. Благодаря на такава молитва и заливане с вода. Аз не искам така да ме заровят и да ме заливат с вода. Не чакайте да умрете и тогава хората да ви четат молитви и да ви заливат отгоре с вода. Сами четете молитвите си преди още да сте умрели. Няма защо да умирате преждевременно.

Смъртта не е опасна. Тя е опасна само при прегрешението. Иначе тя е освобождаване на човека. Мнозина мислят, че смъртта освобождава човека от страданията. Не е така. Единственото нещо, което освобождава човека от страданията, това е любовта. Единственото нещо, което може да ви даде сила да побеждавате, е пак любовта. Човек има много желания, но не се знае кои от тия желания могат сега да се постигнат, при сегашните разбирания. Не е необходимо в този живот човек всичко да изпита. Защото няма условия да се опита всичко. Какво ще бъде положението ви, ако желаете да имате една огърлица от скъпоценни камъни, големи като кокоши яйца? Ако имате такава огърлица, вие ще изгубите мира си. Ако до това време сте имали спокоен сън, от този момент ще изгубите съня си. Защо? Ще се научат за вашата огърлица много апаши и ще почнат да ви обикалят. Вие ще може да спите по един–два часа на вечер. Какво ви струва тази огърлица, щом като изгубите съня си? Затова именно Христос казва: „Внасяйте богатствата и съкровищата си в Божествената банка, дето никой не може да ги открадне.“

Сега аз не искам да ви насърчавам за онзи свят, но казвам: Ако тук не можете да живеете, как ще живеете на онзи свят? Ако тук не можете да обичате, как ще обичате в другия свят? Като отидете в онзи свят, там ще ви обичат, но вие как ще проявите любовта си? Вие не можете да проявите любовта си и ще се намерите в едно натегнато състояние. Като отидете в онзи свят и видите каква съвършена чистота има там в мислите, чувствата и постъпките на съществата, които го населяват, вие ще се намерите в трудно положение. Ще искате да се скриете в себе си. Като влезете в онзи свят, вие трябва да сте ликвидирали с всички фалшиви монети, с които сте си служили на Земята. Всичко старо трябва да изгори, да ликвидирате с него и тогава да влезете в онзи свят, като новородено дете. Затова казва Христос: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да остане само с ценното в себе си и тогава, каквато работа да заеме, тя носи безсмъртието. Аз не поддържам мисълта, че човек трябва да заема най-високата служба. В любовта всички занаяти и служби са почтени. Да бъдеш земеделец, това е отлично. То значи да знаеш как да садиш. Когато направи райската градина, Бог сам посади най-хубавите дървета. След това направи птиците и животните и ги постави да живеят в тази градина заедно с човека.

Сега и вие ще знаете как да създадете в себе си красивите и хубавите мисли. Една мисъл може да се насади в ума ви, едно чувство и едно желание може да се насади в сърцето ви, една постъпка може да се насади във волята ви. По този начин може да измените и подобрите живота си. Всяка вечер, като си лягате, внесете в ума си мисълта, че можете да изправите очите си, ушите си, устата си, носа си, да се измените. И като внасяте в себе си тия положителни мисли, ще видите как постепенно ще се измените. Всяко отчаяние и обезсърчение ще ви напуснат. Така ще идват вашите добри приятели един след друг при вас и ще ви донасят по един подарък. Ти се чудиш възможно ли е това? Възможно е. Днес получиш една ябълка, на другия ден – друго нещо. Някой пък ти пошепне, че Бог те обича. Не мисли, че си сам. Не се отчайвай. Той ти казва, че Бог е благ и истинен. Работете в това направление и вие да създадете в себе си един ценен плод. Като срещнеш един човек, да го обикнеш, да обърнеш ума си към Бога. И тогава, като погледнеш към Божието лице, да разбереш харесва ли те Той. И после, като предаваш Божията любов, пак да погледнеш към Божието лице, да видиш доволен ли е Той от тебе. Та, и [в] предаването, и в приемането на Божията любов винаги да виждате Божието лице доволно, усмихнато и разположено.

Сегашните хора минават през особени психологически състояния, които сами не могат да си ги обяснят. Те четат Библията, но в Библията има много положителни и отрицателни мисли, които трябва да се обяснят. Пророците са казали много неща, но всички не са ясни. Много неща трябва да се обяснят, да станат ясни. Те са описвали онзи свят, който още не е добре изяснен. Божественият свят не може да се опише. Само любовта е в състояние да даде една представа за Божествения свят. Ето защо вие трябва да възприемете Божествената любов, за да разберете своят живот. Освен това вие трябва да приемете тази любов, понеже целият свят минава през големи изпитания и страдания. Тогава кой е онзи, който ще ви изведе от тези изпитания? Кой е онзи, който ще ви изведе през страданията? Това е Бог, Който носи любовта в света. И ако тези дни на изпитания се съкратят, това ще стане заради избраните Негови. Ако не се съкратят, значи нито един пророк няма на Земята. И ако дните на изпитанията не се съкратят, мъчно ще издържите. Но дните ще се съкратят, изпитанията ще се намалят заради избраниците Божии.

Казвам: Това е Бог в света, Който приготвя благото за всички онези, които Му се надеят. Ще видите, че светът ще се оправи по един чуден начин и то така, както не сте предполагали. Няма да ви разправям как ще се оправи светът. Като видите, ще разберете. Нито един от нас няма да замине на онзи свят, докато не види как ще стане оправянето на света.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

28-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 21.IV.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, всички, има, аз, може, бог, хора, свят, себе, казва, всичко, искат, ум, видите, мисли, сърце ,

 Неделни беседи , София, 21 Април 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder