НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Към съвършенство!

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Към съвършенство!

Най-често използвани думи в беседата: може, казва, има, човек, аз, казвам, добре, съм, сега, място, бог, знае, мисъл, ден, години, път, живот, мисли, стане ,

Общ Окултен клас , София, 10 Април 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч сутринта

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Човек в света за две неща може да се безпокои и за две неща може да се радва. Ще ви кажа за какво може да се безпокои. Може да се безпокои, когато има да дава. Може да се безпокои, когато има да взема. Има да дава и не знае на онзи, на когото има да дава, може ли да си уреди сметките с него. И когато има да взема, пак не знае дали ще може да си уреди сметките с него. Онзи, който има да му дава, не знае дали ще му даде. Сега, този закон е верен и в умствения свят, и в духовния свят, и във физическото поле – законът е все един и същ. Законът е един и същ, методите са различни.

Сега всинца не сте на еднаква степен на развитие. Някои сте напреднали, разбиране имате, съзнание имате, но не сте господари на себе си. Но и като сте господари, пак може да направите погрешка. Вземете, и най-добрите певци правят погрешка. Някой път, като дойдат до високите тонове, не могат да вземат. Намират погрешка, че полутонията не са взели вярно някъде във втората и в третата октава. Казват: „Не можа да вземе“ и цял въпрос става. Някой критик има и казва: „Фа диез и ла диез някъде горе не ги взел вярно.“ Обикновено кой взел право и кой взел криво не искате да знаете, но който разбира, намира грешката. Религиозните хора, и те са много взискателни. И те са като музикантите, като дойдат някъде, казват: „Тази постъпка не е права. Някъде фа диез във втората октава не е вярно.“ Някаква постъпка не е права. Че не може да се държи, не знае как да постъпи. Какво значи постъпката? Какво има в това, че не знае как да постъпи? Казва: „Много тропаш като вървиш, някак удряш с петите. Ти удряш, че вдигаш прах.“ Някой казва: „Ти не вървиш хубаво, като някоя лисица вървиш.“ Как да върви, или като лисица, или като кон, все някак трябва да върви. Казва: „Много прах дигаш.“ Това е пак алегория. Някой път човек, като пътува, не може да дига прах, понеже е мокро. Някой казва: „Много прах дига.“ Казва: „Братко, какъв прах дигам, имаше една педя кал. В кално време прах дига ли се?“ Обвиняват го. Казва: „Кал си ми донесъл вкъщи.“ Казва: „Каква кал ще ти донеса, 3 месеца не е валяло! Сухо беше времето, прах донесох.“ Несъпоставени са нещата.

Не е лесна работа човек да живее. Всичките нещастия на човек произтичат или от неговия ум, или от неговото сърце, или от неговото физическо тяло. Ако човек не яде добре и не си сдъвче добре храната, той ще страда после. Малките деца ядат много бързо. Майките в ранната възраст като хранят децата си, те ядат бързо. Имах един случай, когато бях в Ючбунар (нали го знаете, Юч бунар – Три кладенци). Иде една майка и казва: „Учителю, спаси детето ми, умира детето ми!“ Казвам: „Как ще умре детето ти, ти си здрава майка!“ – „Първото ми дете умря така, и туй ще умре. От корем се превива детето, има нещо в корема.“ Казвам: Какво ще има в корема му? Дала ли си му нещо да яде? – „Дадох му една ябълка, да се залъгва.“ Ябълката е била много твърда. То отхапало, турило в стомаха без да сдъвче, стомахът деликатен, не може да смели тази твърдата ябълка. Казвам: Дайте му рициново масло. Казва: „Докато му дадем, ще умре.“ – Няма да умре, дайте му и топла вода. Но още веднъж не давайте на детето си твърда ябълка. Защото детето не знае, то не я сдъвкало добре. То мисли, че е както млякото, което суче, но то е приготвена храна, а тази храна не е сдъвкана. Ако не се сдъвчи храната, произвежда болки вътре в стомаха. Стомахът е доста деликатен.

Някои от вас има, които не знаете да ядете. Запример има някои, като ядат, че като тури хляба в устата си, чрез гърлото вкарва повече въздух в стомаха. Децата правят такива пушкала, има въздух в пушкалото, като натисне, изхвърля своето куршумче. Този въздух, като влезе в стомаха, знаете какво става? Понеже е топло, там въздухът се разширява. И тогава човек казва: „Боли ме стомахът.“ Казвам: Вкарал си много въздух в стомаха. Много въздух в дробовете е на място, но в стомаха колкото се може по-малко въздух да влиза. После, не само това. Ти туриш храната в стомаха си и умът ти е занят с някаква мисъл, безпокоиш се за някои работи. Ядеш, искаш да уредиш работите си. Ти спъваш храносмилането. След туй в храносмилането храната не се пречиства добре, не се смила добре, както трябва, отива в кръвта и там остават известни утайки. Ако кръвта не се пречиства добре в дробовете, тези утайки започват да се наслояват. Те се наслояват в ставите по малко и може в година, две, три, четири, пет от тези утайки се раждат доста болести.

Сега, на физическото поле утайките остават в ставите, в мускулите, в рамената. Причината е яденето. Наричам това е влиянието на венозната кръв. Човек се безпокои, не е мислил. Казва: „Едно време бях здрав.“ Сега, запример, може и ритъмът на сърцето да се измени. Запример някой път сърцето действува усилено, някой път – слабо. Да кажем, ти се вкисваш и в чувствата не влизат ония хармонични чувства, но дисхармонични. Чувствата спомагат за храносмилането. Ако ти дадат едно ядене, което обичаш, което е в хармония с организма ти, то ще даде едни хранителни вещества; ако тази храна не я обичаш, ще даде съвсем други вещества. Някой път утайките на чувствата се наслояват в черния дроб, наслояват се и около стомаха. Казвам: Когато умствено човек не мисли право, едни утайки се образуват в неговия мозък.

Та казвам: Да мислиш правилно, значи да пазиш мозъка от утайки. Да чувствуваш правилно, значи да пазиш симпатичната си нервна система от утайки. И да постъпваш добре, значи да пазиш тялото си от тия ревматични болки, които всички ги имате. По някой път вие се усещате неразположен. От какво произтича това неразположение? Неразположен си, някъде към стомаха, в тази област, не се чувствуваш разположен. Стомахът, черният дроб – низшите чувства: не е разположен. Българинът е седнал там, не си знае работата. Обърка си черния дроб. Като се обърка черният дроб, че иди, че го оправяй после. Като дойде гъркът в сърцето ти, че иди, че го оправяй. Като дойде англичанинът в личните ти чувства, иди, че го оправяй. Като дойде германецът, че те впрегне в една война, иди, че го оправяй. Не е лошо човек да воюва – да копаеш земята, разбирам, но да копаеш хората, не разбирам.

Та, сега всичките казват, че Господ ще уреди живота. Господ урежда живота ни чрез нашата мисъл. Бог урежда живота ни чрез нашите чувства. Бог урежда живота ни чрез нашето тяло. Колцина от вас имате една ясна представа кога една мисъл е добра?



Представете си, че тук имате една такава линия AB. Представете си, че тази линия представя една нива, един капитал, една електрическа линия като нашата. През тази жица минава енергия, която нас ни трябва. От A минава към B. C е Слънцето, а И тук е нашият Изгрев. Между B и И са наредени всичките изгревяни. Един ден A на изгревчани заповядва, казва: „Вие имате един дълг, господа, от 30 000 лева, неплатен.“ A казва на B, че трябва да си плати дълга. Понеже сте неизправни, прекъсват тока. Вие казвате: „Токът иде от Бога.“ Казват: „Тази енергия ние сме я хванали, тук ще си плащате.“ Казвате: „Тази енергия е от Бога, не се плаща. Как тъй, те нямат право!“ Нямат право, но имат право да прекъсват тока. Къде е погрешката? На тази жица имало някой си, той се наричал инкасатор; на тази жица имало някои си данъкоплатци, които горели енергията. Че, между този инкасатор и онези, които горели енергията, имало някакви любовни отношения. Всеки месец той ги посещавал, далавера има малко.

Хайде да не употребим думата „далавера“, но че се образувало речено-казано. Далавера е, да речем, дойде един, на когото имаш да даваш, нямаш пари, ти веднага ще го почерпиш, ще заколиш кокошка, ще дадеш вино, ще го нагостиш, дано да поотложи – далавера правиш. Пък някой път искаш да го почерпиш с кафе – той кафе не пие. Искаш с вино да го почерпиш – вино не пие. Искаш да заколиш кокошка – не иска. Какво ще правиш? Там далавера не става. Казвам: Може да се обвини инкасаторът. Не само това. Но тази жица е пропукана, че от енергията се губи. Тук изгревчани преди години са горели в януари около 1000, сега тази година за януари изгорили 2500 киловата енергия. Като се сравни с другите години, 1000 киловата изгорели повече, отколкото трябва. Ама няма ги никъде 1000 киловата. В часовника има отбелязани, като ги търсиш на Изгрева, няма ги. А 1000 киловата струват 7000 лева. Сега търсят къде ще ги намерят. По някой път вечер седя в стаята и гледам, потъмнее моята светлина. Казвам: Някой си турил ютията. Пак потъмнее. Този си заварява вода, чайника си турил. Пак потъмнее. Зимно време е, някой има печка. Той няма часовник за измерване на енергията, плаща само каквото лампата изгаря. Но и аз имам един самовар, че той изгаря енергия за 1200 свещи. Като го туря и гори един час, после седя си, кой ще ме хване? Като туря моя самовар, потъмнява светлината навсякъде. Изчезнала енергията. Къде отива? В ютиите отишла, в самоварите отишла, отишла в печките. После, самата инсталация е слаба, че 20 на сто се губи от енергията, а се отбелязва в електромера. Като се предава по жиците, изчезва, къде ще я търсиш? Онези казват: „Толкоз енергия сте изгорили, ще си плащате.“

Казвам: Често и във вас има такива инсталации, прекарани в ума ви, прекарани в сърцето ви, в тялото ви. Че онова сдружение като дойде, казва: „Тази енергия толкова струва.“ Нищо повече. Горил сине горил, ще плащаш. Ялне ял, три и половина. Човек трябва да бъде умен.

Седи един господин, доста умен като българин, седи в един ресторант и си турил чантата на един стол до него. Яде, храни се. Ял той част от пиле. Плаща. Казват му: „Чантата Ви, господине, ангажирала стола, ще платите за стола.“ – „Аз не знаех.“ – „Ще платите, тук може да седне някой.“ Гледа, на масата има една кокошка, опечена хубаво. Отваря чантата и казва: „Ти още не си яла“, взема кокошката и я туря в чантата, затваря я. „Колко струва?“ – туря кокошката в чантата и плаща. Доста съобразителен. След туй се спогажда с чантата. Че, като излиза навън, чантата не иска да яде кокошка, тя е много благообразна, не яде кокошка. Той сам се разправя с кокошката. Човек трябва да бъде доста умен. По някой път вие сте ангажирали един стол, трябва да платите. Пак ще намерите кокошката в чантата вътре.

Човек трябва да знае как да мисли. По някой път ние търсим причините за злото в света. Злото всякога произтича от доброто, което не е направено. Казвате: „Не е добър този човек.“ В какво седи, че не е добър даден човек? Турете запетая след „не“ и ще стане: не, добър човек. Става: „добър човек е“. Защо туряш пред доброто „не“? Казвате: „не добро“. Без „не“ може. Туй, което е добро, може ли да бъде недобро? Значи добрата храна ако приемеш и не я сдъвчеш добре, ще произведе един резултат, който не е добър. Не че храната не е добра, но не е сдъвкана и храната ще произведе един недобър резултат вътре. Следователно ще туриш една запетая след „не“ и става „добре сдъвкана храна“.Щом храната е сдъвкана, всичко върви на място. Да се свърши една работа, значи да се мисли.

Преди 30–40 години един богат човек считаше за унижение да си снемеш шапката и гологлав да ходиш. Ще те считат за смахнат. Ако изуеш обущата си и ходиш бос, пак ще те считат за смахнат. Ако снемеш палтото и тръгнеш по жилетка, пак ще те считат за смахнат. Да ходиш гологлав, бос и без палто се считаше не е нормално състояние. То са външни неща.

Питам: Ако ти не може да поставиш една мисъл на нейното място, ако едно чувство не може да поставиш на неговото място и ако една постъпка не може да поставиш на нейното място, ти не знаеш. Ако може да ги поставиш на място, то е цяла наука, то е композиране. Не е лесна работа да поставиш една мисъл на нейното място. Много мъчно е да поставиш едно желание на неговото място. Не само да го поставиш на място, но има един ритъм. Какво отношение съществува между мислите и чувствата и постъпките? Ако вълкът каже на овцата, че много я обича, как ще се прояви неговата любов? Каквито и обещания и да даде един вълк на една овца, мислите ли, че той ще изпълни обещанията си? Никога няма да ги изпълни. Чудното е, че когато вълкът хване една овца за врата, тя като кон бяга с него. Като я хванеш ти за врата, дърпа се. Той я хване с устата за врата, пошибва я с опашката и тя бяга. Вземи една овца да я теглиш – не върви. Като я хване вълкът, бяга с него, като че била и пребила, погажда се с него.

Често и вас, като ви хване вълкът – злото като ви хване за врата и вие бягате, то ви пошибва и вървите много естествено. Започваш да разсъждаваш, казваш: „Свободен съм“, това, онова. Щом те хване вълкът за врата, ти не мислиш вече. Вземете просветени народи какво правят. Англичаните нарушават неутралитета на северните държави и Германия, и тя, влиза и ги окупира – и тя го нарушава. Сега кой е виноват? Като седнат на зелената маса, ще търсят кой е виноват. Ще търсят къде е отишла енергията. Кой нарушил неутралитета. Докато намерят виноватия, докато търсят, от германска и от английска страна ще идат хиляди хора. Докато намерят виноватия, убитите са убити, пострадалите са пострадали. Избитите хора къде отидоха? Отишли са в своето отечество. Откъде може да са дошли2 В какво седи, сега, лошевината, когато един човек умира?

Казвам: Ако искате на Земята дълъг живот да живеете, имайте да давате. Да имате най-малко на 10 души да давате по 10–20 000 лева, по 30, 40, 100 000 лева. Тия 10 души ще се молят за вас да не умрете, докато си платите. Ако искате по-скоро да умрете, имате да ви дават 10–20 души по стотина хиляди лева – всеки ще каже: „Дано умре по-скоро, да се отървем.“

В окултната наука, понеже учителите виждали тия несъответствия, затова Христос казва, че каквото прави дясната ръка, да не знае лявата. Ако лявата ръка знае какво прави дясната, ще умреш по-рано. Ако лявата ти ръка не знае какво прави дясната, ще живееш по-дълго време. Ако направиш едно добро, никой да го не знае. Ако направиш едно добро и другите знаят, всякога ще ти припишат лоши неща. Малко ще има, да те похвалят. Казва: „Той направил това, но тия работи ги знаем. Той в църквата пали големи свещи, пък хората отвън ги обира. Ние знаем тия неща. Хляб ще даде, но той си има заден план.“ Това може да е вярно, може да не е вярно. Няма скрито-покрито. Всяка една мисъл, каквато и да е, тя оставя своите черти на лицето.

Има неща, за които бих ви говорил, но те нямат практическо приложение. Да ви говоря за потънкостите на живота, то е все едно да ви говоря за някоя класическа песен. Запример в музиката ти каквато и песен да пееш без думи, много малко може да разбереш. Ако ви пея една песен и само от мелодията да разберете песента. Как ще изразите, че той имал голяма скръб? Той казва, че песента показва, че имал отчаяние. Ако имало отчаяние, не може да пее човек. Човек, който има отчаяние, не може да пее. Щом пее, малко накърнено е чувството му. Той се лекува. Щом един човек пее, той се лекува. Някой казва: „Ако имаш една болка, ти може да си попееш.“ Може да си попееш и болката да си замине, но ако пееш, трябва да знаеш как да пееш.

Сега, нека да ви дам един пример. Един мери с пушка в дървото. Ако е добър стрелец, ще премери с пушката хубаво, удря на място точно. Някой път, като стреля, като идеш, на един метър от предмета ударил. Той 100 пъти ще удари наоколо, но не може да удари мишенката. Ако имате една мисъл и тя не може да иде на своето местоназначение, защо ви е тази мисъл? По сегашното радио се предават правилно. За вас на Земята се интересуват вашите благодетели, които са в другия свят. Те постоянно, всеки ден и не само веднъж на ден искат да знаят вие какво мислите, но ежеминутно искат да знаят как вървите вие на Земята. Те се много интересуват. Те, като отворят книгата, знаят какво вие мислите и какво вие правите. Да кажем, тук, на Земята, вие може да се карате, неприятно ви е. Те, като гледат, казват: „В дадения случай те харчат повече енергия, ще имат повече дългове да плащат. Тогава да подготвим нещата.“ Ще има един недоимък долу на Земята. Да кажем, онези, които ядат повече, наядат се, разтегли се стомахът, горкият, не може да почне храносмилането. Стомахът е физхармонист, започва да се свива и разпуща, свири на физхармония. Но напълнил се стомахът, че се разтеглил, набрал се въздух вътре. Обръща се, нещо му е мъчно.

Казвам: И в човешкия ум, ако човек не знае как да мисли, ако не разбира законите, ако не разбира Божиите закони, той ще се намери в едно трудно положение. Вие допущате една малка погрешка. Да кажем, вие оперирате с един капитал от 100 лева. Ще направите една погрешка – една стотинка в годината е нищо. Но вие оперирате с един капитал от 200–300 милиона – вашите погрешки ще се увеличават. Тази погрешка на 100-те лева, тя ще се увеличи.

Та казвам: Колкото се подига в живота човек, малките погрешки дават големи резултати. В големите обращения на човешката мисъл има големи последствия. Сега аз ви говоря за неща, които имат отношение към сегашния ви живот. Ще забележите, като се изучава човешката история, ще видите, че няма да срещнете човек, ако не знае да мисли, ако не знае да чувствува правилно и ако не знае да постъпва правилно, той не може да бъде добре и в никоя област на живота не може да се издигне. Той поет не може да стане, философ не може да стане, богат не може да стане, здрав не може да стане. То е невъзможно. Временно може да има постижения. Временно, каквото е придобил, той ще плати много скъпо за онова, което е придобил. Да кажем, вие станете богат човек.

Има хора на Земята, които искат да се оженят, да имат деца. Има идеал да се ожени. Хубава идея е, отлична е да бъдеш баща. Идеята е отлична да бъдеш майка. Но мислиш [ли], че ти си една майка, когато раждат деца и умират; и един баща е баща, когато ражда деца, които умират? Мислиш ли, че ако родиш едно дете и го пратиш в затвора да седи там, 10–20 години да го държат за някакво убийство, че тази майка се радва на сина, че е бил герой, и че бащата ще се радва също? Не. Значи майката трябва да роди една дъщеря, която да мяза на нея и бащата трябва да роди един син, който да мяза на него.

И тогава ме питат някои: „Как ще идем в небето?“ Ако не мязаш на Бога, в небето не може да влезеш. Ако не си негов син, не може да идеш там. Казва: „Мяза на бащата.“ В какво мяза на баща си? По-щедър от Бога в света няма. И по-справедлив от Него няма. И по благороден от Него няма. И по-силен от Него няма. Всичко има в ръцете си Той. А ние, които минаваме за Негови деца, Негови синове, мислим, че сме и постоянно се оплакваме, че това нямаме, онова нямаме, от болести страдаме.

Мислите ли, че ако един човек е болен, той е роден от Бога? Има друга една опасност в живота. Върху едно питомно растение, върху една питомна слива може да присадите една дивачка, неопитомена. На дивото може да присадите питомното, пък на питомното да присадите дивото. Следователно ние не спазваме ония закони, които съществуват в природата. Много пъти сме присадили неестествени мисли върху естествени мисли. Върху добрите мисли сме присадили лоши мисли, не им знаеш естеството. Защото всяка една мисъл се познава дали е добра от плодовете, които дава. И желанието се познава от плодовете, и постъпките се познават от плодовете. Много мъчно е да знаеш след години какъв резултат ще има една мисъл. Не знаете и какви ще бъдат резултатите на една постъпка.

Един от най-добрите свещеници, които са имали българите (не зная дали българите ще имат по-добър свещеник от него, във всяко отношение добър), той ми разправяше една опитност. Казва: „Човек трябва да бъде много внимателен в живота. Аз само за една постъпка страдах 20 години, 20 години трябваше, докато се поправи.“ Бил той свещеник в гръцка църква, във Варна било. Разбира реда на църквата много добре. Той имаше един отличен глас, първостепенен, при неговия глас Мазаров е нищо, аз както го зная. Мазаров е на четвъртото поколение. Но както и да е. Един ден, като служи в църквата, се случва един от бъдещите владици – бил тогава дякон, после станал владика. Като служил в църквата, дяконът направил една погрешка. Свещеникът, доста добър, добро сърце имал, но плеснал една плесница на дякона. Забравил това. Мислил си: „Какъв е такъв дякон, да не знае да служи в църквата?“ Казва: „Този дякон стана владика и става владика във Варна.“ Че като го започнал, 20 години го разкарвал за плесницата.

Казвам: Ти ще плеснеш дякона, но този дякон ще стане владика и тази мисъл – владиката, ще влезе в твоя живот, ще те измъчва. Злото е владиката, който измъчва. Най-първо дяконът е бил на място. Като направиш погрешката, погрешката стане владика. Като дойде този владика, вече започва да те разкарва. Този свещеник е бил много добър човек, казвам му: „Ако ти не беше го ударил, той нямаше да стане владика. Ти си направил една погрешка, като си го ударил. Ти го направи владика.“ Казва: „Че как?“ – Ти ако не беше го удрял, той щеше да остане дякон. Ти щеше да бъдеш свободен. Твоята ръка е много късметлия. Като си го ударил, владика станал. Той не ти благодари за това, мисли, че от само себе си станал владика.

Злото не го удряйте, защото то не признава, че вие ще му дадете живот, владика да стане. Сега виждам, много владици имате, не много, но всеки има по един владика. Аз ви давам цяр. Ако ме слушате, вие ще се ползувате. По някой път някои мислят, че като ме слушат, че след като съм говорил, казват: „Ние вече знаем тази работа.“ Вие още не разбирате какво нещо е природата. Аз толкоз време я изучавам, когато нещата се изучават, изисква се време. Аз намирам смисъл на живота на съвсем друго място. Сегашният живот, който човек има, не е за сегашния да се подобрява. За бъдеще има да се подобрява човек. Доброто не е за вас. Този живот е само приготовление. Като свърши едно дете първото отделение, какво придобива? Научава буквите. Във второ отделение свършва с читанката. В трето отделение свършва със смятането и в четвърто отделение свършва с естествознанието вече. Това е първият курс. Много учено ли е това дете? После дойде прогимназията – имате 3 години, и тя се отличава. След туй дойде по-горният курс на гимназията – 5 години. След туй дойдат още 4 години – университета и няколко години специализация.

Казвам: Три специализации в живота има, които всеки трябва да ги знае. Ти трябва добре да се учиш в университета на своя ум; ти трябва добре да се учиш в университета на своето сърце и да се учиш добре в университета на своето тяло. Ако искаш да бъдеш здрав и да те уважават хората и да те почитат и ти сам да се уважаваш, да те обича Бог и хората да те обичат, непременно трябва да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш силен. Ако човек не е добър, ако човек не е умен и ако не е силен, не може да бъде обичан. Любовта не може да се прояви. После, трябва да знаете, че в любовта трябва да дадеш и да вземеш. Любовта, която няма правилна обмяна на даване и вземане, не се проявява правилно.

Как да ви представя това? Представете си, че имате един гостилничар, който добре е сготвил яденето. Отивате, вие сте гладен. Вие изядате яденето, платите хубаво, гостилничарят е добър и вие се усещате добре. Той добре е сготвил, вие сте яли добре, добре сте платили. Излизате, гостилничарят е доволен от вас и вие сте доволен от гостилничаря. Като ядете, тази храна произвежда приятност във вас. Като вървиш, разположен се усещаш. Силен ставаш, весел ставаш, светът се отваря, светлина имаш. Значи между гостилничаря и тебе има правилна обмяна. Излизаш от гостилницата, храната не е добре сготвена, имате болки в стомаха. Или самата храна не е добра, или добре не е сготвена.

Често вие страдате и мнозина се оплакват на мен. Казва: „Много неразположен духом съм.“ Казвам: Защо си неразположен духом? – „Не може да вярвам в Бога.“ Щом не може да вярваш в Бога, малка светлина имаш. Казва: „Не вярвам дали Бог ме обича или не.“ – Малко топлина имаш. Казва: „Нищо не може да направя в света.“ – Не можеш да направиш нищо, понеже сила нямаш. Не те обичат, понеже топлина нямаш; нищо не виждаш пред себе си – светлина нямаш. За да виждаш, трябва светлина. Знаете ли, че от човека зависи да го обичат или не? От човека зависи да стане богат или не, да осиромашее или не. От човека зависи да живее или да умре.

Че, ние имаме първия закон. Имаме първия човек. Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.“ Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял. Ами че всички вие правите същото. Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни. И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде. И при това искате да бъдете щастливи. Какво почувствува Адам, като яде от това дърво? Почувствува, че е гол. Дотогава мислеше, че е гениален, после вижда, че е един невежа, простак. Казва: „Много съм загазил.“ Онази царска мантия, която имаше, тя слезе, отиде от него. Взе му някой мантията. В грехопадението той излиза като един човек, който ял и пил, че си заложил дрехите в кръчмата, изпращат го гол навън. Майките, някой път, когато наказват децата си (не зная дали вие така сте ги наказвали), събличат ги голи, че ги изпращат вън. Ще съблечете дрехите, ако е момче, ще остави само ризичката, че навън ще го изпъди. То е метод.

Но в природата съществува същото. Природата, Бог, щом съгрешиш, веднага ще те лиши от светлината, която ти имаш; ще те лиши от топлината, която имаш; ще те лиши от силата, която имаш ти. Щом те лиши от светлината, топлината и силата, ти вече ще заминеш за другия свят. Какво значи „другия свят“? Няма друг свят, но ти си уволнен от службата си в света. Тогава казва: „Къде отишъл?“ Между уволнените. Той целия ден ходи, потрива се, гледа бюрото, дето служил, ако е министерство, той мине, въздъхне, казва: „Тук бях чиновник едно време, но ме уволниха.“ Пък не е пенсиониран. Нямаш пенсия. Като имаш пенсия, добре си свършил работата. Без пенсия, не си свършил добре работата. Пък имаш доста навици. Искаш да пушиш – пари нямаш. Искаш да попиеш, да поядеш, да си облечеш хубави дрехи – пари нямаш. Какво ще правиш?

Сега, слушайте ме хубаво. Някои от вас погрешки нямате, но виждам, ще направите за бъдеще погрешки. Някои от вас нямате никаква погрешка, но виждам, че ще направите погрешка. Виждам. Как зная? Аз, като вляза в един дом, ходил съм, правил съм опити, представят ми дъщерята и сина. Казват: „Много добро дете.“ Казвам: „На колко години е?“ – „Сега е на 15.“ Казвам: „На 21 година ще направи една погрешка.“ – „Как! – казва. – Тя е много добра.“ Казвам: „Да я пазите до 21 година.“

Тук, преди години, една вечер вървят три сестри из нашия Изгрев, минават покрай боровете вечерно време, едно клонче блъснало едната сестра в окото, намалко да я ослепи. Казва: „Клонът ме удари, тъмно, не виждам.“ Аз, когато вървя в гората, дигам си ръката пред очите, поздравявам растенията: „Добър ден, добър ден.“ Казвам на сестрата: „Ти, като си вървяла, не си поздравлявала растенията и те се докачили, ударили те в окото. Тъй като вървиш, мислиш, че пътят е отворен. Като ти кажат: „Спри се!“, спри се, намери някое място, дето да минеш безопасно.“

Та казвам: В живота има доста дървета и като минаваш покрай тях, някой клон може да те удари, може да те блъсне някъде и да страдаш дълго време. Казвам: Трябва светлина, за да имаме обхода; трябва топлина, за да имаме обхода и трябва сила, за да имаме обхода. Аз искам да ви представя законите на природата какви са. Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка. Всичките погрешки в света стават от незнание. Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа. Хич не ми иде на ум, че тя ще се сгорещи. Оставих ютията там, не съм извадил контакта, излизам навън, ходя си и мисля, че всичко е наред. Ютията се сгорещила толкова, че шкафът се запалил. Влиза жена ми, вижда – дига се дим. Казва: „Половин час ако се беше минало още, щеше да хвръкне и къщата.“

Мнозина от вас казвате, че вие туряте контакта. Казва: „Аз не вярвам в Бога.“ Ти си турил контакта, знаеш какво ще стане? Ще ти хвръкне къщата. Казва: „Не може да обичам Бога.“ Ти си турил контакта. „Аз не може да постъпвам добре.“ Ти си турил контакта. Казва: „Не зная какво нещо е Господ.“ Ти си турил вече контакта там. Значи казва: „Какво нещо е Господ?“ Чудни сте вие. Отваряш си очите, влиза светлината – в светлината е Господ. Господ е във въздуха, който приемаме. Господ е в храната, която приемаме. Не го виждаш, но с тази сила ти си в съприкосновение. Един сляп човек не може да види огъня, но слепият човек може да усети топлината на огъня, усеща, че влиза нещо в ръката. Като отворим очите, виждаме светлината и тази светлина е, която ме свързва с Божественото начало.

Разправяше ми един, който бил на бойното поле. „Никога – казва – духове не бяха ми говорили. Бях скептик, в нищо не вярвах. Седя на бойната линия на едно място и нещо ми казва: „Махни се оттам.“ Седя и гледам. Казва ми: „Махни се от това място.“ Казва: „Послушах, махнах се и не се минаха 5 минути, на същото място, дето бях, падна една граната. Като се махнах, гледах какво ще стане.“ Друг един офицер разправяше една своя опитност. Той излиза с целия взвод войници и нещо му казва на еди-кое си място да застане с войниците. Застават там и целия ден французи и англичани ги обстрелвали и запазени остават на това място. „На другия ден – казва – отивам и нещо ми казва да не заставам там. Казвам на войниците да дойдат с мене, но те казват: „Ние вчера там бяхме запазени, и днес ще отидем там.“ Аз отидох на друго място, дето ми се каза. Дойде една граната през деня и удари на онова място, точно дето бяха войниците, и всички ги изпотрепа. Аз, който бях на друго място, останах жив.“ Не мислете, че едно място ще бъде вечно спасително заради вас. Вчера може да е било спасително, днес ще бъде ново. Някой казва: „Вчера мислех много добре.“ Вчера за вчера. Всеки един човек трябва да се вслушва в себе си да направи нещо по-хубаво. Всеки един от вас може да има по едно внушение.

Та казвам, аз от вас искам едно: Без да сте видели Бога, вярвайте в Бога. Като дойде светлината, вярвайте в Бога. Като приемете въздуха, вярвайте в Бога. Че, аз виждам Бога вътре в моята мисъл. Правя различие между Неговата мисъл и моята мисъл. Виждам, моята мисъл е запетлана; като дойде Неговата мисъл, изведнъж всичките неща се разрешават. Някой път и вие имате същата опитност. Някой път, като гледам хората, казвам: „От този човек ще излезе нещо.“ То е заблуждение. От този човек, дето мислех, че ще излезе нещо, нищо не излезе. От друг казвам: „От този човек нищо няма да излезе.“ Като дойде Божествената мисъл, от този човек, дето мислех, че нищо няма да излезе, от него излезе нещо. А там, дето мислех, че ще излезе нещо, там нищо не излезе. Ние по някой път не разбираме хората. Има една черта в човека, няма да ви кажа коя е, една черта, която показва, че 101 на сто ще стане нещо. Н[е] е носът между веждите, няма да ви кажа кое е. Но строежът на веждите при носа показва, че 101 на сто ще излезе и от строежа на челото показва, дето да поставиш този човек, вари го, печи го, той е като металите, които не се окисляват. Има някои – 90 на сто, има някои – 80 на сто, някои – 70 на сто, някои – 60 на сто, някои – 50 на сто, някои пък – 10 на сто, а някои – едно на сто може да направят. Но то зависи от миналото, то не е от само себе си.

Аз ви казах оня ден кой е онзи, който заровил таланта. Едно време певците са били с един талант, които не са пели, те са заровили таланта. Господ казва: „Намерете този талант, копайте.“ Сега, като са намерили този талант, светът ще се оправи. Сега те ходят навсякъде, дават концерти, те са спечелили, имат вече 3 таланта. Сега този, който има един талант, казва: „Господарю, аз съм честен човек, зарових таланта.“ – „Защо го зарови? Този талант е в ларинкса, в гърлото. Като минава храната, яденето заравя, заравя.“ Казва: „Аз не ти създадох това гърло само да ядеш, но го създадох и да пееш.“

Та казвам: Човек, който говори, човек, който пее, е талантлив. Всичките хора от говора страдат. Не говорят както трябва. През гърлото ти, през твоя ларинкс трябва да минат най-хубавите думи, тях да създадеш в света, че като идете в другия свят, всичките ви думи, които сте изказали, тук са филмувани. Вие като влезете в другия свят, ще имате един филм какво сте говорили от детство до 120 години, ако сте живели толкова. Ако си живял 70 години, ще бъде филмувано всичко, което си говорил, и на тайно, през целия ти живот. Каквото си казал тайно на приятеля си, каквото си казал тайно на сестра си, всичко, каквото си казал, ти ще чуеш целия твой живот каквото си говорил. Ще чуваш каква галиматия, каква каша си направил. Ще гледаш еднообразието. Ще турят, един ден ще го слушаш, целия ден ще слушаш. Втория ден – пак същото, третия ден – пак същото, ще заревеш от себе си.

Затова казвам: Най-хубавото е да създадете най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки. Че всичко туй е заради вас. Някои седят и казват: „Аз работя за Учителя.“ Грешите вие. Най-първо аз не работя заради вас. Аз работя заради себе си. Аз, ако съм учител, работя първо за себе си и после за учениците си. Искам и вие да работите най-първо за себе си и после заради мене. Ако искате истината, Бог работи за Себе си. Бог прави добро в света, защото е съвършен, знае законите, Той иска да се прояви такъв, какъвто е. Бог не иска ние да Го одобряваме. Той се проявява такъв, как[во]то е Неговото естество. Ние намираме, че е всемъдър, всеблаг, всесилен, няма никакво изключение в живота Му. И ние по същия закон постоянно трябва да се стремим към Него. Една разлика има: Бог се проявява в Своето съвършенство, пък ние се приближаваме към нашето съвършенство. Това е разликата. Бог се проявява в Своето съвършенство, пък ние се приближаваме, учим се от Него. И всеки ден трябва да бъдем по-съвършени и по-съвършени, да се приближаваме към нашето съвършенство. „Един ден – някой казва – ще бъде!“ Ако ти искаш да бъдеш като Бога, трябва да се слееш с Него. Ти като се слееш, ставаш едно. Ако искаш да си вън от Него, да Го виждаш, трябва да се приближиш. То е хубаво. Най-хубавото нещо е, че ние се стремим към Бога и Бог се стреми към нас. Ние се стремим към Бога и Бог, като се стреми към нас, подига ни. Като се стремим ние към Бога, ние се въздигаме.

Казвам: Сега стремете се всички към вашето съвършенство. Цитират някои стиха: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни.“ Сега се изисква и вие да бъдете съвършени. Онези, които са писали Евангелието, те са имали същата идея. Стремете се към вашето съвършенство, към съвършенството, към Бога непреривно всеки ден и да ви е приятно да се стремите.

После, не искам да мислите, че тук, на Изгрева, имало бедни хора. От туй заблуждение се оставете. Аз не обичам лъжите. На Изгрева няма сиромаси. На Изгрева лениви хора има, мързеливи хора има. Някой не могъл да си плати за електричеството, понеже нямал пари да плати. Аз ще им създам работа. Работа има, ще им платим 50, 60, 100 лева. Нека да дойдат да измият салона, които не могат да плащат, ще им платим. Да работят. Те седят, нищо не работят, ще дойдат тук да критикуват – туй не било, онуй не било. Оставете вашата философия с вашата критика. Ако ще критикувате, критикувайте както трябва. Има една критика, която аз не наричам критика. Казва: „Яденето не е сготвено хубаво.“ Хубаво, сготви го ти. Аз, когато критикувам яденето, зная да го сготвя. И попска яхния може да ви сготвя, и задушено може да ви сготвя, и триеница може да ви направя с мляко, и ориз може да ви сваря, какво ли не може да ви направя. И сос може да ви направя.

Трябва да бъдете смели. Знаеш какво е да бъде човек смел? Разправят за българския революционер Левски, че турците пуснали цяла потеря да го търси. Той обръснал брадата, мустаците, вързал си кърпа, облякъл се като мома, завързал си кърпа, взел хурката с къделята и тръгнал подир потерята, върви и преде. Те го търсят. Каква смелост! Пита го един: „Да не си видяла тук някой харамия да е минал?“ – „Преда си, де ще го видя.“ Той гледа мома, преде си. Смелост имал. Вие ако сте, ще излезете, ще кажете: „Аз съм.“ Не, ще се предрешите като млада мома и няма да казваш, че си Левски, но че си млада мома, която си мисли и преде. Някой ще се изтъпани, ще каже: „Аз съм Левски.“ Но в затвора ще идете. Ако сте като млада мома, която преде, ще бъдете свободен.

Който мисли добре, който чувствува добре, който постъпва добре, той е млада мома. Онзи, който нито преде, нито тъче, нито добре постъпва, той ще намери затвора. Затворът са всички несгоди, сиромашия, болести, страдания и тогава цяла една каша ще стане. Казвате: дявол имало, туй имало. Оставете дявола. И той е като вас. И той е бил философ. Той казва на Господа: „Аз съм Левски.“ Праща го Господ в затвора. Не се е научил да преде. Сега той и вас ви учи, казва: „Не ви трябва да работите. Гледайте да уредите живота си тъй.“

Мисъл! Ще мислите! Помнете едно: Никога не използувайте никого! Ползувай се за добро. Ползувай се от знанието на всичките, но никога не използувай човека. После, да имате едно качество: като видите един човек, да оцените неговия ум, да оцените неговото сърце, да оцените и неговата воля. В три неща оценявайте хората: оценявайте хубавото в ума, оценявайте хубавото в сърцето, оценявайте хубавото в тялото. И в себе си оценявайте същото. То е задачата.

На един брат може приятелски да му кажеш какво му не достига. Да кажем, аз съм направил една погрешка, написал съм думата любов, но съм написал лобов. Дойде някой и напише любов. Любовь. (любовь – според правописа до 1945 г.) При О-то тури I. Ю – тази линия при Ю-то показва мярката за любовта. О-то, то са условията, тази линия при Ю-то показва мярката, с която се познава любовта. Ю-то значи мярка и условия. С тази мярка сам ще премериш и ще направиш нещо. Б-то, което иде, показва, ще стане нещо. Най-първо Б-то е закон за направяне. Ако не разбираш Ю-то, ти с Б-то нищо не може да направиш. Когато обичате някого, готов сте да направите всичко заради него. Когато обичате някого, познаваш ума, сърцето, готов си всичко заради него да направиш. Щом не го обича, казва: „Що да го обичам?“ Всеки, който обича, всичко може да направи; всеки, който не обича, нищо не може да направи. Всеки, който мисли, всичко може да направи; който не мисли, нищо не може да направи. Всеки, който постъпва, всичко може да направи; който не постъпва, нищо не може да направи. Божият закон е верен. Щом мислиш, ще направиш всичко, което Бог прави, което Бог ти определил. Щом чувствуваш правилно, ще направиш всичко онова, което ти искаш.

Аз ви говоря на вас днес най-хубаво. Аз ви говоря днес така, защото ви считам за умни. Пък, ако ви считам за невежи, няма да ви говоря. Считам ви, че сте добри, считам ви, че сте силни, затова ви говоря. Имам доверие във вас, иначе не бих ви говорил. Казвам: Аз имам доверие във вас. Ако вие имате туй, което аз имам към вас, работата върви добре. Моите добри намерения, това, което аз имам към вас, ако и вие го имате, аз ще спечеля. Ако го нямате, аз пак ще спечеля, аз никога няма да изгубя. Но ако вие нямате същото отношение към мене, вие нищо няма да спечелите, вие ще изгубите. Сега и ако аз имам вяра в Бога, както Бог има вяра в мене – че ме е пратил Бог на Земята, имал вяра в мене. И аз трябва да имам същата вяра и същите отношения към Бога, които Той има към мене. Аз ви казвам какъв е законът.

Същият закон важи и за отношенията един към друг. Двама души не могат да се обичат, ако нямат доверие един към друг. Човек трябва да има доверие в своя ум, доверие в своето сърце и доверие в своето тяло. Казвам: Между всинца ви трябва да се установи този велик Божи закон, да тръгнат нещата.

Сега вие имате желание, но някой път ви е срам. Вие по някой път седите и казвате: „Тази работа е много малка.“ Вие нямате смирение. Аз съм се спирал да изучавам живота на мравките, спирал съм се да изучавам живота на пчелите, спирал съм се да изучавам живота на растенията, на тревите, на цветята, навсякъде съм се спирал. Като се карат хората, съм се спирал да ги чувам какво говорят, после съм се интересувал и как си кривят устата. Като се карат хората, съм наблюдавал какво става с веждите. Когато хората си говорят любовно, имат един маниер и пак съм се спирал да наблюдавам. После търговеца, когато му плащат пари, наблюдавал съм този, който дава, какво прави и който взема, каква физиономия има. Когато певецът пее, когато свирецът свири, наблюдавал съм; наблюдавал съм онези, които тъкат, онези, които предат, наблюдавал съм онези, които шият. Ида някъде, наблюдавам как бъркат яденето. Наблюдавал съм онези, които правят гримаси пред огледалото, как се оглеждат – интересува ме вътрешната психология на човешката душа.

Всяко движение, според мене, в природата има свой смисъл. Няма нищо безсмислено. Ако вие дадете драскотините на едно дете на един мъдрец, той ще прочете по тия драскотини какво ще бъде това дете. Защото туй дете пише, но е само от друг свят. Като дойде на Земята, се научава езика на Земята да пише. Като дадете драскотините на детето, мъдрецът ги чете. Амбициозното дете дращи по един начин, умното дете дращи по друг начин, тщеславното дете дращи по трети начин. Какъвто е характерът на детето, такова е и драскането му. Всяко драскане съответствува на неговия характер. Някой казва: „Драскотини“. Не е така. В тия драскотини се показва характерът. То драска, тънки са линиите – това дете е меко. Детето драска с дебели линии – туй дете има воля, упоритост. Казва майката: „Какви линии дебели надраскало нашето дете.“ Това дете има една воля невъзпитана и за бъдеще ще причини много страдания. Другото, с меките линии, виждам, че линиите са меки – то, каквото му каже майка му, казва, че ще направи, пък не прави. Влияе се от много места. Казвам: При дебелите и тънки линии, ако не дойде умът на бащата и умът на майката да работят, тънката линия може да причини страдание и дебелата линия може да причини страдание.

Казвам: Използувайте вашите тънки линии, те са вашите чувства. Използувайте дебелите линии, те са на вашата воля. Изследвайте хубавите линии, те са на вашия ум. Хубавата линия е на ума, тънката линия е на сърцето и дебелата линия е на волята. Изпитвайте дебелите, тънките и хубавите линии, хармоничните линии. Благодарете на Бога, че ви пратил на Земята да се учите.

Пазете се да не направите следната погрешка. В един дом имало свекърва, зълва и снаха. Варили боб. Дошла свекървата с лъжицата, турила сол в боба. Дошла зълвата, и тя бръкнала с лъжицата, и тя турила сол в боба, разбъркала боба. Дошла снахата с лъжицата, и тя турила сол. Иде синът, казва: „Много солен бобът.“ Достатъчно е, дето свекървата осолила боба. Зълвата и снахата да не солят.

„Добрата молитва“

ХIХ година (1939–1940)
28-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 10 април 1940 г.,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, казва, има, човек, аз, казвам, добре, съм, сега, място, бог, знае, мисъл, ден, години, път, живот, мисли, стане ,

Общ Окултен клас , София, 10 Април 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder