НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Името Божие, Царството Божие и Волята Божия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Името Божие, Царството Божие и Волята Божия

Най-често използвани думи в беседата: божие, воля, може, аз, има, човек, казвам, сега, казва, свят, добре, всички, работа, дойде, болка, казвате, земя, хубаво, мисли ,

Общ Окултен клас , София, 20 Март 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч сутринта

„Добрата молитва“

„Махар Бену Аба“

По утъпканите пътища лесно се ходи. Лесно се ходи, но и там има една неприятност: че в сухо време много прах се вдига по утъпканите пътища, пък и кал се образува. Следователно прахът спъва пътниците. И по калните пътища мъчно се ходи.

Какво разбирате сега? След като говорил един говорител, казваш: „Какво разбираш?“ Проста работа. Говорителят размърдал въздуха, а пък този въздух, като допира до ушите на слушателите, прави някакво впечатление. Той размърдва въздуха, а онези казват, че добре говорил или зле говорил. Да знаеш да размърдаш въздуха, и за това размърдване на въздуха държат те отговорен.



Да ви дам един монограм. Вие сте от учените хора, всички сте свършивши. Всичките тайни, всичката философия седи в туй. Препишете си го. Няма да го обяснявам.

Колко пъти влиза радиусът в една окръжност? (– „6 и нещо.“) Колко пъти влиза диаметърът? – (– „3,14.“). Каква е разликата между правите и кривите линии? По някой път се спирате върху едно положение, безпокоите се. Като няма хляб, какво става? Ще гладувате. Като няма вода, ще пожадувате. Като няма пари, недоволство ще има. Нямате дрехи, стават тия работи. Какво ще стане? Като те оберат, какво ще стане? Като ти дадат пари, какво ще стане? По някой път казвате, че трябва да се дава. Добре, да разсъждаваме. Мислите ли, че всякога даването е едно благословение? Казвате: „Трябва да се дава.“ Хубаво, ако кажа на някого: „Я го налегни, че му дай 25 на неговата възглавничка“, ще бъде ли той доволен? Някой път казвате, че не трябва да се взема. Мислите ли, че всякога, когато се взема, е лошо? Ако ви взема болестта от вас, лошо ли е? Че, вие ще се радвате в дадения случай. Тъй щото, вие общо говорите, казвате: „Трябва да се дава.“ Не, не всякога трябва да се дава; не и всякога не трябва да се взема. Някой път трябва да се вземе.

Всички вие искате да бъдете щастливи. Ако всички бяхте щастливи, щеше да бъде най-голямото нещастие. Трябва да разсъждавате. Вашето щастие зависи от нещастието на много същества. Вашето щастие се обуславя от нещастието на хиляди същества. Казвате: „Да бъдем щастливи.“ Щастието се обуславя от нещастието на тия същества, които трябва да пострадат. Всички питате как ще се оправи светът. Аз може да ви направя едно възражение. Господ го направил, че не може да го оправи, та вие ще го оправите. Вие искате да се оправи един свят, който не може да се оправи. Някой път вие искате един умрял вие да го оживите. Един разбойник изклал 1000 души – защо ще го съживявате? Хубаво, че е умрял. Казва: „Хубаво стана, че умря, да си върви.“ Вие вземете този умрелия само отвън. Но и във вас има някоя характерна лоша черта. Лошата черта е героят вътре във вас. Лошевината е, която прави човека силен и смел. Ако не е лош, не може да се прояви. Ако е много кротичък, той е като тиха водичка – тихо тече, никому зло не прави.

Влезете в училище, учителят винаги казва на учениците: „Вие трябва да учите.“ Когато учителят влезе, тогава казват: „Учителят трябва да преподава.“ Когато сиромахът дойде при богатия, той казва: „Трябва да работиш.“ Сиромахът, като излиза, казва: „Ти щедър трябва да бъдеш.“ Сиромашията с работа се оправя, а пък богатството с щедрост се запазва. Ако не си щедър, ти не можеш да запазиш богатството. Сега вие не разсъждавате. Някои от вас сте сиромаси, че няма какво да пазите вашата сиромашия. Сиромашията с методите на богатството не можете да пазите. Не проповядвайте на богатия, че той трябва да работи. Вие сега мислите, че богатите не работят. Работи, как не работи човекът. Богатите хора работят повече, отколкото вас. На неговата трапеза ще видите най-малко десетина блюда, различни работи и той ги свърши в половин час. Десет блюда да свършиш за половин час, за това се изисква ум. Каква химическа лаборатория да извади всичките тия елементи, главата му побеляла от мисъл – работа е това. Бедният човек седнал, една чиния има, малко пиперки турено – малка работа. Защо осиромашал? Не работи човекът. Една чиния работа ли е?

Сега вие искате да ви кажа нещо. Вие искате да ви кажа нещо за оня свят. Ще ви кажа един анекдот. Иде един знаменит цигулар и си дал първия концерт. Всичките му слушатели имали здрави очи, но всички били глухи. Всички насядали, той не знае, че са глухи. Той свири, те го гледат как си мърда ръката. Като свърши, няма ръкопляскане. Гледа ги – доста интелигентни хора, седят всичките. След като свършил концерта, казват му, че много хубаво си мърдал ръката. За музиката нищо не му говорят. Не го оценяват, не го чули. Каквото видели, само за това говорят.

Та казвам: По някой път не трябва да се говори само за това, което си видял, но и за това, което си чул. Казвате: „Да не чуе човек, защо чух това?“ Кое е по-хубаво: човек да чува или да не чува? Кажете: да страда ли човек в света или да не страда, кое е по-хубаво? Всички искате да не страдате. Тогава, като тръгнахте от вашето отечество, нали имахте разписание, нали изучавахте историята на този свят, нали ви разправяха, че като дойдете тук, на Земята, няма да бъде такова, каквото е във вашето отечество? Тези, които ви изпратили тук, на Земята, ви казали, че на Земята е рай Божи. Вашата работа мяза на онова малкото ангелче, че когато Господ създал Земята, разнесло се из вестниците на ангелите, че Господ създал един нов свят с особени същества. Туй ангелче отишло при един голям ангел и му казва: „Заведи ме в новия свят, да видя тия прекрасните същества, които Бог създал.“ Големият ангел го турил на своите големи крила и го донесъл на Земята. То казало: „Казах ти да ме занесеш в този, новия свят, дето Господ го създал, а ти ме занесе в ада!“ – „Че, то е новият свят.“

Сега се изисква една мисъл. Ние мислим, че ада ние го създаваме, че има мъчение в ада. Не, ние не си представяме ада такъв, какъвто е. Какво е вашето понятие за рая? Как бихте го описали? Представете си, че ви дам темата да говорите за рая. Как ще го опишете? Ще го опишете някак си, но всички, които ви слушат, ще останат недоволни. Сега, едно разсъждение. Вие искате да идете в другия свят, в рая да идете, но в мястото на мъчението никой от вас не иска да иде. Но едновременно раят и адът се проявяват заедно. Корените на живота се намират в ада, клонищата се намират в рая.

Да кажем, вие вземете едно житено зърно. Представете си, че туй житено зърно седи в хамбара. Тия зърна си приказват за рая и раят е външният свят, дето растат. Казва житеното зърно: „Аз искам да ида в рая.“ Мислите ли, че ако вие извадите житеното зърно из хамбара и го изнесете из света, че то ще види рая? Нищо няма да види. Туй житено зърно, за да му покажеш рая, трябва да го посадиш в Земята, да го туриш на мъчение, да мине през страдание и като израсте, тогава ще види рая.

Аз не зная кои са най-големите ви мъчнотии, които ви спъват. Вие казвате, че има много големи мъчнотии. Аз толкоз години търся мъчнотии, не може да ги намеря. Има мъчнотии, но те са много умни. Ако речеш мъчнотията да я буташ, като погледнеш, офейка някъде. Виждаш мъчнотията, щом искаш да боравиш с нея, изчезва. Да кажем, мнозина от вас сте имали големи мъчнотии, страдания. Де са остатъците от мъчнотиите сега? Да кажем, вие сте страдали от мъчнотията на глада. Как ще опишете глада, тази мъчнотия? В какво седи мъчнотията на глада? Във време на глад от невидимия свят вас искат да ви направят светии. Човек, за да стане светия, той трябва да гладува. А пък вие всички искате да ядете. В яденето е всичкото нещастие на Земята. Мислиш ли, онази кокошка, която излязла от курника, като я ядеш, ѝ правиш някое добро? Мислите ли онова агънце, като го вземеш от неговите другарчета, туриш го на твоята трапеза, казваш: „Много хубаво е това агънце“, мислиш, че е хубаво на него? За вас е добре. Тогава ще ви кажа онзи анекдот. Седи един турски бей и минава едно погребение, един гръцки поп пее: „И-и-и-и“. На турски значи „добре“. Турчинът мисли, че попът казва на умрелия: „Много добре“. Той казва: „Папаз ефенди, на тебе е много добре, но на умрелия дали е много добре?“ Вие като ядете яденето, на вас е много добре, но на онзи, който е умрял, на него дали е много добре?

Всичко седи в разбирането на нещата. Всичката философия на живота в дадения случай, в дадения момент, какво е вашето разбиране за онова, което Бог е създал? Всичките страдания в живота произтичат от оня факт, че в дадения случай ти не схващаш нещата както Бог ги е създал. В какво седи нещастието? В момента, в който схванеш, че Бог те е създал, то е благото, то е радостта. Всичките страдания са в това, че ти мислиш, че те не са за твое добро. Вас ви се вижда, че това е противоречие. Как ще схващате, то е ваша работа. Като страдате, то е ваша работа. Защото в страданието работите. Радостта, според мене, е оценка на нещата. В страданието ти се предава любовта, а в радостта ние оценяваме любовта. Следователно, когато ми говорят за страданието, казвам: Любовта се дава. От това произтича страданието. Дава ми се нещо, с което аз не зная да се справя. Радостта е да оцени. Щом се оценява любовта хубаво, произвежда радост. Щом не се оценява, произвежда страдание. Страданието е, което се дава. Ако добре възприемете причината, радостта ще дойде; ако не възприемете причината добре, то произвежда страдание.

Сега всички искате да бъдете щастливи. Няма нито един от вас, който да не мисли да иде в рая. От сутрин до вечер все за рая мислите. От голяма мисъл за рая сте остарели. Искате да идете в рая, пък пари нямате. Мислите ли, сега да идете в Америка е безопасно? Че, може да намерите дъното на океана. Ако пътувате сега от Европа, за 7–8 деня ще ви побелее главата. Сега ако ви пратят до Америка и вие идете и се върнете, ще бъдете с побеляла глава. Натъкне се параходът ви на някоя мина, параходът потъне, вие се намерите на лодка 7–8 деня из океана в тия вълни. Като се върнете, какво ще кажете? Вие сами се плашите. Казвате: „Ще измрем гладни.“ Казваш истината. Всичките хора все от глад умират. И сиромаси, и богати все от глад умират. Богатият, при всичкото имане, умира от глад, не може да яде. Но хората не умират от глад. То е заблуждение. От глад хората оживяват, ако знаят как да гладуват. Умират от незнание как да гладуват. И от ядене хората умират, защото не знаят как да ядат. В яденето има едно благо.

Три неща ви трябват: мисъл, чувства и постъпки. Те са думи неразбрани. Светлина, топлина и сила на човека трябват. Без светлина мисълта се спъва; без топлина чувствата се спъват; без сила тялото се спъва. Не само човек да има сила, но тази сила трябва да знае да я запазва. Не само да я запазва, но да увеличава силата. И топлината, и нея трябва да знае как да я увеличава и да я запазва. Много малко се иска топлина, трябва да се увеличава, да се приспособява на топлината. Ако човек не знае как да се приспособява на топлината, и тя ще произведе дисонанс. При това, трябва да се приспособява човешкият ум на светлината, която функционира в неговия ум. Сега какво е потребно? Какво мислите за този монограм?

Мнозина от вас казват, че трябва да обичаме Бога. Но знаете ли каква е философията да обичаме Бога? Всички си имате едно вътрешно определение. По някой път вие говорите за безлюбието в света. Но от какво произтича безлюбието? Когато човек има само любов към себе си, то е безлюбие в света. Когато има любов към всички, то е любовта в света. Следователно ние говорим много пъти за безлюбието. Ти ако обичаш само себе си, то е безлюбие. От туй целият свят страда, понеже всеки обича себе си. Най-първото нещо, всеки трябва да направи едно самопожертвуване, да обикне поне едного отвън. Дошъл някой, казва: „Обикнах“ и минава за Господ. Досега се е учил само себе си да обича. Казва, влюбил се в някого. Ти в едного да се влюбиш, то е нищо. Като се влюбиш в него, ще му кажеш: „Аз направих една жертва заради тебе, но ти трябва да се подчиняваш. Понеже те обичам, каквото ти кажа, трябва да ме слушаш.“

Аз наричам „лична любов“ любовта към ближния. Любовта за цялото, любовта за Бога разрешава въпроса. Ако човек не започне с онази любов, която включва всичко, въпросът остава неразрешен. Казва: „Да обичаш Бога.“ – „Как може да обичам Бога, как да го науча?“ – Ще идеш при Господа да се учиш. Като си дошъл на Земята, ще се учиш. Тук не си дошъл да страдаш, но не си дошъл и да благуваш. Дошъл си да се учиш, да различаваш какво нещо е страданието, какво нещо е радостта, какво нещо е смъртта, какво нещо е животът, какво нещо е силата, какво нещо е безсилието, какво нещо е тъмнината, какво нещо е светлината, какво нещо е топлината, какво нещо е студът.

По някой път седите и разрешавате въпроса: всички искате да ви обичат. Нали така? Че, всички се от любов страдате. Любовта е, която причинява всичките страдания на хората в света. Който и да е от вас, ако му дам 50 000 лева за един ден, ще се радва, но щом му взема 50-те хиляди лева назад, той ще стане нещастен. Питам: Какво са 50 000 златни? Оценил ли ги е той? В какво седи щастието? 50 000, това е едно понятие. С 50 000 лева той се счита за щастлив. Мисли си нещо той. Каква мисъл седи в ума му? Каква идея има този богатият човек? Ако е богат ученият човек, къщата му ще бъде пълна с хубави книги. Той ще се радва, че има какво да учи. Ако е някой търговец, ще се радва, че дюкянът му ще бъде пълен със стока. Ако този богатият човек е някой касапин, в неговия дюкян ще бъдат окачени животни с одрани кожи, той седи със своята престилка и със своя нож. Всичкото богатство е там. Когато ходите в нашите хали, там има такива животни, казваш: „Я ми отрежи едно парче.“ Той дойде с ножа си, отреже едно парче, тури го на терезията, премери. Като го вземеш, прегърнеш го, туриш го под мишницата, носиш го на своята възлюблена. Казваш: „Едно килце месо.“ Тя казва: „Много е добър“ – как го наричате, аз го забравих – „много е добър моят възлюблен.“

Аз бих ви говорил, но тук вие сте влезли в едно статическо положение. Мислите ли, че ако вие имате една болка в тялото, да кажем боли ви кракът или боли ви гръбнакът, бъбреците, стомахът, вратът, главата, че аз ви донеса една копринена дреха, че вие я облечете, мислите ли, че ще бъдете щастлив? Ще се огъвате. Ще кажете: „Защо ми е?“ Тази хубавата дреха при такова болезнено състояние не струва. Най-първо тялото трябва да бъде здраво, че да не чувствуваш никаква болка. Като вземеш тази дреха, тя иска да я разхождаш. Ти, като минаваш, при всяко помръдване болка усещаш, не можеш да се радваш на дрехата. Ти ще чуваш само един шум.

В турско време имаше такава една мода, като правеха обуща, туряха в гьона неща да скърцат. Като минава някой, чуваш го на 200 метра. Младият момък, като му скърцат обущата, момите го чуват на 200 метра. Казват: „Много му скърцат обущата“ и по това го харесваха, като им скърцат обущата. Туй не се отнася до вас. Да спи зло под камък. То е външният свят. Тук вие сте в друг свят, не внасяйте оня свят. Че хората ядат месо – имат право да ядат. Че някои гладуват и страдат – имат право да страдат. Благуваш – имаш право да благуваш. Осиромашаваш – имаш право да осиромашаваш. Обогатяваш – имаш право да обогатяваш. Поумнял си – имаш право да поумняваш. Считайте, че каквото човек прави, има право да го прави.

„Сиромах съм сега.“ Каква идея туряте вие в сиромашията? Болен си. Болестта е едно благо. Благо е, че като те заболи кракът, започнеш да мислиш за другите хора, стават ти мили на сърцето, отвори се сърцето, искаш да бъдеш щедър. Дойде някой болен човек, казваш: „Върви си, не искам да се занимавам с болни хора.“ Някои от вас имате деца. Нали един баща изисква синовете му да бъдат добри. Учителят иска неговите ученици да бъдат прилежни, да учат. Един капелмайстор изисква всичките музиканти да свирят хубаво, да не правят погрешки, всичко да върви. Щом той се […] на погрешките, не върви тази работа. Аз считам майстори в един оркестър, само една репетиция да направят. Като погледнат нотите, да започнат да свирят. Сегашните само повтарят. Гледам, 2–3 часа повтарят едно и също нещо. Повтарят, че се изгуби смисълът. Как ще му дадеш смисъл? Ако тялото ви не е музикално, вие музикант не може да бъдете. Ако вашето сърце не е музикално, вие музикант не може да бъдете. Ако вашият ум не е музикален, вие музикант не може да бъдете. Ако вашата душа не е музикална, вие музикант не може да бъдете. Ако вашият дух не е музикален, вие музикант не може да бъдете.Аз считам музикант този, на когато духът е музикален, душата е музикална, умът е музикален, сърцето е музикално. Ако пък остане сега да ставате музикални, то е изгубена работа. То е невъзможно.

Вие искате да бъдете добри. То е една погрешна идея. Човек има заложбите в духа си, в душата си, в ума си, в сърцето си има заложби да бъде добър. Следователно трябва да проявите онова, което е заложено в ума ви, в душата ви, в духа ви, да проявите и това, което е заложено във вашето сърце. Казвам: Всички вие носите заложби.

Казваме: „Да се свети Името Божие“ – то е Божественият свят. „Да дойде Царството Божие“ – то е духовният свят. „Да бъде Волята Божия“ – то е физическият свят. Да се изпълни Волята Божия – то е на Земята да знаем да живеем добре. А в духовния свят трябва да се въдвори Царството Божие. А да се освети Името Божие – то е в Божествения свят. Ние сега седим в една идея и искаме да осветим Името Божие тук, на Земята. На Земята трябва да се изпълни Волята Божия.

Как се изпълнява Волята Божия? Щом ти си здрав, ти си изпълнил Волята Божия. Щом не си здрав, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом стомахът не функционира правилно, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом дробовете не функционират правилно, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом мозъкът не функционира правилно, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом нямаш хубаво кръвообращение, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом те боли гръбначния стълб, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом те болят рамената, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом те боли вратът, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом те болят пръстите, ти не си изпълнил Волята Божия. Че, какво искате друго? Каква философия искате? Казвате: „Да изпълним Волята Божия.“ Най-първо ще изпълниш Волята Божия, че да нямаш никаква болка. Ще внесеш ред и порядък в тялото си. Като те заболи пръстът ти, като кажеш, че искаш да идеш при Бога, духнеш на пръста и болестта да си иде. Кажи ѝ: „Да си вървиш.“

По някой път се уединявам да мисля, уединявам се да си почина. От дълъг път иде човек, все трябва да си почине малко, да се освободи, да погледа Божествения свят. Аз считам почивка да изляза да видя какво Господ е създал. Някой път, тамън река да погледам какво Господ е създал, някой ми донесе някоя човешка работа. Тамън река да погледам Божественото, друг дойде. Вчера, като съм седнал да видя Божествените прозорци, ето носят ми едно писмо. Казвам: „В туй писмо има нещо.“ Отварям, тя е една млада бедна мома, заболяла от туберкулоза, ходила в Искрец, изписали я от болницата, изписали я и не я пратили в Горна Оряховица, откъдето е тя, пращат при мене аз да ѝ платя данъка. Казва: „Препоръчаха ме до тебе, Учителю.“ Казва, че няма пет пари, пък ми носи един хляб и в писмото пише, че ѝ трябват 320 лева да иде до Горна Оряховица. Сега аз ви казвам: Вие ако бяхте на моето място, какво щяхте да направите? Работата е, че като я изпишат от болницата, не я пращат в Горна Оряховица, но я пращат в София. Аз извадих поуката. Казва: „Бързам.“ Още като дошла и бърза. На себе си рекох: „Ти от това бързане страдаш.“ Че тя заболяла, аз зная защо заболяла – не е изпълнила Волята Божия.

Казвате: „Да я съжалим.“ Как ще съжаля един човек, който не е изпълнил Волята Божия? Гледам, лицето дряхло. Казвам: „Остани да ядеш.“ Тя бърза. Казвам ѝ да остане да яде, пък друга беля, друга опасност. Другите настръхват – охтичава, може да зарази някого. Хайде друга беля. Трябваше да кажа вън да ѝ турят. Казвам: „Влез вътре.“ Турят ѝ. Мислено ѝ казвам: „Трябва да се изпълни Волята Божия.“ Аз не ѝ говорих, пратих другите да ѝ говорят. Аз като я погледнах, казах: „Ти страдаш, защото не си изпълнила Волята Божия.“ Туй е вярно. Всеки човек, който не изпълнява Волята Божия, страда. Тя си направила много добре сметката. Трябват ѝ 320 лева, за да си иде. Аз, като търговец, искам да спестя малко от парите. Нямам достатъчно брашно, мисля каква операция да направя. Казвам: „320 лева ти трябват с кой трен да пътуваш?“ – „С експреса.“ – „А с пътнишкия?“ – „270 лева.“ Рекох: „С него ще идеш.“ С пътнишкия да пътува, защото по-малко ще дам. С експреса – 320 лв. Веднага решавам – с пътнишкия. Сега, какво да направя? Спестих малко. Но освен тези пари трябват ѝ още 50 лева, има да пътува с автомобил. Казвам: „За автомобила 20 лева ще ти дам, та всичко 290 лв.“ Казвам: „Той, автомобилджията, ще отстъпи. Аз давам 20, пък той 30 да отстъпи.“ 290 лв дадох и се освободих. Тя гледа, гледа. Казвам: Това е правият път.

Сега и от вас искам по същия начин да се освободя. Искам да се освободя, разбира се. Учете се да бъдете благодарни в душата си. Ако страдате, да благодарите за страданието, защото страданието носи нещо хубаво. То е най-мъчното изкуство, като ти е мъчно, да благодариш. Много трудна работа е то. Още като я видях да идва, рекох: кой я пратил, де ми намери адреса? Има благотворителни дружества, които помагат, аз не съм банкер, някой богат. Казва: „Изпратиха ме при тебе.“ Похвалили ме, много добър ме препоръчали. Добър съм, ако давам пари. Щом не давам пари, не съм добър. Страшен банкерин. Всичката добрина седи само в парите. Даваш пари – добър си. Гледам лицето ѝ, докарва се пред мене. Казвам ѝ мислено: „Да изпълниш Волята Божия. Ако изпълниш Волята Божия, добре ще ти бъде. Ако не изпълниш Волята Божия, ще те турят на едно голямо изпитание. Ще изгубиш смисъла на живота си. Тъй както си мислила, ти си дошла да се радваш, ти си дошла, искаш да се жениш, да имаш деца, да имаш свой възлюблен, да се разхождаш. Сега ни къща имаш, ни дрехи, ни апартамент.“ Ако ѝ кажа тъй, тя ще се обиди. Говоря ѝ мислено, тя ме гледа и се чуди какво ѝ казвам. Говоря на душата ѝ. Казвам ѝ: „Ще изпълниш Волята Божия. Досега не си изпълнявала.“

Сега и на вас казвам: Изпълнявайте Волята Божия, това е на физическия свят. Това е Бог на физическото поле. Бъди здрав. Като се разболееш, търси причината, да премахнеш болестта. Изучи на какво се дължи болестта. Всичките болести се дължат на малки причини. Някой може да ти каже: „Ти си лош човек.“ Това е един жаргон – „лош човек“. Може да ви кажат, че вие всички сте добри – това не е вярно. Може да ви кажат, че вие всички сте лоши – и това не е вярно. Според мене добър човек е всеки, който изпълнява Волята Божия на Земята. Подразбирам, че той ще бъде здрав човек. Ако боледуваш, болестта трябва да бъде един начин за лекуване. Всеки човек боледува, за да се лекува. Ако не боледуваш, не може да се лекуваш. Ако вие не турите мисълта „да изпълните Волята Божия“, вие на физическото поле не може да се лекувате. Турете за задача да изпълните Волята Божия. Вие тичате при лекар. Дойде някой и ме пита: „Кажи ми, при кой лекар да ида?“ При който лекар и да ви пратя, той няма да ви излекува. Лекарят ще ви проповядва вяра. Лекарят казва: „В това лекарство, което ти давам, ако вярваш, ще оздравееш; ако не вярваш, няма да оздравееш.“ Лекарят иска да бъдеш малко щедър. Той казва: „Ти не си се научил да даваш, скържав си. Тази болест е да се научиш да даваш.“ Щедро ще даваш на лекаря. Ако не даваш, той като те прегледа, втори път не иска да дойде. Мислите ли, че ако дойде един лекар, ако някой от вас е болен, трябва да дойде лекар, но този лекар, който иде да ви лекува, той има да ви направи едно добро и вие имате да му плащате. Ще се срещнете с лекаря, за да ликвидирате вашата карма. На Земята всичките работи са приключване на известни сметки.

Считайте срещата с всеки един човек на място. Четете една книга – радвайте се. Видите една трева израснала – радвайте се. Видите изворче да тече – радвайте се. Духа вятър – радвайте се. Вие сега казвате: „Много духа вятърът.“ Че, духането на този вятър има свой смисъл. Времето е тихо – то си има свой смисъл. Тихото време, и то прави своите планове да свърши някаква работа.

Казвам: Целият външен свят е едно предметно учение за вярващите. Първото нещо: специално искайте всички да бъдете здрави. Изпълнявайте Волята Божия. Заболи ви кракът – намерете причината защо ви заболял кракът. Ако имате едно неразположение в сърцето, то е малка болка в духовния свят. Намерете причината за туй неразположение. Ако имате едно малко неразположение във вашия ум, пак намерете причината каква е. Мъчна работа е тази.

Аз гледам задачата, която дадох на сестрите. Всички сестри ми дадоха подаръци изработени. Всевъзможни чешити. Виждам всичките начини и методи, по които светът може да се поправи. Там има чорапи, шалчета, после ризи, има гащи, има шалове шарени, после те си дават мнението и какъв цвят да се употреби. Направил съм доста голяма камара. Казват: „Какво ще се прави?“ Казвам: Лесна работа. Една сестра дошла и нарежда, и намерила една хубава риза и казва: „Учителю, много хубава риза, за тебе са дадени тези хубавите работи.“ Казвам: Този е старият дявол. За себе си да задържа. Казва: „Какво ще се прави всичко това?“ Казвам: Лесна работа, ще се уреди. Че ако е лотария, за всички няма да има. Казвам: Ще се уреди тази работа. Тя е уредена, работата. Казвам: Във всинца ви има доброто желание. Аз не обичам да повтарям нещата. Гледам на живота много широко.

Някои от вас мислите, че животът на един учител е много лесен. Аз бих желал да ви туря на моето място да видите какво нещо е учителството. Да бъдеш един учител, да ти дават 2–3 деца, то е нищо, дават ти 2–3000 за това. Ти си дошъл в света да помагаш. Дойде един човек и ти предаде всичкото свое разположение, ти трябва да го опиташ. Лошият като дойде, чувствуваш в себе си всичката лошевина. Представете си, че един човек е така облечен в нечисти дрехи, миризма има. Той иде да го разгледаш. Ти, докато го разгледаш, какво ще ти е? Ако дойдат 10 души и ти целия ден се занимаваш с тях, ще се заразиш. То е ужасна работа. Като дойде един добър човек, той носи благословение, той е като един цвят с ухание. Разбирам, влязъл си в една градина, може да разглеждаш този цвят.

Аз желая да бъдете добри. Не е в мой интерес да бъдете лоши. Понеже сте минали през всичките мириси, минали сте през всички гниещи неща, сега поне някои от вас искам да станат цветя, да цъфнат – да стане една смяна. Тази смяна не е за мене, но е за вас. Туй, което е добро за мене, е добро за вас; туй, което е лошо за мене, е лошо и за вас. Вие ще дойдете при мене и казвате: „Искам да ни спасите.“ Знаеш колко мъчно се спасява човек? Казвате: „Христос спаси света.“ Не го е спасил, спасявал го е. Христос спасява света, но всички ще минете по пътя на Христа. Човек, който не мине по пътя на Христа, не може да се спаси. Казва Христос: „Аз съм вратата.“ Врата[та] на страданието е за любовта. Христос е Пътят. Ако не влезете в този път на страданието, по който Той минал, ти не може да бъдеш спасен. Ако не влезеш по пътя на радостта, по който Той е минал, не можете да бъдете спасени. Той, след като разгледа този въпрос, казва: „Не разбирам тази работа, но да бъде Волята Ти, тъй, както Ти си предвидил, така да бъде.“ Зарадва се Христос в Себе си.

Казвам: Не да бъдем индиферентни, но да вярваме, че онова строго, че онова, което Бог е създал, макар че не го разбираме, за добре е. Няма нищо в света, на което Бог да погледне със Своето око и да не оправи; всичко ще оправи. Там, дето Бог оттегли Своя поглед, нещата стават лошо; дето Той поглежда, нещата стават добре. Там, дето е насочен Божественият поглед, нещата стават добри; там, дето се оттегля Божественият поглед, там е лошото. В туй моментално оттегляне на Божествената светлина в човека, човек става лош. Затуй аз желая да имате Божествената светлина, понеже само тогава може да растат всичките цветя от Земята. Благодарение на оня нежен поглед, който Слънцето им праща, те растат. Ако Слънцето престане да гледа към тях, тия нежни цветя не може да растат.

Вие имате статическо разбиране. Мислите Христос да дойде на Земята да създаде най-добрите условия. Ако вие сега не Му благодарите за това, което имате, как ще Му благодарите за бъдещето? Казвам: Сега вие сте уморени от една неестествена мисъл. Мисъл имате. Казвате: „Болка имам в крака“ – доброто ти страда. „Болка имам в ръката“ – правдата ти страда. Болка имаш в сърцето – сърцето ти страда. Болка имаш в мозъка – умът ти страда. Туй страдание може да бъде в мозъка, в сърцето, в краката, всичките ти удове може да страдат, страда някоя добродетел. Възстанови добродетелта.

Сега съм взел един уред, наблюдавам с увеличително стъкло, появяват се някакви явления. Забелязвам появяването на някои цветове. Като гледам един предмет, появяват се цветове. Като се появи един цвят, аз зная причината. Защото мнозина страдат, изгубват зрението си. Известни лоши мисли на вашите деди и прадеди идат и ако не вземете предпазителни мерки да пазите очите си, веднага ще заболеят очите ви. Наслояване става на мислите. Наслояват се в зрителния нерв, такива вещества се натрупват, че започва да се затъпява зрението, започваш да не виждаш. Или ако не слушаш правилно, тази светлина започва да се наслоява в слуховия нерв и тогава оглушава човек.

Казвам: Изисква се една цяла философия да разберете, че мислите в света, чувствата в света и постъпките съставят или благото, или нещастието на човека. Трябва да мислиш добре, понеже в тази мисъл ще създадеш външните условия. Ти трябва да [чувствуваш] добре, понеже ще използуваш вътрешните възможности добре и трябва да постъпваш добре, понеже това е разумният живот.

Условията, това са физическият свят, съзнанието е отвън. Вземете този часовник – този часовник е разумен, показва времето. Този часовник сам по себе си не познава дали времето е право. Ако направи някаква погрешка, разумното същество, то коригира погрешката. Значи разумността е отвън. Следователно тази разумност постоянно коригира физическите погрешки. Когато ви боли тялото, разумността е отвън. Щом то направи една погрешка, вярвайте, той ще дойде, ще види часовникът колко е останал назад, той ще поправи погрешката. Онези, които са създали вашите тела, вие живейте добре, ако има някакъв дефект, те като дойдат, ще поправят. Щом вие почувствате една болка във вас, тази болка, пък и всяка болка, се отразява в невидимия свят, в разумния свят, тия същества знаят, че времето не е право, ще дойдат да коригират погрешката. Понеже в техен интерес е да живеете добре. Който живее добре, показва правилно време. Който не живее добре, показва лъжливо време. Вие трябва да бъдете здрави, да показвате правилно време, което Бог е положил. Защото от туй време, ако вие сте здрави, вие помагате на вашите ближни и помагате на себе си, това е в полза и на цялото човечество. Ако боледувате, спъвате себе си, спъвате ближните си, спъвате и човечеството.

Казвате: „Не трябва да страдаме.“ Не е въпросът там. Сега в живота сте дошли да отпратите вашата мисъл към Бога, за да дойде да поправи погрешките. Тъй щото, каквато и болка да имате, не ходете да търсите лекар, изпратете мисълта си към Бога. Господ има хиляди лекари, Той да ви изпрати някой лекар. При мене мнозина идат да ги лекувам. Аз съм малко своеобразен. Казвам му: „Ти нямаш никаква болка, болка не виждам. Много си мазен, не си отънял, не ти е хлътнало лицето.“ Казва: „Пълен съм, но не съм здрав.“ Казвам: „Тази болка мъчно се лекува. Тя взема две години и половина да оздравееш. По никой начин не може по-рано. Тя две години и половина е турена на служба. Ти не може да я уволниш, освен, трябва да направиш някое голямо престъпление, да я уволниш. Две години и половина ако живееш добре, може да се освободиш от нея.“ Вие, запример, може да накарате един кон да не рита – като го буташ отзад, да не рита. Колко време се изисква да научите един кон да не рита?

Вие сте нетърпеливи. Тази нетърпеливост от милиони години я носите. В миналите съществувания вие сте били във формата на един слон. Вие махате с ръцете – това са все животински състояния. Дойде някой, казваш: „Знаеш, като те ударя, какво ще стане?“ То е ритник. „Като те ударя…“ – „Ами аз като те ударя…“ Започва един удар, други удар. В Европа се дуелират със своите шпаги: единият мушне, другият мушне, като станат, ръкуват се и оттам насетне станат приятели. Трябва да се намушкат с шпагите, да почувствуват болка, единият го бутне, другият го бутне хубаво, сприятеляват се.

Казвам: Когато ще се дуелирате, ако ще мушнеш, мушни го хубаво. Не го мушкай да го убиеш, но като го бутнеш, да почувствува болка, да го накараш да страда. Аз се радвам, че вие страдате, понеже сте се дуелирали на бойното поле.

Вие сега като си идете, ще кажете: „Много лоши хора сме.“ Аз ще туря по-меко: Много се потривате. Това е лошото във вас. Казвате: „Много лоши хора сме.“ Много се потривате. Като ви дадат една работа, не се завземете да я свършите, но се потривате. Каквато работа и да ти дадат, направи я хубаво. Дадат ти да измиеш един леген – измий го хубаво. Ти не сядай да мислиш: „На мене ли се намери да ми дадат да го мия, на друг защо не го дадоха?“ Вземи сапун, вземи топла вода, измий го отвън и отвътре хубаво. Този леген само ти може така да го измиеш. Ако трябва да се калайдисва, дай го на калайджията, ти пак го измий. Друг не може да направи това.

Казвам: Всяка една погрешка е един леген, който трябва да се измие. Не се потривай. Не му търси причините. Ще ви приведа един пример. Един българин, който свършил в Америка, бил много религиозен, един от най-религиозните българи. Като религиозен човек, имал изпитания. Осиромашал, нямал нито пет пари. Американците са много практични, не обичат да помагат, трябва да ти създадат работа и така да ти помогнат. Той ще ти създаде работа и тогава ще ти помогне, ще ти даде пари. Този, по български, седял и не искал да работи, чакал да влезнат в положението му. Той ми разправяше тази своя опитност. 3–4 деня гладувал и се молил на Господа. Една вечер минава по улиците на града Бостон и гледа в краката си една кесия. Взема кесията – гледа: доста крупна сума има вътре. Сега иска да знае на кого е кесията; търси и намира, че тя е на един студент от университета. Ходил той да влага 1000 долара в банката и останалите пари турил в кесията си за харчлък. Като турил кесията в джоба, паднала отвън. Мисли си българинът, че работите му вече се оправят. Мисли, като даде кесията на студента, той ще му даде една сума. Отива, намира студента, дава му кесията и онзи му казва само едно „благодаря“. Гладувал 4 деня, разхожда се в един битпазар, разхожда се и гледа как хората си пазаруват. По едно време гледа един долар, хората го тъпчат. Взема долара и нещо му казва вътре: „Не му търси господаря.“ Казва: „Не търсих на този долар господаря, взех го и отидох да се нахраня.“

Не търсете господаря на погрешките. Не търсете господаря и на добродетелите. Ползувайте се от всяко благо в света. Ползувайте се от всяка погрешка. Защото всичко в света е Божествено. Ако знаеш как да използуваш условията – те са от Бога. Използувайте външните условия, използувайте и вътрешните възможности. Изпълнете и Волята Божия. Туй е, което не знаехте досега. В изпълнението Волята Божия седи здравето на човешкото тяло. Във въдворяването на Царството Божие зависи доброто разположение във вас. И от прославянето на Името Божие зависи красотата на нашия ум. Като вършим всичко за Славата Божия, ние живеем за ума. Като се молим да дойде Царството Божие, тъй ще въдворим ред и порядък в нашите чувства. Когато се освети Името Божие, ще уредим нашия ум. Като дойде Царството Божие, ще се уреди нашето сърце. Като изпълним Волята Божия, ще бъдем всички здрави, ще бъдем безсмъртни, ще може да живеем тъй, както искаме. Ще познаем, както сме и познати. Ще познаваме Бога, както Той ни познава. То е смисълът на живота – да познаем Бога, както Той ни познава. Бог, Който ни познава, мисли нашето добро. Всеки ден ни дава хубавите условия и възможности, за да можем да живеем.

Да се свети Името Божие в нашите умове.
Да се въдвори Царството Божие в нашите сърца.
Да бъде Волята Божия в нашето тяло.

„Отче наш“

ХIХ година (1939–1940)
25-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 20 март 1940 г.,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: божие, воля, може, аз, има, човек, казвам, сега, казва, свят, добре, всички, работа, дойде, болка, казвате, земя, хубаво, мисли ,

Общ Окултен клас , София, 20 Март 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder