НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Наука за живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Наука за живота

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, казвам, казва, сега, любов, тебе, бог, дум, дойде, живот, имаш, път, години, каже, хора, дреха ,

Общ Окултен клас , София, 13 Март 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч сутринта

„Отче наш“

(Чете се темата: „Отличителните черти на въздуха и водата“.)

[Вода] е туй, което се води. Въздух е туй, което не стои. Някой път хванете водата, турите някой юлар да я водите. Или на въздуха казваш да стои тук, да се не мърда. Ние се намираме в един лесен свят. Ако търсиш хляб, идеш на фурната, дадеш 5 лева, купиш си. Идеш на фурната, купиш един сомун. Мислиш, че тази работа е лесна. Докато дойде до този сомун, така да се приготви, че да ореш, да сееш, да го жънеш, тогава ще видиш колко трудна работа е.

Ние казваме сега да се живее. Знаеш колко трудно е да се живее? Ние копираме непременно живота отнякъде, но не е така хубаво запазен. Казваме: „Трябва да се живее.“ Как трябва да се живее? Някои от вас искате да знаете какъв е вашият характер, какво ще стане от вас. Запример вие сте доста възрастни. Минали сте през известна дисциплина и не знаете какво ще стане от вас. Досега е станало. Запример от житното зърно е станало хляб. Но мислите ли, че хлябът е постигнал своята цел? Има малки, големи хлебчета, валчести, продълговати, криви като рог, после какви ли не форми е взел хлябът. Казвам: Какво е научил хлябът? Как бихте го определили? Вие може да му дадете хиляди форми. Същите форми може да вземе захарта, и тя може да се направи на разни форми.

Сега, кое е онова, което отличава от другите хранителни продукти? Има някои свойства, които са отлични. Т.е. житото е по-полезно от всички други храни и плодове, които сега съществуват. То прави най-голямата услуга на човечеството.

Всички сега трябва да се стремите да цените. Съвременните хора са изгубили чувството да ценят. Ти имаш едно тяло, не го цениш. Обръщаш внимание, гледаш някой носи хубави обуща и казваш: „Какви хубави обуща. Да имам и аз такива хубави обуща.“ Или някой носи ръкавици, казваш: „Колко хубави ръкавици, да имам и аз такива ръкавици.“ Ти се занимаваш с празни работи. Онова хубавото, красивото, великото, което става, с което те надарила природата, не оценяваш, а цениш някоя чужда кожа, снета от някое животно. Или да имаш хубави обуща, или да имаш някакви ръкавици – пак кожата на някое животно; или да имаш хубава дреха, снета от някоя овца, или малки ръкавици оплетени, казваш: „Да имам такива ръкавици“, или някоя хубава риза, казваш: „Да имам такава риза.“ Питам: Ако имаш риза, ако имаш ръкавици, ако имаш обуща, какво ще стане с тебе? Нищо. Ще бъдеш такъв, какъвто си. На вълка да му туриш каквито искаш обуща, все си е вълк. На вълка да туриш каквито искаш ръкавици, вълк си остава. Трябва да се цените. Да може да оценяваш онова благо, което Бог ти дал. Бог ти дал едно тяло и колко хиляди милиони години са взети, докато човек се е научил как да разполага с тялото си.

Най-първо, като влезеш в тялото, да се научиш как да манипулираш със своите ръце, как да манипулираш със своите крака. Знаеш ли колко трудна работа! Един организъм [е] толкова сложен, че хиляди работи има, които трябва да учиш. Ние сме изгубили и казваме: „Лесна работа е да тръгнеш.“ Колко малко хора има, които може да вървят. Няма да ви разправям. Всеки един човек, като тръгне, по ходенето може да го познаеш какъв е: честен ли е или не е честен; умен ли е или не е умен; сприхав ли е или не е сприхав; търпелив ли е или не е търпелив; религиозен ли е или не е религиозен. Моли ли се или не се моли; щедър ли е или не е щедър. Като върви човек, може да познаеш какъв е: всичко носи със себе си. Казвате: „Как ще го познаеш?“ Там е – как? Познава се.



Защо тази линия е крива? Крива е. Казваме: „Кривата линия подразбира криви неща.“ Криво желание имаме – да го оправим. Казва: „Не трябва да се ходи по крив път.“ Но има същества, които, за да си пробият път, вървят по един крив път. Защо? Този кривият път е образуван, че туй разумното същество, което е тръгнало, среща известни мъчнотии. Тръгне нагоре – срещне други мъчнотии; върви надолу, нагоре, надолу – постоянно мъчнотии срещало, ту нагоре, ту надолу.

Често вие имате мъчнотии. Някой казва: „Мъчи ме нещо“, мъчи ви гладът. Как се оправя мъчнотията с глада? Глада за да го разрешиш, ще започнеш да свириш на физхармоника. Ще затвориш, отвориш, ще затвориш устата си, ще отваряш и ще затваряш устата си. И като отваряш, нещо ще влиза. Този глад, който те е измъчвал, ще се задоволи. Като свършиш известна работа, туй наричаме ядене. Вие седнете да ядете и бързате. Казвате: „Имам някаква работа отвън.“ Че защо ще бързаш? Българите имат едно изречение, казват: „Като ядеш, да ти плюскат ушите.“ Няма да се мине 10–15 години, като плюскат ушите от яденето, ще кажеш: „Не зная какво ми стана. Някакви уроки, но колики в стомаха имам. Не зная какво ми стана, здрав човек бях“, пък то яденето е причината, защото си плюскал. Какво означава „плюскане“, „пуканица“?

Туй, което е вярно за храненето, е вярно и за човешкия ум. Той бърза, не мисли добре. Защото мисленето е процес, подобен на яденето. Мислиш добре – значи създаваш тази хармония. Ще се уреди дисхармонията. Ще кажеш след време: „Едно време ме стягаше, ясно беше.“ Яснотата на ума зависи с какви хора се срещаш. Ако срещаш известни хора, по известен предмет ще мислиш; ако срещнеш, да кажем музикант, за музиката ще мислиш и в тебе ще се яви желание ти музикант да станеш. Ако срещнеш един човек, който е работлив и земледелец, разбира от земледелие, овощарство, в тебе ще се яви желание да започнеш да разбираш този предмет. Ако срещнеш някой човек, който е добре запознат със законоведството на някой език, веднага светлина ще проблесне в ума ти върху строежа, как е построен езикът.

Не е лесна работа да се говори. Да знаеш в даден случай къде да туриш един глагол и как да го туриш. Тия глаголи имат много форми. Да знаеш в даден случай каква форма да избереш. После, имаш едно прилагателно. Да знаеш туй прилагателно къде и как да го туриш. Или имаш местоимение – да знаеш къде да го туриш, отпред ли, отзад ли. После казваме: „Има красив стил.“ Да допуснем, че вие пишете едно любовно писмо. Как ще напишете любовното писмо? Сега, като ви говоря за любовно писмо, във вас има изопачена форма. Вие имате в ума си една млада мома и един ученик на 15 години. Срещнали се, усмихнал се той. Позасмяла се тя и като дойде вечерта, вземе перото, напише едно писмо. Скъса го. После пак вземе перото, напише друго. После седи, сдипли го хубаво, носи го и решава да го даде или да не го даде. Той, като го чете, веднага става малко захласнат. Досега е бил прилежен ученик; щом се срещне с момата, захласне се. Цял един свят вече се отвори. В туй писмо има цял един свят, в който се е захласнал. Не държи вече отчет за времето.

Любовта не трябва да започне отрано. Трябва късно да започне. Като станеш на 120 години. Може да започнеш по-рано, но ще имаш ред разочарования. Ако започнеш по-рано с любовта, тя е голяма наука и ще се намериш в трудно положение. Ти ще започнеш със сенките на любовта. Любовта е наука за живота. Всеки един трябва да се занимае с любовта, ако иска да придобие живота. Непременно трябва да започнеш с любовта. Любовта е наука за придобиване на живота. Ако ти не изучаваш любовта като наука за придобиване на живота, ще имаш най-големите страдания, които съществуват в света. То значи да профанираш една наука. Като дойдеш на свещеното място, ще придобиеш живота. Ако нямаш живота, нищо не можеш да постигнеш в света. Животът е условие за постигане на онова, което желаеш. Без живота не може да има никакви постижения. Сега вие седите и казвате: „Ние живеем.“ Хубаво, но то е само един момент на проявения живот. Животът не е нещо изкуствено. Щом ти решиш да направиш най-малкото опущение, ти чувствуваш нещо, което смущава ума, смущава чувствата, ти си неразположен.

Много пъти вие плачете. Някой иска да ни покаже, че плаче. Аз го гледам и казвам: „Какво искаш да ми кажеш?“ – „Страдам.“ Аз не може да вляза в положението ти. Какво нещо е страданието? Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието. Как ще вляза във вашето положение? Той седи и страда, този човек. Казвам: Твоето страдание произтича от тесните ти обуща, ти страдаш, понеже нямаш хубави обуща. Аз наричам първите обуща, това са обущата на добродетелта. Доброто заради мен е обуща на краката. Ако ти не носиш хубави обуща, не можеш да бъдеш добър човек. Ако носиш хубави обуща, добър човек си. Ако не носиш хубави ръкавици… За мене хубавите ръкавици, това е справедливостта. Хубавите ръкавици значат справедливост. За мене най-хубавият поглед, това е светлината. Ти не може да имаш хубав поглед, ако нямаш светлина на лицето. За мене най-хубавото чувство е да слушаш добрия говор. За да знаеш да слушаш, ти трябва да се научиш да говориш. Как се е научил да говори човек? Най-първо ще говори и сам ще слуша онова, което е говорил. Няма нещо по-сладко от човешкия говор. Ние имаме само един говор. Резултат, външната форма направена. В говора има едно богатство вътре. Достатъчно е един цар да ти каже само една дума, за да забогатееш. Достатъчно е той да ти каже и да окачи на въжето. Достатъчно е да ти каже една дума, да каже: „Отворете и затворете.“

Та казвам: Ние считаме Божествен език. Искаш да ти говори Господ. Че, Господ не говори празни работи. Всяка Божествена дума казана струва милиарди. Господ като ти каже една дума, за тебе въпросът е свършен. Но и в двата смисъла е вярно. Ако каже едната дума, ще стане едно, ако каже другата дума, ще стане друго. Сега всички искате да ви се говори със сладко. Я ми кажете какво разбирате под думата „сладко“ говорене. Искам да зная аз. И аз имам известно понятие за сладкото говорене. Но тази сладчина не съвпада. Сладкото говорене е както двама певци пеят. Пее единият – приятно ти е. Пее другият – има нещо остро. Казваш: „Този не пее хубаво.“ Но и двамата разклащат въздуха, и двамата взимат правилно тоновете. Спазват правилата. Те са модерни певци, и двамата са свършили консерватория по пеене. И двамата са майстори. Пее единият – липсва му нещо. Какво му липсва, ти не знаеш. Пее другият – приятно ти е. Какво е вложил, и него не знаеш. Аз казвам: в едното пеене има мекота, а в другото има острота. Едното пеене е влажно, а другото е сухо. Какво ще разберете вие? Влажното пеене има мекота. Какво разбирате под думата „мекота“? Всички неща са меки, които, като минават по тялото, по ръката, причиняват приятност. Като мине меко тяло по ръката, тебе ти е приятно. Като мине сухо тяло, което не е меко, веднага произвежда дисхармония, неприятно ти е на ръката.

„От думите ще се оправдаеш и от думите ще се осъдиш.“ Една дума ти е казана и 20 години минат, не можеш да забравиш думата. А при това, туй, което е ценно, ние не му даваме внимание. Някой път наляво и надясно говориш, да си изкажеш мнението. След като си изкажеш мнението, какво ще добиеш? В говора от вас зависи. Има нещо, което те мъчи, то може да произтича от твоето сърце, от твоя ум, ти само можеш да бъдеш лекар на себе си. Някой носи мисълта: „Беден човек съм, не съм даровит.“ Мъчи го тая мисъл. Казва: „Другите хора са богати, аз съм беден, не съм даровит.“ Спирам го и му казвам: „Защо говориш тия думи? Кажи: „Богат човек съм. Богат съм и даровит съм.“ – „Как да кажа, когато не съм?“ – Как смееш да кажеш другото? И то не е вярно. И туй, което казваш, че си беден, не е вярно. Ти не си беден човек. Аз бих ти дал 4–5 милиона лева за очите, да ги извадим и да ги присадим на някой друг човек. 4–5 милиона имаш за очите си. Всеки богаташ, на който очите са развалени, би ти дал 4–5 милиона лева да ги присадят очите. Очите се присаждат. Едно око може да се извади и може да се присади. Ръката може да се присади, кракът може да се присади.

Аз не искам да вярвате. Вие може да ме запитате: „Как може да го разбираме?“ Не искам да ме разбирате. Слушайте го тъй, както е. Присаждане може ли? Присажда се. Как присаждат едно клонче? Една дрянка може да я присадите на сливата, нали може да се присади? Но ябълка не можете да я присадите. Ябълката се присажда на какво тогава? Всички, които имат семки… Едни имат семки, други имат костилки. Каква е разликата? Че костилките са по-едри, а семките са по-дребни. Дребно на дребно се присаждат, едро на едро се присаждат.

Най-първо се научете да мислите, че Бог ви е дал известни блага, които вие трябва да ги цените. От вас колцина има, които специално сте благодарили на Бога за всичко, което ви е дал? Колко писма сте пратили на Бога да благодарите за туй, което имате? Като погледнеш, кажеш: „Родила ме майка ми такъв.“ Вие искате майка ви да ви роди съвършен. Ами че тя ви е родила, но вие не сте използували вашето съвършенство. Думата „съвършенство“ какво означава? Сега, когато вие говорите, някои казвате: „Искам да бъда съвършен човек.“ Какво разбираме под думите „да бъда съвършен“? Съвършеният човек, като тури ръката в огъня, огънят се укротява. Когато несъвършеният тури ръката в огъня, огънят го изгаря. Когато съвършеният тури ръката в огъня, огънят го милва. Съвършеният човек, когато тури ръката в една киселина, или като тури киселината на ръката, тя го милва, не го изгаря. Съвършеният човек, като влезе някъде, голямата светлина, която осветява хората, тази светлина, като влиза, служи му. Всичките работи, и най-лошите работи, при съвършения слуги му стават. Онези казват: „Какво заповядвате?“ [На] другия, който не е съвършен, казват: „Какво искаш, защо тук ни безпокоиш?“ На съвършения казват: „Моля, с какво можем да Ви услужим?“, понеже той, като влезе, предава своето настроение. Че на всички същества той предава своето разположение. Всички имат неговото разположение. Той се радва на себе си във всичките хора. Той предава на другите своето разположение. Ние, като влезем някъде, предаваме своето разположение и казваме: „Лоши са хората.“ Казвам: Лоши сме ние, които сме предали своето настроение.

Когато дойде дяволът на Земята, всичките хора стават лоши. Дяволът казва: „Лоши хора са.“ Когато дойде Господ на Земята, всички хора са добри. Господ казва: „Добри хора са.“ Всички Господ ги прави добри. И си заминава. Като дойде дяволът, всички стават лоши. Някой път вие казвате: „Много лош човек съм.“ Казвам: Дяволът е минал покрай тебе. Казваш: „Много добър човек съм.“ Казвам: Господ е минал покрай тебе. Когато аз стана добър, аз се радвам – Господ е минал. Като стана лош, казвам: дявол е минал. Когато видя, че дяволът иде, аз се скрия из гората някъде. Не се разговарям с него. Защото, щом се разговарям с него […] Вие разговаряли ли сте с дявола? Казвам: В ума ви седи една лоша мисъл, едно лошо настроение. Лошото някой път прониква отвън. Щом влезете в едно общество, когато хората нямат добро разположение към тебе, веднага се дразниш. Щом имат добро разположение, добър си.

Казвам сега: Спазвайте Божия закон. Говорете за любовта. Като влезете в света на любовта, трябва да се измени цялото човешко общество. Ще забележиш две състояния, ще се сменят. Най-първо, преди любовта, ти си бил недоволен. Като дойде любовта, доволен ставаш. Преди любовта, каквото и да е било времето, всичко, мрачен е светът. Щом дойде Любовта, изменя се, светъл е светът. Всичко се изменя.

Казвам: Вие имате един организъм, който трябва да го изучавате. Да знаете от какво иде вашето недоволство. Аз бих препоръчал на всинца ви да се учите да говорите. Сутрин, като станеш, с коя дума трябва да започнеш? Какъв глагол трябва да употребиш? Всеки ден си има една дума. Като станеш сутрин, един глагол, едно съществително ще употребиш, едно прилагателно, едно местоимение, един съюз. Още какво има? 10 са частите на речта.

Ако аз съм на вашето място, ако искам да стана художник, сутрин, като стана, ще кажа: „Искам сега, Учителю, да възприема светлината в красотата, най-хубавото, светлината което носи.“ Ако светлината не събуди в тебе най-хубавото, ти художник не може да станеш. Искаш да станеш някой оратор, да говориш. Тогава ти трябва да разбираш всяка една дума, смисъла на думите, тия трептения. Като ти кажат една дума, запример кажат ти думата „любов“, какво ще разбереш под думата „любов“? Думата „любов“ може да те направи щастлив или нещастен. Като те срещне един вълк, каже ти: „Обичам те. Вече без тебе не може да живея“, тогава какво ще стане с тебе? Цяло нещастие. Ако вълкът те обикне, твоето нещастие е дошло. Ако той те срещне с пренебрежение и каже: „Не искам нищо да зная за теб“, ти ще се благодариш, че не те обича той.

Хубаво, ти си паднал в някоя яма вътре. Най-красивият човек си, но не си знаел, че си красив. Някаква красота имат хората. Паднал си в ямата, седиш. По едно време някой отгоре погледне. И като те види, че си красив, обикне те. Веднага този човек вземе едно въже, някоя кука, спусне въжето, извади те отвън, изчисти те, заведе те дома на гости, но ти не знаеш кои са причините. Причината е, че той обича твоята външна красота, която Бог ти дал. Той те обича заради красотата. Ти обичаш богатия заради какво? За неговото богатство. Ако сиромаха не можеш да го обичаш… Има сиромаси, които може да се обичат. Има богати, които може да се обичат. Казвам: Ако ти нямаше тази красота, той щеше да погледне на тебе и ще те замине.

Вие по някой път се обръщате към Бога. Кое е онова, което може да привлече един съвършен дух да дойде да ти помага? Вие не сте се спирали да мислите. Вие казвате: „Аз се моля.“ Мислите, понеже сте се молили, че Господ, като слуша само думите ви… Той ще види как ги произнасяте. Ако вашите думи падат като мед, като ги слуша, казва: „Много сладко говори това дете.“ Ти станеш и казваш: „Отче наш, Който си на небето“. (Учителят много бързо изговаря думите.)

Молитвата е говор. Ти ще се спреш, ще помислиш дълго време с коя дума да започнеш. Тя ще иде при Бога, Който има един Дух, Който създал езика. Но ти ще държиш, урок е. Произнасяш първата дума. Казваш: „Отче наш“. Няма да започнеш бързо.

У българите туй чувство на почитание е слабо развито. Падението на българския народ е слабото развито чувство любов към Бога. У българина чувството любов към Бога е слабо развито, а у славяните е силно развито. У българина е слабо и там е падението на българина. Трябва да разбираш научно. Българинът е съвестен, справедлив. Той и като ти запали плевнята, за да си отмъсти, като се отдалечи на 50 крачки, казва: „Да знаеш, че аз, Стоян, ти запалих плевнята.“ И си мине, олекне му на душата. Справедлив е, признава се, че е запалил плевнята. Че един ден, ако търси, да не търси други, но да знае – еди-кой си, Стоян Пинджурски, му е запалил плевнята.

А пък според мене религиозното чувство е финес. Знаеш какво значи „финес“ – едно от най-деликатните чувства. Индусите го наричат хилядолистник. То е най-ценното чувство, най-мекото, най-благородното, което го има човек. Този човек, който има това чувство, този хилядолистник, той има свещен трепет. Като види най-малката работа, едно цветенце, той е внимателен да не го стъпче. Жалко му е като го стъпче, извинява се. Този човек, който настъпи някое цвете, казва: „Ще ме извиниш.“ Вземе, че го дигне. Заобиколи го. Навсякъде е внимателен. Който го няма това чувство, стъпи и казва: „Тук ли се намери?“ Иска по целия му път да няма нищо.

Казвам на една млада сестра: Всичко имаш, но във вашия народ религиозното чувство е слабо. Ти трябва да дигнеш главата си, как ще идеш при Бога? Един оратор защо го слушат? Има нещо красиво в неговия говор. Един художник рисува, знае как да постави сенки. Един музикант знае как да изнесе музиката, тоновете. Някой от вас има желание да пее. Може да пееш. Един, който свършил по музика, и едно дете, родено талантливо, пеят на един богаташ. Като пял певецът, богаташът извадил, че му дал 100 долара. И като пяло детето на богатия, той му дал 1000 долара. „Той – казват – не разбира нищо.“ Казва американецът на певеца: „Твоето пеене е позлатено, а пък неговото е злато. За позлатеното пеене ти давам 100 долара, а понеже неговото е златно, ценя го повече.“ Казвам: Позлатеното струва 100 долара, златното струва 1000 долара. Когато малко ви дават, толкоз струвате. Когато много ви дават, много струвате. В света има Божествена правда. Божествените неща, те се оценяват с хиляди, а пък обикновените работи – със 100. То е само един пример даден. Не може да се вземе, че всякога е така. В България, ако пееш, ще ти дадат ли 100 долара? 100 долара колко струват? 10 000 лева. 1000 долара са 100 000 лева.

Всинца имате големи скърби. По някой път не може да се съберете в кожа[та] [си] от скръб. Как се лекувате, когато сте скръбни? По колко начина се лекувате? Неврастенията от какво произтича? Казвате: „Неврастеник станал.“ Не можете да се справите с другите. Достатъчно е да минат 10 души, да ти кажат по една лоша дума и веднага ще изгубиш равновесието си. Не само от раздвижването на въздуха, но от всяка една дума има известна материя. Всяка една лоша дума носи известно количество отровна материя. После, носи известно количество известна енергия, която, като влезе в тебе, те отравя. Всяка дума е в състояние да отрови човека. Носи тази материя, която трови, а има думи, които носят живот.

Злото седи в туй, че със своите думи, със своите мисли и желания, вие сте проводници и на тази отровна материя, и на отровната енергия. Или на жизнено животворната енергия, или на животворната материя. Ти, като мислиш, твоята мисъл на тебе трябва да ти предаде нещо. Искаш да говориш на някой човек, да го утешиш. Като кажеш една дума, ти трябва да се утешиш от нея.

Мнозина от вас казват: „Аз вярвам в Бога.“ Как вие произнасяте? Ако ти произнесеш Името Божие, то е най-хубавото име. Веднага в тебе всичките страдания, които имаш, и най-големите страдания да имаш, и в дъното на ада да си, като произнесеш Името на Бога, ти изведнъж в рая ще бъдеш. Тъй разбирам. Да произнесеш Името Божие, от ада в рая да идеш. А криво ако произнесеш Името Божие, от рая горе до дъното на ада ще слезеш. Хората, които не знаят как да произнасят Името Божие, слизат надолу. Които започват да го произнасят добре, качват се. Ако слизаш надолу, Името Божие не произнасяш.

Казвате вие: „Господ е Любов.“ Всички говорите. Както е нашата формула: „Само Божията любов носи пълния живот.“ Сега аз искам да го разберете. Аз ви говоря като художник. Който има вкус за цветовете, разбира потънкостите на цветовете. Ти гледаш една картина, 5–6 цветове, които ти правят впечатление. Другите не ги виждаш. Тия нюанси не ги забелязваш. Един певец забелязва нюансите. Някой отделни части на пеенето забелязва. Та казвам: Силата седи в потънкостите, които човек може да схваща

Сега вие, които ме слушате, какви искате да станете? Вие всички имате желание да станете нещо. Но какво – нещо определено. Един иска да стане музикант. Друг иска да стане художник, учен, естественик и т.н. Но като човек какво трябва да избереш? Аз бих ви препоръчал да изберете науката за живота. Първото нещо – пожелай да се запознаеш с Източника на живота, да придобиеш живота. След като придобиеш живота, ще се запознаеш с Любовта. Най-първо ти с живота ще се запознаеш, после ще се запознаеш с Източника на Любовта, след туй ще пожелаеш другите работи, постепенно да дойдат. Всичкото изкуство в света, всичките придобивки, талантите, които човек има, отпосле ще дойдат. Най-първо трябва да възприемеш живота, Божествения живот.

Сега вие казвате: „Той върви вляво, а той върви вдясно.“ Каква е вашата идея, който отива вляво и който отива вдясно? Вляво е надолу, вдясно е нагоре. Отгоре надолу, от долу нагоре. В езиците различно се пише. Китайския език пишат отгоре надолу; в еврейския – отдясно наляво; европейските езици пишат отляво надясно. Кавказката раса върви отляво надясно. Ако вървиш отдясно наляво, евреин си. Ако вървиш отгоре надолу, китаец си. Ако вървиш отляво надясно, европеец си, от Кавказката раса си. Ако вървиш отдолу нагоре, ти даваш простор на ума си. Ако вървиш отгоре надолу, ти даваш простор на твоята воля. Колкото слизаш надолу, ще се увеличава волята ти. Твоята воля ще се увеличи, но и борбата в живота ще се увеличи. Колкото по-надолу слизаш, ти ще изгубиш силната воля, ще изгубиш хубостта на твоя дух, хубостта на твоето сърце. Умът ти ще огрубее и сърцето ти ще огрубее.

Ако идете в Америка, има цели школи, които говорят само за усилването на човешката воля. Те не разбират законите на човешката воля. Те са прави, но те не разбират туй усилване. Усилването на волята трябва да стане според законите на светлината, според законите на човешкото сърце. Ако човешката воля се усилва независимо, механизирала се е. Всичките народи сега в Европа са станали волеви. Много силна воля имат. Тези хора минават за културни. В какво седи културата? Той дойде с една бомба, спусне отгоре 200–300 кг, убие 30–40 души, Казва: „Да ги научим да се страхуват, да познават какви сме ние германците, англичаните.“ Че каква култура има в това? Те минават за християни. Пък вие, като четете вестниците, казвате: „Русите победили, германците победили“, приятно ви е. Казвате: „Хубаво, че победиха“, но хич не мислите колко хора избиха.

Питат ме често кой ще победи. В края на краищата победата ще бъде само на онзи, който е разбрал смисъла на живота. Онзи, който не е разбрал смисъла на живота, него го очаква голямо разочарование. Той ще претърпи най-голяма катастрофа, която някога е имал. Сега ще ги оставим. Ние няма да се занимаваме. Когато се търкаля голяма канара, мине по пътя, направи пакост. Ние я извиняваме, понеже е волева. Така разбира канарата. Ние не трябва да вървим по пътя на канарите, които се събарят от върховете, на канарите. Така ли е политически? Колко канари има, които се търкалят от върховете на планините към долините.

Туй, което става отвън в света, то става и вътре в нас. Всеки един човек трябва да тури идеал. Турете за идеал да внесете този мир, да примирите всичките противоречия в себе си. Всичките американци и германци, руси, англичани, китайци, японци, тутикванти, вълци, тигри, мечки, змии, всичко туй вътре в себе си да примирите. Всичкото създание трябва да го примириш. Ако може да го примириш, ти си човек, който си изпратен да станеш господар. Тъй е казано в Писанието. Да станеш господар на всичко, което Бог създаде. Да го примирим и да покажем на животните, че криво са разбрали този закон. Казва Писанието: „Учители ще им бъдете.“

Вие трябва да разбирате Божия закон. Във вас има идея да видите Христа. Христос всичко ще оправи. Христос, като дойде във вас, ще каже: „Проповядвам сега.“ Нали имате онзи анекдот. Приписват го на цар Соломона – един цар, който разбирал животните. Да го разправя, както е за Соломона. Но не е Соломон. Соломон, понеже е изучавал окултизма, всяка година се е оттеглял в гората и всички животни се събирали при него. Той им държал една лекция какви са били Божиите разпореждания и как трябва да живеят. Всичките животни дефилирали пред Соломона. Конят повикал магарето и казва: „Внимавай пред царя, който знае езика ни. Да не покажеш някой лош навик.“ То казва: „Бъди сигурен, ще се отнеса много добре, ще бъдеш доволен. Аз зная тази работа.“ Като минало магарето, като се разревало. Казва: „Аз, докато не покажа магарищината си на тебе, свършвам с туй – най-хубавото.“ Магарето има високо мнение, казва: „Да си покажа мнението.“ След като всичките минали, Соломон свършил с думите и казал, че онова, което Бог е съчетал, никой не може да го развали. Тъй завършил.

Тогава орелът – най-горделивата от птиците, казала: „Как може това? Идущата година ще ви докажа, че туй, което Бог е съчетал, може да се развали.“ През тая година се женил един царски син за най-хубава княжеска дъщеря. Тъкмо като се венчавали, дошъл орелът и задигнал възлюблената, занесъл я в един остров, турил я в гнездото, носил, хранил я. Искал да докаже, че онова, което Бог е направил, той може да го развали. Царският син се отчаял, тръгнал с кораб по света да странствува. Разбил се корабът и него го изхвърля на този остров. Той си казва: „На мене все нещастия. Не стига, че ми задигнаха възлюблената, сега корабът се разби – не си струва да живее човек.“ Започнал да ходи из острова, дошъл до едно дърво, спрял се и започнал да плаче. Гнездото на орела било на туй дърво. Като го видяла царската дъщеря, тя го скрила в гнездото. Пет–шест месеца двамата възлюблени прекарали в гнездото. Шест месеца седели там. Един ден дошли двата орела, цялото гнездо го задигнали, носят го някъде. Те си казвали: „Какво ли има да стане с нас?“ Гледат, занасят ги на едно голямо събрание, слагат ги там. Пак започнали да дефилират животните, пак магарето си показало [магарищината] и накрая Соломон казал пак: „Онова, което Бог е направил, никой не може да развали.“ Орелът казал да излезе невестата, но с нея излязъл и нейният възлюблен. Орелът се пръснал от мъка.

Когато магарето си показва магарищината, радвайте се. Когато орелът си показва своята гордост, пак се радвайте, защото ще излезе истината. Онова, което Бог е направил, не може да се развали. Идеята, която е вложена, онова, което Бог е вложил в човешката душа, каквито препятствия и да има, един ден човек ще постигне своето предназначение. Туй трябва да го знаете, да го вярвате. За далечното бъдеще предназначението, което човек има, ще го постигне. Всичко в света е създадено за подигането на човешката душа. Ние в този живот имаме само предвид да се осведомим за онова, което е вложено в тялото, да знаем как да манипулираме със своята глава, със сърцето си, с тялото си. Някой път ние ставаме най-големите неприятели на себе си, без да знаем. Колко мъчно е да кажеш на човека: „Ще се оправят работите.“

Преди години идва при мене един и аз му казвам: „Ще се оправят работите.“ Той седи при мене и как се е заблудил, казва: „Как ще се оправя, не виждам откъде ще се оправят. Не познавам никого. Пък съм човек честолюбив, да прося не искам. Как ще се оправят работите?“ Казвам: „Ще се смириш.“ – „Как ще се смиря?“ – „Че, аз може да ти помогна.“ – „Да не урониш моя престиж?“ – „Че, ти сам като седиш и разправяш, ти сам уронваш своя престиж. Чудя се на ума ти, че ти искаш да ме лъжеш. Седиш и ми разправяш за [небивалици]. Ти се опитваш да лъжеш един човек, който разбира работите. Ти искаш мен да излъжеш. Себе си не можеш да излъжеш, пък мене ще излъжеш. Ако излъжеш себе си, себе си ще излъжеш, не мене. Себе си като не можеш да излъжеш, мене никак не можеш да ме излъжеш.“ Казвам: „Може да ти помогна. Може да кажа някоя дума за тебе.“ Казва: „Гледай да не урониш моя престиж.“ Да не би да изнеса, че той идвал при мене, че се молил. Да не би да каже, че „искаш да лъжеш хората“. Казва: „Нищо не казвай.“ Сега запазих. Сега ако ти дам 100 лева, ще се докачиш. Давам ти 1000 лева, докачаш се. Давам ти 10 000 лева, давам ти 100 000, като ти дам 500 000 лева, започва да ти става приятно. Казвам: „500 000 лева ти давам без полица на доверие, да ги върнеш, когато искаш. Няма да ми даваш никаква полица, давам ти ги, когато обичаш да ги върнеш.“ Казва: „Ти сериозно ли говориш или ме изпитваш?“ Казвам: „Колкото ти сериозно говориш, толкова и аз говоря сериозно.“

Та казвам: Законът е верен. Бог е спрямо нас такъв, каквото е нашето отношение. Каквото е нашето, такова е и Неговото отношение. Понеже Бог е едно същество съвършено, всяка една мисъл, лоша или добра, отива до Бога и не се задържа. Доброто от нас и злото от нас което излиза, не се задържа в Бога. Бог ни го изпраща към нас. Като изпратиш доброто към Бога, изпраща ти го назад. Като изпратиш злото, и него ти изпраща. В туй седи нещастието на света, че като се върне нещо от Бога, доброто се връща с лихвите и злото, което ти изпращаш, и то се връща с лихвите. То е отражение. Всяка една мисъл, каквато и да е, има свои последствия. Казвам: Върху туй се спирате. Значи ти ще изпратиш една мисъл до Бога и тя ще се върне при тебе.

Вие сега, които ме слушате, сами в туй наполовина вярвате. Но всички страдате от единствената причина, че всеки ден вие изпращате по нещо, което ви се връща назад и ви причинява страдания. Казвам: Турете за обект… Не казвам да се не безпокоите. Дошла някоя лоша мисъл – да ви не безпокои. Изпъкне лошо желание – да ви не безпокои, те са външни работи. Аз говоря за желанията. Една мисъл или едно желание, една мисъл, която твоят ум възприема, едно желание, което твоето сърце възприема, и една постъпка, която твоята воля възприема, когато се съедини една мисъл, едно желание, една постъпка, и трите неща съединени и изпратени към Бога, те ще имат известно влияние върху тебе, те са твои. Когато направиш едно съединение между светлината, топлината и силата и го изпратиш към Бога, тази мисъл ще се върне към тебе, добра или лоша. То е закон за спазване на онази вечната хармония на Божественото, за да има равновесие между всичките хора, никой да не бъде онеправдан. Всеки, който работи, работи за себе си.

Казвам: Вашият живот, той ще причини полза на другите хора, от него и вие ще се ползувате. Той ще бъде вашето бъдещо наследство. С вашата мисъл вие можете да бъдете полезни на хората. Тази ваша мисъл ще се върне при вас. Казвам сега: Туй дръжте в ума си. Това е здравословното. Сега, защо да се не радвате, ако имате едно страдание? Какво разбирате под думата „страдание“? Най-малкото страдание ето какво е. Представете си, че вие имате хубава бяла копринена дреха, ръката е чиста, но паднат десетина капки вода върху дрехата ви. Това са първите най-големи страдания. Дето паднат тези капки, роклята ще изгуби лъскавината. Щом роклята изгуби лъскавината, дрехата не е направена от добра материя. Щом дрехата не се изменя, тя е добра дреха. Значи дрехата е хубава.

Щом те поръсят и в духовно отношение, и там не трябва да става изменение. Моите чувства тогава са хубави. Щом паднат капките по дрехата и по нея не може да забележиш никаква промяна, тогава дрехата е хубава; щом стане промяна, дрехата не е хубава. И за моите думи е същото. Когато думата ми остави леке на дрехата, и моите [думи] не са добри, и вашата дреха не е добра. Когато моите думи не оставят лекета на дрехите ви, и моите думи са добри, и вашата дреха е хубава. Ако мине един ангел сега, представете си един ангел мине, таман си се облякъл така, зарадвал си се, облякъл си най-хубавата дреха. Коя е най-хубавата дреха? Най-хубавата дреха обличат момите на 19 години и момците на 19 години. Най-красивата дреха се облича тогава. На 21 година се облича втората хубава дреха. На 45 години последните хубави дрехи се обличат. А оттам насетне се обличат, как ги наричат, от дядо и прадядо, такива изостанали бабини рокли. Тогава ще мине ангелът и ще паднат капките. Ангелът знае вече дали дрехата може да издържи или не. Вие сте пак на изпит. Вие сте доста стари, но някои от вас сте на изпитание.

Щом станеш религиозен човек, че залюбиш Господа, ти си на 19 години. Братът е на 45 години, залюбил се е – на 19 години е. Ще дойде ангелът, ще напръска дрехата. И ако останат лекета на дрехата, тогава дрехата не е както трябва. Ако никакво леке не остане, дрехата е хубава. По някой път казвам: Каквото и да се случи, гледайте на добрата страна – подразбирам напръскването на тази Божествена вода – и като погледнеш, да имаш тази голямата самоувереност, че както и да пръскат твоята дреха, тя ще остане така чиста.

Божественото никой не може да го опетни. Едно изключение има: никой отвън не е в състояние да опетни Божествената дреха, само едно изключение има: ти може да се опетниш. Единствената опасност е: само ти може да се опетниш малко. И то малко. Казвам: Единственият, който може да опетни дрехата, той е човек сам. Ако някой те опетни, то е съвсем друга дреха. Тази, вътрешната дреха никой не може да опетни. Това трябва да бъде вътре като аксиома. Вие мислите, че всеки може да ви оцапа – то е невъзможно. Благото, което имате, достойнството, което имате, онова, което Бог ви дал, за него се грижи цялото небе и Бог се грижи, Който е влязъл във вас; то е ценното. Писанието казва: „Написах ви на дланта Си.“

Ценното, което е вложено в нас. Вас ви е страх да не би някой път външните условия да ви завлекат. Питам: Ако онзи, който ви обича, ако Бог се проявява чрез него, каква опасност има? Няма никаква опасност. Сега как трябва да опитате? Дали онзи, който ви обича, обича ви. Вие сте на 19 години, как ще опитате любовта? Да ви дам една рецепта само за вас. Тази рецепта по никой начин на другите няма да я казвате. Като дойде твоят възлюблен, този, който ти казва, че те обича, ти ще му кажеш: „Майка ми преди 10 години умря, моля, иди на гроба.“ Ако той стъпи на гроба и майка ти дойде, той е възлюблен. Ако той стъпи на гроба и майка ти не идва с него заедно, ти си мълчи, нищо не казвай. Ако майка ти излезе из гроба, както той каже, ще стане. Ако майка ти не излезе из гроба, каквото каже, няма да стане, нищо повече. Ама туй за себе си пазете. Като го опитате, може да го кажете. Ако не сте го опитали, мълчете. Не искам да разправяте. И тогава ще имате една опитност. Как ще дойде майка ви? Ще дойде майка ви. Как? Тя ще бъде първата представителка на Божествения свят, че каквото той казва, това е вярно, това е истина. Тогава Писанието казва: „Дето са двама или трима, там съм и Аз.“

Този, който дойде, вие сте двамата и Той като дойде, третият, Той е Бог, Който ще каже, и каквото Той каже, е вярно. Ти ще изпратиш своя ум. Ако умът проповядва, умът на сърцето, ще изпратиш ума си да иде, да стъпи на гроба на майка ти. И ако майка ти дойде с ума ти, умът ти говори правото. Ако сърцето изповядва своята любов на ума, прати сърцето на гроба на майка ти да стъпи. Ако майка ти дойде със сърцето, каквото казва сърцето, е вярно. Майката присъствува с ума и със сърцето. Тогава и двамата говорят Божествената Истина.

При много говорене погрешките са неизбежни. Вие казвате сега: „Тези години за любов ли са? Главите ни побеляха, колко сме страдали!“ Аз бих желал да сте страдали от любов, но не сте страдали от любов. А ми кажете: от какво сте страдали? От непослушание. Аз бих желал да сте страдали. Много сме страдали от непослушание. Да страда човек от любов, то е преимущество. Човек, който в най-лошия случай страда за любовта, той ще има хиляди пъти по-голямо благословение от най-големите добрини, които може да му дадат. Според мене не може човек да страда от любов. Ако страда, то е едно благословение. Най-възвишените същества слизат от небето, за да може да пострадат. Като пострадат и се върнат при Любовта, те са най-големите герои. Радвайте се, ако някой път сте пострадали за Любовта – то ще ви бъде единственото благо в света.

Там, дето стъпи Бог, животът е лесен. Благото, което ние сега имаме в нашия ум и в нашите сърца, там е стъпил Бог.

„Добрата молитва“

ХIХ година (1939–1940)
24-та лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 13 март 1940 г.,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, казвам, казва, сега, любов, тебе, бог, дум, дойде, живот, имаш, път, години, каже, хора, дреха ,

Общ Окултен клас , София, 13 Март 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder