НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Става истина

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Става истина

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, свят, аз, казва, може, сега, казвам, любов, хора, жена, земя, всички, дойде, слънце, хиляди ,

 Неделни беседи , София, 3 Март 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 3-та глава от Евангелието на Иоана.

„Духът Божи“

Придобитото трябва да се пази. Имаме едно повърхностно разбиране. Мислим, че някои неща сега може да ни се дадат. Право е. То е привидно така. То е определено от памтивека. Дава се, когато човек е готов да го възприеме. Ако наблюдавате зимно време Земята, всичко е студено, няма никаква тревица, Земята като че е пуста; но щом дойде краят на март, април, май, юни, виждате, из Земята изникват какви ли не неща, какво ли не се крие в нея вътре. Всичко туй излезе из нея и цялата Земя се украси.

Та казвам: В човека има една такава зима. Аз я наричам зима на безлюбието, зима на студените ветрове, бури и снегове. Човек се скрива в себе си и казва: „Не се живее отвън. Човек трябва къща да има.“ Сега да оставим. Има неща, за които се говори, за вярата е говорено на хората. Но още не знаят какво нещо е вярата. За любовта е говорено и доста опитности има, но не знаят какво нещо е любовта. Няма защо да знаем теоретически. Може да ви разправят колкото искате. Може да ви разправям колко трептения има любовта, колко цветове има, колко красива е. Може да ви кажа, че като нея сила няма. Но тия неща са непонятни. Няма, защото няма с какво да я сравниш. Няма по-велико нещо от любовта и няма по-малко нещо от любовта. Най-дребното нещо е любовта, но и най-велика е тя. С нищо не може да се сравни. Тя е и толкоз дребна, че с нищо не можеш да я сравниш, и толкоз голяма, че с нищо пак не можеш да я сравниш. Туй, което не може да го сравниш, е непонятно. Мислим, че неща, които са непонятни, [са] недостъпни за ума. Това е заблуждение. Именно непонятните неща са достъпни за ума, а понятните неща са недостъпни.

Сега, в туй не искам да вярвате. Вземете го както искате, според вашата логика, според вашето разбиране. Ами че кое е недостъпно? Голямото е недостъпно, понеже не може да го обхване умът. Малкото е недостъпно, понеже може да се скрие в нас, отвсякъде можеш да го наблюдаваш. Една любов, която отвсякъде можеш да я наблюдаваш, недостъпна ли е? Сега разсъждавайте чисто логически за тия малките работи. Но знайте, че аз с една кибритена клечка може да запаля целия свят. Светът има дванадесет вида запалки. Той има повече, но аз ги турям дванадесет. Ще ви дам онова сравнение, не искам да увеличавам. Ако кажеш повече от дванадесет, много е увеличено. Казвате: „Бива, бива, ама повече.“

Един американски проповедник обичал да преувеличава нещата. Един ден той щял да проповядва за Самсона, че хванал триста лисици и на опашките им запалил по една свещ и с тях запалил житата на филистимците. Казва той: „Трябва да знаете, господа, че тогава опашките бяха дълги по пет метра.“ Имал един приятел и понеже знаел, че много преувеличава, той бил там да му направи знак с ръката и когато той казал това, приятелят му махнал с ръката. Проповедникът казва: „Виж, много ви се вижда, че са дълги, но по четири метра били дълги.“ Приятелят му пак направил знак с ръката. Проповедникът намалил на три метра. Той пак направил едно движение с ръката и така смалявал, дошъл до един метър и когато дошъл на половин метър, проповедникът казал: „Не смаляваме вече.“

Това са примери. И действително, има някои хора, които много преувеличават. Туй чувство у българина е силно развито. Българинът казва: „То свят, свят, че яйце да хвърлиш, няма де да падне.“ После казва: „Бяга като куршум.“ То бива, бива, но че като куршум бяга... Англичаните не могат да бягат като куршум, българите бягат като куршум. Права е мисълта, трябва да се мисли. В нашия век, в природата има един закон. Природата има предназначение, има една област, дето всичко е позволено. Тя се нарича област на забавленията. Туй, което философите наричат илюзия, забавления. Туриш си една маска, станеш дядо. Или пък ще се подмладиш, макар че не си млад, ще се дегизираш, ще се подмладиш, някаква роля ще играеш на сцената на някой цар или царица, на някой виден професор или съдия, адвокат. Каквото искаш, може да вземеш. Но то е само на сцената. Щом слезеш от сцената, четеш някоя книга, като четеш някой поет, мислиш, солидаризираш се с него. След като четеш, напишеш нещо и казваш: „Аз мога да пиша.“ Сега тия забавления... По някой път ние казваме, че всеки автор да си тури името. От всичките автори, които са писали съчинения, нито един не е автор. Те са все псевдоними. Платон е псевдоним, Аристотел е псевдоним, Лайбниц е псевдоним, Кант е псевдоним. Истинските те седят отзад. Авторът, който е писал една драма, той седи, той не играе на сцената, той е в публиката, седи и гледа как ще играят неговата драма, той ги назначил – някой цар, княгиня, някой професор; всичките те играят ролята си.

Та казвам: Тепърва ние има да изучаваме оня реалния свят; той се отличава. Реалният свят се отличава с няколко качества. Този свят, който не е реален, в него хората са временно. В него те се явяват на сцената и изчезват, умират. Той не е един реален свят. Щом умират хората, ние живеем в тази роля. Не е умрял. Един актьор, който слиза от сцената, умрял ли е? Като съблича царската дреха, детронира ли се? Трябва да погледнеш, играе някоя друга роля. Сега казвате по някой път: „Онези, умрелите, къде са?“ Между хората. Тук, между вас. Колко умрели има тъдява. Не, не, не са умрели. Ще каже някой: „Че как е тъй, в оня свят са.“ Къде е оня свят? Оня свят не е в този свят. Но този свят е в онзи свят. Не е голямото в малкото, но малкото е в голямото. Оня свят е по-голям от този свят. Следователно той го прониква. Ние мислим, че той е извън някъде, далече, на Слънцето. Може така да мислим. Не е лошо. Детински работи може да мислим. Не е погрешно. Защото онзи свят е и в Слънцето, и накрая е онзи свят, но и тук е оня свят.

Аз съм ви казвал да се радвате на онова, което не знаете. Соломон, който изследвал старата философия, дошъл до убеждението, че от многото знание човек се уморявал. Той си задал много голяма задача – да постигне глъбините на окултната наука и започнал да изследва сърцето на жената. Той правил изследвания и забатачил, че още не е излязъл. Казвате, защо е това? Тези жени, които имате, те са все отражения на тази голямата Жена, която изпълня вселената. Какво ще правите с нея? Тя като те хване, щипци има, като те хване... Всяка жена е жена дотолкоз, доколкото тя е свързана с тази, голямата Жена. Индусите имат разни имена за нея, и в християнството има разни имена. Човек с тази Жена трябва да се отнася с най-голямо уважение и почитание. Има един такъв Космичен Човек, Мъж, и към него има една Жена, една Жена, към която човек трябва да се отнася с много голямо уважение и почитание. Мнозина си позволяват да хулят жената. Не е право. Може на един фотограф да му правиш големи бележки, че не е фотографирал жената добре. Нямаме право да критикуваме самата жена. Защото всяка една жена е представителка на тази Жена. В какво се отличава жената? Че тя е носителка на любовта. Колко хиляди години природата работила върху жената, за да се прояви тя като майка. Не че още жената е майка тъй както трябва, защото тя още не е станала майка тъй както трябва. Една котка, като дoбие своите деца, изяде ги. Често има котараци, бащи, те ги изядат. И женската ги изяда по някой път. Рядко се случва. Но котараците ги изядат на общо основание като плъхове. Това е един атавизъм вътре в природата. Атавизмът е в нас, който се случва по някой път и ние разрушаваме най-хубавите си свои мисли в себе си и желания, които са родени в нас. Едно хубаво чувство, което ние възприемаме, ти го разрушаваш за нищо и никакво.

Та казвам: В съвременния свят, и в религиозния, и в учения свят, трябва да се даде едно правило – да се не разваля онова хубавото и красивото в света. Първото нещо казвате: Христос е казал. Хубаво, Христос дойде да научи хората на самоотричане, на самопожертвувание. Това [е], което Христос [е] дал в тази форма, в която съществува. Науката за пожертвуването, за спасението на хората. За да спасиш, трябва да дадеш нещо от себе си. Писанието казва: Този, който е бил богат в духовния свят, в ангелският свят раздал всичко и слязъл между хората, да помага, да им покаже по кой начин трябва да живеят; и Той сам казва: „Аз и Отец Ми едно сме.“ И казва още: „Както Ме е Отец възлюбил, така ви говоря. И Аз дойдох да извърша Неговата воля, да покажа на хората как трябва да живеят.“

Казвам: Днешните християни, от гледището на Христа, те не са приложили християнството. Ако вземеш съвременните християни, доста напреднали са, в сравнение с физическото много високо седят, но както Христос проповядвал християнството, Божественото учение, далече са още. Не казвам, че всички. Има някои верующи, които са достигнали до голяма степен на развитие. Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано. После, той трябва да бъде човек, на когото да разчиташ във всяко отношение. За туй трябва да се създадат условия. В една яблъчна семка, в една крушова семка има всичките възможности за създаване, за развитието на едно отлично дърво, но трябва да се даде хубава почва. Ако туй семе го посееш в хубава почва, то ще прояви своята сила.

Та, аз говоря върху този предмет, защото във вас тия Божествени семена съществуват. Вие трябва да им дадете условия в себе си. Защото, ако ти вярваш, вярата не е една способност у човека. Има нещо по-високо от човешката разумност. Вярата седи над човешката разумност. Човешката разумност е ограничена, вярата схваща неща, които са Божествени и недостъпни за обикновения ум. Учените хора допущат. Учените хора хипотези имат. Те вярват, че има двадесет и пет милиона градуса на Слънцето. Други вярват, че има четиридесет и пет милиона градуса, а други смаляват. Всичките тия учени хора все имат аргументи, те всички доказват, но всъщност нито един човек не е ходил на Слънцето. Ние не сме опитали какво нещо е двадесет и пет милиона градуса топлина, непонятна е, и за учените хора е непонятна. Или учените хора казват, че един атом имал двадесет и пет милиона части. Един милиграм, ако разделите на двадесет милиона частици, [това е] една малка частица, но кой е видял тази малка частица? Вярват, че е така. Трябва да се обоснове. На тази вяра образуват известна теория и се стремят да имат някакъв опит.

Сега мнозина задават въпроси и казват: „Ти в оня свят ходил ли си?“ Казвам: Ти на Слънцето ходил ли си? – „Не съм. Аз го виждам Слънцето.“ – Че, и аз виждам оня свят, както ти виждаш Слънцето. Така и аз виждам оня свят. Тогава, имаме два вида разсъждения. Едни предмети, които се приближават към нас постоянно, изменят нашият възглед, ние ги виждаме по-големи и по-големи, по-ясни, а пък [с] онези предмети, които се отдалечават постепенно, нашите възгледи стават по-тъмни и по-тъмни, изгубват се и на туй основание, дали едно тяло се приближава или отдалечава в пространството, учените хора са намерили, че в спектъра има известни линии. Когато едно тяло се отдалечава, известни линии има, които се образуват от светлината и щом се приближава тялото, линиите се отдалечават една от друга, а щом тялото се отдалечава, линиите се приближават.

На обикновения човек няма да му дойде на ума това, но на учения човек. Вземете, един лекар прави диагноза на очите. Той вижда, че някои очи са мътни. Обикновеният човек ще каже: „Мътни са очите му“, а пък лекарят свързва очите със стомашната система и казва: „Стомахът му е разстроен.“ На някому очите са стъклени, остри, не са влажни – казва: „Той има стъклени очи.“ Нервната система му е разстроена. Че му са мътни очите, стомашната система е разстроена. Вие нямате опит. Когато ви боли коремът, ще видите, че очите стават мътни.

Хубаво, какво трябва да се прави, когато очите започват да стават мътни? Ако си месоядец, ядеш месо и очите ти почнат да стават мътни. Ще изхвърлиш месото, ще станеш вегетарианец, ще измениш храната си. Препоръчват месната храна е пищна, хранителна. Вярно е, но същевременно една месна храна съдържа много нечистотии. Тия клетки си имат свои пищеварения, тъй щото в месната храна има толкоз нечистотии. Ако бих ви описал месната храна, не бихте куснали, но не искам да ви я описвам. Искам да ядете още месо. Аз обосновавам науката не да не ядете месо. Може да си похапнеш месо. Хубаво е. Хубаво свинско месо, печено, на кебапчета, как, нали е хубаво? Хората, които хиляди години са яли агнешко месо, придобили качествата на овцете. Станали по-добри. Ако хората не бяха яли агнешко месо, не биха станали по-добри. Благодарение на тия агнета, кози, овци, говеда, които изядоха, станаха по-добри и за в бъдеще като ядат, ще бъдат още по-добри. Повече от хиляда–две хиляди години ядат месо.

Сега, ако има вегетарианци, аз не говоря буквално. Някои вегетарианци поддържат, че има вегетарианци. Знаете ли във въздуха колко микроби има, които ги поглъщате? С милиони влизат. Вие ги поглъщате и казвате, че сте вегетарианци. Аз ако бях искал да стана вегетарианец, ще имам ситна мрежа, че от тия кебапчета да не влизат в дробовете. Ние сме вегетарианци не в пълния смисъл. Минаваме за вегетарианци. Казвате: „Аз съм вегетарианец от двадесет години.“ А пък по ябълките колко месна храна има и всичките те отиват и всички казвате, че те са дребни. Тия, дребните работи са опасни. Много пъти от тия малките микроби, като ги погълнете, започват да се размножават и погледнеш – имаш тифус, имаш холера или чума. Някои не се поддават на ядене, много са опасни.

Евангелистът, който писал тази глава, изяснява туй раждане. Както и да го обяснява, непременно човешкият ум трябва да се роди изново и човешкото сърце трябва да се роди изново. Понеже човек е вече роден веднъж, първото раждане е, когато

Бог е направил човека от елементите на Земята и в него е вдъхнал и той станал жива душа. Това е първото раждане. С туй се отличава човек от животните. Второто раждане е, за което Христос говори – [то] е от вода и Дух, то е вече възраждането на човешкия ум. Туй, което вече се проповядва, възкресение, то е третото раждане на човека. Като се роди трети път, той ще бъде гражданин на онзи велик свят, ще се отвори нов свят за него и той ще бъде Космическият Човек. Всичко ще му стане ясно. Тогава ще започне истински той да се проявява.

Някои мислят и казват: „Какво ще правим в оня свят?“ Някои философствуват. Седиш хиляда–две хиляди години, какво ще правиш? Аз да ви кажа какво ще правите в оня свят. В нашата Вселена има сто милиона слънца. Във всяка една слънчева система има по дванадесет планети. Те правят един милиард и двеста милиона. Ти ще тръгнеш да пътуваш в нашата Вселена, а има още хиляда такива вселени. В тази вселена ти ще тръгнеш и като влезеш в оня свят, ще започнеш екскурзия от слънце на слънце. И може да живееш най-малко един милион години, да се запознаеш, ще започнеш да слизаш, да ходиш из всичките планети и оттам ще започнеш да обикаляш всичките слънца и тогава ще дойдеш при мене, като ги обиколиш. И тогава ще кажеш ще искаш ли да живееш или няма. Тогава ще разбереш смисъла, разнообразието, красотата, хубостта, всичките светове. Като посетиш, ще видиш, че е толкоз разнообразен светът, толкоз умни и добри същества има, че заслужава да се живее. Ще напуснеш дребнавите работи на Земята и ще кажеш: Туй разбирам, „Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава“, която има да се открие за човешката душа, свободно да пътува през вселената, навсякъде, да бъде гражданин със свободен билет, да знаеш езика и да изучиш всичките слънчеви системи. Най-малко дванадесет езика ще знаеш – тия първоначални езици на природата. Всеки един език ще съдържа по двайсет и пет милиона думи. На Земята най-богатия език е на Шекспира, който е писал петнадесет хиляди думи. Милтон има десет хиляди. След него идват осем хиляди, шест хиляди, пет, четири хиляди, а обикновените хора си служат с хиляда–две хиляди думи, а още по-обикновените – с петстотин думи: речи, кажи, направи туй.

Сега, има една мощност в думите. Божественият език, той произтича от един свят, който е абсолютен. Има един свят, който е образ на всички други светове. Има един език, който е абсолютен. Те го наричат Божествен език. Този език ти като го научиш, ти безсмъртен ставаш. Или, да ви бъде понятно: една дума ако научиш, ще те освободи от всичките страдания на Земята; не само туй, но една буква като научиш от този език, пак ще изчезнат страданията и няма да ги имаш. Една буква, първата буква като научиш на този език, тя ще ти даде най-голямото богатство.

Питам: Вие сега всички, които ме слушате, ако се връщате от вашето пътешествие, какво щеше да бъде? Вие щяхте да потвърдите. Сега казвате: „Дали е възможно или не?“ Ще го опитате. Когато го опитате, ще го намерите, че е възможно и ще кажете. Един ден ще дойдете да опитате всичко онова, за което говорим. Казвам на хората: Като го опитате, тогава ще вярвате и ще знаете. Неща, които не може да се опитат, в тях може да вярвате, и те са хубави. Не че не са верни. Има неща, за които казват: „Невероятни са.“ Невероятни са, които в даден случай не можеш да ги опиташ. Всяко нещо, което не можеш да го опиташ, е недостъпно за нашето същество. Човек, ако иска да го определи, може да си напакости. Мнозина, които се занимават с теорията на Айнщайна, учени, професори... Знаеш колко е трудна тази относителна теория? Има такива математически, трудни положения за схващане, че човек като дойде, се обърква.

Вие разсъждавате върху топлината по какво се различава, по какво се различава един мъж и една жена. Ако жената започне да изучава какво нещо е мъжът и ако мъжът започне да изучава какво нещо е жената, той ще се обърка, че няма да знае жена ли е или мъж. Защото туй е въпрос на съзнанието, вътре. В природата съществуват два принципа. Този, първият принцип, който създаде света, той е мъжкият принцип. Вторият принцип е, който съгради света и го устрои. Той е женският принцип в света. В света ние говорим за любовта. Но Любовта не е първият принцип в света. Първият принцип, това е Мъдростта, това е Знанието, която е създала света. Любовта сега урежда този свят. Ние говорим за Любовта, тя урежда света. Този, първият принцип, той е мъжът. Той е много строг. Там като дойдеш, няма какво да спориш с него. Какво ще критикуваме един гениален художник? Как да го критикуваме, че картината му не е хубава. Как ще го критикуваме? С какво ще го сравните?

Говорите за идеални хора. Вие срещали ли сте идеален човек с идеални черти? Може вие да имате идея в ума за идеалния човек. Идеалният човек има най-голямата симпатичност. Идеалният човек на Земята има математическа мярка. Пръстите му, ноктите му, челото му, всичко е така устроено, веждите, клепачите, всичко в него е, тъй да се каже, перфектум – съвършено е. Всички ние, хората на Земята, се стремим към този, идеалния човек. Този е, за когото се говори в свещените книги: „Направи Бог човека по образ и подобие Свое.“ Този, идеалният човек, той не е слизал на Земята, той не може да слезе, понеже няма условия за него да живее. Че той отгоре ръководи работите. Другите слизат, които мязат малко на него. Той ако слезе, той като дойде в света, този съвършеният, той ще дойде на Земята, тогава и царе, и всички ще го посрещнат. Всичките народи ще го посрещнат и ще познаят, че той е. Няма какво да се противят. Той ще дойде със сила. После, неговата дума като каже... На Земята като дойде, ако хората не се подчиняват, той ще каже само една дума и ще стане такова раздрусване на Земята, че хората по четиристотин–петстотин метра ще хвъркат из въздуха. От къщите няма да остане нищо. Ще паднат на земята. Казва: „Вярвате ли в мене?“ – „Не.“ – „Хайде, още един килограм. Вярвате ли в мене?“ – „Не вярваме.“ – „Турете му още.“ И тъй ще прибавят до десет хиляди килограма. Няма да турят сто–двеста–триста и като ви раздруса, ще кажете: „Вярваме вече.“ Но това е насилие. Той е толкоз благороден, има всички в своя власт.

Онзи в Христа говореше. Христос още не беше съвършен човек. Този, Който пострада, за Него се говори, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си, като не вменяваше в грях. Този, Който беше в Христа, Който прощаваше, Христос беше Негов заместник, тук, да страда. Той казва: „Дойдох да извърша Твоята воля.“ Той казва: „Ти ще пострадаш, но Ти като пострадаш, Аз ще Те подигна, но на тия хора трябва да се даде един начин как трябва да живеят.“

Казвам: Да имате една ясна представа. Някой казва: „Какъв е този голям човек и защо трябва да му се подчинявам?“ Не да се подчиняваш. Истинското подчинение в света трябва да произтича от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Само Любовта, само Мъдростта и само Истината може да направят човека достоен. Да обичаш някого, да съзнаваш, че ти като се подчиняваш, човек ще станеш. Какво значи подчинение? Не сме ли подчинени на Слънцето? Не сме ли подчинени на въздуха? Някой казва, че е свободен. Как е свободен? Той е подчинен на въздуха, той е подчинен на топлината, той е подчинен на Земята. Извън Земята не може да живее. Били ли сте в пространството, без на Земята да останеш? Да те извадят от този голям параход, че да останете в пространството. Земята не може да се спре. Ти ще бъдеш като опашата звезда, която ще се скита в пространството. Вие казвате сега: „Да поживеем на Земята.“ Туй живеене, което сега живеете, е продължение. Пазете се от едно нещо. Трябва да се образува едно ново понятие у нас за великото в света, едно ново понятие за свещения образ на човека. Трябва да се образува едно ново понятие за свещения образ на жената. В този смисъл не обикновената жена, която сега се проявява, която остарява, която малтретират, не онзи обикновеният мъж, когото жената малтретира, не онази обикновена жена, която мъжът малтретира.

Туй се е случило в Свищов. На един евангелски проповедник умира му първата жена. Тя оставила едно любимо дете. Иде втората му жена и понеже обичала да го потупва детето, понеже не е нейно, като дойде бащата, все ще му намери някаква вина, че туй направило, онуй направило и постоянно кара проповедника да го бие. Той като замине, тя го налага. Туй дете повиква майка си, казва: „Мамо, ела отнякъде, да видиш, утрепаха ме от бой.“ И като дигнала ръката си да го удари, стои ръката във въздуха, не може да си снеме ръката, че детето трябвало да се моли и тя трябвало да обещае, че нямало да бие детето повече и като обещала, ръката се освободила.

Казвам: Ако някой път ви бият много, апелирайте към тази Жена. Жените да апелират към Жената. Мъжете да апелират към Мъжа. И тогава онези, които ви измъчват, Писанието казва: „Мое е отмъщението. Аз ще дам всяко отмъщение.“ Има Един заради нас, Който се застъпва. Има в света едно право – то е свещеното право, правото, към което всички хора сега се стремят. Във всичките хора един има буден ум, и в народите, и в най-долните хора има пробуждане на туй чувство; и в животните има пробуждане, и в растенията има пробуждане. Едно растение, ако го обичаш, дава по-хубави плодове; като не го обичаш, не дава хубави плодове. Животните, и те усещат любовта. Казвам: Навсякъде се усеща туй, Божественото.

Онова, което осмисля живота в света, то е любовта на туй великото Същество, на този Космически Човек, на Сина Человечески. То е тази Космическа Жена, наречена Дева.

Сега, опасно е някой път да се говори, понеже, като говорим за жената, вие ще си я представите такава, каквато не е. Такава Жена, ако би дошла в България, колкото мъртви има, всички ще станат, няма да има никакви гробища, ако дойде в света. Ако този Мъж дойде в България и обиколи България, пак няма да има никакви гробища. Ако той посети училищата, всички ученици ще станат даровити. Ако посети всички домове, ще се въдвори ред и мир.

Сега, по някой път мислите как ще стане тая работа. Има един пример за това. Как израстват тия цветя? Като дойде слънчевата светлина, какво прави тя? Нямаш ум, няма гръмотевици. Всичко е тихо и мълком, но всички тия цветя като че познават нейния език. Тя казва: „Ставайте, деца!“ И всички с тази дума стават и всичко ще направят, тези, слабите същества. Те започват в твърдата почва, събужда се мощ и сила, излизат навън и камъните пробиват. И като видят Слънцето, те се зарадват.

Та казвам: Този Космическия Човек, той е духовното слънце в света, което иде да озари света. Когато тази светлина дойде, всичките хора ще се преобразят, тъй както светът се преобразява от водата и въздуха. Та казвам: Трябва да бъдете готови, когато дойде този ден, да бъдете готови заради него.

Иде един приятел, че ми казва за някого, казва да му дам пример. Аз казвам: той е много добър човек, прави големи усилия, да подигне живота си. Много трудолюбив е. Той в живота запушил всички малки дупчици, но голямата дупка я оставил. Ако имате една стомна, която е на стотина места пукната, запушите малките дупки, а голямата оставите, какво може да се задържи в стомната? Ние, съвременните хора, запушваме малките дупки и мислим, че прогресираме, но като дигнеш стомната, тази вода изтече, хубавото и красивото през голямата дупка излиза навън. Голямата дупка най-първо трябва да се запуши. Тази голямата дупка, това е безлюбието на хората. Тя трябва да се запуши. Тази голямата дупка е глупостта. Трябва да се запуши тази дупка. Голямата дупка е лъжата. Трябва да се запуши и тогава ще започнем тия малките дупчици да запушваме и ще имаме здрава стомна, че каквото туряме вътре, да се задържи. Ако нашата глава не може да задържи нищо...

Аз се чудя по някой път на хората. Казвате: „Ти проповядваш, но ти да не си заинтересован нещо?“ И аз проповядвам, но трябва да покажем на хората, че ние вярваме. Не трябва да имаш особено верую, то не е такова. Казвам: Ти какво мислиш практически? (Учителят показва, че взема и пълни джоба.) Казвам: Това знание ли е? В какво положение ще се намерите? Един богат човек обича да изтезава слугите и слугините си. Това дошло до царя, който бил много строг, че го повикал. Богатият казва: „Не слушат, не изпълняват законите.“ Тогава почнали да го наказват, да му турят вряла вода в устата. Питам: Всичките тия страдания в света от какво произтичат? От нарушението на онзи Божествен закон. Ние не се срамуваме от лъжата. Ние не се срамуваме от безлюбието. Като ме гледа някой, лъже ме. Аз, който разбирам лъжата, той ме лъже. Казва: „Нямам нито пет пари в джоба“, убеждава ме. „Три деня съм гладувал.“ Пък аз виждам, че в джоба му има десет лева. Казвам: „В джоба имаш десет лева.“ – „Нямам.“ – „Извади кесията. Десет лева има там.“ Тогава казва: „Имам.“ Излъга ме. И понеже ме излъга, ще ти дам десет лева. Ако не беше ме излъгал, щях да ти дам сто.

С лъжата човек вреди, покварява себе си. Няма по-голяма смрад от лъжата. То е онази психическа кал, в която хиляди години [...]. То е смрад. Нашата воня, която имат клозетите, е нищо. То е ужасно. Да ви приведа един пример от християнското време. Това е един мит. Имало един калугерин, един игуменин на един монастир. Умрял и оставил работите на монастира неуредени. Иде вторият игумен, объркани работите и като не могъл да ги оправи, най-после започнал той да се моли да дойде първият игумен и да му покаже как да уреди тия работи на монастира. И след като се молил четири–пет години, пущат игумена от оня свят и като дошъл, оправил работите на монастира. Обаче туй място запустяло, нито един човек не стъпвал в монастира. Такава воня оставил в монастира, че монастирът съвсем запустял. Такова нещо е лъжата. Лъжата дръжте далече от себе си и гледайте чепички да имате.

Сега аз говоря за онази лъжа, която опетнява. Има една лъжа – запример, някой те обича, но казва: „Не те обичам.“ Има една лъжа в света и тя не се наказва. Някой казва: „Не го обичам“, но го обича. Крие се сега. Има една лъжа, която се наказва. Той не обича, а казва: „Аз много обичам.“ Ако не можеш да кажеш истината, мълчи. Кажи: „Нямам мнение“, или „Не зная“, или „Не се меся“. Често са ме питали: „Ти какво мислиш за Христа?“ Рекох: Какво ще мисля? Какво мисли Христос за Себе си. – „Ти за какво Го смяташ?“ – Той за какво се смята. Аз какво мисля заради Него. – „Той какво е всъщност? Ами ти какво мислиш?“ – Аз имам мнение само за себе си. За Христа не се меся, не се меся в Неговия живот, то е Негова работа, Той какво мисли; отношенията, които съществуват, искам да зная.

Някой казва: „Ти сега обичаш ли ме?“ Казвам: То е моя работа. Дали те обичам, то е моя работа. Казвам: Ако ти трябва да ме обичаш, то е твоя работа. Ако те обичам, да оцениш любовта. Ти не трябва да ме питаш дали те обичам, но трябва да знаеш обичаш ли или не. Щом те обичам, получаваш нещо от мене. Щом не те обичам, нищо не получаваш. Невежа си. В мое присъствие дойде светлина в ума ти или джобът ти е празен, пет пари нямаш в джоба си, но бъркам – джобовете ти са пълни с пари. Тогава какво ще кажеш? Идеш при мене с празна торба, погледнеш – торбата е пълна; ще ме питаш ли обичаш ли ме? Аз казвам: Пълна ли е торбата ти? – „Пълна е.“ – Тогава защо ме питаш? Ако торбата ти е празна, сам ще знаеш, че не те обичам. Щом е пълна торбата ти, аз те обичам. Питам: Обичаме ли ние Бога? Щом живеем, живот излиза от Бога. Обича ни Бог. Щом аз мисля, обича ме Бог. Щом обичам истината, обича ме Бог. Щом имам всички добродетели, обича ме Бог. Щом съм в любов с всичките хора, обича ме Бог. Казвам: Щом хората ме обичат, и Бог е в тях.

Казвам: Сега самосъзнание трябва. Вие имате Божествена любов. Този, Космическият Човек не е дошъл още, защото очите ви не са приготвени да Го видите. Апостол Павел Го видя и ослепя. Онзи, Който му проговори и каза: „Савле, защо Ме гониш? Какъв е поводът?“ Той казва: „Кой си Ти, Господи?“ – „Стани – казва – сега и ще ти покажа Аз кой съм.“

Онзи, който люби, трябва да бъде готов на всички жертви. Първото нещо е жертвата. Жертвата приготвя пътя за истинската любов в света. За да станат хората гениални, светии, талантливи, непременно трябва да започнат с жертвата в света. Тя ще отвори пътя, тогава Божиите дарби ще се развият. Духът Божи ще дойде, дарбите ще се развият и тогава ние ще бъдем свободни.

Та казвам сега: Всички вие сте предназначени за големи блага. Да пътувате по цялата вселена. Вие казвате, още сега искате да тръгнете. Сега не сте готови. Аз да ви дам един билет за Луната, може ли да идете? Най-първо, да идете на Луната, въздухът е толкоз рядък там, вие ще се задушите. Ако ви пратя на Венера, понеже е близо до Слънцето, топлината ѝ е толкоз голяма, че тя цялата е обвита и хората на Венера са много даровити, те са хора на любовта. И те обвили цялата Венера, да не вижда Слънцето, страх ги от любовта на Слънцето, от горещината на Слънцето. И нашите астрономи, които гледат, не знаят каква е повърхността на Венера. Скрита е.

Значи любовта на всичките жени е скрита, понеже са представителки на Венера. Понеже е много близо до Слънцето, увити са с атмосфера, да не знаете какво става. Всяка жена, като се приближавате, туря воал, скрива се и ти не знаеш какво става в нея. Но работата е, понеже пътува, и жената, като дойде до Земята, до Марс и колкото отива в пространството, тази любов се видоизменя в живот.

Сега сравнението е на най-малкото изпитание. Във Венера има най-малко изпитания. Много добра е атмосферата на Венера. Човек, който иска да се научи да обича, трябва да отиде на Венера. Ако аз бях на вашето място, ако ми дадат билет, ще взема първия билет за Венера. На Марс не искам, на Юпитер не искам и на Сатурн не искам, и на Слънцето няма да ида, но на Венера ще ида. Ако съм на вашето място, така ще направя. За в бъдеще, ако ви дадат билет, да знаете, изберете си един билет да ви дадат за в бъдеще да идете на Венера.

Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие. Ако човек не се роди от Любовта, от Мъдростта, от Истината, той не може да влезе в Царството Божие. Роденото от любовта любов е. Роден от мъдростта, той сам става истина.

Съвременните хора се нуждаят от един светъл ум, от едно светло и благородно сърце. Тогава ще имате една силна и мощна душа и светът ще се оправи.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

22-ра неделна беседа,
държана от Учителя
на 3.III.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, свят, аз, казва, може, сега, казвам, любов, хора, жена, земя, всички, дойде, слънце, хиляди ,

 Неделни беседи , София, 3 Март 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder