НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Нови пътища

Нови пътища

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, сега, години, хора, сърце, казва, казвам, аз, тяло, обичаш, всички, свят, ум, бъде, три, живот, път ,

 Утрини Слова , София, 3 Март 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


20 неделно утринно Слово
3.III.1940 г. 5 ч.с.
Изгрев

Добрата молитва.

91 псалом.

Молитвата на Царството.

В начало бе Словото.

Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея.

Сега като сте седнали на столовете, изгубили сте вашата свобода, не сте свободни. Всеки човек, който седи, не е свободен. Всеки човек, който не знае как да мисли, не е свободен. Всеки човек, който не знае, как да чувствува, да усеща, не е свободен. И всеки, който не знае, как да се движи, не е свободен.

На пръв поглед, тази глава, може би, хиляди пъти да е четена. Колко проповеди не са държани върху нея. А тя е една малка извадка от дългите беседи, които Христос е имал. Сега, ако се изисква от вас да възстановите беседата, която Христос е държал, можете ли? Нали някои има ясновидци. Някои от вас сте слушали тази беседа, да може да я възстановите, да се върнете назад, да схванете, както радиото схваща вълните и вие да схванете вълните на миналото и да възпроизведете цялата беседа. Представете си, че някои от вас сте били в това време, туй е написано във вас. Казвате: „Как може това?“ Поне един от вас е бил там на тази беседа, когато Христос е говорил. Колко ще му бъдем благодарни, но н€, забравили сте. Мен ми е чудно, кое е станало причина да забравите. Защото понякой път хората искат да помнят миналото, понякой път го забравят.

В живота изобщо всеки, който има да плаща, забравя, който има да взима, виж той не забравя. Здравият забравя, че е здрав, болният никак не забравя, че е болен. То са сравнения. Сега като слушате, ако всички бяхте проповедници, ще видите, какво може да вземете, че и вие да говорите. Хубаво е, не е лошо, човек да взема, да проповядва. По някой път съм се занимавал с произхода на думата „проповед“ – „проведи“. Да проповядваш, значи да учиш. Някой иска да проповядва, пък той прави опит на онова, което знае. Да види неговото знание, на каква основа лежи. Да проповядва, човек трябва да направи един малък опит със себе си. За пример, проповядва се „да обичаме всичките хора“, но той никога не е правил опит да обича всичките хора. Майката има 4–5 дъщери и синове и не може да ги обича всичките еднакво. Яков имаше 12 сина, пък Йосифа обичаше повече. Те са поставени норми. Какво значи да обичаш? „Обичай ближния си.“ Кой ти е ближен? Може да обичаш един човек, който има нужда от тебе. Христос дава добър пример за онзи самарянин, който помогнал на онзи, който попаднал в ръцете на разбойниците и които го раняват. Минал един свещеник, погледнал го и си заминал. Той си казал: „Не е това моя работа. Аз се занимавам с Божествени работи, с болни хора не се занимавам.“ Минава един учител и той го поглежда и казва: „Не е за мене тази работа.“ Минава един самарянин с едно магаре, като вижда ранения юдеин, качва го на магарето си, казва: „Като няма работа, да закарам този човек до гостилницата.“ Туря го на магарето си, занася го в гостилницата и казва: „Грижете се за този човек, каквото е потребно, аз ще платя.“ Кой му е ближен? Онзи, който му направил доброто.

Казвам: Всички разглеждате любовта в едно статическо положение. Казвате: „Да обичаме.“ Това е едно статическо положение. Казва: „За в бъдеще ще развием любовта.“ Никаква любов не може да развиеш за в бъдеще. Любовта не търпи никакво развитие. Тя се проявява в даден момент, вън от времето. Ако днес, в дадения случай, ти обичаш, ти и за в бъдеще, след хиляди години ще обичаш. Ако в дадения случай не обичаш и за в бъдеще няма да обичаш. Какъвто си сега, такъв ще бъдеш и за в бъдеще. То значи, ако в даден случай не обичаш, трябва да имаш някакъв повод. За колко неща човек може да обича някого? Може да обичаш за три неща. В сегашния живот, както разбираме, може да обичаш един човек, защото е здрав, излиза някаква магнетична сила от него, подвижен е, каквото захване може да го свърши, работи. Можеш да обичаш някого, понеже има добро сърце. Някаква особена топлина излиза от него, в обходата му има нещо хубаво. Някой човек, като го погледнеш в движенията, отвращават. Някой човек има нещо в движенията, което привлича. То се дължи на чувствата на човека. Пък някого обичаш зарад неговата мисъл. Тази мисъл се изявява в лицето или в говора му. Като говори има нещо разумно и затуй може да го обичаш.

Та вие считате реален живот онзи, когото може да попипаме. То е една пета от реалността. Ние, чрез петте сетива добиваме някаква реалност. Ние, като пипнем нещо, считаме, че е реално. Но трябва и петте сетива да се произнесат за нещо, което съм попипнал, за да бъде то донякъде реално в нашия ум. Сега не само човек трябва да пипа, но той трябва чрез своите усети да добива. Човек чрез ръката си придобива и може да предава нещо. Вземете един магнетизатор или един лекар само с ръката си, като бутне може да лекува. Защото от неговите пръсти излиза нещо. Той чрез ръката си или предава нещо, или отнима нещо. Онзи магнетизатор знае този закон. Да кажем, вие често се ръкувате, но знаете ли колко е опасно ръкуването. Вие често искате да се целувате, но знаете ли, колко е опасно целуването. Не искам да ви говоря, да не се плашите. Опасно е, когато не знае човек, как да се целува и кого да целува. Опасно е, когато не знае човек, кога и с кого да се ръкува. Представете си, че вие се ръкувате с един човек, който има проказа, или който е сифилистичен, или целувате човек, който страда от тази болест. Вие ще се заразите. Не само това, но опасно е един дрехар, който е сифилистичен да ви шие една дреха. Вие ще бъдете заразени. Опасно е, един готвач, който е сифилистичен да ви готви, ще се заразите. Опасно е да ви учи един човек, който е сифилистичен, може да се заразите. Пък проказа има и в човешките мисли, проказа има и в човешките чувства, пък има и в човешките постъпки. Най-първо, в съвременния свят трябва да излекуваме своето тяло, да излекуваме сърцето си, да излекуваме и ума си. Сифилисът е една болест, на която лекарите ѝ дават голяма опасност. Тя не е толкова страшна болест. За някои болести пазите карантина – за скарлатината, за дифтерита. Дифтеритът като те хване, като някой вълк за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна. Като те хване, тя навсякъде хваща, по цялото тяло. Аз наричам скарлатината треска в силна форма. Ще те поразтресе малко. Обаче, щом те хване скарлатината, 40 деня ти ще бъдеш под карантина. Някои болести се дължат на човешкия ум, някои на човешкото сърце, някои се дължат на човешката воля.

Днес, дето и да сте, в един културен свят, има цели школи, които развиват човешката воля. Но развиването на човешката воля има голяма опасност да се втвърдят човешките мускули. Всички стари хора умират от силна воля. Казват: „Да развием сърцето си.“ Опасно е да развиеш сърцето си, понеже, ако се развие температурата на тялото, разлага се човек, пак страда от известни болести. Пък ако се увеличи чрезмерно светлината в човешкия ум, има друга опасност, да изсъхне човек. Учените хора изсъхват, започват да линеят. Та казвам: Крайности в света съществуват.

Религиозните хора, като хванат човешкото сърце, казват: „Всичко е в сърцето.“ Светските хора, като хванат човека, казват: „Всичко е в тялото.“ Учените хора казват, че всичко е в главата, в ума на човека. Води се от хиляди години спор, кое е важно. Не е нужно, там е погрешката. От тялото си човек никога не може да се освободи. То е единствената среда. И като умре човек, пак има тяло. Някой казва: „Той умрял.“ Умирането е, както зимно време ходиш с кожух, излизаш при 40 градуса под нулата. Ако си ескимос ще ходиш в мечи кожи. Но ако този ескимос дойде тука в топлата зона, той ще хвърли тази меча кожа. Считайте, че тялото, това е мечата кожа, по-дебелата обвивка на тялото. Не, че не е нужна тя. Някой път искаме при най-хубавите условия да носим мечата кожа. Казвам: Ако е студено времето, потребна е мечата кожа, но ако е топло, трябва тънка дреха. Аз искам да ви наведа на ред нови разсъждения. Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение. Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени. Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи. Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си. Не искам да правя сравнение. Някой казва: „Какво означава животинското царство?“ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове. Други, които не прогресираха, останаха като коне. Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета. Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми. Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви. В тях гордост, колкото искаш. Не искат един бой от един метър, два метра, три метра, но 10 метра, 15, 20, 30, 40, 50, 100 метра, някои 150, 200 метра са се подигнали. Понеже са доста учени дърветата. Живеят по 4, 5, 6, 7 хиляди години. Казват: „Ние наука имаме, нас не ни трябва друга форма. Тази форма на растенията е подходяща за нас и за дългия живот.“

Сегашните хора ще кажат: „Това може ли да се докаже?“ Доказват самите растения, съществуват, да ги питат. Ще ви разправят, колкото искате. Учени са и книжнина имат. Та казвам: Какво се крие зад растенията? Зад растенията се крие цял един свят. Така направиха, че останаха. Те като дойдоха до тази област, останаха там, завзеха място. Всички други животни идваха отпосле, и човек дойде най-после. Нищо не беше останало заради него. Човек да има голям бой, боят го имат растенията. Да има твърдост, твърдостта я взеха минералите. Животните, като дойдоха, завзеха всичко и за човека не остана нищо. Като дойде той, нему Господ му даде да мисли. Казва: „Ти сега ще се учиш да мислиш. Ти си за счетоводител, да проявяваш мислите си, да проявяваш желанията си и постъпките си.“ Счетоводител го направиха. Господ го остави да мисли, колко мисли минават през ума му, колко желания минават през сърцето му и колко постъпки през неговата воля. Не зная дали вие имате ваша счетоводна книга. Доста сложна работа е. Ще ги сортира мислите. Не са еднообразни. Разни категории има от тези мисли. За всяка една мисъл, която минава, трябва да промислиш. Тя или ще донесе нещо, или ще отнеме нещо от тебе. От туй никой не може да се избави. Част от твоята енергия ще ти вземе, или ще вземе нещо от тебе и ще си замине. Същият закон е и с чувствата. Някои чувства има, някои усети има, ще ти донесат нещо, или ще вземат нещо от тебе. Същият закон е и с постъпките на човека – неговите волеви действия.

Та казвам: Всичката дисхармония, която днес съществува, произтича от тях. Има нещо на хората, което не им достига. За пример, хората са крайно обеднели, сърцата на хората са крайно изпосталели и човек минава в една нова фаза. Най-първо сърцето е от друга еволюция. Понеже сърцето на човека най-първо било каменно. Господ взел от минералите и създал на човека едно сърце, понеже областта в която минавал била опасна, че трябвало сърцето да бъде яко. Да се не зарази този човек. Затова, каменно сърце имал. Обаче, сега той минал тази зона. При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота. И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише. Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише. Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета. Хиляди удара може да нанесе, но създава тази статуя. Всеки един чук остава своите последствия. Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя. След като свърши статуята, оставя я. Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум. Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял. За пример, като ви гледам, виждам до каква степен сте работили. Челото си как сте изваяли. Не е още довършено. После носа не сте изваяли, веждите не сте изваяли, очите не сте изваяли. Някои мислите, че много красиви хора има сега. Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли. Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен. Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка. Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни. Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си. Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята. Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре. Казва: „Дебела глава“. Сега за филологическия произход, как е на гръцки? – „Хондрос кефало“. Коя е гласната? В произношението на гласните трябва да обърнете внимание. Ако не знаеш да произнасяш „О“ отворено, окръжаващите условия, които те затварят, всякога ще срещнеш една мъчнотия. О-то разрешава мъчнотиите, създава кръга. Ако не знаеш как да произнасяш А-то, ще се намериш в трудно положение. Всякога ще бъдеш обременен с ненужни работи. Ти ще бъдеш натоварен като едно животно. Ако не знаеш да произнасяш буквата И, ти няма да можеш да намериш път в живота. Ще започнеш една работа, втора, трета, четвърта, казваш: „Изгубих си живота напразно.“ Ако Е-то не знаеш как да произнасяш правилно, ти няма да знаеш, как да се разширяваш. На някои, това може да ви се види много странно. Ами че гласните букви, като съединявате със съгласните, знаете какво съединение може да направите? Ако съедините О с Ж, или ако съедините О с М. Ами, че индусите, като са съединили Ом, имаме думата Ом, дом. Една дума, която има голямо съдържание, или ОП. Онези, които не са изучавали езиците може да произнесете, но всичката мощна сила седи, как ще съединиш тия гласни и съгласни букви. Може да направиш каквото и да е съединение вътре, за да произведеш известен ефект в света. Тогава защо именно Стария завет е написан на еврейски език? Еврейският език минава за свещен език. Новият завет защо не е написан на еврейски, но е написан на гръцки? Защото евреите нямаха тия форми на езика, както гръцкият език. Евреите имат две времена – минало и бъдеще. Няма в тях настояще. Всяко нещо в тях, което става, е минало. Всяко нещо, което има да стане, то е бъдеще. После, техният език се пише само със съгласни, гласните се подразбират, те не фигурират вътре, отдолу турят известни знаци. После, като пишат не турят точка, запетая, две точки и т.н. Те ги подразбират. Щом дойдете до Евангелието, то е написано малко по-другояче. И мисълта е по-деликатна. Еврейският език е по-материалистичен, натоварен. Бора. На турски има „бара“, на български „бара“. Евреите казват: „Бара берешит.“ Една дума, която в разните езици взела разни форми. Произходът на всички езици е един и същ. Времето, което минало, туй време е изменило езика на нещата.

Та казвам: Времето, в което човек живее, може да измени неговата психология. Лошите условия може да изменят съвсем характера на човека. Добрите условия може също да променят характера на човека, може да го променят в добър смисъл. Лошите условия може да променят в лош смисъл човека, пък може да го изменят в добър смисъл. За пример, един човек, при лоши условия, може да се научи да краде, но при лошите условия може да се научи да работи, да стане трудолюбив. Богатият в богатството може да стане щедър, но може да се научи да яде пищно, да разкошествува, колкото искаш. Силният, със здравото тяло и той може да прави погрешки, но може да бъде полезен на хората.

Та казвам: Хората на земята трябва да се научат, как да употребяват своя ум. Ние се учим да употребяваме ума си. После трябва да се научим, как да употребяваме своето сърце, после да се научим, как да употребяваме своята воля. Като станат хората религиозни, стават лековерни. Сега всеки може да ни лансира някоя идея, както вестникарите лансират. Те като нямат новини, измислят нещо, че го турят във вестника. Иде ми на ум, във Варненско за един Йончо, в когото чувството да преувеличава било силно развито. Всички неща той ги увеличавал хиляди пъти. Винаги е представял неща, които не са верни. Влиза в едно село този Йончо и започва да разправя на селяните, че еди на кое си място имало три големи казана пълни със злато. Той ги убедил, че цялото село със свещеника тръгнали заедно да откопават казаните. Той, като останал, си казал: „Да ида и аз, че може да извадят наистина злато.“ Той сам повярвал. И той иска да иде да копае, да вземе нещо. Три големи казана, то е няколко тона, златото е тежко.

Има неща съществени, които трябва да придобием, които са по ценни от условията на доброто. На първо място е придобиването на живота, на онзи вечния живот, който е потребен за бъдеще. Този живот, който сега имаме, за бъдеще ще стане ненужен. Този променчив живот да се раждаш и да умираш, да градиш и да събаряш, няма никакъв смисъл в живота. Ще живееш 40, 50, 100, 120 години и ще умреш. Вземат ти всичко, пак ще дойдеш втори път, пак ще градиш, пак го вземат, пак дойдеш – няма край това. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Но познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля. Чрез ума, ние ще добием онази светлина, която е необходима. Чрез сърцето ще добием онази топлина, която е необходима за живота. И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля. Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум. Един отличен ум трябва да предвижда, онова, което има да се случи след хиляди години. Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена. А пък сега се предсказват неща, които за вбъдеще има да станат. Казвам: Не би ли било полезно, ако вие знаете, какво има да стане с вас за бъдеще? Къде е мъчнотията? Мъчнотията е, че всички вие ходите с була. Българите, когато венчават една мома, турят ѝ було. Едно време туряха доста плътно було, да не вижда. Сегашните була са тънки, вижда. Едновремешните бяха плътни, че като върви булката нищо не вижда. Не се знае нейното състояние. Някой път ще дигне булото, ще целуне ръка и като се ожени ще го носи две, три седмици, един месец. След туй трябва да ѝ хвърлят булото, ще дойде деверът, понеже той носи голямото знаме, ще насекат пръта на три парчета, ще заведат булката на чешмата, ще я поомият, ще я поокъпят и ще хвърлят парчетата на юг, на север, на изток, ще ѝ дигнат булото и тя ще се освободи, ще стане вече като другите хора, ясновидка, вижда всичко напред. Сега вече вие културните хора, тия работи не ги правите. Старите българи ги правеха. И Мойсей, като отиде на планината и той се върна с було. Без було отиде, с було се върна.

Та казвам: Знанието, което човек придобива, ако не знае как да го складира, той ще образува едно було, ще се заблуди. Чувствата, които придобива, ако не знае, как да ги складира и те ще образуват едно було. И постъпките, ако не знае и те ще образуват трето було. Три була като тури, как ще вижда? Едно було разбирам, но три була, като ги туриш, три пъти ще иде деверът да сече този прът.

Сега същественото, което искам да ви наведа, за да използувате сегашния живот е, как трябва да се освободите от ония изкуствените условия, при които се намирате. Постоянно тревоги, вестниците пишат какви ли неща, неверни. Аз се постарах да ви освободя от страха, от природата. Задуха вятър, вие се плашите, сняг падне, вие се плашите, прах се подигне, вие се плашите. Сетне някаква криза, пак се плашите. Навсякъде страх. Страхът е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди. Без този страх, те са изложени на големи приключения. За пример, човек се опари. Веднага се явява страхът. Дойде някоя болест, дойде някое страдание, дойде някоя несгода, все ще се отрази върху чувствата. Страхът не е еднакво развит във всичките хора. Повечето от болестите се предават от страх. Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега новото учение учи хората да бъдат безстрашни, не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не влада своя ум. Най-първо трябва да влада ума си. Да прави опити, да не се поддава на ония внушения, той трябва да влада чувствата си, да се не поддава на разни внушения. Трябва да влада и удовете си и тялото си да влада. Като стъпиш, като вървиш, да не си като гемия, но отмерени да бъдат крачките. После, движенията на очите, на ръцете да бъдат отмерени, като мигаш да не мигаш бързо. После да владаш устата си. Често аз забелязвам, вие си държите ръцете затворени постоянно една друга, хванати. Защо си държите така ръцете? Болният щом го заболи коремът, той все туря ръцете на корема, но има си причина за това. Понеже те са два тока, понеже дясната ръка е положителна, лявата е отрицателна, следователно, като тури ръцете на корема, този ток минава и лекува. Като държи човек ръцете си на корема, той се лекува. След като се излекуваш, има ли нужда тия превръзки да бъдат там? Ще дигнеш превръзките си. После някой път вие се хващате от двете страни на главата. Пак същият закон е.

Но казвам: Ако вие владате вашия ум, вие щяхте да измените външния ход на нещата. Сега аз не искам да ви насърчавам. Има някои работи, не си струва да се насърчава човек. За пример, някой път аз свиря, когато има някоя голяма буря. Свиря на бурята. Като посвиря на бурята, тя си замине. Пита ме някой: „Защо свириш?“ Казвам: Свиря на бурята малко да се повесели, понеже иде настръхнала, иска да се кара нещо. Като ѝ свиря малко, тя се поукроти, казва: „Хай да си ида!“

Често състоянието на хората се определя от силите, които действуват в него. Ако умът вземе надмощие в човека, крайниците, ръцете и краката изстиват. Ако вземе надмощие сърцето ви, веднага главата ви ще ви боли. Любовта е огън, главата ви ще ви боли. Щом гори главата, сърцето е огън, то взело надмощие. Щом волята ви вземе надмощие, тогава мускулите ви ще бъдат силни, ще искате да се борите, да сечете, да трошите, да хвърляте, да ритате. Това ритнеш, не е на място, онова ритнеш. Сегашните хора искат да възпитат децата. По този начин не се възпитават децата. Вие се възпитавате по старому. Казвате: „Той Господ ще ни помага.“ Господ казва: „Ще мислиш хубаво.“ Трябва да знаеш, откъде да започнеш. Ще имаш везни да теглиш мислите си. Всяка мисъл, като дойде, ще я претеглиш да знаеш, колко тежи твоята мисъл. После ще преглеждаш мислите си, да знаеш формата им. Каква е тежината им, какъв е цветът им, после какъв ред имат. Ще определиш всичко. Сега вие имате една мисъл, на която не знаете тежестта колко е. На ония, хубавите мисли, човек ще направи такива хубави дрешки, както Яков направи на Йосифа. На такава мисъл ще направиш апартамент, хубав, в главата вътре. Ще ѝ дадеш най-хубавото място. Три категории мисли има в света. Физическите мисли остават складирани горе при веждите. Там е складът на физическия свят. Онези хора, които имат силно развит обективен живот, долната част на челото е развита. Онези, които са живели в духовния свят, средната част на челото им е развита. Там са складирани мислите. Ония, които са живели в мисълта, в горната част на челото са складирани мислите им. Аз, като погледна един човек, виждам де е складът му по-голям. Някой има голям склад на физическото поле, малък в духовния свят и в Божествения свят. Трите склада еднакво трябва да бъдат пълни. Като дойдете до сърцето и там има три склада. Сега това аз споменавам мимоходом, като един сказчик, който държи сказка.

Един учен повикал едного да го учи и започнал с любовта. Учен човек, философ бил, той като говорил на простия човек за Божията любов, казва му: „Чакай, тази работа да я науча, повече не ми говори, много ще ми бъде.“ Отишъл той и десет години се занимавал с любовта и след десет години се връща, казва: „Научих това, което ми говори, продължи сега, дето спря.“ Та вие някой път искате много бързо да научите някои неща. Най-малко по десет години ви трябва за всеки един склад. Десет години за физическия склад, десет години за духовния склад и десет години за Божествения склад, всичко 30 години, за да се осведомите малко. След туй вие трябва да свършите, как да обичате вашата мисъл. Казвам: 30 години за ума, 30 години за сърцето, 30 години за тялото – 90 години трябва да бъдете в училище. След туй ще идете да станете ученик. Сега туй е съкратено на 21 години – 4 години отделенията, 8 години гимназията – всичко 12 години и 4 години университет – 16 години. Някаква специализация, това, онова, пак 20, 21 години.

По някой път ние говорим за мисълта. Една проста мисъл ще ви наведа. Ето аз какво разбирам под думата любов. Ако аз съм астроном и кажа, че обичам някоя тръба, защо я обичам? Обична ми е тръбата, защото с нея виждам небето ясно, обичам я, понеже разкрива света пред мене. Имам и друга тръба, при която като дойда, не може да имам тази любов, защото тя малко разкрива. Обичам някой човек, понеже разкрива света повече пред мене, повече виждам. Ако вие сте една тръба за някого, той ще ви обича. Ако нищо не може да вижда човек през вас, защо ще ви обича? Вие искате да виждате. Ние обичаме нашия салон, защо? Защото такъв салон няма друг в София, не само тук, но и в цяла Европа няма като този, такъв чешит няма. Всички тези подразделения няма ги другаде. То не е случайно. Ние възприемаме повече светлина и светлината пада под известни ъгли. Тъй щото има върху вас известно влияние. Ако бяхте учени, щяхте да се ползувате много. Пък сега и без да знаете, пак се ползувате.

Та казвам: Всеки един от вас трябва да бъде проводник не само на себе си, но да бъде проводник и на другите. Дотолкоз, доколкото всеки може да бъде проводник на другите, че да виждат през него, дотолкоз ще го обичат. Като дойде някой, няма да му доказвате, но ще кажете: „Погледни чрез мене.“ Като идеш при тръбата ще питаш: „Я ми покажи, какво нещо е небето!“ Казва: „Погледни!“ Като погледнеш, тази тръба е така нагласена, че увеличава, прави пречупванията по-големи. Ще има една ясна представа. Съвременните учени хора казват, че има някои неща, които са безпространствени. Сега не искам да се спирам. Те говорят за пространственост, за измерения, за неща, които се простират. Първото и второто измерения се простират. Казваме, пространство, телата са в пространството. Когато телата растат и се увеличават, телата са в пространството. Имаме една мярка, микробата, която не се вижда с просто око. Като я турите под микроскопа, който увеличава три хиляди пъти, ще видите микробата. Сега са сполучили да увеличат 72 хиляди пъти. Ако една микроба се увеличи десет хиляди пъти, тя ще бъде много голяма. Но за да бъде понятно за нас, пространството може да се намалява и може да се увеличава. Природата, като направила големите тела, за да бъдат достъпни за нас, тя ги смалила. Слънцето, което е един милион и 300 хиляди по-голямо от земята, а според други, един милион и 500 хиляди пъти, тя го турила на такова разстояние, че го виждаме малко. Колко милиарда е намалено, за да бъде достъпно за нашия ум. Ако то се приближи, ще обсеби цялото небе, нищо не може да видим. Значи трябва да се отдалечи.

Казвам: В живота си правите погрешки. Една идея може да я приближиш до себе си, че да засенчи останалите работи. Ще поставите на такова разстояние, дето да виждате. Ако е много голяма, ще я сложите на по-голямо разстояние, ако е от малките, може да бъде по-близо. Едновременно, като изучавате нещата едни, трябва да ги увеличавате, други да ги смалявате. Накъде ще се учите да смалявате. Казвате: „Смалил се човек.“ Как се смалява човек? Човек започва малък да става, като остарява. Започва от малкото към голямото, дойде до едно място, направи една крива линия и пак започва да се смалява. Това е прогрес, който сега става механически в света. Ние се чудим, как се смаляваме – остаряваме. Ние остаряваме, защото не сме господари на тялото, защото не сме господари на сърцето и защото не сме господари на ума. Започваме да се смущаваме.

Та първото нещо, турете в ума си, че сте в едно Божествено училище, искате да учите. Тази глава, която ви е дадена, ви е дадена да учите. Най-първо ще започнете с любовта. За да обичаш един човек или за да обичаш един предмет в простата форма, ти трябва да го осветлиш, да го стоплиш, да му дадеш подтик на движение. Всички неща се осветяват. Слънцето свети, топли и движи. Всички тела, които са топли, които са светли и които се движат, са живи тела. А всички тела, които потъмняват, които изгубват своята топлина и своето движение, умират. Следователно, умира човек, по единствената причина, понеже потъмнява, изгубва своята светлина, изгубва и своята топлина, изгубва и своето движение. И тогава умира.

Та казвам: В знанието, като се учим, ние чрез знанието придобиваме светлина, която ни е потребна за живота. В религията трябва да добием топлина, която е потребна за живота. И чрез тялото да добием известна сила, която пак е необходима за живота. Чрез светлината, чрез топлината и чрез движението, трябва да се движим постоянно и да придобием онзи вечния живот, за който тази любов говори. Това са новите възгледи сега, които трябва да ги координирате с вашите стари вярвания. Казвате: „Какво ще ни ползува?“ Вие, които сте остарели, какво ще ви ползува вашата старост? Вие, които сте болни и страдате, какво ще ви ползват вашите страдания? Казвам: Без страдания не може и без болести не може, понеже не мислим както трябва и не чувствуваме както трябва и не се движим, както трябва. Затова са неизбежни. Ако знаем как да мислим, ако знаем, как да чувствуваме и как да се движим, ще може без страдания. Забележете, някой път, като станете сутрин, ставате спокойни. Не хвърлям упрек. Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята. Виж денят колко е хубав, да ти е приятно. Кажи: „Има какво да се учи.“ Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето. После, попипай си главата и кажи: „Господи, благодаря ти, че в тази глава си вложил мисълта ми.“ Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства. И най-после благодари на Бога за тялото си. Всяка сутрин, като ставаш, благодари и вечер, като си лягаш, пак благодари за главата, за сърцето и за тялото, които ти служат. Като си лягаш, благодари, и като ставаш, благодари.

Това са сега елементарни понятия за новото учение. Казвате: „Да бъде ден свети, да идем в небето.“ Небето трябва да го снемем тук на земята. Нашата глава да я накараме да се научи главата, да живее в небето. То е в Божествения свят. Ще извикаме сърцето да живее в духовния свят и да извикаме тялото да живее във физическия свят едновременно. То е една от великите задачи, които сега предстоят на шестата раса. Аз я наричам расата на любовта. Тя има тази задача, да живее човешкият ум в Божествения свят, да живее човешкото сърце в духовния свят и да живее тялото на физическия свят.

Душа чиста, ум силен, Боже, постави в нашите тела!

Отче наш.

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, сега, години, хора, сърце, казва, казвам, аз, тяло, обичаш, всички, свят, ум, бъде, три, живот, път ,

 Утрини Слова , София, 3 Март 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder