НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Минало и настояще

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Минало и настояще

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, любов, сега, път, дойде, хора, искам, хубаво, добре, сърце, казвам, работи, казвате, бог, свят ,

Общ Окултен клас , София, 28 Февруари 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч сутринта

„Отче наш“

„Махар Бену Аба“

Имате ли зададена тема? (– „Нямаме.“)

Когато младият вол остарее, какво става със старостта му? Когато козата остарее, когато младата птица остарее, какво става със старостта ѝ? Младият вол, като остарее, какво добива? Сега, по някой път вие казвате: „Остаряхме.“ Какъв смисъл има, като кажете „остаряхме“? Да се бутат стари работи, опасна работа е. Ако са цветя, хубаво миришат, но ако е някое бунище? Дето имате бунище, всичко туй трябва да се изхвърли навън. Най-първо забележете: всички вие не дишате правилно, не седите правилно и си причинявате една голяма вреда. Някой от вас седи свит – грехота е това. Някой наведен ходи. Като седите, прегърбени сте – то е грехота. Като седнете, дойдете тук и мязате на гости, които трябва да ви угостят, като на някой журфикс. Като си идете, си казвате: „Много хубаво беше угощението.“ В училище идете тук да кажете какво сте научили. Не е важно какво сте научили, но какво има да учите. Вие казвате: „Ние много сме научили.“ Това нищо не значи. Това нищо не важи какво сте научили. И волът може да каже, че е научил нещо. Много работи е научил. Какво има да учите е важно. Онова, което сте научили, от туй, наученото, трябва да го отхвърлите, понеже то няма да ви служи за в бъдеще. Запример, че в един живот вие сте били най-големият и силен човек пижолист, борец като Дан Колов, но като дойдете в една епоха, когато хората не се борят, защо ви е това? За какво ще употребите вашето борене?

Има нещо, което ви липсва. Някои постоянно искат големи дарби. Ваше право е голямата дарба, но дарбите искат условия, при които да се развиват. Музикалното чувство и способност изискват хубаво ухо, певецът, който иска да пее, изисква хубав ларинкс, изисква хубави дробове. Не само добре, но да диша дълбоко. Вие, като дишате, никога не сте се спирали да внимавате, като поемете дъха си, никога не сте правили опит да видите колко секунди ви взема да поемете дъха и колко – да го задържите, и колко секунди ви взема да издишате. Не само тогава, когато сте радостни, но когато имате тъжна мисъл, пак наблюдавайте. През целия живот трябва да правите научни наблюдения. Радостен си или имаш някоя мисъл, която те мъчи, или гневен си – ще дойде гневът. Не е грехота да се гневиш – грехота е да не изследваш греха. Изучавай го, изследвай го. Ти се уплашиш – не е лошо, че си се уплашил, но ако не изследваш греха защо е дошъл… Като се уплашиш, наблюдавай дишането какво е. Като поемеш въздуха, прави изчисления колко секунди взема.

За една седмица искам да направите един опит най-малко два пъти, сутрин и вечер да дишате, ще броите. Като речеш да дишаш, ще извадиш часовника и ще броиш до колко ти ще задържиш въздуха. Който има часовник, нека брои по часовник, който няма часовник, да брои. Вие сега казвате: „Това ни остава – да броим.“ Казвате: „Тъй, както Господ го е направил.“ Ама не дишате както Господ го е направил. Ако всички дишахте както Господ го е направил, щяхте да бъдете най-добрите хора в света. Щяхте да бъдете гении, гениални, талантливи, не щеше да има обикновен човек, ако дишахте както Господ го е направил. Вие щяхте да бъдете най-здравите, най-силните, в този смисъл най-здравите.

Сега, по някой път да ви изясня какво аз разбирам. Една идея какъв смисъл има. Представете си, че вас искат да ви дадат понятие. Как ще представите Божествената любов, какво нещо е любовта към ближните и какво нещо е любов към себе си? Как бихте я представили? Божествената любов се представя само със светлината. Като видиш някой на половин километър отдалече, стане ти приятно, че си го видял. То е Божественото. Любов към ближния – ти се радваш, когато го чуеш да ти говори. Светската любов е като го хванеш за ръката и той те хване за ръката. Но онзи, когото виждаш отдалече и му се радваш, тази любов е постоянна спрямо него, не храниш никаква лоша мисъл. Щом започне да ти говори, тогава има опасност някой път, понеже си чул, че гласът му се изменя – някой път ти говори по-меко, някой път по-твърдо. Веднага мениш мнението си. Този, който стиска ръката, там е. Всичкият спор в света произтича от стискането. Второто е, че си го чул да говори отдалече. Идеалната любов е като го видиш само отдалече. Казвам: Вие дишате със стискане. Ще се отучите, по обратния път. После ще се отучите да го слушате, само отдалече го виждате. Като го видите, вас да ви е приятно. Трябва да знаете, че въздухът, който дишате, има една Божествена енергия. И тази енергия може да ползува човек само тогава, когато сърцето му е разположено да обича. Когато човек може да обича със сърцето си, може да обича и с ума си, може да обича и с душата си, може да обича и с духа си. Четири състояния, няма да [се] спирам да обяснявам.

Най-ниска любов е на сърцето, където всички погрешки се правят. Сърцето прави тия погрешки. Не че нарочно ги прави. То е най-малкото дете. Трябва да му прощавате. Ще знаете, че вашите малки деца всякога правят погрешки. Няма какво да се сърдите на сърцето си. После, няма да мислите, че грешите. Най-после, каква обективна представа имате за греха? Обективно как си представяте греха? Изядеш една ябълка, хубаво, считаш, че си сгрешил. Ял си повече, считаш, че си сгрешил. Или си преместил парите на една банка от едно място на друго – пак е престъпление.

Но всъщност, от Божествено гледище, престъплението седи в туй, че спъваш един човек в неговия път. Ти правиш прегрешение. Щом спъваш един човек в неговия път, в неговия живот, ти правиш прегрешение. Щом спъваш мисълта на един човек, ти правиш прегрешение. Щом спъваш чувствата на един човек, които Бог му дал да се повдигне, ти правиш прегрешение. Щом спъваш един човек в неговите постъпки, в неговите действия, ти правиш прегрешение. Три вида погрешки правят хората: когато спъват човека да работи; когато спъват човека да изявява любовта в сърцето; когато спъват човека да мисли правилно. Правите погрешка, когато спъвате вашия ум; правите погрешка, когато спъвате вашето сърце; правите погрешка, когато спъвате вашата воля.

Аз искам от вас да вярвате в ония неща, които са прави. Прави неща са ония, които произвеждат светлина в ума ни. Ония неща, които произвеждат топлина в сърцето ни, те са прави. Ония неща, които дават смелост в живота, те са прави. Нещата са прави, когато настане светлина, топлина и сила в себе си. Временно ти си се обезсърчил. Може временно, когото и да е от вас, да насърчим. Обезсърчил се е той, понеже е беден. Вложи му една златна монета в ръцете. В миналата беседа ви показах една златна монета. Веднага се зарадвахте. Златото внася един нов елемент. Като го видиш, зарадваш се. Щом като нямаш нещо в ръцете си, не се радваш. Вие искате да бъдете богати. Но богатството се определя от златото, което имате във вашата кръв. Казвате: „Богат е този човек.“ Който е богат, има повече злато в кръвта си. Може ред поколения [да] са работили. Туй злато привлича другото злато от земята. Ние казваме: „Аз съм сиромах.“ Че, нямаш злато в кръвта си. Най-първо, внесете злато в кръвта си. Вие не можете да внесете туй злато, докато не мислите правилно. Вие не може да внесете злато в кръвта си, докато не чувствувате правилно. Вие не можете да внесете злато в кръвта си, докато не постъпвате правилно. „Че – казвате – как?“ Ако вие имате злато в кръвта си, като идете при един банкер, веднага на човека му се отваря сърцето и ще ви даде 10, 15, 20 000 лева. Но щом нямате злато в кръвта си, той е стиснат, отказва.

Сега, аз не искам да вярвате това, аз искам да опитате, да правите опити. Две години като правите опити, да повярвате. Сега това е една теория, хипотеза. Ще кажете: „Тъй е казано.“ Ще проверите дали е вярно. Че е вярно, е вярно, но в каква степен е вярно? Направете един опит, вземете малко злато в кръвта си. Нали взехте един билет? Нищо не можахте да привлечете. Миналата лекция направихте друг един опит. Какъв е законът? Аз вложих 184 лева, понеже е предметно учение. Донесох всичките пари, не златни, но сребърни: едно 100 лева, едно 50 лева, друго 20 лева, 10, 5 лева, 2 лева, 1 лев и половин лев – всичките български пари. Исках да говоря за тях и ги нося. В мене е правилото: каквото нося, назад не го връщам. Посях ги и знаете ли, досега реколтата е дала 2007. Като посях 184, реколтата даде 2007 лева, а още може да дойдат. Казвам: Още ще дойдат. Туй расте. Защо сега туй даде, пък онзи билет не даде?

Вие сега казвате: „Ако е рекъл Господ.“ Прави сте, но вашата мисъл, ако е рекъл Господ, ще стане това. Добре, ако е рекъл; ами ако Господ не е рекъл, защо ще вземаш билет? Ние взехме билет, Господ не беше рекъл и нищо не даде. Погрешка. Сега въпросът не е там. Ако е рекъл Господ. Нивата не беше добре изорана, житото не беше хубаво, времето беше сухо, затуй реколта нямаше. Тия неща са за опит, следя ги. Мнозина вземат билет, някои са спечелили, някои не печелят, но и там има един закон, който регулира. Ако искате, някой от вас вземете туй число 3914, или може да го не намерите, може друг да го е взел. Един може да го вземе. Може да кажете: „Ти, Учителю, каза, че ще спечели.“ Аз съм дал това число, но изискват се условия. Когато някой земеделец сее някои житени зърна, избира почва. Царевицата знае каква почва изисква […] […] се сее ечемик, пшеница, ръж. После, приготвя угарта още в пролетта, че в есен сее. Когато в есента оре и сее, земята не дава така изобилно.

То са сега материални работи. Целият свят все за пари мисли. Понеже цялата европейска култура беше обоснована чрез пари, пари, германците са потопили един милион тона с параходи. Знаете колко милиарда костват? Знаете колко милиарда се харчат? Англия е похарчила три хиляди милиарда за въоръжаване. Вие казвате: „Богатство!“ Туй богатство се употребява защо? За да осигурят някакво бъдеще на своя народ. Англичаните казват: „Човек трябва да бъде силен.“ Германците казват: „Човек трябва да бъде силен.“ Русите казват: „Човек трябва да бъде силен.“ Французите казват, че искат да бъдат силни. Всичките, [и големи,] и малки, искат да бъдат силни, въоръжили се до гуша и казват: „Само да ни пипнете!“ Ако вие се въоръжите по същия начин, какво ще добиете? Нищо няма да добиете. Туй сега не се дължи на сегашния живот. От хиляди [години] хората са живели и каквото са мислили хората в миналото, сега се проявява. Сегашните явления, сегашните прояви се дължат не на сегашния живот, но на миналия живот. Пък сегашните резултати на миналото, заедно със сегашното – както хората живеят сега – за бъдеще ще се прояви. Някои от вас се спъвате. Толкоз години живеете и чакате да се оправи животът ви. Не може да се оправи животът ви, докато не ликвидирате с миналото.

Сега аз мимоходом говоря върху тия неща, понеже Невидимият свят, Разумният свят най-първо изправя заблуждението, което имаме в ума си; Разумният свят изправя заблуждението, което имаме в сърцето си; Разумният свят изправя и заблужденията, които имаме и в тялото си. Много заблуждения имате. Не е грешно човек да яде; не е грешно човек да диша и да спи и да се облича добре, но той трябва да знае как да се облича.

Ако вземете съвременните дрехи, те отговарят на онази несъобразност. Тази мода (Учителят показва яката, ревера на палтото си), тези ревери, те са психологически проявления на нещо, което е утаено от миналото. Модата върви според някаква мисъл, според някакво желание. Когато жените носят отворени дрехи на гърдите си, деколте, каква цел имат? Значи онези оправените се отварят, има нещо хубаво, красиво. Не е грешно, много добре е. Не е грешно да се гледа хубавото. Създава се една оценка на тялото. Но които са мършави, крият се. Защо в единия случай отварят, в другия случай затварят? Едното е грозно, тогава се заражда една завист. Мършавите казват: „Какво си отворили гърдите?“ Другите казват: „Защо си затворили гърдите така?“ Започват да се критикуват.

Питам: Вие, като идете в небето, мислите ли, че ангелите се нуждаят да видят такива мършави тела? Мислите ли, че като видят вашите набръчкани лица, тия бръчки като видят, ще кажат: „Ето един екземпляр, който дошъл.“ Нямат нужда от тия екземпляри. Тия бръчки показват пороища, бръчките показват един дисонанс на мислите. Чувствата на човека и мислите са разбъркани и лицето му става набръчкано вече.

Сега, аз не критикувам нещата, разглеждам ги. Ние трябва да пазим да имаме правилни черти. Има известни черти, които трябва да присъствуват. Ако челото е съвсем празно, съвсем гладко, ако никъде на челото няма никакви естествени черти, които са на мястото си, но има други, които не са на мястото си… Запример тия черти край носа са хубави, показват социални чувства, показват общителност. Този човек, който ги има, показва, че иска да има вземане-даване. Когато изчезнат, той е като калугер. Някой иска да стане калугер. Казвам: „Не си за калугер.“ За да станеш калугер, трябва да [ги] премахнеш. Някои имате две линии на челото горе над носа, две линии; някои имате само една линия. Двете линии са хубави, на място са, показват честност. Изобщо, тия хора с двете линии се стремят да бъдат честни. Онези с едната линия на челото, те са пък справедливи, не са много взискателни, каквото имат да дават, ако са пари, ще ги дадат, но ако пет пари [има] да взима, трябва да му ги дадат. Ако не ги дадат, той ще разправя на целия свят, че пет пари не са му дали. Честният, който има две линии, той думата си държи. Когато чуе някой не си държи думата, казва: „Той не е честен.“

След това, трябва да наблюдавате децата. Често хвърля по някой път поглед: някой път лицето ви светло, има нещо светло, хубаво; някой път потъмняват лицата ви. Има една тъмнота, която произтича в човешкия живот от неговите чувства. Когато някой се е влюбил някъде, че не му върви, тъмно му е лицето. Някой търговец е без пари, лицето му е тъмно. На влюбения тъмнотата е друга, тъмнотата на търговеца се отличава. На влюбения тъмнотата е като на здрачаване, на търговеца е по-голяма, тъмнотата му не е светла. Или по някой път онези хора, които много се тревожат, под очите си имат черно, което показва, че дишането не е правилно. Тревожат се за нищо и никакво.

Сега вие седите и се критикувате едни други. Аз бих желал да ме критикува един, който седи по-високо. Критиката на този, който седи по-долу, е безпредметна. Има много работи, за да се изправите. И тогава вие казвате: „Да идем в оня свят.“ В оня свят искат умни хора най-първо. Може да те срещне един ангел и да те поздрави. Втори път няма да го видиш. Ангелите имат едно свойство – като не иска да те срещне, стане невидим. Ти ако искаш да го видиш, ти може да го видиш само ако го обичаш. Щом не го обичаш, не може да го видиш. Тук, на Земята, като не го обичаш, се явява повече. И като го обичаш, се явява и като не го обичаш, пак се явява. Като те обича, той носи плодове, хлебец, кашкавал, някоя печена кокошка, кюфтенца от боб, от леща или кюфтенца от агнешко, или бъбреци, или има едни момици, или някоя скумрия, или някой леврек. Казвам: Законът на любовта еднакво привлича нещата. Като обичаш и като мразиш човека, еднакво го привличаш. Само че онзи, когото мразиш, той има едно свойство – той всякога взима от тебе повече. Който те мрази, ще вземе винаги повече, ще ти даде много малко. По това се отличава. Когато по някой път иска да те похвали, ще ти [каже] една дума, но след туй ще ти каже 10 и ще ти излезе кисело. Той ще те похвали и отподире ще ти каже 10 думи и ти ще съжаляваш и ще кажеш: „Да не беше ми казвал и добрата дума.“

Сега аз говоря не индивидуално. Това са в самата природа елементи, от които хората са създадени, имат разни свойства и качества. Материята, от която сме създадени, запример, ако имаше повече желязо в кръвта си, неорганизирано желязо, ставаш груб. Ако имаш повече сребро в кръвта си неорганизирано, ще станеш студен като Месечината. Ако имаш повече злато в кръвта си неорганизирано, ще гориш хората, може да се оплакват. Момите се оплакват, че изгорели, момите имат неорганизирано злато.

Сега, не искам да вярвате в тия работи. На вяра ще повярвате и ще проверите. Отношение имат, колко е вярно. Аз не казвам, че това са абсолютни истини, но относителни. Тогава не е лошо, че има повече злато, трябва да се организира. Когато се организира, тогава има нещо друго, нещо противоположно. От този човек естествено лъха нещо хубаво, както от цветята. От него лъха нещо хубаво, както от Слънцето.

Казвам: Сега ще напуснете, няма да боравите с вашето минало. Аз гледам, по някой път вие не може да се въздържате. Помнете едно нещо: Щом започнеш да се дразниш от малките работи, ти си влязъл в областта на старостта. Пазете се. Всяко дразнене е признак, че старостта върви с перцето си. За да не остарявате, не се дразнете. Дойде някой, погледне весело, кажи: „За добро е.“ Как тъй, може ли? Ако не търпиш, какво ще правиш?

Та казвам: Туй дразнене произтича от съвсем други причини. Има едно същество в света, което постоянно работи хората да остаряват. Нима онзи българин, който впрегнал воловете, че ги дупчи, ако го питате защо ги дупчи, казва: „Да работят.“ Има едно дразнене, има си място. Да кажем, някой има нужда. Казваме сега: „Да се не дразним.“ Ти ще се дразниш, но да въздържаш дразненето. Ще се пораздразниш, ще дойде сръднята. Някои хора са по-сръдливи, някои са по-миролюбиви. Миролюбивите хора са страхливи. Някои хора се сърдят, но са по-смели. Чувствата и способностите, които човек има, се компенсират едни други. Казвам: Има едно дразнене принципиално. Трябва да гледате да има най-първо предмет. Дразниш се, някой човек е несправедлив. Ще му кажеш: „Несправедливо постъпваш.“ Ако говори криво, ще му кажеш: „Не говориш право.“ Някъде може да премълчиш. Някой говори, че се подиграва с истината. Кажи: „Не се подигравай с истината!“ Някой се подиграва с любовта. Кажи: „Не се подигравай с любовта! Любовта не е за подигравка.“ Или някой се смее на мъдростта. „Не се смей на мъдростта!“ Никога не се смей на любовта, не осмивай любовта.

Давам едно правило: Никога не осмивай любовта! Никога не осмивай мъдростта! Никога не осмивай истината! Имай едно свещено чувство. Като дойде любовта, да кажеш: „Един свещен образ.“ Дойдеш до другите работи. Има една любов, как да я нарека, просена любов, от просо. От просо може ли да направите точено? Не може да направиш. Защо? Защото просото се занимава с малките величини. То е ситно. Индивидуализира се мъчно. Често съм давал този пример. Отивали да воюват едно време всички хранителни растения: житото, ечемикът, ръжта, царевицата и другите тръгнали на война и останало само просото в тила, да храни света. Те казват: „Сега ние отиваме, няма да може да храним света. Ти да го храниш.“ То казва: „Точено да ставам ли?“ Казват му: „Ти на хляб стани, че точеното остави.“ От просото боза може да направиш. Трябва да е голям майстор, за да изкара от просото точено.

Не осмивайте любовта! Единственото нещо, което може да облагороди човека, е любовта. В какъвто смисъл да се явява любовта, има една любов, която е лъжлива. Туря човек една маска отвън, показва боята на любовта, една боядисана любов. Нея може да осмивате колкото искате. От боядисаната любов веднага снемете вяра от нея. Турете: „Ние такава боя не купуваме, нямаме нужда от нея.“ После, не осмивайте и доброто на човека. Не осмивайте и кротостта, не осмивайте и въздържанието. Всичките добродетели, които съществуват, никога не ги осмивайте. Едно правило турете: Другите неща, които не са добродетелни, за тях може да имате мнение каквото искате.

Сега вие ме слушате и казвате, всеки един в ума си седи и мисли: „Аз не съм като онзи.“ Не мислете тъй, туй не е право. Вие знаете онзи пример, когато Христос дойде и влезе в храма, влязоха онзи фарисей и митар, и двамата да се молят. Този фарисей казва: „Господи, аз не съм като него.“ По този начин човек не може да се повдигне. Хубаво е, който прави много погрешки, той е пак умен човек. Който не прави погрешки, той не е умен човек. Всякога ние правим погрешки в усърдието да имаме нещо. Някой, който те обича, може да ти стисне ръката от любов. Не го съди, че те стиснал. Някой човек ти хване ръката, като хване, топла е ръката, има известни чувства. Макар туй чувство не е идеално, той има любов. Онзи, студеният, едва ти пипа ръката, няма никаква любов. Не ти обръща внимание. Ние не критикуваме онзи, който ти стиснал ръката. Ако е за критика, ако се критикувате, искам по някой път 10 души да ги изкараме за критика тук, в класа, по ред ще вървят. Ще ги извадим и ще кажем: „Този брат, какво ще кажете за него?“ Всички без пристрастие ще говорят. Ако е за критика, ако искате критика, ако го решавате. Вие се критикувате, не знаете как да се критикувате.

И мене ме критикува един брат. Някой ми писа едно писмо: „Ти, Учителю, много кораво сърце имаш“ – пише ми той, пише, пък ми иска пастърма. Аз не му изпращам, не мисля. Ако искаше картошки, щях да му изпратя, но понеже искаше пастърма, на пастърмата не отговарям.

Искам да бъдете свободни. Човек трябва да бъде свободен. На Земята трябва да бъдем свободни. Ние на Земята не може да бъдем тъй, понеже условията отвън не са толкоз благоприятни. Човек трябва да тури волята си, сърцето си, да мисли дълго време, да постъпи както трябва. Някой казва, че не е много търпелив. Аз познавам колко са търпеливи хората. Аз ги познавам, както познавам себе си. Колко човек трябва да се въздържа? Казвам: Сега законът е такъв. Този брат, който ме критикува, той сам ме затваря. Той не знае законът какъв е. Той е в мене и моето разположение спрямо него се проявява, той се проявява. Онзи, който не иска да му помогна, и той е в мене. Казвам: „Ето какъв си. Аз съм ти дал правото, ти си много скържав.“ Той се моли, но и аз се моля. Казва: „Учителю, помогни ми.“ В мене седи, дал съм му правото той да се проявява. Той казва: „Няма да му даваш. Нека да страда, нека да се учи, той такъв, той е такъв, той е ленивец.“ Мърмори. Ама той сега казва: „Казвам ти, че сега Господ хлопа на твоето сърце. Какво ще правиш?“

Казвам: Когато Господ хлопа, аз Го познавам. Но и хората хлопат, не знаят как да хлопат. Казвам: Някой път хората ще се проявят във вас. Трябва да знаете, има моменти, когато вие ще се проявите. Когато Господ се проявява, аз го зная: моето сърце се отваря, аз съм към всичките хора еднакъв. Щом аз се проявя, съм с няколко градуса по-долу. Щом хората се проявяват в мене – на този ще му кажа тъй, на онзи ще му кажа тъй. Тогава ще дадете място на хората, и те да се проявят. Нека се проявят. Това са човешките мисли, ще дойдат, ще се проявят в нас. С туй се борете. Мнозина идат при мене и казват: „Учителю, махни тия мисли.“ Може да се отмахнат мислите, но трябва да разбирате закона. Вие една лоша мисъл може да я замените с една добра мисъл. Но трябва да се свързвате с добрите хора, които веднага да ви препратят. Някой път вие се свързвате с едно лошо общество – веднага ще ви изпратят много лоши мисли, без да искат. Тук с години обществото в цяла България, каквото престъпление стане, все нас обвиняват: „Те голи се събличат, безпорядъчен живот, безразборна любов в тях.“ Всичко това трябваше да го търпим. Някой се съблякъл гол – ние сме виновни; някой се напил – ние сме виновни. Какво ще им кажете? Ако ние не знаехме как да се свържем с Невидимия свят, досега нищо не би останало. Колкото ни бомбардираха със своите гранати, нищо не би останало от нас.

Казвам: Когато хората говорят лошо за нас, то сме ние в тях. То е от миналото. Когато ние имаме доброто разположение, то е настоящото добро, което Бог изпраща. Туй добро ние искаме да го изпратим на тях. В тях действува миналото на нашия живот. В настоящето то е доброто, което иде от Бога, което Той изпратил в света.

Казвам: Трябва да бъдем някога отворени, да изпратим туй добро. Туй добро, като дойде, то ще поправи света. Само Божественото добро е в света, което поправя света. Изведнъж няма да го поправи, но онези души, които са готови, онези души, духове, умове и сърца, които са готови, те ще приемат Божественото благо. Казват: „Те искат да заблуждават, те са лицемери“ – то е привидно, те не са по-добри от нас. Вярно е, че едно време и ние бяхме като тях, но сега не сме такива, каквито те предполагат. Защо? Понеже ние се свързахме с Бога. Всички, които идат от Бога, виждаме нещата как стоят.

Искам да ви наведа на мисълта: Не се тревожете. Вие се тревожите някой път за нищо и никакво. Аз гледам тук, когато идат някои сестри, искат да дойдат по-близо до мене, отляво, отдясно, започват да се пререкават. Аз гледам на едните и на другите. Нямат търпение. Защо искат да дойдат едната по-близо и другата по-близо? Някой път тръгват двама души приятели. Забелязвам: вървят, блъскат се, не турят една дистанция половин метър или метър разстояние, само току се блъскат. То произтича от силите на мисълта, от силите на чувствата и силите на волята. Те не са уравновесени. Ако тебе ти се изядат обущата отпред, имаш един характер; ако се изядат отзад, имаш друг характер. Ако отзад ти се изядат, упорит си и своенравен; ако се изядат отпред, си хитър и долапчия. Направиш един долап, загладиш го, да се не вижда. Някъде има червоядина – ще турите гипс, ще го загладите, ще го полирате, не туряте здрав материал. Провидението опитва, постоянно опитва нашия характер. Каквато краска и да турим, животът ще се опита. Изпитанието е да се прояви до каква степен нашият ум е развит, до каква степен нашето сърце и нашата воля са развити. Защото Бог се радва на доброто, което прониква в нас. Бог се радва на любовта, която прониква в сърцето ни. Бог се радва на знанието, което прониква във вашия ум, радва се на мъдростта, която прониква във вашия ум. Бог се радва на истината, която прониква в нашия дух. Понеже духът е свързан, има отношение с човешкото тяло. Духът е, който строи. Щом имаме истината, тялото е построено. Онези хора, които са красиви, истината е работила върху тях повече. Онези хора, в които сърцето е много добро, любовта е работила върху сърцето. Онези хора, в които умът, мозъкът е развит, мъдростта е работила. Върху тялото работи истината. Върху сърцето работи любовта, върху сърцето и душата работи любовта. Мъдростта работи върху човешкия мозък.

Всички трябва да дойдете да се качите във вашия мозък. Като се качите, той е висок планински връх, да си починете. Надолу тялото, то е долина, низшият свят. Главата е създадена да може да си починете. Трябва да се дигнете във вашата мисъл. Вие се качвате по някой път горе в планината и пак се тревожите. Качите се горе и казвате: „Какво ли става долу?“ Питам: Ако вие имате един възлюблен, който всеки ден се напива, казвате: „Какво ли става с него?“ Аз да ви кажа: Напил се е. Хубаво, вие ще го обичате. Той иде при вас и все му давате пари. Той ходи и се напива. Питам: Каква полза му допринасяте?

Да кажем, аз може да ви похваля. Но тази похвала трябва да иде нанякъде. Ако тази похвала ще подигне вашето религиозно чувство, ако тази похвала подигне вашето милосърдие, ако тази похвала ще подигне вашия разсъдък или ако тази похвала подигне музиката – на място е. Всяка похвала, която дойде за облагородяване на сърцето, на ума и тялото, е на място. Пък някой път може да се усъмните, казвате: „Не ми хвърляй подигравки.“ Някой път може да вземете похвалата като подигравка. При сегашните условия хубаво е: заминал някой брат – похвали го. Има една похвала, която може да му кажеш в очите. Има една похвала, която е много хубава да я кажеш зад гърба му. След като се оправи, кажи: „Колко добър е, много добър е този брат.“ Зад гърба му кажи. Той, като върви, стане му приятно. Тръгне този брат, някой път като седял, като отмине, казвате: „Малко будала е. Особен характер има.“ Той, горкият, като върви, стигне го тази мисъл, не може да се събере в кожата. Такива работи да ги няма помежду ви. Някой брат е много енергичен, оратор. Някой от вас иска да говорите много. Вие трябваше да говорите на голямо събрание. Вие, като няма да говорите на събрание, се карате – излишна енергия има.

Искам сега да ви туря на работа. През цялата седмица, тук от нас или от вас, където намерите един човек, да кажете: „Този човек ми харесва. Много добър човек е, глава има.“ Или някоя жена, или видиш млада булка, или видим някой кон, или видим някой вол, или видим някое дърво, или видим Слънцето, навсякъде, където и да ходиш, да виждате хубавата страна. Ако по този начин постъпвате, вие ще наберете известна енергия, която ще ви бъде полезна за бъдеще.

Вие сте се изчерпили. Някои от вас клоните към неврастения. Духовните хора стават много чувствителни, дават повече, взимат по-малко, вследствие на това се ражда едно състояние: човек се уморява, няма нещо да го интересува. Едни други не знаете за какво да говорите. Вие трябва да бъдете един единствен. Един с един да не си мязате. В света хората може да се обичат само когато имат еднаква дължина на вълненията. Двама души може да се обичат, ако имат еднакви трептения, еднаква дължина на дължината на любовта. Щом имат еднакви трептения, еднаква дължина, може да се обичат. Щом нямат, не може да се обичат. Запример светлината в този салон се дължи на това, че трептенията са еднакви на светлината. Електричеството върви по права линия, по късите линии. А пък чувствата вървят по крива линия. Ако искаш да развиеш своите чувства, трябва да се образуват около правата линия криви линии. Тия, в които има повече електричество, електричеството рязко действува. Когато мисълта е справедлива, е рязка.

Следователно казвам: Щом някой човек не го обичаш, не че не те обича, но вълните не са еднакви. Щом ги направите еднакви, ще се обичате. Аз може да накарам когото и да е от вас да ме обича. Този брат, който ми писа, че имам кораво сърце, ще му пратя една хубава пастърма агнешка, 4–5 килограма, хубава, крехка пастърма иска той. Това е само за изяснение. Този брат, с когото вие не може да хармонирате, вълните не са еднакви. Може да накарате да ви обича. Направете нещо за него. Щом започнете да мислите добре за него, той ще измени своето положение.

Защото единственият в света е Бог, Който е неизменен. Благодарение, че Той всичките изменя и променя, то е хубавото. Лошите неща в нас Господ ги променя в добро, благодарение на това ние прогресираме. Ако Той не променяше в света, ние щяхме да останем лоши. Понеже Той постоянно всичко изменя, лошото го прави на добро, а доброто подтиква хората да се учат. Учението е един стимул от Бога. Казваме: „Всичко в света се променя.“ Трябва да се радваме, че всичко се изменя. Ние се променяме, добри ще станем, учени ще станем, силни ще станем, млади ще станем. Бог е, Който превръща старите в млади. На младите дава подтик да се учат. Тогава ще разберете. Старите ще се молите Господ да ви измени, да ви промени. Като си лягате вечерно време, кажи си: „Аз искам с 10 години да се подмладя.“ На другата вечер пак си кажи: „Аз искам да се подмладя с 10 години.“ Цяла година като го правите, като ви слуша Господ молитвата, станеш и се видиш – подмладил си се. Тия 10 години, като се подмладиш, ще ги туриш на работа с любов.

Сега, по какво се познава любовта? Любовта се познава по топлината, която човек има, която е приятна, не гори. Малко хора има, има и светски хора, с които, като се ръкуваш, усещаш голяма приятност, имаш разположение. Любовта винаги носи туй разположение, носи магнетическа сила. Един човек, който има любовта, хората усещат неговото присъствие като една свещ, която е влязла в тяхната стая. То е като топъл хляб, който е влязъл между гладните. Като влезе, всички го обичат. То е като пресните плодове. То е като прясната вода, която влиза в една суша. Всички я обичат. То е любовта. Любовта има влиянието на прясната вода, на топлия хляб, любовта има влиянието на пресните плодове, на гроздето, любовта има влиянието на хубавата дреха.

Някой път нас ни е приятно да видим един човек, хубаво облечен, всичко да е на място. Запример има черна дреха, с бяло отгоре. Хубаво е, един контраст. А пък някъде има черно и на гърдите червено, отстрани турено златно, синьо, зелено, не безразборно. Черният цвят е хубав. Той психологически е хубаво ето в какво отношение. Той е цвят, който събира повече енергия. Когато човек стане нервен, по-хубаво е да има черни дрехи, да се облече, да си тури черна шапка, да тури едно черно було, за да има повече енергия. Когато се усеща някой път праведен, да се облече в бяло. Децата ги обличат в бяло. На място е. Понеже те имат изобилие от енергия, която раздават. Старите изобщо носят черни дрехи – не че обичат, но им е наложено.

Аз правя аналогии. Необходимо е страданието. Защо старите хора страдат? Дойдат страданията. Трябва да дойдат, за да спечелите нещо. Ако в стари години вие бихте се радвали, вие ще се разсипете. Ще дойдат скърбите и страданията, за да се събере енергия, която е потребна за вашия ум, за вашето сърце и за вашето тяло. И в младини като идат, страданията са на място, не са безпредметни. Радостите са, както в котела, като се набере много пара, ако не се тури на работа, котелът ще се пукне. Да бъдеш радостен е на място; да бъдеш скръбен е на място. Дойде скръбта – да се радваш и като дойде радостта – пак да се радваш. Като дойде скръбта – да я приемеш вътре, като дойде радостта – да я пратиш на работа на нивата. Ще кажеш: „Много ми е приятно да идеш на нивата да работиш.“ Дойде скръбта, ще я пратиш малко да си почине. Тя е богата, скържава е малко. Ще отвори торбата. След като я приемете, тя ще ви даде нещо от своето богатство. Не съжалявайте при вашите скърби. Научната страна туй е. Не вярвайте, но искам да го опитате.

Колко важни неща има? На любовта да се не смееш. Като дойде, слушайте я каквото каже. Истината като дойде, слушайте каквото каже. Мъдростта като дойде, не се смейте, слушайте я. Дойде животът, животът е асистент на любовта, слушайте асистента. То е учение. Дойде знанието. Асистент е знанието. Светлината е асистент. Дойде добродетелта, то са прислугата при този университет. Вие сте нов студент, ученик в тази школа, с благоговение ще гледате на професорите, после на асистентите, на слугите в университета. Защото тия слуги в този знаменит университет седят по-горе от нашите професори. Те са много по-учени, отколкото тези професори, които имаме в нашия университет. Те слугуват. Каквото каже любовта на живота, той изпълнява. Каквото любовта каже на асистентите, те всичко изпълняват.

Сега се учете от любовта. Учете се от живота, учете се от добродетелите. Ако искате да се критикувате, кажете ми кого искате да критикувате, един ден аз ще се поставя мене да критикувате. Аз ще ви дам право кой каквото видял, да изнесе. Нали е за критикуване? Като ме критикуват хората, аз нищо няма да изгубя. Щом направя погрешка, аз съм изгубил. Ако ме съдят хората, аз печеля. Ако вие ме съдите, аз печеля. Ще ви дам един пример. Мене ще критикува Който седи най-горе; след туй ще критикувате който иде на втора степен; а който е на най-долна степен най-после ще критикувате. Няма да изясня, може да критикувате когото обичате. Някога може да сме несправедливи. Може да покажем повече любов към онези, които не заслужават; спрямо други сме били скържави, защото и в правенето и на добро има погрешки. На една картина може да туриш повече бои или по-малко бои. Ще турите такъв цвят, какъвто в природата има.

Искам сега да бъдете свободни, защото ще бъдете подложени на такава критика, каквато никога не сте виждали. Вие имате една критика в света.

Христос казва на Петра: „Сатаната иска да ви критикува хубаво, да ви пресее. Ще ви пресее хубаво, че няма да остане нито един от вас.“ Ако мислите, че ще минете без критика, лъжете се. Вие вземате една длъжност, която не ви е мястото. Защото толкоз главоболия имате. Вие, като критикувате някого, без да знаете, вземате от неговите борчове. Вие своите борчове не можете да платите, ще станеш поръчител да плащаш! Никакво поръчителство не ви трябва. На вас ще ви дам едно правило: Никога не поръчителствувайте. Ако имаш пари в касата, някой ти иска 1000 лева в заем, ти имаш 1000 лева, за 1000 лева поръчител можеш да станеш. Ако имаш 2000 лева, за 2000 може да станеш [поръчител]; ако имаш 3000 лева – за 3000. Но ако нямаш, кажи: „Не мога да поръчителствувам, защото който поръчителствува, трябва да плаща.“ Затуй ще се спреш и ще кажеш: „Не искам да лъжа. Аз ставам гарант. Трябва да знае, че ще плащам.“ – „Ти може ли да плащаш?“ – „Ще видя. Искам да бъда честен. Може да ти гарантирам, ама ако намеря отнякъде.“ Не може да намериш. Аз не искам да турям другите хора. Ако по този път вървите, работите ще се оправят.

Сега, какво разбрахте? Вижте хубавите неща, които човек има, и ги оценете. Човек трябва да оценява погрешките си и добродетелите си. Всяка погрешка я оценявайте. Тази твоя погрешка може да се превърне на една твоя добродетел. Един въглен, ако имаш знания, може да го превърнеш на диамант, но трябва голямо налягане, голяма топлина. Вие седите по някой път, да кажем, и казвате: „Аз не съм разположен да свиря.“ Защо?

Вие по някой път вземате светската музика. Аз разглеждам музиката другояче. Аз разглеждам музиката в света. То са големи угощения. А такива музикални угощения малцина може да си позволят. Ние не може да правим такива угощения, класически угощения. Малки вечеринки можем да дадем с житце. Големи угощения, както тия музиканти, угощения от Бетовен, угощения от Моцарт, класически симфонии, то са големи работи. Който е слушал Девета симфония на Бетовен, какво е разбрал? Бетовен не можа да иде повече. Той, като дойде, спря на Деветата симфония и каквото имаше да казва, го каза в Деветата симфония. Но казвам: В музиката има една страна, понеже тя е една способност. Аз ви препоръчвам да пеете, но за да пеете, тялото ви трябва да бъде здраво, сърцето ви трябва да бъде разположено и умът ви трябва да бъде разположен, и в трите свята трябва едновременно да пеете.

В умствения свят с песните ще произведеш светлина; в духовния свят ще произведеш топлина, а във физическия свят ще произведеш сила. Та, ако ме слушате, по някой път ще образувам един клас, да пеете тука. Често аз ви слушам отгоре как пеете. Но вие пеете като задължение. Аз считам, в музиката човек трябва да бъде абсолютно свободен, напълно свободен, да се не плаши от никого. Но комуто от вас да кажа: „Изпей ми до“, се стеснява. Ама в до-то се съдържат известни трептения. В до-то има най-малко 16 трептения. Всяко едно трептение отговаря на един тон вътре. Някои считат 16, някои – 32 трептения. Ти имаш една идея. И тази идея не може да се роди, докато не пееш в себе си до. Най-първо, основната, подбудителната причина на до-то трябва да бъде Любовта, после трябва да дойде Истината и после – Мъдростта. Три основни подтика ще има. Тогава колко остават: като извадим 3 от 16, остават 13 трептения. Вие ще дадете ход. Изведнъж как ще вземете до? Трябва да имате известна идея. Аз искам да се освободите. Сиромах съм, искам да се освободя – ще повикам Любовта, ще произведа този тон до. Като го произведа, веднага ще се измъти яйцето. Туй яйце вземам. Едно кокоше яйце взема, да си измъти хубаво пилето. Всякога, когато започвате една работа, каквато и да е, изпейте една песен. Имате една песен „Гледай добре, слушай добре, говори добре“. Това е естествено. На себе си сега кажи: „Гледай добре, гледай Истината! Говори добре!“ На кого ще говориш добре? На Любовта. „Слушай добре!“ То е знанието. Трябва да имаш знание. Тогава ще вземеш вярно тона. Как ще изпеете до? (Учителят пее: „Гледай добре, слушай добре, говори добре, говори, говори, говори добре“.) Само давам един пример. Може да пея по-хубаво, не съм се разпял.

Я станете всинца прави. Ще затворите дясната ноздра с левия пръст, ще поемате въздух и ще броите до 4. Ще задържите въздуха и ще броите до 16, ще издишате навън и ще броите до 8. 4 – приемане, 16 – задържане, 8 – издишане. Поемане с лявата ноздра, издишане с лявата. (Направихме упражнението.)

Туй упражнение ще го направите, понеже аз участвувам. Направете го всички, не се обленявайте. Понеже никога няма да имате по-добри условия да го правите. Ще го правите 2 пъти на ден, сутрин и вечер. Ще пристъпим към някои малки работи. Потребни са известни упражнения. Има някои неща, не можем да ги придобием, докато не се хармонирате. Във всинца ви трябва да се хармонират мислите. Не е лесно да се хармонира човешкият ум, човешките чувства и човешката воля. Понеже има да се борим с всичките минали хиляди поколения, които са живели не тъй както трябва. Сега трябва да изправим много работи. Не се обезсърчавайте.

„Добрата молитва“

ХIХ година (1939–1940)
22-ра лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 28 февруари 1940 г.,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, любов, сега, път, дойде, хора, искам, хубаво, добре, сърце, казвам, работи, казвате, бог, свят ,

Общ Окултен клас , София, 28 Февруари 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder