НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Словото бе Бог

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Словото бе Бог

Най-често използвани думи в беседата: може, любов, има, човек, аз, сърце, сега, всички, хора, себе, години, дойде, свят, казвам, живот, кръвта, ръка, време ,

 Неделни беседи , София, 18 Февруари 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Грее Слънцето“

Ще прочета само 1-ви стих от 1-ва глава на Евангелието от Иоана: „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.“

„Духът Божи“

Хората имат някои унаследени черти. Сега ще ви прочета нещо, което знаете. Значи, ще излезем от знайното и ще отидем към незнайното. Ще ви прочета от беседата: „Ново разбиране на живота“, която сега ще излезе от печат. (Учителят прочете за Иосифа – неговата история.) Иосиф беше най-любимият син на Иакова. Той беше един от щастливите хора на Земята. Но същевременно той беше и даровит човек. Щастието на човека се дължи на това, че беше роден по любов. Със своите дарби той събуди ревността на своите братя. Баща му, като виждаше неговата даровитост, не можеше да скрие любовта си от другите си синове. Никой човек на Земята не може да скрие любовта си. Тя е като печка. Като се запали печката и любовта ѝ се проявява. Иосиф имаше прозрение. Той знаеше какво можеше да стане в бъдеще. Затова той беше трън в очите на своите братя. (Учителят чете от тази лекция историята на Иосифа.) Както виждате, братя го предадоха, не са чужди хора. Един от братята, най-старият, каза: „Да не проливаме кръвта на брата си. Какво ще се ползуваме, ако го убием? По-добре да го продадем, поне някоя парица ще вземем.“ Те обичаха парите. Те продадоха Иосифа за двадесет сребърника. По всичко се вижда, че Иосиф е бил красив, строен, знатен мъж. Като го заведоха в Египет, Иосиф попадна при нови условия, при налягане, на ново възпитание, срещу което трябваше да противопостави своите сили на напрежението. Той остави дрехата си в ръцете на своята господарка и избяга вън. Той предпочете затвора, отколкото да злоупотреби с доверието на своя господар. Тук, в затвора, Божественото в него му диктуваше как да постъпва.

Сега вие не мислете, че тази господарка сте самите вие. Не, тази господарка е живяла преди хиляди години. В затвора той прекара заедно с началника на виночерпеца на фараона и с неговия хлебар. Един ден те бяха сънували сънища, които Иосиф им изтълкува. Сънят им се сбъдна. Те излязоха от затвора, но не си спомниха за Иосифа. Обаче, когато фараонът сънува сън, който никой от неговите мъдреци не можа да изтълкува, спомниха си за Иосифа. По този начин той излезе от затвора и се яви при фараона, да му тълкува сънищата. Като изтълкува съня му, фараонът го направи управител на целия Египет. В живота си Иосифа имаше едно съвпадение с неговата риза. Понеже баща му го обичаше много, той му направи една пъстра дрешка, с която го отличаваше от другите му братя. Тази дрешка събуди ревността на братята му и заради нея щяха да го убият. Те си казваха: „Какъв е той, че трябва да се отличава от нас като полковник от войниците си?“ След това, като влезе в дома на Пентефрия (дворник фараонов, вж. Битие, гл. 39), неговата жена обикна Иосифа, но понеже той не искаше да изневерява на своя господар, избяга, като остави дрехата си в ръцете на господарката си. Заради тази дреха той лежа две години в затвор. Значи тази дреха я взеха два пъти от гърба му, но на третия път фараонът му даде нова дреха, облече го във власт и го постави управител на целия Египет.

Какво показва историята на Иосифа? Това показва, че в природата има известни закони, които регулират живота на хората, не механически, но разумно. Всеки човек има известни дарби, способности и сили в себе си, които той използува дотолкова, доколкото ги туря в служене и работа на онова възвишеното и благородното в себе си. Дарбите на човека са дадени, за да се създаде една личност, един благороден характер, но човек трябва да прояви благородството на своята душа. Величието на човека седи в неговия характер. Не е важно само да се създаде един благороден характер, но човек трябва да прояви благородството на своята душа. Величието на човека седи в неговия характер. Думата „характер“ е гръцка и означава нещо вдълбано, каригма. Вдълбаните работи идат от нещо разумно, което се намира в самия човек. Има едно тяло в човека, което никога не се разрушава. Аз наричам това тяло Божествено. Върху това тяло вечността пише онова, което човек прави и е направил досега. Човек носи в себе си всичко Божествено и благородно.

Та, необходимо е човек да разбере всички унаследени черти. Тази е причината, че понякога човек се намира в противоречие с мъчнотиите в себе си. Много от мъчнотиите им се дължат на тия унаследени черти. Често в самия човек се явява една борба. При това, забелязано е, че колкото по-високо се повдига човек, толкова и борбата става по-голяма. Колкото е по-голям невежа, толкова и борбата е по-слаба. Значи, колкото по-просветен става човек, и борбата става по-тежка. Някои мислят, че като станат добри, борбата ще престане. Не, след като станат добри, борбата ще бъде гуша за гуша, както двама борци се борят. Кога ученикът се поставя на големи изпитания? Колкото по-големи знания придобива ученикът, толкова по-сложни и мъчни задачи му се дават. И в математиката е същото. Когато някой математик работи, той се натъква на задачи, които изискват не пет–шест часа да се решат, но са нужни месеци и години, докато се дойде до някакъв резултат. Този математик прави изчисления, докато дойде до някакъв резултат.

Онези, които не разбират Божиите пътища, искат всичко да им се даде наготово. Като почувствуват някакво приятно разположение или настроение, те мислят, че любовта ги е посетила. Те се самозалъгват. Това не е никаква любов. Колкото хубаво да ви изтърка, той снима само кирта от тялото ви, но това не е никаква баня. В каквато баня да влезете, било от модерните или от турските бани, хамам, и както да се изчистите, това още не е любов. Банята е потребна на човека дотолкова, доколкото порите на човека [да] се отворят, да може кожата свободно да диша. Човек има около седем милиона пори, или около седем милиона прозорци, както аз ги наричам, чрез които той диша. Правилното дишане е когато човек диша през цялото си тяло и кожа, а не само чрез дробовете. Ако диша само чрез дробовете си, това е специфично дишане. Ако при някакъв случай човек изгори кожата си и се лиши от порите, той диша само чрез дробовете си – това е специфичното дишане, което не може много да му помогне.

В човека действува една разумна сила, която го освобождава от страдания. Страданията са дадени на човека само за упражнения и развиване, а не с цел да страда и да се измъчва. Често хората страдат по невнимание. Когато двама борци се борят, онзи, който е по-силен, може да натисне слабия по крака и да го счупи. Тогава иде вече страданието. Докато ръцете, краката и всички останали органи на човека са здрави, той не страда. Някои хора смесват борбата със страданието си. Когато двама души се борят, единият от тях изпитва страх, че другият може да му счупи ръката или крака. Ако се чувствува слаб и ако се страхува да не счупи ръката или крака му, по-добре е да не се бори. Когато излезеш да се бориш с някой борец, костите ти трябва да бъдат толкова здрави и яки, че да не се чупят. Ако костта на единия от тях се счупи, това [не е] някакво голямо геройство. Борецът се нуждае от кости, които не се огъват, които не се чупят.

Та казвам: Вие трябва да имате един ум, който да се огъва, без да се чупи. Някой казва, че сърцето му се е счупило. Защо ще се е счупило сърцето ви? Всяко сърце, което се счупи, е меко. Не, сърцето не може да се чупи. Не мислете, че сърцата се чупят. Сърцето не може да се счупи, понеже е направено от Бога. Всичко в света може да се счупи, но досега не се е намерила сила, която може да счупи човешкото сърце. Единственото нещо, което може да стане със сърцето, то е да се спре космическият му пулс. Всички хора имат космически пулс, който действува в цялата природа. Той движи сърцата на всички хора. За всеки човек е определено колко енергия трябва да възприеме. Понякога човек спира тази енергия отгоре така, че и сърцето му може да спре. Някога той не може да регулира тази енергия, вследствие на което сърцето бие бързо. Мнозина се страхуват, когато сърцето им бие бързо. Сърцето бие бързо, когато върху него дойде много космическа енергия. Когато сърцето бие слабо, това показва, че кръвта е стегнала клапите, та енергията отвън не може да придохожда. Ако кръвта често стяга клапите, някога сърцето може да спре и после мъчно може да се възстанови. Онези, които са изучавали този закон, са дошли до опити, при които когато сърцето спре, може отново да се възстанови неговата деятелност.

Та казвам: Ние имаме едно особено верую. Казваме: „Господ ще направи това.“ Ние считаме, че когато Господ живее вън от нас, та като умрем, то ще ни съживи отвън някак. Това е смешно схващане. Онова, което може да ни възкреси, е част от нашето битие. То е в самата човешка душа. Бог е вътре в нас. Следователно Този, Който е вътре в нас, Той може да ни възкреси. Този, който е отвън, той може само да ни помага. Та, сега мнозина от вас търсите Божественото в това, което се проявява вън от вас. Външното е вярно само по отношение на физическия свят. Само по отношение на това, което виждате. Ти дигаш очите си нагоре. Това са всичките слънца, които виждате в Млечния път. Това е все физическият свят. Духовният свят е още по-обширен. Той е невидим за нас. Той е по-далеч от физическия, а Божественият е още по-далече.

От физическия свят ние трябва да изучаваме другите два свята. Духовния свят вие го изучавате само чрез известни чувствувания. Някой път вие имате скърби, а някой път – радости. Някой път имате приятно настроение на сърцето, а някой път – неприятно, без да знаете от какво произтича това настроение. Ако вземете ябълката на едно дете, то ще има лошо настроение. Ако му дадете ябълката, веднага настроението му ще се подобри. Направете някого министър-председател – той ще се радва. Отнемете му министерството – той ще скърби. Направете някого съдия – той ще се радва. Уволните ли го, той ще скърби. Дайте здраве на човека – той ще се радва. Отнемете здравето му – той ще скърби.

Следователно това, което се предава на нас, причинява ни радост; това, което се отнима, причинява ни скръб. Това отчасти е вярно. Не всяко нещо, което ни се предава, ни причинява радост и не всяко нещо, което ни се отнима, ни причинява скръб. Как мислите, ако аз ви товаря и туря на гърба ви сто килограма пясък, това не е ли едно страдание? Не само с пясък да ви товарят, но ако ви натоварят със сто килограма злато на гърба и трябва непременно да го носите, какво ще кажете? Представете си, че ако не го пренесете, ще ви глобят. Какво ще кажете тогава? У вас ще се яви недоволство, че тежестта е по-голяма, отколкото можете да носите. Ако някой дойде да ви отнеме част от товара, вие ще се радвате. Колкото повече товарът ви се намалява, вие се радвате, че се успокоявате.

Този закон действува навсякъде. Той има приложение не само на физическия свят, но и в духовния, и в Божествения. Той има приложение навсякъде. Ако ви натоварят с повече чувства, отколкото можете да носите, вие страдате. Хората на чувствата страдат повече. Защо? – Натоварени са много. Следователно те трябва да се разтоварят малко. Много чувствувания – много скърби. При сегашните условия и голямата любов произвежда страдания. Когато някой ви прегърне и стегне в обятията си, че костите ви изпращят, той прави това от голяма любов. Колкото повече ви стисне, с това той иска да покаже, че любовта му е голяма. Как мерят децата своята любов? Когато питат детето колко обича майка си и баща си, то широко отваря ръцете си, да покаже своята любов. Когато ги питат колко обича братчетата и сестричетата си, то си разтваря ръцете по-малко. По-малко ги обича.

Любовта произвежда едно вътрешно напрежение върху чувствата, върху нервната система. Нормалната любов, напротив, калява нервната система, усилва я, като я приспособява към напрежението. Обаче има една енергия от любовта, която разслабва нервната система. Хора, които дълго време са любили, стават неврастеници. Когато двама души се влюбят, в първо време любовта върви добре. Но после в ума на момата влезе една бомба и тя си казва: „Ами ако ме остави?“ След време и в ума на момъка влезе същата бомба. „Ако ме остави?“ Като влезе този бръмбар и в неговия ум, и в нейния ум, те започват да се отнасят критически един към друг. Загубват доверието си. Така се образуват две противоположни течения в човека. Тези течения вече рушат онова благородното и възвишеното, което е създадено в човека.

Вие трябва да имате в себе си мисълта: Любовта никога не руши, любовта всякога съгражда. Всяка мисъл, която влезе у вас и започне да руши, тя не произлиза от любовта. Тя е вън от любовта. Тази мисъл съществува, но не в областта на любовта. Вие трябва да пазите следния закон: Всяка мисъл, която не произлиза от любовта, причинява известно налягане върху човека. И ако в дадения случай любовта не присъствува, налягането ще причини известна опасност. Но ако разумността присъствува, налягането си е на място. Това налягане ще се използува разумно. В духовния свят пък се явява едно напрежение. Ако при това напрежение разумността не присъствува, напрежението може да разруши човека. Щом разумността присъствува, напрежението е на място. Обаче, ако налягането и напрежението действуват едновременно върху човека, без присъствието на разумността, те разрушават човека. Ако налягането е повече в един случай, а в друг случай напрежението е повече, в първия случай ще имаме физическа пакост, а във втория – духовна пакост. И в единия, и в другия случай хората умират. На всички хора се счупват сърцата все от неразбиране на напрежението и налягането.

Тогава ние казваме: разумният живот трябва да присъствува при налягането, т.е. и във вътрешните възможности, т.е. в напрежението. Казано на ваш език: Разумността трябва да присъствува в силите на ума; разумността трябва да присъствува в проявлението на човешките чувства и да ги регулира. Всяко едно чувство е топлина. И като се яви тази топлина, на първо място тя трябва да подобри кръвообращението. И като се появи любовта, на физическото поле тя трябва да подобри кръвообращението. Ако любовта на физическото поле не подобрява кръвообращението, тя е анормална любов.

Значи, любов, която не регулира чувствата, не е нормална любов; любов, която не регулира мислите, не е нормална любов. Туй трябва да го знаете. Това са научни правила. Така научно се измерва любовта. Следователно, когато любовта не е нормална, вие ще се предадете на ядене. Мнозина искат да станат красиви и затова ядат повече, да се поправят, да станат като месечини. Яденето е потребно, но трябва да се образуват мускули, не мазнини. Лицето трябва да е изтъкано от фини мускули, които да изразяват фини чувства в човека. Че как ще изразиш добродетелта в себе си? Има мускули на човешкото лице, които изразяват любовта в нейната висша форма. Казвате, че някой се засмял с очите си. Ако премахнете клепачите на очите, ще видите, че очите сами по себе си не се смеят. По очите само ти не можеш да познаеш дали един човек се смее или не. В клепачите има известни съкращения и разширения, които показват каква е любовта на човека. Когато някой ви лъже, когато не ви говори истината, т.е. когато любовта не е изявена както трябва, такъв човек, като ви гледа, едното око гледа нагоре, а другото надолу. И тогава, ако дясното гледа нагоре, а другото надолу, това показва, че с ума си мисли добре, а със сърцето си гледа към земята. А някой път обратно: с ума си гледа надолу, а със сърцето си нагоре. И двата случая са опасни.

Един български свещеник ми разказваше една своя опитност. „Бях се отклонил от живота си. Един ден моят ръководител, един старец с брада, с хубаво лице, се явява при мене, погледна ме и ми казва: „Знаеш ли, че едното ти око гледа нагоре, а другото надолу?“ Като ми каза това, той ме бутна отпред по челото и си замина. Като станах сутринта, гледам, там, дето ме бутна с пръста си, едно черно място, което стоя повече от един месец. Това място бе като ударено.“

Някой път вие се спирате и казвате: „Да го обичам или да не го обичам?“ Това не е философия. Вие не можете да философствувате да обичате или да не обичате. Любовта изключва всякаква философия. Всичките нещастия в света произтичат от неразбиране на законите. Ти мислиш, че можеш да обичаш и можеш да не обичаш. Пролетта не зависи от тебе, лятото не зависи от тебе. Ти може да използуваш и пролетта, и лятото, и есента, и зимата, но те са независими. Земята се върти около Слънцето и образува четирите годишни времена. Ако разбираш законите, можеш да се ползуваш от тях, но ако разбъркаш условията, че през зимата сееш, а през лятото и есента искаш условията на пролетта, ти съвсем си объркал работите. И после казваш: „Тази работа не върви.“ Че как ще върви? Че, Земята няма да се подчинява на твоите разбирания, да прави каквото ти мислиш.

Вие трябва да съблюдавате в живота си вашата пролет. Когато Бог ви даде една хубава пролет, работете. Когато ви даде хубаво лято, работете. Когато ви даде хубава есен, работете. Когато ви даде хубава зима, работете. И добра зима има. Работете през есента, да съберете всичките плодове. Съберете житото и го турете в хамбарите си. Зимно време ще се заемете да четете, да наблюдавате небето. Всеки от вас трябва да има по един телескоп, да наблюдава небето. Ясните нощи са за наблюдения. После, с хурката може да предеш, с четката може и да рисуваш, с иглата може да плетеш и да шиеш. Зимно време се пишат хубави писма. Като гледаш снега отвън, ще наблюдаваш, ще описваш какви са външните условия. Ще описваш какво става с растенията.

Казваш: „На мене ли остана да ставам писател?“ Всеки от вас може да стане писател. Няма защо да ставаш писател, да се пъчиш в света. Ще се пъчиш пред себе си. Ако искаш да се прочуеш, пред себе си ще се прочуеш. Грях е на душата на онзи, който не се прочува в себе си. И като пишеш нещо идейно, да знаеш, че си писал. Друг някой написал едно любовно писмо. Като четеш едно любовно писмо, да знаеш, че не си казал нито една лъжа. Казал си, че обичаш, че любовта ти е неизменна – да бъде неизменна. Казал си, че любовта ти зад гроба ще отиде – и това да бъде вярно. Някои пишат, че любовта им е до гроба. Значи зад гроба им любовта не може да отиде. Щом любовта е до гроба, това не е любов.

Всички хора страдат от любовта, която е до гроба. Любовта трябва да мине зад гроба. Ако е до гроба, това показва слабост в характера. Ако ние живеем само до гроба, ние сме слаби хора. Когато някой казва, че ще умре, казвам: ти си слаб човек, ти нямаш характер. Ако мислиш, че като умреш, животът ти ще престане, ти си слаб човек, нямаш никакъв характер, ти нямаш никакъв идеал, никаква личност, никакво верую. Някои казват: „Да си поживеем.“ Туй не е човекът. Човек е онзи, който, след като умре, знае, че ще живее. Как знае това, не е важно, но знае, че ще живее – нищо повече. Ама еди-кой си философ тъй казал. Не ме интересува никой философ. Това са празни работи. И аз съм философ. Какво ще кажат всички философи, за мене не е важно; и аз мога да философствувам като тях. Някои казват пък, че всички дарби били все от Бога. Аз примирявам всичките противоречия в света. Любовта е ден, безлюбието е вечер, нощ. През деня ти ще работиш, а вечер ще си почиваш. Като спиш под юргана, нищо няма да мислиш. Само ще почиваш, само ще разглеждаш какво си направил през деня.

Та, в любовта ти може да печелиш, а в безлюбието си ще видиш всички погрешки, които си направил. Някой казва: „Аз не обичам.“ Казвам: Ти, като някой фалирал търговец, ще разглеждаш тефтерите си. Ще казваш: „Този ме изяде, онзи ме изяде“, това си изгубил, онова си изгубил, жена ти умряла, умрели децата ти, този, онзи, ще наредиш нещастията си едно след друго и ще кажеш: „Побеля ми главата.“ Ти живееш в нощта на живота. Тази нощ е тъкмо за тебе. Нищо повече. Но всяка нощ ще трае тъкмо дванайсет часа. След това ще се смени с ден. Пък и цялата нощ няма да бъдеш буден. Във време на безверието си ти няма да разрешиш нито един въпрос на живота си. Например, кой създал света. Ти ще легнеш да спиш, ще се завиеш с юргана си, ще спиш. Няма да мислиш за нищо.

Ето защо всички онези, които искат да бъдат безверници, трябва да спят, а всички онези, които искат да любят, трябва да бъдат будни с копача, с перото, със стомничките за вода, с кобилицата, с каквато и да е друга работа, но всички на работа. На добра работа. Без работа никого не трябва да срещнеш на пътя си. Срещнеш някой, турил ръцете си в джоба. Не се позволява без работа. Човек, който обича, не трябва да туря ръцете си в джоба. Който тури ръката си в джоба, трябва да извади нещо. Аз като туря ръката си в джоба, аз изваждам кърпата, да помогна на своя нос. Някой казва: „Защо трябва да се бършем?“ Ами че, милвам очите си. Ще ме извините, но казвам: Трябва да бъдете чисти. Аз взимам бяла кърпа, не взимам черна. Аз никога не трия очите си с черна кърпа. Всякога ще имате една мека, бяла, чиста кърпа, ще [я] извадите от джоба си, ще изтриете очите си и – пак в джоба. Та, вие трябва да оценявате очите си. С очите си ние виждаме истината, т.е. пътя, по който истината се изявява в живота ни. Това е Бог, Който се изявява. Чрез този път Той ни показва какво има в света. А някой казва: „Дотегна ми да живея.“ Това е неразбиране на живота. Ти не си живял още. Ако погледнеш с очите на любовта, ти ще видиш много неща.

В един разказ се разказва как един ученик помолил учителя си да му покаже рая. Това било в християнските времена. Учителят му го изважда из тялото и го развежда из пространството, да му покаже рая. Като го оставил да гледа, той чакал дълго време да се върне. Цели двеста и петдесет години го чакал. Когато учителят му казал, че е време вече да се върне, той казал: „Чакай де, какво искаш, аз още не съм зърнал нищо.“ Той мисли, че още нищо не е видял, а се изминали цели двеста и петдесет години.

Казвам: Невидимият свят е много красив. Но и този живот може да бъде така красив. Ти можеш на всяка стъпка да срещаш хора, които да ти помагат, да разкрият целия свят пред тебе, да видиш всички възможности и условия. Да допуснем, че ти имаш желание да пееш. Ти намираш един професор, който може да ти помогне, да развие гласа ти, а ти искаш цигулка. Дават ти и цигулка. После ти трябва и пиано. Ако вие се намерите в един свят, който може да задоволи всички ваши копнежи, които Бог е вложил във вас от памтивека, знаете какво ще постигнете? Знаете какъв глас може да развиете? Слушали ли сте такъв певец, като пее той, вие се въодушевявате. Някой като пее, критикуват го и казват: „Високите тонове не взема вярно, повишенията, пониженията.“ Но има нещо по-тънко от диезите и бемолите. Има не само полутония, но четвърт-тон. Опитвали ли сте вие да пеете с четвърт-тон? Някой казва, че не можел да вземе половин тон нагоре. Има нещо по-деликатно за бъдеще. В бъдеще ще има, освен полутония, още и четвърт-тонове. Тогава пеенето ще бъде по-хубаво, по-мощно. Онзи, който иска да изучава музиката и любовта, той трябва да разбира четвърт-тоновете. Като ви дойде една скръб, вземете три тона, вземете, запример, „до-ми-сол“. Като ги изпеете, скръбта ще изчезне. Вземи обикновено „до“ в повишение и понижение. След това вземи тона „до“ в четвъртинка повишено, след това вземи пак обикновено „до“, после в повишение и понижение, пак в четвърт-тон. Има полутонове, които се повишават, и други, които се понижават. Това са далечни работи. Но ви казвам, че има какво да се мисли в бъдеще. Сега, в бъдеще когато дойде един лекар при вас, той няма да ви предписва рецепти както сега, но той ще бъде певец и ще изпее една песен. Вие страдате от треска или от някаква епидемическа болест като скарлатина или други. Като дойде, той ще ви изпее една песен; в половин час отгоре вие ще бъдете здрав. Песента ще бъде рецептата. Значи песента ще влезе чрез ухото ви и ще ви излекува.

Казвам: Ако се съмнявате в това, може да направите опит. Ако някоя сестра от вас заболее, нека други три сестри се съберат и да изпеят една песен. Питам: Каква песен бихте изпели на болния от скарлатина? Каква песен бихте изпели на онзи, който страда от ставен ревматизъм? На онзи, който страда от рак, на онзи, който страда от холера? На холеричния аз бих пял за топлата вода. Стоплете вода и му дайте да изпие три–четири чаши гореща вода. Ще я пие музикално, аз ще му пея като на опера. Ще кажа: „Дайте му вода.“ Аз ще пея, той ще пие. Като изпие три–четири чаши вода, холерата ще си отиде. Сега вие гледате малко с недоверие на това. Имате право. Слабите са недоволни, гледат към чувала, казва: „Не е заради мене този чувал, тази работа не може да стане.“ Но силният, който дига сто и петдесет килограма, хване чувала и го дигне. За онзи, който знае, който има сила, нещата стават лесно.

Та, сега, като ви говоря, вие ще турите мускулите на вашата надежда, на вярата, на вашата любов, и тогава ще видите дали думите ми са верни или не. Надеждата ще впрегне тялото ни на работа, вярата ще впрегне сърцето ни да расте, а любовта ще впрегне ума ни или душата ни на работа. Това са положенията.

Един ден една млада сестра, на която никога не бях правил бележка, дойде при мене и ми казва, че направила една погрешка, заради която не искала вече да живее. Казах ѝ: „Да си вървиш тогава!“ – „Как така?“ – „Да си вървиш.“ Казвам ѝ: „Ако Бог те е пратил на Земята и те е оградил със Своята любов и ти е дал един отличен ум, да работиш и да пишеш, дал ти е сърце, да обичаш, а ти се отказваш от живота и не искаш да живееш, какво можеш да постигнеш с това? Ти мислиш само за себе си.“

Казвам и на вас: Не правете същата погрешка и вие. Често и вие седите и казвате: „Не ми се живее.“ Тепърва трябва да живеете. Турете за задача да не живеете за себе си, но да живеете за Бога. Ако вие обичате някого, къде ви е погрешката? Или ако някой ви обича, къде ви е погрешката? Или ако някой ви обича, къде му е погрешката? Ако той е направил всичко за вас и вие му казвате, че не вярвате в неговата любов, значи има нещо лицемерно в него. Какво ще почувствувате в дадения случай? Вие ще почувствувате една скръб.

Не е ли също отношението ви към Бога, към Онзи, Който ви е направил толкова добрини? Вие казвате: „Не вярвам в Господа. Всеки ден Ти си играеш с мене. Изпратил си ме на Земята само да страдам.“ Изпитанията ни, страданията произтичат от хората, не от Бога. Ако Бог ни поставя на изпитания, Той има пред вид да ни покаже каква трябва да бъде нашата любов. От любовта ни ще зависи нашият живот. Ние сме били поставени много долу в живота, но трябва да се подигнем от това положение, да се качим нагоре. Не трябва да оставаме на това стъпало. За да се подигнем от това стъпало, трябва да минем през огън и изпитания. Всяко изпитание, всяко страдание в света е възможност за придобиване на нещо велико и благородно. Това е закон. Никой в света не се е подигнал без изпитания.

Ето защо, вие трябва да се радвате на изпитанията, през които минавате сега. Вие не се радвате на страданията. Бих желал поне половината от вас да се радвате на страданията. Как ще се радвате? Ще мислите, че туй страдание Бог ще го превърне за добро. Ти си сиромах – защо? Нямаш външни условия, но вярвай, имай любов към Бога и всички твои страдания ще се превърнат за добро.

Та, сега се изисква от всички едно разположение на вяра, разположение за работа. Светът се нуждае от нови работници. Аз похвалявам хората на миналото, похвалявам хората на бойните полета, какви герои са те. Казват за финландците и за руснаците, че са изхвърлили един милион гранати от голямокалибрените. Вие били ли сте на бойните полета, да чуете пукането на тия гранати, да издържите на този гръм, шума на това пукане? Знаете какво ужасно мъчение [е]? Ако тези хора могат да издържат, защо ние, които имаме страдания, да не може да издържаме? Гранатите се пукат отвсякъде! Всяко страдание е една граната, която се пука. Онези гранати, които излизат от далнобойните оръдия, произвеждат такъв гръм, че трябва хората да отварят устата си, да не се пукне тъпанчето им. Същевременно лягат на корема си. Ако не лягат на корема си и не отварят устата си, тъпанчето ще се пробие. Какво показва това? Смирение. И в Писанието се говори за смирението. Значи, като те бомбардират, ще легнеш на корема си, ще отвориш устата си, че като дойдат снарядите, да не се пукне тъпанчето ти. – „Ама, как ще легна?“ Ще легнеш. Ти не можеш да бъдеш изправен, защото ако гранатата мине край тебе, нищо няма да остане от тебе.

Та, при сегашните условия, вие трябва да разбирате онова великото в света. Когато дойдат големите изпитания в живота, каквито проекти и да имате, каквито желания да имате, постижението им е на място. Но трябва човек да има търпение, за да постигне своите добри желания. За да се постигнат добрите желания, има един закон, който върви периодически. Според този закон нещата се повтарят на всеки двадесет и две години. Ако преди двадесет и две години е станало нещо, след двадесет и две години пак ще се повтори, но в друга форма. Значи през всеки двадесет и две години ще имаш един прилив и един отлив. Ако на двадесет и две-годишната си възраст изгубиш първия прилив, като станеш на четиридесет и четири години, ще имаш втория прилив. На шестдесет и шест години имаш третия прилив. На осемдесет и осем години ще имаш четвъртия прилив и така ще се продължава до сто и двадесет години, до което време ще имаш няколко прилива. Важно е да използуваш този прилив и този отлив разумно. Когато дойде едно неразположение, не казвай, че си неразположен, защото и неразположението е полезно. Някой път казваш, че вярата ти е отслабнала. Вярата отслабва, когато имаме малка светлина. Вечер е. И тогава няма с какво да се занимаваш. Запример, ако си в тъмна стая и не можеш да четеш, ти се безпокоиш, но ако четеш, ти не се безпокоиш. Ако нямаш светлина, ти се безпокоиш; щом дойде светлината и безпокойството изчезва.

Та, когато дойде във вас едно неразположение на нощта, радвайте се. В живота има една дисхармония, малка дисхармония, която Бог е вложил в самата природа. В такива именно нощи на живота, когато човек е изложен на големи опасности, непременно ще дойде неговият добър приятел, който ще донесе гориво, ще ви донесе и светлина. В негово присъствие ще ви олекне. Всеки добър приятел може да ви помогне в големите скърби и страдания. Знайте, че всеки човек, когото срещнете на Земята, може да внесе нещо у вас. Това може всеки да провери. Ако някой път сте неразположени душевно, имате една меланхолия, бих ви препоръчал да направите един опит. Тръгнете по течението на един извор и ще видите, че няма да се мине половин час и неразположението ви ще изчезне. Няма да вървите срещу течението, но по течението. На връщане ще минете по друг някой път. Следователно, когато сте неразположени, минете покрай някой добър човек. Друг път може да вземете една хубава книга, научна или на някой философ или на някой първокласен моралист. Прочетете книгата и ще видите, че неразположението ще изчезне. Кога трябва да четете книги? Не когато сте весели и радостни, но когато сте неразположени и скръбни. Тогава именно книгите ще ви помогнат. Та хлябът е потребен, когато сме гладни, не когато сме сити. Когато сме сити, хляб не ни трябва. Някои препоръчват да се четат Евангелие, Библия, свещени книги. Кога е потребно Евангелието? Във време на мъчнотии. Тогава ще почерпиш някаква сила свише.

Сега аз засягам този въпрос от три гледища. Първо, за да постигнем нещо в света, трябва да бъдем здрави. Второто положение: трябва да бъдем устойчиви по сърце. И третото положение: трябва да имаме устойчив ум. Но за да имаш устойчив ум, трябва да имаш нещо, на което да разчиташ, нещо реално, нещо, на което да даваш смисъл, цена, на което да уповаваш. Синът може напълно да уповава на майка си и на баща си. Синът може да е по-умен от баща си и от майка си. Той седи само в едно отношение по-горе, понеже като е взел качествата на баща си и на майка си, съвокупно, той имал възможност да ги развие и тъй изглежда, че е по-умен. Но той не трябва да се лъже. Значи всеки син трябва да се върне към баща си и майка си и със съзнание, че баща му и майка му имат нещо благородно, заради което той трябва да ги обича. Ако остане само на себе си, той не може да издържи. Той трябва да има нещо, на което да разчита. После, той трябва да разчита и на самата природа. [Щом] веднъж си дошъл на Земята, то онова, което природата е вложила в твоя ум, в твоето сърце и в твоето тяло, природата изисква от тебе да търсиш нещо. Природата изисква от всички хора да постигнат желанията, които имат. Аз говоря за онези естествени желания, с които вие сте се родили. Запример, ако желаеш да свириш, да пееш, да рисуваш, всичко това може да постигнеш. Или ако искаш друго някое изкуство, ти можеш да го придобиеш.

Вие може да придобиете изкуството да лекувате разни болести. Знаете ли как се създават болестите? Аз съм наблюдавал в селата. Като направят една нова къща с пруст и младата булка измие чиниите и набързо изхвърли водата от пруста. Днес хвърли малко, утре хвърли малко и след две–три години започват да боледуват. Тя казва: „Не зная какво има в тази къща, та така заболях.“ Това е, защото е хвърляла нечистотиите, които започват да миришат и да се разлагат. В тия гниещи вещества се зараждат разни микроби. И след това тези хора започват да се тровят сами.

Казвам: Никога не хвърляй една мисъл край себе си. Каквато и да е тази мисъл, не я хвърляй край себе си. Сега аз ще ви дам едно правило как да постъпвате с такива мисли. Когато ви дойде една мисъл и не можете да се задържите да не я кажете, направете една дупка в земята и там я кажете. Каквато лоша мисъл ви дойде, идете в дупката и кажете: „Искам да набия този човек.“ Иначе, ако не каже тази мисъл, той ще се пукне.

Съвременните хора носят едно напрежение от минали векове, от своите деди и прадеди, които не са знаели как да живеят. Те са вложили в себе си много неестествени желания, които не са могли да изпълнят. Ако речете вие да задоволите всички техни желания, ще изгубите смисъла на живота си. Запример, ако си създадеш за цел през целия ден да ядеш, за да се оправиш, какъв смисъл ще има твоят живот? Или започваш да събираш старинни книги или стари марки, за което често пишат във вестниците, че дават две– и триста хиляди, а даже и милион за някои марки. Какво ще постигнете с тези марки, кажете ми? Аз считам придобивка само онази мисъл, която може да внесе нова идея в ума ти. Аз считам придобивка само онова знание, което може да внесе в духовния свят, т.е. в чувствения свят, едно разширение. Аз считам истинска придобивка само онези постъпки, които могат да внесат на физическото поле, т.е. в тялото на човека, една естествена черта на пластичност в тялото. Това е една истинска придобивка.

Здравият човек никога не трябва да губи своята пластичност. Като ставате сутрин, първо направете няколко упражнения – назад, напред, наляво, надясно, клекнете, станете, всички да оправите мускулите си. Казвате: „С това ли сега ще се занимавам?“ Че, ако ти простреш ръката си, от тази ръка зависи много. Ако станеш и не знаеш как да простреш ръката си, цялата работа няма да върви. Ако художникът, който рисува картините си, знае как да рисува, той може да постави всяка кривина точно на мястото ѝ. Ако направи една кривина [не] на място, той ще развали цялата си картина. Турете си за задача всеки от вас да има красиви вежди, красиви уста, красив нос, красива брада. Като гледам лицата ви, у някои от вас едното око е по-благородно, отколкото другото. Другото е по-грубо. Благодарение, че вие не знаете тия неща и не искам да ви ги изнасям. Ако ги знаете, ще се изплашите така, ще се обезсърчите. Така ще знаете, [че] има какво да работите върху себе си.

Като наблюдавам хората, виждам, че те са изгубили женския елемент в себе си, много са огрубели. Горната част на ръцете е деликатна, а долната е огрубяла. Това е лош признак. Долната част на ръката трябва да бъде мека. Това зависи от човешкото сърце. Щом огрубява ръката, сърцето е огрубяло. В някои хора горната част на ръката е по-мека – показва, че умът е по-благороден, отколкото сърцето. Имате равновесие, когато ръката отгоре е мека както отдолу. Туй са факти, които можете да наблюдавате. Пипнете и ще видите ръката по-мека ли е отдолу. Щом не е по-мека, сърцето не е благородно. На някои ръката отдолу е по-мека, отгоре е по-груба. Тогава сърцето е по-меко. Има с какво да се занимавате. Погледнеш крака – огрубял, пак същия закон. В тебе доброто е огрубяло.

Та казвам: Трябва да се създаде една школа за приложение и опити. Аз ако бих имал време, ще създам школа, но ще учите. Трябва да направите опити. Казвам в три деня да подобриш ръката, да ти стане мека. Как ще стане? Когато зимно време ръката стане груба, туряте някаква мазнина, вазелин, масло, дървено масло или свинска мас. Сега нищо не е произволно, понеже светът прогресира. Ние казваме, че Бог е създал света. Бог постоянно твори в света, всичко се твори. Следователно има нещо ново, което Бог е създал. Ти трябва да вървиш успоредно, да изучаваш. Някои казват: Какво са писали пророците? Че, от времето на Исаия, от времето на Илия, от времето на Христа светът е прогресирал. Днес ако дойде Христос, няма да говори както по-рано, другояче ще говори. Няма да употреби същия език. Когато дойде Христос, как говореше? Пророците изливаха жупел навсякъде. Като дойде, Христос имаше мекота. Веднъж Го предизвикаха книжниците и фарисеите, че се нахвърли. Но винаги беше разположен, четири–пет–шест хиляди хора Го слушаха, приказваха и тия хора, като се връщаха, им беше приятно, че са слушали хубаво Слово.

Има за какво да живеете в света. Че ако разбираме днес колко е хубаво времето... Един ден по радиото ще слушате какво говорят на Слънцето. Те разбират какво става в света. Че се бият във Финландия руси и финландци, на Слънцето го знаят и вземат мерки, как да поправят. На Слънцето знаят, че днес тук има събрание и се интересуват. Вие мислите, че това са маловажни работи. Онова, което расте и се развива в света, то не е маловажно. Всичките Божествени неща се развиват и растат. Следователно ние сме в един Божествен свят на растене и развиване, трябва да благодарим и използуваме времето. Казвате: „Остаряхме.“ Тази дума трябва да я изхвърлите из ума си. И на сто и двадесет години да станете, да бъдете момък на деветнадесет години. Не да кажеш: „Аз остарях, елате да ми донесете вода.“ Като бъдеш дядо, вземи стомната си и иди си донеси сам вода. И на деветнадесет години като си, донеси си сам вода. Започнат ли другите да ти носят вода, твоята работа се свърши.

Не туряйте в ума си никакво превозно средство: автомобил, файтон и т.н. Нямам нищо против превозните средства. Качете се на автобуса, но автобусът да бъде изключение. Разчитай на краката си. Всякога дръжте в ума си една идея: краката да вървят, ръцете да работят, умът да мисли, сърцето да чувствува. Като дойдат превозни средства, благодари на Бога. Но не разчитай на тях, те са механически възможности. Те спъват нашето развиване. [Не] разчитай на това, което е вън от тебе. Онова, което отпосле ще ви се даде, то е благословение. Туй е правият начин.

Не разчитайте на вашето верую, което сега имате. Бъдете винаги готови вашето верую да се разширява, да се разширяват вашите възгледи за прогреса на човечеството. Да се разширяват вашите възгледи за любовта, запример. Вие срещнете един богат човек, ще се отнесете по един начин; срещнете един беден човек, ще се отнесете по друг начин. Не правете разлика. Много пъти аз съм срещал хора обикновени, които имат отличен ум. Този човек, ако имаше условия да свърши университета, би развил своя ум; но той не е свършил университет, но има здрав ум.

Във вас се крият възможности, които за в бъдеще, като се дадат условия, ще излезете от това положение, в което се намирате. Бог изисква да живеете по друг начин. Иде една епоха и тъй, както досега сте живели, не може да живеете вече. В бъдеще от болести няма да се оплаквате вече. В бъдеще от глад няма да се оплаквате. В бъдеще от безпаричие няма да се оплаквате. Оплакване няма да има. В бъдеще ще има благодарност за това, което имате. Ще се говори само за положителни работи. За никакви отрицателни работи няма да се говори.

Гледам по вестниците постоянно съобщават този се убил, онзи се убил, там автомобил се разрушил. Тук-там ще срещнеш – на боб зърно – нещо добро. Постоянно този ограбили, онзи ограбили. При такъв един живот какъв прогрес може да имаме ние? Четем, че русите взели крепостите на Финландия, че финландците били герои. Ако русите и финландците не щяха да се бият, щяха да бъдат още по-герои. Сега са герои, но ако не се биеха, щяха да бъдат два пъти по-големи герои. Хората се бият – защо? Хубаво е сега, че се бият, защото те се побратимяват. Българите казват: „Ако искаш братство, набий го.“ Хубаво, става брат. Сега кръвта на русите и на финландците като се смеси, за в бъдеще те ще се обичат повече, понеже кръвта се е смесила. Едно време, когато искали да образуват братство, пускали си кръв. Двама приятели искат вярно приятелство – разрежат някоя вена, смесват кръвта и тогава приятелството е неразделимо. Аз ви казвам, че в сегашната война, която става в Европа, кръвта ще се слее и на германци, и на англичани, и на французи, и на руси и на финландци, и на българи, ще се образува братство. Това братство ще бъде унаследено богатство за бъдещата епоха, която ще се прояви. Бог ще използува всичката оная неразбранщина, да създаде новата култура вътре в света.

Та казвам: Сега ние пожелаваме така, русите и финландците така да се съединят, че да се залюбят. Пожелаваме кръвта на германци, англичани, французи, и другите, като се съедини, братя да станат. Туй им пожелавам. Нека се бият, но кръвта като се съедини, да изникне туй новото в тях. И това ще бъде.

Казвам: Кръвта на вашите страдания и кръвта на вашите радости трябва да се смеси в едно. Те имат вътрешна война. Финландци и руси са вътре във вас. Германци и англичани са вътре във вас. Това са две страни. Искате да бъдете силни. Кръвта на силата и кръвта на безсилието трябва да се смеси. Кръвта на надеждата и кръвта на безнадеждието трябва да се смеси заедно и тогава ще имаме тази истинска надежда, истинска вяра, истинска любов. Когато любовта на всички противоположности се смеси вътре в нас в едно, тогава е дошло Царството Божие у тебе. Туй е създаването на Царството Божие. Ще минат хиляди години, ще примирите всичките противоречия. Тогава лицата ви ще се изменят, ще станат светли, радостни. Тогава ако ви говоря, като се съберете тогава, ще ми говорите не че ще умирате, но че сте безсмъртни. Ще кажете: „Учителю, излязохме от областта на смъртта и сега сме във вечния живот и се радваме на Божията любов.“

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

20-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 18.II.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, любов, има, човек, аз, сърце, сега, всички, хора, себе, години, дойде, свят, казвам, живот, кръвта, ръка, време ,

 Неделни беседи , София, 18 Февруари 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder