НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Добрият път

Добрият път

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, човек, има, аз, дойде, казва, всички, живот, казвам, път, хора, обичаш, всичко, очи, божие, моли, бог, работа ,

 Утрини Слова , София, 18 Февруари 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


18 неделно утринно слово
18.II.1940 г. 5 ч.с.
Изгрев

Добрата молитва.
В начало бе Словото.
Ще прочета 12 гл. от Евангелието на Марк.
Духът Божи.

Ако дълго време говориш на един човек за един предмет, той му става безразличен. Ако дълго време ви дават захар да ядете, ще ви дойде едно отвращение. Турците казват: „Байганлък“ – пресищане има. През всичките векове религиозните имат много хубави черти, но имат и някои много лоши черти. За пример, богатите имат много добри черти – обличат се хубаво, измиват се хубаво, обущата им са чисти, дрехите им са чисти, кал нямат под ноктите си. Бедните, кал колкото искаш под ноктите им. Дрехите им оцапани, колкото искаш, петна ще намериш по техните дрехи. Казват: „Беднотия, какво да се прави.“ Един човек, който носи съдрани гащи, той е културен човек. По какво се отличават културните хора? Колкото по-големи прозорци имат на къщите си, повече светлина влиза – това е култура. Няма ли прозорци и култура няма. Следователно, щом са скъсани гащите, това е култура. Преди 30–40 години, ако имахте дупки на обущата си щяха да ви вземат на вили и могили, кърпеха ги. Сега нарочно оставят по десетина дупки и го наричат култура. Преди 30–40 години, ако ходеше гологлав, щяха да кажат, че чивията му е хвръкнала, гологлав тръгнал. Пък сега, да се ходи гологлав е модно, културно. И старите си имаха известно основание. И младите си имат известно основание. Но има нещо, което не е разбрано.

Ако ви попитат защо трябва да бъдеш религиозен, какъв отговор бихте дали? Казвате: „Религиозен човек съм, вярвам в това или онова.“ Или казваш: „Аз съм добър.“ Ако те попитат, всъщност в какво седи добрината на човека, какво ще отговориш? Не че човек не знае, какво нещо е доброто. Има едно вътрешно понятие човек за доброто. Доброто е понятно, но като се опиташ да го определиш, ще видиш, че не е лесна работа да определиш, какво нещо е доброто. След като определиш какво нещо е доброто, ти ще разбереш, какво е доброто, но да го приложиш е друга мъчнотия. За пример, един художник може да има ясна представа за една картина, знае коя картина е хубава, но да я нарисуваш, не е лесна работа. Има известни черти на лицето, които е твърде мъчно да се нарисуват. Да нарисуваш един човек, да дадеш израз на погледа му, не е лесна работа. Как ще нарисуваш погледа на един добър човек, или на един умен човек, или на един чист човек, или на един справедлив човек, или погледа на един силен човек? Такива големи тънкости има, че някой път ще ви се завие свят, докато го нарисувате.

Някой път вие казвате: „Да живеем по любов.“ Най-много се говори за любовта. От памтивека хората най-много са говорили за любовта, бащата говори за любовта, младите говорят, всички говорят за любовта. Но от хиляди години говорят за любовта и любовта е още неразбрана. Не че хората не знаят какво нещо е любовта, но не знаят да живеят по любов. Започвате добре, свършвате зле. Най-първо са ангели, божества, но като живеят 40–50 години на едно място, стават обикновени хора и любовта изчезне.

Сега съвременните астрономи са намерили един начин да определят, дали някоя звезда се приближава до земята, или се отдалечава. Ако вие определяхте, как ще определите? На тях им дошло на ум да определят, те са намерили един инструмент, който разлага светлината, образуват се известни линии. Когато се приближава някоя звезда, тия линии се отдалечават, пространството между тях става по-голямо. Когато звездата се отдалечава, пространството между линиите се стеснява. Ония звезди, които изпращат своята светлина и на които линиите се разширяват, те се отдалечават от земята. На които линиите се намаляват, ние се приближаваме. Как ще определите вие, дали човек се приближава до любовта или се отдалечава, дали той се приближава до мъдростта или се отдалечава или дали той се приближава до истината или се отдалечава? Не е лошо човек да се поотдалечи малко от любовта. Това ни най-малко не значи, че не живееш по любов. Но ти ще приемеш по-малко от нейната сила.

Казвам: Три неща трябва да пазите в ума си. В настоящия живот не трябва да изпущате миналото, защото миналото има връзка с настоящето. И бъдещето има връзка с настоящето. Ако в настоящия живот не изправяте известни ваши погрешки, и не прилагате известни ваши добродетели, вие нямате връзка с миналото. Пък ако не използувате благоприятните условия, които Бог ви дава да изправите погрешките си и да развивате добродетелите си от миналото, вие нямате връзка с бъдещето. Писанието казва, че всеки, който върши волята Божия, е благоугоден Богу. По някой път ние мислим, че вършим неща, големи в света, за да извършим Волята Божия. Волята Божия седи в малките неща, които се проявяват в нас. Може някой път да се прояви някое много деликатно чувство, на което ти трябва да дадеш ход. Да кажем, виждаш някоя мравя, която се дави във водата вътре, ти я гледаш, и тя се удавя пред тебе. Ти не обръщаш внимание. Ако веднага ти се наведеш и помогнеш на тази мравя, Бог намира, че ти имаш буден ум, казва: „Както ти помогна на тази мравя, така и аз ще ти помогна, когато се намериш в неблагоприятни условия.“

Някой път религиозните хора се разправят, кой живее по любов, кой служи по любов. То е едно от най-големите изкуства. Сега се учим да можем да служим. Ние още не знаем, как да служим на Бога. По някой път се заражда в ума ни мисълта, да се помолим. Ако се молиш какво служиш? Каква цел има молитвата в живота? Има два възгледа за молитвата. Едните поддържат, че трябва да се молим, другите поддържат, че няма защо да се молим на Господа. Господ знае всичко, защо ще се молим. Питам: Когато малкото дете се моли на майка си, какво подразбира? Дойде, моли се на майка си. За какво се моли? Моли се за хляб. Моли се за някоя круша, моли се за някоя ябълка. Моли се за бучка захар. Моли се за петмез, моли се за мед, за много неща се моли. Като дойде ще поиска нещо от майка си от това, което е за ядене. Вие понякой път се молите за пари. Човек трябва ли да се моли за пари? Ядат ли се парите? – Не се ядат. Тогава, за какво трябва да се моли човек? Най-първо на човека пари не му трябват. Безпредметно е да се моли за пари. Защото, ако нямаш един буден ум да наблюдаваш и да използуваш парите, то е безпредметно. Но ще се молиш да имаш един отличен ум и парите ще дойдат сами при ума ти.

Ето имате един българин като Мазаров, който има един глас, всичките викат, пляскат, казват: „Дарба има човекът.“ Не само дарба, но се е учил. Като седя и го слушам, той е българин, пее на италиански,тя пее на български и се разбират. Любовни работи развиват. Той на италиански любовни работи приказва, тя на български любовни работи приказва и тъй музикално пада ударението. Ето хората се разбират. Тази българка не знае италиански, как му разбира, как се досеща, любовните слогове на всички народи са едни и същи. Любовното ударение във всичките народи е едно и също. Формата е различна, но слогът е един и същ. Казвате: „Как може да е същото?“ Вие вземате една бучка захар, дайте я на един италианец, на един англичанин, русин, германец, американец, дайте я на когото и да е, като тури захарта на езика, има едно и също усещане. Всичките езици на всички хора разбират едно и също нещо. Може да го кръщават различно, но всички те усещат в дадения случай едно и също. То е слогът. Някой казва: „Слог има този човек.“ Слог наричам това, което е едно и също нещо във всичките народи. Всичките народи го разбират по един и същ начин, а го изразяват по различен начин. Слогът е един, но формите са различни. Казвам: Слогът на любовта във всичките народи е един и същ. Във всичките народи, какъвто и да е човек, този, който е засегнат от любовта, веднага излиза нещо от очите, една и съща светлина излиза. Светлината е една и съща. Предметите, които тя осветява хората кръщават с различни имена, българинът по един начин, турчинът по втори, англичанинът по трети и т.н. Светлината, която излиза от очите е една и съща. Казвам: Като играят на любовни работи, той я гледа в очите и тя го гледа в очите и се разбират. Тя пее на български, но тя го гледа в очите и се разбират. Друго яче не можем да си обясним. Ако слогът не е един и същ, не могат да се разберат.

Един анекдот има. На едного, неговата възлюбена била артистка, играела на сцената в „Бохеми“ или в „Аида“. Той и казва: „Много съжалявам, че снощи се ожени за другиго на сцената. Не ти стигам аз само, но и друг мъж търсиш. Като се ожени“, казва, „какво чувствуваше?“ Тя казва: „То е моя работа.“ – „Как се чувствуваше на сцената?“ Женитбата не е нещо съществено. То е временно слугуване. Има съществено нещо. Любовта е същественото, то е във всичките хора едно и също. Човек ако обича истински, ревност няма, не може да се съблазнява. Всякога можеш да се съблазниш в туй, което не обичаш. Един човек, когото обичаш, никога не можеш да се съблазниш в него. То е невъзможно. Човек не може да се съблазни в себе си. Не може и да се съблазниш в Бога, понеже в какво ще се съблазниш? Бог не се нуждае от нищо в света, от себе си ти е дал, няма какво да ти вземе. Ако ти вземе, няма какво да придобива. Всичко е Негово. В самите нас има едно вътрешно неразбиране. Ние се страхуваме, да не би да ни вземат любовта. Че любовта е Бог. Тогава, как ще откраднеш слънцето, къде ще го туриш? По някой път иска да ви дойде на гости. Ако слънцето дойде на гости на земята, земята може ли да го побере? По някой път хората искат да видят Бога. Може да го видят. Казват, че Той живее в техните сърца. То е неразбиране. Какво нещо е животът? То е най-трудната работа, да разбереш. Христос казва: „Аз живея в Отца и Отец живее в мене“. Но знаеш, каква обширна мисъл е това? Ти като кажеш, че Бог живее в мене, трябва да разбираш, че Бог живее във всички. Като кажеш, че аз живея в Бога, трябва да разбираш, че ти живееш във всички хора. Ако ти не можеш да живееш в сърцата на всички хора, ти тогава не можеш да пребъдваш в Бога. Ако пребъдваш в Бога, ти живееш във всичките. И Бог, за да пребъде в мене, Той трябва да пребъдва във всичките. И аз, за да пребъда в Бога, трябва да пребъдвам във всичките. Това е Божията Любов. Като дойдем до Божията Любов, пребъдваме навсякъде. Щом Бог пребъдва в мене, пребъдва и в другите. Щом аз пребъдвам в Бога, разбирам, че пребъдвам във всичките хора. Вие казвате, че туй е странно. Как може да обичаме всичките хора?

Сега, кои са качествата, с които любовта се отличава? Най-първо, за да обичаш, трябва да имаш някаква форма. Да кажем, ние обичаме очите на хората. Нали по някой път казвате, че някой се влюбил в очите на човека. Не е лошо. Аз бих желал, всичките хора да се влюбят в очите на хората. Очите, това е истината. Следователно, ти щом се влюбиш в очите на човека, ти виждаш истината в очите. Истината, която излиза през очите, истината, която живее в него. Ако се влюбиш в неговите очи, които показват истината, тази любов е на място. Ако се влюбиш в очите и тази истина я няма, тази любов е празнота. Може да се влюбиш в ушите на човека. То ушите, това е Божията мъдрост, знанието. Ако ти се влюбиш в знанието, което произтича от любовта, тази любов е на място. Влюбил се някой в истината на човека. Но истината е емблема на самата любов. Ако ти, чрез истината виждаш любовта и се влюбиш в тази любов, ти тогава на място си се влюбил. Ако си се влюбил в една истина, дето любовта я няма, ти изживяваш целия живот напразно. Та казвам: Устата е емблема на човешкото слово, на разумното, което излиза от човека, всички ония сладки думи, които носят смисъла на живота. Казват: „Какво ме ползува да говоря.“ Една дума, която каза Христос, като дойде при гроба на Лазар, каза: „Лазаре, излез вън!“ Ако вие имате любовта ще опитате. Срещнете един умрял и му кажете: „Стани!“ – и той стане, то е Божествената любов. Ако му кажеш: „Стани!“ И той не стане – това е обикновената любов. То е любовта, от която всичките хора страдат. Може да плачеш колкото искаш. Та струва си да опитате Божията Любов.

Дойде някой, че ми казва: „Учителю, много ви обичам.“ Казвам: „Само мене ли обичаш?“ Ако само мене обичате, вие сте на крив път. Много братя, някои от тия братя са дрипави, грозни, като съм дошъл на земята, тия братя не съм посетил. Казвам: Ако вие само мене обичате, вашата любов не е на място. И ако аз, само вас обичам, любовта не е на място. Ако едного обичате, любовта не е на място. Ако един ви обича, любовта не е на място. Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Значи, в тази любов Христос трябваше да напусне онова богатство, блаженство, да дойде на земята, да покаже своята любов, която имаше към ония, които Бог е създал. Той дойде да помага на онези, които Бог обича. Всичките страдания, които понесе се дължат на любовта. Защото животът, както сега страдат хората, той не може да се издържи без любов. Във всяка работа, която вършите, трябва да присъства онази велика мисъл за Бога. В тази мисъл трябва да има светлина. Щом дойде светлината, има нещо чудно, което става. Като посеете едно житено зърно, най-първо се изисква една хубава почва. На туй зърно трябва топлина, светлина и влага. Щом житеното зърно израсне и плод даде, показва, че имало достатъчно светлина, достатъчно топлина, достатъчно влага. Тогава по същия закон, ако във вас, вашите добродетели растат, ако вашите способности се развиват, любовта действува нормално. Значи, три велики сили действуват в човека: Божията любов, Божията мъдрост и Божията истина. Божията любов, от която животът иде, Божията мъдрост, от която светлината и знанието иде и Божията истина, от която свободата и просторът иде. На всяко едно семе, което расте, трябва простор. Ако ти в любовта не си свободен, ти не може да се проявиш. Ще се намериш между двама души, които те обичат, че не знаеш как да се проявиш. Ако речеш да се проявиш към единия, другият те гледа, започваш да се страхуваш, ти не може да проявиш любовта. Питам: Ако двама души обичаш, как бихте се проявили? Бог ви е дал правило. Ако двама души обичаш, ще ги туриш на мястото на ръцете, на мястото на краката. Като туриш единият напред, другият назад. То е Любов. Ако не знаеш, как да ги туряш напред и назад, с любовта не можеш да се справиш. Ако речеш да ги държиш на едно и също място, работата е опасна, образува се гниене вече. В движението няма никакво гниене. Нещата, когато се спрат и нямат движение, има гниене, има разлагане.

Та сега има една опасност във всичките религиозни хора, че са дошли до това статическо положение в живота. Казвате: „Господ не влиза в положението ни. Толкоз време се моля, толкоз писма написах, нито на една дума не е отговорил.“ Че ако аз бях написал стотина писма на Витоша, щеше ли да ми отговори? Като я погледна, ида горе чак на Черни връх, то е любов. Като вървя, чувам краката ми да говорят, казва: „Радвам се, че си дошъл.“ Ту на левия, ту на десния крак стъпвам. Казва: „Радвам се, че си дошъл.“ Като вървя, само това чувам: „Радвам се, че си дошъл.“ Като слизам от Витоша, казва: „Радвам се, че си заминаваш, радвам се, че си заминаваш.“ Туй нещо чувам, любовта като казва: „Радвам се, че си заминаваш. Радвам се, че отиваш работа да вършиш.“ То значи заминаване. Когато някой заминава от дома, отива да върши работа. Туй е похвално за него. Като не излиза от къщи стопанката казва: „Целия ден седи като кюп.“ Та казвам: Туй положение, в което се намирате, трябва да се напусне, понеже туй статическо положение, в което се намирате, ще даде слабостта, болестта, неразположението, остаряването, умирането, отиването на оня свят, съдба, какви ли не работи идат. Този свят, за който говорят проповедниците, аз го наричам свят на безлюбие. Казвате: „Ще ме съдят.“ В любовта съдене няма. Направя една погрешка, веднага се осъдя. Осъдя се и си туря глоба. Не оставям за бъдеще да ме съдят. Направиш една погрешка, оставиш за бъдеще да те съдят. Няма какво да оставяш за бъдеще да те съдят. Направиш погрешка, изправи я веднага. Присъда има. Няма какво да оставям да ме съдят, да правя главоболие на хората да ме съдят. Казвам: Както гледате, тази работа всичко съм изправил. Гледам тук, една майка отишла с детето на чешмата, напълнила стомната и дала на детето. Детето изтърва стомната и тя се счупи. Тя седи, дава му урок, казва: „Защо счупи стомната?“ Аз седя и я гледам. Аз, ако бях на мястото на майката, още като купя стомната, щях да направя една здрава връв, ще свържа стомната за превезлото и ще окача тази връв на врата на детето, че ако изтърве стомната да увисне на врата му. Та ви препоръчвам, като носите любовните стомни, не ги носете на ръка, но една връв да има на врата ви, хаталък може да стане. Хата може да стане, да се изтърве стомната. Аз имам един бинокъл, който е така направен, че има една каишка. Като ми го поискат, една сестра казва: „Учителю, дай бинокъла да видя Венера“. Казвам: „Сестра, веднага тури ремъка на врата, че хата става. Като излизаш по стълбата, може да се хлъзнеш, отиде!“

Казвам: Турете сега гердани на врата си, че любовта ви да бъде окачена, та формите на любовта никога да не се разрушават. Когато аз говоря за любовта, аз имам една мисъл, която винаги присъствува. Когато говоря за любовта, подразбирам: Продължение на живота, щастливия живот. Подразбирам светлина, знание, увеличение на знанието, когато говоря за любовта, подразбирам вътрешна свобода на човека. Когато говоря за любовта, подразбирам подобрение на всички външни условия. Тъй трябва да се разбира. Щом говорите за любовта, имайте нещо в себе си, което е съществено. Щом говориш за любовта, тури някаква съществена черта в ума си. Ако щом дойде любовта и може да направи да наблюдаваш нещата и да ги разбираш. Ако любовта, когато дойде в душата ти, не може да те застави да влизаш в положението на хората, ако любовта, която дойде в тебе, не може да те застави да цениш малките работи, ти не си разбрал същността на любовта. Мисля, че вие имате туй разбиране, когато обичате някого, когато ти даде някакъв малък подарък, някое цветенце, държите го и се радвате на малкото цвете. Какъвто малък подарък да ти даде, ти го държиш. Защото любовната ръка, какъвто малък подарък да е дала, тя е вложила нещо. Ако един човек, който ви е дал нещо любовно, ако ви е дал някоя пара и я турите в мляко, то ще се подкваси. Ако един човек ви е дал любовно някоя монета, не я харчете, турете я в кесия, започва да ражда пари. Като влиза в кесията не излиза. Всеки ден идат парите.

Та казвам: Любовта привлича щастието. В който дом, в който ум, в което сърце, в което тяло стъпи любовта, всичко върви напред. Това е състоянието на Божията Любов. Казвам: Те са основни правила, които трябва да държите в ума си. Най-първо имайте едно огледалце и се оглеждайте в огледалото. Ако харесате себе си, погледа си, тогава се показвайте на другите хора.

Ще ви приведа онзи анекдот, за един турски бей. В турско време, той се оженил за една мома, куркиня и според тогавашния обичай, онази, за която щял да се ожени, не можел да я види преди женитбата. Намерили му една мома, препоръчали му, че е много красива, много хубава, богата. Сгодили го, оженили го, но той още не я видял. След като се оженил, тя му се показва и го пита, на кого от неговите роднини да се показва и кому да /не/ се показва. Той ще каже: „На баща ми, на майка ми, на братята ми. Пред другите с яшмака ще ходи, да се не вижда.“ Като дошла при него и той видял, такава грозотия била, че и казва: „Показвай се комуто щеш, само на мене да се не показваш.“ Щом този турски бей казал, показвай се комуто искаш, само на мене да се не показваш, любовта я няма там. Няма красота. В любовта има нещо привлекателно, тя носи живота. Любещият човек на камък да седне, камъкът оживява. На сухо дърво да седне, дървото оживява. Любещият човек по сняг ако мине, той започва да се топи. Навсякъде отдето мине, той носи благословение. Някой път, ако вие привлечете любовта, веднага промените ще дойдат. Вие ще забележите една вътрешна промяна. Най-първо ще имате едно вътрешно доволство. Знаеш колко е хубаво да имаш едно вътрешно доволство. Знаеш колко е хубаво човек да бъде доволен от себе си. Имаш едно обнадеждаване, говориш на един свят, доволен си. Туй доволство аз го наричам, както един ваш приятел бил беден, и ти му казваш: „Аз вложих за тебе, на твое име, 500 хиляди в банката, ето ти книжката.“ Преди да дойда, ти седиш сгърчен, щом ти дам тази книжка, стане нещо с тебе, едно обнадеждаване иде. Мислиш си: „500 хиляди лева.“ Ти не си видял, но като държиш тази книжка, имаш предвид банката, веднага се обнадеждаваш. Такова нещо е любовта. Казвам: Някои от вас имате по 500 хиляди лева в банката, но книжката нямате още. Щом идеш без книжка, парите не ги дават. Божествената любов в света щом се прояви, тя ще примири всичките любовни сили, които съществуват. Понеже онази любов, с която вие сте запознати, те са дъщери, синове, внуци, правнуци на голямата любов. Сегашната любов е закъсала. Има и хора закъсали. Не е лошо, че човек е закъсал. Той има всичкото добро разположение и църкви иска да направи, и училища иска да направи, и да те нахрани, но казва: „Нямам брашно, жито, нямам пари, дом нямам, другарка нямам, както виждаш, здрав съм, но още никой не ме обича.“ Някои път говорят за една идейна, но в идейната любов има известни качества, които са необходими. Не може да обичаш един сляп човек. Не може да обичаш един глух човек. Не може да обичаш един ням човек. Не може да обичаш един човек, който е неспособен. Не може да обичаш един човек, който не мисли. Не може да обичаш един идиот. Да обичаш човека, значи да съзнаваш, че има вложено нещо в неговата душа и ти да го събудиш. Или някой те обича, да те събуди. Туй, което ти събуждаш в другите, може да го обичаш и туй, което хората събуждат в тебе, може да го обичат. Туй, което не може да събудиш в другите и което другите не може да събудят в тебе, те може да се обичат, не може да се прояви.

Та казвам: Ако любовта към Бога не може да превъзмогне мъчнотиите, които имате, вие се намирате в едно обикновено състояние на човешкия живот. Трудна работа е. За пример, в любовта има нещо, което трябва да го изучавате. В любовта, формите са най-скромните форми в света. За да я познаеш, трябва да отвориш. Ако е книга, подвързията не е разкошна, но скромна, но като започнеш да четеш, ще намериш в книгата туй, което в никоя друга книга не може да го намериш. Всяка една дума, писана в тази книга, е мощна, динамична. Всяка дума си има смисъл. Има и сила тази дума. Като дойдеш до книгата на любовта, каквото да прочетеш, то става. Ако си болен казваш: „Стани!“ И ти ставаш. Ако си изгладнял, казваш: „Хляб!“ И хлябът дойде. Всичко каквото искаш ще стане. Кое беше онова, което правеше Христа силен? Дадоха му пет хляба и Той веднага казва: „С тия пет хляба ще нахраня всичките тия пет хиляди души.“ Някои искат да обяснят по кой начин станало това. По същия начин, по който се увеличава и житото. Като посееш едно житено зърно, дава 40, 50 стръка и всеки стрък по 50–60 някой път 100 зърна. Петдесет стръка по 100 зърна – едното се увеличава вече. Любовта е закон за увеличаване във всяко отношение. Любовта съгражда организма, любовта съгражда човешкото сърце, съгражда човешкия ум. Любовта е която предизвиква светлина в ума, осмисля живота. Тя го прави и безсмъртен. Изгубиш любовта, влизаш в един свят на смъртта, страданието дойде. Щом носиш любовта, страданието не иде. Любовта няма страдание, любовта впряга всичко на работа. Когато любовта дойде, тя впряга всичко в хората на работа. Всички се примиряват. Като е любовта там, дяволът вече не е разположен и той те обича. Щом любовта замине от тебе, веднага дяволът ще се нахвърли върху тебе, както вълкът върху някоя овца. Щом любовта е в тебе, той не те бута. Когато в нас се заражда да направим някаква погрешка, любовта е заминала. Щом любовта дойде във вас, то е невъзможно да направите погрешка. По никой начин не може да направите и ако направите, веднага ще се коригирате.

Работете за идването на тази Божия Любов. Досега, всички слуги на любовта са дошли, но тя не е дошла. Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си живот. Докато всичко онова, което имате, не го заложите в съкровищницата на любовта, при вас няма да дойде. В момента, в който ние се решим да пожертвуваме всичко, тя ще ни посети. Какво разбирате? Допуснете, че вие сте един цар. Най-мощният, най-силният цар, всичко имате, но любовта нямате. Недоволен сте от себе си, недоволен сте от царството. Любовта не може да дойде в сърцето на този цар. За да дойде любовта, той трябва да се откаже от всичко, което има, тогава любовта ще го посети. Трябва да напусне трона си, царството си, да се отдалечи, да остави другите на неговото място.
Казвам: Когато ние се самоотречем, трябва да има от какво да се самоотречем. Дойде някой беден, казва: „Аз искам да служа на Господа.“ Грешният дойде, казва: „Аз искам да служа на Господа.“ С какво ще му служат? С греховете си. Казва: „Аз вече пожертвувах живота си.“ Какъв живот си пожертвувал? Ние още не сме пожертвували. Кое трябва да се пожертвува? Сега аз няма да говоря да се пожертвувате, аз говоря друго. Не може Божията любов да влезе в тебе, или не може Божията любов да се прояви, ако ти не си готов да я оцениш. От преценката зависи нейната проява. Най-първо трябва да прецениш, че Божествената любов с нищо не може да я сравниш. Тя е несравнима. Всичката проява на любовта, която съществува в света, не че тя не е любов, любов е, но е временно състояние. Някой път имате хубаво състояние, но го изгубвате. Не да кажете: „Тази любов не струва.“ Всичко онова, което имате, като дойде любовта, ще го осмисли. Любовта, която иде ще осмисли живота. Тази любов ще осмисли нашият настоящ живот. Физическият живот трябва да се осмисли, духовният живот трябва да се осмисли и Божественият живот трябва да се прояви. Ако един Божествен живот не може да се прояви, ако един духовен живот в нас не може да се прояви и ако един физически живот в нас не може да се прояви, това не е любов. Целият живот трябва да се прояви. Казват: „Да се откажем от физическия живот.“ То е неразбиране. Физически трябва да живеем или физическият живот трябва да се живее. Казвам, да живееш физически живот, трябва да бъдеш силен. Ти непременно трябва да бъдеш силен. Щом си слаб на физическото поле, ти любовта не може да я проявиш. Ако си най-силният човек, кой може да ти направи пакост? На един цар, кой може да му вземе дъщерята или сина? Кой може да отнеме нещо на един силен цар? Ако твоята любов може да ти вземат, ти си слаб човек. Ако любовта ти не може да я вземат, ти си силен човек. Ако любовта в умствения свят може да изчезне, ти не си от много умните. Ако любовта в умствения свят не може да изчезне, ти си от умните хора. Ако любовта е в твоя духовен живот, ти ще имаш онзи огън, който никога не загасва. Ако огънят ти загасва в духовния свят, любовта ти е слаба. Ако огънят на любовта не загасва, ти си силен човек. Ако твоята топлина не се губи, ти си от силните. Тогава любовта ти действува и в ума ти, и в сърцето ти, и в тялото ти. Казвам: Тия неща ги имайте предвид, като работите. Като говориш за физическа любов, имай предвид силата. Като говориш за духовна любов, топъл, мек и благ трябва да ставаш. На Христа казаха: „Учителю благи.“ Той казва: „Благ е тъкмо един Бог“. Благ трябва да бъдеш благ, милосърд. Милосърдието аз разбирам най-висшето, умът за да бъде в пълнота. Ако ти не може да проявиш милосърдието, любовта в твоя умствен свят не може да се прояви. Милосърдието седи над човешкото разсъждение. Като се изучава сега, къде е центъра на милосърдието? Той се намира над центъра на разсъдителните способности. По една права линия по средата на главата, вървят. Та казвам: Сила, благост, милосърдие. Като мислите за любовта, трябва да имате предвид силата. Като мислите за любовта, трябва да имате предвид благостта. Като мислите за любовта, трябва да имате предвид милосърдието. Тогава вие сте на правия път. За Бога се казва, че е милосърд и благоутробен. Като дойде Той, ние трябва да бъдем милосърдни и благоутробни.

Опитвали ли сте вие на физическото поле да бъдете тъй свободни, че никаква болка да не усещате? Да имате една приятност, че сте силни. Чувствували ли сте в сърцето си да нямате никаква болка, да имате една приятност и да сте готови на всичко? Имали ли сте такова едно състояние на ума, че всичките задачи да разрешавате?

Пожелавам ви да нямате болки в тялото, да нямате стягане в сърцето и да нямате тъмнота в ума си!

Отче наш.

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, човек, има, аз, дойде, казва, всички, живот, казвам, път, хора, обичаш, всичко, очи, божие, моли, бог, работа ,

 Утрини Слова , София, 18 Февруари 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder