НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Слава във вишних Богу

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Слава във вишних Богу

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, всичко, има, всички, природа, бог, сега, време, тяло, себе, земя, отче, наш, хора, години, свят, казвате, може, вода ,

 Неделни беседи , София, 11 Февруари 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“
Песента: „Мислѝ, право мислѝ!“
Ще прочета само един стих от 2-рата глава на Евангелието на Лука: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение.“ (14-и стих).
„Духът Божи“

Задава се въпросът кое е онова, което осмисля човешкия живот. Има неща, които първо осмислят живота, а после го обезсмислят. Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява. Един мой познат ми разправяше, че му подарили няколко шишенца розово масло от Казанлък. Той ги закачил някъде и ги оставил да седят така три–четири години. Един ден му дошло на ума да вземе това масло и да се намаже, като всички хора, но останал изненадан – шишенцата били празни. В първо време си помислил, че някой може да ги е изсипал, но после разбрал, че маслото изфирясало, отишло си там, откъдето дошло. Ето защо, като получите розово масло, намажете се с него. Защо трябва да го държите три–четири години? Един ден му дошло на ума на вземе това масло и да се намаже се него. Защо трябва да го държите три–четири години?

„Което осмисля живота.“ Три неща осмислят живота: първото е човешкият ум, второто е човешкото сърце и третото е човешката сила, или човешкото тяло. Хората могат да имат различни философски възгледи за битието, за природата, но природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашият ум е в съприкосновение с нея; природата има за нас смисъл дотолкова, доколкото нашето сърце е в съприкосновение с нея; природата има смисъл за нас дотолкова, доколкото нашето тяло е в съприкосновение с нея. Това са факти, които вие трябва да свържете в ума си. Казвате: „Защо Господ ми даде това тяло?“ За да бъдеш в съприкосновение с природата. „Защо ми даде това сърце?“ За да бъдеш в съприкосновение с природата. „Защо ми даде този ум?“ За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъдеш в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата. Не казвам, че трябва да бъде във връзка, т.е. в статическо положение, но да бъдеш в постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелетата на железниците. Те се движат в права линия, но образуват крива линия.

Та казвам: Ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне на криволинейно и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно място и ще се чудиш защо светът е така направен. Светът не е лошо направен, но има една погрешка в тия бутала. И сега природата трябва да направи една крива линия. Вие заинтересували ли сте се от вашето тяло? Знаете ли от колко елемента е съставено? Изучавали ли сте го подробно? Изучавали ли сте вашите мускули, вашите кости? Дошло е време да се заинтересувате от вашето тяло, да го изучите във всичките му подробности. Интересували ли сте се от вашите сетива, да знаете как е създадено вашето око, как е създадено вашето ухо, как е създаден вашият език, как е създаден вашият нос, вашата уста, ръцете, краката. Обърнали ли сте внимание на ония чувствителни места на пръстите на ръцете, чрез които възприемате външни впечатления?

Ние толкова сме се отдалечили от себе си, че днес се интересуваме от неща, които нищо не ни допринасят. Вие може да сте търговец и се интересувате само от това, което става в борсата с някои артикули. Да допуснем, че сте богат човек и имате на разположение сто–двеста милиона. Какво ще направите с тия милиони? Ще си купите един хубав автомобил. Но понеже не сте сам, имате възлюбена другарка, ще купите и на нея един. После ще купите и на сина си, и на дъщеря си по един автомобил. Всичко четири автомобила ще имате на разположение. После ще си направите една модерна баня. Освен на вас, ще направите същата баня на другарката си, на сина си и на дъщеря си. След това ще си направите на всеки едного по една хубава стая. Ще имате четири хубаво мобилирани стаи. След като се настаните добре и задоволите нуждите си, какво ще придобиете? В това отношение вие ще замязате на онзи богат човек, който чувал, че в свещените книги имало някакви лечебни сили, та решил да си купи Свещеното писание. Но за нещастие той не могъл да чете. Затова, всяка вечер като си лягал, турял свещената книга под възглавницата си и така заспивал. Но какво забелязал? Че откак купил тази книга, болестите започнали една след друга да го нападат. Като видял, че Евангелието нищо не му помогнало, той го извадил от леглото си и го попитал: „Кога ще ме излекуваш? Толкова време как очаквам да ме излекуваш.“ Един от приятелите му го чул как се разговарял с Евангелието и решил да му устрои една шега. Той се скрил в стаята му, да не го види, и тихо му проговорил: „Научи се да четеш това Евангелие.“ Като чул тия думи, той отишъл при приятеля си и му казал: „Един ден Евангелието ми проговори, че за да мога да се ползувам от него, трябва да се науча да чета. А пък аз съм невежа, не мога да се науча сам да чета. Хайде да ме научиш да чета.“ И наистина, след като се научил да чете и започнал да чете Евангелието, той се излекувал от всички болести.

Сега и вие туряте Евангелието и свещените книги под възглавницата си и не ги четете, а очаквате да се излекувате. Не, Евангелието ще ви проговори: „Научете се да четете, защото всичката тайна е скрита там.“ Природата лекува, дава всичко, но когато разбираш езика ѝ. Тя говори на три езика. На ума говори с един много отвлечен език. На сърцето – с мек език. Но най-хубавият език, с който природата говори, е на човешката душа. Като проговори на този език, мед и масло започва да тече. Ако чуете една дума от тоя език, няма да я забравите за хиляди години. И най-после, природата говори и на вашето тяло.

Казвате: „Аз имам едно тяло.“ Не давате цена на вашето тяло и искате да се освободите от него. Вие не знаете, че Бог, Който е направил вашето тяло, е поставил в него триста милиарда души, да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядваш?“ Триста милиарда слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек. Вие сте цар на Земята, а ходите да просите оттук, оттам по няколко лева, даже и по един лев. Казвате: „Какво ще правим, като отидем на онзи свят?“ На онзи свят? Вие не можете да припарите на онзи свят. Вие сте царе на Земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе. Там е лошото. Всеки от вас е цар на триста милиарда души, които ви служат и слушат гласа ви.

Сега, като ме слушате, казвате: „Вярно ли е това, което говорите?“ Сто и едно на сто е вярно. Вярно е, защото сте тука. Ако не бяхте тук, нямаше да бъде вярно. Вярно е, защото се съмнявате. Ако не се съмнявате, нямаше да бъде вярно. И после казвате: „Дали е постижимо това?“ Постижимо е, защото не вярвате в постижението. – „Ама това е трудно.“ – Затова е хубаво. – „Е, непостижимо е.“ – Затова е хубаво. Всичко, каквото кажете, това е реалността на нещата. В това тяло се крият всички възможности. Някои от вас имате радио и вечер слушате концерти. И в тялото има радио, отдето можете да слушате концерти отдето и да е. Ако можехте да нагласите вашето радио вечер, щяхте да имате най-добрите занимания. Ако знаехте да нагласявате своето радио, щяхте да имате най-добрите представления. А сега, като не можете да го нагласите, цяла нощ се търкаляте в леглото си и казвате: „Дотегна ми това легло, този юрган, нямам пружина.“

Сега ще ви приведа един пример за един българин, когото давам като пример за характер. Той обичал много да угажда на приятелите си и за техен хатър ходил по кръчми, да им прави компания. Той сам не пиел, но за да им угоди, като ходели по кръчмите, тук близвал по малко, там пийвал по една чашка. Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започвал да ходи сам в кръчмите, без приятелите си. Така продължавал той цели тридесет години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки, ходел бос и скъсан. Най-после дошъл до положение, че останали в джоба му само два лева. Един ден той излязъл из града с двата лева в джоба си, и си мислил: „Закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави.“ В това време вижда един човек продава Евангелие. Той си казал: „Толкова пари съм давал за вино, я да си купя едно Евангелие, да видя какво пише в него.“ Като започнал да го чете, той си казал: „Чудна работа, изгубих цели тридесет години да дигам и слагам чашата, а то и тук има какво да се дига и да се чете.“ Кръчмарят започнал да се затъжва за своя клиент, който в продължение на тридесет години редовно всяка вечер го посещавал, а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джоба, той отишъл при кръчмаря и му казал: „Добър ден, дай ми едно кило вино.“ А в себе си казал: „Сега ще пия за хатъра на Евангелието.“ Същевременно той казал на кръчмаря да му донесе от бялото вино – от чистата вода, една чаша. Турил и виното, и водата пред себе си и започнал да мисли. В това време нещо в него вика: „Винце, винце!“ Той взел чашата с вода, доближил я до устата си и казал: „От тридесет години насам аз те слушах и ти бях слуга, но отсега нататък ти ще ме слушаш, аз ще ти бъда господар.“ Той дигнал чашата с вода и я изпил. Онова нещо в него пак вика: „Винце, винце!“ Той пак дигнал чашата с вода и казал: „Не, аз ти служих тридесет години, сега ти ще ми служиш, каквото ти кажа, това ще правиш.“ Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, оставя виното и си излиза.
Следователно, докато всички българи не постъпят като този българин, да направят един опит, да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили тридесет години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: „От днес отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил. Отсега нататък ще пия от тази вода, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли, които Бог е създал, ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползувам от онези сили, които Бог е вложил в природата.“ Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече.
Казвам: Вие трябва да се изучавате. Има начин, по който човек трябва да се изучава. Ако забележите, че тялото ви е станало малко сухо, това показва, че се нуждаете от влага. Ще вложите малко влага в тялото си. В сухото тяло винаги се произвежда един особен сърбеж. Лекарите ще кажат, че това е признак на бъбречна болест. Аз пък казвам, че всички бъбречни болести се дължат на недостатък на живата вода в организма, която е необходима за неговото пречистване. Следователно, сухо ли е тялото ти, ти трябва да внесеш малко от живата вода в него. Как ще приемеш тази жива вода? Ще влезеш в банята, ще се съблечеш, ще пуснеш горещия душ колкото можеш да търпиш, и през всичкото време, докато водата пада върху тебе, ще четеш „Отче наш“. Като правиш така няколко пъти, тази вода ще проникне в порите ти и болестта ще изчезне, всякакъв сърбеж ще излезе навън. Казвате: „Може ли да се чете „Отче наш“ в баня?“ Може, разбира се. Според вас в стаята може да се чете „Отче наш“, а вън не може да се чете. Че, когато си намислил да направиш едно престъпление или когато вършиш някаква неправда, тогава ти именно трябва да четеш „Отче наш“. Когато искаш да обидиш някого, да кажеш една груба дума, спри се в себе си, помисли малко и си кажи: „Ще прочета „Отче наш.“ Тъй щото, къпеш ли се, прочети „Отче наш“, плавно, спокойно, съзнателно. (Учителят чете цялата молитва спокойно, тихо, с особена мекота.) Ще я прочетеш един път за ума си, един път за сърцето си и един път за тялото си. Като прочетете молитвата три пъти, няма да влезе всичката вода у вас, но само толкова, колкото е потребна за тебе. Порите ще се отворят и ще приемат само част от тази вода, която ще влезе в тялото ти и ще внесе новия живот във вас. А тялото ще бъде извор.

Казвам: Ако ние, съвременните хора, имаме този педагогически такт, да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, религиозни и светски, бързат. Започнете, запример, да четете „Отче наш“, но четете, в скоро време я свършвате – бързате много. И това не е лошо. То показва, че пестите времето, но това не е „Отче наш“. Да се чете толкова бързо „Отче наш“, това е безсмислено четене. Като ядеш и четеш „Отче наш“, благодари на Бога за тази храна, с която те е удостоил. Тази храна е дошла от Слънцето, тя е изпратена специално за вас. Всичката храна, която съвременните хора възприемат, е донесена от Слънцето. Ангелите са я донесли. Светлината, която имаме, е сбор от хилядите лъчи, от милиони същества, Ангелите пак са донесли тази светлина. И при това велико благо, което Бог ни е дал, ти седиш и си мислиш за неща, които не са толкова важни. За важните работи казваш: „Те търпят отлагане.“ Благодари за храната, която ти е дадена. Тя представя книга, която ти трябва да прочетеш. И като я прочетеш, ще видиш какво е писано в нея. Ти поемаш въздух, но не мислиш върху него. От теб зависи да осмислиш поемането на въздуха. Като поемеш въздух, ти пак трябва да четеш „Отче наш“. Ще поемеш въздух плавно, спокойно и ще четеш „Отче наш“. Три пъти го прочети, но спокойно, плавно. Един път го прочети за ума си, един път за сърцето си, и един път за волята си. Тогава ще видиш силата на молитвата. Вие бързате, обезсмисляте нещата. Казвате: „Това не е важно.“ А като бързате, важно е. То не е важно, но за онези, които не знаят да говорят. То не е важно за глухите, за немите, за слепите. Обаче ти, като четеш „Отче наш“, ще мислиш за своя Баща, Който е създал света. Като кажеш „Отче наш“, ще си помислиш в себе си: „Отче наш, Ти си направил за мене повече, отколкото аз съм направил за Тебе. Ти си ми дал много блага. Ще туря ума, сърцето и волята си да работят за Тебе и никога да не накърня думата Ти.“

Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но как ще се възпита това поколение? Законът на възпитанието е следният: Ако сам не разбираш и не оценяваш своя ум, никой друг не може да го оцени; ако ти сам не оценяваш своето сърце, никой друг не може да го оцени; и ако ти сам не оценяваш твоето тяло, никой друг не може да го оцени. Вие имате много прозвища за тялото. Казвате, че един ден ще се освободите от тялото си и ще го турите в гроба. Вие имате крива представа за тялото си. Трябва ли онова, което Бог ви е дал, да го обезцените? Всичко, което Бог ви е дал, е ценно и върху него се гради целият ви живот. Казвате: „Да се освободим от тялото си.“ Значи вие искате да се освободите от Божественото. Не трябва да се освободите от Божественото, но да се научите да го цените. Вие трябва да се освободите от това, което ви мъчи. А това, което ви носи радост, трябва да го държите за себе си. Радостта е проявление на Божественото тяло. Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасителят, ще го учи.

Та казвам: Ние трябва да възпитаваме човека в себе си. Ако ти си импулсивен, това е човекът в тебе – немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе. Ще му кажеш: „Почакай, досега аз съм ти служил тридесет години. Отсега нататък ти ще ми служиш. Ние трябва да бъдем квит. Ако аз съм имал търпение цели тридесет години да те задоволявам, сега ти ще ми служиш тридесет години. Аз съм дал всичко заради тебе, сега ти ще дадеш всичко заради мене. От последния лев, който ми беше останал, аз си купих Евангелие.“ Кажеш ли си така, ти ще станеш човек. „Сега аз давам последния си лев за тебе. Искам да те науча какво да пиеш. Досега ти ме учи да пия това, което не трябваше да пия, а отсега нататък аз ще те уча какво да правиш.“

Всички хора сме призвани да научим някого у нас как да мисли, как да чувствува, как да постъпва. Не е въпросът да се отнасяме грубо, но ще постъпваме по всичките правила на добрата обхода. И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на Онзи вътре в нас, Който казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим вътре във вас. И като постъпвате така, Аз ще ви се изявя.“ Духът ще ни се изяви. И когато дойде изявлението, Слънцето ще изгрее за нашата душа.

Едно време, когато Бог създаде Земята, Слънцето го нямаше. Земята беше в тъмнина, всичко около ѝ беше в мрак. До това време Земята е била мъртва. Когато започна създаването на Земята, Бог я възкреси и вложи в нея новият живот. С това се доказа, че животът е дошъл на Земята. Обаче, когато Бог създаде Слънцето и Луната, съзнанието на Земята се пробуди и тя каза: „Господи, отсега нататък искам да Ти служа.“ Бог ѝ отговори: „Тогава Аз ще изпратя Моите деца, да им служиш. Но ще внимаваш, понеже те са малко немирнички.“ Земята отговорила: „Господи, понеже Ти ме съживи, аз ще направя за Твоите деца всичко, каквото ми кажеш.“ Затова, именно, Земята ни носи с радост, но и ние трябва да се радваме.

Сега вие можете да ми зададете въпроса: това научно ли е? Това е повече от научно. Не само че е вярно, но и реално. Има едно знание на вечността, наречено Божествено знание, което никога, никога не се изменя. Но има едно знание, което се явява във временното, постоянно се изменя. Запример, само за Слънцето в сегашния век има повече от сто теории, които след време са изхвърлени и са се заместили с нови. Теориите за светлината днес са други в сравнение с тия на миналия век. Също така и за силите на природата има много теории, които постоянно се менят и заместват с нови. Не че природата се е изменила – тя си е останала една и съща, но нашите изяснения се менят и заместват с нови.

Като растем, нашите възгледи постоянно се изменят, а същевременно и отношенията ни към природата се менят. Нашето съзнание се мени. Ние имаме един свят на подсъзнанието, влизаме в този свят, без да го съзнаваме; после, ние имаме един свят на съзнанието, друг – на самосъзнанието и друг свят на свръхсъзнанието. Светът на свръхсъзнанието едва сега се проявява, малко проблясъци се явяват. Когато влезем в подсъзнателния свят, трябва да сме будни. Тъй щото, съзнанието има свои полюси, които наричаме полюси на Божественото съзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание. А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание. В подсъзнанието се намират всички неща на миналото. Там се складират всички неща от цялата вечност. И ако ние познаваме законите, каквото ни потрябва от миналото, ще се обърнем към това Божествено съкровище, да го изтеглим. Всичко, каквото ни потрябва в бъдещето, ще черпим от подсъзнанието. Сега ние трябва да прилагаме съзнанието в живота си. В дадения случай съзнанието ще бъде за сърцето, за чувствата, а самосъзнанието – за ума. Ние трябва да изправим погрешките си със самосъзнанието. Съзнанието пък трябва да се приложи към всички наши постъпки, да станем малко по-умни.
Как ще оправдаете вие съществуванието на един вълк и на една овца в природата? Ако ви се даде такава една тема, как бихте примирили съществуванието на овцете и на вълците заедно? Как щяхте да ги примирите заедно: овцата, която пасе трева, и вълкът, който яде овце? Те съществуват заедно като един възпитателен метод. Вълците възпитават овцете, и овцете възпитават вълците. Вълкът възпитава овцата, да не тъпче тревата. С това вълкът иска да я научи на чистота. Дето ходи, овцата оставя своите нечистотии. Вълкът ѝ казва: „Ти можеш да ядеш трева колкото искаш. Бог е дал достатъчно, но що се отнася до нечистотиите, ще отиваш далеч някъде, няма да цапаш тревата.“ Като влезе вълкът, овцата започва да го възпитава по своему. Тя му казва: „Не бъди толкова строг учител. Стани малко по-мекичък. Само за това, че съм плюла някъде на тревата, ти ми взимаш целия живот. Трябва да станеш по-мек.“ Вълкът и овцата същевременно се намират и в човека вътре.
Аз съм наблюдавал как младите моми пишат писма на своите възлюблени. Това е цяла научна теза, цял докторат. Момата вземе перото и започне да пише. Пише, мисли, пише, мисли, докато напише встъплението. Погледне, прочете го, встъплението е готово, отлично е написано. После продължава нататък. Помисли малко, пише, пак помисли, прочете го, не го хареса, скъса го и вземе нов лист, отново започва. После излезе вън да се разходи малко и се връща пак да пише. Става въпрос какво да бъде обръщението. Първото обръщение е: „любезни ми“, но после го изменя: „прелюбезни ми“, после дохожда друго обръщение: „обични мой“. Пак не върви. Най-после написва едно писмо със следното съдържание: „Ще ме извините, че не мога да напиша такова писмо, каквото искам, понеже съм нещо неразположена, малко съм недобре. Като оздравея, тогава ще Ви напиша едно писмо.“ Като получи писмото, той се уплашва и казва: „Значи, тя се е разболяла нещо, болна е.“ А то причината е друга – писмото не върви, не може да се напише. Това са писмата на всички хора в живота им.

Казвате: „Вярно ли е това или не е вярно?“ Аз правя своите психологически наблюдения. Аз виждам онова роптание, което човек допуща в себе си и което всеки ден руши в него. Какво ли не мисли човек? Какви ли мисли не допуща в себе си? Той всеки ден пише писма и ги къса. Той е събрал цяла литература в себе си. Това се отнася до светските хора, но често и духовните правят същото. И след това казват: „Какво да правим? Как да се освободим от това положение?“ Ако духовният и религиозният се намерят в това положение, той казва: „Не искам вече да се мъча на Земята, ще си замина.“ Добре, ще заминеш, но къде ще отидеш, като не си свършил още работата си на Земята? Със заминаване работата не става. Има някои работи, които са приятни тук, на Земята, а някои са неприятни. Това не е важно. Важното е, че, и приятна, и неприятна, работата трябва да се свърши. Ако е за любов, по любов трябва да се свърши. Какво разбирате под думата „любов“? Тя е предметно учение. Ако е за знание, и знанието е предметно учение. Всичко това са все предмети, които трябва да се изучават.

Един ден бях на угощение при едни познати. Там имаше един съдия от касационния съд и един чиновник, негов подведомствен. Като ги гледам, казвам си: Трябваше чиновникът да се постави на мястото на съдията, а съдията – на мястото на чиновника. Какво ли щеше да бъде тогава? То е все едно да дадете една обикновена цигулка на един виден цигулар и да искате от него хубаво свирене. Той ще свири добре и на обикновената цигулка, но няма да има хубави изпълнения. Обаче, ако му дадете една хубава цигулка, той ще свири няколко пъти по-добре, отколкото на обикновената цигулка. Преди всичко съдията трябва да е развил своето милосърдие. Като го наблюдавам, виждам, че е много честен и справедлив, но чувството на милосърдие е слабо развито в него. В зародиш той има милосърдие, но не го е развил. За справедливост, той е справедлив, но и милосърдие трябва да има. Защото казано е в Писанието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Бог е справедлив и справедливо съди, но на първо място в Него седи милосърдието. Като гледам главата на един вярващ или религиозен, на първо място трябва да седи милосърдието, горе на главата. Главите на всички трябва да се изменят. Да развият своето милосърдие. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ И да благодарим на Бога, че ще се изменим. Ако не се изменим, работата с нас е свършена. Човекът, който има милосърдие, се отличава с една черта: каквото и да му се случи, той се усмихва и казва: „Няма нищо, всичко е за добро.“

Съвременните хора се нуждаят от образци във всяко отношение. Красотата в целия живот седи в образците: в хубавите и красивите дървета, в красивите цветя, в красивите плодове и растения, в красивите животни и хора, в красивия и чист въздух и светлина – във всичко красиво. Всичко красиво носи живот. Всички красиви неща спадат към устроения свят, а всички грозни се отнасят към неустроения свят. Неустроеният свят именно създава нещастията на хората. Благодарение на този свят, ако двама души се съберат на едно място, те не могат да се съберат, не могат да живеят помежду си.

Преди няколко години бях в един малък провинциален градец и трябваше да нощувам в хотела. Там имаше само един хотел. Взех една стая и мислех, че ще бъда сам в стаята. По едно време сред нощ доведоха един търговец, който легна на другото легло. Едва заспа, той започна да хърка, но толкова силно, като че двадесет свини грухтят. По едно време си рекох: „Чакай да видя докога ще хърка.“ Като видях, че така ще отиде цялата нощ, станах от леглото си, прострях ръцете си над главата му, направих няколко паси и хъркането спря. Иначе той не ме разбра, като му казах на съзнанието да млъкне. Обаче след пасите той престана да хърка и продължи спокойно да спи. На сутринта ми каза, че е спал много добре. Казвам му: „Ти си много тщеславен човек, цялата нощ ми говори какво ли не.“ – „Ще ме извините, ние целия дом имаме този обичай, да хъркаме, всички страдаме от тази болест.“ Значи, нещо като че го дави и той не може свободно да диша. Видите ли, че някой човек хърка, веднага направете няколко паси над главата му и всичко ще мине.

Този човек имаше недостатък, но поне в съня си. Какво ще кажете за онези, които имат недостатъци, но в будното състояние? Колко работи в характера си човек трябва да изправя! Някой дойде при вас и започва да ви се маже като някоя мазна Гана, а после зад лицето ви говори каквото му падне. Друг някой дава вид, че му е приятно, дето сте го посетили, а после казва: „Отде се намери този, да ми отнеме толкова време?“ Като дойде някой човек в дома ти, ще го уважаваш, заради Божественото в него. И това ще направиш заради себе си. Ако се отнасяте зле с някой човек, вие пакостите на себе си, а не на него. Вие покваряте себе си. Така вие предизвиквате в себе си най-лошите работи. Хората не са толкова лоши, както вие мислите.

Ще кажете, че някои хора не са ви приятни. Аз мога да направя всеки човек да ви стане приятен. Представете си, че в дома ви иде един човек, който иска да пренощува една вечер. Вие веднага излизате вън и му казвате, че нямате място. Казвате му, че имате болен и не можете да го приемете, нямате място. Този човек ви казва, че може да излекува болния. Вие веднага го приемате. Той влиза при болния и го излекува. Веднага вие му намирате място, задържате го и на другия ден в дома си и казвате, че сте много благодарен, че ви е посетил. Или ако някой беден дойде в дома ви, няма да го приемете, но ако този човек започва да вади от джобовете си златни английски стерлинги, вие веднага ще му намерите място и ще бъдете доволни, че е дошъл при вас. Кое придаде цена на този човек? Парите. Този човек, който иде в дома ви със своя ум, той носи Божествено богатство. Той е благословение за вас. Изобщо, почти всички хора, с малки изключения, които идат в дома ви, носят известно благословение за вас. Той ще ви остави известно благословение или от ума си, или от сърцето си, за да го приемете добре. Сега от всички хора се иска вяра, но те са се научили да мислят за себе си, че са много добри. На добрите хотели се плаща много. Там и юрганите, и чаршафите са чисти, прислугата е добра. А там, дето се плаща малко, и чаршафите, и юрганите, и прислугата се отличават от първите.

Та казвам: Какво трябва да се проповядва в света? Не трябва да им се говорят лоши работи. Като видите, че двама души се карат, не казвайте, че се карат, но кажете, че си гугуцат. После, ако видите, че си пукнат главата, вземете един автомобил и го заведете да го превържат. Казвате: „Какъв свят е този?“ Какъв свят! Идете днес на западния фронт, идете на северния, идете в Китай, в Япония, навсякъде ще видите, че хората са все с пукнати глави. Това е неразбиране на живота. Когато хората се бият, ние казваме, че се запознават. Всяка война има и своите добри страни. Като се бият, хората се запознават. В бъдеще Русия и Финландия ще станат приятели, ще се обичат повече, отколкото днес се обичат. Иосиф го продадоха братята му, но след това той се подигна и им услужи. Значи всяко нещо в света, което считаме за зло, има своето добро, то става за добро. Ние трябва да се ползуваме от всичко в света. Въпросът седи в следното: че когато дойдем до войната, разумният трябва разумно да воюва. Не е въпросът да няма войни, но трябва разумно да се воюва. Ако престане войната на физическия свят, ще настане война между доброто и злото, с които всеки човек воюва. Във всеки човек става една голяма борба. Понякога, като се бори усилено, човек губи по няколко килограма от своята плът.

Та казвам: Във всяка война Бог присъствува. Той наблюдава онези, които изнасилват слабите като вълци, наблюдава и овцете, които страдат от вълците. Като воюват днес, виждам, че съвременните хора са доста културни, доста са се подигнали. Те спазват всички международни правила и във войната. Като ранят някого, веднага го прибират, превързват го и го лекуват. Когато ще потопят един кораб, първо дават сигнал, че ще го потопят, за да се вземат мерки, да използуват спасителните пояси поне за екипажа. Човещина проявяват във войната. В бъдеще условията ще се подобрят още повече. Това е начинът на доброто. Сега доброто е взело надмощие в човешкия живот, а злото е излязло на повърхността. Бог ще превърне злото в добро. Един ден това зло, което днес ни мъчи, Бог ще го превърне в най-добри слуги.
Един от френските писатели, известен под псевдонима Еливас Леви, в един от своите разкази пише нещо за дявола. Дошло време и дяволът да се обезсърчи и отчае от хората и тръгнал да търси уединение, отказал се от света. Той си казал: „Едно време тия хора, които едно време учих и които ми се подчиняваха, днес не искат вече да ме слушат. Те взеха знанието и силата ми и сега не искат да знаят за мене. Те гледат своята работа да им върви, а моята оставят назад.“ Той се отдалечил, отишъл в една планина и там почнал да размишлява какво да прави. Той се уединил като калугер. По едно време той вижда, че отдалеч някъде иде Христос и като приближил към него, дяволът започнал да клати главата си и казал: „Много късно идеш. Преди две хиляди години, когато имах сила и власт, аз Ти обещах много неща, но тогава Ти отказа. А днес вече нямам нищо, нищо не мога да Ти дам, никой вече не ме слуша.“ Христос му отговорил: „Аз не идвам да Ми дадеш никакво обещано царство, но ида да ти помогна.“ Христос видял на гърдите на дявола две змии, които го смучели. Той ги извадил и хвърлил на земята. След това Христос му казал: „Назначавам те за учител на хората, понеже ти си придобил големи знания и опитности. От тези знания ти ще ги учиш.“

Та казвам: Един ден и дяволът ще ви учи на доброто, ще ви бъде учител. Това е, което казва стихът: „Слава във вишних Богу, и на земята мир, и на человеците благоволение.“ Та, ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля. И воюващите в света вършат Неговата воля. Всичко в света върши волята Божия. Трябва да знаем, че това, което иде в бъдеще, е светло. Но докато дойде това бъдеще, ще се минат още тъмни зони. Има още малко кал, но като мине и тя, ще дойде това, което ние наричаме ставане, оживяване и възкресение. Блажени сте, че сте достигнали до последните дни.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

19-а неделна беседа,

държана от Учителя
на 11.II.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, всичко, има, всички, природа, бог, сега, време, тяло, себе, земя, отче, наш, хора, години, свят, казвате, може, вода ,

 Неделни беседи , София, 11 Февруари 1940г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder