НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Един ден

Един ден

Най-често използвани думи в беседата: ден, може, човек, има, казва, път, сега, живот, година, всичко, хора, години, любов, свят, земя, всички, казвам, крака, три ,

 Утрини Слова , София, 28 Януари 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


15 неделно утринно Слово
28.I.1940 г. 5 ч.с.
Изгрев
Добрата молитва.

В начало бе Словото

Ще прочета десета глава от Евангелието на Йоана.

По какво се отличава човек от другите животни? По това, че той ходи прав. Растенията ходят с главата надолу, животните ходят хоризонтално, а човек ходи перпендикулярно. Растенията са материалисти. Животните живеят за себе си. Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее. Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя? Виждате едно дете. Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете. Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк. Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби. Когато един актьор играе на сцената една царска роля, ни най-малко не показва, че е цар, когато играе ролята на някой философ, ни най-малко не е философ, много малко разбира от философия. Когато играе ролята на някой виден съдия, юрист, който разрешава въпросите правилно, ни най-малко не е юрист. Или играе ролята на баща и на майка, много образи може да играе. Някой път играе ролята на някой крадец или мошеник. Каква е разликата между крадец и мошеник? Разбира се, какво разбират хората? Мошеник е чуждица. Мошеник излиза от един вид коляно, виден човек значи. „Мушан“, значи виден човек. „Шандър“, който те подтиква да станеш виден.

В тази глава се говори за крадеца. Крадец е всеки, който не влиза през вратата на живота. Той е крадец и разбойник. Някой път някой дух във вас през целия ден ви разиграва вкъщи и тебе, и жена ти, и децата ти. Той е крадец. Днес имаме голямо зло, не може да се разбират хората. Често, някой казва тъй: „Не мога да го търпя.“ Че как си го търпял. Има някои хора, които носят неволята. Това не е търпение. Той търпи от страх. Но ние разбираме един силен човек, който и цар да е, може да направи всичко, но търпи, казва: От мене да мине. А пък онзи, който не е никакъв цар, от страх търпи и казва: „Ще търпя.“ Той ще търпи, ще се слага, докато му дойде времето. По някой път вие се много заблуждавате, че сте много търпеливи. Един търпелив човек, той трябва да вдига с ръката си три, четири тона. Когато някой го обиди и му каже, баба, той го хване с ръката, дигне го нагоре, хвърли го, пак го хване, пак го хвърли, обърне го с главата надолу, поиграе си, казва: „Как мислиш, баба ли съм? Ти ли си баба или аз съм баба?“ Ако един дух вас може да ви разиграва, вие сте слаб човек. Ако някой дух може да те разиграва, привлече вниманието ти на някоя каса, когато минаваш някъде, отворил касата и казва: „Бръкни тук, вземи си.“ Пък така нагласил, че ти като бръкнеш, хванат те. Казват: „Кой ти позволи да бъркаш?“ Цял един процес стане и хайде турят те в затвора. След туй дойде и ти казва: „Не те осъдиха право. Наказанието не е право. Прегрешението е малко. Какво бива, че си взел един наполеон, да ти наложат три години, то няма правилен закон в света.“ Казва: „Когато крадеш, ти много глупаво си постъпил, вземи една торба, две, три, че ако лъжеш, поне да има защо. За един наполеон три години да лежиш. Поне да беше взел 400, 500, 700, 1000. Втори път ще ти дам да бръкнеш, като излезеш от затвора, но умно да вземаш.“ Да допуснем, че някой твой приятел ти каже една обидна дума. Той вече те разиграва. Казва ти, че си будала. Защо не кажеш нещо на този твой приятел. Нагласи цяла една реч, че като срещнеш твоя приятел да му кажеш, че не си от простите. Ако някой ударил някого, казва: „Ти втори път да носиш една голяма сопа и като ти каже нещо, или те удари, цапни го по главата, да знае, как се говори.“ Вие сега минавате за доста способни ученици, имате обикновени задачи да решавате. Има задача за яденето, която не може да разрешите. Дойде ми на ум за един български абаджия, доста знатен абаджия във Варненско. Той имал един слуга, Стоян. Викат го на един българин да шие дрехи. Вижда, че приготовляват за обед кокошка и за да не яде неговият слуга, казва: „Той Стоян не яде кокошка. Боб му сварете.“ Стоян гледа, яде му се от кокошката, но яде боба и мълчи. Той си мисли: „Аз ще ти скроя нещо и ще видиш, Стоян не яде ли кокошка.“ Той на господарите казва: „Моят господар е много знатен, но по някой път го прихващат. Днес таман му е денят. Гледайте, като започне да се върти насам, натам, като ще търси нещо, свържете го, да не направи някоя беля.“ Той му скрил напръстникът и господарят му започнал да се върти насам, натам. Онези, хващат го, връзват го. Стоян се приближил и му пришепнал: „Стоян кокошка не яде!“

Всеки ден вас, този Стоян ви връзва. И като те върже, ти се намираш в чудо. Ти свестният човек, как си попаднал в такова противоречие? Трябва да се изучава живота. Вие сте дошли до една фаза, до негативната страна и трябва да знаете, доколко сте силен. В Питагоровата школа пет години наред учениците се подлагат на изпитания. С най-големи подигравки учениците посрещали новите ученици и ако издържи, тогава го приемат по някой път. Съдбата така те подложи, дето ще станеш подигравка на хората. И апостол Павел казва: „Накъдето ходим, станахме подигравка на хората.“ Ако можеш да издържиш, то е силна воля в негативен смисъл. Защото щом идете в оня свят, или в бъдеще да кажем, че вие влизате в един университет, ако вашият ум не е приспособен за ония предмети, които се преподават, какво ще правите в университета? Какви отвлечени въпроси се разискват? Ти мислиш, че ще прекараш времето напразно. Да кажем, че някоя лекция слушате по геометрия или математика за числата нещо, или в съвременната анатомия изследвания за човека, за китката на човека ще разправя цял час. За костите, за мускулите, за нервите, за разните служби, които изпълняват. Ти слушаш, но нямаш въображение, казваш: „Нещо по съществено.“ Ами, че ти лекар като си, ако не разбираш анатомията на човек, тогава една счупена кост как ще поправиш? Така трябва да правиш костта, че да намериш, къде е счупеното, да може да го поправиш. Като хванеш костите, да знаеш, колко парчета имат, как да ги направиш.

По някой път вие казвате, че вашето сърце е счупено. Мислите, че всеки човек може да намести счупеното ви сърце, не, трудна работа е. Или пък наранено е сърцето. Всеки може ли да го лекува? Трябва деликатно пипане. Има вътрешни болки, които много мъчно се лекуват.

В съвременните хора са останали много стари разбирания. Най-първо трябва да се освободите от понятието на млекопитаещите, от понятията на растителното царство, на онези големите растения, които са расли по 250, 300 метра височина. В миналото са расли такива големи растения, които сега биха ви учудили. И сега са останали тук, там от тези едрите дървета. Някой път вие мислите, че сте много голям човек. Туй е една идея на едно голямо растение. Ти казваш: „Аз голям човек ще стана, но да имам пари.“ То е една идея на едно растение. Растенията взимат отдолу, искат да пуснат корени много дълбоко, да вземат повече пръст. Това се счита голямо богатство. В тази пръст, то ще се издигне. Или, някой път във вас имате лакомия. Тя се дължи на животните. Предипотопни животни имало, които по три, четири тона храна имали в стомаха си. Четири тона храна, четири хиляди килограма в стомаха на едно такова животно, то не може да се събере в нашия салон, то е два пъти по-дълго от него. Този салон е 18 метра, значи, 36 метра дълго, а е имало по 50, 60 метра дълги животни. Защо ги е създала природата? Не ги е създала природата, но тия духове са слезли от невидимия свят и са си направили тия тела, както някой човек си прави някой път голямо здание по сто и повече стаи. На човека не му трябват сто стаи. Да кажем, ако му дойдат гости, има къде да бъдат. Но постепенно тия всичките същества научили, че тия големите тела са непотребни. Започнали да стават малко по-малко вътрешни приспособления.

По какво се отличава човешката душа? Ако вас ви поставят да станете съгражданин на животните и там ще имаш известна интелигентност, но училище в животните няма, църкви няма, съдилища няма, такива апартаменти няма, музикални инструменти няма, пиано, цигулки, нито хоро да играят. После и радио нямат. Някаква култура и те имат. В пчелите е останало някакво радио, малки антени. Когато влезете в човешкия живот, там има повече приспособления. А ако влезете в ангелския живот, тези приспособления са хиляди пъти повече, отколкото в човешкия живот. Ангелите са напреднали хора. Ние сме колония и като колонисти, постоянно се изпитваме. Ангелите, като хора, много разумно живеят, имат големи познания. Пътуват из слънчевите системи, ходят и по планетите. Един ангел има аероплан, оттук иде на месечината на разходка, или на една разходка до Венера, до Юпитер. Направи разходка от 4–5 часа и се върне. Един ангел говори за слънцето. Дойде един негов приятел и казва: „Да идем до слънцето.“ На аероплана идат на слънцето, разходят се в своите жилища. Пък вие само гледате слънцето и разправяте туй, което не е.

Някой от вас казва: „Да имам една малка къщица, да си поживея.“ Но идеалът ви е малък. Все едно е този, който влиза в училището, да каже: „Аз не искам много да уча, много малко ми трябва, само азбуката да науча.“ Но това е първо отделение. Има прогимназия, гимназия, университет, после специални науки. Вие много знаете, но още алхимия не сте изучили, не знаете, как да се подмладявате. За пример има растения на земята, като свариш и само се полееш от главата и може да се подмладиш. Това може да ви го докажа научно. Аз може да ви кажа, как са го варили алхимиците. Петнадесет минути ще го вариш на огъня, ще се полееш 4–5 пъти на годината, с всяко поливане с по пет години ще се подмладиш, десет пъти като се полееш, с петнадесет години ще се подмладиш. Казвате: „Кажи ни.“ Може да ви кажа. Но кажете ми, ако ви кажа да се подмладите, какъв е вашият проект, как ще употребите живота си? Казвате: „Той ни изпитва.“ Искам да ви изпитам колко знаете, ако ви се даде живот, какво ще го правите.

Най-първо ще се освободите от ония ограничения. Вие не сте турили волята си на работа, както трябва. Постижения на волята нямате. Постижения на вашето сърце нямате. И постижения на вашия ум нямате. Знаете ли, какво геройство е, както Христа, една душа, която мисли, за да се кали, да види, доколко е силна. Човек, който взима греховете на всичките хора, греховете – това са тежести. Вие не може да си представите, колко тежат греховете на цялото човечество, да ги пренесете от едно място на друго и да ликвидирате. Вие даже нямате понятие, какво нещо е да носиш престъпленията на хората. Един праведен човек да носи престъпленията на хората. Представете си един мъж с много деликатно обоняние се е оженил за една мома, на която пръстите на краката миришат. Усещали ли сте, каква воня излиза от такива крака? Той е заставен да търпи. Като усети, мирише, какво ще каже? Да запази равновесие вътре. Значи, какво трябва да правиш? Ще бягаш? Да си мие краката? Но има една вода в света, три пъти като си измиеш краката, престава лошата миризма. Ще ги излекуваш. Ще кажеш: „От де паднах на такава жена с миризливи крака?“ Ще свариш от тази вода, три пъти ще ги измиеш да не миришат. Това са греховете на човека. Мирише и човешкото сърце. Знаете ли, колко мирише? Понякой път човек се озлоби, мисли, как да си отмъсти, цяла нощ. Има такива примери.

Един цар оставил своите дванадесет министри да управляват, дал им воля, а той отишъл за десет години в странство. Те като останали, започнали да ядат и пият, да си правят, каквото искат. Той се предрешил като бедняк и ходил при тия министри да проси, да види, как ще се обходят. Отишъл при един министър, той му дал една съдрана шапка, друг съдрани обувки, съдрани ризи, някой сухо парче хляб. Всичко това той насъбрал и като се върнал след десет години, посрещнали го. Царят направил голям банкет, поканил всичките министри и щял всичките да ги надари с големи подаръци, които носел от странствуването. На банкетът, царят раздал всекиму това, което той го дарил – съдрани обуща, риза, шапка и т.н. Това било угощението.

И вие, като идете на онзи свят, ще намерите всичките подаръци, които сте дали на Господа. Не само това, но там има и филми. Като идеш в оня свят, няма да те укоряват, но ще ти представят филма на твоя живот, всичко, каквото сте направили, отначалото на живота ви, живот след живот, ти ще гледаш три, четири прераждания. Нищо няма да ти разправят, за твоите престъпления, че са големи или малки. Само ще те попитат: „Как, харесва ли ти?“ Ти ще гледаш и само ще преглъщаш. Вие на това не вярвате. Похвалявам ви, че сте вярващи. Казвате: „Това поне в другият свят е. Това ли ни остана сега?“ В оня свят, като идете, за да видите вашият живот, най-малко ще ви дадат за всеки месец по един филм. Ще ви дадат дванадесет филма, ще има с какво да се занимавате. Някой път вие сами да си ги терите да гледате. Вие, като гледате филмувания ваш живот, ще решите пак да се върнете на земята и от филма, всичко което не ви харесва, ще се върнете на земята да го поправите. Втори път като идете на небето, пак ще ви дадат филма на този живот, който сте поправяли, да видите, дали сте го поправили. Тези, които могат да поправят филма на своя живот, значи прогресирали са. Да кажем, като мислите и като чувствувате, никой във вашата стая няма, но всичко това се филмува. Сега, това са задачи, с които човек трябва да се прави.

Сега ще ви кажа един изгревски младеж, един млад момък, какво прави. Преди 4–5 години иде той със своята възлюбена при мен. Влюбил се той, искат и двамата да им дам моето благословение. Те искат да се опознаят. Един ден те се скарали. Той намерил някоя друга. Довежда и втората, иде пак да му дам благословението си. Рекох: „Един човек трябва да изпълнява волята Божия. Втори път не мога да дам моето благословение, веднъж го давам.“ Казвам: „Не мога да ви дам моето благословение, веднъж го давам.“ Аз не съм против тази, втората, но той трябваше да иде и да каже на първата: „Учителят ни даде благословението, не може да живеем заедно, не сме един за друг, я ти бъди тъй добра да дадеш благословението на втората.“ Щях да го похваля, ако така беше направил. Пък първата плаче. А той иде с втората и за нея иска благословение. Това са изгревски младежи.

Казвам: Неразбиране е това. Трябва да се изпълни волята Божия. На този младеж казвам: „Никакво благословение не може да ви дам. Вие двама трябва да идете при другата. Втората сестра да иде при първата и да каже: Ти сестра, отстъпваш ли ми го?“ И ако тя отстъпи, добре. Първата да бъде толкоз благородна, че да иде на сватбата. Туй не е разлюбване, но хората някой път не могат да живеят заедно. Що ще се съединят да се мъчат. Справедлив трябва да бъде човек. То е Божият закон.

Казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и погуби“. Нямаме право да причиняваме излишни страдания. Всеки човек, който причинява излишни страдания, на него ще се върнат.

Хубаво, сега да ви врачувам малко. Имаме 40-та година. Да видим, 40-та страница от „Езикът на Любовта“, какво говори за 40-та година. Ще ви чета: „Реалността на живота.“ /Учителят прочете 40 страница и няколко реда от 41-та до изречението: „Физическият живот на човека се обуславя от дишането.“/ Една година показва, че земята се завърта веднъж около слънцето. В една година ти ще се завъртиш около своето вярване. Тогава да видим, какъв е първият ден на годината. /Учителят прочете първата страница от „Езикът на Любовта“./

Та в 40-та година трябва да знаете, че Бог е Дух у вас, който ви ръководи. Първият ден на 40-та година трябва да се учите да говорите по любов. Опитвали ли сте се да говорите цял един ден по любов? Но не само на хората, но ако имаш десет души слуги, него ден, като с братя да се отнасяш. Ако имаш слугини, като сестри да ти са. Ако имаш животни, целия ден с всички да се обхождаш по любов. Да кажем може да си някой генерал, или полковник, с войниците да се обхождаш по любов. Ако си съдия, него ден по любов да отсъждаш. Колко хубави работи биха се извършили в света, ако хората се решяха, всичките по един ден в годината по любов да живеят. Съдии, адвокати, свещеници, всички да живеят по любов, поне един ден в месеца. Дванадесет деня в годината, те са по любов. Не по съвременната любов на човека. Тъй да постъпваме, че да забравим себе си. Не зная дали вие имате такъв един ден. Вие нямате такъв един опит, цял ден да не ти се наруши мирът от сутринта като изгрее слънцето, като погледнеш слънцето, облаците, като погледнеш дърветата, като погледнеш хората, да не ти се наруши мирът, целия ден да си в рая. Предполагам до един час да сте имали такова състояние, но цял ден. Ами че тогава ще познаете, какво нещо е възкресение в човека. В такъв ден, като дойде, всичките дяволи ще си съберат пъртушините, няма никой около вас, само ангели се движат, светии, цялото небе е около вас. Всичко е чисто, нищо нечисто няма. Веднага земята ще се измени. Вие тогава няма да бъдете на земята. Този ден душата ви, духът ви ще бъдат в някой друг свят. Като се върнете, ще мислите, че сте тук на земята. Може да сте имали такива сънища. Може да се случи да сънуваш, че една вечер отиваш в странство, за една вечер свършваш университет, диплом вземаш, връщаш се, с отличие си завършил. Събуждаш се, кога си свършил, как си свършил, къде беше, не го знаеш, но имаш впечатление, че си учил някъде. Даже помниш известни неща, познания имаш. Решавал си някои задачи в съня, които още помниш.

Сега, кажете ми, каква ще бъде годината? Тази година всеки трябва да има обуща, които да не стискат краката му, нито големи да са, нито малки и краката да са доволни от обущата. Ако имаш някои ръкавици, да бъдат много меки, хубави, че като ги туриш, гладки да бъдат. После тази година не се позволява да си порежеш пръста, ти така ще буташ, че да не си глождиш пръстите като светии. Не да ги гмуркаш в студената и топлата вода. После, тази година не се позволява плесници да биеш. После, тази година не се позволява да си изкривиш очите. Никога и никого няма да поглеждаш накриво. Тази година не се позволява да си изкривиш устата. Не се позволява да си изкривиш носа. Като пипаш носа си с пръстите, ще кажеш: „Моля, позволявате ли да ви погладя малко.“ В носа има клетки, които са свършили висше образование. Те разпознават уханието на нещата. Много учени са тия клетки, като вземат ароматите, те ви учат да разпознавате миризмите на всички цветя. Очите ви и те са много учени, които разпознават краските. Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе. Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това. Краката ще ви научат да бъдете добри. Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър. Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не удариш крака си. Ти ще се захласнеш и като вървиш, удариш крака си в някой камък, това показва, че си немарлив. Всеки един недъг придобит на физическото поле, остава отпечатък в духовния свят. Съществува един голям дисонанс, дето евреите допуснаха да се разпъне Христос, макар и Той да им прости, носи още раните в духовното си тяло, носи и раната в сърцето си, нали го мушнаха в сърцето. Христос чака тия хора, един ден да се повдигнат. Всичките добри хора в света, обърнатите евреи, ще се турят на туй място, да запълнят тази рана. Защото всички трябва да се пречистят, да се турят на неговата рана. Един ден и тия рани, които има и на краката, и на ръцете, и те трябва да се затворят. То е един процес и може би ще вземе хиляди години, докато се затворят, докато се излекуват. На Христа раните не са излекувани. То е силната страна на живота. Изисква се време, за да се изгладят много неща. Казва Писанието: „Бог ще изглади греховете ви“. Греховете може да се изгладят, като престанем да ги правим. Бог може да ги заличи, като престанем да ги правим, отваря книгата дето са писани прегрешенията.

Казвам: Имаме една задача – да оправим себе си, за да не огорчаваме духа си, да не огорчаваме душата си, да не помрачаваме ума си, пък да не опетняваме и сърцето си, пък да не изнасилваме и тялото си. Колко неща има, с които тук на земята, трябва да се справим. Една лична задача. Има нещо, което никой не може да контролира. Но за бъдещия живот, за бъдещата епоха в която искате да влезете, да имате едно тяло по-съвършено от сегашното. Отсега трябва да се приготвите. Та казвам: Тази работа без любов е непостижима. Вие се заемате със самовъзпитанието. В тази година поне 12 деня да имате в които да живеете по новия начин. От този месец ви остават още няколко дена. Искам сега от януари да имате един такъв ден, по този начин да го прекарате. Не се смущавайте, че стават опущения. Нищо няма. Февруари като дойде, пак един ден. Този месец в края, после в началото. Някои от вас нека вземат днешния ден. Днес сме 28, утре 29, вторник 30, сряда 31, последна лекция имате за януари. Ако искате днешния ден изберете, ако не последния ден. Но в сряда да ви видя облечени с официални дрехи, с нови обуща, шапка, ръкавици, да не бъдете небрежно облечени; всечани с очистени обувки, всичко хубаво, като че сте други хора, дошли от небето, ангели, тук на изложение. Днес не очаквам, но в сряда непременно да ви видя така облечени. И аз ще се облека така. Турете всичкото осветление в ума, очите да светят, топлина в сърцето, изправени така, като че сте разрешили всичките въпроси, като че сте князе, царе, като че всичко ви е уредено в света. Цялото небе слушате по радиото, какво се говори по слънчевите системи. Поне от нашето слънце, или поне от месечината да имате по радиото съобщения, отворете радиото, какво ще ви кажат.

Ето сега вие врачувайте. Кажете ми, коя страница да ви прочета. Кажете едно число да съдържа 1, 2, 3, 123. Какво пише на 123 страница, вие сте я чели, аз не я зная. (Учителят прочете 123 страница от „Езика на Любовта“.) Сега и на вас, ако ви кажат от невидимия свят: „Ну барабанчик, бий барабана“, ако вашето сърце е пълно с кокошки, как ще отговорите на звуковете на тия пръчици? Пита полковника войника: „Защо не бие барабана?“ – „Кокошки има.“ – „Как са влезли?“ – „Не зная ваше високоблагородие.“ И на вас казвам: Не туряйте кокошки в ума си и в сърцето си. Всяка една отрицателна мисъл е една кокошка, която е вътре в барабана и човек не може да мисли тъй, както трябва. Казвам: Имате една хубава задача. Един ден да мислите, защо Господ направил ръцете ви. Един ден да мислите, защо Господ направил ушите ви, защо е направил вашата уста, вашите очи, един ден да мислите, защо направил вашата глава, защо ви даде туй тяло. Целия ден да размишлявате не само за вас, но във връзка с цялото битие. Тогава, през вечерта, да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята и да имате такова благословение. Един ден да благодарите на Бога за всичко онова, което той от хиляди години ни е одарил.

Сега ще оставите противоречията на живота. За мене те са сенки. Те не са толкоз важни. Но когато сянката няма някоя черта, която показва, тя е излишна. Всяка една сянка, която седи над една черта, осмисля я. Ако няма една сянка под очите на един образ в една картина, очите не са изразителни. Ако има сянка под и около носа, той става изразителен. Ако около устата има сянка, тя става изразителна. Всичко онова, което имаме е хубаво. Сенките придават изразителност на нещата. Малките погрешки в живота да бъдат като сенки, да придобият онази вътрешна опитност и тогава да се сбъдне стихът, който казва: „Всичко онова, което се случва с онези, които обичат Господа, съдействува за тяхното добро“. Казвам: Всичко, което се случва в живота ни, да съдействуваме да го обърнем за наше добро, за да се прослави името Божие и ние да се прославим в Господа.

Тайна молитва.

Най-често използвани думи в беседата: ден, може, човек, има, казва, път, сега, живот, година, всичко, хора, години, любов, свят, земя, всички, казвам, крака, три ,

 Утрини Слова , София, 28 Януари 1940г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder