НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Две задачи

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Две задачи

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, свят, човек, хора, път, може, бъде, себе, всички, казвам, знаете, казва, мисъл, добре, работи, нещата, сърце, сега ,

Общ Окултен клас , София, 24 Януари 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч сутринта
(Небето облачно. Времето тихо и хладно.)
„Добрата молитва“
„Мога да кажа“

Много хубаво казва тази песен: „Грей, мощно слънце. Да учим ний добре.“ Това слънце трябва да грее. И вътрешно трябва да грее. Външното слънце е отражение на вътрешното. Под думата „вътрешно“ вие разбирате ограничение. Не. Вътрешното слънце означава разбраното слънце. Вън са условия. От миналата лекция видяхме, че налягането, това е неразумното в света. Има нещо неразумно. Ако туриш неорганически вещества едно на друго, те налягат. Ако отидете в една фабрика, може да видите как употребяват неорганическия свят, за да направят някой предмет по-твърд. Например стоманата чрез налягане или простото желязо чрез коване, или чрез туряне многократно ту във вода, ту в огън, се закалява.

На всинца ви трябва много знание. Вие имате знание, но едно знание, което за в никаква работа не влиза. Например знаете, че България за 1000 години е водила 150 войни. И може да знаете исторически подробности. Какво ще ви ползува това? Или може да знаете колко пророци са имали евреите, кой какво е писал, може да знаете какво е писано в Библията. Хубави работи са те, но какво ще ви ползува това? Може да знаете колко жито изкарва Германия, Англия, България и прочее, но какво ще ви ползува това жито, ако вашият стомах не е здрав, та не можете да опитате силата на [житото]? Или може да изчислите колко зърна има в едно място. Може да знаете колко косми има на главата ви. Ние ги четохме веднъж в младежкия клас и видяхме, че са около 200 000 – на някои глави повече, на някои по-малко. Някои сте стари, а някои сте млади и почвате да мислите за онзи свят. Кой е отишъл на онзи свят? Каква е опитността ви? Не знаете. Вие говорите убедително, че ще отидете на онзи свят. Че ще отидете на онзи свят, няма съмнение. Но кой е онзи свят? В разбрания свят горе. Има един свят горе в главата, друг – в гърдите и трети – в стомаха. Физическият свят е в стомаха; духовният е в гърдите, а пък в главата е Божественият. Като умрете, ще живеете у някои хора в главата им или в гърдите им, или в стомаха им. Ще приличате на една малка микроба. Това е хипотеза, но като го опитате, ще видите дали е вярно или не. Това е само за изяснение.

Малкото може да стане голямо. Казвате: „Как така да стане малко, че да влиза тук.“ Това е несъвместимо с вашето разбиране. Това, малкото зрънце, като го посееш, след 200–300 години ще израсне и ще стане голямо дърво. Това, малкото семе не се събира вече в стомаха. Така че, като влезете вътре в стомаха на някой човек, ще почнете да растете и ще станете много голям. Но тези работи, които ви разправям, са неразбрани, понеже във вас законът за аналогията не е силно развит, за да можете да съпоставите нещата. Гледам, че някои ме подражават в аналогия, отвлечени стават. Много мъчно е да се правят аналогии. Може да поставиш някоя аналогия ни в клин, ни в ръкав. Аналогията отчасти ще обясни нещата.

Та казвам: Трябва да се изучават нещата. Вий казвате: „Трябва да бъдеш търпелив.“ Защо? Дървото трябва да бъде търпеливо, заровено в земята с корените си, за да може да изкарва храната си. Иначе, ако си изкара корена, не може да се храни, не може да се развива. Ще търпи така в земята може би 100 000 години, 200 000 години, 500 000 години и прочее, докато един ден се освободи от земята.

Да допуснем, че ти си слуга. Господарят ви е доста умен и силен. Да го биете не можете. По ум да го надминете не можете. Много е умен. Добре схваща и преценява. Вий слугувате при него – какво ще правите? Той ви е ограничил. По какъв начин ще излезете от тези връзки? Например сега постоянно и от хиляди години всички говорят за дявола. Че дяволът е господар на този свят. Господарува той, заповядва. Той казва: „Този да се обеси.“ И обесят го. Смъртно наказание му налага. Той казва: „Една война да стане.“ И войната става. Той казва: „Мъже и жени да се скарат.“ И става. Той казва: „Да се избият.“ И става. Каквото каже и става. Той ни скарва. Понякога има политика да примири и като примири, после иска да накара два пъти [повече] да се скарат. И втория път като примири хората, иска три пъти повече да се скарат след това. И като железаря, ще те туря ту във водата, ту в огъня, да станеш толкова твърд, че всичкият живот, който имаш, ще изчезне.
Някой път имате известни състояния. Разгневите се и мислите, че някой човек е причина за това. Някой път баща ви, който ви е родил, не ви е изпълнил волята ви и вий му се накарате. Не сте доволни от баща си. Питам: Кои са поводите за това? Някой син искал 5000 лева. Той следва в странство. А пък баща му пратил 4000 лева. Баща му, няма човекът повече. Имал 4000 лева и толкова изпратил. Синът не влиза в положението му и му казва: „Не знаете ли, че искам 5000 лева?“ И у баща му се заражда противоположно чувство: как така да му заповядва син му. Той не иска син му да му заповядва. Той казва: „Нито пет пари не му давам по-нататък!“

Защо бащата не иска щото син му да му заповядва? И защо у сина има желание да заповядва на баща си? Казвам: Защо вий имате желание да заповядвате? Това е един философски въпрос. Съвременната наука е открила, че на главата има един мозъчен център отзад горе и когато този център е развит, човек обича да заповядва. У някой този център е слаб и не заповядва. Но не се лъжете, че някой, като не заповядва, след време няма да заповядва. То е хубаво заповядването, но това заповядване да го приложиш на себе си. Ти никога не можеш да заповядваш на другите хора, ако на себе си не заповядваш. Този център на главата ти е турен, за да заповядваш на ръцете, на пръстите си, на космите си, на всичко в тебе. И като научиш това хубаво, ще научиш да заповядваш на хората, ще бъдеш полезен.

Някои учат хората как да ядат, как да се обличат и прочее. Хубаво, но питам: Една птица кой я учи да се облича? Хората казват: „Трябва да знаем да се обличаме.“ Изкуството е, като скроиш една риза, така да я скроиш, че да бъде малко по-широка, да има едно празно пространство, една междина между ризата и тялото. Да бъде два сантиметра по-широка, за да става кръвообращението правилно. Някои правите вашите ризи много тесни или ще оплетете много тесни фланели и тогава фланелата идва много близо до тялото. Това го правиш уж да държи топло. Ти не разбираш онзи физически закон как се поддържа топлината. Вълната, за да държи топлината, трябва да има най-малко един сантиметър междина до тялото и вълната да не се допира тясно до тялото. Като обличаш една дреха, най-разумното е да не е тясно прилепена, но да усещаш, че тя е свободна. Ти казваш: „Много хубаво е фланела.“ А пък тя натиска на рамената, натиска на гърба, натиска слабините. Казват: „Тя ще се разшири.“ Остане ли да се разшири, то е загубена работа. Така се разваля пластичността на тялото.

После, някои от вас си бъркате носа, бутате носа си. Че, така вие разваляте носа си, вършите насилие върху него. Трябва полека, тихо да го пипате. Знаете ли вие колко с това разваляте ума си? Вашите деди с това развалиха носовете си и сега не можете да разсъждавате както трябва.

Или някой път грубо хващате своите вежди. Може би едно време се е изисквало такова грубо хващане, но сега – строго деликатно. Знаете ли, че всеки косъм на веждите не е толкова глупав? Веждите са на границата между духовния и Божествения свят. И всеки един косъм е свързан с известни сили. Ти като бутнеш само един косъм, някой път ще нарушиш целия порядък на духовния свят и ще те питат: „Защо откъсна този косъм, тази антена?“ Някои си скубят космите. Ако има някой плевел, позволявам ви, но ако има едно житно зърно, защо ще го скубете?
Вашето физическо тяло е тясно свързано с духовното. И ако не пазите физическата дреха на духовното тяло, вий се осакатявате. Докато дрехата ви – физическото тяло, е здраво, то ще бъде добре и духовното тяло.

Първоначално религията е била едно училище за възпитание на човешкото сърце, на чувствата, понеже с тях започва човек. Ако ти имаш едно невъзпитано сърце, ако ти не знаеш как да възпиташ сърцето си, няма да знаеш как да възпитаваш и ума си. Колко души от вас можете да контролирате ума си? Никога в сегашния живот не трябва да допущаме нито една фалшива мисъл в човешкия ум и едно фалшиво чувство в човешкото сърце Нещата отпърво ще дойдат, но ти ще се изпиташ. Ще туриш една много ситна мрежа, ще филтрираш нещата.

Вий ще влезете в духовния свят, между по-напредналите същества. С какво ще обърнете внимание, като влезете в духовния свят? Вий искате да отидете при Христа. Отлична мисъл. Като отидете при Христа и се явите при Него, с какво ще привлечете Неговото внимание, кажете ми.
Не искам да ви обезсърчавам. В училище искате да привлечете вниманието на своя учител. Трябва да имате някаква дарба, с която да привлечете вниманието му. От памтивека е така. Като види учителят една способност в ученика, приятно му е, трепва му сърцето А пък има някои неразвити, глупави и като ги погледне, без да иска, не обръща внимание. И казва тогаз онзи: „Учителят на нас не ни обръща внимание.“
Мен ми трябва един билник от 25 литра, за да туря сладко вино, а пък ти носиш шише от един килограм. Казвам: Не ми трябва. Донесеш от 5 кила. Пак казвам: Не ми трябва. Трябва ми от 25 кила.

Числото 25 го вземам в дадения случай като резултат. Тук имаме две отрицателни числа: 2 и 5. Всички отрицателни числа произвеждат отрицателни последствия. Но две отрицателни числа, събрани в едно, произвеждат положителни резултати. 7 е положително число. Ако ти два пъти си пострадал, ти ще минеш през числото 25. Един път ще страдаш по Божествено за идея, за ума, а втори път ще страдаш за сърцето И тогаз ще имаш благосклонно влияние за организма. Трябва да ви дам примери, но не само примери, но и опити трябват.

Когато се нареждате тука, в салона, то да седиш до този, когото обичаш, а да си далеч от този, когото не обичаш. Някой път не обичаш някой човек. Не че не искаш да го обичаш, но не можеш. От него излиза едно ухание, което ти действува. Всяко негово проповядване, какво иде да ти покаже, у тебе произвежда противоположност, не можеш да го слушаш. Тури едного между него и себе си. Пак не го обичаш първия. Тогава тури двама помежду него и тебе. Пак не го обичаш. Тогава тури трети, четвърти и като туриш 10 души между него и себе си, можеш да го търпиш вече. Като туриш 12 души между него и себе си, ще обикнеш вече този човек. Така онези влияния, които излизат от него, се филтрират и това, което ти е неприятно, се филтрира, задържа се и от него вече излизат енергии, които са вече филтрирани.

Всички хора около вас ви спасяват от много нещастия. Един човек ще дойде и той ще филтрира твоето влияние. Или пък някой човек ще бъде добър проводник на някои добри мисли или чувства. Затова трябва да обичаме ближния си. Ближен е всеки човек, който спомага в пътя на твоето Божествено и духовно развитие. А пък враг е всеки, който те спъва – не че съзнателно те спъва, но несъзнателно.

Ние сега говорим за любовта. Казваш: „Аз много Ви обичам.“ Как ще познаеш, че обичаш? Как познавате, че обичате някого? Или как познавате, че ви обичат? Някой път ти мислиш, че обичаш някого, но се заблуждаваш. И някой път мислиш, че ви обича някой и пак се заблуждаваш. Любовта е един акт непреривен в Божествения свят. Щом влезеш в Божествената любов, ти влизаш в един непреривен свят. Тя [е] като слънчевата светлина, която постоянно иде, без да те пита, не по твоите заслуги. Има една любов, която носи повече светлина, знание; има една любов, която носи повече топлина, развива чувствата; има една любов, която развива силата на тялото.

Някои говорят за силата на любовта. Колко има да се говори за любовта. Аз се чудя на съвременните теоретически изследвания. Те имат много повърхностни схващания. И понеже хората нямат разбирания за любовта, затова много мъчно се възпитава човек. Има една любов, която произвежда сила в човека, има една любов, която произвежда добри чувства в човека. Има една любов, която произвежда мисъл в човека. Има една любов, която произвежда положителни сили, добро в човека, а пък има една любов, която произвежда злоба в човека. Тя създава злото.
Вие по човешки ще кажете: „Как така?“ Вземете два вълка, те като хванат една овца, скарат се двата вълка кой да я изяде. У единия вълк и у другия желанието да живее излиза от любовта. Питам: „Кой е законът, който ги накара да влязат в стълкновение?“ В сегашния обикновен живот всички вие правите разлика. Дойде някой беден човек при вас. Ако той се престори, че не е интелигентен, вий не му давате уважение. Той не е облечен добре. Но ако дойде някой министър-председател или някоя друга висока личност, с която вие имате интерес, ще го посрещнете с всичкото уважение и почитание, знаете да се докарвате много добре, имате обхода тогаз. Онзи войник седи пред началството, с какво уважение и почитание стои пред началството. И вие сега имате една обхода от страх. Нямате свободата.

Та, сега, трябва да се освободим, да бъдем свободни. Да можеш да се освобождаваш от своите лоши мисли. Вземете сегашната война. Сега предвиждат, че ще дойдат задушливи газове. Знаете ли колко са мислили военните, за да намерят задушливите газове? А пък другите ще турят маски, филтър. Знаете ли на кого приличат тези маски? Те са, за да се филтрират газовете, та да не се отрови човек. Щом като влезеш в едно общество, в което чувствата на хората не са възпитани, ще имате маска, филтър. Аз съм за маските. Казват за някого: „Той има маска.“ Казвам: Право е. Това показва, че е на бойното поле, има задушливи газове. Ще тури маска, иначе ще бъде зле. Вие казвате: „Да бъдем отворени.“ Чудни сте вие. Че, кой е отворен? Можеш ли да отвориш сърцето си, можеш ли да отвориш ума си, за да видиш какво има в мозъка ти?
За себе си трябва да бъдем откровени. Не да знаят хората. Откровен човек е онзи, който не държи в сърцето си никаква лоша мисъл, нищо не крие в себе си. Онова знание, което има, той го затворил. „Той е скрил нещо“, казвате вие. Че, разбира се, трябва да го скрие. Какво лошо има, че нещата са скрити? Господ е скрил ценните неща. В сърцето има скрити неща. Какво знаете за тях? Знаете ли колко сребро има на Месечината? Ако Месечината беше на 10 километра, бих ви препоръчал да си напълните торбите със сребро – и много, на големи кюлчета. Достатъчно е да отидете на Месечината, за да се осигурите за цял живот. Ще вземете тези 35 килограма и ще се осигурите. Сега Месечината е далеч – на 250 000 мили. Те колко километра правят? (– „384 000 километра.“)

Целият свят, в който живеем, е едно предметно училище. Ние се намираме в един обективен свят, понеже сме в една ниска степен на развитие. По-напредналите същества чрез нас проверяват своите мисли и чувства. Както ние изучаваме растенията и животните, така и напредналите същества изучават нас. Защото без тези растения и без тези животни ние няма какво да учим. Така и цялото човечество представлява предметно учение за напредналите същества. Та казвам: Този свят трябва вие да го изучавате. Какъв е вашият начин за изучаване?

Ако искаш да напишеш едно писмо на един свой приятел и нямаш търпение да го напишеш и бързаш, то ни най-малко любовта ти не е нормална в тебе, ако бързаш. Ако ти седнеш да напишеш едно любовно писмо и бързаш, любовта ти не е нормална. Ако речеш да изложиш някоя мисъл и бързаш да направиш мисълта си разбрана на света, това не е нормално. Аз, за да разбера нещо, ред съществувания съм минал и едва съм разбрал след ред прераждания, а пък ти искаш за един ден отгоре да стане разбрано за тебе и за хората. Ти тази мисъл ще я посееш и като дойде плод от плода, ще познаеш доколко е разбрано. И всеки човек, след като е живял 100–120 години, тогава ще се познае доколко е живял хубаво.
Ако влезеш в духовния свят, колко трябва да бъде пръстът ти дълъг? Ако вашият показалец е определено да бъде 9 сантиметра и половина, средният пръст – 10 см и половина, безименният – 10 см, а пък меркурианецът – 7 и ако вие не сте съдействували да стане показалецът ви 9 см и половина, вашето развитие не е правилно. И ако средният ви пръст не стане 10 см и половина, вашето развитие не е правилно. Не че всички трябва да имат 10 см и половина, но същата пропорция трябва да имате. Ако малкият ви пръст е 7 см, вие не знаете какъв ще бъде характерът на човека. Ако малкият пръст е 2 см, то каквото започне човек, няма да го свърши, няма да има никакви практически приложения този човек. Тогава малкия пръст трябва да го упражнявате.

Някои от вас започвате едно нещо и не го довършвате. Вие бързате в много работи; започвате една работа, после друга работа, 10–20 работи и нищо не сте направили. Най-първо, вие не сте приложили онова, което сте учили.

Седи някой и размишлява. Някой път аз размишлявам и изучавам камъчетата, разглеждам цветята и размишлявам. По някой път се опитвам да направя нещо. Минавам някъде, виждам една книжка, турям я настрана. Ако е напечатана и е скъсана, чета я, виждам защо е хвърлена тази книга. Това е един лист от Библията със следния стих: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя син Единородний“. Някой хвърлил книжката, а за мен този лист е ценен, аз го вземам и размишлявам върху него. Един завил в този лист кокошка, изял кокошката и хвърлил листа. Аз използувам листа. Вий казвате: „Кой е хвърлил тоя лист?“ И даже не го прочитате. Вземете го, прочетете го и размишлявайте върху този въпрос. Защо хората са лоши, защо хората не се обхождат добре един с други?

Аз питам: Ти защо не вървиш добре, защо, като вървиш в гората, дясната ти ръка се движи? За да провериш има ли пред тебе препятствие. Ръката ти казва: „Трябва да внимаваш.“ И кракът ти казва: „Трябва да внимаваш.“ Кракът ти казва: „Най-първо ти трябва да минаваш и след тебе и аз ще минавам.“

Някои сестри ще носите по една тетрадка и молив и ако някой ви каже нещо важно, ще го запишете. А друга сестра, като слуша и ако плете, във всяка бримка ще тури мисъл. Чуваш музика и плетеш, във всяка бримка ще вложиш музика. Някои може да изплетете фини плетки, шалчета, чорапчета и пр. Всяка една сестра трябва да си изплете най-малко по 3 или 4–5 чифта чорапи, шалчета, ризи и прочее, а не да разправя, че тоз бил такъв, онзи бил онакъв. Всеки да работи, а пък сега седнал да казва: този не бил добър, онзи не бил добър, че хората не живеят добре.

Работа, работа трябва. Работа от любов. На всички да има работа. Всяка една сестра по две ризи да е ушила. Мъжът може да работи с чукове, може да шие обуща, могат да дойдат при него и да му разправят, а той в същото време ще работи. А друг ще вземе картина и ще рисува с четка. А който пее, взема си една песнопойка. Та, всички ще работят. Всеки трябва да има по едно изкуство. На всички да помагате. Един ще пее, друг ще слуша, трети ще прави обуща, друг ще плете. Всички да проявите инициатива. А сега чакаме да свършим училището и да ни назначат на служба. Хубаво, това е в един уреден свят. Но ако не те назначат, накъде, какво трябва да правиш?

И после, някъде искате да проповядвате. Че, как ще проповядваш? Трябва да проповядваме на себе си. Казвам: Ако аз съм на ваше място, какво ще правя. Аз съм бил на ваше място. Някои работи много лесно могат да станат. Когато ти говори един сприхав човек и ако той е долу в долината, а пък ти си горе, не слизай долу при него. Отгоре му говори високо и ще се разберете. Но щом слезеш, ще се скарате. Ти – горе на планината, а той – долу в долината, много добре ще бъде. Не слизай долу да живееш с него. Тук има млади братя, като видят една красива сестра, казват: „Тя е много благородна.“ Те казват така за нея, защото е красива. А пък ако е много грозна, вие казвате: „Простачка“. Като видят красивата, казват: „Много е благородна.“

Има едно изкуствено възпитание. Някой е разпасан, не е спретнат. Човек трябва да бъде спретнат, докаран. И като изляза вън, Господ ще ме види, ангелите ще ме видят. Изчиствам си обущата, но не за пред хората. Пред хората ще се явя най-после. Пред Бога ще се явя най-първо, след това пред ангелите и най-после пред хората. А пък вие, като отивате при хората, се докарвате, а пък като отидете при Господа, не сте така внимателни. Искам да се облечете хубаво. Никакви скъсани обуща, никакви паднали чорапи. Обущата ви да са изчистени хубаво. Аз всинца ви наблюдавам, не ми се харесвате. Ти ако не можеш да очистиш обущата си, не можеш да очистиш и себе си. Водата ти не е стоплена. Ако сам не можеш да стоплиш водата си, хората не могат да я стоплят. Ако сам не си умиеш краката, хората няма да ти помогнат. Ти сам ще си стоплиш водата си, сам ще умиеш краката си.

Ще се научиш да служиш на Бога в себе си. Той във вас живее, във вашия ум, във вашето сърце. Като дойде Господ у вас и щом не Му слугувате, Той ще отиде на друго място. Господ като дойде във вас, вий искате Той да ви слугува. Не. Той ще ви изпита доколко вий може да служите. И ако вие в Негово присъствие внесете противоречива мисъл във вашия ум, противоречиво чувство във вашето сърце и проявявате най-грубите си недостатъци, каква е вашата култура, какво е вашето възпитание? Казвам: Това не е обхода. Кажи: „За Бога, Който живее в мене, ще направя.“
При една добра обхода, от човека излиза една разумна сила и ако ний не се владеем добре, като влезем в едно общество, можем да причиним раздор. А пък ако се владеем, като влезем в едно общество, може да причиним помирение. Някой път казваш: „Не ми върви.“ Че как ще ти върви? Ти не владееш ума си. Дето влезеш, възбуждаш хората. Ти трябва да внесеш нещо ново в себе си, във всички хора трябва да внесеш спокойствие.
Ти казваш в себе си: „Какво ще стане с мене? Ревматизъм чувствам в краката си.“ Нищо няма да стане. Това е една задача, която трябва да разрешиш. Като имаш тоя ревматизъм в крака си, има начин. Ще разтриваш краката си и ще четеш „Отче наш“. Сутрин ще правиш това, на обяд и вечер. Три пъти като разтриваш крака си и четеш „Отче наш“, ще излезе ставният ревматизъм с дървеното масло. Или боли те вратът. Ще разтриваш и ще четеш „Отче наш“, и ще се оправи вратът ти.

Това ви го давам за пример. А пък вие ще извикате един лекар и ще му платите 100 лева. Вие очаквате лекарите да ви излекуват. Като дойде лекарят, той трябва да е роден за лекар. Онзи, който е роден за лекар, той носи в себе си лечебна сила и той ще ти даде нещо добро, ще внесе в тебе нещо. Той знае добрите методи за лекуване.

Бих желал да не преувеличавате нещата, нито да ги намалявате. Аз гледам, някой ми цитират и то с намерени работи. Като цитирате някого, ще цитирате правилно, за да не изопачавате и да не преувеличавате нещата. У когото това чувство е повече развито на главата му, той преувеличава три–четири пъти нещата. Някой път ще кажеш: „Това казвам, но преувеличено. Както някои увеличават микробите, за да ги изследват.“ Ще представите нещата, както са. И няма да представите маловажните неща за важни. Всяко нещо ще турите на мястото му.
И няма да говорите отрицателни неща, например думите: „Ние не живеем добре.“ Не е хубаво това. Ако разбирам вий [да казвате] с тези думи, че не използуваме живота, това е друго. Вий не се спирайте върху отрицателната страна. Всеки да казва: „Аз трябва да живея добре, трябва да използувам живота добре.“

Ти казваш: „Няма добри хора.“ Има добри хора! Твоите думи ни най-малко не показват, че по целия свят няма добри хора. Ти, като видиш, че никъде няма добри хора, ти помисли, че другаде – в България, в Америка, Франция, Англия, Германия ще намериш добри хора. Свържи се с тях с мисълта си и с това ще помогнеш и околните хора да станат по-добри. Ако всички хора са лоши и не намериш добри хора, тогава ще се свържеш с напредналите същества, хора, ще се свържеш с Господа. След като се свържеш с Господа, с главата значи, след това ще слезеш в духовния свят и ще се свържеш с ангелите и после ще слезеш при хората, които представляват тялото на Божествения свят. Това е път на самовъзпитание. Всяка сутрин, като станеш, ще се явиш при Господа. Ще Му кажеш: „Благодаря Ти, че съм дошъл тук.“

Аз се радвам, че вие толкова рано и с такава точност идвате на лекции в нашия салон, точно като часовник. Даже някой път сверявам часовника по вас. Като станете, свържете се с Бога, за да влезе Неговата мисъл във вас. После ще слезете при ангелите, за да влезе и тяхната мисъл при вас. И после ще слезете при хората, за да работите. Другото ще бъде една ненужна критика. Ако искате критика, идете в света. Не че е лош. Аз често съм се спирал при някои деца, които са се карали. Теглят се за косите. Едното хване другото за косата и тегли. Аз гледах веднъж две малки деца, в две колички една до друга, ангелчета, гледам ги френологически – тялото, косата, носа. Майката дала на едното ябълка, а на другото не дала. Второто дете хвана и задърпа косата на другото и взе му ябълката. Първото дете почна да плаче, не след малко то разтърси главата на второто дете и взе ябълката. Три–четири пъти ябълката минаваше от едното дете в другото. Ако имаше две ябълки, щяха да си показват ябълките едно на друго и не щеше да има караница. А пък като има една ябълка, ту косата на едното дете се дърпаше, ту на другото. Казах на майката: „Децата са много добри, но давай им две ябълки.“ А аз ги виждам колко са добри! Виждам, че користолюбието у тях е развито. Всяко от тях казва: „За мене е ябълката.“

Аз виждам, че и големите деца се хващат за косите. Същият закон е там, когато имаме недоимък на нещата.
Най-първо научете се да търпите. Много мъчно е човек да се научи да търпи. На Земята аз се научих на едно: да изслушвам хората. Изслушвам, някой ми разправя 2–3 часа. Дойде втори, и той ми разправя същото. Дойдат трети, четвърти, и те ми разправят същото нещо. И аз проверявам нещата. Другояче бих кипнал, че ми губят времето. Те ми казват: „Ще търпиш.“ Някой път мислено го изпъждам и му казвам: „Иди си.“ И като му кажа така, той си отива, но после си казвам: „Не постъпи добре.“ Когато му кажа вътрешно: „Иди си“, той усеща и казва: „Извинете, аз много постоях.“ И си отива. Но той като си отиде, казвам: „Не постъпваш добре.“ А пък някой път имам друга тактика. Слушам го и казвам: „Много съм зает. Друг път ще те слушам. Имам една спешна работа, имам рандеву някъде.“ И вземам си шапката. Той ми говори един час и още един час ще ми говори. И аз прекъсвам срещата. Някой като дойде, оставям го да ми говори 2–3 часа, за да се науча на търпение. А пък някой път казвам: „Не разполагам с време. Пет минути мога да дам. Ако можеш, накратко. Нямам време да ми разправяш надълго. С десетина думи да ми го кажеш.“ Дойде някой болен и ще му кажеш: „Няма какво да ми разправяш много; с няколко думи.“ Някому казвам: „Няма какво да ми разправяш болестта си. Ще ядеш суров лук. Няма какво да ме питаш. Всяка сутрин, на обяд и вечер ще ядеш по един суров лук. Четири–пет дена ще ядеш суров лук, но от каба-суван.“ И след като си отиде той, аз разсъждавам, аз вече превръщам силите на лук. То е едно лечебно растение. След като си отиде той, казвам си: „Ти ако си на мястото на този човек, как би желал да те посрещнат и да ти говорят? Ще ти бъде ли приятно, ако те посрещнат така?“ Ако аз съм на негово място и ми кажат да ям лук, ще ям лук. Втори път като дойде онзи, му казвам: „Сутрин, на обяд и вечер по една хубава ябълка.“ Първите средства – лук, е начин за възпитание, а пък сега ябълката е по-хубаво средство.

Всяко нещо, което ние правим за другите хора, ний го правим за себе си. Има един закон в природата: Каквото направиш за другите, ще се върне върху тебе. И каквото другите хора направят за нас, ще се върне върху тях. Та, в това отношение трябва да бъдем най-разумни, да изпълним разумно Волята Божия, за да се въдвори Царството Божие в отношенията между хората.

A : B. Какво означава това? Ако A е учител, а B е ученик, какво ще бъде отношението между тях? Или ако A е господар, а B – слуга, какво ще бъде отношението? Ако A е млада мома, а B е момък, какво ще бъде отношението? Ако A е петел, а B – кокошка, какво ще бъде отношението? Това са все отношения.

Да разрешиш във всеки случай какво трябва да бъде твоето отношение. Ако аз дойда в съприкосновение с едно животно, какво отношение имам към него? Ако аз съм A, а пък животното – B, какво ще бъде отношението? Или ако аз съм A, а пък B е дърво, какво трябва да направя за дървото? Мога да го отсека или да го отгледам? Или мога да вляза в съприкосновение с един човек. И как трябва да постъпя, че да съм доволен от дървото и то да е доволно от мене?

Най-първо турете работливия. Всички сестри до 22 март да свършите нещо. Купете си материал и изработете чорапи, шалчета, дантели, шапки, ризи, каквото искате. До 22 март всички сестри да направят нещо. За тая цел не цял ден да работят, но когато отиваш някъде за празна работа, няма какво да правиш, ще работиш тези неща. Някой казва: „Аз заспивам, като чета.“ Като ти се доспи, ще работиш. После пак ще четеш, после ще работиш. Да има смяна между плетенето и четенето. Трябват ми най-малко 50 чифта чорапи, 50 шалчета, 50 ризи, 50 гащи, 50 фланели.

Не го налагам това. Ако можете да го направите с всичката ваша добра воля, за да се ползувате, направете го. Който иска, доброволно да го направи. Направете един опит до 21 март, но не да казвате, че Учителят каза. Тук да плетат, да работят. Да турим една реформа на Изгрева. Ще работите целия февруари и до 21 март. Сега, ако ви трябват куки, ще ви дам пари за куки, ще ви дам пари и за вълна. Да има една комисия, да се види колко пари трябват. Ако нямате пари, аз ще ви кредитирам. Да се образува една комисия от сестри. Вижте какво можете да направите. И каквото не достига, ще дам. Вижте колко килограма вълна ще трябва. Стигат ли 10 килограма?

Това е второстепенно. Най-първо турете самовъзпитанието. А пък това, което е казано, то е последно. Ако с другите неща се справите, това, което ви казах, е последно. Ако има вълна, ще работиш. Ако няма вълна, друго ще работим. Памучни неща ще направим. А пък ако не може да го направите сега, за идущата година ще го направите. 1939 година не е изтекла още. Краят на 1939 година иде, близо е. А за 1940 година да направим нещо, което нашият ум, нашето сърце и нашата воля желае. Това, което желаем, което обичаме и което правим, да е по Волята Божия. Трябва да искаме да обичаме и да правим нещата по Волята Божия. Най-първо ще направим това, което умът ни диктува. После това, което сърцето ни диктува и най-после това, което волята ни диктува. Волята представлява вас, сърцето ни представлява ближния, а пък умът ти представлява Божественото.

Та, най-първо ще започнем отгоре надолу и за да направим така, после можем да започнем отдолу нагоре. Човек трябва да работи за себе си. Това е в реда на нещата, но той трябва да знае къде да постави себе си. Той трябва да работи на ближните си, но той трябва да знае къде да постави ближните си. И трябва да работи за Бога. Като работиш за Бога, ще поставиш Бога в ума си. Като работиш за ближния си, ще го поставиш в сърцето си. Всички умове, заедно свързани – това е в Божествения свят. Ако намериш в ума си Бога, ще го намериш и в сърцето си. И ако го намериш в сърцето си, ще го намериш и в тялото си. Тогава Бог е в ума ни, в сърцето ни и във волята ни. Главата представлява нашата мисъл, сърцето – нашите чувства, а тялото – нашата воля. Ще работим с всички наши сили, които имаме, с всички наши чувства, които спомагат на нашите сили и с всички наши мисли, които спомагат за чувствата и волята. Ще впрегнем целия човек на работа. Ще поставим себе си на една разумна работа.

Сега, кои можете да направите задачата? До 22 март всеки да си вземе по една тетрадка и всеки ден, като станете, пишете по една дума, която означава една добродетел. Сутринта една дума, която означава мисъл, на обяд една дума, която означава добродетел и вечер една дума, която означава сила. Да видим до 22 март какви думи ще напишете, които означават мисъл, добродетел или сила. Да видим какви думи ще намерите. Ще търсите и ще намерите една дума, която съдържа в себе си сила; дума, която съдържа в себе си чувство и дума, която съдържа в себе си мисъл. Ако не можете да намерите три думи на ден, то направете поне най-малкото – поне една дума да напишете на ден. И това пак не ви го налагам. Ако го правите, ще имате полза. Ако пък кажете: „С тези работи ли ще се занимавам“, [тогава] карайте си стария живот, както си го знаете.
Всеки ден човек трябва да има една светла мисъл в ума си, едно светло чувство в сърцето си и една добра постъпка в тялото си. Че като отиде при Бога, да бъде една книга, написана най-хубаво, та като видят ангелите, да кажат: едно отлично съчинение е. Като влезе в новия бъдещ живот, трябва да бъдем написана книга и като четат по очите ни, във веждите ни, в ушите ни, да кажат, че има нещо хубаво написано. Ако това не можем да напишем, какво друго ще направим – ще се занимаваме с обикновени работи. Когато пишете думите, да не повтаряте два пъти една дума.

(Формула : „Само пътят на Христовата любов води към Бога.“ (3 пъти)
6.33 ч
ХIХ година (1939–1940)

17-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 24 януари 1940 г.,

София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, свят, човек, хора, път, може, бъде, себе, всички, казвам, знаете, казва, мисъл, добре, работи, нещата, сърце, сега ,

Общ Окултен клас , София, 24 Януари 1940г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder