НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Млад и стар

Млад и стар

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, свят, цвят, хора, казва, сега, път, кой, стар, казвам, казвате, мисли, време, млад, богите, спада, говори ,

 Младежки окултен клас , София, 12 Януари 1940г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва.

Имате ли тема? „Имаме.“ Каква? „Разликата между стар и млад.“ Каква е разликата? (Прочетоха се темите.)

В какво седи разликата между богатия и сиромаха? Конкретно какво значи? Към кое явление спада физическото богатство, духовното и Божественото? Представете си, че вие известни явления, които са невидими, искате да ги обясните с физическите явления. Как ще ги съпоставите? Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът. Никой не го е видял. Само един химик може да обясни. Какво ще разбере простият човек какво нещо е атомът? Или какво ще разбере под съединение? Двама души се съединяват, но съединението на два атома как ще го разбереш? Представете си, че един атом представя двайсет и пет милионна частица от милиметъра, как ще си го представиш? Такава дребна частица се съединява и образува съединения.

Човек винаги говори за неща, които го интересуват. Който е измръзнал, говори само за огъня. Лятно време, който се е сгорещил, не може да си намери място, говори за хладина, за сянка. Гладният говори за хляба, бедният говори за богатството. Лошият за какво говори? Лошият говори за доброто. Но защо? Защото има какво да вземе от добрия. Затова вълкът мисли само за овците. Овцете мислят ли за вълка? Мислят и те, но защо мислят вълците за овците? Искат да вземат. Какво мисли овцата за вълците? Във вълка има любов. Като хване една овца, често любов има. Овцата, като мисли, страх има. Тя чувства неговата сила и лошите му зъби.

Казвам, всички свеждате някои неща на физическото поле. Запример постоянно говорят, че съгрешил Адам. Защо съгреши Адам, задавали ли сте си въпроса? Казват: „Защо Господ направи едно дърво и постави ангели да пазят дървото?“ Човек съгреши, защото го постави пазител на райската градина. Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител. Защо той допусна яденето да влезе в него? Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха. Сега вие седите и всеки ден правите погрешки и търсите причината в дявола. Виноват е и дяволът, че влезе вътре във вас. Той е отвън. Отвън има право да говори. Когато го пуснете във вашия ум или във вашето сърце, кой е причината?

Допуснете, че някой проповедник иска да обърне хората. Как ще ги обърне? На български какво значи да го обърнеш? Казва: „Да го обърнеш към Бога.“ Какво значи да обърнеш една кесия или една дреха? Обръщат дрехата: старото турят отвътре, новото – отвън, и дрехата става пак нова. Най-първо дрехата е била нова. След като я носиш, става стара. Обърнеш я, става млада. Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила. Представете си една книга, млада книга, чиста. И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога. Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я. Ползвате се от нацапаната книга. Но да разберем нацапана ли е тази книга? Ние употребяваме една дума не намясто. Книгата, на която е написано нещо хубаво, не е нацапана. Нацапана, значи да говориш без връзка.

Сега искам да ви убедя, че две е равно на три. Невъзможно е. Може ли две да бъде равно на три? Едно може ли да бъде равно на четири? Може, но зависи в какъв смисъл вземате числата. Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго. Имате количествено, органично и психично значение на числата. Органичната и неорганичната материя влизат във връзка. В органичния свят нещата растат отвътре навън. А в кристализирането откъде започват? Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията? В психологическия живот откъде започват? Те са отношения. Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес. Ако вие вземете яденето, какъв процес е? Някой път вземете храната и я сдъвчете. Вземете един физически процес. След като влезе храната в стомаха, имате химически процес, настава процесът на пречистването на соковете. След като влязат тия сокове, те се организират и стават част от тялото.

Вие казвате, че младият има сила, старият изгубил тази сила. Те са понятия от един свят. Във физическия свят е така.

Това е млад: М.
Това е стар: С.

Имате едно понятие, че младият е енергичен. Вие се лъжете. Мислите, че старият е много слаб. Много се лъжете. Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът. Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва. Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят. Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре. Уморен е от големия път, от качването нагоре. Тази умора хората считат за слабост. Питам, когато човек се умори, слаб ли е? Младият не се ли уморява? Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар. Глупавият човек е млад, безразсъден. Наблюдавали ли сте малките деца какво правят? Като им дадете нещо, ще го раздере, чопли, търси нещо. Като не намери нищо, остави го, търси друго. Минава от един предмет на друг.

Запример вие завържете приятелство. Най-първо, ви интересува. След четири–пет месеца, като го разчоплите, оставите го. Намирате друг, пак започнете да го чоплите, хвърляте го. Намирате трети. Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им. Тогава в какво седи разликата? Ако на духовния човек направиш нещо духовно, той ще те мисли за умен човек. Ако на светския направиш нещо духовно, той ще те мисли за глупав. Ако на светския направиш нещо светско, той ще те мисли за умен. Ако на духовния направиш нещо светско, той ще те мисли за глупав. Това са неразбрани работи.

Има един естествен свят. Под думата естествен свят ние разбираме туй, което хората може да създадат. Имате един съвременен свят. Българите имате един естествен порядък, както те са организирани. Животните се събират на групи, понеже казвате, че имали вътрешен инстинкт да се събират на едно място. Има в хората само едно чувство, което сближава хората. Някои хора обичат да дружат с много хора. То е едно чувство. В някои хора туй чувство е слабо развито. Те обичат сами да седят.

Казвам, естественият ред на нещата в света е, което е понятно. Естественото е най-близкото до тебе, което в даден случай можеш да разбереш. То е естественото, видимото, от което трябва да започнеш. Това е външната страна на живота, най-близкото в даден случай, което е най-понятно за тебе, което е основа за следната стъпка за духовния свят. Духовният свят е по-обширен, по-развит. Тогава имате: физическият свят е свят на резултатите, духовният свят е свят на съдържание, Божественият свят е свят на мисълта. Мисловният свят е свят на смисъла. Най-първо, човек мисли, след това той чувства и най-после той постъпва. Всяка една постъпка е резултат на една мисъл, на едно чувство. Тогава иде постъпката.

Вие казвате, че чувствате със сърцето си. Имате едно сърце. Със сърцето ли човек чувства всичките неща? Казвате: ти имаш сърце. С това ли сърце чувства човек? Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш? Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава. Косвено сърцето е причината за чувстването. Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка. Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система. Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет. Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет. Правят се физиологически опити. Цялата ръка може да се изгори в човека, без той да усети никаква болка, ако е прекъсната тази връзка.

Та казвам, когато човек стане учен, тъй както го намират, той става по-чувствителен. Значи образува се много по-тясна връзка между предната част на мозъка и цялото тяло. Културните хора страдат повече, отколкото другите. Казвам, културните хора са развили връзката между двата свята и са направили по-тясна връзка.

Та казвам, в какво отношение човек може да използва физическия свят? В какво отношение може да използва духовния и мисловния свят? Едновременно той живее в трите свята. Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат? Усетът спада към физическия свят. Вкусът е преходен от физическия към духовния свят. Усещаш, че в храната има известно съдържание. Вкусваш един предмет, който е сладък. Сладчината не се вижда. Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш. Има неща, които може да видиш. Цветът към кой свят спада? Той спада към мисловния свят. Има хора, които нямат понятие за някои цветове. Вземете един художник – голямо разграничение прави между цветовете. В един обикновен човек няма такова разграничение на цветовете. Сега по кой начин вие схващате тия трептения, които имате в червения цвят, по кой начин хората ги схващат?

Някой път вие правите опити, боядисвате един предмет червен. Този човек боядисва, но ако прекарате през призмата светлината, имате пак червен цвят. Кой го е боядисал? В съвременната физика вие изучавате спектъра. Казвате: тия цветове на спектъра, като се завъртят бързо, образуват белия цвят. Как мислите, белият цвят е съединение на всичките цветове. Всичките цветове представят условия да се прояви белият цвят. Белият цвят е отделен от другите цветове. Той не е един резултат.

Казвам, може да се развие спор. То е друг въпрос. Нас ни интересува друга една страна на цветовете. Правят опити. Ако върху някои растения огряваме с червения цвят, с портокаловия, със зеления и тъй нататък, при кои цветът расте най-добре. Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека. Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително. Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта. Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят. Мисълта ти се успокоява при синия цвят. При зеления цвят чувствата се успокояват. После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка. Ти без червен цвят не може да се проявиш. За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят. Той е подбудителна връзка. Ти без червен цвят не може да направиш връзка. Ще дадеш някой подарък, няма да го дадеш както трябва. Хората няма да останат доволни. Ако имаш този червен цвят, ти ще бъдеш доволен.

Тогава трябва да се изучава природата. Тогава природата защо направила червения цвят? Друг – жълт. Крушите са жълти. Някои турят червен етикет, но те ги обличат с червена дреха. Черешите са червени. Колко са приятни. Сливите са сини. Някои от тия плодове са привлекателни по причина на самия цвят, който имат. Някоя круша станала жълта, привлича цветът. Някои са обезцветени.

Казвам, всяко едно чувство във вас, всяка мисъл, всяка постъпка трябва да имат някакъв цвят. Безцветно нищо няма в света. Кои неща се наричат безцветни? Водата има ли цвят? Има, разбира се. Бял цвят има водата. Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла. Следователно белите неща дават безцветно съдържание. Безцветното съдържание дават белите цветове. (Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат. Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа. Болен е кракът нещо. Някой ще каже, че си играят духовете, ревматизъм има. Като се оправи кракът, пак свети. Както виждате – бунт има. Пострадала, операция ѝ правили.

Сега, ако влезете в света, по кой начин трябва да работите? Религиозните хора казват: това са светски хора, при светските не ходим. Светските с духовни не ходят. Тогава, ако си светски и дружиш с духовни, ти духовен ставаш ли? Кое е правото сега? Туй Божествено ли е, или човешко? Не ходи със светските. То е разбиране. Не ходя при светските хора, какво разбирам? Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате? Ако искаш да се цаниш слуга, казвам, идете при богатите, но ако не искаш да се цаниш слуга, казвам, при богатите не ходи. Или ако искате да се учите, къде трябва да идете – при бедните или при богатите? При учените трябва да идете да се учите. Но понеже богатите хора имат средства, някой път, преди да идете при учените хора, ще идете при богатите хора, да ви кредитират, за да може да следвате в училището при сегашните условия. Но представете се в един свят, дето и богатите, и бедните са равни – там са чиновници.

Запример един касиер на банка е богат, разполага с няколко милиона на ден. Но тия пари не са негови. Утре, като го уволнят, иде на друго място. Тогава се редуват богатите хора. Тук, на земята, как мислите, богатите хора чиновници ли са? Казвате, той е станал богат. Той ли е станал богат, или са го турили касиер? Кое поддържате? Чиновник? Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е. Казвате: поверено му е богатството. Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри. Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката. Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали. Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете. Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността. Какви са неговите съображения, защо не иска да си изпълни длъжността? Представете си, че той е седнал, турил си бутилка отпреде си, яде и пие, казва: „Нямам време.“ Във време на своите занятия, във време на службата си, турил бутилка вино, яде и пие. Казва: „Нямам време.“ Време ли е за него да яде? Значи съдят се ония богати хора, които във време на служба ядат и пият. Там е всичката им погрешка.

Казвам, какво трябва да правите сега? Вие сте дошли в света при сегашния порядък, какво трябва да правите? Ако искате да се качите на един параход, какво трябва да имате? Трябва да имате средства да вземете билет. Качите се на парахода, параходът претърпи корабокрушение, какво трябва да правите? Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода. Трябва да идеш някъде. Параходът, като потъва, откъде ще вземеш билет? Тогава ще си носиш някой спасителен пояс, ще си туриш пояса и с този пояс ще влезеш във водата. Като влизаш във водата, трябва да имаш спасителен пояс. Къде седи спасителният пояс на хората? Вие нали имате по един спасителен пояс.

Ония въпроси, които не може да разрешите, към коя категория спадат? Да кажем, у някои от вас са развити повече чувствата, в някой е развита повече мисълта, в някой е развита повече силата. Но и там има различие. В какво отношение може да употребите вашата сила? В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки. Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива. Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива. Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята. Питам, каква е моята постъпка? Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята. Моята постъпка накара всички да работят. Една постъпка, мислите, свършена. Не е свършена. Сега започва работата. Моята постъпка е такава, че цяло село може да изгори, ако не се изгаси плевнята. Мислите, че всичко е свършено. Запалили сте плевнята.

Добре, написали сте едно писмо, най-първо, е съвършено. Разправяше ми един български редактор. Той беше доста знаменит редактор, казва: „Веднъж писах една статия против военните. Намериха ме на пътя, биха ме, пукнаха ми главата.“ Той писал това, но след като чели военните неговата статия, веднага го намерили и го били. Питам, към коя категория спада тая постъпка? Какво произвела в умовете, защо го били? Можете ли възстанови какво друго е имало, за да бият някого?

Сега, ако лошият ученик пише нещо против учителя, какво ще направи? Ще му тури или единица, или изпит ще държи. Може би е писал, че те са лентяи, никаква полза няма от тях, ядат парите на народа, само чинове имат. Може да е прав. Аз не го предизвиках. Някой път има, някои нещастия са благотворни. Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало. Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата. Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв. Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв. Нещо ми беше мръднало малко, че се намести. (Този беше знаменитият Шангов.) Потече ми кръв, но после ми просветна. Като ми пуснаха кръв, просветна ми умът, дойде ми една идея. Втори път написах една хубава статия, военните дойдоха, хванаха ми ръцете. Просветна ми вече умът.“

Та казвам, при сегашните условия животът ви се намира към края на една епоха, която се сменя. Запример, когато вие садите някои работи на нивата, то е началото. Но когато нивата е узряла, не се изисква да се оре, не се изисква да се плеви. Но когато житото е узряло… Какъв процес е зреенето? Работа се иска да се жъне. Вие сте в края на една жетва, сега е жетва. Трябва да се жъне. Жетва и върхане остава. Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба. Вършитба е. Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава. Страданието е вършитба във вас. Всяко страдание иде, то смисъл има. Страданието показва, че има какво да се вършее. Жалко е – ако се вършее и нищо не дава, тогава е безсмислено. Ако, като дойде страданието, умът просветне, както на Шангов, то дало семе вече.

Какво трябва да правят младите? Вие казвате, че сте млади. Вие вече сте се оформили, тръгнали сте по един път оформен. Какво трябва да правите? В природата има какво да учите. Сега се намирате под една хипноза. Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда. Най-първо, не мислете за старостта. Що ви интересува старостта? Човек и от младостта не трябва да се интересува. Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва. Трябва да считате: това са два полюса на живота. Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща. Как бихте уподобили това? На какво уподобявате последната кофа? Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна. Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението. Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен. Напълва се и после обратно движение. Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу. Двете кофи слизат, образува се цял процес. Тогава имате съвременна машина, тези помпи. Какъв е тогава процесът по този начин? Така не разбирате живота. Във вас се заражда едно обезсърчаване. Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите. Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите. Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите. После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика. Онова, което можете да го направите, направете го. Някой казва: „Няма какво да работя.“ Как няма да работиш? Ти можеш да четеш, чети. Може да започнеш да изучаваш някой занаят: да плетеш кошници или да правиш обуща. Толстой беше философ и според своето учение на стари години се учи да прави обуща. Той сам си правеше обуща, и на другите щеше да прави обуща, можеше да прави обуща.

Мисълта е силна, когато може да се приложи в трите свята. Сега, запример, вие сте дошли до едно положение, едно съзнание има във вас. Вие мязате на напълнена стомна догоре. Колкото вода влиза в стомната, изтича навън. Аз ви съветвам от вашата щерна да направите една малка канализация, да поливате градината, за да може водата, която ще дойде, да ѝ отворите път.

Запример как би описал един поет младостта и старостта? Ако един художник би нарисувал младостта и старостта, да направи една картина, той ще вземе най-малко стотина–двеста хиляди лева, да съпостави един млад и един стар човек. Той ще ги представи така разпокъсано, ще представи младия, ще представи стария така живо, ще покаже, че той знае как да се съпостави. Вие къде поставяте стария човек в себе си?

Тогава ни съветват как да се освободим от стария човек. Старият не може да търпи младия, затова страда. Онзи, който мърмори в човека, той е старият. Онзи, който се радва, той е младият човек. То е символично, но то е вярно. Ако вас ви дадат една задача кой е стар. Ще дадем няколко правила. Ако се подмладяваш? Богатството към кой стимул спада? Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул. Парите към кое спадат? Към физическите стимули. Давате пари. Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада? Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада? Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе. Как биха познали цветята, че някой извор е добър? Представете си, че един извор полива цветята зимно време. Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива. Какво ще мислят цветята заради него? Че не е добър. Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава. Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време. Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър. То е зимно време. Ако си добър само когато страдате, то е едната страна. Човек трябва да бъде добър и когато не страда. Да прави добро не когато го карат насила да бъде добър. Страданието е насила да го накарат, насила да бъде добър. Един живот да има без страдания, без насилие, свободен живот.

Вие казват, че сте остарели. Мене ме интересува как остарявате. „Постепенно.“ Как постепенно? Когато някой художник те рисува, как може да те направи млад и стар? Старостта е карикатура. Младостта е карикатура. Вие се лъжете. Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите? Кой не е пъплил на четири крака? Какво има да забележите на един стар? Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си. Смешното у детето е, което вярва на ръцете си. И двамата по какво се отличават? Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи. Старият казва: „Аз вярвам в тоягата, ако не е тази тояга, не може да ходя.“ Старият, освен че има четири крака, има и пет крака, казва: „Синко, пет крака имам.“ Крак – твоят ум. Той е станал маг. Казва на бастуна си: „Ще ме подпираш.“ На три крака той ходи сега. Старите хора обичат да се подпират. Той уж ходи и се подпира на тоягата, но той е маг, като махне с бастуна си, всичко става.

Понеже старите са богати, да не ги обере никой, те се преструват. Като няма никой, старият човек се изправи; като има други хора, той ходи прегърбен, подпира се на бастуна си. Младите изучават всичкото изкуство да се преструват. Трябва ли човек да се преструва? В природата има преструвка. Кога трябва да се преструва човек? Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа. Богатият казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува отвън. Слугата казва: „Няма го господарят.“ Той си отива. След време така се случва, че богатият имал нужда от поета и богатият отива да го търси. Самият поет казва: „Няма го.“ „Как да го няма, нали чувам гласа?“ „Как, господине, аз повярвах на твоя слуга, че ти няма да вярваш в мене.“

За втория път опишете как младият ще опише стария, един от вас да опише как младият описва стария. Направете един разказ интересен, че като го четат обикновените хора, да им стане приятно. Един сюжет хубав за писане, но е труден. Не е лесна работа да се опише младият; да се опишат хубавите страни на младия, тук-таме да се турят някои несъобразности, които съществуват. Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква. По това се отличават. Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква. Той се оплаква за някои работи. Една съществена черта е това. Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче. Старият няма да заплаче, но ще се оплаче. Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче. Ако на детето не дадете, то ще заплаче. Сега казвам, ако плачете, млад сте, ако се оплаквате, стар сте – определение за младите и за старите. Затуй, за да се подмладите, плачете. Ако искате да остареете, оплаквайте се.

Втория път пишете за доброто, но не както сега сте писали. Към кой свят спада доброто? Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно изречение. То не е развиване на една тема. Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто? Правилото е тук – пет минути да четете. По пет минути трябва да знаете да четете. Някои четат една минута. Пет минути е достатъчно. Съчинена реч, хубава. Пазете се да се морализирате. Светът не е за морал. Човек трябва да придобива знания. Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири. Няма какво да философства, че свършил това или онова. Изпявам една песен, хората да бъдат доволни. Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва. Не говорете неща, които няма да ви ползват. Мене доброто ме интересува, което може да се приложи. Какво ме интересува едно отвлечено добро? Какво ме интересува една отвлечена красота? Какво ме интересува отвлечена чистота? Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална. Чистотата е образ на здравето. Само чистият може да бъде здрав. Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си. От здравия човек излиза нещо хубаво, той от своето здраве дава и на другите. Чистотата, като водата, тя се разпространява между хората. Тя е като светлината. Тази светлина се разпространява, ползват се всички.

Нас ни интересуват ония неща, които имат еднакво отношение към нас и към другите. То е Божественото. Божественото е, което има отношение към всичко: и към ума ни, и към сърцето, и към тялото ни.

За нас естественият свят, Божественият свят и духовният свят са един и същи свят. Единият е за ума, другият е за сърцето, третият е за тялото.

Казвам, бъдете готови за работа, да ви поставим на работа. Каква работа може да свършите? Казвате, че сте от новото учение. Какво ще направите?

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Четиринадесета лекция на Младежкия окултен клас
12 януари 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, свят, цвят, хора, казва, сега, път, кой, стар, казвам, казвате, мисли, време, млад, богите, спада, говори ,

 Младежки окултен клас , София, 12 Януари 1940г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder