НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Идете в Галилея

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Идете в Галилея

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, може, има, всички, бог, хора, христос, земя, свят, всичко, сега, аз, казва, бъде, дойде ,

 Неделни беседи , София, 17 Декември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Събуди се, братко мили“

Ще прочета само няколко стиха от 28-а глава на Евангелието на Матея.

„Духът Божи“

Най-важното в живота е, че всеки иска да знае като се роди какво ще стане с него. Всеки иска да знае като умре какво ще стане с него. Като се роди, човек не помни раждането си. За умирането си предполага, че знае нещо, но пак не знае. Смъртта е по-неизвестна, а животът е по-известен, понеже живее вече. Казва се, че ще умрем, но за смъртта никой нищо не знае. Никой умрял не се е върнал. Аз не зная кой от вас, като е умрял, се е върнал. Че сте живели и живеете, това е факт, а че сте умирали, това трябва да се докаже. Разни са определенията за смъртта, разни са и определенията и за живота. Като не определяме живота, ний го разбираме по-добре, отколкото ако го определяме. Животът не може да се определи, понеже не се е проявил изцяло. Ний определяме живота на животните, на мушиците, на човека, но това не е целият живот, това е само проявление на живота. Всъщност философите разискват върху живота, но какво нещо е животът, не знаят. Ний можем да знаем само проявленията на живота. За да се определи проявлението на живота, и той има известни признаци.

Но човек, който мисли правилно, той никога не прави погрешка. Човек, който всякога чувствува и няма криви чувства, ний казваме, че живее правилно. Човек, който живее правилно, никога не постъпва криво. Щом постъпва криво, животът му не се проявява както трябва. Съвършеният живот изключва всички противоречия. Кажем ли, че сме нещастни, това не е живот. Противоречието не е живот. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.“ Хората мислят, че като вярват в Бога, знаят какво нещо е Бог. Съвременната наука е дала една ясна представа за туй Същество, Което наричаме Бог. Едно време понятията на хората бяха много ограничени и сам Господ се проявяваше във въздуха, в бурите, в дълбочините на моретата. Но сега, като говорим за Бога, ние разбираме цялата вселена, в която има не само сто милиона слънца, но милиарди слънца. В тази вселена има не само милиони слънца, но и милиарди вселени. Има вселени, които ний никога не можем да видим. Нашите телескопи не могат да ги хванат още. В бъдеще ще могат да ги виждат хората. При това, съвременната наука казва, че нашата Вселена се разширява. В продължение на сто милиона години тя ще бъде двойно по-голяма, отколкото е сега. Значи, животът ще расте. Това са философски разисквания за религиозните хора. Като се говори това, турците казват: „Акълъ зарар“ – [„Акълът ти да се вземе.“] Когато мисли много, турчинът иска да разбере нещата, но ако са сложни, не може да ги разбере. Неразбирането не е лошо нещо. Щом не разбираш нещо, ти трябва да си почиваш. Щом го разбираш, ти вече си готов да работиш.

Когато Христос отхождаше, дойде до едно място и като срещна някои от учениците Си, каза: „Радвайте се, че срещнахте Този, Когото бяха разпнали.“ Съвременните хора казват: „Това вярно ли е или така само се говори? Може да е някаква илюзия.“ В света съществуват реални неща и отражение на реалността. Илюзията не може да съществува вън от реалността. Щом илюзията съществува, тя е признак на реалността. Илюзията сама по себе си не може да съществува. Илюзията е сянка, а сянката е признак, че има реалност. Следователно сянката извън реалността не може да съществува. Заблуждението е също сянка на знанието, на ума. Следователно заблуждението извън ума не съществува. Само при ума може да има заблуждение. И лошите чувства съществуват, като проявление на сърцето. Та казвам: Даже когато имате лоши чувства, лоши настроения, радвайте се, че имате поне сърце. Значи, във ваша власт е да поправите вашето чувство.

Та казвам: Ние живеем в света и в нас има едно инертно същество, което ни прави постоянно недоволни. Обаче Бог не ни оставя спокойни. Защо? За да излезем от тази инертност. Често хората са мързеливи, не искат да мислят. За да ги застави да мислят, Бог им изпраща умствени комари, бълхи, дървеници, та като се почешеш малко, все ще поработиш. Той иска да ги застави, искат-не искат, да работят. И умрелия даже не го оставят на спокойствие. При него се прикомандироват от тези, малките червейчета и всеки започва да си взима по нещо, докато го разглобят. Погледнеш след десет години, нищо не останало от него. В края на краищата, от умрелите остават само мертеците, нищо друго. Реалността на човека, която според някои е неговото тяло, е една опаковка. Същността на тялото е невидима още. Ако ти видиш истинския човек, той е красив. Човек не е така грозен, както привидно изглежда. Вий не сте виждали още истинския човек. Няма какво да ви обяснявам.

Аз мога само да ви кажа, че зная какво нещо е красотата, понеже съм я виждал, а вие не сте я виждали. Тези картини на Христа, които виждате рисувани, това не е Христос. По красота Той е сто пъти по-красив от това, което виждате. Как може да се предаде тази красота? Как може да се предаде красотата на праведния човек? Когато праведният човек вижда един грешен, у него не се явява желание да съди, но веднага вижда къде му е погрешката и му помага. Той може да му се оплаква, че жена му била лоша или че мъжът ѝ бил лош, или че децата били лоши, или че управлението, законите са лоши, но праведният казва: „Няма нищо, това са малки неудобства, един ден всичко това ще се уреди.“ Понеже вий сте пътници на Вселената, та сте попаднали при лоши условия, гдето светът не е организиран още, но ще се примирите и при това положение, понеже сте пътници. Едно време, онези пътници, които отиваха за Северния полюс, всичко ли им беше приятно? А ония, които се бият във Финландия при двадесет и пет–тридесет градуса студ, приятно ли им е? Какво ще правят? За своето отечество се бият.

Ще кажете, че войната е лошо нещо. Не, войната е благословение. За кого? За света. Войната е едно училище, което учи хората как да се самопожертвуват. Иска-не иска, насила ще се жертвува. Та, когато ние проповядваме на хората жертва, те казват: „Ние не искаме да се жертвуваме, ние трябва да си поживеем.“ Като дойде войната, ти, щеш-не щеш, ще се пожертвуваш за отечеството си. На кого главата пострадва, на кого кракът, ръката, окото, ухото, и след това ще им турят един кръст, че са се били храбро. Това е жертва само за страхливите. Но тук има една опасност. Съвременните хора искат да се бият, но не от убеждения, но от страх. Жертва, направена насилствено, не [по] убеждение. Ще кажете, че много струвала войната. И това нищо не значи. Колкото и да струва една война, това нищо не значи. Нали е да научи нещо човек?

Сега, не схващайте войната само в отрицателен смисъл. Има два вида войни. Има война да воюваш за любовта, има война и за безлюбие. Ти можеш да воюваш за мъдростта, но можеш да воюваш и за глупостта. Ти можеш да воюваш за истината, но можеш да воюваш и за робството. Това са противоречиви неща, които се различават. Щом воюваш за любовта, ти си неуязвим. Щом воюваш за безлюбието, всякога могат да ти откъснат крака, ръката. Щом воюваш за мъдростта и за истината, всякога си неуязвим. Щом воюваш за глупостта и за робството, всякога ще пострадваш. Дойде някой и казва, че са го ранили на бойното поле. Аз зная вече, че той не е воювал за любовта. Любовта е най-голямата война, на която всички снаряди отскачат и никого не раняват.

Ще кажете сега: „Та война ли е това, щом снарядите отскачат?“ Ако преди две хиляди години биха се явили хора да ви говорят, че ще има аероплани, като сегашните, които ще могат да хвърлят бомби от високо на пет–шест хиляди километра, вие щяхте да кажете, че това е невъзможно. Ако би ви казал някой, че с аероплани ще се разхождате из въздуха, щяхте да кажете, че е невъзможно. Значи, тогава възможността беше за птичките и за мушиците, а сега това е възможност и за хората. Значи туй, което днес е невъзможно, един ден ще стане възможно. Няма да мине много време и ние ще правим наблюдения в онзи свят. Не само това, но ще има наблюдения от Слънцето, от Юпитер, от Венера, от Сириус и от най-отдалечените планети. От всички планети ще се изпращат новини до Земята, ще се съобщават кой от кого е доволен и недоволен. Днес това са разкази от „Хиляда и една нощ“. Защо? Защото тия неща днес са невъзможни.

Аз се радвам, че не вярвате, защото ако вярвате, ще ви мръдне дъската. Тогава ще разправяте кой къде бил, какво видял, но като не можете да му обясните, ще бъде опасно. Всяко нещо, което човек не може да си обясни, става опасно. Тогава ще мязате на онзи философ, който пъхнал показалеца на дясната си ръка в дупката, която се образувала от палеца и показалеца на лявата ръка, и искал да го хване с дясната си ръка. Той се чудел къде отива този пръст, че не можел да го хване. Той отивал ту при един, ту при друг лекар, но всички му казвали, че не може да го хване. Но той си казвал: „Аз искам да го хвана този пръст.“ Най-после той отива при един американски психиатър – това било в Америка някъде – и казва: „Господин докторе, покажи ми един начин как мога да хвана пръста на ръката си.“ Докторът погледнал и му казал: „Лесна работа.“ Докторът съобразил тази работа и в момента, когато болният искал да хване пръста си, лекарят бързо пъхнал своя. Болният, зарадван, хванал пръста и казва: „Хванах го!“ И така човекът оздравял. Щом хване пръста си, веднага манията изчезва, нищо не остава в човека и той оздравява.

Често и ние, като хванем чуждия пръст, казваме: „Въпросът се разреши.“ Ако и в умствено отношение човек може да хване пръста си, това има смисъл. Човек иска да хване пръста си, но понякога не успява. Какво значи човек да хване пръста си и как може да го хване? Да хванеш пръста си, това значи да го владееш. Да го владееш, ти трябва да разбираш какви енергии изтичат от този пръст, от този Юпитер. Юпитер показва благородното, възвишеното, онова, което мисли. Човек се крие именно в този пръст. Ако отрежеш показалеца на човека, всичкото му благородство изчезва. Ако отрежеш палеца му, ти ще парализираш волята му. Волята на човека зависи именно от палеца. Ако го лишите от него, той ще остане без воля. Когато изучавате болестите, ще забележите, че хора, които заболяват психически, палецът им се изправя, не могат да го подгъват. Те не могат да чувствуват. Това е едно болезнено състояние. Значи дотогава, докато се движиш, докато чувствуваш, местиш пръстите наляво, надясно, нагоре, надолу, умът ти е на място. Щом не можеш да хващаш с него, щом не можеш да го движиш на всички страни, умът ти не може да функционира правилно.

Сега, да не се плашат някои от вас, да не знаят какво да правят. Тези психически състояния са резултат. Те са предметно учение, създадено за онези възвишени същества, които са устройвали света. Те са създали света за нас, да има какво да учим. Вземете, запример, човешката ръка. Какво ли не е написано в нея. Цялата ви съдба е написана в нея. Всичките ви желания, мисли, копнежи, са написани на ръката. Всичко е написано на дланта. Съдбата на жената е написана на дланта, а на мъжа – отгоре. Жената е вътре, а мъжът е отгоре, гдето са космите. Космите са антени, с които се домогва до причините, които създават явленията на външния свят. Значи, мъжът черпи знанията отвън, а жената – отвътре. Затова ръката отвътре е гладка, на дланта. Жената си служи и без антени, а мъжът без антени не може. Мъжът има доста антени. Някой път жената си служи с ноктите, с които дава съвети. Тя учи мъжа как да използува антените на ръцете си.

Сега, аз не искам да ме разбирате криво. Аз говоря за жената в красив смисъл. Жената е най-красивото дете, което човек някога е родил. Жената е най-красивото дете на Адама. А пък Адам е най-красивото дете, което Бог е направил. Сега, по какво се различават? Адам е най-красивото мъжко дете, което Бог е създал, а жената е най-красивото женско дете, което Адам е родил. Не мислете, че сегашните жени са все от Адама родени. Вие от реброто ли сте родени? От дървото на познаване доброто и злото яли ли сте? Предполагате, че сте яли. Сега вие имате съвсем друго понятие по тия въпроси. Знаете ли какво значи Ева? Тя е дъщеря на Иехова.

Аз не искам много да говоря по този въпрос, той е свещен въпрос. Когато човек рече да говори за свещените работи, той се опорочава. Мнозина, като говоря за тия работи, те ги турят в смешна форма, като подигравка. Това не е хубаво. Има неща, за които човек не трябва да се смее. Не е позволено да се подигравате с Любовта. За глупости можете да говорите колкото искате, но дойдете ли до любовта, това е свещено място. Ще събуете обущата си, защото мястото, на което стоите, е свещено. И съвременните хора, когато отиват при любовта, трябва да събуят обущата си. Те ще бъдат боси, гологлави, без ръкавици. Те трябва да бъдат само в една хубава дреха, в която да се явиш пред Господа. Казва се на Моисея: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше. Трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта. Съвременните хора нямат онова свещено чувство, с което да уважават и обичат душата си. Всеки човек има нещо свято в себе си. Като дойдем дотам, трябва да събуем обущата си. Време е да престане всеки спор, всяко недоволство в човека. Отвън можеш да бъдеш недоволен колкото искаш, но като дойдеш до душата си, ще чуеш този Божествен глас: „Събуй обущата си.“ Когато Христос срещна тези, обезсърчените, каза им: „Радвайте се!“ Какво заключение можем да извадим за Христа, докато беше още на Земята? Той се движеше между всички хора, и грешни и праведни, и правоверни, всички еднакво Го виждаха. И до днес всички еврейски свещеници, равини, спорят за Христа, какво ли не говорят за Него, но след възкресението положението се измени.

Съвременните християни казват: „Никой досега не е видял Христос.“ Който не Го обича, не може да Го види. За да Го видиш, трябва да Го обикнеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, и с всичката си сила. Само тогава ще Го срещнеш и ще Го видиш. Казвате: „Къде е Христос в света?“ Христос не иска да се показва пред хората. Той казва: „Аз бях между хората, но Ме разпънаха на кръст, втори път не идвам вече на такова угощение. На такива угощения Ме няма вече.“ Мнозина искат Христос да се въплоти и втори път на Земята. Не, нещата не се повтарят. Според индуската философия, вярва се, че на всички триста и шестдесет милиона години Бог слиза на Земята, за да изкупи света. Това са твърдения, които са известни само на адептите. Когато Бог слиза на Земята, за да изкупи греховете на света, това е едно от великите дела в битието. Само тогава Бог става известен на хората. Когато Христос слезе на Земята, Той беше проявление на Бога. Когато се намери пред голямо страдание, Христос каза: „Ако е възможно, да Ме отмине тази чаша.“ Но понеже знаеше, че не можеше чашата да Го отмине, Той каза: „Господи, нека бъде Твоята воля.“

Казвам: Ние, които сме се явили в света, какво е нашето предназначение? Предназначението на сегашните хора е като това на Моисея, да видите горящата къпина. Предназначението на сегашните хора е да видят не този Христос, Който беше на кръста, но този Христос, Който е победил смъртта, Който възкръсна и живее, Който е изявление на Бога. Апостол Павел казваше, че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе си. Любовта примирява хората. По отношение на любовта има много противоречиви разбирания. Според някои любовта е едно глупаво чувство. Това не е вярно. Няма по-свещено нещо от любовта. Когато любовта се прояви в душата на човека, животът се осмисля. Само при любовта всички неща са възможни. Всичко, каквото желаеш, можеш да постигнеш при любовта. При любовта не можеш да желаеш неестествени неща. Всичко онова, което желаеш, при любовта е свещено, чисто, свято, възвишено. Извън любовта обаче, законът е друг. Извън любовта човек не може да бъде силен, не може да бъде щастлив. Без любов няма щастие. В любовта всичко е постижимо. Сега аз не говоря за онова, което вие сте постигнали. Аз не говоря за онова, което не е продиктувано от дълбок вътрешен стремеж. Вие искате да отидете в другия свят да видите Бога. Без любов това не може да стане. Ако любовта не подпише вашия паспорт, вие не можете да отидете в другия свят.

Сега аз не искам да ви убеждавам да вярвате в думите ми. Вие можете да имате обикновени вярвания, но не мислете, че вашите вярвания са много високи. Аз не бих желал да имате убежденията и вярванията, които хората имаха преди четири хиляди години. Не бих желал да имате постиженията на тия, които се покланяха на своите истукани, на своите идоли. Но ние благодарим на тия хора, които са минали през големи страдания и са се освободили от много заблуждения.

Сега убежденията и възгледите за Бога са изменени, но ние нямаме още онова истинското понятие за Бога. Ние още не сме готови да жертвуваме всичко за Бога. Не е въпросът да правиш за Бога нещо от страх, но да знаеш какво нещо представя жертвата. И като правиш жертва, да я правиш от любов. Няма по-велико нещо в света от това да се жертвуваш за Бога от любов. Че, ако за нас не биха се жертвували плодовете, какво щеше да бъде с нашия живот? Че, единственото хубаво нещо, което имаме, това е постоянната жертва, която се дава за нас.

Кои се жертвуват за нас? Всички животни, всички растения, всички плодни дървета се жертвуват за нас, но от любов към Бога. Той ги изпраща на Земята да се жертвуват заради нас. Мислите ли, че растението, което се жертвува, е глупаво? Не, всички растения са деца на ангелите. Животните пък са деца на архангелите. Следователно вие ядете децата на ангелите и архангелите, които се грижили за тях. Вие живеете благодарение на тях. И тогава, като дойдете до жертвата, казвате: „Как можем да се жертвуваме?“ Значи, всички могат да се жертвуват за нас, а ние да не се жертвуваме за никого. Това е несъвместимо.

Не само външна жертва, но и вътрешна жертва е необходима. Ето, милиони клетки в даден случай се жертвуват, за да можем да живеем ний. По този начин става правилна вътрешна смяна в организма. Благодарение на тази вътрешна смяна ние можем да прогресираме. Ако тази смяна не ставаше, не зная как бихме живели на Земята.

Та казвам: Трябва да имаме хубави чувства към Бога, Който е приготвил всичко така разумно, Който е промислил за нас и Който ни е дал всички възможности да постигнем своите желания. В това се заключава проявлението на човека. Като знаете това, стремете се да не се поддавате на чуждо влияние, да не ви спъват хората. Нека всичко у вас да произтича от любов. Каквото желание ви дойде у вас от любов, изпълнете го. В каквато област и да е то, дали е земно желание, дали за духовния или за Божествения свят, ще знаете, че всички желания на любовта са свещени. Всичко онова, което не е свещено, то е извън рамките на любовта. Аз го наричам това нереален свят, нереална любов. Нереалната любов е в сенките. Значи и любовта си има свои сенки. Любовта на сенките е преходна любов. Тя трае месец, два, три, година, две. Колко време трае една сянка? Ако сте на екватора, ще трае двадесет и четири часа, от сутрин до вечер. Ако сте в умерения пояс, сянката ще намалява, най-много десет часа трае. В сенките има различие, една от друга те се различават.

Та, когато изпаднете в едно неразположение, ще знаете, че това са сенките на любовта. Ти мислиш, че никой не те обича. Това е едно заблуждение. Вие сте дотолкова прави, че никой не ви обича, доколкото и вие не обичате никого. Невъзможно е да обичаш някого и той да не те обича. Казваш: „Ама аз го обичам.“ Щом го обичаш, и той те обича. Невъзможно е да обичаш някого и той да не те обича. Любовта винаги има два полюса. За да се прояви любовта в тебе, ти ще оценяваш онова, което ти се дава. Същевременно пък той ще оценява това, което ти му даваш. Ценете доброто, което любовта произвежда. Любовта се оценява с онова, което произвежда. Даже и най-грубият човек, като възприеме любовта, и той става благороден. Като влезе любовта в човешкото сърце, той става щедър, той е готов да се примири с целия свят. Това произвежда любовта в човека. Това е едно състояние, което човек трябва да опита.

Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила на цигулка едно парче: „Сънят на живота“, но толкова хубаво свирила, че този американец бил готов да се примири с целия свят. Той казва, че като я слушал, бил готов да пожертвува всичко, но като излязъл вън, пак го нападнал старият му американски ум. В същото положение се намирате и вие. Когато сте на някой концерт, на който се свири или пее нещо за любовта, вие сте готови да пожертвувате всичко. Щом излезете вън, дойде ви пак старият ум и казвате: „Не е така, както си мислехме.“ И това не е реално в живота.

Но казвам: Силата на човека седи в това сам да си въздействува. Това, което човек мисли, чувствува и го прави, в това седи неговата сила. Вие ще кажете, че може да мислите и чувствувате нещо глупаво. В любовта няма глупави неща. Любовта е Божествено състояние. Всичко, което човек мисли, чувствува и прави в името на любовта, е добро, както за него, така и за онези, които обича, така и за цялото човечество. Следователно всеки, който люби, той е служител на Бога и той донася благото на цялото човечество. Дали хората съзнават това или не, то е друг въпрос, но важно е, че този човек е свършил една добра работа. Любете и не се смущавайте. Казвате: „Едно време върших глупави работи. Глупав бях едно време.“ Защо бил глупав? Че не могъл да уреди материалните си работи. Вярно е, че е бил глупав, но защо? Защото не е любил както трябва. Ако беше любил както трябва, той щеше да уреди работите си. Мислите ли, че ако обичате Бога, Той ще ви остави да живеете в сиромашия, да бъдете слепи, куци, хроми? Ако обичате Бога, Той може да ви постави на изпитания, но в края на краищата ще възтържествувате.

Христос беше поставен на големи изпитания. Римските войници се гавреха с Него, разпнаха Го, но има ли по-почетен човек от Христа днес? Днес петстотин милиона хора вървят в Неговите стъпки. Всичката сила в света се дължи на Него. Цялата съвременна духовна култура се дължи пак на този човек, с Когото се гавреха, но Христос се възвиси, защото имаше любов. Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля. Аз съм готов да направя всичко заради Тебе.“

Някои мислят, че Христос нямал никакво понятие за света. Христос имаше много повече знания, отколкото всички съвременни учени днес. Христос се повдигна горе в пространството без никаква помощ отвън. Кой от днешните капацитети и учени може да се качи на такава височина? Христос се въздигна на една височина, по-голяма от двадесет и пет километра, на каквато височина днес никой не може да стигне. Тъй щото, Христос се качи на такава височина, каквато днешните учени не могат да си представят. Това показва, че Той имаше ясна представа за света, за вселената и за законите, които я управляват. Христос знаеше дали има живот на Слънцето, на Юпитер, на Марс, на Венера, на Сатурн, на Сириус и т.н. Много работи знаеше Той. Той знаеше химия, физика, геология, математика, астрономия – всички науки познаваше. Въпреки това Христос признаваше един капацитет над Себе си, Когото наричаше Своя Отец.

Христос казва: „Аз дойдох на Земята да науча нещо ново.“ Единственото нещо, което Христос не знаеше, това беше грехът. Той дойде да научи какво нещо е грехът. Той не знаеше какво значи да бият човека. И това научи. Той не знаеше какво значи да те прободат в сърцето. И това научи. Той не знаеше какво нещо е да те заковат на кръста. И това научи. Като дойде на Земята, Той научи всичко това и днес го знае по-добре от всички хора. Съвременните хора не знаят много неща още, но с време ще ги научат. Много неща е опитал човек, но много има още да опитва. Запример, ако не опитате любовта в нейната пълнота, вие не можете да я разберете. Каквато и да е любовта, която проявявате, вие трябва да бъдете доволни от нея, да не се разкайвате. В любовта няма разкаяние. Който обича, той обича безкористно. Да обичаш, това значи да имаш всичко на разположение. Щом е така, за какво можеш да съжаляваш и да страдаш? Ако има за нещо да страда, то е че не оценяват любовта му. В края на краищата любовта ще се прояви в своята пълнота. И един ден всички хора на Земята и горе, на небето, ще се примирят.

Сега ние говорим за любовта, която може да се прояви и на Земята. Не поставяйте препятствия на любовта. Не поставяйте криви мисли в ума си за любовта, защото така се поврежда мозъкът. Не поставяйте криви чувства в сърцето си за любовта, защото така се поврежда сърцето. Не поставяйте криви постъпки във волята си за любовта, защото така ще се осакатите. За всяко нещо, което правите, ще чуете един глас вътрешен, който ще ви коригира, ще ви каже доколко сте постъпили право. Има неща в любовта, които са верни, но има неща, които не са верни, които не представят тази пълнота, която очаквате. Едно нещо, което трябва да помните, е следното: човек никога не може да придобие една дарба, ако не дойде в съобщение със същества, по-напреднали от него. Много неща има вложени в човека, но те изискват условия за проявяване.

Ако Христос не беше дошъл на Земята и не беше влязъл в съобщение с хората, те нямаше да придобият нищо от Него. Той дойде на Земята, между хората, които Го прободоха. От Него протече кръв, която отиде в Земята. Но от тази кръв Земята измени естеството си. В тази кръв се крие тайната на злото, което съществува на Земята. Но сега, като се хранят, хората разкриват смисъла на злото. По този начин хората започват да избягват злото. Инстинктивно хората започват да изпитват отвращение към злото. Това се дължи на онази кръв, която се разля на Земята.

Та, когато се казва, че кръвта изкупва греха, имаме пред вид кръвта като проява на Божествения живот. Щом дойде на Земята, този живот изменя цялото естество на Земята. Днес нашата Земя не е такава, каквато е била във времето на Христа. И всички онези, които умират в името на Христа, изменят естеството си. Те усилват любовта. Праведните, това са семето на живота. Като умират, те падат на земята като семена и с това подкрепват Божията любов. Като знаете това, не се плашете от смъртта. Смъртта се омаломощава от любовта.

Та казвам: Трябва да бъдете смели. Ще се стремите да си създадете приятели, които да ви подкрепват. Тези приятели са на Земята и над Земята. Ако спазвате това, което четете, и ако вярвате в любовта, вие ще имате връзка със съществата, които са на Земята и целокупно с тези, които са над Земята. Четете Посланията към Евреите, да видите как са постигнали някои своето съвършенство. Вие трябва да имате връзка със съвършените същества. Вие имате братя и сестри, които никога не сте виждали. Един ден ще ги видите. Това ще бъде вашата радост. Като отидете в другия свят, те ще ви посрещнат. Тогава ще разберете какво нещо е любовта. Те обичат хората. Когато вие се намирате пред някакво изкушение, те веднага изпращат до вас някаква мисъл насърчителна. Ако те не бяха, животът на Земята щеше да бъде цял ад. Благодарете, че в този затвор, в който се намирате, те ви пращат по нещо за ядене, или някаква хубава мисъл, някакво хубаво чувство или някаква добра постъпка. Все ще дойде някой в този затвор да ви каже нещо насърчително.

Питам ви: Имате ли ясна представа какво нещо е истинският баща на Земята? Да познаете истинския си баща, това е смисълът на живота. И ако го разбирате, това е силата в света. Ние трябва да запалим света с любов и да гори. Огън иде сега в света, който ще разтопи всичко. Не Земята, но хората ще бъдат разтопени. Няма да остане нещо в света, което да не се разтопи. Ако не станете проводници на Божията любов, вие ще изгорите и ще изчезнете. Мнозина се страхуват от любовта и казват, че смисълът на живота седи в уреждане на работите, в ядене и в пиене. С ядене и с пиене нищо не се постига. Аз бих желал за десет деня да ядете с любов. Вземете чисто жито, направете си хляб и яжте с любов. Така ще извлечете всичко, каквото се съдържа в житото, което в други случаи, когато ядете без любов, не се извлича. Така ще концентрирате ума си. Всички болести, които имате, можете да лекувате с жито. Ако ядете житото без любов, не можете да извлечете това, което е скрито в него.

Всички хора търсят лесния път в живота и казват, че още са деца. Според мене вие даже сте закъснели. Вие сте от закъснелите ученици в света. Казвате: „Няма да живеем калугерски живот.“ И калугерите са закъснели. „Да се оженим поне.“ И женените са закъснели. И тези, които се раждат, също са закъснели. И тези, които умират, пак са закъснели.

Човек трябва да се роди съзнателно. Казано е: Ако не се родите изново, от вода и от Дух, няма да влезете в царството Божие. Значи, човек трябва да се роди съзнателно. Докато майка ти те ражда, а ти нищо не помниш, ти не си роден. Казано е: „Роденият от плътта плът е; и роденият от Духа дух е.“ „Роденият от Духа“ подразбира онова състояние, в което човек чувствува Божията любов в себе си, повдига се над всички хора и разбира връзката, която съществува между всички души, които Бог е създал. Само така животът може да се осмисли и ти ще бъдеш смел.

Ако искате да бъдете добри хора, дружете с добри хора; ако искате да бъдете учени, дружете с учени; ако искате да бъдете силни, дружете със силни и т.н. Какъвто искаш да бъдеш, с такива трябва да дружиш. Ако искаш да станеш музикант, дружи с музиканти, все ще придобиеш нещо. Има една музикална сила. Ако тя не влезе в човека, той не може да стане музикант. Ако искаш да станеш певец, трябва да се свържеш с певци. Те имат в себе си известна сила, която може да се предава и на другите хора. Без тази сила никой не може да пее. Благодарете на Бога, Който е внесъл във вас сила, та имате възможност поне донякъде да станете добри певци.

Разправят за една знаменита певица, в Англия някъде. Като започвала да пее, хората се захласвали в нея, всичко забравяли. Един апаш си казал: „Това място е за мене. Ще отида, когато тази певица пее и, както са захласнати хората в пеенето ѝ, от този ще взема нещо, от онзи и така ще се върна обогатен.“ Като отишъл на концерта, и той се захласнал, не могъл в никой джоб да бръкне. Той си казал: „Ще отида още един път, но няма вече да се захласвам.“ Отишъл втори и трети път, но пак се захласвал и нищо не могъл да вземе от джобовете на хората. Недоволен от себе си, най-после той си казал: „Повече няма да ходя, рискувам да си изгубя занаята.“

Казвам: Когато човек дойде при любовта, или ще забрави това, в което вярва, или ще си изгуби занаята и ще си замине. Не е лошо човек да се захласва, но не по улиците, където може да го прегази автомобил, трамвай или друго нещо.

Та казвам: Има неща, за които нашият век е много напреднал. Ние трябва да изучаваме тия неща. Трябва да държим ума си свързан с възвишения свят, за да се избавим от изпитанията, които сега идат в света. Съвременните хора, религиозни и светски, са изложени на големи изпитания. Повечето хора живеят в съмнения. Запример, дойде някой при мене и ме пита: „Ти вярваш ли в Христа?“ Аз го питам: „Ти виждал ли си Христа?“ – „Не съм Го виждал, но съм чел за Него.“ После той ме пита: „Ти вярваш ли в онзи свят?“ – „Ами ти ходил ли си на онзи свят?“ – „Ама какво мислиш да правиш?“ – То е моя работа.

На вас казвам: Ако служите на любовта, правете каквото тя ви казва. Бог е дал свобода на всички. Като дишаме, ние сме свободни. Като приемаме светлината, ние сме свободни. Като приемаме храната, пак сме свободни. Като мислим, като чувствуваме, като постъпваме, ние сме пак свободни. Ако не се чувствувате свободни, причината се дължи на това, че още не сте дошли до положение да служите на любовта. Питам една госпожа: „Ти защо се ожени?“ – „Да си имам сянка.“ Значи, лятно време, като я напече силно слънцето, да има сянка, да се скрие под дървото. Това значи да има кой да я гледа. Ами като замине мъжът ти на онзи свят, кой ще те гледа? Тогава ще ви дам един съвет: не се женете за мъж, който умира; не се женете и за жена, която умира; не обичайте човек, който ви лъже – нищо повече. Какво представя женитбата? – Съчетание на души, които се обичат. Това съчетание аз наричам женитба. Двама души, които се обичат, могат да си помагат. Любовта е качество, което е достояние на цялото човечество. Когато двама души се обичат, цялото човечество участвува в тази любов. Не само това, но когато двама души се обичат, на небето настава голяма радост – цялото небе се радва, взима участие в тяхната любов.

Помнете: Единственото нещо, с което човек може да обърне внимание на невидимия свят, това е любовта. Като любите, ще видите, че животът ви ще се измени по органически начин. Не мислете, че можете да станете светии изведнъж. Светийството се дължи на ума. За да бъде светия, човек трябва да има отличен ум, който да произвежда светлина. За да бъде светия, човек трябва да има отлично сърце. Сърцето му трябва да има такава топлина, с която да разтопява всички мъчнотии. Светийството се дължи и на човешката воля. Сила трябва да има човек. Да има човек силна воля, това значи всичко, каквото пожелае, да може да го постигне. Да няма нещо в света, което може да го спъне.

Мнозина се плашат от дявола, но Писанието казва: „Съпротивлявайте се на дявола!“ Дяволът има отличен ум. Той се опита да изкушава Христа. Той Му каза: „Нали си Син Божи, заповядай на тези камъни да станат на хляб.“ Христос му отговори: „Този хляб, който хората ядат, е само едно условие. Който яде този хляб, той умира. Но който яде от Словото, което излиза от устата на Бога, никога не умира.“ После дойде второто изкушение. Той каза на Христа: „Слез сега от този храм. Нали е казано, че няма да удариш ногата си в камък. Ангели ще дойдат да те дигнат, да не удариш крака си в камък. Хвърли се от този храм на земята, ангелите ще те носят.“ Христос му каза: „Махни се оттук, няма защо да изкушаваш Господа Бога Моего. Не е нужно отвън да се хвърлям, да опитвам силата и любовта на Бога.“ Най-после сатаната опита Христа доколко е тщеславен. Той му каза: „Виждам, че си умен човек, имаш големи знания, но ако ми се поклониш, ще ти дам всички царства и всичката слава на света.“ Христос издържа и пред това изкушение.

Днес всички хора се намират пред тези три изкушения: да превърнат камъните в хляб – с това се изпитва вярата им в Бога; да се хвърлят от храма, на който се качили – това значи да заемат високо обществено положение; и да се поклонят на света, за да спечелят всичкото богатство и сила. Не, човек не се нуждае нито от пари, нито от високо обществено положение, нито от власт и от сила, дадени от света. Вие имате в себе си повече, отколкото ви трябва и отколкото предполагате. Защо ви е излишък? Знаете ли какво значи да изгуби човек своята чистота и сила, която му е дадена от Бога?

Ангелите, като слязоха на Земята, проявиха непослушание и изгубиха своята сила и чистота. Сега в тях има крайно озлобление. Те са озлобени против хората. Те гледат по някакъв начин да си отмъстят на хората. Те казват: „Хората станаха причина ние да изгубим силата и чистотата си и днес да страдаме.“ Дяволът все ще намери нещо, с което да ви изкушава. С какво ще ви изкушава? Гладния го изкушават с хляб, жадния – с вода, бедния – с пари, болния – с условия да придобие здраве. На болния казва: „Ако направиш това и това, ще оздравееш.“ Това са все изкушения. Няма какво да вярваме на него. Щом обичате Бога, и здрави ще бъдете, и гладни няма да бъдете, и жадни няма да бъдете. Каквото и да е положението ви, вярвайте в Бога.

В какво вярвате, не говорете на хората. За всичко друго можете да говорите, но като дойдете до вярата си в Бога, мълчете. По този въпрос минавайте за прости хора. Мнозина са идвали при мене и са ми разправяли какво е тяхното верую. Те са ми казвали, че са имали видения, видели са Христа, видели са и Бога. Има нещо вярно в това, което ми разправят, но според мене вярното седи в това, че са видели Христа, Който им казал, че ще влязат в гроба, и като излязат оттам, Христос ще ги приеме. Някой ми разправя, че видял Христос цял в светлина. Друг казва, че Го видял облечен в бяла аба, като българин, с кръст на гърдите. Това са земни работи.

Христос е образ на бъдещото човечество. Христос е онзи велик образ и подобие, по който всички хора трябва да вървят. Като вървим по пътя на Христа, така ще създадем нашия бъдещ характер. Казано е в Писанието: „Които имат ума и Духа Христов, ще бъдат Мои ученици.“ Христос каза: „Ако Ме любите, ще опазите Моя закон.“

Казвам: Ако съвременното човечество разбира Христа по този начин, всички въпроси лесно ще се разрешат. В любовта към Бога и Христа седи разрешението на всички въпроси и за вас, и за европейските народи, и за цялото човечество. Каквото и да прави, човечеството не може да се противи на този закон. Иде време, когато грехът на Земята ще бъде невъзможен. Питам: Ако сте на сто и двадесет години, какво може да ви изкуси? Или ако имате два милиарда злато в банката, какво може да ви изкуси? При това богатство, може ли да имате желание да крадете? Не можете. Хората се изкушават, защото търсят слава от човеците. Не, търсете слава от Бога. Трябва ли хората да се занимават с любовта на един човек? Преди всичко Бог се проявява в любовта. Ние сме доволни от любовта на Бога, понеже тя носи всичко в себе си. Тя е изпълнение на закона.

Сегашните хора не успяват в работите си, защото за всичко иждивяват повече енергия отколкото трябва. Запример, религиозните се молят повече отколкото трябва. Те са повече набожни отколкото трябва. Те проявяват излишна ревност, излишно съревнование. Някои от християните се наричат Павлови, други – на Кифа, трети – на Христа и т.н. Това е неразбиране на въпроса. Христос казва: „Кой се разпна за вас? Павел, Петър или Кифа?“

Някой иска да вземе мястото на Христа, да се прослави като Него. Не се опитвайте. Всеки, който иска да вземе мястото на Христа, трябва да влезе в света, да работи за него и да се остави после да го разпнат, както разпнаха Христа. Ако може да мине през пътя на Христа, ние сме готови да го прославим. Не е достатъчно само да бъдеш подобен на Христа, но трябва да минеш през Неговите страдания. Ако човек може със спокойствие да издържи на страданията, които Бог му налага, той може да бъде подобен на Христа, но ако при най-малкото страдание протестира и роптае, никакво подобие не може да се очаква.

Сега не вадете криви заключения, да мислите, че нищо не сте постигнали, но казвам какво трябва да бъде вашето отношение към Бога. Малкото, току-що родено дете не може да бъде като десетгодишното; нито десетгодишното може да бъде като момъка на двадесет и една година; нито този момък може да бъде като тридесетгодишния мъж и т.н. Понеже човек расте, неговите бъдещи възгледи не могат да бъдат като вчерашните. Днес той не може да живее както е живял някога в миналото си. Първите християни се опитаха да живеят в любов. Каквото имаха, всичко продаваха и раздаваха, но след това се обезсърчиха. Те казаха: „Царството Божие не е дошло още.“ И след това трябваше да се учат дълго време. От две хиляди години насам хората се учат да бъдат щедри, но още не са се научили. Те не са се научили, понеже нямат любов. Любовта ще научи хората на щедрост. Който дава от любов, той може да изпълни Божия закон. Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон. Щедрост, която произтича от любов, не е егоистична. Ако дойде някой при вас да иска нещо, как ще му дадете? Ще цитирате стиха от Евангелието: „Хлопайте, ще ви се отвори; търсете, ще намерите; искайте, ще ви се даде.“ Човек трябва да знае как да иска, как да хлопа и как да търси. Ако отиваш при Бога да искаш нещо и си мислиш защо Господ те е забравил, молбата ти не е права. Мисълта ти не е права. Когато отивате при някой богат човек да искате нещо, не си мислете защо е богат, колко има, но радвайте се на неговото положение. Че е богат, това е външната страна на този човек. Когато отивате при богатия човек, отивайте като на едно място, дето Бог може да ви се изяви. Във всеки човек трябва да виждате проявлението на Бога. Не гледайте какъв е този човек, но гледайте как ще се прояви Бог в дадения случай. И щом видите проявлението на Бога, приемете Неговата любов. Следователно един за друг вие сте проявление на Бога. Проявявайте се и разбирайте се правилно. В това седи силата на човека.

Има една механическа сила. Казвате: „Да живеем добре.“ Не е въпрос да бъде човек добър само в семейството си или само в обществото. Единственото нещо, което поддържа всички добродетели, това е Божията любов. Дръжте тази мисъл в себе си. Уповавайте на Бога, защото всички имате да учите. Колцина от вас сте ясновидци, да знаете какво има да стане в бъдеще? Колцина от вас можете да проникнете в далечното бъдеще? Понякога завесата се повдига и човек започва да вижда ясно. Не е лесно да бъде човек ясновидец.

Та казвам: От невидимия свят ще дойдат напреднали същества, носители на любовта, и те ще донесат на хората Божието благословение. Бог казва: „Ще изпратя Духа Си.“ Този Дух ще дойде не като във времето на първите християни. Те Го приеха, но не можаха да Го задържат. Когато Духът дойде, мъртвите ще излязат от гробовете си. С други думи казано: Когато Духът дойде, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на човека ще оживеят. Тогава всички хора ще бъдат свободни. Тогава вашите братя и сестри ще дойдат при вас, ще ви намерят. Няма да ги търсите вие, но те ще ви намерят. Щом дойде любовта във вас, всички ще ви търсят. Ние търсим любовта, но и тя ще ни търси. Дотогава, докато ти само търсиш любовта, ти си на крив път. Когато Бог викаше към израилския народ, никой не Го слушаше. Той казва: „Когато виках към вас, вие не Ме чувахте. И вие когато викате, Аз няма да ви чуя.“

Казвам: Когато Бог хлопа на вратата на вашите сърца, отворете Му. И каквото ви каже, направете го.

Сега аз изисквам от всички ви да имате спокойствие на духа. Христос каза на учениците Си: „Идете и кажете на братята си да отидат в Галилея.“ Галилея представя главата на човека. Там ще видите Христа. Сега и на вас казвам: Качете се във вашата Галилея, да видите Христа, Който иде сега в света.

„Благословен Господ Бог наш“

Добрата молитва

11-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 17.XII.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, може, има, всички, бог, хора, христос, земя, свят, всичко, сега, аз, казва, бъде, дойде ,

 Неделни беседи , София, 17 Декември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder