НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Права и вярна любов

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Права и вярна любов

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, сега, любов, аз, всички, хора, бог, живот, казва, може, дойде, съм, свят, себе, всичко, казвам, разбират ,

 Неделни беседи , София, 10 Декември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Благост, благост носи светлината“

Ще прочета част от 15-а глава от Посланието към Римляните, от 1-ви до 14-и стих.

„Духът Божи“

Понякога се говори за вярната и за правата любов. Има една теория в живота, при която всички хора се залъгват. Хубаво е човек да се залъгва, това е едно упражнение, но това залъгване нищо не допринася. Ти можеш да се влюбиш в картините на някои художници, или ти можеш да се влюбиш в хубавата книга или в хубавата подвързия на някоя книга, но това нищо не те ползува. Подвързията е хубава за самата книга, но за тебе не е. Онова, което ти научиш от картината и от книгата и задържиш за себе си, това е за тебе, то те ползува.

Правата любов, за която се говори, съществува само между две същества, които се разбират. Това е Божествена енергия. В онзи, който има правата любов в себе си, всичката скръб изчезва, и той се намира в един свят, дето много лесно трансформира нещата. Той не е дребнав човек, той не е сиромах човек, той няма за какво да се бори. Той не е и слаб човек, няма с кого да се сравнява.

Казано е за Бога, че е Верен и Истинен. Това е едно от Неговите качества. Под думата „вярна“ любов се разбира онази любов, която не търпи никакви изменения. Вярната любов не подразбира, че някой много те обича или малко те обича. Вярната любов разбира любов, която никога не се изменя, по своето естество тя е непреривна и си остава любов през цялата вечност.

Често се говори кой е правоверен. Някой е правоверен по правата любов, някой е правоверен по вярната любов. Когато някои говорят за правата любов, а и двамата спорят, между тях никаква любов не съществува. Когато любовта между двама души пресича, явява се периодически, тя не е любов. Има някаква любов между тях, но тя не е права. Все трябва да има някакво правило.

Някой казва: „Аз искам да бъда независим. Аз не искам да се влияя от никого.“ Ти благодари, че се влияеш. Ако не се влияеше, ти ще бъдеш една мъртва твар. Това значи да нямаш никакво съзнание. Тъй щото, когато някой казва, че не иска да се влияе от никого, това значи, че той не разбира живота. Ако ти не се влияеш от никого, ти няма да мязаш на патка, даже и на комар нямаше да мязаш, а даже и на някакво животно или растение. Човек се страхува от влияние, да не се повлияе от някого и от нещо. Че кой те създаде по този начин? Баща ти и майка ти не ти ли повлияха с нещо? Те по цели дни те носеха на ръце. Братята и сестрите ти не ти ли повлияха? Учителите, които те учиха, не ти ли повлияха? Цялото общество, между което се движеше, не ти ли повлия? И след всичко това, ти казваш: „Аз искам да бъда самостоятелен, да не завися от никого.“

Друг някой казва: „Аз пък искам да бъда силен, да влияя на хората.“ Хубаво е това, но за да бъдеш силен, ти трябва да бъдеш голям, трябва да бъдеш силен. Слънцето е най-голямо и най-силно в Слънчевата система и всички му се подчиняват. Горко на онази планета, която не се подчинява на неговото влияние! Онези, които му се подчиняват, имат бъдеще. А които не му се подчиняват, на прах и пепел ще станат, нищо няма да остане от тях. Казвам: Всички се подчиняват на Слънцето, защото то дава нещо от себе си. Искаш ли хората да ти се подчиняват, ти трябва да дадеш нещо от себе си. Ако можеш да заповядваш на мъртвите, те ще ти се подчиняват. Ако можеш да заповядваш на болните и да ги лекуваш, те ще ти се подчиняват. Ако можеш да заповядваш на сиромасите и да подобриш положението им, те ще ти се подчиняват.

Често хората са недоволни от живота си, недоволни са, че другите не ги уважават и почитат. Питам: говедарят, който изкарва говедата на паша, може ли да очаква някаква почит от тях? Говедата имат много лошо мнение за говедаря. Когато иска да им покаже своята любов, той изважда своя кривак от ръката си и им стоварва по една или няколко тояги върху гърба и главата. Той им казва: „Напред ще вървите. Ако не вървите напред, ще ви стоваря по няколко тояги.“ Какво представя този кривак? Той е правият път, по който трябва всички да ходят. Чували ли сте сега да има някой говедар, който да е бил светия или да е бил някакъв музикант или художник или друго нещо? Вижте, като дойдете до овчаря, положението е малко по-друго. Там имате една по-висока степен. Овчарят е малко по-благороден. Овчарят казва, че с насилие нещата не стават и затова, наместо кривак, той си носи кавал. Овчарят обикновено върви напред и свири, а овцете вървят след него. Овчарят обикновено не бърза, той си върви полекичка, а овцете вървят след него и си пасат.

Често слушаме хората да казват: „Избягаха хората от църквата.“ Защо избягаха? Защото има кривак. Други пък казват: „Идат хората в църквата.“ Защо идат? Защото кавал има сега. Като засвириш, всички се прибират и започват да пасат. И за Христа е казано, че е добрият пастир. Та, сега в света се изискват добри пастири, кавалджии, които да знаят как да свирят. Всеки трябва да свири на кавал. На друго не може ли? Може и на друго, но ако не знае на друго, за което се изисква повече работа, като на цигулка, на пиано, поне да знае да свири на кавал или на гъдулка. За пиано и за орган и дума не може да става, защото е по-мъчно.

Та казвам: Сегашните вярващи се нуждаят от нещо ново. Те проповядват все стари работи. Хубави са и старите работи, но първо трябва да обърнем вниманието си към онова, което Бог в миналото е създал. Това, което Бог сега създава, е още по-хубаво. Вие се кланяте на това, което Бог в миналото е говорил, но Той и сега говори. Вие ще кажете, че Господ не говори сега. Значи всички пророци и светии са били само в миналото, а сега са крадци и разбойници. Ако сегашните са крадци и разбойници, и в миналото имаше такива. Христос дойде в миналото, но не Го приеха и познаха. В миналото признаваха Исаия, Моисея, Иезекиила, считаха ги по-високо от Христа и казваха, че на тях Бог говори. Но като дойде Христос, всички не Го приеха и казваха, че е луд, че някакъв лош дух говори чрез Него. Мнозина казваха за Него, че не е добър, че е непрокопсаник. Обаче времето показа, че този непрокопсаник беше по-голям прокопсаник и стоеше по-високо от Моисея, от Исаия, от Иезекиила, от всички пророци заедно.

Съвременните хора се страхуват да не дойде някой да ги заблуди. Добре е това, но питам: Как ще оправдаете онзи стих от Евангелието, дето се казва: „Светът в лукаваго лежи“? Новото, което иде в света, отдето и да иде, то трябва да ви освободи – нищо повече. Аз наричам правоверен човек онзи, който, като се върне с коня си от работа, свали юларя му и каже: „Хайде, иди сега на свобода в гората. Довечера, ако искаш, пак се прибери. Ако не искаш, можеш да останеш в гората. Ако те е страх от вълци, ела при мене. Ако ти е добре в гората, остани там да си починеш. Толкова време вече си носил юлар, сега можеш да бъдеш свободен.“

Сега хората се запитват коя е истинската религия в света. Казвам: Онази религия е истинска, която дава здраве на хората, която дава светлина на умовете им, която дава топлина на сърцата им и която дава сила на волята им. Това е истинската религия в правия смисъл на думата. Вие можете да приложите този закон и в частния си живот, в своя личен живот, в семейния си живот. Навсякъде можете да приложите този закон.

Сега ние сме дошли в една епоха да опитаме истината, която ще ни направи свободни. Всички хора проповядват истината, всички говорят за нея, всички се застъпват за нея и се бият за нея. Хората постъпват както разбират, а след това ги съдят защо постъпват така. Крив ли е вълкът, че изяжда овцата? От наше гледище вълкът е крив. Но чуйте го как се моли и благодари, като изяде овцата. Той казва: „Господи, благодаря Ти, че създаде овцата. Като я изядох, стана ми много добре. Колко разумно си създал света, че си приготвил и за мене храна!“ Така се моли и благодари вълкът на Бога. Разумната овца, като я хване вълкът, казва: „Господи, много ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се изпълни стихът: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да влезете в Царството Божие.“ Ако вълкът не яде плътта ни и не пие кръвта ни, никога няма да влезе в Царството Божие.“

Когато овцата роптае и когато и вълкът роптае, и двамата са криви. Но когато овцата благодари на Бога, че е станала жертва за вълка, че е станала причина вълкът да се нахрани, и когато вълкът благодари на Бога, че е промислил и за него, и двамата са правоверни. Мнозина питат как да разберат този въпрос. Те знаят как да го разберат. Когато длъжникът пита как да изплати дълга си, той не е прав. Той знае как да изплати дълга си. Три начина има, по които човек може да се изплати. В турско време един турчин взел от един българин осем крини жито назаем. Но българинът му поставил висока лихва. Турчинът плащал редовно осем години дълга си и след тия осем години останал да дава на българина още осемдесет крини жито. Това не е българин. Истинският правоверен българин не може да постъпи така. В случая българинът станал турчин, а турчинът – българин. Казвате: „Кой е от нашите?“ Всеки, който те скубе, не е от нашите. Всеки, който те облича, който те храни, който ти помага, който ти прави добро, той е от нашите. Който те е обидил, той не е от нашите. Трябва да се разбере добре кой е от нашите и кой не е.

Тъй щото, като давам за пример този българин, такива хора се срещат не само между българите, но и между всички народи. Това са хора от една изостанала раса. Като погледна на някои, които се наричат българи, виждам, че ни най-малко не са българи. Те са чужденци, останали от някоя раса, които случайно са попаднали в България. Те носят името българи без да са такива. Ето, сега германците търсят евреите, даже и такива, които от четири поколения са били евреи, и ги гонят вън от Германия. Защо преследват този евреин? Гешефтарска работа. И евреите са големи гешефтари. Онези единадесет братя искаха да убият най-малкия си брат, да го затрият, но един от тях предложи вместо да го убиват, поне да го продадат, да получат нещо за него. И го продадоха. И Христос като дойде на Земята, Го продадоха. После Юда се разкая, че евтино Го е продал и отиде да се обеси. Това не показва, че всички евреи са такива.

Сега, аз нямам за цел да изнасям погрешките на хората, това не ме ползува, но питам: кое е онова, което понижава човека? Като не мисли право, това понижава човешката мисъл; като не чувствува човек правилно, това понижава неговите чувства, неговото сърце; а като не постъпва правилно, това понижава неговата воля. Чрез противоречията, които се дават на хората, Бог ги изпитва как разбират живота. За Бога е безразлично, че са се избили няколко милиона хора. Колко континенти досега са потънали. По този начин обаче хората се изпитват.

Казват, че при една война са се избили няколко милиона хора. Такава война става и в самия човек. При едно разгневяване в човека умират около пет милиона живи клетки. И след това трябва да минат четири–пет месеца или една година, за да се възстановят всички тия клетки. При страданията много хора умират, но поне свършват някаква работа. Тези хора, на които къщите са разрушени от войните и нещастията, пак ще се съградят, но достатъчно е да вземат поука от всичко, което са преживели.

Сега вие казвате, че хората се бият. Бият се, наистина, но нека разгледаме личния живот на хората. Като влизам в един дом, виждам, че жената е наточила оръжието си, мъжът също е наточил оръжието си, децата – също, цяла артилерия действува. Виждали ли сте каква артилерия съществува в домовете? Някои ме питат дали съм женен. Казвам, че не съм женен. „Е, ожени се, да видиш какво нещо е жената.“ Е, аз от вас се уча сега. Аз съм от умните хора, изпитвам работите. Аз първо опитвам всички мъже и жени. И един ден, когато ги опитам всички, тогава ще бъда кандидат за женитба.

За мене въпросът за женитбата седи другояче. Женитбата е една висока работа, която човек трябва да извърши безпогрешно. Не е шега работа да заемеш мястото на баща и на майка и да създадеш хора около себе си, да заемеш мястото на Бога, Който създава. Това е една велика работа. Друго не ти останало, че ще ставаш майка или баща. Аз не съм за бързането. Искаш ли да се ожениш, ожени се навреме, не бързай. Знай, че работата, която предприемаш, е свещена. Ти трябва да я изпълниш с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и със всичката си воля. Благодари на Бога, че те е поставил на това почетно място. Благодари, че ти е дал деца, жена. А ти се ожениш и по цял ден роптаеш, че имаш деца, и се запитваш: „Защо ми даде Господ тия деца? Аз ли трябва да ги възпитавам?“ – Че кой те застави насила да ставаш баща или майка? Някой казва: „Аз не съм женен“, „Нямам деца“. – Вземете тогава чужди деца и ги отгледайте. – „Ама не съм му баща.“ – Стани му баща. Вземи едно сираче при себе си и го отгледай като твое дете. Отгледай и възпитай това дете като свое. – „Ама аз искам да се оженя.“ – Ти можеш да се ожениш, нямам определено за тебе. Като възпиташ едно сираче, то ще ти благодари.

Ако нямате деца, идете да проповядвате на хората за Божията любов. Станете проповедници. За всички има работа. Защо да не станете проповедници? Казано е в Писанието: „Поради вас се хули името Божие.“ Аз не казвам, че вие сте виновни за това. Понякога вие страдате от ревност. Ако дадете, запример, на един мъж една красива жена, тя ще види и ще пати от него. Защо? Защото е красива. И ако дадете на една жена един красив мъж, и той ще пати от нея. Който го погледне, тя все ще пита защо го гледат. Всеки има право да гледа красивата картина. Красивата картина е създадена от Бога. Турците имат една поговорка: „Благословение е за човека да гледа красивото.“ Приятно и здравословно е на душата да гледаш красивото. Тази поговорка е хубава на турски. Ако се преведе на български, трябва да се употребят много думи, за да се изкаже идеята, която се крие в нея. Запример, вземете думата „кеф“ на турски. На български трябва да употребите няколко думи, за да преведете съдържанието на тази дума. Изобщо, всеки език си има своите специфични изрази. Преведете ли ги на друг език, те губят своя смисъл. На който език да говорите, бил той френски или немски, или английски, или руски, или български, или сръбски, ще видите, че всички езици се различават по нещо.

Сега всички хора работят за образуване на един нов, вътрешен език, по който да се разбират. Когато човек мисли, чувствува и постъпва право, той може да каже една дума от този език. Днес всички говорят за братство и равенство, но братство и равенство може да има само тогава, когато човек мисли, чувствува и постъпва право. Когато в един и същ момент двама души мислят, чувствуват и постъпват право, те могат да си говорят братски. Тогава и единият, и другият ще разбират това, което си говорят.

Като говоря, някои казват: „Той разединява хората.“ Да, по човешки ги разединявам, но по Бога ги обединявам. Аз желая по човешки да разединявам хората, а по Бога да ги обединявам. Аз желая да разтопя снега и да полея растенията, отколкото да събера всичката вода на едно място и да я замразя. С нея заедно и растенията ще замръзнат. Понякога и снегът отвън е хубав. Не е лошо да има сняг вън, но това е временно състояние.

Някои искат да знаят коя религия е права. Казвам: Права религия е тази, която разтопява снега и леда и след това полива растенията. Права религия е онази, която освобождава човека от всички негови смущения, която отваря широко в душата му път за любовта и доброто в света и му дава простор да работи. Права религия е тази, която изважда мъртвите от гробовете и ги прави свободни. Кои мъртви вади от гробовете? Онези, които се молят там, искат освобождение. Знаете ли колко хора има затворени в гробовете си, и там седят с години, чакат да дойде някой да ги освободи. Той е жив в гроба си, но не гние. Той вика, вика, но няма кой да го освободи. И след като види, че никой няма дойде да го освободи, той отново умира. Умирали ли сте два пъти в гроба? Когато дойде до пълно обезнадеждване и отчаяние и види, че няма кой да го освободи, тогава човек умира. После Бог го разлага на малки парченца и започва да търси някоя майка, чрез която отново де се прероди.

Ще каже някой: „Ти вярваш ли в прераждането?“ Прераждането е непреривен процес на проявление. Ако не се прераждаш, няма никакво проявление. Човек се преражда триста шестдесет и пет пъти през годината. Значи от най-ранното си детство до най-голямата си старост, всяка година човек се преражда по триста шестдесет и пет пъти на годината. И на всеки двадесет и четири часа се преражда по един път. Ако някой живее осемдесет години, може да направите сметка колко пъти се е преродил в осемдесет години.

Прераждането е закон на Божията любов. Така наричат този закон в проява на Божията благодат. Казвате: „Как е възможно да се преражда човек?“ Та, когато един човек излиза от една тъмна, подземна колиба и го поставите да живее в един нов, светъл апартамент, той не се [ли] е преродил? Тази къща не мяза вече на първата. Аз не искам втората къща да мяза на първата. Тя може да има някакво подобие с първата, но непременно трябва да се отличава по нещо от нея. Тя трябва да бъде по-хубава от първата. В първата къща очите му бяха затворени, той беше сляп, а сега, във втората къща, очите му трябва да бъдат отворени, да вижда. В първата къща ушите му бяха затворени, той беше глух. А сега, във втората къща, ушите му са отворени и той чува. В първата къща той беше ням, не говореше, а сега говори. Коя къща е по-добра? Разбира се, че втората, новата къща е по-добра от първата. В прераждането човек постепенно се освобождава от онези окови на стария живот.

Мнозина казват: „Да станем като Бога.“ Това е външната страна на въпроса. Важно е да обичаме както Бог обича. Да мислим както Бог мисли. Да чувствуваме както Бог чувствува. Да бъдем силни както Бог е силен и да помагаме както Бог помага на слабите, а не на силните. На силните той казва: „Не бивайте жестоки, но помагайте на слабите.“ На слабите пък казва: „Бъдете разумни и се подчинявайте на силните.“ Намериш ли се пред силен, не се противи, дай му място. – „Че как да се подчиняваме?“ – Много просто. Като отиваш на планината и на пътя си видиш, че се търкаля една голяма канара, около четиридесет–петдесет тона тежка, ще се противиш ли насреща ѝ? Веднага ще отстъпиш и то с бърз ход. Дай място на канарата, отстъпи, тя да мине първа.

Сегашните хора се намират на противоречия, които ги измъчват. Съграждайте доброто и красивото в себе си. Всеки ден внасяйте по една добра мисъл в ума си, по едно добро чувство в сърцето си и по една добра постъпка във волята си. Не забравяйте, че като живеете един живот, вие имате един филм. Ако човек живее седемдесет–осемдесет години, той си е изработил един филм на живота, който един ден ще му се представи във всичките подробности, както тук гледа филмовете. Като мине осемдесет–осемдесет и пет години, животът на човека се обръща – миналото му иде отпред. Целият живот на човека, от ранното му детинство до старата възраст, ще бъде представен на филм: как бил малко дете, как баща му и майка му са го галили, как са го пращали на училище, как е пораснал и се оженил, как е живял с жена си и с децата си. Не само добрите и красиви работи ще се представят, но и най-лошите, които никой не ги знае. Всичко ще се представи на филма. Кой каквото е вършил от сутрин до вечер, всичко ще се изнесе на филма. Слушате някой стар дядо или стара баба да казва, че не може да спи. Защо не могат да спят? Аз зная защо не могат да спят.

Казвам: Работете над себе си, защото вашият живот се филмува, та като остареете, да изкарат пред вас един хубав филм. И тогава, като гледате живота си, да ви е приятно. Някои казват, че Христос си е послужил с бич в храма. Защо? Защото Той искал да каже на тия хора, че за тях не е дошло още времето за братство. На едного, който се отнася лошо с жена си, казвам: Защо се отнасяш лошо с жена си? Той ми казва: „Защо Христос взе бича в храма?“ Прав си, но питам: Ти готов ли си да се оставиш да те разпнат на кръста за жена си? Само при един случай се позволява на човека да бие жена си. В какъв случай? Ако е готов да се разпне за нея на кръста. Това значи да бие от любов. Били ли сте вие някога от любов? Аз съм виждал как бият от любов. Когато някое дете се разгневи, майка му го напръска със студена вода и то дойде на себе си. Някой път го удари, удари му шамарче. Това е биене от любов.

Казано е в Писанието, че когото Бог обича, него наказва. Наказва го, но не както ние се наказваме. Когото Бог обича, дава му страдания. Страданията, това са работа, която се дава на човека да свърши. Когато Бог те обича, ще ти даде сиромашия. Когато Бог те обича, ще те направи слуга на някой богат човек, или ще те направи една красива мома, която ще даде на един груб мъж. Бог казва на момата: „Иди да поправиш този груб мъж. Той те обича и ти ще гледаш със своята красота да му повлияеш. Ти ще му бъдеш професорка. Той е един от моите непослушни деца, когото съм изпратил на Земята при тебе, да го възпитаваш.“

Красивата жена крие в себе си магическа сила, но тя трябва да вярва в силата на красотата. Когато мъжът се разгневи, достатъчно е тя да му се усмихне и да си тури ръката на рамото му, за да капитулира той. Той навежда главата си надолу и пита: „Какво искаш? Аз съм готов да направя всичко заради тебе.“ Същото се отнася и до жената. Ако тя е разгневена и мъжът знае как да се усмихне, една любовна усмивка е достатъчна да я застави да капитулира. Тя е готова всичко да прости. Затова е казано на мъжете и на жените: Носете красотата на вашата душа. Красотата е мощна сила. Носете тази сила в душата си. Мощна сила е усмивката. Всеки човек се нуждае от една такава усмивка, от един красив поглед.

Това са задачи, които трябва още сега да приложим и решим. Това са задачи и на миналите поколения. Хиляди поколения са минали преди нас, но работата им е останала недовършена. Ние очакваме светът да се оправи. Ние очакваме да дойде Христос да оправи нашия живот. За да се оправи нашият живот, ние трябва да минем по този път, по който Христос е минал. Сега ние имаме много по-добри условия за работа, отколкото едно време.

Срещате някой и той ви пита: „Ти калугер ли си?“ Хората разбират криво идеята за калугерството. Всеки човек, който живее добре с жена си, той може да бъде калугер. Всеки човек, който има добри деца, той може да бъде калугер. И обратно, всеки човек, който не живее добре с жена си, не може да бъде калугер. И всеки човек, който няма добри деца, не може да бъде калугер. – „Ама искаме да има единство между хората.“ Щом като един дом не е разделен, когато любовта е в единение, не е раздвоена, това е калугерство. Когато любовта в един дом е раздвоена, жената я тегли за себе си, мъжът я тегли за себе си, децата я теглят за себе си, това не е калугерство, това е един светски живот. Сега са се отделили, калугерите на едно място, калугериците на друго място. Щом калугерите и калугериците се отделят, работата става опасна.

Често аз се замислям върху вашия живот и си казвам: Защо трябва да говоря на тия хора, да ги съблазнявам? И после решавам да не говоря. Но казвам: Кога да е, тия хора ще бъдат нещастни. В такъв случай, питам се: Сега ли да оставя тия хора да бъдат щастливи, а после да станат нещастни, или първо да ги направя нещастни, а после щастливи? Казвам си: По-добре сега да ги направя нещастни, а после да станат щастливи. От две злини избирам по-малката. Гледам сега, някой се развел с жена си. Кой е виновен за това? Аз съм бил виновен. Това е станало за моето учение. Друг някой в София полудял. Кой е виновен? Пак аз съм виновен. Този човек полудял заради моето учение. Какво ще кажете за всички ония хора в Америка, в Русия, в Германия и по целия свят, които са полудели? За кого са полудели те? Кой е виновен?

Казвам: Щом това учение може да подлудява хората, то може и да ги оздравява. Има случаи в живота, когато хората имат удар от слънцето. Слънцето ли е виновно за това? Не е виновно Слънцето, но нечиста кръв имат те. При това, някои хора ходят посред обяд, когато слънцето е най-силно, и то без шапки. Ако не можеш да понасяш силните слънчеви лъчи, щом дойде девет часът, ще се скриеш в стаята си. Ако пък имаш работа и до обяд, ще носиш шапка с особена форма, да се разбиват слънчевите лъчи. Ако главата ти е здрава и кръвта чиста, ходи гологлав.

Днес се изискват разумни хора, да разбират в какво седи новото, което иде днес в света. Новото иде в света, за да създаде едно здраво, красиво поколение, едно силно поколение. Силно в здраве, силно в любов, силно в добродетели, силно във вяра. И мъже, и жени, и деца, всички трябва да бъдат силни. В това седи новото в света. За да стане човек силен, преди всичко той трябва да мисли. Второто положение: За да стане силен, човек трябва да владее своите чувства. И най-после, за да стане човек силен, той трябва да владее волята си – като дойде да направи нещо, да не отлага. Силният човек никога не трябва да отлага.

Христос казва: „Аз дойдох в света да работя.“ Сега и на вас казвам: Ще работите в света, докато има виделина. Докато има виделина в този живот, работи. Но ако водиш една вътрешна борба на съмнение, дали има вътрешен живот или няма, това е един въпрос, труден за разрешение. Дали има задгробен живот, това е въпрос, труден за разрешение. Защо? Защото човек може да вярва само в това, което вижда. За да се отговори на този въпрос, нужна е вътрешна светлина. Ако си вътрешно сляп, ти не виждаш нещата. Тогава твоите заключения ще бъдат криви. Ако ти не вкусваш от благата на своите чувства, ти не можеш да ги разбираш. Ако не вкусиш от любовта, ти не можеш да я разбираш. Тя не е един умствен процес. За да разбереш любовта, ти трябва да я вкусиш. Ти трябва да вкусиш от плодовете на тази любов. Когато Христос е казвал, че „ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми“, Той е подразбирал, че „ако не ядете от плодовете на Моята любов, вие не можете да влезете в Царството Божие.“ Чувствата, мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот. Ако разбирате плътта и кръвта Христова в буквален смисъл, вие разбирате криво. Този стих в еврейски език има двояко значение.

Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, а свършва зле. Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре. Божествена любов е тази, която започва добре и свършва добре. Значи има три форми на любовта. Следователно, ако започваш добре с любовта, а свършваш зле, ти си в човешкия порядък на нещата; ако започваш зле, а свършваш добре, ти си в ангелския порядък на нещата; ако започваш добре и свършваш добре, ти си в Божествения порядък на нещата.

Някои от вас не разбират тия неща, но аз се радвам, че не разбират. По-добре, че не разбират, за да има какво да учат. Аз се радвам, че Бог е поставил много неща в света, които трябва да се учат. Значи, много неща има за учене в света. Който не разбира, нека каже в себе си: „Аз се радвам, че има хора, които разбират. Щом те разбират, и аз имам възможност един ден да разбирам.“ – „Ама не съм много учен.“ – Някога ти си бил умен, но сега всичко си забравил. Такива случаи има много в живота. Някои като ученици са били отлични. Решавали са всички задачи по алгебра и геометрия, но след като свършили гимназия, всичко забравили. По-рано сте решавали и най-трудните задачи, а сега не можете да ги решавате. Като бяхте млади, интересувахте се от всички момци. Като остаряхте, престанахте да се интересувате. Защо? Това показва вашето користолюбие. Според мене, като стари, вие трябва повече да се интересувате от момците, отколкото като млади. Вие трябва да наричате момците Божествените момци. Вие трябва да обичате тия Божествени момци. Аз съм виждал как някоя старуха се разговаря с някой момък. Като го види и хареса, тя намисли да го ожени. Срещне някоя позната мома и казва: „Аз ти намерих един млад момък, препоръчвам ти го.“ Аз наричам тези старухи вещици, не магьосници, но вещици. Тя сближава тия Божествени момци с Божествените моми и казва, че трябва да живеят красиво, по Божествен начин. После тя казва на младата мома: „Ще стоиш далеч от младите момци. Те горят сърцата.“ Не е така, това не е право мислене.

Душите, които са излезли от Бога, представят Неговата любов. И вие трябва да ги различавате от останалите. Някой път чувствувате, че в тялото ви се проявява някоя човешка душа, а някога чувствувате нещо чуждо, непонятно за вас. Някой път чувствувате, че обичате някого, а някога чувствувате, че не обичате никого. Когато обичате някого, това е онази Божествена душа, която обича Бога. Когато не обичате някого, това е онзи, който не обича Бога. Той е чужд на вашата душа. Вие не сте в постоянна връзка с Бога. Защото Бог казва: „Ако Ме любите, вие ще обичате и враговете си.“ Какво понятие имате за Бога? Вие казвате, че Бог е Любов, а при това не обичате враговете си.

Ние виждаме как се отнася Бог със сатаната даже. Когато сатаната дошъл на събора на боговете, Бог го приел много любезно и се разговарял с него. Бог запитал сатаната: „Ти обърнал ли си внимание на Моя раб Иова? Като него подобен няма праведен в света.“ Тогава сатаната отговорил: „Ще ме извиниш, Господи, аз съм малко на по-особено мнение. По този въпрос аз съм на друго гледище. Ти си му дал големи материални богатства, жена, синове и дъщери, не си го лишил от нищо. И аз да съм на негово място, да имам всичко на разположение, ще бъда праведен като него. Но я се опитай да му вземеш всичкото богатство, синовете и дъщерите, тогава ще видиш каква е неговата любов.“ Господ отговорил на сатаната: „Давам ти го в твои ръце, ти да го опиташ, но само живота му да не вземеш.“ Като го поставили Иова на изпит, той проклел всичко – живота си, проклел и деня, в който се родил. Най-после се обърнал към Господа да вика и Го питал: „Господи, коя е причината, дето ме наказваш?“ Господ му показа, че дяволът го мъчи.

Не е ли същото и във вашия живот? Не сте ли виждали как любовник мъчи своята любовница? Някой път нарочно ще закъснее, да я мъчи. Друг път ще каже нещо, което ще я я огорчи. Момата проклина часа, дето се е запознала с него. След това тя ще го види под ръка с друга някоя сестра като нея. Като види това, сърцето ѝ изскача от мъка. Какво лошо има в това, че един брат има две сестри и се хванал един път под ръка с едната, а друг път с другата? Защо трябва да допущате изопачени мисли в ума си? И двете сестри го обичат. Какво лошо има в това, че едната и другата го хванали под ръка? Няма нищо лошо в това. Лошото седи в онова вътрешно криво разбиране на нещата.

И след всичко това ние искаме Господ да се занимава с нас, да бъде снизходителен към нас. Че, ако ние представяме едни червеи, които пъплят по земята, как смеем да изискваме Господ да се занимава с нас? Но ти, малкото червейче, ще се обърнеш към Бога и ще почнеш да се молиш. Той ще се спре, ще ти се усмихне и ще каже: „Няма нищо, не се безпокой.“ Благ е, благоутробен, но и много милостив. Така се казва за Бога.

Та, сега, и вие трябва да бъдете снизходителни към погрешките си. Някои хора не са снизходителни към погрешките си, а други ги заглаждат много. Погрешката си е погрешка, доброто си е добро. Важно е как трябва човек да постъпи с една погрешка. Погрешката не е нищо друго освен неоформено добро.

При един богат християнин идва един просяк, иска да му даде нещо, богатият го подлага на един психологически опит. Дава на бедния един лев, но последният остава недоволен. Дава му два, три, четири, пет лева, но просякът все е недоволен. Дава му двадесет лева, пак е недоволен. Той увеличава сумата, дава му сто, двеста, хиляда лева. После, когато му даде сто–двеста хиляди лева, просякът отваря очите си и си отива. Значи, богатият го напълни, задоволи го донякъде.

Сега и вие сте при онова Божествено езеро на живота. Дошъл е при вас един беден човек с кацата си, да си налее вода. Не му давайте да си налее една–две чашки, но го оставете да напълни кацата си. Оставете го да си напълни цялата каца, защото ако му дадете само една–две чашки, той ще каже за вас: „Много скържав човек е този.“ И след това му кажи: „Пак заповядай, утре пак ела.“ През цялата година, колкото пъти дойде, всякога му пълнете кацата. Кажете му: „На Ваше разположение съм.“ Какво ще изгубите, ако му давате колкото вода иска? Нищо няма да изгубите.

Това е новият начин на отношение. Искам да разсъждавате по нов начин, но не насилствено, а доброволно. Не мислете, че трябва насила да давате, от страх да не отидете в пъкъла. Че, вие сега сте в пъкъла. Че какъв по-голям пъкъл искате от този на бойното поле? Идете на бойното поле, да видите какво става там. Като падне някоя бомба или граната, че откъсне някой крак или ръка. Ще видите на бойното поле хиляди и милиони души, които си търсят частите, плачат, не могат без тях. Най-после ще се намери някой милостив, че събере частите им, ще ги зарови в земята. И тия души седят над заровените си съкровища, плачат и ги пазят. След това ще дойде един ангел от невидимия свят и ще каже: „Не плачи за старата къща. Тя се разруши вече. За тебе е съградена нова къща. Ела да я видиш.“ Той ще види, че новата му къща е много по-хубава от старата и ще се зарадва. Тогава ангелът ще му каже: „Иди сега в новата си къща и живей по-добре. Но втори път да не се биеш по стария начин.“

Ще кажете, че е определено да воюват. Кога е определено? В един дом определено ли е да воюват? Кой ще ги примири после? Англичаните седят, не отстъпват, да не им падне достойнството. Германците не отстъпват, за да не им падне достойнството. Финландците, един малък народ, и те не отстъпват, да не им падне достойнството. Това не трябва даже да го мислят. Ще им падне достойнството, на общо основание.

Сега, в сегашния век, Бог изисква от всички вярващи да мислят право. Той им е дал ум и те трябва да мислят с него. Ако имаме един народ от сто хиляди души, които мислят по този начин, те лесно могат да изпълнят волята Божия. Ако при тези хора дойде един беден, който има нужда от хиляда лева, те могат лесно да му помогнат. Ако хиляда души дадат по един лев, ето, станаха хиляда лева. Така могат да помогнат и на втори, и на трети беден. Така няма да има бедни хора на Земята. Представете си, че има сто души бедни. Ако всеки отдели по сто лева от себе си, ето, и стоте души ще бъдат задоволени. Така ще се оправят работите на всички хора. Какво струва на един човек да даде сто лева през годината?

Това е един социален въпрос, който лесно може да се разреши. Ако всички хора живеят с желанието да вършат волята Божия, никаква мъчнотия нямаше да съществува в света. Социалният въпрос за братство и равенство, икономическо равенство, ще уравновеси работите. Това не съставя никаква мъчнотия. Мъчнотията е, когато всички хора мислят по противоположен път. Казвате: „Ти сам си оправи пътя.“ Че, това е една колективна работа. Ако растенията не работеха за нас, ако въздухът и светлината не работеха за нас, ако водата не работеше за нас, какво бихме могли да направим ние сами? Значи, животът, който ние живеем, е колективен живот. Той представя задружния живот на хилядите и милиардите същества, които живеят на Земята. Щом се намериш в нужда, те веднага ти помагат. И ти живееш свободно и се радваш на благата на природата.

Та казвам: Всички ние трябва да се подчиним на този закон, да служим на Бога. В Бога има изобилно от това, от което ние се нуждаем. Всичко има в Бога, но проводници няма. Ето, в София направиха една канализация, прекараха водата от Рила. И по-рано имаше вода в Рила, но канализация нямаше. Сега, с прокараната канализация, Господ дойде и в София и се изкачва по всички етажи. Та сега, и ние се нуждаем от такава канализация, чрез която да се предават всички блага, които идат от Бога. Тогава ще имаме всичко изобилно. Прокарването на тази канализация зависи от общия труд на всички. Всички трябва да принесат своята жертва. Силните и добрите хора трябва да принесат известна работа.

Като разглеждаме как е построено човешкото тяло, казвам, че е опасно човек да се смущава – по този начин той разрушава своята нервна система, своите мускули, своите кости. Опасно е човек да се смущава, защото космите на главата му окапват. Единственото нещо, което трябва да имаме предвид, е да поддържаме в себе си онази непреодолима вяра, че Бог е Любов. И при най-голямото изпитание, ние трябва да кажем: „Онзи, Който е създал света, Той е промислил всичко и за мене.“ Като се намериш в някакво изпитание или лишение, обърни се към Бога с думите: „Господи, Ти, Който имаш грижа и за най-малките мушици, Ти, Който показваш и към тях Своята благост, покажи и на мене, като малка мушица, Своята благост и ми помогни в този труден момент.“ Помолиш ли се така, ти ще видиш Божията милост и благост.

Защо някога молитвите ви остават напразно? Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт, искате да се осигурите за сто години. Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хляба наш насъщни, дай ни го нам днес.“ Само за един ден човек трябва да мисли. Бъди благодарен и за най-малкото. Онзи, Който е внесъл в тебе онази малка, светла мисъл, онова малко чувство и онази добра постъпка, за които ти благодариш, Той ще внесе в тебе и новия живот. Това значи да бъдем весели и дето вървиш, да мислиш, че имаш всичко на разположение. Въздухът е на твое разположение, светлината е на твое разположение, водата е на твое разположение. Но ако не вярваш в това, ти държиш тоягата в ръката си, ти си слуга и вървиш подир говедата. Като не вярваш в това, че добрите мисли и чувства са на твое разположение, ти си слуга, ходиш с тоягата си и пипаш пътя. Ти се страхуваш да не хлътнеш в някоя дупка.

Казано е в Писанието: „Ние, силните, трябва да носим слабите.“ Като слушат слабите това, харесва им, казват: „Трябва да ни се помага.“ Силните пък казват: „И слабите трябва да работят, не само ние.“ И силните не разбират въпроса, и слабите не го разбират. Тъй щото, когато се проповядва едно учение, ти никога не мисли, че си слаб; когато се проповядва едно учение, ти никога не мисли, че си силен. И бомбата е силна, но като се пукне, тя губи вече силата си. И радиото говори и пее, но можете ли да кажете, че е по-умно от човека? И грамофонната плоча, като се върти, изкарва нещо, пее и говори, но щом спре движението си, тя престава да говори. Като се върти, тя говори; спре ли да се върти и говорът престава. Това е еднообразно говорене, както българската песен „Цвете мило, цвете красно“. Докато я пееш, цветето е красно, но като дойде есента, листата изпадат и цветето изсъхва. Тогава няма цвете мило, цвете красно.

Та, животът без любов е животът на цвете мило, цвете красно. Щом дойде есента и го попари, свърши се вече цвете мило, цвете красно. И след това се питате: „Защо се родих, защо умирам?“ Ти се роди, за да се научиш да любиш. И ти умираш, за да се отучиш да мразиш. Значи, хората умират, за да се отучат да мразят. Хората се раждат, за да се научат да любят. Това е моето разбиране. Следователно, ние се раждаме в света, за да се научим да любим, а умираме, за да се научим да не мразим, т.е. да се отучим да мразим. И ако в раждането се научим да любим, а ако в смъртта се отучим да мразим, ние сме научили Божия закон – повече не ни трябва.

Всяка усмивка, която се проявява на човешкото лице, е един лъч от Божественото слънце, което ни се изявява.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

10-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 10.XII.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, сега, любов, аз, всички, хора, бог, живот, казва, може, дойде, съм, свят, себе, всичко, казвам, разбират ,

 Неделни беседи , София, 10 Декември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder