НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Път към изгубената дума

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Път към изгубената дума

Най-често използвани думи в беседата: аз, любов, има, себе, ближния, казва, обичаш, бог, свят, сега, може, можеш, съм, обувка, път, минало, всичко, хора ,

 Утрини Слова , София, 26 Ноември 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


8-мо неделно утринно Слово
26 ноември 1939 г. 5 ч.с.
Изгрев

Добрата молитва.

91 псалом.

Молитвата на Царството.

Духът божи.

Ще прочета 6-та глава от Матея.

Венир Бенир.

Всички хора изобщо живеят все в миналото. Дали си здрав или болен, сиромах или богат, това е все още минало. Бил си нещо преди години, постоянно за него говориш. Говориш за майка си, за баща си – неща на миналото. Говориш, че някоя дума казал някой велик учител, а за настоящето никой не говори. А пък за бъдещето, като се опитаме да говорим, то е едва като някоя сянка, така си представляваме, какво ще бъде бъдещето.

Бъдещето ще бъде точно каквото е било миналото, а пък миналото и бъдещето заедно ще бъдат такива, каквото е настоящето. Човек, за да разбере настоящето, трябва да събере миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето събрани заедно, това е настоящето. И тогава говорят за реалното – кое е било реално. Водата, която е замръзнала, реална ли е? Под думата реални неща се подразбират неща, които никога да не се изменят, да не изчезват. Ти, ако имаш пари и като бръкнеш в джоба си, те изчезнат, изпарят се някъде. Каква реалност са те? Или ако твоята къща почва да се разтопява, каква реалност има? И възгледите, които имаме в живота и те са на миналото. Казваш: „Какво съм мислил като дете?“ Мислил си за майка си да ти сготви, да те опере, мислил си в миналото и за сестра си и за брат си. Един ден майка ти излиза от къщи и не се връща. Тук майка ти, там майка ти – изчезнала. И като не можеш да я намериш, казваш най-после: „Тя отишла на онзи свят.“ Къде е той? Гледаш нагоре, надолу, навсякъде. Онзи свят е нагоре и надолу и в ляво, и в дясно, навсякъде е. Онзи свят дето не го търсиш, там го намираш. А пък дето го търсиш не го намираш там. И казваш: Какъв е онзи свят? Дето не го търсиш и го намираш, и дето го търсиш, не го намираш. Искат да докажат сега, че това, което търсиш и не можеш да го намериш, че то било реално. А туй, което търсиш и го намираш, не било реално.

Вие сега нямате опитност за онзи свят, не сте ходили. Толкоз роднини имате вече заминали на онзи свят! Всеки един от вас има най-малко по 10–20 души заминали за онзи свят. И до сега няма поща, няма адресите им, къде са. Заминалите не са ви дали даже адресите си. Казвате, нямам писма. Ами как знаете къде са? От миналото знаем, от миналото казваме, че който умира, отива на онзи свят.

Ти мислиш за баща си. Той е в главата ти. Това, което мислиш за баща си, то е бащата. Ти мислиш за майка си. Ти си я представяш в ума си. В тая, малката глава си я представяш като нещо във въздуха, нещо като пара. Мислиш, мислиш и искаш сега тя да ти се представи такава, каквато е била на земята. Че къде ще се събере в главата ти? Онзи свят не е по-голям от главата ти. Онзи свят не е по-голям от човешката глава. Че когато направите една фотография за слънцето, цялото слънце е вътре във фотографията. В умалена форма слънцето е там. Но това слънце се е вече изменило. На книга може да го направиш да свети. Но на това светящо слънце не можеш да учиш. Гледаш, че излиза светлина. Представя се на картината, че излиза светлина, но няма никаква светлина.

Някои хора твърдят: „Хората живеят, ако ти живееш. Ако ти си умрял и хората са мъртви. Хората са учени, ако ти си учен. Ако ти не си учен, всички са неучени. Та всичко зависи от твоето разбиране.“

Вие искате да знаете реалното. Най-първо изучете себе си. Започнете със себе си. Вие искате да знаете, дали има онзи свят и дали майка ви и баща ви са там. Хубаво е, аз не опровергавам нещата. Но ние не мислим право.

Казвате: „Къде е онзи свят?“ Вечерно време, като легнете и оставите тялото си и те гонят, някой път влизаш в хубава градина със сливи, ябълки и круши, късаш, ядеш, върнеш се и се събудиш. Ти си ходил не с тялото си. Гледаш слънцето горе във време на сън. Но през нощта няма слънце. А пък ти си ходил през нощта и си видял горе слънцето. Не това слънце, а друго слънце. После, видиш в сън, че петлите пеят, че кучетата лаят. Тукашните ли петли са? Не са.

Имаме един приятел, който искаше да живее до сто и двадесет години. А пък сега виждаме, понеже война ще има, лоши времена ще има, отщя му се да живее до 120 години, замина си на 70 години, замина си 50 години по-рано.

Някой път хората са чудни. Защо умират хората? Казват някои: „То ще има умиране, но да не се мъчим много.“ Ще има умиране, да не се мъчиш докато излезеш. Но и като те заровят в гроба, пак да можеш да излезеш. Хората колкото и да те обичат, искат да видят дали си герой. Ти си проповядвал, че си християнин. Турят те в пръстта да видят, как ще излезеш, от пръстта навънка. Някой път садиш нещо и израства, а пък някой път садиш и не израства.

Питам: Как ще оправдаете следното. Тези, които най-много обичаме, като умрат, ние ги задигнем и ги скриваме. Види се, че хората са големи богатства и ги скриваме в земята. Нали, когато дойде бозгунлук – размирни времена, хората каквото имат ценно го скриват в земята. И после не могат да го намерят. Разправят за един стар българин на 85 години, при освобождението на България, той си скрил парите в едно кюпче и после го търсил и не могъл да го намери. И после заболял и умрял. Казват, че от тъга умрял. Той и да не беше скрил парите, пак щеше да умре. И да не криеш и да криеш, пак ще умреш.

„Яж хляб, за да не умреш“, казват някои. Казвам, и хляб да ядеш, пак ще умреш. Някои казват: „Пий вода да не умреш.“ И като пиеш вода, пак ще умреш. Някой казва, да не ти дойде беля до главата. Онези хора, които са учени, по-голяма беля им идва до главата. Белята, това е една неразрешена задача. На силните хора им дават силни работи, непоносими за слабите. Като видят някого силен и умен, казват: „Стига му умът“ и му дават трудна работа. Сега мислят, че на добрите и на умните хора не им дават никаква работа.

Всички вие се готвите тук. Казвате: „Дано прекараме добре зимата.“ Ти си в къщата, но трябва да излизаш навън. Двадесет–тридесет градуса студ има. Сега няма, но при северния полюс има даже и по-голям студ Някой път ние страдаме. Страданията произтичат от две неща. Някой път, някои хора страдат от голям студ, а някои страдат от голяма горещина. Вземете предвид, че умните хора са намерили цяр за топлината. Например, ти пътуваш с някой трен. Колелата на вагоните, като се въртят, осите се нагорещяват. И би станало катастрофа. Отгоре си имат осите леговища с масълце и малко по-малко масълцето пада върху тази ос, която се движи, за да не се образува голяма топлина.

Сега, някой път у вас при голямото движение, се развива голяма топлина и се спрете някъде. Вървиш по пътя и погледнеш, че си изгубил кесията си. Връщаш се, вървиш, търсиш парите, които бяха в джоба ти. И не можеш да вървиш напред, понеже ги няма. Спреш се. Масло нямаш. Бързо не може да се пътува без масло. Без пари не можеш крачка напред да стъпиш. Можеш, но на пътя ще се спреш. Не само в единия, но и в двата джоба трябва да има пари. Христос, когато изпрати първо учениците си, каза им: Не вземайте нито тържик, нито друго нещо, нищо не вземайте. Но той ги прати пеш, на близко разстояние. Понеже за краката по-малко масло се изисква. Тук-таме ще ви дадем назаем. А пък после, Христос им казва: „Дълъг път ще имате. Трябва масло. И събирайте си съкровища,“ казва Той, „за небето.“ И там трябва да имате масло. Ако нямаш съкровище на небето, ще кажат: Колко наличност имате събрани? Ако отидеш в Америка, ще питат: „Колко долара имаш.“ Ако нямаш достатъчно долари, ще те върнат обратно.

Сега вие искате да ви убедя, че без пари може да отидете в онзи свят. Опасна е работата. Сега християните ще кажат, че те знаят Христа, че за него са говорили. Не, не. Много строго е учението Христово! Едни ще кажат: „Нали в Твое име правихме това, правихме онова?“ Христос ще им каже: „Не ви познавам, махнете се!“ А пък на другите ще каже: „Елате вие!“ Едните повиква, а пък другите не повиква. Едни ще кажат: „Кога правихме в Твое име нещо? Ние нищо не сме правили“. Христос ще им каже: „Каквото сте сторили на най-малкия, на мене сте го сторили.“ Ако живеете за себе си, в онзи свят не може да отидете. Вие ще живеете във вашия собствен свят. Искам да имате малко по-положителни възгледи. Доколкото съм говорил със всички, възгледите ви за онзи свят са много неположителни. Питал съм някои учени: „Колко има от тук до слънцето?“ Казват: 92 или 93 милиона мили. Казвам: Това не е наука. Разликата е един милион мили. Че ако един се готви да иде на слънцето, иска точно да направи сметка. И при вашите изчисления, ако остане на един милион мили от слънцето, тогава какво е това изчисление? Разбирам на един метър да остане от слънцето и да прекрачи. А пък на един милион мили, голяма е разликата. Едни казват: „Точно изчислихме – 92 милиона.“ Други казват: „Точно изчислихме – 93 милиона.“ А пък не е вярно изчислението.

Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че какво подразбирате под думата любов? Аз считам, че обичате един човек и че той ви обича, ако при вашето отиване в неговата къща, вратата ви е отворена, огън гори, хлябът е приготвен, яденето е приготвено, легло има, всичко е на ваше разположение. Този човек ви обича. А пък отидете някъде при някого и вратата му е затворена, на огнището нищо няма запалено и хазаите ги няма вкъщи. Вие се самозаблуждавате, че той ви обича. И колко съм наблюдавал. Аз съм наблюдавал вярващите в църквата, наблюдавал съм и хората в света, наблюдавал съм проповедници и владици, и попове, и майки, и бащи, и слуги, войници, офицери, генерали, полковници и най-малките бубулечици – всички си приличат. Гледам, че някой се приближава. Единият е хубаво облечен, а другият е по-просто облечен. Единият казва: „Добър ден, Иване“ другият, от по-високото произхождение, казва: „Дал ти Бог добро!“ Първият казва: „Как си?“ Онзи отговаря: „Нали имахме една сметка? Преди 5, 6, 7 години, ти взе пари от мене. Трябват ми. Може ли да ми ги дадеш.“ Той още е весел. Бедният казва: „Жена ми се разболя. Бях ги приготвил и всичките ги похарчих.“ Лицето на богатия става сериозно. Той казва: „Сега ли намери жена ти да се разболее?“ – „Че разболя се!“ – „Че онова, което имам да вземам от тебе, няма нищо общо с живота на жена ти. Ти за нея трябваше да имаш особен бюджет.“ – „Щеше да умре жена ми без малко!“

Питам сега: Защо той не се радва, че неговите пари са били похарчени за да оздравее жената? Аз вземам този пример. Той не е действителен. Такива двама души не съм срещал. Да допуснем, че съм шивач. Като ми се даде един плат, вземам мярка от човека, премервам му отгоре гърдите, колко са широки, ръката му, колко е широка и дълга, и правя изчисления. И погледнеш, че след един, два часа имаш панталони и жилетка. Ако са по-широки, ще ви убедя така: Ще станете по-плътни в бъдеще и ще се наместят дрехите ви. А пък някой път съм скроил дрехите по-тесни и казвам: Те ще се разширят. Така не се говори истината. Че аз ще стана по-плътен, за да изпълня дрехите, то е въпрос. Те са неща за бъдеще. А пък, че са по-тесни и не са за носене, това е факт. Ти казваш: Те ще се разпуснат.

Аз наблюдавах хората и държах научни сказки. Отидох в Ямбол. Един ямболски евангелист ми каза: „Харесах ви сказките, обикнах ви, искам да ви направя едни хубави обуща, да ме помните!“Казах: „Слушайте, аз съм много взискателен и обичам много хубави обуща. Да прилягат добре. Не обичам никак да ме стягат обущата. За дрехите търпя да ме стягат, но за обущата съм много нетърпелив. Гледайте да ги направите добре.“ Той казва: „Аз ще ви направя обуща, че да ме помниш.“ Мери ми крака. Обущата бяха тесни. Казах му: „Слушай, левият си направил много хубав, но десният ме стяга.“ – „Той ще се поправи като ги носиш, ще се разпусне. То кожата е еластична. Този десният, ще стане като левият.“ Аз казах: „Понякой път обущата са много своенравни. Ще те компрометира дясната обувка, не си я възпитал добре. Предал си и някои лоши качества. Ще ми направи беля.“Обущарят каза: „Не бой се, аз каквото ти казвам, така е, ще се разпусне кожата.“ Лявата обувка се разпусна, но дясната, не. Аз вадя заключение, че и двама сме прави. Той казва, че дясната обувка ще стане като лявата. Аз казах: „Лявата обувка е добра, но дясната, според както се усещам, няма да се поправи.“ И аз каквото казах стана. И той каквото каза, излезе вярно за лявата обувка. Дясната обувка ме стягаше на малкия пръст върху един мазол. Казах на себе си: Какво има да роптаеш? Ти каза, че така ще стане, и така стана. Каквото предсказах, стана. Какво имаш да роптаеш? И онзи, каквото предсказа, стана. Той каквото предсказа стана за лявата обувка, а пък аз каквото предсказах, стана за дясната обувка. Аз си казах: Няма какво да роптая. Отивам при друг обущар и му казвам: „Стяга ме дясната обувка.“ Той каза: „Да я турим в калъп.“ Тури я и пак не стана. Обущарят каза: „Ще ти направя нови обуща – само дясната обувка“. Като направи дясната обувка, стана както той предсказа. Аз нямаше какво да предсказвам вече. Този обущар, първият предсказа само за миналото. А пък аз предсказах за бъдещето. Лявата обувка е миналото. Тя беше хубаво направена, нямаше никакъв недостатък. Такъв имаше дясната обувка. И трябваше да направя друга една обувка. Колкото обуща са ми правили, не са ми ги правили и двете обувки хубави. Все в едната има дефект. Защо не могат да направят хубави обуща? Някой път, те вземат мярка на десния крак, понеже десният крак е по-голям, а левият е по-малък, то дясната обувка е добра. А някой път се случва обратното, че лявата обувка е по-широка. Та според мен, ако съм обущар, ще взема мярка на десния и на левия крак. А пък те вземат мярка само на десния крак.

Ако ти вземат само една мярка, само по мярката на ума, работите няма да станат добре. Ако вземат мярка само по мярката на човешкото сърце, работите пак няма да станат добре. Ще вземеш онази мярка, която твоето сърце изисква и мярката, която твоят ум изисква. По повод на този ямболски обущар си казах: Слушай, както казва Толстой, ти трябва да вземеш сам да си правиш обуща. Докато ти, разчиташ другите да ти правят обуща, никога няма да ти правят такива обувки, каквито ти искаш. И ако ти очакваш хората да ти създадат един добър характер, добър ум и добро сърце, никога няма да ги имаш. Ти сам можеш да направиш характера си, ума си и сърцето си, каквито ти искаш. И ако очакваш другите хора да ти повлияят, ти всякога ще имаш на десния крак мазол.

И сега всички страдат. Сега всички имате страдания като мене, все от мазоли, все от обуща. Вие имате едно верую за живота. Един ми разправя, че той за каквото се е молил, Господ все му е давал. Казвам му: „Доколко ти дава?“ Той казва: „До сто лева, до 200 лева, до хиляда лева, все са ми идвали като се моля.“

А пък аз да се моля, за каквото помисля, идва. И до хиляда и до 10 хиляди и до 20 хиляди идват. И молитвата ми не е много дълга. Имам вложени в банката 500 хиляди лева, да кажем. Напиша само една книжка, туря си името и веднага взимам от банката 5 хиляди лева без да се моля. Тръгнал той подир един богат, ще му чете една молитва, че жена му да бъде жива, син му да бъде жив и онзи извади един лев и го дава. И казва: „Да не ме безпокоиш. Децата и жена ми са здрави.“ Онзи казва: „Ако не дадеш, жена ти ще заболее.“ И онзи изважда и дава 5 лева и казва: „Махни се! Ти имаш едно криво понятие за Бога. Ти се молиш на Бога да ти даде това и това, но нищо не правиш за Него.“Това е закон на безлюбие. Ти се молиш и не идват работите. За Господа не си готов много да дадеш. Един разбойник ти посочва своето верую и ти казва: „Колко пари имаш, ще ми ги дадеш. Иначе ще те убия.“ Ти изваждаш и даваш парите. Защо отстъпваш нему?

Та казвам: Засега, всичките повечето проповядват, че ако не живееш добре, ще страдаш. Всички проповядват учението на страха. И от страха, ние искаме да станем свети хора. Било е това време. Това е било учението за децата. Най-напред майките са възпитавали децата с пръчката. Казвали са им: „Ще има наказание ако не слушаш.“ Но това не трябва да бъде бъдещият идеал за човечеството, когато детето стане голямо и умно. Трябва да се проповядва любовта.

Сега имаме просяци на любовта. Щом проси човек, то е безлюбие. Просията е безлюбие. Христос казва: „Просете, търсете и хлопайте“. Три неща трябва да направиш. Христос свързва първата дума с човешкия ум, втората с човешкото сърце, а пък третата с човешката воля. Ти в една работа ако не впрегнеш своя ум да мисли правилно, ако не впрегнеш сърцето си да чувствува правилно и ако не впрегнеш волята си да има сила, ти не можеш да имаш резултати. Волята, когато действа без сила и сърцето, което действа без да чувствува, не дава резултати. Чувствуването иде от истинското ухо, т.е. от слушането. Който слуша, има чувства. Който не слуша, няма чувства, той има усети. Глухият има усети, а пък който не е глух, има чувствувания. Сърцето отговаря на слушането, а пък умът на гледането. Ако ти не можеш да виждаш нещата, какво можеш да направиш? Ако вашето сърце не слуша и ако вашият ум не довижда нещата, тогава какво може да направите? Каква картина може да нарисува един художник, който е глух и слях и чиито ръце нямат сила? Може да отидете при някой благодетел, който да нарисува картината и първият да си тури името отгоре, но това е друг въпрос. Та казвам: Искам да ви наведа на един въпрос: Трябва да почнем да работим с онова, което Бог е вложил в нас. Новата култура, новото в света е да работим само с онова, което Бог ни е дал. Да употребим само онзи ум, който Бог ни е дал. Да употребим само онзи ум, който Бог е вложил в нас, това сърце и тази воля, които Бог е вложил в нас. И само там можем да намерим истината, Божествената мъдрост и Божествената любов.

Някой казва: „Аз ви обичам.“ Хубаво, ти казваш, че ме обичаш, но аз виждам, че твоята къща е затворена за мене. Какво обичаш ти? Човек, който обича, според мене, той не може да бъде беден човек, не може да бъде невежа, не може да бъде слаб. Човек, който ви обича, той не може да каже: „Аз това не мога да направя за тебе.“ И ти когато обичаш, не можеш да кажеш така. В малките работи се проявява любовта. Всеки един човек носи мярката. Писанието казва: Люби ближния си като себе си. Някой казва: „Ти нали ме обичаш?“ – „Като себе си те обичам. Всичко, което мога да направя за себе си, мога да направя и за тебе. Но всичко, което не мога да направя за себе си, не мога да направя и за тебе.“

Някой идва и иска да направя за него нещо, което и за себе си не мога да направя. Не мога да те обичам повече от себе си. Не изисквайте от хората да правят за вас повече, отколкото правят за себе си. Никога не прави за другите повече отколкото можеш да направиш за себе си. Казано е: Да любиш ближния си като себе си, а пък да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. В какво седи различието. Не казва да възлюбиш Бога като себе си, понеже Бог те е възлюбил с пълнотата, с четири неща и ти само като любиш Бога с ума си, сърцето си, душата си и духа си, Бог счита, че го обичаш. И ако не любиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух, Бог не счита, че ти го обичаш. Бог, който те обича, те е направил свободен и те е турил на земята. И от хиляди години не е дошъл никой да иска нещо от тебе. Хората са искали нещо от вас. Господ за светлината, която ви е дал, за топлината и пр. пратил ли е някой с квитанция да му платите? И въпрос не прави. Той не прави въпрос, а пък вие правите въпрос. Вие сте му запалили една свещ, направили сте една малка милостиня и казвате: „Аз се моля на Бога. Направил съм една малка милостиня. Как Той да не вземе това предвид!“

Казвам: Със сегашните си възгледи ще се намерите в положението на онзи американски милионер, който бил много скържав. Той не обичал да дава никому, само на една вдовица, която ходила подире му половин километър път, дал един долар, само за да се махне тя. И този американец заминава за онзи свят и богатството не го носи с себе си. Дошъл при св.Петър, почнал да му разправя: „Направих една църква.“ Св.Петър казал: „Вестниците писаха ли за нея?“ – „Всички писаха.“ – „Това добро тук не минава.“ – „Едно училище направих. Толкова милиона струва.“ – „Вестниците писаха ли?“ – „Писаха.“ – „Не минава и това.“ „Направих и сиропиталище.“ И почнал той да нарежда. Св.Петър казал: „Не минава и това. Кажи нещо, което си направил и за което вестниците не са писали.“ Той почнал да си чеше главата и най-после му дошло на ум, че дал на една вдовица един долар, за който никой вестник не споменал нищо. Апостол Петър казал: „По това ще видя, ще питам Господа.“ Господ казал: „Дайте му два долара и го пратете пак на земята.“

Сегашните ви възгледи приличат на възгледите на този американец, като казвате, че това сте направили, онова сте направили. Тогава ще ви дадат пак долара и пак на земята ще ви върнат. Чудни са някои като казват: „Умрял, че отишъл на онзи свят.“ Аз го виждам, че върви подир погребението. Отива, подир този, подир онзи, но те не го виждат. Те сложили да ядат и онзи не го канят. И той се чуди, защо не го канят. Той казва: „Сипете ми малко!“ И той, като казва така, те казват: „Да беше нашият Иван тука, щеше да яде.“ И той казва: „Споменават ме, но нищо не ми дават сега.“ Искате ли да отидете в другия свят? Да оставим сега тези неща. Да дойдем сега до следното. Аз изнасям вашия бит пазар, за вехтории.

Вашето минало е хубаво. То си е изиграло ролята. Няма нищо лошо. С миналото трябва да се опростите. Христос е много взискателен. Той казва: „Ако не се отречеш от всичкото си минало, от миналото на баща си, майка си, сестра си, жена си и от миналото на своя си живот, ти не можеш да бъдеш мой ученик, не можеш да бъдеш ученик на новото и не можеш да бъдеш ученик, който може да изучава любовта.“

Любовта е един велик свят. Той не е свят на сълзи. Дойде някой и почне да плаче. Той иска да ме трогне с плача си. Той най-първо не разбира, че аз не обичам да плаче. Че той, като плаче без мене, ще ме държат отговорен за сълзите му. Той иска сто лева, а пък две сълзи, като паднат на земята струват хиляда лева. Ще ме глобят 900 лева. Ще водят едно дело против мене и ще кажат: „Защо накара този човек да плаче?“ Аз съм казвал на вас да имате едно шишенце и никога да не оставяте сълзите да падат на земята. Ще ги турите в шишето. Всичките наказания в света идат за сълзи. Щом причинявате страдания комуто и да е, непременно ще дойде страданието и върху вас. Този закон е толкова неумолим и за синове, и за майки, и за дъщери и пр. Всеки, който причини и най-малката вреда ще страда. Ако кажеш една празна дума, ако една твоя дума дойде до ухото на онзи и го разтревожи, ще бъдеш съден за нея. Тук вие, които ме слушате, кой от вас не е разклащал така въздуха и то не само с една дума.

Някой път ти си недоволен. Най-напред, вие не сте пратени на земята за да бъдете доволни. Ти ще бъдеш доволен само при едно условие: Ти можеш да бъдеш доволен, когато те обичат. Ти можеш да бъдеш доволен и само, когато обичаш. Щом не те обичат и щом не обичаш, не можеш да бъдеш доволен. И щастието на човека зависи от любовта, която ти показваш към него и от любовта, която те показват към тебе. Светът е създаден по единствената причина, че в онова, което Бог е създал, Той е излял своята любов! Затова слънцето грее и всичко расте на земята, понеже Бог е излял своята любов! В Божествената Любов е реалността. И ние живеем, понеже Бог е излял своята Любов в нас.

Но сега зависи от нас. Нашите страдания произтичат от това, че нашата любов не е като Божията Любов. И ние трябва да започнем да обичаме ближния си като себе си. Три неща са необходими: ще обичаш Бога с всичкия си ум, душа, сърце и сила. Ще обичаш ближния си като себе си. После ще се научиш да обичаш и себе си. Докато не се научиш да обичаш както трябва Бога, ближния си и себе си, ти не можеш да разбереш света в който живееш. Като обичаш Бога, като се научиш да обичаш Бога, ближния си и себе си, както трябва, тогава става верен законът: „Всичко каквото попросите, ще ви бъде“. Казано е: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко друго ще ви се приложи“. Но тези неща са постижими само при любовта. Ако ти имаш в себе си тази Божествена Любов, ако имаш любов към Бога, към себе си и към ближния си, тогава нещата са постижими. Че ние не обичаме себе си! Ако ти обичаш тялото и му даваш за ядене и пиене, каква е обичта ти спрямо сърцето ти? Тялото е нашият ближен. За него доста вършим. Почти всичко вършим за него. Гледаме да му е удо но, да си има юрган, ризи, сладкиши, баници, какво ли не. Като дойдем до сърцето, ума и душата си, работите ни не са уредени. Ние не сме се научили да обичаме ума си, сърцето си и душата си. И добрината, която правим за другите, правим за техните тела. Тялото му страда и ти му помагаш. Ти още не обичаш душата на ближния както трябва. И своята душа не обичаш както трябва. Ти като обичаш душата си, ще гледаш да не създаваш на себе си излишни страдания. Всеки, който създава на себе си излишни страдания, той не обича душата си, а я измъчва. И след като направиш една погрешка, несъзнаваш погрешката си и търсиш причините отвън. Казваш: Този или онзи е станал причина. Но главната причина сме ние. В рая Ева стана причина. Най-първо дяволът стана причина, а след това втората причина е Ева. А Адам е третата причина. Три причини, три погрешки има: дяволът е първата причина, Ева е втората, а пък Адам третата.

За доброто е пак същия закон. Причината за доброто е Бог, причината за доброто е Ева, причината за доброто е Адам. Трима души.

Та казвам: Ако в твоята любов Бог не взема участие, твоят ближен не участва и ти сам не участваш, то с тази любов нищо не може да постигнеш. В любовта ти, като участва Бог, ближния ти и ти, тази Любов е магическата тояжка. Всичко е възможно тогаз. Тогава имате всичко на разположение. И ако Бог участва в твоята любов, ти ще разбираш нещата правилно. В твоята любов трябва да участва и ближния. Под ближния разбирам онзи, който те обича. И ти трябва да участваш в своята любов. Под тебе, тук разбирам разумното, божественото в тебе. Във всяка една работа в която участват Бог, ближния и ние, с тази любов всичко е възможно. Това е донякъде изгубената дума.

Та казвам, тогава нещата стават. Мене ми разправяше един българин, който бил в Америка. При него идва друг един българин. Единият от тях е вярващ. Той казва: „Каквото поискам с вяра, става.“ Сега няма да разправям на дълго и на широко. Единият от тях е във Вашингтон. Той е вярващият. Другият се намира в Ню Йорк, в една колегия. Той пише до приятеля си във Вашингтон: „Ти ми разправяш, че с вяра всичко става. Как ще стане с вяра. Аз си свърших училището, но имам 40 долара да доплащам. Тези пари ми трябват. Трябват ми и още 50 долара за една работа. Откъде ще ги взема? Никого не познавам.“ Онзи му пише така: „Помоли се и ако не ги получиш, пиши ми и ще ги имаш.“ Онзи във Вашингтон му пише дълго писмо и чака отговор. Онзи в Ню Йорк пише: „Вчерашният ден беше най-щастливият за мене! Имам пари. Имам изобилно пари и за работа.“ Той, като решил да изпълни волята Божия, веднага станала волята Божия. Аз зная как е станала тази работа. Ако ти отидеш някъде в името на вярата, в името на Бога, Бог е с тебе. И каквото искаш, става.

Тук, преди години имаше един ревностен брат. Той искаше да издава списание. И почна да го издава. И каза: „Да пишем в Америка. Там има милиардери.“ Аз му казах: „Доколкото са моите познания, нито 5 пари няма да дадат. Може би ще дадат по един долар.“ И той писа в Америка на трима души милиардери. И получи отговор: „Понеже няма определен такъв бюджет, за един долар можем да се абонираме за списанието. Нямаме бюджет“.

Няма Го Господ там! Там дето е Господ, плач няма. Плачът иде когато Господ Го няма. Там дето е ближния, плач няма. Плачът иде, когато ближният го няма. Там дето си ти, плач има. Там дето е Бог, там дето е ближния и там дето си ти, плач няма. А дето не са те, плач има.

Щом плачеш, трябва да знаеш, кой не е там. Ако Господ не е там, веднага какво трябва да направиш? Ако не е дошъл Господ при тебе, значи ти не го обичаш, любовта ти към него е малка. Защото Господ не присъства там дето не Го обичат. Той е всякога там, дето Го обичат. А пък дето не Го обичат, Той праща другите. Бог казва: „Когато ме потърсите с всичкия си ум, сърце, душа и сила, значи, когато ме обикнете с ума си, със сърцето и душата си и със силата си, Аз ще ви се изява.“

Та казвам: Турете сега новото и тогава няма да умирате. Този приятел, който замина сега, той ако е умрял, от безлюбие става това нещо. Той можеше да остане още дълго време. Аз виждам коя е причината. Казват, че той е умрял от старческа болест. Той искаше да живее до 120 години, а пък замина 50 години по-рано. Болестите от какво идат? Старческата болест иде от безлюбие. Смъртта иде от безлюбие. Сега още не знаем, след три дена ще видим, ако той след три дена може да възкръсне и може да ни се яви, тогава има любов. Но ако след три дена не може да възкръсне, тогава друго. Опасността къде е? Като влезете в духовния свят, не е опасното там, че сте напуснали тялото си. Ти влизаш в духовния свят и съзнаваш, че не обичаш Бога и че любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва. Ти влизаш в другия свят и усещаш, че твоята любов не е била толкова голяма. И това те измъчва. При любовта към себе си, способностите се развиват, ти ставаш способен. Онзи, който има любов към себе си, за него няма трудни задачи. Той ги решава. И онзи, който има любов към ближния, също – каквито задачи има, решава ги. За него няма противоречие. И онзи, който има любов към Бога, каквито задачи и да има, решава ги. За него няма противоречие. Това е новото.

Вие искате да минете в новото. Вие се намирате в едно яйце. Турени сте в него. Този живот, който имате е добър, но ако искате да влезете в новия живот извън яйцето, вие трябва да влезете под квачката. И после да разрушите черупката на яйцето и да влезете в новите условия. Не че вашият живот нищо не струва. Струва, но с този живот в новия живот не може да влезете. От черупката на стария живот трябва да се освободите, за да влезете в новия живот с новите разбирания.

Казваш: „Как да го разбирам?“ Трябва съвършена любов към Бога, към ближните и към себе си. Когато има човек тези три вида любов, тогава каквато и мъчнотия да дойде, той веднага ще види хубавата страна и ще му бъде приятно. Когато ми дадат орех, ако съм силен, няма да търся друг, но ще счупя ореха и ще го изям. Дойде някой човек костелив. Хвани го, стисни го, строши му черупката и го изяж. Нямаш право да го счукаш с чук. Не се позволява и с камъни. Ще го хванеш, ще го стиснеш и ще изхвърлиш черупката. Щом го счукаш с чук или с камъни, то е престъпление. После нямаш право и с крак. И то е престъпление. Никакъв крак, ще стиснеш с ръка. Аз се учудвах на едного, който хвана ореха с двата си пръста, стисна и го счупи. А някой го строшава с двете ръце. И то е хубаво. Тогава мъжът и жената са го хванали.

Новото седи в това: Да внесем великата Божия Любов, която излиза от Него през 4-тях врати. Тази Божествената Любов да влезе в нас през нашия дух, през нашата душа, през нашия ум и през нашето сърце. Да влезе в нас и любовта към нашия ближен. Как да влезе? За тази любов към ближния да имаме същото понятие, каквото имаме за любовта към себе си. Когато вие обичате някого, няма други хора да ви са мярка. Вие знаете как. Че го обичате, другите предполагат. Ближния си ще го обичаш така, както той те обича. Когато ближния те обича, това си ти. А пък когато ти обичаш ближния си, това е ближния ти. Когато ти го обичаш, това е ближния ти. А пък когато Бог ни обича, това е ближния и аз. Това е съвършената любов. Бог обединява в себе си моята любов и нещо плюс е Той. Той обединява и любовта към ближния. Това, което обединява моята любов с любовта на ближния, това е Бог.

Това, което обединява всичко в света, това е Божественото! А пък онези неща, които се обединяват, това съм аз и ближния. Това са страни, които се обединяваме чрез Божията Любов. Така че, аз и ближния трябва да се обединим чрез Божията Любов. Бог трябва да ни обедини. Другояче не може да ни се изяви в света. Писанието казва: „Ако любите ще бъдете възлюбени“. Христос казва: „Ако думите ми пребъдат във вас, Аз и Отец ми ще направим жилище във вас“.

Значи, ако вие обичате Бога и вашия ближен, Бог ще ви обикне. И щом ви обикне, всичко за вас ще се уреди. Та казвам: Обикнете Бога за да ви се уредят нещата. Ти казваш: „Ние Го обичаме.“ Щом плачеш, не го обичаш. Обичаш го и си сиромах. Не си го обичал. Щом го обичаш, няма да бъдеш сиромах. Обичаш Бога и боледуваш. Щом боледуваш, не го обичаш. Бог ще ви освободи от всички страдания и те ще бъдат неща на миналото. Божествената любов трябва да ви очисти. Трябва да се измените.

Има някои начини за изменение. Някой път ще се изменим, като умрем. А пък някой път ще се изменим без да умрем.

Новото, което ще стане в света, ще стане със закона на Любовта, чрез Божествената Любов, чрез Любовта към Бога, към ближния си и чрез любовта към себе си. Моята любов, любовта на ближния и любовта на Бога, като се съединят в едно, ще образуват едно. Няма идея, която може да противодейства на тази идея. Някой ще каже: „Как ще стане това?“ Това е Божия работа. Да не се смущавате.

Преди години, имало една адска канара в Америка, в Нюйорското пристанище и много кораби са пострадали от нея. И решили да се освободят от нея. Американски инженери направили в нея три хиляди дупки и турили по един метър експлозивно вещество във всяка дупка, както в българските кладенци. И това вещество го свързват с жици и от пристанището едно малко дете на 5 години, като натиска копчето, всичката тази канара хвърква във въздуха и хората се освобождават.

Та в любовта, мъчната работа е само в това: Само ще натиснеш копчето. Но това копче се дава само на онези, у които любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си са съединени. И тогава, като натиснеш всичко става. Ако ги нямаш, като натиснеш, ще имаш само дрънкане.

Отче наш.

В името на Божията Любов, в името на любовта на нашите ближни и в името на нашата любов, да стане всичко това!

Амин!

Най-често използвани думи в беседата: аз, любов, има, себе, ближния, казва, обичаш, бог, свят, сега, може, можеш, съм, обувка, път, минало, всичко, хора ,

 Утрини Слова , София, 26 Ноември 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder