НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Жена кога ражда

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Жена кога ражда

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, работи, хора, може, дойде, всички, свят, сега, любов, слънце, работа, казва, всичко, бог, добре, време ,

 Неделни беседи , София, 19 Ноември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще взема следния стих от Евангелието: „Жена кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си.“

„Духът Божи“

В един разказ от древността се разказва за съвета, който един от окултните учители дал на един свой ученик. Ученикът отишъл при Учителя си и го попитал: „Какво трябва да правя, Учителю?“ Учителят му казал: „Ще си купиш един юлар, а после ще вземеш такъв кон, на който юларят точно да попадне.“ Ученикът си купил юларя и тръгнал по света да търси кон, на който юларят точно да попадне. Години наред той търсил такъв кон, но не могъл да намери. Един ден отишъл в гората, дето го срещнали разбойници и му вързали ръцете с юларя, който носел със себе си. Той се обръщал ту към себе си, ту към разбойниците с въпроса: „Защо ме завързахте?“ Най-после разбойниците му отговорили: „Вързахме те, защото не можа досега да намериш коня, който търсеше.“

Ще направя една малка забележка. Когато човек не си служи с ума си, винаги ще го връзват с юларя, който носи за коня си. В природата има една велика школа, която учи всички хора какво трябва да правят. Природата крие в себе си всичко: и миналото, и настоящето, и бъдещето. За това, което сме минали вече, тя е турила една завеса, поставила го е в тъмнина, да не го виждаме и да не помним нищо. За това, към което се стремим, тя е поставила малка светлинка. Това, което учим, постепенно се открива пред нас. Тази е причината, че животът ни е доста несносен, в него има ред противоречия. За противоречията, които преживяваме, няма цяр. За всички болести има цяр, но за противоречията няма. Тъкмо обаче се освободиш от една болест, хване те друга някоя.

Един германски лекар отишъл в Америка във времето на американската неврастения. Като изследвал различните прояви на неврастенията, намерил около четиристотин различни видове, на които дал различни имена. Но с това не се изчерпали случаите на неврастения, все още продължавали да се явяват все нови и нови видове. Като не могъл повече да ги кръщава, да им намира имена, той ги нарекъл с общото име „американичи“. Та, и ние, като изследваме своите нещастия, най-после казваме: нещастия, но нещастията биват от различни категории. Викат един лекар при един богат човек, който си счупил крака. Богатият питал лекаря: „Защо си счупих крака?“ Лекарят му отговорил: „Ти си счупи крака, за да дойда аз да го направя. Ако не беше си го счупил, нямаше да ме викаш и нямаше да ми платиш. Чрез крака ти си създадох работа. Много ти благодаря.“ – „Като направиш крака ми, ще ти платя.“

Та сега, и вие питате защо са нещастията в света? Какво представя нещастието от наше гледище? Ние имаме две разбирания по този въпрос. Това, което е щастие за нас и го търсим, кокошките бягат от това щастие. Защо е така? Много просто. Ти влезеш в курника, извадиш една кокошка, хванеш я за врата, заколиш я и си доволен и щастлив. Обаче кокошката не иска това щастие. Значи твоето щастие е нещастие за кокошката. Тя не търси такова щастие. Та, по същия начин, когато и вие питате защо идат нещастия върху вас, казвам: Върху вашето нещастие някой гради своето щастие и благува. Това щастие може да се гради на нещастието не само на един, но на двама, на трима, на стотина, на хиляди хора. Забележете, един генерал е щастлив, че е победил, но неговата победа се дължи на нещастието на хиляди хора. При това, щастието на генерала се дължи не само на нещастието на едната страна, но на нещастието на двете страни. И след това този генерал ще го възнаградят, ще го увенчаят, че спасил отечеството си. Той взима повече, отколкото му трябва.

Сега всички хора искат да бъдат генерали, управляващи, но никой не иска да бъде редовой. Обаче има случаи, когато някои от императорите са станали такива от обикновени чинове. Запример, Наполеон е станал император от обикновен ефрейтор. Но този ефрейтор размърда цяла Европа. Наполеон си остана чин ефрейтор. Може би очите му останаха отворени, че не можа да достигне до чин генерал. И съвременните хора в едно отношение мязат на Наполеона – че носят все ефрейторски чин. Обаче, като император на Франция, Наполеон правеше това, което искаше. Казват, че съдбата на Наполеона била такава. Не само че съдбата му е била такава, но Наполеон имаше отлична глава. Трябва да видите каква е била главата на Наполеона, да видите, че не всеки може да има такава глава. Не всеки може да бъде Наполеон. Като съм правил френологически измервания на главата му, намерих, че тази област около ушите е много широка. Подобна глава в това отношение не съм намерил. Той е бил отличен естественик и математик. Това, което той е пресмятал, е било точно. Във всичките си планове той е предвиждал как трябва да станат нещата. Ще кажете, че той правел всичко, каквото му идвало на ума, според вдъхновението. Да, но вдъхновението му зависи от неговите способности.

Когато кажат за някой човек, че е даровит, това значи, че той носи дарбите в себе си. Той носи дарбите си и в предната част на мозъка си, и в горната част – навсякъде е заобиколен с дарби. Такава глава може да направи всичко, каквото пожелае. Обаче, ако главата е куха, нищо не може да направи. Какво може да направи една куха глава? Нищо! Някой пита: „Защо работите ми не вървят добре?“ За да вървят работите ти добре, ти трябва да имаш характер, да имаш обхода. Я виж как вървят работите на някой търговец. Вижте го колко е деликатен. Даже и дипломатите не могат да правят такива поклони. Той има сладък, дипломатически език. Като те срещне, усмихне се и казва: „Заповядайте. Щастлив се считам, че такъв човек е влязъл в дюкяна ми.“

Преди години, когато бях в странство, вървя по една улица, от един дюкян ме вика един търговец. Той ми казва: „Господине, заповядайте да си поговорим.“ Той не ме вика да купя нещо, но да си поговорим. Влязох в магазина, виждам един човек любезен, учтив, с ясен поглед, с усмивка на лице и започна да се разговаря по различни въпроси, да ме запитва. Хубави работи говорихме. Аз го питам: „Ти евреин ли си?“ – „Не съм евреин.“ – „Мязаш на евреин.“ – „Може да мязам на евреин, но занаята им не съм приложил. И аз не зная какъв съм. Търся си още занаята, не мога да го намеря.“ След като говорихме хубави работи, той ми каза: „Господине, ако обичаш, да си купиш едни копринени чорапи, за спомен.“ Купих си едни чорапи, които ми даде доста на сметка, и си излязох. Той ме покани и втори път да вляза в магазина му, но аз повече не минах по тази улица, така че не можах втори път да го посетя.

Казвам: Както виждате, върви му на този човек. Защо? Защото мяза на евреин. Та, и ние, за да ни върви, трябва да мязаме на нещо. Като отидеш в невидимия свят, веднага ще те питат какъв си. Ако там се отречеш и кажеш, че не си евреин, непременно трябва да кажеш какъв си тогава. На думата „евреин“ са турили много лошо значение. Много думи в сегашния език са съвсем изопачени. Ние живеем в един изопачен свят, но много неща в живота трябва да се изправят. Ако попитате жената за мъжа, тя ще ви каже, че по-лошо същество от мъжа няма. Ако попитате мъжа за жената, и той ще ви каже същото. Той ще ви каже, че по-лошо същество от жената в света няма. Ако попитате майката за децата, и тя ще ви каже, че по-лоши същества от децата няма. Наистина, има изключения от това правило, но повечето случаи са такива. Че, по-скръбно нещо от това, да имаш едно лошо, непослушно дете, което постоянно да ти прави пакости, няма.

Един баща се оплакваше от детето си: „Имам едно лошо дете. Ако беше чуждо, досега двадесет пъти щях да го изпъдя от дома си, но какво да правя, мое е. Един ден, не можах вече да го търпя, взех го, вързах го и започнах да го пущам с главата надолу в кладенеца. Като го пущах надолу с главата, то започна да мисли и ми казва: „Татко, не съжалявам, че ме пущаш в кладенеца. Аз ще умра, не жаля за себе си, но ми е жал за сестричките, няма кой да ги гледа. Пък и тебе ще те затворят. За това жаля само.“ Като го слушах да ми говори така, видях, че било умно дете, мисли за сестричките си и за мене. Извадих го от кладенеца, потупах го по главата и си казах: Добре, че ми проговори така, че го извадих вън от кладенеца.“

Сега вие ще кажете, че бащата е бил жесток човек. Не е жесток, той, без да иска, изпитал сина си и видял, че не е толкова лош, както го мислел. Като се видяло с главата надолу, детето започнало да мисли добре и си спомнило и за сестричките си, и за баща си. Пък ако този пример не беше станал, аз нямаше да ви го приведа. Тъй щото, аз благодаря, че е станал, за да мога да ви го приведа. Благодаря, че по този начин детето е започнало да мисли право и бащата е видял, че детето му било умно. Същото става и с хората. Когато човек се намери в трудно положение, т.е. с главата си надолу, той започва да мисли добре. Бащата нямаше да го пусне в кладенеца, но той искаше само да изплаши детето си, да го застави да мисли. Така че, когато и вас вържат и ви пуснат с главата надолу в един кладенец, вие започвате да мислите добре. Като ви пуснат няколко пъти в кладенеца, мисълта ви съвсем се изправя. Та, сега, и вие не се бойте от кладенеца. Като ви пуснат в кладенеца, повече от три–четири метра дълбочина няма да ви пуснат. Но поне ще почнете да мислите право. Като започнете да говорите хубаво, веднага ще ви извадят. Вижте какво прави бедният. Понеже няма пет пари в джоба си, той започва да работи с мисълта си. Той си представя, че ако има пари, ще направи църква, училище, дом за бедни и т.н. Като го слушат, съществата от невидимия свят го вярват и пишат всичко, каквото той обещава да направи. Те си казват: „Ето един човек, който е готов да направи всичко. Той обещава и църква да прави, и училище да прави, да помага на бедни и на сирачета.“ Всички хора на Земята са все от високо произхождение. Те са дошли да правят църкви, училища, да помагат на бедни и на страдащи, да въведат ред и порядък на Земята. Те чакат благоприятни условия за това.

„Жена кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта ѝ се превръща на радост.“ Аз взимам този стих в широк смисъл. Под думата „жена“, ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Женският принцип ражда нещата. Думата „животъ“ (Според правописа до 1945 г.) в български език е от мъжки род, затова окончава на „ъ“. Обаче има думи, които са от мъжки род, а окончават на „а“, запример думата „владика“. Значи владиката го правят на жена. Не е голяма погрешка. В български език има три рода, а в турски – само един. Турците казват: един жена, един мъж, един дете. На турски език подхожда това, но на български не подхожда. В английски език пък, ако не употребиш местоимението, ти не знаеш на мъж ли говориш или на жена. Всеки език си има своите особености, но изобщо език, в който се различават родовете, е по-богат. Англичаните обичат да съкращават думите, когато германците ги продължават. Те имат думи, съставени от четиридесет–петдесет букви. Освен това, германците обикновено употребяват глагола накрая на думите.

Не само всеки народ си има своя граматика, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя граматика. Човек първо трябва да изучи граматиката на своя народ, а после чуждите. Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи. Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход. Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена. Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“. Тъкмо това показва, че съществителните имена са от най-нов произход. След това той забравя прилагателните имена, местоименията, глагола и най-после остават само съюзите, понеже те са от най-стар произход. Само съюзите не се забравят. След като започне да оздравява, човек си припомня първо глагола, после местоименията, прилагателните, и най-после съществителните имена. Изкуство е човек да се научи да говори. И ако вие бихте се научили да говорите така, както иска Онзи, Който е вътре във вас, природата щеше да ви разбира и вие щяхте да я разбирате.

Преди години повикахме няколко работника да работят едно здание. Един от тях се обърна към мене и ми каза: „Аз те помня тебе.“ – „По какво ме помниш?“ – „Един ден няколко работника бяхме повикани да покрием едно от тукашните здания. Ти дойде и ни каза: „Ако не бързате, скоро ще дойде дъжд и всичко ще намокри.“ Колкото и да бързахме, ние не бихме могли да изпреварим дъжда. По едно време ти погледна нагоре и каза: „Работете сега, защото след три часа ще дойде дъждът.“ Наистина, ние продължихме работата си усилено, облаците се оттеглиха на друга страна и ние свършихме покриването на зданието. След три часа същият дъжд дойде, но ние бяхме вече свършили работата си.“

Питам: Какво показва това? Това показва, че природата си служи с един език, който човек трябва да разбира. Говори ли на този език, природата го слуша. Този език аз наричам Божествен. Когато човек е недоволен от нещо, той влиза в една гъста материя. Недоволството на хората е голямо препятствие, за да могат те да изучават Божествения език. Представете си, че някой човек се е разболял, явил му се е някакъв абсцес на страната и той изпитва ужасни болки. Какво ще правите? Ще викате лекар. Той ще дойде, ще направи един разрез и след това трябва да минат три–четири месеца, докато оздравеете напълно. Който разбира Божествения език, той ще си помогне по друг начин. Той ще вземе един чайник с гореща, вряла вода, ще сипе малко от тази вода върху един чист памук, дълъг около 20 сантиметра, широк 15 сантиметра, дебел 2 сантиметра, и леко ще го изцеди от врялата вода. След това ще тури внимателно този памук на болното място, но да внимава да не се изгори, а отгоре на памука ще тури една гутаперча. Така ще държи горещия памук, докато е топъл. След това ще го изцеди, ще го полее отново с вряла вода и ще направи същото. Така ще поставя памука около шест пъти. След това ще завие страната си добре с топло и сухо шалче, да се пази от простуда. Обикновено подувания се явяват във всеки човек, който е лишен от влага в организма си. Когато хората боледуват, това показва, че те са недоволни от живота, станали са груби. Болестта иде като възпитателно средство. Тя има предвид да го направи по-мек. И наистина, вие виждате как болният се съгласява на всичко, става снизходителен към всички. Докато не е заболял, човек е строг, взискателен, сериозен. Щом заболее, той е готов да даде мило-драго, само да се освободи от болестта. Той се съгласява на всичко. Значи, има една сухота в човека, която се лекува само с болести.

Сега аз не говоря за онези болести, които ние сами си създаваме. Не, има едни болести, които идат естествено в живота. На тия болести вие не трябва да се противопоставяте. Ако роптаете от една малка болест, след нея ще дойде друга, по-голяма. Колкото повече роптаеш, толкова повече болестта ще се увеличава. Каквото и да правите, болестите все ще дойдат. Трябва да има някой, който да ги носи. Как носите болестите вие, това аз не зная. Но според мене завършен характер е този, който, като се намери пред някаква болест, превръща я в добро. Като му дойде някаква болест, той ѝ се покланя, зарадва ѝ се, говори ѝ мекичко, пита я защо е дошла, какво иска, поканва я да седне, нахранва я. Като поседи известно време, болестта остава доволна от човека и сама си излиза. Тя казва: „Един път в годината дойдох на този човек и той ме прие както трябва.“ Като добър християнин, този човек ѝ казва: „Много ми е приятно, че ме посети.“ Обаче, ако започне да роптае, да проклина съдбата си, че му дотегнало да се занимава с болести, болестта ще се затвърдява още повече и няма да го напусне. Болестта носи повече благословение, отколкото трябва. Тя е много щедра. Като дойде при някой човек, тя го натоваря толкова много, че той започва да страда от нейната щедрост. Големи подаръци носи болестта на човека.

Сега вие не вярвате в това, което ви казвам, но и аз не искам да ви убеждавам. Казвам: Болестта е много щедра. В света има два вида същества: едните носят радости, а другите – скърби. Първите същества дават изобилно, но ако ти не си доволен от това положение, тогава ще дойдат вторите, ще ти дадат и от своето изобилие, от скърбите. Ако аз съм на ваше място и имам скърби повече, отколкото ми трябват, няма да отида между хората, но ще отида в някоя гора и ще туря гърба си на едно дърво, ще взема нещо от него. После ще си туря гърба на второ, на трето дърво. Така ще обиколя около десетина дървета и ще си отида у дома си. Някой ще каже: „Кой ще ходи да се скита целия ден из гората?“ Значи, да правиш грешки, да се гневиш и сърдиш целия ден, това може. А да отидеш в гората да се обмениш с дърветата, това не може. Аз бих предпочел да се запозная в един ден с десет дървета, отколкото цял ден да мърморя. Ако ме срещне някой и ме види как поставям гърба си на дърветата, ще ми се смее. Затова не трябва да казвате какво правите. Питат ли ви какво правите в гората, ще кажете, че се облягате на дърветата, за да си починете. И това е право, защото до този момент сте имали голяма тежест, която дървото ви отнема и ви става по-леко. Като поставите гърба си на десетина дървета, съвсем ще ви олекне.

Ето защо, искат ли хората да се лекуват, те трябва да започнат от растенията, защото растенията водят чист живот. От всички същества, които днес живеят на Земята, растенията са най-чисти. И между растенията има някои със сприхав характер. Запример, пелинът има сприхав характер. И лайкучката не е много мека. Тя действува особено лековито. Ако не сте разположени, ако нямате апетит, пийте няколко деня подред лайкучка. Сварете си всеки ден прясна и пийте сутрин, на гладно сърце, по една чашка. Като правите това три–четири деня наред, разположението и апетитът ще ви се възстановят. Белият цвят на лайкучката показва чистота и щедрост, тя е готова да се жертвува. Жълтият цвят на тичинките ѝ показват разумност. Горчивината ѝ показва, че има нещо, което не е от висока култура. Горчивият вкус на някои растения показва, че те се отнасят към солите. Солите биват на вкус солени, солено-горчиви, солено кисели или стипчиви. Ако човек не разбира сладкия вкус на нещата, тогава иде соленият. Ако и соления не може да разбере, иде горчивият. Щом разбере горчивия, соленият ще дойде. Щом разбере соления, ще дойде сладкият вкус. Лайкучката казва: „Аз съм горчива.“ Но като разбереш горчивото, ще дойде соленото. Щом разбереш соленото, ще дойде сладкото.

Вие казвате: „Защо Бог е създал горчивите неща?“ За Бога горчивите неща са сладки. В Божествения свят няма горчиви работи. Там има само сладки работи. В ангелския свят има и горчиви, и сладки. В човешкия свят Бог е наспорил работите. Там има и сладки, и горчиви, и солени. Ако искате да разпределите нещата точно, ще знаете тогава: в човешкия свят има горчиви работи, в ангелския – солени, а в Божествения – сладки. Следователно, искате ли сладки работи, ще отидете да купите от Божествения свят. Искате ли солени работи, ще отидете да ги купите в ангелския свят. Искате ли горчиви работи, ще ги намерите в човешкия свят, между хората. Кой ви е виновен, че вие купувате от хората повече стока, отколкото от другите светове? Ако всичко в живота ви е горчиво, това показва, че сте си купили повече горчиви работи, отколкото ви е трябвало. Щом имате горчивини повече, отколкото трябва, продайте излишното от тях. Споделяйте горчивините си с хората, но не лишавайте хората от горчивините. Горчивините са необходими в човешкия живот. Ако лишите хората от горчивини, вие ще ги направите лоши. Искате ли да направите човека човек, турете му в живота нещо горчиво. Искате ли да го направите ангел, турете му нещо солено. Искате ли да го направите Божествен, турете му нещо сладко. Някой казва: „Аз искам да стана Божествен човек.“ Ще ядеш сладко. „Искам да стана ангел.“ Ще ядеш солено. Ангелът не е като човека. Христос казва: „Ако солта избезсолее, трябва да се хвърли навън.“ В каквато доза да вземете истинската сол, тя носи живот на човека. Като яде солено, умът на човека се прояснява. Изобщо, киселите и солените работи събуждат активност в човека. Безвкусните работи не събуждат никаква енергия. Горчивите работи също събуждат енергия в човека. И на болния като дадете два–три пъти горчиво, той се отказва от него, намира, че му е достатъчно.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че имате страдания и изпитания, но понякога не е добре да се казва на човека как да си помогне. Като мине изпитанието или страданието, той сам ще се научи. Идвали са при мене бедни хора, болни и като виждам, че нямат пари да се лекуват с лекари, аз ги съветвам да излизат рано сутрин, преди да изгрее Слънцето, да го погледат една–две минути, да си попекат гърба на Слънцето около един час и да си гледат работата. От слънчевите лъчи ще се подобри здравето им. И главата им, и гръбнакът им ще минат. Но те от голямо пристрастие отиват да гледат Слънцето, стоят дълго време, като мислят, че изведнъж могат да се излекуват. В това отношение те приличат на онзи турски манафин от Мала Азия, който отишъл при един турски лекар да се лекува. Лекарят му дал едно лекарство, от което да употребява по три капки три пъти на ден. Манафинът купил лекарството и си казал: „Кой ще го пие по три капки, да си губи времето? Пък и цяла неделя и повече даже ще мине, докато оздравея. Чакай да изпия лекарството изведнъж, че в един момент да оздравея.“ Той изпил цялото шише лекарство, но се прострял на земята.

Няма защо да стоите пред Слънцето с часове, да минавате за идолопоклонци. Видите ли, че Слънцето изгрее, дайте му гърба си и кажете: „Искам да ми направиш една разтривка.“ Наистина, няма по-добри масажи от тия, които Слънцето прави на гръбначния стълб на човека. По-добър масажист от слънчевите лъчи, които действуват от сутрин до обяд, няма в света. Ако ти не вярваш в Бога и не обичаш това, което Той е създал, ти ни най-малко няма да се ползуваш от Неговите блага в живота. Когато се грееш на слънце и използуваш слънчевата светлина, ти трябва да мислиш за светлината и в това време умът ти трябва да бъде в главата. Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: „Я оздравея, я не“, ти няма да имаш никакъв резултат. През това време умът ти ходи по търговия тук-там и не можеш да се ползуваш съзнателно от светлината. Ето защо, когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината, за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си половин час към Слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат.

[Сега, всички неща] в живота са добри, но вината е в човешкия ум, който е много разсеян. Искаш ли да концентрираш ума си, започни да се занимаваш с един предмет. В това отношение програмата на сегашните гимназии и университети не е добре направена. Там са застъпени няколко разнообразни предмета, в голям курс, по няколко тома, и всичко това трябва да влезе в главата, да се научи. Памет се изисква за това. Дойдете ли до германска или романска филология, или до правото, до математиката, навсякъде се изисква точен език, никакви излишни думи. Само при това положение можете да очаквате някакъв резултат.

Съвременните хора минават през живота, без да го ценят. Те поглеждат към тялото си и казват: „Еди-кой си има по-хубаво тяло от моето.“ Да имате по-хубаво тяло, това значи да ви впрегнат на голяма работа. Христос, Който имаше най-хубаво, здраво и красиво тяло, Го впрегнаха на такава работа, дадоха Му такъв товар, какъвто никой човек на Земята досега не е носил. Всички хора след Христа, които станаха светии, апостоли, мъченици, имаха хубави тела. Вие искате без да работите да имате хубави тела. Това е невъзможно. Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак по същия закон ще го впрегнеш на най-благородната работа. Тъй щото, искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа. Аз не говоря за неразумната работа. Ще работиш, но със съзнание. Един часовникар, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути. Който не разбира от занаята си, ще употреби цял ден и нищо няма да свърши.

Един господин си купил един хубав часовник и го употребявал малко време, но наскоро забелязал, че часовникът му спрял, не върви нещо. Той го занесъл при един опитен часовникар и му казал: „Часовникът ми е нов, но не зная защо изведнъж спря и не върви добре.“ Часовникарят отворил часовника и видял, че вътре влязла една въшка. Той духнал един път, въшката изскочила навън и часовникът започнал да върви. Часовникарят не казал на клиента си коя била причината. Господинът се почудил, че толкова скоро поправил часовника и казал на часовникаря: „Да бях знаял, че толкова лесно може да се поправи, и аз бих духнал.“ – „Да, но ти не знаеш как да духнеш.“ – „Колко да ти платя?“ – „Двадесет лева.“ Значи, за едно слабо духане ще дадете двадесет лева. Господинът не подозирал, че като отварял часовника си да разгледа вътрешността му, паднала една въшка, която спряла движението на часовника.

Казвам: Ако човек с едно духане не може да изкара въшката вън от своя часовник, къде е неговата сила? С едно духане, той трябва да изкара въшката навън. Тази работа става много лесно. Часовникарят има много деликатни щипци, с които пипа часовника. Но този часовникар е бил добър, искрен човек. Той можа да вземе часовника, да го подържи известно време в дюкяна си, и макар че само ще духне, да изкара въшката навън, но като дойде притежателят на часовника, той ще му каже, че е имало много работа в него, нместил колелото и ще му вземе сто лева. А този часовникар пред него още духна и му каза да плати само двадесет лева.

Часовникът, който носим на часовникаря, това сме ние. Достатъчно е да влезе в ума ти една неорганизирана мисъл и ти не можеш вече ясно да мислиш. Достатъчно е да влезе в сърцето ти едно неорганизирано чувство и ти преставаш да чувствуваш право. Достатъчно е да влезе във волята ти една постъпка неорганизирана, като тази въшка, и ти преставаш да постъпваш право. Какво трябва да правиш, ако сърцето ти не работи, ако умът ти не работи и ако волята ти не работи? Ти трябва да отидеш при часовникаря. Какво ще прави часовникарят? Ще духне само. Понякога с едно духане става работата, но някога с духане работата не се нарежда.

Ще ви приведа сега един анекдот, не зная доколко е верен. Един германец иска да отиде от Мюнхен за Берлин, но няма пари. Той среща един свой приятел и му се оплаква, че иска да отиде в Берлин, но няма пари за билет. – „И без билет можеш.“ – „Как така?“ – „Ето какво ще направиш – казал приятелят му. – Ще се качиш в трена и когато кондукторът дойде да иска билет, ти ще туриш пръста си на устата и ще духнеш, а пръста си ще насочиш наляво.“ В това време приятелят му купил билет, дал го на кондуктора и казал: „Утре ще пътува един господин за Берлин. Като му искаш билет, той ще духне с ръката си. Видиш ли този господин, ще го оставиш свободен, ще знаеш, че билетът е за него.“ Като се качил на трена, кондукторът дошъл, но той духнал с ръка и кондукторът си заминал, не му искал билет. Като седял в трена, той си мислел: „Много лесно става тази работа. Без билет, с едно духане само, може да се пътува.“ Като свършил работата си в Берлин, той се качил пак на трена и тръгнал за Мюнхен. По едно време кондукторът дошъл да иска билети. Този започнал да духа с устата си, да сочи с пръст наляво, но работата този път не върви – билет му искали. Като видели, че няма билет, те го свалили от трена. Той трябвало сега да пътува от Берлин до Мюнхен пеш. Като видял приятеля си, той му казал: „Знаеш ли, че с това духане не можах да се върна обратно? Искаха ми билет.“ – „Ти не си знаел как да постъпиш. Сега трябваше да духаш на обратната страна, понеже се връщаш.“

Същото става и с нас. Понякога на отиване ни върви с това духане, но на връщане не върви. Ако се намери някой да плати за тебе, тогава с едно духане само работата върви, но ако няма кой да плати, колкото и да духаш, работата не върви. Във вярата има един закон. Хванеш ли закона, той плаща за тебе. Той ще плати на кондуктора за тебе и ще каже, че имаш билет. Но ако на връщане не си хванал този закон и той няма да ти плати билета. Тогава кондукторът ще те свали от трена. Следователно всички работи, които ние вършим доброволно и от любов, там законът работи. В този закон всичко е предвидено. В света има един порядък на нещата, който трябва да се спазва. Според този порядък, каквото ти се каже да направиш, трябва да го направиш. Не го ли спазваш, идат изключенията на живота.

Ще ви приведа друг един пример. Той е станал някъде в Ню Йорк с един голям банкер. Обикновено, в България или другаде макар, като става въпрос да взимате пари назаем, непременно трябва да представите трима души поръчители. И то мазни поръчители, които да имат и къща, имот. Ако имате такива поръчители, и вие, и родителите ви ще бъдете почитани. Един ден се събират дванадесет госпожи от висшето общество, членки на някакви благотворителни дружества, и решили да отидат при един голям банкер, да искат помощ за тези дружества. Банкерът минавал за голям скъперник, но въпреки това те разчитали, че той ще им даде най-малко двадесет–тридесет хиляди долара. Те разправили за какво са дошли и очаквали да им даде нещо. Той ги изслушал внимателно и извадил от касата си сто долара. Те взели парите, но си отишли възмутени от него.

Наскоро след това една млада, красива мома, отишла при този банкер за една услуга. Тя влязла в кантората му, поздравила го вежливо, усмихнала се, погледнала го и казала: „Моля, мога ли да Ви помоля за една услуга?“ Той веднага скочил на крака и отговорил: „Кажете какво обичате, на Ваше разположение съм.“ Тя му казала: „Имам нужда от двадесет и пет хиляди долара, ще Ви моля да ми услужите.“ Той веднага извадил от касата си двадесет и пет хиляди долара, предложил ги на момата и казал: „Когато обичате, пак елате. Аз съм на Ваше разположение.“ Тя не му говорила, че иде в името на Бога, че иде за сиромаси, но той като я погледнал, веднага ѝ дал каквото искала.

Ще кажете, че тази мома го омагьосала. Не, момата е постъпила по закона на любовта. Когато момата си излязла от кантората на банкера, той си казал: „Дали ще дойде втори път при мене? Не зная какво стана, но трепна ми някак сърцето. Сега си мисля, колко жестоки хора сме ние, банкерите. Моето сърце досега не е трепвало, никога не се замисляло за другите хора. Колко хубаво било да ти трепне сърцето за твоя ближен! Благодаря на Бога, че ми изпрати това същество, да ми трепне сърцето. Ако дойде втори път, ще ѝ дам петдесет хиляди долара.“

Момата е разбирала закона на любовта. Като влязла при него, тя е могла да събуди Божественото в него, едно от най-добрите качества в човешката душа. Тя не е гледала на него като на скъперник, но като на човек, който може да отвори сърцето си и да разбере нуждите на човека. Той се съзна и разбра, че е жесток човек. „Радвам се – казва той, – че сърцето ми трепна. Радвам се, че ме посети един добър човек, който видя в мене красиви заложби.“ Казвам: Благословение е за всекиго да те срещне един добър човек, който да види доброто и хубавото в тебе и да знае как да те погледне. Дали в дома ви ще дойде или на пътя си ще срещнете такъв човек, той е благословение за вас. Това е Божественото.

Та казвам: Ние сме призвани на Земята да носим великото, Божественото. В това седи бъдещата култура. Всеки човек ще гледа не да прави добро, но да изяви любовта, която ще бъде динамическа. Великото благо на живота ще тече през нас, както сега реките текат през градините и ги напояват. Великото благо ще тече, както светлината непреривно се разнася навсякъде.

Ако беше останало на нас да осветяваме Земята, никога не бихме могли да направим това. Как бихме могли да изплатим това осветление? Даже и това осветление, което иде от Слънцето, с нищо не можем да го изплатим. Колко би трябвало да платим за светлината, която иде от Слънцето? Тази светлина носи радост, носи знание, любов. Тя слиза с превозни средства на светлината. Лъчите, които идат от светлината на Слънцето, носят със себе си Божествената любов. Слънцето е само предавател на тази любов. И Писанието казва: Да не се поклониш на това, което Бог е сътворил, но да се радваш на това благо и да благодариш на Бога, че чрез това Слънце, като извор на живота, Той изпраща Своята любов. Вие трябва да гледате на Слънцето като на факел в Божията ръка. Като изгрее Слънцето, вие трябва да си представяте, че Бог го носи като факел в ръката Си. И вие виждате този факел, но не виждате ръката, която го носи. Слънцето свети, но зад него е Бог, Който свети и изпраща светлината и любовта Си чрез него. Любовта, която иде от Слънцето, внася радост и веселие в нашите сърца. Ние трябва да благодарим на Бога, Който ни говори чрез светлината и топлината на Слънцето. Светлината влиза в нашите умове и сърца, а топлината – в нашия слънчев възел.

Вие гледате огъня на огнището, виждате как горят дървата, гледате светлината на Слънцето, но нищо не ви радва. Вие искате да бъдете щастливи. Какво щастие търсите, и вие не знаете. Щастието постоянно тече. Божията любов тече в сърцата ни, Божията мъдрост – в умовете ни, а Божията сила – в организма ни и постоянно ни обновява, но въпреки това хората остаряват преждевременно. Защо? – Постоянно се тревожат. Всички се питат какво ще стане с тях. Който служи на Бога, той постоянно се подмладява. Ако служи на Бога, и на осемдесет и пет–деветдесет години да е, човек пак ще бъде млад. На онзи свят стари хора не приемат. Там приемат само млади. Досега на онзи свят са приели само двадесет и четири старци. Сега се приготвя място за още един старец. Колкото млади хора да отидат там, всички ще ги приемат, но отиде ли някой стар, те веднага го връщат назад и казват: „Стари хора тук не приемаме.“ Старите хора са за Земята, а младите – за небето. Ангелите са все млади, те са работници, които Бог постоянно изпраща на работа. Писанието казва, че младите хора, наречени ангели, са работници на небето, които се изпращат от време на време на Земята, да служат на старите, които остават да се учат. Слушате някой да казва за себе си: „Остарях вече.“ Тъкмо си сега за ученик. – „Не мога да работя.“ Щом не можеш да работиш, ще учиш. Ще вземеш книгата и ученически пособия и ще започнеш да учиш. Старият няма да копае с мотиката, но ще вземе книгата, да учи. Този е най-лесният занаят. Той ще се учи да говори, да бъде красноречив. Това е най-лесният занаят. Българите мислят, че да свири човек е лесна работа.

Преди години един българин търсил някаква служба, но дето погледнел, все мъчни му се виждали службите. Той постоянно обикалял, да намери някоя лесна служба. Това било във Варна. Един ден, като обикалял, видял в градината един човек, който махал само с пръчка, а другите свирят. – „Ето една лесна работа“ – си казал той. Подал заявление да го назначат да маха с пръчката.

Не е лесна работа да махаш с пръчка на тия, които свирят. Не е лесно човек и да учи. Знаете ли колко чувства и способности трябва да се събудят в човека? При това, за всяко чувство и за всяка способност се изискват специални методи. Запример, какъв метод трябва да приложите за развиване на своята памет? Човек не може да бъде паметлив, ако умът му не е свързан със сърцето. За да развива паметта си, човек не трябва да ангажирва ума си с много мисли. При това, искаш ли да запомниш един предмет, ти трябва да го обичаш. Много методи има за усилване на паметта, но по-лесен метод от този, който ви казах, няма. Искаш ли да усилваш паметта си, започни да се занимаваш с предмет, който обичаш. Когато обичаш един човек, ти лесно можеш да запомниш името му. Не го ли обичаш, и двадесет пъти да ти споменат името, няма да го запомниш. Ако обичаш един човек, в три месеца отгоре ти можеш да го научиш. Ако искаш да бъдеш добър, обикни доброто.

Човек не се ражда добър. Човек се ражда с възможности да бъде добър, да бъде справедлив, да бъде умен. Това е един резултат. Да бъде човек умен, това е един резултат, който се дължи на усилието на неговия ум, на усилието на неговото сърце, на усилието на неговата воля. Разумността на човека се дължи на усилието на неговия дух и на неговата душа. Духът и душата раждат разумността. Умът е дете, родено от духа. Затова е кръстен Манас. „Манас“ означава „същество, което мисли“. Значи умът е дете, което мисли и то е родено от Божествената мъдрост и Божествената любов. В Божествения свят децата имат любов към истината. Значи, имаме любов към децата, любов към мъдростта и любов Бога – към Онзи силния, крепкия. Любовта към любовта е любов пък към Бога, но към Този, Който се грижи за нас, Който ни възпитава, Който ни изкупва. Бог е Бог на любовта. Той е Онзи, силният, Който е създал света, Който е направил всичко, Който е проектирал живота. На този Бог ние трябва да служим. Той е Бог на любовта.

И тъй, когато служим на любовта, никакъв ропот няма да дойде. Ропот има само в света. Ропотът произтича от факта, че хората се чувствуват оскърбени и мислят, че никой не ги почита и уважава. Питам: една голяма река може ли някой да я обиди? Водата в океана може ли някой да я обиди? Малките работи се обиждат. Една капка вода можеш да обидиш, можеш и да я окаляш, но голямата вода никой не може да я обиди. Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Свърши си работата и след това влез в голямата вода, дето ще имаш почит. Тогава ти ще се ползуваш от почитта на голямата вода. Следователно, ако ти участвуваш в голямото, ще се ползуваш и от неговата почит. Но хората днес делят любовта, вследствие на което не получават това, което очакват. Казваш: „Ама аз го обичам.“ Любовта не е достояние само на тебе. Любовта е достояние на всички същества. Тя е нещо свято, което не се дели. Следователно всяко нещо, което се дели, не е реално. Това, което не се дели и което произвежда целостта на нещата, е реалното в света. Казано е за Бога, че Той е онова Вечно Начало, Което изменя всичко в света, а сам Той остава неизменяем.

Та казвам: Помни, че и при най-големите изпитания, когато никой не може да ти помогне, ти можеш да се обърнеш към Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и макар да не Го виждаш, Той ще ти помогне. Каквото ти трябва, от Бога искай, но никога не искай излишни работи. Научете се да искате това, което ви е потребно. Искайте от Бога светлина за ума си, топлина за сърцето си и сила за тялото си. Щом имате светлина, знанието ще дойде. Щом имате топлина, хубавите и възвишени чувства ще дойдат. Щом имате сила, здравето ще дойде. Щом си здрав, щом имаш сила, щом имаш светлина, топлина, всичките ти работи ще бъдат постижими. Ако си светлина, всички хора ще дойдат при тебе, защото всички имат нужда от светлина. Нали всички сте били ученици? Задавали са ви някои мъчни задачи, които не можете да решите изведнъж. Вие седите, решавате, но не можете да дойдете до никакъв резултат. Работите час, два и по едно време ви блесне някаква светлина в ума. След това веднага решавате задачата. Щом имате светлина, въпросите лесно се решават. Това става не само с математиката, но и по всички предмети. Това сте опитвали и по естествените науки, и с езиците. Има един закон – законът на любовта. Според този закон, ако имате любов към това, което изучавате, веднага ще имате резултат.

Някои хора са по-даровити към езиците. Те имат признак. На окото им е белязано, че те са даровити към изучаване на езиците. Като изучавате френология, ще видите, че онзи, който е паметлив, има особена черта на лицето си. Онзи, който е музикант, също има особен белег на тялото си. Математикът също има особен център на челото си, по който се познава, че е добър математик. Поетът има една хубава крива линия на челото си. Всички дарби и способности са написани на човешкото лице. Вие трябва да имате огледало, да се изучавате, да видите какви дарби имате в себе си. Като се изучавате, ще видите какво трябва да развивате в себе си.

Вие работите до едно време и после, като се погледнете в огледалото, казвате: „Остарях вече“. На лицето ви се явяват бръчки, лицето потъмнява. Знаете ли какво представят бръчките на човешкото лице? Като ви гледам, аз намирам, че лицето ви е една нива, която трябва да се изоре и посее. Ако от невидимия свят видят, че вие не работите, те слизат отгоре със своето рало и започват да орат и да сеят. Ако вие не орете и не работите, те ще работят. Където разорават, те турят право на собственост. Тогава вие започвате да чувствувате, че не сте собственици. Вие казвате, че сте остарели и не можете да работите, но те свършват всичката работа. Тогава вие искате да откупите от тях нивите си и питате колко им струва цялата работа. Те казват, че трябва да се отплатите на природата. Тези, които са работили на вашата нива, това са хора на любовта. Ще ги поканите, ще им дадете угощение и ще им кажете: „Както работите вие, така и аз ще работя. Отсега нататък аз ще мисля добре, ще чувствувам добре и ще работя добре, с любов.“ Щом обещаете, че ще направите това, те ще подпишат с вас един договор и ще си заминат. Те ще ви пожелаят успех в работата и ще имате успех. Кое е по-добро: да си направиш една къща или да имаш един добър приятел? Да свържеш приятелство с една душа, това е повече и от най-голямото материално богатство. Като отидеш на онзи свят, и там ще срещнете своя приятел. Ако имате всичкото богатство, а нямате приятел, какво ви струва това богатство?

Та казвам: Ако вие развиете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, то като отидете на онзи свят, вие ще имате приятели и между светиите, и между ангелите. Ако имате любов, Бог ще бъде ваш приятел. Следователно, работете с ума си, работете със сърцето си, работете и с волята си. Това е практическо приложение, за което се изисква един дълъг период от съзнателна и красива работа. Не мислете, че още сега можете да отидете на онзи свят. Не, още дълго време ще останете да живеете на Земята. Докато не свършите работата си на Земята, вие не можете да отидете на онзи свят. Някой казва, че не иска да се върне на Земята. Не, вие ще се върнете на Земята. Въпрос е само след колко години. Едни ще дойдат след четиридесет и пет години, други – след двеста и петдесет години, трети – след хиляда години, четвърти – след две хиляди и шестстотин години. Онези от вас, които ще дойдат след две хиляди и петстотин години, ще намерят безсмъртни хора, т.е. такива, които няма да умират. Отидете ли в някоя гостилница, достатъчно е да се усмихнете само на гостилничаря и той веднага ще ви даде от най-хубавото ядене, без никакви пари. Ще отидеш в един магазин за дрехи – като се усмихнеш, веднага дрехите ще дойдат. С една усмивка всичко ще имате. Научете се сега да се усмихвате така, че в усмивката ви да присъствува умът, сърцето и волята ви. Имате ли такава усмивка, всичките ви работи ще се наредят добре.

Подхранвайте вашите мисли със силата на любовта. Подхранвайте вашите чувства със силата на любовта. Подхранвайте вашите постъпки със силата на любовта.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

7-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 19.XI.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, работи, хора, може, дойде, всички, свят, сега, любов, слънце, работа, казва, всичко, бог, добре, време ,

 Неделни беседи , София, 19 Ноември 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder