НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Към свобода!

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Към свобода!

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, сега, може, човек, хора, казва, всички, лева, път, зло, кой, дойде, добро, бог, кажеш, закон, съм, направиш ,

Общ Окултен клас , София, 15 Ноември 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч. сутринта

(Небето облачно. Времето
тихо, хладно и влажно, мъгла.)

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Някои противоречия, които съществуват в живота, произтичат от двата принципа, които владеят вътре в природата. Така вие може да си обясните тези постоянни смени, които стават в природата. Вземете едно дете: ражда се здраво и заболее. После трябва известни условия, за да се повърне здравето му. Вие живеете във въображението, като мислите, че живеете в един свят, какъвто Господ го е направил. Има табела, има име написано, че Господ е направил света. Но както живеят хората, Бог това не го е направил. Светът, Земята, Бог ги е направил. Но така, както живеят хората, това Бог не е направил. Във вас има мисли, желания и постъпки, които са от съвсем друг порядък на нещата. Някой път хората, като малките деца, искат да наложат онова, което те са създали: своите разбирания, своя начин на постъпване. Всеки иска да наложи своето разбиране. Всеки иска другите да мислят така, както него.

Питам: Защо вълкът яде месо, а овцата пасе трева? Два възгледи има в света: едните са месоядци, а другите – тревопасни. И в какво седи злото? От гледището на овцата, ако не пасеш трева, е зло; ако пасеш трева, е добро. От гледището на вълка, ако ядеш месо, е добро, ти си на правия път, а ако пасеш трева, ти си на крив път. Кой възглед е прав? Хората поддържат и двата възгледа. Вегетарианците поддържат, че овцата е права, а пък месоядците поддържат, че яденето на месо е право. Те казват, че Господ създаде животните за хората. Даже, колкото и да е напреднал някой човек, като пипа овцата, казва: „Хубаво е да се яде месо.“ Даже може да приложите стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Може да кажете: „Ако не ядеш овци, патици и прочее, не можеш да живееш.“ Прав е вълкът, че ако не яде овци, не може да живее. Права е и овцата, че ако не пасе трева, не може да живее.

Съществува една драма вътре в човека. Някой път човек е неразположен. Казва: „Неразположен съм, понеже нямам пари.“ Парите не са причина. Щял да се жени и нямал пари. Но въпросът не е в парите, има нещо друго, което се таи. Казват за някое семейство, че двамата не могат да живеят заедно, понеже домакинята не знае да готви и понеже той не принася. Но причината не е в това, че тя не знае да готви. Причината не е и в това, че той не принася. Мога да ви приведа много примери, но те нищо не обясняват. Мога да ви покажа как се заражда една болест. Ако вземете двама хора здрави, поставете ги на външни лоши условия, при температурни промени. Единият ще заболее, а другият – не. При нечиста кръв човек ще заболее, а при чиста кръв – не.

Също така ти нямаш и мисъл на място. Нямаш мисли, с които да градиш. Например колко от убежденията, които имат хората, са верни? Много малко от тях са верни. Погрешката не е вътре във вас. Някой си носи часовник, позлатен или златен, с ланец. Ако е златен, той ще струва 10–12 000 лева. Ако не е от злато, а е позлатен, след 4–5 месеца се изтърква. Излъгали са го. Защо са го излъгали? Сега казвате: „Защо светът е такъв?“ Светът не се управлява сега от доброто, а от злото. Доброто е на заден план. Злото е господар, а доброто е слуга. И добрите хора постоянно се жертвуват. Във всички работи добрите хора стават жертва, както кокошката за господаря.

Много добър е господарят към кокошките. Хвърля им жито и прочее. Но вечерно време той има особен навик: ходи към курника, за да покаже, че има добро разположение към тях. И хване някоя, за да види как живеят. Побутне тая, оная, казва им: „Как прекарвате?“ – „Много хубаво.“ – „Аз ще направя по-хубав курник.“ Хване някоя кокошка, стисне я за врата, тя кряка. Той я извади навън, откъсва ѝ главата и вечерта кокошката отишла. Той пише едно обявление: „Можете да кажете, че някоя лисица е изяла кокошката или че някой орел я е грабнал.“ И той пак излиза с крината, като праведник, пред кокошките. Казва им: „Не знаете ли, че аз ви погалих? Но изчезна едната от вас. Изчезна, когато аз влезнах. Промъкнал се някой, когато ви гледах.“ Вие се спирате и казвате: „Защо Господ направи света такъв?“



Това е азбуката на музиката, със знаци. Но не знаете кой тон какъв е. Може да е ре, може да е ми и т.н. Трябва някакъв ключ, за да знаете каква е нотата. Трябва и петолиние, и ключ. Сега отвлечено ви приказвам. След ключа може да има някой знак: диез или бемол. Защо в една песен трябва да повишиш някъде гласа от естествения ред на нещата, а пък другаде трябва да намалиш? Това са две течения.
Бемолите дават едни възможности, а диезите – други. В едното ти се освобождаваш. Човек трябва да знае как да се освободи сам.

Вие седите в себе си и започва борбата. Борба съществува вътре и вън. Ако вие не знаете противоречието, което съществува, ако не знаете характера и причините, ще страдате. Например повиши се температурата. Лятно време имате повишение на температурата до 25–30–45 градуса. Дрехите ви са тънки. И мислите, че времето все така ще бъде топло. Погледнеш, че Слънцето е горе, дните са по-големи. Но после те се намаляват. Първоначално човек не е знаел и е мислил, че Слънцето се движи, че то върви и се разхожда.



Има си Слънцето една любима точка, с някого се разговаря, гугуца си и като седи 3–4 дена, казва: „Сбогом“ и се отдалечава – и на другата страна има някого, когото обича. Възлюблените места са точките a и b. В този кръг горната половина представя северното полукълбо, а долната половина – южното. Земята, като се върти, обръща и двете полушария еднакво към Слънцето: ту едното е по-близо, ту другото е по-близо към Слънцето. И падането на лъчите не е еднакво.

Божествената светлина не всякога идва правилно в ума ви и тогаз се ражда противоречието. Някой път при движението ви Божествената светлина не прониква във вас. Например, ако сте господар, Божествената светлина ще прониква по един начин във вас, а пък ако сте слуга, ще прониква по друг начин. Богатият обича реда и порядъка. И всички трябва да пазят законност. И той казва, че в касата му никой не трябва да бърка.

Хилядите престъпления, които съществуват, едно време не са били престъпления – когато хората живели живота на маймуните, с маймунско разбиране. Тази маймуна е ходила през гората по дърветата, качвала се е на това дърво, на онова дърво и късала плодове. Никой не ѝ забранява. Гората не е собственост на никого. Но на нея ѝ дотегна в гората и отиде в културно място, между хората. И като се качи сега, като човек, на някое дърво, казват ѝ: „Кой ти позволи?“ Тя казва: „Аз съм свободна, в гората се качвах на всички дървета.“ Казват ѝ: „Не, без позволение не можеш да се качваш. Ако ти позволят, ще се качиш. Инак не. Който се качи без позволение, ще плати най-малко 50 лева.“ Има и по-малка глоба. Минава един наш брат покрай хотел „Македония“, покрай банята и плюе на земята.Един стражар му казва: „Кой ти позволи да плюеш? Дай 5 лева! И още веднъж няма да плюеш.“ Мързяло го да си извади кърпата, понеже мислил за друго. Платил 5 лева, понеже не е плюл в кърпата си. Добре, ако 10 дена те хванат така, според този закон ще платиш 50 лева. Като платиш 50 лева, ще се научиш да не плюеш на земята.

Питам: Защо не трябва да се плюе? Има съображение за това. Понеже всички хора не са здрави. И ти може да си болен човек. Ще изсъхне плюнката, ще се вдигне като прах и ще зарази въздуха. Никой няма право да плюе на земята. Ти можеш да направиш един жест, да си свиеш веждите и да кажеш: „Кой има право да ограничава свободата ми?“ Ние сме смешни. Ти казваш: „Кой смее да ме ограничи?“ Че, най-първо те ограничават студът и топлината. После, ти си ограничен и вкъщи. Прозорецът не ти се харесва, вратата не ти се харесва. Ако не си доволен, излез навън. Някой път вятър те духа, дъжд завали и не ти е приятно.

Някой идва при мене и ми казва: „Учителю, ти създаваш тези работи.“ Те ходили двама и се били и аз съм създал това, за да ги опитвам. Възможно е, това е философско разсъждение. Хубаво. Тогава, учителят ли направи децата да се бият в училище, майките и бащите ли направиха децата да се бият? На учениците пишат така: не се позволява да пушат тютюн. Учениците нямат право да пушат. Но те виждат някой учител, който е тръгнал по пътя и пуши. На учениците не се позволява това, а на учителите се позволява. Ученикът казва: „Щом пуши учителят, позволява се и на нас.“ И се крият и пушат. И намерят табакера в този-онзи и му свалят поведението. Като направите една погрешка, вие сте на мястото на ученика. А по някой път сте на мястото на учителя. Ходите и търсите кой направи погрешката. Щом търсиш погрешките, станеш учител вече. Учителят е свободен, а ученикът не е свободен да пуши. Питам: Кой позволява на хората да пушат? Някои считат, че пушенето не е голямо зло. В някое отношение пушенето е приятно. После, то е и лечебно. Но постоянно да пушиш – не. Не си разположен. Ще направиш една цигара. После, като пушиш, гледаш на дима и почваш да разсъждаваш. И тютюнът показва как се е създал светът: от дима. И даже по него може да се гледа. Като пуши, човек с тютюна си може да разгадае дали работите му ще тръгнат. Ако някой е списател и не може да пише в момента, вземе цигара и току изведнъж дойде му една идея и почва да пише. Пак не върви – пак пуши и т.н. За да му върви мисълта, ще попуши малко.

Осиромашал някой. „Няма да се обличаш добре, скромно ще ходиш!“ – ще те морализира някой. Хубаво, ако отидеш на някое соаре, как ще отидеш? Може ли със скъсани дрехи? Ще отидеш с фрак и цилиндър. Всички там са облечени така. Ако си облечен добре, ще се подигне и името ти. Ако не си облечен добре, ще падне честта на името ти. Откъде дойде този порядък на нещата?

Хубаво е да се облечеш добре. Хубаво е да ходиш и скромно. Добре е и да са скъсани някой път дрехите ти. Едно време, когато някой носеше скъсани обуща, казваха: „Обеднял е. Загазил е: има две кръпки на обувките си.“ А пък сега турят модерни изкуствени ями, турят дупки. Гледаш горе на обущата, че не е една дупка, а десет. И това се счита култура. Едно време, ако носиш сандали, казваха: „Отиде!“ Трябваше закрити обуща. А пък сега, ако не носиш сандали, модерни, казват: „Той е старомоден, с ботуши.“ И седнат, и цял въпрос правят: какви обуща да носят? Каквито искате: ако искате – цели обуща, а ако искате – половинки. Едно време ги носиха с ластици. Беше много приятно с ластика. Теглиш го и влезе. А пък сега ще го връзваш и като теглиш една примка, замотае се и взема по 10 минути, додето го отвържеш. После, носят шапки за 500–600 лева, много скъпи. Богатият може, но бедният? Гледам някой, че турил бял каук. От бялото братство.

Сега сме под опекунството на злото. Или законът е: За всяка лоша постъпка, която направиш, ти ще бъдеш наказан. Вие се чудите защо е така. Вземете кой и да е дом. Когато идва детето, идва като княз! Ще има радост, къпане. Цяло угощение. И като израсне това дете и стане на 3–4 години, бащата дойде с един закон, с една дрянова пръчка и пише първия закон на детето. Старите българи казват: „Не е позволено на детето да бута захарта в кутията.“ И за всяко престъпление, за една бучка захар, законът ще си каже думата. Не е позволено на детето да бута и да отвързва гърнетата с тиквените парчета в петмеза. Не е позволено на детето да влиза в градината и да къса зелени плодове и да ги яде. За онзи, който бута, има наказание. Пчелите веднага го наказват сами. Законът се прилага. Детето бута с пръчка пчелите. Като го нажилят пчелите, без пръчка се връща и майка му казва: „Защо буташ с пръчка пчелите, когато те си работят!“

Вие се намирате в един свят, дето навсякъде пише: „Тук няма да буташ, вдясно ще ходиш, вляво не.“ Отидеш в някой магазин и видиш една дреха, че е много хубава. Там пише: 3000 лева, 4000 лева, 5000 лева. Дойдеш до по-евтините – 100 лева, но не ти се харесва. И тогава в тебе се заражда едно желание да си вземеш един билет от лотарията. И нямаш скромността да вземеш четвъртинка, но вземаш цял билет, че ако се падне един милион, да бъдеш по-свободен. Казваш: „Аз имам един милион сега.“ Една сестра иде и казва: „250 лева вземах.“ Аз рекох: Защо не ти се паднаха стотина хиляди лева, а 250 лева?

Вие казвате: „Защо Господ не ми помогне да спечеля?“ Че, не знаеш да смяташ! Ти не знаеш кои числа ще теглят. И трябва да знаеш как трябва да се теглят. На 5 ноември, неделя, имаше теглене. На 5 ноември всички не могат да спечелят. И на 6-и не могат.

Питам сега: На 6-ия ден Бог създаде човека. На кой ден създаде жената? Кажете ми. Един ден Бог въведе Адама в рая, Адам стана пълновъзрастен и му каза Бог: „В целия този рай ще живееш, ще го гледаш. Давам ти в твое владение всички животни.“ И той почна да им записва имената. Бог ги беше създал и Адам почна да ги привежда на свой език. И ги кръсти. Той видя, че животните са по двойки: магаретата минаха, конете минаха и прочее, все по двойки. Едно магаре и една магарица могат ли да родят нещо? – Нищо. Той е един изкуствен порядък на нещата. В Адама дойде една идея: защо са по двама те, а той е един? Той видя този порядък: предвидило се е благо за всички същества, а за него няма никакво благо в света.

В кой ден се създаде жената? Вие сами трябва да го намерите. Това не е толкова важно. Не че не е важно, но [опасно] е да се разискват някои въпроси. В химията има известни елементи, които са [опасни]. Там трябва да бягаш. Има известни киселини, има известни газове, които са опасни. Онези, които се занимават с тях, държат [в] тайна всички тези газове. Формулите са скрити. Хората ги употребяват. И в езика вие употребявате думи, с които си създавате хиляди неприятности. Вие създавате нещастия с мислите си. Вие храните отрицателни мисли. Някой път хората казват: „Да живее човек добре.“ Видиш някой богат човек и казваш: „Да умре този богат.“ Тогава ще направят голяма трапеза за него, че е заминал; че и той да се присламчи на трапезата. А когато умре един беден, какво правят?

Сега въпросът е: вие сте под опекунство – опекунството на злото. Вие сега мислите, че сте свободни. Човек не може да направи каквото иска. Той не е свободен. Ти не си свободен да направиш каквото искаш. Ти не си свободен да мислиш каквото искаш и да чувствуваш каквото искаш. Ако ти си позволиш да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш както искаш, ти си отговорен.

Един праведник е свободен да мисли само за доброто в себе си. Но ако той помисли нещо, което не е съобразно със закона на правдата, той ще изгуби веднага своето вътрешно разположение.

Та казвам: Ти правиш добро и съжаляваш, а пък другият, който прави зло, и той съжалява. Това са две становища, които се зародиха в света в началото, два принципа: едни са със закона на насилието, а други – със закона на доброто. Единият казва: „Трябва закон. Трябва строгост.“ Щом направиш погрешка, какъв закон прилагаш, за да накажеш себе си? Знаете ли колко мъчно човек може да се научи? Ти да се накажеш в закона на доброто, трябва да направиш по-голямо добро. Това е наказанието. Ако си направил едно прегрешение, как се наказваш? Направил си едно добро, но усещаш, че не си го направил добре. Ще го направиш по-добре. За да бъде добър в злото, хората правят по-голямо зло. И виждаме: едни направят добро и се съдят. И направят по-голямо добро. А пък други направи зло, и той се съди.

Има два процеса, с които хората се отделят от живота. Срещаш мечка. Как ще постъпиш спрямо нея? Мнозина цитират, че съм казвал: трябва да я погалиш. Но ти галил ли си мечка? Аз още не съм галил мечка. Виждал съм мечка. Лоши кучета съм галил. Веднъж направих едно мое изследване в Пловдив. Носих чантата за изследване. Бях отишъл на гости при един богаташ от Пловдив. Кучетата се хвърлиха върху мене. Едно куче ми нагълта ръката до китката. Кучето ме гледа в очите. Казах: „С тая ръка ще направя изследване. Ако ми натиснеш ръката, няма да мога да ги правя, а после има закон: могат да те екзекутират.“ Кучето ме постиска. Казах: „Ако ме стиснеш още повече, ще развалим приятелството; ще имам лошо мнение за тебе. А пък ако не ме стискаш, ще мисля, че си от благородните кучета.“ Иначе той ще мисли, че е хванал келепир и че аз искам да му взема яденето. То почна да си мърда опашката и аз си извадих ръката. Казах на себе си: „Слушай, кога видиш куче, ще бъдеш внимателен.“ Това е от благородните кучета.

Ти ще кажеш: „Това е едно съвпадение. Ти си му внушил.“ Не е внушение това. Но това куче не беше от много лошите. Аз знаех, че няма да ме ухапе. Аз още щом го видях, имах разположение към него. Противоречие нямаше между нас. Имаше обмяна между нас. Това куче не може да ме ухапе. Това са два различни свята, които си хармонизират. Това куче казва: „Не мога да те ухапя, понеже си добър човек.“ Аз можaх да си освободя ръката и по друг начин. В дадения случай не може да има спор. Някой път спорът произтича, когато съществата са еднакви и имат два възгледа: онзи, който има да дава пари и който има да взема пари. Двама, които обичат да събират, не могат да се търпят. И двама, които дават, и те не могат да се търпят. Всякога в света е така. Един положителен принцип има съответствие с един отрицателен принцип. Мекото има съответствие със силното, със строгото.

Та казвам сега: При сегашните условия, така както светът съществува, той трябва да се измени. От друго място трябва да се измени светът. И ако сравните какъв е бил първоначално човек и какви са хората сега, ще видите, че той минава сега през едно превъзпитание. Железарят как прави мекото желязо яко? Той го извади от огъня и го тури във водата. И то става по-[яко]. Това прави веднъж, дваж, триж и прочее. Ако се тури желязото в огъня и после във водата, желязото става по-яко; ако това мекото желязо се тури в огъня и не се тури във водата, то се размеква. Да допуснем, че сте мек човек и се нагорещявате и влизате във водата след това. Kакво влияние ще окаже това? Мнозина, след като направят топла баня, отиват и взимат един студен душ. Колко минути трябва да трае този душ? Преди години дойде един приятел и ми каза, че е бил на баня, после взел един студен душ и почнали тръпки да го побиват. Ти минаваш от едно любовно състояние в едно ожесточено състояние. В любовното състояние ти си бил в банята с топла вода и после минеш в студеното, в безлюбието. Че, това е същият процес. От какво идва остаряването на човека? Остаряваш, понеже ти си ту в огъня, ту във водата. Ту в огъня, ту във водата. И станал си повече корав, отколкото трябва.

Казваш: „Човек не може да се въздържи.“ Ще се учиш сега при възпитанието си. Там седи характерът. Един човек изгубил 5000 лева. Взели са ти ги. Да допуснем, че един бърка в джоба ти и ти се разсърдиш. Има един пример в романа „Клетниците“ от Виктор Юго. Онзи взел златния светилник и го носи. Епископът си казал: „Изкусих този човек, със златния си светилник го бутнах в лошия път. Ще туря на мястото [му] един прост светилник, който никой няма да открадне.“ Ако имаш един прост часовник, който си купил за 20 лева, няма кой да го открадне; но ако имаш часовник, който струва скъпо, ще туриш хората в изкушение.

Та, при сегашния ред на нещата, кой път трябва да [се] хване? Едни хора искат да бъдат добри, но има два порядъка: закон ли да има или да бъде без закон; да бъде в положението на учениците или в положението на учителите? Законът пише: учителят е свободен да пуши. Питам тогава: Учителят е свободен, понеже има пари, заплатата му е осигурена. А ученикът е бедняк. Той за книги няма пари. Колко струва една кутия тютюн първо качество? Кой от вас е бил тютюнопушач? Заинтересувайте се, вижте колко струва тютюнът. България изнася с милиони килограми тютюн. Колко струва един килограм тютюн, трябва да се знае. Не е лошо да пушиш тютюн; не е лошо и месо да ядеш. Има два възгледа: ако си вълк – не е лошо, трябва да ядеш месо; ако си тютюнопушач – ще пушиш. Ти казваш: „Нервен съм.“ Като изпушиш, не си нервен.

Ще ви приведа един пример. Една сестра най-първо ми се оплака: „Пуши той, но не се кара с никого.“ Тя му казала: „Ти не трябва да пушиш. Справи се с този тютюн. Ти изхарчваш близо 1000 лева на година. Ще спестим тези пари.“ Мъжът казал: „Трябва да пуша, имам тогава разположение.“ Той престана да пуши, станал нервен, почнал да хука децата и жена си. Тя му казала: „Я пуши тютюн.“

Та казвам: Ако тютюнът ще те направи добър, пуши го. Ако месото те направи добър, яж го. Другият закон, и той е верен. Ти си добър човек. Докато си добър, ти имаш равновесие. Щом направиш престъпление, ти изгубваш вече връзката.

Има два метода: овцата, като пасе трева, създава своя характер; и вълкът, като яде месо, съгражда своя характер. И първоначално вълците дойдоха да ограничат едно безразборно [размножаване] на тревопасните, които не знаеха да регулират своята полова дейност. Че, ако бяха оставени всички тези млекопитающи и птици да се размножават, след 10–20 години какво би станало?

В Австралия занесли два заека да си играят в гората и след 20–30 години толкова се размножили, че англичаните се намерили в чудо. Те изпояждат градините. И сега ги избиват. Месоядните животни дойдоха да ограничат тревопасните. Но тези, които ограничаваха, и те се размножиха. Тревопасните ще опасат всичко. И тогава бихме имали съвсем друг порядък. Но когато се увеличат месоядните, пак е същото зло.

Та, в порядъка, в който се намирате, вие минавате в порядъка на доброто, понеже сте минали през порядъка на злото. Няма нито един от вас, който да не е бил слуга на злото. И колко са били бити хората! (Учителят намери на земята една монета от 50 стотинки и я взе.) Всичко това е предвидено. Вие минавате в един свят, дето нещата са уредени от висшия свят.

Ние трябва да минем през този път на дисциплина, нищо повече! Човек не е заставен да прави погрешки. Едно дете като стане на 2–3 години, като почне да пъпли по земята, всяка майка може да направи следния опит. Турете на едно място ножче, пари, книга, ябълка и вижте де ще се спре детето. То ще бута разните предмети и ще се спре на един. Това, което ще стане военен, ще хване ножчето. Ако ще стане учен, ще хване книгата; ако хване ябълката, ще стане гастроном. В детето тези сили вече се проявяват.

Ти носиш един нож. Ножът е една възможност. Злото седи в ножа, че този нож може да те убие. Но човекът седи зад ножа. И ако на човека му кажеш: „Няма защо да ме убиваш: ако ме убиеш, спъваш се“… Един пътник видял една пчела, хваната в мрежата на един паяк. И пчелата казала: „Освободи ме. Дойдох тук по работа и ме хванаха. И един ден ще ти бъда полезна.“ Човекът се поусмихнал и освободил пчелата. Един ден тази пчела се отблагодарила на онзи, който я е освободил. Един ден някой с пушка искал да му тегли куршума, да го убие. Пчелата го жилва за ръката и пушката се премeтва. Така пчелата направила услуга на пътника, който я е спасил.

Този порядък трябва да изучавате вие. Събират се хиляди хора под оръжие, да се бият. Защо? Ще кажеш: „Те не разбират!“ И да разбират, пак ще отидат. Религиозните хора, и те отиват да се молят на Господа да даде победа. Вкъщи братята и сестрите се бият. И двамата се молят на баща си той да им даде сила: братът да набие сестра си или сестрата да набие брата. Кому бащата да даде сила? Една сестра я обидили. Тя се възмутила и идва при мене, и казва: „Аз да не бях слаба, но да бях силна, щях да му дам да разбере.“ И тя е от новото учение! Че, той е професор, който показва силата си. Ако някой е хирург и може да стане инфекция на ръката ти, той ще я притисне, ще я разреже и ще я изчисти; и ще платиш. Едно нахукване не е ли същото нещо? Този брат ѝ е направил една операция точно навреме.

Като те обиди някой, извади и му дай една кутия с локум. Вече имаме една ясна представа за обидите. Но това трябва да стане съзнателно. Някой казва: „Кръвно ме обиди.“ Влизаш в някой двор, кучето забие зъбите си в крака ти. Това не е ли кръвна обида? Питам: Къде е сега погрешката? Ти, като влизаш в двора, ще носиш по два геврека в джоба си. По новото учение ще хвърлиш геврека и ще подкупиш кучетата. Ти казваш: „Той не е възпитал кучетата си.“ Запитай господаря им. Нему не му трябват мирни кучета. Той иска лоши кучета. И човекът ги е свързал със синджир. И вечерно време ги пуска. Ще носиш геврек, а някой път и малко месце.

Аз сега засягам един свят извън сегашния. Сегашния свят не може да то измените. Когато се говори, че светът ще се измени, това не показва Земята. Писанието казва: „Луната ще потъмнее и Слънцето няма да дава светлината си.“ Вие мислите, че Луната и Слънцето ще потъмнеят. Лъжете се. Слънцето има да си свети милиони години. Ако чакате да потъмнее, това няма да го бъде. Но Слънцето е емблема на един порядък, който трябва да се смени. И Луната е емблема на един човешки порядък, който също трябва да се смени. Луната показва, че и религиозните вярвания на хората ще се сменят. Едно време хората са имали езически вярвания и религиите се смениха с други религии, по-възвишени. А пък Слънцето е държавният строй. Слънцето на Римската империя залезе. Римската империя потъмня и римската религия потъмня. И на тяхно място се явиха други. И сегашният порядък ще се измени. Когато хората бъдат готови, законът на възпитанието ще се измени. Дотогава всички хора трябва да възприемат едно ново разбиране.

Вие казвате, че Господ управлява света. Вие мислите едно, а вършите друго. Не сте съобразни със себе си. Нямате едно правилно разбиране. Вие казвате, че всичко е от Бога, а пък като ви оберат, казвате, че онзи лошо е направил. Щом е от Бога, не е лошо.

Кое е по-хубавото сега? Да бръкнат в джоба ти и да те оберат или да те мушнат и да паднеш, и да ти вземат петтях лева? Този човек не те мушнал. Господ му казва: „Не го мушкай, вземи му само петтях лева.“ Но ако те мушне, какво трябва да мислиш тогаз?

Преди години идва една сестра, верующа, при мене и ми казва следното. Тя беше много добра сестра, по три пъти на ден се молеше, но такъв темперамент имаше, че много затлъстяваше. И ако не боледува, ще стане едно варелче, а това е опасно. Ръката ѝ се подула. Казах ѝ: „Ти сега вървиш по новото учение, а пък по-рано си вървяла по старото учение. И ръката ти се подула по старото учение. Ще отидеш при някой лекар да направи един малък разрез на абсцеса на ръката ти. Ръката ти е нагнояла.“ Тя ме гледа. Не се спирам да ѝ чета молитва. Казах ѝ лекарят да ѝ изстиска абсцеса. Казах ѝ: „Непременно трябва да отидеш. Иначе може да стане инфекция.“ Нейният възлюблен я вози на каруцата. Каруцата се преобръща по пътя, сестрата пада в един трап и се обръща. Тя си ударила ръката. Мъжът ѝ я изважда из дупката. И отиват при хирурга, който казал: „Кой ти направи този разрез?“ А пък тя като се ударила, абсцесът се пробил и гнойта изтекла. Лекарят казал: „И хирургът не може да направи такъв разрез.“ Тя казала: „Паднах в една дупка!“ Лекарят казал: „Спасителна дупка е била.“

Аз виждам, че всички ваши неразположения, които имате, от това гледище са спасителни дупки, които те освобождават от абсцеса. Без тази дупка ще имате голям абсцес, а пък с тази дупка ще имате малък абсцес и той ще се пробие и изчисти.

Ние се учим да се подчиняваме. В един град ще вървиш отдясно на улицата. В един град ще се подчиниш на законите на вървежа. Качваш се на трамвая и няма място. Ще се хванеш за каиша. Можеш да кажеш: „Голямо безобразие. Никой не услужва.“ Някой път младите услужват, младите са много по-учтиви. Една млада мома и един млад момък, като погледнат, услужват в трамвая. А пък старият, като влиза, не отстъпва.

Та, тези старите са установени. Ще ви приведа един пример. В Америка едно дете ходило на съживителни събрания. В тези събрания хората си изповядват прегрешенията, целуват се, прегръщат се от любов към Христа. Някоя сестра ходила в разгулен живот. Тя идва тука в съживителните събрания, разкайва се и тръгва по правия път. И едно дете казало на баща си: „Елате на събрание.“ Бащата казал: „Аз съм от утвърдените хора. Аз съм утвърден в истината! Там ходят тези, които не са утвърдени.“ Веднъж бащата и синът пътували с кабриолет и конят се спира на едно място. Детето казало: „Татко, конят се утвърди.“ Философията на живота е: от всичко, което се случи, ти можеш да извадиш известна поука за себе си.

По-добре е в дадения случай, каквото ти се случи, в 5 минути да разрешиш въпроса, отколкото да му търсиш причините, защо и за какво и да се тревожиш. То е губене на време. Че, едно разтревожване знаете ли колко струва? При излизане от салона, след свършване на беседата, някои се блъскат, някой бутне някого и последният казва: „Защо бутна? Не виждаш ли!“ При излизане вие, задните, искате да бъдете първи. Чакайте се едни други. Аз не съм ви дал пример, понеже излизам пръв: вие ми давате път, аз да изляза на свободно. Ами ако има да бият някого? Вие сте страхливи и за да ви убедя, аз излизам пръв. И вие всички се окуражите и хуквате подир мене. Вие трябва да излизате първи, а аз последен. Обаче има си основание аз да изляза пръв. Аз оправдавам себе си. Аз излизам пръв, като казвам: Както добре е вътре, така ще бъде добре и вън. Ако съм на ваше място, ще чакам и ще изляза последен. Аз съм държал това правило. И чадърът не ми се е счупвал, и дрехите ми не са се разкъсвали. Чакам при трамвая. Ако има място, качвам се, но ако няма, не се качвам. А пък ако искам да се кача пръв, ще ме тикат. Веднъж само в трамвая бях пръв. И ме тикаха. И после вече бях последен.

И в живота, при сегашните условия, хората на злото са първи, а пък хората на доброто са последни. И всички в класа трябва да бъдем последни, ако искаме да ни бъде мирна главата. Ще им кажеш: „Сега е ваше време. Но един ден, като дойдем ние на власт, тогава – друго. Ние се подчиняваме сега, дали сме ви права.“ Писанието казва, че Бог е дал на лошите хора власт да управляват, а пък на добрите казва: „Ще се подчините. Ако те не управляват както разбират и ако вие не се подчините, ще страдате.“

Може да плачеш, че боледуваш или че са ти взели нещо, или че майка ти е отишла някъде. Или че са те били. Когато някой плаче, по плача познавам дали майка му е отишла някъде, дали е бит, дали са му взели нещо и прочее. Плачът се различава.

Няма да плачеш от страх. Можеш да плачеш, че си видял мечка в гората. Или можеш да плачеш за страданията на другите.

Представете си, че от планината горе се търкаля един голям камък. Този камък е едно голямо зло. Аз казвам на камъка да се спре. Не се спира камъкът. Какво ще правиш? Ще отвориш място да мине камъкът. И той, като отиде на полето, на равното място, ще спре.

Един българин ми разправяше. Носил един кобур. И вървял. „Виждам, че иде един бивол, една буга. Казвам: „Цък, цък“, но не хваща. Турих кобура и надух дългата: качих се на едно дърво и биволът ме гледа отдолу. Аз седя горе, а той – долу. И отгоре пак цъкам. И пак не хваща. Пищовът не хвана, а ръцете ми хванаха. Така бързо се качих, че се чудих на своята сръчност.“ Знаете ли какво правят тези бодливите животни? Той ще те повали на земята, че с години ще помниш.

Злото у човека съществува. Вие от него не може да се избавите. И доброто седи във вас. Доброто ще възприемете от любов и ще имате вътрешно отношение към него. А пък злото ще го възприемете с ума си, със закона на ума си. Там ще разсъждавате. И ще видите, че злото е предназначено за нещо. Да кажем, че дойде една лукава мисъл. Една лукава мисъл – и там има едно добро. Тръгне един човек да убие някого някъде. Върви той по пътя, удря се някъде и му се строшава кракът. Ти отиваш и му направиш крака. Ще го превържеш. Някой би могъл да каже: „Ако аз бях, нямаше да му оправя крака.“ Вие мислите тук, на Изгрева, че светът се е изменил. Ни най-малко. Законите на света действуват тук. Тука, на Изгрева, сте на една педя от София. Само че, когато ви сторят някоя неправда, вие мълчите като риба. Някои се оплакват, но някои не.

Човек, още от рая като е излязъл, така се е проявил: Каин убива Авела. Оттам започва. Те са двата принципа. Едни ще бъдат убивани, а пък други ще убиват, докато дойде да се смени този ред на нещата. Но сега сме към края на смяната. И тая смяна няма да стане бързо. Злото в нас постепенно ще се ограничи. И вие трябва да изучавате закона на ограничението.

Опитай се, след като се разсърдите, да смените вашето състояние. Обидени сте – да смените вашето състояние. От любов към Бога. Знаете ли колко е мъчно това? Ти казваш: „Мене да обидят!“ Кой баща е постъпил така, както Господ постъпва? Бащата бие сина си. Чел ли е ударите? Той е възбуден. После отслабне ръката му и казва: „Набих го!“ Но той още не бие с любов. При първия удар ще кажеш: „Да изучиш Божия закон!“ При втория удар ще кажеш: „Да научиш какво нещо е обходата.“ При третия удар ще кажеш: „Да научиш как да слушаш баща си.“ При четвъртия ще кажеш: „Да научиш как да слушаш майка си“; при петия – как да слушаш по-големия си брат, по-голямата си сестра и прочее. А пък вие сега биете без да мислите. Ще биеш и ще казваш горните думи. Кой от вас е бил така?

Всички искате спрямо вас да се обхождат много добре. Обходата зависи от вас. Законът е верен: Така, както се обхождаш, така ще се обхождат с тебе. Като срещнеш един човек, ти откриваш една лоша черта в него. А пък всеки човек има добри черти. Няма човек, който да ги няма. И в най-лошия човек има някои добри черти, само че някой трябва да ги намери. Например разбойникът е лош. Обаче някоя мома се е влюбила в него. Значи у него има нещо добро, което тя е познала. Това е Божественото у човека. Бог ще промени всички неща. Ние ще започнем с порядъка на любовта, ще влезем в порядъка на доброто и злото, както е сега, ще минем от злото в доброто и после ще влезем в закона на Любовта. Ние сега от злото минаваме към доброто. И от доброто ще минем в любовта. Любовта ще дойде най-после. Тя, като дойде, ще уреди всичко. Най-първо трябва да влезем в порядъка на доброто. Трябва едно самообладание. Всички представлявате разни образци на доброто. И може да си помагате. Ако минавате покрай един брат, кажи си в ума си: „Той има добри черти.“ Някой разсъждава много зряло; някой е много отстъпчив и скоро му минава. Някой е повече милостив; някой е справедлив; някой е енергичен, услужлив, знае как да направи работите. Всеки от вас има една особена черта, от която можете да се ползувате.

Ние считаме хората като ангели, светии. За да станеш светия, трябва да си минал най-големите унижения. Например да почнат да те обиждат и ти да седиш тих и спокоен. Ще разсъждаваш и ще кажеш: „Този наполовина е прав.“ Ще ти кажат: „Ти си голям изедник.“ Ако влезеш в модерния свят, ще ти разгледат пръстите към кой тип спадаш. И втори път, като те хванат, ще те познаят. Като те хванат, няма да те гледат като светия, но ще видят ръката ти и ще видят какви престъпления можеш да направиш. Има хора, които могат да крадат ябълки; ябълки друг не може. Има хора, които могат да крадат кокошки или агнета, а друг не може. Има хора, които могат да убиват. И всички тия типове са образувани. Има деформации вече: ред поколения са били престъпници и престъплението е изразено в техните пръсти.

Между вас няма престъпници. Има кокошкари. Или плодоядци. Като минете покрай едно дърво, някои от вас може да вземат един плод. За един плод имате право. Ако иска да бъде човек съвършен, той не трябва да дава ход на лошите желания в себе си. Той сам трябва да се ограничава. Защото, като се самоограничава, тази енергия се подобрява: тя е потребна. За да проявиш една добродетел, изисква се енергия. Ние нямаме достатъчно енергия. Смелост е нужно. Онези, на които задната част на главата е широка, имат енергия, затова са смели. А пък тези, на които главите не са широки там, са страхливи и минават за кротки. Не, кротък човек е онзи, който може да направи всичко, но се въздържа. В романа „Камо грядеши?“ Урс, като стана християнин, се въздържа вече.

Аз имам един пример из българския живот. Един българин се оженил и потупвал жена си. Жена му се обърнала към Бога. И той се обръща. И той разправя: „Десет години си гугуцахме. Един ден, какъв дявол влезе в мене, тя нещо ми възрази и ѝ ударих плесница. И си казах: „Спасе, какво правиш?“ Цял ад се подигна в мене. Молех я за прошка, но тя не ме прощава. Ходя, ходя из двора.“ Този Спас бил земледелец. И той разказва: „И по обяд, като ми прости, отидох на работа. И голям товар падна от мене.“ А по-рано, преди да се обърне към Бога, това било за него нищо. Но сега новото учение било в него и той чувствувал, поради своето опущение, голям товар.

Като удариш някому една плесница, значи предал си му благородните черти на Юпитера – показалеца, на Сатурн – [средния, на Слънцето –] безименния пръст и прочее. Какво лошо има от това? Лошо има в това, че той, като удрял, не е мислил за Юпитер и прочее. Аз, като ударя една плесница на възлюбления, бих му казал: „Да обичаш Юпитер, Сатурн, Слънцето, Меркурий и Бога.“ А пък онзи е виноват, понеже е ударил две плесници, без да каже това.

Питам сега: Във вас какво трябва да замести боя? Агнетата трябва да се заместят с плодове. Виното трябва да се замести с вода. А пък плесниците с какво трябва да се заместят? Когато вече си се нагласил да биеш някого, ще му занесеш един подарък: една копринена кърпа, ако е млад, да си тури в джоба. Ако е писател, ще му купиш едно златно перце. Ако е млад, ще му купиш едни обуща. Ако не ги харесва, ще му вземеш други. Или една хубава шапка ще му купиш. Или някоя книга. „В старото учение щях да те бия! – ще му кажеш. – Но сега измених живота си. И напуснах старото учение.“ Ти казваш: „Къде ще му отиде краят?“ Сега краят му къде отиде? Този край е много по-добър. Я го приложете за един месец това! Много ли е за един месец? Ако имате убеждение, това е един процес вътрешен.

Има един свят, който ни наблюдава. Ние като не изпълняваме закона на Бога, Волята на Бога, всички противоречия идват. Ако човек разбира Божия закон с ума си, ако разбира Божия закон с Любовта, ако разбира Божия закон с Истината, в него не щеше да има никакви противоречия и вие не щяхте да знаете какво нещо е сиромашия и прочее. И всичко щеше да бъде възможно. Ако разглеждате противоречията от гледището на Любовта, на Мъдростта и Истината и го прилагате това, нямаше да имате противоречия.

От едно противоречие един пострадва и сто души се ползуват. Не е ли хубаво това: един да пострада и сто души да се ползуват? Христос един пострада, за да могат милиони да се ползуват. Той вкуси от смъртта, за да се избавят други от смъртта. Казват, че като умрял някой, отишъл при Бога. От смъртта ако не можеш да оживееш, ти не си се избавил от смъртта.

Първите хора, които ще дойдат да възкръснат, няма да умират вече. Това е първото възкресение. И ако вие станете господар на себе си, всички противоречия, които съществуват сега, ще ги разрешите.

Гледам, идват мнозина при мене и искат да им разреша противоречията. Ако аз направя добро, за мен въпросът е разрешен, но за него не е разрешен. Аз зная как да туря в чашата и му давам, но той не знае как да тури вода в чашата. Той отива при извора и не знае как да вземе вода. Този извор има 200 градуса топлина. Как ще пиеш? Трябва да туриш водата от извора в чаша и да изстине малко, и тогава да пиеш. Ти казваш: „Аз всичко мога да направя.“ Можеш, но когато някои други турят нещата в подходящи условия. Да направиш едно добро не е лесна работа. Изисква се голяма мъдрост да направиш добро. Ти може да му дадеш 100 лева и той е недоволен. Дадеш му 1000 лева и пак е недоволен. Ще му направиш едно добро и той да е доволен. И той да каже в себе си: „Аз искам да бъда като него. Аз искам да постъпвам както той постъпва.“ Това е правилното. Сега всинца казваме, че трябва да има порядък в света. Порядък има. Добри хора има, но малцина са тези. А другите седят и се колебаят.

Някои казват: „Да се помолим.“ С молитва няма да стане. Молитвата е учение. Работа трябва. Всеки човек трябва да бъде проводник на доброто. Правете неща, които са реални във вас. Вие правите някои неща, които хората ги правят. Правете това, което Бог прави. Бог вижда в твоите тайни мисли и желания – това, което хората не знаят. Той има снизхождение и прощава. Само ти подшепва и казва: „Не го правете това!“ Като дойдат ангелите, те са много строги. Духът като дойде, Той те разтърси. Като дойдат светиите, те са още по-строги. Като дойдат гениалните, те са още по-строги. Той ще ти каже: „Ти няма да правиш престъпление! Разбираш ли!“ А пък светията ще каже: „Не те ли е срам!“ Ангелът само ще се понагрочи отгоре ти, ще те разтърси и ще те остави. А пък като дойде Господ, ти като Го видиш, ще заспиш. И след като се събудиш, ще чуеш един глас и ще кажеш: „Господи, досега не съм живял както трябва, но отсега нататък ще живея както Ти искаш.“ И Той ще каже: „Елате наследете Царството, което е за вас приготвено!“

Вие мислите, че един ангел постъпва много меко и че ти ще издържиш лесно присъствието му. Ако се яви един ангел със светлината си, ти ще се простреш на земята. Енергията у него е толкова силна, че ще ти се подкосят краката ти и ще кажеш: „Нищо не остана в мене.“ И той отново трябва да те съвземе. Някои от вас искате да дружите с ангелите. Ще се подкосят краката ви. Ще започнете с гениалните хора. Те са най-строги. Тяхната правда е строга. Някой път във вас говори нещо строго. Това е гениалният. После ще дойде светията, после ще дойде ангелът и най-после, като дойде Господ, онова състояние на Любовта, законът е друг.

Като дойде Господ, червеят става пеперуда; като дойде Господ, престъпникът става светия. Докато не е дошъл Господ, всеки ще си остане в своя порядък. Вълкът ще си остане вълк. Казват, че вълкът ще пасе с овцете. Но това е, като дойде Господ и ги научи. И ще се засели между тях. И светията, и ангелите, и гениите ще ви ръководят. Докато дойде четвъртият – Господ, да ръководи света!

Сега искам да бъдете герои, да издържате мъчнотиите в себе си. Разсърдиш се – ще си кажеш: „Добре стана днес, че се разсърдих.“ Ако не се сърдиш, е лошо. Уплашиш се – много хубаво, защото ако не се уплашиш, няма да знаеш какво нещо е страхът. Казваш: „Влюбих се.“ Хубаво. Защото ако не се влюбиш, няма да знаеш какво нещо е влюбването.

Ще опитаме нещата, които имат цена и ще благодарим, че сме минали през една велика школа. Към края сме на школата на злото. Сега правим злото по насилие, а пък един ден ще бъдем свободни да направим зло свободно. Вие още свободно не сте правили зло. Как ще направиш лошо някому свободно? Ето каква е идеята. Хирургът прави разрез, за да изтече гнойта на раната. В Америка от двама студенти единият е станал съдия, а пък другият – адвокат. Адвокатът тръгнал по един лош път и го завели при съдията, неговия приятел, да го съди. Адвокатът бил направил голяма беля и по закона съдията трябва да го съди. Налага му глоба от 10 000 долара. Да му прости, не може. Осъжда го. И трябва да лежи с години, за да изплаща, защото няма пари. Той го осъжда като съдия, а като приятел плаща за него.

И вие като съдии ще осъждате и като приятели ще плащате. И по този начин ще вършите Волята Божия.

„Добрата молитва“

Искам всички от вас да дадете по половин лев, всички, които сте слушали днешната лекция, да видим колко пари ще съберем. На едни казвам: „Ще дадете, искате-не искате, по половин лев. Не повече, не по-малко.“ Това е за тези, които са под закона. А пък онези, които се водят по Бога, да дадат по свобода! Да видим колко пари ще се съберат! Ще видим колко хора сте. И да видим дали ще може да приложите този закон. По 50 стотинки. Всеки, който е дал, ще се запише.

7.10 ч сутринта

(На поляната направихме упражненията.)

ХIХ година (1939–1940)
7-а школна лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 15 ноември 1939 г.,
София – Изгрев.

Към свобода!

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, сега, може, човек, хора, казва, всички, лева, път, зло, кой, дойде, добро, бог, кажеш, закон, съм, направиш ,

Общ Окултен клас , София, 15 Ноември 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Отче наш"

"В началото бе словото"

Някои противоречия, които съществуват в живота, произтичат от двата принципа, които владеят вътре в природата. Така вие може да си обясните тези постоянни смени, които стават в природата. Вземете едно дете: ражда се здраво и заболее. После трябват известни условия, за да се върне здравето му. Вие живеете във въображението, като мислите, че живеете в един свят, какъвто Господ го е направил. Има табела, има написано, че Господ е направил света. Но както живеят хората, Бог това не го е направил. Светът, земята, Бог ги е направил. Но така, както живеят хората - това Бог не е направил. Във вас има мисли, желания и постъпки, които са от съвсем друг порядък на нещата. Някой път хората са като малките деца. Искат да наложат онова, което те са създали - своите разбирания, своя начин на постъпване. Всеки иска да наложи своето разбиране. Всеки иска другите да мислят като него.

Питам, защо вълкът яде месо, а овцата пасе трева? Два възгледа има в света: единият - на месоядците, другият - на вегетарианците. И в какво седи злото? От гледището на овцата, ако не пасеш трева, е зло; ако пасеш трева, е добро. От гледището на вълка, ако ядеш месо, е добро - ти си на правия път, ако пасеш трева, ти си на крив път. Кой възглед е прав? Хората поддържат и двата възгледа. Вегетарианците поддържат, че овцата е права, а месоядците поддържат, че яденето на месо е право. Те казват, че Господ е създал животните за хората. Колкото и да е напреднал някой човек, като пипа овцете, казва: "Хубаво е да се яде месо." Даже може да приложите стиха: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Може да кажете: "Ако не ядеш овци, патици и пр., не можеш да живееш." Прав е вълкът, че ако не яде овци, не може да живее. Права е овцата, че ако не пасе трева, не може да живее.

Съществува една драма вътре в човека. Някой път човек е неразположен. Казва: "Неразположен съм, понеже нямам пари." Парите не са причина. Щял да се жени и нямал пари. Но въпросът не е в парите. Има нещо друго, което се таи. Казват за някое семейство, че двамата не могат да живеят заедно, понеже домакинята не знае да готви и понеже той не принася. Но причината не е в това, че тя не знае да готви. Причината не е и в това, че той не принася. Мога да ви приведа много примери, но те нищо не обясняват. Мога да ви покажа как се заражда една болест. Ако вземете двама здрави мъже и ги поставите на лоши външни условия - при температурни промени - единият ще заболее, а другият - не. При нечиста кръв, човек ще заболее, а при чиста кръв - не.
Също така, ти нямаш и мисъл на място. Нямаш мисли, с които да градиш. Например, колко от убежденията, които имат хората, са верни? Много малко от тях са верни! Грешката не е вътре във вас. Някой си носи часовник, позлатен или златен, с ланец. Ако е златен, той ще струва 10-12 хиляди лева. Ако не е от злато, а е позлатен, след 4-5 месеца се изтърква. Излъгали са го. Защо са го излъгали? Казвате: "Защо светът е такъв?" Светът не се управлява сега от доброто, а от злото. Доброто е на заден план. Злото е господар, а доброто е слуга. И добрите хора постоянно ги жертват. Във всички работи добрите хора стават жертва, както кокошката за господаря. Много добър е господарят към кокошките. Хвърля им жито, грижи се за тях. Но вечерно време той има особен навик - ходи към курника, за да покаже, че има добро разположение към тях. И хване някоя, за да види как живеят. Побутне тая-оная, казва им: "Как прекарвате?" "Много хубаво." "Аз ще направя по-хубав курник." Хване някоя кокошка, стисне я за врата - тя кряка. Той я извади навън, откъсне главата и вечерта, кокошката отишла. Той пише едно обявление: "Можете да кажете, че някоя лисица е изяла кокошката или че някой орел я е грабнал." И той пак излиза с крината като праведник пред кокошките, казва им: "Не знаете ли, че аз ви погалих. Но изчезна едната от вас. Изчезна, когато аз влезнах. Промъкнал се някой, когато ви гледах." Вие се спирате и казвате: "Защо Господ направи света такъв?"



Това е азбуката на музиката, със знаци. Но не знаете, кой тон какъв е. Може да е "ре", може да е "ми" и т.н. Трябва някакъв ключ, за да знаете каква е нотата. Трябват и петолиние, и ключ. Сега отвлечено ви приказвам. След ключа може да има някой знак - диез или бемол. Защо в една песен трябва да повишиш някъде гласа от естествения ред на нещата, а пък другаде трябва да намалиш? Това са две течения. Бемолите дават едни възможности, а диезите - други. В едното ти се освобождаваш. Човек трябва да знае, как да се освободи сам.

Вие седите в себе си и започва борбата. Борба съществува и вътре, и вън. Ако вие не знаете противоречието, което съществува, ако не знаете характера и причините - ще страдате. Например, повиши се температурата. Лятно време има повишение на температурата до 25-30-45 градуса. Дрехите ви са тънки. И мислите, че времето все така ще бъде топло. Погледнеш, че слънцето е горе, дните са по-големи. Но после те намаляват. Първоначално човек не е знаел и е мислил, че слънцето се движи, че то върви и се разхожда.

Слънцето си има една любима точка - с някого се разговаря, гугука си, и като седи 3-4 дена, казва: "Сбогом" и се отдалечава. И на другата страна има някого, когото обича.

Възлюблените места са точките а и Ь. В този кръг горната половина представя северното полукълбо, а долната половина - южното. Земята, като се върти, обръща и двете полушария еднакво към слънцето. Ту едното е по-близо, ту другото е по-близо към слънцето. И падането на лъчите не е еднакво.

Божествената светлина не всякога идва правилно в ума ви и тогаз се ражда противоречието. Някой път при движението ви Божествената светлина не прониква във вас. Например, ако сте господар, Божествената светлина ще прониква по един начин във вас, а пък ако сте слуга, ще прониква по друг начин. Богатият обича реда и порядъка. И всички трябва да пазят законност. И той казва, че в касата му никой не трябва да бърка. Хилядите престъпления, които съществуват, едно време не са били престъпления. Когато хората живеели живота на маймуните, били с маймунско разбиране. Тази маймуна е ходела през гората по дърветата, качвала се е на това дърво и е късала плодове. Никой не й забранявал. Гората не е собственост на никого. Но на нея й дотегнало в гората и отишла в културно място, между хората. И като се качи сега като човек на някое дърво, казват й: "Кой ти позволи?" Тя казва: "Аз съм свободна - в гората се качвах на всички дървета." Тогава й казват: "Не, без позволение не можеш да се качваш. Ако ти позволят, ще се качиш. Инак не!" Който се качи без позволение, ще плати най-малко 50 лева. Има и по-малка глоба. Минава един наш брат покрай хотел "Македония", покрай банята и плюе на земята. Един стражар му казва: "Кой ти позволи да плюеш? Дай 5 лева! И още веднъж няма да плюеш!" Мързяло го да си извади кърпата, понеже мислил за друго. Платил 5 лева, понеже не е плюл в кърпата си. Добре, ако 10 дена те хванат така, според този закон ще платиш 50 лева. Като платиш 50 лева, ще се научиш да не плюеш на земята.

Питам, защо не трябва да се плюе? Има съображение за това - понеже всички хора не са здрави. И ти може да си болен човек. Ще изсъхне плюнката, ще се вдигне като прах и ще зарази въздуха. Никой няма право да плюе на земята. Ти може да направиш един жест, да си свиеш веждите и да кажеш: "Кой има право да ограничава свободата ми?" Ние сме смешни... Ти казваш: "Кой смее да ме ограничи?" Че най-първо те ограничават студът и топлината. После ти си ограничен и вкъщи. Прозорецът не ти харесва, вратата не ти се харесва. Ако не си доволен, излез навън. Някой път вятър те духа, дъжд завали и не ти е приятно.

Някой идва при мене и ми казва: "Учителю, ти създаваш тези работи!" Те ходили двама и се били и аз съм бил създал това, за да ги изпитвам. Възможно е, това е философско разсъждение. Хубаво. Тогава? Учителят ли направи децата да се бият в училище, майката и бащата ли направиха децата да се бият? На учениците казват така: не се позволява да пушите тютюн. Учениците нямат право да пушат. Но те виждат някой учител, който е тръгнал по пътя и пуши. На учениците не се позволява това, а на учителите се позволява. Ученикът казва: "Щом пуши учителят, позволява се и на нас." И се крият и пушат. И намерят табакера в този-онзи и му свалят поведението. Като направите една грешка, вие сте на мястото на ученика. А по някой път сте на мястото на учителя - ходите и търсите, кой е направил грешката. Щом търсиш грешките, станеш учител и вече... Учителят е свободен, а ученикът не е свободен да пуши... Питам: кой позволява на хората да пушат? Някои считат, че пушенето не е голямо зло. В някое отношение пушенето е приятно. После, то е и лечебно. Но постоянно да пушиш - не. Не си разположен. Ще направиш една цигара. После, като пушиш, гледаш на дима и почваш да разсъждаваш. И тютюнът показва как се е създал света - от дима. И даже по него може да се гледа. Като пуши човек, с тютюна си може да разгледа дали работите му ще тръгнат. Ако някой е писател и не може да пише в момента, вземе цигара и току изведнъж дойде му една идея - и почва да пише. Пак не върви - пак пуши и т.н. За да му върви мисълта, ще попуши малко.

Осиромашал някой. Няма да се обличаш добре, скромно ще ходиш - ще те морализира някой. Хубаво, ако отидеш на някое соаре, как ще отидеш? Може ли със скъсани дрехи? Ще отидеш с фрак и цилиндър! Всички там са облечени така. Ако си облечен добре, ще се повдигне и името ти. Ако не си облечен добре, ще падне честта на името ти. Откъде дойде този порядък на нещата?

Хубаво е да се облечеш добре. Хубаво е да ходиш и скромно. Добре е и да са скъсани някой път дрехите ти. Едно време, когато някой носеше скъсани обуща, казваха: "Обеднял е, загазил е. Има две кръпки на обувките си." А пък сега турят модерни, изкуствени ями - турят дупки. Гледаш горе на обущата, че не е една дупка, а 10! И това сега се счита култура. Едно време, ако носиш сандали, казваха: "Отиде! Трябваше закрити обуща." А пък сега, ако не носиш сандали, модерни, казват: "Той е старомоден, с ботуши." И седнат и цял въпрос правят: какви обуща да носят. Каквито искате: ако искате цели обуща, а ако не искате - половинки. Едно време ги носеха с ластици. Беше много приятно с ластика. Теглиш го и влезе. А пък сега ще го връзваш и като теглиш една примка, замотае се и взема по 10 минути, додето го отвържеш. После, носят шапки за 500-600 лева - много скъпи. Богатият може, но бедният? Гледам някой, че турил бял каук - от Бялото Братство е.

Сега сме под опекунството на злото. Или законът е: за всяка лоша постъпка, която направиш, ще бъдеш наказван. Вие се чудите защо е така. Вземете кой и да е дом. Когато идва детето, идва като княз - ще има радост, къпане... Цяло угощение. И като израсне това дете и стане на 3-4 години, бащата дойде с един закон, с една дрянова пръчка и пише първия закон на детето. Старите българи казват: не е позволено на детето да бута захарта в кутията. И за всяко престъпление, за една бучка захар, законът ще си каже думата. Не е позволено на детето да бута и да отвързва гърнетата с тиквените парчета в петмеза. Не е позволено на детето да влиза в градината и да къса зелени плодове и да ги яде. За онзи, който пипа, има наказание. Пчелите веднага го наказват. Законът се прилага. Детето бута с пръчка пчелите. Като го нажилят, без пръчка се връща и майка му казва: "Защо буташ с пръчка пчелите, когато те си работят!" Вие се намирате в един свят, дето навсякъде пише: "Тук няма да буташ." "Вдясно ще ходиш, вляво - не..." Отидеш в някой магазин и видиш една дреха, че е много хубава. Там пише "3 хиляди лева", "4 хиляди лева", "5 хиляди лева". Дойдеш до по-евтините - от 100 лева, но не ти харесват. И тогава, в тебе се заражда едно желание, да си вземеш един билет от лотарията. И нямаш скромността да вземеш четвъртинка, но вземаш цял билет, че ако се падне един милион, да бъдеш по-свободен. Казваш: "Аз имам един милион сега." Една сестра иде и казва: "250 лева взех." Аз рекох: "Защо не ти се паднаха сто хиляди, а 250 лева?" Вие казвате: "Защо Господ не ми помогне да спечеля?" Защото не знаеш да смяташ! Ти не знаеш кои числа ще теглят. И трябва да знаеш, как трябва да се теглят. На 5-ти ноември - неделя, имаше теглене. На 5-ти ноември всички не могат да спечелят. И на 6-ти ноември не могат. Питам сега: на шестия ден Бог създаде човека. На кой ден създаде жената? Кажете ми. Един ден Бог въведе Адама в рая, Адам стана пълновъзрастен и му каза Бог: "В целия този рай ще живееш, ще го гледаш. Давам ти в твое владение всички животни. И той почна да им записва имената. Бог ги беше създал и Адам почна да ги превежда на свой език. И ги кръсти. Той видя, че животните са по двойки: магаретата минаха, конете минаха и пр. - все по двойки. Едно магаре и една магарица могат ли да родят нещо? Нищо. Той е един изкуствен порядък на нещата. В Адама дойде една идея: защо са по двама те, а той е един? Той видя този порядък; предвидяло се е благо на всички същества, а за него няма никакво благо в света!...

В кой ден се създаде жената? Вие сами трябва да го намерите. Това не е толкова важно. Не че не е важно, но опасно е да се разискват някои въпроси. В химията има известни елементи, които са опасни. Тогава трябва да бягаш. Има известни киселини, има известни газове, които са опасни. Онези, които се занимават с тях, държат тайно всички тези газове. Формулите са скрити. Хората ги употребяват. И в езика вие употребявате думи, с които си създавате хиляди неприятности. Вие създавате нещастия с мислите си. Вие храните отрицателни мисли. Някой път хората казват: "Да живее човек добре." Видиш някой богат човек и казваш: "Да умре този богат - тогава ще направят голяма трапеза за него, че е заминал; че и аз да се присламча на трапезата." А когато умре един беден, какво правят?

Сега въпросът е: вие сте под опекунство. Опекунството на злото. Вие сега мислите, че сте свободни. Човек не може да направи, каквото иска. Той не е свободен. Ти не си свободен да направиш, каквото искаш. Ти не си свободен да мислиш, каквото искаш и да чувстваш, каквото искаш. Ако ти си позволиш да мислиш, да чувстваш и да постъпваш, както искаш, ти си отговорен.

Един праведник е свободен да мисли само за доброто в себе си. Но ако той помисли нещо, което не е съобразно със закона на правдата, той ще изгуби веднага своето вътрешно разположение.

Та казвам, ти правиш добро и съжаляваш, а пък другият, който прави зло - и той съжалява. Това са две становища, които се зародиха в света в началото; два принципа: едни са със закона на насилието, а други - със закона на доброто. Единият казва: "Трябва закон! Трябва строгост!" Щом направиш погрешка, какъв закон прилагаш, за да накажеш себе си? Знаете ли колко мъчно човек може да се научи. Ти да се накажеш в закона на доброто, трябва да направиш по-голямо добро. Това е наказанието. Ако си направил едно прегрешение, как се наказваш? Направил си едно добро, но усещаш, че не си го направил добре. Ще го направиш по-добре. За да бъде добър в злото, човек прави по-голямо зло. И виждаме: едни направят добро и се съдят. И направят по-голямо добро. А пък друг направи зло, и той се съди.

Има два процеса, с които хората се отделят от живота. Срещаш мечка. Как ще постъпиш спрямо нея? Мнозина цитират, че съм казвал: "Трябва да я погалиш." "Но ти галил ли си мечка?" Аз още не съм галил мечка. Виждал съм мечка. Лоши кучета съм галил. Веднъж направих едно мое изследване в Пловдив. Носих чантата за изследване. Бях отишъл на гости при един богаташ от Пловдив. Кучетата се хвърлиха върху мене. Едно куче ми нагълта ръката до китката. Кучето ме гледа в очите. Казах: "С тая ръка ще направя изследвания. Ако ми натиснеш ръката, няма да мога да ги правя; а после има закон: могат да те екзекутират." Кучето ме постиска. Казах: "Ако ме стиснеш още повече, ще развалим приятелството, ще имам лошо мнение за тебе. А пък ако не ме стискаш, ще мисля, че си от благородните кучета." (Иначе то ще мисли, че е хванало келепира, и че аз искам да му взема яденето.) То почва да си мърда опашката и аз си извадих ръката. Казах на себе си: "Слушай, кога видиш куче, ще бъдеш внимателен. Това е от благородните кучета."

Ти ще кажеш: "Това е едно съвпадение или ти си му внушил." Не е внушение това! Но това куче не беше от много лошите. Аз знаех, че няма да ме ухапе. Аз, още щом го видях, имах разположение към него. Противоречие нямаше между нас. Имаше обмяна между нас. Това куче не може да ме ухапе. Това са два различни свята, които си хармонират. Това куче казва: "Не мога да те ухапя, понеже си добър човек." Аз можех да си освободя ръката и по друг начин. В дадения случай не може да има спор. Някой път спорът произтича, когато съществата са еднакви и имат два възгледа: онзи, който има да дава пари и който има да взема пари. Двама, които обичат да събират, не могат да се търпят. И двама, които дават, и те не могат да се търпят. Всякога в света е така. Един положителен принцип има съответствие с един отрицателен принцип. Мекото има съответствие със силното, със строгото.

Та казвам сега: при сегашните условия, така, както светът съществува, той трябва да се измени. От друго място трябва да се измени света. И ако сравните какъв е бил първоначално човек и какви са хората сега, ще видите, че той минава сега през едно превъзпитание. Железарят как прави мекото желязо яко? Той го извади от огъня и го тури във водата. И то става по-яко. Това прави веднъж, дваж, триж и пр. Ако се тури желязото в огъня и после във водата, желязото става по-яко; ако това, мекото желязо се тури в огъня и не се тури във водата, то се размеква. Да допуснем, че сте мек човек и се нагорещявате и влизате във водата след това - какво влияние ще окаже това? Мнозина, след като направят топла баня, отиват и взимат един студен душ. Колко минути трябва да трае този душ? Преди години дойде един приятел и ми каза, че е бил на баня, после взел един студен душ и почнали тръпки да го побиват. Ти минаваш от едно любовно състояние в едно ожесточено състояние; в любовното състояние ти си бил в банята с топла вода - и после минеш в студеното, в безлюбието. Че това е същият процес. От какво идва остаряването на човека? Остаряваш, понеже ти си ту в огъня, ту във водата, ту в огъня, ту във водата. И станал си повече корав, отколкото трябва.

Казваш: човек не може да се въздържи. Ще се учиш сега, при възпитанието си. Там седи характерът. Един човек изгубил 5 хиляди лева - взели са му ги. Да допуснем, че един бърка в джоба ти и ти се разсърдиш. Има един пример в романа "Клетниците" от Виктор Юго. Онзи взел златния светилник и го носи. Епископът си казал: "Изкусих този човек, със златния си светилник го бутнах в лошия път. Ще туря на мястото един прост светилник, който никой няма да открадне." Ако имаш един прост часовник, който си купил за 20 лева, няма кой да го открадне, но ако имаш часовник, който струва скъпо, ще туриш хората в изкушение.

Та, при сегашния ред на нещата, човек кой път трябва да хване? Едни хора искат да бъдат добри, но има два порядъка: закон ли да има, или да бъде без закон? Да бъдем в положението на учениците или в положението на учителите? Законът пише: "Учителят е свободен да пуши." Питам тогава - учителят е свободен, понеже има пари: заплатата му е осигурена. А ученикът е бедняк. Той за книги няма пари. Колко струва една кутия тютюн първо качество? Кой от вас е бил тютюнопушач? Заинтересувайте се, вижте колко струва тютюнът. България изнася с милиони килограми тютюн. Колко струва един килограм тютюн, трябва да се знае. Не е лошо да пушиш тютюн, не е лошо и месо да ядеш. Има два възгледа: ако си вълк, не е лошо, трябва да ядеш месо. Ако си тютюнопушач, ще пушиш. Ти казваш: "Нервен съм." Като изпушиш цигарата, не си нервен...

Ще ви приведа един пример: една сестра най-първо ми се оплака: "Пуши той, но не се кара с никого." Тя му казала: "Ти не трябва да пушиш, справи се с този тютюн! Ти изхарчваш близо хиляда лева на година. Ще спестиш тези пари." Мъжът казал: "Трябва да пуша, тогава имам разположение." Той престанал да пуши, станал нервен, почнал да хока децата и жена си. Тя му казала: "Я пуши тютюн!"

Та казвам, ако тютюнът ще те направи добър, пуши го. Ако месото ще те направи добър, яж го. Другият закон - и той е верен. Ти си добър човек. Докато си добър, имаш равновесие. Щом направиш престъпление, изгубваш вече връзката.

Има два метода: овцата, като пасе трева, създава своя характер; и вълкът, като яде месо, съгражда своя характер. И първоначално вълците дойдоха да ограничат едно безразборно разплождане на тревопасните, които не знаеха да регулират своята полова дейност. Че ако бяха оставени всички тези млекопитаещи и птици да се размножават, след 10-20 години какво би станало?

В Австралия занесли два заека да си играят в гората и те след 20-30 години толкова се размножили, че англичаните се намерили в чудо. Те изпояждат градините. И сега ги избиват.

Месоядните животни дойдоха да ограничат тревопасните. Но тези, които ограничаваха - и те се размножиха. От една страна, тревопасните щяха да опасат всичко и тогава бихме имали съвсем друг порядък. Но когато се увеличат месоядните, пак е същото зло.

Та от порядъка, в който се намирате, минавате в порядъка на доброто, понеже сте минали през порядъка на злото. Няма нито един от вас, който да не е бил слуга на злото. И колко са били бити хората! (Учителят намери на земята една монета от 50 ст. и я взе.) Всичко това е предвидено. Вие минавате в един свят, дето нещата са уредени от висшия свят.

Ние трябва да минем през този път на дисциплина, нищо повече! Човек не е заставен да прави погрешки. Едно дете, като стане на 2-3 години или още като почне да пъпли по земята, всяка майка може да направи следния опит: да тури на едно място ножче, пари, книга и ябълка и да гледа, де ще се спре детето? То ще бута разните предмети и ще се спре на един. Това, което ще стане военен, ще хване ножчето. Ако ще стане учен, ще хване книгата; ако хване ябълката, ще стане гастроном - в детето тези сили вече се проявяват.

Ти носиш един нож. Ножът е една възможност. Злото седи в ножа; ами че този нож може да те убие. Но човекът седи зад ножа. И ако на човека му кажеш: "Няма защо да ме убиваш - ако ме убиеш, спъваш се." Един пътник видял пчела, хваната в мрежата на паяк. И пчелата казала: "Освободи ме! Дойдох тук по работа и ме хванаха. Един ден ще ти бъда полезна." Човекът се поусмихнал и осовободил пчелата. Един ден тази пчела се отблагодарила на онзи, който я бил освободил. Веднъж някой с пушка искал да му тегли куршума, да го убие. Пчелата жилва за ръката врага му и пушката се преметва. Така пчелата направила услуга на пътника, който я бил спасил.

Този порядък трябва да изучавате вие. Събират се хиляди хора под оръжие, да се бият. Защо? Ще кажеш: "Те не разбират." И да разбират - пак ще отидат. Религиозните хора - и те отиват да се молят на Господа да даде победа. В къщи братята и сестрите се бият. И двамата се молят на баща си да им даде сила - братът да набие сестра си или сестрата да набие брата. Кому бащата да даде сила? Една сестра я обидили. Тя се възмутила и идва при мене и казва: "Аз да не бях слаба, да бях силна, щях да му дам да се разбере." И тя е от новото учение! Че той е професор, който показва силата си! Ако някой е хирург, а ти имаш инфекция на ръката си, той ще я притисне, ще я разреже и ще я изчисти - и ще платиш. Едно нахокване не е ли същото нещо? Този брат й е направил една операция точно навреме. Като те обиди някой, извади и му дай една кутия с локум! Вече имаме една ясна представа за обидите. Но това трябва да стане съзнателно. Някой казва: "Кръвно ме обиди!" Влизаш в някой двор, кучето забие зъбите в крака ти. Това не е ли кръвна обида? Питам: къде е сега погрешката? Ти, като влизаш в двора, ще носиш по два геврека в джоба си. По новото учение ще хвърлиш геврека и ще подкупиш кучетата. Ти казваш: "Той не е възпитал кучетата си!" Запитай господаря им. Нему не му трябват мирни кучета. Той иска лоши кучета. Човекът ги е вързал със синджир. И вечерно време ги пуска. Ще носиш геврек, а някой път и малко месце.

Засягам един свят извън сегашния. Сегашният свят не можете да го измените. Когато се говори, че светът ще се измени, това не показва земята. Писанието казва: "Луната ще потъмнее и слънцето няма да дава светлината си." Вие мислите, че луната и слънцето ще потъмнеят. Лъжете се. Слънцето има да си свети милиони години. Ако чакате да потъмнее, това няма да го бъде. Но слънцето е емблема на един порядък, който трябва да се смени. И луната е емблема на един човешки порядък, който също трябва да се смени. Луната показва, че и религиозните вярвания на хората ще се сменят. Едно време хората са имали езически вярвания и религиите се смениха с други религии, по-възвишени. А пък слънцето е държавният строй. Слънцето на римската империя залезе. Римската империя потъмня и римската религия потъмня. И на тяхно място се явиха други. И сегашният порядък ще се измени.

Когато хората бъдат готови, законът на възпитанието ще се измени. Дотогава всички хора трябва да възприемат едно ново разбиране.

Вие казвате, че Господ управлява света. Вие мислите едно, а вършите друго. Не се съобразявате със себе си. Нямате едно правилно разбиране. Вие казвате, че всичко е от Бога, а пък като ви оберат, казвате, че онзи лошо е направил. Щом е от Бога, не е лошо.

Кое е по-хубавото сега? Да бръкнат в джоба ти и да те оберат или да те мушнат, да паднеш и да ти вземат петте лева? Този човек не те е мушнал. Господ му казва: "Не го мушкай, вземи му само петте лева." Но ако те мушне, какво трябва да мислиш тогава?

Преди години една сестра, верующа, идва при мене. Тя беше много добра сестра, по три пъти на ден се молеше, но такъв темперамент имаше, че много затлъстяваше. И ако не боледуваше, щеше да стане едно буре, а това е опасно. Ръката й се беше подула. Казах й: "Ти сега вървиш по новото учение, а пък по-рано си вървяла по старото учение. И ръката ти се подула по старото учение. Ще отидеш при някой лекар да направи малък разрез на абсцеса на ръката ти. Ръката ти е нагнояла." Тя ме гледа - не се спирам да й чета молитва... Казах й лекарят да й изстиска абсцеса. Казах й: "Непременно трябва да отидеш. Иначе може да стане инфекция." Нейният възюблен я вози на каруцата. Каруцата се преобръща по пътя, сестрата пада в един трап и се обръща. Тя си ударила ръката. Мъжът й я изважда из дупката. И отиват при хирурга, който казал: кой ти направи този разрез? А пък тя като се ударила, абсцесът се пробил и гнойта изтекла. Лекарят казал: "И хирург не може да направи такъв разрез." Тя казала: "Паднах в една дупка!" Лекарят казал: "Спасителна дупка е била!"

Аз виждам, че всички ваши неразположения, които имате, от това гледище са спасителни дупки, които ви освобождават от абсцеса. Без тази дупка ще имате голям абсцес, а пък с тази дупка ще имате малък абсцес и той ще се пробие и изчисти.

Ние се учим да се подчиняваме. В един град ще вървиш отдясно на улицата. В един град ще се подчиниш на законите на вървежа. Качваш се на трамвая и няма място. Ще се хванеш за каиша. Може да кажеш "Голямо безобразие! Никой не услужва!" Някой път младите услужват, младите са много по-учтиви. Една млада мома и един млад момък, като погледнат, услужват в трамвая. А пък стария, като влиза, не отстъпва. Та тези, старите, са установени. Ще ви приведа един пример.

В Америка едно дете ходило на съживителни събрания. В тези събрания хората си изповядват прегрешенията, целуват се, прегръщат се от любов към Христа. Някоя сестра водила разгулен живот. Тя идва тука, в съживителните събрания, разкайва се и тръгва по правия път. И едно дете казало на баща си: "Ела на събрание." Бащата казал: "Аз съм от утвърдените хора. Аз съм утвърден в истината! Там ходят тези, които не са утвърдени." Веднъж бащата и синът пътували с кабриолет и конят се спира на едно място. Детето казало: "Татко, конят се утвърди." Философията на живота е: от всичко, което се случи, ти можеш да извадиш известна поука за себе си.

По-добре е, когато нещо ти се случи, за 5 минути да разрешиш въпроса, отколкото да му търсиш причините и да се тревожиш. Това е губене на време. Че едно разтревожване знаете ли колко струва? При излизане от салона, след свършване на беседата, някои се блъсват - някой бутне някого и последният казва: "Защо ме бутна? Не виждаш ли!" При излизане вие, задните, искате да бъдете първи. Чакайте се един други. Аз не съм ви дал пример, понеже излизам пръв - вие ми давате път да изляза свободно. Ами ако има да бият някого? Вие сте страхливи и за да ви убедя, аз излизам пръв. И вие всички се окуражите и хуквате подир мене. Вие трябва да излизате първи, а аз последен. Обаче има си основание аз да изляза пръв. Аз оправдавам себе си. Аз излизам пръв, като казвам: "Както е добре вътре, така ще бъде добре и вън." Ако съм на ваше място, ще чакам и ще изляза последен. Аз съм държал на това правило. И чадърът не ми се е счупвал, и дрехите ми не са се разквасвали. Чакам при трамвая. Ако има място - качвам се, но ако няма - не се качвам. А ако искам да се кача пръв, ще ме тикат. Веднъж само в трамвая бях пръв. И ме тикаха. И после вече бях последен.

И в живота, при сегашните условия, хората на злото са първи, а пък хората на доброто са последни. И всички в класа трябва да бъдем последни, ако искаме да ни бъде мирна главата. Ще им кажеш: "Сега е ваше време. Но един ден, като дойдем ние на власт, тогава друго. Ние се подчиняваме сега - дали сме ви права." Писанието казва, че Бог е дал на лошите хора власт да управляват, а пък на добрите казва: "Ще се подчините. Ако те не управляват, както разбират, и ако вие не се подчините, ще страдате."

Може да плачеш, че боледуваш, или че са ти взели нещо, или че майка ти е отишла някъде, или че са те били. Когато някой плаче, по плача познавам, дали майка му е отишла някъде, дали е бит, дали са му взели нещо и пр. Плачът се различава.

Няма да плачеш от страх. Можеш да плачеш, че си видял мечка в гората. Или можеш да плачеш за страданията на другите.

Представете си, че от планината горе се търкаля едни голям камък. Този камък е едно голямо зло. Аз казвам на камъка да се спре - не се спира камъкът. Какво ще правиш? Ще отвориш место да мине камъкът. И той, като отиде на полето, на равното място, ще спре.

Един българин ми разправяше. Носил един кобур. И вървял. "Виждам, че иде един бивол, една бога. Казвам "цък-цък", но не хваща. Турих кобура и надух дългата; качих се на едно дърво и биволът ме гледа отдолу. Аз седя горе, а той долу. И отгоре пак цъкам. И пак не хваща. Пищовът не хвана, а ръцете ми хванаха. Така бързо се качих, че се чудих на своята сръчност." Знаете ли какво правят тези, бодливите животни? Тъй ще те повали на земята, че с години ще помниш!

Злото у човека съществува. Вие от него не може да се избавите. И доброто седи във вас. Доброто ще възприемете от любов и ще имате вътрешно отношение към него. А пък злото ще го възприемете с ума си - със закона на ума си. Там ще разсъждавате. И ще видите, че злото е предназначено за нещо. Да кажем, че дойде една лукава мисъл. Една лукава мисъл - и там има едно добро. Тръгне един човек да убие някого някъде. Върви той по пътя, удря се някъде и му се строшава кракът. Ти отиваш и му направиш крака. Ще го превържеш. Някой би могъл да каже: "Ако аз бях, нямаше да му оправя крака!" Вие мислите тук, на "Изгрева", че светът се е изменил. Ни най-малко! Законите на света действат и тук. Тук, на "Изгрева", сте на една педя от София. Само че, когато ви стори някой неправда, вие мълчите като риба. Някои се оплакват, но някои не.

Човек още от рая като е излязъл, така се е проявил: Каин убива Авела. Оттам започва. Те са двата принципа. Едни ще бъдат убивани, а пък други ще убиват, докато дойде да се смени този ред на нещата. Но сега сме в края на смяната. И тая смяна няма да стане бързо. Злото в нас постепенно ще се ограничи. И вие трябва да изучавате закона на ограничението.

Опитайте се, след като се разсърдите, да смените вашето състояние. Обидени сте - да смените вашето състояние. От любов към Бога! Знаете ли колко е мъчно това? Ти казваш: "Мене да обидят!" Кой баща е постъпил така, както Господ постъпва? Бащата бие сина си. Чел ли е ударите. Той е възбуден. После отслабне ръката му и казва: "Набих го!" Но той още не бие с любов. При първия удар ще кажеш: "Да изучиш Божия закон!" При втория удар ще кажеш: "Да научиш какво нещо е обходата!" При третия удар ще кажеш: "Да научиш как да слушаш баща си!" При четвъртия ще кажеш: "Да научиш как да слушаш майка си!" При петия - "Как да слушаш по-големия си брат, по-голямата си сестра" и пр. А пък вие сега биете, без да мислите.

Всички искате спрямо вас да се постъпва много добре. Обходата зависи от вас. Законът е верен. Така, както се отнасяш, така ще се отнасят с тебе. Като срещнеш един човек, ти откриваш една лоша черта в него. А пък всеки човек има добри черти. Няма човек, който да ги няма. И в най-лошия човек има някои добри черти, само че някой трябва да ги намери. Например, разбойникът е лош. Обаче, някоя мома се е влюбила в него. Значи, у него има нещо добро, което тя е познала. Това е Божественото у човека.

Бог ще промени всички неща. Ние ще започнем с порядъка на любовта, ще влезем в порядъка на доброто и злото, както е сега, ще минем от злото в доброто и после ще влезем в закона на любовта. Ние сега от злото минаваме към доброто. И от доброто ще минем в любовта. Любовта ще дойде най-после. Тя, като дойде, ще уреди всичко. Най-първо трябва да влезем в порядъка на доброто. Трябва едно самообладание. Всички представлявате разни образци на доброто. И можете да си помагате. Ако минавате покрай един брат, кажи в ума си: "Той има добри черти". Някой разсъждава много зряло, някой е много отстъпчив и скоро му минава, някой е повече милостив, някой е справедлив, някой е енергичен, услужлив - знае как да направи работите. Всеки от вас има една особена черта, от която можете да се ползвате.

Ние считаме хората за ангели, светии. За да станеш светия, трябва да си минал най-големите унижения. Например, да почнат да те обиждат, а ти да седиш тих и спокоен. Ще разсъждаваш и ще кажеш: "Този наполовина е прав." Ще ти кажат: "Ти си голям изедник!" Ако влезеш в модерния свят, ще разгледат пръстите ти - към кой тип спадаш. И втори път като те хванат, ще те познаят. Като те хванат, няма да те гледат като светия, но ще видят ръката ти и ще видят какви престъпления можеш да направиш. Има хора, които могат да крадат ябълки, а друг не може. Има хора, които могат да крадат кокошки или агнета, а друг не може. Има хора, които могат да убиват. И всички тия типове са образовани. Има деформации вече: ред поколения са били престъпници и престъплението е изразено в техните пръсти. Между вас няма престъпници. Има кокошкари. Има плодоядци. Като минете покрай едно дърво, някои от вас може да вземат един плод. За един плод имате право. Ако иска да бъде човек съвършен, той не трябва да дава ход на лошите желания в себе си. Той сам трябва да се ограничава. Защото, като се самоограничава, тази енергия се подобрява; тя е потребна. За да проявиш една добродетел, изисква се енергия. Ние нямаме достатъчно енергия. Смелост е нужна. Онези, на които задната част на главата е широка, имат енергия, затова са смели. А пък тези, на които главите не са широки там, са страхливи и минават за кротки. Не, кротък човек е онзи, който може да направи всичко, но се въздържа. В романа "Камо Грядеши" Урс, като стана християнин, се въздържаше вече. Аз имам един пример из българския живот. Един българин се оженил и потупвал жена си. Жена му се обърнала към Бога. И той се обръща. И той разправя: "10 години си гугукахме. Един ден какъв дявол влезе в мене, тя нещо ми възрази и й ударих плесница. И си казах: "Спасе, какво правиш?" Цял ад се подигна в мене. Молех я за прошка, но тя не ми прощава. Ходя, ходя из двора. Този Спас бил земеделец. Той продължава: "И по обяд, като ми прости, отидох на работа. И голям товар падна от мене." А по-рано, преди да се обърне към Бога, това било за него нищо. Но сега новото учение било в него и той чувствувал, поради своето опущение, голям товар.

Като удариш някому една плесница, значи, предал си му благородните черти на Юпитера. Кой е пръстът на Юпитера? Показалецът. На Сатурн? Средният пръст и пр. Какво лошо има от това? Лошо има в това, че той, като удрял, не е мислил за Юпитер и пр. Аз, като ударя една плесница на възлюбления, бих му казал: "Да обичаш Юпитер, Сатурн, Слънцето, Меркурий и Бога." А пък онзи е виноват, понеже е ударил две плесници, без да каже това.

Питам сега, във вас какво трябва да замести боя? Агнетата трябва да се заместят с плодове. Виното трябва да се замести с вода. А пък плесниците с какво трябва да се заместят? Когато вече си се нагласил да биеш някого, ще му занесеш един подарък: една копринена кърпа - ако е млад, да си я тури в джоба. Ако е писател - ще му туриш едно златно перце. Ако е млад - ще му купиш едни обуща; ако не ги харесва, ще му вземеш други. Или една хубава шапка ще му купиш. Или някоя книга. "В старото учение щях да те бия - ще му кажеш - но сега измених живота си. И напуснах старото учение." Ти казваш: "Къде ще му отиде краят!" Сега краят му къде отиде? Този край е много по-добър. Я го приложете това за един месец. Много ли е за един месец? Ако имате убеждение, това е един вътрешен процес.

Има един свят, който ни наблюдава. Ние, като не изпълняваме закона на Бога, Волята на Бога, всички противоречия идват. Ако човек разбира Божия закон с ума си, ако разбира Божия закон с Любовта, ако разбира Божия закон с Истината, в него нямаше да има никакви противоречия и той нямаше да знае, какво нещо е сиромашия и страдание. И всичко щеше да бъде възможно. Ако разглеждахте противоречията от гледището на Любовта, на Мъдростта и на Истината и прилагахте това, нямаше да имате противоречия.

От едно противоречие един пострадва и сто души се ползват. Не е ли хубаво това - един да пострада и сто души да се ползват? Христос един пострада, за да могат милиони да се ползват. Той вкуси от смъртта, за да се избавят други от смъртта. Казват, че като умрял някой, отишъл при Бога. Ако не можеш да оживееш, ти не си се избавил от смъртта.

Първите хора, които ще дойдат да възкръснат, няма да умират повече. Това е първото възкресение. И ако вие станете господар на себе си, всички противоречия, които съществуват сега, ще ги разрешите. Гледам, идват мнозина при мене и искат да им разреша противоречията. Ако аз направя добро, за мен въпросът е разрешен, но за него не е разрешен. Аз зная как да
туря в чашата вода и му давам, но той не знае как да тури вода в чашата. Той отива при извора и не знае как да вземе вода. Този извор има двеста градуса топлина. Как ще пиеш? Трябва да туриш водата от извора в чаша, да изстине малко и тогава ще пиеш. Ти казваш: "Аз всичко мога да направя!" Можеш, но когато някои други турят нещата в подходящи условия. Да направиш едно добро не е лесна работа. Изисква се голяма мъдрост да направиш добро. Ти може да му дадеш сто лева и той да е недоволен. Дадеш му хиляда лева - и пак е недоволен. Ще му направиш едно добро, та той да е доволен. И той да каже в себе си: "Аз искам да бъда като него. Аз искам да постъпвам, както той постъпва." Това е правилното! Сега всинца казваме, че трябва да има порядък в света. Порядък има. Добри хора има, но малцина са тези. А другите седят и се колебаят.

Някои казват: "Да се помолим." С молитва няма да стане. Молитвата е учение. Работа трябва. Всеки човек трябва да бъде проводник на доброто. Правете неща, които са реални във вас. Вие правите някои неща, които хората правят. Правете това, което Бог прави. Бог вижда в твоите тайни мисли и желания това, което хората не знаят. Той има снизхождение и прощава. Само ти пошепва и казва: "Не прави това!" Като дойдат ангелите, те са много строги. Духът, като дойде, те разтърси. Като дойдат светиите, те са още по-строги. Като дойдат гениалните, те са още по-строги. Те ще ти кажат: "Ти няма да правиш престъпление! Разбираш ли!" А пък светията ще каже: "Не те ли е срам!" Ангелът само ще те разтърси и ще те остави. А пък като дойде Господ, като го видиш, ще заспиш. И след като се събудиш, ще чуеш един глас и ще кажеш: "Господи, досега не съм живял както трябва, но отсега нататък ще живея както Ти искаш." И той ще каже: "Елате, наследете Царството, което е за вас приготвено!"

Вие мислите, че един ангел постъпва много меко и че ти ще издържиш лесно присъствието му. Ако се яви един ангел със светлината си, ще се простреш на земята! Енергията у него е толкова силна, че ще ти се подкосят краката и ще кажеш: "Нищо не остана в мене!" И той отново трябва да те съвземе. Някои от вас искат да дружат с ангелите. Ще се подкосят краката ви! Ще започнете с гениалните хора. Те са най-строги. Тяхната правда е строга. Някой път във вас говори нещо строго. Това е гениалният. После ще дойде светията, после ще дойде ангелът и най-после, като дойде Господ - онова състояние на Любовта - законът е друг.

Като дойде Господ, червеят става пеперуда, като дойде Господ, престъпникът става светия. Докато не е дошъл Господ, всеки ще си остане в своя порядък. Вълкът ще си остане вълк. Казват, че вълкът ще пасе с овцете. Но това е, като дойде Господ и ги научи. И ще се засели между тях. И светиите, и ангелите, и гениите ще ви ръководят. Докато дойде четвъртият - Господ, да ръководи света!

Сега искам да бъдете герои, да издържате мъчнотиите в себе си. Разсърдиш ли се, ще си кажеш: "Добре стана днес, че се разсърдих." Ако не се сърдиш, е лошо. Уплашиш се. Много хубаво, защото, ако не се уплашиш, няма да знаеш какво нещо е страхът. Казваш: "Влюбих се." Хубаво. Защото, ако не се влюбиш, няма да знаеш какво нещо е влюбването.

Ще опитаме нещата, които имат цена, и ще благодарим, че сме минали през една велика школа. Към края сме на школата на злото. Сега правим злото по насилие, а пък един ден ще бъдем свободни да направим злото свободно. Вие още свободно не сте правили зло. Как ще направиш лошо някому свободно? Ето каква е идеята. Хирургът прави разрез, за да изтече гнойта на раната. В Америка от двама студенти единият станал съдия, а пък другият адвокат. Адвокатът тръгнал по лош път и го завели при съдията, неговият приятел, да го съди. Адвокатът бил направил голяма беля и по закона съдията трябва да го съди. Налага му глоба от 10 хиляди долара. Да му прости - не може. Осъжда го. И трябва да лежи с години, за да изплаща, защото няма пари. Той го осъжда като съдия, а като приятел плаща за него.

И вие, като съдии ще осъждате и като приятели ще плащате. И по този начин ще вършите Волята Божия.

"Добрата молитва"

Искам всички от вас да дадете по половин лев - всички, които сте слушали днешната лекция, да видим, колко пари ще съберем. На едни казвам: "Ще дадете, искате, не искате, по половин лев. Ни повече, ни по-малко! Това е за тези, които са под закона. А пък онези, които се водят по Бога, да дадат по свобода! Да видим колко пари ще се съберат! Ще видим колко хора сте. И да видим, дали ще може да приложите този закон. По 50 стотинки. Всеки, който е дал, ще се запише.

7. Лекция на Учителя, държана на 15 ноември 1939 г., 5 - 7,10 часа сутринта. София, Изгрев.

Тихо, хладно, мъгливо и облачно време.

НАГОРЕ




placeholder