НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Намиране изгубената дума

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Намиране изгубената дума

Най-често използвани думи в беседата: свят, може, аз, има, човек, казва, дойде, съм, сега, години, любов, живот, път, погрешка, добре, време, кажеш, говори, всички, можеш ,

 Утрини Слова , София, 12 Ноември 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.
91 псалом.
Молитвата на Царството.
Духът Божи.
Размишление.

Ще прочета 3 гл. от Евангелието на Иоана.

В начало бе Словото.

По какво се отличават живият и умрелият човек? Те се отличават по две диаметрално противоположни качества. Живият постоянно расте, уголемява се, а пък мъртвият постоянно се смалява. Единият от ден на ден става по-красив, по-мощен, по-силен, а пък другият постепенно изнемощява и от него вече нищо не става. Смъртта не е еднократен процес, а непреривен процес. Човек в живота си или оживява, или умира. Вие констатирате само един факт, че е умрял той. Но това не е право разбиране. И животът не е еднократен процес. И той е непреривен процес.

Та казвам, животът трябва да се разгледа в неговата целокупност, във всичките негови области, през които трябва да мине. Някои от вас сте на 60 години. Знаете ли през коя област минавате? Някои сте на 15 години, на 20 години. Не зная, дали има тук на 15 години. Хората през първите седем години са в физическия свят, в гъстата материя. И това дете ще го видиш, че от сутринта до вечерта мляска. Де какво види – в устата. Първите седем години детето изучава всичко физически, всичко опитва. Докато всичко опитваш ти си дете на физическото поле. През вторите седем години човек става малко особен, развива се в него чувствителността. Той прави избор на нещата. Като яде прави вече избор. Най-първо той е доволен от тази храна,която я е ял. После почне да прави избор на храната и ако не му дадеш това,което иска, той вече се сърди. Едно ново качество проявява. Господар става. Казва: „Такова нещо не ми давайте.“ През следващите седем години иска не само да му сготвиш хубаво, но той иска, като седне, ти да му пееш, да му кажеш: „Колко хубаво пееш. Каква музика излиза от устата ти. Твоите зъби колко са хубави като тракат. Като ангел си.“

Трябва да се проучава духовния живот. Някои искат да бъдат духовни. Духовността не е нещо, което можете да го купите отнякъде. За сравнение аз ще направя следното уподобление: Вие виждате червения цвят, но този цвят, който вие виждате в дъгата, той е в статическо положение. В някоя картина виждате червения цвят. Този цвят е еднократен. Такъв цвят не може да ви ползува. Той прилича на човек, който казва в грамофона веднъж – „добър си.“ И свършва. И втори път не си отваря устата. Това е еднократен процес. Върти го, както искаш, като каже – „добър си“ или „лош си“, не казва нито дума повече. Нали някой път, като се разсърди човек, не говори вече. Тази сръдня, по която много говори той прогресира. Има надежда в него. Но този, който не говори, у него надеждата е много малка. И за добрия и за лошия човек е същото. Добрият човек, който не говори много, много работи не върши. Мълчаливата работа е дълбока. Дълбока е, но мислите ли, че вода, която мълчи в шише е дълбока. Съгласен съм, че мълчаливата вода е дълбока, но водата в шише и тя е мълчалива, но дълбока ли е? Мълчалива вода, но която тече, а не който стои без движение. Има едно мълчание в движението. Човек не че не иска да говори тогаз, но няма време. Например, ако се движите с бързината на светлината, колко време ще имате да говорите някому, когато в една секунда трябва да изминете 300 хиляди км. Каква дума ще кажете на един човек при такава бързина? И да му кажете, той няма да разбере. Няма да чуе, понеже бързината е голяма. И човек трябва да бъде много духовен, за да разбере.

Някои искат да бъдат много духовни, но движенията в духовния свят са много бързи. Някое същество от духовния свят, ако ви проговори, вие ще се търколите на земята. Вие мислите, че тези същества са много нежни, много деликатни, че пипат много меко. Но вие имате едно физическо разбиране. Че знаете ли, ако вечерно време ви блъснат с един рефлектор, с една светлина от един милион свещи, какво ще стане с вас? Вие ще ослепеете, вие ще се търколите на земята. Правили са опити с такава светлина на 3–4 километра. Като им светнат с тази светлина от един милион свещи, говедата стават шашави, не могат да се движат.

Тук ние имаме вече една светлина, която е нагодена към нас. Тя иде от слънцето. Ако нямаше тези среди, през които тя минава, за да се приспособи към нашето състояние, тая светлина, тая хубавата светлина би ни причинила много вреди, защото не сме готови. Та онзи, който иска да изучава духовния свят, той трябва да се подготви, постепенно да се подготви.

Едно сравнение: Аз мога да ви докажа, че сто е равно на хиляда, но всъщност не е така. Имате едно число 100 и друго хиляда. Кое е по-голямо? По брой, хиляда е по-голямо, но по тежест или по мярка някой път не е по-голямо. Например: Сто сантиметра и хиляда милиметра имат същата дължина. Ти казваш, хиляда и сто, но не казваш дали сантиметра или милиметра, мислиш, че сто е по-малко, а те може да са равни. Само че в хилядата имате по-голям брой, а в сто по-малък брой. Но по големина и по тежест се различават.

Някой е спал много време и мисли, че е живял много време. Когато си спал, ти си странствувал в друг свят. Ти не си бил на физическото поле. Когато си буден, ти си на физическото поле. Вечерно време ти не си на физическото поле. Ти вечерно време ходиш, пееш, говориш и казваш, че си живял. Не, не си бил ти. И като се върнеш от онзи свят, нищо не можеш да донесеш. Някой път се разхождаш в градина с цветя, с вода и пр., но кои цветя си донесъл оттам? Нямате донесени. Някои и даже са ходили в онзи свят, те го описват, но го описват както този свят. Сега да не се впущаме в това, не искам сега да произведа във вас противоречие.

В музиката трябва да се развива ухото, за да може да я разберете. И ако не се развие ухото ти, не ще можеш да разбереш музиката в нейните потънкости. Сега имате червения цвят. Може да имате само едно понятие за цвета в статическо състояние. Но червения цвят в едно динамическо състояние, като цвят на живота има друго качество. Ти без червен цвят ще бъдеш малокръвен, хилав, апатичен, няма да имаш подбуждане към нищо. Ще седиш недоволен, кисел. Ще кажеш: „Животът е безсмислен.“ Гледаш това, онова, казваш, че нищо не струват. И най-после, като не си доволен, ще заспиш. Събудиш се, недоволен. Заспиш, отиваш в другия свят и там сънищата не вървят. Като влезеш в другия свят и там някоя мечка ще те гони, някои разбойници ще те гонят.

Един наш приятел беше ходил в онзи свят и разправя една своя опитност. Отива там и го хващат няколко души стражари. Затварят го, осъждат го на смърт и съдията там седи. Той казва: „Кажете ми, какво престъпление съм направил, че ме осъждате“. Съдията му казва: „За тази бялата книга.“ И показват му бялата книга. За една бяла книга го осъждат. И като го осъждат на смърт, заравят го.Той се чуди. Като се събужда, изпотил се вече. Добре, че се събудил, така избягва от онзи свят. Не могли да изпълнят присъдата. Ако беше седял по-дълго време, непременно не щеше да може да се върне. И пита: „Какво значи това?“ Значи, че могат да те осъдят за една бяла книга. Аз не му казах подробно, но съдията му каза: „На тебе ти дадоха една бяла книга и ти не я опази чиста, и затова те осъждаме на смърт. Дадохме ти една бяла книга и те пратихме на земята, за да я държиш чиста. А паднаха няколко петна върху книгата. Ти трябваше да я пазиш. И затова те осъждаме на смърт.“ Може да пита някой: „Толкоз ли са жестоки те?“ Въпросът не е за жестокостта. Какво означава жестокостта?

Ако един стар човек носи торбата си с хляб,и му хванат торбата и му вземат хляба от торбата жестоки ли са тези гладни хора? Не, нему не му трябва хляб. Той се е наял. Ти като се наядеш, онова което остане, трябва да го дадеш. Ако не го дадеш, другите имат право да го вземат. Вие всеки ден ходите и вземате от крушата това, което тя не позволява. Това право ли е? Всеки ден вие вземате въздух и го изпущате. Право ли е това? Вие смятате, че имате право да дишате въздуха. Имате право да дишате въздуха, ако oбичате Бога. Иначе, нямате право. Вие имате право да пиете вода, ако обичате Бога. Иначе, нямате право. Вие имате право много неща, ако обичате Бога. Иначе се наказвате със смъртно наказание.

Следователно, всеки човек, който прави нещо без любов, за тази постъпка, за бялата книга, на общо основание от невидимия свят го осъждат на смъртно наказание. Сега този приятел не знае името на съдията, който го е осъдил, не знае имената на стражарите и ако рече, той да заведе дело, че неправедно са постъпили спрямо него, ще кажат: „Кой беше съдията? Кои бяха стражарите.“ Той не ги знае.Следователно, делото му пропада. А пък щом пропада делото, то е фиктивно. Аз го питам: „Ти искаш ли да заведеш дело? Втори път искаш ли да минеш през това?“ Той казва: „Не, втори път не искам. Аз научих, че е страшно нещо човек да умира.“

Човек трябва да си изправи погрешките. В земния живот всичко седи в разширение на зрението. Ти можеш да влезеш в един свят с по-високи трептения. Вземеш основния тон от 16 трептения в секундата. Да кажем, че оттам започваш. Вземаш до, ре ми, фа, сол, ла, си, трептенията се увеличават. Тези по-високите трептения спадат вече към по-високите светове.

Първата октава, в която обикновено сегашните хора пеят, тя отговаря на физическия свят, втората октава пак започва от до. Тя отговаря на духовния свят. Третата още по-горна октава е божествената. Колко от вас може да пеете в третата октава? Едвам взимате една и половина октава някои. Някои две октави. Има някои певици, които влизат в Божествения свят с няколко тона. В Божествения свят, но всъщност, това е едвам предисловието на Божествения свят, с неговите високи трептения.

Вижте до коя октава можете да пеете. Можете ли да минете от първата октава във втората и третата? В цигулката започва от сол. Мъчно човек може да достигне по-горе от две октави. Мъчно може да достигне онзи, който не се е трудил, но онзи, който се е трудил, може да достигне.

Защото целия свят, това е една възможност за всинца ви. Като отидете в другия свят, ще се пробуди едно друго съзнание във вас. Там трябва да учите. Дето и да бъдеш, все трябва да учиш и трябва да слугуваш. Ако мислите, че в другия свят ще почивате, не. Почивката зависи от съвсем други съображения. На земята ние не страдаме, че много работим, но трудът ни не е оценен. Ние страдаме от живота на безлюбието. Като слуга ще работиш 10 часа и като се върнеш ще ти кажат, че това не е хубаво, онова не е хубаво. Не се върши работа с любов. Вземете работата на един съвременен учител в прогимназия или гимназия. Мислите ли, че работата му е много завидна. Много еднообразна работа. Преподава в три–четири класа по български език. Събрали се 200–300 тетрадки. Еднообразни упражнения. Седне да провери, какво е писал ученика. Ще поправи ь, после запетаите и пр. Ще поправи една тетрадка, 2, 10, 20 и пр. Надуе му се главата и ще се подпише с червено мастило. И като върне тетрадките, всички ще плюят отгоре му и ще кажат: „Нищо не разбира учителя.“ Поне българският език да е установен. Не е установен езикът, понеже и българите не са установени. Германците не са установени в звука „р“, не могат да го произнасят. Англичаните пък, като не са се научили да го произнасят, едвам го произнасят. Но този звук какво значение има? Звукът „р“, ако не знаеш как да го употребяваш, огрубява човека. „Р“ значи да държиш ръката си свита, то тази ръка ще изгуби своята пластичност. Факирите в Индия и други правят много работи, понеже са изгубили това значение на живота, 20–30 години ще седи и ще си държи ръката свита и пр. А пък някои религиозни хора има в Индия, които ще отидат в свещените места и ще почне от мястото на тръгването да ляга на земята, след това ще направи няколко крачки и пак ще ляга. И така ще ходи докато отиде на светото място. Вие правили ли сте такова пътешествие? Или пък у православните ще правят 500 поклона. Правили ли сте 500 поклона? Доста хубава гимнастика е тя. Ще коленичиш, ще наведеш главата си чак до земята и ще се изправиш, после пак ще клекнеш, пак ще се изправиш и т.н. Веднъж, два пъти, неприятно, но 500 пъти?

Тук в България, мисля че в Сливен, има една жена от религиозните и искала да покаже пред църквата, че дълго време може да се моли. Владиката няколко пъти пращал хора да и кажат да го прави това вкъщи, да не безпокои в църквата. Един ден владиката отишъл сам да и каже. Тя казала: „Дядо владика и за тебе има място.“ На нея и е приятно, но на владиката не му е приятно. Ние не сме свободни. Иска човек да направи 500 поклона. Да ги направи.

Имаме тук една сестра, която си вдига ръцете нагоре.Какво ли не са правили на нея. Някой казва: „Учителю, компрометира ни. Хората какво ще мислят.“ Казвам: Знаете ли какво мислят хората? Хората много хубаво мислят. Те казват: „Те са събрани тук. Имат двама капелмайстори – млад и стар.“ Казват: „Виждали ли сте стария капелмайстор? Без него събранието не върви.“ Аз говоря без име сега. Не е само една сестра. Тук сутрин на гимнастика не правим ли същото? Има ли някой от вас, който да не си вдига ръката.

Та казвам: Нещата трябва да бъдат направени навреме. Всяко нещо което не е направено навреме, среща едно противоречие. Да кажем, че ти изкажеш една дума и тази дума няма кой да я възприеме. Тази енергия не се е използвала. И човек всякога е отговорен за нещата, които е направил.

Христос дава един пример. Имало трима души. На единия дал 5 таланта, на другия – два, а на третия – един.Последният заровил таланта си и господарят му го осъдил като се върнал, понеже не е работил. Той имал лоша мисъл, казал: „Я се върне господаря я не.“ И онзи, който вземал единия талант, за да се оправдае казал: „Зная, че ти си много взискателен. Вземаш, дето не си сял и искаш там, дето не си дал.“ Тогава господарят му казал: „Щом знаеш, че съм такъв, защо не го даде на някой банкер, та ти като не искаш да работиш, парите сами по себе си да растат?“

Аз вземам това за тези хора, които мислят, че нямат никакви дарби. Не мързеливият има един талант. Опасността е там, че можеш да имаш големи богатства, може да си даровит, но ако не учиш нищо няма да постигнеш. Ти мислиш, че не си даровит, но ако работиш много, може да постигнеш.

Вие вярвате, че сте млади. Като се погледнете в огледалото, огледалото ви е заблудило. Най-първо, огледалото показва, че си млад. И после, след години това огледало показва, че си остарял. Но ако отидете в театъра и играете някой рол. Някой млад го направят като стар дядо с мустаци. Аз съм виждал някоя жена да играе ролята на дядо в театъра, пък на мъжа обръснат брадата и става жена. Вие сте в театъра, това са външни заблуждения.

Човек остарява всякога, когато изгуби подтика на любовта. Щом изгубиш подтика на любовта, старостта идва. И не намираш смисъл да се движиш. Старият счита, че животът, който е живял на младини, не е бил умен. И мисли, че като остарява, все ще живее по-добре и по-добре, но той не е доволен от живота на миналото.

А какъв е животът на стария? Старият живот е разумен живот. Един певец, като почне да пее, когато изпее песента без никаква погрешка, това е стария живот. Една песен изпята добре, стара ли е? Песен изпята добре е млада песен. А пък песен изпята не както трябва е стара песен. Като живееш както трябва, това е млада песен. Животът, от който си доволен, това е млад живот, живот от който не си доволен, това е стар живот. Съгласен съм с това.

За да не остарееш, ще се учиш да пееш. Понятието стар, може да се вземе в два смисъла – положителен и отрицателен. Когато казах, че стария живот е разумният живот, разбирам думата стар в положителен смисъл. А след това, разгледах думата стар в отрицателен смисъл. Вие казвате: „Песента е за младите.“ А пък за старите какво е? Леността. Тези понятия може да се дължат на далечното минало.

Сега вие ще ме запитате: „Какво се разбира под думата „роденият“ в прочетената глава.“ Това, което се ражда по плът е плътско. А пък роденото от Духа, дух е. Това раждане,за което говори Христос, не е раждането на земята. Раждането на земята е една обвивка, една външна дреха, на онова духовното раждане. В духовното раждане има любов, непреривна любов. Щом се родиш ти духовно, няма да имаш тези несгоди в духовния свят. Ако се родиш в духовния свят, ще се движиш в духовния свят навсякъде, ще бъдеш свободен. Ако се родиш физически, ще бъдеш ограничен. Един българин и в България да живее и целия свят да обиколи, той е ограничен от земните условия. Колцина от вас сте ходили до месечината, до планетите, до слънцето. Кои от вас сте ходили до другите някои звездни системи? Това са възможностите за бъдещето. Всяка една звезда е една възможност за твоя ум. Ти по физически начин до слънцето не можеш да отидеш. Ще изгориш там. Съвременните астрономи казват, че във външната атмосфера на слънцето има 6 хиляди градуса. Ти сто градуса не можеш да издържиш, а при десет хиляди градуса, нищо няма да остане от тялото ти. Невъзможно е по този начин да отидем до слънцето. Но човек със своя ум може да отиде на слънцето.

Та казвам: До слънцето не можем да отидем без любов. Любовта е пропуската. Ти никога не можеш да отидеш във вселената без любов. Понеже Бог е любов, то щом го обичаш, пътят ти е отворен да отидеш навсякъде. Щом не го обичаш, пътят ти навсякъде е затворен. Помнете това. Щом обичаш Бога, всичко можеш да постигнеш, не изведнъж. Няма нужда изведнъж да постигнеш нещата.

Някои от вас сте пели. Пението аз го препоръчвам, понеже е един трансформатор за да се сменят състоянията на човека. Музиката е една възможност за подобрение на човешките състояния. Човек, който иска да се подмладява, трябва да знае, че без музика той не може да се подмлади. И всяка работа, която се захваща без музика, без хармония, тя не може да успее. И мисъл, чувства и постъпка в която няма музика, не могат да успеят. Няма успех в тях, мярка е музиката. Тя се нарича хармония, с нея всичко можеш да постигнеш. Аз говоря за онова, което Бог е установил. Музиката е нещо Божествено. Светът е създаден по законите на музиката. И всички ние се учим да мислим, да чувствуваме и да постъпваме добре – това е вътрешна хармония. Опитвали ли сте вие, когато един ваш приятел, когото обичате ви е обидил, да трансформирате това свое състояние? Вие си представлявате много неща, а обидата може да е много малка.

Аз един ден питам една сестра, казвам и: „Знаете ли, коя е най-малката погрешка в света, отдето започват всичките нещастия на хората?“ Аз ще ви кажа на вас. Понеже вие минавате за ученици. Това, което ще ви кажа, няма да го разправяте на никого. Но аз съм уверен, че ще го чуя пак. Решил съм да го кажа. Ще ви кажа сега най-малката погрешка. Тя е едно младо момиче на 15–16 години, ученичка в гимназията. Учи по математика. Но тя си има симпатия. Вие знаете какво нещо е симпатия. Тя е турила книгата, пише там, задачи решава, доста трудна задача. И нейната симпатия влиза. Но тя не иска да покаже, че го е видяла. Тя го усеща. Тя пише там и като пише, поглежда настрани, но се преструва, че не го е видяла. Тя поглежда настрани без да си движи главата. И той седи и си мисли: „Какво същество е тя? Колко се е вглъбила в разсъждение.“ А тя никак не мисли тогава за математиката. Това аз наричам най-малката погрешка. И след като седи тя половин час, след това го поглежда и казва: „Ха!“ Като че не го е видяла дотогава. Това е най-малката погрешка. И тя ще му каже: „Седнете тук! Аз имам една задача. Как мислите вие?“ И ще го тури на работа. А пък тя се беше показала, че не го вижда, че е занята с работа и после, като го погледне, ще се покаже, че за пръв път го вижда. Не е лошо това. Това е една сцена. Но казвам: Една такава погрешка след години може да произведе много лоши последствия. Онзи свят, малките погрешки не ги търпи. Например, ако един астроном в своите измервания е направил една малка погрешка, например в някой ъгъл направи погрешка от една десета от милиметъра, то тази погрешка в пространството ще се увеличи, понеже този ъгъл прави в пространството голяма амплитуда. В началото погрешката почти не се вижда, но в края се образува доста голяма погрешка. Една малка погрешка произвежда много лоши последствия. Например, някой не те е погледнал добре, или казал дума по твой адрес. Например, казал е за някого: „Той не е много от учените.“ Или, „еди-кой си не знае добре да говори.“ Или, „в него няма стил, той не знае да пише както трябва, не знае да туря както трябва запетаите, двоеточие, точка“ и пр. Онзи, на чийто адрес са казани тези думи, като го срещне се чувствува спрямо него неразположен. Но той не го е чул, а друг някой му е казал.

Дръжте едно правило: Може някой да ти каже, че някой много добре говори за тебе. Но той нищо не е говорил. Или дойде някой и може да ти каже: „Всички вестници много добре пишат за тебе.“ Или пък, „всички вестници много зле пишат за тебе.“ А пък всъщност, те нищо не са писали. Ти се самоизмамваш. Ти кажи: „Аз нямам нужда вестниците да пишат нито добро, нито зло за мене.“ Ако искаш да не се самоизмамваш, не възприемай тези техни думи. Понеже после ще се научиш, че никой не е писал добре и ще ти стане мъчно. Пък ако ти кажат, че лошо са писали вестниците за тебе и после ако се научиш, че не са писали, ще се зарадваш. Но двете величини се самоунищожават. Пет спечелил и пет похарчил. Никаква печалба нямаш.

Та щом ме похвали някой, аз казвам: Аз съм първия, който се хваля.Аз като искам да живея, с това се хваля. Никой вестник не може да пише по-добре или по-лошо от това, което аз съм писал. Например, някой казва: „Аз съм неспособен човек.“ Това не е право. Ще кажеш: „Не. Способен съм, но съм мързелив. Способен съм, но не се занимавам.“ Някои се смеят, че някой много се молил. Че какво лошо има като се моли? Човек като се моли, учи един език. Ето стари сестри има, които учат френски, първи и втори курс има. По един час седят, учат, пишат, изучават произношението. Че ти като се молиш, учиш небесния език. Какво лошо има в това. Че ти ако се молиш и не си научил езика, тогава как си се молил? Ако 10 години учиш френски език и поне „бон жур“ не можеш да кажеш, тогава? Онзи, който е дошъл на земята, за него всичко в света е една задача, която той трябва да реши. Тази задача, може ти или някой друг, който и да е, трябва да я реши.

Тези хора на бойното поле, сега какво разрешават? Разрешават един труден въпрос. Онзи, който никога не е мислил за самопожертвуване, разрешава този въпрос за самопожертвуване. Кой иска да умре? Казват: „Невъзможно е да се пожертвуваш.“ И този човек на бойното поле може да го удари граната. Какво ще разреши, ако го удари гранатата? Като го удари гранатата, той ще разбере, че добре не е живял. Гранатата го удря понеже добре не е живял. Ако е живял добре, гранатата не може да го удари. Ако някой път стана такъв, че с микроскоп не могат да ме видят, как ще ме ударят с граната? Гранатата удря само големите работи, а малките никой не може да ги удари. Някой казва: „Не ми трябва смирение.“ Ако си смирен, никоя граната, никоя картечница не може да те удари. Нищо не може да те намери. А пък ако не си смирен, каквото не мислиш, ще ти дойде до главата.

Причината за падането на хората спада към умствения свят. То е човешката гордост. Гордостта е следното. Някои да помислят, че много са постигнали, че могат без Бога, че имат права. Те са помислили за себе си, това което не са. Ангелите, които паднаха, бяха помислили за това, което не са. А пък хората, помислиха за това, което искаха да бъдат. Хората съгрешиха в това, което искаха да бъдат. Изкушението дойде от думите, които им се казаха: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Първият човек искаше да стане като Бога и като каже нещо, всичко да стане. И кой от вас няма това желание? Някой седи и казва: „Много съм нещастен.“ Защо? Питам го. Той казва: „Хората си имат много слуги, а пък аз нямам. Аз трябва сам да си слугувам.“

Най-първо трябва да се освободите от мисълта, че други трябва да ви слугуват. Вие сами трябва да се научите да си слугувате. И като се научите да слугувате на другите, тогава ще станете професори и ще имате при себе си ученици да ги учите, как да слугуват. Нали отварят курс по шивачество. Младите шивачки стават слугини на главната шивачка. Тя ще им даде ризи, гащи, рокли да шият, пощо-защо и малко им плащат. А пък на някои,освен че не им плащат, но и те трябва да плащат на учителката за онова, което ги учи. Ние съвременните хора живеем в един превзет свят, искаме да имаме високо положение, някой иска да стане директор, друг проповедник. Хубаво нещо е, отлично нещо е. Един евангелски проповедник, като бил ученик в България, става и казва веднъж: „Неизчерпаема книга е Библията! Има да се говори во веки веков върху нея.“ Много нещо има да се говори върху нея. Но като излезе от училището, като проповядва 10–15 години, изчерпа се. Проповядва веднъж за спасението, за любовта, за истината, за мъдростта и после ще каже, че вече не знае, какво да говори. И почне да повтаряш пак същото. Това е като един, който знае на френски само три думи и постоянно ги повтаря.

Любовта е една велика наука. Един свят на красота е той. Като влезеш в него, безброй са цветята и формите с които любовта се изразява. Като влезеш в този свят и като намериш едно цвете, за това цвете можеш да говориш колкото искаш. Присъствували ли сте при някой професор, когато сте изучавали анатомия. Цял един час говори професорът за една кост и какви отлични работи може да говори за нея, ще каже какви нерви и мускули минават край нея. Човешкият организъм е много интересен. Вие не сте изучавали вашите крака. Колко връзки имат те, какви мускули имат, как са свързани костите, че да могат тези кости да се движат. Вие ни най-малко не сте изучавали краката си, за да видите, колко разумно са направени, благодарение на висшите разумни същества. И на тяхната предвидливост. Този крак може да вземе разни положения. Или не сте проучвали своята шия. В нея има една кост, върху която може да се движи вратът. Ти си движиш врата, но защо и как го движиш, не знаеш. Онези, които са те изпратили на земята, те всичко са предвидили. Предвидили , какви движения ще правиш. Ако ние изучаваме външните погрешки на хората, няма да знаем онова, което сме ние.

Много ученици в училището се спъват. Седне ученикът да учи, но си казва: „Онзи учител ми каза, че от мене нищо няма да стане. Неспособен съм.“ На това няма да вярваш. Ще кажеш на учителя си: „Много съм невежа сега, но с труд и постоянство мисля да уча. Аз неспособният след време ще стана способен.“ Защото способността на човека зависи от любовта му. Учителят те опитва и ти казва: „Ти си много неспособен.“Ти тури запетая и кажи: „Не, способен !“ Той те изпитва. Той е враг на запетаята. Ще кажеш: „Господине, не съм.“ Ще туриш запетаята. Някой е изтрил запетаята. Ти ще я туриш.

Та онези в света, които са влезли, са изтрили много запетаи. Ако изучавате еврейския език, там няма никакви запетаи и точки и запетаи. Еврейския език върви без точки и без запетаи. И после, там няма гласни букви, а са все съгласни. Гласните се подразбират. А пък ще пишеш само съгласните. Доста труден е този език. У нас всякога се пишат гласните и съгласните. По-хубаво се говори така.

Та казвам, сегашните противоречия, които усещате в живота, показват, че вие сте дошли до едно по-високо развитие. Има някои трудни задачи, които трябва да разрешите. Дали аз трябва да обичам един човек или не, то е една задача заради мене. Да обичам някого, това подразбира, да мога да употребявам по-голяма част от Божията Любов за другите. Ако кажа, че аз го обичам, то след време той ще ми разправи, че не го обичам. И много естествено е. Да допуснем, че в едно шише има един литър вода. Ти си това шише с водата. Ти обичаш. Но шишето се изпразни и онзи казва: „Едно време ме обичаше.“ Едно време те обичах, понеже имаше вода в шишето. Не че не обичам. Но никой не е дошъл да налее вода в шишето. Как ще обичаш другите хора, когато Бог не е в тебе? То е невъзможно. И когато Бог те напусне, след това ние мислим, как сме били толкова глупави, че сме обичали. И един дядо казва: „Аз се чудя, как я обичах. И сега виждам, каква е станала тя. Едно време беше мила, а пък сега гледа като някой неприятел и постоянно ми намира погрешки. Чудя се как съм я обикнал.“ Казах му: „Но ако тя се подмлади, ще можеш ли да я обичаш? И ако стане по красива?“ – „Вярно ли е това?“ – „Вярно е.“ – „Можеш ли да я подмладиш?“ Казах му: „Дядо, опасявам се, защото, ако сега я подмладя, тя ще те остави, няма да иска да те гледа.“ Той каза: „Нека да седи тогава.“

Аз вземам всичките тези неща в тяхната чистота. Аз виждам причините. В старата баба е станала една промяна, която тя не знае как е станала. Тази промяна е станала, когато тя е спала. Всичко става в сън. Ще ви дам едно правило: Като си лягаш ще си кажеш така – „няма да остаряваш!“ И тогава ще отидеш да спиш. Защото, ако не кажеш, че няма да остаряваш, то като заспиш, тогава остаряваш. В спането остарява човек. И като се събудиш, пак ще си кажеш: „Няма да остаряваш!“ Седнеш да ядеш. Ще кажеш: „Няма да остаряваш.“ Станеш от яденето, ще кажеш: „Няма да остарявам.“ Легнеш да спиш, ще кажеш: „Няма да остарявам.“ Ако не кажеш така, ще остарееш. Писанието казва: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.“ Ще чакаш Божията любов да се прояви в тебе. На тялото си ще кажеш: „Няма да остаряваш.“ Като се събудиш ще кажеш: „Няма да остарявам.“ И в това, което казваш, трябва да вярваш. Ако не е това подмладяване, кое е онова, което може да даде смисъл в живота. Вие имате един тънък конец. Той може да се скъса. Той е слаб. Но ако турите втори конец, трети, 4, сто, 200, 300 конци и пр, ще стане як.

Бог сега ти е дал един щастлив живот. Ти казваш: „Остарях малко.“ Ти си извадил един конец. Утре казваш: „остарях.“ Още един конец изваждаш и т.н. И като остане един конец, той лесно се скъсва. И като се скъса конеца, ти заминаваш за другия свят. Не късай конците, които Бог ти е дал. На старост ти като влезеш в другия свят, там ще бъдеш млад. Старият ще влиза в другия свят със своите убеждения, че е стар, че е живял 80 години. А пък дойде един там, че го подхвърли, друг го подхвърли и той счита най-първо, че това е голямо безобразие, докато го убедят, че не е стар. И той мисли, че има брада и като се подмлади, дойде на ума на стария да се погледне в огледалото и вижда, че няма нито брада, нито мустаци и че е млад. Та в онзи свят, като влезете след като умрете, най-първо ще трябва да ви разхипнотизират от мисълта, че сте стар, че имате големи страдания. А пък всичко,което сте преминали тук, то е било едно благо заради вас.

И на вас казвам: И ще видите, че в образа на един ваш неприятел е скрит един ваш приятел. Дали ще го познаете. Само така се разбират думите, че Бог ще примири всички. Като разберем закона на любовта, ще видим, че във всичките неща, които са станали, Бог е скрит и Той работи. Нещата са били лоши, за да ви опита Бог, дали любовта ви е користна или безкористна. Не че не е реална. Например, някой ти взема богатството, но Бог те опитва. За да види, какво ще помислиш. Ако си доволен при богатството, а си недоволен, когато се вземе, ти не си разбрал любовта. Бъди доволен и в двата случая и благодари. Богатството и званието могат да ти се дадат и могат да ти се отнемат. Но вярвайте в любовта, която носи със себе си всички блага. И тези блага ще се дадат точно навреме, когато си готов. Ще дойде един ден, когато любовта ще те направи отличен, гениален певец, ще ти даде ангелски глас. И като дойдеш, всички хора ще те посрещнат. Но може любовта да ти вземе това благо. Знаете ли защо? Тя като види, че ще направиш една малка погрешка, тя ти взема благото, за да не те сполети голямото зло. Питам, една млада мома, която е красива, може ли да и се случи едно нещастие? Може да дойде някой и да и нацапа лицето с катран, че да не могат да я познаят. И нацапването е за предпочитане пред онзи позор, който може да понесе като красавица. Всички изпити, които ви се случват съзнателно са едно благо. Това не го налагайте на другите. Това е една вътрешна опитност. Много мъчно е да се разбере това.

Някой път казваш, че трябва човек да прощава. Но знаете ли колко мъчно е човек да прощава? Най-мъчната работа е да простиш. Аз съм забелязал, че като счупиш стомната на някого и му купиш нова стомна, много хубава, онзи помни това и казва: Преди години той ми счупи стомната. Върна я, но я счупи, стомната. Защо да каже така: „Счупи ми стомната“ и защо да не каже така: „той ми донесе една много хубава стомна.“ Защо да не държи това в ума си.

У вас някой път стане една погрешка и не знаете, кой я е направил. Че ако нямаше погрешки, какво щяха да поправят учителите? Ако нямаше гладни хора, какво щяха да правят хлебарите, ако нямаше болни хора, какво щяха да правят лекарите и ако нямаше нужда, хората да се усъвършенстват, какво щяха да правят майките и бащите? Благодарете за всичко. По-добър живот от онзи, който сега имаме, не може да има. Вие някой път искате един живот, който не съществува. Някой казва: „Аз не искам да боледувам.“ Ти се радвай, че болестта съществува в света. Радвай се на нея, запознай се с нея. Не оставяй на болестта да се качи на гърба ти. Като се качи на гърба ти тя е доста тежка. Тя е толкоз тежка, че като се качи на гърба ти, ти клекнеш. По какво се отличава светията? Той носи болестта и си играе с нея, както една майка с детето си. Прегръща я. И тогаз той се сприятелява с болестта. Че в какво седят болестите? Те са малки живи същества, които са влезли в организма, понеже не знаят да живеят един чист живот, оставят своите извержения и ти като не знаеш как да чистиш тези извержения, те те отравят. И лекарите идват да премахнат тези отрови.

Не се поддавайте на духовните бацили. Всеки един лош образ е един бацил. Всяко едно съмнение е един бацил. Всяко едно неразположение е един бацил. Всяко едно недоволство е един бацил. Всички онези лоши разбирания, които може да имате, са бацили. Като дойде един такъв бацил, трябва да има едно такова шишенце, отвори го, тури вътре бацила и запуши го. Бацила на недоволството тури вътре в шишето. Бацила на безлюбието също. Бацила на омразата – също. Като ги наредиш в шишето вътре, ще ги разглеждаш. И като дойде някой, който не вярва, тури му една спринцовка. Наши приятели, които са отишли войници са ги спринцовали и от инжекцията известно време са боледували. Дойде една сестра и казва за един наш приятел: „Много е пожълтял той, припадна му, от спринцовката е.“ Тези малки същества, като влязат вътре, причиняват болезнени процеси.

Същественото е – любовта е един велик закон, с който трябва да знаете как да постъпвате. Трябва да знаете как да я употребявате. Тя не е само едно разположение. Любовта носи топлина, светлина, разположение, успех във всички работи. Но това е извън нея. Това са нейни качества. Тя е нещо, което не може да се определи. Щом тя се приближава до тебе, животът ти се осмисля, става красив. И яденето ти е ядене, става ти сладко, и учението ти е приятно, мед ти пада на сърцето. И щом дойде любовта, говориш добре. Щом си замине тя, в яденето няма смисъл, говориш, но няма смисъл в говоренето, правиш добро, но няма смисъл в това. Вложете тази идея в себе си. Мислете за Онзи, Който е създал света и Който ни обича. Има за какво да мислите.

Някой път разгледайте устата си. И си кажете: „Колко хиляди години Господ е мислил, докато измисли моите уста! Моите очи, докато ми тури такива очи, каквито трябва.“ Като си погледнеш ушите кажи: „Колко хиляди години Господ е мислил, за да ми даде тези уши! За да възприемам знания от всичкия външен свят.“ И като погледнеш косата си, кажи: „Бяла или черна, благодаря за всеки косъм.“ Всеки от тях е една антена, която може да е свързана с някоя звезда или с някоя планета. Има антени на главата, свързани с висши същества – с ангелите, с херувимите, със серафимите, с боговете. Има антени свързани с корените долу. Вие разбирате що е антена. Чрез антената се възприемат вълните и се пренасят навънка.

Някой път усещаме някое приятно чувство, то ти иде отнякъде. Щом възприемем влиянието на Юпитера, веднага ние усещаме достойнство, усещаш, че си повдигнат, че си благороден. Щом възприемеш влиянието на Венера, чувствуваш нещо под лъжичката, очите почват да премигват и стиснеш устата си. Щом дойде Венера, обущата стават изчистени, връзките са на място, шапката е на място, хубаво изчистена. Всичко е поставено много добре. Щом дойде влиянието на Марс, дойде пушка, мотика, брадва и пр., хората са готови за война. Войната, това е една работа в света. Например, едно дърво да се отреже оттука, да се махне оттука, че да се отвори път. Дойде влиянието на Сатурн и ти веднага седнеш и почнеш да преглеждаш старите тефтери, кои са подбудителните причини за това или онова и разсъждаваш, и си недоволен.

Та казвам: Вие сте дошли сега до една мъртва точка. Сегашният свят се намира в една мъртва точка. Всички очакват един подтик, очакват да дойде Божията Любов. Окултистите чакат да се намери изгубената дума. Хората са лишени от подтик. И без този подтик няма как човек да действува. Някой път съм гледал при някоя локва 200–300 жаби. И като се приближа, те се скрият вътре. И те мислят, че са в голям свят, а път те са в малка локва. И като дойде лятото, тази локва ще изсъхне. Те казват: „Отде знаеш.“ Казвам им: „Като дойде юли, ще видите.“ И като дойде юли, те остават на сухо и се чудят, как е дошъл живот на сухо.

Не оставайте да живеете в един свят, който няма смисъл. Не трябва да се повърнем към старото. Всинца трябва да се заемете да учите. Като младата мома не правете. Тази е най-малката погрешка на всинца ви. Но ти се освободи от това. И аз гледам тук на беседата, аз говоря нещо, но вие все ще погледнете настрани. Когато човек учи, целият свят да е затворен за него. Оставете външния свят. Всички погрешки на хората да не ви интересуват. Когато свършиш задачата си, тогава виж. Щом свърша своето упражнение, ще намеря един свой приятел и ще му кажа: „Тази задача така се решава.“ Да видиш погрешката на някой човек не е лошо и да му кажеш погрешката не е лошо, но тази погрешка трябва да се поправи. Но казваш сега направил си погрешка, изправи я. – „Че как ще я поправя? Счупена е стомната.“ Поправи стомната. – „Че как ще я поправя?“ Сега има един начин за изправяне в духовния свят. Аз взема стомната, туря я в тази реторта, тя се стопи в нея и излезе нова стомна. Не сте ли усещали това в живота. Някой път всичко се обезсмисля. Аз ще ви приведа един пример. Срещам една 85-годишна баба. Тя седи и ми казва: „Обезсмислен е живота ми. Нищо не ме интересува. Младото поколение сега е друго. Ние едно време бяхме други. И в онзи свят не ме приемат. Дотегна ми да седя тук.“ Рекох: „Знаеш ли да четеш?“ – „Не зная. Сляпа съм.“ – „Ти можеш да се подмладиш.“ – „Ха, ще се подмладя!“ – „Аз мога да те подмладя. И да те направя 19-годишна.“ Изведнъж старата баба се изненадва. – „На 19-годишна мога да те направя. Ти имаш един възлюбен. И него мога да го доведа.“ – „Че как става това? Ти си много интересен. Не може да бъде!“ Казах: „Вярно е.“ Аз като си отивах, тя каза: „Ти пак ела да ми говориш за това нещо, толкова ме заинтересува!“ Аз виждам в погледа ѝ, че тя е млада, а тя се вижда, че е остаряла. В душата се събужда онази потенциалната енергия. Душата не остарява. Тя казва: „Да има хора да ми разправят тези работи, но не ми разправят. Аз досега мислех, че човек като остарее, не се подмладява.“ Рекох ѝ: „Подмладява се и по-красив става.“

Има закон, казано е: От слава към слава, от сила към сила, от съвършенство към съвършенство. Съвършенството, това е вечният Божествен свят. Да бъдем съвършени – това значи да имаме здравето на един божествен живот. След като живеем хиляди години, ние ще дойдем до положението да имаме здравето на Божествения свят. Да почнем добре и да свършим добре. И сега, като ученици, всякога да възприемаме благото на Божествената любов. И да я прилагаме във всички области на нашия живот.

Погрешките ще се изправят, не се спирайте на тях. Не се спирайте върху калта на вашите обуща. Не се спирайте върху калта на вашето лице. Не се спирайте върху гурелите на вашите очи. Не се спирайте върху някоя нечистотия на вашите вежди или на носа си. Не се спирайте върху петната, които са се образували върху вашите дрехи. С една вода изчистете всичко.

Онзи, който носи любовта в душата си, той ще се подмлади. И животът ще се осмисли. Това е бъдещето. Казано е: „Ако се не родите от вода и дух“. Това е вечното, онова раждане. Значи, ако любовта не дойде във вас чрез духа и не мине през водата, не можете да влезете в Царството Божие. Ако дойде любовта от духа и мине през водата, тогава ще влезете в Царството Божие и всички постижения ще имате. Това са постиженията, които Бог е създал за човешката душа, която сега е на земята.

Отче наш.

6 неделно утринно Слово, 12 ноември 1939 г. 5 ч.с., Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: свят, може, аз, има, човек, казва, дойде, съм, сега, години, любов, живот, път, погрешка, добре, време, кажеш, говори, всички, можеш ,

 Утрини Слова , София, 12 Ноември 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder