НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правилно възприемане и правилно даване

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Правилно възприемане и правилно даване

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, цвят, път, казва, добре, тебе, дойде, топлина, светлина, сила, земя, сега, хора, свят, знаеш, сърце, работа ,

Общ Окултен клас , София, 8 Ноември 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч сутринта

(Небето чисто, звездно.
Времето тихо, хладно.)

„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

(Учителят разглежда листовете с темите: „Полза от белия [и] черния цвят“.)

Черният и белият цвят, това са сборове. Казват: „Човек да пише, да учи език, да говори.“ Докато се научиш да говориш, каква работа трябва. Каква сложност има вътре в говора? Докато научиш езика си да изговаря буквите! Най-първо с мисълта си работиш. Гледаш една буква написана. Трябва да видиш как е написана, какъв е знакът. После, втората работа е да намериш различие, да различаваш две букви една от друга. Например в български език да различаваш А от Б. И след това тези букви ще ги съчетаваш. Всеки може да каже що е азбука. Който речник да отворите, ще ви определи какво нещо е азбуката. Сега, има една азбука временна.



Това е като единица. Едната линия е написана хоризонтално, а другата – отвесно. Като ги погледнеш, ще кажеш: „Зная ги тези неща.“ Тези знаци принадлежат към една категория. Вие седите и разглеждате живота от вашето становище. Когато ти си млад, ти разглеждаш живота по един начин, а пък сега, като си възмъжал – по друг начин. А някои сте вече остарели. И имате други възгледи за живота. В старостта ти се намираш в известна обстановка. В младостта се намираш в една градина, чиито плодове са узрели, има какво да те интересува. А пък старостта се намира зимно време в градината, когато тя е покрита със сняг, студено е, краката ти почнат да тръпнат. И гледаш колкото се може по-скоро да излезеш от градината и да отидеш в някоя къща, да седнеш при някоя печка. А пък на младия не му се седи вкъщи. Ти да го туриш в градината. А пък старият казва: „Слава Богу, че има къща!“ И той, като седне на столче край огъня, казва: „Колко е приятно да се живее в тази къща.“ А пък младият, като погледне къщата, казва, че тя е затвор! „Не ми трябва.“ И като поглежда градината, казва: „Колко е хубава!“ Питам: Защо градината е неприятна на стария, а приятна за младия? Времето определя това. Това е само едно изяснение.

Тази хоризонтална линия показва, че човек е направил нещо, решил е да прави нещо. Това показва един човек, на когото можеш да разчиташ. Той е решил да прави нещо. Тази хоризонталната линия е линия на сърцето, на човешките чувства. Той е решил да направи нещо. А пък отвесната линия е вече умствена линия. Този човек пък, като е направил нещо, той си държи думата. Аз виждам две линии, които са в лицето ви. Хоризонталната линия показва, че сърцето на човека е в нормално състояние. А пък втората линия показва, че умът му е в нормално състояние. Такъв човек е точен. Той, като ти обещае, че ще дойде в 5 часа и половина сутринта, ще дойде непременно в 5 и половина часа, както вие сте точни за събранията тук. Аз някой път по вас коригирам часовника си. Вече сте се научили точно навреме да идвате. Някои не сте свикнали още – 5–10 минути все оставате назад, но някои сте точни, никак не закъснявате. Гледам, някои идват точно в 5 часа, в последната минута. Такъв човек не само е точен, но той, ако има задължения, ако има пет пари да дава някъде, той като те срещне, ще ти каже: „Имам пет пари да ти давам.“ Ще ги извади и ще ти ги даде. А пък другият, който няма тази линия, ще каже: „Какво струва, това са пет пари! Това движение, което ще направя да взема пари от джоба си, струва повече от пет пари. Ти се откажи от петтях пари.“

Но има и други черти. Този човек, с тази отвесната линия, като му се усмихнеш насреща, той цени това. Но има и друга черта: като му се навъсиш малко, той с години помни това. Този човек с отвесната линия. Като стражар, тази линия показва кой къде е минал. Ако минаваш от правата, дясната страна, стражаринът е доволен от тебе. А пък ако минеш отляво, ще ти даде знак. И ще каже: „Извикайте го!“ В Англия, в Америка, стражарят ще каже: „My Lord“. Няма да каже „господине“ – „Сър“ е по-горе от „лорд“.

Та казвам: Тези линии съществуват. Отвесната линия е положителна, а пък хоризонталната е отрицателна. Хоризонталната е преобладающа в сърцето. И тя показва какво е състоянието на сърцето. А пък отвесната показва състоянието на ума. И ако погледнеш тези линии, те са нахвърляни по човешкото лице. Те показват пътя, по който човек е минал. И винаги лицето е нашарено с линии. И учените хора, които изучават физиономията, по тези линии разгадават какво е минал човек в миналото. Не само това, майката, която носила детето, е минала през големи страдания. Тези линии с разни наклонения – положителни и отрицателни – по лицето ѝ показват, че майката е страдала, когато е била бременна и вследствие на тези страдания детето не е било даровито. Тя не е била разположена. В това време, когато майката трябва да развива детето, майката е била в тревога и паметта на детето отслабнала. Понеже нямала достатъчно топлина.

Вие не знаете законите. Вие живеете в едно статическо положение и казвате: „Да поживеем.“ Ти може да си малко дете на 5 години, може да си по-голям – 15-годишен, а може да си възрастен на 21 година. Сам си още. Като минеш 21 година, то вече господарите на този свят ще те впрегнат. Някой път един кон го впрягат в каруцата. Някой път господарят впряга един кон в каруцата. И той сам ще я кара: това са единичните хора. А някой път ще намерят още един другар и двама ще теглят хоризонтално каруцата. Това го наричат „женитба“. Два коня са на каруцата. В живота никога не впрягат един кон и една кобила, а пък в човешкия живот впрягат един мъжки кон и един женски кон. Защо?

Когато впрегнете един богат човек и един сиромах, то е същият закон. Впрегнете богатия и сиромаха на работа, за да се свърши една работа. Ако впрегнат в една работа двама сиромаси хора, тя не върви. Има и друго разграничение. Може един богат човек да е бил повече развит умствено и е придобил богатството. Имал е ум да го придобие. А пък в сиромаха има воля. Той е изгубил богатството. Сиромахът е философ. Богатият е финансист, а пък сиромахът е философ. Седи сиромахът и разсъждава кои са причините, че е изгубил богатството си. Намира една причина, втора, трета, четвърта и т.н. Може да е обеднял поради жена си. Жена му може да го направи сиромах. Един американски милионер, богаташ, отива в Париж. Жена му направи една покупка такава огромна, че като му представили сметката, човекът нищо не казал, понеже обича жена си. Платил сметката. Но щом отива в Америка, завежда дело за развод. Имал едно хубаво палто, харизва ѝ го. То струвало няколко милиона долара. Дава ѝ 15 милиона долара зестра, за да се освободи от нея. Защо? Защото, ако живее с нея десетина години, тя ще изяде 100 милиона. Била разточителна.

Казват: „Да се облечем.“ Хубаво, с колко трябва да се облечем? Можем да се облечем с вълнени дрехи, с копринени, памучни. Ние говорим за философия. Вие някой път оставете вашите възгледи. Вие имате такива погрешни възгледи за живота, че с такива възгледи, които държите, успех няма да имате и ще страдате през целия си живот. Като отидете и на онзи свят, ще ви върнат назад и ще кажат: „С такива възгледи не приемаме.“ Вие мислите, че като отидете в онзи свят, ще останете там. Като отидете там, ще ви турят на работа. Три дена като седите на онзи свят, ще кажат: „Откъде идеш?“ – „От България.“ „Как се казва баща ви? Кое е семейството ви?“ Ще ви турят на изпитание и ще ви пратят пак в България. Ще ви кажат: „Имаме една малка сделка там, в България.“ И ще ви върнат от небето да дойдете в България. Случило се, че един в България умрял. И отишъл в онзи свят. Онзи, който е отишъл в онзи свят, е отишъл на курорт. Онзи свят е курортно място, а пък тук е работно място. Ще те пратят сега долу, понеже онези са курортисти. Ти, като нов курортист, ще те пратят да отидеш да убедиш онзи, който има да дава пари, да ги даде. Ще измислиш един начин да го убедиш. Ако кажеш, че от онзи свят искат пари, ще кажат: „Как така? Онзи свят с пари не се занимават.“ Онзи, който има да взема, иска да го вземе в наличност, в ценност за онзи свят и иска да го трансформира. Та, ще се намерите в трудно положение.

Аз знам един подобен пример за един българин от Ихтиманско. Ако разкажа някому подобен пример, той ще ми каже: „Ти чрез закона на ясновидството провери ли го?“ Ясновидството е едно нещо, а пък като срещнеш някой на Земята да ти разправи, то е друго нещо. Ясновидството е отражение, фотография. Като видиш нещо в ясновидството, то не е още винаги реално. Не мислете, че всичко в ясновидството е реално. Там има доста илюзии. Ще дойде някой при тебе и ще те гледа, ще ти се усмихне и ще си замине. Не ти говори. Тогава ти си в света на илюзиите. В киното всички си говорят и се усмихват, но на тебе не говорят нито една дума. Когато ти говори един дух, той не говори на тебе, а на другите. Той не те вижда. Той говори на духовете около тебе. Някой път духовете във вас се карат. Понеже от онзи свят мнозина пращат. Пратят един, втори, трети, четвърти и прочее. И те спорят кой да влезе по-напред. А пък ти, като не разбираш закона, намесваш се в работата на духовете. И който се намеси в работата на духовете, плаща. Някой дух казва: „Ти защо си дошъл? Ти си от черните.“ А пък друг казва: „Ти си от белите.“ Те като говорят един на друг: „Ти си от белите“, ти мислиш, че ти си от белите. И като говорят един на друг: „Ти си от черните“, ти мислиш, че ти си от черните. А пък ти нито си бял, нито черен. Те духовете се разправят помежду си.

Та, мнозина от вас сте влезли в тази област. Някои казват: „Има нещо лошо в мен, което говори.“ Казвам: Когато духовете се разправят в тебе, ти си мълчи. Да не те знаят. Те се карат, спорят. И като се примирят, като дойде черният, ще каже: „Нямаш ли малко винце? Винце от малага, френско.“ Някой българин ще дойде и ще каже: „Нямаш ли 20-годишно вино?“ Или казва: „Заколи някаква кокошка и направи супа с ориз и лимон.“ И ще ти каже духът: „Ти трябва да живееш, какво си пожълтял така? Ти не живееш добре. И скоро ще платиш, ще заминеш за другия свят. Вземи кокошкова супа с лимон и яйце и като ядеш, да станеш малко червен и хората да видят, че човек си станал.“ Другият, като дойде, ще даде друга диета. Той е вегетарианец и ще ти каже: „Ти не яж това. Ти яж хубави плодове, ябълки, круши, хубави череши, после банани, портокали.“ И после ще каже: „Без масло. Нещата ще ги вземаш така, както са готови. Доматите няма да ги готвиш. Така ще ги ядеш. Ще ги измиеш малко и ще ги ядеш. Този хляб няма да го ядеш. Няма да мелиш жито на воденица. Ще свариш житото хубаво и ще го ядеш.“ Ти ако си чиновник, нямаш време. Кога ще го вариш? За да свариш житото както трябва, трябва 4–5 часа. При тези новите тенджери, затворени херметически, с високо налягане, може да се свари за половин час. Или вечерно време трябва да го туриш да ври. Другият дух ти казва: „Какво го слушаш този? Той е невежа. С такива работи не може. Месце трябва.“ Другият отговаря: „Защо го слушаш този месоядец? От това човек не се става.“ Ти слушаш и не знаеш какво да правиш. Това са желания на духовете. Ако дойдат духовете, които живеят в дърветата, ще кажат: „Слушай, ти ще посееш семката в земята.“ Други ще дойдат и ще кажат: „Това жито ще го смелиш и ще го продадеш.“ Ще дойдат други и ще те учат на друго; други ще дойдат и ще ти кажат: „Не само с хляб ще живееш.“ Може ли човек и без храна? Може, разбира се. Не е този единственият начин, по който ние живеем сега.

Растенията трябва да си турят главата в земята и от нея да си извадят храната. И чрез техните корени изваждат умствените енергии из земята. И следователно техните възгледи са крайно материалистически. Черният цвят е в корените им, а пък белият цвят е в клонищата.

Онзи, който не разбира, гледа белия цвят, но не го разбира. Някой, като се облече с бели дрехи, ще стане ли светия? Казват, че белият цвят всичко дава. Щом белият цвят всичко дава, като се облекат някои с белия цвят, станаха ли светии и праведници? Не. Казва се: „Черният цвят всичко взема.“ Като се облечеш с черния цвят, какво е взел той? Черният цвят е статически. Черният цвят определя известно положение. Но има един динамически черен цвят, който възприема. Те са известен род трептения, енергии, които вървят в пътя на черния цвят. Черният цвят е един път, по който енергиите вървят.

Природата е затворила човешкия мозък. Осветлението иде чрез очите. И всичките мисли стават с помощта на черния цвят. Черният цвят носи суровите материали, а пък белият цвят, това са обработените материали. Следователно при черния цвят има какво да мислиш. Дойде едно страдание – страданието е един суров материал, който трябва да знаеш как да го обработиш. И ако знаеш как, ще го превърнеш в бял материал. А белият цвят е изработеният материал. Но ако не знаеш как да употребиш белия цвят? Да допуснем, че ти дават най-хубавия бял хляб. Ти казваш, че е много хубав и вземаш, и го продаваш. Защо вземаш парите? Ти си с намерение с тези пари да вземеш един хляб малко по-евтин. Но и него продаваш, вземаш парите и купуваш още по-евтин хляб. Да кажем, че продаваш така няколко пъти. По-скъпия хляб продаваш скъпо и вземаш по-евтин. Най-после знаеш ли до какво ще дойдеш?

Като ти дадат хубавия хляб, яж го ти и не го давай. Най-хубавия хляб яж ти, а пък второстепенното дай на другите. Такъв е законът! Яж на свят. Без да преядаш. Ще оставиш едно празно пространство в стомаха си, за да може стомахът ти да работи. Това е закон в природата. Например виж едно яйце. То не е пълно. В яйцето има една малка празнина. Предвидено е да има в него малко въздух, та пилето, докато се излюпи, да не може да се задуши. Да има малко въздух, който пилето ще използува. И после, пилето пробива черупката, излиза на въздуха и почва да живее. Та, трябва да има малко пространство в стомаха. Някой казва: „Трябва да се наям добре.“ Щом се наядеш добре, без празно пространство в стомаха, ще дойде в тебе някое болезнено състояние.

Някой казва, че може да говори френски добре. Аз съм изучавал езиците: и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина. За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални, във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума; мекотата е на сърцето; а пък силата е на волята. Това е хубавото говорене. Ако говориш така, ще бъдеш разбран. Трябва да имаш сила в говоренето. Някой се моли на Бога: трябва да има сила. Думите ти отиват при Бога и като отиват при Бога, Бог обича да бъдат меки нещата. А пък меки са нещата, чрез които любовта действува. Думите трябва да бъдат красиви. Ти като отиваш при Бога с молитва, думите трябва да бъдат красиви. Като дойде някой при мене, ще се представи със страдующе лице. Той може да е весел, но се показва страдующ. Отвън се показва страдующ, иска да ме матахари, иска да вземе нещо от мене.

Не искам да изнасям нещата. Казвам: Не лъжете себе си! Сега ви говоря за самоизмамата. Не се стремете да самоизмамите себе си. Първото нещо е: човек трябва да бъде честен. Не се заблуждавайте. Ти казваш на себе си, че си голям грешник, искаш да се убедиш в това. А пък някой път искаш да се представиш, че си голям праведник. Не пресилвай нещата. Кажи си: „Оцапан съм, но аз съм направен от злато!“ Не казвай: „Аз целият съм от кал.“ Кажи си: „Отвън съм кал, а пък отвътре съм злато.“ Това е същинското разбиране. А другото положение е: ти си направен от кал, а пък позлатили са калта отвън. И тогаз кажи си: „Отвън съм злато, а пък отвътре съм кал.“ Трябва да говориш истината.

Ако си окалян отвън, измий се и златото ще се яви. А пък ако си направен от кал, може да си направен от фаянс, порцелан или фарфор. Какво означава думата „порцелан“? Това означава една чиста материя, фина и така сплотена, че нищо нечисто не може да влезе в порите. Една българска паница не е добре изпечена и като туриш масло, може да проникне през порите на паницата. Също така, ако туриш някое ядене в паницата и дълго време то остане в него, то ще остави известни миризми в нея; когато в порцелана маслото не може да проникне. Порцеланът казва на маслото: „Отвън ще седиш!“ Той държи всичко отвън.

Та, вие ще приличате на порцеланови гърнета. Каквото турят, отвън ще го държите. Няма да го приемаш в себе си. И ще имате светлина тогаз.

Какво значи да имаш светъл ум? Светъл ум е онзи, в който не може да влезе тъмнина. В светлия ум нищо порочно не може да дойде. Отвън може да дойде, отвън може да те оцапа колкото искаш, но отвътре, в светлия ум, не може да проникне никаква порочна мисъл, никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка. Той е порцелан. Не е порцелан, но е диамант. В диаманта нищо не може да проникне. Той е толкоз сплотен, че никога не можеш да го оцапаш вътре. Следователно диамантът има едно здравословно състояние. От това състояние на ума излиза здравето на човека.

Ако умът е светъл, ако сърцето е топло и ако волята е силна, човек е здрав. Иначе човек все заболява. Неврастенията се дължи на ума; неразположението се дължи на сърцето; а слабостта се дължи на волята. Ако една болест произвежда в тебе омаломощение, че не ти се работи, няма желание да работиш, това е на волята. Ако усещаш неразположение, това се дължи на сърцето. Ако усещаш, че има тъмнота и няма къде да ходиш, това се дължи на ума. Някой път ти усещаш в себе си една слабост. Причината на тази слабост може да произтича от вашата воля или от вашето сърце, или от вашия ум. Ако е от ума – светлината ти е малко; ако е от сърцето – топлината ти е малка; ако е от волята ви – силата ви е малка. Тялото трябва да има сцепление, трябва да има една нервна сила, която да държи всички клетки в едно споено, хармонично състояние и всички те трябва да бъдат задоволени. Защото силата е храна за човешкото тяло. Без сила човешкото тяло гладува, боледува във всяко отношение. А пък за сърцето топлината [е] храна; а светлината е храна за ума. Със светлина, топлина и сила ще се храниш.

Ще искаш да бъдеш силен, но не да станеш чрезмерно силен. Защото, ако станеш много силен, ще почнат да страдат органите ти. Ако ти упражняваш чрезмерно ръката си, то мускулите ѝ ще станат толкова силни, че ще почнат да се втвърдяват. Старите защо страдат от болестта склероза? Той иска да стане силен. Ставал е силен, ставал е силен и най-после от сила старият се втвърдява. Втвърдява се, като изгуби своята топлина. Всяко нещо, което изгуби своята топлина, се втвърдява. За да се избавиш от склерозата, ти трябва да имаш светлина, топлина и сила. И ако така би разбирал законите, ти можеш да се подмладиш.

Най-първо ще подмладиш ума си; ще подмладиш и сърцето си, и тялото си. И като приложиш тези три начина на подмладяването, то ти, целият човек, ще се подмладиш. Знаете ли колко време се изисква, за да се подмлади човек? За да се подмлади човек, изисква се знание, светлина в ума.

Срещнете някой човек и той ви харесва. Кое е онова, което вие харесвате в човека?

За мене те са най-първо две неща, но има и други. Този е един порядъчен човек. Един човек с тези линии е порядъчен човек, на когото можеш да разчиташ. Сега аз няма да кажа тези работи къде са. То е тайна. Защото, като ви се кажат някои работи, вие гледате да ги намерите в този или онзи. Тези линии ги има и във физическото, астралното, умственото и причинното тела. Има и други линии сега.

Сега вие седите и казвате, че сте на 40 години и мислите, че сте много стар човек. Или сте на 80 години и мислите, че сте много стар. Това е играчка. Какво са 80 години? Какво е това? 80 години – това показва каква грамадна работа е извършила Земята: 80 пъти се е обърнала Земята около Слънцето. А за тебе се изискват милиони години, за да изминеш този път. Това, което Земята е изминала за една година, ти за милиони години можеш да го изминеш. Колко километра е орбитата на Земята? Вие сте учени. От Слънцето до Земята има 92 милиона мили. Ако смятаме с километри, повече е. Колко пъти влиза диаметърът в кръга? (– „3.14 пъти.“) Тогава ще поумножим диаметъра с това число. 184 по 3.14 равно е на 552 [577,76] милиона мили.

Та, когато Земята се върти около Слънцето, когато тя с тая интензивност извършва своята работа, нашето съзнание не съзнава това. То не е пробудено. Онова, което става в природата, вие не го съзнавате.

Онова, което Невидимият свят прави всеки ден заради вас, онова, което Бог прави всеки ден заради вас, вие не го знаете. Вие сте като едно дете, което се сърди, че това не му е на мястото, че онова не му е на мястото. Самозаблуждавате се. Като сте дошли на Земята, искате да бъдете щастливи. Вие сте на един параход. Даден ви е един хубав стол. Като дойде пристанището, ще трябва да напуснеш хубавия стол и удобствата, които има в парахода, и ще излезеш на Земята. А на Земята тези удобства вече ги няма. Казвам: Когато вие пътувате на Земята, някой път имате щастливи дни. Вие сте в някой параход. А пък дойде някое нещастие – ти си из парахода навън, излизаш на пристанището и ще търсиш някоя работа.

Някой път казвате: „Не ме обичат хората.“ Помнете, има две неща, които стават в живота. Вие влизате в живота и искате хората да ви обичат. То е право. Ако тези хора са по-умни от вас, вие имате право: те трябва да ви разбират. Но ако вие влизате между хора и ако те седят по-долу от вас, вие трябва да ги обичате – за да се приспособите към тях, съобразно с тяхното естество, за да им бъдете полезни. Като отидете при тях, вие няма да искате от тях те да ви познават, но вие ще ги познавате. И ще се обхождате добре. И тогава, те като видят това във вас, и те ще почнат да се обхождат добре с вас. Най-първо ще ги познавате и после ще се обхождате добре с тях.

Всичките противоречия произтичат от това, че не се разбираме. Дойде някой и виждам, че усетът за време не е развит у него. Той седи и ми разправя разни теории. Той седи и аз го чакам. Той казва, че не е разположен. Разбира се, че не е разположен. Англичаните имат много добър обичай. Като седиш много време, той ти казва: „Имам дадена среща [в] еди-кой си час.“ И си отива на работа. Българинът иска друго. Българинът иска да седиш. Ти казваш, че имаш среща, а той ти казва: „Поотложи я, сметни го, че жена ти е била болна, че децата ти са неразположени, че с файтона станало нещо“ – такива арменски долапи.

Често при мене идват някои и ми казват защо не са дошли навреме. Един ми казва: „Автомобилът закъсня.“ Мен не ми влиза в сметка това. Той, като е обещал, не трябва да разчита на автомобила, но трябва да разчита на своите крака. Той трябва да знае колко време взема пътят. С автомобил или с крака, но той трябва да дойде навреме. А пък аз ще взема да го утешавам и ще кажа: „Те, хората, са нередовни.“ Кога трябва да се возите на един автобус? „Авто“ е гръцка дума, а „бус“ е съкращение на друга дума.

Та казвам: Ти казваш, че нямаш пари да си купиш книга. То не е извинение. Способният, даровитият човек има приятели. Той ще вземе книга от един приятел и ще си научи урока. Има ученици, които и без книга са свършвали училището. Те са даровити. А пък други, които имат книги, като не са даровити, мъчно се учат. Че нямало светлина, че нямало добро осветление и прочее.

При всички мъчнотии човек не трябва да се спира и да върви. Мъчнотиите са едно изпитание за вашата воля. Топлината е едно изпитание за вашето сърце. Светлината е изпитание за човешкия ум. Ти ще се нагодиш на такава топлина, която е благоприятна за сърцето; ще се нагодиш на такава светлина, която е благоприятна за ума и на такава сила, която волята може да възприеме. Някой иска да бъде силен. Ако си много силен, е опасно. Ако топлината е голяма или е много малка, е опасно. Ако светлината е много голяма или много малка, е опасно. Онези напредналите ангели имат по-голяма светлина, но знаят как да я използуват. Те имат и по-голяма топлина и знаят също да я използуват. Но ние по-голямата топлина не можем да я използуваме.

Има известни състояния на любовта, когато температурата се повишава. Кой от вас е бил в нормално състояние в любовните моменти? Като видиш своята възлюблена, подкосяват се краката ти. Казваше, че си се уплашил. Не, но топлината е толкова голяма, че краката ти отслабват, не държат. Разбиране трябва. При тази любов те не знаят как да регулират топлината. Може в тази топлина и двамата да си създадат неприятности. При голямата топлина астралното тяло се разширява. И след като се разшири, излиза навънка. Докато астралното тяло е излязло на един пръст навън, ти не си още толкова чувствителен, но като излезе 4–5 пръста навън, ти ставаш чувствителен и казваш: „Не се допирай до мене.“ Та, опасността в окултната наука е в топлината. При нея астралното тяло на хората излиза навън и вследствие на това казват: „Не се обичаме.“ Не че не се обичаме, но телата са излезли навън и са в ненормално състояние.

Няма какво да целуваме очите. Очите не се целуват. Окото не го целувай. Прати светлина към очите. Прати му един поглед нито много силен, нито много слаб. Като го погледнеш човека, да е доволен той от погледа ти. Ти може да му пратиш една ярка светлина, която да го дразни. Трябва мек поглед. Със светлината изпращай красиви мисли; с топлината изпращай мекота, слънчева топлина. А пък със силата какво трябва да изпращаш?

Казват „силна воля“. Ако отидеш при болния човек и му изпратиш сила, той трябва да стане и да каже: „Благодаря ти.“ Сила му е липсвала. Чрез волята си ще му пратиш сила и ще му кажеш: „Стани!“ Няма какво да му кажеш: „Аз те обичам.“ Любовни работи няма да му кажеш. Ако му кажеш така, той няма да стане. Но ще му кажеш: „Стани!“ И той ще стане. Защото в естеството на човека е това. Той иска да стане. Като стане на краката си, той е човек. Човек, който не може да седи и да става, той не е човек. Вие, като седите на стола, само се въртите. Не, като седнеш на стола си, искам да се заковеш на стола. Трябва да ви дам някои правила. Човек, който си туря краката по неправилен начин, имате право; но ако искаш да се проявиш в света, ти трябва да държиш в контрола за един час тялото си. Дръж в контрола своята светлина, своята топлина, своята сила и своето тяло. Ако ти не можеш да урегулираш топлината на своето сърце, светлината на своя ум и силата на своята воля, какъв човек ще бъдеш?

Виж едно съвременно радио. Аз имам едно малко радио. Радиото има две копчета. Едно, с което ще намериш станцията, има една стрела, която показва, къде се намира станцията. А пък другото копче показва усилването на гласа – тихо ли да ти говори или силно. На Земята хората силно говорят. Някой път някой ти говори тихо и мислиш, че той е много тих човек. Но завъртваш копчето и виждаш, че той е много силен. Не че гласът е много силен, но копчето е отворено. Аз искам да ви изведа на следното: по естество не сме такива, но копчето е отворено. Как ще изкажете: „мо“, „мо“, „мога“? Дойде един господин и казва: „Аз мога.“ Дойде някой вкъщи, аз му казвам: „Заповядайте на стола!“ А пък някой път вземам стол и му го подавам. Значи мога да му подам стола. Като му подам стола, искам да му кажа: „И ти можеш да седнеш на стола.“

Ти казваш: „Аз мога да направя това. Мога да бъда добър.“ Ще му покажа в какво седи това. Като дойде той, ще му изпратя един хубав поглед, ще му изпратя най-хубавата светлина, която имам. Ще му изпратя най-хубавата топлина, която имам. Тази топлина, която употребявам за себе си, от нея ще дам и нему. Ще му дам и от тази сила, която употребявам за себе си.

На Земята е нужно следното: да даваш на другите това, което даваш на себе си. И да възприемеш това, което Бог ни дава. Бог ни учи да възприемаме правилно онова, което Той ни дава. Няма да обръщаме внимание на другите. Ти си недоволен от някой човек. Наполовина причината е в човека и наполовина причината е в тебе. Може той да е дал повод. Може и ти да си дал повод. Той е физиономист. И ти си такъв. Той може да те е видял по-рано [и] като те е видял по-рано, е недоволен от тебе. Затова той пръв е недоволен от тебе. Или ти може да си го видял по-рано и си пръв недоволен от него.

Може да направите един опит: ако една мечка те е видяла по-напред, ти ще бягаш от нея; а пък ако ти видиш мечката по-рано, тя ще бяга от тебе. Може да направите опит, ако не вярвате. Аз имах само един случай в гората да срещна една мечка. Преди години за пръв път отивам на Мусала. С мен имаше един евангелски проповедник, който е сега в другия свят. С мен бяха двама души евангелски проповедници. Като се качихме на Мусала, трябваше да слезем по долината на Марица, Маришката долина. Аз си носих един чадър и вървя. Разглеждах колко е хубава природата, как тече Марица, разглеждах боровете. Един евангелски проповедник и той върви зад мене. Другият върви напред. Наближаваме към мястото, дето е Чамкория. Гледам, между боровете една мечка, може би на 200–300 метра разстояние. Иде и си клати главата. Върви като някой чорбаджия, клати си тялото. Върви и си мисли. Гледа надолу с муцуната и отива към Марица. Аз се спрях. Тя вече наближава дърветата. Аз се обръщам към проповедника и му казвам: „Една мечка.“ И сега, понеже ще се срещнем, аз трябва да мина по-напред, та да ѝ дам място да си слезе надолу. Аз като се завъртвам, за да отворя място на мечката, проповедникът мисли, че бягам от нея. Пред него имаше дърво. Той рече да бяга, но се препъна о дървото и срещу мечката си вдигна краката нагоре. Тя вече е до дървото. Тя, като видя това, отвори си очите и хукна да бяга нагоре. Казах: „Много си страшен проповедник. Мечките от твоите крака бягат!“

Та, видях мечката да бяга като кон. Тя беше се учудила. Тя е била толкоз вглъбена в своите мисли, че била изненадана от това чудо насреща ѝ. За пръв път видях мечка в гората и за пръв имах случай да наблюдавам психологически как се държи. Казах на проповедника: „Добре, че нямаше мечета.“ Ако аз бях сам, щях да се разговарям с мечката. Проповедникът я уплаши. Има нещо много хубаво в мечката. Мечката има един характер. Като я срещнеш, ще ѝ дадеш място. Няма да ѝ хвърлиш камък. Тя е злопаметна. Няма да я обидиш. Тя 15–20 години не забравя обидата. Ти, като изследваш някой характер, казваш: „Той има мечи характер.“ Онзи, който не забравя обидата, има мечи характер.

Та, трябва да пазим някои хора да не ги озлобяваме. Не трябва да правим бент в техния ум и в тяхното сърце и да искаме напълно да се проявят такива, каквито те не могат да бъдат. Защото в живота трябва да изучаваме хората такива, каквито Бог ги е създал. Някои хора са енергични, волеви, силни. [В] някои хора чувствата са много силни. Не трябва да реагираме на чувствата им. А пък в някои хора мислите са силни. Та, всякога трябва да искаме хората да се проявят такива, каквито Бог ги е създал. Ако не спазваме този закон, навсякъде ще се раждат неприятности.

Та, трябва да знаем как да постъпваме с човешкия ум в дадения случай. Той е закон на светлината. Трябва да знаем как да постъпваме с човешкото сърце – то е закон на топлината. И трябва да знаем как да постъпваме с човешката воля – то е закон на силата. От това зависи подмладяването. Ако ти знаеш да се изпълниш със светлина, умът ти ще се подмлади. Ако ти не можеш да подмладиш мисълта си, не можеш да се подмладиш. Ако ти не знаеш да подмладиш чувствата, не можеш да се подмладиш. Чувствата ти могат да бъдат сухи. Ако много те хвалят, ще станеш сух. Хората трябва да бъдат внимателни, защото от многото хвалене ще изсъхнат. Ако много те корят, ще станеш влажен. Ако премного те корят, ще станеш премного влажен. Ако ти кажат, че си даровит, приеми го, че си даровит. Ще признаеш, че Бог те е направил даровит. Ще кажеш: „Бог ми е дал таланти, дарби. Аз искам сега да употребявам дарбите си за добро.“ Ако ти кажат, че си добър, ще кажеш: „Благодаря на Бога! Ще употребя това за общо благо, за Бога.“ Ако ти кажат, че си силен, ще кажеш: „Благодаря на Бога, ще употребя силата си за добро, за Бога.“

Светлината, топлината и силата ти са дадени от Бога. И ако ги обновяваш, то е закон за подмладяване. Тогава ти имаш един естествен ред на нещата. Някой път хората премного хвалят, гладят нещата. А пък някой път не оценяват. Всеки човек си има особен мащаб за оценка. То е най-мъчната работа да имаш работа с хората. Някой път аз гледам хората в банката, които изплащат чековете или хората в пощата, които раздават писмата. Когато плащаш като чиновник на гишето, има случаи да проявиш търпение. Иначе 10 души могат да те обидят в пощата. Трябва да знаеш как да се обхождаш с всеки човек, та всеки да остане доволен от тебе. Можеш да му кажеш: „Ще ти услужа.“ Можеш да му говориш любезно. Вие по някой път тук ставате нетърпеливи. Чиновници сте на банката. Някой дойде и ти каже: „Ти не се обхождаш добре.“ Ще му кажеш: „Извинете, имам всичкото разположение да се обходим добре, понеже моята добра обхода към Вас е добра обхода към самия мене. И лошата обхода към другите е лоша обхода към самия мене.“ Защото, ако се обхождам зле с другите, аз вредя или на ума си, или на сърцето си, или на волята си. И ако се отнасям добре към хората, отнасям се добре към ума си, към сърцето си и към волята си. Та, добрата обхода към другите е за самите нас. При лошата си обхода аз губя. При всяка лоша обхода аз губя или от светлината на ума си, или от топлината на сърцето си, или от силата на волята.

Та, много болести се зараждат от тая дисхармония вътре. Сега тези неща са наследени от ред поколения. Едно време сте ги наследили. Вие казвате някой път: „Баща ми беше сприхав.“ Сприхав е бил баща ви, понеже е имал изобилна светлина, която не е знаел как да употреби. Или е имал изобилна топлина, която не е знаел как да употреби; или е имал изобилна сила, която не е знаел как да употреби. Следователно синът има за задача да урегулира светлината, топлината или силата на баща си.

Един син може да повдигне баща си и един баща може да повдигне сина си. Една дъщеря може да повдигне майка си и една майка може да повдигне дъщеря си. Взаимност има. Вие, които се събирате тук, всеки един от вас, който може да повдигне някого, той повдига и себе си. А пък всеки, който унищожава някого, унищожава и себе си. Учениците като се събират на едно място, то е едно благо. Когото и да срещнеш, това е едно благо за тебе, ако разбираш закона. Ако знаеш как да се обхождаш с едно животно, това е едно благо за тебе. Ако знаеш как да се обхождаш с едно растение, то е едно благо за тебе. Като погледнеш небето, то е едно благо за тебе. Всичко, което срещаме, е едно предметно учение. Ти трябва да знаеш как да се обхождаш. Ако не знаеш как да се обхождаш, ще страдаш.

Сега се спрете върху светлината, която имате в ума си и върху вашата топлина, която имате в сърцето си. Някой път може да сте неразположен. Това неразположение трябва да го различавате. Има неразположение в света, което иде от жените, от женския пол. Има и неразположение, което иде от мъжкия пол. Има неразположение, което иде от самите нас. Това трябва да го различавате. Не считайте, че всяко неразположение, което имате, е ваше. Ще намерите произхода му. И ако намерите произхода му, вие ще го коригирате. Тогаз на онзи човек ще му помогнете и той ще ви бъде благодарен. Ако имаш едно добро разположение поради някой човек, вие ще го намерите и ще му благодарите. Ще го оцените. И ако така оцените онзи човек, ще се образуват хубави връзки между вас. Така се образуват хубави връзки между хората. Ако оценяваме доброто, връзките се усилват. Като се изправят погрешките, хората си услужват един на друг. Да поправиш погрешките си, то е една услуга.

Като не искаш да изпълниш Волята Божия, като не искаш да услужиш, ти ще се отчуждиш от Бога. И ако не оцениш онова, което Бог ти е дал, ако роптаеш, ти се отдалечаваш от Бога. Бъди благодарен във всеки момент от това, което имаш. То е едно велика благо, което Бог ти е дал. Бъди благодарен от живота, който имаш сега, в този момент, понеже цялата вечност, цялото бъдеще е твое.

60–70 години са възможности. Един ден, като се наситиш на Земята, ти сам ще си заминеш. Ще дойдеш при приятелите си и ще им кажеш: „Аз искам да се върна у дома си!“ Ще им дадеш едно угощение, ще се ръкуваш с тях и ще си излезеш. И втори път няма да се върнеш. Няма да те погребат никъде.

Ти, ако разбираш законите, ще раздадеш светлината, топлината и силата си на хората, и всичката материя, която имаш, ще се освободиш от този багаж и ще отидеш на небето, освободен от земната светлина, топлина и сила. И ти си свободен. Няма какво да се свържеш със земното. И ще те посрещнат в онзи свят всички ангели, които те обичат, и ще ти дадат друга светлина. Ще те посрещнат тези, които те обичат. И ще ти дадат подаръци. Ще те вземат и ще те занесат в лоното Авраамово, ако си постъпил така, както трябва. Ако пък не си постъпил така, ще отидеш в другото лоно, дето засъхва гърлото. Някой казва: „Как да разбираме?“ Аз го разбирам така: щом постъпваш добре, ти си в лоното Авраамово. А пък някой ден се мъчиш – тогава си в другото лоно, на богатия. Засъхва ти гърлото. Когато ти засъхва гърлото, ти си в положението на богатия. И богатият казва: „Отче Аврааме, изпрати Лазара при мене с пръста си да ми накваси устата. Аз долу, на Земята, не можах да разбера неговата добрина и сега го разбрах. Прати го при мене.“ Казва му се: „Не може да дойде при тебе. Ти трябва да дойдеш.“ У този богатия човек няма смирение, защото [не] казва: „Отче Аврааме, както едно време Лазар седя при мене и аз като него ще отида с всичкото си смирение при него.“ А пък сега казва аристократически: „Я го изпрати при мен.“ Аристокрация да няма! Някой казва: „Това християнство ли е? Така ли се обхожда човек?“ Тогава вие играете ролята на този, богатия. Трябва смирение. Богатият, докато е на Земята, има право, но в ада вече той другояче говори. Той играе ролята на Лазара.

Две неща: служете на Бога и тогава ще знаете как да служите на себе си; оценявайте Божиите блага и тогава ще цените това, което имате. Защото човек трябва да цени това, което има. Той трябва да цени своя ум, своето сърце и своето тяло. Колкото и да е хилаво тялото, то е едно голямо благо. Мнозина плачат. На мнозина съм казвал: „Аз бих желал това, което ти имаш, да го имам.“ Той казва: „Нещастен съм.“ Нещастието ти произтича от друго.

Аз не искам сега да пресилвате работите. Не искам да кажа, че не сте работили. Вие сте работили, но нямате едно хубаво разбиране. Например вие искате някой път да бъдете учители. Но няма по-тягостно състояние от положението на един учител. Ти трябва постоянно да даваш, трябва добре да се обхождаш, при най-малката постъпка ще кажат: „Не си добре постъпил.“ Ако постъпваш добре, ще има хубава атмосфера. Ако не постъпваш добре, ще има клика около тебе, клика на лицемерие и лъжци и настрана ще кажат: „Учителя да го помажем.“

Например донасят ми много сготвени работи. Ако е добре сготвено яденето, ако е добро, често го давам на други. А пък някой път ми казват: „Учителю, искам ти да го вкусиш.“ И като го вкуся, някой път ми взема цяла седмица, за да се оправя: брашното преди 3 месеца е мляно; маслото е приготвено преди 3 месеца, преди 3 месеца е счукано и стопено; онзи, който е пекъл хляба, виждам, че е някой престъпник. Да кажем, че някой е донесъл печена кокошка. Не ям печена кокошка. Не че не е хубава печената кокошка, но престъплението с кокошката ще влезе в тебе.

Та казвам: Някой ти дава пари. Ако тези пари са престъпни, няма [да ги вземеш]. Човек, който иска да направи благодеяние, той като ти даде един лев както трябва, твоите работи се оправят. Аз някой път правя така: някой път повече от лев не давам, но като извадя лева, не му го давам изведнъж, но през това време тайно чета една молитва: „Ти като вземеш този лев, да не ходиш да просиш. Да почнеш да мислиш добре, да почнеш добре да чувствуваш, да почнеш добре да употребяваш волята си. Да услужваш на всички хора и по този начин да дойде върху тебе Божието благословение.“ Турям и другото нещо: „Ако вземеш този лев и не го употребиш така, това няма да ти стане.“ И гледам, някой просяк втори път не идва.

Това не го правя постоянно. В годината веднъж го правя само. Казва ми някой: „Ти ми даде един лев, но ми провървя оттогава.“ С един лев много може да се направи. С един лев човек ще купи добри неща и ще ги продава по-скъпо. И всички търговци купуват по-евтино и продават по-скъпо. Той, като тегли, все намира че е ексик. Нещо има в кантара. А пък като продава, кантарът другояче тегли. А в Божествения свят каквото вземеш и каквото даваш, от тебе винаги да замине. Никога не плащай със същата монета на друг. Всички трябва да бъдем така добри, както Бог е добър. Той ни дава светлина, топлина, сила и всичко друго. Някой път лошите хора съдят от себе си. Господ казва: ако не живеете добре, това и това ще дойде. Неупотребеното добро разваля човека в света. А пък на добрия човек и зло като му се направи, той може да го използува добре. Има един анекдот за Иова. Аз съм го привеждал. Имал червеи в раните си. И когато идвали някои бедни при него, той им давал червеите и те ставали у тях на златни монети. У Иова е червей, а у бедния става на златна монета. Това е вярно: страданията на един богат човек у другите хора се превръща в едно благо.

Та, сега, впрегнете вашия ум на работа. Впрегнете и вашето сърце на работа. Впрегнете и вашата воля на работа. Приложете повече от Божествената светлина, повече от Божествената топлина и повече от Божествената сила. Божествената светлина е тая, в която няма тези прояви – да изчезва и да се проявява. Една Божествена светлина, щом ние [не] живеем добре, тя се заменява с физическа светлина. И Божествената топлина, щом не я използуваме добре, тя се заменява с физическата топлина. И там е нещастието. И Божествената сила, щом не я употребяваме правилно, се заменява със земната сила. Там има насилие и се явяват всички противоречия.

Втори път ще ви дам едно правило. Мислех да ви дам едно правило какво трябва да правите. Черният цвят е закон за правилно възприемане, а пък белият цвят е закон за правилно даване. Да знаеш как да даваш, то е белият цвят – в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки да даваш. А пък да знаеш как да възприемаш, то е черният цвят, черната страна. И ако ти не знаеш как да възприемаш и как да даваш, тогава пак се явяват белият и черният цвят, но те имат съвсем друг смисъл. В черния цвят човек може да се спъне. Белият цвят е хубав. Но каквото има, той го дава. Белия цвят го турят на степени. Белият цвят иска да каже, че всичко е раздал. Белият цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го раздавам. Правете и вие същото.“ А черният цвят казва: „Всичко, каквото Бог ми даде, аз го задържам. И вие правете така.“ Всичко, каквото Бог ви даде за вас, задръжте го, а всичко, каквото ви е дал да го раздадете, раздайте го. Щом го раздадете правилно, вие ставате бял. Щом го възприемете и задържите, вие ставате черен. Буквата л в думата „бяло“ показва, че това, което е излязло от Бога, трябва да го дадеш. А пък буквата ч в черния цвят показва, че трябва да възприемаш.

И трябва да знаеш как да превърнеш черния цвят в бял. Това е добрият живот. А пък лошият живот седи в превръщането на белия цвят в черен.

„Отче наш“

7.10 ч сутринта

(На поляната упражненията.)

ХIХ година (1939–1940)
6-а школна лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 8 ноември 1939 г.,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, цвят, път, казва, добре, тебе, дойде, топлина, светлина, сила, земя, сега, хора, свят, знаеш, сърце, работа ,

Общ Окултен клас , София, 8 Ноември 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder