НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение

Подробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божественият ум, сърце и воля

Божественият ум, сърце и воля

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, погрешки, сърце, шише, казва, аз, иска, ум, работи, станеш, дойде, прави, природа, сега, казвате, воля ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Октомври 1939г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите


„Отче наш“

„Махар Бену Аба“

Тема зададена имате ли? („Не.“)

Пишете върху най-малкото постижение.

Имате две шишета: едното пълно, другото празно. Ако тия шишета имаха съзнание, какво щеше да мисли пълното шише и какво щеше да мисли празното? Коя е елементарната мисъл, която ще влезе в ума им? Сега двете шишета какво означават? Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен. Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен. В какво се изявява доволството? Какво иска пълното шише? И да иска нещо, място няма. Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде? Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните. Като го напълните, не иска повече. Какво може да му дадете? Представете си един такъв богаташ. Има такова желание в света, искаш ти да бъдеш богат.



Имаш единица, то представя един лев. Този човек, по закона на умножението, иска да се умножи неговото богатство. Като прибавим една нула, става десет. Но той иска да му турим още една нула. Сто. Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда. Не е доволен. Десет хиляди. Още не е доволен. Сто хиляди. При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен. Сто милиона. Остава недоволен. Защо е недоволен? Кажете ми, защо е недоволен? Показва процеса на увеличението. Всяка една нула увеличава с десет.

Но може да имате обратния процес. Представете си, че се роди един, и той иска да бъде богат. Той иска да се увеличава неговото богатство. За да не стане стълкновение между тях, взимаме една нула от първия и туряме на втория, става десет. На другия се намалява богатството му с десет. Сега и първият, и вторият не са доволни. Вземаме още една нула от първия и я туряме на втория, сто стават. Вторият е недоволен за увеличението, първият е недоволен за намаляването. Вземаме още една нула и прибавяме на втория – хиляда. Като вземем още една нула и прибавим на втория, стават и на двамата по равно – десет хиляди.

Сега нов начин на разсъждение: иде още един, и той иска да се увеличава неговото богатство. Тогава, за да сме справедливи, взимаме една нула от първия и пак я даваме, на третия. После взимаме една нула от втория и я даваме на третия. На двамата се намалява с десет, а на третия става сто. Но третият не е доволен, иска да се увеличи богатството му. Да вземем от единия, ще бъдем несправедливи. Откъде да вземем, за да не изменим равенството? Ако вземем от първия, ще се намали богатството, на третия ще стане по-голямо. Ако вземем от втория, първият и вторият ще се намалят, а третият ще се увеличи. Значи тук се явява друг един фактор отвън. Ако вземем от тези двамата, ще се наруши равенството. Тогава ние ще направим едно изключение, ще го кредитираме, но тази последната нула откъде е взета? Тя от друг свят иде, не иде от този свят на двамата. Хиляда. Тази нула е взета от производството на тия двете величини. Те са работили, те са имали едно производство и тази нула е дошла от производството на тях, от тяхната работа. От тяхната работа взехме и направихме богатството на третия да е равно на богатството на другите двама. Значи, за да направим тези двамата равни на третия, от тяхното производство трябва да му дадат нещо.

Сега това съществува. Това е един процес в природата. Бащата, за да направи един син, подобен нему, и майката, за да бъде подобен на нея, те трябва да му дадат и двамата по равно. Ако те не му дадат, той не може да бъде равен на тях. Следователно не може да се развива, липсва му нещо. Какво може да даде майката на един син? Може да му даде сърце. Какво може да му даде бащата? Ум може да му даде. Не обратното. Бащата може да даде капитал на ума, майката може да му даде капитал на сърцето. Но и бащата може да му даде стимул на сърцето, и майката може да му даде стимул на ума. Ти може да имаш един ум и да нямаш един стимул. Този ум не може да се прояви. Какво разбирате под думата стимул? Една подбудителна причина трябва да има, малък подтик трябва да дойде.

По някой път вие изгубвате подтика си, като ви се отнемат условията. Нулите, това са условия. Единицата е едно условие, двойката и тройката, това са условия, то е материал, който трябва да се обработи. Единицата показва, че умът има достатъчно капитал, има едно здравословно тяло. Тия двамата са здрави хора, в които умът функционира добре, сърцето функционира добре и тялото е здраво. Туй означава туй количество.

Следователно, щом умът работи и волята работи, имате един резултат. Какъв ще бъде той? Ако работи умът повече, ще имате повече светлина. Ако работи сърцето повече, ще имате повече топлина. Ако работи тялото повeчe или волята повече, какво ще имате? Енергия ще имате повече. Във вас липсва светлина, някой път тъмно е в ума ви. Значи вашият ум престанал да работи. Вие казвате: „Студено ми е.“ Сърцето е престанало да работи. Не че не работи, но не произвежда достатъчно топлина. Или казвате: „Обезсилил съм се.“ Волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата сила, волята е престанала да работи. Ако вие губите вашата топлина, сърцето е престанало да работи. Ако вие губите вашата светлина, умът е престанал да действа.

Вие казвате: „Защо изгубих светлината?“ Защото умът е престанал да мисли. „Защо изгубих топлината си?“ Защото сърцето е престанало да работи. „Защо изгубих силата си?“ Защото волята е престанала да работи, душата е престанала да работи.

Туй, което ви казвам, как ще го приложите? Казват: „Нямам светлина.“ Казвате: „Трябва да дойде светлина.“ За да дойде светлината отнякъде, трябва друг ум да работи. За да работи някой ум върху вас, трябва да го привлечете с нещо. Представете си, вие искате някой учител по музика да се интересува от вас. Ако вие нямате музикална дарба, как ще се интересува? Искате да се занимавате с пеене, нямате глас, няма какво да работите. Ако имате тази дарба, той ще започне със своя ум да работи, вътре във вас вие ще развиете вашата дарба. Музиката представя един катализатор, може да трансформираме нещо. Без музика не може да се трансформира правилно. Най-правилното трансформиране на всичките енергии във възходяща степен е музиката. Наричат я музика, наричат я хармония, значи разумната музика.

Сега музика трябва да има в ума, музика трябва да има в чувствата, музика трябва да има във волята. Когато вие някой път отделяте музиката, хармонията отделяте от ума, отделяте от сърцето, отделяте от волята, то тя е вече механическа музика. Отвън пеете един тон, който няма никакво отношение към вашето сърце, или пък пеете една песен, която няма никакво отношение към вашата душа. Една песен, която стимулира, дава сила, или една песен, която стимулира мисълта, тя може да ви ползва. Тогава зад мисълта ви кое е, което може да ви застави да мислите? Зад мисълта на един човек трябва да има нещо ценно, което има към вас. Вие се интересувате от водата на една чешма, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от въздуха, понеже има отношение към вас. Вие се интересувате от звука, понеже има отношение към вас. Значи всички онези мисли, чувства и сили в света, които имат отношение към вас, те ви интересуват. Всяко нещо, което има отношение към вас, то ви интересува, трябва да го изучавате. Ако ти не изучаваш тия неща, които имат отношение към тебе, ти ще направиш една голяма погрешка в живота си. Следователно погрешката произтича, когато ние пренебрегваме разумните отношения, които имат всички същества към нас.

Запример какви трябва да бъдат отношенията ни към хляба? После към кой свят спада водата? Към кой свят спада въздухът? Към кой свят спада светлината? Въздухът спада към дробовете. Водата има отношение към стомаха, защото, ако тази вода туриш в дробовете, ще произведат друга реакция. Светлината има отношение към човешкия мозък. Други неща имат отношение към ръцете ти, към тялото ти. Най-първо, ще видиш ония сили в света какво отношение имат, имат ли отношение към твоя ум, към твоето сърце или към твоята душа. Ще видиш отношенията и после степените на тия отношения какви са.

Сега това мислене е необходимо, понеже по никой друг начин ти не може да произведеш едно хармонично състояние, състояние на постоянен подтик, малък подтик да имаш. Всякога, щом престане подтикът, ти изгубваш смисъла на живота. Нали в часовника имате: тик-тик-тик. Какво е туй тик? Так-так-так – то е един подтик. Като казва тик-тик – стрелката се мести надясно. Тик-так, това показва времето, каква част от времето се отделя.

Значи ти трябва да имаш един малък подтик. Ти, като мислиш, учен човек ще станеш ли? Ще станеш, ако се движи стрелката. Ако не се движи стрелката, учен човек не можеш да станеш. Учен човек значи, умът ти трябва да работи. Казва: „Добър човек може ли да стана?“ Ако умът и сърцето ти работят, добър човек може да станеш. И силен човек можеш да станеш, ако умът, сърцето и волята работят. Ако умът казва тик, ако сърцето казва тик и ако душата казва тик, ще станеш. При сегашното състояние умен човек не може да бъде, елементарен подтик трябва да има. В природата може да станеш умен, понеже природата е умна. На какво основание? Да обясня математически. Казвате: „Как ще ми докажеш?“ Ще ви обясня. Понеже природата е умна и понеже ти живееш в нея, ти не може да не станеш умен. Времето като дойде, ти ще станеш умен. Ако природата беше глупава, ти ще бъдеш глупав. Понеже тя е умна, иска да те изкара от туй първично състояние, от несъзнанието, иска да събуди в тебе съзнанието, да те пробуди към работа – най-елементарната работа, която ще ти даде, ще ти даде една малка форма, една малка задача да се занимаваш. Ако си внимателен, ако слушаш нейния глас на тия предметни учения, тя постепенно ще те направи учен човек. Ако я слушаш, ще станеш учен човек. Ако не я слушаш, ще станеш такъв, какъвто ти искаш.

Кое иска човек? Той иска всякога да бъде невежа. Туй, което природата иска, тя иска всякога учен да станеш. Вие сега разсъждавайте. Учението схващат като едно статическо положение. Кой е ученият човек? Ученият човек е натоварен, един хамалин. Учен човек всеки от вас мога да го направя. Турям му десет тома философски книги на гърба му, направя го философ; туря му десет тома книги по математика, направя го математик; туря му десет тома музикални съчинения на гърба му, направя го музикант. То е смешно. Носиш съдържанието на гърба, но не разбираш нищо от музика. Много хора има, които са учени, натоварени със знание. Един математик казва едно грамадно число: един билион. Той не знае какво нещо е един билион. В ума му седи една идея неразбрана. Казва: „Parlez-vous français?“ (фр. „Говорите ли френски?“) Като каже така, той французин ли е? Като кажеш: „Знаеш ли български?“, ти българин ли си? Ни най-малко. Сега вие от кои учени хора искате да бъдете?

Някой казва: „Да дойде вдъхновението.“ Някои не искат да учат, искат знанието да дойде по един лесен начин. То не иде по лесен начин. Няма по-лесен начин – щом си в природата, вярвай. Кажи: „Ще бъда учен човек, защото природата е учена. Не може аз да не бъда учен човек. Може да бъда добър, защото природата е добра.“ Вземам природата, първичното в света, Бога, Който е Всемъдър, Който е Всеблаг. Ти, като живееш при Бога, не може да не станеш благ. Кое желязо, като го туриш в огъня, няма да се нагорещи? Като го извадиш от огъня, ще изстине. Следователно огънят изменя състоянието на желязото, нагорещява го. Като е горещо желязото, прави пакост. Ако туй горещото желязо падне върху ръката, ще те изгори. Извадиш желязото, изстине. Ако го туриш на тебе, пак те изстудява.

Питам тогава: как ще направите желязото нито да те изгаря, нито да те изстудява? Можете ли да направите един човек нито лош, нито добър? Как ще го направите? Нали казвате: да бъде неутрален. Вие търсите смисъла на живота. Какъв е смисълът на живота? Смисълът на детето е да остарее. Какъв е смисълът на стария? Да се подмлади, да се сменят две състояния. Старият остарява по единствената причина, че знанието е станало един механически процес. Той мисли, но мисълта е суха, той чувства, но чувството е сухо, той има сила, но и тя е суха. Сух си, ти си изгубил тази пластичност. Старият, като върви, мисли, че за младини е силата. Някой път малките деца обичат да правят шеги със старите. Когато старият не знае как да ходи, малките деца правят шеги. Някой дядо минава, те го удрят с орех или с една ябълка. Дядото казва: „Чакай!“ Той потича, потича десет–двайсет крачки, казва: „Ще ти кажа аз тебе.“ Краката не държат, той не иска да изяви своята слабост, не може да бяга, казва: „Мен, като стар човек, не ми е позволено да гоня едно дете.“ Той се лъже. Той, ако можеше като стрела да се спусне да го хване, дали така щеше да говори? Като го подгони, детето бяга. Той казва: „Аз ще ти кажа.“ После тръгне важно, мисли, че то е вече знание. Днес – аз ще ти кажа, утре – аз ще ти кажа, клекне дядото.

И вие някой път като дядото казвате: „Аз това ще направя, онова ще направя…“ Вие казвате: „Това ще направя“, и не правите нищо. Не изказвайте вашата слабост на другите хора. Учете се да не показвате слабостта си. След като покажеш една слабост, казваш: „Аз съм неразположен.“ Това е една слабост. Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен. Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна. Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране. Учителят проверява, вижда, че лъжеш. Веднъж не си знаеш урока – майка ти била болна, втори път, и учителят почва да се съмнява как тъй майка ти няколко години лежи, и не оздравява. Учителят проверява да види дали е болна майка ти и вижда, че майка ти не е болна. Когато една мома прави в ума си майка си болна, то е една лъжа. Тя създава един лош навик, тази болест влиза в нея.

Сега ще ви приведа един пример. Разправяше ми един майор. Той учил в габровската гимназия, мисля, бил в пети клас. Извадил го учителят по математика, и той казва: „Снощи ме боля зъб и не можах да си науча урока.“ Учителят му повярвал – зъб го болял, не може да учи. И наистина след това го заболява зъбът, подува се страната и извадил този зъб. Една лъжа му коствала един зъб. Като кажеш, че ме заболя зъб, и зъбът те заболява. Този зъб ще излезе. Трийсет и два пъти като излъжеш, трийсет и два зъба ще излязат навън. Тогава? Това е един факт, не всякога става.

Приложението е: при всяка лъжа зъбите излизат навън. Никога не казвайте неща, които не са верни. Никога не искайте да изклинчите чрез една лъжа. Вие влизате някъде и оставяте отворена една врата, изведнъж се извинявате, казвате: „Аз не я оставих отворена, вятърът я е блъснал.“ Веднага намирате още една лъжа: „Аз не я блъснах, вятърът я блъснал.“ Вярно ли е? Една малка лъжа е тази. Това са условия. Човек трябва да използва условията на своя ум. Всякога при човешката мисъл трябва да има светлина. Тази светлина в човека трябва постоянно да се увеличава, да не бъде еднаква. Колкото човек става по-учен, и тя да се увеличава. Човек не може да стане учен, ако неговата светлина не се увеличава. Човек не може да стане добър, ако неговата топлина не се увеличава. Постепенно, непреривно, но се увеличава. Микроскопически се увеличава, но има едно микроскопическо увеличение всеки ден. Може да е една стомилионна част, може да е една десетомилионна част, може да е една милионна част, може да e една стохилядна част. Но все таки, има увеличение, колкото и да е малка. В хомеопатията има церове, които от тридесетото деление се отличават със своето действие. Ти можеш цяла една аптека хомеопатическа да я изядеш, и пак няма да се отровиш. Има такива пилюли, които ги вземат за цяр – може да ги изядеш, и цялата аптека може да изядеш, понеже са направени техните церове със сладки обвивки. Може да ги нагълташ, но тия церове след шест месеца вече дават един резултат.

Казвам, по-добре вие да се лекувате хомеопатически, да имате хомеопатически подтици. Подтикът ви трябва да бъде от десетото деление, от двайсетото деление, от трийсетото деление, от четирийсетото деление, от стотното деление.

Сега законът на приложението: как може умът да се впрегне на работа?





Теория на музиката – то са музикални енергии. Всеки един тон е едно малко езерце. Този тон, какъв е той? Имате един маркуч вода. Прехвърга се с маркуча водата от едното езеро в другото, като скачените съдове. Имате основния тон „до“. Имате тази енергия в движение – „ре“. Една минимална част като минава от едното състояние в другото – усилват се музикалните трептения. Да кажем, имате музикален тон, поставен на челото. Тази енергия иде отнякъде, тя слиза в нервната система. Искате да пеете. Тази енергия трябва да влезе в музикалния център. Вашият ларинкс, вашата ципица ще предаде трептенията на ухото. Ухото ще предаде трептенията на мозъка, и тогава вие схващате онази енергия, която, дошла в ума на певеца, минала през неговото гърло, предава се в твоето ухо и по обратен път ще дойде пак в твоя ум. Ако ти разбираш, в тебе ще се зароди едно желание. Всякога, ако ти вземеш едно живо участие, ако ти разбираш един певец, щом като пее, ти неволно го придружаваш. Щом не го разбираш, не можеш да пееш с него.

Та казвам, всяко нещо, което вие не искате да направите, вие сте слаб. За да станат нещата, трябва да се тури мислова сила, подтик. След туй трябва да се тури един сърдечен подтик. Този процес трябва да разбирате.





Имате ум, чувства и воля. Когато дадете подтик на една мисъл (имате една мисъл – М, едно чувство – Ч, и едно действие – Д), трябва да се подкрепи от вашето чувство и трябва да се подкрепи от вашата сила. Ако не се подкрепи… Вие не искате да правите опит. Защото имате една дарба. Тя седи във вашия ум. Тя ще бъде като едно зрънце, посято в земята. Искате да бъдете добри. Вие можете добродетелта да я носите като зрънце, да я разглеждате, да се радвате, че другите хора са добри.

Казвате: „Аз не мога да бъда добър.“ Всеки човек може да бъде добър и всеки човек може да бъде умен, не в статическо положение умен, но в динамическо положение да може да тури ума си в действие. Да допуснем, че вие искате да станете певец. Какво ви трябва? Ще впрегнеш ума си на работа, ще впрегнеш сърцето си на работа. Като се съединят умът, сърцето и волята, ще станеш певец. Ти искаш да станеш математик. Пак умът и сърцето, и волята трябва да ги впрегнеш на работа. Методите за музиката са други. Математикът трябва да смята. Той, като седне, трябва ред задачи да разрешава постепенно. Как се разрешават задачите? Вие имате:

1 + 2 = 3,
2 + 1 = 3,
3 − 1 = 2,
3 − 2 = 1.

В дадения случай едно плюс две е равно на две плюс едно. Процесът е един и същ. Имате същия резултат, но съдържанията не са еднакви. Едно плюс две и две плюс едно аритметически е все едно и също, но в природата не е едно и също. В едно плюс две равно на три, тук умът действа, умът е вложил повече капитал. В две плюс едно равно на три сърцето е вложило повече капитал. Тогава как ще обусловите капитала на волята. Тогава трябва да имате така:

1 + 2 + 3 = 6,
2 + 1 + 3 = 6,
3 + 1 + 2 = 6.

При първия ред имате резултатите на ума, при втория ред имате резултатите на сърцето и при третия ред имате резултатите на волята. Резултатът е все шест, но този резултат се различава. Шест е форма, но съдържанието на тази форма се различава. Имате все шест, шест, шест. Формата е една и съща, но съдържанията на тези форми са различни. При първия ред имате светлина, при втория ред имате топлина и при третия ред имате сила. По някой път се заблуждавате, като казвате: шест, шест, шест. Имате три шишета с различни съдържания.

Запример вие някой път седите и казвате: „Това не мога да направя.“ Или някой, който иска да учи цигулка, казва: „За да уча, трябва да имам една стая, цигулка, лък. Като ги нямам, не мога да свиря. Нямам цигулка. Способен съм, но нямам условия.“ На втория ден пак казва: „Да имам цигулка, да имам лък…“ Но цигулката не идва. Какво трябва да направи? Той има един приятел, който се учи на цигулка. Когато неговият приятел учи, да каже: „Дай ми да уча и аз малко.“ Той има няколко приятели цигулари – да ходи при единия, при другия, да им каже: „Разреши днес малко да посвиря.“ Утре – при друг, и така между десет души приятели цигулари и той цигулар може да стане без цигулка. Като се научи да свири, хората най-после ще му купят цигулка. Той е човекът, който обича музиката. Така трябва да направи.

Най-първо, ти в природата ща започнеш не със своето си. Христос дава един пример, казва: „Ако сте неверни в чуждото, кой ще ви даде вашето?“ Ти, най първо, за да придобиеш своето, трябва да служиш на хората. Ти няма да започнеш със своето, но с чуждото ще започнеш, и най-после ще ти дадат твоето. А пък вие искате изведнъж, като дойдете в света, да ви дадат вашето. Вие се заблуждавате. Онова, което ти е отредено, то ще ти се даде само тогава, когато станеш достоен, способен да не злоупотребиш в онова, което Господ ти казва. Вие казвате: „Духът ще дойде.“ Духът най-после иде. Когато ти си готов, Духът ще дойде и ще ти донесе твоето. Но ако ти не си достоен, ако ти не си способен, Той ще дойде и като те види, Той твоето никога няма да го остави на тебе, защото в такъв случай може да направиш една погрешка, която мъчно се поправя.

Туй, което Бог ти дава – не се позволява да направиш вече нито една погрешка. Преди да е дошло твоето, може да правиш погрешки. Като дойде твоето, никога не можеш да правиш погрешки. Преди човек да стане виртуоз първокласен, се позволява тук-там да вземе фалшив тон. Щом стане първокласен виртуоз, не се позволява фалшив тон; ако вземе фалшив тон, ще го забият на вили и мотовили. В природата ако направиш една погрешка, ще направиш цяла пакост в един музикален свят. Като ти дадат музиката като твоя собственост, ти не трябва да правиш никаква погрешка.

Ако питате: „Защо не съм музикант?“ Защото правите много погрешки. „Кога ще станем?“ Когато престанете да правите погрешки. Като престанете да правите погрешки, добър човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, умен човек ще станете. Като престанете да правите погрешки, силен човек ще станете. Дотогава, докато правите погрешки, глупави ще бъдете. Дотогава, докато правите погрешки, лоши ще бъдете. Дотогава, докато правите прогрешки, безсилни ще бъдете. Така седи законът. Аз вземам в динамически смисъл процеса, който действа в природата.

Ако говорим за самовъзпитанието, вие казвате: „Това нямам.“ Всичко човек има, всичко имате. Имате единица и три нули, всеки един от вас е единица с три нули. Три условия – трябва да ги обработите.

Сега представете си, че имате едно бяло шише и едно черно шише. Какво означава един цвят? Черният цвят означава, че нещата са събрани. Допуснете, че черният цвят показва, че шишето е пълно, а пък белият цвят показва, че шишето е празно. Вие не сте преподавали науката за цветовете. Черният цвят означава пълното шише, белият цвят – празното шише. Отивате, намирате течност в черното шише. Първия път намирате една течност, втория път шишето е празно. И бялото е празно. Защо е празно бялото? Понеже то, като обича да дава, давало, и се изпразнило. Черното, като обича да взема, се напълнило. Вие мислите: „Защо черното шише се напълнило, а пък бялото се изпразнило?“ Защото едното дава, а другото взема. Добре, но отивате и намирате, че и черното шише е празно. Тогава как ще си обясните? Някой път ще намерите, че и бялото шише е пълно, а черното – празно. Всякога бялото показва, че е празно, а черното – че е пълно, а вие намирате, че черното е празно, бялото – пълно. Как ще го обясните?

Щом черното шише се изпразнило, законът в природата е такъв: туй шише не се изпразнило от устата, дето е сипано съдържанието. То е имало някаква пукнатина. Следователно съдържанието от шишето изтекло. Щом намерите, че едно черно шише е празно, то има пукнатина. Черното шише не може от устата да се изпразни, пукнатина има някъде. Една черна каса се изпразва. Някаква дупка има, някакъв апаш изпразнил касата от дупката. Туй изпразване на черното шише как се казва? Изпразнила се касата. Но касата не е отворена. Обрана е, но не отворена. Черното шише е обрано. Ако бялото шише е празно, там престъпление няма. Бялото шише, бялата каса – сам господарят извадил парите. Когато бялото шише е празно, показва, че господарят извадил съдържанието. Когато черното шише е празно, тогава някой апаш извадил съдържанието. Следователно там престъпление има. Вие сега имате по едно черно шише. То е вашето богатство. Ако вашето богатство изчезне от черното шише, значи обрали ви. За да ви оберат, къде е причината? Никой в света не може да ви обере, докато вие не сте го научили как да ви обере.

Тогава ще ви приведа този пример. В Лондон, в едно училище на тия големите мошеници, един професор по кражба учил един от способните ученици как да обира. Учителят му имал един хубав часовник и в ученика един ден се заражда мисълта да обере своя учител, да му вземе часовника. Най-първо, обрал него, взема му часовника. Казва му: „Аз исках, най-първо, да обера тебе, да ти покажа, че научих занаята.“ Той му казва: „Аз не те учих ти мене да обираш, но другите да обираш.“ Питам: този професор ако не беше учил ученика да обира, щеше ли да го обере? Този професор го учил на всичкото изкуство. Аз намирам една слабост в този професор. Къде е тази слабост от страна на професора? Слабата страна е, че професорът, като учил, не е знаел, че ученикът ще си позволи него да обере, мислил, че той никога няма да посмее да обере него. Ученикът казва: „Дали ще мога да го обера, без той да усети?“ Ученикът казва: „Аз те обрах, да ти покажа, че съм научил вече това изкуство.“

Ето де вие правите погрешка. Един ден ви се ревне да имате слуга – пръв слуга, който ще се яви в света да ви слугува, той е дяволът. Той ще дойде да се представи: „Я ме научи на тази добродетел. Ти имаш знания.“ Той смирен ще дойде. Да знаете, че той ще ви обере. На ученика в света не му трябват слуги. Ще се откажете от слугите, защото, ако имате слуга, той ще ви обере. Първият слуга, който ще дойде, той е дяволът. Затуй законът казва: не разчитай на своите слуги, то е опасна работа. Разчитай на себе си, не разчитай на чуждите умове. Разчитай на своя ум и на своето сърце, и после разчитай на чуждите умове, на чуждите сърца и на чуждите воли. Тъй седи законът. Щом ти разчиташ на ума на другите хора и на сърцата на другите хора, ти ще паднеш в една погрешка. Не че е лошо да разчиташ. Разчитай на туй, което Бог ти е дал. Законът е така. Стани слуга на себе си, не ставай преждевременно господар. Тези работи ги разбирате. Погрешките на какво се дължат? Те не се дължат на вас. Те се дължат на вашите слуги. Щом имаш един слуга, законът в природата е, че не държат слугата отговорен, но държат господаря. Най-първо, ти на ума си ще станеш слуга, ти, най-първо, на сърцето си ще станеш слуга и на волята си ти ще станеш слуга. Ти ще се научиш да им слугуваш. След като се научиш да слугуваш на ума, след като се научиш да слугуваш на сърцето си… тогава ще дойдеш до положението да ти слугуват. Да бъдеш слуга, значи да се учиш. Няма какво да учиш ума си. Умът, той е професор, знае. Впрегни ума си на каквато и да е работа, той ще ти каже какво да правиш. Впрегни сърцето си на работа, и то ще ти каже какво да правиш. Впрегни волята си на работа, и тя ще ти каже какво да правиш. Те са много учени. Човешкото сърце е много учено. Умът е учен. Сърцето казва: „Каквато погрешка аз направя, аз я изправям.“ От вашето гледище сърцето прави погрешки. Кога прави погрешки? Когато вие го направите слуга на вас, то прави погрешки. Когато вие станете слуга на сърцето, то няма да прави погрешки.

Сега аз да ви приведа един пример. Вас ви се вижда чудно как е възможно тъй. Допуснете, че вие сте баща, имате много красива дъщеря. Ако вие сам ходите на бакалницата, дъщеря ви седи вкъщи и се учи, питам, младите момци ще целуват ли, ще прегръщат ли дъщеря ви? Тя ще бъде чиста, няма да се окаля. Ако я направиш слуга, че нея пращаш на бакалницата, каквото и да е, все ще се окаля. Най-първо, обущата ще си окаля, после хората ще ѝ кажат някаква лоша дума. Аз това подразбирам. Ако ти слугуваш на сърцето, ти ще го предпазваш от лошото влияние на света. Ако накараш сърцето да ти слугува, то ще направи погрешка, без да иска. Сърцето много пъти е направило известни погрешки, без да са негови. Аз сега говоря за онова, Божественото.

Има едно сърце в нас, което погрешки не прави. Има сърце привидно, което прави погрешки. Има едно сърце, което не прави погрешки. Има един ум, който не прави погрешки. Има един ум привиден, който прави погрешки. Има една воля, която прави погрешки. Има една воля, която не прави погрешки. Аз ви говоря за един ум, който не прави погрешки, говоря ви за едно сърце, което не прави погрешки, говоря ви за една воля, която не прави погрешки. Тази воля ако някой път направи погрешка, погрешката е за нас, понеже ние сме станали преждевременно господари, ние не им слугуваме.

Слугувайте добре на вашия ум, слугувайте добре на вашето сърце, слугувайте добре на вашата воля. То е разрешението в новото, за да имате всякога подтик. Няма да се обезсърчавате. Обезсърчението иде от привидния ум. Обезсърчението иде от привидното сърце. Обезсърчението иде от привидната воля.

В Божественото няма обезсърчение, там лесно се изправя всичко, там погрешки няма. Ако ти имаш един приятел, когото обичаш като себе си, ако този приятел бръкне в касата, ще го считаш ли като престъпник? Тебе ще ти е приятно, че той взел. Ако ти имаш градина и твоят приятел дойде в градината, и откъсне от плодовете, тебе ще ти стане приятно, ще го считаш привилегия, че е откъснал. Ако дойде този, когото не обичаш, ще кажеш: „Как смее да дойде.“

Там, дето има любов, престъпление няма. Там, дето няма любов, престъпление има. Там, дето има светлина, погрешки няма. Там дето няма светлина, погрешки има. Там, дето има любов, светлина и сила – насилие няма. Там, дето няма любов, няма светлина, а няма и сила – насилие има. Туй е новото. Ако искате да се самовъзпитавате, да имате ясна идея.

Аз ви говоря за процеса на самовъзпитанието. Този е добрият начин да се възпитава човек. Ако така не се възпитава, той ще има много голямо разочарование, ще се мъчи за нищо и никакво в света. Ако всичките хора се мъчат, те се мъчат по единствената причина, че нямат вяра в Божественото си сърце, в Божествения си ум и в Божествената си воля.

Казваш: „Не ми върви.“ За да ти върви, престани да си господар, стани слуга. Или казано другояче: за да ти върви, почни да учиш; за да ти върви, почни да прилагаш учението.

За да ти върви, започни да прилагаш и да изпълняваш. То е постижението, което всеки човек може да има.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Трета лекция на Младежкия окултен клас
13 октомври 1939 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, погрешки, сърце, шише, казва, аз, иска, ум, работи, станеш, дойде, прави, природа, сега, казвате, воля ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Октомври 1939г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите



НАГОРЕ




placeholder