НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

На Него можем да разчитаме

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

На Него можем да разчитаме

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, сега, път, аз, казва, всички, кажеш, мисъл, бог, можеш, всичко, живот, мисли, хора, години, знаете, добро ,

 Утрини Слова , София, 1 Октомври 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


2-ро неделно утринно Слово
1 октомври 1939 г. 5 ч.с.
Изгрев

Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще ви прочета първата глава от пророк Захария. Имайте предвид, че пророкът е говорил преди повече от 2000 години.

Духът Божи.

Не е лесно нещо, човек да бъде пророк. Пророците са изложени на известни изпитания. Не е лесно човек да бъде учен, да бъде ясновидец. Ако всички хора бяха ясновидци, при сегашното положение, то щеше да ви побелее главата преждевременно. До ясновидеца идват непоносимите страдания които съществуват в света, онзи вик, онзи зов, който съществува навсякъде за помощ. Например, потъва един параход и издава вик, но няма кой да помогне. Казвам: Трябваше да бъега някой път вие казвате: „Колко са жестоки!“ Но знаете ли и ние колко сме жестоки, всеки един човек лично колко е жесток! В хората съществува голяма жестокост. Но трябва да се изнесе. Някой път вие сте неразположени. Защо? Само една ваша мисъл, която сте приели, или едно ваше чувство е изпотрепало 200–300 хиляди клетки. За нищо и никакво ти ги изпотрепваш. Не са само 2 хиляди. Това е едната страна. При всяка скръб измират достатъчно клетки и при всяка радост се раждат нови клетки. Следователно, при една радост могат да се родят 100 хиляди, 200 хиляди, 300 хиляди, 500 хиляди, един милион клетки. И вие се радвате, че са се родили нови клетки, които носят нещо ново, Божествено отгоре. Какъв е този процес, който Бог постоянно извършва? И ако няма кой да се застъпва, то не зная какво би станало с хората. Човек не щеше да може да се обновява. И тогава страданието се оправдава с туй, че при всяко страдание човек придобива знание. Това е отрицателната страна. А пък от радостите той вкусва от Божиите блага. Всяка една радост, това е един обед. А пък всяко едно страдание е гладуване. И ти при това гладуване добиваш една опитност: да оценяваш Божиите блага. Вие например не оценявате, какво благо ви носят вашите очи. Те са прозорци, чрез които идва храната за човешката мисъл, за онази красота, за която вашата душа седи и копнее. И чрез ушите ви влиза храна. И те са проводници. Всички звукове, които идат, носят храна. Та когато човек оглушее, той гладува, а пък като чуваш, ти се храниш със всички хубави работи. А пък като чуваш лоши думи, те рушат. Не обръщайте внимание на лошите думи, понеже те развалят яденето ви. Например, представете си, че тъкмо си седнал и имаш едно хубаво ядене, и една муха кацне и умре в яденето. Може мухата да е една. Но някой път сипят едно ядене и гледаш вътре 10 мухи. Знаете ли, че тези мухи носят отрова вътре и известна зараза. Какво ще правиш? Ще оставиш яденето. Всички имате опитността. Някой път чуете една дума и ви се развали всичкото настроение. Разправяше един наш приятел, който е сега в Америка – Граблашев, че държал в един от българските градове една сказка. Много добра сказка държал. Публика имало много. Той разправя: „Един господин ми каза: г-н Граблашев, ще ти кажа нещо много важно. И аз мислех, че ще ме похвали. И той ми каза тихо: Страшен вагабонтин си.“ Това било в Плевен. Разбира се, тези неща стават в плевнята. И мнозина от вас искат все да си дадат мнението. Някой казва: „Трябва да му кажа истината, че е лош човек.“ Какво ще му кажеш? Той си знае, че е лош. Каква нужда има да му кажеш. Пияницата не знае ли, че е пияница. Крадецът не знае ли, че е крадец? Онзи, който одумва, не знае ли, че е одумник? Това не е знание. Онзи, който иска да каже някому, че е лош, каква е неговата цел? Той е станал слуга на дявола. Слуга си на Бога, ако отидеш и му кажеш и този човек изправи живота си. А пък този човек, тъкмо намислил да изправи живота си и ти отидеш отгоре и му кажеш това. Пазете едно правило: Не поправяй един човек в погрешка, която ти сам имаш. Поправяй един човек в погрешка, която ти сам нямаш. И ръцете ти тогаз са чисти, и каквото кажеш, Бог ще те благослови. Някои сега искат да проповядват, да говорят. Какво ще проповядваш? Това което нямаш ли или това, което имаш. Някой казва: „Как да започна?“ Един цигулар откъде трябва да започне? Най-първо той трябва да има една хубава цигулка. Цигулката, това е жената, момата, като не се свири на нея, тя още не е женена. Лъкът е мъжът. Той на сърцето и свири, на 4-те струни. Като я стисне, така и свири. Сега този е един вътрешен процес, който става в човека. Че твоето сърце е онази младата мома, а умът е младият момък и постоянно той ще те смущава. Всяка скръб или всяка радост минава на тези 4-тях струни на сърцето ти. Ти казваш: „Не може ли без страдание?“ Може. Как? Когато човек поумнее може без страдание. Щом ти кажеш една лоша дума да вземеш да я поправиш, че тази дума, като я кажеш на другиго, те няма да страдат. Защото лошата дума като я кажеш на другиго, те все ще страдат. Лошата дума трябва да прилича на онова, което причинява създаването на бисера в мидата. Като влезе една песъчинка в мидата, мидата прави нещо ценно от нея, около нея – един бисер. Има доста красиви бисери.

В сегашните времена вие седите и очаквате за нещо добро да дойде. Но ако дойдат тези хубавите птици, модерните птици, 20, 30, 40, 50 щъркели или 4–5 орли? Или някой път стотина? Както във Варшава са били 200. И всичките хора на колене са се молили и птиците са снасяли своите яйца отгоре. Как ще примирите тези неща? Хората измират. Не е лошо човек да умре. Че ще се мре, ще се мре. И да дойде да вика някой, няма кой да чуе. И да живеете и 120 години, ще дойде време да чуеш последната дума и да приемеш последния лъч на слънцето. И после ще дойде пак ново повторение. Казвам: Би ли желал някой да остане до 120 години и после, на стари години, да го бият по гърба с по 20, 30 удара. Или бихте ли желали да станете на 120 години и да ви се смеят, и да ви развеждат, както развеждат един кон. Няма нито един от вас, който би желал това положение. Ние, като искаме да живеем на земята, чакаме нещо хубаво. Да живее човек и да възприема Божиите блага, да, разбирам. Има смисъл. Но да живее на земята в едно вечно поругание, няма смисъл.

Та казвам: Кое спъва хората? Човек, като яде нечиста храна, здрав не може да бъде. Човек като не знае как да мисли, който има нечисти мисли, нечисти чувства, желания, здрав не може да бъде, не може да има щастие.

Та казвам: Кое е чистата храна? – Словото Божие е чистата храна. Ако четете литература, в която няма храна, тя не е полезна. Има някои хубави книги, които носят отлична храна. Те са полезни. Но всяка книга, която няма тази храна, тя е безполезна да се учи. И ние сме пратени на земята за какво? Той е пратен да се учи. Да учи, но да не повтаря нещата. Сега нашата погрешка е там, че ние повтаряме. Способният, гениалният ученик веднъж като прочете, запомня. Някой човек 35 хиляди думи да му кажеш, напред и назад ги повтаря. Някой 5 хиляди думи като му кажеш, запомня. Някой хиляда думи като му кажеш, запомня, а пък друг, една дума като му кажеш, казва: „Я, я повтори!“ Не е запомнил. И този човек иска да мине за учен. Някой казва: „Снощи ми говори един ангел, но не можах да запомня.“ – Умът му бил отвлечен. Че този ангел, като ти говори толкова сладко и не си запомнил, и аз като ти говоря, пак ще забравиш. Всеки, който е дошъл на земята, не е от много умните хора. Това е обидно, но да го кажа по меко – не е от много учените хора. За учение сме дошли тука, за предметно учение. Страдаш, това е предметно учение. Не знаеш, какво нещо е страданието, не знаеш, какво нещо е злото, не знаеш, какво нещо е доброто. Злото и доброто не съществуват на небето. Доброто и злото са земята. Вие мислите, че като станете добри, ще отидете на небето. Това е една дреха за земята, а не за небето. За да отидеш на небето, трябва да отидеш с дрехата на любовта. За да отидеш при ангелите, трябва да отидеш с дрехата на вярата, с човешката интелигентност, да не правиш погрешки. А пък за да живееш на земята, трябва да облечеш дрехата на надеждата. Надеждата – това е да наденеш нещо. Това, което не можеш да наденеш, не е надежда.

Сега казвам: За какво може да обичате един човек в света? Един човек може да обичате за онова, което може да ви даде. Или за това на което той е проводник. Можеш да го обичаш за неговия ум, за неговото сърце или за силата, която има, понеже всеки слаб човек, като влезе в съприкосновение със силния човек, възприема от силата му. Затова слабите хора обичат силния. И силния обича слабия, понеже иска да предаде някому.

Онзи, който има добро сърце, иска да предаде някому. Добрият човек обича лошият понеже добрият има къде да вложи своето добро. Аз сега говоря за едно зло в света, не в смисъл на постъпки. Но злото е един материал необработен. Да обясня тази мисъл със следното обяснение: Един музикант може да стане добър само тогава, когато от всеки един тон може да изважда ухание. Един музикант от всеки един тон трябва да изважда сок, както пчелите изваждат от цветовете. Една пчела е умна, която от всеки цвят изважда сок. И ако музикантът от всеки тон изважда сок, той е добър музикант. А пък онзи, който от 10 тона изважда оттук-оттам по-малко, той не е музикант. И за певецът е същото. Законът е все същият и за онзи, който мисли. Ако от всяка мисъл, която минава през тебе, можеш да изваждаш сок, ти си умен. Ако от всяко чувство, което минава през твоето сърце, можеш да изваждаш сок, ти си добър човек, ти си любящ човек. Някой ще каже: „Как можеш да изваждаш сок от мисълта?“ Там е изкуството! Някой път трябва едно предметно учение на музиката. Трябва някой музикант пианист да свири, за да ви покажа класическа музика. Мнозина свирят на пиано, но така не се свири. Ако аз бях взел да свиря на пиано, ето как бих започнал, ще ви го кажа. Вие може да го приложите на друго място. Понеже не сте пианисти. Аз ще ударя „до“ много силно. Това е за глухите – да дрънка. Онези, които са музиканти, трябва да седят най-малко на другия край. Ако свиря на някои по музикални, трябва да свиря така леко, че едвам да се чуе гласа. Някой ще каже: „Ако се свири тихо няма да се чуе.“ Не, най-силните звукове са тихите. Това, което не чуваш, се чува по цялата земя. Значи, една мисъл, на която не можеш да се радваш, никой не може да я разбере, понеже тя се предава чрез тебе. Ти си предавател на тази мисъл. Ако ти я разбереш, ще я предадеш правилно. Ти си една глава, която предава мислите на хората, мислите на ангелите и мислите на Бога. Твоята глава има една трудна задача. Най-първо трябва да знаеш да предаваш човешките мисли. След това трябва да се научиш да предаваш Божествените мисли. Знаете ли каква велика задача е това? Знаете ли, че ако хората бяха почнали да предават ангелските мисли, щяха хората да светнат. Както тези лампи светят. Не с такава светлина. Като влезе един човек ще почувствувате, че той има известна светлина.

Разправяше ми един ученик: „Учителят по математика ми зададе една задача и аз бях се объркал. И само като ме погледна учителят, изведнъж разбрах задачата и я реших.“ Онзи му предал светлина и хвърлил светлина върху тази тъмна задача. А пък има математици способни, но ученикът като го погледне забърква всичко. И религиозни хора има, които като дойдат, забъркват хората. Бъдете носители на Божествената светлина. Човек има доста тъмнина. Защо ще му носиш още тъмнина. Светът е пълен с тъмнина сега. Отвън имаме достатъчно светлина. Но вътре има една тъмнина – в избите. Прозорците са затворени.

Ние сега минаваме за много критици, почваме да се критикуваме, кой как живее. Ще живееш като човек, ще мислиш като ангел и ще обичаш като Бога. Това е наука вече. Да живееш като човек, да мислиш като ангел и да обичаш като Бога, знаете ли какво е това? Та казвам: Имаме една велика задача в живота. Вие казвате: „За какво трябва да живея?“ Да живеем като човек, така както всички хора живеят. Не както един човек, но както цялото човечество живее. Така да живеем. Да почна да мисля, както всички ангели мислят, да нося светлина навсякъде и да почна да обичам, както Бог обича. Христос казва на едно място: „Както Отец ме е възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Вие опитвали ли сте някой път да обичате, както Бог обича? Мъчна работа е! Ако ти не си живял, ако ти не си мислил, не можеш да обичаш. Защото под живот разбирам движение. Да живее човек, това е най-ниското състояние в което човек се намира. И да проявиш това,което виждаш в хората. В човека виждам само движението, мърдането на устата. Представете си, че вие сте глухи. И някой трябва да ви изяснява, какво означава вдигането на двата пръста, на три пръста, на 4 и пр. Когато пианистът седне на пианото, какво иска да ви каже? Всеки може да свири, но от свирене до свирене има разлика. Всеки може да мисли, но от мисъл до мисъл има разлика. Всеки може да чувствува, но има разлика. Аз наричам силен човек онзи, който не осиромашава. Силен човек е онзи, комуто никой не може да заграби това, което има. Ти си силен ако никой не може да ти вземе това, което имаш. Ако всеки ден ти казваш: „Изгубих си мира, знаеш ли каква загуба е това?“ Може да те обере някой, може да дойде някой и да те раздразни. Като дойде някоя голяма буря, да не може да те изкърти. Може само малко да се наведеш и като замине, пак да се изправиш. Като духат ветровете, оная планина могат ли да я отвеят? Ако си някоя голяма планина, не. Но ако си някъде, някой малък лист, тогава е друго.

Аз, като се върнах от Рила, видях, че са пожълтели листата на лимоните. Сега са раззеленени. Питаха ме: „Защо са пожълтели?“ Някои мислят, че от голяма скръб. Всъщност, не са ги поливали. И се оплакваха. Казваха: „Много малко водица ни даваха и пожълтяхме.“ Не им дали вода и те пожълтели. Те казваха: „Вода!“ На сестрите казвах: „Вода трябва да им турите.“ И сега от водата позеленяха вече. Казвам: Онзи, който пожълтява, живот му трябва, вода! Вие не знаете причините за вашите страдания, откъде идват. Някой бил глупав, че е счупил едно шише, а пък друг е бил глупав, че е ходил бос по стъклата. А трети е отишъл да лекува рани, а не е знаел как да ги лекува, та са се събрали трима глупци. Онзи, който е направил погрешката, е глупав. Онзи, който е пострадал, е глупав и онзи, който ги лекува е глупав. Дето има счупени шишета, носете на обущата си два пръста гьон и няма да има нужда да ви лекуват. Защото, имали ли сте вие опитността на селските деца? Те често взимат клас и ще го турят в гърлото си много лесно, но ако речеш да го извадиш много мъчно е, понеже има шипове. Но знаете ли колко мъчно се лекува това? Как ще го извадите, кажете ми. Не е лесно. Някой, човешка мисъл има, която като влезе, прилича на клас. Лесно влиза и мъчно излиза. И някой ако дойде, който не разбира законите, ще си причини големи страдания. По-добре е да влезе класа в стомаха, отколкото да го изваждаш. Та по-добре е да претърпиш думата, отколкото да я изваждаш навън. Така по-малко страдания ще имаш. Аз съм за по-малко страдания. По-добре едно страдание, отколкото 10 страдания. Сега по някой път човек сам си причинява своите страдания. Знаете ли, колко мъчно е човек да търпи? Например, аз съм виждал някого, че минава и се закачи някъде. Например, случва се, че ти вървиш и палтото ти се закачи на кревата и ти дръпнеш гневно и палтото ти се скъса. Креватът ти казва: „Чакай, не бързай!“ Ти казваш: „Работа имам, нямаш право да ме спираш.“ И скъсаш палтото. Хубаво, ако беше някой човек, ще му кажеш: „Защо ме хващаш, че ми късаш палтото?“ Сега какво ще кажеш за кревата? Кой е виноват? И ако някой човек те е обидил, къде е причината? Ти си дошъл много близо до него. В света съществува един закон. Бог е турил път на всеки човек. Всеки човек си има особен път, както месечината, слънцето, земята и пр. И всички тези, които правят погрешки, отделят се от Божия път, който Бог е турил и влизат в нов път. Влизат в страдание. Поздравлявайте се отдалеч. Някой път ще кръстосаш орбитата на други. Но гледай да я кръстосаш по-рано, че двамата да не минавате едновременно. Някой път кръстосването е неизбежно, тогава ще пътувате с голяма бързина, няма да намалявате бързината. Ако се спираш да слушаш кой какво говори, ти ще се сблъскаш с някого. Ако си пощаджия и се спираш да се разправяш с ежедневните новини, как ще раздадеш писмата?

Какви са сегашните новини? Вземете кой и да е вестник, все едно и също пишат. Вземете вестниците „Утро“, „Зора“, „Заря“, който и да вземете с много малко различия са. Някой път вземаш два вестника, но каквото има в единия, има го и в другия.

Често в политическия живот и в религиозния има еднообразие, дошло е еднообразието. Казваш: „Да живеем добре.“ Само с добро живеене не става тази работа. Добрият живот е резултат от нещо. Ти не можеш да живееш добре, докато не си мислил добре, докато не си чувствувал добре. Добрият живот е резултат на мисълта. Доброто зависи най-първо от Любовта. Доброто зависи и от мисълта, тогава иде вече добрият живот. Значи, каквато е била любовта ни в миналото, каквито са били мислите ни в миналото, такова ще бъде и проявлението на нашия живот сега. Ние не можем да се избавим от последствията. Ако на сто километра разстояние е валял дъжд, ще се образува порой. И реката не може да се избави от последствия. Колко време ще продължава пороя, това ще зависи от туй, колко дълго е валял дъжда. Ако два часа е валял дъжда, два часа ще трае пороя.

Сега всички се спъват в следното – някой казва: „аз 20 години вече как живея и вярвам в Христа.“ Ти няма да вкусиш сега от плодовете на тези 20 години, които си живял. То е за в бъдеще. Ти ще вкусиш плода сега на онова, което преди 20 години си живял. Това минало идва до тебе. Сега си станал добър, миналото ти не е добро. Лошото трябва да изтече и после ще дойде ред за сегашните ти добри мисли, за сегашната ти любов, може би след 20 години, след 10 години, може би след една година. Сегашните ни добри мисли, сегашната ни любов ще дадат резултати в бъдеще. А пък сега трябва да ликвидираме с миналите мисли, желания и пр. Някой път сме ги имали и сега вкусваме сладчината им. Всички хора с които се срещаш, едни са добри, а други лоши към тебе. Това е последствие от миналото. Някой те обира, ти си го обрал в миналото. Ако разбираш закона, ти ще бъдеш благодарен, че си се отплатил. Ти си биел и сега те набиват. Ликвидира се кармата.

При сегашните условия се изисква един разумен живот. Трябва една наука с която да се ликвидира миналото, не само на отделните хора, но и на народите. Законът е същият. Един народ трябва да ликвидира със своето минало. Цялото човечество и то има карма, с която трябва да ликвидира. И Христос, когато дойде на земята, той учеше този закон. Как може да се ликвидира миналото? Може само по три начина: Може само чрез закона на Любовта, закона на мисълта и закона на доброто да се ликвидира кармата. Това е цяла една школа. Хиляди години сме живели и хиляди години ще живеем, докато се ликвидира.

Да любим, както Бог люби, да мислим, както ангелите мислят и да постъпваме, както всички добри хора знаят да постъпват. Всеки един ученик, всеки един от вас, иска да бъде съвършен. По този път се добива съвършенство. Казано е: „Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен.“ Това подразбира онзи живот, по който всички хора трябва да вървят. И не трябва да се обезсърчаваме. Някой път казвам: Радвайте се и на страданията. Защо? Радвайте се, че сте научили нещо. Радвайте се и на радостите си. Понеже сте вкусили от доброто, което Бог ти дава. В страданията, ти вкусваш от знанието, от опитността, от учението, а пък чрез радостта ти вкусваш от Божията Любов. Ти не можеш да добиваш знания, ако не страдаш. И не можеш да се радваш, ако не обичаш. Радвай се на радостта, понеже ще вкусиш плода на Божията Любов. Светът е създаден за вас. Най-първо е създаден, за да страдате, за да добиете знание. Светът е създаден и за радостта, за да опитате плодовете на любовта. Това като разберете вътрешно, вие ще може да се примирите много лесно с нещата, ще разберете Божиите пътища. Много мъчно е човек да се примири със страданията. Мислите ли, че Бог не страда? Той страда много повече от вас. Той трябва да ни търпи. Ние не мислим както трябва, не обичаме както трябва и не правим добро както трябва. И Той трябва да ни дълготърпи. Минават се ред поколения. Бог казва: „Не прави това!“ Ти казваш: „Защо да не го направя?“ Бог казва: „Не вкусвай това!“ Ти казваш: „Защо да не го вкусвам?“ И после сме недоволни. Като страдаш, ти си недоволен. И като се радваш, ти си недоволен, понеже казваш: „Онзи има по-голяма радост, по е богат, има повече да яде и пие!“ Той е снажен, червендалест, а пък ти си едно джудже. И мислиш, че Господ е виновен за всички тия работи. Ти се радвай на Господа, че си малък, понеже в сегашните времена, ако имаш 2–3 метра височина, знаеш ли колко мъчно щеше да се движиш? И колко мъчно щеше да се нахраниш? А пък сега си едно малко човече до 120 см. По е икономично. Сега, всички тези неща ще ги преведете към духовния живот. Красивото в света седи в две неща: човек изучава великото в света, безпределното! Ще изучиш законите и на малкото, на онова малко, от което по-малко няма. Идва положение, дето всяка форма изчезва, между тези два полюса. Ако в малкото си доволен, ти ще разбираш и голямото. Ако не си доволен в малкото и в голямото няма да си добре. На малкото отговорностите са малки. Но в голямото има големи отговорности. Представете си един ангел, който ръководи земята, знаете ли каква отговорност има? Един цар, който управлява народа, каква отговорност има? Една майка, която ражда деца, каква отговорност има? Един учител, който учи деца, каква отговорност има? При всичките работи, които вършат хората, имат отговорности. Малко знаеш, малко си отговорен. Много знаеш, много си отговорен. Малко зло правиш, малко наказание имаш. Голямо зло правиш, голямо наказание имаш. Малко добро правиш, малка награда имаш. Голямо добро правиш, голяма награда имаш.

Та пророкът казва в свръзка с кармата: „Оставете тези пътища, за да живеете добре!“ Та казвам: Живейте добре! Мислете добре! И любете добре! Или казано другояче: Главата ви да има добро осветление, сърцето ни да има добро осветление и тялото ни да бъде въоръжено със сила. И да не могат да ни нападнат и бомбардират. Как се въоръжават сега Русия, Англия, Франция, Германия и пр.? И ако не си добре въоръжен, ще те нападнат. Ако си въоръжен с отлични силни мисли, няма да могат да те атакуват лошите духове. Ако си слаб, другите може би ще искат да те защищават. Но ако остане друг да те защищава, ще те защити така, както защитиха Полша. Нали Англия щеше да я защити? Остане ли отвън да ти помагат, то работата е загубена. В това отношение само Бог прави изключение. Но аз наричам Бога този, който е над всичко, във всичко и под всичко! На Него можеш да разчиташ. А пък на всички други, които не са във всичко, една трета можеш да разчиташ. Те не са под всичко и над всичко. Погрешката ви е там, че вие се надявате на този, който е във всичко. Надявайте се само на Онзи, Който е над всичко, под всичко и във всичко! На Онзи, Който е в живота, Който е в човешката мисъл, Който е в Любовта. Той е Духът, Божественият дух. На Него ние трябва да разчитаме. Там е силата на човека, да бъде постоянно във връзка с разумния живот! И всичко каквото става в света, от едни неща да се учи, а други да ги вкусва и да се радва на Божиите блага. Знание трябва да придобива. По който и да е начин и да не роптае. Той ще си роптае, но като роптаеш, да не роптаеш! Знаете ли, какво нещо е това? Ропотът е едно вътрешно недоволство.

Вчера ми носят едно писмо. Идва един и ми казва: „Учителю, нося ви едно писмо.“ Аз зная какво е това писмо. Онзи, който ми праща писмото, иска пари от мене. Разрязах писмото, хвърлих само един поглед, турих му числото „5“. Турих моето писмо вътре и му го пратих назад. И аз му пиша същото писмо. Иска той. Сложих му каквото иска. И му пращам писмото отново. Та казвам: Когато вие пращате едно писмо до Господа, Той ще го отвори, ще тури нещо и ще ви прати писмото назад. Няма архива в небето за писмата ви. Този пише така: „Високоуважаеми г-н Учителю, понеже се намирам в лоши условия, жена ми е болна от малко простуда и много страдаме, понеже нямам пари за доктор, а път тя се нуждае от доктор...“ и т.н. Топла вода да взема, повече да диша, малко повече да работи. Да не ходи със скръстени ръце, да не чака крушата да капне в устата и. Значи, тя не се нуждае от лекар, а от това. Ако аз бях на негово място, ето какво щях да направя. Щях да кажа: Г-н Учителю, мога ли да ви донеса малко вода? Или мога ли да отида в града да ви донеса нещо? Щях да направя някаква услуга. И като ми направят услуга, щях да му дам два пъти повече. А пък той сега ми заповядва да му дам. Не се е отучил още от господарските си навици. Той казва: „Трябва да ме послушаш и ако не ме послушаш, ще се разгневя, ще дам заявление, ще се оплача.“ И тук всеки ден аз имам такива екземпляри. Хем по Бога служат. Онзи е руснак, не е от братството. Но и от братството и те са руснаци, братски руснаци.

Един ден намирам една сестра, която отива към лозето. Тя ми каза следното: „Гледам един откъснат грозд.“ Казах на един брат когото намерих там: „Няма да късаш грозде.“ Той каза: „Аз откъснах 5 грозда.“ Казах: „Много си откъснал. За всекиго трябва да има по един грозд.“ Онзи каза, че това е братско. Но трябва да знаете, че ви се пада една круша или две круши. Вие не разбирате идеята. Някой казва: „Ние работим за Господа.“ Че тогава, ако работите и искате да изпоядете всичко, за онзи свят какво ще остане? Един брат идва и ми казва: „Все намирам една сестра в лозето и тя ми казва: Дойдох да видя прасковите. Дойдох да видя как е лозето.“ Когато се копае лозето, никой не идва да го гледа. Сега, не че не можем да отучим хората от един лош навик, можем да ги отучим, но не е хубаво. Ти можеш да изядеш една круша и това да ти коства много скъпо.

В Египет има мумии, върху които са произнесени заклинания и всеки, който е взел тази мумия, имал е нещастие. Върху всеки плод може да има заклинание. Не яж това, в което няма Божието благословение! Искам да ви кажа закона: Не яж това, което няма любов! Не яж това, което няма мисъл, не яж това в което няма добро! Светът защо страда? Аз само изнасям за изяснение. Да кажем, че иска някой човек да сподели мислите си с вас. Не може човек да сподели мислите си с вас, ако вие нямате любов към него. Нито вие трябва да споделяте мислите си с друг човек, който не ви обича. Той може да ви унизи. Той може да каже: „Колко е глупав.“ Всеки човек, който ви повери своите мисли и своите чувства, вие може да го цените. Той е като скъпоценен камък. Някой ще каже: „Глупави работи са.“ Няма нищо глупаво в света. Ние трябва да го разбираме. За да разбираме нещата, ние трябва да ги ценим. Всички неща, които носят в себе си Божията Любов, Божията Мъдрост и оная доброта, те носят благословение. И Бог казва: „Не яж от онзи плод, който няма любов! Не яж от онзи плод, който няма мисъл! Не яж от онзи плод, който няма доброта! И в който ден ядеш от този плод, ще умреш.“ Това е тълкуването. Най-обикновеното тълкуване. Яж от дървото на живота, дето е Божията любов, дето е Божествената мисъл и дето е доброто! И тогава ще имате и радости и скърби. И те ще ви бъдат приятни. На земята не можете да се издигнете над страданията. В земния живот немислимо е да избегнете страданията. Но по възможност да имате най-малките страдания! А пък най-малките страдания – те са радости. А пък големите страдания, те са за много силни хора.

Добрата молитва.

Това, което ви говоря сега, то е за вашата душа.

Това, което ви говоря сега, то е за вашия дух.

Това, което ви говоря сега, то е за вашия вътрешен живот.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, сега, път, аз, казва, всички, кажеш, мисъл, бог, можеш, всичко, живот, мисли, хора, години, знаете, добро ,

 Утрини Слова , София, 1 Октомври 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder