НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двама господари

Двама господари

Най-често използвани думи в беседата: има, хора, може, човек, сега, свят, казва, години, земя, всички, любов, сто, път, пари, бог, бъде, казват, имаш ,

 Неделни беседи , София, 1 Октомври 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Има едно изречение: „Никой на двама господари не може да служи.“ (Матей 6:24, Лука 16:13)

„Духът Божи“

„На двама господари“ разбира едно раздвоено състояние. Никой не може да слугува на две раздвоени състояния. Когато умът е раздвоен, когато сърцето е раздвоено, оттам произтичат всичките противоречия в живота.

Земята е минала през няколко големи кризи. Минала е тъй наречената полярна криза. В тази криза Земята се е оформила със своите полюси, турила основа за сегашния живот. Минала някаква криза, наречена Лемурийска криза – появяването на черната раса на Земята, проявяването на злото. Черните хора са останали от онова състояние, [при] което се е явило падането. Сегашните хора се намират в друга обстановка, която е станала след падението. Атлантската раса е онази, която е свързана с потопа и с раждането на бялата раса. И сега Земята е под друга една криза.

Въпросите може да се разглеждат чисто външно. Някой път разглеждате чисто физически, че светът може да се свърши. Питам: когато се разваля една къща, какво лошо има? Разваля се една къща, съгражда се по-хубава. Казва: „Развали ми се къщата.“ Ако се разваля и се съгражда по-хубаво, на място е. Ако един порядък се замени в света с друг по-добър, в реда на нещата е това. Това е един Божествен ред на нещата.

Та, в съвременния свят, и в религията, и в науката, има едно раздвояване на човешката мисъл. Ако говорите за Божествения свят, учените хора казват: „Ние разбираме само физическия свят, който изследваме.“ Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство на разбиранията.

Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е светът на законите, и физическият свят е свят на явленията. Следователно той е резултат на причините във връзка със законите. Тогава може да представите, че главата на човека, това е причината на всичко. Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговия стомах, но седи в неговите крака, ръце. Туй, което може да работи. Което човек намисли и което чувствува, с ръцете си го обработва и при него отива.

Казвам: Днес човечеството претърпява една голяма криза и то във век не на невежество, но на просвета. Такава просвета никога в света не е имало по-рано. Казвате: ако светът е толкоз просветен, защо е тази криза? Кризата се дължи на миналото. Ако хората не бяха просветени както днес, не зная какво би станало. Човечеството употребява грамадна сила, за да предотврати тази криза и като дойде, да може да я използува. Тези, които разглеждат събитията, търсят причините някъде, но причината днес не седи нито в Англия, нито в Германия, нито във Франция, нито в Русия, нито в Америка, нито в Япония, нито в Китай, никъде не седи причината. Че двама души се състезават, причината не седи в състезателите. Някаква причина има. Причината е извън тях.

Причината седи в любовта. Онзи, който не разбира любовта, той се състезава. Онзи, който не разбира физическия свят, той се състезава. Онзи, който не разбира закона, той се състезава. Всичките хора на Земята мислят, че като се осигурят материално, вече са се осигурили. Донякъде е така. За колко години може да се осигурят? В най-ранната възраст човек се осигурява за 999 години. Аз турям няколко години повече, отколкото е писано в Библията. Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един човек, който е живял 10 000 години. Преди Адама имаше един човек, който е живял 100 000 години. Преди Адама имаше един човек, който живееше един милион години.

Сега няма да аргументираме, да доказваме нещата. Според мене доказването е пипане. Онзи, който доказва нещата, пипа. То е дълъг процес. За да направиш нещо, изисква се дълъг процес. Ако тръгнеш оттук до Слънцето с пипане, колко милиона години ти трябват? Сега аз разглеждам въпроса малко другояче. Кой каква страна взема, за мене е безразлично. Всичките хора, без да искат, работят в една посока. Всичките имат доброто намерение. Няма човек, който по естество да е лош. И лошият човек, като работи, има добро намерение. Онзи вълк мисли лошо, оттук задига едно агънце, оттам задига друго, казва: „Деца имам, грехота е да измрат гладни.“ Онзи орел, който задига една птичка, казва: „Грехота е да измрат децата ми, трябва да ги нахраня.“ Сега не искам да оправдавам, но не искам и да осъждам. Така изясняват те. Вълкът, който яде овцете, казва: „Знаеш ли защо ги ядем? Защото – той казва – тия овце едно време бяха вълци. Сега са вълци, облечени в овчи кожи, затова ги ядем.“ Сегашните добри хора са едновремешните лоши хора, а бъдещите добри хора ще бъдат сегашните лоши хора.

Сега, туй не е проверено научно, работите дали са тъй или не, ние ще оставим нещата да се проверят. Защото нещата са верни само тогава, когато по принцип са верни, по закон са верни и по проявление са верни. Престъплението на вълка не седи в това, че изял овцата, но в това, че не я пита дали тя иска да се жертвува заради него. И той проповядва Христовото учение. Казва Христос: „Ако Ме не ядете, нямате живот в себе си.“ И те казват: „Ние, вълците, ако не влязат овцете в нас, ние сме изгубени.“ Те казват: „Като ви ядем, ние хора ще станем и ще просветнем, и децата ни за бъдеще ще се подигнат.“ Сега, не искам да убеждавам. Каквото са мислили хората, все е право. Едно време се биеха със стрели, от сто крачки стреляха. А пък сега не от сто крачки, но от един километър удрят. Питам: ако тия, старомодните, дойдеха днес със своите стрели и модните – със своите пушки, как мислите, кой щеше да има правото?

Та казвам: В сегашния свят, в природата, се изисква една трезва мисъл. Една Божествена мисъл се изисква. Много хора се съмняват. Съмнението е на място само ако се съмняваш в това, което вярваш, за да го провериш. Ти ще минеш през един мост – имаш право да го провериш. Ако не го провериш, може мостът да се счупи. Ти ще идеш с падането на тоя мост. Провери нещата. Ти може да вярваш в една наука – провери я. Всички неща са в проверка. Ние в живота само проверяваме. Бог те е така направил, че като възприемеш светлината, тъй са нагодени очите, че като възприемеш светлината, да ти е приятно. Светлината, която е приятна за очите, е и полезна. Звукът, който е приятен за ушите, е и полезен. Светлина, която не е приятна за очите, и звук, който не е приятен за ушите, не са полезни. Храната, която е приятна за устата и за стомаха, е здравословна храна. Храната, която не е приятна на устата и на стомаха, не е здравословна. Често се сърдим на стомаха, но той е много справедлив. Той никога не обича да се занимава с лоша храна. Когато дадете на стимаха си лоша храна, той я връща. Даже пияниците, които пили, пили вино, като изпият седем–осем кила, вече стомахът не приема, връща го. Казва: „Господарю, стига този буламач, това не е от Бога, това не зная какво да го направя.“ И Божествените работи като вземеш, стомахът казва: „Малко туряй.“ Не пий много вода, не ти трябва. Колко кила вода ти трябва на ден да изпиеш? Кило и половина най-малко. Две кила, две кила и половина е изключително. Някои хора има, и половин кило не пият. Тогава казват: „Виното – за хората, водата – за жабите.“ Туй изречение го считат поетично. Че за жабите е водата. Водата никога не пръска човешката глава, а виното я пръска. Взривно е.

Съвременното човечество се нуждае от една Божествена мисъл, която иде в света. И тази мисъл стимулира целия свят. Целият материален свят се видоизменя. И всичкото това безпокойство, което се случва в цялата Земя, се дължи на промяната, която става в живота с хората. Става една промяна. Всеки се страхува от нещо. Неизбежна е тази промяна. Ние трябва да се нагодим на условията, които идат. Някои хора казват: „Трябват ни нас научни данни.“ Запример, да ви приведа едни научни данни. Един математик сега изчислявал и казва, че ако в една форма, която събира едно кило вода, ако съберете атомите един до друг и я напълните с атоми, да няма празно пространство, знаете ли колко ще тежи този килограм? Сто хиляди тона. Човекът правил изчисления.

Казвам: Когато нашите атоми се приближават един до друг, ние ставаме тежки; когато се отдалечават, олекваме. Когато се приближават, ставаме материалисти; когато се отдалечават, ставаме по-духовни. Тогава, според тази теория, ние казваме: теготението се обяснява малко по друг начин. В етера има едно налягане от периферията към центъра. И следователно във всяка една частица има налягане от етера. И следователно всичката материя от повърхността на тялото се стреми към центъра. От туй налягане се обуславя каква е притегателната сила. Казваме: ние най-първо искаме да се освободим от туй налягане. Туй налягане на етера, то се дължи на някакъв закон, дължи се на някаква причина. Сформироването на материалните светове си има причина. В нас има една противодействуваща сила. Има една сила, която събира атомите наблизо. Ставаме по-тежки, по-инертни. И друга сила, от центъра към периферията, която отдалечава.

Тия атоми, за които говоря, те са монади, в тях живеят разумни същества. Ако вие претеглите човешката душа на Земята... Но вие нямате везни, с които може да я претеглите. Човешката душа не съдържа толкоз материя, колкото в един атом се съдържа. При това, толкоз малко материя има, а пък такава мощна сила има.

Сега да ви приведа друг един факт. Да ви покажа, че колкото се разредява материята, става по-мощна. В хомеопатията има лекарства от тридесетото деление и се употребяват за цяр. Знаете какво означава тридесетото деление. Ако вземете една капка вода и турите една капка от някакъв цяр, то е първото деление. Ще вземете второ шише от един килограм вода и ще турите една капка от първото шише. От второто една капка ще турите в трето и т.н., до тридесетото деление. И от тридесетото деление ще дадете една малка доза и болният ще оздравее. То е теорията на хомеопатите. Когато алопатите поддържат, че силни дози трябва.

Тогава в живота имаме две дози: едните мислят, че с малко пари може да минат – те са хомеопати; другите мислят, че много пари им трябват – те са алопати. Има една болест за пари. Като осиромашееш, хване те треска. Ако нямаш пари, повишава се температурата на тридесет и седем–тридесет и осем [градуса]. Щом имаш повече пари, температурата спада. Има друга опасност: че може да спадне под нормата, на тридесет и шест, тридесет и пет, тридесет и четири [градуса] – опасна работа. Това са ред разсъждения на учените хора.

Това е вярно, че ние се нуждаем от пари. Нуждаем се от [...] пара, пари. Кому колко пари трябват? На български „пари“, „опари“, значи „изчисти, опра вълната“. „Опари се“ значи „опаричва се“. В човека има един център, наричат го „стяженолюбие“. Той ще те финансира, ще контролира. Той се намира отстрани, при слепите очи. Като осиромашееш, казва: „Пари!“, или: „Къща!“, или: „Ниви!“ Тази банка не може да работи, капитал трябва. И тогава френолозите, които изучават човека, намират начин да определят колко са капиталите, измерват и казват: колкото е по-широка главата при слепите очи, повече капитал има; колкото е по-тясна, по-малко капитал има. Капиталът в кокошките е слаб. Дай ѝ цяла крина жито, ще го разрови, ще го разхвърли. Ако дадете на катерицата, след като се наяде, другото, което остава, ще го закъта за после. Мравята, и тя прави същото. Пчелата, и тя закътва. Тя, ако намери някъде малко мед, ще извика цял взвод, цял един полк, цяла дивизия ще дойдат от пчелите, атакуват и достатъчно е един–два часа, и цялата дивизия със своите офицери накацат. Като атакуват, всичкият мед ще бъде задигнат, а питата ще бъде оставена. Питам: ако пчелите вземат меда, зло има ли? Ако се остави, ще се развали. Те като го вземат, пресен е. Човек като извади меда, [той] се захаросва. При пчелите седи в нормално състояние. Те поддържат известна температура, че не се захаросва.

Урокът, който трябва да извадите от пчелите, е следният: В себе си трябва да поддържаме онази топлина, при която нашите способности, нашите чувства, нашите сили, да не се изменя техният вътрешен състав.

Та казвам: В съвременната наука вече пристъпват, едно общество дава вече правила как трябва да се живее. Създадени са известни закони, имат религия, църкви, училища, има си болници, имат разни учения, имат си библиотеки, имат издаване на вестници, имат концерти, представления. И всичко това е култура. Всичките тия представления, който не разбира, казва: „Представлението не е на място.“ Всички неща не са на място.

Нещата в света са на място само когато излизат из онази норма, при която те трябва да съществуват. Ако сърцето стане два пъти по-голямо в туй тяло, знаете ли какво ще стане с човека? Пък ако стане два пъти по малко, пак ще се измени. Сърцето трябва да има тази форма, която му е дадена първоначално. Дробовете, мозъкът на човека трябва да имат тази форма, която им е дадена първоначално. Човешкият мозък най-малко се изменя. Тялото може да се измени, да изгуби тридесет–четиридесет килограма; мозъкът много малко губи от своето вещество, понеже е много добре организиран. Силата на човека седи в добре организирания мозък. Най-организираното тяло е мозъкът. И той има още много да се организира.

Цял един живот, един религиозен човек, който е посветил двадесет–тридесет години в усърдно молене на Бога, знаете ли какво е придобил? Разбрал е чувството на любовта, на вярата и на надеждата, разбрал е малко разсъждението повърхностно, научил се е малко да пее, да си сготви яденето. Това е. Вземете един естественик, който посветил тридесет години в изучаване, той развил само долната част на челото. Горната част става полегата, долната – изпъкнала.

Ако човек стане много консервативен, като китайците, изпъкват му скулите. То е голям консерватизъм. Такива хора много мъчно можеш да ги туриш в прогреса. И религиозни да са, пак са консервативни. Ония хора, на които скулите са слабо развити, често менят убежденията си, без да ги проверят. Две крайности. Има известни отношения, които съществуват между мозъка и скулите.

Запример, доброто състояние на вашия нос зависи от вашето чело. Дължината на вашия нос зависи от вашето чело. Но широчината не зависи от вашия ум, зависи от вашите чувства. От вашите морални чувства, от вашите семейни чувства. На всеки един човек носът му показва дали има обич към семейството. Широчината на носа показва дали има обич към жена си, към дъщеря си, към отечеството си, патриот ли е или не. Носът му показва любовта му към отечеството. Туй чувство сега не се е родило. От хиляди години човек имал чувство към отечеството. Той излязъл от едно отечество, от Бога, той помни това отечество и там, дето се е заселил, той носи това отечество в себе си.

Всичко онова, което ние го носим, ние го носим от този Божествен свят на причините. Ние сме минали през света на законите и там пак чувства са се развили и сме дошли във физическия свят, дето тия неща трябва да ги превърнем и пак отново да се върнем в Божествения свят. Тогава се заражда една мисъл: защо не ги виждаме? Защото са много надалеч. Да кажем, един човек се намира на сто километра на някое поле. Можете ли да го видите? Ако имате един телескоп, който увеличава сто и петдесет пъти, вие ще видите този човек да се движи. Даже сега, с този телескоп, който проектират в Америка, предполагат, че Луната ще се вижда като на един километър. Ако на Луната има такива здания, ще може да се виждат. Че, то ще бъде голямо увеличение, ако един наш телескоп може да открие някое здание на Луната, ще направят фотография, то ще бъде голяма сензация. Тогава ще се докаже, че са живели или живеят хора. Тогава вече целият свят добива един друг изглед.

Ние сега мислим, че Земята е само населена, а други светове няма населени. Някои мислят, че Земята е разсадник на цялата вселена. То е много казано от учените хора на Земята. Те мислят, че Земята е единствената планета, на която има живот. Обаче, като четете Сведенборга (един шведски учен, който после станал ясновидец), той е ходил на Юпитер, на Венера, на Марс, навсякъде е ходил, разправя за хората, описва ги. И в оня свят е ходил. Разправя, че ангелският свят е разделен на три свята: един на висши ангели, на второстепенни и после третостепенни ангели, които са по-близо до хората.

Вие ще кажете: „Тия неща са отвлечени. Защо да не се занимаваме с туй, което е най-насъщно за нас?“ Ако един човек се занимава само с ядене и пиене, какво ще придобие? То не е само едно явление, но той трябва да чувствува тази храна, която възприема. Той не би се хранил, ако не чувствуваше една приятност от храната. Че, трябва тази храна да е приятна. Тогава френолозите намират един център при слепите очи (по някой път може сами да го намерите) – когато сте гладен, усещате едно напрежение при слепите очи. То е центърът за любов към яденето. Този център е близо до носа. Като минете покрай някоя гостилница, събуждат се тия нерви, стомахът се разклаща. Вие мислите за яденето и мозъкът даде разпореждане, че ти трябва да ядеш. Има един център, който регулира яденето. Във всичките хора този център не е еднакъв. В някои хора този център е слабо развит, затуй са сухи. У някои е развит, че са пълнички. Ръцете са пълнички, благоутробие имат, шията е пълна, навсякъде са пълнички. Онези, на които този център е слабо развит, лицето е сухо. Тия, сухите, минават за светии. Или другояче казано: светиите са хора икономисти в яденето. Казват: не трябва да се яде повече, много енергия се харчи, много мъчно се добива. Светиите пестят енергията, харчат времето. Време имат повече, енергия по-малко. Следователно светиите са умни хора, понеже пестят енергията, казват, ще живеят. Един светия живее повече от един светски човек. Един светия живее сто и двадесет–сто и петдесет години, един светски човек живее шестдесет години. Като яде наполовина, той продължава живота си.

Не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили, които Провидението, Великото в света е вложило в света, в материята. Следователно, ако човек е разположен, ако човек има една свежа мисъл – право мисли, когато разбере причините, ако неговите чувства разбират законите и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно.

Та казвам: Всичките спорове в сегашния свят все разрешават един кардинален въпрос: икономия на храната, икономически въпрос. Вие ще видите, в държавите, които воюват, всичко е турено под контрола, определено е колко да яде един човек. Няма вече много ядене. Там всички са светии. Когато има война, всичките хора са светии. Казват: „Трябва да се пести храната.“ Когато дойдат мирни времена, тогава ние разполагаме, оценяваме храната тъй, както трябва.

Та казвам: Трябва да се изучават ония принципи, които действуват. Човечеството е дошло до тия живите сили и то трябва да се вслушва. Някои го наричат свръхсъзнание, някои го наричат интуиция, някои го наричат Брама, някои го наричат Бог. Кръщават го различно. Има нещо разумно в света, което е навсякъде. На нас се проявява, туй, разумното в света, се проявява чрез всичките хора и чрез животните се проявява. Може да направите един малък опит. Вие седите и едно куче ви лае. Кажете му: „И в тебе има нещо разумно.“ То ще ви погледне, схваща мисълта и ще започне да маха опашка. Казва: „Може, може да има нещо разумно.“ Щом не си върти опашката, на друго мнение е. Ако ти му кажеш три пъти и извадиш едно геврече и му кажеш: „Понеже вярвам, че в тебе има нещо разумно, давам ти това геврече“, то те погледне и пита: „За мене ли го даваш?“ Като го вземе, ще го погледне, ще направи едно движение на тялото, ще се обърне, ще отвори устата. Хвърли му още едно, и като му хвърлиш три гевречета, ще се спре, тръгне напред, ще тръгне отзад, казва: „На добър път.“

Сега вие може да кажете, че това е животно. Това е едно животно, което вярва само това, което вижда. Вярва в явленията, затова животното е в първата фаза. Като му зададеш въпрос, като дойде в контакт с твоя ум, веднага туй животно завързва приятелство с тебе, иска да говори. Някой път си изказва своите чувства. Ще дойде, ще се подигне, ще си тури краката, казва: „Много бих желал да бъда като тебе, и моята глава да мисли като твоята, да мисля както ти мислиш.“ Ние казваме, че това е животинска работа. В туй животно има един стремеж, но няма условия. Това животно има едни условия турени. Ще дойде време, когато тази разумна сила, която е в тази форма, ще се измени, ще мине в по-горна форма.

Та казвам: Какво е предназначението на човека? Вие казвате: да станете богати. Но то е само една страна на главата. Вие живеете в тази кантора. Целия ден ще мислиш за пари, за дрехи, овци, говеда и ще умрете. Ако един ден разглеждат вашия череп, ще кажат, че вие сте имали само една кантора от двете страни на челото. Сегашните хора, които изследват човешките черепи, като вземат черепа и турят една свещ вътре, познават какъв е бил човекът. Ако е бил религиозен, горе черепът е изтънял; ако е разсъждавал, отпред челото е изтъняло. Ако не е мислил, дебел е черепът. Ако е бил горделив, честолюбив, черепът горе на темето е много тънък. Ако е бил много енергичен, главата при ушите му е тънка. Ако главата навсякъде е еднаква, той е живял много обикновен живот. Ако погледнете главата на един гениален човек, ще видите: черепът му е нашарен, всеки един център, който бил развит, черепът там е тънък и като прозорци ще свети. Той е разсъждавал, висшите чувства, въображението е развито, всичко е развито. Главата е едно здание с много прозорци.

Сега във вас се заражда мисълта: „Как да го придобием?“ Ти не може да развиеш религиозното чувство, ако нямаш любов към Бога. Ти не може да развиеш личните си чувства, ако нямаш уважение към себе си и към другите. За да развиеш тия чувства, ти трябва да имаш уважение към себе си и към ближните си. Изобщо към всичките хора да имаш уважение и почитание. Трябва да имаш едно нормално развито чувство. Казват за някого: „Той е честолюбив.“ Хубаво е човек да бъде честолюбив в правия смисъл, да има уважение. Ти не може да развиеш чувството на приятелство, ако нямаш един приятел, когото да обичаш. Ти не може да обичаш децата, ако нямаш деца, които да обичаш. Ти не може да развиеш чувството любов към парите, ако нямаш пари. Следователно потребно е някога да имаш малко любов към парите, иначе ще се спити главата.

Вие считате, че не може да служиш на Бога и на Мамона. Няма да направиш този център да ти заповядва, но да бъде една контрола, да имаш толкова пари, колкото ти трябват. Наличност да имаш. Нали всяка държава има наличност. Засега Америка има най-голяма наличност. След туй иде Франция. Другите имат по-малко. От тази наличност зависи обращението. Казвам: Тия чувства и способности на човека са необходими, за да влезе човек в невидимия свят. Златото е хубаво, но трябва да се изследва. Златото е един елемент на Слънцето. Човек, който иска да изследва енергията, която е в Слънцето, трябва да изследва, да изучава естеството на златото. Човек, който иска да изучава естеството на Луната, трябва да изучава естеството на среброто. Луната в света има един важен образ. Било е време, когато Луната не е съществувала. Писанието казва: било е време, когато Слънцето в тази форма не е съществувало. В тази форма в кой ден се е създало Слънцето – в четвъртия или в петия ден? Авторитет е Библията. С явяването на Слънцето започва една нова епоха. С явяването на Слънцето, на Луната, Земята става годна, за да се яви вече първият човек на Земята. За първия човек Библията говори само така: „И направи Бог човека по образ и подобие Свое.“ Тя е била една великолепна картина, когато Боговете са живели. Царството Божие е било тогава на Земята. След туй станало нещо, станало едно падение на тия възвишени същества. Кои са били причините, не се знае.

Знае се, но няма какво да ви описвам на вас. Може да ви кажа защо двама мъже се карат за една жена и може да ви обясня защо две жени се карат за един мъж, но какво ще ви ползува? Може да ви обясня защо човек пие вино, има си причини. Без причини не може. Виното всякога човек започва да го пие от безлюбие. Всеки, който се разочарова в любовта, става пияница. Всеки, който приеме любовта, става трезвеник. Трезвеност без любов не може. Сега проповядват въздържание. Въздържанието трябва да дойде до причината. Трябва да се вложи любов в човешката душа и човек ще бъде трезвен. Във вегетарианството е същият закон. За да бъде човек въздържател, или за да бъде вегетарианец или плодоядец, непременно трябва да има любов. Тази именно любов е, която ще достави тези хранителни материали, вещества, които са необходими. Любовта представя най-хубавата храна. Дълговечният живот зависи от любовта. Най-късият живот зависи от надеждата. Като изгубиш любовта, влезеш във вярата. Като изгубиш вярата, слизаш до надеждата. Като слезеш до надеждата, то е най-ниското. Всички същества, и най-малките, започнаха с надеждата, качиха се във вярата и дойдоха до любовта.

Сега се заражда една нова наука за Бога. Досега хората не са служили на Бога, служили са на разни идоли. Едно време идолите са били от разни предмети. Най възвишените хора, които са живели, вземете израилския народ, Моисей ги изведе из Египет и колко наказания за туй идолопоклонство. Постоянно трябваше да си правят някои идоли. Моисей отиде да вземе закона, който Бог му даде, и те казват: „Направи ни богове, които да ги виждаме да ходят пред нас. Такива Богове, каквито Моисей описва, не искаме.“ Но съвременните културни хора, те изменили своите възгледи. Да започнем да обичаме Онзи, Който ни е дал живота. Да обичаме Онзи, Който ни е дал сърцето, Който е внесъл мисълта, Който е внесъл любовта. Колко години е взело, докато достигнем тази форма, която имаме сега? То е изминат един път от сто и осемдесет градуса, един полукръг. По-напред главата на човека е била срасната с неговия гръбначен стълб и после постепенно, постепенно туй лице отзад е вървяло напред и сега лицето е паралелно с гръбначния стълб. На човека предстои да извърви един път още от сто и осемдесет градуса. Той ще живее в една светла топка. Тогава човека няма да го виждаме, но сега ще го виждаме [като] една голяма светеща топка, ще се уголемява, ще се намалява, ще се търкаля като Слънцето. Казвате: „Какви хора ще бъдем?“ Светещи хора, хора на светлината. Хора, в които ще бъде Божието Царство, и вън, и вътре в тях. Стремежът е в този път. Някои искат да идат в небето. Но трябва да имаш сто и осемдесет градуса. Някои от вас нямате още сто и осемдесет градуса. Ако в един живот от сто и двадесет години развивате един градус, колко години ви трябват още, за да развиете сто и осемдесет градуса? Може да направите изчисление: сто и осемдесет по сто и двадесет.

Тогава казвам: Трябва да се тури този стремеж във всинца ви. Стремеж трябва да имате нагоре, но същевременно трябва да имате стремеж надолу и трябва да имате стремеж наляво и надясно. Ако вземете един кръг, ще прекарате три диаметъра. Сега ние често се спираме да обичаме Бога. За какво трябва да обичаме Бога? Най-първо ти ще обичаш Бога, ще имаш едно активно състояние. Най-първо ще приемеш Божията любов и ще я предадеш. Сегашните хора се нуждаят от възприемането на Божията любов и да я възприемат такава, каквато ти я дал. Няма да казваш, че „аз ви обичам“, защото то не е вярно. Вярно е, но в себе си онзи, който иска правилно да се развива, защото в ангелския свят не се допуща никаква лъжа, аз ти предавам туй, както си го приел. Имаш един хляб, даваш половината. Този хляб тъй е чист, както онзи, който задържам за себе си. Даваш туй, което Бог ти [е] дал. Само по този начин може да се образуват ония новите връзки, дето няма разочарование. Сега гледам, хората любят и разлюбват. Обичат се и не се обичат. Защо? Защото не предават любовта каквато е. Най-после, като не предават, остаряват, изгубват смисъла на живота, погледнат се на огледалото – бръчки. Не само това, но склерозата иде. Започваш да се втвърдяваш, вените да се втвърдяват.

Тогава идваме до онази приказка на „Хиляда и една нощ“, дето една царска дъщеря живяла в подземието и тя била толкоз красива, че ходели царски синове да я викат. Казвали: „Халиял-Казъ, излез навън!“ А тя казвала: „Камък стани!“ Като кажела първия път, до колене ставал камък. Втори път като я извиквал и тя казвала „Камък стани!“, той до корема ставал камък. Третия път като кажела, целият се превръщал на камък.

Сега да направя една аналогия. Тази красива мома, това е щастието, което вие търсите. Щом кажеш „щастие“, то казва: „Камък стани!“ Веднага до колене камък ставаш. Като кажеш втори път „щастие“, до корема [камък] ставаш. Като кажеш още веднъж, свършваш. Да обясня. В тази източна легенда царският син, който отишъл, извикал два пъти. Но той имал един разумен кон и казал на коня си: „Аз като извикам трети път, ти ще изцвилиш.“ И като казал той трети път, той изцвилил и тя забравила да каже камък да стане. Тя си показала главата и той я хванал и я изтеглил навън. Като я изтеглил, казал: „Ще ме превърнеш пак на човек.“ Тя взела шише вода, изляла я отгоре му. Той я взел на коня си.

Кой е този кон? Той е човешкият ум. С ума си ще търсиш. Без ума на камък ще станеш. Писанието казва: „Разумни бъдете и добри бъдете.“ То е същият закон. Човек трябва да схваща онова Божественото в себе си. Не мислиш ли, на камък ще станеш. Ще знаеш, че като поменаваш името Божие, ще мислиш. Ти ще мислиш тъй хубаво, че каквато дума кажеш, да има само едно значение. Като се приближаваш при Бога, да бъдеш тъй чист, че Неговата светлина да минава през тебе и да отива при другите хора, между които Бог действува. Всеки от вас трябва да бъде проводник на великото и мощното в света. Сега, като стане някой човек проводник на любовта, ние се награкваме: „Какво си подивял? Какво си тръгнал?“ Мислите, че всички хора, които са се влюбили, са подивели? Аз бих желал така да подивея и да не хвърлям бомби в градовете. Човек, който обича, зло не прави. Любовта, казва Писанието, зло не прави. Единственото същество, което зло не прави в нас, то е Бог. Бог, Който живее в нас, Той е неизменяем.

И ние трябва чрез своя ум да изучим причините, които Той е турил в света, да изучим законите, които турил и да изучим явленията, които стават. Като ги изучим, да ги приложим в тия светове. Да приложим светлината в ума си, да приложим топлината в сърцето си и да приложим силата в тялото си. Да се завземем да преобразим всичките удове, които имаме. Аз бих желал вие, които ме слушате, бих желал да станете много красиви. Но някои от вас, наместо да ставате красиви, погрознявате. Аз проповядвам, казвам: Не знаете как да произнесете думата „Халиял казъ“ – щастие.

Не искам да ви упреквам, защото ако направя упрек на вас, правя го на себе си. Бог е Същество чисто. Всякога най-малката погрешка, която направим, чувствуваме едно страдание. Като извършим Неговата воля, чувствуваме една радост. Щом направим нещо, едно малко зло, веднага казва: „Не правиш добре.“ Ти усещаш скръб в себе си. Направиш по-голямо зло – скръбта е по-голяма. Като започнем да мислим, скърбите започват да се намаляват. Да останат поне малко. Без малки погрешки не може на Земята. Все ще направим погрешки, но да направим най-малките погрешки. Писанието казва: „Родените от Бога грях не правят.“ Погрешки може да правиш, те са в реда на нещата. Като говориш френски, може да направиш една погрешка в произношението. Като пишеш английски, и като знаеш, може да направиш погрешка. Отвори речника, коригирай се. Мъчна работа е. Десет–петнадесет хиляди думи. Толкоз думи, да турим по пет букви средно, седемдесет и пет хиляди букви средно, да помниш съотношенията, какъв гениален ум се изисква. Кой може да помни петнадесет хиляди думи с всичките букви? Много мъчна работа.

На двама господари не може да се служи. Значи, единственият господар, на когото можем да служим, е Божественото в нас. Божественият ум, който ни ръководи напред. Божественият ум, който разкрива пред нас Творението. Божественият ум, който разкрива строежа на нашето тяло. Божественият ум, който разкрива как е създадена вселената. Божественият ум, който работи във всичките хора без разлика. Той работи в учените хора. Тия учени, които са се посветили на науката. Тях аз считам модерни светии. Едно време светиите бяха други. Всичките учени хора, в каквото и направление да работят, но които се занимават за доброто на човечеството, са светии. Желая и вие всички да станете светии като тия учени хора, за да се въдвори Царството Божие на Земята.

Ще ви цитирам един стих: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ Казва: „Кой си Ти, Господи?“ – „Аз съм Исус, човекът на проявената Любов!“

„Отче наш“

2-ра неделна беседа,
държана от Учителя
на 1.X.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, хора, може, човек, сега, свят, казва, години, земя, всички, любов, сто, път, пари, бог, бъде, казват, имаш ,

 Неделни беседи , София, 1 Октомври 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder