НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Организирана вяра

Организирана вяра

Най-често използвани думи в беседата: вяра, има, може, човек, вярваш, чувство, път, казва, сега, имаш, пари, опит, аз, хора, време, доверие, години, сто, всички ,

Общ Окултен клас , София, 13 Септември 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Времето тихо и топло. Небето чисто, звездно.)
сряда, 5 часа сутринта

Отче наш
„Духът Божий“

(Четоха се темите: „Постиженията на вярата“.)

Някои изучават вярата теоретически, а други практически. По теория нещата не се знаят. А по опит се знаят. Вие се приближавате, да кажем, при някоя мечка. Вас ви обхваща страх. Коя е причината? От къде иде страхът? Например приближавате се до някоя чешма, която тече малко – не ви е страх. Но ако е голяма водата, вас ви е страх. Като че ли от водата ще излезе нещо. Питам, на какво се дължи този страх? Страхът си има своето произхождение. То е една отрицателна сила, която е добита от после, чрез опитност. Страхът се е развил у човека, когато той е бил в състоянието на заяк, с неговата слабост и всички са го гонили. Има един анекдот, че един ден заякът се отчаял и казал: „Няма по-страхливо същество от мене. Защо Господ ме създаде! Няма никакъв смисъл.“ И отишъл да се дави. Той си казал: „От всичко ме е страх. Трябва да отида да се удавя.“ Като наближил до водата и вече се приготвил да се хвърля, жабите се уплашили и се нахвърляли във водата. И той казал: „Има от мене по-страхливи.“ И се върнал. От тогаз насетне краката му станали по-дълги и казал: „Аз съм станал герой. И от мене се плашат.“ Този страх се явява у човека, когато той усетил своята слабост. А пък има известни сили, които са положителни. Например приближавате се при някой човек, гледате го и имате доверие към него. Като че ли светлината, която излиза от него ви вдъхва доверие. Има и нещо в движенията му, което ви привлича. Имате доверие в него. Това е положителна сила. А пък има някои хора, които като ги видите, още от пръв поглед нямате доверие в тях. Но този закон на доверието не е еднакъв. Към един човек вие може да имате доверие, а друг при същите условия да има съвсем друго отношение към него. Законът е: Всички хора, които са еднообразни с нас, които вървят по закона на еднообразието с нас, ние имаме недоверие към тях. Сега това няма кой да го вярва. Не може да се проверява. Всички онези, които се различават от нас, в каквото и да е направление, ние имаме вяра в тях. Например ти имаш вяра в хляба. Защо? Това не е вярване, но понеже ти си опитал в хиляди случаи хляба и той всякога ти е услужвал, то като видиш хляба, дето и да го видиш, в каквато и да е форма, ти имаш вече доверие към него. Защото имаш вече твоя лична опитност и опитността на хиляди други поколения преди тебе. А може би и хиляди поколения, които ни са предавали чувство на страх пред известни опасности, събуждат това чувство в нас. Например, качваш се на някоя къща и страх те е да не се събори. Качиш се на трена и страх те е да не излезе от релсите. У всички хора страхът не е еднакво развит. Някои са по-страхливи, а някои по-безстрашни. У някои, към темето отстрани, центърът на страха е по-силно развит. Има известни работи, които поддържат страха. Понеже света има доста опасности, това е едно чувство, което предпазва човека от тях. Чувството на осторожност и предпазливост, съединени с човешкия разум, образуват благоразумие. Страхът е едно отрицателно чувство, отрицателно в този смисъл, че има пред вид интереса на човека. Всякога той му казва: „Пази се да не би да се изложат твоите интереси на голяма опасност.“ Например, казва ти: „Пази се, този човек да не те излъже!“ И в животните има това чувство. Някое животно, като те погледне или ще вярва в тебе или няма да вярва или ще има доверие или няма да има доверие.

Та казвам, сега ще ви кажа нещо за практическата страна на вярата. Вие щом се доближите до един човек, у когото вярата е силно развита, той ти вдъхва вяра. Центърът на вярата е точката A на главата.



У хората на силната вяра, очите им са подвигнати, погледът им е повдигнат над хоризонталната плоскост. Той, като те погледне, не гледа към земята, но малко нагоре, с ъгъл 45 градуса. А пък щом се приближаваш до някой човек, у когото вярата е слабо развита, той ти предаде безверие или не може да събуди в тебе интерес. Дружете с хора, които имат този център силно развит. Сега не вземайте понятието вяра в смисъл на съображение. Някои хора вярват и като погледнат някого имат съвсем други съображения. Например ти виждаш един богат човек и вярваш в него, защото ще ти даде пари и прочее. Но това не е вяра. Това са съображения. Или можеш да вярваш в силния. Това е пак съображение. Вярата е едно чувство, което принадлежи на Божествения свят. Тя е чисто Божествено чувство. Ти при вярата нямаш никакво користолюбие. Ти вярваш за самата вяра. И онова, в което вярваш, никога не може да те излъже. Ти не можеш да бъдеш излъган от вярата си в Бога! И ако някой път ти се излъжеш, то погрешката е в тебе. Ти може би искаш от Бога повече отколкото трябва и Той, като не ти го дава, можеш да се обезвериш. Но погрешката е твоя. Но ти, като искаш от Бога това, което в дадения случай ти трябва, Бог никога не отказва. Разказваше ми един млад момък, който ходи във Франция и се върна. Той каза: „Когато изучавах християнството, родителите ми бяха бедни и не ми пращаха пари. За два–три месеца не ми пратиха пари. Малко бях честолюбив, не обичах да поискам от приятелите си, да им кажа, че три дена не съм ял. Нещо ме глождеше в стомаха. Един ден минавам покрай една гостилница, видях 25 тенджери. Ухание излизаше от тях. Прияде ми се и казах: Господи, на мене ли се падна? Нещо ми казва: Гледай на земята. Гледам – половин лев. Нещо ми каза: Вземи, яж и не въздишай!“ Друг пример с един българин, който е учил в Америка. И той изпаднал, свършили му се парите. И той нямало от къде да вземе. И гладувал три дена. Това станало в града Бостон. След като се молил и молил, една вечер излезнал на улицата. И той разказва така: „Като вървях замислен, удари ме нещо в крака. Улиците гладки! Това беше една кесия. Виждам вътре един сноп банкноти, долари. Заинтересувах се на кого е. Намерих, че лицето следва в университета в Бостон. Кесията била на един от студентите. В мене се яви едно чувство да взема ли парите или не. Мислех, че студентът все ще ми даде нещо. Дадох му кесията. Той ми каза: Благодаря! И нищо не ми даде. Още два дена минаха така. Един ден, в мъката си отивам в битпазара на Бостон. Влизам между хората и гледам, че нямам нищо в джоба си. По едно време ми казват от вътре: Виж надолу! Виждам, че един долар го тъпчат. И нещо ми казва: Не му търси стопанина! Благодарение на този долар, като го намерих, от там насетне ми тръгна. Но във време на опитността ми, какви ли не мисли ми минаха – и безверие и че Господ няма и че Той не се грижи за мене, че Той си гледа работата и прочее, философствувам.“ И казва той: „И най-после аз почнах да изучавам вярата.“

Вярата се предава, то е нещо разумно в света. То е най-възвишеното чувство, което има в човека. И когато срещнеш един човек с вяра, ти веднага влизаш в положението на другите хора, чувствуваш техните нужди и другите чувствуват твоите. И ти щом вървиш по закона на вярата и у другите има разположение да ти помагат. Но затуй човек трябва да има вяра. Как може един човек да ти помага повече: когато го мразиш или когато го обичаш? Ако го мразиш или ако някой те мрази и е силен и може да те измъчва. Ако е по-силен от тебе, ти ще имаш една вяра отрицателна, ще вярваш, че той може да ти направи много пакости. Но това не е вяра. Сега ние вярваме, че мечките са опасни, че змиите са опасни, че в дълбоката вода корабите потъват и хората се давят. Че в огъня човек изгаря. Но тази вяра нищо не ни допринася. Божественото чувство на вярата седи в това всеки един човек, в когото вярваш, той ти помага. И ти, като вярваш в Бога, Той ти помага. Не може Бог да не ти помага, като вярваш в Него. И казва Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога.“ Понеже няма друг път, по който Бог може да ни помогне. Казваш: „Защо е така?“ Ако един човек има чувство на глад, но няма уста, устата му е затворена, как ще му помогнеш? Но ако има уста, може да го нахраниш. Питам, ако един човек иска да работи, но няма ръце, как ще работи? Ако има крака, може да ходи, ако има очи може да гледа. Когато казваме, че човек трябва да вярва, подразбирам, че ние имаме тези органи, тези способности, тези чувства, тези сили. Следователно, вярата подразбира положителната страна, която Бог е дал на наше разположение. И колкото и малко да му е дал Бог, човек трябва да го използува. Той трябва да използува малкото благословение, което Бог му е дал. И що са години за напред, те са заради нас. Вие не се обезсърдчавайте, че не сте толкова богати или толкова учени. Нищо не значи това. В Божествения свят има възможности за всинца ви, но се иска време. Едно малко дете на една година ще извърши нещо, на втората година ще извърши друго, кога стане на сто години – друго. Ако вие бихте живяли 1000 години, ако имахте съзнание за 1000 години! Вие сега имате съзнание за 20–30 години. А някои от вас имат съзнание за 80–90 години. Не само да вярваш, че си стар, но да имаш съзнанието на един стар човек.

Сега да кажем, че някой от вас иска да развие търпението. Искате да станете певци. Ти не можеш да станеш певец, докато не дружиш с певци. Защото всички хора, които са певци, от тях излиза една сила, която подхранва твоето чувство. То ще те храни и стимулира. Ти, като се приближаваш до един човек, който обича да пее, у тебе ще се прояви подтик да пееш. А пък като се приближиш до други, които не обичат да пеят, ти ще мълчиш. У едни хора има чувството да мълчат. И това не е лошо. Изобщо музиката и тя спомага на вярата, понеже музиката спада към духовния свят, един свят който има повече възможности за постижения. Сега, някой път, вие срещате мъчнотии, които се дължат на вашите минали съществувания. Не сте работили върху някое ваше чувство. Например върху вярата. Не само да вярваш, но от силната вяра произтича ясновидството. Ти, ако имаш силна вяра, можеш да проникнеш в бъдещето, ще знаеш какво ще ти случи. Ти, ако имаш силна вяра, като тръгнеш на път, ще видиш дали пътят ти е отворен или не. Ти, ако имаш силна вяра и влизаш в училище, ще знаеш дали ще свършиш или не. Лягаш, ще знаеш дали ще прекараш добре или не. Но ако вярата не е толкова силна, то е само като чувство, както като че ли в духовния свят само набарваш нещата, а не можеш да ги видиш. Сега може да направите следующия опит: да познаеш дали това, което мислиш е право или не. Да ви дам едно малко упражнение. Искате да развиете вашата вяра и искате да знаете дали вашата вяра е положителна или не. Да кажем, че онези, които имате часовник на ръката си искате да знаете кое е времето според закона на вярата. Турете си ръката отгоре върху часовника и седете тих и спокоен още 1, 2, 3 минути и се позапитайте колко е часа. Някой път, ако се запиташ, ще се явят две мисли. Един глас ще ви каже: 10, а друг глас ще ви каже: 11. Ще оттеглиш ръката си. И ще видиш, че не е нито 11, нито 10. Това да не ви обезсърдчи. Отбележи това, виж разликата. Продължи опита. Мине се един час, направи същия опит и виж колко е разликата. Виж истинския час, дали беше по-близо до 10 или до 11. Някой път ще видиш, че часът минава 10 и половина и ти си казал 10. А другия глас ти каза 11. Единият глас ти каза 10, другия ти каза 11, а пък то минава 10 и половина. Тогаз 11 е по-близо до вярното. Отбележи всяко това. След един–два часа повтори същия опит. Единия глас ти казва 2, а пък другия ти казва, че е 3. Виж каква е разликата. Сега във вас ще остане мисълта: Къде ще му отиде края на това? Но ако вие правите този опит една година, у вас това чувство на пресмятане на времето ще се усили. И вярата ще се усили. Значи у вас чувството за времето е слабо развито. Освен че вярата не е толкова силна, но чувството за време е слабо развито у вас. Човек, у когото времето е силно развито, той ще каже времето. У човека вътре има един часовник. Някой даже определя времето много по-точно отколкото часовника. Може да правите и следующия опит. Чрез опита с часовника може да се научите точно да определяте времето. Даже някои наши приятели не носят часовника и познават времето с погрешка 5 минути, разликата между тяхния вътрешен часовник и външния. И техния вътрешен часовник е по-верен отколкото механическия часовник. Защото в механическия часовник има една разлика от 8 минути. Например един лъч, който иде от слънцето, е дошъл тук за 8 минути. Вие виждате слънцето, но не го виждате на местото му. В 8 минути земята не е вече на същото място. Тя изминава по 29 километра в секунда и за 8 минути какво пространство, колко километра ще изходи земята? Другия опит, който може да направите е следующия: искате за знаете, дали вашия приятел е у дома си? Насочете ума си и се питайте, дали е в къщи приятеля ви или не? Някой път ще имате отговор, че приятеля ви е там. Идете и вижте дали е там. Някои, като помислят за приятеля си, почва да играе лявата им вежда. Лявата вежда показва, че приятеля му не е в дома. А пък ако играе дясната му вежда, той е в дома си. Или като помислите за приятеля си, почва да играе лявото око. Тогаз не е в къщи. Ако ви играе дясното око е в къщи. У някои хора е обратно, но у повечето хора лявото показва, че не е в къщи. Или ти си чиновник и помислиш кога ще ти дадат пари? Като помислиш, дясната ти вежда играе, това показва, че са решили да дават пари на чиновниците. Или дясното ти око играе – това показва, че ще ти дадат пари. Или някой път имате трепети – игране на дясната ти ръка, на дясния ти крак и пр. Това е наука за трепетниците, които показват, какво има да ти се случи. Но трябва да имате дълго наблюдение и да си отбелязвате всякога правилно наблюденията: какво е времето отвън, дали е ясно, ветровито ли е и прочее. Защото в хубавото време впечатленията са по-правилни. Когато времето не е хубаво, впечатленията не са толкова верни. Та казвам, у онези, които си служат с вярата има един език, който се нарича езика на етера, щом помислиш за приятеля си, у него си има радио и той ти изпраща вълни. Ти казваш: „Тук ли си?“ Той казва: „Тук съм.“ И от неговата глава излизат вълни, с които ти праща мисълта си: Тук съм или не. Или той не е разположен и ти казва: „Не съм разположен. Днес не идвай, защото няма да мога да ти услужа в работата.“ Ти имаш за вярата едно понятие като един изработен процес. Ти казваш: „Аз имам вяра!“ Например някой идва и аз казвам: „Аз имам вяра, че този, тази година, ще влезе в училището.“ Дойде годината, но той не може да влезе в училището. А пък някой път има и следното казвам: „Аз не вярвам, че тази година, той ще постъпи в училището.“ А пък постъпва. Как ще обясните това? Вярата има два полюса. Някой път ти, като вярваш, ще се образуват в тебе две положения. Едното положение е, че не вярваш, а другото положение е, че вярваш. Някой път е вярно, че отрицателната страна става вяра. Това, в което не вярваш, става. Ти не вярваш, но вътре в тебе има нещо, което ти казва, че ще стане. Ти, като разсъждаваш, казваш, че не е възможно да го приемат в училището. С ума си казваш това, а пък същинската вяра ти казва: „Възможно е.“ Имаше една сестра, която скоро идва при мен и ми казва: „Аз ще имам един милион. Имам вяра сто на сто.“ Връща се. Казвам ѝ: „Как е вярата ти?“ Тя казва: „Нито 5 пари не се паднаха от лотарията. Изгубих вече вяра!“ Погрешката не е че е вземала билет, но когато вземаше билета, трябваше да се спре и да си помисли дали ще вземе пари или не? Да опита това чувство. Ако ѝ се падат, нещо ще ѝ каже: „Вземи билета!“ А пък ако няма да ѝ се паднат, нещо ще и каже: „Не взимай билет!“ А пък тя, след като е вземала билета, след това, иска да се наложи на невидимия свят, че ще вземе пари. Това не става. Да ви обясня закона как стои: Представете си, че вие идвате за робота при мене двама души. Един от вас е здрав, силен, снажен, а пък другият е хилав и слаб. Кого от вас ще хвана, за да носи куфара? Ще хвана силния. Това не е произволно. В тебе има сила и аз разчитам на силата ти. А пък другия е слаб и не мога да го ангажирам. Вие вярвате в един добър певец, защото има в какво да го ангажирате. Ако сте един търговец ще ангажирате не този, който обича да пипа парите. Търговците са специалисти, като те види, у тях е развито чувството. Ти отиваш да купуваш нещо. Веднъж аз писах в Англия. Англичаните, като им изпратиш пари, тогава изпращат книгите. Ако даже един лев не достига, не изпращат. Сега има едно изключение. От един англичанин толкова години купувах книги и му казах веднъж: „Не можем да изпратим за сега пари.“ Той каза: „На вас ще направим едно изключение.“ От де знае този англичанин и прави изключение? Той е уверен сто и едно на сто и изпрати книгата. Аз след 4–5 дена му изпратих парите. Аз му казах: „Ако обичате, ако имате доверие, изпратете книгите, а пък ако нямате доверие след 4–5 дена ще ви изпратя сумата.“ Той ми пише: „Ще направя едно изключение.“ И после са точни. Един англичанин оставаше да ми дава един шилинг, той беше от Лондон. [След] 5–6 години той, като преглеждаше сметките, ми пише: „Ти имаш един шилинг при мене.“ Писа ми 1, 2, 3, 4, години. Дойде всеобща война и от там насетне престана да ми пише вече. Той е писал толкоз писма, колкото струва шилинга и повече не иска да пише. Има право човекът. Може да развивате чувствата на вярата и със следния опит: Станете сутринта, да познаете дали времето ще бъде хубаво или не. Пазете едно правило: Ако няма раздвояване в ума ви и в сърдцето ви, нещата излизат всякога верни. Щом има раздвояване в ума ви, колкото и да е малко, има вече една градация – нещата не са верни. Та казвам сега: аз говоря за една вяра, при която човек да е сигурен 101 процента. Вярата е закон. Сто и един процента е верен. Десет души от вас направете един опит. Вземате един лотариен билет, една четвъртинка. Но спрете се върху същия закон. Ако нещо ви каже да вземете билета, вземете го. Вземете по една четвъртинка, 10 души. Да видим колко ще ви се падне. На тези, на които вярата е много слаба, те нищо няма да вземат. На тези, на които вярата е 25 на сто, нищо няма да вземете. На тези, на които вярата е 50 на сто силна, сумата, която ще вземете, ще бъде близо до стойността на билета. А пък тези, на които вярата е в нормало положение, ще си вземат парите. Ти си дал 25 лева, ще си вземеш парите. Ако вярата ти е малко повече от нормалния билет, ти ще спечелиш 200, 300, 500 лева. Ако имаш вяра 5 градуса, ще вземеш хиляда или 2 хиляди лева. Ако вярата ти е 10 градуса, ще вземеш повече. Като вземеш един билет и останеш индеферентен, тогава ще ти се паднат сто хиляди лева. Тази сестра, за която говоря, тя толкова време, като взема само на един билет спечели 400 лева.Значи вярата ѝ беше няколко градуса. А пък от там насетне вярата ѝ беше слаба. Тя, като вземала билета, се съмнявала. Някой път вземаш билет. Цели 4 билета струват 400 лева. Десет души ще направите такъв опит. Като отиваш и не си разположен, не вземай билет. Втори ден, пак иди и като не си разположен, пак не взимай. Когато си разположен, тогава вземи. Това за опит. Та се опитвайте, дали ще спечелите или не? А сега вие не се питате дали ще спечелите или не, но вземете билета и кажете: „Ние жертваме 25 лева за опит.“ Вижте посоката на гишето от дето ще вземете билета, на къде е обърнато гишето. Дали е обърнато към изток, юг, запад или север. Направете един опит. Върху това, което ви казвам от чисто религиозно гледище може да кажете: „То е грешно да го направиш.“ Много работи има грешни. Всяко нещо, което не разбираш е грешно, а пък което разбираш и го направиш не е грешно. Ако знаеш как да опечеш хляба, не е грешно, но ако не знаеш как да го опечеш и го изгориш, грешно е. Ако знаеш как да ушиеш дрехи, не е грешно. Но ако не знаеш как да ги ушиеш, грешно е.

Та у човека вярата трябва да се усилва. Някой път когато говорите за вярата, във вас тя не се събужда. Вие турите вярата, но се събуждат други чувства. Вие се самозаблуждавате. Вие трябва да знаете, кога действува вярата във вас. Някой път искате да се храните. Тогаз гладът е, който стимулира яденето ви. То не е вяра. Или искате да имате знание, това не е вяра. Вярата трябва да действува самостоятелно от всички тия желания. Тя е едно възвишено, Божествено чувство, което действува самостоятелно. На Христос казали: „Придай ни вяра!“ Христос казал: „Ако имате вяра като синапово зърно и ако кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести.“ Вземете един математик. Той колко лесно може да смята, а пък друг човек трябва да го чакаш. На един човек [математик], като му кажеш да сметне, ще сметне веднага.

Вярата е потребна. Навсякъде може да я употребите. Тя е потребна при пазене на здравето. Ако вярваш, ще бъдеш здрав. Ако не вярваш няма да бъдеш здрав. И болестите идат от отслабване на вярата. Щом отслабне вярата, отслабне и надеждата, щом отслабне надеждата, отслабне и здравето. Надеждата е свързана с организъма. Тя е като дреха, която обвива организма, а вярата е онова Божествено чувство, което подпомага човешките чувства и способности. От там идат всички Божествени дарования. А пък вярата е вече път на любовта. И като дойде Любовта, тогава идат всички възможности. Ти не можеш да имаш вяра, докато не си упражнявал закона на надеждата. Надеждата е път за вярата. Вярата е път за Любовта, а пък Любовта е път за Божествения Дух. И щом имаш Духа, ти ще бъдеш силен и ще знаеш как да направиш нещата. При сегашните условия знаете ли колко е мъчно това? Хората искат Бог да им дава всичко във вярата. То е все таки следното: Ако онзи неспособния ученик, у когото способността за музиката не е развита, отиде при учителя по музика, то последният не е разположен да му преподава. Учителят по музика като види един ученик със силно музикално чувство, то у него се създава силен интерес и е готов да му преподава без пари. Щом един учител ти взема висока такса по музика, ти не си способен. А пък щом си способен, той ти преподава без пари или с малка такса. На един даровит ученик, учителят не трябва да му разправя много. Много малко му разправя. Когато вярата е много развита, няма много да ви говори. Казваш: „Как става тази работа?“ Веднъж казвам на един лекар, че може да позная здравето по носа. Той каза: „По носа ли? Как така? Толкоз години ги пипам по ръцете и прочее.“ Казвам: „Това е новото! Това е наука.“ И почвам да му разправям: „Нали човек трябва да диша през носа? Като диша през носа, тези крила на носа стават по широки, когато носът е по-широк и дупките са повече отворени, този човек е по-здрав.“ И като измериш широчината на носа, ще видиш дали този човек хубаво диша. Ако широчината е голяма, той диша хубаво и тогава не боледува. Той казва: „Това е близо до ума.“ После, онези, които изучават окото, знаят, че щом окото е мътно това показва, че стомаха не е добре. Храносмилането, като не става правилно, то окото е мътно. А пък щом дишането не е правилно, то има една натегнатост, сухота в очите. Очите не са влажни, но сухи. Една остра светлина излиза от тях. Когато храносмилането е правилно, очите имат влага и погледът е чист и мек. А пък щом дишането не е правилно, то погледът е остър и очите са сухи. Сега, чрез закона на вярата, всичко това може да се поправи. Като имаш вяра, ще вярваш в стомаха си. Ще вярваш, че като ядеш, храната ще се смели хубаво. Ще вярваш и ще внушиш това на стомаха. А пък ти не вярваш в стомаха и стомаха страда от нашето безверие. У светските хора вярата в стомаха е много силна. Той казва: „Моя стомах камъни мели!“ Той има силна вяра. Някой човек вярва, че дробовете му са здрави. Те са здрави, защото вярва в това. Това, в което вярваш, стимулира чувствата, мисълта ти, волята ти. Вярата стимулира сърдцето и ума. Вярата е необходима за развитието на човешкия ум, сърдце и воля. Без вяра волята не може да се усили. Без вяра сърдцето не може да се облагороди. И без вяра умът не може да се развива. Вярата е една способност, която играе една много важна роля. И ако през целия си живот човек може да развие своята вяра, той ще помогне на всички свои чувства и способности, ще помогне на своето сърдце. И на своята душа в пътя на нейното развитие.

Добрата молитва

Да ви кажа по-ясно: Има една вяра, която не е организирана. Има една вяра, която е организирана. Та, неорганизираната вяра се намира в отрицателния полюс, а пък организираната, силната вяра, се намира в положителния полюс. Неорганизираната вяра се стимулира от организираната. Та, чрез вашата организирана вяра, стимулирайте вашата неорганизирана вяра!


41 школна лекция, 13 септември 1939 година, София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: вяра, има, може, човек, вярваш, чувство, път, казва, сега, имаш, пари, опит, аз, хора, време, доверие, години, сто, всички ,

Общ Окултен клас , София, 13 Септември 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder