НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Единствен цяр

Eдинствен цяр

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, свят, има, може, казва, живот, сега, обичат, път, майка, бог, обича, земя, чувства, ден, можеш ,

 Утрини Слова , София, 10 Септември 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

Духът Божий

Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея

В начало бе Словото

Размишление

В цялата глава, която прочетохме, Христос изнася едно ново понятие. Кои са близки и кои са онези връзки, при които хората могат да бъдат близки едни с други? От гледището на земния живот майка, която ражда детето, му е майка; и баща му е майка един вид. Онези, които се раждат сега от същата майка и баща, минават за негови братя и сестри. Христос не приема това за основа. Той казва, че майка е само оная, която изпълнява Волята Божия, която служи на Бога. Че майка, брат, сестра са само онези, които изпълняват Волята Божия, които служат на Бога. Няма да се впущам повече в това. Казвам: Какво роднинство може да има между двама, които не се обичат и какви връзки може да има между хората, които не служат на Бога? Защото Бог е единствената връзка в нашето съзнание. И когато се говори, че на човека не било забранено да яде месо, но му било забранено да употребява кръв, това е било, понеже считали, че в кръвта бил животът. И затова не било позволено да се яде и употребява кръвта за храна.

Какво трябва да се разбира под думите „Божественото по никой начин не трябва да се разваля“? Защото след като ти дадат един плод, например един орех, и ти го изядеш, какво ще се ползваш само от един орех? Ще го изядеш и ще се свърши. Но ако го посадиш, той след години може би ще ти даде орехи за през цялата година и ще имаш с какво да се храниш.

Да, Божественото трябва да се насади в самия човек. Христос е дал една формула: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Ако буквално се тълкува това, тогава ще вложим в тези думи едно значение, което не е вложил Христос. Той дава едно малко тълкувание със следните думи. Той казва: Плътта нищо не ползва. Словото е, което ползва.

Малцина хора има, които разбират как е произлязъл съвременният език. Вземете думата „хляб“ на български и думата „хляб“ на турски, немски, италиански, френски, арабски, санскритски език – все е с различни имена. Може да се попита защо хляб няма едно име, а толкова много имена. Арабите за камилата имат хиляди имена. Понеже тя им е била толкова приятна, че през разните поколения за тази камила какви ли не имена са турили. Нали един баща казва на своето детенце: пиленцето ми, агънцето ми, гълъбчето ми? Аз съм чувал мнозина да казват: Моята крушка е това. Аз съм слушал баща, който казва за детето си: Моето прасенце. Или в ума на бащата седи друга идея. Ако ви каже някой думата „Ба“, какво ще помислите? „Ба“ е стара дума и има смисъл. Или ако ви каже някой „Аа!“, какво ще помислите? С тези звукове българинът се учудва чрез този знак. Но „А“ е цяла една дума в първоначалния език и сега почват да я изследват. И намират, че „А“ е означавало вода, а пък „Ба“ означавало „слово“, „дума“. И сега, когато изучават старите езици, които не се говорят, намират в тях думата „А“, думата „Ба“. И как се е писала думата „А“? В клинообразна форма. А сега означава първата буква, с която ние започваме.

Та казвам: Нещата имат значение за онзи, който ги разбира. Ние говорим за любовта, но колко е мъчно човек да разбере любовта и да остане устойчив в нея. Колко лесно се губят човешките чувства! Някой път, когато сте в приятно разположение, вие чувствате, усещате под лъжичката ви нещо топло, приятно. Това място го наричат сърцето на човека. То е в слънчевия възел. Там чувства човек и това, което чувства човек там, то е вярно, то е по-вярно от това, което мисли. Това, което чувства човек, някой път го изгубва. Някой път човек изгубва приятното чувство в слънчевия възел. Някой път човек чувства, че има нещо там, нещо грубо, студено и тогава целия ден е в нервно разположение. Щом се измени това състояние, човек става весел. Щом се измени естественото състояние на слънчевия възел, човек е недоволен, кисел, очите му са свити, лицето му е сбръчкано и дето ходи, само си пуска пояса и само чака някой да го настъпи. И става като един мъж, който е много взискателен към жена си, която е много добра, и иска да я бие. Или прилича на някой съдия, който иска да намери някоя вина в подсъдимия.

Една вечер жената видяла, че Кокошката (Плеядите) е на средата на небето. Мъжът казал: Я ми сложи масата под Кокошката. А после казал: Не виждаш ли, че Кокошката може да ми оцапа яденето? Защо слагаш масата под Кокошката? Жената му казала: Тая кокошка е толкова далече, че нейните извержения за хиляди години не могат да стигнат земята. Той казал: Ти така мислиш. Тя казала: Така си е. И понеже тази кокошка, която Господ направи горе на небето, е много разумна, тя не пуска никога тези извержения, които пускат нашите кокошки в курника. Мъжът ѝ казал: Много си умна.

Някой път си задават въпроса: Защо Господ създаде света така? Как го е създал? Вие питате: Защо хората не ме обичат? Един важен закон има в света. Никога не можеш да бъдеш обичан в света, докато не си обичал. Щом обичаш, вече можеш да очакваш да те обичат. Но иначе е невъзможно. И когато говорим, че трябва да обичаме Бога, това се основава на този закон, понеже Бог е единственото същество, което най-първо ни е обикнало. И Писанието казва: Когато ние бяхме грешници, Бог ни обикна. И едва ли ще се намери някой, който да умре за някой праведник. А пък Апостол Павел казва: Когато ние бяхме грешници, Христос умря за нас. И Писанието казва: „Бог толкоз възлюби света, че даде своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“

Сега другата страна е, че ние на земята искаме да бъдем щастливи без любовта. Някой казва: Мене малко ми коства дали ще ме обичат, или не. – Всеки човек, който не люби, е осъден на смърт. Осъден е на смърт, понеже Бог е същество, което люби. И Той е, Който има в себе си вечния живот. И казва: Който ме люби, възлюбен ще бъде и ще има живот.

Не можеш да имаш Божието благословение, ако ти не обичаш. И бащата винаги е доволен от сина си, който прилича на него. И синът, който не прилича на бащата, бащата не го обича. И дъщерята, която прилича на майка си, майка ѝ я обича. Обични деца са тези, които обичат. И обични майки са тези, които обичат.

И казвам: От гледището на любовта – любовта е, която може да поддържа живота. Щом човек изгуби любовта, той вече постоянно умира. И ние виждаме, че хората умират. Те умират от безлюбие. Всеки един човек, като няма вече на земята кой да го обича, той умира. Един човек, докато има един да го обича, той живее. И ако няма нито един да го обича, той умира. И защо умират хората? Защото не ги обичат. И като се ражда някой, има кой да го обича. И затова се ражда. Та хората идват на земята, като ги обикнат. И като ги разлюбят, заминават си от земята. Така седи въпросът. И тогава на небето не можете да отидете, докато не ви обичат там. Някой казва: Искам да отида в онзи свят. Че как ще отидеш в онзи свят, като не те обичат там? За да отидеш в другия свят, трябва да има един да те обича. И ти трябва да имаш кого да обичаш.

Разправя един от английските проповедници – Муди. Той казва: Едно време ми проповядваха за небето, за Господа, за ангелите, а пък Господа не съм Го виждал. Това беше нещо непонятно за мене. Чудех се какво нещо е Господ, какво – ангелите, какво нещо са светиите. Но умря майка ми и почнах да мисля за Бога, за ангелите и майка ми. Умря и баща ми и почнах да мисля за Бога, за ангелите, за майка ми и баща ми. После умряха и други близки приятели и вече имах стотици, стотици, които ги познавам и които са горе. И ми се поиска да отида там.

Кои са онези, за които живеем? – Онези, които ни обичат и онези, които ние обичаме. Толкова души са си заминали за онзи свят. Бащи, майки и други умират. Когато говоря за онзи свят, онзи свят аз го наричам света на любовта, защото има и друг свят – на безлюбието. За мен има два свята: един свят организиран, съвършен – той е Божественият свят, а пък другият е несъвършен, неорганизиран свят. Когато говоря за физическия свят, подразбирам света на безлюбието. И смъртта съществува в безлюбието, съществува в неорганизирания свят. А пък любовта е в организирания, съвършения свят. За мен има два свята. Един свят организиран, съвършен свят – той е Божествения свят. А пък другия свят е несъвършен, неорганизиран. Законът е: Понеже Бог е Любов, този съвършеният свят се стреми към несъвършения, за да го повдигне. И несъвършеният свят има стремеж към съвършения. Когато се говори в Писанието за Духа и плътта, там законът е същият. Плътта е неорганизираният, несъвършеният свят, а Духът е съвършеният, организираният, Божественият свят. И една воля има между тях. И тази воля е много естествена. Човек в света трябва да се бори. Борбата не е лошо нещо. В нея се показва силата на човека. Човек някой път трябва да се бори. Често юнаците се борят, да се покаже кой е по-силен. Човек в себе си се бори със злото. И трябва да се бори по всичките правила. И тогава може да се развие неговият характер – когато доброто има сила да побеждава злото. Ако в тебе една добра мисъл не може да победи една лоша мисъл, една неорганизирана мисъл, тогава твоите мисли не са силни; ако в тебе едно добро чувство не може да победи едно лошо чувство, то тогава в тебе Божественият свят слабо действа; и ако в тебе една добра постъпка не може да победи една лоша постъпка, ти си на слабата страна. Искате някой път да знаете кога сте силни. Силни сте, когато добрите ви постъпки побеждават лошите, когато добрите ви чувства и мисли побеждават лошите мисли и чувства. Лошото съществува извън човека. Човек отпосле е дошъл в този неорганизиран свят.

Питам: Когато едно житно зърно падне и се зарови в земята – земята е една неорганизирана материя – какво прави тогава това житно зърно? То показва своята сила. То веднага превръща неорганизираната материя в организирана. В оная материя, в която няма живот, то туря живота си и влиза в Божествения свят. Под Божествения свят разбирам светът, дето това житно зърно може да расте. Ако човек при най-лошите условия, в които се намира, не може да изплава, той е слаб. Някои стари учения дават едно механическо тълкувание на нещата. Те казват: Човек да има добри условия. Много добри. Вземете много мумии в Египет, които са приготвени преди 5–6 хиляди години. Турено им е храна в стомни и турили са мляко за тях. Те са били заровени при най-добри условия и пак не са могли да оживеят. И днес много от тези мумии са в английските музеи. Ти казваш, че можеш да имаш добрите условия. Добрите условия без любов не могат да се използват. Светлите мисли, добрите чувства и добрите постъпки – това са външната обвивка, това са един резултат на онази велика Божествена любов, в която е скрит Бог и в която работи Бог. Любовта е дреха на Духа. За да се изяви Духът, трябва да се прояви любовта. Тогава ти не можеш да познаеш Духа без любовта. Това е дрехата, с която Духът е облечен. И Апостол Павел го казва: Любовта е плод на Духа. Тя е плод, с който Духът се изявява. И ние, следователно, като ядем този плод, имаме живот. Духът чрез любовта ни оживява. Ние казваме: Любовта носи живот, дава ни условия за живота. Сега това не е практически още приложено.

Някой път вие казвате, че не можете да отстъпите. Ние имаме сега един нов пример. Германия и Полша се скараха за един малък коридор. Когато се създаде Полша – Полша се създаде скоро след войната, която избухна в 1914 година – на нея туриха един коридор, за да се сношава с морето. Но там имаше германско население. И този коридор дадоха на Полша. И дойде време, когато Германия стана силна и каза: Ще ми дадеш коридора. Поляците казаха: Не може да го дадем. Не даваме. Но за да кажеш, че не можеш да дадеш, трябва да бъдеш силен. А пък като си слаб, какво ще правиш? Германците казаха: Ще ни дадеш коридора. Сега поляците дадоха Данциг и освен че Данциг отиде, но сега германците отиват във Варшава. Вие казвате сега: Защо е така? Но често вие се намирате в същото положение. Когато се състезавате с един силен човек, какво ще придобиете? Или ако се състезавате с един умен човек, какво ще придобиете? Все ще придобиеш нещо. Със силния като се състезаваш, ще видиш че си слаб; с умния като се състезаваш, ще видиш че си глупав; с добрия като се състезаваш, ще видиш че си лош. А пък ако се състезаваш с лошия и го победиш, ще видиш че си добър. Докато те побеждава лошият човек, ще бъдеш недоволен, а ако ти побеждаваш, ще бъдеш доволен.

А пък в света не може да има победа без Бога. Някои казват: Германците ги поразиха хубаво, взеха това и това. Колко ще задържат германците – това е важно. Римската империя беше превзела голяма част от Европа. Тя беше най-голямата империя. В Откровението се говори за една голяма империя. Тя там е представена като един от най-страшните зверове, който със стъпките си, дето стъпне, всичко смазва. Но от него не е останало нищо. От Римската империя останаха сегашните царства в Европа.

Преди потопа имаше грамадни животни с дължина 50–60 метра. Такива животни да има 2–3 – ще опустошат цяла гора. На това животно не му стига един тон храна на ден. Трябват му 4–5 тона храна на ден. Значи 4–5 хиляди килограма храна на ден. Всеки ден по 5 тона, в сто дни, колко тона ще изяде? За двеста дена – хиляда тона. Те колко хиляди килограма правят? Представете си, че вие сте едно такова голямо животно и се нуждаете от 4–5 тона храна за един ден. Ако в сегашния живот ви трябват 5 тона храна на ден, вие щяхте ли да бъдете щастливи?

По някой път ние с нашите желания приличаме на тези предпотопни животни. Ти искаш всички хора да те обичат. Но който те обича, трябва да го обичаш. Като ти дават, трябва и ти да даваш. Представете си, че те обичат 5 милиона души. И всеки иска да ти целуне ръката. И ако минат и целуват вашата ръка, какво ще стане? Представете си, че 5 милиона същества си турят устните на твоята ръка. И 5 милиона души, като вземат ръката ти и я поопнат малко, и като ти целунат ръката 5 милиона души, не зная дали ще остане тя здрава. Разправя ми един, който ходил в Италия. Там имало една бронзова статуя и като са я целували с векове, тя горката, бронзът вече се е вглъбил навътре. А пък камо ли твоята ръка да остане здрава.

Та казвам: Не е време да те обича множеството. Достатъчно е един човек да те обича. Не е в количеството, но в качеството на нещата. Не е в изобилието на желанията. Някои наши желания приличат на някои паразитни същества. Представете си, че имате едно желание да пиете вино, бира и прочие. Да пиете боза, както и да е, но абсент, коняк, ракия, спирт и прочие – те са вредни. Когато дойдоха русите в България, българите казваха: Колко са юнаци те – 100 драма спирт изведнъж пият. Мислите ли, че онзи, който изпива 100 драма спирт, може да прокопса? Спиртът става някой път за лекуване.

В Шумен имало някой си Иван кръчмаринът. Влиза при него един бекрия (голям пияница) и казва: Иване, дай една стотарка. Понеже Иван затварял кръчмата си, в тъмното дава едно шише и му налива 100 драма. Но наместо да му налее ракия, налял му газ. Онзи вдига, пил и казва: Иване, какво направи? – и излязъл навън. И като се минало една година, казва: Много ти благодаря, че ми даде една стотарка. Отучих се вече да пия.

Та някой път и ние в нашите желания, когато ни дойдат някои желания в нас и ние пострадаме, ние се отучваме от един лош навик. Този невидимият свят, употребява разни начини, за да ни изправи.

Сегашният живот седи в едно голямо разумение, разбиране, което трябва да съществува в човека. Човешките мисли, които са още в нежно, зародишно състояние и всички чувства и постъпки, които са още в зародишно състояние – човек трябва да разбира техния органически произход още когато са в зародишно състояние. На всяка една мисъл или желание човек трябва да разбира нейният органически произход. Също така и на всяка една постъпка. Защото ако не разбираш естеството на една мисъл, можеш да си създадеш цяло нещастие за себе си. Ако вземеш и излюпиш едно змийско яйце, какво ще придобиеш? Ако излюпиш яйцето на боата, след няколко години тази боа може да те погълне.

Сега ще се повърна върху основната мисъл. Онази истинската връзка, истинската сила, която създава човека като човек, е любовта. Трябва съзнание! В любовта човек слуша гласа на Бога най-ясно. Но щом като влезе в света на безлюбието, той става глух и не слуша вече. Не слуша гласа на Бога. Много пъти Духът му говори и човек забравя. Трябва да имате предвид, че новият живот в човека се внася чрез любовта. Животът, който имаме на земята, той ни служи като условие, за да придобием новия живот. Всички несгоди, които имаме на земята, са само едно средство за пречистване на човешките мисли, желания и постъпки.

Един българин пътувал през Полша. За пет дена дошъл оттам в България и казва на колко места са обстрелвали трена с аероплани. И трябвало да бягат и да се крият. Всяко едно нещастие, което ни сполети на земята, не е ли аеропланът, който ни обстрелва? И Писанието казва, че ненапредналите духове, които слезнаха от невидимия свят, са във въздуха и като намерят, че не си от тях – преследват те. Писанието казва: Когато лошият дух излезне от човека, се скита и се безпокои и казва: Да се върнем! И като се върнали, онзи човек станал седем пъти по-лош. Онзи човек, в когото отивал духът, на него му станало седем пъти по-лошо.

Та единственият лек в света, който спасява човека, е любовта! Тя е единственото лекарство. Някой казва: Защо трябва да любиш? Трябва да любиш, защото другояче си осъден на смърт. С любовта ти ще се спасиш. Без любовта ти ще погинеш. С любовта ти ще се въздигнеш. Без любовта ти ще пропаднеш. С любовта в тебе всичко онова, което е възвишено и благородно, ще се прояви. А без любовта ти ще изгубиш всичко.

Та казвам сега, идеята която трябва да имате, е следната: Онова, което може да опази света – това е само Любовта. И вътре в нас, и вън от нас това е вярно. Един народ без любовта не може да се повдигне. И цялото човечество без любовта не може да се повдигне. Без любовта не можем да отидем в онзи свят. Без любовта нищо в света не можем да постигнем. Можеш да постигнеш, но всичко, което постигнеш, ще ти го вземат.

Та сега казвам: Не водете полска политика и не водете и германска политика. Двама души, които се състезават, двама братя, които се състезават – те не извършват волята на баща си. Двама братя, които още докато баща им е жив делят имането – те не са добри синове.

Аз оставям само една мисъл. Обръщайте внимание на онази борба, която става във вас. Има една борба, която става във вашия ум, във вашето сърце; има една борба, която става във вашите постъпки. Бъдете внимателни в тази борба. Днес запример времето е по-силно, отколкото някога.

Мисълта, която искам да извлечете, е следната: Ще дойде един ден, когато никой няма да може да ви помогне. Ще дойде един ден, когато вие ще се намерите на леглото си и въпреки всичките ваши приятели никой не ще може да ви помогне. Единственият, който може да ви помогне, е само Духът Божий! Христос казва: В Твоите ръце предавам Духа си. В Твоите ръце на Любовта предавам Духа си. В ръцете на Твоята Любов аз предавам душата си. И нека да бъде името Ти благословено. Нека да стане както Ти си определил. И на вас ви казвам: Вложете всичката си надежда, всичката си вяра и всичката си любов в Бога. Това е смисълът на вашия живот.

Отче наш

6,05 ч. с.

37. Утринно Неделно Слово, държано
на 10 септември 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, свят, има, може, казва, живот, сега, обичат, път, майка, бог, обича, земя, чувства, ден, можеш ,

 Утрини Слова , София, 10 Септември 1939г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder