НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Господар и слуга / Служене

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Господар и слуга

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, бог, може, казва, сега, всички, себе, бъде, слуга, богр, има, хора, всичко, аз, светии, страда ,

Съборни беседи , Рилски беседи ,Младежки окултен клас , 7-те езера, 11 Август 1939г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.
Духът Божи.

Ще ви прочета глава на мъглявата любов. Аз наричам мъглява любов неразбраната любов. Мъглявата любов е както днес времето е облачно. И да искаме да видим слънцето, не може да го видим. Ще прочета 13 глава от Посланието към коринтяните.

Значи, ако имаме всичкото знание, а любов нямаме, ще сме меч, що звънти и кимвал, що дрънка. Любовта дълго търпи. Търпението е на физическото поле. Любовта е благосклонна. Любовта не завижда, не се превъзнася. Когато някой отпадне, мисли, че е загубил любовта си. Любовта никога не отпада, значи отпадне ли, не е имало тази любов. Има едно небе, което не се засенчва от облаци. То е Божественото. Никакви облаци няма там.

Да имаме едно малко размишление.

Сега може да видите малко червена любов. /На изток под облаците слънцето е огряло полето с червен цвят./

Сега ще ви дам само няколко правила. Не трябва да правите погрешката на онзи виртуоз, който отишъл в Париж. Един виртуоз отива в Париж да даде един концерт. Събира се много голяма публика да го слуша. Той така се захласнал в свиренето, свирил толкоз дълго, че публиката се уморила да го слуша и напуснала залата. Най-после останал само служителят в театъра, който иде с ключа и казва: „Господине, когато свършите, заключете салона.“

Сега може да попитате защо свирил толкоз дълго време. – Да покаже, че много знае да свири. Питам: Ако вие сте на такъв дълъг концерт от 5–6 часа, втори път ще идете ли? Често сегашните вярващи току цитират, така е казал апостол Павел, така е казал Христос, еди-кой си светия. Всички много добре са казали, но тия светии свириха много кратко. Говореха много кратко, говориха много малко и вършиха повече работа, пък сегашните се отличават с това, говорят повече, вършат по-малко. Едно време светиите ядяха много малко, постеха. Светии имаше, които в седмицата взимаха само по един обед. По един обяд в седмицата, значи в месеца четири обеда. Сега по три пъти на ден ядем и в месеца взимаме 90 обеда, и при това имаме извънредни закуски. И по една закуска на ден, значи 120 пъти в месеца ядем. Питам: В материалистическо отношение каква е разликата? Светиите взимаха за месец четири обеда, а ние взимаме 120 обеда. Кой харчи повече? Ние сме много разточителни. 120 обеда по една английска лира, 120 английски лири разход, а светиите – четири лири. Тогава светиите работиха повече, взимаха по-малко. Онзи, който много яде, много разточава, малко работи, пък 120 лири да му плащат на месец само за ядене. Питам сега: Кой е по-умен, светиите ли или съвременните хора, които не са светии? Казва: „Аз не съм светия.“ Именно светът страда, защото хората не са светии. Ако всички бяха светии, светът щеше да се оправи. Влизаш в един дом, карат се двама, мъж и жена. Защо се карат? – Защото не са светии. Влизаш в една църква, двама свещеници се карат, защо? – Защото не са светии. Двама вярващи се карат, защо? – Защото не са светии.

Сега турили една теория, казват, че имало еволюция. Като се карат хората, с караница се възпитават, стават по-добри. Турците казват: „Ола белир.“

Един от турските султани дал едно обявление, че ще даде награда на онзи, който му каже една същинска лъжа. Ще му плати за лъжата. Започнали да се изреждат, да го лъжат. Турците ги казват масали. Ще каже някой нещо с някаква вероятност. Иде един и носи едно кокошо яйце и казва на султана: „Майка ми тури това яйце под квачката и като го измъти, излезе цяла камила.“ Турчинът казва: „Може да стане, Божа работа.“ Иде един и носи един косъм от брадата на баща си казва: „Този косъм от брадата на баща ми и когато султанът воюваше с московеца, като го тури на Дунава, мост стана и московците минаха.“ Казва: „Ола белир.“ Нареждали се разни и му казват но султанът не ги признава за лъжи. Най-после идат двама хамали и носят един голям кюп, който събирал 500–600 кила вода. Казва му турчинът: „Баща ми във време на войната с московеца зае пари назаем на твоя баща, султана, този кюп с пари.“ Казва: „Това е една лъжа.“ Ако каже, че може да бъде, трябва да плати дълга на баща си. Питам: Защо султанът искал да му кажат една лъжа, същинска лъжа?

Ние всички страдаме. В лъжата се съдържа нещо, което не е вярно. Ти казваш: „Аз съм господар на себе си.“ Вярно ли е това? Ако си господар на себе си, ти трябва да бъдеш най-умният човек, здрав, да не страдаш, да бъдеш независим. Щом си зависим, ти не може да бъдеш господар. Казваш: „Аз съм слуга.“ И това не е вярно. Понеже, ако беше вярно, ти не трябваше да се нуждаеш от другите да ти слугуват. Ако си от онези, които знаят да слугуват, ти няма да имаш нужда от слугуването на другите хора. Следователно, нали когато един лекар отива да помага някому, той става слуга на болния. Но болният трябва да се разболее.

За бъдеще, когато ти отиваш да слугуваш някому, ти трябва да слугуваш от любов. От невидимия свят слугуват някому от любов, без любов никой никому не слугува. Единствено слугуването в света става по закона на любовта. То е заплатата. Сега, когато хората слугуват със заплата – дават ти повече пари, повече слугуваш, дават ти по-малко пари, по-малко слугуваш. Дават ти по-малко пари, по-малко учиш, дават ти повече пари, повече учиш. Плащат ти по-малко, по-малко говориш, плащат ти повече, повече говориш. Този закон е верен и в духовния свят. Който много те обича, много му слугуваш. Който малко те обича, малко му слугуваш. После и господаруването е по закона на любовта. Който много те обича, много му господаруваш, който малко те обича, малко му господаруваш. Който никак не те обича, никак не му господаруваш. Който никак не те обича, никак не му слугуваш. Това са сега максими. Очаквате как може да се поправи животът ти в света. Същият закон е: Ти, ако не обичаш Бога, Бог на тебе не ти слугува. Нали казва Христос: „Син человечески не дойде да му слугуват, но да послужи.“ Всички вие, които се оплаквате в света, всички се оплаквате, че страдате от нещо. Защо идат вашите страдания? Страданията идат от две неща: От господарите и от слугите. Господарите и слугите са създали всичките страдания. Ти страдаш, понеже няма кой да ти слугува. Болен си, страдаш, понеже няма кой да ти служи. Ти страдаш, понеже имаш господар, който те ограничил, не те оставя свободно да мислиш. Ти страдаш, понеже си слуга и господарят не те оставя свободно да постъпваш, навсякъде ще ти тури ограничение.

Сега да допуснем, че това става във външния свят. Но когато в себе си човек се безпокои, кой е причината? Ако ти се смущаваш, че някои хора са казали нещо лошо за тебе, ти страдаш, понеже си чул. Ако беше глух, щеше ли да се смущаваш? Ти се смущаваш, че си видял нещо, но ако беше сляп, щеше ли да се смущаваш? Или страдаш, защото си ял нещо, не си сдъвкал добре храната. Ако нямаше уста, щеше ли да се смущаваш? Сега кое е по-добре, защо трябва да страдаме? Ти имаш уста, но тази уста ти носи страдания, още не се е научила устата ти. Трябва да имаш една учена уста, уста, която дълго търпи, която е благосклонна, която не завижда. Устата много завижда. Като дадеш ядене в чиния на две деца, то гледа в чинията на другото и се сърди, ако на другото дете е дадено повече ядене. То даже и половината от това ядене не може да изяде. Гледайте съвременния свят, той толкоз провизии имат, цяла година не могат да ги изядат, мислят, че няма да им стигнат. Другите имат за сто години да ядат и пак мислят, че няма да им стигнат. Някои имат един милион, два милиона, сто милиона и мислят, че пак няма да им стигнат.

Във времето на коронацията на кралица Виктория или Едуард, един английски милионер от Австралия, който отивал за коронацията и който имал 350 милиона лири стерлинги, се хвърлил в морето, понеже мислил, че парите му няма да му стигнат. Всички вие, които ме слушате, сте толкоз богати! Колко струва вашият ум? Знаете ли колко струва вашето сърце? Знаете ли колко струва вашето тяло? Има известни нишки във вашия организъм, които са донесени от толкова далече, от пространството, че даже една нишка струва един милиард да се направи, на онези същества. Вие имате едно тяло, което струва милиарди, вие гледате на себе си и мислите, че нищо нямате. Когато човек загуби тялото си, тогава вижда какво грамадно богатство изгубил. Ако се освободите от физическото тяло, физическият свят ще се затвори за вас. Всичките неща във физическия свят няма да струват нищо. Благодарение на тялото, което ни е дадено, те са ценни.

Сега всички от вас искате да бъдете щастливи. В ума си имате нещо, търсите щастието някъде, дето го няма. Вие мислите, че като станете учен човек, вие ще бъдете щастливи. Вие мислите, че като станете богат човек, ще бъдете щастливи. Вие мислите, че ако сте силен, ако сте красив, ще бъдете щастливи. Всички тия неща са вероятни само външно. При това вие сте заблудени, вие сте богати и не съзнавате, че сте богати, търсите вашето богатство отвън. Всички знаете, че в Бога живеем и се движим и съществуваме. Проповедниците досега цитират стиха: „В Бога живеем и се движим, и съществуваме.“ Бог е любов. Бог е любов и при това ние страдаме. Как е възможно човек да живее в Бога и да страда, да бъде недоволен? Казваме, че любим Бога. Как е възможно човек да люби Бога и да бъде нещастен? От недоимъка на любовта човек страда. Павел схваща, че човек всичко може да има, ако любов няма, той ще бъде като някой неодушевен предмет.

Едно правило ви трябва. Трябва да знаете, че онова богатство, което ви е дал да се върнете с ума си, със сърцето си, с душата си, с духа си, с тялото си при Бога и да Му благодарите. Като погледнеш ръката си, да благодариш на Бога. Като пипнеш ухото си, да благодариш на Бога. Като пипнеш устата си, да благодариш на Бога, като пипнеш носа си, веждите си, за всичко да благодариш на Бога. Да благодариш на Бога за сърцето си, да благодариш на Бога за ума си, за душата си, за духа си, за всичко онова, което Бог ти е дал. Това е новото учение. Който може да повярва в любовта, той ще се освободи от всичко. Той ще се освободи, както змията се освобождава от своята стара кожа. Ще дойде до едно място, дето кожата ще се изхлузи, ще остане новата кожа. Стара кожа аз наричам всички наши недоволства, недоразумения, караници. Човек и със себе си се кара. Казва на себе си: „Колко невежа съм, колко прост съм, това не можах да използувам.“ Кой е недоволен и кой е учен? Единият е господар и другият е слуга. Господарят се кара на слугата, че той това не направил. Слугата казва: „Ти не ми плати.“ Господарят и слугата се карат вътре. Сега виждали ли сте вашия слуга? Гледали ли сте вашия слуга? Може ли да нарисуваш себе си като слуга и като господар? Сега, когато си господар, изпъчиш се, вземеш една поза, важен си. Станеш слуга, свиеш се. Аз това наричам актьорство на сцената. Ти вече играеш ролята като господар. Някой път има роля на цар, написал някой и ти се обличаш като цар, с корона, с венец, с мантия на сцената, играеш, мислиш, че си цар. Ти се вълнуваш. Колко ти плащат за една вечер да играеш на сцената? Доста голяма сума плащат.

Да ви приведа един пример. Някой ангажирал Аделина Пате да пее в една опера. Понеже тя знаела, че онзи директор не обичал да плаща, публиката дошла в театъра, ръкопляска, а тя си обула само едната обувка и седи с един крак необут. Като ѝ плаща 25 хиляди, тя обува и другия крак и излиза да пее. Пее, защо? – Защото ѝ дали 25 хиляди лева да си обуе обувката. Казвам: Всички ние, които пеем, каквото и да правите в света, се ви плащат. То не е лошо, то е хубаво. Ако тя не беше направила тъй, аз не щях да ви говоря. Аз я похвалявам, че малко го попекла. Този директор да плати, понеже той иска да я използува. Тя казва: „Тогава и аз ще те използувам.“ Някой казва сега: „Ти не ме обичаш.“ Плати 25 хиляди лева, да видиш как ще те обичам. И втори пример ще ви приведа за Аделина Пате. Доста примери има за нея. Отива веднъж в Ню-Йорк, не познава никого, трябвало да изтегли една крупна сума, не я познават, казва: „Дайте си свидетелството, че сте Аделина Пате.“ Тя се спира в пощата и започва да пее. Директорът казва: „Дайте ѝ парите.“ Изпява една песен и ѝ дават парите. Пак пее за 25 хиляди лева. Онзи не ѝ дава парите, защото нейните билети са много скъпи в театъра, тя трябва да пее, за да ѝ дадат парите. Първият път, за да тури едната си обувка, директорът трябваше да ѝ даде 25 хиляди. Вторият пример, този директор в пощата, той е същият директор, казва: „Не си Аделина Пате“, трябва да пее без 25 хиляди. Вторият път този директор в пощата, той е същият, казва: „Не си Аделина Пате, трябва да пееш без 25 хиляди.“ Казвам: Когато пеете, преди да сте си обули обувката, на място е, защото пари ще вземете, второто, когато пеете, че ви дават парите, кое е по-хубаво? Хубаво пее, тя казва, че за да тури обувката си, енергията, която ще употреби, струва 25 хиляди. Директорът трябва да плати, за да дойде тази енергия да си обуе обувката. Директорът на пощата казва: „Аз, за да заповядам да ти платят, трябва да пееш, да покажеш, че може да пееш, за да вземеш 25 хиляди.“ Тя пак пее.

Сега ще ви наведа на онзи Божествен закон: Всички хора трябва да бъдат съвършени. Съвършенството човек може да го придобие само в любовта. Ние живеем в любовта и трябва да възприемем всичко онова, което Бог е създал и да нямаме две мнения за живота. Сега ние за един човек пренебрегваме Божията любов. Вземете една дъщеря за един свой възлюблен мисли, че ще бъде щастлива, напуща бащиния си дом. Отива с един непознат, който ѝ казва, че е неин възлюблен. Може да е. По какво ще познаеш един човек възлюблен ли е? По два начина може да го познаеш. Ако може едновременно да ти стане слуга и да ти стане господар, той е твой възлюблен. И едновременно, ако ти може да му станеш (слуга) и да му станеш господар, вие сте един за друг. Но щом той не може да ти стане слуга и господар и щом ти не може да му станеш слуга и господар, вие не сте един за друг.

Сега ще ми кажете: „Как да го разбираме?“ Вечерно време няма да ходиш да копаеш на нивата. В мрачната нощ, когато има отвън 25 градуса студ, няма да ходиш да копаеш на нивата. Когато нямаш нито пет пари в джоба, на гостилница няма да ходиш да ядеш. Когато нямаш пет пари в джоба, хубави дрехи няма да туряш на гърба. Когато нямаш пет пари в джоба, в отлични апартаменти няма да живееш. Значи, когато денят е светъл, ходи да работиш. Когато денят е топъл, иди да работиш. Когато имаш всички благоприятни условия, иди да работиш. Или казано в новото разбиране: Върши всяка работа с любов, с любов и от любов, от Бога и за Бога, от себе си и за себе си, от ближния и за ближния си.

Тази е много неразбрана работа. Запример, има неща, които хората разбират, има неща, които не разбират. Вземете сега, ще ви приведа един пример. Запример, в козметиката могат да направят лицето си много красиво, червеничко, беличко, бръчките да ги няма. Но това е външна козметика. Ако им кажеш отвътре да се подмладят, не знаят. Отвън знаят да се подмладяват, отвътре не могат. Знание ли е това? Козметиката е само за един ден. Сутринта като туриш, вечерта като се измиеш, пак наново трябва. Тъй щото в годината 360 пъти трябва да се подмладяваш, да туряш козметика. Не е лошо, хубаво е, но знаете колко трябва да платиш, да ти турят козметика. Ходили ли сте в Париж да знаете колко вземат, ако не знаеш, ако трябва отвън да те гримират. Аз ги похвалявам.

Един млад момък се подигравал с една стара баба, не българска, но парижка, французка подигравка, много деликатна, тъй фина, едва да я намериш. Тя решила да си отмъсти на този млад момък. С козметика поправила лицето си на една млада мома и започна да му хвърля такива много любвеобилни очи, усмивки, това, онова, и той се влюбил. Загорява сърцето му, пише писма, че не може да живее без нея и най-после тя се съгласява да се оженят. Оженват се. Вечерта като влиза вътре той мисли, че е щастлив. Тя, за да му покаже, снема козметиката, снема зъбите, всичко изкуствено. Като видял това, излиза из стаята навън да го няма. Аз ви привеждам един пример. Туй е с нас. Всички хора ще видят своите заблуждения. В края на краищата ще видят, че за стара баба са оженени. Старата баба, това е животът на плътта. Един ден като видят колко е грозна, ще избягат из стаята навън. Няма да ни има там. Казвам: Човек като не търпи, става нервен. Като не е благосклонен, той създава своето нещастие, като завижда създава положителното в света. Виждате, че изтокът е свободен от мъглите. Около нас е само тази мъгла. То сме ние. Ние сами на себе си препятствуваме да видим истината надалече, че слънцето грее. Колко е хубаво и красиво. Който е художник, една хубава картина е това. Аз ако имах време и ако знаех, щях да си взема четката. Пак ще я нарисувам.

Сега ви казвам две неща: Благодарете на Бога за всичките страдания. Благодарете на Бога за всичките ваши радости. Благодарете на Бога за всичката ваша сиромашия, благодарете на Бога за всичкото ваше богатство. Благодарете на Бога за всичкото ваше невежество, което имате. Благодарете за знанието, за всичко Му благодарете. Вие считате, че сте невежи. В невежеството е скрито знанието. И в знанието е скрито невежеството. В сиромашията е скрито богатството и в богатството е скрита сиромашията. Сиромашията, това е слугата, богатството, това е господарят. И двамата като се съберат на едно място, от господаря капитала, от слугата работата, тогава работата върви. Настоящето е богатство, миналото е сиромашия. Настоящата сиромашия ще бъде бъдещето богатство, настоящето невежество ще бъде бъдещето знание. Сегашното знание е миналото невежество.

Понеже живеете в Бога, научете се на новото в света. Тази глава аз я наричам главата на мъглявата любов. Имате зазоряване, имате и мъглява любов. Над вас има нещо както тази мъгла. Във всеки едного от вас е тази мъгла. Колко е тази мъгла, нагоре на два километра, над три километра е ясно. Отдолу, под три километра, има мъгла. Сега туй е дълготърпението. Трябва да търпиш, че се лишаваш от слънчевата светлина. Пък трябва да бъдеш благосклонен. Мъглата казва: „Почакайте да се постоплим, ще бъдете добри ние да се постоплим, после ние ще отстъпим, пък вие ще се топлите.“ Може да се разсърди, мъглата ще започне да плаче. Снощи колко плакаха. Казват: „Позволете на нашите ученици ние днес да се погреем, вие отдолу да почакате“. Казвам: Тъй ще бъде. Вие сега може да мислите, може ли човек да се разговаря с мъглата. Те са се същества разумни, които са дошли. Днес са дошли на екскурзия, идат те от невидимия свят на екскурзия на планината. Екскурзианти са, искат да видят слънцето как изгрява, друг път не са го виждали. Казват: „Ще оставим една малка врата, без да видите слънцето, само светлината ще видите.“ Днес трябва да се радваме в тяхната радост. На голяма почит сте. Когато се даваше на Мойсея Закона, планината беше обвита с такава мъгла долу и Бог даваше Закона на Мойсея. Сега ви се дава един Закон, без гръмотевици – Законът на любовта. Закон се дава. Без любов под мъглите, с любов над мъглите. Без любов в сиромашията, с любов над сиромашията, в богатството, без любов в болестта, с любов над болестта, в здравето отгоре.

Казвам: Единственият закон, с който трябва да служите на Бога е любовта. Любовта никога не отпада. Имайте тогава пълна вяра, пълна надежда и любов в Бога и всички ваши копнежи, които имате, изведнъж няма да се постигнат, но имате велико бъдеще. Ще видите онази, великата благост, която Бог приготвил заради вас.

Гледайте добре да посрещнете съботата. Съботата е ден на любовта.

Отче наш.

37 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 11 август 1939 г., петък, 5 ч. с.
на Молитвения връх.

Бележка /от координатора Вергилий Кръстев/: Настоящата беседа се публикува по нередактирано копие на дешифрираната стенограма, запазено в Държавен исторически архив. Доказателство за автентичността на лекцията е почеркът на стенографката Паша Теодорова върху всяка една лекция – „готова за печат“. Същата е отпечатана в томчето „Езикът на любовта“: Беседи от Учителя, държани при Седемте Рилски езера през лятото на 1939 г. (София, 1939 г.) – Стр. 272–284 под заглавие „Служене“.

Служене

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, бог, може, казва, сега, всички, себе, бъде, слуга, богр, има, хора, всичко, аз, светии, страда ,

Съборни беседи , Рилски беседи ,Младежки окултен клас , 7-те езера, 11 Август 1939г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(I. Коринтяном, 13 гл.)

Размишление.

„Ако имам всичкото знание и всичката вяра, а любов нямам, нищо не съм." (– 2 ст.).

„Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее." (– 4 ст.).

„Любовта не дири своето си." (– 5 ст.).

„Любовта никога не отпада." (– 8 ст.). – Когато отпадне, когато изгуби разположението си, човек мисли, че е изгубил любовта си. Щом отпада, човек не е имал любов. Има една любов, която никога не отпада – тя е Божията Любов. Има едно небе, което никога не се засенчва от облаци – то е Божественото небе. Божията Любов се изявява чрез това небе. Видите ли, че небето на някой човек е облачно, знайте, че чрез него се проявява човешката, т. е. неразбраната любов. През тази любов слънцето не се вижда. Колкото да искате да го видите, не можете – облаци го засенчват.

Като ученици, от вас се иска самообладание, да не се забравяте нито в радостите, нито в скърбите. Често срещате учени, музиканти, художници, които се увличат толкова много в своята наука или изкуство, че забравят окръжаващите. Един знаменит виртуоз отишъл в Париж да дава концерт. Като започнал да свири, той се увлякъл в свиренето и забравил публиката – изгубил мярка на времето. Хората се уморили да слушат и един след друг започнали да напущат салона. Последни останали ключарят и виртуозът. Като видял, че музикантът няма намерение да свършва, ключарят се приближил до него и тихо му по-шепнал: Заповядайте господине! Вземете ключа. Когато свършите, заключете салона.

Защо е трябвало музикантът да свири толкова много? По две причини: или да покаже, че знае да свири, или се е увлякъл. Колкото добре да свири, музикантът не трябва да злоупотребява с търпението на хората. Не е лесно да слушаш с часове музика. И вярващите постъпват като този виртуоз. Срещнете ли някой вярващ, той ще говори продължително, какво е проповядвал Христос, какво са говорили пророците и апостолите. И Христос. и пророците, и апостолите са говорили, но малко. Те повече са работили, а по-малко говорили. Някогашните светии са яли малко. Те са се хранили по един път в седмицата. Обикновеният човек се храни по три пъти на ден, а никога и по четири пъти. Значи, светията взима четири обяда в месеца, а обикновеният човек се храни 90 или 120 пъти в месеца. Голяма е разточителността на съвременния човек. За свое оправдание ще кажете, че не сте светии. Сватът страда, именно, за това, че хората не са светии. Ако бяха светии, те щяха малко да ядат и повече да работят. Дето влезете днес – в семействата, в училищата, в черквите в обществата, навсякъде ще се натъкнете на спорове и недоразумения. Всички хора спорят, карат се, бият се, защото не са светии. Свят трябва да бъде човек!

Съвременните хора поддържат еволюционната теория и казват, че всичко може да се постигне чрез еволюция. Според тази теория те намират, че всичко, което става в живота, е в реда на нещата. Те казват, че по еволюционен път и злото ще се превърне в добро. Права е тази теория, но еволюцията изисква векове. След векове всичко може да се постигне, но има и кратък път на постижения. Чрез еволюция, запример, лъжата не може да се превърне в истина. През всички времена и епохи лъжата си остава лъжа. Като не мисли върху думите с които си служи, някой казва, че е господар на себе си. Вe,ни ли са думите му? Той казва, че е господар, а същевременно страда, боледува, робува на другите хора. Господар е онзи, който е независим, който не боледува и всякога сам решава задачите си. Друг пък казва, че е слуга. И той не говори истината.
Докато казва, че е слуга, виждате, че търси чужда помощ, сам не може да си направи най-обикновените услуги.

Като е дошъл на земята, човек трябва да слугува. Как трябва да слугува? С любов. Любовта е заплата за слугува нето на човека. На земята за слугуването дават пари. При това, колкото повече плащат, толкова повече изискват. В духовния свят, обаче, на слугата плащат с любов. Колкото повече обичаш, толкова повече слугуваш; колкото по-малко обичаш, толкова по-малко слугуваш. Колкото повече те обичат, толкова повече слугуваш; колкото по-малко те обичат, толкова по-малко слугуваш. Същият закон се отнася и към господаруването. Малко те обичат, малко господаруваш; много те обичат, много господаруваш. Малко обичаш, малко господаруваш; много обичаш, много господаруваш. Светът ще се оправи, когато хората изпълняват правилно задълженията си като слуги и като господари, не само към ближните си, но и към себе си. За да бъде добър слуга, първо човек трябва да се научи да служи на Бога. Щом се научи да служи на Бога, той ще може да служи на себе си и на ближния си. Днес хората страдат от слуги и господари, които не изпълняват службите си, както трябва. Болният страда, че слугата му не го слуша, не му услужва добре. Здравият страда, че слугата му го експлоатира. Слугата пък страда от господаря си, че го ограничава, че не му плаща редовно.

Когато слугата и господарят са вън от човека, той знае причината за своите страдания. Какво ще кажете, когато страдате и се смущавате без външни господари и слуги? Причината за страданията се крие в човека, в неговите сетива. Ако нямаше очи човек не би виждал, какво правят хората и нямаше да страда. Ако нямаше уши, той не би чувал, какво говорят хората, и нямаше да страда. Ако нямаше уста, човек не би отговарял на разговорите на хората, и нямаше да страда. Чрез устата любовта се изявява. Следователно, устата трябва да дълготърпи, да бъде благосклонна, да не завижда. Ако по-малкото братче види в чинията си ядене по-малко от това на по-големия си брат, то започва да вика, да се сърди – завижда. Ако му дадат много ядене, ще го остави настрана, не може да го изяде. Въпреки това, то завижда. Щом влезе завистта в него, то започва да се смущава и да страда. Не е въпрос човек да няма очи, уши, уста, нос, но той трябва да възпитава своите сетива. И като вижда, и като чува, и като помирисва, той трябва да знае, кое е за него и кое не е, колко и кога му е нужно нещо и т.н. Остави ли се на своите низши желания, той никога няма ла се насити. Ненаситно е човешкото око.

Един английски милионер от Австралия пътувал с параход за Англия да присъствува на коронацията на един от английските крале. Той носел със себе си 350 милиона лири, но като помислил, че тия пари няма да му стигнат, хвърлил се в морето и се удавил. Всички хора мязат на този милионер. Те мислят, че са сиромаси, а в същност са големи милионери. Те разполагат с един мозък, с едно сърце, с дробове, със стомах, които струват милиарди. Те имат тяло, което струва милиарди. С помощта на физическото си тяло, те влизат във връзка с един обширен свят. Изгубят ли тялото си, физическият свят се скрива пред тях. Тогава само те разбират, колко е струвало тялото им, на което не са давали никакво значение и към което са се отнасяли небрежно.

Днес всички хора искат да бъдат щастливи. Те търсят щастието там, дето го няма. Те мислят, че ако бъдат богати, учени, силни, красиви, ще бъдат щастливи. Те се самоизлъгват. Защо? Виждаме, че светът е пълен и с богати, и с учени, и със силни, и с красиви хора, но при това всички страдат. Проповедниците казват, че човек живее и се движи в Бога, а въпреки това пак страда. Днес се проповядва на хората, че Бог е Любов, че човек живее в Бога, а въпреки това търси любовта и никъде не я намира. Как е възможно, човек ла люби Бога и да бъде нещастен? Как е възможно, човек да живее в Бога и да бъде недоволен? Щом люби Бога и е недоволен и нещастен, това показва, че има недоимък в любовта си. И апостол Павел казва: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Съвременните хора се нуждаят от любов. Имат ли любов, те ще бъдат и богати, и силни, и учени.

Новото учение е учение на любовта. Повярва ли в любовта, човек ще се освободи от всичко старо, както змията съблича старата си кожа. Старото, от което човек трябва да се освободи, представя неговото недоволство и безверие. Докато живее в старото, човек е готов да се кара с всички. Той се кара и със себе си. Във всеки човек има един господар и един слуга, които не могат да се примирят. Господарят е недоволен от слугата си, че не е изпълнил заповедите му, както трябва. Слугата е недоволен от господаря си, че не му плаща редовно.

Изучавали ли сте проявите на господаря и на слугата в себе си? Когато господарят се проявява, човек е горд, ходи с достойнство; когато слугата се проявява, човек се свива, смалява се. Добре е да се наблюдавате и да рисувате образите на господаря и на слугата в себе си. Така ще познаете, кога се проявява истинският човек и кога – актьорът. Скъпо се плаща на актьора, за да играе на сцената. За да примири господаря и слугата в себе си, човек трябва да се научи да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Той трябва да благодари за ума, за сърцето, за тялото, за душата, за духа, които му са дадени. Милиарди струват тия неща, а въпреки това човек не съзнава своето богатство и отива на сцената като актьор да представя чужди роли. Понякога плащат скъпо и на сцената, но когато актьорът или артистът е гениален.

Един директор на опера ангажирал Аделина Пати да пее на сцената. Като знаяла, че директорът на операта не обичал да плаща на време, тя решила да му създаде една мъчнотия, да го застави да плати веднага. В определения час публиката се събрала, очаквала да се яви на сцената Аделина Пати. Тя получила от директора 25 хиляди долари, но трябвало да получи още 25. За да го застави да плати в момента, Аделина Пати не се явила на сцената на време, съзнателно се бавила. Публиката ръкопляскала, протестирала, с нетърпение очаквала знаменитата певица. Силно разтревожен, директорът влязъл в стаята на певицата и я помолил по-скоро да излезе на сцената. Тя била с една обувка на крака си. За да обуе втората, директорът се принудил веднага още да й плати останалите 25 хиляди долари. Той искал да я използува, но тя била умна, не се подала на неговата хитрина.

Следователно, каквото прави човек, всякога му се плаща. Няма нещо, което човек е изработил и да не му е платено. За всичко се плаща, но важно е човек да работи съвестно, за да му се плаща на време и добре. Съвършенство се иска от човека. Само любовта е в сила да направи човека съвършен. Щом живее в любовта, човек трябва да приема нещата така, както са създадени, да няма две мнения. Човек губи условията, защото е готов за нищо и никакво да пожертвува любовта. Момата е готова да пренебрегне любовта на майка си и на баща си за един случайно явил се момък в дома й. Той се представя за неин възлюбен, и тя вярва в думите му. Как ще познае, дали наистина този момък е очакваният? Как ще познае, че са един за друг? Ако може едновременно да бъде неин слуга и неин господар, момъкът е истинският й възлюбен. Ако едновременно може да му бъде и слугиня, и господарка, момата е неговата възлюбена. Те са един за друг.

Сега ще ви дам няколко правила. Вечер на нивата си не ходи да копаеш; в голям студ също не ходи. Когато нямаш стотинка в джоба си, на гостилница не ходи; когато нямаш стотинка в джоба си, никаква търговия не прави. Когато слънцето грее, когато денят е светъл и топъл, тогава иди на нивата да работиш. Когато джобът ти е пълен, тогава започвай своите предприятия. Според езика на новото учение казвам: Започвайте с любов и свършвайте с любов. Започвайте с Бога и свършвайте с Бога. Започвайте с ближния си и свършвайте с ближния си. Започвайте със себе си и свършвайте със себе си.

За мнозина това са неразбрани работи, но за някои са разбрани. Като говорите на хората за Божията Любов, те казват, че не я разбират. Като дойдат до човешката любов, казват, че я разбират. Никакво разбиране не е това. Защо? Днес я разбират, на другия ден плачат от нея. Това не е любов, По отношение на лицето си младата мома отлично прилага козметиката. Тя знае да се червисва, да се пудри, да прави веждите си черни, тънки и т.н. Каква козметика е тази, която трае само десетина часа? Сутрин се направи бяла и червена, но вечер нищо не остава от външната й красота. За да бъде бяла и червена, тя трябва всеки ден да се дегизира. Ако й говорите за природна, за естествена и психическа козметика, тя ще каже, че не ви разбира. Човек може да бъде естествено млад, без бръчки на лицето си. Добрият и чист живот прави човека млад, красив и бодър. Не живее ли добре, каквато козметика да прилага, тя все ще излезе на лице. Изкуствените неща всякога се познават.

Един млад момък се подиграл с една баба, присмял се на бръчките на лицето и на бялата й коса Тя решила да му отмъсти. За тази цел тя така се дегизирала, че била неузнаваема: лицето й станало бяло и червено, без бръчки; косата й – черна, лъскава, а в устата си наредила два реда бели, красиви зъби. В този вид тя се явила пред младия момък и започнала да го поглежда дяволито, с намерение да му се хареса Най-после той я харесал, влюбил се в нея и започнал да й пише любовни писма, че не може да живее без нея. Тя му отговорила, че е съгласна да се ожени за него. Докато мислил, че е щастлив, че е постигнал идеала си, след сватбата тя му се представила в истинския си вид. Като видял старата баба пред себе си, той разбрал, че е бил излъган и веднага напуснал стаята.

Да се ожени човек за старата баба, това значи, да види своите заблуждения. Види ли заблужденията си, той веднага ще избяга. Ще дойде ден, когато всички хора ще разберат, че са се оженили за стара баба. Старата баба представя живота на плътта. Като видят колко е грозна, всички ще напуснат къщата си и ще бягат вън. За да се освободи от живота на плътта, човек трябва да бъде търпелив, благосклонен и да не завижда. Ако не придобие тия качества, човек образува мъгла в съзнанието си, както вие сте обвити днес в мъгла. По този начин той сам си препятствува да разбере и познае истината.

Искате ли да придобиете качествата на любовта, благодарете на Бога за страданията и за радостите, които ви се дават; благодарете за богатството и за сиромашията; благодарете за знанието и за невежеството; благодарете за здравето и за болестта. Не забравяйте, че в страданието се крие радостта, а в радостта – страданието; в богатството се крие сиромашията, а в сиромашията – богатството; в знанието се крие невежеството, а в невежеството – знанието; в здравето се крие болестта, а в болестта – здравето. Сиромашията е слуга, а богатството – господар. Като се съберат на едно място господарят и слугата, работите се нареждат добре. Господарят дава капитала, а слугата – работата.

И тъй, искате ли да придобиете любовта, стремете се към новото, което сега иде. Когато Бог даде закона на Мойсея, планината беше покрита с мъгла. Сега и вие сте в мъгла, защото и на вас се дава закон – законът на любовта. Който живее без любов, той ще бъде под мъглите, а с любов – над мъглите; без любов – в сиромашията, с любов – в богатството; без любов – в невежеството, с любов – в знанието; без любов – в болестта, с любов – в здравето. Единственият закон, с който трябва да служите на Бога, е любовта.

Любовта никога не отпада. Имайте пълна вяра, надежда и любов в Бога, за да постигнете всички ваши желания и стремежи. Пред вас стои велико бъдеще. Като прилагате закона на любовта, вие ще опитате Божията благост върху себе си.

11 август, 5 ч. с.

НАГОРЕ




placeholder